Величка Настрадинова – „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“, е-издание

Приятели (:

Ето я – първата книга в поредица „Човешката библиотека“ през 2013 година; и второто издание на романа на Величка Настрадинова:

За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството

корица на „За змейовете и вампирите, за Марта и потомството“

корица на „За змейовете и вампирите, за Марта и потомството“

корица на „За змейовете и вампирите, за Марта и потомството“

Величка Настрадинова – автор, 1999, 2013
Катерина Обретенова – редактор, 1999, 2013
Илка Чечова, Калин Ненов – коректори, 2013
Веселина Василева – предговор, 2013
Милена Йоич, Васил Иванов – художници, 2013
Елка Парушева, Вяра Крушкова, Атанас П. Славов – оформление на кориците, 2013
Александър Василев, Калин Ненов – електронно оформление, 2013
Фондация „Човешката библиотека“ – издател, 2013

Благодарим сърдечно на Mandor от sfbg.us за консултациите при оформлението.

За да ви пратим книгата (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com – дали я искате с корица 1, корица 2, корица 3 или без корица. 😉

Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. Всички приходи отиват при автора и творческия екип или се влагат в подготовката на следващите книги от поредица „Човешката библиотека“. Ако се колебаете – препоръчваме 3 лева.

Първото хартиено издание на „За змейовете…“ вече е напълно изчерпано.

И авторката, и ние ще се радваме на отзивите ви… дори да са само от един ред. Пишете тук, или във форума, или на мейла горе.

И… честит празник! 🙂

Копнеж за корица на „Тринайсетте цвята на дъгата“ (до 15 март)

Приятели (:

Първо, подсетени от едно отдавнашно подсещане ;), поясняваме: Копнежът е нещо като конкурс, само че по-топло, по-несъстезателно, по-Човешко. 😀

И възвестяваме

КОПНЕЖ
за корица на „Тринайсетте цвята на дъгата

„Тринайсетте цвята на дъгата“ е поредната книга в книжната ни поредица – и първата антология, която съставяме ние. Освен това е първото ни съвместно издание (ако не броим алманаха „ФантАstika“): съставихме я и ще я разпространяваме заедно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

„Антология“, в случай че за първи път срещате думата, значи „сборник с текстове от различни автори“. Ето кои са текстовете, включени в нашата фантастична дъга:

  1. Заклинание
  2. Сиянието на реката
  3. Последният разказ
  4. В началото бе метрото
  5. Извън картината
  6. Животинчето
  7. Как спасих света, или най-хубавата професия
  8. И попита войникът: – Кой ме повика?
  9. Атентатът
  10. Сънувах човешко лице
  11. Да обичаш Сам Сама
  12. Приказка за Юнаци и злодеи (частта „Център“)
  13. Драконът и портокаловият сок

(Връзките, които даваме, са към техни предишни издания. В „Тринайсетте цвята на дъгата“ повечето текстове са в нова редакция.)

И сега: за каква корица копнеем.

Корицата ще краси както електронното, така и следващото хартиено издание на антологията. Ако художниците са съгласни, ще публикуваме предложенията им и в галерията ни.

Формат:

Окончателните размери на хартиената корица ще бъдат:

  • лицева част: 13 (ширина) на 20 (височина) сантиметра;
  • задна част:  13 (ширина) на 20 (височина) сантиметра;
  • гръбче: ок. 1 (ширина) на 20 (височина) сантиметра.

Предвидете по половин допълнителен сантиметър от външната страна  (тоест отгоре и отдолу навсякъде; отдясно в лицевата част; отляво в задната част). При отпечатване на книгата той се обрязва.

От същия файл (лицевата част) ще направим и електронната корица. Тя ще е с ширина 500 пиксела и височина, пропорционална на оригиналната версия.

(Това не означава, че трябва вашите предложения да са толкова големи в оригинал, само ви дава представа как ще изглеждат накрая.)

Брой предложения:

Няма ограничение. Но крайният срок е близо – по-добре направете една прекрасна корица, отколкото две просто хубави, да? 😀

Задължителни елементи и условия:

  1. Лицевата част трябва да съдържа заглавието „Тринайсетте цвята на дъгата“ и подзаглавието „антология“, изписани точно така (без кавичките). Изборът как да изглеждат и да ги разположите е изцяло ваш.
  2. Върху гръбчето да пише „Тринайсетте цвята на дъгата“ (без кавичките). Надписът да е ориентиран по такъв начин, че да се чете нормално, когато оставим готовата книга легнала с лицето нагоре. (Тоест: думата „Тринайсетте“ да е по-близо до горния ръб, „дъгата“ – до долния.) Под надписа да има „въздух“ от 2 – 3 сантиметра (там ще добавим емблемата на поредица „Човешката библиотека“).
  3. Не включвайте никакви други текстови елементи; ние ще ги добавим накрая.
  4. Не слагайте рамки или отчетливи контури на границите между лицевата част, гръбчето и задната част, както и по външните им ръбове. Винаги са възможни размествания или проблеми при обрязването, с често неестетически последствия.
  5. За задната част предвидете място за анотация на книгата (текстът, който ѝ служи като „визитка“ пред читателите). Тук има усложнение: още не знаем дали  текстът ще заема половината задна страница или (почти) цялата, или нещо междинно. Най-добре предложете такава задна част (опа… :D), която пасва на анотация с произволна дължина. (Така или иначе, в случая е по-важна лицевата част.)

Техника:

По ваш избор: пълноцветна живопис, абстракция, черно-бяла графика, снимков колаж… ваш избор. Наистина.

Досега не сме имали проблем да отпечатаме каквото и да е. (Освен със съответствията в цветовете на екран и цветовете на хартия, ама това е стара болежка на хартиения печат. :D)

Насоки (които не бива да спъват творческия ви устрем ;)):

~ Избягваме рамките. Стараем се да ги чупим, всъщност. 😀

~ Избягваме правоъгълниците – и ъглите въобще.

~ Примираме за красиво рисуване. (Но знаем, че то иска повече време.)

~ Като вдъхновение може да ползвате самото заглавие на антологията. Или, разбира се, някой от текстовете. (Но ще ви стигне ли времето?)

Срок15 март

Внимание! Ако държите да участвате, но знаете, че няма да успеете в този срок – пишете ни до кога желаете да ви изчакаме. Не обещаваме, че ще се съобразим (мечтаем си е-книгата да е готова за 21 март – да влезем в първата пролет с една наистина чудна дъга… :)) – но ще направим всичко по силите си.

Пращайте предложения на poslednorog -в- gmail.com. Използвайте jpg, gif или tiff файлове.

Внимание! Ако сканирате предложенията си, използвайте формат, който запазва яркия контраст (при някои jpg например се размазват контурите). За да се уверите, че всичко е наред, увеличете (zoom) сканираното изображение на поне 200% и вижте дали там, където има рязка граница между различни цветове (например: черно до бяло), не са се получили „размазани“ (в примера: сиви) пиксели. Ако това ви затруднява: сканирайте в tiff формат; или помолете някой по-опитен приятел да ви помогне при сканирането; или ни пишете да се уговорим как да получим направо хартиените илюстрации – ние ще ги сканираме.

Награди:

Художникът на най-харесаната корица ще получи ваучер на стойност 90 лева за хартиените издания в поредица „Човешката библиотека“. Художниците на всички харесани корици ще получат по три електронни книги от поредицата – по техен избор. (Даже и да не ни разрешите да ги публикуваме в Галерията. ;))

Ако имате въпроси – въпросвайте!

И – творете! Ние Копнеем за вас!

Честит празник!
Калин и целият екип на Човешката библиотека

Представяме: „Приказка без край“

Приказка без край

Михаел Енде

корица на „Приказка без ка край“, първо издание

Представя: Калин Ненов
Или: Защо едно момче спря да бяга във Фантазия и започна да носи от нея към своя, към нашия свят

Странно нещо са човешките страсти, а децата не са по-различни в това отношение от възрастните. Онези, които са обхванати от тях, не могат да ги обяснят, а другите, които никога не са изпитвали подобно нещо, не могат да ги проумеят.
Има хора, които рискуват живота си, за да покорят един планински връх. Никак, дори и самите те, не могат точно да обяснят защо правят това. Други се погубват, за да спечелят сърцето на дадена особа, която не ще и да знае за тях. Трети пък се провалят, защото не могат да устоят на насладите на търбуха или на шишето. Някои затриват цялото си състояние, за да спечелят в хазарта, или жертват всичко за фикс-идея, която никога не може да стане реалност. Други мислят, че могат да бъдат щастливи само ако са някъде другаде, и цял живот обикалят по света. Има и такива, които не могат да си намерят покой, преди да се доберат до властта. С две думи, колкото хора – толкова страсти.
За Бастиан Балтазар Букс това бяха книгите.
Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ…
Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава с одеялото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано…
Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова приключения, които е обичал и на които се е възхищавал, за които е треперил и се е надявал и без които животът му се е струвал празен и безсмислен…
Само който не е изпитвал подобно нещо, вероятно не ще проумее онова, което направи сега Бастиан.
Той се беше вторачил в заглавието на книгата и ту го обливаше гореща пот, ту го побиваха студени тръпки. Точно за това беше мечтал толкова пъти досега, желал го беше, откакто живееше с тази страст – приказка, която никога да не свършва! Книга на книгите!
Трябваше да притежава тази книга, каквото и да струваше! Продължете четенето на “Представяме: „Приказка без край“”

Копнеж за ученическо творчество

Пишещи приятели (:

Фондация „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net/blog/), фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ (http://svetlinisredsenkite.com/), електронно списание SciFi.bg (http://scifi.bg/) и Фентъзи ЛАРП център (http://fantasylarpcenter.com/) канят всички ученици да участват в

Копнеж за ученическо творчество

Участниците могат да изпращат на адрес poslednorog -в- gmail.com разкази, стихотворения, есета, пиеси или откъси от по-дълги текстове. Темата е свободна.

Копнеем за текстове, които:

1) се усеща, че ви вълнуват :);

2) отговарят на критерий 1 от критериите на поредица „Човешката библиотека“;

3) ни ги изпращате за първи път. (Това е важно за онези от вас, които участваха в миналогодишния ни копнеж. Иначе може да ни пращате текстове, които вече са публикувани другаде или са участвали в други конкурси.)

Молим всеки участник да събере текстовете си в един файл – в RTF, ODT, TXT, DOC или DOCX формат. Общата дължина на текстовете може да бъде до 9 хиляди знака (включително интервалите).

Файловете трябва да са анонимни. Личната си информация (име, възраст, клас, училище, град) пращайте отделно, в текста на самия имейл.

Краен срок за пращане: 21 март 2013.

Наградите ще бъдат обявени на Фестивала на българското образование (най-вероятно на 27 април – ще обявим датата в отделна вест тук). Те включват книги от Човешката библиотека (хартиени и електронни), публикация онлайн (по желание на авторите) и участие в писателски работилнички на живо, по време на самия фестивал или във вече течащата серия мини-работилнички.

Следете тук за промени.

Вдъхновение! 🙂

В подготовка „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“: Малкото четене (откъс четвърти)

Приятели, продължаваме (:

Следващата книга в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде романът „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ на Величка Настрадинова : второ издание.

По-долу ви предлагаме началото му. А междувременно може да ни помогнете, като:

– ни пишете дали ще искате хартиени бройки от романа и колко. В момента разполагаме с достатъчно бройки от старото издание. Като ги свършим – или ако силно предпочитате новото – ще мислим за отпечатване.

– и дали искате да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „За змейовете и вампирите…“ заслужава да излезе.
Приятно четене.

откъс първи
откъс втори 
откъс трети

~ ~ ~

II

Гоненията на чортелеците

„Котараци-мускетари мислят нова философия, диогенстват покрай гарата сред отпадъците в кофите.“

Румен Денев

Звън на счупено стъкло я събуди късно сутринта.

„Станали-нестанали от сън и захванаха да трошат“– ù мина през ума в просъница. Долови предпазливи стъпки, тиха музика и се разсъни съвсем. Леглото на Матев беше празно. „Почнали са закуската без мен“ – констатира тя и се надигна.

Докато се къпеше, гласовете в трапезарията станаха гръмки, от време на време заглушавани от гласа на Борис. Марта облече кадифена, обвезана със сърма домашна роба и се появи, подобна на Савската царица.

Мария се хвърли на колене пред нея: Продължете четенето на “В подготовка „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“: Малкото четене (откъс четвърти)”

Към началото