choveshkata.net

Mon Dec 09, 2013 1:53 am Re: Не-културни събития :) Mon Dec 09, 2013 1:53 am Re: Не-културни събития :)
http://forum.hrankoop.com/viewtopic.php?f=23&t=824

В края на всяка година идва момент, който не случайно наричаме “голямото коледно пазаруване”. Това е времето, когато купуваме прекомерни количества подаръци, вещи за дома и домакинството, храни и какво ли още не.

Сдружение “Устойчиво Общество”, съвместно с Хранкооп, предлага алтернативен базар под името “Моята Еко Коледа”, която включва работилници, изложение и фермерски пазар. Инициативата ще се проведе за трета поредна година, този път последователно в София и Пловдив, и ще даде възможност за среща между потребители, производители и създатели на екологични продукти и творения, като по този начин стимулира по-отговорно потребление, по-малък екологичен отпечатък и не на последно място – стимул за тези, които работят в тази насока, да продължат напред.

И тази година събитието ще предложи богат избор от ръчно изработени украси и подаръци от естествени и рециклирани материали, екологични детски дрехи и аксесоари, както и пазар с дегустации на еко и био храни от местни производители.
Няма да липсват и работилници за изработка на сладкиши, изящни бижута или оригинални предмети за бита и за празника.

“Моята Еко Коледа” е събитие за всички, които харесват различното и индивидуалното; за тези, които предпочитат да не купуват масови индустриално произведени подаръци. Това е базар за тези, които на Коледа искат да поднесат не просто подарък, а лично послание към близките хора, както и да имат на трапезата си храна, отгледана с отговорност към хората и към природата.

Програмата на базара в София ще включва:
– Базар на ръчно изработени украси и подаръци от естествени и рециклирани материали;
– Еко и био пазар на храни и напитки, с демонстрации и дегустации - фермерският пазар Римска стена ще се пренесе на “Моята Еко Коледа” за тези три дни;
– Разнообразни работилници за изработка на бижута, сувенири, подаръци и вкусни изкушения;
– Изяви на артисти в областта на танцовото и музикалното изкуство.

Къде и кога:
– София - 13, 14 и 15 декември в City Center Sofia, бул. “Арсеналски” 2, от 10:00 до 20:00 ч.
– Пловдив - 20, 21 и 22 декември в залата на Народна библиотека “Иван Вазов”, от 10:00 до 20:00 ч.

Sun Aug 04, 2019 2:06 pm Re: Културни събития Sun Aug 04, 2019 2:06 pm Re: Културни събития
Интересна поредица от представления на нов спектакъл на балет "Арабеск" в няколко града тези дни (уви, без София).
https://epaygo.bg/1248386029 или https://www.bingoproject.com/tickets-shows
4 август - Добрич
5 август - Русе
6 август - Велико Търново

Ето и представяне на самата постановка:
https://www.bingoproject.com/what-is-the-project

Fri Oct 04, 2019 2:36 pm Re: International (non-English) speculative fiction Fri Oct 04, 2019 2:36 pm Re: International (non-English) speculative fiction
http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/martin-vopnka-v-sofii

"Спящият град" - роман на М а ртин В о пенка.

Няма да се впускам в размишления колко са важни за мен чехите с класата и светоусещането си като културна деятелност. Може да са с високо самочувствие и някои хора да предпочитат "селяните" словаци като по-земни и сърдечни, но мен чехите ме устройват идеално.

Петнайсетгодишният Крищоф, двете му по-малки сестри Кристина и Ема и любимецът на всички, шестгодишният палавник Самуел, живеят спокойно и щастливо в комфортен дом, защитени и обгърнати с любов от родителите си. Очакват ги вълшебно лято и ваканция. Вместо това обаче са сполетени от внезапна, неизмерима беда, както и цялата планета Земя. Един ден всички, които някога са имали деца, не се събуждат в новото утро, а остават потънали в дълбок летаргичен сън. Никой не знае дали и кога ще се събудят. На планетата са останали да живеят само деца, младежи и бездетни възрастни. С големи трудности доброволни организации успяват да осигурят подслон и грижа за бебетата и по-малките деца, в огромен проблем се превръщат токът, водата, храната, транспортът, интернет…  На малките герои се налага съвсем скоро да опознаят тъмната страна на човешката природа. Четирите деца се срещат със злото в най-различните му проявления, някои от които дори не разбират докрай. Попадат в невероятни приключения, преодоляват сурови изпитания, водят битка за оцеляване и проявяват качества, които изобщо не са подозирали у себе си – съобразителност, отговорност, решителност, храброст, доблест.

Романът е сравняван от критиците с прочутата фантастика на Джон Уиндъм „Денят на трифидите“...
Ако някога апокалиптично спре токът, чехите щели да бъдат едни от малкото, които щели да се справят без проблеми. Преди десетилетия имали доста активни скаутски организации, а според мен и сега се занимават с оцеляване сред природата.

Къде са децата в цялата схема - където съм и аз.
Казах на автора, че като малка, веднъж съм си представила, че нямам родители. Не че нещо лошо им се е случило, а че просто нямам. (Ходя си с къщичката ми, не баш като охлювче, и си имам всичко необходимо, и си е с мен. Това ми хрумна на една разходка във Варна, където ходехме често тримата с мама и тате.) И сега... през повечето време съм сама. При което авторът заключи, че не бива да чета книгата. Не знам защо.

(Отварям скоба, че е почти просташко, като разкажа това на някого, да ми клишира "Внимавай какво си пожелаваш". Аз не си го пожелавах, аз си го представях. It was a game. Има разлика между това да си пожелаваш и да си пророк.)

Иначе каза, че децата я възприемат като приключение, а не като хорър/трилър. И много други неща каза, но сега не ми се пише всичко.

И аз съм като тези деца в книгата - оправям се сама някак си, с помощ/запаси отвън. Имах родители някога, но това беше допреди 13-14 години. Първо мама отиде в Германия през 2005. После баща ми - есента на 2006. Когато тръгваше и ми пошушна, че повече няма да се връща, знаех какво ми казва и се разплаках, а неговата позната, с която се беше видял тогава, си помисли, че плача, щото ми е мъчно за него.

И аз като децата от книгата си стоя вкъщи на сигурно място. Ама не чистя и подреждам колкото тях. Все пак те са цели четирима. А като изляза навън, се налага да се пазя от някои хора. Предимно мъже.
И с мен се отнасят зле, както с децата от романа, въпреки че не съм го очаквала (както и те). Но има и хора, които се отнасят много добре с мен. Някои са ми като майки и бащи. Доста са. А моите са някъде там и си спят немския сън. Бях на 20 г. и може би така и не можах да го преживея, макар че никога не съм искала да ходя с тях.
Когато съм с тях или други близки роднини, усещам, че имам родители и семейство и съм почти както преди. Когато не съм с тях, отново съм сама.
Разликата с романа е, че сестричката ми също не е при мен. Сигурно затова си търся и наричам братя и сестри. Повече братя. Сестрите почнаха да ми ги наричат.
Понякога се налага да си наричам и деца, щото вече одъртях. А някои деца са на по 50-60 г....
И обожавам някой да ми чете, само дето почти никой не се навива или ми чете тъпни, когато не ми се слуша. Мо ме приспиваше и знаеше, че трябва да ме приспи. Особено когато бяхме на чуждо място и ме беше страх.
Не ми пееше, за съжаление. Но беше достатъчно да ме гушка или да е непосредствено до мене, за да съм спокойна. Веднъж дори ми измисли една нескопосана приказка.

Така и не ми свикна на нетърпението, когато искам да му кажа нещо.

И т.н.
Та не вдявам мъжете какво толкова очакват от мен. Аз искам да играя на Scrabble и на Dixit. На Емил почти винаги му беше досадно. Трябваше да полагам специални усилия и организации, за да мога да играя.

Чехите пътуват. Нямат комплекс, че литературата им не може да излезе извън Чехия, понеже е излязла. Киното дори няма да го споменавам.

Thu Jul 21, 2022 12:19 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jul 21, 2022 12:19 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Dodo, I think here's a good place. And I'm interested to hear other people's answers too.

My single closest experience to reading a dictionary was reading Word by Word: The Secret Life of Dictionaries . It was marvelous. :)

(And when I was a high school student, I generously helped myself to the Oxford Advanced Learner's Dictionary and a few others. But I wouldn't count that as proper reading.)

Wed Feb 05, 2014 9:37 am Re: Труд и творчество Wed Feb 05, 2014 9:37 am Re: Труд и творчество
Конкурс за фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян

Тема: -
Краен срок: 10 март 2013 г.
Резултати: (ще бъдат обявени допълнително)
Възраст: -
Вид творба: фантастичен разказ (научна фантастика, фентъзи, ужаси, психологическа фантастика, магически реализъм и др.)
Изисквания: до 1000 думи, до 1 разказ на автор, на електронна поща: konkurs2014 [ет] trubadurs.com
Награди: книги
Повече: http://trubadurs.com/2014/02/04/konkurs-za-razkaz-agop-melkonjan-2014/

Thu Dec 05, 2019 10:43 am Re: Харт: Космическа мисия Вирон Thu Dec 05, 2019 10:43 am Re: Харт: Космическа мисия Вирон
Благодаря, Дес!

(Само смених линка за корицата с един по-ситен вариант от Goodreads, понеже някои сайтове не приемат толкова големи изображения.)

Аз разгласих в:

- forum.chitanka.info
- www.teenproblem.net/forum
- shadowdance.info/forum
- sf-sofia.com/forum
- cheteneto.subtle-bg.com (мъртъв; не ми се занимава да си правя нова регистрация в https://forum.hobbykafe.com/viewforum.php?f=11)
- (понеделник, 9-и) Goodreads групите Bulgaria Reads и Bulgaria

Mon Feb 24, 2014 5:19 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Mon Feb 24, 2014 5:19 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Да се включа и аз с информация за Word 2010.
От лентата се отива на Review -> оттам имаме Track Changes (бутонче, което се намира централно в лентата), като натиснем бутончето малко над текста спираме/пускаме Track Changes. Ако натиснем текста ни се отварят малко повече опции - например с какво име да сме, как да ни се виждат редакциите и т.н... За приемане/отказване на промените ползваме бутоните Accept/Reject леко вляво се падат от Track Changes бутончето. За коментари пък имаме бутонче New comment, то се пада леко вдясно спрямо Track Changes. Имаше и някакъв short cut, но нямам спомен сега какъв беше.

Thu Jun 16, 2022 11:10 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jun 16, 2022 11:10 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Welcome to the club!

What with the world going from crazy to demented, only morons can afford to be not tired. Being tired means you are still sane. Cold comfort, but still...

And of course everybody has the right to silence! Being silent and listening to silence and reveling in silence... A nice refreshing vacation to you!

Here`s something I hope might make you laugh, or at least grin: https://readaholicme.weebly.com/something-stolen-again.html

Farewell wherever you fare!

Thu Apr 03, 2014 12:47 pm Re: Образованието Thu Apr 03, 2014 12:47 pm Re: Образованието
От отзива на Maria в Goodreads :

Може би ми се искаше Коен да е малко по-смел и по-открито да отговор на въпроса – кому е нужно точно такова образование? Но и той като че ли не смее, въпреки че много енергично критикува създателите на Строгата дисциплина. Споменава Джорж Оруел и Големия брат, но само мимоходом. Истината е, че правителствата и тези, които ни управляват, нямат полза от мислещи хора. Трябват им хора, които изпълняват, без да задават въпроси. И образователната система произвежда масово точно такива. Затова и няма да има промяна отвън.
Каква е алтернативата на Строгата дисциплина и мениджмънта на класа? Исках да прочета черно на бяло отговорът, който да е кратък и категоричен, нещо от рода „прави едно, прави две”. Но си дадох сметка (след като прочетох книгата до края), че това не е възможно. Методите за възпитаване на мислещи личности са трудоемки и различни – толкова различни, колкото и хората, които участват в дадена група. Всяка група по свой начин намира решение на възникващите проблеми. Не може да има общовалидна рецепта. Все пак има няколко основни неща.
На първо място е равнопоставеност на децата и учителите – така всеки ще може да се изкаже свободно и да участва в изработването на работещ модел. А моделите могат да са както за учебната програма, така и за въпроси от извънкласните дейности, отношенията в класа и каквото друго се сетим. За целта учителите трябва да се откажат от контрола си върху класната стая, което ми звучи почти като научна фантастика.
На второ място учителите и учениците трябва да изградят общност. Това означава да се чувстват в безопасност заедно, оценени и уважавани, да имат общи цели (напр. научаване на нови неща, справяне с възникнали проблеми, поддържане на приятелска атмосфера). Общността е такова събиране на хора, в която всеки може да запази индивидуалността си, без от това да страдат другите. И не е същото като да подчиниш себе си на нуждите на колектива.

Sat Mar 21, 2020 10:43 am Re: Образованието Sat Mar 21, 2020 10:43 am Re: Образованието
СофтУни пуска безплатни обучения: https://softuni.bg/cms/news/details/828?utm_source=facebook&fbclid=IwAR01fpux8V125vlPXouftnDxVOQhWAX87S7u9LTyYoSL6Sc_8vSF9qmUECU#



Както всички знаем, в момента светът е изправен пред голямо предизвикателство, а именно - COVID-19.

Ние в СофтУни предприехме всички възможни мерки, за да предотвратим разпространението на вируса и да се отнесем с грижа както към вас, така и към нашия екип. Повечето от вас вече знаят, че курсовете ни за периода на обявеното извънредно положение преминават изцяло в онлайн форма на обучение, като този срок е възможно да претърпи промени, съобразно изменения в публично обявените превантивни мерки.

В подобни времена, ние знаем, че дните минават бавно, затова този път сме подготвили нещо специално за вас, което вярваме, че ще ви накара да се усмихнете! :)

От днес СофтУни предоставя абсолютно безплатен достъп до някои от най-желаните ни обучения и семинари. С тях се надяваме, че ще ви помогнем да продължите да се развивате и усъвършенствате, а наред с това и дните да минават по-леко и бързо.

Ако все още не сте сигурни, ето още няколко причини, поради които си струва да се присъедините към безплатен курс по ваш избор:

- Набор от ключови безплатни курсове, подходящи за напълно начинаещи;

- Достъп от всяка точка на света;

- Свободен достъп до ресурсите, за да учите в най-удобното за вас време.

Всичко става с безплатна регистрация в сайта ни, така че ще сме щастливи да поемем заедно към едно ново приятно предизвикателство! Включи се още сега:

Обучения:

• Digital Business Fundamentals
• PR Communications
• Influencer Marketing for Brands

• Design for Social Media
• AutoCAD Fundamentals
• Design in the Advertising World

• Обучение за учители

• JavaScript for Front-End
• Database Introduction
• Python Essentials
• PHP Essentials
• Java Essentials
• C Essentials
• QA Essentials
• WPF Essentials
• JavaScript Essentials
• C# Essentials


Семинари:

Освен обученията, имате възможността да изберете и някой от предстоящите онлайн семинари:

• Съвременни брандови и маркетинг стратегии
• Как да доминираме във Facebook: за напреднали
• Дигитален маркетинг и PR ръка за ръка
• Първи стъпки с професионалната мрежа LinkedIn

Tue Apr 07, 2020 11:23 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Tue Apr 07, 2020 11:23 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
И понеже ми се чини, че конкретния случай го поизяснихме, прехвърлям се към по-принципните предложения на Любава:

(...)
Проблем 1: имаме issue с non-violent communication. Много думи, формулировки тук са силно violent. Без значение дали изказани по адрес на човек от форума/ЧоБи или четвърти незнайни нам лица. Които и да са лицата, ми се струва, че разнообразието ни води до това някому нещо да отеква. И да води натрупвания. Дали те са със степен да откажат някой да чете някого или и целия форум - можем само да гадаем докато не се проверим някак :) Но - ако силните неща не се казват с изричност за хумор, който ги разсейва впоследствие (и то такъв, че всички да го усетят при все различните ни идиотски събрани чувства за хумор тук ;))), трупа се малко по малко. Затова - предложение за живо обсъждане с модериране на това. И записки, и илюстрации, каквото трябва.
След което всички не само да си обещаем, но да положим усилие да се справим с проблема, включително с помощта на другите, които всеки път при клик на violent communication, да ни сигнализират и обясняват и ако установим, че да, е violent (дори и ние нищо насилствено да не сме възнамерили), да имаме ангажимент да го премахмем от изказа си. Колкото и това да ни ощетява като личен мерак, езикова уникалност, т.н. Поне в рамките на общуването тук. Към трети и четвърти лица - кой както си ще.

2. Проблем 2 - ценностите, които се предполага, че дори и да са изрично написани, коментирани, т.н. за общността на ЧоБи (както по отношение на работа с читатели, приятели, външен свят, идеи за развитието на света и хората, т.н.) и да се приемат като основополагащи и подразбиращи се и неподлежащи на дискусия - да се оказват с размит/плуващ/неинтегрируем характер за всички. За тях лично бих предложила дискусия, в която с радост ще се включа също - на която да се изговорят, обсъдят, и при преценка, че са споделени и остават - да си имат и някакъв "превод" какво значат в живия живот и практика - бил той свързан с това кое по какви канали се разпространява, какви медии се посочват или не във форума, както и кой съблюдава това на практика, т.н.
Също така - преди да се говори подобен разговор, да си направим извадка на конкретните примери от всички по-горни постове (а и други тук), за да не пропуснем нещо - както за "вътрешните" дела и документи, така и за "външните" с онзи голям лош свят навън, в който бродят мечки и вълци ;)

За 1 съм силно „за“ да направим такава дискусия, стига да се съберем поне петима души, за които е важна. (Ако сме по-малко, по-скоро да си решим нерешеното с индивидуални разговори.)

И се замислих: дали да ви насърча да ползвате бутончето с удивителната (Report this post), което стои горе вдясно над всеки пост, за сигнализиране на violent communication? Това поне би автоматизирало събирането на постове-„спусъци“ - и може би ще ни помогне да съзрем някакви тенденции.

За 2 не съм сигурен дали разбирам/съзирам проблема. Ако обаче се натрупат други хора, които го споделят, също ще участвам.

Thu Sep 18, 2014 10:55 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“ Thu Sep 18, 2014 10:55 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“
Обаче... готино се е получила приказката „Саша“. Чак гръбнакът ми настръхна, като си припомних какво има да ни каже мъничкият ѝ герой...

Ммммм!

Thu Sep 25, 2014 5:46 pm Re: Не-културни събития Thu Sep 25, 2014 5:46 pm Re: Не-културни събития
В Пловдив - на Главната има прекрасна изложба
Тя не е културно събитие. Не е и не-културно.
(Между)човешко. Лично.
Обръщащо навътре и навън - към родителите.
Не знам докога ще е там.
Препоръчвам я
За да не забравяме кои сме, защо сме и какво сме. Или трябва да бъдем.
Трябва :)

Дано да даде търсения отзвук и за набиране на доброволци.
Поклон заслужава и Параскева - автор на текстовете към фотографиите.

Час внимание

Връзката по-горе е към "подгрявката за изложбата"
Други снимки - към разкритието под началните въпроси - във ФБ страницата - https://www.facebook.com/soschasvnimanie

Не знам дали ви се е случвало подобно: изложба, фотоси с истории за възрастни, понякога останали сами жени и мъже. Истории за красив живот.
За спомени. Набраздени ръце в близък план. Преведена баба, която сади цветя, но не изправя кръст и в свободното си време. Щото така някак й се е стекло
И зад гърба ви, докато тънете там нейде в своите лични светове и допира с тези хора от снимките, да чуете жена да казва: "Ела, виж, виж."
И зачита от текста до снимката "Не самота. Самотия е това"
"Така - много точно го е казала, точно както исках и аз"

Wed Nov 05, 2014 12:55 am Re: Не-културни събития Wed Nov 05, 2014 12:55 am Re: Не-културни събития
Нали много обичаме да гласуваме - до 10. ноември, за Натура 2000: http://www.ceeweb.org/go-wild-2/voting/landscapes/

Светлето wrote:Естествено не е задължително! Но е хубаво, защото има удивителни кадри!

Thu Dec 11, 2014 3:01 pm Re: Не-културни събития Thu Dec 11, 2014 3:01 pm Re: Не-културни събития
Освен, че посещение на Моята Еко Коледа ще направи възможно да си купите хубави и по-чисти (всячески - откъм материали, хора и помисли :)) подаръци, ще можете да помогнете и на Димо, ако имате място, за което можете да си вземете биотор:

https://www.facebook.com/events/475620112575848/
Новина от последните минути – по време на Моята Еко Коледа ще има и специална акция в подкрепа на един млад фермер - Димо Стефанов от с. Хаджи Димитрово, общ. Казанлък.
Проектът му WasteNoMore Farm е пред фалит, след поредния сблъсък с Държавен фонд „Земеделие“ и отказът им да получи второто плащане по мярка 112 "Млад фермер". Това принуждава в момента Димо ударно да разпродава биотор, за да събере нужните средства. Ако не успее го чака запор и възбрана на имуществото.
Димо прие поканата ни и ще бъде в София в събота късно следобед, когато лично той ще представи фермата си и ще разкаже за продуктите си. Точният час ще обявим по-късно отново тук. На другия ден – 14 декември, през цялата неделя, всеки, който иска да го подкрепи може да си закупи от него качествен биотор.
Ще сме ви благодарни да споделите с повече приятели!
Повече за Димо и това, което произвежда можете да видите тук:
http://www.wastenomo.eu/blog
Още инфо тук -
https://www.facebook.com/events/1509685035977956/?ref=44&unit_ref=related_events
https://www.facebook.com/SOSDimo/timeline

Thu Jan 08, 2015 12:50 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Thu Jan 08, 2015 12:50 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Notes to self:

Задължителни елементи в анонсирането на „Промяна“:

– по стените ѝ е пълно с ПУШКИ! Някои от тях даже гръмват!

– не сме пропуснали всенародните любимци: ВАМПИРИТЕ!

– успява да задържи интереса ви 250 страници – без нито една ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ!

... Нещо пропускам ли?

Thu Jan 22, 2015 8:20 pm Re: Труд и творчество Thu Jan 22, 2015 8:20 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс за детска книга "Петя Караколева" 2015

Тема: -
Краен срок: 30 септември 2015 г.
Резултати: ---
Възраст: -
Вид творба: детска книга
Изисквания: участват само новоиздадени през 2014 година книги (на хартия)
Награди: ?
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=20662&sid=7


Национален детски литературен конкурс

Тема: “По следите на едно писмо в бутилка”
Краен срок: 20 март 2015 г.
Резултати: ---
Възраст: 7-16 г.
Вид творба: разказ, приказка, стихотворение
Изисквания: до 2 литературни творби, специално създадени за конкурса, с обем до 5 машинописни страници, се изпращат на имейл: reglibsliven-в-iradeum.com
Награди: ? и публикуване в сборник
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=20649&sid=7



Годишни награди за принос в областта на литературата и хуманитаристиката

Тема: -
Краен срок: 31 март 2015 г.
Резултати: до 1 ноември 2015 г.
Възраст: -
Вид творба: сборник с разкази, повест, роман
Изисквания: произведения, публикувани в периода от 1 януари до 31 декември на годината, предхождаща провеждането на конкурса, с " приносен характер за българската словесност, както и в отстояването на общочовешките и християнски ценности".
Награди: до 5000 лв.
Повече: тук

Thu Mar 18, 2021 10:50 am Re: Share the Joy Thu Mar 18, 2021 10:50 am Re: Share the Joy
Отзиви за англоезичния превод на романа „ЕНИА“ :

Thank you for sending me your query for ENIA. I thoroughly enjoyed the voice of your characters and overall vision for this book. However, I am not currently looking for science fiction projects like this and must pass. I wish you the best of luck in finding the right home for this project.

I didn't want to stop reading, but life calls. So far, ENIA is the most entertaingly original story I've read on Inkshares since I joined in 2015. Lekov's lively, flowing writing swept me along on the promise of a journey I've never even imagined.

(Благодаря на Виктор, автора на романа, че ми ги препрати.)

Sat Mar 14, 2015 11:44 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Sat Mar 14, 2015 11:44 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Смятам след време като правим официално представяне, да раздавам растенийца. Нали в целия копнеж имаше няколко текста за отглеждане на растения в домашни условия. Надявам се заради това да не трябва да се цепя в тема за идеи. Аз направо си го обявявам.

Мислех да е малко изненада, но в момента съм изнурена и имам нужда да го напиша. [/color]

Sun Jun 13, 2021 11:37 pm Re: Не-културни събития Sun Jun 13, 2021 11:37 pm Re: Не-културни събития
Социален playback театър Storycatchers / "Ловци на истории", https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=31680#p31680
16 юни, сряда, 19 ч., камерна зала на Националния студентски дом при площада пред парламента. На най-долния етаж вляво и в дъното вдясно.
Свободен вход, но с предварително записване на storycatchers.pt въ gmail или при мен.

Предния път изпаднах в много кофти ситуация и им се отрази, за жалост. А бяха сякаш за първи път толкова поетични, но аз не бях в спокойно състояние :roll:

Wed May 06, 2015 11:40 am Re: Най-чувствените сцени, на които сте попадали Wed May 06, 2015 11:40 am Re: Най-чувствените сцени, на които сте попадали
Още из Goodreads темата:

Може би тази сцена би отговорила на изискванията.
И може би някой ще се сети и откъде е... :)
He took her in his arms again and drew her to him, and suddenly she became small in his arms, small and nestling. It was gone, the resistance was gone, and she began to melt in a marvellous peace. And as she melted small and wonderful in his arms, she became infinitely desirable to him, all his blood-vessels seemed to scald with intense yet tender desire, for her, for her softness, for the penetrating beauty of her in his arms, passing into his blood. And softly, with that marvellous swoon-like caress of his hand in pure soft desire, softly he stroked the silky slope of her loins, down, down between her soft warm buttocks, coming nearer and nearer to the very quick of her. And she felt him like a flame of desire, yet tender, and she felt herself melting in the flame. She let herself go. She felt his penis risen against her with silent amazing force and assertion and she let herself go to him She yielded with a quiver that was like death, she went all open to him. And oh, if he were not tender to her now, how cruel, for she was all open to him and helpless!

She quivered again at the potent inexorable entry inside her, so strange and terrible. It might come with the thrust of a sword in her softly-opened body, and that would be death. She clung in a sudden anguish of terror. But it came with a strange slow thrust of peace, the dark thrust of peace and a ponderous, primordial tenderness, such as made the world in the beginning. And her terror subsided in her breast, her breast dared to be gone in peace, she held nothing. She dared to let go everything, all herself and be gone in the flood.

And it seemed she was like the sea, nothing but dark waves rising and heaving, heaving with a great swell, so that slowly her whole darkness was in motion, and she was Ocean rolling its dark, dumb mass. Oh, and far down inside her the deeps parted and rolled asunder, in long, fair-travelling billows, and ever, at the quick of her, the depths parted and rolled asunder, from the centre of soft plunging, as the plunger went deeper and deeper, touching lower, and she was deeper and deeper and deeper disclosed, the heavier the billows of her rolled away to some shore, uncovering her, and closer and closer plunged the palpable unknown, and further and further rolled the waves of herself away from herself leaving her, till suddenly, in a soft, shuddering convulsion, the quick of all her plasm was touched, she knew herself touched, the consummation was upon her, and she was gone. She was gone, she was not, and she was born: a woman.

Ah, too lovely, too lovely! In the ebbing she realized all the loveliness. Now all her body clung with tender love to him, and blindly to the wilting penis, as it so tenderly, frailly, unknowingly withdrew, after the fierce thrust of its potency. As it drew out and left her body, the secret, sensitive thing, she gave an unconscious cry of pure loss, and she tried to put it back. It had been so perfect! And she loved it so!

And only now she became aware of the small, bud-like reticence and tenderness of the penis, and a little cry of wonder and poignancy escaped her again, her woman's heart crying out over the tender frailty of that which had been the power.

'It was so lovely!' she moaned. 'It was so lovely!' But he said nothing, only softly kissed her, lying still above her. And she moaned with a sort Of bliss, as a sacrifice, and a newborn thing.

And now in her heart the queer wonder of him was awakened.

A man! The strange potency of manhood upon her! Her hands strayed over him, still a little afraid. Afraid of that strange, hostile, slightly repulsive thing that he had been to her, a man. And now she touched him, and it was the sons of god with the daughters of men. How beautiful he felt, how pure in tissue! How lovely, how lovely, strong, and yet pure and delicate, such stillness of the sensitive body! Such utter stillness of potency and delicate flesh. How beautiful! How beautiful! Her hands came timorously down his back, to the soft, smallish globes of the buttocks. Beauty! What beauty! a sudden little flame of new awareness went through her. How was it possible, this beauty here, where she had previously only been repelled? The unspeakable beauty to the touch of the warm, living buttocks! The life within life, the sheer warm, potent loveliness. And the strange weight of the balls between his legs! What a mystery! What a strange heavy weight of mystery, that could lie soft and heavy in one's hand! The roots, root of all that is lovely, the primeval root of all full beauty.

Благодаря за тая сцена. Наистина е красива.

(Без да съм чел книгата, отгатнах коя е – само по това, което бях чувал за нея и как си представях, че би звучала. :) Дори се замислих дали да не я добавя към да-чета списъка... но навярно ще ми дойде твърде камерна и двуперсонажна. Като основния ми проблем с ранните части на „Здрач“. ;)

В тая догадка обаче може и да греша...)

Книгата е толкова известна, че се счита за класика в жанра. (...) И не е точно двуперсонажна. Този човек определено пише красиво... :)

(...) Пристигнахме вкъщи, отворих една бутилка вино, разприказвахме се. С Кас винаги си лафихме много добре. Говореше тя малко, после замълчаваше, започвах аз. Разговорът вървеше лек и свободен. Много тайни откривахме заедно. Когато говорихме за нещо красиво, Кас се смееше, смееше се от сърце. Баше като голямата радост, която излъчва огънят. Говорейки, започнахме да се целуваме, притиснахме се един към друг. Бяхме възбудени и искахме да си легнем. Тогава Кас съблече роклята си и го видях - един грозен и извит белег на гърлото й. Дълъг и дълбок.
„Дявол да те вземе - казах, - дявол да те вземе, какво си направила?“
„Опитах със счупена бутилка една вечер. Не ти ли харесвам вече? Не съм ли красива?“
Дръпнах я в леглото и я целунах. Тя се отдръпна и се засмя.
„Някои клиенти дават десетачка, а след като се съблека, отказват да го правят. Но вече са платили. Много е смешно.“
„Да - казах, - ще пукна от смях...Кас, моя мила кучко, обичам те, стига си се самоунищожавала. Ти си най-красивата жена, която познавам.“
Целунахме се пак. Кас плачеше без глас. Усещах сълзите й. А дългите й коси се вълнуваха въху мен като черното знаме на смърта. Любехме се и любовта ни беше бавна, спокойна и прекрасна.
Сутринта Кас стана и приготви закуска. Изглеждаше спокойна и щастлива. Пееше. Бях още в леглото и се наслаждавах на нейното щастие. Дойде при мен и ме дръпна.
„Ставай, копеле! Измий си лицето и пишката и ела да се забавляваме!“
Онзи ден я заведох на плажа. Беше делник, лятото беше още далеч и наоколо беше пусто, по прекрасен начин. Скитници, загърнати в дрипите си, спяха по пясъка. Друти седнали но дървените пейки, си поделяха бутилка вино. Наоколо летяха чайки, обезумели и безгрижни. (...)
(...) Някакво странно спокойствие се простираше навсякъде и вървяхме, и лягахме, и не приказвахме много-много. Толкова просто и толкова красиво беше да сме заедно. Купих два сандвича, пиене и пуканки. Похапнахме седнали върху пясъка. Прегърнах Кас и така сме заспали за около час. Беше по-хубаво от любене. Беше един непрекъснат поток, без никакво напрежение. (...)
Най-красивата жена в града из Любовни истории на обикновенната лудост, Чарлз Буковски
Erections, ejaculations, exhibitions and general tales of ordinary madness, Charles Bukowski

Гергана, благодаря, че съживи нишката!

Буковски, м? :) Ето тогава и един друг „Б“ – Питър Бийгъл, в „ Песента на ханджията “:

Онова, което се случи с мен онази нощ, никога не се повтори пак.
Преди това, да – виждам пропуска си по лицето ти – да, това се беше случвало, ако под „това“ имаш предвид да бъда в легло с повече от един човек. Но в онази ситуация нямах избор, нито пък удоволствие, и не желая да ти разказвам повече за нея. Говоря за избор и за нещо повече от избор, повече от честно жадуване – нещо, което наистина никога не бях усещала, при все дългото ми познанство със собствената ми кръв. Когато Нятенери въздъхна и пое Росет в прегръдката си, тогава аз също трябваше да го имам. Лудостта беше толкова внезапна, толкова проста, толкова пълна.
Твърде много вино, твърде дълбоко ридание? Навярно. Със сигурност нямаше нищо общо с ревност, с Нятенери – едва виждах Нятенери в онзи миг, едва чувах друго освен гласа си, казващ наблизо:
– Не без нас. Не тази нощ.
Защо го казах? И защо изобщо говорех от името на Лукаса, след като точно тогава не ме беше грижа за нищо освен за себе си? Като отговор мога да предложа само, че в крайна сметка трябва да съм видяла някак Нятенери, трябва някак да съм разчела погледа, който ми хвърли тогава, не ядосан, а ужасèн, умоляващ, отчаян. Момчето се дръпна зяпнало, горкото дете, но Лукаса… Лукаса се засмя и звукът беше сладък колкото онзи, който издават покритите с лед вейки напролет, звънтящи и пукащи заедно.
– Росет е наш – обявих. – Той е нашият рицар, нашият неопетнен и доблестен обожател, служещ на всяка от трите ни без пристрастия или щения.
Тялото ми трепереше – не можех да го овладея, – но гласът ми бе спокоен и бавен. Това е друг номер, един от най-старите ми, научен на скъпа цена. Винаги действа.
– Ти напълно заслужи наградата си – казах на Росет. Отидох до него, сложих ръце на горещото му лице и го придърпах надолу към себе си. Колко шеги и песни има за целуването на зяпналия простак от конюшните, с тор по ботушите и под ноктите, с кобилите и жребците – единствения му образ за любовта. Устата на Росет беше едновременно мека и силна и имаше вкус на първия лек повей в лятно утро. Ръцете му върху мен, когато дойдоха, бяха толкова нежни, че се почувствах сякаш пак ще заплача, или ще закрещя от смях, или ще избягам от стаята. Ако тогава не ме беше прегърнал, щях да падна.
Цяло щастие е, че съм имала много малко възможности да открия с каква ужасна лекота нежността намира сърцето ми. Благодаря за късмета си всеки ден. О, да, наистина.

Има и още. :)

Thu Oct 08, 2015 1:44 pm Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ Thu Oct 08, 2015 1:44 pm Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ
Утре вечер, петък, от 18:30 ще гледаме Tomorrowland ;)

ФМИ през главния вхуд, "зала 100 е наляво по коридора и по 1-2 стълбички надолу пак наляво". Ако не сме там, ще знаят къде точно сме.

Аз най-накрая ще занеса един чай, който отдавна чака.
Може да си донесете канче или термосче, за да си направите чай, без да хабите чашка.

Sat Nov 21, 2015 10:19 am Ной Sat Nov 21, 2015 10:19 am Ной
Отзив в Goodreads :

Ако копнееш за литературоведски отклик, виж тук:
Най-изплагиатстваното произведение, което съм чел. Когато стигнах до плагиатство номер сто, се отказах да ги броя.

Ако предпочиташ безсрамна шуробаджанашка реклама:
Свежа книга-игра (толкова свежа, че корицата ѝ още не беше изсъхнала достатъчно, за да я закача тук), която по свежест на постройката съперничи на „ Голямото... “ – какво ти, направо „ Още по-голямото приключение на малкото таласъмче “. (И даже я задминава – с преходи, препращащи към други книги-игри.)

Ако настояваш да пиеш направо от извора:
– Затвори очи – чува Ной глас. – Остави краката ти да те водят. Те знаят пътя по-добре от ума ти.
Ной го послушва и се оставя на тялото си. Съзнанието отстъпва назад. Вътрешният диалог е прекратен. От прехода в полусънно състояние го изважда удар с чепата дряновица по главата.
– Събуди се! Как очакваш да научиш нещо за стрелбата с лък, докато спиш!
Ной отворя очи и потърква объркан надигащата се на челото му цицина. Оглежда се – планините вече не са планини, нито реките – реки!
– Ебаси прехода от Кастанеда към дзен – обажда се вътрешният му глас.
– Ти да мълчиш – перва го с тоягата вътрешният глас на Учителя.
Ной е стъпил на ръба на света. Под краката му зее дълбока пропаст, а две мишки – черна и бяла – гризат ягодки. Към него пристъпва бавно величествен бял тигър. Ной сваля лъка и се прицелва внимателно.
– Това е богинята Куон, глупако, не стреляй – изпищява вътрешният му глас.
В този миг Ной се ПРОБУЖДА. Кундалини запрепусква по енергийните му канали, спъва се няколко пъти, но всеки път се изправя, разтърква ударените места и продължава. Планините отново са планини, а реките – реки. САТОРИ!!!

Ако смяташ, че от прекомерните избори се затъпява:
Значи сме чели едно и също научно изследване... Какво? Не го ли знаеш? Ами пробвай другия път в супермаркета: измери си IQ-то, преди да влезеш; постой половин час пред щанда с петдесетте вида суджук; после пак си измери IQ-то.

А ако просто търсиш истински спойлър:
Тук го няма. Разправяй се с епизод 42.

Wed Jan 20, 2016 1:40 pm Re: Културни събития Wed Jan 20, 2016 1:40 pm Re: Културни събития
филм, който разказва за това как се купуват протестери, тоест как се организират платени протести в последно време.
Филмът е утре, в 19 часа, с безплатен вход. Таман време за почивка от многото сесийно четене!
Каня ви на прожекция на късометражния ми филм „Стопанинът на къщата“, в четвъртък от 19 часа, блок 4 (от 19 до 20:45), кино Одеон. Вход свободен. Прожекцията е в рамките на международния кинофестивал „Нова вълна“. Почетен председател на журито е проф. Боян Биолчев.
Това е моят дипломен като режисьор, а негов художествен ръководител е проф. Георги Дюлгеров. Сценарият на филма беше селектиран за Сараево Талант Кампус 2015, а филмът – в конкурсната програма на най-стария български кинофестивал „Златна роза“ 2015 и на още няколко фестивала в чужбина.
С участието на Димитър Николов, Биляна Георгиева, Владимир Люцканов и др.
Игрален, 27 минути.
Тук е програмата на фестивала: http://newwavefilmfest.com/?page_id=70
Линк към трейлъра на филма: https://www.youtube.com/watch?v=ZVkVe_EBCR0
Ще се радвам да ви видя!
Галя Георгиева

Tue Feb 09, 2016 11:41 pm Re: Ной Tue Feb 09, 2016 11:41 pm Re: Ной
ФълЮбих сЪ ф хартИятА!!! Кълна се, че е рециклирана и буквите така елегантно искрят, както в Дракончето. Дори може би повече, защото шрифтът е по-специален.

Fri Feb 26, 2016 12:36 am Re: За Филмите и Хората... Fri Feb 26, 2016 12:36 am Re: За Филмите и Хората...
"Мостовете на Медисън" - невероятно чист, човешки, обичащ, сгряващ и просълзяващ - за голямата любов, която можем да срещнем и за големите хора, които могат да продължат и след като не са я задържали и признали, че трябва да тръгнат.
Изобщо - филм, който разплаква радвайки. Понасълзено може да звуча, защото изпращам края му по телевизията в момента.

Мерил Стрийп и Клинт Истууд - за двама души, които "вече не са двама души, защото никой не е сам и друг без другия". И за това как порасналите деца срещат истинските си родители в написаното и завещаното. И намират и себе си - онзи покой, който въздига, ощастливява и отваря простори.

Има нещо в Мерил Стрийп и влизането й в такива роли - на силната, уязвима жена, която среща човека, когото търси, бори се за него, разбирайки, че може би всъщност не може да го "има" в смисъла на притежание, знание, сигурност. Но тук - излиза вече в осъзнаването, че чувството е чисто и там, когато нищо не иска, защото то е. Истуд има една много вярна реплика, докато са заедно една вечер и тя се опитва да го сглоби в пъзел, разпитвайки кога какво е правил, имал: "Не можеш да събереш 30 години в 5 дни".

Fri Jun 13, 2014 8:34 am Re: Слънце недосегаемо Fri Jun 13, 2014 8:34 am Re: Слънце недосегаемо
Ох... чака ме тежък превод, значи.

(Но както биха казали фамо-граморите: „Не бива да униваш не бива, Кале. Тамай си там – щом речено е, ще стане.“ )

Tue Apr 05, 2016 4:28 pm Re: Не-културни събития Tue Apr 05, 2016 4:28 pm Re: Не-културни събития
От този списък с априлски събития http://www.peika.bg/statia/Nay_interesnite_sabitiya_prez_april_l.a_i.88797.html
научих за събирането на колелета http://www.peika.bg/Kolelo_za_smet_za_dete_velosiped_kampaniya_l.e_i.94996.html. И задействах процеса.

А първото научих от дрехосъбирателно събитие тази неделя - https://www.facebook.com/events/968025143287897/.

13/16 април също има събитие за дрехи и други ресурси - https://www.facebook.com/events/1731607080388702/

Thu Sep 08, 2011 5:21 pm Re: Зиндел - "Дивото" Thu Sep 08, 2011 5:21 pm Re: Зиндел - "Дивото"
Много е страшно да се сблъскаш с истински „черен идеолог“, Слънчице. С твоето „аз – анти-аз“. И много... израстващо. Ако успеете да не се изколите междувременно. Даже с възглавници.

Имам доста анти-аз-ове за приятели. Иначе не е интересно. Чак напълно анти-аз-ове... Не са. Някои ме плашат с различните си морални виждания, други пък са твърде добри в някои истински дисциплини в живота (смисъл... някак все знаят какво да правят), трети пък са твърде чувствителни, четвърти - твърде бавно загряващи... Абе бая различни люде познавам. Но... Ако има един истински анти-аз, който да ми е приятел... Признавам, има. Не е баш Хануман ли Тош, но може да е достоен кандидат в женски род. Нека я наричаме Богомолката, аз без това се опитвам да я убедя, че е богомолка. Не само защото от нея струи една анти енергия спрямо съществата от мъжки пол - знаете, женските богомолки отхапват главите на мъжките, муахаха. Но както и да е. Така започнах да й казвам, след като на една практика се опитах да я нагъделичкам, а тя така здраво ми стисна ръката... Но защо е анти-аз. Защото съм била нея, затова. Тя е супер себевглъбена, отделяща наистина твъъърде много време за учене, просто безумно много, убийствено сериозна и все по правилата, позволяваща само на тесен кръг хора да общуват с нея, като на повечето не позволяват да се докосват до нея. Аз принципно се превърнах в гушлив човек, но не смея да се доближа, вземе ме ухапе... Не, точно такава е аурата й, супер анти човешка. Тя твърдеше, че не е плакала от години, а се разплака, задето имаше пет плюс, а не шест на едно изпитване. Твърдеше, че не се страхува от нещата от живота, ама умира от страх от напълно безобидния учител по ИТ. Прави се, че не разбира хората, но всъщност мене ме надушва супер ясно и по-напред от хората, дето са ми доста по-близки. Напълно ясна ми е, макар че не знам почти нищо конкретно за нея, я познавам перфеткно. И чупя тази нейна студеност с хумор, с безобразен сарказъм и убийствена, цинична ирония. И тя се прави, че не й харесва, вика ми "е, стига де", а се хилоти. Студената кралица на вкоравените сърца ми се хили на глупостите и за сметка на еди-кого-си, когото подигравам в случая. И ми действа добре, че го правя и че понякога я отпускам, мдам. Тя е умно дяце, но начинът, по който знае нещата, е противоположен на моя. Тя ги учи така, както са. Аз импровизирам, винаги. Тя учи постоянно. Аз уча колкото се може по-малко. И някак резултатите ни са пооочти едни и същи. Мисля, че тя дълбоко в себе си ме обича по нейния си начин да обича. Както и аз я обичам, макар че понякога тази нейна скованост ме вбесява и вади извън кожата ми. Знам и че дълбоко в себе си някаква част от нея вероятно ме мрази, задето (това не е самовлюбеност, а факт) тя се мъчи толкова много за толкова важното учене, а на мен просто ми се получава, като през цялото време не спирам да говоря с един вид презрителност за учението и т.н. Мисля, че и някаква част също дълбоко в мен се плаши от нея, задето бих могла да съм като нея. Мдам... Споко да не стана Данло-Хануман модел...

Sun Jun 12, 2016 3:50 pm Re: Труд и творчество Sun Jun 12, 2016 3:50 pm Re: Труд и творчество
Kонкурс за фантастичен разказ
Тема: Първи контакт. Първа среща с извънземна форма на живот. Предпочитаме разказите да са във фантастичния жанр, приключенска или твърда фантастика.
Краен срок: 31 юли 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: ?
Вид творба: Кратък разказ
Изисквания: Разказът трябва да е до 2000 думи, написани на кирилица. Шрифт - Times New Roman, големина – 12, формати .doc .docx .rtf .odt. Конкурсът е явен, вписвате имената си под заглавието на творбата. Изпращайте творбите си на имейл адрес: strugatskykonkurs[et]gmail.com
Брой творби: По един разказ от участник. Ще приемаме непубликувани на хартия разкази, както и не награждавани в други конкурси. С предимство ще са досега непубликуваните в интернет.
Награди: Разказът оценен на първо място ще получи парична награда на стойност 300 лв. Награденият автор ще бъде обявен на националния конвент Булгакон 2016. Ако се съберат достатъчно на брой качествени произведения ще издадем хартиен сборник, от който участващите в него автори ще получат по една авторска бройка.
Повече информация: ИА Фокус и фейсбук страницата „Истории от някога“