choveshkata.net

Fri Jan 04, 2013 5:55 pm Re: Последният еднорог Fri Jan 04, 2013 5:55 pm Re: Последният еднорог
Не искам да замърсявам тази тема със следното си писание, но не издържам. Освен всичко друго днес... съседите през банята ме обгазяват с белина, а тя... не се измирисва!

Понеже е миниатюрен броят останали Еднорози, трябва много хубаво да премисля на кого давам. За да установя с точност бройката, звъннах на баба да я питам братовчедките на по 13+ и 11+ години дали са обърнали внимание на Еднорога, който ѝ подарих. 11+ не я е видяла. 13+ я започнала, доскучало ѝ, отворила в средата, отворила в края и я оставила.

Като компенсация на това нека ви разкажа за баба. Баба е най-добрият получател на книги! Тя е изчела всичките си книги вкъщи, някои по повече от веднъж, и прочита "на момента" всяка новопопаднала ѝ книга!!! Това не означава, че я засипвам с книги. Досега съм ѝ подарила 2 или 3. За Коледа - Еднорогът. Баба като видя корицата, трудно ми е да опиша изражението ѝ. Вярно, че корицата е приковаваща (под)съзнанието, вярно, че баба ѝ се зарадва по принцип. Ама да я видите баба ми как блесна (тя е дребничка) с момичешко изражение все едно е видяла най-прекрасната кукла или коте!!! Или ей такова грамаданско лакомство. Мисля, че е прочела книгата, защото спомена, че е "много хубава приказка".

Сега да се върна на 13+ и 11+. Снощи леля ни ми разказа какви книги четат. Знам, че гълтаха здрач като... черни дупки. Бяха им разпечатали преди време "последната" книга, с която станал гафът с leek-a. В безумен превод, естествено. Но чутото снощи ме отврати и тотално убеди, че тия двечките Еднорог няма да четат. При положение, че обикновените им читателски удоволствия са "Игрите на глада" (Сюзън Колинс) . Yet I'm sure these books, cause they are more than one, differ from Lord of the Flies, за бога, колкото и да е ужасяваща. Ами... да им подаря нея! Да се... позабавляват...

Не искам този post да се превръща в обществено-възпитателен, но за мен той обобщава много!!! И съм бясна. Не заради белината.
Чудя се какво ли е станало с Кристалите, които им подарих преди някоя и друга година. А се притеснявах да не им е грубичка...

Thu Feb 07, 2013 12:07 am Re: Наши текстове Thu Feb 07, 2013 12:07 am Re: Наши текстове
Защото няма начин

Защото няма начин да те срещна,
минутите са някак кално спрели.
И в мен, под заблатената надежда,
умират други, още неузрели,

а после, непривикнал да ги ражда,
мочурът във сърцето ми се свлича
и корените там се давят жадни.
А между пръстите ми никне ципа.

Дълбокото в очите става блатно
цветът му се изостря до зелено.
Във тиня плувва цялата ми памет.
Тръстиките ѝ болни се променят.

Дали до моя бряг ще дойде някой,
с целувка да прекъсне таз магия...
Щом теб те няма, принцове не чакам.
Под люспите си тихо ще се скрия.

Защото няма начин да съм с тебе,
съмнението тъжно ме прорязва,
че никога не съм била принцеса.
А винаги била съм просто жаба.

*

[Лорд V.]

Звездна сянка на шут. Всяка вечер - звънчета.
Край зелени блюда, край одежди без ум.
Светлините искрят и се плискат скосени,
и крещят; истерично те правят на луд.

Ти протягаш ръка за трошици от масите,
не храна, топлина - все потръпваш от хлад;
и раздаваш по малко за огрев душата си,
и раздираш, докато проплаче от смях.

Вън - стипчива луна по фенерите-призраци,
бледи късчета плът под горчиво небе,
ти не помниш сега за цвета на очите си,
и не знаеш кога си, какво си, къде ...

Бляска старият път под нозете ти алени
- разтрошени звезди в изкривена вода,
ти си просто смешник с пренаписани памети,
със подрънкващи мисли, със бели петна.

После - сипкава нощ и прокъсани сънища,
във които безумци ти плащат със скръб.
Ти се смееш насън по размитите пътища,
а смехът ти потича на капчици кръв.

Fri Oct 26, 2018 8:07 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Fri Oct 26, 2018 8:07 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Отзив на Невена Паскалева в Goodreads

Най-силно усетих връзката с природата в „Коя е тя“- по-детски невинна изповед в любов към земята, която ме трогна; в „Само любов“ и „Зрънце живот“– замайващи откровения за приемствеността. Интересни образи /на животни?/ открих в „Парченца смърт“, „Око на змеица“, „Единак“ и… особено в „Братята от Левса“, уникален разказ за необходимостта от душевна връзка между видовете живот на планетата ни. Болката от липсата на такава се усеща в „Приказки за Юнаци и злодеи: Зелена?“, „Справедливост“ и „Светулчина поляна“. А разказите, които са открито войнствени и даже ми посъбудиха бунтарския дух, са „Багер в пясъка“/много, много тъжно/, „По Е-3 за 23“ /ех, да бях пак тийнейджърка :)/ и „Скалпелът на Окам“ /или как можем най-сетне да впрегнем един велик ум да върши нещо добро/. Историите, които не успяха да ме грабнат докрай са…останалите. Не успях да намеря достатъчно допирни точки, а „За вятъра и другите природни пиршества“ чистосърдечно го пропуснах. Признавам си, имам проблем с четенето на пиеси.
Като цяло, сборникът си свърши работата, насочи вниманието ми към темата, разчувства ме, замисли ме, накара ме да погледна по-внимателно около себе си - небето, дърветата, хълмовете, струпаните в междублоковите пространства есенни листа. Това сякаш е важното?

Thu May 02, 2013 11:52 pm Re: За Филмите и Хората... Thu May 02, 2013 11:52 pm Re: За Филмите и Хората...
The Host

Гледайте. Или почакайте – докато редактираме субтитрите.

После прочетете книгата. Не... там по-добре почакайте. Докато освободят правата ѝ и направим нов превод, и го издадем в поредицата ни.

P.S. Когато гледам рецензиите на западната критика, ме изпълва чувството, че наистина не съм от този свят. Че живеем в два различни свята.

А дали... не е така? Звездни скитници?

Sat Nov 17, 2018 4:18 am Re: Настолни (вкл. бордови) игри Sat Nov 17, 2018 4:18 am Re: Настолни (вкл. бордови) игри
Погледнах тъпия сайт на идиотската игра https://cardsagainsthumanity.com.
Не мога да ви дам link към FAQ, но са ~ забавно четиво. Bottom of page.

Update:
Тая вечер играх играта. Гнусна е, но човек ако игнорира гадостите (за щастие, са на английски и някои може и да не ги схване изобщо), е забавна. Постигнах доста добър резултат, а пристигнах час и половина след останалите. И обрах овациите (кикота) заради изреченията, които съставях с картите си.
Накрая имах малко повече карти от останалите - явно съм теглила, когато не е трябвало. За последния рунд на някой не му достигаше и си избра от моите. Много му я харесаха. Аз си изиграх хода заедно с останалите. А неизиграната ми карта на самия финал гласеше Nothing ;)
It was cool.
Имаше асоциативна карта My granny finds disturbing yet very charming... и от моите карти комбинирах с нещо като my wet pussy, ама не помня подробностите. I won the round :D

​Оцениха още следните ми комбинации (преразказано):​
- На световното по still being a virgin шампион е Барак Обама .
- [Нещо като] Винаги е хубаво да имаш a Japanese toaster to fuck .
- В централата на нацистите отказаха да извършат поисканата от вас услуга немско затворническо порно .
- Днешно време децата за съжаление продължават с печалната тенденция fucking my sister .
- Отидох на групова терапия, за да излекувам травмата си от fisting .
- [имаше нещо с готов модел] my abusive boyfriend who's not that bad once you get to know him. Май беше нещо като заплаха/закана.
- Един Гулаг никога не би могъл да бъде съвършен без някой умиращ старец .

Харесаха:
- С повече усилия и постоянство Киану Рийвс може да се превърне в динозавър .
- На вратата те чака Daniel Radcliffe's sweet asshole .
- Не влизай в банята! Там има fingering .
- В основата на расизма е представата колко е прекрасно да си бял .

Недооцениха:
- Уважаеми Г-н и Г-жо Диас, търся ви във връзка с обезпокоителния факт, че дъщеря ви е Darth Vader .
- [Имаше и нещо като] С много тренировки на leprosy успях да постигна the black death .
- What's that smell? - chicken farmers , но не се сещам от коя държава
- Our marriage was ruined by the Holy Bible .
Избраха просто God.
- Разклатените отношения между мъжа и жената могат да се оправят само с the heart of a child .
- Ще постигна излизане от водата и овършаване на цяло Токио посредством снасяне на яйце .

На мен ми хареса:
- С много усърдие и комуникация, комуникация, комуникация неполагането на никакви усилия в полза на обществото може да се превърне в [не помня точно, нещо като " взаимопомощ "].

Наложи ми се да оценя:
- По време на кризата на средната възраст баща ми много си падна по мъжете .
- Безмълвната игра на асоциации (с показване като мим; оказва се, че има название с ch, но не го запомних) тотално се провали, когато майка ми трябваше да изиграе My neck, my back, my puss and my crack .

А имаше едно чуждо доста симпатично:
- Да носиш октопод на главата си may turn into making a friend :D ;)

За едно изречение доста се старах, но не съм сигурна дали не смесвам 2-3-4 различни изречения в момента:
- При цялата тази американизация намирам убежище единствено в drowning the kid in the bathtub/dead birds everywhere/мирова скръб .

Мога да кажа, че определено избягвах комбинации, свързани с причиняване на жестоко неравенство и вреда, демек с гавра.
__________________________
После играхме на memory , което се наричаше Dick Match - с рисувани картинки на всякакви видове. Отблизо не ги гледах (че и имена/прякори имаха), за да не сънувам кошмари, но понеже имам фотографска памет и обичам memory, бях втора по точки.

Wed May 29, 2013 10:05 am Re: Труд и творчество Wed May 29, 2013 10:05 am Re: Труд и творчество
Литературен конкурс

Тема: "Градът през моя поглед"
Краен срок: 20 юни 2013 г. вкл.
Възраст: 16-23 (от Варна и региона)
Вид творба: есе, разказ, стихотворение, очерк
Изисквания: участва се с едно произведение, което може да е публикувано, но да не е награждавано в други конкурси; до 3 стандартни страници (формат Word). Изпраща се на e-mail: konkurs -в- urban-mag.com
Награди: до 150 лв. и поощрителни награди

Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=17085&sid=7

Sat Feb 02, 2019 11:30 am Re: Тема за коректори Sat Feb 02, 2019 11:30 am Re: Тема за коректори
По случай че открих темата, пренасям тук и другия ми наболял въпрос - за "смисловите" запетаи :)
Ето и дискусията досега:

Кал:
Все пак да кажа за Деси: Жоро използва доста смислови запетаи, за
логическа пауза. Като запетаята в предишното изречение. ;) Те са
разрешени, а функцията им е да правят по-фина пауза, отколкото тирето, многоточието или скобата.

Деси:
Добре де, може ли да ми пуснеш линк, където е обяснена тази функция на запетаите в българския? Не се заяждам, просто подобна употреба е нова за мен - доколкото знам, винаги са свързани с определени граматични, а не смислови структури (за разлика от английския, където можеш да си ги слагаш, където ти душа иска. Та?

Кал:
Уви, не намирам линк. И даже не помня откъде го знам – мисля, че е още от училище.


Деси:
И тук е моментът да попитам: а от кое училище? Защото, доколкото помня, си учил не само в България... Сигурен ли си, че не е привнесено от английски?

Кал:
Езикова гимназия "Пловдив".

Деси:
Аз доста порових и не открих някъде да се споменава изрично подобна употреба...

Ако искаш, извади ми няколко такива примера от текстовете на Жоро (или си ги съчини), и можем да зададем въпрос до "Как се пише?", "Езикови справки" или някой друг онлайн справочник по твой избор. На Павлина Върбанова от "Как се пише?" съм писала неведнъж за всякакви неща и винаги отговаря бързо и изчерпателно.

И извинявай, че толкова настоявам, но за мен е важно подобни неща да се изчистват... Все пак за пунктуацията, също както за правописа, си има правила, които в българския ми се струват доста закостенели. Дано да греша :)

И последната дума на Кал:


Аз съм 99% сигурен в това правило, така че ми е с изключително нисък
приоритет да го проверявам. Ако за някой друг е наистина важно, нека
действа.

Аз ще действам... ама да видим кога ;)

Sat Sep 14, 2013 1:22 pm Re: Развитие на Човешката библиотека Sat Sep 14, 2013 1:22 pm Re: Развитие на Човешката библиотека
Кал, разбирам че може да не е подходящ момент за теб и за това може да не ми отговаряш или пък точно сега. И това не е някакъв непростим грях, всички сме така. Просто посочвам.

Сет Годин, го е казал много добре и ми харесва, и за това го цитирам, вместо аз да го пиша. Да се смята за моя отговор на горното. Да направя уточнение, аз също страдам от това.

No need to read the whole book, I can just glance over the Cliffs Notes... I get it.

I don't need to hear your whole pitch, just show me the summary slide... got it.

No, I already heard about your vacation... remember, I saw the Instagram feed.

Him, why would I go out with him? I read his match.com profile.

You're probably smart enough to 'get it' merely by reading the 140 character summary of just about anything. But of course, that doesn't mean you understand it, or that it changed you. All it means is that you were quickly able to sort it into an appropriate category, to make a decision about where it belongs in your mental filing cabinet.

The best experiences and the biggest ideas don't fit into a category. They change it. They don't get filed away, they transform us.

It's entirely possible that you can process and file more information than anyone who has come before you. And quite likely that this filing is preventing you from growing and changing and confronting the fear that's holding you back.

You get it? No you don't. Not yet. Because all you've gotten is a tweet.

Read the book. The whole thing. Use the product. A few times. More than a few times.

Immersed. It can change you.

Sat Apr 27, 2019 3:49 pm Re: The Celestial Way (...) Sat Apr 27, 2019 3:49 pm Re: The Celestial Way (...)
Chapter 19 is done. I also plugged the dangling scene in Chapter 18, although its bits are still floating in only semi-coherent manner.

Both chapters turned out a little shaky, but that shouldn't be a problem if the next couple of chapters come out solid enough. The good news is the story and character arcs are finally entering the final stages! A whooping 7 chapters of final stages, but final nonetheless. :)

If only I could say "Phew, the hard stuff is done, now everything is pew-pew and flag waving", buuut... yep, I can't. I've still got some pretty heavy narrative that waits to happen. To be epic, you have to endure till the end. Or something like that.

Ah, who I'm kidding. The ending is probably going to be the hardest part of the book to write yet.

Onward to Chapter 20 - "Clearing Ways".
(Whose epigraph still remains incomplete/unwritten - gods, writing poetry is effing hard .)

EDIT: Bits float no more in Ch. 18, and behold! - the epigraph to Chapter 20 is badly written, yet now complete!

Fri Jun 14, 2019 9:23 pm Re: The Celestial Way (...) Fri Jun 14, 2019 9:23 pm Re: The Celestial Way (...)
If I knew my life would dance to the tune of an imaginary story...

Говори ми, говори ми... Това преплитане между живия живот и историите, които пиша, е хем очарователно, хем стряскащо. На моменти се чудя първо историята ли е и после живота или обратното. Лудница! :mrgreen:

Поздравления за завършването на трета част. :)

Mon Nov 04, 2013 5:24 pm Re: Културни събития Mon Nov 04, 2013 5:24 pm Re: Културни събития
Фестивал етнографско кино от днес с книжка.

Tue Nov 19, 2013 1:40 am Re: Труд и творчество Tue Nov 19, 2013 1:40 am Re: Труд и творчество
Конкурс за идеи ... за промяна на София - да, от гражданите :)
Затова и информацията по-долу не е структурирана - защото се иска вдъхновение

Повече за вдъхновение: http://www.sofialive.bg/day/nesto-novo/754-idei-nyakakvi.html
А самите условия: http://sofiachallenge.bg/
Основното: от 15 ноември до 6 декември мислите и предавате чрез формата от сайта на конкурса идеите си

София те предизвиква: дай решение за по-добър град, управлявай и ти!

За конкурса “Mayors challenge: предизвикателство за кметове”
“Mayors challenge” се организира от фондация “Bloomberg Philanthropies”, основана от кмета на Ню Йорк Майкъл Блумбърг. Когато през 2012 г. състезанието се провежда за първи път, над 300 големи града в САЩ вземат участие. Голямата награда от 5 млн. долара печели Провидънс с проект за подобряване на речника на деца от семейства с ниски доходи. Награди взимат и градовете Чикаго, Хюстън, Филаделфия и Санта Моника. Подробно описание на проектите може да намерите тук.

Издание 2013-2014
Тази година конкурсът е насочен към градовете в Европа с население над 100 000 души. До 31-и януари 2014 г. градовете, заявили участие, трябва да изпратят своите проекти.

“Предизвикай София”
Столична община търси от жителите си най-добрата идея, с която да участва в конкурса. Екип от представители на неправителствени организации и общински специалисти организират събирането на граждански идеи под формата на отворен конкурс и ще координират кандидатурата на града в състезанието.

Какво се търси?
В конкурса “Mayors challenge” се търсят иновативни решения на градски проблеми. Трите най-важни аспекти на успешните предложения са:

Визия: да са нови, смели и творчески решения на сериозни проблеми на града ни

Изпълнимост: решенията да могат да се изпълнят от градската управа и нейните партньори, както и да предизвикат широк обществен интерес и участие

Преносимост: решенията да могат да се използват и от други градове.

Ето и подробностите:
Условия за участие
Конкурсът е явен и официалният му език е български. Конкурсът е отворен за граждани, граждански организации, неформални групи или компании, които искат да предложат своите идеи за развитието на София. Поне един член на екипа трябва да бъде пълнолетен.
Не се допускат предложения, които склоняват към нарушаване на граждански или човешки права.

Формат на конкурса
Идеи се набират между 15 ноември и 6 декември 2013 година. След обработка на идеите от техническа комисия и журито на конкурса ще бъдат поканени до 20 кандидата или екипи да представят своите идеи на публично събитие на 15-и декември. В рамките на събитието всеки ще трябва да представи своята идея в 10-минутна презентация, която ще бъде оценена от жури и публика. На 20-и декември ще бъде оповестен победителят в “Предизвикай София”, с чиято идея София ще кандидатства в конкурса “Mayors challenge”.
Победителят в конкурса ще участва в доразработката на проектното предложение, което Столична община ще предаде не по-късно от 31 януари 2014 г.

Какво се случва след това:
През април 2014 година международно жури ще избере 20 града финалисти, а през месец май 4 души от всеки екип-финалист ще участват в двудневна среща за доразработване и подсилване на идеите. На 31 юли финалистите отново ще изпратят своите детайлни предложения. На 5 октомври 2014 година ще се обявяват 5 победителя, от които 1 град печели голямата награда от 5 млн. евро, а други 4 града печелят по 1 млн. евро.

Награден фонд и авторски права
Победителят ще получи еднократна награда в размер на 10 000 лв. Победителят се ангажира да предостави своята идея за кандидатстване в конкурса “Mayors challenge”, като ще бъде поканен да доразработи проектното си предложение с помощта на експерти от Столична община и неправителствения сектор. При спечелване на награда в международния конкурс “Mayors challenge”, авторът на отличения в конкурса „Предизвикай София“ проект сключва изричен договор със Столична община, който регламентира взаимоотношенията на двете страни.

Начин на предаване
Конкурсните предложения се приемат най-късно до 23:59 часа на 6 декември 2013 г. след попълване на електронната форма.
На 11 декември ще се публикува списък с одобрените за презентация идеи и ще се изпратят покани към участниците за събитието на 15 декември.

Fri Jul 05, 2019 2:26 pm Re: Писане на английски език? / Let's write English ;) Fri Jul 05, 2019 2:26 pm Re: Писане на английски език? / Let's write English ;)
Did anyone ever tell you English word order is strictly fixed? And you can almost never have verb before subject in a non-interrogation?

To the south lay, like a boundary line between lands, the dark line of a vast forest.

(...) It was a cut jewel the size of his palm, and through it flowed, as he turned it, all the colors of the sea.

(Still, don't use this in your everyday communication. ;) )

Wed Dec 05, 2018 4:41 pm Re: За Филмите и Хората... Wed Dec 05, 2018 4:41 pm Re: За Филмите и Хората...
Brave, анимацията на Pixar, е за всеки от нас, който чувства връзката с родител разкъсана и търси да я закърпи. На мен ми избиха сълзи в момента, в който Мерида и майка ѝ едновременно казват: If you would only listen.

Fri Aug 23, 2019 12:04 am Re: Последният еднорог Fri Aug 23, 2019 12:04 am Re: Последният еднорог
Отзив от Svilena Babukchieva в Goodreads

"Последният еднорог" винаги е бил нещо много специално за мен. Като много малка, към пет-шест годишна, един от любимите ми филми беше анимацията по едноименната книга. Оттогава най-голямата ми мечта е да срещна еднорог. Може би след толкова години намерих моя еднорог в лицето на едноименното произведение на господин Бийгъл, което ме остави омагьосана за дни наред. Дали така се чувства човек, видял еднорог? Авторът на този шедьовър е създал една приказка за големи, в която всяка една дума е грижливо подбрана и предразполага читателите към размисъл. Изказът е толкова поетичен и изпъстрен с метафори и алегории, че понякога спираш насред изречението да се възхищаваш на красотата на текста. Това може би ще отблъсне някои, но за мен е част от магията на тази книга. Още с първите редове се потапяш в меланхоличната ѝ атмосфера, която те обгръща като топъл есенен ден, който не искаш никога да свършва. (...)
Дълго след като затворих последната страница, продължих да се усмихвам и да тъгувам по Еднорогата, но едновременно с това бях и щастлива, че се срещнахме.
"Последният еднорог" е произведение, което резонира със същността ми и остави траен отпечатък в моята душа. Колкото и думи да изпиша за него, никога няма да са достатъчни да опишат емоциите и чувствата, които породи в мен. Ако не беше "Човешка библиотека" и прекрасният им превод, сигурно нямаше да имам щастието да се докосна до тази великолепна книга, така че сърдечни благодарности!

Ех...

Mon Feb 24, 2014 11:57 pm Re: Не-културни събития :) Mon Feb 24, 2014 11:57 pm Re: Не-културни събития :)
FameLab 2014 не е точно култура, защото е и наука и затова тук оповестявам

Кой ще бъде българското лице на науката за 2014-та?

Можеш ли да обясниш научна тема на достъпен език и пред неспециализирана публика... само за 3 минути?
Без компромис с научното съдържание, но разбираемо и увлекателно - това е формулата за успех в международния конкурс "Лаборатория за слава FameLab".
Ти може да си новото лице на науката в България и да представиш страната на международния финал в Обединеното кралство.

Кастингът в София е само след няколко дни - на 1 март. Виж на сайта на FameLab как можеш да се регистрираш.

Входът за публика е свободен!

Какво: Първи кастинг за "Лаборатория за слава FameLab"
Кога: 1 март (събота), от 11:00ч.
Къде: Конферентна зала на СУ "Св. Климент Охридски", Ректорат

Thu Apr 03, 2014 11:08 pm Re: Не-културни събития :) Thu Apr 03, 2014 11:08 pm Re: Не-културни събития :)
Преди около седмица не издържах и питах Animal Rescue няма ли преди 29. април да се яви благотворително парти/разпродажба, че имам цветя, които растат красиво. (А ме очаква едноседмично отсъствие и винаги изпадам в ужас. Особено след миналата Коледа, но на Мо толкоз му е акълът.) И... на 26-27. април ще има (петък/събота)!
ПРОЛЕТНА РАЗПРОДАЖБА НА СТАРОВРЕМСКИ И ИНОЗЕМСКИ ЧУДЕСА И ОБИКНОВЕНИ ВЕХТОРИИ
ЗА СЪБИРАНЕ НА СРЕДСТВА ЗА ПРИЮТА ЗА БЕЗДОМНИ ЖИВОТНИ ФЕРМАТА НА ANIMAL RESCUE SOFIA

26 и 27 април от 12:00 до 20:00 в офиса на „Тийм Бг”, ул. „Ангел Кънчев” 43 (на ъгъла с „Патриарх Евтимий”), ет. 1
още малко търпение и ще разчитаме на вашите доброволчески, предметодарителски, чисто приятелски и присъственски помощи и симпатии, в замяна предлагаме нова пещера на Аладин, пълна с иноземски и местни чудесии.
На 25 април между 12:00 и 20:00 можете да донесете неща, които бихте искали да дарите за разпродажбата, като неща могат да се носят и на 26 и 27 април. Приемаме всичко, което не ви трябва, но е в добро състояние и може да послужи на някой друг
Малко не ми е ясно как ще занеса цветя след като петъка и съботата ще съм на бохемистична конференция в Пловдив, а в неделя пътувам за Чехия...
Увидиме...
http://arsofia.com/bg/44505/proletna-razprodazhba-26-27-april/
На най-голямата снимка в средата вляво са ароматните ми свещи от мама, дето (епитет) никой не ги оцени, а те бяха толкова различни и уханни...

Като начало ще има авокади, алое, малки агавета от мама (т.е. Германия), бамбук, някоя теменужка (като мога да гарантирам само комбинацията бяло-лилаво), Scindapsus, Dieffenbachia, Dracena Marginata мъничка и средна, може би и 1-2 броя мъничко, странно, дето веднъж му открих името и го забравих... Най не обичам така! А, ето го: живораждащо Bryophyllum daigremontianum или Kalanchoe Daigremontiana . Води се уж лечебно, но не съм посмяла да пробвам.
Може и мъничко Tradescantia sillamontana .

Sat Mar 26, 2022 12:16 pm Re: Цитатите, които ни промиха Sat Mar 26, 2022 12:16 pm Re: Цитатите, които ни промиха

ibid. wrote:And God promised men that good and obedient wives would be found in all corners of the world. Then He made the earth round and laughed.

Source unknown

Thu Sep 25, 2014 5:31 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“ Thu Sep 25, 2014 5:31 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“
... пуснах бюлетината. С преференциален вот. :D

И добавих следните щрихи:

- към „Ая“:

Критика градивна, дивна... Преплети историята с темата за Изтока. В момента не виждам връзка с нея... нещо изпускам ли?

- към „Рю“:

Това е и първият преобладаващо сериозен (та даже трогващ) текст, който ти чета. Виждам, че разширяваш хоризонтите. :)

Обаче... му липсва цел (_послание_) и финал. И тия биткаджийски сцени пак ми дойдоха в повече. Айде да не решаваме проблемите като първите неандерталци, де... :(

Sat Nov 15, 2014 5:29 pm Re: Образованието Sat Nov 15, 2014 5:29 pm Re: Образованието
Една покана за подкрепа на петиция за образованието, през пощата на ЧоБи :
Здравейте приятели!
С огромна радост и БЛАГОДАРНОСТ към създателите подписах тази петиция!
Това е едно от най-вдъхновяващите неща, които съм чела и с възторг я споделям с вас!
Докато има хора, които мислят така, има и надежда за излизане от тъмнината!
Да я подкрепим, да й дадем старт да полети и ДА БЪДЕ!
Нека Бог я благослови и реализира! АМИН!

Училището - щастливи деца, здрави учители и доволни родители!
http://www.peticiq.com/91431

Fri Nov 28, 2014 11:15 pm Re: Трудът краси човека Fri Nov 28, 2014 11:15 pm Re: Трудът краси човека
Вече мога да го кажа с усмивка на умерено задоволство: ние със "Слепоглед" на Питър Уотс бяхме номинирани в "краткия списък" за наградата за превод "Кръстан Дянков" 2014. Това е немалко постижение, доколкото е (по мой спомен) първа номинация на фантастика в един изключително елитарен, ъъъ, кръг, в който това не е любим жанр. (Друг е въпросът, че, въпреки сложността на "Слепоглед" като предизвикателство, преводът му не е чак за награда).
Както каза и Уотс в отговор на тази новина:
Wow, that is good news. Not as good as winning, of course, but the fact that Blindsight even got nominated for a nongenre award is pretty cool. Don't think that's ever happened before.
Кво да речем, освен Thanks. Big time :D

Tue Dec 23, 2014 12:14 am Къде даваме книги Tue Dec 23, 2014 12:14 am Къде даваме книги
В следните райони в София е удобно да се виждаме, за да ви предадем желаните книги

- мол "Сердика център" на бул. Ситняково 48 всички дни освен сряда.

Sun Aug 09, 2020 7:02 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Aug 09, 2020 7:02 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Разговор в ГР покрай горния ми отзив:

Just wanted to say, my brother has been dealing with bipolar disorder for many years. Several years ago he decided to stop all his medicine ( he was doing very well at the time, so he felt he could) and started exercising and eating a very healthy diet. For two years he "felt really good", and it was just enough to ruin his life, worry the family to death, and go in and out of jail for not being able to shut up when dealing with a policeman when stopped for driving too fast. Once they stopped him and he couldn't control his behavior, the began stopping him all the time and every stop ended up with "confrontation with a police officer" charge in jail. Finally, after his fourth stay for 30 days and after thousands of dollars I paid for bailing him out, my family was able to convince the judge to order a court enforced medical treatment. Because he was not going to take his meds, they are giving them to him once a month with injections. He is once again the brother I know and love. He is so much happier, after completely ruining his chances of teaching and tutoring because of his record now, he is doing little jobs, but at least he is not tormented by the illness like he was... I am so grateful for modern medicine!!! He is still living in a healthy way, but has learned not to listen to people preaching that a cure for all ills is just eat right and exercise... Just saying :)

Thank you for sharing, Choko!

I have the opposite experience: I was diagnosed as bipolar in 2003, and took medications in 2003-4. They did nothing for me (except for making me even more depressed each time I had to go to my psychiatrist for the next prescription--but that has to do with the way the guy treated me rather than being an intrinsic problem ;). Ever since then, I've learnt to stabilize myself using various alternative methods; and I've also learnt to use the "energy boosts" productively. Basically, everything I've been doing for the past 15 years, including the Human Library and our translations into English, has been prompted and fueled by such "boosts"; you wouldn't know me if it hadn't been for them. ;)

That's why I find this book a really interesting and potentially useful compendium.

I believe that it is very valuable and valid way for some people. The thing is, all mental illness is not the same for everyone. There are numerous cases where strict medicinal intervention is not necessary, just as there are many cases of misdiagnosis. However, we have to accept that just as there are those, there is another substantial population of people who are unable to function without their medicine. This is why I personally am afraid of who reads books like this, because it might be wonderful for most, but very harmful for some. The more Ill you are, the more desire for a "cure" and the more fervently they grasp for something that doesn't make them "different"... My brother was convinced, after a course like this, that any type of medicine is poison to the body. He became vegetarian, ate only "clean" foods, ran 5 miles every day and rode his bike... It made him impossible to have a normal conversation with... He is missing something in his brain chemistry and no amount of good living ( he could never calm down enough to be able to meditate), fixed it... He gave it two years, actually the rest of the world gave it two years, because he couldn't see anything being wrong with him, and once he was back among the thinking, he understood the damage he had inflicted on himself and the rest of us... So, I am sure it is great for mild cases, but for severe clinical cases, medical help should not be ignored.

I am sorry you had problems with your treatment when you were younger. I am also very happy that you found a way to channel your energy into something so wonderful as the Human Library! :D :thumbs-up: You are lucky that all you have are "boosts", not that overwhelming electric, almost maddening energy, which not only doesn't allow you to sit down, but to keep any thoughts on any point organized in your brain. If that was the case, you would be starting a thousand projects at the same time and completing none of them... Life is so full and exalting, but after several days of no sleep, it just becomes a torture... So I am happy you are you and grateful for it :D :hug: <#

I absolutely agree that everyone (and their biochemistry) is different. The book itself emphasizes that strongly and frequently. What makes it useful is the sheer variety of approaches it brings together; if a reader has struggled for years with a particular approach, now they have quite a few others to explore.

In the beginning, my "boosts" were exactly what you described above. :D I remember that once, as I was sitting in front of a doctor's office, a ten-page academic paper "flew" through my mind: complete with a thesis and proofs and examples and a conclusion. :-O Unfortunately, at that speed, there was no way I could've written it down; it would've been interesting to see if it would make sense to anybody else. I had thousands of ideas, inexhaustible supplies of energy ... the works. But what helped me already from the start was that I'm very fond of 1) self-reflection; 2) completing whatever I start. So I gradually learnt to focus on a manageable amount of simultaneous projects. (And I still fail now and then. It's a neverending learning experience. :)

The problem with most medications is that they don't let you re-examine your own behaviour patterns, core values and beliefs, and in general find out what causes the biochemical imbalance (or what aggravates it). They bring you back to (some kind of) normal but deprive you of the opportunity to learn new things about yourself. At least that's what my experience and my observations of other people with similar conditions have shown.

And thank you, Choko! It's great to be able to talk about these things openly. <3

It is! I myself have that lower grade bipolar, it is hereditary in our family, my mother was inflicted with it most of my life... I did need some medicine when I was younger, but just as you said, I am obsessive about starting something and finishing it to the end, so I learned to temper myself early, and I have been self regulating for the last 20 years. People like us experience life to the fullest - the good and the bad alike. We are often very creative and love others who are creative as well :). And the thing we always can rely on, people like us are usually very charming and make friends easily. That is also thanks to us being very familiar with the whole spectrum of human emotions... I have dedicated my whole adult life at working with others who struggle with mental health issues. This is what I ended up going to school for, so I see it on the more clinical side... It is a very emotionally exhausting job, but I am not sorry for doing it... I love it!

I agree about the medications often dulling the "self" and I am against overmedicating as well. I am dealing with a client who's parents can't deal with him at his highs and are constantly drugging him... This is not for him, because he is not dangerous at those times, he just requires a lot of attention... They obviously can't give it to him. I am getting to the point where I will need to step in and get a bit unpleasant. I hate that it has to be that way. They are very nice people, they just don't know of the long term consequences... Just sad...

Wow, Choko! This conversation gets more exciting by the hour. :) (Now I should watch myself for getting overexcited ... and just before going to yet another evening of protests here in Bulgaria. Uh-oh. :D)

It's amazing that you made your personal experience into your vocation. I've been supporting people around me on a purely informal basis, as a friend and confidant, but I too believe such experiences should teach us to understand (and if possible, help) one another in deeper ways.

And now I'm off to those protests .... :)

В някой момент вероятно ще пренеса цялата нишка в темата „Целение“ . Засега я оставям тук, за да бъде видима и за нерегистрирани потребители.

Sun Mar 08, 2015 12:46 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Sun Mar 08, 2015 12:46 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Отзивът ми в Goodreads за Приказки за Юнаци и злодеи: втори
Ако не сте чели Приказките за Юнаци и злодеи, не започвайте с тези. Идете, прочетете ги, пък тогава се върнете. Е, ако много настоявате...
Уж кратичка книжка, а впечатленията, които оставя след себе си хич не са малко.
Мислех, че Приказки за Юнаци и злодеи: Промянае лична. Не знам как би могло да има нещо по-лично от тази книга. И в този дух, не съм сигурна дали и половината неща няма да бъдат пропуснати/разбрани погрешно/неразбрани от читателя, който не познава събитията зад приказките. И юнаците и злодеите зад юнаците и злодеите. :)
Слушащата приказка ми напомни за Хал Дънкан заради използвания похват. Смръзващо е да прочетеш всички онези имена. Още повече да осъзнаеш, че точно тази част от историята не е фикция, а нашата си действителност.
Докато пиша, се връщам към "безмълвна", "кървяща" и "чистеща" и си се чудя: щяха ли да са толкова въздействащи ако не знаех това, което зная и ако не се досещах и ако не разбирах, ами бях обикновен заблуден читател? Може би "кървяща" е най-универсално разбираемата, заедно с "организаеща". А последното изречение на "организаещата" е просто... :D
"зеленяща" и "зеленяща 2" са си красноречиви истории в картинки. За тях поне не ви трябва предистория /или ви е удобно подсказана в линкове/.
За "???" няма да пиша. Някои истории не подлежат нито на преразказ, нито на излишни коментари. Само на преживяване и съпреживяване.
Последната история е Промяна. Тя е началото на следващата книга. Повече от нея ще намерите в Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна.

Thu Apr 09, 2015 11:30 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Thu Apr 09, 2015 11:30 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Възвестих приятелите си от зелените среди:

Грижовни и активни приятели (:

Помните ли Копнежа ни за зелени (ама _наистина_) разкази? С идването
на пролетта и наближаващия Ден на Земята дойде време да оберем и
неговите плодове. :D

Два от тях вече са публикувани в Човешката библиотека:

– „Парченца смърт“ на 13-годишната (към момента на писането) Мария
Белчева: http://choveshkata.net/blog/?p=5427

– откъси от „Справедливост“ на Дейвид Брин: http://choveshkata.net/blog/?p=5459

Ако ги усетите като свои, По-желайте предстоящата антология – както е
обяснено по-долу – и я споделете с приятели.

Може и други изненади да си откриете... ;)

Разпролетяващи и възражадащи празници!
Кал)



---------- Forwarded message ----------
From: Човешката библиотека / The Human Library
Date: 2015-04-03 9:58 GMT+03:00
Subject: 1) „Зелени разкази (ама _наистина_): По-желали и поръчки (до
18.04.); 2) Копнеж за човечни книги (до 30.04.)
To: Приятели на Човешката библиотека


Приятели (:

1. „Зелени разкази (ама _наистина_)“ е следващото издание в поредица
„Човешката библиотека“. Антологията събира текстове, които ни
вдъхновяват да се замислим за връзката ни с целия свят отвъд човека и
човечеството. И може би дори да се задействаме, за да я заздравим. ;)

Как може да поръчате и По-желаете, вижте тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=5427

До 18 април.

2. Вижте и за какви книги копнеем до 30 април:

http://choveshkata.net/blog/?p=5418

Сещате ли се за такива? А имате ли връзка с авторите/издателите им? :)

Моля насочвайте ги към нас – и препратете вестта към всеки, който се
вълнува от новите книги в България.

3. Благодарим на всеки от вас, който ни подкрепи в Националните
фантастични награди – или просто участва в гласуването и откри нови
хоризонти за изследване. :) Ако не сте видели резултатите, ето ги:

http://choveshkata.net/blog/?p=5400

Има и изненади покрай тях...

Раззеленяващо и развълнуващо!
ЧоБи: Кал)

~ ~ ~
http://choveshkata.net/
Място, на което книгите сбират човеци

Искате ли да получавате вести за ЧоБи? Запишете се в групата
„Приятели“, както е обяснено тук долу:
http://choveshkata.net/blog/?p=2032

И разгласям онлайн:

- www.shadowdance.info/forum
- forum.chitanka.info
- www.teenproblem.net/forum
- sf-sofia.com/forum
- www.bghelp.net/forums
- cheteneto.subtle-bg.com
- Goodreads групите Bulgaria reads и Bulgaria
- scifi.bg/forums
- G+ общностите „Аз обичам книгите“ , „Читателски клуб“ , „Електронни книги“ и „Сборище на трубадури“

Ползвам модификации на тази покана:

Приятели (:

Миналата есен обявихме Копнеж за зелени разкази (ама наистина ) . Целта ни бе да съберем текстове, които ни вдъхновяват да се замислим за връзката ни с целия свят отвъд човека и човечеството. И може би дори да се задействаме, за да я заздравим. ;)

С идването на пролетта и наближаващия Ден на Земята дойде време да оберем и неговите плодове. :D Два от тях вече са публикувани в Човешката библиотека:

– „Парченца смърт“ на 13-годишната (към момента на писането) Мария Белчева

– откъси от „Справедливост“ на Дейвид Брин

Ако ги усетите като свои, По-желайте предстоящата антология „Зелени разкази (ама наистина )“ до 18 април и я споделете с приятели.

Разпролетяващи и възраждащи празници!

Thu Nov 11, 2021 12:53 pm Re: Наука Thu Nov 11, 2021 12:53 pm Re: Наука
Мой отзив за „13 неща, които нямат смисъл“ – научнопопулярната книга, която преведе Светла, а редактирах аз:

Книга, която окончателно ще разклати доверието ви в науката.

... Шегувам се. :D Ако има нещо, в което ще почнете да се съмнявате, това са изказванията от типа „Науката вече е открила всичко освен някакви дреболии“. Да си призная, аз такива изказвания съм чувал само от: а) пълни невежи; б) преподаватели по физика на частиците в Принстън.

... Да, и аз бях O.o във втория случай. Но мисля, че на човека вече му мина. Даже не се наложи да му дам да чете предговора на тази книга. ;)

Загадките, които ме изумиха най-много мен, бяха:

- Глава 10: За какво в крайна сметка служи сексът? При условие че сума ти видове сума ти години се оправят и без него? (А някои видове стават ту полови, ту безполови за дълги периоди от време, в зависимост от околната среда.)

Същата глава съдържа и някои статистики за хомосексуалността при животните, от които може да проревете. Само моля да ревете по-шумно, за да ви чуя и да се посмеем. Заедно. :)

- Глава 9: Кое ни кара да умираме? Колко неподозирани проблеми – включително нелечими болести – се крият в онази част от гените ни, която почва да се проявява, щом минем стотака? Ще кажем ли „бай-бай“ на мечтите си за дълговечие?

Тук пък за първи път се сблъсках с понятието „ биологично безсмъртие “.

Надолу хвърлям няколко откъса, които подбирахме за евентуалната анотация на книгата:

Учените боравят със съвкупност от идеи за устройството на света. Всичките им изследвания, експериментални или теоретични, се формират от или влизат в рамките на въпросната съвкупност от идеи. Ще се натъкват обаче и на някои факти, които няма да се вписват в нея. Първоначално ще ги пренебрегват или преиначават. Накрая обаче ще се натрупат толкова аномалии, че вече няма как да бъдат пренебрегнати или преиначени. Тогава настъпва кризата.

Според Кун скоро след кризата идва промяна на парадигмата, при което всеки се сдобива с радикално нова гледна точка за света. Така са възникнали идеи като относителността, квантовата теория и тектониката на плочите.

Една такава криза е проблемът с тъмната енергия. Той може да ви депресира, да ви се стори, че науката се е блъснала в стена. Но може да го възприемете и като повод за вълнение и вдъхновение. Нещо предстои да поддаде и пробивът би могъл да се случи навсякъде и по всяко време. А най-вълнуващото е, че това не е единствената аномалия по наше време – съвсем не.

За учените не е лесно да признаят, че са се оказали в задънена улица; изгубили са навика да разпознават това като първата стъпка по нов и вълнуващ път. Но щом веднъж го направите и привлечете колегите си да помагат, вместо вкупом гордо да пренебрегвате проблема, можете да продължите своето пътешествие. В науката, да се окажеш в задънена улица може да значи, че ти предстои огромен скок напред. Нещата, в които няма логика, по своему са единствените неща, които имат значение.

През 1974 г. НАСА излъчила послание от телескопа „Аресибо“ към М13 – гъмжаща от звезди галактика, която прилича на сериозен кандидат за местожителство на най-близките ни извънземни съседи. Посланието се състояло от двоични числа, които, подредени правилно (внимателно вместени между тях прости числа трябвало да подскажат как), представлявали ъгловата рисунка на човешко същество в стил най-ранните компютърни графики, двойната спирала на ДНК и нашата Слънчева система. Всеки жител на М13, който го засече (след най-малко двайсет и една хиляди години), може да се досети, че сигналът е изпратен от разумни същества. Нищо чудно дори да определи откъде точно. За предполагаемата цивилизация от М13 това вероятно ще е паметно събитие – първият им контакт с чужд разум. Само че, ако поне по нещо си приличат с нас, техните отявлени скептици ще заявят самодоволно, че не бива да се правят категорични изводи само от един сигнал, пък бил той и тъй изкусно изработен. Всяка разумна цивилизация знае колко е безполезен образец в един-единствен екземпляр, статистически погледнато. Ако извънземните наистина искаха да установят контакт, щеше да има поне два сигнала. Нали така? Ама че кофти мисъл: може би сме изпортили първия си досег с космическите комшии. Дали тогава да не се утешим, че те навярно са допуснали същата грешка?

Най-пленителното е, че сме наясно как да попречим на клетките да умират. Раковите клетки съдържат ензима теломераза, който възстановява пълната дължина на теломерите при всяко делене. Това им дава възможност да се впуснат в неудържимата репликация, заради която туморите нарастват тъй бързо. Може да избегнем скъсяването на нашите теломери, ако клетките ни са способни да произвеждат теломераза. А те са.

(...) В борбата си срещу рака ние се стремим към много по-сложни постижения от неумиращи клетки. Но в тези клетки се крие и изкусителна тайна. Ето какво споделят авторите на обзорен материал за рака и стареенето в августовския брой на сп. „Нейчър“ от 2007 г.: „Вероятно проклятието на безсмъртните ракови клетки съдържа и тайната за проумяването и удължаването на нашия живот“. Но да не чакаме лекарство със затаен дъх; опрем ли до същината на рака и стареенето, „повечето фундаментални въпроси остават без отговор“, признават авторите.

Според стандартната представа изборът на партньор е проста работа. Той разчита на парадиране с „добри гени“, обикновено в окраската и силата на мъжкаря. В повечето случаи женските са онези, които избират (яйцеклетките са ограничени, спермата – евтина и изобилна), а мъжките се бият, за да привлекат вниманието им. Скорошни проучвания обаче сочат, че всичките приказки за женски, насочили се към мъжкарите с най-големи рога или най-силен рев, или пък, както е при пауните, с най-красиво опашно оперение, та да се доберат до „добрите гени“, прекалено опростяват реалната ситуация.

Джон Мейнард Смит обръща внимание на това. За пример къде теорията за половия отбор куца той дава благородния елен. Силните самци се впускат в изтощителни, продължителни и зрелищни единоборства, блъскайки рога в рога. Често обаче кошутите не се впечатляват и се измъкват, за да се съешат с по-кротките елени. Мейнард Смит закачливо ги нарича „подмолните мераклийки“.

Но нима това е подмолно? Вероятно просто става дума за еволюционна логика. Няма убедителни доказателства, че женските си губят ума по битките с рога, нито че ги свързват с добрите гени, които хипотетично търсят за своето потомство. И наистина ли в стадото има толкова малко такива гени, та кошутите да насочат цялото си внимание само към един-двама самци? В края на краищата, ако теорията е валидна, всички самци произлизат от силни, достойни родители. Трудно е да си представим някаква подчертана разлика, която женските биха отбелязали.

Каквито и да са предстоящите революции, едно е сигурно. Всеки пробив в науката най-вероятно ще ни разкрие нови визии за нас самите поне толкова, колкото и за вселената ни. Ние сме набор от химически вещества, възникнал сред катаклизмите на звездните експлозии; звезден прах... или ядрени отпадъци – зависи от гледната точка. Но дръзновено приемаме, че сме много повече от сбора на тези елементи; заявяваме, че сме живи, въпреки че не знаем какво значи това. Ние искаме, очакваме да срещнем други живи същества в тази необятна вселена и в същото време се мъчим да проумеем какво се случва с няколко паладиеви атома в неголям съд с вода. Умеем да побеждаваме болката със силата на въображението си, но не сме доказали, че контролираме дори собствените си мускули. Изстрелваме космически апарати, но сме неспособни да обясним най-първичните си подбуди и желания. Провъзгласяваме се за венец на еволюцията, а почти не познаваме истинската ѝ история. Тези противоречия разкриват стремежа ни да се самодефинираме, да осъзнаем какво значи да си човешко същество в тази вселена. И науката – заедно с аномалиите, които я тласкат напред – може да ни помогне. „Кои сме ние? – пита Ервин Шрьодингер през 1951 г. – Отговорът на този въпрос не е просто една от задачите, той е задача та на науката.“

Sun Jan 23, 2022 5:33 pm Re: Срещи Sun Jan 23, 2022 5:33 pm Re: Срещи
На срещата „Кой какво си търси“ снощи бяхме общо 5 души, трима от които не си търсеха нищо, а бяха дошли само да слушат.

Ако темата се смени на нещо в дух "Приятелска среща за приказка и помощни идеи за търсения, ако някой има" може да стане съвсем друг нюансът и хептен само за приказки и идеен обмен. За мен това заглавие винаги е било ограничаващо да си я вместя в приоритет при кът време, защото разчитам и на Тема за искане и даване тук

Fri Oct 09, 2015 11:24 pm Re: Добрите образци Fri Oct 09, 2015 11:24 pm Re: Добрите образци
[quote="In "So Near the Darkness," Theodore Sturgeon"]Tina shuddered, “It was awful.”
“Most of those acts are,” said Eddy. “Anyway, I told him—what did you say? How do you know it was awful?”
“I saw it, Eddy.”
“You saw—Didn’t I tell you to keep away from there?”
“Yes, Eddy. You told me,” she said, and her voice was altogether too gentle. “You didn’t ask me, though.”
“I didn’t—Oh, I see. Little Miss Muscles can’t be given orders, eh? All right, Tina. I’ll stay out of your troubles. You can take care of yourself, and so forth. Only, when you’re in up to your neck, don’t—”
“I know, I know. I’m not to come yelling for you. Don’t worry, I won’t.”
He went to the door. “I wasn’t going to say that. I was going to say don’t forget whom to yell for.”[/quote]

Два образа, в малко думи.

Wed Jul 30, 2014 10:14 am Re: Не-културни събития Wed Jul 30, 2014 10:14 am Re: Не-културни събития
Аз твърдо вярвам, че косата е сила (историята със Самсон няма да ви напомням) и връзка с космоса (думи на Учителя) и че особено хората с хубави коси би следвало да ги пускат колкото се може повече.
Допреди 5-6 години моята коса беше до кръста и плитката – с 1/3 по-дебела. Сега, поради причини най-различни (стрес, неспане, експерименти в диетата и пр.), не е това, което беше, въпреки грижите, които полагам.
Имала съм 2 травматични преживявания с късо стригане – и двете по моя воля; вярвайте ми, и двата пъти след това ревах, а да не говорим колко време съм ходила само вързана и защипана, та да не се вижда (то все едно може). Не обичам да ми пипат косата и всяко ходене на фризьор (които са сведени до 1-2 годишно, и то само когато вече хич не може без това) за мен е подвиг.

Та, Хриси, нидей моля тъ, до челюстта! :( Оценявам и се възхищавам на решението ти, но подкрепям Калина с две ръце, че не е нужно всичката да я даваш.

Споменах ли, че страдам – искрено страдам – когато видя човек, особено с хубава, дълга коса – да я махне? Не знам дали ме разбирате, аз усещам тая магична сила и връзка...

Fri Sep 09, 2011 12:51 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Fri Sep 09, 2011 12:51 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Строени, преброени и честитящи, ето ги и моите цитати :)

— Но това е ужасно! — извика Фродо. — По-страшно от най-лошото, което си представях след твоите намеци и предупреждения. О, Гандалф, най-добри ми приятелю, какво да правя? Защото сега наистина се боя. Какво да правя? Каква жалост, че Билбо не е използвал възможността да прониже онова гнусно създание!
— Жалост? Да. Жалост е удържала ръката му. Жалост и Милосърдие: не удряй без нужда. И той бе щедро възнаграден, Фродо. Бъди сигурен, че злото го засегна тъй слабо и той успя да избяга само защото властта му над Пръстена започна така. С жалост.
— Съжалявам — каза Фродо. — Съжалявам, но се боя и не изпитвам никаква жалост към Ам-гъл.
— Не си го виждал — подхвърли Гандалф.
— Не съм и не желая да го видя. Не мога да те разбера. Да не би да искаш да кажеш, че ти и елфите сте го оставили жив след всичките му ужасни дела? Сега поне той е зъл като орк и с нищо не се отличава от враговете. Смърт заслужава.
— Залсужава! Да, съгласен съм. Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои сред мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им го върнеш? Тогава не бързай да си играеш със смъртните присъди. Защото и най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата. ...



Докато го приближаваше с леки стъпки, змеят си спомни как бе започнал денят — с оранжева зора без сенки под рядък дъжд. В разсеяната жълта светлина необрулените от преминали слани дървета пламнаха с листака си като с нажежени жички и капките сякаш съскаха в тях. Някъде си пробиваше път синьото, както в песен… А сетне утрото взе че посивя. И стана студено. А пък сега, малко отвъд прага на същинската нощ, бе захладняло до почти мразовито.
И затова на този студен фон малкото топлина, която Алванд видя да се излъчва от Иван — твърде малкото, — категорично сочеше нещо нередно.
Младият шаркан се помъчи да върви по-шумно, надявайки се да привлече внимание.
Помириса трепване на механичен сетивен интерес и се ободри. Но веднага щом застана на две крачки зад Крилан, завари отчайваща картина. Плашеща. Изстиваща.
— Събрате?
Малко се изненада от себе си поради избора на обръщението, по-точно начина на изказ. Реши, че навярно така трябва — наистина Лъжовният език тук бе стопанинът, а те бяха гости…
— Гости? — промърмори Иван — Аз нямам гости. Аз самият съм гост.
— Мислех друго, събрате Крилан.
— А. Не те чух добре. Мечтаех си.
Иван говореше безцветно, отнесено, което накара Алванд да премине на по-високо ниво сетивност. Докато анализираше впечатленията си, жълтоокият змей предпазливо отвърна:
— Това е хубаво, приятелю Иван. Мечтите са криле, надеждите — окови.



Знаеш ли – аз бих -ненавиждал- да ме ценят само заради най-Доброто ми. Моето най-Добро не е разчленимо от моето Останало; и двете бликат от един и същи извор, многолик макар да изглежда понякога. И тъй като се стремя да преобразувам всички ония всекидневни моменти в една безкрайна балада от Красота и Радост, и Смях, бих искал да ме ценят заради моето Цяло; и ето как ценя теб.


С уговорката, че съм в постоянен процес на Създаване ;-)