choveshkata.net

Sun Jan 19, 2020 11:58 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Jan 19, 2020 11:58 pm Re: Любимите компютърни игри
Този пасаж от Golden Treasure: The Great Green спокойно може да се сложи и в темата ни за образованието . Започнете в деветата минута и откарайте до... където издържите.

(И дръжте единия си пръст върху паузата. Тоя Ютюбър се втурва като изоглавен, види ли повече текст. Е, с математиката не е баш тъй...)

NB: Това е изключително нетипичен момент за повествованието и стила на играта. Поне спрямо каквото съм видял досега. Не си правете изводи само от него, значи. ;)

... О, бозе, о, бозе! Смехотерапията продължава !

(Ако имахме тема за икономика, тоя линк щеше да е за нея.)

... А в минута 13:45 стигаме до The School of Emptiness, което ни преподава урок по релативизъм . :shock:

Спирам с добавките „на парче“ и ви оставям да откриете останалите брилянти сами...

Освен този апотеоз , който се крие надълбоко, за да открие най-дълбокото...

Sat Mar 15, 2014 12:14 am Re: Не-културни събития :) Sat Mar 15, 2014 12:14 am Re: Не-културни събития :)
По горната обява предлагам изчерпателен запис на лекцията. При поискване и само на ел. поща
Има нещица, които си струват. Особено, ако на човек му помага някой да му ги изкаже, а те вземат, че му съвпаднат с личното разположение на звезди и планети, та му паснат :)

Новината от днес: Дейвид Фроли, виден гуру в аюрведата, пристига в България в края на май. За записване за лекциите му - има намаление в цената до

Повече информация на страницата на Дейвид Фроли - 30 май-1 юни - с различна програма всеки ден (2 дни семинар)

Дата на провеждане: 30.05.2014
Час: 18:00
Място: Залата на Националното музикално училище
Цена за семинар: до 30 април 2014 год. – 110 лв; след 1 май 2014 год. - 130 лв.
Цена за обяд: включен в цената на семинара
Д-р ДЕЙВИД ФРОЛИ и неговата съпруга ЙОГИНИ ШАМБХАЛИ ЧОПРА,
ще бъдат наши специални гости в София от 30 май 2014 год. до 1 юни 2014 год. включително.
В програмата им са предвидени лекция и двудневен семинар, които ще се проведат на ул.„Оборище” 17 в залата на Националното музикално училище. Осигурен е превод от английски на български език.
(...)

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ

Расаяна - подмладяването в Йога и Аюрведа
Принципи и практики.
Аюрведичното разбиране за стареенето, имунитета, дълголетието и подмладяването.

ОЧАКВАМЕ ВИ на 30-ти май 2014 г.,петък, в Залата на Националното музикално училище ул. “Оборище” № 17 гр.София

ПРОГРАМА

18:00-18:30 Регистрация
18:30–20:00 „Расаяна - подмладяването в Йога и Аюрведа”-
Лектори : д-р Дейвид Фроли и Йогини Шамбхали

20:00-20:15 Представяне на книгата ”Сома в йога и аюрведа”


Цена на Лекцията: 15 лв.

Записване за участие можете да направите на страницата на Българско сдружение Аюрведа:http://www.ayurvedabg.info/activities –Актуални семинари или като пишете на ел.пощаl: ayurvedabg (at) gmail.com и на тел: 0896728881 Местата са ограничени!

СЕМИНАР
31 май – 01 юни 2014


ОЧАКВАМЕ ВИ на 31-ви май/събота/ и 1-ви юни/неделя 2014г., в Залата на Националното музикално училище ул. “Оборище” № 17 гр.София

ПРОГРАМА

31 май /събота/

8:30 – 09:00 Регистрация

09:00 . – 10:30
Аюрведичната теория за подмладяването на ума и нервната система.
Подмладяващи терапии за състояния с понижена жизненост, забавено израстване при децата, възстановяване след заболявания, подобряване на всички дейности в живота.

10:30 – 11:00 пауза с аюрведичен чай

11:00 – 12:30
Подмладяващи терапии за преодоляване на стреса, депресията, възбудата, разсеяността и лишеността от внимание.

12:30 – 14:00 обедна почивка с аюрведичен обяд

14:00 – 15:30
Подмладяващият аспект на начина на живот.
Подмладяващият аспект на начина на хранене.
Аюрведични билки за за подмладяване на тялото.

15:30 – 16:00 – пауза с аюрведичен чай

16:00 – 17:30
Аюрведични билки за подмладяване на ума.
Аюрведичната панчакарма и подмладяващите терапии.

1 юни /неделя/
08:30- 9:00 Регистрация

09:00 – 10:30
Йогическото разбиране за подмладяване на тялото и ума, безсмъртието на съзнанието.

10:30 – 11:00 пауза с аюрведичен чай

11:00 – 12:30
Пранаяма и подмладяване на тялото и ума.
Мантрите и подмладяването на тялото и ума.
Медитацията и подмладяването на тялото и ума/


12:30 – 14:00 обедна почивка с аюрведичен обяд

14:00 – 15:30
Ролята на Шакти в изцелението.
Шакти и подмладяването на тялото.
Шакти и подмладяването на ума.

15:30 – 16:00 пауза с аюрведичен чай

16:00 – 17:30
Подмладяването и проблемите на жената.
Подмладяващата Шакти и работата със силите на природата.


Цени на семинара: до 30 април 2014 год. – 110 лв.
след 1 май 2014 год. - 130 лв.

Записване за участие можете да направите на на e-mail: ayurvedabg (at) gmail.com като ни изпратите вашите имена, адрес и телефони за обратна връзка.
За допълнителна информация тел: 0896728881. Местата са ограничени!

Важно и вкусно допълнение: в таксата от 110 лв. влизат 2 бр. обяд и 4 бр. аюрведичен чай.

Wed Apr 09, 2014 10:46 pm Re: Образованието Wed Apr 09, 2014 10:46 pm Re: Образованието
Ако се сберат повече такива неща може би да отворим тема като "Ученето".

А сега, копирам се от едно писмо направо, защото нямам сили за писане наново:

http://www.memrise.com

Името на сайта не е грешно изписано, а самата идея, внесена чрез сайта, е прекрасна. :-)

Ето, например, категорията "езици": http://www.memrise.com/courses/english/languages/

Страничката "About us": http://www.memrise.com/about/

Идеята им е да предоставят платформа за учене. Не съм разучил категориите, различни от езиковата, но там акцента основно или изцяло пада върху учене на думички.

Личен опит: много е приятно. :-) Това е близо до преживяването да запомняш думички почти неусетно, говорейки с някого, защото хем ги повтаряш, хем не ги пишеш по десет/двеста пъти, докато затъпееш и ти писне. :) Е, не е като разговор определено, но точно навреме разчупва обстановката, като ти поднася разнообразие. :)

Аз подхванах един курс за 3000-те най-ползвани думи в шведския. Готинко. И полезно. :-)

Регистрацията е безплатна, а облика е лек. И няма пълни членове, защото е на английски менюто! :mrgreen:

И ако имате желание, може да създавате курсове. ;)

+++ Приложението за Андроид: https://play.google.com/store/apps/details?id=com.memrise.android.memrisecompanion

Tue Jun 24, 2014 8:32 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Jun 24, 2014 8:32 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
И сега! Да честитим дебютната публикация на Мару (Purple)!

Конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян (2014)

В сборника е включен и Миро Моравски. Колко други познати имена виждате? :)

E с това вече се изумих! :D :D :D :D

(Не съм аз)

Убедих се, че имам нужда от псевдоним.

Tue Apr 12, 2022 7:07 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Apr 12, 2022 7:07 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My reviewlet of A Court of Thorns and Roses :

I liked some of the sex scenes but didn't like the overreliance on violence to solve problems and the flimsy characterization of the villains.

The scene that touched me the most was this one:
Tamlin remained at the top of the stairs.

“Feyre,” he said—softly enough that I faced him again. “Why?” He tilted his head to the side. “You dislike our kind on a good day. And after Andras …” Even in the darkened hallway, his usually bright eyes were shadowed. “So why?”

I took a step closer to him, my blood-covered feet sticking to the rug. I glanced down the stairs to where I could still see the prone form of the faerie and the stumps of his wings.

“Because I wouldn’t want to die alone,” I said, and my voice wobbled as I looked at Tamlin again, forcing myself to meet his stare. “Because I’d want someone to hold my hand until the end, and awhile after that. That’s something everyone deserves, human or faerie.”

Several years ago, my uncertain-if-she-still-wants-me partner was in a bad place, in another country far away from home. She needed help moving back, and I went to help her.

"Why are you doing this?" she asked me. "We aren't partners anymore ... are we?"

"Because I'm your friend," I said. "Fifteen years ago, I was in the same situation: alone and confused and scared. And the only thing I wished for back then was to have a friend by my side as I struggled to pack my stuff."

So I know the feeling.

Tue May 05, 2020 11:44 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Tue May 05, 2020 11:44 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Шапки долу! За който разпознае, че ги заслужава.
И ще напиша нещо - който мине школа тук, вече не е човек, щото е друг човек :)
Но от онзи ден трупам едни наблюдения и размисли за енергията, концентрацията й, недоброто й насочване и съответно - напрежения по разните канали.
И колко леко и пак успешно е когато тя тече без градус, с един дзен елемент - който чувството за съпротива нивга не е помисляло да доближи, позволяващ други прозрения и уроци. И всъщност - може би по-добри и по-хванали полза и дългосрочие уроци. За отношения - да не говорим.
Дес, шапки дълбоки и долу! Голяма си! :)

Tue Mar 15, 2022 10:54 am Re: Дейвид Зиндел Tue Mar 15, 2022 10:54 am Re: Дейвид Зиндел
WRITING FOR LIFE: New Novels!

What to do when the Covid pandemic upends your life?

Write books! It’s been a long time since my last newsletter, and I’ve been super busy trying to follow my own advice. I just received galley proofs for The Remembrancer’s Tale , which should be published by HarperCollins in the United Kingdom around Christmas. It will be my first Neverness universe novel in many a year. Within the past few months, ideas for a whole new series of Neverness books have been exploding in my mind like supernovae. If only I can find the time to write them!

Next will be The Scryer’s Tale , probably followed by The Eschatologist’s Tale , The Timekeeper’s Tale , and The Hakuist’s Tale . Something tells me that there will probably be The Warrior-Poet’s Tale , too. All the books will revolve around the children of Danlo wi Sol Ringess and their generation, called the Asta Siluuna . I’ve realized that the events that have played out so far through Neverness and A Requiem For Homo Sapiens are only part of a much greater galactic drama and the movement toward godhood (and the godhead) begun by Mallory Ringess.

In the meantime, I am scribbling furiously to finish the third of my Xanayan novels, The Woman And The Whale , a strange love story that follows The Orca’s Song and If I Am God . If I Am God is nearly ready to be published. I am giving away free, signed copies to the first three people who are willing and able to assist with the proofreading.

Please wish me luck!

Best wishes,

David

David, that's some excellent news! :)

I'm willing to proofread _If I Am God_ (if you mean an electronic
file; sending a paper copy back and forth across the Atlantic will be
somewhat prohibitive ;). As for my qualifications, I'm a professional
proofreader in both Bulgarian and English. Here's one of the books I
proofread recently: https://choveshkata.net/blog/?page_id=8359

Warm regards,
Kalin @ HL

P.S. Above, you meant The Ha i kuist's Tale , yes? :)
(And I didn't mention the capitalization and italicization errors. ;)

EDIT: David sent me the manuscript. It's 800+ pages. Here we go .... :D

Fri May 08, 2020 12:43 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Fri May 08, 2020 12:43 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Кал – и всички Чобити – съжалявам. Обещах да се старая да не провокирам, а в последните дни правя САМО това. Без да искам, и без да целя да се карам с никого. Но не мога да се примиря с принципа „защото аз така съм решил, и вие трябва да го приемете; нямам време/желание/сили да споря.“ В моя свят нещата се предлагат и подлагат на обсъждане, не се спускат отгоре. Това е основополагащ принцип за всеки екип. Ако в ЧоБи не говорим за такъв екип, значи ЧоБи за съжаление не е моето място.

Fri Nov 14, 2014 5:37 am Re: Културни събития Fri Nov 14, 2014 5:37 am Re: Културни събития
" ... тази вечна ерес " е с втора седмица ! :D Gratuluji!
Still marches on !Week 3.
WEEK 4!!!

Може и за мен да остане ред...
Ами май това вече наистина е последната ми възможна седмица - Номер 5. Доста разредено, но все пак.
Какво да кажа ;) Седмица 6.
Надявам се след време Вал да изкара информация колко душИ са гледали.

http://demiurgia.org

Прежде временно се обявява седмица СЕДЕМ . И в нея се появява... ВЛАЙКОВА :lol:
Със студентско намаление 5 лв. за Влайкова... :D Нямаше да ме притеснява, ако не съществуваше реалната опасност лентата да прескочи, а и да не забравяме, че звукът не е стерео. Т.е. не е пълен. А може и да е слаб.

Fri Jul 31, 2020 9:17 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jul 31, 2020 9:17 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Учебникът на Петър Канев може да се окаже първият (и последен :?) по-желан в ЧоБи учебник, защото е непрестанно осезаемо човеколюбив, авторът – със страстен ум и мъдро сърце (е, в личната си комуникация понякога е с твърде емоционален "ум"... особено във fb), използва изключително мили названия на животинки и на аспекти, свързани с детството (личи си, че е поет, макар и асоциален), набляга на животоспасяващата нужда от смислено общуване и екология с цел оцеляване на човешкия вид . И в крайна сметка книгата е за общуването и човешката култура в цялост, но минава и през комуникацията на хората с другите същества, защото дава примери и по какво не сме по-различни и по-специални от тях.

Островът на делфините + Зъбатите демони in one ;)

Tue Feb 03, 2015 10:57 am Re: Културни събития Tue Feb 03, 2015 10:57 am Re: Културни събития
Довечера в Арт плейс интерпред, откриването е в 19 часа - https://www.facebook.com/profile.php?id ... 122&ref=70
Приятелката ми прави фантастични неща, мисля, че ще ви допаднат.

Ще се радвам да се видим.

Sat Feb 14, 2015 9:39 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 14, 2015 9:39 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
And for those of you who'd rather celebrate other things today: some food for thought. ;)

(...) I am no longer convinced that every published author has given full consideration to the host of assumptions they carry into their created world. Well. There. I said it. I will not get into specific examples here, though it wouldn’t take long to assemble a fair list of ‘you-had-no-idea-what-you-were-really-saying-here-did-you?’ films, novels, and the like. That is, I can only assume they didn’t know what they were saying, unless I choose to believe that certain creators of mass media out there have no compunction about encouraging terrorism, perpetuating bigotry, misogyny, rape and hate crimes; and are equally happy advocating revenge as the primary recourse to justice.

So, what has all this to do with the Fantasy genre? Plenty, because it’s a genre that invites you (as a writer), even demands you, to invent something new, something other. But in that process of invention (of, say, an entire other world), there is the risk that certain assumptions or behaviors or attitudes from this world can slip in, unquestioned, unchallenged, unexplored. And when that happens, why, it’s fair game for anyone — anyone — to throw down the gauntlet in challenge. And when it becomes evident, in an author’s direct response, that certain elements were not thought-through, not thought-out, that author then faces the choice of mea culpa or launching into a full defense of their position, which in turn further blurs the distinction between author and the author’s work in question. This is messy, but I find myself lacking sympathy: we are, after all, in an age of communication that expects the creators be present, engaged, and prepared to stand behind their words. It’s not all fun and games and ego-massaging, after all. There’s a price to pay for notoriety.

If, into this invented fantasy world, certain assumptions about gender roles, skin colour, sexual preference, etc, are carried ad hoc from our world, then it is incumbent that they be challenged. Why? Because it matters. Because, every time shit like that is carried over, an underlying assumption is made: that such assumptions adhere to some Natural Law, wherein arguments in defense of such choices devolve into falsehood (‘history shows it was always that way’ [no, it doesn't], and ‘in a barbaric world a patriarchy is given’ [no, it isn't], or, ‘in a post-apocalyptic world where remnants of hi-tech is akin to magic, men will still rule and dominate every social hierarchy’ [say what? That doesn't even make sense!]). The Natural Law argument is a fallacy; more to the point, the Fantasy genre is the perfect venue in which to utterly dismantle those assumptions, to offer alternative realities and thereby challenge the so-called givens of the human condition.

Fri Mar 04, 2022 4:20 pm Re: Културни събития Fri Mar 04, 2022 4:20 pm Re: Културни събития
Настоящите събития в Украйна върнаха войната в Европа и поставят света пред невиждана криза, свързанa с неговата сигурност, както и обществото, такова, каквото го познаваме.

Balkan Documentary Center, Фондация "Конрад Аденауер", Чешки център София, Посолството на Чешката република в София и Посолството на Украйна в София организират филмова програма посветена на Украйна.

Филмите ще се прожектират в Чешкия център в периода 8. – 11. март от 18 часа, а входът е свободен. Всеки зрител ще може да остави дарение, което ще бъде предадено на БЧК в подкрепа на бежанците.
След всяка прожекция ще има дискусия.

8.3., ЗЕМЯТА Е СИНЯ КАТО ПОРТОКАЛ / The Earth Is Blue as an Orange
Украйна/Латвия, 2020, реж. Ирина Цилик; с български и английски субтитри

9.3., ТОЗИ ДЪЖД НИКОГА НЯМА ДА СПРЕ / This Rain Will Never Stop
Украйна/Латвия/Германия, 2020, реж. Алина Горлова; с български и английски субтитри

10.3., ГРАД НА БОЙНАТА СЛАВА / Town of Glory
Русия/Чехия/Германия, 2019, реж. Дмитри Боголюбов; с български и английски субтитри

11.3., ПРОЦЕСЪТ ОЛЕГ СЕНЦОВ / The Trial: The State of Russia vs Oleg Sentsov
Чехия/ Полша/ Естония, 2017, реж. Асколд Куров; с български субтитри

Информация ще намерите на нашата страница: https://sofia.czechcentres.cz/bg/program/sofia-documental-special-edition?locale=bg.

ЗАПОВЯДАЙТЕ!

Sun Apr 05, 2015 7:37 pm Re: Да пробудиш драконче Sun Apr 05, 2015 7:37 pm Re: Да пробудиш драконче
Самоцитирам се в "колектора" (:

Дракончето е първата от четирите досега написани книги в змейската поредица на Ники Теллалов, която ме разплака. Говоря не за рев или за нещо много зрелищно и пръскащо кофи вода наоколо, а за чувството да се изливам от себе си.

Разплаках се, само че не от страх, ужас или нещо в тая категория. Чувствах се, сякаш току-що съм счупил с нос черупката на яйцето, в което съм се намирал през целия ми живот и едновременно ме обливат сълзи от болка, лъха ме невероятно свеж въздух, катурвам се, наполовина стоящ в черупката, почвам да падам нанякъде и със съхнещи сълзи по ококорените ми очи усещам как свободния ми полет е поет от нежно и здраво крило. Обръщам се към собственика му и гледката отново ме разплаква - ама така, както не помня да съм плакал, четейки книга.

Едновременното преживяване на "Открих те! Открих те!" и "Къде си! Къде си... ох, защо..." така ме е въвлякло в прочетеното, че като удавник се хващам за следващата сламка, защото в тия сълзи от щастие, полет, липса и желание да пречукам причинителя на тая истинска липса , вярвам си, направо мога да се удавя.

Ето така преживях първия прочит на Дракончето през 2011 година. Една вечер, когато съвсем буквално се чудех защо плача и външно, със сълзи, при положение, че авторът на тази книжка надали се е старал да разплаче читателя си - по това време десетокласник в лятната си ваканция. "Може да прочетеш ей тази книга там, малката, от български автор е." - така помня думите на брат ми, с които ми предложи първата доза... сълзи, а преди тях - чифт криле.

Грабнах я за втори път в момент, когато имах достатъчно неща за четене - в смисъла на "трябва да прочета" - и след дъъълъг период на нечетене за удоволствие. Усещайки, че имам нужда да се окриля отново, повторих упражнението със сламката и удавника, само че си дадох сметка колко подробности и голямости съм пропуснал първия път, когато я четох. А е едва, едва... ами, без да бързам и да бягам от емоции, мисли, че дори и разлокумени размишления, прочитам Драконче за една нормална вечер. Този пример, надявам се, говори колко по-важно за тази история е това, което четеш - нито количеството, нито виртуозността му могат да вълнуват толкова, колкото искреността на споделеното. И толкова да те отвличат от случващите се събития - не безвремие, а свръхвремие мога да нарека чувството, при което виждаш и чуваш ясно само това, за което копнееш истински. Останалото - при втория прочит, през стиснати зъби и едно "Потрай, потрай. Ах, ваш'та кожа. Идвам, идвам.", казано незнайно на кого.

Ама не, хич не се опитвам да го анализирам - притрябвали са ми литературоведски похвати. Ако те вълнува и ти е приятно да прочетеш Драконче, ще усетиш, че нещо у теб откликва.

Тъй като не уточних особено ясно - сълзите не са заради някакъв розов роман, в който героинята е била залюбена, зарязана и е хукнала да си търси утехата. Ако имаш и капка съмнение, че Драконче е розова книжка, може би ти липсва нещо. Аз пиша тук, за да споделя, че все още изпитвам достатъчно силна привързаност към историята и преживяванията на Дичо в тази книжка, за да забравя, че я чета, докато го правя.

Thu Jul 09, 2015 9:16 pm Re: Не-културни събития Thu Jul 09, 2015 9:16 pm Re: Не-културни събития
Оф, топло ми е...

За благотворителната разпродажба за Васко с Емил ще откупим и дадем комплект Аурелиони, Драконче и Дупка.

Избрах по-компрометирани корици и ги обвих. Храмът е с една много сладка фигурална оризова хартия и чак позавидях. Но ми остана едно парче като за още един Храм :> . Дракончето и него го обвих, защото печели в конкурса най-изтормозено Драконче.

Само ме тревожи мисълта за колко пари ще се продават книгите, защото ако е на кашонна цена, бая ще ме е яд ;) Не заради това аз колко ще съм дала, ами заради това, че книгите са нови, но поизстрадали просто.
Тая фигурална хартия идея си нямам откъде съм я прибрала, ама добре, че съм го направила ;)

Оф, трябва отсега да почна да слагам цени на цветята, за да не го правя цяла нощ в петък. И указания трябва да направя и сложа... И подложки за всички саксийки... Топло ми е

И трябва да се приготвя да се сбогувам с двата цифрови фотоапарата в полза на Васко. Можеше да са три, ама третият май е в Добрич и е толкова зле слаб картина, че става само за mp3 player. [/color]

Thu Dec 24, 2015 6:28 pm Re: Добрите образци Thu Dec 24, 2015 6:28 pm Re: Добрите образци
Have another go at descriptions:

[quote="In "Agnes, Accent and Access," Theodore Sturgeon"] Miss Kuhli (Merrihew had heard it “Cooley” the day before, and had built quite a different picture) was Eurasian. Not since the perfection of ferro-concrete and its self-stressed freedom has architecture been able to match the construction of such eyelids and supraorbital arches as those with which Miss Kuhli had been born. Her hands seemed to be the cooperative work of a florist and a choreographer. Her body had not been designed, but inspired, and her hair was such that it could not be believed at a single glance.[/quote]

Thu Oct 06, 2011 11:42 pm Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски) Thu Oct 06, 2011 11:42 pm Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски)
Again...
Оригиналът си е оригинал. Онова, което авторът е искал да каже. По начина, по който го е казал.
Охудожествяването на превода на други езици е нормално - до известна степен; обаче при трансформирането на вече отакован текст на трети език се получава реалната опасност за отклонение прекалено встрани.
Все пак... това не е зле избичен "Конан" на Перунов, който крещи на висок глас да го оправи човек и да го допише, за да не се смеят истерично читателите.
Вярно, че това Е превод за удоволствие, но-о...
Добре де, расите наистина не се споменават повече (между другото, те следва да са с малка буква на български). Но има съществено значение дали растат по-бавно (сиреч, развиват се по-бавно) или живеят по-дълго... В единия случай се подразбира примерно, че въпросната дама, за която се споменава, е останала млада и/или тепърва е влизала в зряла възраст за втория си брак; в другия... не е много ясно, но има шанс да се е сбабишкерчила. Проста сметка: до 35-40 г. жената е "свежарка", докъм 60 се поддържа хубава по-трудно, след това е дърта пачавра. За да се ожени за правнук, това прави поне 60-70 г. разстояние между двата брака, вероятно повече - 80 или 100. "Двойно" тя ще е свежарка докъм 80-те, изкуствено ще се поддържа докъм 120 и оттам се сгъбосва. "Тройно по-бавно" ще е свежарка докъм 120-150 И ще е на възраст за женене към 30-40 (дотогава е момиченце). Значи в първия случай правнукът й се жени за вехнеща богаташка със синя кръв, във втория тя е още свежа и привлекателна...

Mon Jun 27, 2016 10:44 pm Re: Наши текстове Mon Jun 27, 2016 10:44 pm Re: Наши текстове
Надежда Лилова – Една: „Аргмадулия“

Аргмадулци, кон до коня, срещу тофленци безброй,
нокти святкат, шмули тракат, хич не дават се без бой!
Тръпна сврян в една шмулика, стискам трите си ръце,
Ще ме смоткат, без да викна, тупка другото сърце.
Що са се смардяли толкоз? Гръз ли, или сбут ги взе?
И не мога се отбъкна, плъкно бойното поле.
Шава със крустак Агмейдо, виждам го додена млад,
и изпружват се овгласно аргмадулци, брат до брат.
Флекна със кмуцуци конят и го блъкното обзе,
спокна и се затропоса: "Милибардни згнетове"
Ей, насмрокна ми косата, пожълтя от тази смрад,
май тофтенците харесвам, нищо, че не съм им брат.
Ах, Фрусцесата е спора - най-красива на света!
Ето вади и портрета и развява Тоф Мета.
Тя е блистелно е красива, звездни нейни три очи,
а косата си развяла, като метелни лъчи.
Падат от взъмстуг мъжете, ушна кал хвърчи навред.
Всеки иска да го има , да докльопца тоз портрет.
Шум и гнуст до бога стигат и се връщат пак при нас,
аз от мнъст се премъркотих и изпаднал съм в несвяст.

/Тъжна и гломотна песен, която пеят вечер край огъня старите смуфляци./

Wed Oct 12, 2011 8:47 am Re: Вампири, върколаци... и подобни твари Wed Oct 12, 2011 8:47 am Re: Вампири, върколаци... и подобни твари
Добро утро!

Така, да видим дали мога прясно събудена да се изкажа малко по-смислено по любимата ми тема.

Идеята ми да се спомене нейде ърбън фентъзи беше, че поне на мен ми е писнало, когато се обсъждат митологичните същества в дадена книга, някой да почне да обяснява, как не били такива каквито ги е описал автора... Имам много пресен спомен от един куиз, където имаше въпрос как се убива вампир. И задаващите куиза се беха запънали, че "не, само с ясенов кол и туй то!". Аз съм привърженик, че в крайна сметка, авторите са именно такива - автори на художествена литература, измислящи свои светове и правила в тях. Не са етнолози и не пишат докторати на тема "Вампирите у Бимбинистанските вярвания". Та за мен няма значение дали вампирите блещукат, или всъщност са пухкави, розови, набедени от капиталистите същества, стига света да е интересен и устойчиво създаден. Та от тази гледна точка заявявам, че ще обсъждам и давам мнението си за горните "твари", само откъм художествената им стойност и личния ми вкус, а не спрямо "истинските" такива твари според етнолози и пр. Да не говорим, че съм склонна да следвам логиката на Хамилтън, че не е важно с какво ще унищожиш сърцето на вампира - с кол или с пушка помпа - с дупка колкото юмрук в гърдите би трябвало да си си свършил работата... И като цяло си падам по всякакви светове и художествени митологии, стига да са логически издържани, дори откъм свръхестествена физиология.

Снощи малко преди да си легна се замислих, дали "Дракула" на Стоукър се води ърбън фентъзи. От гледна точка кога е издадена книгата, мисля че си е съвременна (поправете ме ако греша).

Снощи съм забравила да спомена вампирите в "Академия за вампири" на Ришел Мийд. Макар да е юношеска литература, според мен поредицата има много причини да бъде прочетена от феновете на ърбън фентъзито и вампирите като цяло. Авторката много приятно "обновява" вампирите с балкански и славянски привкус, а героите и отношенията им са достойни и за книга за възрастни. Жалко само за последната книга от поредицата, която ме разочарова.

От друга страна, в поредицата "Домът на нощта" вампирите имат много потенциал, но идеите са зле реализирани до степен Юбер Мери Сю.

Вампирите и върколаците в друга поредица - "Странни ангели" на Лилит Сейнткроу също много ми допадат. Това е една от най-мрачните младежки ърбън фентъзи поредици, които съм чела. Има си трески за дялане, но като цяло харесвам свърестествения елемент вътре.

Падам си и по "Чикагските вампири" на Клоуи Нийл. Поредицата е доста по-лековата, написана с език и стил характерен за чиклит, но не влиза в жанра "вампирски чиклит" - да има и такъв. Аз лично харесах поредицата, света и героите на книгите. Препоръчвам, ако понасяте и малко по-леки четива.

Харесвам идеята за вампирите в поредицата "Синя кръв" на Мелиса де ла Круз. Но не и изпълнението. За бога, не четете тези книги!!! :) И все пак преплитането на вампирите и библейските митове винаги ми е било забавно.

Откъм върколаци, снощи отбелязах любимия си върколак Кити. Но забравих напълно за върколаците на Кели Армстронг. Много, много зрели книги, с интересна митология, същества, свят и герои. Към тези две авторки бих добавила и Патриша Бригс, с поредицата си за Мърси Томпсън. И изобщо - приятно е, освен безбройните вече юношески книги, да има и малко истории за по-възрастни читатели(герои). И може би тук е моментът да сложим някаква граница м/у ърбън фентъзи, свръхестествен романс и откровеното свръхестествено порно. Нямам нищо против никой от тези жанрове и те имат свое място в библиотеката ми. Просто са различни - и като стилистика, и като читателска аудитория... Аз все си мисля, че самото ърбън фентъзи в "чистия" му вид има достатъчно почитатели и сред двата пола. Виж останалите два жанра клонят повече към дамската аудитория, макар да мога да посоча и изключения.

Малко се отплеснах. Темата е доста обширна. А аз май съм запецнала да си изброявам любимото. Извинявам се, ако съм досадила. Хайде ще изчакам, за да видя в каква посока ще се завърти разговорът...

Mon Feb 20, 2012 1:27 pm Относно "Гарванът" Mon Feb 20, 2012 1:27 pm Относно "Гарванът"
Отцепено от "Вътрешни Бури" по желание на Кал

В момента съм в абсолютна буря, потресена от гаврите, които човек може да причини на поезията, опитвайки се да я преведе! Направо ми се гади, честно, повдига ми се. Човек, като си е рекъл да преведе нещо, ами да вземе да го преведе, примерно, не да си пише свободни съчинения! Просто седя и се чудя какво по дяволите чета! Работата е там, че реших като курсова работа по литература (за която имам няколко месеца време) да правя прекрасния "Гарван" на По. И какво си правя аз, казвам си, трябва да му намеря някой превод, че в оригинал не може, трябва да си е на български. И си търся аз из нета и ми иде да си посегна на живота. Видях толкова извращения, толкова далечни от истината, че просто не разбирам как някой може да си позволи нещо такова. Писна ми да слушам, че преводът е като жена - ако е хубав, не е верен, ако е верен, не е хубав. Това се нарича неспособност, е това е то. А и ако някой толкова не е могъл и искал да промени "Гарвана", да си е написал свой си "Гарван"! А, не, чакайте... Точно това е станало! :evil:
Нека демонстрирам нагледно за какво говоря:

Deep into that darkness peering, long I stood there, wondering, fearing
Doubting, dreaming dreams no mortal ever dared to dream before
But the silence was unbroken, and the darkness gave no token,
And the only word there spoken was the whispered word, `Lenore!'
This I whispered, and an echo murmured back the word, `Lenore!'
Merely this and nothing more.

Така, това е най-любимата ми част. Прочетете я така хубаво, ето какво става с нея в според мен най-приличния превод, който се доближава най до истината:

И в бездънний мрак загледан, тръпнех вцепенен и бледен
в странни сънища, що никой смъртен не познава тук.
Но отекна в миг простора като звук на Бог от хора
глух и тъжен зов „Ленора“ - от скръбта ми свят отзвук.
То бе моят зов „Ленора“ - и на него чух в отзвук
само ек - и никой друг!

Какви хорове, какви богове, кой е казал, че героят трепери вцепенен и бледен, какви свети отзвуци, не е ясно, но на фона на всичко това е най-близкото. Лошото тепърва предстои, но не затваряйте очи.

И застанах мълчеливо, през таз пропаст от мъртвило,
и с потаени мечтания взрях се в тъмната пустиня...
Мрак и хаос безконечен!... Но кат вик от хор далечен
прозвуча за миг „Ленора“ - отзив тих на мойта мъка
Мой бе шепот тоз „Ленора“ - отзив тих на мойта мъка -
И загина в мрака звука.

Страшен израз, "пропаст от мъртвило", толкова мелодичен, че преводачът по-хубаво да си беше направил някакво стихотворение с това заглавие, вместо да се подиграва с "Гарвана". Тука вече се появяват и разни тъмни пустини, безконечен хаос и пак някакъв хор, тоя хор само обикаля насам-натам (то че го има мотивът за хора, има го, ама е доста по-напред и е свързан със самия гарван)

Ужасèн се взирах дълго, със съмнения изпълнен,
че сънувам сън мъртвешки, несънуван досега.
Знак ми даде тишината и в покоя непонятен
промълвих "Линор!", но мракът ме отпрати в самота.
Ехото "Линор!" отвърна и предрече самота.
Бе пустиня вечерта.

Айде пак пустини, този път обаче и нашият човек е даже ужасéн, изобщо положението е много сериозно, че даже и мъртвешки сънища е взел да сънува, пък и по-добре, че с тоя непонятен покой...

И сега короната на моето самоубийство заради тези преводи е следното извращение:

В мрака - тъмен трап - загледан, тръпнех вцепенен и бледен,
сякаш мракът бе вихрушка, а пък аз - трошлив папур.
Мигом хванах аз топора, дето купих от събора,
и го запокитих в двора. Той издаде звън: "Ленур!"
Дръжката, обаче, вместо да прозвънне в тон - "Ленур", -
тихо изтумтя: "Абсур!"

Какво по дяволите е това... Какъв тъмен трап, какви вихрушки, какъв ПАПУР ЗА БОГА, какъв топор от събор, какъв двор, направо ще се разрева... То е ясно, че тоя превод е пълна подигравка и гавра наистина, не издържах и да го прочета, но недай си Боже някой да вземе да иска да прочете "Гарвана" и да попадне на това, просто ако има такъв нещастен чиляк, ще пусна сълза за състоянието на душата му, след като е прочел "великото стихотворение на По"... Не, аз просто не мога, като ги гледам тия работи и не знам откъде да си подхвана китките, нали не съм добра по биология...То хубаво тая гавра, ама горните са реални опити за превод, аз просто не разбирам как някои хора си позволяват такива неща, просто ми е неясно... Преводачът няма никакво право да си играе със смисъла! НИКАКВО!

Така... Крайният ми извод е, че ще седна и сама ще си направя "Гарвана". Знам, че е много високо ниво на поезия и прочие, но поне ще го преведа без да си правя свободни съчинения. Направих опит за любимото си двустишие, не е твърде зле, смятам, може да не е толкова мелодично, колкото великите горни преводи, но е истинно и няма да докарва до самоубийства хора.

Deep into that darkness peering, long I stood there, wondering, fearing
В тоз мрак дълбинно взиращ, дълго аз стоях, маещ се, боящ
Doubting, dreaming dreams no mortal ever dared to dream before
Съмняващ се, сънища сънуващ, що нивга смъртен смял преди не бе

Sun May 03, 2020 4:28 pm Мая Бочева – Уики Sun May 03, 2020 4:28 pm Мая Бочева – Уики
Художничката и сърцето на „Туй-Онуй“ .

Всичката нейна красота за деца е събрана при ТАТ Криейтив .

Отзивче за „Пътешествието на Уики“ :

Първите две четения ми бяха като редакоректор... но най-новото сега – като сурогатен татко. ;) И, вече от дистанцията на годините месеците, се възрадвах и изумих:

- колко пъстро и пивко е поднесен възпитателният материал: за хвърлянето на боклуци, гъченето на сладкиши, миенето на зъбки, недомислените желания и още, още, още...

- колко скрити закачки-лафчета пускат разните геройчета – обикновено в ъгълчето на панела, та да ги забележим само ако истински внимаваме. Понеже ако не внимаваме истински, така или иначе няма да ги схванем. ;) А някои от тях са си метазакачки и шутове по „четвъртата стена“ в най-чист вид... (Правилно ли допускам, че тук пръст има Круси? :))

Сега моля някой да ми обясни защо таз превъзходна книжка има само две оценки в ГР. *почесващо се смайли*

Добавка от 19.05.: Последната страница на комикса е оставена за „читателско творчество“. Днес нашата се запълни . :mrgreen:

Tue Dec 12, 2017 1:03 pm Re: Декември - месец на отворените врати Tue Dec 12, 2017 1:03 pm Re: Декември - месец на отворените врати
1. Пак да обобщя за печатниците - писали сме и до цели седем. Понякога е на магия дали изобщо ще отговорят на първоначално запитване.​
А в процеса на работа някои имат навика да ползват печатарски термини пред непечатарска аудитория и трябват доуточняване какво се има предвид.
Препоръчително е да НЕ се печата преди двата големи панаира на книгата и през ноември-декември изобщо.

​Bulged - http://bulged.net​ - най-добрите. Но високи цени. На магия е на кого дават отстъпка.

"Симолини" - http://simolini.com - хубаво качество и ниски цени. Но имат странности в процеса на работа. Просто достатъчно време трябва да има. Ползват ги известни издателства. По-малко от 150-200 бр. няма смисъл при тях.

​EPrint - http://www.eprint-bg.com​ - чудесно тяло на книга, но нерядко върло издраскана корица. Не знам дали са задобряли в това отношение. Може би да, но цените вече не ме устройват.
​
Direct Services - http://www.directservices.bg - хубаво тяло на книги, но проблемно ламиниране на корици + издраскване. Но беше отдавна, може да са се оправили. И все пак се държат някак неадекватно в последно време и им нямам доверие.
​
"Дедракс" - http://www.dedrax.com - скъпички са. Не сме ги ползвали.

ID Print - http://www.idprint.bg - препоръчани.

"Верен" - имат книжарница и печатница. Не сме ги ползвали.
Малки тиражи - http://veren.org/page3.php?P3=33&SP3=45
Така се прави! - http://veren.org/page3.php?P3=33&SP3=47

"Инвестпрес АД" - http://investpress.bg/index.php?dir=aboutus&name=aboutus. Не сме ги ползвали.

"Спектър АД" - http://www.spektar.bg. Не сме ги ползвали.

"Алианс принт" - http://www.alliance-print.com - имам проблем със зареждането на сайта, но при комуникация изглеждат грижовни и услужливи. Не сме ги ползвали.

2. Препоръчвам да НЕ се ползва обемна хартия - пожълтява грозно и се създава реалистично впечатление за нетрайност и боклучавост.
Хубава хартия е бялата, тя е офсет. Рециклираният офсет също е хубав. И е рециклиран :)
Препоръчвам да не се печата на гланцова хартия - тежка е и вероятно скъпа.
Препоръчвам да се внимава с обилно цветните детски книги - какви са мастилата, защото някои книги отчайващо силно вонят на химия o_O Не е проблем да е химия, просто да не мирише толкова.

3. Книжарниците вземат от 30% нагоре. Това оскъпява книгите и не може да се следи какво се случва с тях.

4. Най-важното - книгите да са не само редактирани, но след това и щателно коригирани ! Ако една книга не минава през тези два етапа, по-добре да не излиза изобщо .

Sun Dec 02, 2012 3:18 am Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ] Sun Dec 02, 2012 3:18 am Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ]
(А ако предпочиташ – може да ми пратиш целия текст в пощата.)

Ами, ако смяташ, че е по-малко ще се тормозиш (със сигурност на файла ще е по-прегледно,
пък и там има някои дребни допъления и гладения), ще го пратя. На Лъч също. :)

Утре ще избръсна базовата проверка и като го оставя да хване прах за около месец (тамън за
Велинград :P), ще обявя, че официално си търся редактор. Но това вече е друга приказка.

И да, на дневен ред стои въпроса за истинско заглавие. Сегашното е интригуващо, но просто
вече не отговаря на съдържанието на сюжета. (Привиждат ми се кошмари от даскало и уроци
по връзката "тема-съдържание" *бррр*)

Поглеждайки назад, този роман по инерция май го написах по метода, дефиниран на запад,
"Finding Forester", или както там беше. За следващия роман обаче вече ще използвам подробна
система и за основен конструктурен блок ще бъде метода на снежинката. (Благодаря, Лъч)

Темата ще я допълня по-късно с някои странични детайли и обсъждания. Също така, главите
ще останат за свободно четене два-три месеца, после ще ги сваля, когато започне активна
редакция и чак след това ще се мисли каква ще е формата на евентуалната дистрибуция.

Е, засега толкоз.

Накрая на всички четящи, случайни и преднамерени:
Благодаря за подкрепата.

Wed Feb 14, 2018 8:17 am Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Wed Feb 14, 2018 8:17 am Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
Забелязал съм, че в НФ има две направления на трансхуманизма.
Едното е базирано на технологичната сингулярност, такава, като
я описва примерно Виндж в неговото есе от 199? година. А другото
е биологично, и примерно нещо подобно има описано в (май) "Слан"
на Ван Вогт. Границите между технологията и биологията са размити,
но нещата не опират само до там, ами до това дали каквото дойде
след човека в съвременната му форма е неще друго и съвършенно
ново, или ще е развитие на самия човек.
Коменатът ми може би е малко тангенциален, но така да се каже
държа да напомня, че не е задължително трансхуманизмът да е с
"човешко лице".

Sat Mar 31, 2018 8:54 am Re: Преводачески питания Sat Mar 31, 2018 8:54 am Re: Преводачески питания
Зависи от случая, но най-общо - soukou (装甲). Не действа като прилагателно, по-скоро като съществително и образува сложни думи. Поставя се пред думата, която пояснява, например ако е кола (kuruma, sha) - soukousha. Има и някакви други думи, които са частни случаи, но като че ли най-общо е това.
П.П: Има вариант някои думи да се образуват и само от kou.

Thu Feb 07, 2013 9:31 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Feb 07, 2013 9:31 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Андрей Платонов - "Чевенгур".
За тази книга ли преподавателката каза, че в нея всичко е... всичко се изплъзвало. Тъкмо разбереш нещо и...
Не знам за тази ли беше. Ама то какво има да се разбира?! За бога! Нима "бекярин" означава bachelor, unmarried man; celibate :shock: Но заявявам, че до момента буквално, БУКВАЛНО всяко изречение ме разбива и едва ли не постоянно съм ококорена, само степента е различна. Той не погледна бекярина - умрелите не са за гледане; макар че Захар Павлович познаваше един човек, рибар от езерото Мутево, който разпитваше за смъртта мнозина и се измъчваше от любопитството си. Този рибар обичаше рибата не толкова като храна, а като особено същество, което навярно знае тайната на смъртта. Той показваше на Захар Павлович очите на мъртвите риби и говореше: "Гледай каква мъдрост! Рибата стои между живота и смъртта и затова е няма и гледа безизразно; телето, дето е теле, и то мисли, а рибата - не, тя вече всичко знае." Рибарят с години съзерцаваше езерото и си мислеше все едно и също: колко е интересна смъртта. Мога да продължа, но не се знае още колко ще поискам да ви напиша... Нямам време за, кхм, цялата книга.

Аризонска мечта (за първи път гледан на компютъра ми с толкова удивително френско озвучаване, че вярвах как оригинално са го създали на френски):
This is a film about a man and a fish. This is a film about the dramatic relationship between man and fish. The man stands between life and death. The man thinks, the horse thinks, the sheep thinks, the COW thinks, the DOG thinks. The fish doesn't think. The fish is mute. Expressionless. The fish doesn't think cause the fish KNOWS... everything. [/size]

Fri Aug 03, 2018 9:48 am Re: Труд и творчество Fri Aug 03, 2018 9:48 am Re: Труд и творчество
Пети Национален поетичен конкурс „Горчиво вино“

Тема: „Горчиво вино“
Краен срок: 15 август 2018 г.
Резултати: септември 2018 г.
Възраст: автори, навършили 16 години
Вид творба: любовна лирика
Изисквания: В конкурса могат да участват автори с едно непубликувано стихотворение до 24 реда (шрифт Times New Roman 12). Конкурсът е анонимен. Произведенията се изпращат в 3 екземпляра в голям плик, като в по-малък плик се прилагат формуляр дза участие и един екземпляр от конкурсната творба, подписана собственоръчно от автора. Произведенията се изпращат на адрес: Народно читалище „Братя Миладинови – 1914”, за конкурса „Горчиво вино“, ул. „Александър Стамболийски” № 4, Петрич- 2850.
Награди: първа награда (издаване на книга с любовна лирика), втора награда (диплом и книги), трета награда (диплом и книги), специални награди по преценка на журито.
За повече информация: http://chitalishtebratiamiladinovi.org/index.php/konkursi

Mon Oct 08, 2018 11:30 am Re: Гласове Mon Oct 08, 2018 11:30 am Re: Гласове
Лъчезар Енчев в „Един от нас споделя“

Наричат ме Лъчезар Енчев, Лъчо, Лъч, Лъчко, Лъче, Лъчезаре. Син съм на Елеонора и Стефан, а второто ми име е именно от баща ми.
Сега съм на 24 години, не съм родител, изкарвам пари, като преподавам английски и помагам на фермерски пазар на Хранкооп, а междувременно отново съм студент. Преди пет години започнах да уча „Скандинавистика” в Софийски университет, но в последната ми – четвъртата – година осъзнах, че нямам желание да завърша точно това, и се записах в специалност „Кино и телевизия” в Нов български университет, където приключи първата ми година.
Това са формалностите около мен. Точно сега се опитвам в едно изречение да кажа нещо ясно за себе си и бих го завършил с това, че няма такова, което да сметна за напълно изчерпателно.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавият момент е денят, в който се запознах с приятелката ми, както и денят, в който се видяхме на живо, както и този, в който осъзнахме, че се обичаме, както и всеки друг момент на споделеност, който преживявам с нея. Едни от най-сладките ми спомени са тези от детството ми, когато прекарвах всяка възможна ваканция при някоя от бабите ми, заедно с братовчедите и брат ми. Моментът, в който се чувствах най-себе си, беше, когато осъзнах, че вече не съм в затвора, който някой настоятелно наричаше „училище“.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Физически най-трудно ми беше да бъда цял месец в болница, когато бях на 11 години и по спешност ме оперираха няколко пъти заради възпален апендикс. Болеше, бях набучен с маркучи и игли и трябваше да правя всичко в леглото.

Много трудно ми беше да изразя гнева си към определени хора и дори това да го осъзная беше огромно усилие. Когато успях и си казах, че искам да ги убия (леле, как звучи това в писмен вид) – бях им насъбрал с години – единият взе, че катастрофира пиян с другия в една кола и почина. Трудно ми беше да разбера дали ми е жал, или се радвам.

В по-битов план ми беше трудно да се справя с немския в училище и шведския в университета. Изреждам цели три вида трудности, защото ми е трудно да преценя кое ми е било най-трудно. Просто са различни.


В какво вярваш?

В твърде много неща вероятно. Ето например, думата „веро-ятно“ - вярвам, че можем да я свържем с „вяра“, ако разровим в произхода ѝ. Иначе вярвам в единството на всичко.


Вярваш ли в хората?

Трудно ми е да отговоря, защото се опитвам да приравня „вярваш ли“ на „съществува ли“, на което бих отговорил с: „да, хората съществуват“. Ако въпросът е „Вярваш ли, че има шанс хората да се развият дотолкова, че да заживеят в равновесие със себе си и околните?“, бих отговорил с „Да, но след много вложени усилия в тази посока и още много пъти по толкова търпение и време“. Вярвам, че по-лесно мога да обясня защо често нарочно не изписвам пълен член в мъжки род, отколкото да отговоря еднозначно на който и да е въпрос тук.


А в себе си?

Вярвам, че съществувам, хаха. Вярата ми в мен е в това, че мога да надмогна навиците, които смятам, че ме задържат на едно място, и да изградя на тяхно място други, които да ми помагат да се променям.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая съвсем скоро да осъществим връзка с останалите хора във вселената, за да имаме възможност като човечество да се огледаме в друго освен в телевизора. Надявам се „съвсем скоро“ да е по-малко от пет години.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Винаги имам усещането, че не успявам да изчерпя темата или нещото, което правя, така, че да изпитам пълно удовлетворение, защото междувременно нещо ново започва и трябва да се впусна в него. Времето винаги ми достига за нещата, в които влагам мисълта си. Разминаването става (и оттам идеята, че „нямам време“), когато мисълта ми иска всичко накуп – тук, сега и не по-късно.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, важно е да се науча по-лесно да прощавам и да не се вкопчвам в дадена случка, когато другите вече са на следващ етап.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Сега често съм в бъдещето, но през последните месеци, докато се уча да играя импровизационен театър в група с едни прекрасни хора, все по-често съм (и сме) „тук и сега“. В миналото се връщам да си заредя батериите понякога.


Харесваш ли нашето време?

Да, иначе нямаше да живея сега!


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Сега точно държа на дома си, защото се чувствам... у дома тук. Някое единствено място, което да свързвам с романтично-детска радост, май вече няма. Държа на пътуването на стоп, когато е споделено.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Обичам усещането да съм жив. Сега животът за мен е като правене на палачинки: предвкусващо, вдъхновяващо, предизвикателно.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Тези, за които нямам думи.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В спокойствието вътре в мен. Не е физическо място.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Някаква причина, която или ме е вкарала в тях, или се появява в точния миг, за да ме преведе през тях.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството ми и в частност родителите ми, заедно с най-близките ми приятели.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Някои инатливи навици, да. Иначе се понасям през повечето време.


Намерил ли си призванието си?

Откъде да знам?


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Тялото ми има инстинкт за самосъхранение, известен и като страх от смъртта, но умът ми не се плаши от идеята за смърт. Ами то живот винаги има.


А какво те кара да се чувстваш жив?

Да правя това, за което мисля, и да мисля за нещата, които правя - едновременно.


Какво е за теб самотата?

Ценно преживяване.


Какво ти дава представа за вечност?

Опитът да си представя какво е началото на всичко. След което да си задам въпроса: „А на него/Него кое му е началото?“, след което да повторя упражнението до завъртане на главата.


Какви чувства изпитваш най-често?

Равни.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Ставам с изгрева без аларма, разтягам се хубаво, отивам до тоалетната, изяждам два килограма всякакви плодове, излизам чисто гол навън и върша някаква физически натоварваща дейност - носене на някакви материали, тичане, плуване, обгрижване на растения в градината... Готвя си нещо плътно, топло и засищащо и обядвам. Залавям се с творческа дейност – правя нещо от глина, докато съм все така на зелено навън, слушам приятна енергична музика, рисувам, плета, поправям нещо, говоря си с приятели, които са се отбили да споделят нещо. С приятелката ми си подмятаме вдъхновения и всеки си човърка нещо, докато чоплим теми за живота, новия свят, дома ни, някое пътуване, макарони с лютеница и... Идва вечерта, когато ми теква творческата мисъл в думи и с импро групата пием боза и играем всякакви щуротии, чак докато стане време за сън и слънцето вече не може да ни трае.

Щастието за мен е да съм спонтанен и да съм „в поточето“ си.


Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

На дете бих споделил - да се престрашава. На по-голям човек – същото, с добавката да го направи въпреки онова „ама аз...“.


Какво може да те разплаче?

Мисля, че са много нещата, за да ги изброя всичките. Днес усетих лек намек за това, тъй като приятелката ми тръгна на път, което напоследък рядко се случва. При мен плачът идва след много настройване и дълъг период на тъга. Или просто след силен удар в корема ми, ха-ха-ха.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Желанието ми да се усмихна е достатъчно. Някоя весела шега или човек, когото поздравявам – също.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Винаги си е бил цял и завършен. Когато започнах да го осъзнавам, се промени само погледът ми върху него.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Свободата и вдъхновението.

Tue Dec 04, 2018 4:49 pm Re: Труд и творчество Tue Dec 04, 2018 4:49 pm Re: Труд и творчество
Литературен конкурс за ученици на тема: „Във този век на самота и ужас един добър, един човешки глас е толкова очакван, толкоз нужен!“

Тема: „Във този век на самота и ужас един добър, един човешки глас е толкова очакван, толкоз нужен!“
Краен срок: 11.01.2019 г.
Резултати: ?
Възраст: ученици от IV до XII клас.
Вид творба: IV,V. VI клас - приказка, стихотворение, разказ; VII, VIII, IX - приказка, стихотворение, разказ, есе; X, XI, XII - стихотворение, разказ, есе
Изисквания: Творбите могат да бъдат до 3 бр. с обем до 2 стандартни машинописни страници, всяка от тях с обозначени трите имена, класа, училище и телефон. Могат да се изпратят на хартиен носител или на електронния адрес на училище Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“: гр. Сливен 8800 Ул. "Граф Игнатиев" № 3 e-mail: humgim_sliven - в - mail.bg
Награди: ?
За повече информация: http://hg.sliven.net/index.php?id=277326


Литературен конкурс за учители на тема:
„Какво ти липсва, за да си честит?
Що искаш още, лакомнико смъртен?
Тъй малко ти е нужно: да си сит,
отвънка – залък хляб, мечта – отвътре!
(от стихосбирката „Стигат ми солта и хляба“

Тема: „Какво ти липсва, за да си честит?/Що искаш още, лакомнико смъртен?/Тъй малко ти е нужно: да си сит,/отвънка – залък хляб, мечта – отвътре!
Краен срок: 11.01.2019 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: стихотворение, разказ, есе, фрагмент, импресия
Изисквания: Участниците изпращат 1 творба с обем до 2 стандартни машинописни страници, всяка от тях с обозначени трите имена,адрес, телефон и имейл. Могат да се изпратят на хартиен носител или на електронния адрес на училище Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“: гр. Сливен 8800 Ул. "Граф Игнатиев" № 3 e-mail: humgim_sliven - в - mail.bg
Награди: ?
За повече информация: http://hg.sliven.net/index.php?id=277326

Национален конкурс „Историята помни Ястребино декември 1943” за рисунка, есе и стихотворение

Тема: „Историята помни Ястребино декември 1943”
Краен срок: 10 декември 2018 год.
Резултати:
Възраст: Възрастови групи:
– първи – четвърти клас;
– пети – седми клас;
– осми – дванадесети клас.
Вид творба: рисунка, есе, стихотворение
Изисквания: Рисунките да са на формат А4, техника по избор. Есета – до две печатни страници. Стихотворения – без ограничения.
Всеки ученик може да участва в повече от един раздел с по една творба. Творбите се изпращат на хартиен носител или по електронна поща. Адрес за изпращане на материалите:
Гр. Антоново 7970
Област Търговище
Ул. „Тузлушки герой” № 26
Община Антоново
(за конкурса)
или
електронна поща: ob_antonovo - в - abv.bg
Награди: грамоти и предметни награди
За повече информация: http://wp.flgr.bg/2018/11/21/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8/

Tue Feb 05, 2019 2:25 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Feb 05, 2019 2:25 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Така, ето няколко неизяснени (като тип) редакции от упр. 4, които Ани е маркирала в жълто в моя текст и ме накара да се замисля :) Съжалявам, ако са коментирани по-рано в темата - не съм изчела всичко подробно.

в добрата стара хомосапиенска-->хомосапиенсова традиция
Редакцията на наставки стил или коректура е? Или в случая дори смислова редакция? Доколкото -ов/а значи "на някого", а -ски/а "като (на) някого"?

Как точно хората допълзяли до Долната земя не било съвсем ясно . Според някои легенди те дошли - неизвестно как - от Горната земя.
Тук имаме смислово повторение. Ако разкараме "неизвестно как" това стилова редакция ли е? Според мен по-скоро да... Но по подобен начин по-надолу в текста се споменава името на Древното царство, а после има цяло изречение (парафразирам): "Тя останала в историята под името Древното царство." Т.е. имаме натрупване на еднаква информация, казана по различен начин. Премахването ѝ стилова или смислова редакция е?

...симпатягите, чертали карти те и писали учебници те , май са били под въздействието на едни шарени хапченца...
Подчертаното, т.е. членуването, съм го добавила аз. Това шлифовка ли е, т.е. стилова промяна, или коректура? Членувано ми звучеше по-гладко, затова реших, че е стилово...

И една лично моя находка, за която се колебая по същите причини:
И тук вече стигаме до настоящата история. Тя се е случила в същата тази чудна Долна земя.
Подчертаното според мен трябва да отпадне. Не си спомням граматическите наименования на двете форми, но при преразказ на минали събития е по-удачен вариантът без "е". Граматическите грешки обаче са работа на коректора, нали? Или това се брои за шлифовка?

А, и последно:
Начало им застанал...
Това, разбира се, трябва да е "начело". Грешка от бързане (предполагам?), която обаче променя смисъла на думата. Та още при първата вълна редакции ли трябва да я поправим... или я оставяме за коректора? (Според мен лично трябва по-раничко, че ако той случайно блее... може и да не я види. Редакторът поне чете текста няколко пъти.)