choveshkata.net

Mon Mar 31, 2014 10:54 pm Re: За Филмите и Хората... Mon Mar 31, 2014 10:54 pm Re: За Филмите и Хората...
Amélie (2001) - сред нещата, които се появяват ярко точно навреме (това уточнение - понеже всичко си е "точно навреме") в живота ми.

Прегръщам ви с тоя филм. (-:

http://www.tubeplus.me/player/314175/Amelie/ - гледай онлайн

Tue Feb 25, 2020 10:38 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Tue Feb 25, 2020 10:38 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
В началото това с Алекс-преди и Алекс-сега за малко да ме загуби. Не мисля, че точно там бе мястото на спомените. За Балтазар, принца, когато в резюмето пишеше, че физиците ще му търсят дарба, не си го представях като бебе, а като възрастен крал на който му кефнало просто така да има дарба. Радвам се, че сгреших. Не ми омръзна да чета и е леко, приятно четиво. Авторовата реч с описанията и сравненията бяха гениални и смешни. Бих извадила доста цитати, но ще се въздържа. Само: Тия физици и най-простото нещо го преиначаваха в сложно научно и тези астрономически предсказания...не ми допаднаха. Твърде много герои с кратки роли, някои от които като онзи дето обявил война на Шефа като завзел всички други светове - също не разбрах защо бе включен. Ако има продължение и там изиграят важна роля, добре. Явно не харесвам второстепенните герои. Харесвах на змея, а глупавият принц взе че му отряза два пъти главите, па му доведе и тъщата. Даже не разбрах как стана романса на дракона и ламята, и как Алекс се ожени за Шефа - хей така "хоп" много бързо стана от нищото. Той пък вечно не разбрал се впуска да спасява хората и забърква големи каши. Симпатизирах на Кольо, сфинкса и Станка, Нора, Змея, Шефа и Влад, гарвана. Юджийн ми стана любимец, може да е напудрено конте, но при всяка негова намеса прихвах да се смея, пък и си разбира от работата като адвокат. Това трябваше да бъде хвалебствено мнение. Хареса ми книгата.

Tue Mar 17, 2020 7:25 pm Re: Културни събития Tue Mar 17, 2020 7:25 pm Re: Културни събития
На горните не знам, но на долното - задължително, да се планират всички кабелни оператори и интернет доставчици:

Moro от ТаВанА (с)ВИРтуалЕн коНцЕрт /FB&YT livestream/


20 март 2020, 19 ч.

Tue Sep 14, 2021 11:16 am Re: Културни събития Tue Sep 14, 2021 11:16 am Re: Културни събития
Интересни събития и покана от Полския институт по повод 100-годишнината от рождението на Станислав Лем

Изложба на Красимира Друмева - "Поглед от звездите" [/b]

Изложбата “Поглед от звездите” е вдъхновена от необятното творчество на полския писател, фантаст и философ Станислав Лем. Представени са 11 творби, изпълнени с дигитална техника. Авторът – Красимира Друмева пресъздава своята идея, че бъдещето вече е тук. Именно затова в процеса на създаване на картините тя използва фотографски колажи от нашата реалност, за да изобрази бъдещето, което вече е факт.

Красимира Друмева е художник, графичен дизайнер и преподавател. Работи в областта на печатната и уеб реклама, запазен знак, плакат, фотография и живопис. Преподава графичен дизайн и визуална комуникация във Великотърновския университет, ръководител на катедра „Графичен дизайн и визуални комуникации”. Автор на множество академични статии, учебни помагала и книги, предназначени за студенти и млади дизайнери. Има осем самостоятелни изложби, носител е много награди.

Изложбата продължава до 8 октомври 2021 r.

Паралелно в Полския институт (София, ул. "Веслец" 12) ще се прожектират безплатно и 3 филма по случай годината на Станислав Лем и 100-годишнината от рождението му:

14.09.2021, вторник, 19.00 ч. (след откриването на изложбата „Поглед от звездите”)
„Авторът на Соларис” – реж. Борис Ланкош, документален, (2016, 56’, български субтитри)

15.09.2021, сряда, 18.30 ч.
„Болница Преображение” – реж. Едвард Жебровски (1978, 90’, с български субтитри)

16.09.2021, четвъртък, 18.30 ч.
“Тестът на пилота Пиркс” – реж. Марек Пестрак (1978, 95’, с български субтитри)

Допълнение: статия за Станислав Лем в бр. 30 на "Литературен вестник" - Лем: метеор или звезда?, Станислав Береш

Fri May 13, 2022 4:55 pm Re: Културни събития Fri May 13, 2022 4:55 pm Re: Културни събития
31 май: Вечер, посветена на Александър Бурмов

Клуб "Ефремов" ви кани на вечер, посветена на поета Александър Бурмов - дългогодишен клубен член, изключителен (без преувеличение) поет и човек с много интересен житейски път (а освен всичко друго - един от близките хора на Наско Славов). Той си отиде преди години, без да му бъде издадена нито една книга, но стиховете му са преписвани и четени от поколения фенове и някои се знаят наизуст и досега. Със сигурност някои от вас си спомнят лекциите му, посветени на теорията на поетичното писане, които бяха събитие навремето. Вдовицата му направи сайт (http://aleksburmov.blogspot.com/2014/01/40-1972-74.html), на който помести голяма част от творбите му, но не всичко - има неща, които тепърва ще издирваме на хартия с идеята един ден да ги издадем.

Срещата ще се проведе на 31 май в галерия "Сезони", намираща се в двора на Културен дом "Средец" - повечето от вас знаят къде е. Ако всичко мине по план, ще има актьори, които ще четат стиховете на Бурмов, ще има музикален съпровод и ще присъстват вероятно немалко поети и писатели, вкл. и известни такива. Ориентировъчно засега началният час е 19 ч., но това може да подлежи на корекция - ще пиша допълнително, ако има промени в информацията.


ВАЖНО! Към днешна дата - 30 май 2022 г. - актуалният час за начало утре е 18 ч.

Fri Jun 13, 2014 10:18 pm Re: Не-културни събития Fri Jun 13, 2014 10:18 pm Re: Не-културни събития
Пловдив, Капана, 7-17 юни
Проект 0



"Проект 0" - подготвяната в продължение на 4 години необичайна художествена намеса в публичното пространство на художника Кирил Кузманов, кураторката Владия Михайлова и фондация "Отворени изкуства" най-сетне беше открита в квартал Капана в Пловдив на 7 юни, съобщиха организаторите. Гигантско двустранно огледало с височина 10 и ширина 5 м прегражда уличката "Златарска" в най-тясната й част между ул. "Георги Бенковски" и ул. "Христо Дюкмекджиев". Тя ще бъде изложена там от 7 до 17 юни.

Огледалната стена следва контурите на сградите, паважа и тротоарите и на улицата и е вдъхновена от особеностите на историческия пловдивския квартал, в чиито криви улички посетителят лесно се губи. Според художника Кирил Кузманов, който често работи с намеси в градската среда и "невидими" концептуални творби – дипломната му работа за специалността "Скулптура" в НХА представлява воден надпис, който се изпарява – проектът е своеобразен визуален капан в Капана, чиято цел е да накара минувачи и обитатели да се осъзнаят като част от градския контекст.

Това не е единично произведение, а процес, казват авторите, тъй като концепцията му е да бъде първата голяма инсталация в публичното пространство, изградена с частни средства и задружното участие на хора от общността. Създаването на 50-те огледални фрагмента от стената е заплатено от различни български и чуждестранни граждани и след демонтирането й те ще заминат при новите си собственици в градове като Брюксел, Берлин, Виена и Ню Йорк.

Целта на "Проект 0" е да предизвика дебат за градската среда, изкуството в нея и активното участие на гражданите в оформянето й. Поради това 4-годишната историята на осъществяването му е представена в документална изложба Центъра за съвременно изкуство "Баня Старинна" в Пловдив, а в рамките на проекта днес там се проведе и конференция на същата тема с участието на градската управа, теоретици, куратори, мениджъри, урбанисти, архитекти и художници.

Fri Apr 10, 2020 3:01 pm Re: За Филмите и Хората... Fri Apr 10, 2020 3:01 pm Re: За Филмите и Хората...
А ние с Ани тия дни изгледахме петте филма, правени по „Здрач“ . И сме дружно очаровани колко красиви са – като природни гледки и операторска работа. (Може би само в последните два качеството леко се килва.)

Аз се изненадах и от кадърната актьорска игра; а сценариите са супер стегнати, диалозите - живи. Със сигурност вдигат нивото на първите две книги от поредицата. (За третата съм на кантар. Четвъртата я стесняват неприятно – все пак тия 150 нови герои имат нужда от екранно присъствие, за да ги видим като личности, а не просто за цвят. Но пък последната книга в поредицата е тухла от 700+ страници; такова нещо има нужда от минимум трилогия, за да се хване достойно; или още по-добре, сериал. Впрочем The Host имаше същия проблем.)

Та, ако не сте гледали - гледайте. В повечето отношения са далеч по-добри от (Внимание! Следва светотатствена мисъл) „Потърите“. ;)

Sat Feb 26, 2022 6:25 pm Re: Share the Joy Sat Feb 26, 2022 6:25 pm Re: Share the Joy
The Best of World SF, Vol. 3 , acceptance:

Hi Elena and Kalin,

I had a chance to read "Two Moons" (on Compelling SF, as it happens!) and really loved the story and the world-building. So I would like to indeed take it for The Best of World SF: Volume 3, for 2023 publication.

Payment will be around 5c/word, for non-exclusive anthology reprint rights, with a further option on foreign language anthology rights (paid at an additional rate if/when one happens). I can offer the same fee for the translator (in this case, I guess it's up to you how you split it?).

If this is acceptable, I just need an author and translator bios, 1-2 paragraphs each, up to date to 2023.

Once I deliver the anthology to the publisher, their rights person will be in touch to handle paperwork and payments.

Let me know? And many thanks!

Lavie.

Wed Aug 20, 2014 11:32 pm Re: Пратчет Wed Aug 20, 2014 11:32 pm Re: Пратчет
Разговори в Goodreads

Любовта към Пратчет е голяма и то само от 13 прочетени книжки. :)

О! Ами че това е кажи-речи четвърт от цялото му творчество. :D (А повечето автори могат само да мечтаят да напишат толкова...)

Аз съм расъл с Тери, буквално. Купих си „Ерик“ на 11, в колежа си писах реферата по „Музика на душата“... а сега точа зъби на Snuff. ;)

Ще се радвам да обменяме и други препоръки. :)

Тогава споделете любима книга, моля. :)
Тук е Чудовищна команда. Нищо, че края малко ме разочарова, но преживях го. Някак си.

М, сега видях отзива ви за „Чудовищна команда“. :)

Аз не помня да съм изпитал разочарование – може би и защото не съм свикнал да виждам романтични двойки при Тери. (Ангуа и Керът бяха големи сладури в една от средните книги за Стражата, докато се сближаваха... но после Тери спря да пише за тях.) Представих си обаче защо такъв финал ви е разочаровал. Fair enough, поне няколко мъже в четата биха били по-пъстър урок.

А може би не се разочаровах и защото също като Пратчет, гледам героите в книгите (и хората наоколо) преобладаващо като индивидуалности и по-малко като мъже или жени. В това отношение Стивън Ериксън е зашеметяващ в Malazan Book of the Fallen – неговите не са мъже или жени, те просто са образи ... :D

Хм, ето и първата препоръка, свежа-свежа: „Малазанската книга“. Хем ще видите кой е първообразът на сержант Jackrum. ;)

(Disclaimer: Докарал съм само до книга пет. Не знам как е нивото до края.)

А пълният списък с препоръки ми е ей тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4175

:)

Tue May 05, 2020 6:52 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Tue May 05, 2020 6:52 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
А знаеш ли колко мои усилия влече фактът, че си решил да използваш текстообработваща програма, която не само няма мобилна версия, но и е несъвместима (поне относно Track Changes), с всички останали, които ползвам? Но аз си направих труда да я разуча и инсталирам на всичките си (споделени) устройства, които го позволяват, и да имам някое
от тях под ръка във всеки един момент, когато редактирах активно. Нито за минута не ми е хрумнало да те помоля да работиш в Word, само защото на мен така ще ми е неизмеримо по-удобно, и ще ми спести време и усилия. Не, зачетох принципната ти позиция, и се съобразих с нея.

Относно „работата през телефона“ – вече се извиних в мейла, че мързелът ми те е затруднил, и обещах да не се повтаря. Но ако искаш да обнародваш още нещо от кореспонденцията ни, което те е подразнило – давай. Дано пък поне някой се научи как НЕ СЕ прави.

Всички съекипници може да са спокойни – повече няма да спомена думите „работа“ и „телефон“ в едно изречение. Не бойте се. (Обаче ще продължа да си работя така, както аз намирам за най-лесно, удобно и целесъобразно, и да ползвам каквито устройства намеря за добре, без да ангажирам никого с това. Благодаря.)

Mon May 11, 2020 11:32 am Re: Николай Теллалов Mon May 11, 2020 11:32 am Re: Николай Теллалов
https://choveshkata.net/blog/?p=6789

[quote="През 2018 г. озаглавено "С днём!" me"]Знаете ли с какво е известен 28 юни?
Слави се рожденият ден на Николай Теллалов ^_^
А неговата спътница Лора дори го изпреварва :D [с два дни]

Благодарим, Ники, че си написал змейските книги, Наното и всичко останало, на което могат да се радват читателите ;) Продължаваш да вдъхновяваш много хора. За някои от тях змейските книги са не просто литература, не просто приятели, а олицетворение на най-свидното им, на техните въжделения.

Това ЧУДО не бива да среща своя край, затова електронните книги продължават да са достъпни, но е време да осигурим на хартия изчерпаните заглавия: „Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“!

Защото обичаме да събираме книгите и хората! И това е вълшебно!

За да задвижим допечатка на Дракончето, са необходими 50 предварителни поръчки. Това означава да сте сигурни какво и колко искате. Моля пишете ни до poslednorog -в- gmail.com.
Целият процес ще трае няколко месеца. Не можем да прогнозираме колко, затова ни пишете от адрес, който ще продължавате да ползвате до излизането на книгите. Около 2-3 седмици преди отпечатването ще се свържем с вас да ви помолим да предплатите своите поръчки, за да има с какво да покрием разходите. Бъдете отговорни! ;)

„Царска заръка“ се нуждае от цялостно преиздаване. Отново ще мине коректура, ако е необходимо, и ще се предпечата наново, малко по-голяма е, затова и разходите ще са повече. За нея също ще са необходими поне 50 предварителни поръчки.
Събирането на необходимите средства за печата, технически разходи и авторския хонорар ще бъде улеснено, ако закупите от нас останалите змейски романи на Теллалов – „Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“; а и разбира се, други налични книги на Човешката библиотека. (В този списък наличностите са по-рехави, но да видим дали ще нацелите нещо, което го няма ;) Миналото подкрепя бъдещето ;)

Не можем да прогнозирме цени на все още несбъднатите книги, но в ЧоБи винаги важи правилото да са достъпни и щадящи читателските финанси.
Така че с умилено нетърпение очакваме вашите поръчки – не се страхувайте от този ангажимент. Той е в името на книгите и читателите ;) Ще дадем всичко от себе си!

Кой не е чел Теллалов?

Как да подхождате при поръчка: разгласяте сред приятели, роднини, близки, познати и ги запалвате по идеята ;) Разказвате им колко много обичате тези книги, колко са важни за вас и за световния мир ^_^ Колко много може да се научи от тях и как завихрят въображението. Прочетете им избран от вас откъс, използвайте чара си, за да ги омаете и привлечете за каузата :D Ще се впечатлят колко сте начетени и ще ви поникнат помощни летателни средства или направо ще се изстреляте в някой космос ;) Ще почувствате целебната и облагородяваща сила на знанието, че сте направили добро дело. Ще зарадвате някого. Ще постигнете нещо в живота :lol:

Събираме поръчки до [...]. Лято е, топло е – мързеливо, но змейско време ;) Докато хващате гората и планината, споделяйте и препоръчвайте! За доброто трябва да се разказва, за да се умножава.[/quote]

Thu May 28, 2020 10:20 am Хорър конкурс за младежи Thu May 28, 2020 10:20 am Хорър конкурс за младежи
Здравейте! Отдавна не съм писал тук, но мисля, че този конкурс може би ще представлява интерес за някои от вас при положение, че тук има доста млади хора, пишещи.

Ние от клуб LAZARUS търсим бъдещите родни таланти в литературата на ужаса. Защото не е достатъчно един автор да се развива, да градира и да нараства постоянно като творец - той носи в себе си дълг и отговорност. Отговорност към писаното слово и дълг към бъдещите поколения, които ще го наследят и ще тръгнат по същия творчески път.

Затова - провеждаме конкурс за разказ до 2000 думи, чиито участници да са с възрастова граница между 13 и 19 навършени години към датата на обявяване на конкурса. Време за провеждане на конкурса - между 24 май и 1 октомври 2020 г. Разказът не бива да е публикуван никъде досега, под никаква форма и да не е печелил награди в други конкурси. Формат на файловете на изпратените разкази — .doc, .docx, .rtf, шрифт: Times New Roman, Arial, Calibri, размер на шрифта —12. Допускат се до 2 разказа от участник, като евентуално ще се спрем на един от тях.

Награди:
- книги от членове на клуб LAZARUS;
- четене на отличените произведения от конкурса на Хелоуинско литературно четене в София;
- публикуване на сборник с отличените произведения, като всеки участник ще получи безплатни бройки от въпросното издание.

Изпращайте разказите си като прикачени файлове на имейл clublazarus -в- mail.bg заедно с ваша кратка творческа биография към момента в свободен стил.

Thu Nov 27, 2014 7:03 pm Re: Песента на ханджията Thu Nov 27, 2014 7:03 pm Re: Песента на ханджията
4 декември: премиера на „Песента на ханджията“

Сега създавам събитие в Goodreads.

А утре сутрин ще я разглася в местата от списъка ми. Давайте и вие.

(На някого пише ли му се прессъобщение до медиите за понеделник? Ако да – нека прати черновата в poslednorog, до неделя.)

Mon Aug 03, 2020 8:29 am Re: НФН Mon Aug 03, 2020 8:29 am Re: НФН
За всеки, който си мисли, че нашите НФН са имали проблеми: елате да
видите резултатите от Хюготата. Започвайки с Best Related Work... :///

И така:

Anyone here who voted for the Hugos and wants to discuss them from a more critical perspective?

Particularly the Best Related Work category?

Looking at the winner (a very short speech) vs. the other nominations (four full-length books and a documentary), I started wondering what people vote for. A work's impact? Its content? Or something else? And to what extent are they familiar with the other nominations before doing their final choice?

(That last question was prompted by an observation that both JMS's autobiography and The Lady from the Black Lagoon (and even Joanna Russ ) seem to fall in the same ballpark as Ng's speech, content-wise.)

I need some more thinking about this, but I think we as a fandom need that boost from Jeanette Ng's win. I mean, even the hosting fiasco itself has shown that we still have a long way to go. I did vote for JMS's book 1st, but I can see the benefit of the current winner.

Just today I watched an excruciating panel with a female POC panelist got talked down by a white male panelist- the chat room was really angry - so yeah....I am for it.

I've always believed that we should support the work and effort of others--especially when they're trying to set injustices straight or shed light on less visible aspects of our world. When I look at the six nominations, I see a vast disparity in the amount of work involved. Actually, my first reaction was, "So ... now we reward scandal over effort? Like, uh, the rest of the Internet?" That's why I'd really like to hear more people's reasoning. (This morning, I mentioned on the panel on Buldingromans and growing up in YA novels that part of growing up is learning to challenge your own beliefs. The situation with the Best Related Work votes has challenged some of my deepest beliefs. I'd like to learn from it, and perhaps even grow up. I hope it can do the same for other people, too.)

And Becoming Superman is a particularly poignant example of a life devoted to setting things straight. Just think about Sense8.

For me, it is not just the effort, but the impact. After all, if we look back on this time in 20 years (or in 5), will we see the speech as a catalyst in recognising and actually changing some of the more harmful or exclusionary behaviours in our community? I think so.

I suppose much of it comes down to how each voter defines "Best" for themselves. Most personally resonant? Most effort in? The thing that is most likely to still be referred to 20 years down the line?

How much weight do you put on impact vs. how much on effort? I don't believe it's just effort myself. My problem with Ng's speech is that (if I remember correctly) it took all of five minutes to write. Whenever we reward that, why should anyone even strive to do the work?

Unless we get to a point where 5-minute works (and I think writing a speech actually takes much more than the time of delivery) are consistently winning, I'm not overly concerned about people choosing to stop working on longer things.

I wouldn't accept the '5 minutes to write' argument - those 5 minutes were the product of many years of practice and refining her craft

The last few years have seen We Have Always Fought and Archive of Our Own winning, and I saw Ng's speech as part of that trend. It was about the field now rather than about looking back. Best Related Work is a difficult category to define, so we end up having to define it ourselves every year.

People will still create around what they love, whether that's books or speeches or archives.

I think the difficulty in defining "Best Related Work" is part of its value - we need a category which is fluid and dynamic

Thank you for answering some of my questions above. I think this one still remains unanswered: To what extent are voters familiar with the other nominations before doing their final choice?

That I suspect comes down to the voter

How many voters actually read all of the nominees in Best Series?

As in, all entries in each series?

I will admit to not reading everything in the category because I focussed on fiction. But then, my personal definition of the category comes down to what the works are and represent rather than their contents specifically. Which...may just be an excuse for not having the time.

I think that's precisely where my problem lies. Many of the other works in the Best Related Work represent the same issues--only in greater depth and breadth.

JMS goes as far as to expose the Nazist streak that has forever marred the family he grew up in, and what it cost everyone around him.

Which is really funny when you put it side by side with Ng's speech.

@Marguerite (CNZ WSFS, Glasgow) I didn't, and I didn't vote in that category. But I'm curious to hear your particular answers: how about you yourselves?

I voted for Ng.

I didn't vote for Best Series because I didn't get to all the works. In every other category I voted in, I read all the works.

However, without the need to vote, they probably wouldn't have even crossed my path. I saw the speech live and it had impact in the field I interact with.

So suppose it goes back to the wider effect of the work, as it did with We Have Always Fought and Archive of Our Own.

At any rate, I highly recommend Becoming Superman : it's the most fictiony non-fiction--in terms of liveliness and sheer enjoyment--I've ever read, save for David Zindell's Splendor . (Oh, and it's full of terrible things happening--but not breaking one's spirit.) Now that the deed is done ;), we can at least honor the rest.

I'm also into the more popular categories and don't read much non-fiction. In fact I never read all the works in a category I vote on. If I didn't get to read/see something, I don't vote for it. Simple.

I tend to see the Hugo Awards as a popularity contest, thus the easily obtainable works have the best chance of getting to me. And Ng's speech was pretty unavoidably clearly rememberable too.

Which brings me to my other quandary: What makes a particular thing popular? If it's us people/audiences--are we happy to go for the easy choices? What kind of world does that lead to? (I'm asking these questions as someone who helped run the Bulgarian national awards for speculative fiction 3 years in a row; and I've banged my head against similar situations and questions for at least 20 years.)

Because in a popularity contest, a scandal should always prevail over a more subdued entry, right?

That isn't new. Not sure how to change it in a world that is going with social media popularity. I can only do what feels fair to me.

If you look at the internet, most people want most everything for free. Admittedly even in the fiction categories I've only read the short stories because of the free Hugo bundle.

I dunno that a scandal should always prevail. But yes, it does attract attention.

I'm not sure it would. If a scandal makes people feel bad, it might attract attention but repulse voters (of course, it would probably also repulse nominators).

But publicity and familiarity certainly help, and I suspect that many voters this year were present at the speech last year or heard about it soon thereafter.

It's also to do with distribution - if the people to whom the speech appealed were only interested by the speech, they probably all voted for it. If the interests in the other items were more spread out across multiple works, it would have correspondingly spread out the voting.

Which, if I'm reading the stats right, is about what happened.

Why should "impact" matter? That is not something I consider when deciding the best work.

@Marguerite (CNZ WSFS, Glasgow) Doesn't that even out during the later stages of the ballot counting? I mean, if a lot of people voted for any of the longer works in higher positions than the speech, wouldn't their votes eventually surpass the speech?

@Tommy Persson If we look at "Best of" lists, it is often the longest-standing items, i.e. those that have had the greatest impact and are still remembered X months or years later. Some people may choose to use similar criteria when voting on a single year's awards.

Obviously, every voter is entitled to use their own criteria, but this may be where some of the disconnect is happening.

If I'm reading the stats right, 150 people voted either only Ng or Ng first and No Award second. It's a lot easier and faster to consume than the books, that's probably part of the reason. (Personally I had JMS first and Ng second, both were worthy winners in my mind).

@Tommy Persson What do you consider when you vote? (I myself consider personal impact: how much the work affected me as a person. Plus the effort involved, the stylistic qualities, the content--especially in shedding new light on unfamiliar subjects or adding new perspectives--and a few other things.)

How well written it is, how good the arguments are, how interesting it is, how well it works as a "related work", and so on. With impact I did not mean impact on yourself, I meant impact on the world.

It's impossible to say however, whether anyone watched the speech specifically for voting, or if we all voted because we remembered it and it's impact.

@Kalin M. Nenov problem is that most people don't read all the works in non-fiction category (same as they don't read all the magazines and works that have been edited in a year) and then only vote for the few they know about; if everyone just voted their favourite as #1, and the Ng speech #2, it wins.

Yeah, that may explain things.

But voting "No Award" in a category where we have NOT considered all the nominations is a particularly disappointing choice. What are we telling the creators of those works?

That you care for that one vote very, very much, perhaps?

But that's an emotional response; the voting mechanism can handle that if it's only a few.

Is that how the Hugo system really works? I thought your second, third, etc. choices didn't affect the chances of your first choice.

Ayn Rand's writing have had a lot of impact on the world, does that mean people would have voted her work as "best"? I really do not get it? Badly written work can have a lot of impact.

@Kalin M. Nenov Not quite. That depends on how everybody else votes. After the first round the item with least number of votes disappears, possibly taking away your #1 vote, leaving your #2 vote on top.

Well,that was close to my point. When your first choice is gone anyway, why would it matter to you about your next choices?

The way I see a "No Award," it says: I've seen those other nominations, and they aren't good enough for me.

If I love choice A, hate choice B, and am ambivalent about C and D, I will rank appropriately. In that situation, I only really like one, but I care about the results of the others.

This year I didn't No Award anything. I haven't since the puppies, I believe.

I No Awarded a lot, because there were a lot of nominations I didn't like enough.

But I always made sure to give each a fair chance first.

Like I said, it's an emotional issue. If you feel enough for just the one thing, and wouldn't like the award to go tot anyone else, you could do it. It isn't really fair...

Other's may have done that too. Perhaps they simply hate non-fiction?

Only 20 people put No Award at the top.

And 11 had Ng first and then No Award.

As long as they've tried reading/watching those nominations first, I'm totally okay.

My point above was, if we No Award a nomination we haven't even tried, we send a very disheartening message to the nominee. "We didn't bother to look at you, but we don't like you anyway."

Can be interpreted as 31 people care enough about the awards to vote, but want to go on without this specific award; 11 voting for Ng because they cared about her outcry.

Some people No Award for categorisation reasons, so they may have been saying "these other works are good but we don't think that's what this category should be".

I can't remember if I've ever No Award-ed for "no accessible and functional version of these works has been provided for me to consider", but I've thought about it when given a three chapter, watermarked pdf for a work I can't yet legally purchase.

Haha, I used all of my willpower NOT to do that. Even when converting the PDFs on my smartphone app....

Joking aside, at least those nominees tried to give us something.

...

is that (if I remember correctly) it took all of five minutes to write
I can do some things very quickly, but it took me years of lived experience to get to that point. I am reminded of the probably apocryphal story of Picasso and the sketch of a dove

Hi Jeannette! Nice to meet you. :) I did not mean to attack your work personally; I was raising a question about the reasons we voters vote for a particular nomination. Also, I'm sure that every nominee in that category has taken a lifetime of lived experience to get to the point of writing/filming what they did. :)

Thanks, I'm not Jeannette - I'm saying I personally can do some things quickly that others can't do as quickly. Similarly I don't discount Jo Walton's Farthing because she wrote it very quickly, or reward another book because it took a very long time

Ah, sorry about the confusion.

So what do you personally look for in the nominations you vote for? And how many of them do you consider before making your final choice?
That got no response.

How many voters actually read all of the nominees in Best Series?
I actually did this but it was only possible because I had a decent head start going in - I finished on July 16, I think.

Which is totally wonderful. I don't mean to imply that nobody manages to read them all, just that it's one of the categories that fewer people will have a fully-informed background on due to the sheer time / money involved in reading so many books.

I won't vote in a category unless I've read/watched all of the items. Or at least the majority of a series

I also voted Becoming Superman #1 (and Arwen Curry's doc #2) but after the hosting fiasco, I was happy Ng won

For the record I'm fine with Ng's win. It wasn't my first choice but between the Retro win and GRRM going on and on about Campbell it felt sort of cathartic

The win for Ng is the perfect counterpoint to all that other nonsense.

This is what happens if you let everybody vote -- and, therefore, this is exactly what ought to happen.

What a disappointing year it would be if all my first choices won. What a shortage of new-things-to-learn that would represent.

Well, if you only vote if you have read all works in the category it does not matter who wins. I only vote if I at least have started reading all works (related works) and for the top four a I always read everything before voting.

...

Late to the party but I vote for things I've at least started to read/watch. If I haven't seen it at all I simply leave it off the ballot (meaning that in both dramatic categories there was only one thing on my ballot; one of them won).
Not on the ballot = I missed it, it didn't interest me but there's probably nothing wrong with it (dystopian/postapoc, milSF and horror go here) and/or it wasn't provided in a format I could access (netgalley links go here)
No Award = I'm offended that the things below this line exist (Puppies go here, I haven't voted No Award since Helsinki)

One thing I haven't seen anyone mention in the context of Ng's speech is the bravery it took. There is real, genuine effort in - as a new author - standing up in front of your primary audience and saying words that you believe they will find offensive to their traditions.

I also only vote in categories where I've read most entries, which meant that since my life kinda exploded this spring I only voted on Novella (since I'd read most of the entries already) and Short Story (could read them all at the end of the nomination period).

@Kai Wodicka Above, I gave the example of JMS exposing the Nazi secret in his own family. There're a LOT of other brave things in that autobiography

I never said there weren't. All I said was that I didn't see that particular thing brought up in the discussion. If it was, and I missed it, I apologize.

The win for Ng is the perfect counterpoint to all that other nonsense.
Though I'd have rather not had the other nonsense. Ng's speech was true and important, but I think renaming the award should have been sufficient acknowledgement - if the toastmaster had actually used the Astounding name.

Hi I don't vote in a category if I didn't have at last tried everything in a category. No awards is for thinks I really don't want to win. I used it 4 times this year(2 winners) and I voted in everything except the editors. Yes I did only read a excerpt in most Series. I thought this was fair.

My reason for no awards: I found this boring (perhaps the harshed), I couldn't get in this series, and I read an expert and had not a bit of stuff in it that made me continue, the last was a bit complicated.

The last was I know the writing on this was good, but the ending left me completely numb. I can't care for the main character anymore and I will never pick up the continuation.
... And then the conversation drifted away.

За сметка на това голяма част от победителите в новозеландските фантастични награди Sir Julius Vogel Awards бяха фантастични . Като цяло – в пъти по-мой тип от „световните“ лауреати.

Изводи? :)

Wed Jan 07, 2015 11:27 am Re: Културни събития Wed Jan 07, 2015 11:27 am Re: Културни събития
Бордовата игра Bright Future , разработвана от екипа на Радомир Мирчев (по-известен като Гадина Проклета ;)), търси финансиране чрез Кикстартър:

https://www.kickstarter.com/projects/vermingames/bright-future/

И... вече го е намерила. :) Сега започват да гонят допълнителните си цели. Крайният срок е 6 януари 2015 .

Проектът е представен изключително професионално: браво на Гад и компания!

Размазаха... направо наритаха Кикстартър...

:) :) :)

Thu Sep 10, 2020 1:41 pm Re: Хроники на глухарчетата Thu Sep 10, 2020 1:41 pm Re: Хроники на глухарчетата
На каква възраст са децата, които са писали? Много различна. 21 автори, десетина са от 8 до 10 години, има от 11 до 16, а участва и Мария Белчева, защото винаги включваме някой от поетите ни да помага.
Да кажа, че историята не е поезия. Има лиризирани моменти, които са графично откроени, но иначе си е просто в рими и с неизбежни "анжамбмани" в изреченията. Чете се нормално.

Mon Jan 19, 2015 9:37 pm Re: Писателска работилница във Велинград, февруари 2015 Mon Jan 19, 2015 9:37 pm Re: Писателска работилница във Велинград, февруари 2015
Може. На мен ми казаха, че може всичко на място. Спомени им, че си била и преди и че между другото си добро другарче на Калин.

---

С какво ще пътуваме? Знаеш, че предпочитам влак, и дори съм ти писала да те питам, защото организаторите ме питат за автобуса дали искам. Калине

Wed Oct 28, 2020 4:50 pm Re: Не-културни събития Wed Oct 28, 2020 4:50 pm Re: Не-културни събития
Стръмновато и още без терасиране е, Дес. Твърдо за твоите юнаци и юнакиня мисля, че не е. То и за младеж по-малка от 16-17 г.не бих го пуснала ...

Wed Feb 04, 2015 10:54 am Re: Труд и творчество Wed Feb 04, 2015 10:54 am Re: Труд и творчество
Reader Competition

Тема: -
Срок: 1 - 31 March 2015
Резултати: April (?) 2015
Възраст: -
Вид творба: a short review (30 - 50 words) of a story
Изисквания: download a story from Alfie Dog Fiction during March; send the review to competitions -at- alfiedog.com including in your email the date you downloaded the story and the purchase number on your purchase receipt; you may enter as many times as you would like during the month - each download and review will count as a separate entry; "The winning entries will be the best constructed reviews not necessarily the most favourable. We want honesty not flattery!"
Награди: първа – £100; втора и трета - сборници (е- или х-, по избор)

Thu Feb 19, 2015 11:29 pm Re: Тема за коректори Thu Feb 19, 2015 11:29 pm Re: Тема за коректори
Амиии...

Бе и Де не ги отделям със запетая. Не помня как стигнах до този извод. Знам, че преди вярвах, че трябва да се отделят.

След Та не бих писала.

Но разграничавам варианти, защото понякога правя голяма пауза:
Та, това беше най-големият проблем. - дори бих го изписала: "Та.", ако го казвам рязко.

Но "Та това беше най-големият проблем!" се произнася наведнъж.

В "Ами не" не бих слагала запетая.

Виж малко тук накрая - http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=7936#p7936

Wed Mar 18, 2015 12:31 pm Re: Не-културни събития Wed Mar 18, 2015 12:31 pm Re: Не-културни събития
http://forum-klyuch.info/upcoming/

Единственият планиран форум за 2015 г. - 18 април, 2015 г.

Не сме сами в нещата, които правим, нещо повече – по-силни сме, когато не мислим само за себе си! Каузата е проявление на социалната ни природа. Тя може да намери израз в помощта към другите, в бизнес идея, която не се ограничава само до чистото грабене на ресурси, тя може да изгражда общности. Всичко това се случва в България, а Форум КЛЮЧ Ви дава КЛЮЧа към идеите и вдъхновението.

Заповявайте да споделим промята отново заедно на 18 април 2015 г. от 13,30 ч.!

Този КЛЮЧ ще бъде единственият за 2015 г. в София и за да е много по-удобно за вас, той ще започне в събота, 18 април от 13,30 ч. Регистрираните предварително участници ще бъдат с предимство при влизане в залата. За тях ще отворим врати в 12,45 ч.

Очаквайте:

Два блока в познатия ви TALK формат с участието на нашите КЛЮЧари, всеки от които ще има своите 15 минути на сцената, за да ви мотивира, провокира и зарадва!

В третата част ви каним да се вКЛЮЧите в „Гласът ни“! Това е свободно пространство, където мнението ти е от значение! Заедно с нашите КЛЮЧари ще дадем живот на идеите си! Вижте повече за тази част ТУК

Какъв е посетителят на Форум КЛЮЧ?

Млад човек (може и по дух), но не само…
Активни студенти;
Млади професионалисти;
Социални предприемачи;
Доброволци;
Хора, които считат себе си за носители на промяна в мисленето в България;

Mon Apr 13, 2015 9:23 pm Re: Ех, магесническа му работа Mon Apr 13, 2015 9:23 pm Re: Ех, магесническа му работа
Ето едно мнение от първа ръка, въпреки че сигурно ще повторя много от това, което написах в мейла : ))

„Ех, магесническа му работа“ страшно ми хареса! Ама наистина много ми хареса. Може би защото ме свари неподготвена и ме изненада. Преди няколко месеца страшно ме беше ударила нуждата да прочета нещо свежо и забавно. След дълго тършуване из безкрайните ми етажерки, кашони и шкафове, пълни с книги, единственото което открих и що годе отговаряше на описанието бяха няколко борики Удхаус, чиито хумор обаче никога не ми е бил достатъчно смешен. След посещения и в няколко книжарници, където ме упътиха или към същия автор или към страховитата чиклит-секция, просто се отказах и реших, че ще подновя търсенето си друг път. Затова „Ех, магесническа му работа“ се появи сред мейлите ми сякаш точно по поръчка! Свежа,ужасно смешна, написана с невероятно въображение и замах. А героите! Абсолютно култови във всеки един момент и всяка една реплика, и то даже не само главните, а и второ- трето и петостепенните герои, което е от нещата, които наистина ме впечатлиха. Не само Лазар и Григогр са страшно готини, но и работливите престъпници, предприемчивият селски бизнесмен, отзивчивият рогат демон и дори убийците, които много държат на добрия си имидж. От много отдавна не ми се беше случвало да си пътувкам в градския и да се смея с глас. Да не говорим, че масовите убийства и кланета никога не са били толкова смешни(защото по принцип не са си..). Наистина не мога да се сетя нещо, което да не ми е допаднало (е, имаше някои странни сравнения, ноо това си е част от чара!), а по принцип хич не харесвам болдване, скоби по средата на изречението, главни букви и такива, но тук наистина стоят много добре. С най-голямо удоволствие бих прочела и 2ра, и 3та, и 5та част...

От наистина отдавна не ми се беше случвало нарочно да протакам дочитането на някоя книга, без да очаквам нетърпеливо развръзката или да се стремя максимално бързо да извлека всичката и полезна информация, просто защото не искам да свършва!
БЛАГОДАРЯ!
^___^

Mon May 11, 2015 10:33 am Re: Развитие на Човешката библиотека Mon May 11, 2015 10:33 am Re: Развитие на Човешката библиотека
Каня ви на: 16.05, Девертикализиране на хоризонталните колективи

Приятели, които обичате работата в хоризонтални (равнопоставени) екипи – или с времето започвате да я намразвате :D:

Ако сте в София, заповядайте в социален център „Аделанте“ на 16 май (събота), от 16:30, на работилницата-дискусия „Девертикализиране на хоризонтални колективи“:

http://sc-adelante.org/devertikalizirane-na-horizontalni-kolektivi-rabotilnitsa/

Отдавна искам да повдигна темата „Защо облягането на много хора върху един/малко е вредно за ВСИЧКИ – и как можем да го избягваме“. Сигурен съм, че мнозина от вас също са страдали от него... или са го причинявали на другите. ;) Елате да измислим решения заедно.

Очаквам ви,
Кал)

P.S. Стилът в заглавието на работилницата е закачка. ;) Ще се стремим към максимално разбираем, практически насочен разговор.

P.P.S. Чобити, като допълнение към темата вижте и тези мои размисли: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=20758#p20758

Sun Jan 16, 2022 8:46 pm Re: Аниме-й! Sun Jan 16, 2022 8:46 pm Re: Аниме-й!
Аз дълги години не обичах анимето от невежество и от простотия Запалих се покрай Трансформърс, после минах на Гъндам, а след това на шоунени. В последствие обаче мога да кажа, че най-много харесвам жанрове за спорт и музика, истории като Free! и Idolish7 са ми точно топли и човешки

Thu Feb 10, 2022 3:00 am Re: Настолни (вкл. бордови) игри Thu Feb 10, 2022 3:00 am Re: Настолни (вкл. бордови) игри
Ами, да започваме. :)

1. "Първите" игри в кариерата са делят на два етапа - според това кога теглим чертата, че е започнала кариерата. ;)

а) Ако гледаме най-първия период - когато бях набарал още прясната "Приключение с меч и магия" на Иван Атанасов, по нея се опитах да организирам сесии още в девети/десети клас.

Ама не се получиха нещата. Спомням си за поне три случая, в които се опитах да подкарам група, обаче все нещо се прецакваше - или просто липсваше последващ ентусиазъм, най-вече от играчите. (С изключение на брат ми; he was always at my side.)

Първата игра беше с брата и един друг приятел, където брат ми си направи един бардоподобен персонаж (сиреч, беше си същински бард, ама не меметичен такъв, а автентичен - дебел, застаряващ и леко темерут, обаче с много богат житейско-приключенски опит и обигран в социалните интеракции). Приятелят ми... си направи аниме герой. В high fantasy. I was not ready to handle this at that point. :(
(Играехме в Аркания, който беше свят, измислен от мен и брат ми и разработван от 2001-а; доста клиширан и повлиян от творчеството на Фийст, but good times. Имаше все пак и много оригинални моменти - най-вече заради брата.)
Всичко приключи, когато двамата се скараха вътреигрово - беше заради някаква тъпня и тръгнаха да се бият в някаква къща. Героят на приятелят ми се опита да си извади огромния аниме меч (модифициран zweihander), ама аз rule-нах, че е твърде тясно, за да го размахва изобщо. Още тогава си бях с желание за придържане към реализма и вътрешната логика.

Втората игра всъщност беше продължение на първата, със същите хора, само че бях поканил и една съученичка, която беше подочула и прояви интерес. (Тя четеше супер много фентъзи.) Още в началото на сесията обаче, като легнаха героите да спят в една страноприемница, тя тръгна да пребърква героите на другите играчи (беше си направила крадец). Това обаче е голямо no-no в НРИ, освен ако предварително играчите не се съгласят да има интерперсонални конфликти на подобно ниво. Не бяха се съгласили. Стана скандал извънигрово и момичето си тръгна. (Аз тогава също бях отвратен от поведението ѝ. Сега, години по-късно, имам малко повече перспектива над ситуацията, но пак не извинявам поведението ѝ и на йота.)

Третата игра беше брат ми, същият ми приятел и още един приятел от училище. Пак Аркания, ама тотално нова игра. Вторият ми приятел всъщност беше онзи, с който успях да постигна 15 години близко другаруване (настоящият ми рекорд в личните взаимоотношения извън семейството). Изненада ме, че поиска да играе genderbend-нат персонаж (жена). Беше странно... отдадох го на това, че искаше да гледа цици (призна го дори). Ама когато циците трябва да си ги представяш, а не са ти поднесени наготово чрез думи и картини, става малко... too much work? Особено за тинейджър. Anyway, той правеше некви флиртове, получаваха му и тъй нататък, обаче играта не прокопса.

б) Вторият период - fast forward ~половин десетилетие - вече е 2012-а, аз съм играл две години в групата на Асен (беше известен с това, че от старата гвардия на рпгбг.нет най-често канеше новаци на масата си), имам натрупан "опит" (даже два one-shot-а, които съм водил) и споделям с брат ми, че ми се иска да организирам група, защото наоколо няма активни такива. (Това беше пет години преди Ютуб да направи НРИ хобито свръхпопулярно по целия свят и България.)

Най-големият проблем, обаче, беше, че нямаше налични играчи - то затова и нямаше активни групи. Темата "Търся играчи" в рпгбг беше... една от малкото останали активни теми в здрачните години на форума.

И така, реших, че the next best thing беше да зарибявам моите познати - кой знае, може някои от тях да се навият! Ако станехме поне 4 човека, имахме група. :)

Съответно, проведох пак три игри, преди "официалното" сформиране на настоящата ми група, която основах през ноември 2013-а. И за трите игри използвах собствена микро-система, носеща работното заглавие "Система за една нощ". Идеята беше, че игрите ще са кратки, ще могат да се правят на едно сядане и - понеже бях супер "насърбял" за игра - щях да ги карам на сурово вдъхновение. 8-)

Първата игра беше на рд-то на един познат на познат. Бяхме шестима(!) човека - аз, брата, един негов съученик с много добро въображение (и феноменална памет що се отнася до филми), рожденника и моето 15-годишно BFF. Може и да имаше някой друг, но не помня точно. Отвъд брата, останалите ще ги наричаме Понеделника, Гневльото и Контето. (Туй не са случайно подбрани псевдоними, защото тия хора участват и в други истории и техните характери до голяма степен определиха "съдбата" им в групата.)

Приключението беше хипер-елементарно. Сюжетът? Героите пристигат в огромна кръчма и трябва да стигнат до последния етаж, където трябва да утрепят местния бос на мафията. Оттам насетне имахме летящи китайци в мазето, дето пазят скрити пароли за горните нива, кръчмарски побойща от все по-тегав порядък на всеки по-следващ етаж, анахронизми като картечници и банкомати (при фентъзи декори) и накрая cage match срещу финалния бос, където брата се трансформира в огромен дракон след като jam-на рандъм игуана в power gauntlet-а си (дето беше изкярил по-рано). С три думи, it was glorious. :D

Highlight-а на приключението беше как Понеделника беше "награден" с поетична ирония. Бяха се скарали нещо с брат ми и той му рече, "Да те шибат калинките, бе, Понеделник!" и... така де, бяхме пийнали. Аз се разкикотих на идеята и го накарах да метне заровете - на абсолютно минимална трудност. Понеделника метна... и фейлна. :D :D :D Всички умряхме от смях, без него, разбира се. Това всъщност има отношение и към по-нататъшни истории, в които той участва - понеже оттогава това му стана нещо като crowning moment of suckage.

Второто приключение беше когато бяхме на гости на Контето. Бяхме се събрали доста голяма тайфа (като за нашите среди) - към 7-8 човека, без повод, което беше... доста впечатляващо. (За коч компания от forever aloner-и.) Затова и групата беше масивна - цели седем играчи! Там бяха, брата, Контето, Гневльото, Понеделника и още двама, които ще нарека Мечо Пух и Сметкаджията. (Чакай, това са общо шест. Кой беше седмият? Баси, не помня вече... Anyway.)

Този път сетъпа е сай-фай. На борда на звездолета-дреднаут е станала жестока авария. Всички от екипажа са out of commission, освен героите. За капак предстои и вражеска атака, която ще унищожи беззащитните колонии, така че няма време за губене! Дерзайте!

Брат ми се беше направил супер-готин киборг с механична ръка, която непрекъснато влизаше в употреба. (Това беше още преди да се появят Far Cry: Blood Dragon и Deus Ex: Human Revolution, които да популяризират концепцията сред масите.) Системата беше същата, минимални правила, максимално много тупалки и съспенс. Повредени трансформатори, пожари, заключени секции... по едно време Контето се раздели от партито (пак заради някаква тъпа препирня) и хвана сам да управлява космически изтребител, трепейки разни авангарди на вразите. Основното парти през това време направи едно рисковано EVA и Контето си извоюва обратно "благоволението" на партито, като им даде прикриващ огън.

Накрая стигнаха до боса: главният инженер на кораба Бай Иван с теслата. (Защото простотия, нали.) Бай Иван беше предател, а теслата - много могъща. И малко перверзна - всяка атака на Бай Иван с нея щеше да докара--
анално изнасилване
--на съответния персонаж, който е имал нещастието да се "нахендри". Тъй като брата беше оценен (с право) като най-опасния противник, Бай Иван го focus fire-ваше първите два рунда - но всеки път брата му удряше по една тупаница и се отскубваше от неговия reach.

И после... ами, дойде поредната кармична порция ирония за Понеделника. Не помня обстоятелствата, но боса го докопа. Само че вместо споменатия "ефект", теслата го...
лиши от ташаци
и това супер-много го вкисна.

Боса биде убит най-накрая, контрола над звездолета възвърнат и вражеската армада - опуцана. Обаче Понеделника искаше неговият персонаж да си възстанови "достойноството". Аз му казах, че трябва да се научи да живее с последствията (другите ме подкрепиха), ама той много мрънкаше. Накрая, казах му, че може да вземе теслата на Бай Иван и да се опита да я активира така, че тя да обърне процеса - но го предупредих, че ще е трудно мятане. Той се съгласи без колебание и грабна "инструмента". Заровете, обаче, не му се усмихнаха. Провали се. В резултат на това...
Слабините му се върнаха, обаче всичко останало от него изчезна. На пода на звездолета, като финална сцена, изтракаха теслата и чифт разумни топки.

Мда. Бил съм изрод и тогава. :roll:

По време на третото приключение вече бяхме в доста по-намален състав - брата, Понеделника, Контето и Гневльото. Вече също така и аз бях позагубил "пара". Предишните приключения бяха щури и забавни и всички им се кефеха, докато това беше доста по-вяло. Имаше доста фактори - вече нещо не можех да измислям неща "от въздуха", тоя ден май не се чувствах добре, пък и вече се замислях за повече структурираност (aka tryhard синдрома) и дори не довършихме играта. Премиса беше клише 110% - група приключенци слизат в подземието да победят злия магьосник. Единствените highlight-и, които помня, беше че Контето си беше направило джин за герой (което беше доста оригинално; той в онези години беше доста свеж за идеи) и че имаше доста изкилиферчен dungeon shop, където се продаваха всякакви -slaying (as in demonslaying, dragonslaying, тн.) неща на абсурдна цена. Mageslaying меча (ако изобщо беше меч), разбира се, беше на най-надутата цена.

Та, работата пропадна, 2012-а изтече, групата, където играех се разпадна, а аз "метнах хавлията" след като най-нагло ми откраднаха "гръмотевицата", за която се бях бъхтил сума ти сесии, бях зает и с писането на "Космически залог" и нещата утихнаха. Докато не дойде 2013-а, когато аз си казах "Тоя път събирам група, ама както трябва ."

Thu Mar 03, 2016 11:45 am Re: Труд и творчество Thu Mar 03, 2016 11:45 am Re: Труд и творчество
Национален конкурс за детско литературно творчество „Искри“ 2016

Тема: няма
Краен срок: 30 април 2016 г
Резултати: ?
Възраст: деца до 16-годишна възраст
Вид творба: всякаква. Допускат се всички възможни жанрове.
Изисквания: Всеки от участниците в „Искри“ може да участва най-много с три творби. Те трябва да бъдат изпратени, заедно с пълните им данни и телефони за връзка най-късно до 30 април 2016 година
по пощата на адрес:
Българско национално радио
София 1040, бул. „Драган Цанков” № 4 - за конкурса „Искри”
или на имейл iskri - в - bnr.bg
Награди: ?
Повече информация: http://bnr.bg/hristobotev/post/100660556/programa-hristo-botev-obavava-nachaloto-na-nacionalnia-konkurs-za-detsko-literaturno-tvorchestvo-iskri-2016

Трети национален конкурс за студентско и ученическо есе

Тема: Тази година темите са:
За студенти – „Бежанската криза през погледа на икономиста“
За ученици – „Моите финанси формират моето бъдеще“.
Краен срок: 31.03.2016 г.
Резултати: ?
Възраст: ученици и студенти
Вид творба: есе
Изисквания: Изпрати есето си в обем до 5 страници на адрес essays_finance - в - ue-varna.bg! НЕ пиши своите данни в есето! То трябва да бъде анонимно. Остави трите си имена, курс/клас, специалност и университет/училище като текст в писмото.
Награди: Най-добрите есета ще бъдат публикувани, а авторите им ще получат награди от нашите спонсори. Всеки автор ще получи грамота за участие и изненада! Награждаването ще се проведе през април в Икономически университет – Варна. Най-добрите трима в студентския и в ученическия конкурс ще получат годишен дигитален абонамент за в. „Капитал“.
Повече информация: http://finance-club.ue-varna.bg/treti_nacionalen_konkurs_ese/

Thu Mar 24, 2016 11:40 am Re: Труд и творчество Thu Mar 24, 2016 11:40 am Re: Труд и творчество
Втори международен конкурс за хайку на тема „Вишнев цвят”

Тема: Вишнев цвят
Краен срок: 25 март 2016 г. за електронно участие
Резултати: 20 април 2016 г.
Възраст: -
Вид творба: хайку
Изисквания: Моля изпращайте вашите предложения – до 3 броя непубликувани и несподелени никъде хайку, придружени от имената на автора, пощенския адрес, телефон и имейл за контакт, на следния адрес: haiku_union - в -abv.bg. Официален език: български и английски
Награди: ?
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23125&sid=7

Национален конкурс "Моето хайку за София"

Тема: -
Краен срок: 20 април 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: хайку
Изисквания: Всеки участник може да изпрати до 5 хайку. Изпращайте своите хайку на адрес 17etaj - в - gmail.com
Награди: ?
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23165&sid=7

Средношколски конкурс за поезия "Възкресения 2016"

Тема: Възкресения
Краен срок: 17 април 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: ученици на възраст от 13 до 19 години
Вид творба: поезия
Изисквания: Изпращат се до три непубликувани стихотворения в три напечатани екземпляра,
като посочат име, възраст, училище, телефон и адрес за връзка.
Текстовете се приемат до 17 април 2016 г. на адрес:
9300 Добрич
Дом-паметник „Йордан Йовков”
п. к. 131
за „Възкресения”
или на e-mail - dobrichmuseum - в - abv.bg
Награди: ?
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23139&sid=7

НАЦИОНАЛНАТА НАГРАДА „КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ” – 2016 г.
Националната награда „Константин Константинов” е учредена през 2004 г. от Министерство на културата, община Сливен и Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен и се присъжда ежегодно в рамките на Националния фестивал на детската книга /Сливен/ – за принос в книгоиздаването за деца през предходната година.
Тема: -
Краен срок: 15 април 2016 г.
Резултати:
Възраст: -
Вид творба: книга
Изисквания: В конкурса могат да участват физически и юридически лица. За наградата в категории „Автор”, „Издателство” и „Илюстратор” се кандидатства само с първи издания, издадени през предходната година. Предложенията включват формуляр за участие, по два екземпляра от изданията, придружени с мотивирано предложение, както и евентуално други материали в подкрепа на кандидатурата. Предоставените материали не се връщат. Предоставят се на адрес: 8800 Сливен, ул. „Никола Карев” 1, Регионална библиотека „Сава Доброплодни”, за Националната награда „Константин Константинов”.
Предложенията в категории „Автор”, „Илюстратор” и „За цялостен принос” не могат да се правят от самите кандидати. Предложения за участие в конкурса могат да внасят и наблюдаващи актуалния книжовен живот критици и специалисти.
Награди: Наградата включва малка пластика, диплом и парична сума и се връчва в четири категории: голяма награда за цялостен принос и награди за: издателство, автор, илюстратор.
Повече информация: http://sbp.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81/

Славейкова награда за поезия – 2016
Наградата се присъжда за непубликувано лирично стихотворение на съвременен български автор.

Тема: -
Краен срок: 9 май 2016 г. (важи датата на пощенското клеймо).
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: лирично стихотворение
Изисквания: Конкурсът за Славейковата награда е анонимен. Всеки автор има право да участва с 1 (едно) лирично стихотворение в 6 (шест) екземпляра, напечатани на пишеща машина или компютърна разпечатка. Подписани творби и ръкописи не се допускат до оценяване. Авторът изпраща общ плик, в който поставя:
. 6 (шест) неподписани екземпляра на своето стихотворение;
. Малък плик – запечатан, ненадписан – с писмена информация за: своето име, презиме и фамилия, адрес и телефон за контакти.
Всички творби остават във фонд „Славейкова награда”.
Награди: Славейкова награда – 1 600 лв. и почетен плакет.
. Втора награда – 600 лв. и почетен диплом.
. Трета награда – 300 лв. и почетен диплом.
. Трета награда – 300 лв. и почетен диплом.
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23117&sid=7

Sun Sep 11, 2011 10:22 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Sep 11, 2011 10:22 pm Re: Цитатите, които ни създадоха

— Време е — каза поетът-воин. В продължение на три удара на сърцето на Данло Марек гледа към ножа си. Цялото му съзнание като че ли се сви и се сля с това блестящо смъртоносно оръжие. — Странно е. Цял живот съм живял само за този миг. Но сега откривам, че не съм готов да умра.

— Тогава… недей да умираш — отвърна Данло. — Живей. Всичко в Данло — обичта му към ахимса, чудната му воля, дълбоките му, живи очи — тласкаше поета-воин към живот. Но съществува единство на противоположностите и иронията е законът на вселената. Докато Данло гледаше към Марек, между двамата премина чувство на родство и ужасна радост. Накрая поетът-воин му се усмихна и каза.

— Благодаря ти — сега вече съм готов.

От Падналите богове това е един момент дето се сещам и почти цялата 11 глава ...
Дали е създала нещо? Сигурно щом се сещам ... ;-)


— В тази книга се говори за това, за което се говори в почти всички книги — продължи старецът. — За неспособността на хората да избират собствената си съдба. А накрая се опитва да накара всеки да повярва в най-голямата лъжа на света.

— Коя е най-голямата лъжа на света? — попита учудено момчето.
— Ето коя е: в определен момент от нашето съществуване загубваме контрол над живота си, който от този ден нататък става подвластен на съдбата. Това е най-голямата лъжа на света.



— Можеш да бъдеш спокоен — каза Алхимикът. — Тя няма да излезе оттам. А ти откри живот в пустинята. Това бе поличбата, която ми беше необходима.

— Нима това е толкова важно?

— Важно е, защото Пирамидите са сред пустинята.

Момчето не искаше да се говори повече за Пирамидите. Още от предишната вечер сърцето му бе изпълнено с тъга и болка. Защото знаеше, че за да продължи да търси съкровището си, ще трябва да се откаже от Фатима.

— Ще те преведа през пустинята — каза Алхимикът.

— Искам да остана в оазиса — отвърна момчето. — Вече срещнах Фатима. А за мен тя е по-ценна от съкровището.

— Фатима е жена от пустинята — каза Алхимикът. — Знае, че мъжете трябва да тръгнат, за да могат да се завръщат. Тя вече е намерила своето съкровище — това си ти. Сега очаква ти да намериш това, което търсиш.

— А ако реша да остана?

— Ще станеш Съветник на оазиса. Имаш достатъчно злато, за да купиш много овце и камили. Ще се ожениш за Фатима и ще живеете щастливо първата година. Ще обикнеш пустинята и ще запомниш как изглежда всяка една от петдесетте хиляди палми. Ще видиш как растат и те ще ти разкрият свят, който непрекъснато се променя. Ще започнеш да тълкуваш поличбите все по-добре, защото пустинята е най-добрият от всички учители.

На втората година ще си спомниш за съществуването на съкровището. Поличбите ще започнат все по-настойчиво да говорят за това и ти ще се опиташ да не им обръщаш внимание. Ще използваш знанията си само за благоденствието на оазиса и на неговите жители. Племенните вождове ще ти бъдат благодарни за това. Камилите ти ще ти донесат богатство и власт.

На третата година поличбите ще продължат да говорят за съкровището и за Личната ти легенда. Ще бродиш из оазиса по цели нощи, а Фатима ще бъде тъжна, защото заради нея ти няма да си извървял пътя си. Но ти ще й дадеш много любов, която ще бъде споделена. Ще си спомниш, че тя никога не те е молила да останеш, защото жената от пустинята знае да чака завръщането на мъжа си. Затова ти за нищо няма да я виниш. Но нощем дълго ще вървиш из пясъка на пустинята, между палмите, и ще мислиш, че си могъл да продължиш пътя си, да се довериш повече на любовта си към Фатима. Защото това, което те е накарало да останеш в оазиса, е бил собственият ти страх, че никога няма да се завърнеш. И щом стигнеш до тази мисъл, поличбите ще ти покажат, че твоето съкровище е погребано завинаги.

На четвъртата година поличбите ще те изоставят, защото ти ще си се отказал да им обръщаш внимание. Племенните вождове ще разберат това и ти ще бъдеш свален от длъжност в Съвета. По това време ще си богат търговец с много камили и стока. Но ще прекараш останалите дни от живота си, бродейки между палмите и пустинята с ясното съзнание, че не си изпълнил Личната си легенда, а вече е твърде късно за нея.

Никога няма да разбереш, че Любовта в никакъв случай не пречи на човек да следва Личната си легенда. А ако това се случва понякога, то е само защото Любовта не е била истинската, тази, която говори на Световния език.

11. И Учителят му отвърна: „Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна кристална река.

12. Не щеш ли, течението ги заляло безмълвно до един: млади и стари, бедни и богати, добра и лоши; течението следва своя път, не признава друго освен собствения си кристален Аз.

13. Всеки се вкопчил, доколкото може, в коренищата и камъните по дъното на реката; това се превърнало в техен начин на живот, още от рождение те знаели само едно — да се съпротивляват на течението.

14. Ала най-накрая един измежду тях рекъл: «Уморих се да се държа вкопчен. Не го виждам с очите си, но съм убеден: течението знае накъде отива. Ще се оставя да ме носи, пък да става каквото ще става. Както съм се вкопчил, ще умра от скука»

15. Другите му се изсмели в лицето и рекли: «Голям глупак си! Оставиш ли се да те носи течението, пред което се прекланяш, то ще те изхвърли, ще те размаже о камънака и ти ще умреш по-бързо, отколкото от скука!»

16. Онзи обаче не ги послушал, поел си въздух и се оставил да го носи течението, а то начаса го изхвърлило, размазало го о камънака.

17. Но се минало време, онзи пак отказал да се държи, та течението го отскубнало от дъното, понесло го нагоре, без никъде да го одраска или нарани.

18. А онези там долу, на дъното, за които той вече бил чужденец, се провикнали: «Чудо нечувано! Уж е досущ като нас, пък лети! Вижте, вижте, Месия, дошъл е да ни спаси!»

19. А онзи, дето се бил оставил да го носи течението, им отвърнал: «Аз съм Месия точно колкото и вие. Течението веднага ни възнася нагоре, стига да наберем смелост и да се оставим да ни носи. От нас всъщност се иска да поемем на това пътешествие, да се престрашим за това приключение»

20. Другите обаче си знаели своето: «Ето го Спасителя!» И все така се държали за скалите, а когато вдигнали отново очи, онзи вече го нямало и те си останали сам-сами да измислят легенди за своя Спасител.“


21. И щом видя, че от ден на ден хората около него стават все повече, че се стичат и се тълпят, щом видя, че го молят все по-неуморно да ги изцели, да ги нахрани с чудодейството си, да учи вместо тях и да живее живота им, той се усамоти на един хълм и там се замоли.

22. И си рече наум: „Безконечен Лъчезарен Аз, ако такава е волята твоя, нека тази чаша ме подмине, спести ми туй непосилно бреме. Не мога да живея живота на другиго, а десет хиляди ме молят със сълзи на очи да им даря живот. Не биваше да позволявам всичко това да се случи. Ако такава е волята твоя, нека се върна при автомобилите и инструментите, нека живея като всички простосмъртни“

23. И както седеше на хълма, чу глас — нито мъжки, ни женски, нито висок, ни нисък, благ-преблаг. И рече му гласът: „Ще бъде не моята, а твоята воля. Понеже каквато е твоята воля, такава е и моята спрямо теб. Върви си по пътя като всички простосмъртни и бъди честит на тази земя!“

24. И щом чу това, Учителят благодари и доволен, слезе от хълма, тананикайки си песен, каквато си тананикат монтьорите. И щом тълпите го наобиколиха със своите несрети, щом го замолиха да ги изцели и да учи вместо тях, и да ги храни до премала с прозренията си, и да ги теши с чудодействата си, той се усмихна на множеството и рече: „Напускам.“

25. 3а миг множеството примря от почуда.

26. И рече му той: „Ако някой каже на Господ, че каквото и да му струва, най-силното му желание е да помага на страдащото човечество, и Господ го насочи що да стори, трябва ли този човек да изпълни заръката Божия?“

27. Разбира се. Учителю! — извика множеството, — Каква по-голяма наслада за него от тази да понесе всички мъки на ада, щом така му е заръчал Господ!"

28. „Независимо какви са тези мъки, колко тежка е тази задача?“

29. „Каква по-голяма наслада от тази да увиснеш на бесилото, да бъдеш разпнат и изгорен на клада, щом такава е волята Божия!“ — отвърна тълпата.

30. "А какво ще сторите — обърна се към нея Учителят, — ако Господ ви рече право в очите: „ЗАПОВЯДВАМ ВИ ДА СТЕ ЧЕСТИТИ ДО СЕТНИЯ СИ ДЪХ НА ТОЗИ СВЯТ!“, какво ще сторите тогава?’

31. Множеството мълчеше, над хълмовете и долчините, където стоеше, не се чу нито един глас, ни един-единствен звук.

32. И Учителят рече сред тишината: „По пътя на нашето щастие ще намерим познанието, заради което сме избрали този живот. Та ето какво научих този ден и сега решавам да ви оставя, за да следвате който път намерите за добре“

33. И пое нататък през тълпите, остави ги, за да се върне в делничиия свят на хората и машините.

Thu May 19, 2016 6:40 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Thu May 19, 2016 6:40 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
И вест, и кост(-и, 2) за новата хартиено-рециклирана книга!

Thu Jun 16, 2016 2:27 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Thu Jun 16, 2016 2:27 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
От 17 юни до 08 юли ще тече Goodreads томбола за 3 бройки на Зелeни разкази (ама _наистина_).

Участвайте, разгласявайте, печелете!