Posts toplist

Rating posts

  • Post
    Been thanked
    Author
    Rating
  • Thu Feb 19, 2015 11:29 pm Re: Тема за коректори Thu Feb 19, 2015 11:29 pm Re: Тема за коректори
    Амиии...

    Бе и Де не ги отделям със запетая. Не помня как стигнах до този извод. Знам, че преди вярвах, че трябва да се отделят.

    След Та не бих писала.

    Но разграничавам варианти, защото понякога правя голяма пауза:
    Та, това беше най-големият проблем. - дори бих го изписала: "Та.", ако го казвам рязко.

    Но "Та това беше най-големият проблем!" се произнася наведнъж.

    В "Ами не" не бих слагала запетая.

    Виж малко тук накрая - http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=7936#p7936
    2 Been thanked
    frog Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Wed Mar 18, 2015 12:31 pm Re: Не-културни събития Wed Mar 18, 2015 12:31 pm Re: Не-културни събития
    http://forum-klyuch.info/upcoming/

    Единственият планиран форум за 2015 г. - 18 април, 2015 г.

    Не сме сами в нещата, които правим, нещо повече – по-силни сме, когато не мислим само за себе си! Каузата е проявление на социалната ни природа. Тя може да намери израз в помощта към другите, в бизнес идея, която не се ограничава само до чистото грабене на ресурси, тя може да изгражда общности. Всичко това се случва в България, а Форум КЛЮЧ Ви дава КЛЮЧа към идеите и вдъхновението.

    Заповявайте да споделим промята отново заедно на 18 април 2015 г. от 13,30 ч.!

    Този КЛЮЧ ще бъде единственият за 2015 г. в София и за да е много по-удобно за вас, той ще започне в събота, 18 април от 13,30 ч. Регистрираните предварително участници ще бъдат с предимство при влизане в залата. За тях ще отворим врати в 12,45 ч.

    Очаквайте:

    Два блока в познатия ви TALK формат с участието на нашите КЛЮЧари, всеки от които ще има своите 15 минути на сцената, за да ви мотивира, провокира и зарадва!

    В третата част ви каним да се вКЛЮЧите в „Гласът ни“! Това е свободно пространство, където мнението ти е от значение! Заедно с нашите КЛЮЧари ще дадем живот на идеите си! Вижте повече за тази част ТУК

    Какъв е посетителят на Форум КЛЮЧ?

    Млад човек (може и по дух), но не само…
    Активни студенти;
    Млади професионалисти;
    Социални предприемачи;
    Доброволци;
    Хора, които считат себе си за носители на промяна в мисленето в България;
    2 Been thanked
    Люба Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Mon Apr 13, 2015 9:23 pm Re: Ех, магесническа му работа Mon Apr 13, 2015 9:23 pm Re: Ех, магесническа му работа
    Ето едно мнение от първа ръка, въпреки че сигурно ще повторя много от това, което написах в мейла : ))

    „Ех, магесническа му работа“ страшно ми хареса! Ама наистина много ми хареса. Може би защото ме свари неподготвена и ме изненада. Преди няколко месеца страшно ме беше ударила нуждата да прочета нещо свежо и забавно. След дълго тършуване из безкрайните ми етажерки, кашони и шкафове, пълни с книги, единственото което открих и що годе отговаряше на описанието бяха няколко борики Удхаус, чиито хумор обаче никога не ми е бил достатъчно смешен. След посещения и в няколко книжарници, където ме упътиха или към същия автор или към страховитата чиклит-секция, просто се отказах и реших, че ще подновя търсенето си друг път. Затова „Ех, магесническа му работа“ се появи сред мейлите ми сякаш точно по поръчка! Свежа,ужасно смешна, написана с невероятно въображение и замах. А героите! Абсолютно култови във всеки един момент и всяка една реплика, и то даже не само главните, а и второ- трето и петостепенните герои, което е от нещата, които наистина ме впечатлиха. Не само Лазар и Григогр са страшно готини, но и работливите престъпници, предприемчивият селски бизнесмен, отзивчивият рогат демон и дори убийците, които много държат на добрия си имидж. От много отдавна не ми се беше случвало да си пътувкам в градския и да се смея с глас. Да не говорим, че масовите убийства и кланета никога не са били толкова смешни(защото по принцип не са си..). Наистина не мога да се сетя нещо, което да не ми е допаднало (е, имаше някои странни сравнения, ноо това си е част от чара!), а по принцип хич не харесвам болдване, скоби по средата на изречението, главни букви и такива, но тук наистина стоят много добре. С най-голямо удоволствие бих прочела и 2ра, и 3та, и 5та част...

    От наистина отдавна не ми се беше случвало нарочно да протакам дочитането на някоя книга, без да очаквам нетърпеливо развръзката или да се стремя максимално бързо да извлека всичката и полезна информация, просто защото не искам да свършва!
    БЛАГОДАРЯ!
    ^___^
    2 Been thanked
    sunshinen Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Mon May 11, 2015 10:33 am Re: Развитие на Човешката библиотека Mon May 11, 2015 10:33 am Re: Развитие на Човешката библиотека
    Каня ви на: 16.05, Девертикализиране на хоризонталните колективи

    Приятели, които обичате работата в хоризонтални (равнопоставени) екипи – или с времето започвате да я намразвате :D:

    Ако сте в София, заповядайте в социален център „Аделанте“ на 16 май (събота), от 16:30, на работилницата-дискусия „Девертикализиране на хоризонтални колективи“:

    http://sc-adelante.org/devertikalizirane-na-horizontalni-kolektivi-rabotilnitsa/

    Отдавна искам да повдигна темата „Защо облягането на много хора върху един/малко е вредно за ВСИЧКИ – и как можем да го избягваме“. Сигурен съм, че мнозина от вас също са страдали от него... или са го причинявали на другите. ;) Елате да измислим решения заедно.

    Очаквам ви,
    Кал)

    P.S. Стилът в заглавието на работилницата е закачка. ;) Ще се стремим към максимално разбираем, практически насочен разговор.

    P.P.S. Чобити, като допълнение към темата вижте и тези мои размисли: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=20758#p20758
    2 Been thanked
    Кал Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Sun Jan 16, 2022 8:46 pm Re: Аниме-й! Sun Jan 16, 2022 8:46 pm Re: Аниме-й!
    Аз дълги години не обичах анимето от невежество и от простотия :lol: Запалих се покрай Трансформърс, после минах на Гъндам, а след това на шоунени. В последствие обаче мога да кажа, че най-много харесвам жанрове за спорт и музика, истории като Free! и Idolish7 са ми точно топли и човешки 8-)
    2 Been thanked
    Darth_Sparhawk Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Thu Feb 10, 2022 3:00 am Re: Настолни (вкл. бордови) игри Thu Feb 10, 2022 3:00 am Re: Настолни (вкл. бордови) игри
    Ами, да започваме. :)

    1. "Първите" игри в кариерата са делят на два етапа - според това кога теглим чертата, че е започнала кариерата. ;)

    а) Ако гледаме най-първия период - когато бях набарал още прясната "Приключение с меч и магия" на Иван Атанасов, по нея се опитах да организирам сесии още в девети/десети клас.

    Ама не се получиха нещата. Спомням си за поне три случая, в които се опитах да подкарам група, обаче все нещо се прецакваше - или просто липсваше последващ ентусиазъм, най-вече от играчите. (С изключение на брат ми; he was always at my side.)

    Първата игра беше с брата и един друг приятел, където брат ми си направи един бардоподобен персонаж (сиреч, беше си същински бард, ама не меметичен такъв, а автентичен - дебел, застаряващ и леко темерут, обаче с много богат житейско-приключенски опит и обигран в социалните интеракции). Приятелят ми... си направи аниме герой. В high fantasy. I was not ready to handle this at that point. :(
    (Играехме в Аркания, който беше свят, измислен от мен и брат ми и разработван от 2001-а; доста клиширан и повлиян от творчеството на Фийст, but good times. Имаше все пак и много оригинални моменти - най-вече заради брата.)
    Всичко приключи, когато двамата се скараха вътреигрово - беше заради някаква тъпня и тръгнаха да се бият в някаква къща. Героят на приятелят ми се опита да си извади огромния аниме меч (модифициран zweihander), ама аз rule-нах, че е твърде тясно, за да го размахва изобщо. Още тогава си бях с желание за придържане към реализма и вътрешната логика.

    Втората игра всъщност беше продължение на първата, със същите хора, само че бях поканил и една съученичка, която беше подочула и прояви интерес. (Тя четеше супер много фентъзи.) Още в началото на сесията обаче, като легнаха героите да спят в една страноприемница, тя тръгна да пребърква героите на другите играчи (беше си направила крадец). Това обаче е голямо no-no в НРИ, освен ако предварително играчите не се съгласят да има интерперсонални конфликти на подобно ниво. Не бяха се съгласили. Стана скандал извънигрово и момичето си тръгна. (Аз тогава също бях отвратен от поведението ѝ. Сега, години по-късно, имам малко повече перспектива над ситуацията, но пак не извинявам поведението ѝ и на йота.)

    Третата игра беше брат ми, същият ми приятел и още един приятел от училище. Пак Аркания, ама тотално нова игра. Вторият ми приятел всъщност беше онзи, с който успях да постигна 15 години близко другаруване (настоящият ми рекорд в личните взаимоотношения извън семейството). Изненада ме, че поиска да играе genderbend-нат персонаж (жена). Беше странно... отдадох го на това, че искаше да гледа цици (призна го дори). Ама когато циците трябва да си ги представяш, а не са ти поднесени наготово чрез думи и картини, става малко... too much work? Особено за тинейджър. Anyway, той правеше некви флиртове, получаваха му и тъй нататък, обаче играта не прокопса.

    б) Вторият период - fast forward ~половин десетилетие - вече е 2012-а, аз съм играл две години в групата на Асен (беше известен с това, че от старата гвардия на рпгбг.нет най-често канеше новаци на масата си), имам натрупан "опит" (даже два one-shot-а, които съм водил) и споделям с брат ми, че ми се иска да организирам група, защото наоколо няма активни такива. (Това беше пет години преди Ютуб да направи НРИ хобито свръхпопулярно по целия свят и България.)

    Най-големият проблем, обаче, беше, че нямаше налични играчи - то затова и нямаше активни групи. Темата "Търся играчи" в рпгбг беше... една от малкото останали активни теми в здрачните години на форума.

    И така, реших, че the next best thing беше да зарибявам моите познати - кой знае, може някои от тях да се навият! Ако станехме поне 4 човека, имахме група. :)

    Съответно, проведох пак три игри, преди "официалното" сформиране на настоящата ми група, която основах през ноември 2013-а. И за трите игри използвах собствена микро-система, носеща работното заглавие "Система за една нощ". Идеята беше, че игрите ще са кратки, ще могат да се правят на едно сядане и - понеже бях супер "насърбял" за игра - щях да ги карам на сурово вдъхновение. 8-)

    Първата игра беше на рд-то на един познат на познат. Бяхме шестима(!) човека - аз, брата, един негов съученик с много добро въображение (и феноменална памет що се отнася до филми), рожденника и моето 15-годишно BFF. Може и да имаше някой друг, но не помня точно. Отвъд брата, останалите ще ги наричаме Понеделника, Гневльото и Контето. (Туй не са случайно подбрани псевдоними, защото тия хора участват и в други истории и техните характери до голяма степен определиха "съдбата" им в групата.)

    Приключението беше хипер-елементарно. Сюжетът? Героите пристигат в огромна кръчма и трябва да стигнат до последния етаж, където трябва да утрепят местния бос на мафията. Оттам насетне имахме летящи китайци в мазето, дето пазят скрити пароли за горните нива, кръчмарски побойща от все по-тегав порядък на всеки по-следващ етаж, анахронизми като картечници и банкомати (при фентъзи декори) и накрая cage match срещу финалния бос, където брата се трансформира в огромен дракон след като jam-на рандъм игуана в power gauntlet-а си (дето беше изкярил по-рано). С три думи, it was glorious. :D

    Highlight-а на приключението беше как Понеделника беше "награден" с поетична ирония. Бяха се скарали нещо с брат ми и той му рече, "Да те шибат калинките, бе, Понеделник!" и... така де, бяхме пийнали. Аз се разкикотих на идеята и го накарах да метне заровете - на абсолютно минимална трудност. Понеделника метна... и фейлна. :D :D :D Всички умряхме от смях, без него, разбира се. Това всъщност има отношение и към по-нататъшни истории, в които той участва - понеже оттогава това му стана нещо като crowning moment of suckage.

    Второто приключение беше когато бяхме на гости на Контето. Бяхме се събрали доста голяма тайфа (като за нашите среди) - към 7-8 човека, без повод, което беше... доста впечатляващо. (За коч компания от forever aloner-и.) Затова и групата беше масивна - цели седем играчи! Там бяха, брата, Контето, Гневльото, Понеделника и още двама, които ще нарека Мечо Пух и Сметкаджията. (Чакай, това са общо шест. Кой беше седмият? Баси, не помня вече... Anyway.)

    Този път сетъпа е сай-фай. На борда на звездолета-дреднаут е станала жестока авария. Всички от екипажа са out of commission, освен героите. За капак предстои и вражеска атака, която ще унищожи беззащитните колонии, така че няма време за губене! Дерзайте!

    Брат ми се беше направил супер-готин киборг с механична ръка, която непрекъснато влизаше в употреба. (Това беше още преди да се появят Far Cry: Blood Dragon и Deus Ex: Human Revolution, които да популяризират концепцията сред масите.) Системата беше същата, минимални правила, максимално много тупалки и съспенс. Повредени трансформатори, пожари, заключени секции... по едно време Контето се раздели от партито (пак заради някаква тъпа препирня) и хвана сам да управлява космически изтребител, трепейки разни авангарди на вразите. Основното парти през това време направи едно рисковано EVA и Контето си извоюва обратно "благоволението" на партито, като им даде прикриващ огън.

    Накрая стигнаха до боса: главният инженер на кораба Бай Иван с теслата. (Защото простотия, нали.) Бай Иван беше предател, а теслата - много могъща. И малко перверзна - всяка атака на Бай Иван с нея щеше да докара--
    анално изнасилване
    --на съответния персонаж, който е имал нещастието да се "нахендри". Тъй като брата беше оценен (с право) като най-опасния противник, Бай Иван го focus fire-ваше първите два рунда - но всеки път брата му удряше по една тупаница и се отскубваше от неговия reach.

    И после... ами, дойде поредната кармична порция ирония за Понеделника. Не помня обстоятелствата, но боса го докопа. Само че вместо споменатия "ефект", теслата го...
    лиши от ташаци
    и това супер-много го вкисна.

    Боса биде убит най-накрая, контрола над звездолета възвърнат и вражеската армада - опуцана. Обаче Понеделника искаше неговият персонаж да си възстанови "достойноството". Аз му казах, че трябва да се научи да живее с последствията (другите ме подкрепиха), ама той много мрънкаше. Накрая, казах му, че може да вземе теслата на Бай Иван и да се опита да я активира така, че тя да обърне процеса - но го предупредих, че ще е трудно мятане. Той се съгласи без колебание и грабна "инструмента". Заровете, обаче, не му се усмихнаха. Провали се. В резултат на това...
    Слабините му се върнаха, обаче всичко останало от него изчезна. На пода на звездолета, като финална сцена, изтракаха теслата и чифт разумни топки.

    Мда. Бил съм изрод и тогава. :roll:

    По време на третото приключение вече бяхме в доста по-намален състав - брата, Понеделника, Контето и Гневльото. Вече също така и аз бях позагубил "пара". Предишните приключения бяха щури и забавни и всички им се кефеха, докато това беше доста по-вяло. Имаше доста фактори - вече нещо не можех да измислям неща "от въздуха", тоя ден май не се чувствах добре, пък и вече се замислях за повече структурираност (aka tryhard синдрома) и дори не довършихме играта. Премиса беше клише 110% - група приключенци слизат в подземието да победят злия магьосник. Единствените highlight-и, които помня, беше че Контето си беше направило джин за герой (което беше доста оригинално; той в онези години беше доста свеж за идеи) и че имаше доста изкилиферчен dungeon shop, където се продаваха всякакви -slaying (as in demonslaying, dragonslaying, тн.) неща на абсурдна цена. Mageslaying меча (ако изобщо беше меч), разбира се, беше на най-надутата цена.

    Та, работата пропадна, 2012-а изтече, групата, където играех се разпадна, а аз "метнах хавлията" след като най-нагло ми откраднаха "гръмотевицата", за която се бях бъхтил сума ти сесии, бях зает и с писането на "Космически залог" и нещата утихнаха. Докато не дойде 2013-а, когато аз си казах "Тоя път събирам група, ама както трябва ."
    2 Been thanked
    Radiant Dragon Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Thu Mar 03, 2016 11:45 am Re: Труд и творчество Thu Mar 03, 2016 11:45 am Re: Труд и творчество
    Национален конкурс за детско литературно творчество „Искри“ 2016

    Тема: няма
    Краен срок: 30 април 2016 г
    Резултати: ?
    Възраст: деца до 16-годишна възраст
    Вид творба: всякаква. Допускат се всички възможни жанрове.
    Изисквания: Всеки от участниците в „Искри“ може да участва най-много с три творби. Те трябва да бъдат изпратени, заедно с пълните им данни и телефони за връзка най-късно до 30 април 2016 година
    по пощата на адрес:
    Българско национално радио
    София 1040, бул. „Драган Цанков” № 4 - за конкурса „Искри”
    или на имейл iskri - в - bnr.bg
    Награди: ?
    Повече информация: http://bnr.bg/hristobotev/post/100660556/programa-hristo-botev-obavava-nachaloto-na-nacionalnia-konkurs-za-detsko-literaturno-tvorchestvo-iskri-2016

    Трети национален конкурс за студентско и ученическо есе

    Тема: Тази година темите са:
    За студенти – „Бежанската криза през погледа на икономиста“
    За ученици – „Моите финанси формират моето бъдеще“.
    Краен срок: 31.03.2016 г.
    Резултати: ?
    Възраст: ученици и студенти
    Вид творба: есе
    Изисквания: Изпрати есето си в обем до 5 страници на адрес essays_finance - в - ue-varna.bg! НЕ пиши своите данни в есето! То трябва да бъде анонимно. Остави трите си имена, курс/клас, специалност и университет/училище като текст в писмото.
    Награди: Най-добрите есета ще бъдат публикувани, а авторите им ще получат награди от нашите спонсори. Всеки автор ще получи грамота за участие и изненада! Награждаването ще се проведе през април в Икономически университет – Варна. Най-добрите трима в студентския и в ученическия конкурс ще получат годишен дигитален абонамент за в. „Капитал“.
    Повече информация: http://finance-club.ue-varna.bg/treti_nacionalen_konkurs_ese/
    2 Been thanked
    Adi Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Thu Mar 24, 2016 11:40 am Re: Труд и творчество Thu Mar 24, 2016 11:40 am Re: Труд и творчество
    Втори международен конкурс за хайку на тема „Вишнев цвят”

    Тема: Вишнев цвят
    Краен срок: 25 март 2016 г. за електронно участие
    Резултати: 20 април 2016 г.
    Възраст: -
    Вид творба: хайку
    Изисквания: Моля изпращайте вашите предложения – до 3 броя непубликувани и несподелени никъде хайку, придружени от имената на автора, пощенския адрес, телефон и имейл за контакт, на следния адрес: haiku_union - в -abv.bg. Официален език: български и английски
    Награди: ?
    Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23125&sid=7

    Национален конкурс "Моето хайку за София"

    Тема: -
    Краен срок: 20 април 2016 г.
    Резултати: ?
    Възраст: -
    Вид творба: хайку
    Изисквания: Всеки участник може да изпрати до 5 хайку. Изпращайте своите хайку на адрес 17etaj - в - gmail.com
    Награди: ?
    Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23165&sid=7

    Средношколски конкурс за поезия "Възкресения 2016"

    Тема: Възкресения
    Краен срок: 17 април 2016 г.
    Резултати: ?
    Възраст: ученици на възраст от 13 до 19 години
    Вид творба: поезия
    Изисквания: Изпращат се до три непубликувани стихотворения в три напечатани екземпляра,
    като посочат име, възраст, училище, телефон и адрес за връзка.
    Текстовете се приемат до 17 април 2016 г. на адрес:
    9300 Добрич
    Дом-паметник „Йордан Йовков”
    п. к. 131
    за „Възкресения”
    или на e-mail - dobrichmuseum - в - abv.bg
    Награди: ?
    Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23139&sid=7

    НАЦИОНАЛНАТА НАГРАДА „КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ” – 2016 г.
    Националната награда „Константин Константинов” е учредена през 2004 г. от Министерство на културата, община Сливен и Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен и се присъжда ежегодно в рамките на Националния фестивал на детската книга /Сливен/ – за принос в книгоиздаването за деца през предходната година.
    Тема: -
    Краен срок: 15 април 2016 г.
    Резултати:
    Възраст: -
    Вид творба: книга
    Изисквания: В конкурса могат да участват физически и юридически лица. За наградата в категории „Автор”, „Издателство” и „Илюстратор” се кандидатства само с първи издания, издадени през предходната година. Предложенията включват формуляр за участие, по два екземпляра от изданията, придружени с мотивирано предложение, както и евентуално други материали в подкрепа на кандидатурата. Предоставените материали не се връщат. Предоставят се на адрес: 8800 Сливен, ул. „Никола Карев” 1, Регионална библиотека „Сава Доброплодни”, за Националната награда „Константин Константинов”.
    Предложенията в категории „Автор”, „Илюстратор” и „За цялостен принос” не могат да се правят от самите кандидати. Предложения за участие в конкурса могат да внасят и наблюдаващи актуалния книжовен живот критици и специалисти.
    Награди: Наградата включва малка пластика, диплом и парична сума и се връчва в четири категории: голяма награда за цялостен принос и награди за: издателство, автор, илюстратор.
    Повече информация: http://sbp.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81/

    Славейкова награда за поезия – 2016
    Наградата се присъжда за непубликувано лирично стихотворение на съвременен български автор.

    Тема: -
    Краен срок: 9 май 2016 г. (важи датата на пощенското клеймо).
    Резултати: ?
    Възраст: -
    Вид творба: лирично стихотворение
    Изисквания: Конкурсът за Славейковата награда е анонимен. Всеки автор има право да участва с 1 (едно) лирично стихотворение в 6 (шест) екземпляра, напечатани на пишеща машина или компютърна разпечатка. Подписани творби и ръкописи не се допускат до оценяване. Авторът изпраща общ плик, в който поставя:
    . 6 (шест) неподписани екземпляра на своето стихотворение;
    . Малък плик – запечатан, ненадписан – с писмена информация за: своето име, презиме и фамилия, адрес и телефон за контакти.
    Всички творби остават във фонд „Славейкова награда”.
    Награди: Славейкова награда – 1 600 лв. и почетен плакет.
    . Втора награда – 600 лв. и почетен диплом.
    . Трета награда – 300 лв. и почетен диплом.
    . Трета награда – 300 лв. и почетен диплом.
    Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23117&sid=7
    2 Been thanked
    Adi Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Thu May 26, 2016 9:03 am Re: Труд и творчество Thu May 26, 2016 9:03 am Re: Труд и творчество
    Статут на Деветия национален ученически конкурс за литературно творчество и журналистика „Стоян Михайловски“

    Тема: Две теми: „СВОБОДАТА – ТОЗИ СКЪПОЦЕНЕН ДАР” - за литературно творчество; и „ДОН КИХОТ ИЛИ ХАМЛЕТ? ИЛИ И ДВАМАТА СА ИЗЛИШНИ?” - за журналистика.
    Краен срок: до 3 октомври 2016 г.
    Резултати: 22-23 октомври 2016 г.
    Възраст: ученици от 2-ри до 12 клас в три възрастови групи:
    Първа група – до IV клас
    Втора група – от V до VII клас
    Трета група – от VIII до XII клас
    Вид творба: Два раздела:
    І. Литературно творчество –
    А. Поезия
    Б. Проза /разказ,приказка/
    - Литературни есета няма да се разглеждат от журито.
    ІІ. Журналистика
    А. Индивидуална /журналистическо есе, репортаж, интервю, коментар, фейлетон или друг публицистичен жанр/
    Б. Колективна /ученически вестник/
    Изисквания: За раздел литература: Възможно е участието и в двата литературни рода /лирика и епос (художествена проза)/, както и в двата конкурсни раздела /литературно творчество и журналистика/ с по ЕДНО авторско произведение, което не е награждавано в други конкурси. Изисквания към разказа и приказката: да бъдат до 2 /две/ печатни страници.
    За журналистическия раздел: 1. Индивидуално участие:
    Право на участие имат всички ученици от 2-ри до 12 клас, разделени в три възрастови групи:
    Първа група – до IV клас
    Втора група – от V до VII клас
    Трета група – от VIII до XII клас
    Всеки млад автор може да участва с по ЕДИН материал в най-много ДВА журналистически жанра /примерно: интервю и коментар, есе и репортаж, фейлетон и есе и т.н./.
    2. Колективно участие:
    Право на участие имат ученически екипи от различни възрасти, които представят колективно създадени журналистически материали.
    Възможно е екипите да участват и с повече от един материал в различни журналистически жанрове /примерно: репортаж, интервю, фоторепортаж, коментар, анализ и т.н./, които не са награждавани в други конкурси.
    Материалите може да са публикувани, но не и награждавани в конкурси; да са до две печатни страници.
    ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТНИЦИТЕ В ДВАТА РАЗДЕЛА:
    1. След всяко конкурсно произведение трябва да има следната информация: име и фамилия, дата на раждане на автора/авторите, клас, училище, читалище, клуб, извънучилищно звено и др., селище, точен адрес, електронна поща, телефон за връзка.
    2. Участниците в конкурса трябва да изпратят своите творби на АДРЕС:
    Общински детски център за култура и изкуство
    гр. Русе 7005, кв. „Здравец”, ул. „Околчица” 9
    За Деветия национален конкурс „Стоян Михайловски”
    и по интернет на адрес: obdcki - в - abv.bg
    Награди: грамоти и материални награди /плакети и пластики/ по раздели, жанрове и възрастови групи. Ще бъде връчена и ГОЛЯМА награда /по една в двата раздела – за литературно творчество и за журналистика/.
    Повече информация: http://www.ekip101.com/e-vestnik/53-syobshtenija/198-statut-na-devetiya-naczionalen-uchenicheski-konkurs-za-literaturno-tvorchestvo-i-zhurnalistika-stoyan-mixajlovski
    2 Been thanked
    Adi Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Thu Oct 27, 2011 2:51 am Re: Космически пирати Thu Oct 27, 2011 2:51 am Re: Космически пирати
    Хах, е, мерси! :) За виртуалната бира.

    Не, не си ме разбрала. Изобщо не съм фен на сай-фай сериалите. Поне не на повечето от тях. Като се замисля в този жанр сериали, които съм гледала с удоволствие са Зоната на здрача и До краен предел. И май до там.

    Фантастичните книги, които харесвам също са доста малко - много съм капризна в този жанр. Като цяло съм гледала определен брой фантастични филми - някои дори харесвам и смятам за поне поносимо достоверни.

    Не знам какъв пример да ти дам за прилично достоверна фантастика без големи изгъзици... Вече дадох пример с Пришълците, по-специално с първия. Но спокойно можеш да вземеш под предвид всичките. По-пресен пример е филмът "Луна" - ето точно такава фантастика харесвам.

    Ако говорим за литература, хм... "Опцията на Тюринг" за мен е страхотна достоверна фантастика. Но пък не се развива в космоса (все пак фантастиката не е само космос). "Небесните господари" - още един добър пример. Ако толкова си падаш по "идиоти" - в творчеството на Лукяненко винаги се срещат, но с мярка. Аз съм привърженик на мярката в това отношение. Нищо, че се кефя на Джем Йълмъз, дори и той подбира базиците да пасват на сюжета :)

    Като цяло съм фен и на "Tripping the Rift", само дето то е анимация и не пледира за никаква, ама никаква достоверност. Идеята ми е, че с този разказ и "хуморизма" постигаш именно този ефект, но без колорита на анимационните герои. Сама си преценяваш какво търсиш и за какво се бориш в творчеството си... Аз изказвам все пак лично мнение. Както е видно - имаш и други читатели, които явно го харесват разказа. Може би тях трябва да почерпиш, не мен.

    Ще опитам да ти обясня отново (и за последно, обещавам) проблемът ми с диалога и хуморът. За мен просто не е смешно. Когато в дадена ситуация, някой изпсува каруцарски, това би могло да бъде смешно. Когато целият диалог е такъв, по-скоро имаме нещо друго, не знам как се казваше, Синдром на Турет? Абе с една дума - копролалия. Когато чета/гледам подобни диалози, гранича с копрофагията. Което, вярвай ми, не ми е по вкуса. (Пример за мой тип хумор) Честно, ако беше само до диалога трудно щях да дочета разказа. Не че съм против идиотията, просто тези твоите не ми допадат, защото по-скоро са имбецили, отколкото идиоти... Не знам как да обясня по друг начин, а май вече си изгубих и бирата...

    Относно облягането на пулта, хайде пак да опитам: аз си представям един пулт за управление на космически кораб, като относително сложно съоръжение. Та ако наш Мунчо, нали не му пречат нито акъл нито образование, ей тъй небрежно си опне краците отгоре, върху тез всички лостове, копчалъци и - не дай боже - по-чувствителни сензори, та няма ли това да се отрази на траекторията на рейдъра, или може би да активира парализиращия лъч. Ето, това ми е проблемът с конкретно това действие... Спирам до тук, че два пъти ми заби компа вече, явно не е богоугодна тази критика

    Моите опити... както казах са незавършени. Дали ще ги завърша и доколко ще видят бял свят - тъмна Индия. А и все още се колебая дали това е мястото да пускам произведения... Но пък ако продължим да спорим, ще взема да ти открадна идеята и за упражнение да я пренапиша. За да се излагаме дружно :)

    И сега да не ме измодерирате пак! По темата съм си, подхваната от самата авторка, ей!
    2 Been thanked
    Zornica Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Sat Jan 14, 2017 10:27 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Sat Jan 14, 2017 10:27 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
    Аз лично съм стигнала до два много важни извода, които касаят и поне няколко други от пишещите ми познати, следователно има вероятност да са до някаква степен общовалидни:
    1. Ако един разказ или роман закъса лошо и не ще да се пише повече, има голяма вероятност проблемът да е на подсъзнателно ниво у автора - т.е. подсъзнанието усеща, че сюжетът се дъни или тематиката е нереалистично развита, или нещо друго. Струва си да се прегледа внимателно началото до точката на забиване, да се търси мястото на грешката и да се коригира оттам... или да се коригира в цялост, ако идеята е смислена, но изпълнението е закуцало от първия момент... Много рядко има и проблем от серията "не съм дорасъл" - невъзможност за техническо осъществяване на идеята.
    2. Няма смисъл от насилствено писане - колкото и техники да се прилагат за задвижване на героите и сюжета, не е ли изпълнено 1...
    Та бих те посъветвала именно това: да преразгледаш идеите и направеното, понеже реално компулсивното привличане на вече решените варианти е много силно, и да опиташ хладнокръвно да прецениш къде е проблемът. Понякога врътката е много малка, понякога - както при когнитивния ти дисонанс, много сложна...
    2 Been thanked
    Mokidi Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Thu Feb 09, 2017 10:44 am Re: Труд и творчество Thu Feb 09, 2017 10:44 am Re: Труд и творчество
    Конкурс за студентско есе: Офшорните зони и тяхната роля в новия Глобален финансов ред

    Тема: Офшорните зони и тяхната роля в новия Глобален финансов ред
    Краен срок: 28 февруари 2017 г.
    Резултати: ?
    Възраст: - студенти
    Вид творба: есе
    Изисквания: Всеки студент може да участва с по едно есе.
    Награди: Авторите на четирите най-добри есета ще бъдат наградени със специална образователна екскурзия до Брюксел и Амстердам.
    За повече информация: https://taxdog.wordpress.com/2017/02/03/essay-competition/


    VІ национален конкурс за детско творчество Великденско огънче в шепите си нося

    Тема: Великденско огънче в шепите си нося
    Краен срок: 07.04.2017 год.
    Резултати: до 18.04.2017 г. на сайта на ІV ОУ „Христо Ботев”, град Лом.
    Възраст: деца и ученици от три възрастови групи:
    Предучилищна възраст 5-6 години /деца от школи, училища и детски градини, а също и от българските училища в чужбина/
    І – ва група : І – ІV клас
    ІІ – ра група : V – VІІІ клас
    Вид творба: Категориите са:
    Литература – раздел поезия
    Литература – раздел проза
    Изобразително изкуство – раздел „Изящно изкуство”
    Изобразително изкуство – раздел „Приложно изкуство”
    Изисквания: Учениците могат да бъдат членове на кръжоци, клубове и школи към читалища, ОДК и други, а също и от българските училища в чужбина.
    Изисквания за литературните творби:
    В категория „Литература” право на участие имат учениците от І-ва и ІІ-ра възрастова група. Всеки участник представя по едно стихотворение, разказ, приказка или есе, до две машинописни страници в три екземпляра, изпратени в запечатан плик на адреса на училището, като приложи лични данни: Трите имена, точен адрес, училище, клас, телефон за връзка, ръководител, или на e-mail: ou_hbotev_lom - в - abv.bg.
    Изисквания за художествените творби:
    В категория „Изобразително изкуство” право на участие имат деца и ученици от трите възрастови групи. Участниците могат да използват всички видове живописни, графични и приложни техники върху кадастрон, с формат 35/50 см, без паспарту.
    Всеки участник участва с по една творба, в предпочитаната от него техника.
    Придружаваща информация: Всеки участник залепва върху гърба на творбата: Трите имена, точен адрес, школа/училище/ДГ, клас/група, телефон за връзка, име на ръководител.
    Творбите се изпращат на адрес:
    3600 гр. Лом, област Монтана
    ул. „Софийска” № 56
    ІV Основно училище „Христо Ботев”
    За конкурса: „Великденско огънче в шепите си нося”
    или на e-mail: ou_hbotev_lom - в -abv.bg
    Награди: Отличените литературни произведения и художествени творби ще бъдат издадени в сборник. Наградените художествени творби ще бъдат подредени в изложба.
    За повече информация: http://wp.flgr.bg/2017/02/07/%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5-%D0%B2-%D1%88%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%8F-v%D1%96/

    Национален конкурс „Равнопоставени в любовта”

    Тема: Равнопоставени в любовта
    Краен срок: 28 февруари 2017г.
    Резултати: ?
    Възраст: ученици от цялата страна от 12 до 18 годишна възраст.
    Вид творба: есе, стихотворение, рисунка, фотография
    Изисквания: Всеки ученик има право да участва с 1 есе, 1 стихотворение, 1 рисунка, 3 фотографии. Всеки автор може да участва и в четирите раздела. Класирането ще бъде в две възрастови групи /12 – 14 години; 15 – 18 години/в 4 раздела: есе, стихотворение, рисунка, фотография. Литературните творби да са написани на компютър /А4, Times New Roman, 12 пункта/. Рисунките и фотографиите да са с материали, размер и техника по избор на автора им. Всяка отделна творба се придружава от данни за участника: трите имена, телефон за връзка, адрес, e-mail, училище /извънучилищно звено/, клас, възраст. При изпращане по електронен път данните се вписват във файла с творбата. Творбите се изпращат по поща, куриер или електронна поща. Творбите за участие в конкурса се приемат на следните адреси:
    Сдружение „Шанс и закрила”
    ул. „Алеко Константинов” 11
    гр. Хасково 6300
    e-mail: shansizakrila - в - abv.bg
    Награди: ?
    За повече информация: http://nmd.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE/?utm_source=newsletter_201705bg&utm_medium=email&utm_campaign=NewsletterBG
    2 Been thanked
    Adi Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • 2 Been thanked
    Кал Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Tue Aug 22, 2017 12:32 am Re: Не-културни събития Tue Aug 22, 2017 12:32 am Re: Не-културни събития
    http://www.righttoknowday.net/news/20170809002320/Podkrepete_PDI_za_provejdaneto_na_tzeremoniuata_po_vrychvane/

    Подкрепете ПДИ за провеждането на церемонията по връчване на награди за Международния ден на правото да знам на 28 септември 2017
    09.08.2017 г.
    Програма Достъп до Информация стартира кампания за набиране на средства по повод Международния ден на правото да знам 28 септември.
    Всеки може да подкрепи каузата на достъпа до информация в България, като ни помогне да съберем необходимата за провеждането на церемонията по връчване на награди сума в платформата Indiegogo до 14 септември 2017.

    Денят на правото да знам бе създаден на конференция в България през 2002 г. и оттогава се отбелязва от хиляди застъпници за свобода на информацията по света.

    28 септември бе признат за Международен ден на всеобщия достъп до информация от ЮНЕСКО през 2015, а тази година ще бъде отбелязан и от Европейската комисия.

    Вече 15 години ПДИ организира и провежда церемония по връчване на награди на 28 септември в България. Отличаваме граждани, неправителствени организации и журналисти, както и институции, с принос към свободния достъп до информация. Порицаваме изоставащите институции в прозрачността.
    Събитието се превърна в най-силното средство в кампанията за насърчаване на упражняването на правото на информация и застъпничество за повече прозрачност и отчетност в управлението.
    ПДИ вече 20 години наблюдава състоянието на достъпа до информация, предоставя безплатна правна помощ в случаи на търсене на обществена информация, подкрепя журналистически разследвания по обществено значими теми, провежда обучения и разяснителни кампании за правото на достъп до информация.

    Вашата подкрепа за провеждането на Петнадесетата Церемония по връчване на награди за деня на правото да знам на 28 септември 2017 е важна за нас!

    Може да ни подкрепите с фиксирана сума от 50 USD, 100 USD, 200 USD или с избрана от вас сума като натиснете бутона от връзката в началото на това съобщение
    Системата позволява даряване на малки суми от дебитна/кредитна карта.

    Страницата на кампанията на ПДИ за набиране на средства е: https://igg.me/at/irtkd2017-Bulgaria/x.
    Системата позволява да изберете името ви да не се появява публично в списъка на дарителите.
    Всяка подкрепа е от значение!

    Може да го направите и на нашите банкови сметки в УниKредит Булбанк
    BIC: UNCRBGSF
    IBAN (BGN): BG77 UNCR 7630 1022 5620 87
    IBAN (EUR): BG42 UNCR 7630 1422 5974 10
    IBAN (USD): BG95 UNCR 7630 1122 5918 49

    Титуляр: Фондация "Програма Достъп до Информация".
    
    Разчитаме на вашата подкрепа!
    2 Been thanked
    Люба Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Mon Jan 08, 2018 11:24 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Mon Jan 08, 2018 11:24 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
    Ха, гле'й ся к'ви смехории, ще праскам примери преди да съм уточнил дефинициите в opening post-а. :mrgreen:

    Ама тъй ми се получи деня, така че поне някакъв интелигентен принос да дам сега.

    Благодарение на Кал, съм запознат със Зиндел. Какво още:

    NB: Голяма част от примерите, които ще дам, не съм имал личното удоволствие да ги прочета. Знам, странно е, но през последните години аз "индексирам" огромно количество автори/заглавия/проекти, обаче трудно започвам нещо заради analysis paralysis феномена; надявам се това да го променя в близко бъдеще.

    - The Culture поредицата на Iain Banks - води се дефинитивната поредица на тема "класически трансхуманизъм": супер ИИ-та и телесно-мисловни модификации на поразия, хипер-галактическо общество (т.нар. "Култура"), сюжети занимаващи се със съдбите на цели общества и тн.

    - Blindsight и The Rifters Trilogy на Peter Watts - първото е ултра-извъртян сюжет на тема "Първи контакт" и като гарнитура включва опит за прилагана на hard science върху хипотезата за съществуването на вампири (!), а второто още не съм го почвал, но ми хвана окото, защото става дума генно-модифицирани обществени аутсайдери, които бачкат геотермални станции на дъното на океана

    - The Uplift novels на David Brin - честно казано, не знам защо Кал сам не направи това предложение; достатъчно ми е рекламирал Брин, че да го включа, въпреки че моят личен research по творчеството му не ме спечели (Оказва се, че Брин е автора на The Postman - WTF, екранизацията е един от любимите ми филми евър!!!)

    Толкова на тема художествена литература и толкова засега, изчерпах си прима вистата.

    Ама после ще прасна и един пост за Eclipse Phase.

    Филми? Хмм, сещам за Гатака (класика) и... май т'ва. Паметта ми определено отказва по-нататъшно сътрудничество. Може би защото всъщност толкова ми е богата културата. Ще си помогам с нета и ще размишлявам и така.

    За финал, да не е съвсем сухо, макар че повече избива в посока good ol' space opera, ей този блог пост и придружаващите го след това коментари във форума бъкат от предложения и са добър трамплин за brain storming:

    A Starsector Reading List
    (Самата игра също я бива, мжд...)
    2 Been thanked
    Radiant Dragon Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Thu Nov 29, 2012 1:45 pm Re: Труд и творчество Thu Nov 29, 2012 1:45 pm Re: Труд и творчество
    Конкурс "Ние в Космоса"
    Краен срок: 20 януари 2013 г.
    Списание "Българска Наука" (...) обявяват конкурс за ЕСЕ на тема "Ние в Космоса". Конкурсът е предназначен за по-малката аудитория, но няма ограничения в годините на автора, може да се включи всичко от света на науката и техниката, при следните условия:
    Обем : до 7 машинописни стр. (допуска се известно надвишаване при необходимост);
    Тема : - избрана от автора изцяло съобразно компетентността, специалността и знанията му;
    - Материалът следва да е изготвен при съблюдаване на авторските и сродни права; авторът носи отговорност за съблюдаването на последните;
    - Участниците не са ограничени от условия и могат да бъдат ученици, студенти и хора от всяка професия или позиция.
    За повече инфо:
    http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B0
    2 Been thanked
    divna3 Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Tue Dec 11, 2012 2:34 am Re: За Филмите и Хората... Tue Dec 11, 2012 2:34 am Re: За Филмите и Хората...

    (и „Бялото лъвче Кимба“, хаха ;)
    Ааа, обожавах Кимба!! Имаше и едно за Делфи и неговите приятели. За един делфин.
    и разбира се Тайнствените Златни градове.
    и Чопи и Принцесата - винаги забравям за Чопи.
    И Старла и сияйните ездачи

    къде съм я изтървала тая тема..
    Да не забравяме Spirit: The stallion of the Cimmaron. до ден днешен - едно от най-силните анимационни филмчета, които съм гледала.
    Иначе
    К-Пакс,
    Град на Ангели,
    Време за Сърф (анимацията с пингвините)
    500 Days of Summer
    Eternal Sunshine of the Spotless Mind
    The Man From Earth
    Ever After
    Princess Mononoke
    The Devil's Advocate
    Phantom of the Opera
    The Fountain


    От сериали страна няма как да не спомена
    Първата Вълна
    Пси Фактор: Хроники на паранормалното
    The Outer Limits
    Buffy and Angel
    Farscape
    Firefly
    Studio 60 on the Sunset Strip
    Dr. Who

    и сигурно много много други :)
    2 Been thanked
    AllyVRK Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Fri Feb 09, 2018 10:21 am Re: Образованието Fri Feb 09, 2018 10:21 am Re: Образованието
    Искам да добавя този Youtube канал с кратки, но полезни идеи, подпомагащи образованието и въобще умственото развитие на детето (внимание, памет и т.н.). На руски са :

    https://www.youtube.com/channel/UCSnxb6JholewdPDMCZZqx-g

    А тази поредица е много интересна, поне за тези, които се интересуват от дефицит на вниманието при децата: https://www.youtube.com/watch?v=4hSJo-W7LfY
    2 Been thanked
    negesta Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Mon Feb 26, 2018 5:06 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Mon Feb 26, 2018 5:06 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
    Продължаваме с откъсите от Приказките.
    Този път ви представяме още от "слушащата" приказка.

    А вие слушате ли?
    2 Been thanked
    Adi Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Sat Apr 28, 2018 2:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Apr 28, 2018 2:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
    Така. Първо, да се оплача, че днес имам да пресаждам цветя, а не да потъвам тепърва в дискусии за Живота, Вселената и Всичко останало.
    (Пък и ще вземе горкото ми творчество да пострада пак. You monsters! )

    Стивън Ериксън разказва за предстоящия си роман . И - oh boy, oh boy - какви неща разказва...


    ...

    Той хубаво ги приказва тези неща, обаче езикът му е бая тежък, както брръм се оплаква. Ако не беше така, лично аз щях да имам интерес да си поговоря на тези теми с него на живо.
    Най-малкото да разбера защо притежава този нихилистичен undertone, който долавям под повърхността в разсъжденията му.

    Ериксън подсказва, че извънземните, които решат да осъществят контакт с нас, няма да са на нашето ниво (най-малкото защото нашето ниво не е способно на космическа колонизация; това не е фокус в неговото есе и като цяло е плод на друг разговор).


    Да, плод на друг разговор е, най-вече защото аз съм абсолютно несъгласен с подобно твърдение. Както и с онова, че за пред извънземните все едно ще сме 4-годишни деца. Много тъпо изказване.

    Не мога да докажа контра-тезата си с едничък елегантен термин (защото не знам за такъв), но идеята ми е следната: бях чел/гледал някъде, че един индивид от началото на 21-и век принципно вече е достатъчно отворен откъм идеи/концепции, че той няма изпита културен шок, ако хипотетично попадне в 24-и век - защото има потенциала да екстраполира промените на ниво въображение.
    Същото например (пак същият не-се-сещам-кой източник) щяло да стане, ако докараме някой образован човек/гений от края на 18-и/началото на 19-и век в днешно време - минимален културен шок, защото предпоставките за съотвените технологии/напредъци вече ги има в гещалта на техният период.

    Така че това, че няма шанс да проведем "интелигентен" разговор с потенциални екстра-соларни посетели на нашата планета, са дрънканици. Поне за мен.


    "If ET arrived tomorrow, all they’d have to do to bring down human civilization, is show up. No giant lasers, no hordes of giant spiders or mech-warriors. Just show up."

    Ами не, едва ли. Наречете ме скучен, ако искате, но приемайки че ЕТ е на подобно ниво на развитие като човечеството, и че Първия Контакт е минал без сериозни сътресения, вероятно наистина нещата ще са business as usual след първия месец от контакта.

    Аз предлагам контра-вариант, който съм го дискутирал често с брат ми и даже го има като основополагащ елемент във вселената на Мас Ефект: Ако се появят извънземни (или се намери ясно доказателство за съществуването на такива), това ще послужи като катализатор за обединението на човеството на пан-национален/планетарен мащаб.
    2 Been thanked
    Radiant Dragon Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Tue Feb 05, 2013 1:07 pm Re: Любимите компютърни игри Tue Feb 05, 2013 1:07 pm Re: Любимите компютърни игри
    Morrowind ... За много игри се сещам, но тази ми е на първо място. Тя е от ония игри, които поглъщат с огромния си фантастичен свят и със загадката около самоличността на главния герой. Светът и хората в него отначало са много враждебни... А "ти" си странник, който няма нищо и не помни нищо за себе си. С напредването на главния куест (ако не се разсеяш в хилядите странични:) става все по-интересно кой си "ти" всъщност.... Трябва, разбира се, човек да е в точното настроение за тази игра и да има период с много свободно време, защото тя е всепоглъщаща. Умишлено не давам линк - в интернет е пълно със спойлери...
    Това е саундтракът .
    Единственото, което не ми харесва особено, е графиката/дизайнът на героите. По-късно от същата поредица излезе и Oblivion , за която съм чувала хубави отзиви, но така и не ми остана време за нея... Някой ден:)

    На второ място слагам главоблъсканиците от типа Room Escape, особено ако има кодове за разбиване и други загадки. Някои от тези REG имат елементи на ролева игра. Ето примери: http://www.abroy.com/play/escape-games/tombscape-2/

    По-горният запис (от Таласъмията; много интересен между другото) ми напомни за още една игра: Fold it (Solve Puzzles for Science) . Интересна е с това, че чрез намиране на решения на различните главоблъсканици, играчите помагат за решаването на истински научни проблеми от областта на химията/ физиката: http://fold.it/portal/
    2 Been thanked
    negesta Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Wed Jun 06, 2018 12:33 am Re: Коренуване: Невидена река Wed Jun 06, 2018 12:33 am Re: Коренуване: Невидена река
    Въх, майко... Радотата стана дебела!
    :D Велко, бях се "засилила" да те съветвам да не питаш нищо повече, докато не прочетеш книгата, щото над три години разказване не могат да се наваксат току-тъй, но... реших във връзка с Теллалов да питам за "Радо". Клю:
    Писателе, героят ви защо се казва Радо(слав)? Sorry за въпроса, но ми стана интересно.
    Няма сори, всички въпроси за Реката са разрешени.

    Радо е име, което винаги ме преследва или пресреща.
    Радо беше човекът на моето място след като напуснах първата си работа. Радо беше следващо гадже на бивше гадже. Радо беше добър приятел на мой заминал приятел. Радо стана мъж на любимата ми барманка, след което тя напусна любимия ми бар...

    А женските имена Рада и Дара са от най-на-сърце ми имената.

    Има и още... ;)
    2 Been thanked
    frog Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Thu Feb 28, 2013 6:47 pm Re: Труд и творчество Thu Feb 28, 2013 6:47 pm Re: Труд и творчество
    Нещо добре подредено като програма и ... на хубаво място, където не съм била. Важното е, че има стипендии да ви покрият път, участие.
    И ако темата е нещо, което можете докосна - престрашете се. Пак да си кажа - покрай такива излизанки и срещи с хора и мислене на глас и в диспут - почнах да ставам човек ;)

    http://transparencyschool.org
    Лятно училище по честност/коректност/цялостност (ама и труден превод за integrity?!?)
    18-24 юли, 2013 г., Вилнюс, Литва
    Организират го "Прозрачност без граници" и като съдържимо е много добро в посока политически процеси на участие - вкл. избори, процеси, легитимност, отговорност и отчетност, т.н.

    Документи: автобиография по EUROPASS формата и попълнен формуляр за кандидатстване
    Срок за подаване: 1 май, 2013 г. (но, ако искате стипендия - пишете макс бързо, че да се уредите!)

    А за студентите - участие в училището носи и точки (кредит), който може да се добави към академичните науки и да ви донесе полза допълнително
    2 Been thanked
    Люба Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Thu Jul 12, 2018 3:09 pm Re: Аз срещу Той [ДИСКУСИЯ] Thu Jul 12, 2018 3:09 pm Re: Аз срещу Той [ДИСКУСИЯ]
    Стивън Ериксън разсъждава за избора на гледна точка в „Малазанската книга“:

    Anomander Rake and Point of View

    (...) Unlimited or Full Omniscient (a common style of a century or two ago) effectively thrusts the narrator fully into the story, armed with levels of awareness and percipience that are, simply, godlike. This style’s fallen out of favour, at least in popular fiction, but still shows up every now and then. With Full Omniscient the narrator knows the internal world of every character and probably has an opinion on each of them, which will show up in tone and style and voice (or not, if the narrative voice is flat, toneless and reportorial). Implicitly, Full Omniscient narration projects superiority, and often barely-disguised contempt, for the characters (the exception being, again, the flat reportorial style). And this is one of the reasons it may not be very popular these days, as we readers would rather make up our own minds, thank you very much. That said, a Full Omniscient story written with dripping contempt can, on occasion, be a lot of fun to read.

    The flat, reportorial style mentioned above is probably the dominant style in contemporary, literary fiction. It’s a clinical, cameral approach. Writers of that approach can argue with me all they want that they’re being objective with that style. I don’t buy it for a minute. We aren’t cameras and even pretending to be one involves a slew of distorting filters that you either have the honesty to acknowledge or the audacity to pretend they don’t exist. A camera feels no pain behind its unblinking eye: can a human say the same? If so, that human is a monster.

    That said, it’s often the first line of defense when a writer is challenged for writing a particular scene, usually an objectionable scene (ie characters doing objectionable things): in effect, ‘I’m just writing it as I see it in my eyes. It’s not my job to judge. That’s your business.’ In a general sense, that’s a decent first line of defense. A writer seeks verisimilitude, after all, a sense of ‘this is how it is and maybe you have the privilege as a reader to look away, but as a writer, I don’t.’ I’ve used it myself on occasion (a certain hobbling scene in The Malazan Book of the Fallen, or a rape scene in Forge of Darkness). The author must not blink, and the style invoked in those scenes is as reportorial as possible, stripped of emotion and brutally clinical: no matter how explicit the details, the psychic distance is pulled way back, made cameral.

    I do consider that first line of defense as being valid. As far as it goes. But I would be a liar if I then said that I had no visceral or emotional experience writing those scenes. In fact, if that were true, I’d be a sociopath. The point is, writers have reasons for writing the scenes they write, and one can only hope that those reasons possess a solid moral foundation.

    (...) How the hell was a twenty-something writer going to convincingly and authentically convey the POV of a character who’s a couple hundred thousand years old? Answer: he can’t. Oh sure, I could write stuff, lots of it, but not in a way that would satisfy my verisimilitude. Not for a minute.

    Anomander Rake. That guy is remote . Hell, the first time we see him he’s standing on a ledge on Moon’s Spawn about a thousand feet from the ground. That intro produces an effect , and I’d been an idiot to not understand just what that effect was. And what it demanded.

    (...) You see, something curious happens when you push a character back, when you elevate his badassery through hearsay and fear and terror all coming from other character POVs. When people feel the effect of his arrival (Baruk). When relatively under-powered characters get to witness what Rake does (Crokus). When people run and hide just hearing his name (Quick Ben and Kalam). Because, via those POVs I selected, the reader rides into the world, and in that world, nobody fucks with Anomander Rake.

    So, as it turns out, that first view of Anomander Rake, way up there against the backdrop of Moon’s Spawn, well, it was prescient as hell. In fact, it symbolically told you (me!) that’s as close as you’re ever going to get to Anomander Rake. Sometimes, how you write into a scene is a giant sign-post to yourself: PAY ATTENTION HERE, IDIOT. SEE? THAT’S ANOMANDER RAKE WAY UP THERE AND THAT’S RIGHT, YOU CAN’T REACH HIM. EVER. (...)

    POV builds your fictional world. Who you choose for it is crucial. Can you write a badass POV? Sure. Of course you can, but bear in mind that by choosing that character for a POV, no matter how badass they are, they are being humanized (drawn down to the mortal reader’s level), and if you try and make them infallible, you risk much (unless you’re writing a spoof, cf the Stainless Steel Rat, Retief, Matt Helm, etc), and sooner or later, some fan’s gonna sneer and go ‘yeah right, tell me another one.’ Loss of verisimilitude, in other words.

    But if you make them flawed, truly human and therefore vulnerable, well, that’s a different kind of badass. Both work, they just work differently, that’s all.

    И втората част на есето:

    Screw Your Hero, What Does The Sidekick Think?

    Долният пасаж навлиза в една друга територия, не по-малко важна:

    Now, what’s happening when beginning authors appear to be instinctively pulling back at certain points in a story (as it relates to POV and psychic distance)? Are they random occurrences? The authorial mind wandering? My experience is no, neither random nor accidental distraction. They seem to occur when the possibility of seriously raw emotions are about to take place – not a character’s emotions (not directly), but the author’s. It’s as if that character’s story (and POV!) has dragged the author too close to something very personal, something that demands a certain ruthlessness to plunge into. Could be a place of emotional wounds, of old hurts, of deep traumas; or it could be a place where the character is facing a choice the author once faced, and suddenly both are tottering on the edge.

    Whoah, that’s heavy, isn’t it? Alternatively, the writer is instinctively sensing that the edge is now a tightrope, with the very real risk of a plunge into melodrama. Because an author slashed loose of all constraint by emotional vulnerability is most definitely not an author still in control.

    Now, dare I even say this? Sometimes losing control is a good thing. Sure, it may result in a blubbering crash and burn on the keyboard, during which no words are being written (ha ha). But sometimes those moments of midnight are just what we need. Surprise, your POV character just dragged you here! Yes, they will do that on occasion. Isn’t writing fun?

    The advice I give in workshops when I see that instinctive pulling back of psychic distance, is to have the author take note of it, ask all the brutal questions that pulling back implies, get mad (at oneself), turn around and wade right in with as much fearlessness and ruthlessness as possible. Because, like Hemingway once said, sometimes you just gotta bleed. In other words, writing is as much an inward journey as it is an outward one, and you risk the veracity of the latter if you retreat from the former.

    Writing fiction is a great way to tear yourself down in order to build yourself back up, but doing that demands honesty and an almost idiotic courage to go for the throat (that throat being your own).
    2 Been thanked
    Кал Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Tue Oct 02, 2018 9:07 am Защо 2019-а Кал спира да участва в издаването на нови книги Tue Oct 02, 2018 9:07 am Защо 2019-а Кал спира да участва в издаването на нови книги
    Мили ми (:

    Краткият отговор на горното е: Защото Човешката библиотека вече има достатъчно книги. Това, което ни липсва, са читатели.

    Надолу обяснявам по-надълго. ;)

    ~

    Разгледайте таблицата, в която отразяваме кой от нас кои от книгите ни е чел:

    https://docs.google.com/spreadsheets/d/1aWsKUFJYm0bv2Od-lU8a1gnQa1Ky1eh5XfJSDmCysrY/edit#gid=10

    И пребройте: Колко Чобити са прочели поне две трети от книгите? Поне половината?

    Сега си припомнете: Кое е онова, което ни събира в Човешката библиотека? Защо е влязъл всеки от нас вътре?

    ...

    В такава ситуация – когато предполагаемо най-ентусиазираните ни читатели не смогват да четат огромна част от книгите, които правим – аз не намирам за разумно да правя още книги. Вместо това предпочитам да се посветя на начини, по които вече съществуващите книги да достигнат повече читатели.

    (Ако горната таблица не ви се струва показателна, мога да ви дам статистики за свалянията на е-изданията ни; или да потърсите книгите ни в Goodreads. Поне за мен числата там само потвърждават горния извод.)

    ~

    Един от начините да достигнем повече читатели е новият формат на Копнежа ни за растящо творчество (http://choveshkata.net/blog/?p=6834). Откривате ли разликата? Идеята се зароди в разговор между мен и Наско, когато осъзнахме, че досега все насърчаваме пишещите хора (и те – казвам го съвсем искрено и убедено – стават все по-умели)... ала четящите? Тях някога насърчавали ли сме ги?

    Втори начин е като направим съвместна премиера на „Момичето от квартала“ и „Ортодокс“, на която ще опитам да доведа българския глас на Хана Монтана и един куп анимации и ще се забавляваме с четене по роли. (А и „Момичето“, и „Ортодокс“ са изключително забавни за четене на глас.)

    Трети начин е когато Хрис каже „Тая неделя ще продавам книгите ни на фермерския пазар – кой ще ми помага?“, да не се оказва сам-сама, при условие че Чобитите в София сме поне 15.

    Другите начини ще ги търсим заедно.

    Впрочем: това не е първият път, в който се отказвам от участие в нови издания. Разгледайте анализа ми от декември 2015-а:

    http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=24&t=863

    Най-вече заради възможните канали за разгласа, които съм събрал там.

    ~

    Имам и други причини догодина да се оттегля от издателските ни деяния.

    Някои са по-общи: Ами ако книгите като цяло вече не са достатъчно въздействащ начин за достигане на хора? (Сега е моментът да си припомните и защо всъщност правим книги в Човешката библиотека.) Ако ролята им полека се поема от други форми на изкуство?

    Дали тогава да не съсредоточим усилията си в създаване на визуални романи (http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=51&t=794)? Дали да не обърнем повече внимание на предстоящата магистърска програма „Дигитални медии и видеоигри“ (https://sfgameseminar.wordpress.com/tag/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0/)?

    Някои са по-лични: От тази година започвам да проучвам как се осиновява дете. Това ще иска сериозни сили и промени в начина ми на живот.

    (Я да вдигнат ръка всички, които се шокираха, че Кал има и личен живот. Лелеее... :D )

    ~

    Веднага бързам да успокоя обезпокоените ;), че до април 2019-а остават шест месеца. През тях активно ще помагам в случването на вече обещаните издания: алманаха „ФантАstika 2018“; романа „Ортодокс“; и – стига да ги По-желаят достатъчно Чобити – книжките „Харт“ и „Омагьосана страна“, и сборника на Жоро Атанасов, и романа „ Последното пътуване на Уидан“ (ако Тони реши да го издаде при нас)... Някого забравям ли? Дано не, че само списъкът дотук е нездравословно дълъг. :D

    Освен това ще отговарям на всякакви въпроси, свързани с книгоиздаването. Ще ви подготвя да ме наследите... стига да има искащи. Все пак това ще е последният ми път (последното пътуване? ;) – да го наситим и да се накефим.

    Давайте,
    ЧоБи: Кал)
    2 Been thanked
    Кал Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Sun Apr 28, 2013 9:49 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Apr 28, 2013 9:49 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
    Do Not Go Gentle Into That Good Night by Dylan Thomas

    Do not go gentle into that good night,
    Old age should burn and rave at close of day;
    Rage, rage against the dying of the light.

    Though wise men at their end know dark is right,
    Because their words had forked no lightning they
    Do not go gentle into that good night.

    Good men, the last wave by, crying how bright
    Their frail deeds might have danced in a green bay,
    Rage, rage against the dying of the light.

    Wild men who caught and sang the sun in flight,
    And learn, too late, they grieve it on its way,
    Do not go gentle into that good night.

    Grave men, near death, who see with blinding sight
    Blind eyes could blaze like meteors and be gay,
    Rage, rage against the dying of the light.

    And you, my father, there on the sad height,
    Curse, bless, me now with your fierce tears, I pray.
    Do not go gentle into that good night.
    Rage, rage against the dying of the light.

    Написал го е докато баща му е умирал.
    2 Been thanked
    отсъстващ Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Wed Nov 14, 2018 1:01 pm Re: Коренуване: Невидена река Wed Nov 14, 2018 1:01 pm Re: Коренуване: Невидена река
    https://myromorr.wordpress.com/2018/11/13/%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bd%d1%83%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d1%81-%d0%b4%d0%b8%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%83%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-4g/

    Спектакълът 'Коренуване' ставал на 4 години :О

    Ще се отпразнува на :
    13 декември,
    20.00 ч.,
    Четвъртък.
    Вход: свободен, (Изходът: свободноизбираем)
    парола: Празнуване.

    във Шизи Импро Клуб
    2 Been thanked
    брръм Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Sat Dec 01, 2018 1:12 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Dec 01, 2018 1:12 pm Re: Любимите компютърни игри
    Такаам, имам да си изкажа мъката болката първоначалните впечатления от Elea. След като си я купих, и прекарах час и 45 минути с нея, се оказа, че е игра, значително по-приятна за гледане, отколкото за играене, Кали-не :twisted: .

    Да започнем с най-малко важното в случая, графиката. Възнесена е до небесата от, *кхъ-хъм* някои хора в този форум, и на мен ми се стори функционална, приемливо добра, но не и манната небесна, каквато бе описвана. Може да е голямо постижение в сравнение с предишни български творения, но аз като потребител и геймър, не правя сравнение само с българските творения, а с всичко което съм видял и опитал.

    Откъм пърформанс, или това доколко добре върви, доколко има бъгове, отчасти и аз имам вина, че оставих играта отначало на ултра, по собствена нейна препоръка. Вървеше ми на около 40-45 fps повечето време, но имаше и неприятни падове до под 20. След като намалих някои детайли и post-processing, нещата бяха по-добре, но продължи една от най-неприятните части. Има някакви моменти в играта, когато всичко засича за част от секундата, и когато се оправи, това накъде се е обърнала и накъде гледа главната героиня е изкифилиндрено на майна си райна. Ако беше случайно закупена игра, сигурно нямаше да издържа на третата такава излагация на контролите, и на играта като цяло, и да я върна срещу пари в стийм. Но хайде, едно че е българска, и друго че има време да ме изненада приятно до края, и да си е струвало мъката усилията :roll:

    Когато започнах да я играя, заради графиката и началото, неволно в главата ми влязоха сравнения със SOMA. За 105 минути Elea успя да ми разкаже толкова история и да загатне за мистерии, колкото SOMA за 20-30. Основно сюжетно средство в Elea са някакви странни визуални гличове, които до този момент са слабо обяснени, и по-скоро ме отблъскват, дори като положително, а не неутрално настроен човек. Дадена ни е нищо незначещата без повече пояснения дума mindscape, и нищо повече. Ако искат да задържат интереса ми трябва да ги обяснят по-добре до края на първи епизод. И за да не са голи думите ми, ще ги подплатя с пример. Главната героиня - Еlea - е в кабинета на апартамента си, тъкмо е влязла в компютъра, за да бърника някакви parental controls, за да влезе в заключената спалня на детето си (страхотно родителство, няма що), когато изведнъж камерата минава над някакъв морски пейзаж, без да показва нещо конкретно (!). След 5-10 секунди се оказва, че Elea e в друга част на кораба (предполагам?), където се появява огромна капка(?), левитираща във въздуха, и след около 2 Минути на бездействие (!?) до нея баавно-бавно доплава бебешка кошница с бюст от плът и кръв на предполагамо живия й съпруг, с който тя е говорила по телефона само преди секунди. Ако минеш през капката първоначално, сцената се рестартира, но впоследствие, когато някакви неясни геометрични форми почнат да се случват в капката, трябва да минеш през нея за да продължиш. За такива изпълнения ми идва наум само прекрасния английски израз artsy-fartsy, и най-големите грешки на това творение е, че на места не е никак ясно какво трябва да правиш за да продължиш, както и че никак не уважава времето на играещия. Тук отбелязвам, че ако бях случаен потребител, случайно купил си играта, всяка от тези две грешки има потенциала да ме откаже от по-нататъшно занимаване, а те се срещат на повече от едно място в Елеа.

    Като жанр играта Е walking simulator - това, че имаш предмети с които да правиш разни дребни операции, не я прави action adventure. За мен този термин не е обиден, но носи със себе си разни конотации, като например, че трябва играта да е със силна история/персонажи/разказване, както и че стандартен геймплей отсъства. До тук Елеа не се справи с нищо от това, но имам надежда за някакъв проблясък нататък - предполагам, че съм на средата на първия епизод, съдейки по дължината на youtube walkthrough-то. Правейки пак паралел със SOMA, една от дискусиите, около нея е, че ако ги нямаше чудовищата, от които да бягаш и да се криеш, и тя щеше да е на практика walking simulator. В момента се счита за horror, a реално истинския ужас в нея не са чудовищата, а екзистенциалността, въпросите относно какво е човек. И понеже предполагам, че в неизбежната дискусия относно Elea, ще навлезем и във въпроса за това що е то walking simulator, ще дам пример за walking simulator направен като хората, който ми беше кеф, че си го купих - The beginner's guide. В тази игра имаме психология, логика, човечност и човешки взаимоотношения, и не на последно място, неочакван финал.

    Ще пиша пак, когато събера пак воля да се боря с Elea, и я завърша до тук.
    2 Been thanked
    брръм Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Wed May 06, 2020 1:26 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed May 06, 2020 1:26 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
    Добре, изяснявам – за мен смисълът на скрития текст е да отдели важното от маловажното, и второто, един вид afterthought, да не отклонява от главното. Не е идеята да не се чете – а точно да не се вторачваме в него, и покрай „кукичките“ там да изпуснем онова, което всъщност искам да кажа.

    За линковете безспорно си прав – но в определени моменти не желая да се задълбочавам, точно както не желая и да споря. Приемаме, че съм реагирала неадекватно на закачката ти, извинявам се и стига толкоз. Моят коментар в оня скрит текст също можеше да е с малко по-закачлив тон, и тогава навярно дори нямаше да изиграе ролята на кукичка. Отивам да си търся закачливия тон.
    2 Been thanked
    Dess Author
    Rating Rating: 18.18%  
  • Tue Jan 29, 2019 12:05 pm Re: The Celestial Way (...) Tue Jan 29, 2019 12:05 pm Re: The Celestial Way (...)
    Благодаря за споделянето на процеса! Благодаря! Благодаря! :)
    По време на Нано 2018 ръшнах да напиша моята история и осъзнах тия дни, че това ми е изиграло яко лоша шега. :Х Не си позволявах да поспра и да помисля върху сюжета, за сметка на това бързах да приключа и сега имам едни 65к думи, които имат нужда от яко ревизия, редакция и пренаписване. Те така!
    Полезно ми е да виждам как работят другите. Изглежда и аз като теб съм от тези пишещи, които имат нужда историята бавничко да узрее и ферментира.
    {excuse my Bulgarian, I feel burned out to write and think in English :D }
    2 Been thanked
    mitseva Author
    Rating Rating: 18.18%