място, на което книгите сбират човеци
Сбрала се една юнашка дружина и решила дървета могъщи да сади.
Юначната дружина, съставена както от Юнаци, така и от Юнакини, с бодър замах отваряла в земята място за бъдещите зелени гиганти. Продължете четенето на “Приказки за Юнаци и злодеи: Зеленяща”
Искаме, не искаме, искаме, не искаме… всъщност: искаме на втора степен! 😀
И понеже искаме и вие да поискате (пак на втора), представяме ви продължението на „Непоискано добро“ от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“:
Мили пишещи:
Още веднъж ви благодарим, че участвахте в тазгодишния ни Копнеж – тъй много и тъй вдъхновяващи. 🙂
(Точно колко много ще обявим тук, до края на месеца.)
Сега ви каним да си получите заслуженото. 😉 Продължете четенето на “Копнеж за ученическо творчество: награди, работилнички, награждаване”
Приятели (:
Напомняме, че този април е месец за живи срещи. Последната ни среща преди Фестивала на българското образование е тази неделя, 21 април – и темата ѝ е „Бъдещото образование – световни прогнози до 2030-а и отвъд“. Нас темата ни вълнува (а прогнозите – плашат и вдъхновяват) наистина много. Заповядайте. 🙂
Продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ (The Innkeeper’s Song) по българските земи.
Целта ни, както обяснихме, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена.
Как може да ни помогнете?
Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.
Слушаме…
~
Из „Песента на ханджията“
Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов, Илка Чечова
Стана това, че гонех лисицата на дървото – така де, лисицата вече не беше на дървото, понеже междувременно скочи на земята, стрелна ме с поглед и после се изпари между конюшнята и зеленчуковата ми градина. Носех кош с току изпрани дрехи да ги окача на слънце, но просто го пуснах и погнах животното. То ми беше убило кокошката – тя не бе съвсем моя, но аз ѝ дадох името, Сона ѝ виках, и тя винаги ме следваше навсякъде, дори когато не ѝ носех жито. Оная лисица я уби, а аз щях да убия нея, ако можех. Наистина щях. Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”
Приятели, продължаваме (:
Следващата книга в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде втората част на „Непоискано добро“ от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“.
По-долу ви предлагаме откъс от нея. А междувременно може да ни помогнете, като ни пишете (до 13 април):
– дали ще искате хартиени бройки от романа и колко.
– и дали искате да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Непоискано добро II“ заслужава да излезе.
Приятно четене. (:
(Откъс първи)
~
– Спрете! Спрете… ще дойда. Спрете!
Кериан приближи Кийра в гръб. Закова се точно зад нея и тя трепна.
– Спрете…
Гласът на Етиен звучеше продрано. Беше онзи глас, другият, който познаваха отскоро. Кериан загърна коженото си яке. В коридора беше хладно. Вратата, която ги делеше от каютата на Етиен, му заприлича на леден блок.
– Става все по-зле, нали? – Кериан плъзна погледа си по дългия врат на Кийра. Тя отново се беше подстригала много късо.
– Това те устройва, предполагам? – Кийра се извърна към него и повдигна вежда.
– Напълно.
– Стига, Кериан! Толкова време издържахме. Открихме толкова много. Само той може да убеждава така. Да ни задържи заедно.
– Не може да спи, а когато успее, се случва това. – Кериан я изгледа гневно. – Цената да имаме сигурно убежище.
– Той я плаща – ядоса се и Кийра. – Винаги си показвал, че не ти пука. Какво се промени сега?
– Пак ли има кошмари? – Мая се появи безшумно.
Гласът ù ги стресна. Тя се закова на пръсти, както пристъпяше към каютата на Етиен.
– Сложих му гривни и на краката – каза Кийра, избягвайки очите на Кериан. – Говорихме си, докато заспи, и веднага го вързах за леглото. Сега няма да се нарани. Той го приема. Всичко, което предложих.
– Борец за свобода, който спи вързан. – Кериан им обърна гръб. Искаше да се отпусне в своето легло и да се опита да не мисли. Продължете четенето на “„Непоискано добро II“: Малкото четене (откъс втори)”