choveshkata.net

Tue Dec 23, 2014 12:45 am Re: Къде даваме книги Tue Dec 23, 2014 12:45 am Re: Къде даваме книги
Препоръчваме коректни книжарници и партньори, при които се намират някои наши книги:

- Български книжици
- Нисим
- Другият замък – получавате отстъпка 10% ;)

- Лексико
- едно определено място на пл. Славейков - VІ маса, ако можете да откриете коя е
- Книги и...

и някои други, които скоро не сме навестявали:
- От А до Я

Не гарантираме какво ще намерите там от асортимента "Слънце недосегаемо", "Бленуващите кристали", "Дивна", "Играта", алманах "ФантAstika 2008", "Приказки за юнаци и злодеи" и др.

Нямаме търговски отношения с Гринуич, Bookpo!nt, Хеликон нито за хартиени, нито за електронни книги.

Thu Nov 05, 2020 12:20 pm Re: Момичето от квартала Thu Nov 05, 2020 12:20 pm Re: Момичето от квартала
Няма нужда да пращаме извън граница хартиени книги, които не са ни лично поръчани, Вале. Да не прекаляваме с щедростта в емоционални моменти.

Tue Feb 17, 2015 10:22 am Re: Копнеж за растящо творчество Tue Feb 17, 2015 10:22 am Re: Копнеж за растящо творчество
Медиен анонс:

Фондация „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net/blog/), клуб „Светлини сред сенките“ (http://svetlinisredsenkite.com/), Фентъзи ЛАРП център (http://fantasylarpcenter.com/), електронно списание SciFi.bg (http://scifi.bg/), Клуб за екология, самосъзнание и фантастика „ВОДА“ и клуб „ЕКОРАВНОВЕСИЕ“ канят всички автори на възраст от 6 до 27 години (включително) да участват в

Копнеж за растящо творчество [/b]

Копнежът е отворен към всеки, който пише на български език. Тази година темата му е „Как спасяваме света“ , където „свят“ и „спасяване“ се тълкуват съвсем свободно. Включени са и три рисунки на младия художник Християн Трифонов, победител в по-ранния Копнеж за илюстрации на антологията „За спасяването на света“, които да вдъхновяват пишещите творци.

Крайният срок за участие е 31 март 2015 .

Пълните условия на Копнежа са описани в сайта на Човешката библиотека: http://choveshkata.net/blog/?p=5325.

Наградите ще бъдат обявени през втората половина на април. Част от тях са книги от Човешката библиотека (електронни и хартиени), публикация онлайн, участие в писателски работилници и включване в бъдещия сборник „Как спасяваме света“ , който поема щафетата от антологията „За спасяването на света“, представяща над 40 български автори, търсили спасение през последния половин век. Ред е да се вслушаме и в следващото поколение.

За актуална информация:
http://choveshkata.net/blog/?p=5325

Thu May 06, 2021 8:26 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu May 06, 2021 8:26 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
В момента слушам излъчване на радиопиеса " Апокалипсисът идва в 6 вечерта " на Г. Господинов. https://books.janet45.com/books/543 Трудно изтраях агресията в гласа на четящите в продължение на 15 мин., вкл. по-голямата част от съдържанието. След половин час включих отново и по ставаше за слушане.
Разбирам с какво е ценен Г. Г. – примерно тип истории, оживели метафори, философска образност, детство/младост през социализма и пр.
Ама това изпълнение ми е бая непоносимо https://www.youtube.com/watch?v=Nxq9WaEE83k.

Открих и някакво друго отпреди десетина години: https://www.youtube.com/watch?v=bTSZIcqwX_0
https://www.youtube.com/watch?v=puE08IK5clY.

След половин час слушане установих, че май не ми е спестило половин час, а слушам откъдето съм прекъснала. Спрях го отново! Не обичам мъже и жени да си крещят!

Тия дни прочетох (благотворително) комикса " Пръстенът на нибелунга " https://kibea.net/book/2607. Петър Станимиров, естествено, е много добър. Интересно ми беше да се запозная с историята, ама когато трябва да рисува един и същи герой, много не си приличат. Също така повечето жени, всъщност и мъжете, изглеждат особено сладострастни и съвременни. Малко е тъпо така. В един момент една дори мяза на кифла :shock:. Доста се забавлявах с израженията им, де. Подарих книгата на братовчед ми.

Мернах, че един човек си е кръстил бяло-рижавия хамстер Брунхилда.

Mon Mar 16, 2015 6:54 pm Re: Не-културни събития Mon Mar 16, 2015 6:54 pm Re: Не-културни събития
Нека заедно помогнем на отец Иван в тежките моменти в края на зимата! Отецът все още не може да се движи сам след катастрофата, която преживя, и помощта е добре дошла. Приютът страда от недостиг на храна и определени продукти. Нужно ни е вашето съдействие, а ние ще ви подарим в замяна броеве на Списание 8!

От вторник до петък (17-20 март) между 10 и 18 ч и в събота (21 март) от 10 до 15 ч заповядайте в редакцията ни на бул. „Черни връх" 1-3, ет. 4. Донесете храната и продуктите, с които можете да помогнете, а ние ще ви подарим броеве на Списание 8! В събота осигурен от нас автобус ще закара събраното в Нови хан.

Добре дошли са всякакви продукти - боб, леща, брашно, мед, олио, захар, жито, месни или зеленчукови консерви, зеле, халва, пастет, сезонни плодове като банани и ябълки. В дома за сираци „Св. Николай" при манастир "Св. Троица" се нуждаят и от перилни препарати.

Необходими са и дърва за отопление - чието доставяне обаче не е по нашите сили, затова който има възможност да помогне, нека се свърже директно с приюта.

За повече от 20 години през приюта са минали над 900 души, които са намерили подслон, топла храна и облекло. Тук нуждаещите се живеят, докато се устроят.

Днес в общността са 290 души, от които 110 деца (от бебета, родени в дома, до 18-годишна възраст).

Още за приюта на отец Иван - четете тук.

Миналия път при подобна инициатива събрахме цял микробус храна - вижте тук.

Fri Nov 12, 2021 2:36 am Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT) Fri Nov 12, 2021 2:36 am Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT)
Best. Birthday. Present. EVER!

I'm both honored and humbled. To see this creation put next to such titans... it is a profound experience.

Thank you, my friend, for these radiant words. Thank you, for you have the reputation of speaking plainly - without falsehoods and without embellishments.

Now, let us see what the future holds in store... I'll sit by and smile beside you.

May the stars always shine upon our souls.


ПП. А на чист български - ай мерсаж и наздраве, батка! :mrgreen:

Thu May 07, 2015 6:15 pm Re: Не-културни събития Thu May 07, 2015 6:15 pm Re: Не-културни събития
Точно това е за културните събития, но не искам да се разделям шизофренично:
От утре hand-made fest в НДК: https://www.facebook.com/events/996005973757954/ По-добре да не се ходи там. Много ще е депресиращо.

От 21 май са Зелените дни пред паметника на Съветската армия - https://www.facebook.com/events/883594461712746/

И на 24 май е Свободна книжарница при Езерото с лилиите - https://www.facebook.com/events/800430323374634/800698170014516/

Tue Oct 13, 2015 4:17 pm Re: Преводачески питания Tue Oct 13, 2015 4:17 pm Re: Преводачески питания
В момента съм като луд учен. Току-що пратих осмата книжка, след като почти съм изгладила деветата, но заради нещо в нея ще изчакам няколко дни.
Тананикам си някаква мешавица от стил Моцарт и Вивалди, но по-скоро е първото заради лудите клипчета. И си дирижирам с лявата ръка, с която не държа мишката.

Сега си поех дълбоко въздух, млъкнах и ще копирам следното заради, тривиално enough, the Indian: In part of an old movie I once saw, a cavalryman was belittling an Indian. After the soldier got through, someone said to the Indian, “Don’t pay any attention to him. He really doesn’t mean it.” The Indian replied, “Then apparently he’s just saying things to please his friends.” Too much of the time, this is what happens. You say things that will please your friends. You tell them what you think they want to know. Въпреки американската действителност с индианците аз смятам, че може да става дума за британец и индиец. Защото не вярвам в индиански контекст да си казват: "Той не го мисли наистина".
И е казано просто Indian (politically incorrect as to индианец), а не American Indian или Native American. Author dead. Cannon ask him.

With this, I hope, Цв. Пеневски could be proud of me even a bit if he knew of my existence :>
Проблясък не за дълго. Трябва да си поблъскам главата над law of averages (?!?!?!). За изравняващите се стойности може би...

Mon May 16, 2016 6:15 pm Re: Културни събития Mon May 16, 2016 6:15 pm Re: Културни събития
Поредната смислена инициатива за книги - във всяко кътче и за всекиго :)
Кампания за набиране на средства за мобилна библиотека на Сашо Караджов - родопчанин с хубава кауза, която можете да подкрепите финансово.
А по-натам - сигурно и книги ще се приемат като потегли библиотеката по пътищата на България.

https://www.generosity.com/community-fundraising/open-air-traveling-library--3

Малко повече за него и идеята в интервю, поместено тук

Той е на 29 години, колоритен и неподражаем. Пътува ужасно много. Открива. И разказва. Човек на природата. Екстремен. Родопчанин, разбира се. Мечтае да направи библиотека на колела, която да заведе на далечни места в Родопите (и не само) и да радва хората с четене.

Кой е Александър Караджов?

Роден съм и живея в Смолян откакто се помня, защото тук се чувствам истински щастлив. Неизменната ми страст е планината. Имам особено силна връзка с Родопите. Планински водач и магистър по туризъм съм. Съавтор съм в две книги – „Пътеводител на забравената България“ (2013 г.) и „Родопи – в търсене на корените“ (2014 г.). Практикувам фотография, колоездене и катерене. Работя в сферата на туризма, като в момента се занимавам с преходи из непопулярни места в Родопите и фотолов на диви животни и птици. Малко пресилено навярно ще прозвучи, но съм се посветил на родината си. Заедно с колегите и приятелите ми от сдружение „Забравената България“ искаме да помогнем на хората да преоткрият това прекрасно кътче от рая.

Какво са за теб Родопите – родно място, настояще, бъдеще? Възможност или забравена България?

Родопите за мен са всичко, което повечето хора не успяват да зърнат и почувстват тук. Родопите са магия, страст, любов, дом, уют, въздишка…

Разбрахме, че дори те е нападала мечка – как и какво стана?

Приближавах се към голяма скала и забелязах дупка в основата й. Доближих се и се провикнах, но за зла участ, в този момент от дупката се показа огромна глава, която изрева яростно, цялото мечо туловище изскочи с неочаквана пъргавина и с див рев се впусна в преследване. Аз, разбира се, нямах особено голям избор освен да бягам. Тръгнах да тичам, но я усещам как ме настига, реве и диша във врата ми. Всичко това навярно е траяло по-малко от минута до момента, в който мечката се отказа да ме гони или просто прецени, че ме е прогонила от района на бърлогата си, но сценката ми се стори като цяла вечност. Дълго време не бях на себе си, а и все още изпитвам страх, когато ходя сам в гората. Доста често сънувам дори. И въпреки всичко обожавам мечките и съм категорично против убиването им от самозвани трапери. Ние сме тези, които навлизаме в мечите местообитания и реално трябва да сме готови, че може това навлизане в дивите територии да има своите последици.

Напомня за хитовия филм от тази година – „Завръщането”, с Леонардо ди Каприо. Една от най-забележителните сцени в него е, когато героят на ди Каприо също беше нападнат от мечка. Как ти се стори?

Честно, това ми се стори най-добрата и реалистична сцена на нападение на мечка върху човек. Изгледал съм всички филми с герои-мечки и се възхищавам на професионализма на филмовия екип, създал „Завръщането“. Гледах сцената няколко пъти, дори засичах колко време продължава цялото нападение – ами, повече от 5 минути е… Няма как да не се впечатли човек и да не изтръпне при вида на гризлито. Толкова реалистично е!

Пътуваш много и разказваш забележителни истории на неизвестни и изоставени места в Родопите в сайта „Забравената България“ (http://forgottenbulgaria.com). За кого са предназначени те?

Сайтът „Забравената България” е израз на мечтата ни хората да започнат да се връщат към забравените и отдавна изоставени земи, към домовете си, към мечтите си. В него описваме приключенията си, снимаме находките, които откриваме по време на път и вярваме, че концепцията ни би вдъхновила хората да предприемат едно вълнуващо пътуване обратно към корените си… Когато подбираме места за пътешествия, винаги набелязваме най-крайните погранични райони на България – именно те са забравените земи, които ние много обичаме и желанието ни е да заразим с любовта си към тях и други хора…

Най-интересното „забравено” място, на което си попадал?

Много са. Но има един район в Родопите, на границата между Източните и Западни Родопи, който ме привлича особено силно – дивата долина на река Боровица, с всички каменни махали – същински скални кралства – Мунджидам махале, Гяур махале, Карабекир, Саръкая, Гюне; изобилие от скални феномени – светилища от времената на траките и особено силна енергия, която те кара да настръхваш всеки път, когато си там…

Какво е нужно, за да осъществите идеята?

Сумата, заложена за реализиране на проекта ни, е 3 000 долара. До момента сме събрали 1/6 от парите, или над 500 долара, което ни обнадеждава

Tue Jun 14, 2016 9:04 pm Re: Добрите образци Tue Jun 14, 2016 9:04 pm Re: Добрите образци
Writing kissing:

[quote="In "The Tip of the Tongue," Felicia Davin"]Two weeks in, Kei said, “So should it be the mage or the knight?”
“What?”
“In the story. Should Lily end up with the mage or the knight? I think they’re both jerks, but I guess the knight has his moments.”
“Oh,” Alice said. Kei had been sitting with her faithfully every night, and Alice had tried to share her rediscovery of the alphabet. She hadn’t realized that Kei had been listening — through her strained, syllable-by-syllable pronunciation — to the story. “She ends up with —”
“Don’t tell me! I don’t want to know the end yet. Which one do you want her to end up with?”
Alice hesitated, looking down at the text. Kei nudged their shoulders together, and Alice took a breath and said, almost as slowly as if she were reading, said, “I always wanted her to end up with the witch.”
When she risked a glance at Kei, she saw that a smile was lifting the corners of her eyes, even though her lips were pressed together like she was holding back what she wanted to say.
“Percy’s a dolt and Tristan is insufferable,” Alice explained. Kei’s silence made her anxious, even if she was smiling instead of edging away. Alice had said too much, but the only solution she could think of was to say more. Her opinion was entirely justifiable, after all. “The witch always seems to know so much more about the world than everyone else, and she listens to Lily when no one else will, and she always knows exactly what to say —”
“And she’s beautiful.”
“Well,” Alice said, and then she didn’t have to think of the rest because Kei kissed her. It seemed sudden, but only because Alice’s pulse was thrumming under her skin. The kiss had not been sudden. Kei had accomplished it with her usual grace, reaching across to cup Alice’s cheek and turn her head so that she could bring their lips together. Kei kissed deliberately, with certainty, the same way she did everything else. She brushed the pad of her thumb across Alice’s cheek and drew her fingertips over the shell of Alice’s ear. The soft press of her lips formed the shape of some unknowable word. Alice answered in kind, discovering a whole new language at the tip of her tongue.
When they finally broke apart, Alice reached over to brush Kei’s hair away from her face. “She’s very beautiful,” she said, and Kei laughed.[/quote]

Sun Oct 09, 2011 4:23 pm Re: За преводите, принципно Sun Oct 09, 2011 4:23 pm Re: За преводите, принципно
Зори, офтопично, за Лоръл - по-скоро мисля, че жената страда от словесна диария :) Освен това е дислектичка (в лека форма) - последното сериозно. За първото - доказателство са например избичванията на неща като "Мика" и "Флирт" извън основната линия. А издателите охотно или не толкоз ги купуват и издават просто защото е пазарен автор и публиката им се радва...
По едно време си бях дала дума да спра да я чета, ама не мога :shock: - въпреки недостатъците си е завладяваща авторка. Ако можеше само да се оправи по-бързо с моралните проблеми на героите си (Анита и Ричард визирам)... и ако беше константна за вампирите и ликантропите, отношението си към тях и свойствата им... цена нямаше да има. Специално липсата на последователност в това отношение ми е най-мъка. Четеш първите Анитки и виждаш съвсем едни вампири и ликантропи. Четеш по-късните и виждаш... ми хора със зъби и терминално космати хора. Кофти работа. Тръпката от първите книги я няма :roll: А колко по-прекрасни щяха да са следващите, ако бе запазила именно това... тъц-тъц.
Наскоро препрочетох по-любимите... Къде са описанията на грациозни, нечовешки движения; на нечовешкостта като цяло? Кога скриването на ликантропията/вампирската същност и играта "на човек" става просто въпрос на думи, а не сложен танц, който героите играят?
Гррр. Има такива прекрасни сцени с Ашър примерно, с Жан-Клод, с леопардите... и на този фон - Ашър, който се прави на ранена примадона в последната книга. Блях.
Както и да е, just ranting.
П.С. Втресе ме съвсем наскоро идеята на някой да преведе Micah като "Майка". Едно, че е тран...фонет... абе, неправилно; и второ, че "Майка" е ЖЕНСКОТО Mica. И трето, че това в български превод трябва да е мъж...
Край на rants.
---
За диалектите и наречията:
+1 за офертата на Кал. Няма друг начин, всъщност. И няма начин да не се загуби туй-онуй от игрите на думи и бисерчетата, но... с всеки един език е така. Но пък може да се образуват други, волно или неволно. Примерно днес, докато си чегъртах "Гражданин на галактиката" в превод на Jane Undead, спретнах без да искам една такава :D
--
За обръщението - все ми е едно *свив рамене*, но айде тук да съм си Мокиди, иначе се получава забавно с никнейма и обръщението. От няколко години съм все повече Мокиди :D по разните си местообитания, и по-малко всичко друго.

Sun Jul 10, 2016 12:17 pm Re: Културни събития Sun Jul 10, 2016 12:17 pm Re: Културни събития
На сайта на Софийска филхармония не може конкретно да се вярва какво представяне за събитие слагат, но да речем, че това не са го омазали:

13 юли, сряда - 19 ч. - "Японски вишни"

Диригент: Шунго Морияма

Солисти:
МАСАМИ ТАТЕКАВА, алт саксофон;
НИРОМИ КУБОТА, флейта;
МАКИ ВАНАКА, маримба;
ТОМОКО ИНОУЕ, пиано;
БОРИСЛАВА СТАНЧЕВА, арфа

В програмата:
Александър Глазунов – Концерт за алт саксофон и струнен оркестър ми бемол мажор
Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за флейта и арфа до мажор, К 299
Пол Крестън – Концерт за маримба и оркестър
Едвард Григ – Концерт за пиано и оркестър ла минор оп.16

http://sofiaphilharmonie.bg/bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD-2015-2016?task=viewevent&itid=280

Шунго го възприемам почти като мой чичо, вече дядо, щото още като малка в Добрич съм го виждала.
http://sofiaphilharmonie.bg/media/k2/items/cache/737344dd8934cc52da9f7f85f2627abb_XL.jpg

Е. каза, че програмата е приятна.

Fri Dec 23, 2011 3:26 am Re: Федора под лампата [Хляб за... плебейте] Fri Dec 23, 2011 3:26 am Re: Федора под лампата [Хляб за... плебейте]
Историята ми харесва много дотук. Наистина, малко е тегаво да се чете заради кратките изречения, но в последната част като че ли е по-добре. Ще се радвам да прочета продължението.

Tue Jan 24, 2012 1:13 am Re: Труд и творчество Tue Jan 24, 2012 1:13 am Re: Труд и творчество

Spoiler

Ще ви накажа вие да модерирате темата, ей...

ЕДИТ: направо я отцепих.

Wed Dec 27, 2017 10:49 am Re: Ех, магесническа му работа Wed Dec 27, 2017 10:49 am Re: Ех, магесническа му работа
Отзив на Десислава Сивилова в Goodreads

(...) Да, книгата ще ви разсмее колкото с колоритните герои и нелепите ситуации, в които изпадат (друго си е да връщаш дребен рогат добитък от отвъдното с цел разплод), толкова и с ужасно забавния начин, по който е поднесено всичко. Авторът е просто цар на неочакваните сравнения, които понякога се разгръщат в цели параграфи... а резултатът те кара да съжалиш, че на корицата няма предупреждение с едри букви: "Не се препоръчва по време на консумация на храни и напитки поради опасност от задавяне", последвано от респектиращ брой удивителни.

(...) Тук нещата са по-ясни, но пак си има от всичко: напрежение, неочаквани обрати, тупаници (така де, екшън сцени), злодеи, които се оказват не чак такива злодеи, добряци, които (уж) се оказват злодеи, божества, които се оказват (изненада!) пълни кретени, и кретени, които... но хайде, да не ви развалям четенето.

Mon Dec 17, 2012 5:54 pm Re: За Филмите и Хората... Mon Dec 17, 2012 5:54 pm Re: За Филмите и Хората...
В помощ на озадачените, с помощ от Светла (Gilraen):

Кой кой е в „Облачния атлас“

Wed Feb 27, 2013 10:37 am Re: Труд и творчество Wed Feb 27, 2013 10:37 am Re: Труд и творчество
Седми национален литературен конкурс "Огънят на Орфей" 2013

Тема: свободна
Краен срок: 15.05.2013 г.
Резултати: до края на май 2013 г. тук
Възраст: до 25 г.
Вид творба: стихове, разкази, есета, новели, романи
Изисквания: творбите в 2 екземпляра, до 10 м.с. (изключение само за романи и новели), се изпращат само по пощата, на адрес: Пловдив 4000, П.К. № 363, Фондация “Огънят на Орфей”, За конкурса
Награди: ?

Повече: http://akademia-orfei.com/concurs.htm


Национален младежки конкурс за есе

Тема: „Моята родина и моето бъдеще”
Краен срок: 14 септември 2013 г.
Резултати: 5 октомври 2013 г. (награждаване)
Възраст: до 18 г.
Вид творба: есе
Изисквания: материали се изпращат на e-mail: teen_stzagora-в- abv.bg
Награди: ?

Повече: http://stzagora.net/2013/02/26/стара-загора-организира-национален-м/
(този линк трябва да се копира, заради кирилицата)


Ден за безопасен интернет: Kонкурс за онлайн постижения

Тема: Как интернет ви помогна да постигнете нещо необикновено?
Краен срок: 15 март 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: под 9 г., от 10 до 14 г., над 15 г.
Вид творба: кратко есе, блог пост или видео блог
Изисквания: творбите да са на английски език, изпращат се тук
Награди: ?
Допълнителна информация: SID-helpdesk –в- eun.org

Повече: http://www.saferinternetday.org/web/guest/competition-guidelines-2013


Национален литературен конкурс "Валентин Найденов" - 2013 г.

Тема: ---
Краен срок: 20 април 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: 16+
Вид творба: поезия или кратък разказ
Изисквания: до 3 непубликувани стихотворения или 2 разказа, с обем до 3 страници във формат Word шрифт Times New Roman, размер 12. Изпращат се на e-mail: fit_forum -в- abv.bg
Награди: до 200 лв.

Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=16415&sid=7

Wed Mar 13, 2013 4:34 pm Re: Актуална информация Wed Mar 13, 2013 4:34 pm Re: Актуална информация
Англоезични публикации през 2012 година

Специален доклад на агент Ненов.

Sun Aug 26, 2018 10:14 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Aug 26, 2018 10:14 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Бъди благословена / Не се сърди, човече“:

Започнах да чета това комбинирано издание с идеята да видя какво още е писал авторът на първата известна ми българска книга, която описва първата любов убедително ( „Бягай... обичам те“ ). И за миг не съм предполагал къде се натрисам...

Вижте:

~ Силно започва „Бъди благословена“ – с наситеното темпо на „Космосът да ти е на помощ, Александър“ , с наситените фрази на Станислав Стратиев. Иде ми да цитирам ли цитирам... но ме е страх.

И не знам дали ще успея да я довърша сега. Страшна е темата, страшни са отношенията. Сега могат да ме завлекат много надолу.

(Че ще я довърша някога, знам. Най-малкото защото героят от „Не се сърди, човече“ е човече като онова, което навярно ще си търся аз от наесен.)

~ А сълзите ми се отприщиха още на втората глава. И разбрах какво имам да си казвам аз в „плачещата“ приказка от цикъла за Юна. С Ади и Нев я пишем вече две години, но разбрах чак сега...

~ Като почнат да си приказват така, се чувствам като в аниме. От смислените.

– Нали ще ни се дават и всички привилегии на младите майки? – попита плахо и страшно мило новото момиче, а Гена кипна и изля яда си върху нея.
– Майка! Два картофа не можеш да обелиш като хората, и ти майка ще ми ставаш! Пикла с пикла! Я иди горе да си поиграеш с куклите!...
– Ние се обичаме и след матурата ще се оженим, ясно ли ти е? Знам защо те е яд! – проплака момичето все така по бебешки мило, прибра си нощницата и избяга с рев.
– Гено, станала си една зла... Какво ти е виновно момичето? – скастри я Майчето.
– Какво ми е виновно ли? А на нея кой ѝ е виновен? Да не съм аз отишла да я подлагам на оня сополанко, дето още мъх няма под носа си, а баща ще ми става! Само от детска градина още нямаме тука! Заприличахме на дом за малолетни престъпници...
– Ще заприличаме – каза Майчето кротко, защото с Гена наглава не се излиза. – Като в училище ги учат на какво ли не, само на най-важното няма кой да ги научи...

~ Финалното изречение на „Бъди благословена“ е брутално красиво.

Вече почнах и „Не се сърди, човече“, почнаха и сълзите да се леят. Къде успява Кирил Топалов да държи толкова много гласове?

(А да издържа на толкова... на такива съдби?)

~ Ангел (Несесърди)Човечето в действие:

В тая стая съм изчел най-много книги. Нали в нея е библиотеката на даскалото, щом нямам за учене или пък не съм намерил с кого да играя, винаги идвам тук. Никой не ме закача, само Христо Ботев, Васил Левски и Иван Вазов ме гледат от потретите и аз си чета и фантазирам колкото си искам. Омръзне ли ми да чета, си разполагам несесърдито и си играя с портретите. Те никога не ми отказват. Със сините – Левски, нали е бил синеок, Ботев – със зелените, цветът на хайдушкото знаме, Вазов – с белите, понеже е написал „Тих бял Дунав“, а аз – с жълтите, понеже още имам жълто по човката, както често обича да ни казва Майчето. Тия игри обаче не ги изкарвам докрай. Все не мога да реша кой трябва да бие. Че съм по-добър от тях, това е ясно като бял ден, на тях от революционни комитети и разни стихотворения, дето после ние да ги учим наизуст, не им е оставало време за игри и други такива, обаче те са си най-големите българи, а Ботев и Левски нали са ги убили турците. Дойде ми на сгода да застрелям някоя тяхна пешка, аз посегна, но се спра – да не съм турчин! Не мога да стрелям по тях, прескачам им пешките и току-виж техните започнали да се събират в центъра по-бързо от моите. Тогава развалям играта, защото и така пък не е честно – те да могат да застрелват моите, а аз да не мога техните. Тогава ме е яд, че не съм живял през турското робство. Щяхме да направим в мазето на къщата ни едно скривалище – тогава сигурно щях да си имам майка и татко, – щяхме да крием там Левски и през цялото време, докато е при нас, аз щях да играя с него на несесърди. Защото човек, като се крие, каква друга работа има?

~ Понеже ми е трудно да подбера дълъг откъс за цитиране, ето ви къс откос:

– Това е язовир „Искър“ – съобщи бате Огнян. – От него цяла София пие вода. Чудесна водица – богата на всевъзможни живи организми, вариш я и супата е готова. Ядене без пари.

~ За разлика от „Бъди благословена“ финалът на „Не се сърди, човече“ не ме убеди, не ме възвиси (дори в катарзис) и въобще не ми беше достатъчен. Имах чувството, че Кирил Топалов се е поизморил, не е искал да се гмурка повече в тая история. (Което е напълно разбираемо, при толкова наситено писане, а предполагам и преживяване.)

Аз обаче веднага ще се гмурна в следващата: „Разминаване“ ...

Mon Jul 14, 2014 9:11 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014 Mon Jul 14, 2014 9:11 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014
Така нещата вече станаха доста по-ясни, благодаря за поясненията Ели. Обаче пак ще защитя организаторите. Имаше ясни критерии (поне така си мисля) кой глас е валиден и кой не. Съответно всички гласували са изнесени във файл, видим за желаещите да упражнят някаква форма на контрол и срещу всеки профил, който не е валиден е обяснено защо не е валиден. За мен лично няма никакво значение кои са преброителите, при условие, че този файл.

И накрая - допускам, че когато Калин е предложил помощ не е знаел с абсолютна сигурност (макар и вероятно е предполагал), че ще бъде номиниран. Въпросът ми е следния - какво правим, когато всички желаещи да организират едно подобно събитие се оказват номинирани в една или друга категория?

Mon Nov 12, 2018 12:15 am Re: Културни събития Mon Nov 12, 2018 12:15 am Re: Културни събития
Всеки четвъртък в аулата на НБУ от 18 ч има безплатна прожекция на филм. Всеки месец обявяват каква е програмата. Този месец тя е следната:

08-ми НОЕМВРИ (ЧЕТВЪРТЪК), 2018 г. – 18.00 ЧАСА
ПОТАПЯНЕ / SUBMERGENCE

Държава: Германия-Франция-Испания-САЩ
Година: 2017
Времетраене: 112 минути
Режисьор: Вим Вендерс
Сценарий: Ерин Дигнам, по романа на Джонатан Ледгард
Оператор: Беноа Деби
Музика: Фернандо Веласкес
В ролите: Алисия Викандер, Джеймс Макавой, Селин Джоунс

Описание:
Потапяне е любовна история, която ни представя напълно различните светове на
двамата главни персонажи – Даниел Флиндърс (Алисия Викандер) и Джеймс Мор
(Джеймс Макавой). Те се срещат случайно в отдалечен хотел в Нормандия, където и
двамата се подготвят за своите опасни мисии. Влюбват се почти насила, но скоро
осъзнават, че са срещнали любовта на живота си….


15-ти НОЕМВРИ (ЧЕТВЪРТЪК), 2018 г. – 18.00 ЧАСА
КРАЯТ НА ЯРОСТТА / OUTRAGE CODA

Държава: Япония
Година: 2017
Времетраене: 104 мин.
Режисьор: Такеши Китано
Сценарий: Такеши Китано
Оператор: Кацуми Янагиджима
Музика: Кеичи Сузуки
В ролите: Бийт Такеши, Тошиюки Нисида, Тацуо Надака
Продуценти: Масаюки Мори
Продукция: Office Kitano
Награди и номинации: Венеция '17 – Извън конкурса
Описание:
Пет години след като е оцелял от войната между престъпните фамилии Санно и
Ханабиши, бившият якудза бос Отомо сега работи за г-н Чан в Южна Корея. Един
сравнително дребен инцидент предизвиква напрежение между „Чан Ентерпрайсис“ и
фамилия Ханабиши. Назряващият конфликт излиза извън контрол и предизвиква
сериозни проблеми на най-високо ниво в Ханабиши. Когато животът на г-н Чан е
застрашен, преданият якудза Отомо се завръща в Япония, за да уреди нещата веднъж
завинаги.


22-ри НОЕМВРИ (ЧЕТВЪРТЪК), 2018 г. – 18.00 ЧАСА
Прожекция на късометражни филми, създадени на филмовото
предизвикателство "Красив Добрич: 2018

„Пътят към страстта“, 7 мин.
„Кейт“, 11 мин.
„Душа“, 8 мин.
„Непримирими“, 6 мин.
„В душата на артиста“, 10 мин.

Ще бъдат поканени режисьорите и актьорите, участвали в създаването на филмите.
В създаването на филма „Душа“ участват студенти от БП Кино и телевизия, НБУ.


29-ти НОЕМВРИ (ЧЕТВЪРТЪК), 2018 г. – 18.00 ЧАСА
ВРАГОВЕ / Vragove

Сценарист: Светослав Овчаров
Режисьор: Светослав Овчаров
В ролите: Ивайло Димитров, Леарт Докле, Димитър Овчаров, Стефан Мавродиев,
Христо Ушев, Валентин Ганев, Иван Бърнев , Асен Блатечки , Иван Савов, Синап
Арслан, Хасан Гюней
Оператор: Рали Ралчев
Продуцент: Светла Цоцоркова , Светослав Овчаров

Пролетта на 1913 г. Балканската война. Турски броненосец тероризира с далекобойните
си оръдия българската армия.
Въпреки противоречията помежду си, група отчаяни военни се заемат да пренесат по
суша лодка. Те искат да я превърнат в жива торпила и да потопят броненосеца. По пътя
се сблъскват с турски войници, които от врагове стават техни съюзници.
Противоречията между българите могат да се окажат по-силни от омразата към
враговете.


На 22.11. надали ще бъда на прожекцията на филмите от Добрич, но ви каня да ги видите и да си поговорите с който от авторите е там. :) От нашия екип вероятно само аз ще отсъствам.


-------------------------------------------

Понеделник, 12.11. среща и дискусия с един от водещите журналисти на БТВ, Иван Георгиев на тема "Свободата на словото" по време на редовен час по "Репортажът и документалистиката в телевизията" с преподавател Борис Пинтев - оператор от БТВ.

Елате от 09.40 до 11.10 часа в зала 207 на корпус 1. :)

Sat Dec 29, 2018 5:30 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Sat Dec 29, 2018 5:30 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Ето и моя отзив в Goodreads:

Напоследък зеленото излезе много на мода; нароиха се "зелени" идеологии, а покрай тях и "зелени" антологии. Сборникът на Човешката библиотека обаче изследва истинската, дълбока връзка между човека и природата, развежда ни из близки и далечни светове, поставя стари и нови въпроси; стряска, замисля и трогва. За да ни направи по-добри, по-съзнателни и по-осъзнати граждани на света и обитатели на планетата.

Следват кратки впечатления от всеки разказ по реда на включването им в сборника. Особено ме впечатли качеството на преводните текстове - текат леко и естествено, неотличими са от писаните на български разкази.

"Бръсначът на Окам": изненадващ. Замислящ. Доста време се чудех накъде се е запътил, но обратите в края повече от компенсират бавничкото начало.

"Светулчина поляна": стоплящ. Изпълващ с вяра и надежда - в Човека и човечеството.

"Братята от Левса": разтърсващ. Побиха ме тръпки. Изключителна идея и брилянтно изпълнение. Образите от този разказ дълго ще ме преследват.

"Справедливост": напрегнат. Екшън елементи. И в същото време затрогващ.

"Следствието": разсмиващ и разплакващ едновременно. Болезнено реалистичен. Действието се развива по нашите ширини, в едни не чак толкова далечни времена... и ме накара да клатя глава и да стискам зъби. Автентичният диалог го прави още по-въздействащ.

"Парченца смърт": усмихващ, въпреки стряскащото заглавие. По детски чист и мил. Напълни ми душата.

"По "Е-3" за 23": любим. За пореден път го чета и винаги успява да ме стисне за гърлото. Страхотен младежки стил и прекрасно послание.

"Приказка за юнаци и злодеи: зелена?": интригуващ. Необичайно съчетание от поетично-архаичен стил и съвременна тематика. Красив, въздействащ език, и завидна динамика между героите.

"За вятъра и другите природни пиршества" (пиеса): шантава. Или може би, вятърничава? :) Преплита театър на абсурда с магически реализъм. Действие почти липсва, затова пък диалогът изпълнява впечатляващи лупинги.

"О, дай ми дом": интересен. Необичаен поглед към темата за ГМО. Много симпатични герои, чиято кауза веднага те грабва.

"Зрънце живот": вдъхновяващ. Кратичък, но изпълнен с такова неподправено чувство, че дълго ще ме сгрява отвътре.

"Моцартина": затрогващ. Прекрасно обяснение за природните стихии, съчетано с гледната точка на момче от малцинствата. Няма начин да ви остави безучастни.

"Любов под дърветата": разсмиващ. Интересно приложение на максимата "Любовта ще спаси света".

"Сълза от змеица": любопитен, но някак незавършен. Идеята би могла да се разгърне още.

"Само любов": умиляващ. Носещ мъничко печал, но и много мъдрост, вяра и доброта.

"Багер в пясъка": надъхан. Личи си колко е скъпа на автора девствената природа, колко му е важно опазването й. Дано повече хора се вслушат в гласа му.

"Единак": някак носталгичен, напомни ми разказите на Радичков. Прекрасно е да можем да погледнем света през очите на друго живо същество.

"Коя е тя": необикновен. Идеален завършек на сборника. Римуваната проза, загадката и преди всичко силното послание, заслужават вашето внимание :)

И нещо, което пропуснах да спомена там, а трябва да се каже - корицата е просто поразителна!

Thu Jan 31, 2019 3:18 pm Re: Тема за искане и даване на помощ Thu Jan 31, 2019 3:18 pm Re: Тема за искане и даване на помощ
За десетте книги на Ериксън (= 10 000 страници) на мен ми трябваше половин година... и то най-дисциплинираното четене, което съм правил от много време насам. :D Но не знам как са твоите навици/концентрации. При всяко положение Ериксън изисква повече съсредоточаване от типичната жанрова литература.

Ако наистина искаш да почнеш да превеждаш скоро, карай само на Есълмонт. Но помоли Артлайн за глосар, ако държат имената да звучат по определен начин. (Аз четох директно в оригинал, така че идея си нямам кое как го е дал Валерий Русинов. В краен случай си помагай с Читанката. ;) )

П.П. Все пак да кажа и съвсем фенбойски: Да! Изчети десетте „Малазана“! (Някой ден. ;) ) Че да имаме още една тема за разговор.

П.П.П. Но не ги чети в превод...

(Много помагам, нали? :D )

Mon Feb 18, 2019 5:04 am Re: The Celestial Way (...) Mon Feb 18, 2019 5:04 am Re: The Celestial Way (...)
After two weeks of hard work and, finally, some nascent signs of discipline, I completed writing Chapter 14.

It's the longest chapter to date in the book, coming just over 16 000 words (Using MS Word's "word count" feature). For comparison, the previous longest chapter (after the rewrite), Chapter 8, was around 15 000 words.

I don't think other Chapters will reach such high word counts, and frankly, I'd be glad if they do not. However, while nothing in my notes points to such future occurrence, there's still the possibility of the plot just... demanding some extra space.

In the end, I'm starting to wonder... just how big this novel is going to get. And that's after some considerable trimming of its scope. To me, who am already almost completely emotionally drained from this project, the story seems, well, not that sprawling, and while the stakes are certainly epic (at least they're set up that way), I don't think this is true for the scope of the actual action. As I said, so it seems to me.

Also, I feel like I've started skipping on the plot in order to get the manuscript finished more quickly, which means that I may have to add extra narrative, instead of cutting it out as I worried at one point I'd had to do. (The worry was coming from having done work, only to be scrapped in the future.)

Bottom line, this project has become a total apathy-permeated, willpower-alone-driven roller-coaster that I'll know what to make of only once it's done.

Until then: Work, work. If I manage to keep up the tempo, by my estimates I'll finish the manuscript by the middle of the year (June/July).

Wed Feb 27, 2019 5:42 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Feb 27, 2019 5:42 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Абе понякога каза си е просто каза. :) :D :mrgreen: Та всичко опира до баланса и богата палитра от изразни средства. Което (повтарям се) постигаме с опита и надграждане/редактиране на текста.

...на мен от този текст ми се струваше, че главната героиня по-нататък би било детето, а не Ирина, поради което избрах гледната точка на детето. Но се чудех по кое е най-сигурно да се водим, когато избираме "главната камера"? От това кой ще е основният герой или от това от чие име има предадени най-много мисли?

До някъде избора е ВНВ, нооо... Препоръките на които съм попадала и които несъзнателно съм следвала е да се избере най-интересната гледна точка и тази, която би допринесла най-много за историята. В общия случай е главния протагонист. И пак зависи от контекста и целите на автора/повествованието.

Ще дам пример с нещо мое за избора на POV. По-голямата част от сцените се разказват от гледната точка на глевната ми героиня - така естествено тръгна историята и не съм го променяла. Някои от сцените обаче съм избрала да са от други гледни точки - има от гледна точка на партньора ѝ, на асистентката ѝ, на менторката ѝ, но главната ми героиня е винаги там (limited POV).

Непланирано в края на романа се оказах с огледални сцени на началото. Героинята ми беше в ситауция, която много наподобяваше на ситация, в която тя беше в началото. Вече се знаеше какво тя мисли и чувства в подобна ситация, реших, че ще е досадно да го повтарям, израстването ѝ можеше да се предаде и през диалог. За това избрах да разкажа сцената от гледната точка на нейния партньор, който освен, че внесе нов поглед към нещата, има и нещо като дежа-ву/тригъри с такъв тип ситуации - възползвах се да вложа повече дълбочина в неговата собствена история и да хвърля повече светлина върху мотивацията му. Или поне така си мисля, хахаха. Читателите/редакторите ще кажат дали съм успяла. :mrgreen: Пренаписвах я 5 пъти, кой знае още колко пренаписване ще претърпи, хих! Но за сега съм удовлетворена. :ugeek: :roll: :D

Дес, гушки! Чакаме я твоята история от някога. :) Моята чака и тя редакция, ама вече за мене си. Те я харесаха, но аз останах недоволна, трябваше много да кълцам, а имах 48 часа да измисля, напиша и редактирам разказа, което го осакати. край на мрън!

Fri Sep 20, 2013 7:33 pm Re: Федора под лампата [В редакция; ЗАГЛАВИЕ!] Fri Sep 20, 2013 7:33 pm Re: Федора под лампата [В редакция; ЗАГЛАВИЕ!]
Такаа, нов ъпдейт най-сетне!
Всъщност защо пиша това? За кого го пиша? Май за мене си... :roll: Е, поне да си поклатя краката малко. И да си трупам post count. :mrgreen:

Допълнителната глава е вече написана , слава Богу. Надявам се да си заслужава тлъстите 16 страници, които й посветих.
Също така, прегледах и оправих бакиите на следващата глава и с лек потрес установявам колко много минни полета съм бил оставил след себе си, когато съм писал. Чак да не си повярвам. (Ама като си спомня какъв галоп беше да допиша книгата... А сега какъв галоп е да я доредактирам! :D Че вече ми писна от нея. Искам други неща! :P )

Като я напишеш, прати я насам.
Предлагам да ти пратя наново цялата книга, като завърша редакцията. Има немалко промени, а пък и тази допълнителна глава може да звучи леко объркващо, ако се прочете извън контекста на останалото (видоизменено) повествование. ;)

ПП. :
Главата ще разказва за типична вечер в Черния пазар, където обаче персонажите ще замесят неочаквна бъркотия.
ТИПИЧНА?!? Make that untypical , stat!
ППП. И бъркотията замесва персонажите, а не the other way around.

Fri May 17, 2019 9:13 am Re: Share the Joy Fri May 17, 2019 9:13 am Re: Share the Joy
Future SF, acceptance of "Love in the Time of Con Crud":

Hi Kalin,

I'm very happy to accept this story for publication in Future SF , provided we can agree on some relatively minor edits/changes.

I will try to get the edited version to you within the week. If it's approved, we will move forward to contract and copy edits.

Thanks very much for sending this (and previous) stories our way!

Sincerely,

Alex

Thu Oct 31, 2013 8:40 pm Re: Кал и ЧоБи: май – октомври 2013 Thu Oct 31, 2013 8:40 pm Re: Кал и ЧоБи: май – октомври 2013
... Еми... отпуската свърши.

*разкършвам се*

Утре, казват, бил ден на будителите...

Wed Jul 17, 2019 1:11 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА Wed Jul 17, 2019 1:11 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА
(Хаха, с този текст си имаме история, м?)

Аз поизоставам от мойте платени задачи, та не смея дори да се зачета в първа глава ( дори само за удоволствие, да :( ) – но още от 2011-а ми стои спомен, че нестандартните ти идеи в крайна сметка винаги са надмогвали над бърченето ми от инфодъмпове или недосресани изречения. Харесвам историите ти, Вик. А имаш идея колко други истории съм прочел...

Та сега си мисля (с присъщия си поглед в перспектива *скромно покашляне*): ако на теб тоя текст още ти съзвучи достатъчно, че да искаш да го... всъщност какво? – дали да не го включим в някоя следваща работилница? Или... де да знам? Помощ! Идеи? Някой друг тук чете ли?

П.П. Пиша тоя пост следобеда на 14 юли. И го слагам на чернова (Save draft), да си чака правилния момент: тогава, когато в една съседна тема мярна пост със size=200 „Пичове, свърших си епилога!!!“.

Важните неща не заслужават разсейване. ;)

... Ахааа. Дойде. :) :) :)

Sat Nov 05, 2022 12:05 am Re: Културни събития Sat Nov 05, 2022 12:05 am Re: Културни събития
Здравейте,

на 12ти ноември, събота, от 19ч, пианистът на хора ще изнесе авторски концерт. На него ще вземе участие и самият хор, но не знам със сигурност дали и аз ще участвам (пропуснах някои репетиции, и има шанс ръководителката на хора да реши, че по-добре да не пея и аз). Събитието ще се проведе в Сити марк център за изкуство (Янко Сакъзов 30)

ето и текста по-долу

Авторски концерт на Марио Йоцов – представяне на пиеси от „Младежки албум за пиано“ включени и в диска „Нюанси, настроения и мисли“, и песни.
12.11.2022 г. от 19:00 ч.
С участието на:
Незиха Ибишева – цигулка
Васил Игнатов – китара
Елеонора Христова – пиано
Бренос Мак Гонегал – контрабас
Радослав Георгиев – виолончело
Божидар Пенев – баритон
Георги Арсов – тенор
Кирил Джуров – баритон
Цветан Димитров – тенор
Академичен хор „Света Параскева“ към Национална Художествена академия с диригент Галина Луканова .

На 12 ноември от 19 часа, Марио Йоцов ще представи пиеси от неговия „Младежки албум за пиано“, съдържащ 20 музикални произведения, включени и в диска „Нюанси, настроения и мисли“. Пиесите са композирани в периода 2001г. - 2017г. Албумът излиза от печат през м.юли 2022г., а през м.август и дискът, който съдържа 20-те пиеси от школата в изпълнение на автора и още 2 пиеси – „Копнеж“ за цигулка и пиано и „Пиринска импресия“ за китара и пиано.
Марио Йоцов ще представи и свои камерни произведения и песни в изпълнение на приятели и Академичен хор „Света Параскева“ към Национална художествена академия с диригент Галина Луканова.
„Появата на „Младежки албум за пиано“ на младия композитор Марио Йоцов е приятна изненада за любителите на клавирното изкуство у нас.
Творбите му се отличават с пианистичен усет, с класическо чувство за форма, хармоничност и запомняща се мелодичност, както и с интереса му към българския фолклор, с включените няколко характеристични пиеси с типични ритми и интонации Компакт дискът с авторските изпълнения на Марио Йоцов на тези творби дава ясна представа за пианистичните му възможности, а също така е ключ към автентична интерпретация на тази вдъхновена музика.“
София, 20 септември 2021г.
Проф.Красимир Тасков
Композитор, пианист и педагог

Купи или резервирай билети на:
https://ticketscmart.info/event/972