choveshkata.net

Sat Feb 15, 2014 7:19 pm Re: Труд и творчество Sat Feb 15, 2014 7:19 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс за разказ на младежка тема 2014 г.

Тема: младежка
Краен срок: до 30 юни 2014 г.
Резултати: ---
Възраст: от 16 до 35 години
Вид творба: разказ
Изисквания: до четири стандартни страници А4, шрифт Times New Roman 12, с файлово разширение doc (може да е вече публикуван) се изпращат на на e-mail: mladejkirazkaz-в-gmail.com
Награди: до 600 лв.
Допълнителна информация : тел: 052/820 804; 0884 990634, гл. експерт Радостина Ганева

Повече: http://www.varnanamladite.com/?idpub=1197

Sun Dec 22, 2019 4:35 pm Re: Културни събития Sun Dec 22, 2019 4:35 pm Re: Културни събития
Много интересна покана, която получихме в пощата на ЧоБи:
Литературен клуб „Отвъд кориците“ празнува своя пети рожден ден с литературно четене на 10 януари в клуб „Журналист“. В събитието ще вземат участие поети и писатели от различни възрасти, а целта е да се покаже приемствеността между поколенията и да се даде гласност на различните стилове в модерната литература. Свои творби ще представят Александър Цонков, Ана Цанкова, Богомила Найденова, Валентин Попов, Георги Славов, Доротея Луканова, Ивайло Диманов, Николай Николов, Петър Чухов, Райчо Русев, Хайри Хамдан, Цветина Рангелова, Цветелина Александрова.

Организаторите обещават и много изненади за присъстващите. Началният час е 19 ч., а входът е свободен за всички желаещи.

„Отвъд кориците“ е създаден през декември 2014 г., като целта на клуба е да дава шанс за изява на прохождащи автори в литературния свят и да промотира некомерсиалното писане. От есента на 2017 г. организацията поддържа онлайн-платформа, в която са публикували над 100 автори, а през лятото на 2018 г. излиза и електронната антология „Отвъд кориците. Година първа“. За своята история клубът е провел над 40 събития от различен характер – дискусии, литературни четения, премиери на книги и творчески работилници.

Повече информация може да намерите в събитието във Facebook .
За съжаление, ние по това време ще сме в Говедарци. :(

Sat Feb 15, 2020 7:36 pm Re: Културни събития Sat Feb 15, 2020 7:36 pm Re: Културни събития
Бетовен на 250 г. - Първи концерт

19.02.2020, сряда 19-21 ч., Организирано от Silhouettes Chamber Ensemble и
City Mark Art Center - Сити Марк Център за Изкуство (София, бул. "Янко Сакъзов" 30)

https://www.facebook.com/events/443097726645718/

Камерен ансамбъл "Силуети" ще се присъедини към европейските празненства за 250 годишнината от рождението на Лудвиг ван Бетовен с цикъл от четири концерта в залата на Сити Марк Център за изкуство, София. В четири вечери музикантите ще представят различни страни на камерното творчество на композитора, както и произведения от Хайдн, Моцарт, Шуберт и Брамс – автори свързани с името на Бетовен.

Пакетен билет за целия цикъл можете да закупите на касата на Сити Марк Център за изкуство (тел. 02 955 7478)

Първи концерт
19 февруари 2020 (сряда) 19 ч.
Програма:
Лудвиг ван Бетовен – Трио за цигулка, виолончело и пиано оп.1 №1
Лудвиг ван Бетовен – Трио за кларинет, виолончело и пиано оп.11
------------------
Лудвиг ван Бетовен – Трио за цигулка, виолончело и пиано оп.1 №3

Ние с Лана възнамеряваме да идем. :-)

Tue Apr 01, 2014 4:03 pm Re: Културни събития Tue Apr 01, 2014 4:03 pm Re: Културни събития
Ето това ще е много добро - Нощ на музеите , 11 май - трите най-големи - ансамбъл "Филип Кутев", "Тракия" и "Пирин"
Цени от 8 до 20 лв., зала 1 на НДК
Гледала съм ги еднаж заедно на сцена и определено си е преживяване Все пак на ансамблите. И... да вземат някой път да включат Северняшкия и Гоцеделчевския.

А това вече е моето събитие на годината :)
Хю Лори - концерт в зала 1 на НДК, 11 юли, 2014 г.
Билети тук Да... като на Depp и Willis.


Ми довечера от 19 ч. пред Народния театър всеки ще чете любим откъс от книги на Милан Кундера . Аз не съм изчитала книга на придирчивия старец, но в една налична явно неслучайно намерих разделител. И изключително подходящо - спасена съм! Ще чета.

Mon Apr 14, 2014 11:12 am Re: Цитатите, които ни създадоха Mon Apr 14, 2014 11:12 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Веднъж се рових в архивата на един мой познат поет и намерих такава притча:

Първият казал: „За мен е щастие, когато имам много работа и много любов, и тогава работата ме тласка към любов, а любовта поражда жажда към работата“.

Вторият казал: „Глупости, за мен е щастие, когато нямам нито занятия, нито домашни, нито работа, нито отпуск, нито ваканция, а има само пролет, лято, есен, зима и мога да ги рисувам с бои и четки, и с резец, и с перо денонощно и без почивка“.

Третият казал: „За мен е щастие, когато мога да измислям и да захвърлям идеите с дузини, без да ме е грижа, че няма да бъдат осъществени“.

Четвъртият казал: „За мен е щастие, когато спасявам, помагам, до смърт се боря за правото дело, защитавам и правя подаръци“.

И само петият мълчал, защото се страхувал да си признае, че неговото щастие е да оглозга всичко онова, което измислят и създадат първите четирима.

Хора, запомнете: ако нещо във вашия живот не върви, значи край вас или у самите вас се е появил петият...

Wed Mar 18, 2020 9:58 pm Re: Българска литература извън България Wed Mar 18, 2020 9:58 pm Re: Българска литература извън България
Третье пришествие. Современная фантастика Болгарии

Излязохме, момчета, на реален руски пазар сме. (...)

От страницата на Виталий Пищенко:

Вышли новые книги издательства "Вече". Долгожданные. Особые поздравления членам международного Совета по фантастической и приключенческой литературе Атанасу Славову, Леониду Кудрявцеву, Янчо Чолакову и Евгению Дрозду, без которых эти сборники не состоялись бы. Кстати, ничего подобного в нашей стране не выпускалось уже три десятилетия.

Още информация

Mon May 02, 2022 6:17 pm Re: Не-културни събития Mon May 02, 2022 6:17 pm Re: Не-културни събития
Информация за възможност за включване в обучения за две по-различни системи за движение и общуване, които подобряват общуването и физическото състояние на тялото:

Обучения на открито по една създадена от Димитър Кръстев танцова технология и мирно изкуство, наречена Чаткалина. Съчетал е по хармоничен начин елементи от Несиметричната гимнастика, 6 бойни изкуства и танцуването, и се е получила една уникална, красива и полезна за мозъка и тялото система. Изучава се и една бавна форма Тай Чи Чаткалина, която е и за самостоятелни занимания, като са запазени всички благотворни ефекти на нейния първоизточник – формата на системата за здраве и добро състояние и бойно изкуство Тай Чи Чуан.

Неговите намерения са да обучи инструктори, които да обучават свои групи, след това да се правят флашмобове, а в по-далечно бъдеще - и национални и международни фестивали.

Така че освен преките ползи за здравето, доброто настроение и веселото общуване има и големи перспективи за разпространяването ѝ в страната и чужбина.

Заниманията в посочените дни са от 18.00 ч.:
Вторник – парк “Възраждане“.
Четвъртък – Южния парк – около фонтана, срещу входа откъм “Витоша“.
Събота – Борисовата градина – около Откритата сцена.
Цената е 5 лв. за час и половина.

Повече информация може да намерите тук:

Демонстрация на Дуоника и Чаткалина в Борисовата с обяснения зад кадър:
https://www.youtube.com/watch?v=Y2eYrKfD8FU

Едно по-артистично приложение - клипчето “Черно и бяло“
https://www.youtube.com/watch?v=HFyGsIcYqLM&t=31s

Групата се среща и в социалната мрежа под името “Приятели на Дуоника и Чаткалина“.

Tue Jul 01, 2014 6:05 pm Re: Труд и творчество Tue Jul 01, 2014 6:05 pm Re: Труд и творчество
Четвърти конкурс „Галактики“ за кратък фантастичен и фентъзи разказ

Тема: свободна
Краен срок: 30 септември 2014 г.
Резултати: -
Възраст: -
Вид творба: фантастичен разказ
Изисквания: до 10 000 знака с интервалите
Награди: книги, публикация онлайн + в електронна антология
Повече: https://www.facebook.com/events/701539986578768/?ref=3&ref_newsfeed_story_type=regular

+ Съвети от Емануил Томов, като участник в журито.

Fri Apr 17, 2020 3:33 pm Re: Мирослав Моравски Fri Apr 17, 2020 3:33 pm Re: Мирослав Моравски
Из Мирослав Моравски, незнайно откъде взето /Ради/ : ааа от Патреон-даша е взето, ясно. (от мейлинг бюлетина на Миро е -- Кал)

Привет с една обява... ама много сериозна обява. :)

Понеже вече бях разпитан изкъсо от мой приятел за един пропуснат от мен четвъртък - ти що не свири, бре, (това че свирих в петъка, не беше извинение), както и понеже приятелят се зове Велко, та значи - думата му е (по)веля велика... се реших на тази сериозна стъпка.

Тадааам!
Официално от утре до второ веление Всеки Четвъртък започвам да свиря и предавам на живо.

Подобна идея за абонаментен план за четвъртъчен (по)ток отдавна ми се върти, поради ред причини - така всеки път, щом е четвъртък ще се сещате за мен, така ще е много по-лесно да запомня кога свиря, по-лесно ще е и да правя постер, пък и, както би отбелязал Евгени(кът) - "Току виж поне малко понаучиш тая-оная песен, мумше!" :)))

Утрешния четвъртък е чудесен ден за начало на този ритуал - виртуал.
Очаквайте ме на линия от 19 ч.
В самото събитие ще публикувам линка към лайвстрийма/живия поток, за да може да го видите.

Ето тук малко нахъсващо видео:
https://www.youtube.com/watch?v=uVzmbshabNw
Грижете се за себе си и до утре!

Ето и официалния пост от Патреондаша :


Всеки четвъртък... Моро

Здравейте, приятели,

Хрумна ми една идея и реших да я осъществя незабавно (колко чудно за мен), независимо колко ще плащам за нея в бъдеще. :)

Днес е четвъртък и довечера ще стриймвам лайв от тавана..

Така ще е и през всички следващи четвъртъци, освен ако важни обстоятелства не налагат да сменим или прескочим някой.

И така:

Официално от днес до второ веление Всеки Четвъртък започвам да свиря и предавам на живо.

До довечера!

Ето и линка към видеото от четвъртък 16.04.20:

...или ако пееш на китарата и тя почне да ти отговаря.
Ради

Wed Sep 17, 2014 1:55 pm Re: Културни събития Wed Sep 17, 2014 1:55 pm Re: Културни събития
http://www.radiotangra.com/news/read/24113.html

KAYNO YESNO SLONCE ще направят премиера на новия си албум - 'Реквием за белия вятър' на 27 септември на Gorgon Fest в 'Терминал 1' в София.

Другите имена в афиша на фестивала са Voyvoda, Vrani Volosa, fault и Shrine.

'Реквием за белия вятър' е третата дългосвиреща победа на българската фолк-ембиънт формация, в която движеща сила е Веселин Митев от ИСИХИЯ.

"В албума може да се чуе истинска, извираща от дъното на душата балканска музика. Музика, която носи в себе си безсмъртното величие на българските планини. Гласът на гайдата ни кара да затворим очи, да се пренесем в друго време и да се заслушаме в ритъма на сърцето си. Сакрални хорове носят отдавна забравени гласове, които разказват старопланински легенди."

Както и досега в записите са използвани много традиционни инструменти - гайда, кавал, дудук, тъпани.

'Реквием за белия вятър' съдържа 8 песни и излиза в А5 digipack опаковка, с концептуален дизайн от автора. източник Радио Тангра мега рок

Wed May 06, 2020 12:11 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed May 06, 2020 12:11 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Любче, честно, не знам с какво заслужих това ти възхищение. Подозирам, че ми приписваш качества, които не съм си и мечтала да притежавам. Аз – дзен?! Я питай Миро или Лъч какви змии и гущери им набълвах в чата тия дни, като ми беше баш прикипяло... Да не говорим Кал колко инат отнесе, маскиран като „аргументи“. Нищо чудно, че е останал без сили, милият. Ама си го беше заслужил, пък! :P Та, задръж си шапките за някой по-достоен. Тука всички сме простосмъртни. И даже повече прости, отколкото смъртни, ако е възможно изобщо. ;)

Sat May 30, 2020 11:14 am Re: Как спасяваме света Sat May 30, 2020 11:14 am Re: Как спасяваме света
По въпросите за истинските изпълнители:

Зорница през цялото време изглеждаше намусена/умислена, тя по принцип ли си е така, или не ѝ е харесала ролята на телефонодържач?
Зори никога не стои мирна. Нейната... кинетичност не може да се разкаже, трябва да се види. И толкова по-изумен бях аз, когато тя хвана телефона и ми го държа внимателно през цялото време. (А не е и по линия на „зомбифициране“ – както се вижда, тя често дори не гледа в телефона.)

Дес да каже каква е тайната.

Това с гласа на Джейн част от твоята шеговито-грубиянска страна ли беше, или има маркери в текста, че тя говори така? :D
Благодаря ти, че попита! Дотук си единственият (от сигур 50 души, които са гледали клипчето по моя линия... което само иде да покаже кои са истинските изпълнители :D).

Гласът, който избрах за Джейн, е форма на affirmative action . Още повече че в следващото изречение тя бива описана като „най-красивата“ от всички. Благата трябва да се разпределят справедливо...

Mon Sep 14, 2020 8:28 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Sep 14, 2020 8:28 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Продължавам с Хюгите.
Gideon the Ninth на Тамзин Муир.
*Новозеландска* авторка със свеж поглед към писането като цяло и явно със сериозен талант. Книгата е... абе, нищо общо с Дюн няма. С некроманти. Наистина много свежарска и готино написана.
Чудесна, накратко.
При това ВСЪЩНОСТ е много топла и емоционална, и борави страхотно с човешките характери, разглежда надълбоко какво ни води напред и нагоре (или надолу и към дъното...), и при това и сюжетът е чудесно изпипан и невероятно удовлетворителен.
Твърдо пет звездички.
Дотолкова, че веднага нагънах и втората част - Harrow the Ninth - която е пряко продължение и също толкова удовлетворителна. Разглежда последиците от изборите, които ни водят нагоре... и надолу... и същевременно откарва сюжета на съвсем ново, логично ниво. Голям кеф. А как борави тази мацка с емоциите... уха!
Ще чакам с интерес и нетърпение третата част да излезе и много ще се надявам да е също толкова яка.

Sun Feb 15, 2015 9:11 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Feb 15, 2015 9:11 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Да продължа и аз "зелената" тематика... Из интервю ( та ) с Грегъри Колбърт:
I began with social issues. But I realized that if you really want to do something, it is through enchantment that you can inspire people to actually act.

People don’t need to go to some white, sterile cubed museum where they feel like the pictures are elevated. It is not about creating objects for the privileged and the wealthy. It’s not about creating an institution.

I was raised in Canada near a Native North American reservation. There were totem poles of eagles, bears and buffaloes, and there was a mythology, about relating to nature as our equal, not a subordinate.

In every indigenous culture, we’d find people having a conversation with nature; where nature is not just about resources.

Indigenous children treat animals as equals. We treat them as something to dominate.

Human reasoning and development, or what we call civilization, has caused endless wars and destruction between peoples, culture and animals (...) We have become a “narcissistic and arrogant species”.

(...) It’s calling people exotic. It’s our idea of the others. (...) In a hierarchical way, white people regard themselves supreme. Who are those who create the culture and construct institutions that actually only celebrate our white supremacy? Different cultures are seen as the other and called exotic. Where are the faces of the Asians, the Africans and the South Americans in museums?

Racism is a close cousin to speciesm. We see something of another colour or religion and we see them as the other . And when we see people as ‘other’ , we can do terrible things to them.

It’s the artist’s job to build bridges to remind us that we are one. We are the same with the forests and rivers and land. We all should be treated with respect and dignity.
и из FB страницата му:
This past year has been unprecedented for elephants since record keeping began twenty-three years ago. It is estimated that over two and a half thousand elephants have been poached for their tusks. The tragedy of what is happening is not just what is dying around us, but also what is dying within us.

If you are on Facebook staring at your computer screen with apathy and boredom, the cure for indifference might be to awaken your wild curiosity for how the natural world works. Mother nature does not have a happy ending because hers is a never-ending story. However, the human species may decide to end its own story on earth prematurely by continuing to make the same choices that it has been making since the industrial revolution. These choices are based on an economic model that depends on infinite resources and unlimited economic growth. That is a fairy tale. If we continue to believe these things we will suffer the consequences. We cannot change the laws of physics and it is a fact that there are now seven billion people crowded on this planet consuming resources at an unsustainable rate. Let us say goodbye to those who encourage us to live in delusion. Let us say goodbye to creating more environmental conferences where businessmen and politicians read speeches they did not write so they can agree yet again on maintaining the status quo. It is time to ask harder questions. We need a paradigm shift.

Wed Mar 25, 2015 12:21 pm Re: Тема за коректори Wed Mar 25, 2015 12:21 pm Re: Тема за коректори
Как се пише:

– Момчета, нали имахме проект по „Свят и личност“?
или
– Момчета, нали имахме проект по свят и личност?

41.15. Наименованията на специалности и професионални направления, когато не са придружени от категоризираща дума[, се пишат с малка буква].

българска филология, ядрена физика, фонетика на английския език

41.15.1. Наименованията на учебни предмети[ се пишат с малка буква].

Оценката по учебния предмет български език и литература е балообразуваща.

:?: Защо правилото е „асиметрично“? (Аз съм учил специалност „Англицистика“, а в училище предметът английски език ми беше един от любимите.)

Wed Sep 08, 2021 11:12 pm Re: Любимите компютърни игри Wed Sep 08, 2021 11:12 pm Re: Любимите компютърни игри
Животът е една голяма игра.

When You Die

Не знам дали накрая ще има такъв статус екран, обаче New Game+ опцията ме зарадва.

Thu Apr 09, 2015 2:56 am Re: Аниме-й! Thu Apr 09, 2015 2:56 am Re: Аниме-й!
Зимата свърши.

Milky Holmes TD : не, не беше милки като милки. Но също бе добро. Милкита, също толкова побъркани, но по-малко дамедаме от преди. И последният епизод бе перфектен. Макар че то Арсене като цяло прави всичко перфектно, завършиха плота на първите два сезона по един супер красив начин, наистина.
...
Сигурно няма да получим повече Милки, а? Тъжно ми е донякъде, но винаги е добре да се свърши в правилния момент. Има твърде голям шанс каквото и да направят от тук нататък да е изчадие от ада по подобие на Футари Ва.

Drrrrr : fuck yeah, време беше Микадо да почне да се превръща в чудовище. А, и, ако някой черен ден се депресирате, просто си представете какви деца биха имали Шизко и Ворона. Това винаги успява да ми оправи настроението, и да ме хвърли в неистов смях.

Akatsuki no Yona : последната арка беше страхотна. Като цяло, едно от по-добрите анимета. Единственото учудващо нещо е че нашата не изби повече хора. Очаквах по някое време да почне да си прави вани в кръвта на противниците си.

Cross Ange : this was fucking perfect.
Seriously. Just hear this quote from the last episode:
>Anti-authoritarian, aggressive, rebellious misfits... that's what humans are!
Цялото нещо бе едно огромно взимане на подбив на сайфай екшъните, изпълнено чрез неподправено забавление с използването на клишетата по очеизвадни и всъщност малко извъртяни от нормалното начини. Но от там нататък бе изпъстрено и с даване на зрителя неща, които обикновено хората смятат за твърде... рискови? нецелесъобразни? така или иначе, чакали сме тази целувка между Нана и Юкари с ГОДИНИ. Не само нея, разбира се, виждали ли сте някога главното момче да дърпа "I fucked you're waifu" реч на главния антагонист? И така нататък. И, накрая, всъщност скелетът отдолу на всичката тази игра със зрителя бе страшно... либералистичен. Индивидуалистичен. Анархистичен. Дефинитивно не-японски. Забавно anti-SJW. Определено не-ляв, но и нищо като милитаристично десен. Изобщо, пасна ми на мен като нос във вагина.

Bonjour Koiaji Patisserie : Много ми хареса. Ама аз обичам подобни неща май че като цяло. Feel-good, slice of life, shoujo, what's not to like.

Rolling Girls : Besides the Always Comic Market arc, this was really really fucking awesome. One of the most feel-good series I've seen lately, always colorful, always fun, had nice rock, and one truly good song, it had some 12/10 episodes and lots of "you are a japanese, right, so you already know the cultural baggage behind this". So yeah, I guess you can skip watching it, even if it's one of the best series lately. Heck, if it wasn't for Cross Ange, I'd say it's the best that has aired in the last half an year.

Garo : Actually pretty decent medieval fantasy, а и определено стана доста по-добро във втората си половина. Имам доста проблеми и с тази втора част, и хората обичаха да убиват всеки нов герой, и обещанието на ендинга да пощадят поне овчарката и да стават готини неща не се случи, но пък се случи /сс/ и беше страхотно ииии... е, BEST DAD умря накрая, ама какво да се прави, тръпнех от страх той да не вземе да умре цялото аниме, беше ясно че ще умре от началото, поне получихме толкова много и толкова страхотни Херман епизоди че не мога да съм им сърдит че го убиха в последната битка. Та тъй. Нищо особено чак толкова, но като за предистория на токусатсу си е перфектно средновековно фентъзи.

Log Horizon : Както винаги. Страхотни идеи, относително лоша реализация. Мамаре продължава да вкарва неща, които съм виждал иначе само при Лукяненко, както и много други елементи, ама... мда... Както и да е, имаше страшно красиви сцени, и на всеки няколко епизода съм буквално плакал от радост и възхищение. Не съжалявам ни най-малко че го гледах, и чакам следващия сезон.

Military : subpar short.

Binan Koukou Chikyuu Bouei-bu LOVE : watch Galaxy Angel first.

Koufuku Graffiti : weird as it may sound, the odd numbered episodes were much better than the even numbered episodes. Ако някога искате да умрете от глад докато гледате аниме, или просто сте в настроение за готвене, ама вече сте готвили, гледайте го. Страхотно е.

**new** Yoru no Yatterman : Добра начална идея, която към края се губи. Можеше и по-добре. Оупънингът е със страхотна анимация.

**new** Anime de Wakaru Shinryounaika : high speed japanese boke tsukkomi + научнопопулярни теми от психологията. Достатъчно е забавно че да му се отделят по 5 минути на седмица. След като го догледах, описанието му не се е променило и на тонкинко.

To be finished:
Dog Days - 8 eps

Fri May 01, 2015 12:18 am Re: Общополезности Fri May 01, 2015 12:18 am Re: Общополезности
Onomatopoeia Dictionary

Found it while trying to nail down the sound of a drop plunging into a pool.

Fri Feb 04, 2022 8:41 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Feb 04, 2022 8:41 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Е, реших най-сетне да запълня поредната "пробойна" в литературната си ерудиция и инициирах индустриален шпионаж, пардон, прочетох "Ерагон".

Ами, книгата има доста изкривена репутация в публичното пространство. Не знам защо се твърди, че Паолини е заимствал сюжета от "Нова надежда" (Междузвездни войни #1 от оригиналната трилогия), тъй като това е точно толкова вярно, колкото и твърдението, че Джордж Лукас е заимствал своя космически епос от "The Hidden Fortress" на Куросава (гледал съм филма, нищо общо).
Сега като се замисля, май тая репутация е обвързана повече със злощастната филмова адаптация, която обаче е съвсем друга боза.

Като цяло, книгата беше предълга и то не в хубавия смисъл. Действието беше основно пътуване от едно до друго място, с множество обяснения, но малко екшън. Скука.

Повествованието бъкаше от ПНК-та. Направо преливаше . Всеки втори абзац беше своебразно казване, без показване. Слава богу, инфодъмпове почти отсъстваха. (Подозирам, че са били масово изритани при редакторския процес.)

Историята? Ерагон дори не утрепа лошите, дето преследваше цяла книга. Вместо това затри един клиширан злодей, дето цъфна сумарно точно три пъти в историята, като последния път беше, за да бъде убит от титулярния герой. А покварения крал, за който се говореше непрекъснато, не го видяхме изобщо. С три букви - WTF.
Голямата финална битка(тм) в подземното кралство на джуджетата също беше изпълваща с неудомение откъм своята тотална липса на разбиране на понятия и материи като военно дело и психовойна, както и на чисто писателски похвати като темпо, динамика и (литературна) кинематика.

Персонажите също бяха незадоволителни. Всичките бяха недоразгърнати, или неубедително разписани, или и двете. Сапфира беше най-зле от всичките. Нейната характеризация на практика отсъстваше. Тя хем е изключително младо същество и се държи незряло на моменти (нормално), хем обаче плямпа (веднага щом се научи) като хилядолетен мъдрец и има претенциите да е такава. Изобщо, Паолини нещо не е бил наясно к'во е искал - могъщо създание, което се нуждае от израстване (а ла Темерер), или инстантен (като картофено пюре на прах) sapient plot device? Изобщо, Наоми Новик, при все нейните пикливо-недоклатени амбиции да подражава на Джордж Мартин, беше пресъздала образа на по(д)растващия дракон далеч по-кадърно.

Връзката между Сапфира и Ерагон също е... меко казано едностранна. Сапфира постоянно прави каквото си иска, рядко съобразявйки се с Ерагон (дори когато той ѝ се примоли), не споделя неща с него (включително важни такива) и има доста дразнещо покровителствено поведение спрямо него - при положение, че разликата им е 16 години! (В полза на Ерагон.) А моментите където можем да видим по-интересните ѝ интеракции с Ерагон? Познахте - ПНК. Имаме по някое друго изречение колко много си харесват един на друг компанията, ама нито веднъж не го виждаме в диалог. Бах мааму. И това ми се водят индивиди, които са неразривно свързани един с друг и на всичкото отгоре се и ценят? :roll:

Отново, ако искате да видите как подобна "рецепта" се изпълнява правилно, ходете да четете поредицата за Темерер. ( His Majesty's Dragon , Throne of Jade и Black Powder War (<-- тая само заради Iskierka); по-нататък нещата се скофтясват като цяло. Ако имате много силна воля в умението да си пишете headcanon-и, можете да четете до Victory of Eagles и просто да си представите, че Наполеон го потапят вовеки край английския бряг, вместо да бъде спасен от Diablo ex Nihilo-то, което после кара Новик да изсмуче още четири книги от пръстите си.)
Поне Темерер и Лорънс остават епични - и симпатични - до края. И клането не е прекалено кърваво - повечето персонажи от поредицата стигат успешно до края ѝ.
Ама "премахването от дъската" на Капитан Райли беше върха, ВЪРХА на глупостта. И като изпълнение, и като сюжетна обосновка.

Магическата система изобщо няма да я зачеквам. Уж е "структурирана", както много обичат съвременните читатели - всичко магическо да е обяснено! - ама всъщност не е. Манджа с грозде. И половин дузина типове заклинатели. Що? Щото "разнообразие" приятелю, ето що!

И накрая, това се води редактираната версия на книгата. Ле-леее, не ми се мисли как ли е изглеждала оригиналната чернова. :shock:

'Ма 'айде, от мен да мине - Паолини е писал тая история като тинейджър все пак. Самото постижение (ако не крайният резултат) си е достойно за уважение.
Аз бях на 20 когато започнах моят първи космически епос и не го докарах доникъде. Пък и дори да бях, едва ли щях да имам една малка гвардия от хора, дето да го докарат до четивен вид, както при Кристофърчо. В моя защита мога да кажа единствено, че за космоса е по-трудно да пишеш кадърно - и затова масата жанрови писатели "тъпчат на сигурно" като драскат фентъзи. :P

Общата ми оценка е, че "Ерагон" е окей като gateway заглавие за читатели в диапазона 8-16 години. Извън това - твърде е дълга за леко четиво тип "плажен роман" и е твърде тъпа - пардон, клиширана * скучна - за да си я добави човек в житейския "Must read" списък.
*(ама то даже не е и клише)

Продължавам да чета поредицата нататък, ама само защото съм инатлив completionist.


ПП. Това е поредното доказателство, че успехите на произведенията-феномени обикновено нямат нищо общо с тяхната художествена стойност. Ако Паолини беше на 40, "Ерагон" никога нямаше да прокопса; ако на Роулинг не ѝ бяха дали 50млн. долара за реклама, "Хари Потър" никога нямаше да бъде цанен за създател на YA жанра; ако Питър Джаксън не бе филмирал "Властелинът на пръстените" с 300млн. долара бюджет, досадните толкинови ултраси никога нямаше да станат толкова досадни, колкото са сега; и така нататък.

Дет' се вика, къде е бленуваната филмовата поредица по The Last Dragon Chronicles и шест-сезонният епичен сериал по A Requiem for Homo Sapiens? А?

Вие си знаете. 8-)

Sun Nov 08, 2015 9:39 am Силата на вещера Sun Nov 08, 2015 9:39 am Силата на вещера
- Влад! – чу се вик, последван от глухо топуркане на крака по пода – Влад, помагай!
Вещерът Влад тъкмо вареше отвара в колибата си. Е, кирпичената къщичка с две стаички трудно можеше да мине за истинска колиба, но традициите са си традиции...
Той разбърка сгъстяващата се вече течност още веднъж и отвори вратата към по-голямата стая, която използваше за спалня. Там двама мъже едва крепяха трети, а кръвта, която се лееше от раните му, попиваше в пръстения под.
- Предводителя! – задъхано обясни единият момък. – Раниха го в битката, едвам успяхме да го спасим.
- Положете го там. – посочи Влад своя одър и нареди: – Ти извадѝ лененото платно от сандъка, а ти донесѝ вода от кладенеца.
Отиде да свали отварата от огъня и сложи нов съд с малкото вода, която беше останала в стомната. Крайно недостатъчна за състоянието на ранения, отсъди той, но щеше да стигне на първо време. Водата завря и той стри в нея няколко листа зелен дълготул, добави шепа черно биле, три стръка омайниче и наряза на ситно корен таласъмска торбичка. В това време водоносецът се върна.
С помощта на двамата воини Влад почисти раните на Предводителя, намаза ги с мехлем с пчелен восък и невен и ги превърза. Даде му няколко глътки от изстиналата вече отвара, след което отпрати помощниците си и сложи на огъня прясна вода.
В това време в краката му се завъртя Мърла – домашната му черна котка, която си беше взел по стара вещерска традиция, и неотменима част от много от ритуалите му. Мърла имаше навика да изчезва всяка пролет и да се връща най-рано след месец, а после раждаше котило разноцветни котенца. Периодичните ѝ изчезвания не пречеха на ритуалите, тъй като Влад вече знаеше кога се случват, а ако беше крайно необходимо, можеше да хване някоя съседска котка за една вечер. И все пак нейните постоянни забежки го дразнеха – Мърла определено имаше по-добър сексуален живот от него, но така и трябваше да бъде – пак по стара традиция.
- Загубиш ли девствеността си, - поучаваше го неговият учител, докато още чиракуваше, - с нея си отиват и всичките ти сили. И не говоря само за жени – мъжете, самодивите и юдите също са забранени за теб. Въобще – никаква близост с друго същество, било то живо или мъртво. Ела сега, ще ти покажа къде държа специалното мазило, все пак хора сме, пък и едва ли искаш да се претъркаш... някъде. Моя собствена рецепта, ще те науча как да го приготвяш.
Влад се отърси от спомена – сега вареше друга отвара, срещу блатната треска, която Предводителя със сигурност щеше да развие без неговите грижи. И как иначе, две от стрелите, които го бяха пронизали, бяха с отровни върхове.
Когато приключи с отварата, напълни глинената чаша и я остави да изстива. Веднага щом престанеше да пари при допир, щеше да я даде на Предводителя, който се въртеше в неспокоен сън.

***

След седмица непрекъснати грижи раните на Предводителя започнаха да зарастват. Железният му организъм и лечителските умения на Влад го върнаха в света на живите. Няколко дни по-късно Влад му позволи да се върне в крепостта си, с разрешение да става от леглото само при необходимост. Предвид слабостта, която сигурно чувстваше, едва ли щеше дори да му хрумне да се забавлява с някоя от наложниците си, но Влад го предупреди и за това. Обичаше да предписва на хората въздържание, няма само той да страда я.
Животът отново потече нормално за младия вещер и щеше да се върне напълно в руслото си, ако не беше едно неочаквано събитие.
Два дни след като Предводителя си беше тръгнал, пред колибата на Влад отново се появиха двамата му отколешни познати. При това отново не бяха сами. С тях вървеше изключителна красавица с руси коси до кръста и божествени форми. Теменужените ѝ очи хвърляха мълнии, а устните с цвят на нар бяха свити сърдито. Ожулванията по лицето и одраскванията на рамото, което се подаваше през скъсаната одежда, бяха пресни - на не повече от ден. Явно красавицата не се покоряваше лесно. Сега обаче девойката мълчеше, почтително свела глава.
- Какво има? – попита Влад – Предводителя иска да лекувам новата му робиня, така ли?
Мъжете се спогледаха.
- Вещере, - каза единият – на робинята нищо ѝ няма, освен това, което виждаш, и то е дреболия. Предводителя ти я изпраща като награда задето го излекува.
На Влад му прималя. Хубавото лице, пищната пазва, тънките ръце – всичко това го приканваше да се възползва от подаръка на Предводителя, но не можеше да се откаже от силите си заради една жена, колкото и красива да беше. Защо учителят му не беше казал на Предводителя за извора на силите им, немощно си помисли Влад. Така можеше да си спести изкушението в ситуации като тази.
Тя впери тъжен поглед в него. Победена, но не и подчинена. Влад не можеше да издържи повече.
- Върнете я! – остро извика той. После смекчи гласа си. – Господарят ви е много щедър към мен, но аз не мога да приема подаръка.
Пратениците отново се спогледаха. След това се обърнаха и подкараха пленницата обратно.
Влад затръшна тежката дъбова врата след себе си и седна на одъра, хванал главата си с две ръце.

***

Имаше нужда от няколко минути, за да измисли решение. Както винаги в трудни мигове искаше да остане насаме, а какво по-добро място от Веселяшката пещера? Наричаха я така, защото прилепите звучаха като кискащи се хлапетии, но Влад не се плашеше от тях. Събра набързо малко храна, колкото да не умре от глад, взе тежкото си наметало и потегли към своето усамотение.
Следващите няколко дни прекара основно в съзерцание, но дори и затворил очи, пред вътрешния му взор отново и отново изплуваше образът на хубавицата, която така лекомислено беше отхвърлил. В полусънно състояние изтекоха тези няколко дена, през които Влад беше съблазняван и изкушаван хиляди пъти, но все пак издържа и успя да изчисти съзнанието си. За всеки случай удължи престоя си в пещерата, и едва когато се увери, че мислите му могат да текат и в друга посока, потегли обратно към селото.

***

Пристигна в селото ранния следобед, направи си чай и отвори една дебела книга, описваща билките по земята. Беше се задълбочил в нея, когато дочу неуверено потропване на вратата. На прага стоеше селянин, чийто син беше избавил от стоножка в ухото. Селянинът гледаше смутено, а в ръката си държеше въже, за което водеше най-добрата си овца. Влад направи всичко възможно да го отпрати, без да приеме подаръка, но селското упорство и инат бяха безгранични и накрая вещерът се отказа. Върза овцата за сливата, растяща до къщата и се прибра при вече изстиналия си чай.

По-късно същата вечер Влад не можеше да заспи и реши отново да се отдаде на медитативни практики. Легна в специално нарисуваната за целта пентаграма на пода, покри се с лека завивка и отпусна тялото си до последното мускулче. Дишането му се забави, мислите спряха и остана само усещането, че се рее. Беше пътувал в други измерения, но този път всичко беше съвсем истинско. Сякаш не само астралното му тяло, но и физическото се надигаше. Това го върна в реалността. Наистина нещо се надигаше, но не беше тялото му. Или поне не цялото... Мислите му отново се насочиха към русокосата богиня и никакъв самоконтрол не успя да я измести от съзнанието му. Влад стана и отиде да вземе специалното мазило от мястото му. Глиненото гърненце беше леко прашасало, но не колкото останалите на рафта. Докато опитваше да задоволи потребностите си, в главата му отново звучаха преупрежденията на наставника му. Но с тях сега спореше и вътрешният му глас - защо трябваше да се подлага на това мъчително въздържание? С какво беше сбъркал? И защо от година на година му ставаше все по-трудно да го спазва? Той прекъсна заниманията си.
Нещо трябваше да се направи. Нещо по-удовлетворяващо от старото мазило. Пред очите му гореше прекрасният образ. Влад вече не издържаше. Крачеше неспокойно из стаята, после спря рязко и внезапно излезе навън.
Над смълчаното село се чу тревожно блеене на овца.

Thu Dec 03, 2015 4:56 pm Re: Share the Joy Thu Dec 03, 2015 4:56 pm Re: Share the Joy

Hello Kalin,

This is a quick note to say that I have sent XXXXX up to the senior editors for a second-round review.

Best wishes,
Arkady Martine
Submissions Editor, Uncanny Magazine

Fri Oct 07, 2011 10:07 am Едно фалшиво интервю с Елайджа Джауит Fri Oct 07, 2011 10:07 am Едно фалшиво интервю с Елайджа Джауит
Ровех си старите боклуци с намерение да постна тук едно "кръволочешко" разказче, за което си мисля, че може да се получи "добре", ако се обработи - като отделен разказ... (и сигурно ще го постна по-нататък) ... и се натъкнах на ей-това нещо, което съвсем бях забравила. Реших да го споделя. Have fun!

ФЕНТЪЗИ СПЕКТЪР, 6/2001
Джули Уонауийк, снимки – Брус Найн

МЕЧОНОСЕЦЪТ – ЕЛАЙДЖА ДЖАУИТ
Никога не съм била в Йетъм, Небраска. Очаквам да видя типично малко градче, но срещам съвсем друго. Да, Йетъм е малък, но след като съм го видяла, започвам да разбирам как Елай Джауит въобще е прописал фантастика. Йетъм е датско поселище и прилича на пейзаж на голям художник. Елай е написал в един от разказите си: "Беше стар белокаменен град, кацнал като отворена мида на брега. В сърцевината му имаше палат, положен в зеленото гнездо на парка си като прекрасна перла в мидата. Много легенди се пеят за града, но човек трябва да го види, за да се убеди, че е истина.". Сега знам откъде е видял такова място, понеже стоя на речния бряг и Йетъм долу под мен е мидата, отворена сред гората. Прекрасно е. Фентъзи е.
Почти същата гледка се вижда и от прозореца на кабинета на Елай. Той живее в симпатична виличка в покрайнините на Йетъм, на "Спринг-флъд роуд". Самата къща е в стил фентъзи – малка едноетажна сграда със заострен червен покрив и постлан с плочи двор. Има само две стаи – изумена съм.
- Понякога си мисля да пристроя къщата – казва Елай, - но така и не намерих време да започна. Освен това още съм ерген. После, когато се появят деца, сигурно ще я поразширя.
Е, ВИЖДАЛА съм Елай и преди – може да се каже, че се познаваме, запивали сме се по цели нощи на няколко фентъзи-конвента. Но Елай тук пред мен е съвсем различен човек. На практика, изглеждаше малко, ами смешен, на конвентите – с костюм и тясна връзка, и със сплетена на плитка коса – достолепен, но смешен. И два пъти годините си. Сега ми се струва не на тридесет, а на не повече от осемнадесет – жизнерадостно момче в джинси, с тениска на Блайнд гардиън, у дома и освободен дори когато започвам интервюто. Извежда ме на слънчевия двор и там ще прекараме следващите няколко часа, пиейки любимата му бира, вгледани в мидата на Йетъм и говорейки за, ами, мечове, съдба и пишещи машини.
Дж. Значи сте роден тук, господин Джауит?
Е. Моля те, още не се чувствам като "господин"! Все още се притеснявам като ме наричат така. Казвай ми просто Елай. Достатъчно е.
Дж. Това истинското ти име ли е – Елайджа Поланд Джауит? Звучи като добре измислен псевдоним.
Е. Не, истински Джауит съм. Фамилията може да бъде проследена, хм, е не чак до "Мейфлауър", но доста назад. И да, майка ми ме е кръстила Елайджа – добро звучно библейско име, както обича да казва. Знам, трудно е да се повярва, когато има писатели като Кинг и Бейкър, и Фармър, и с вас двамата тук пред мен и аз започвам да не си вярвам.
Не мога да се сдържа – да, Кинг (крал), Бейкър (пекар), Фармър (фермер), "Искате ли седмица?" (Уан-а-уийк?) и Девет (найн). И Джауит.
Дж . Все пак, роден си в Йетъм.
Е. Да. Виждаш ли училището ей-там? Има магазин до него, а къщата отстрани е на родителите ми. Тук горе живееше дядо ми. Когато, хм, премина в отвъдното, аз се нанесох. Трябваше ми собствено място, и собствен кабинет където да работя. Пък и гледката е изумителна.
Дж . И още как! Казваш "да работя" – мислиш ли писането за работа?
Е. Не знам, честно казано! Така съм му викал от толкова години, че дори не си спомням защо съм започнал въобще. Както и да е, това ми е работата. Никога не съм искал да бъда нещо друго, освен знаменит писател. Разбира се, работил съм и други неща… напуснах софтуерната къща едва миналата година, когато третата ми книга тръгна към пазара. Но винаги съм мечтал да бъда писател и нищо повече.
Дж. Винаги?
Е. Е, всъщност преди да открия магията на писаното слово, исках да стана актьор. Същото е, не мислиш ли? Както и да е, започнах да пиша първата си, хм, книга, когато бях на шест – и от тогава насам все работя. Пиша, искам да кажа.
Дж . А за какво се разказваше в първата ти книга?
Е. Беше научно-фантастичен роман – 24 страници! – за екипажа на един космически кораб, посещаваха различни планети. Не става и дума за магия, съжалявам.
Дж. Значи не пишеш САМО фентъзи?
Е. Не мисля, че фантастиката и фентъзито могат да бъдат успешно разделени една от друга. А може ли да се отдели и хоръра? Глупаво се получава. Но не съм добър фантастичен или хорър автор. Рано или късно все някакво фентъзи прониква в работата ми. Знаеш ли, преди няколко години приятелката ми се беше увлекла по онези любовни истории, които вие жените толкова харесвате. Опитах се да напиша любовен роман – съвременен любовен роман, по-точно. След двайстата страница се оказа, че това е фентъзи, базирано в съвременния свят, има магьосници, бойци с мечове и прочие. Просто… случва се. Мисля във фентъзи-уклон. Това е всичко.
Дж. Започна да публикуваш доста рано.
Е. Да, но започнах да изпращам още по-рано. Имам ей-такава колекция откази (показва с ръце 20 см. купчина). Въпрос на, хм, търпение и време е да пробиеш. Не знам кой го беше казал – Шекли може би – че не-толкова-добър писател ще пробие, ако праща неуморно, накрая на издателя просто му писва и пуска нещо в списанието просто за да се отърве от наглия подател. И е истина – така публикуваха "Синовете на Пегас".
Дж . Много от историите ти са за Кръга на Световете, включително "Пегас". "Всички ъгли" е от същата серия, "Лъв от камък" също…
Е. Всеки фентъзи-писател който познавам, си има свой, ъъ, набор светове. Да, набор светове, които обитава. Разбираш ли какво имам предвид? Нещо като мания е: Има тук един тип в Йетъм, той събира онези ужасни брошурки, нали знаеш, реклами на интересни места. Тъй че, събира ги и знае наизуст градовете, където никога не е бил. Питай го и ще те заведе на обиколка в Лувъра. Познава къде са всичките проклети картини, залите, входовете и изходите… такива работи. Същото е и с фентъзи-световете. Не знам, може би научно-фантастичните светове са други… но сигурно не са. Както и да е, създаваш си свят и с времето го опознаваш, пишеш за себе си брошурките и правиш снимки, и накрая започваш да живееш там, да сънуваш сънищата на този свят, да говориш езиците му, да вярваш в религиите му. Разликата е, че там има хора, има истории за тях, които чакат да бъдат разказани. Колекционерът просто се наслаждава на мечтите, а писателят всъщност се наслаждава на разказването на тези мечти.
Дж. Знам – като колекционер съм видяла толкова интересни места от Кръга, че…
Е. Че вярваш в него, нали? Но има и още: когато историята е разказана, винаги има друга в очакване. Така се изгражда светът – писах за Крилатите коне и видях, че Каменните лъвове също се нуждаят от описване, после трябваше да проверя какво е станало СЛЕД като е приключила войната на родовете и… И това е истински свят. И ако тук хиляди писатели се мъчат да изобразят земните общество и цивилизация, Кръгът има само мен за свой певец, пророк, трубадур! Голямо предизвикателство е – и голяма отговорност. Самият свят, който изобразявам, е безкраен, има си минало за описване, бъдеще за описване…
Дж . И при все това, съвсем друг свят ти донесе известност. Защо, след като си вманиачен на Кръга?
Е. Казах "набор светове". Повечето писатели не остават само в една от техните реалности… може би неща като "историята на живота му", имам предвид "Властелинът на пръстените" на Дж. Р. Р. Толкин и подобни, са истинска мания. Кръгът определено може да ми предложи различни и неизброими места, за които да пея, но има и други набори правила. Мисля за свят на Живи богове и легенди, без магьосничество и магия каквито ги познаваме… Не може да бъде поставен в Кръга. Същото е и с Кръволоците.
Дж. Дори и така да е когато беше публикуван "Лъв от камък, кръв от дракон", се твърдеше, че работиш върху втори роман за Кръга…
Е. "В името на кралството ми" – все още е незавършен.
Дж. Именно. А вместо него се появиха "Хроники за кръволоците". Защо?
Е. Ами, на първо място, никога не съм харесвал Муркок. По едно време бях в бизнеса с компютърни игри, знаеш, и имаше минимална възможност да получим правата за игра по "Елрик" на Муркок. Тъй че седнах и се насилих да прочета серията. Останах очарован. Все още не харесвам начина по който той пише, но, Христе, там я имаше тази идея, като седефена мида, като перла – ярко блеснала в грозната черупка! Имам предвид Мечовете. Магическо оръжие, това е нещо опасно, трябва му силен Носител и дори при това положение онзи, който го ползва, може да изгуби себе си… Ами тогава, защо да не се предаваш на оръжието? Очевидно е, не мислиш ли?
Дж. Никога не…
Е. Точно. Аз също. Но си седях с "Елрик" в скута си, зяпах през прозореца, и знаех, че там има свят, където господстват Мечовете. Редакторът ми хареса идеята – и трябваше да се получи многотомник, понеже имаше толкова много за разказване! – тъй че започнах работа.
Дж. Толкова просто ли е?
Е. Не, просто така изглежда. Истината е, че това беше много труден период за мен. Планирах сватба и приятелката ми внезапно ме напусна. Не беше идеалният момент да отказваш пушенето, но и без друго ми беше толкова кофти от цигарите, че трябваше да ги зарежа. Загубихме правената игра заради друга компания и останахме без пукната стотинка, всички ние. Опитвах се да работя над "Кралството ми", но след всичко това бях в дълбока писателска дупка, на практика бих могъл да я нарека дори Бездна за лоши писатели. Бях прекарал там месеци – от април или май, мисля, и до ноември. Тъй че отчасти загубата на играта беше и по моя вина… Дори не мога да го опиша. Както и да е, бях депресиран и неспособен да пиша, и после видях тази блестяща сърцевина на идея, и се хванах за нея като удавник. Беше нещо като майтап в началото, тренировъчен разказ или нещо подобно. Но както казах, редакторът ми хареса скечовете и ги купи. Написах "Сърцето на скиталеца" за толкова кратко време, че сам не си повярвах.
Дж. Тренировъчен разказ в размер на пет тома?
Е. Не, трябваше да е къс разказ в началото, просто легенда в стила на Муркок – за Мечовете и как те поддържат пътя на Съдбата. Такава беше идеята, когато написах "Това не е история за хора, а за мечове…" и когато стигнах "Ето защо това е история не за хора, а за мечове", вече не знаех какво да правя от там нататък. Не съм свикнал със стила на легендите, нали разбираш. Предпочитам да разказвам истории. Тъй че направих точно това – превърнах мита в разказ. И се оказа, че това е доста грамаданско нещо!
Дж. Значи пак ще се срещнем и с Кръга?
Е. Така смятам. Има и други интересни места, където бих искал да си потърся истории.
Дж. А ти самият, Мечоносецът? Кой е мъжът зад историите?
Е. Всъщност си имам меч, ще ти го покажа после. Купих го – казва се Легилаубор – преди пет години. Обичам това оръжие, макар че не ме бива за фехтовчик. Вместо това често излизам на лов с лък.
Дж. И?
Е. Е, какво повече? Почти на тридесет и две съм, имам сериозна приятелка, макар че не съм навит за сватба все още, обичам да чета фантастика и хорър – фентъзи чета "по задължение". Харесвам песните на "Блайнд гардиън" и "Отиг", и една група на име "Кръволоци", те са от Йетъм. Имам кон, кръстен Блинки – държа го в една ферма извън града – и кунхаунд. Какво друго? Няма мъж зад историите, Джули – аз съм самата история. Всичко останало е не само лично, то просто няма друго!
Дж. Използваш ли личния си опит в книгите си?
Е. Понякога. Има някои пейзажи, които действително съществуват. Има герои, които съм виждал по едно или друго време. Взимам участие – лично – на някои места. Но като цяло, фентъзито просто не може да употреби ежедневието на съвременното ни битие.
Дж. Може би въпросът ми е поизтъркан, но как точно пишеш книгите си?
Е. Преди беше въпрос на намиране на време – работех късно нощем, след "истинската" ми работа, прекарвах уикендите си в кабинета… такива работи. Сега се посветих на писането и е по-лесно – ставам, пиша докато си пия сутрешното кафе. После понякога извеждам Норбо, кучето, на поляните. В други случаи оставам вкъщи и чета. Следобед си поспивам, и обикновено след това работя по половин нощ.
Дж. Нямах предвид…
Е. Знам. Странно, но никога не съм използвал пишеща машина – никога дори не съм докосвал подобно чудо. Бях на осемнадесет или някъде там, когато писането ми спечели достатъчно пари да си купя компютър и оттогава насам съм най-щастливия потребител на света. Микрософт Уърд ми е най-добрият приятел. А всичките ми писания са единички и нулички на драйв.
Дж. Не е ли опасно?
Е. Не знам, аз просто съм си пристрастен към компютрите. Но, е, загубих един разказ заради повреда в драйва – преди шест-седем години. Беше най-доброто ми творение, бъди сигурна! От тогава насам използвам записвачка и винаги подсигурявам двойно бакъпите. Но мисля, че като ме пита "КАК" имаше предвид начинът по който пиша, не как става това технически.
Дж. Да, Елай. Как идеите се превръщат в разкази, как добиват техните плът и кръв?
Е. Донякъде е вид лудост, честно казано. Виждам ги – местата, героите, нещата които правят. Те ми се привиждат, чувам гласове, понякога вратата между световете е почти готова да се отвори и аз… Аха, то е като да виждаш ъгъл от Кръга! Само дето не мога да мина през него. Ей-толкова близо ми е: сериозно говоря!
Дж. Причуват ти се гласове, привиждат ти се разни работи…
Е. Аха, знам как звучи. Но е истина. Помниш ли сцената, където Нощен кошмар седи на прозореца, когато Дейин се събужда посреднощ? Събудих се веднъж в тъмната спалня и ето го и него, на перваза на прозореца, с меча в ръце… съвсем ясно виждах руните по острието. Или, да вземем началото на "Лъв от камък" – именно глас звучеше в главата ми. Акцентът беше ясен и звучен. И той плачеше, и много ми се щеше да му помогна, и…
Дж. Тъй че описа събитията.
Е. Направих единственото, което мога. Разбира се, роман не може да се сътвори от голото ми безумие. Първо си правя план – скица или по-скоро бих могъл да го нарека "наброски". После започвам да пиша части от текста. Междувременно пиша и наброските на отделните раздели, и след всичко това приключвам с подробната история и с вече готови някои от ключовите точки. В този момент редакторът ми за пръв път вижда проекта за романа. Сядаме и го разнищваме, и понякога променяме части от него, но обикновено той само предлага нови мотиви, които да включа, такива работи. Когато всичко е изяснено, започвам истинския текст. Основният проблем е, че героите понякога не харесват идеите ми за себе си и историята приключва доста встрани от наброските, но това е неизбежно. Когато романът е готов, редакторът го изчита, пренаписваме каквото трябва да се промени или изясни, после бета-тестерите ми получават копия от текста, те също предлагат някои промени, пренаписвам отново, редакторът приема или отхвърля промените… и накрая романът е завършен. Някъде между първата преработка и бета-тестването, се включва художник на корици. Тъй че, когато текстът бъде завършен, и обложката е готова. Така се прави книга.

Fri Oct 14, 2011 9:49 pm Re: Научна фантастика vs. фентъзи Fri Oct 14, 2011 9:49 pm Re: Научна фантастика vs. фентъзи
Хм.
Подозирам, че извадката е по-скоро в стил "... и отговор не ща", но... публикацията в пространството на форума е равна на изразяване на желание за дискусия... :roll:
Почти си бях изпила първата бира като я прочетох и мрачно се запитах защо съм започнала толкова рано с бирата. Гледах сериалче. Много обичам горе-долу тази част от годината, също и началото на лятото: когато пускат пилотите и първите серии на всякакви нови сериали и можеш с изкусителна тръпка на предочакване да избираш между тях и да ги гледаш. Някои се оказват пълна боза или още по-лошо, други... ще следиш през сезона и, може би, през следващия.
Днес ми попадна твърде сходното с песимистично-биреното ми настроение Enlightened. Гледах го и си мислех за света, а също и за тази публикация.
Разходих кучетата и все още си мислех за тази публикация.
Отворих си втората бира. Не знам защо си взех две :D , сигурно за да удавя предусещането за песимизъм.
Мислех си как ще се върна към тази публикация и ще кажа, че се чувствам - не само тази вечер - прекалено остаряла и материалистична. Че ми се иска да можех да виждам света толкова шарен и пъстър, и интересен, и странен , и какъв ли още не, за да мога да кажа нещо подобно по точно такъв начин. Поразгърнах линка и пропаднах едни четири години назад във времето... и ми стана съвсем песимистично :lol:
Но в действителност втората бира ми отвори очите за една малка подробност в тезата 8-) , за която упорито ще се захвана. Ей-така, от желанието за дискусия.
А именно: в доброто фентъзи всичко работи по стриктно логични правила. Също както и във фантастиката. Просто те са като двете страни на една и съща монета, на която е изобразен нашият свят. Или, може би, моето материалистично аз вижда нещата по този начин. Добрата научна фантастика по същия начин разрушава представите за подреденост и крайност на света и т.н., да не цитирам целия пост. Просто за целта ти представя друг набор средства за вярване.
О, да. Моята лична теза: Като цяло всичко, което на Запад се води в графата "фикшън" - сиреч, измислена литература, недокументалистика ;) - изхожда от набор постановки, в които авторът иска читателят да вярва. На това се крепи целият конструкт на света, който авторът демонстрира и на събитията, които описва. Съответно, читателят се включва в играта, вярвайки в предложените му постановки и оценява света и събитията на основата на тази вяра. Именно неспособността на даден човек да повярва в постановките го прави "невъзприемчив" към фентъзи или фантастика, или пиратски романи или каквото и да е друго.
Съответно, "добра" е (освен всичко друго) такава книга, която ни кара да повярваме в света достатъчно силно. Колкото и добре написана да е, ако не представи света си "достоверен" за читателите, то мерси за хубавия стил, елегантната идея и добре развитите герои. И обратното, ако постановките са много "годни за вярване", то читателят прощава и кофти стил, и по-клиширани идеи, и плоски герои, и какво ли още не.
Пример? Сещам се веднага за "Лунен прах". За "Градът и Звездите". За... "Гражданин на Галактиката". Всички те са плоски, хаотично нахвърляни, има какво да се желае откъм осъществяване на книгата като такава, има една камара недостатъци... и са достатъчно "годни за вярване", така че да те увлекат и да не забележиш недостатъците.
Но: за да вярва читателят в един свят, той трябва да е логичен и достоверен, изцяло и напълно. Не е важно за магия ли става дума или за наука, тя трябва да има своите правила и те да бъдат пукнтуално следвани.
"Амбър"? Амбър е много годен за вярване свят, в който разкритията на нови и нови неочаквани неща не водят до разклащане на вярата, а прекрасно пасват в нея.
Ами "Черна дупка"? И тя е чудесен за вярване конструкт.
Ами "Пръстенов свят"?
Ами "Светът на диска"? Ами "Страта"?
Ами... "Белгарион"?
"Практически ефект"?
"Скиталецът", ако щете?
Бирата ми върви към края си, с нея и вдъхновението май :D Нямам какво да кажа повече. Submit.

Edit: Подозирам, че Enlightened ще се окаже голяма тъпотия, но първата серия ме развесели. Лесно е да си представяш живота като красива мантра, ако светът около теб е красив и предразполагащ. Номерът е да пробваш, когато светът е грозен и гаден. По някое време откриваш, че ВСЪЩНОСТ страховете и ядовете си ги създаваш самият ти. Какво е най-лошото, което може да ти причини някой или нещо (save from да те убие физически или нарани тежко)? Отговорът е - едно голямо нищо, ако не се страхуваш...
В сериалчето - поне в първата серия - не става дума за нищо такова де. Въобще.
Хм. Тука май поизлъгах... :D

Sat Nov 26, 2011 9:23 am Общуването и откритостта Sat Nov 26, 2011 9:23 am Общуването и откритостта
Чобити и всички, които се чувствате съпричастни –

Моля прочетете тези размишления на Григор за нуждата да бъдем открити. В коментарите надолу има още важни съображения.

Аз стигнах до един конкретен въпрос, ето го:

Сега си мисля, че има нужда да обособим още една дейност в ЧоБи: подобряване на общуването ни. Само че моите задачи са ми ПОВЕЧЕ от достатъчно. Желаещи да я поемат и осъществяват?

Въпросът е към всички ви. И е от голяма важност – особено ако искаме да си спестим дърляния като онези в месеците на агония на ЧоБи-2, или изобщо дърлянията, които неминуемо се появяват, когато си взаимодействат 2+ човеци.

Слушам ви.

(И пак напомням – предложих превода на Po: Beyond Yes and No точно с такава цел: да си подобрим общуването. Идва декември, време е този превод да го продължим. Има ли преводачи доброволци?)

Mon Jan 16, 2012 1:32 am Re: Федора под лампата Mon Jan 16, 2012 1:32 am Re: Федора под лампата
свалено

Sun Jan 29, 2012 2:54 pm Re: Федора под лампата [Хляб за... плебейте] Sun Jan 29, 2012 2:54 pm Re: Федора под лампата [Хляб за... плебейте]

...а някой кресна „Какво става!”, преди да му пръснат главата

ХАХАХАХА!

Сори... не можах да се сдържа.

(Но пък твоето не може да се мери с ето този бисер от Копнежа ни: „Единственото, което остана от него бе мъртва кървава пихтия и широко отворени зелени очи.“ )

Thu Nov 30, 2017 2:56 am Re: Федора под лампата [aka КОСМИЧЕСКИ ЗАЛОГ] Thu Nov 30, 2017 2:56 am Re: Федора под лампата [aka КОСМИЧЕСКИ ЗАЛОГ]
Мда, видях го. Имаше неща, с които не бях съгласен - особено в графата с изразите. (Purple prose, anyone? Oh, I see, the author is dead ...)
Друг пример е критиката относно цялостният "план" на лошите - но това може да се дължи на липса на транспарентност в повествованието.
(Такива са рисковете при писане на in medias res истории в непознати за читателя сетинги...)

За Мери Сю частта - 'ми, не. :) Просто съм се вдъхновявал от Джак Ричър на Лий Чайлд. (Макар че той май си е учебникарски пример за Марти Сту :? )
(Помниш ли най-първите неща за Нексар, които ти бях пращал за Мораб 2011? ;) Шшш, не казвай на другите!)

Но като цяло, личеше си, че е вложено старание в ревюто. А това е важното в случая. Още веднъж, браво и благодаря на Снежи.

Иначе, финалната оценка мисля, че всъщност беше щедро завишена. Петица за оригиналност? По-скоро тройка. :D
Хитов потенциал? Там, благодарение на моите "превъзходни" издатели (срам), си е тотална цъфара.
(Аз ако трябваше да се самооценявам, щях да си прасна една солидна средно-аритметична четворка)

А снимката... :D Т'ва ми е профилната във Фацата. Другите всичките са на ниво компромат. :mrgreen: Обаче тая точно бях много горд и благодарен на брата как експертно ме щракна. 8-)

Sat Jan 06, 2018 11:38 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Jan 06, 2018 11:38 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
(Подозирам, че това някога ще замине към отделна тема в подфорум „Посестримите“.)

Отзив в Goodreads за „Хмутовете“:

Най-веселата книга – и една от най-ярките – която прочетох през 2017-а (с леко прекрачване в 2018-а ;). Оставям я да говори самичка:

~ Това е... невероятно добро. На принципа „нито едно изречение без усмивка“. Иска ми се да цитирам ли цитирам – а точно сега нямам никакво време...

После. :)

~ Та. Откъде да почнем?

... Откъде ли не:

Усамотението на хмута продължи толкова дълго, че другите хмутове започнаха да се потискат. Те чакаха, чакаха нещо да направи, и накрая те направиха нещо – потропаха на вратата му, без надежда, че ще я отвори. Но нещо изскърца и Хмутът, който събира наводнения, застана мълчаливо срещу тях. Бедата беше, че и те стояха мълчаливо срещу него, защото не се бяха разбрали какво да кажат, ако той се отзове на потропването. Постояха така, после постояха и малко по-иначе, докато накрая много се смутиха, а Хмутът, който събира наводнения, затвори вратата.
– Това не е добре – каза единият хмут.
– Това дори е зле – каза другият хмут.
– Това направо е много зле – каза съвсем другият хмут.
И тримата се замислиха и го измислиха едновременно.
– Трябва нещо да се направи.
– Трябва нещо по-така да се направи.
– Или просто да се направи каквото и да било.

Важен урок, ако сте по(д)тиснати – направете нещо. Каквото и да било. :P

~ По въпросите за мотивирането, разпореждането и фамилиарниченето:

Хич Не Ми Пука не изглеждаше сякаш има намерение да свърши каквото и да било, дори срещу възнаграждение, но хмутовете се изразиха така неясно, че чак го заинтригуваха.
– Ти си бил значи онзи – каза той на Хмута, който събира наводения, и влезе, без да е чул „Влез“. Хич Не Ми Пука си имаше теория за онези, които казваха „Влез“, „Седни“, „Чувствай се като у дома си“, „Изпий едно кафе“, и общо взето не ги харесваше: твърде много заповеди издаваха на квадратен метър. Така че този нещастник, който по никакъв начин не се опитваше да го подчини, веднага му допадна и затова реши да му помогне.
– Аз съм Хич Не Ми Пука. Викай ми накратко Хич. Е, разбира се, бих предпочел да не ми викаш.

~ Усещате ли го? Усещате ли как тази вечер Нещо Ще Се Случи?

Пък в една чудно хмутска вечер, когато южният вятър ухаеше на пържени петунии, хмутът Обаче, тъй както се люлееше на стола си, каза на хмутицата Например:
– Обаче тази вечер нещо ще се случи!
– Всяка вечер нещо се случва – отвърна хмутицата. – Но когато сме будни, се случват повече неща, отколкото когато спим. Снощи например единственото, което се случи, беше, че заспахме. Забеляза ли?
– Хм – отговори хмутът, което беше доста хмутско от негова страна.
Някой като че ли почука. Хмутицата отвори вратата, после отвори устата си и остана така.
– Кой е? – попита Обаче.
– Някой! – отвърна някой и влезе в хола.
Той приличаше на хмут, но не приличаше. Гледаше като хмут, но не гледаше.
– Вечерта е... хм, хмутска, смятам!
– Обаче доста – каза Обаче.
Настана мълчание. Хмутовете се разглеждаха един друг, сякаш искаха да открият десет разлики.
– Би ли почакал тук, моля? – каза любезно хмутицата. – Ние ще отидем в другата стая да те обсъдим.

~ На такива потребители – такъв продавач:

Няма каза:
– Искам параван!
– Какъв по-точно?
– Много тъмночерен. Да отделя Онази част на стаята от тази част на стаята. Мразя Онази част на стаята! Тя продължава твърде натам и никак не съм сигурен, че докато съм толкова натук, там не се случва нещо страшно, което не бих искал да се случва. Да мърда някой, някой да кашля или да си реже ноктите. Искам никак да не виждам Онази част на стаята, която почти не виждам. Защото тогава Там няма да се случи нищо лошо.
– Интересно... Никога не съм продавал невидима собственост на някой, който иска неговата собствена собственост да стане невидима – каза Почти Хмутът.
– И няма да ми продадете паравана? – притесни се Няма.
– Напротив! Ще ви го продам. И то два, за по-сигурно. Но ще бъде скъпо...
– Да бъде – каза Няма Никой Вкъщи и плати толкова много, че за малко да го прекръстят на Няма Нищо Вкъщи.
Много доволен, Почти затвори вратата зад себе си, а в коридора вече го очакваха няколко хмути:
– Искам шкаф, пълен с кактусови бисквити.
– Записвам.
– Искам стълба, с която да стигам от първия етаж до всеки друг.
– Записах.
– Искам нещо, което никога досега не съм виждал.
– И никога няма да видиш...

~ Когато Е Не срещна Самото Съвършенство:

Самото Съвършенство огледа укорително стаята си и каза:
– Не мога да ти отворя.
– Още ли не си подредила? – озадачи се Е Не.
– Не е достатъчно подредено.
– О, не! – възмути се Е Не. – Аз трябва да говоря с теб. Важно е.
– И вчера беше важно, нали?
– Важно беше.
– И онзи ден беше важно?
– Беше...
– Значи и утре ще бъде важно. Ела утре. – Самото Съвършенство се усмихна на вратата, вратата се усмихна на Е Не, но той остана мрачен.

Е, не... И аз така.

Обаче мъничко. ;)

~ Следващият откъс е поздрав към моята скъпа приятелка Vessey, с която делим благородно потекло – през 2018-а дори повече от преди!

Тази сутрин пък [Благородната] стана рано и приготви обяд за десетина малки, гладни хмутчета, които, представяше си тя, ще потропат ей така изведнъж на вратата и тя ще види в очите им цялата тъга на света, и благородническото ѝ потекло ще заговори, и тя ще им посочи масата в хола – приготвена за великолепен обяд... и тъй като това не се случи, Благородната си развали настроението. Меко казано.
– Извинете... – каза Огледалният.
Хмутицата задържа супника и се обърна:
– Още ли сте тук? Не знаете ли, че е невъзпитано да прекъсвате някого, който точно е започнал да изхвърля супника си през прозореца?! Къде ви е възпитанието?!
Изглежда, че тази пауза ѝ помогна да размисли, защото, вместо да излети през прозореца, супникът отново кацна на масата. Хмутицата внезапно смени тона.
– Случайно да сте невъзпитан? – меко попита тя [...]. – Извинете за любопитството, но ако сте невъзпитан и гладен, бих могла да ви помогна. Бих могла да се погрижа за вас. Все пак аз имам благородническо потекло, което не че искам да изтъквам, но... – Тя предизвика една прозявка, за да покаже небрежно, че няма нито един кариес, и погледа хмута с надежда. Веднага забеляза, че той е престанал да прилича чак толкова на нея самата. По-скоро ѝ напомни малък, гладен, невъзпитан хмут, направо хмутче.
– Аз... със сигурност съм гладен... пропуснах закуската... а може би съм и малко невъзпитан в сряда около обяд...
Хмутицата засия.
– Бедно дете! Ела, ще те нахраня! Кой жесток хмут е развалил крехкото ти настроение? Има възмездие, знай, добрината ще се възнагради, злото ще бъде наказано...
[...]
- Яж, яж! – казваше от време на време хмутицата. – Между другото, лактите не трябва да се поставят върху масата. Нито под масата. Мястото им е между дланите и раменете. – Благородната прецени, че е малко строга. – Освен ако не ти е неудобно, тогава би могъл да ги поставиш някъде другаде.

~ Когато просто искате да проветрите мислите си (или къщата):

От благодарност или просто от скука На Нищо Не Прилича научи хмутовете да играят комар. И хмутовете много се забавляваха. Хващаха един комар, разглеждаха го, запомняха го, после пускаха комара и след няколко минути започваха да го търсят. Който пръв го разпознаеше сред другите комари в стаята, печелеше нова бира от глухарчета.
Хмутовете започнаха да прекарват вечерите си в дома на новодошлия. Постепенно някои откриха, че най-добрата мебелировка в една стая е пространството, и започнаха да изхвърлят мебелите от домовете си.

~ Мъст! Мъст за всички потърпевши от наглостта и неделикатността на амбулантен търговец:

Той отвори с очакване, но там стоеше един непознат хмут. Беше търговец, който предлагаше трайно отслабване по домовете. Когато видя Местоимение, не сдържа усмивката си. Ето такъв дебеланко му трябваше.
– Здравейте, господин Непознат хмут. Мисля, че мога да ви помогна.
Очите на Местоимение светнаха.
– Вие сте потиснат. Вие имате проблем, истински проблем, но аз имам решение. Купувате си от мен тези треволяци, варите ги, пиете ги, мръщите се и така в домашни условия ще постигнете това, които други не могат да постигнат при никакви условия. Ще отслабнете не-у-зна-ва-е-мо.
– Ще какво? – попита Местоимение.
– Ще отслабнете, господин Хмут, погледнете се на какво приличате. Тези сланини не ви отиват на интелекта...
– Тези какво? – заплашително попита Местоимение.
– Тези... тази украса около вашия стомах...
– Аз не съм дебел – ледено каза Местоимение. – Аз съм широко скроен. Къде да побера душата си в слаботелесно тяло?
– Простете, господине, но е доказано, че душата тежи само 21 грама.
– Душата, господине, тежи в зависимост от духа. Моята явно е по-голяма. И обикновено я държа вътре в себе си. И искам да ѝ е удобно. Вие очевидно сте настанили вашата в гарсониера, а аз притеснявам ли ви по този повод? Ако имате някакви треволяци, които да ме направят по-широко скроен, дайте ми ги. Ако нямате, взимайте всичките си обиди обратно и изчезвайте!

А после, а после това изречение:

Тя се засмя, изтича в кухнята, направи кафе от боровинки и изглеждаше толкова щастлива, че прекаляваше.

(То и цялата сцена, която води до него, е за цитиране... ама да не прекалявам. ;)

Fri Dec 07, 2012 6:03 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН (Засега) ПРОЕКТ] Fri Dec 07, 2012 6:03 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН (Засега) ПРОЕКТ]
Току-що я довърших. Сега мисля да бъда напълно честна.

Наистина не ме грабна напълно отначало, но след първите няколко глави вече пиех историята с огромен интерес. Мисля, че все пак харесвам Текс и наистина детайлите с шлифера и шапката ми бяха много сърдечни, много са силни. Без значение какъв е и какъв е бил Текс, той е привързан към тях, някак го намирам за важно и говорещо много за героя. Несъмнено в процеса на книгата той става герой. Краят ми се струва малко сух, мисля, че може да се вмъкнат още няколко сцени, но все пак краят не е край. Колкото до смъртта на главните герои, дойде наистина малко неочаквано, но някак не ми стана кой знае колко мъчно за тях. Интересно ми е как избра кои да живеят и кои да умрат и дали това е от важност за по-нататъшните части. Като цяло си ми хареса доста. ;)

Wed Feb 21, 2018 7:11 pm Re: Раздумки на редактори Wed Feb 21, 2018 7:11 pm Re: Раздумки на редактори
Моя съученичка психоложка. Не поддържаме връзка.

Помолиха ме да отбележа, че харесвам страницата ѝ. Right.

Понякога поглеждам какво има там.

Освен свръхвдъхновени и ултрапозитивни мисли + high heels, грим, неестествена коса, къси рокли и пози има и разни любопитни пожелания като "Имайте прекрасен ден". Колко по-изкълчващ езика е този израз от "Нека денят ви бъде прекрасен"?!
Btw, първият израз ми звучи почти насилствено към обдарения.

Ама 'се аз съм злобата, 'се от нищото...

Е, поне се надявам наистина да е помагала и да помага на хората. Ама е важно не само да си лъскав и думите ти да са шик, но и да са... грамотни.

А някъде на друго място видях друг "прелестен" англицизъм - да вземете всичкото време на света, което ви е необходимо .
Жалко, че не помня къде, но може би не си струва. Да разполагате, да се насладите и т. н.

И не е виновен горкият английски език*, че хората са мързеливи и немарливи. Английският е перфектен. И дебне дали вие сте перфектни.

* Набеждаван в елементарност, селяния (език на овчари), предизвикващ чуждопоклонничество и т. н. И понеже това за овчарите го беше изтърсил флюбен в немския... well, англиският език е пример за повече смисъл, събран на единица пространство. Това е ценно качество. Идеята може да се доразвие, но не това е целта.

В изнемогващия ми превод особено последните седмици унивам от безсилие по някои обикновени въпроси. Но поне ми минава мисълта, че най-вероятно оставям нередности след себе си.