choveshkata.net

Fri Mar 13, 2015 11:19 am Re: Не-културни събития Fri Mar 13, 2015 11:19 am Re: Не-културни събития
Утре, Човешката библиотека участва в този Фестивал :)
Заповядайте - на целия фестивал!

П Р О Г Р А М А
11:00 – 11:30 Откриване: Млади За Земята и Христо Христов - El Freegano

Презентации Сесия 1:
11:30-12:00 Потенциалът на конопената култура в опазването на околната среда
12:10-12:40 Международно гражданско движение „Да спрем екоцида”
12:50-13:20 Ферма за калифорнийски червеи и биохумус BioDynamic Bulgaria
13:30-14:00 "Пътуванията - стока за продажба или път към духовно обогатяване?" от Gowhere.bg
14:10-14:40 Проект „Осинови си кошер!” на Coshare
14:50-15:20 София Грийн Тур - обиколки из зелена София
15:30-15:50 Фондация „Идея в действие”
16:00-16:45 "Запази бъдещето, промени хранителната система" -Младежка мрежа на Слоу Фууд България
17:00-18:00 "Waste No More ферма в бъдещето" - визия за продуктивно сътворчество

Презентации Сесия 2:
11:30-11:50 „Фабрика за природа” – инициатива за компостиране на биоразградим отпадък от домакинствата чрез ефективни микроорганизми
13:15-14:00 Училище за природа в с. Влахи
14:10-14:40 Сдружение „Зелен”
14:50-15:30 „Лечебните свойства на пречистванията” от Андоново
15:40-16:00 Challenge for change - предизвикай супергероя в себе си
16:10-16:40 "Какво е ТТИП?" от За Земята
16:50-17:20 Проект „КонсУмувай” на фондация „Екоцентрик”
17:30-18:00 Обучение за Млади лидери

Освен презентациите ви очакват още:
12:00-13:00 Практика по йога с Христо Христов - El Freegano
15:00-16:00 „Възможности за развитие на екологичен транспорт” - дискусия със Стефан Стефанов
16:30-17:30 Човешката библиотека: зелени разкази и зелено книгоиздаване
19:00-19:30 Театър: част от моноспектакъла "RED" на Радослав Йорданов
20:00 - 22:00 Концерт: The Bedlam Club

Работилници:
Арт работилница за рециклиране от сдружение “Cre8”
Работилница за правене на балсам за устни от Сапунена работилница – такса 4 лв.
Работилничка за Сок и Смути от Здравей.Ще имате възможност да направите сами сок или смути изцяло по ваш вкус.На разположение ще са ви разнообразни плодове и зеленчуци, както и Здравей суперхрани – такса 2 лв.
15:30 ч. Работилница за сурови бонбони - такса 5 лв. (цената включва кутийка с бонбони за вкъщи)
Роботилница за глинени изделия – такса 5 лв.
Работилница по дърворезба
Работилница “Как да си направим домашен компостер от рециклирани материали и да го поддържаме в затворени пространства” от BioDynamic Bulgaria

По време на фестивала ще може да разгледате щандовете на:
МЛАДИ за Земята, BioDynamic Bulgaria с биохумус; Лечебни мазила и натурална козметика Е-лек; Сдружение „Зелен”; Андоново с натурален продукт мед с куркума; Фондация „Идея в действие”; "Здравей" със сок и смути; Сапунена работилница; „Да спрем екоцида”; Фабрика за природа; Bionauts Handmade Cosmetics; „Резиденция Баба” – проект на Фабрика за идеи; Samodiva's Treasures - аксесоари-уникати от плат; СИПИ. еу; SFYN София; Waste No Morе; Суровата Яна; Проект "Айляк крафт бира"; Дрехи от линията "Пази нашата природа" от Niki Bo; Родово имение "Изворче" с лечебни мехлеми и натурални хранителни добавки; Кошер; На пчелите с любов.

Thu Apr 09, 2015 11:39 am Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част Thu Apr 09, 2015 11:39 am Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част
Здравей, извинявай, че се забавих. Бях ти обещал да го погледна предния уикенд, а докато се намоткам той почти дойде следващия. :)
(20 000 думи си е адски голям семпъл, между другото - 67 стандартни страници са си това, цяла новела. Давай по-малък откъс другия път и повече хора ще сядат да го прочетат.)

Като цяло идеята ми харесва. Не чета много дисутопии, така че може би за това - не знам дали други читатели не са се уморили от тази тема, но ме съмнява. А и определено мисля, че има нужда да се пишат още такива неща.
Иначе относно разни конструктивни забележки - някои неща ще ги пропусна, тъй като не си записвах и просто няма да се сетя за всичко:

- Първото, което ми направи впечатление са многото деепричастия (-айки, -ойки, -ощ, -аше). Нищо лошо в самите тях, но като станат прекалено много и водят до тежест. А дори и да са малко, повечето хора просто не ги обичат. Аз лично ги харесвам и на мен самия са ми правили забележки за тях, ама като са много действително не е гот. Ако четеш често на английски е нормално да ги ползваш, тъй като там са съвсем приемливи. Друга честа причина за прекаляването с деепричастия е стремежът да се избягват "който/които". Това си е добър стремеж де, но сменяме едното зло с друго така. Гледай да си разчупваш фразите, така че да не прекаляваш с нито един приом.

- Второ, много са ти дълги изреченията. И това го има и при мен, явно са си все новашки грешки, но какво да се прави. Като сами си четем текстовете не го забелязваме, понеже ние сме си ги писали, но за външния читател, подобни изречения са доста затормозяващи. Не е въпрос дори толкова за дължината им, колкото за структурата - има писатели, които могат да тропнат едно изречение по цяла страница и да се чете гладко като мед, но не е лесно да се направи. В общи линии следи структурата на изреченията си и гледай да не прекаляваш с подчинените изречения чак толкова много.

- Внимавай да не минаваш границата на нравственоучителността. Харесва ми прямия стил, харесва ми да се чупи четвъртата стена в пролога, но гледай да не стане прекалено и да не отблъснеш читателя. Всички знаем, че ядрената война би била нещо лошо, за това и все още не ни се е случила, при все всичките лумпени дето заемат ръководни постове къде ли не. Описвай, разказвай, показвай, но не прекалявай с набиванто на едно послание твърде много.

- Излишно многословен си често (друг споделен проблем помежду ни :P ). На места просто искаме да напишем нещо по определен начин, понеже така ни е скимнало и го смятаме за "много готин изказ", но не усещаме, че не само същото може да се каже по-кратко, но би било и по-силно, ако е по-кратко. А и погледни го от този ъгъл - колкото по-многословен си, толкова по-малко неща реално казваш за Х страници текст.

- Като цяло също ми е твърде описателен текста. Нищо против описанията, но като станат прекалено много и историята страда. Постарай се да описваш неща през действията на персонажите, да показваш вместо да казваш. Вместо половин страница описание на града, напиши половин страница за разходката на персонажа през града и покажи едното през другото. Внимавай обаче да не слагаш просто описания по средата на разни действия и така да ги забавяш. Да речем: Момчето хуква към сградата - описание - размзишление - описание - момчето успя да измине само две крачки и се строполи. Още по средата на първото описание аз това момче вече си го представям стигнало до сградата и чакам след края на описанието да ми кажеш как то нахлува вътре в нея, а се оказва, че са изминати едва две крачки.

- Като цяло има и доста клиширани метафори. "Вреше в огнен ад", "се целунаха и сключиха атомите си в ядрена прегръдка" и т.н. И се и повтарят освен това - една камара пъти сравняваш експлозиите със слънце. Метафорите са голяма майна и често трябва да им се отделя доста мислене, за да се получат добре - никой не обича да чете метафори, които е чел 19 пъти в други книги преди това. А с твоя описателен стил са и много като количество освен това.

За това се сещам в момента, ако си спомня още нещо, ще пиша пак. Харесва като идея и ми се иска да го видя развито, но си има нужда от работа. :)

Wed Nov 03, 2021 12:30 am Re: Раздумки на редактори Wed Nov 03, 2021 12:30 am Re: Раздумки на редактори
Отскоро идеята ми най-сетне да събера всичките си разкази в сборник нещо пак взе да надава глас, та се захванах да преглеждам и редактирам по-старичките (ветераните са от 2010-2011!). Реално повечето са претърпели доста кърпене през годините, но тук-там е останал някой автентичен като този , който направо си проси да бъде включен в упражнение по стилова редакция. И не, тогава още не бях чела Калоян Захариев... Затова пък доста успешно имитирам всичките му ранни слабости. :D А Кал се е изказал направо ласкаво за това нещо тук , вместо да ме скастри по-строго (и напълно заслужено) за тая пълна логорея.

Добрата новина е, че вече (гледам да) не пиша такива описания, а лошата – че все още твърде често предозирам със „смешки“, което убива ефекта. Но поне редакторката в мен е една идея по-будна. ;)

Mon Apr 27, 2015 10:56 pm Re: Не-културни събития Mon Apr 27, 2015 10:56 pm Re: Не-културни събития
Вместо да се трошите, препоръчвам ви айкидо . ;) Най-красивите падания; понякога животоспасяващи. ;)

И цените не са толкова агресивни...

Митко би трябвало да знае къде има в Търново.

За Търново препоръчвам с двете ръце ето този клуб (то не че има друг): http://aikidobg.com За съжаление приоритетите ми са малко по-различни в момента, но когато ми се отвори повечко време пак мисля да подновя тренировките. За краткото време, през което ходих (около половина година) съм повече от доволен :)

Sat May 30, 2015 1:35 am Re: Културни събития Sat May 30, 2015 1:35 am Re: Културни събития
Програма на Бункасая - отварянето е в 12:00.
Тук
+ схеми 1, 2 и 3

Fri Jan 07, 2022 10:52 am Re: Share the Joy Fri Jan 07, 2022 10:52 am Re: Share the Joy
Вальо с няколко поетични пробива в Illumen:

Dear Dr. Ivanov,
I apologize for the very late response...somehow I missed this earlier, and found it only in going back over the submissions.
I'm accepting "Haunted Stars" for the April 2022 Illumen, and you'll receive a contributor's copy. I do need to know how to pay you. Paypal works best, but I'd need your Paypal e-mail address for it. Other suggestions are welcome...
All Best, and Happy New Year!
Tyree Campbell
Managing Editor
http://www.hiraethsffh.com

Dear Dr. Ivanov,
I'm accepting the SETI Sonnet as well for the April 2022 Illumen. Please see my earlier remark about payment. If you have any questions, please ask.
Regards,
Tyree Campbell
Managing Editor
http://www.hiraethsffh.com

Tue Jul 14, 2015 10:54 am Re: Цитатите, които ни създадоха Tue Jul 14, 2015 10:54 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Но всеки път, когато номерът приключваше, Сапожников все не можеше да се нарадва до насита, защото някъде на дъното оставаше една болезнена точка, подсказваща, че празникът ей сега ще свърши. И едва после, след много години Сапожников осъзна, че тази болезнена точка е мечта за някаква общност, комуна, всекидневен празник, когато всички хора са като едно топло семейство, където всеки помага на другия и никой заради това не те изопачава. Когато има не тълпа, а шествие и не самотност, а уединение.

Sat Dec 26, 2015 7:42 pm Re: Добрите образци Sat Dec 26, 2015 7:42 pm Re: Добрите образци
A dialogue in questions:

[quote="In "Harry's Note," Theodore Sturgeon"]His questions … only once did the Man from Mars ever make a statement. He only asked questions.(...)
“Mind answering some questions?”
“I guess not. Mind if I ask some?”
“Why should I object? What you want to know?”
Harry pondered. He felt quite comfortable. “How did you get in here? Where did you come from?”
“Do you want a precise answer?”
“Well, sure,” said Harry.
“Are you acquainted with the theory of nonfluent time and the present identity of all things, past and future?”
“Well, no,” said Harry.
“Then how can I possibly give you a precise answer?”
“Well, you must’ve come from somewhere!”
“Why?”
“Because you got here!”
“Isn’t ‘here’ somewhere?”
“Well, certainly.”
“Then does it satisfy you that I came from here?”
“No it doesn’t! You weren’t here before and you are now!”
“How can you tell?”
“Well, I never saw you. Heard you. I mean, I—I—oh hell, what do you want, anyway?”
“Mind answering some questions?”[/quote]

Mon Jul 28, 2014 12:38 pm Re: Не-културни събития Mon Jul 28, 2014 12:38 pm Re: Не-културни събития
Друго: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/07/18/2346237_fotografska_razprodajba_spasiava_stolichnata_galeriia/
Това е за запазването на специализирана галерия за фотография. Ама и те ме дразнят, колкото и да ги разбирам: Държим да запазим профила си, да не се превърнем в поредното място за "чай, ръчно правени неща, кукли, театър и положителна енергия", или с две думи – за всичко
И това събитие минало. Ще видя дали ще намеря време да отида все пак в непонеделник от 11 до 19 ч.. https://www.facebook.com/events/1527605287459018/?fref=ts
Явно са се спасили до есента - https://www.facebook.com/events/1527605287459018/permalink/1529175463968667/


Иначе бих искала да ме посъветвате по един въпрос . Няма да е лесно. По-скоро като мнение - няма да пада отговорност върху вас.
Има я тази Асоциация за превенция на рака "Промени живота си сега" . По спирките имат бордове за даряване на коса . Първо мислех, че се продава, а то било буквално - за да се направят перуки на хората. https://www.facebook.com/SaloniMagama?sk=app_123615067700404&app_data

Значи аз много си обичам косата, it is ultimately the best I have, и не искам да се връщам в подробността от детството си, когато всяка есен майка ми ме водеше под ножа и оставах с коса до челюстта. Обаче... изпитвам разни трудности. Тя, косата ми, не е с дебел косъм да тежи ужасно, но я усещам. И... то е въпрос на воля, де, но допълнително заради нея стоя като лешояд.
Проблем с поддръжката нямам като изключим редки приключения със заплитане на топка, както вчера цял ден се ресах и имам да досресвам.
От известно време гледам, че не цъфти особено :? Като цяло е здрава и мека.
Но си мисля от няколко месеца, че е добре да олекотя положението, колкото и да ми е мъчно. Няма да я бръсна до голо Не съм нито SInead O'Connor, нито Natalie Portman или друг човек, на когото му отива. Просто ще приличам на маймуна. (макар че тогава сигурно бих успяла да си излекувам кожата), защото ще приличам хептен на урунгел :shock:, да не говорим, че дори при дължина до челюстта носът ми изпъква много, а какво остава, ако съм като гол охлюв - хората съвсем ще бягат от мене. Да не споменавам и Емил. Между другото, той е много... грозен с къса коса . Просто не е Емил. Нещо като изцъклен жабок с огромна глава се получава. Или дори не мога да преценя какво. Казала съм му, че ако някой ден се наложи, ще го преживея, но изключително трудно. Мързи го да полага грижи за косата си да не оредява така скоростно.
Та - по късо от челюстта не стои като въпрос.

Минимумът за даряване е 20 см. По груби сметки мога да дам към тройно до челюстта. А мога само двойно и... да не се мъча с преживяването от детството. Също не понасям докато не израстне до под раменете.

А как мислите, дали това студио Магама, на което се праща косата, искат да си спесят заниманието с акта на подстригване и затова пишат да се праща косата?! Защото... аз много лесно мога да хвана Емил или някой друг да ме окастри, но после ще трябва подравняване. И ако предприема това цялото нещо, на крака ще отида. Никъде нищо няма да пращам! А ако трябва да отида на фризьор да ме острижат в София за 10 кинта минимум, в Добрич - за 5, няма да стане! Тия пари има за какво да се ползват!

Освен съвет бих искала и друго - ако някой ден реша, ще събера народ да ми наплете цялата коса на плитчици :D Та да участвате. После след ден ще разплета и ще видим резултата :D
Принципно не исках преди май 2015 да режа драстично заради евентуалното си завършване (...), но... ако си направя фотосесия (има кого да помоля), ще имам солиден спомен ;)

Ако отрежа до челюстта, ще минат 3-4 години преди пак да имам какво да ми се заплита хубаво. Не е като да побелявам стремглаво и ако отрежа - край с цвета - не. Мога, ама ми се свиди моята приятелка косата ми.

Обобщение: изкажете мнение и се заявете за плитчиците ;)

Забравих шегата за край - баща ми много оредя и се обръсна... Отдавна не мяза на себе си, anyway. Тая пролет му предложих да му дам коса да си има, да куфей ;) Той прие при едно условие - да я боядиса. Аз отвърнах с друго:

да е зелена. [/color]

Tue May 10, 2016 10:42 pm Re: Монетата (Аурелион 1) Tue May 10, 2016 10:42 pm Re: Монетата (Аурелион 1)
РОМАНЪТ "МОНЕТАТА" - НОВАТОРСТВОТО НА КОЛЕКТИВНАТА ЛИТЕРАТУРА

Светлана Колева

Какво си представяте, когато чуете израза "колективна книга"? Може би онези доста повърхностни и обикновено не водещи до нищо игри "Продължи изречението" във форумите на интернет?

Книги, които не стават за четене, а често са сбор от разпокъсани опити за оригиналничене. Започват като игра, а увяхват и се спаружват от само себе си, попарени от усещането за невъзможността да се постигне истинско сработване на екипа виртуално? Електронни драсканици, в които авторите се надцакват, докато си омръзнат взаимно и нищо не стига до хартията? И слава богу.

С подобно подозрение, признавам си, се отнесох, когато чух, че в България се издавали колективни книги. Да уточня - то се изпари в момента, в който зачетох първата, от 2005 г., фентъзи приказка "Въже от светлина" на 10 деца от Казанлък. Възрастта им бе от 11 до 13 години. Но книгата, макар и съвсем малчуганска, бе изпъстрена с интересни и точни наблюдения за света на големите, бе композирана с умишлени "хватки" (като забавяне на действието, предаването му с диалози в най-динамичната част, разпокъсване в отделни глави на сцени с особена важност за философските, да, именно, философските внушения на децата), всеки герой си имаше характерен облик. Честно казано, изненадата ми бе толкова голяма, че чак възклицавах на глас, докато четях книжката. Очевидно малките ентусиасти прохождаха, но като за първи опит бяха постигнали смайващ резултат.

След кратко и забавно ровене в интернет и разпитване на познатите ми от форумите "Фантастика" и "Фентъзи" в Dir.bg разбрах, че групата се нарича "Светлини сред сенките" и твори под бойното ръководство на Валентина Димова. Защо бойно ли? Защото "Междузвездни войни" са нейна и на целия клуб страст, а самата тя е нежна, слабичка млада жена с коси в цвят а ла Люк Скайокър и мощен плътен глас, който се извисява като йерихонска тръба над шумотевицата в "тяхната стая" в читалище "Възродена Искра" в Казанлък. Клубът за фантастика и фентъзи е създаден в края на 2004 г., а година по-късно Стефан е станал Кръстника - всички са харесали идеята му да се казват "Светлини сред сенките".

За тези три години излиза още една книга ("Шахтата", 2006 г.). Смайването ми продължава. Децата вече не са съвсем деца, а тийнейджъри. Още са заедно, продължават да пишат в екип и издават през юни 2007 г. първата част от фантастичната трилогия "Аурелион - вечният баланс" - "Монетата". Много от тях учат в художествената гимназия в Казанлък, така че когато не съчиняват фантастични истории, рисуват, или и двете неща правят заедно. Дори тези, които не са се занимавали с изобразително изкуство преди, са се запалили от художниците и са хванали молив и четка. Всъщност те почти живеят заедно в читалището. Там играят на компютрите, четат, слушат музика, правят си купоните, разиграват битки, хранят се (всеки носи по нещо от къщи, купили са си чаши и прибори), спорят, разказват си какво са измислили и сглобяват написаното... Председателят на "Възродена Искра" Йордан Йорданов им е дал пълна свобода и не ги ограничава с работното време на читалището или други формалности. И резултатите са налице.

Ако първата им книга бе съвсем кратка, то втората - "Шахтата", вече бе по-зряла, по-уверена, по-амбициозна като авторски задачи и по обем представляваше повест, а по жанр - фентъзи, силно повлияно от православното християнство. По време на една от т.нар. Летни академии в читалището Валя, която е завършила Теология в СУ "Св. Кл. Охридски", решила да проведе кратък богословски курс с децата от Клуб "Светлини сред сенките", така че да не задават толкова много въпроси и да получат някаква прилична обща култура за Библията и официалната религия в България.

С какво е различна "Монетата" от първите две колективни книги на "Светлини сред сенките"?

Тя също носи белезите на уникалност за българската литературна действителност - написана е от 7 автори (включително Валентина Димова), които участват в художественото оформление със собствени илюстрации. Но като обем и жанр "Монетата" е епически роман, съчетаващ леко, безконфликтно и витално елементи от научна, бойна, социална фантастика, фентъзи, магически реализъм, както и от компютърните игри (най-вече Quest и Strategy). През 2006 г. за пръв път Владимир Полеганов привлече вниманието на читателите към новия жанр New Weird (ню уиърд - ‘нов чудноват’) със статията си "Междинната литература" (Армидриймър 2006). Въведен повече за улеснение на критиката, терминът бележи творчеството на автори, чиито книги се родеят с жанра фентъзи и могат да се разглеждат като производни на него, но използват и много елементи от чистата научна фантастика, хоръра, магическия реализъм. На практика е трудно да се твърди, че произведенията, чийто вътрешен космос е изграден с бляскава оригиналност и готическа орнаментика и заплетеност, принадлежат само на един от познатите ни, гореизброени жанрове и това кара наблюдателите да заговорят за нов вид междинна литература, родена на границата между тях и бързо завоювала най-престижните награди за фантастика.

След прочита на колективния роман "Монетата" бях изправена пред подобен феномен. Книгата не можеше да се сведе до само една жанрова класификация. Тя най-безгрижно се разгръщаше в магически свят, съчинен с оригинални хрумвания, насочващи както към фентъзи, така и към Sci-Fi; свят, описан с богат език, релефна и на моменти страховита пищност, балансираща подобно въжеиграч между магически реализъм, чиста приказност и хорър. И тогава терминът ню уиърд, създаден именно за такива случаи на междинна фантастика, бе припомнен от Калин Ненов. На авторите, предполагам, им е абсолютно безразлично как някой би определил жанрово плода на колективния им труд. Защото за тях е важно самото удоволствие от творчеството.

Но е важно да се знае, че с "Монетата" българската литература и читатели получиха първия наш ню уиърд-роман. Той е хомогенен, в него няма разностилие. Всъщност, ако не знаех историята на появата му, нямаше да предположа, че е написан не от един човек, а от 7 (Димитър Милчев, Стефан Василев, Теньо Стойнов, Симеон Шопов, Виктория Захариева, Мая Стойкова, Валентина Димова - ръководител). Това, което можеше да ме усъмни, щеше да е фактът, че рядко възрастните автори успяват да задържат нивото на забавление от писането от началото до края на книгите си. В повести това се забелязва по-трудно, но в романите, отговарящи на изискването да са с обем над 40 000 думи (а "Монетата" е с обем над 63 500 думи), дори т.нар. класици "издъхват" на моменти.

Подобна съпоставка може би ви шокира? Просто трябва да прочетете първата част от трилогията за света Аурелион - "Монетата". След повече от 3 години сериозно чиракуване и усвояване на примери за водене на разказ, след стотици редакции и безкомпромисно взаимно критикуване, тези деца владеят завидна повествователна техника. Достатъчно е да видите как въвеждат новите герои и вливат индивидуалните им профили в общото действие. А да играят - това си го могат. Чудили ли сте се на неизтощимата енергия на вашето или съседското хлапе да скача, беснее и лудува? Тогава разбирате какво имам предвид, когато определям писането им като безкрайно забавление. Именно "безкрайно", защото "Монетата" е роман без край, с отворен финал. Тя е, както споменах, първа част от един мащабен замисъл, трилогията "Аурелион - вечният баланс". Противно на досегашното си раздразнение, когато на последна страница на книгата се усетя, че "следва продължение", за пръв път изпитах приятното потръпване (потропване?) при мисълта какво ли става по-нататък, наистина ли умряха част от любимите ми герои. И съм сигурна, че ако за доста други фантастични четива съм си оставала на номер едно от поредицата, с "Аурелион" няма да е така. И ще разбера какво следва след финалната реплика на Валерион: "Страданието се забравя. Важно е какво се случва след това."

Шегаджийството, както сте усетили, е другата привлекателна страна в писането на екипа тийнейджъри от фантастичния клуб "Светлини сред сенките". Което не означава, че то е самоцел, напротив. Хуморът е разтворен в цялата тъкан на романа, той е естествен, органичен и показва за пореден път свежото въображение на авторите - ситуационно и диалогово. В психологическите самоанализи на някои от героите умело е избягнато зациклянето или прекаленото философстване - именно благодарение балансирането чрез самоирония или навременната намеса на друг герой, предизвикваща тъжна усмивка.

Как се постига сработването на 7 души? Творческите тандеми са най-честата форма на съавторство в литературата, а и в повечето изкуства. В България примерите за популярни книги, издадени от пишещи двойки, почти липсват. Все пак българска е поговорката, че орташката работа - кучета я яли. Ако не смятаме изявяващите се в съвсем друг жанр и механично съчетани в популярната през ХІХ век "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова", както и другите примери на съвместни издания, през ХХ век в съавторство пишат и публикуват предимно фантасти: Светослав Минков и Константин Константинов, Георги Данаилов и Васил Райков, Кирил Добрев и Валентин Иванов, Ангелина Илиева и Ивайло Иванов...

Как изглежда обаче творческата симбиоза извън тесните родни предели? Не може да не направи впечатление фактът, че в жанровете фантастика и фентъзи много утвърдени писатели са творили съвместно. Много повече, отколкото в който и да било друг литературен жанр. Направих си труда да извадя най-известните тандеми и сама останах изненадана от числеността им и от имената, на които се натъкнах. Наред с познатите ми като съавтори Робърт Шекли и Роджър Зелазни, Аркадий и Борис Стругацки, Айзък Азимов - Робърт Силвърбърг, Франк и Брайън Хърбърт, попаднах на писалите заедно Стивън Бруст и Ема Бул, Стивън Бруст и Мегън Линдхолм (позната на българския читател с псевдонима си Робин Хоб), Гордън Гарет и Робърт Силвърбърг, Фредерик Пол и Джак Уилямсън, Хенри Кътнър и Кетрин Мур, Пол Андерсън и съпругата му... Това е само началото на списъка, който може да си направите от Google. Вярно, от изброените случаи една част са с резултати, определяни от читатели и критика като несполучливи, но самият факт, че фантастите по-често от които и да е други свои колеги експериментират с идеята за излизане от авторската самота и опитват творчество чрез взаимност, ми се струва достоен за отбелязване.

Що се отнася до авторите на "Монетата", досега те не са и писали друго, освен фентъзи и фантастика, нито - доколкото ми е известно - имат намерение да го правят. Механизмът на творчеството им си има свои правила: всеки си измисля герой и го "води" през общо и спонтанно разиграваното и записвано действие.

В началото оприличих за себе си подобна авторова позиция на кукловодство, но при повторен прочит на "Монетата" съм склонна напълно да загърбя първото си определение. Защото смятам, че моделът на писането и създаването на целия роман напомня много повече ролевите игри.

1. Всеки автор е играч, който управлява в мрежата своя герой и, за разлика от кукловода, има доста по-голяма вариативност в действията и реакциите си, както и в резултатите от взаимодействието с другите герои в играта. Предварителен сценарий е невъзможен, макар действието да има някакви определени параметри. Какво точно ще стане обаче пишещите научават, докато се случват различните варианти на съприкосновение с останалите играчи и докато заедно виждат и избират алтернативните си ходове.

2. Да участваш в такова приключение е съвсем различно от това, да си актьор зад марионетка в една изкуствена художествена условност (литературна и/или театрална). В "Монетата" авторите са водени не толкова от представата, че творят, че са в роля "писател", т.е. в някаква малко или много моделираща ги поза, колкото от представата, че играят на симулиране на реалност. Парадоксално - на фантастична реалност. Но именно на реалност, а не на условност. Някой би казал: А не са ли в роли на "герои"? Да, безспорно, те са, но спомнете си как се чувствате, когато играете пред компютъра! Вие загубвате представа за себе си. Успехът ви зависи от това, доколко сте се превъплътили, сраснали, уеднаквили с триизмерната фигура на екрана. И в тоя смисъл авторите на "Монетата" не са в роля, те са наистина своите герои. Освен тях има още 5, 10, 11 участници, случва се някой от пишещите да вземе повече от един образ, но без да губи представата, че е в мрежа от взаимосвързаности и не е сам демиург на действието. Оттук следва нещо много важно - никой няма възможност да се самозабрави, защото другите също искат своето място за изява и защото всяко действие на един води до реакция на друг. Нито да се умори (както вече споменахме, дори в романите на най-добрите писатели има подобни издихания на таланта) - другите го държат нащрек, а и най-често в компютърните игри разконцентрирането е непрепоръчително и води до смърт. Но, пак там, никоя смърт не е непоправима - просто се изправяш и започваш играта или нивото отначало. Дали това важи и за романа "Монетата"? Ето една загадка, чието разбулване ви очаква.

3. Колкото повече образи се вкарват в действието, толкова по-отдалечена и неважна е представата за реалната авторова личност, "по-вътре" е тя в играта, а това дава много по-голяма свобода на измисляне. В компютърните игри непрекъснатото нарастване броя на героите е едно от основните изисквания за увеличаване мощта или елиминирането на вече вкараните в действие. При пренасянето на модела в литературата, което правят тийнейджърите от Казанлък, същото наблюдаваме, явно закономерно, и в техния ню уиърд-роман. Ефектът от това е, че като читатели изненадата ви се

Thu Jul 24, 2014 10:29 pm „Градска вещица / Ловец на таласъми“ Thu Jul 24, 2014 10:29 pm „Градска вещица / Ловец на таласъми“
Време му е вече да кажа, че се търсят бета-тестери, т.е. читатели-изпитатели за след 1-ви август за тестове по чистак новичкият КИ продукт на Върджил Дриймънд - "Градска вещица", теоретично планиран да излиза по някое време през септември/октомври.
Желаещите са спасяват София от разрушение и да наритат няколко караконджула и зомбита могат да пишат тук или на Уейн във форумите и фейса за КИ.
Първите трима с най-голям принос в тестването (т.е. хванати грешки и непоследователности) и трите най-добри предложения по оптимизиране на книжката ще получат бройка с автограф и ще бъдат споменати в специалния епизод в средата.

Fri Oct 07, 2011 9:27 am Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски) Fri Oct 07, 2011 9:27 am Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски)
Съвсем офтопично, моето виждане:
Част от оригиналния текст и стил се губи - няма начин. Всеки преводач "пресъздава" текста наново.
Оттам нататък - вече зависи от преводача. Доколко е буквалист и се придържа "докрай" към оригиналния текст (е тук идва и редакторът на езика на превода де) и доколко си позволява сам да редактира и "върти" текста. Което пък позволява на не-оригинални езици да се появяват супер-готини преводи на супер-смотани като стил и начин на изразяване неща...
Много ми се ще да цитирам "Роза за Еклесиаста", понеже ми е едно от любимите неща. Имам го в два превода; първият - в пъти по-добър. Когато четох втория останах... разочарована е слабо казано. По-късно си дадох труд да сравня. Уж е едно и също, ама не е ;) ... оригинал съзнателно не съм си позволявала да чета, за да не се разочаровам още повече. Предпочитам си красивия български превод и това си е.
Същото е с "Долината на смъртта" или "Алеята на смъртта", зависи от превода - за първи път ми попадна на руски и невероятно ме впечатли. Българският превод ме разочарова до дън душа... и отново не съм си позволявала да чета в оригинал, за да не се разочаровам още повече.
Да повторя едно мое мнение по този повод (от knigi-igri.net)
Мерилото е... различно за всеки четящ ... .... но ще си позволя да дам за пример на виждането и разбирането преводът на поезия. Там просто най-добре си личи.
Първо, естествено, човек трябва да разбира от поезия и да я харесва, иначе дори ако е брилянтен преводач, не му се получава; и обратното, може да е посредствен преводач на текстове, но преводите на стихове да му се отдават - въпрос на нагласа и виждане.
Второ... едно и също произведение много често може да се преведе по поне два или три, често извънредно различни начина. Просто поезията не може да се превежда буквално, там правилата са други - превежда се по-скоро според виждането на преводача за онова, което е казано в текста. Е, преводът не е свободен, естествено :D , но и не се придържа плътно към оригиналния текст дума по дума.
Сравняването на различни преводи е почти толкова занимателно, колкото четенето на самия оригинал...
За пример:
Not, I'll not, carrion comfort, Despair, not feast on thee;
Not untwist—slack they may be—these last strands of man
In me ór, most weary, cry I can no more. I can;

Имам три варианта на превод на тези строфи, от които най-много харесвам ето този:

Не, Отчаяние - гнила утеха! - аз няма да гуляя с тебе;
Изкоренени? Не! Разхлабени са само тез стръкове човешко
в мен последни или, напълно изтощен, да плача вече аз не бих могъл...

Днес обаче, като се замисля, бих превела този стих по съвсем различен начин. Примерно...

Не, от теб утехата фалшива не желая, Отчаяние!
Изкоренени ли? Повехнали са само човешките черти последни
у мен, защото инак, пресушен, да плача аз не бих могъл. А мога;

Твърде вероятно е, разбира се, авторът да е имал СЪВСЕМ различно виждане по въпроса за това какво е искал да каже :shh:
Цялата поема на този много готин, между другото - и адски труден за превеждане - поет на име Джерард Манли Хопкинс, може да се прочете ето тук http://www.poemhunter.com/poem/carrion-comfort/

Sat Jul 02, 2016 10:50 pm Re: Културни събития Sat Jul 02, 2016 10:50 pm Re: Културни събития
Здравейте,

Едно събитие, в което моя милост ще представя книгата-игра Ной:

https://www.facebook.com/events/1608715656106373/

За който не може да види фейсбук събитието - срещата е във филиал Студентски град на Столична библиотека, четвъртък 07.07. от 18 ч.

Fri Oct 14, 2011 1:30 pm Научна фантастика vs. фентъзи Fri Oct 14, 2011 1:30 pm Научна фантастика vs. фентъзи
Откъс от една доста по-голяма дискусия . Моите записки надолу ми трябваха за лекцията-скандал „Истинското фентъзи, или къде Хауърд превъзхожда Толкин“.

Докато научнофантастичният подход е обяснителен, систематизиращ, предсказващ и екстраполиращ, вкратце чисто рационален, използващ и развиващ механизмите на логиката, фантазният подход (фентъзи = литература на фантазията) разрушава представите за подреденост и крайност на света, не ни позволява да си помислим, че сме обозрели всичкото, и да се сгушим в уютното си ъгълче - поднасяйки ни нови и нови изненади, за които досегашният ни опит не ни е подготвил, той ни кара да възприемаме ставащото с максимално разтворени сетива (почудата означава широко зейнали очи, да? :)), да изживяваме настоящия момент максимално интензивно (връзка с дзен, анимето), да развиваме интуицията и способността си за импровизация. Това го прави изключително полезен и нужен в индивидуалното ни развитие като човеци, не само читатели.

(Искейпизмът току-що змре. :ДДД)

Някои отличителни черти:
1) в процеса на историята познанията ни за света и обитателите се променят качествено (пример: Амбър - Амбър и Хаос - Амбър, Хаос и
третия лабиринт: от двуполюсен към триполюсен модел... правилата, по които съществуват Сенките, трябва да се променят радикално)
2) няма карта :) ("Приказка без край"), нито изчерпателен списък на населяващите народи и същества (Бийгъл, света на еднорогата и ханджията - всяко създание е индивидуално; изненадата при Толкин: Том Бомбадил)
3) понякога ни е трудно да отличим кое от ставащото е "истинско" и кое - халюцинация, сън, инзвънтелесно преживяване; самото разграничаване м/у истинско и възприемано се подрива ("Циркът на доктор Лао"; Casshern и липсата на разделяне живи - мъртви в японското аниме)

Thu Sep 29, 2016 9:16 am Re: Труд и творчество Thu Sep 29, 2016 9:16 am Re: Труд и творчество
Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"

Тема: -
Краен срок: 9 октомври 2016 г.
Резултати : 4 ноември 2016 г.
Възраст: -
Вид творба: поетична творба
Изисквания: Изпратените творби трябва да са придружени с точно посочени име и фамилия, адрес, телефон и дата на раждане на участника. Пътните и нощувките са за сметка на участниците. Организаторите осигуряват нощувки на преференциални цени при предварителна заявка до 1 ноември 2016 година.Творби на участниците се приемат на: e-mail: lib - в - rodina-bg.org
на факс: 042 603 950
с препоръчана кореспонденция на адрес:
6000 Стара Загора, бул. Руски 17, Библиотека „Родина”
Награди:
Първа награда - призът Златното яйце и издаване на самостоятелна първа стихосбирка.
Втора и трета награда – парични премии.
Присъждат се и поощрения.
За повече информация: http://www.hanchev.rodina-bg.org/

Национален литературен конкурс на името на Никола Вапцаров

Тема: гражданска тематика
Краен срок: 14.11.2016 г.
Резултати : ?
Възраст: -
Вид творба: стихотворение, есе, разказ, литературна история
Изисквания: Такса за участие 10 лв. Конкурсът е анонимен. Изпратените произведения трябва да не са участвали в други конкурси и да не са публикувани на хартиени и електронни носители. Може да се изпращат до 3 произведения. Размер на творбата - от 3 до 5 стандартни страници /по 1800 знака, 12 пункта/. Приемат се само печатни творби /по 3 копия от всяка/. В отделен плик се поставят следните сведения: три имена, точен адрес, ЕГН, телефон за връзка или електронен адрес и бележка за платена такса.
Награди: ?
За повече информация: https://www.facebook.com/rekicblg/photos/a.973611559390194.1073741831.967286843355999/1119277978156884/?type=3&theater

Wed Dec 28, 2011 8:19 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Wed Dec 28, 2011 8:19 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
Уиииии!

Приказка за Юнаци – в брой 1/2012 на списание „Осем“

Това ми е единият новогодишен подарък...

Sat Jan 14, 2012 7:34 pm Re: Труд и творчество Sat Jan 14, 2012 7:34 pm Re: Труд и творчество
89. Конкурс за разказ на тема "Съвременното българско село"
Тема: животът и проблемите в съвременното българско село
Краен срок: 31.03.2012 г.
Резултати: 10.06.2012 г.
Възраст: ---
Вид творба: до три разказа от по 7500 думи
Изисквания:
* разказите трябва да се предават във формати .doc, като приложение към мейла или напечатан на пишеща машина. Няма да се приемат разкази, изпратени в основната част на мейла като директен текст или в други файлови формати.
* разказите трябва да са в проза; това не е конкурс за поезия, пиеси или друг вид творби
* разказите трябва да са написани на кирилица, като се спазват правилата по правопис, пунктуация и граматика. Разкази, които очевидно са нахвърляни набързо и не са проверени дори от автора си, ще бъдат дисквалифицирани.
* разказите трябва да са написани на шрифт Times New Roman, 12 pt., подравнени двустранно (justified), с единична разрядка, за да изглеждат еднакво.
* заглавията на файловете трябва да са на латиница; такива на кирилица няма да се приемат.
* не пишете имената си никъде във файла или в името му, достатъчно е да ги има в мейла. За участниците, които ще използват пишеща машина, трябва да напишат името си в отделен запечатан плик, поставен в плика с творбата си.
Разказите не бива да са били публикувани никъде в Интернет или на хартия, или ако са били, да е било анонимно.
Разказите не трябва да са част от серия или да изискват журито да е чело други творби, за да ги възприеме и оцени напълно. Всеки един трябва да е самостоятелна завършена творба сам по себе си.
Дисквалифициран разказ, независимо на какъв етап от конкурса или по каква причина, влиза в общата разрешена бройка от само три творби.
Предложения се приемат на адрес: Разказите изпращайте на g.v.pavlov -в- abv.bg ; annazcvetkova -в- abv.bg ; ili_ilieva_87 -в- abv.bg или адрес: Дом-паметник „Елин Пелин"- с. Байлово, София- област, п.к. 2133 за Конкурса „Съвременното българско село"
Награди: първо място - 150 лв, второ място - 100 лв, трето място - 50 лв. Всички участници в конкурса ще получат грамоти.
Повече инфо: Дом-паметник „Елин Пелин"- с. Байлово

Tue Feb 21, 2012 10:33 pm Re: [за коментари] На крачка от гроба Tue Feb 21, 2012 10:33 pm Re: [за коментари] На крачка от гроба
Nuriko, не ме бива по критиката - тая разумната де, но сега ще се опитам да бъда по обстоятелствен от - харесва ми, не ми харесва.
Първо - няма и не мога да направя нито коректорски, нито редакторски разбор на разказа ти защото сам имам проблем с тези две части, но
Втора - мога да кажа няколко думи за стила.
Основното е че чувствам, че се опитваш да ни представиш историята по скоро картинно от колкото емоционално. Чувството ми идва точно като някакъв вид аниме или по скоро манга. Картините си ги представям прекалено детайлно, но не мога да се потопя в болката на героинята. По скоро разказа звучи като литературна интерпретация на историята описана от трето лице. Думите стоят сякаш изказани не от самата героиня, а от някой, който я на блюдава от известно време. И нека се опитам да бъда малко по обстоятелствен (щото малко май започвам да празнословя).
1. самото заглавие би предполагало нещо мигновенно, което се е случило, а не цял живот живот на тази крачка от гроба. (така аз го разбирам)
2. първо изречение. Не започвай с "мразя". това че героинята мрази нещо определено поражда съпротивителна реакция у читателя, той може пък да не го мрази, а още не знаеза какво става дума в творбата. Препоръката е да започнеш с нещо грабващо. " Кен беше на моята възраст. Умря падайки от покрива на двадесет етажна сграда. При опит да направи задно салто на ръба на покрива глезена му се изкълчи, загуби равновеси и падна. Беше на седемнадесет години. По телевизията приятелите му казаха че винаги предизвиквал смърта и накрая я намерил. А аз цял живот се боя от нея и всеки ден се бория за още един ден живот." - нещо такова.
3. След това. Изреждането на болничния лист. Ами дефакто наистина звучи като преразказ на болничен лист. Точно тук читателя трябва да усети какво чувства героинята. Трябва да се докосне някак си до нейното страдание, до нейната болка, меланхолия и вяра и безнадеждност. Лично аз оставам с впечатлението, че на нея не и пука, кой знае колко - това са фактите за живота и и такова е положението и ... и точка. Сега, как това може да се поразкраси. Вкарване на паралелен разказ. Пускане на две линии. Едната е личната история на девойката, а другата е фактическата. Трябва да се получи нещо от рода на: " Родила съм се в средата на Ноември. Като малка съм боледувала често, но от ранното си детство спомени почти нямам. Родителите ми рядко ми разказват за тези години. В погледа им винаги има една огромна тежка мъка, която никога не я споделят. Какво ли е им е било, когато докторът им е казал, че имам порок на сърцето и най-вероятно няма да доживея училищна възраст. Но аз я доживях. Спомням си първият учебен ден. Всичките тези десетки малки усмихнати детски лица около мен. Искрящи очи, щастливи родители, цветя. Да помня аромата на толкова много цветя около мен и помня първият истински пристъп. Аз политнаха назад и започнах да потъвам. Усмивките изчезнаха, очите се насълзиха, а аромата на цветята сякаш ме уви в студен я саван и светлината изгасна. Пропуснах първата година в училище. Учителите идваха при мен в болницата, а лятната ваканция изкарах в операционната. Втората година отново тръгнах научилище. Сприателих се с момичетата от класа. тогава за пръв път се влюбих. Беше светлолико момче с адски черни очи. Но операцията не бе успешна.... " и така нататък. Надявам се да усещаш някаква разлика в текстовете и да разбираш за какво говоря (макар че и аз не съм много сигурен в това което се опитвам да те убдея).
3.Пеенето. Идеята е добра, но самото описание тряба да е по живописно, когато казва че има страхотен глас. Някакво по-харизматично сравнение би било напълно подходящо за този момент.
4. Описанието на младежа смърт. Постарай се не толква да опишеш с чисто физиологически как изглежда, а по скоро като излъчване. Също така липсва каквото и да е напрежение от появата му. Малко повече действие би предало емоция, докато картината, която описваш е изключително статична (точно като извадена от манга;) може да пробваш нещо от рода на: "мрака пред далечния прозорец се развихри. Замиг прие форма, но щом премигнах всичко изчезна. Несъзнателно бях посегнала към аларменото копче, но се спрях. Там нямаше нищо. Отново насочих поглед към края на леглото си и в следващият момент мрака отново потрепна. Периферното ми зрение го усети първо. След това косъмчетата на ръцете ми съвсем леко настръхнаха, а по гръбнака ми протича тръпка на страх. Там до прозореца се не появил някой, и студеният му поглед се бе вплел в косите ми, докосваше лицето ми, поглъщаше същността ми, а аз не можех да събера смелост да го погледна...." и т.н.
5. Прекалено бързо се разчупва раговора ми. Тя се смее вече на третата реплика. Това може и да остане така, но трябва да вкараш действие и описание в разговора ми. Променя ли той позицията си от прозореца, променя ли тя стойката си? какво се чете в очите им? какво тая си мисли?
6. Целувката. както един от нашето жури обича да казва на японски Motto, Motto : ) т.е. още още или повече повече (не знам кое е точния превод), но точно тук трябва да се вкарат най много метафори от рода на " Целуна ме. И сякаш хилядите мъгли изпълнили душата ми се превърнаха в гъсти облаци. Тъмните небеса побеляха. Дъжд се изля вурху овъглената земя на моето сърце и там където бе останало само пепел и въглен се родиха цветя, трева и гори. там където живота сякаш си бе тръгнал нов се бе пръкнал." такива неща : )
7. Пак трябва да вкараш повече емоция в новината за оздравяването и. Както и реакции на родителите и. Както и може би да загатнеш, как самата героиня ще се чувства, когато разбира че вече ще трябва да планира цяла един живот а не само следващият ден ;)
8. Казваш че ще пее за него - нейната смърт. Но всъщност, той е нейният живот, така че по добре тук нещо такова да се вкара.

за карая нищо няма да каж. аз лично трудно създавам хубави краища така че си мисля че този е достатъчно добър.
надявам се до накъде съветите ми да се упътили на къде трябва да се движиш : )
сега можеш да се опиташ да го пренапишеш с новите идей, ако искаш де : )
но продължавай да пишеш и пренаписваш ( и да четеш) това е тайната към доброто писане : )

ПП: извинявам се за всички правописни, пунктуационни грешки и каквито там има в текста ми. Те не са от друго а от мързел.

Sun May 03, 2020 1:58 pm Re: Основи на Човешката библиотека Sun May 03, 2020 1:58 pm Re: Основи на Човешката библиотека
Насам, народе! ЧоБи пуска всичките си издания без пари!

Ама защо се смеете? Да не помислихте, че е първоаприлска шега? Ни най-малко! 8-)

От самото си създаване Човешката библиотека разпространява електронните си издания безплатно. Читателите могат да подкрепят парично творческите участници, ако и когато пожелаят – след като са прочели и харесали книгата, след като най-накрая им платят заплатите, след като спечелят от тотото... То в тия времена последното май е по-вероятно.

Важното е, дори и безпарични, да не оставаме безкнижни ;) Така че поръчвайте и четете на воля!

Даже най-накрая спретнахме една красива галерийка с всичките ни книги: разгледайте, пък дано нещо ви хване окото. Ако случааайно попаднете баш на трите заглавия, които сме издавали само на хартия – стискайте зъби, скоро и те ще се сдобият с е-издание. В краен случай пращаме по куриер ;)

https://choveshkata.net/blog/?page_id=13
Галерията е много симпатична ^_^

Sun Jul 20, 2014 2:17 am Re: Не-културни събития Sun Jul 20, 2014 2:17 am Re: Не-културни събития
Мару , надявам се да прочетеш и разпространиш. Благотворителна изложба .

Жени Тодорова, организаторка, беше моя не близка съученичка. По-малка от мен поне с година. Не я бях виждала от... не знам. Годините трябва да са поне десет.
Не искам да ви звучи новинарско, но миналото ме връхлетя като приливна вълна. И искам да си отида вкъщи! :cry: Там през лятото е много зелено и светло. И небето е синьо. И човек може да гледа залезите. А зимата ми измръзват ръцете и трудно отключвам вратата на входа.

Не искам да се превърна в Димчо Дебелянов или Атанас Далчев. Искам да си отида вкъщи. Да плюя на всичко и да си отида вкъщи.

Екранът на домашния ми телефон понякога изгасва и нищо не показва неопределено дълго време. И трябва да помня как се отключва. Днес слепешката набирах едната ми баба в Добрич и се обади сестричката ми... Няма как да ми се причува или да бъркам. Стоях втрещена и запитах Чий... глас чувам? И гласът ми отговори въпросително, готов да се захили На Деми.


Друго: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/07/18/2346237_fotografska_razprodajba_spasiava_stolichnata_galeriia/

Sun Apr 14, 2013 10:04 am Re: Непоискано добро Sun Apr 14, 2013 10:04 am Re: Непоискано добро
Втори откъс тук - http://choveshkata.net/blog/?p=3498.

Fri Oct 19, 2018 7:37 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Oct 19, 2018 7:37 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
2. Отговорете, в тази тема:

А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?

Ще отговоря честно, колкото и да не ми е приятно да си го призная.
Първо, защото когато пиша, /основно завършвам разказите си в последния момент на крайният срок, рядкост е да е по-рано/ и седна да редактирам, аз не знам какво да гледам, да правя, да търся из текста си. Мога само да оправя тук-там ако нещо не ми звучи добре. Сама не мога да откривам грешките си /като кон с капаци/. Затова и карам други хора да ми редактират разказите и ако имат предложения им помагам. Казват ми, че е хубаво да търси писателя редакторска помощ и да си има редактор, но ми се е случвало другите да са заети и аз съм безпомощна и пращам така. Искам да мога да добия представа как да си редактирам текстовете сама, а и да бъда полезна ако някой ме помоли за помощ. Поне да "вляза в обувките" на редактор и да разбера, и оценя, по-добре техния труд. Пък и щом завърша нещо и идва ред да редактирам, да знам какво правя. Аз съм писател, а не редактор, но явно това не е достатъчно. Някои правят по десетина редакции на историите си, а аз не знам как. Крайно време е да се науча, щом искам да подобря качеството на моят продукт/разказ/история.

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Интересуват ме най-вече конкретни имена.

Български имена: Елена Павлова. Засичали сме се по много конкурси, и забелязвам че все печели повечето от тях, но преди не бях чела нещо нейно. Прочетох сборника ѝ "Две луни". Влюбих се в "Станете ООД", защото има съживители и вампири и много ми напомня на поредицата за Анита Блейк, която ми е любима, и може да се сравнява с нея. "Елфическа песен" ме вдъхнови да вмъкна писател в една от историите си, защото се чудех как. "Ода за тройка мечове" ме вдъхвнови за цяла история. Чела съм също и поредицата "Пръстенът на нибелунга".

Чужди автори: Както вече споменах Лоръл К. Хамилтън - "Анита Блейк" , тя ме запали по вампирските книги и все още ми е любима. Написала съм два фенфикшъна в нейния свят. От там нататък..."Законът на безсмъртните" - Джули Кагава, "Здрач", "Академия за вампири" - Ришел Мийд, Ан Райс. Не чета само фентъзи книги и за вампири, старая се да разширявам кръгозора си, но засега тези са се запечатали в съзнанието ми. Ако трябва да продължа да изброявам..."Момичето с всички дарби" ме разтърси, а "Изпитанията на Аполон" - Рик Риърдън ме разсмя с глас.

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?

Да, пиша. Главно разкази, по конкурси /96 разказа/, в някои от които съм била наградена. Десетина започнати истории, които само пренаписвам отначало и така и не завършвам, а ги влача с години. Завършила съм два дълги фенфикшъна за Анита Блейк, както и един кратък. Пиша в различни жанрове - фентъзи, исторически, за индиански шамани, гладиатори в Древен Рим, Трафик на хора...доста са разнообразни. Опитвам се да преплитам измежду сюжета и важни теми, а не само забавление. От кога...2010 - 2011 г. някъде, да кажем 8 години са минали досега.

Mon Nov 05, 2018 3:47 pm Re: Труд и творчество Mon Nov 05, 2018 3:47 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс за комикс за деца

Тема: "Моята мобилност"
Краен срок: 31.12.2018 година
Резултати: 15 януари 2019 г.
Възраст: -Ученици от 7 до 9 клас
- Ученици от 10 до 12 клас
Вид творба: комикс
Изисквания: Размер на хартиения носител: А3 (29,7 см / 42 см) Размер на дигиталното изображение: А3 на 300 pixels/ inch (3508 pixels/ 4961pixels) Формат на файловете: JPG; PSD; TIFF; PNG; TGA; PDF; Техника на изпълнение: СВОБОДНА. Това включва молив, туш с пери, акварел, темпера и всякакви графични и смесени техники за работите на хартия. Дигиталните творби могат да бъдат изпълнени на всички видове 2D и 3D методи за създаване на изображения. Оригиналите на творбите остават в Европас Център България, за да могат да бъдат популяризирани в страната и чужбина! Всички желаещи да участват следват да изпратят по пощата или на ръка на адреса на организатора следните документи:
1. Формуляр за участие http://europass.hrdc.bg/wp-content/uploads/2018/10/Aplication-Form_My-Mobility-Comics_2018.doc ;
2. Комикс на хартия и електронна версия.
Адрес на подаване: Център за развитие на човешките ресурси, София 1000, ул. "Граф Игнатиев" 15, ет. 3, ЦРЧР – За конкурса с комикси
Награди: •Категория "Ученици" 7 – 9 клас:
1-ва награда: Цифров фотоапарат
2-ра Таблет
3-та награда Смарт телефон
•Категория „Ученици“ 10 до 12 клас:
1-ва награда: Цифров фотоапарат
2-ра Таблет
3-та награда Смарт телефон
За повече информация: http://hrdc.bg/news/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0/

Wed May 22, 2013 9:44 am Re: Труд и творчество Wed May 22, 2013 9:44 am Re: Труд и творчество
Конкурс за есе

Тема: "Какво е да си българин - гражданин на Европейския съюз?"
Краен срок: юни 2013 г.
Резултати: края на юни
Възраст: 18+
Вид творба: есе
Изисквания: обем до четири печатни страници, на адрес: ул. "Алфред Нобел" № 2 или на bdi-в-mfa.government.bg.
Награди: посещение на Европейския парламент в Брюксел
Повече: http://www.dnevnik.bg/evropa/obrazovanie/novini/2013/05/20/2061359_konkurs_za_ese_kakvo_e_da_si_bulgarin_-_grajdanin_na/


Конкурс за видеоклип

Тема: "Моят малък граждански принос"
Краен срок: 31 май 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: 16+
Вид творба: видеоклип
Изисквания: максимална продължителност до три минути, на имейл mycivicvideo2013-в-ecc.bg
Награди: "атрактивни"
Повече: http://ecc.bg/новини/59/конкурс-за-видеоклип.htm


Четвърти национален конкурс за стихове "Моето синьо лято"

Тема: морето и Странджа планина
Краен срок: септември 2013 г.
Резултати: до 30.09.2013 г.
Възраст: 7 - 19 години
Вид творба: стихотворение
Изисквания: до две непубликувани стихотворения всяко с дължина не повече от една страница; изпращат се на имейл: на e-mail: astika2003-в-abv.bg
Награди: грамоти и предметни награди
Допълнителна информация : 0878 75 70 72
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=17031&sid=7

Thu Jul 04, 2013 6:36 pm Re: Упражнения по мислене Thu Jul 04, 2013 6:36 pm Re: Упражнения по мислене
X1-X4:
За допечатките - консултираме се с тези, които правят х-ниги (ядърцето?:) за това колко бройки най-малко трябват за допечатка на разумна цена. Малкото бройки са скъпи и няма смисъл, освен ако читателите искат да плащат много, само и само да имат хартиеното издание (тук напомням идеята да имаме "бутикови" издания ... на кого беше ?:) - понякога се намират ценители, които са готови да платят повече, особено ако знаят, че има малко издадени бройки:)

Докато не се съберат достатъчно желаещи за хартиено издание, спокойно можем да насочваме интересуващите се към електронните издания на съотвените книги. Т.е. предлагаме го като вариант, ако не искат да чакат за допечатка или да платят за скъпо хартиено издание. Другият (а може би допълващ?) вариант е този на Хриси (дори да дадем на читателите 'вредни' идеи - кое е най-лошото, което може да стане? И не са ли е-книгите и сега достъпни дори и без заплащане? ... Но същевременно е редно да се поиска и съгласието на автора. Ако той е съгласен ...)

K1:
За книжарниците - съвсем не зная - а и зависи какви са договорките с тях, дали са добросъвестни и т.н. Ако има бройки там, а у нас не са останали, не следва ли да ги изтеглим (ако са некоректни) или да ориентираме читателите да ги търсят в съответната книжарница, ако са в същия град ? Обаче през книжарницата ще плащат корична цена. Ама пък няма да плащат на куриер. ... Зависи от конкретния случай.

K2:
Общественото крило - тук: http://choveshkata.net/forum/viewforum.php?f=40

Какво има в него: https://spreadsheets.google.com/pub?key=t9_ZAJ4OKfRlpA-68IvlHuw&single=true&gid=0&output=html

Правилата за ползване: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=40&t=262

За невърнатите книги - неприятна тема....

... Заради личното ми опарване с несериозни елементи, които ми задигнаха ценни книги, които вече няма как да издиря, тук няма да се изказвам, защото ставам буреносна към всякакви недобросъвестности спрямо заети книги .... А гневът не е добър съветник, нито мислител.

Но тук и аз имам въпроси. Има ли човек (различен от Кал;) , който следи движението на книгите и сроковете, в които да се върнат? А през последните години има ли въобще движение на книгите в ОК ?:)

Wed Feb 13, 2019 6:34 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Feb 13, 2019 6:34 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Ох, бе... пак съм спала нещо над "картите и учебниците", кви пълни членове, кви пет лева... *плесва се по челото*

Упр. 5
1.1 До сега работих с Деси и нямам проблем да продължим. Струва ми се, че се разбираме добре.
1.2 На този етап по-скоро не.

За самата редакция може да се забавя със срока до утре, тамън сядам да работя над текста. (много натоварена седмица нещо стана :? :shock: )

Sun Aug 18, 2013 10:33 pm Re: Културни събития Sun Aug 18, 2013 10:33 pm Re: Културни събития
За мераклиите на рока, с. Миндя кани

15 български рок банди ще забият на петото издание на “Миндя рок фест” от 22 до 24 август в търновското селце

Mon Sep 09, 2013 11:12 pm Re: [Announce][TIE-IN!] ЗАКОНЪТ НА ЧАНДЛЪР Mon Sep 09, 2013 11:12 pm Re: [Announce][TIE-IN!] ЗАКОНЪТ НА ЧАНДЛЪР
Много динамично и много надъхващо. На мен определено ми харесва.
Имам само няколко въпроса - не ми стана ясно защо на него не му подейства хипнозата? А защо я наричат именно "Императрицата"? Какво правеше с изчезналите хора? Приличаше ми на нещо като култ, обаче изглеждаше малко глупаво - защо да ги събира на такова място, където първия идиот ще я проследи и ще извика полицията, както и направи журналиста?

Fri Mar 22, 2019 3:08 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Mar 22, 2019 3:08 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Само още едно нещо откривам аз - може ли да чете мисли Григор? :) Аз по спомен от книгата мисля, че не. Което прави коментара на Вики за реакцията му на неизказаните мисли на Лазар много уместен.
Никой във факултета обаче не го беше светнал, че тая част със стреса ще се дължи на твърде ентусиазирани слуги.
– Аз бих казал мотивирани, господарю.
– ИЗЧЕЗВАЙ!!!
Коментара на Вики: ? – не разбирам той въобразява ли си, или това наистина е казано от слугата. Ако е първото, не се подразбира добре; ако е второто – как слугата разбира какво се върти в ума на господаря му?
моя коментар: Останах с впечатление, че Григор чете мисли. Ако не това е случая, то тогава определено е ?

Sun Jun 02, 2019 7:57 pm Re: Как пишем есе (с теза) Sun Jun 02, 2019 7:57 pm Re: Как пишем есе (с теза)
Мария Донева с размисли за състоянието на образованието - конкретно пречупено през уменията на децата да се изразяват
Защо и как се получава да бъдат форматирани, вкарани в рамки на нетехни думи и изразност - доста верни, уви, неща - поне по мои наблюдения малко - от родината.

Изчадие, наречено есе