choveshkata.net

Thu Jun 12, 2014 12:17 pm Re: Голямото приключение на малкото таласъмче Thu Jun 12, 2014 12:17 pm Re: Голямото приключение на малкото таласъмче
Авторе, защо на корицата на втората книга таласъмчето прилича на ваша милост?!

Mon Oct 09, 2017 1:32 am Re: Културни събития Mon Oct 09, 2017 1:32 am Re: Културни събития
Премиера на "Да обичаш дивото" с монголско гърлено пеене

"Да обичаш дивото. Монголия" е дебютният пътепис на Петя В. Димитрова, в който тя разказва за 8000-километровото си пътешествие заедно с още трима българи от Москва през Байкал и Улан Батор до пустинята Гоби. Каним Ви на премиерата на книгата – на 10 октомври 2017 г. от 20:00 ч. в зала "В парка", малкото НДК . Авторката ще ни сподели не само какво е да се озовеш сред пустошта на другия край на света, а и как човек се вдъхновява да стигне дотам, да си води дневник и да следи не само какво се случва край него, но и вътре в самия него.

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ е Eero Turkka – музикант, учил традиционната техника "гърлено пеене" от местни хора в Тува (руска република, съседна на Монголия). Освен песни и изпълнение на лъков инструмент, подобен на морин-хуур, Ееро ще разкаже за стиловете на гърлено пеене, как и от кого се е учил на тях и какъв е животът в Република Тува в подножието на планината Алтай.

ПП: Ще има и подкрепление от гости с китари!
I'll be there. И на долното ще ходя, но не знам дали на откриването.

Премиера и изложба на „Залезът на боговете“
Изложба на Петър Станимиров с илюстрации от книгите „Рейнско злато“, „Валкирия“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“
18.30 ч., от 10 октомври 2017 г. до 31 октомври 2017 г.
Изложбен център „Шипка“ 6 , София

Вдъхновен от старогерманските митове и скандинавските саги, Вагнер създава знаменитата си оперна тетралогия, превърнала се в културен архетип с многостранно влияние в модерното изкуство.
Непреходната тема за битката между светлината и мрака, доброто и злото, свободната воля и предопределението поставя извечния въпрос за силата на любовта и значението на изборите, които правим в живота си.
Завладяващо разказана и зрелищно илюстрирана, историята за вълшебния пръстен и неговото проклятие ще бъде празник за любителите на фентъзи жанра от всички възрасти.

Fri Jun 08, 2012 6:44 am Re: Образованието Fri Jun 08, 2012 6:44 am Re: Образованието
Има го това и по-страшни неща има, вече се случват.
А за домашно обучение, има такива семейства, но за съжаление са още много малко. При началния етап решението е да измъкваш детето от училище по-често и в никакъв случай да не го оставяш и на занималня. Аз правя това, докато мога. Кико ходи по изяви и конкурси, записан е на 100 неща и така се спасява от училище, винаги когато може. На занималня си е при мен в комплекса. Но не се ли промени училищната система, не си ли оправят програмата, да не карат децата да учат безумни за възрастта им неща и да ги поставят в непрекъсната конкуренция, нещата ще се влошат. Аз, поне моето дете, ще се опитам да го науча да се измъква, като мен. На мен преди ми оправяха по-слабите оценки на силни, защото пишех и представях училището. Кико рисува и танцува, та пак го представя - повече изяви, повече прочетени книжки и по-малко торчоз, коя гласна е звучна и коя беззвучна, или беше съгласна - пуфф, на кого му е притрябвало това?!

Fri Dec 01, 2017 1:41 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017) Fri Dec 01, 2017 1:41 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017)
A structural question:

Why don't you ditch the second act altogether?

...

I mean, make the structure work for your ideas, not the other way round.

Ummm, because the story will feel rushed and suck as a result?
The way things are right now, there is just too much happening around the half-way point, not too little . That's why I say I could get a bit lost during the writing - not because I'll be grasping for fillers, but because I'll have to be concentrated to get the events in the right order and cram everything inside without becoming too verbose and/or long-winded.

Regarding the second part of the selected quote, notice my use of... well, quotes, when I'm describing parts of the novel with "acts". I use that word in only the broadest defining sense; and also, while it is true that the three-act structure is the most overused cliche in storycrafting, it is overused because it works , whether it is trite or not, and I'm using it because it is the only type of structure that I'm adequately versed in and comfortable working with.

After all, Tropes Are Tools . And I don't believe TCW will be a worse book for following a well-established, if ancient, story structure.

If I have to get into detail, "ACT 2" (again, notice the quotes) of TCW is actually more like a story within a story, since the main plot arc actually kinda "pauses" while a lot other sub-arcs (mainly character ones) get developed or significantly advanced.

Mon May 04, 2020 12:14 am Re: В търсене на книги Mon May 04, 2020 12:14 am Re: В търсене на книги
Предавам молбата на Лана:
Здравейте,
надявам се да сте добре и да слънчасвате.

Пиша с един огромен въпрос, който ме човърка цял ден. Изпадам в ужас от това, че в България не е ясна съвсем историята на арт терапията, с 300 зора открих кои са пионерите тук. В тази връзка търся книгата "Лудост и рисуване", 2000г от Александър Маринов, който е бачкал яко в сферата в град Бяла, но книгата му е изчерпана и я няма в електронен вариант. Ужас!!!

В процес на дописване на дипломната ми работа съм и мамка му, искам да разкажа нещо и за развитието на арт терапията в България, някак тъжно ми е като чета и гледам другите държави каква история и развитие имат, а ние сме като мисирки и скрити както в страната, така и извън нея.

С молба, моля, ако се сещате за художници, терапевти или някой, който има тази книга и би я споделил с мен, ще му бъда много благодарна!

Поздрави,
къртица СветЛана

Sat Jan 12, 2013 9:16 pm Re: Смислени споделения, които ИЗОБЩО не са за „Помежду ни“ Sat Jan 12, 2013 9:16 pm Re: Смислени споделения, които ИЗОБЩО не са за „Помежду ни“
http://oscar.go.com/nominees

БЕЗУМНО! НЯМА ДРУГА ДУМА, КОЯТО ДА МОЖЕ ДА ИЗРАЗИ КАК СЕ ЧУВСТВАМ! ТОВА Е БЕЗУМНО!

Я да дръпна чашите, че ще взема да се самоубия с някоя... Досега не бях виждала нещо по-безумно. Ще се разплача, не, няма, ще си посегна! Ама това е безумно бе...

Кратко успокоение. Значи, искам само да вметна, че това е безумно, преди да почна сериозно. Така. Опитвам се да асимилирам как костюмите и гримът на Снежанка и Ловецът, което е гледано само от фенове на Здрач, за да се насладят на безумния актьорски талант на Кристен, са по-добри от тези на Атласа. Хах. Или гримът, видите ли вие, на Хобит. И кое по-точно беше там толкова велико на грима, като всичко е анимирано? ХАХ! И оскари, оскари ще валят за какво, а?! ЗА ПОРЕДНИЯ ПРОВОКАТИВЕН ФИЛМ СПРЯМО БЛИЗКИЯ ИЗТОК И ЗА МЮЗИКЪЛ ПО КЛЕТНИЦИТЕ, МЮЗИКЪЛ, ПО ДЯВОЛИТЕ!!! ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ЗА ФИЛМА "ПИЧ СЕДИ НА ОСТРОВ С ТИГЪР", по-известен като Животът на Пи. И ТОЙ ИМА И ЗА НАЙ-ДОБРА АДАПТАЦИЯ! Убедена съм, че да направиш адаптация на филм за човек, който седи на остров с тигър, е много по-сложно от това, да направиш адаптация на книга, невъзможна за адаптиране. Разбира се, монтажът на същия този гениален и комплексен филм далеч повече заслужава номинация, отколкото жалкия опит на Атласа за монтаж на шест тотално различни истории и тотално едни и също в едно брилятно, Атласът не заслужава номинация, никак даже. И гениалната му музика също не заслужава. И невероятният Авенджърс, който невероятно как не ми докара тумор на мозъка, е далеч по-зрелищен, да, определено, страхотни ефекти как Локи докосва с жезъл сърцата на хората и те му стават приятели... И Снежанка е по-зрелищна, да не говорим за пича на острова с тигъра, това е твърде хай левъл филм, или пък гениалният Хобит, за който бих искала да постна едно чудесно ривю, но малко ще ми е неудобно в нашия форум, но за сметка на това няма излишна дума, не знам кой от вас го е гледал, но просто... Да не коментирам Хобит, не е реално за какво става дума, велики визуални ефекти, да, страхотни, как Гандалф пали шишарки и ги мета върху некви заспали от скука орки е сто пъти по-зрелищно от Нео Сеул, да, напълно. Не, аз откровено ще се разплача.

Wed Jan 23, 2013 12:09 pm Re: За Филмите и Хората... Wed Jan 23, 2013 12:09 pm Re: За Филмите и Хората...
Изпуснала съм - Adjustment Bureau, What Dreams May Come и Limitless

при мен това са, например - паралелни реалности, симулирани/сънувани реалности, подмяна на самоличността/спомени на други самоличности (тук е и мястото на прераждането) и загуба/подмяна на паметта/и-или възвръщане на паметта. Тези елементи във филмите (разбира се ако и сюжетът е хубав) ме привличат като магнит. До голяма степен ми помогнаха да съставя правдоподобен списък на разтърсилите ме филми. Интересно ми е вие открили ли сте за себе си подобни повтарящи се образи/идеи/мотиви ?

аз си ги класифицирам инстинкитивно, по усещане, с което са ме оставили.
примерно, Adjustment Bureau, Limitless, Source Code, Inception, Equilibrium падат в една тематична категория.
Или Cloud Atlas, The Fountain, The Prestige, The Illusionist, The Man from Earth, What Dreams May Come падат в друга. и така.

Mon Jul 23, 2018 12:32 pm Re: Труд и творчество Mon Jul 23, 2018 12:32 pm Re: Труд и творчество
ХІII НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ПОЕТЕСИ „ДОРА ГАБЕ `2018”

Тема: -
Краен срок: 5 октомври 2018 г.
Резултати: ?
Възраст: поетеси от цялата страна, навършили 16 години.
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Всеки автор може да участва с до 3 /три/ поетични творби. Няма ограничения в тематиката, формата и размера на творбите. В конкурса участват само произведения, които не са публикувани до момента. Участниците да представят творбите си в три
екземпляра на хартиен носител или в електронен вариант на адресите: на е-mail адрес: kultura - в - toshevo.org или на адрес: Община Генерал Тошево За конкурса „Дора Габе“
ул. „Васил Априлов“ № 5, гр. Генерал Тошево, 9500
В този случай важи пощенското клеймо и ръкописи не се връщат.
Придружаваща информация на отделен файл / лист: трите имена на автора, възраст, населено място, личен телефон и e-mail адрес за връзка.
Награди: ?
За повече информация: http://sbp.bg/wp-content/uploads/2018/07/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%82-%D0%BA-%D1%81-%D0%94%D0%9E%D0%A0%D0%90-%D0%93%D0%90%D0%91%D0%95-2018.pdf

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „ПОЕТИЧНИ ХОРИЗОНТИ НА БЪЛГАРКАТА”

Тема: „Поетични хоризонти на българката”
Краен срок: 10 октомври 2018 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: стихотворение
Изисквания: В конкурса могат да участват всички творци от страната, като представят до 3 /три/ стихотворения на свободна тема, които да не са публикувани в книга, на страниците на периодични издания или в социалните мрежи в Интернет.
Конкурсът е анонимен. Стихотворенията се представят напечатани и неподписани по два екземпляра в непрозрачен плик. Вътре в големия плик се поставя малък плик с един екземпляр от стихотворенията – подписани, биографични данни за автора и адрес, телефони или електронни адреси за връзка. Също така се прилага снимка на автора в малък размер. Малките пликове се отварят след определяне на класацията от журито. Творбите изпращайте на e-mail: biblioteka_rz - в - dir.bg или на адрес:
7200 град Разград
„Бели Лом” № 28
РБ”Проф. Боян Пенев”
“ЗА ЛИТЕРАТУРНИЯ КОНКУРС”
Награди: парични и предметни награди;
За повече информация: http://sbp.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%BF%D0%BE%D0%B5/

Конкурс „Чудомир“

Тема: -
Краен срок: текущ
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: хумористичен или сатиричен разказ
Изисквания: В конкурса могат да участват хумористични и сатирични разкази от български автори, изпратени до редакцията на в. „Стършел” и публикувани на неговите страници в течение на календарната година.
Разказите не трябва да бъдат по-дълги от четири стандартни машинописни страници (1100 думи или 7000 знака).
Можете да ги изпращате на адрес:
София 1000
пл. „Славейков” № 4
в. „Стършел”, за конкурса „Чудомир”
или по електронна поща – на starshel - в - mail.bg
Награди: ?
За повече информация: https://starshel.bg/145/my-work-only-allows-internet-explorer-so-i-have-to-manually/

Международен литературен конкурс „Алеко“

Тема: -
Краен срок: края на ноември 2018 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: кратък хумористичен разказ
Изисквания: Конкурсът е целогодишен – разкази се приемат от януари до края на ноември. Единственото условие за участие е разказът да не бъде по-дълъг от четири стандартни машинописни страници (1100 думи или 7000 знака).
Разказите си изпращайте на електронната поща на в. „Стършел” – starshel - в - mail.bg .
Награди: ?
За повече информация: https://starshel.bg/858/international-litterary-competition-aleko/

Конкурс за ученическа разработка на тема „Нашето наследство: където миналото среща бъдещето”

Тема: „Нашето наследство: където миналото среща бъдещето”
Краен срок: 6 август 2018 година.
Резултати: 10 август 2018
Възраст: ?
Вид творба: ученическата разработка
Изисквания: Ученическата разработка да отговаря на следните условия:
- да бъде съвместна екипна разработка;
- да бъде разработена от екип, съставен от ученици на възраст от 10 до 19
години;
- да бъде авторски текст;
- да бъде в обем до 2 стандартни страници в word формат (1 стандартна стра-
ница = 1800 знака с интервалите)
- насърчава се (но не е задължително условие) разработките да бъдат придружени от авторски рисунки, снимки, видеоклипове, презентации (до 10 слайда), плакати и др. материали, визуализиращи представената концепция.
Очакваме към текстовите разработки да включите авторско каре, съдържащо пълното име на училището участник, име на клуба / екипа (ако е приложимо), възраст на учениците, участващи класове, име на преподавател, точен адрес на училището, актуален телефон, е-mail за връзка. Разработки и други материали с липсващи авторски данни ще бъдат счетени за нелегитимни и няма да бъдат включени в конкурса. Материалите за конкурса изпращайте едновременно на e-mail адресите:
еtwinning - в - hrdc.bg , direct в - europe.bg и info в - ecc.bg.
Награди: публикация
За повече информация: http://direct.europe.bg/index.php?id=45254&category=383

Състезание за есе на Наградите "Маслиново дърво" 2018

Тема: Как пътуването и туризма могат да допринесат за целите за устойчиво развитие на ООН
Краен срок: 1 август 2018 г.
Резултати: 21.09.2018 г.
Възраст: Авторите следва да са под 30-годишна възраст в деня на кандидатстването.
Вид творба: есе
Изисквания: Всеки може да представи есе, но следва да има гледна точка "пътуване и туризъм".
Есетата следва да бъдат написани на английски език, максимум до 1200 думи. Творбите изпращайте на e-mail: unsdgessays- в- gmail.com
Награди: парична награда
За повече информация: https://www.travel-impact-newswire.com/2018/06/submissions-invited-for-the-olive-tree-awards-essay-competition-round-2-us2000-in-prize-money/

Wed Mar 13, 2013 1:42 pm Re: Тестове за коректори Wed Mar 13, 2013 1:42 pm Re: Тестове за коректори
Лъч – в твоите варианти имам смущения с:

И всички тия животинки, както и много други добитъци и влечуги, сякаш се бяха изсипали от чудодеен Рог на изобилието. Или от чутовен Ноев ковчег.

Да – „трЕпанация“ е думата.

(Нев ти обясни за „сраствам се“ и „да се срасна“.)

- - -

Нев – в твоите бих пипнал още:

1. Капките, които падаха от дърветата, дълго след като дъждът бе престанал, я развеселяваха.
(2. Капките, които падаха от дърветата, дълго след като дъждът бе престанал я развеселяваха. (...).)

Още като студент, той откри машината на вечното движение - прословутото „перпетуум мобиле“, над което бяха блъскали главите си хиляди мъдреци, учени, мечтатели и авантюристи…

Градът е защитен от невидима преграда - тя изпуска искри, труднопреодолима е, а изпаренията на околните блата обгръщат, като мътна вълна, напуснатия град; дори при нисък полет, погледът не може да проникне в това омагьосано място. е възможен вариант – но има ли и други верни?

По въпросите:

Тогава тези, които държаха да няма радост, решиха да го заловят с подлост и обявиха, че ще дадат награда за главата му. (?) (тук чувам запетая преди "и", обаче не зная по кое правило, ако наистина има)

Правилото е 88.2. Аз още се чудя дали да го спазваме винаги... :?:

И тя отново отвори рояла, и запя: „Припомнù си моите думи, Евридика, Евридика…“ (?)

Добавила си незадължителна запетая. :) А най-накрая, след кавичките, трябва да има точка.

- - -

С другото съм съгласен. :)

Wed Apr 03, 2013 10:39 am Re: Труд и творчество Wed Apr 03, 2013 10:39 am Re: Труд и творчество
Национален конкурс за есе

Тема: „България – Великобритания: огледалният образ” (“BG – GB: The Mirror Image”)
Краен срок: 5 май 2013 г.
Резултати: 20 май 2013 г.
Възраст: студенти
Вид творба: есе
Изисквания: Есетата трябва да са написани на български език и да са с обем до 3 /три/ стандартни печатни страници, изпращат се на адрес: 1040 София, ул.“Алфред Нобел“ №2 или на: bdi-в-mfa.bg
Награди: едномесечен стаж в Посолството на България във Великобритания или Посолството на Великобритания в България (+ още)
Повече: http://bdi.mfa.government.bg/pdf/есе_BG-GB.pdf (да се копира целият адрес, има кирилица)


Национален конкурс за есе

Тема: ”България и МОФ – 20 години по-късно. Равносметката”/ « Bulgarie et OIF – 20 ans apres. Quel bilan? »
Краен срок: 28 април 2013 г.
Резултати: 08 май 2013 г.
Възраст: студенти от българските университети; младши служители в държавната администрация
Вид творба: есе на френски език
Изисквания: обем до 3 стандартни печатни страници, на адрес: 1040 София, ул.“Алфред Нобел“ №2 или на имайл: bdi-в-mfa.bg.
Награди: Победителят ще посети централата на МОФ в Париж. (+ още)
Повече: http://bdi.mfa.government.bg/pdf/affiche%20OIF%204.pdf


Конкурс за поезия на Puffin Review

Тема: мир и спокойствие:)
Краен срок: 31 май 2013 г.
Резултати: юли 2013 г.
Възраст: -
Вид творба: стихотворение
Изисквания: максимален брой - 200 думи, на имейл: editor-в-puffinreview.com
Награди: почивка за 4, в Le Manoir de Gurson (Dordogne)
Повече: http://www.puffinreview.com/content/content/poetry-competition

Thu May 23, 2013 4:32 pm Re: Помежду ни (чат-тема) Thu May 23, 2013 4:32 pm Re: Помежду ни (чат-тема)
Когато любимият Гмейл не работи

... и се чудите в чий телевизор е повредата:

http://downrightnow.com/gmail

Става и за други сайтове.

Mon Jun 10, 2013 8:53 am Re: Библиотечен фонд Mon Jun 10, 2013 8:53 am Re: Библиотечен фонд
След пътуващия университет „ Място за бъдеще: Чипровци 2013 “, добавих във фонда два сборника с художествени текстове на сочно-свежи северозападни диалекти: „Турлашко племе юнашко“ от Георги Костодинов и алманаха „Резерват Северозапад“ 2013.

За проба:

Ичера ко се бео збръндзорил и кат се вейну на из скалитите, па като буну у дзъздът, та ми свиркье излезоше!

Приемат се предложения за превод... :D

Wed Jul 31, 2013 11:55 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Wed Jul 31, 2013 11:55 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Поместеното надолу го форматирах само цветово и удебелих синята реч, за да се чете по-лесно. В оригинала има курсив — местата, означени с него, са думи и изрази, на които автора или събеседника му наблягат. (-:

[quote="из "Разговори с Бога" (2) — темата за времето"] Няма време, освен настоящето, времето, предхождащо мисълта за него!

Сигурен съм, че и преди си чувал за това. Но не си го разбирал. Сега вече разбираш.

Не съществува друго време, освен настоящето. Не съществува друг миг, освен настоящият. „Сега" е всичко, което е.

А какво става с „вчера" и „утре"?

Те са плод на въображението. Конструкции на ума. Несъществуващи във Върховната Реалност.

Всичко, което е станало, ставало е и ще става, се осъществява точно сега.

Не разбирам.

И не би могъл да го разбереш напълно. Но можеш да започнеш да разбираш. А засега е нужно само едно първоначално разбиране. И така... слушай.

„Времето" е Континуум. То е елемент на относителността, Който съществува вертикално, а не хоризонтално. Не смятай, че времето е нещо, Което се развива отляво на дясно - според така наречената линия на времето от раждането до смъртта на всеки човек, и от една крайна точка до друга крайна точка по отношение на Вселената.

Измерението на времето трябва да се търси по вертикала! Представи си го като ос, която представя фигуративно вечния сегашен момент. Сега си представи листове хартия по оста, поставени един над друг. Това са елементите на времето. Всеки елемент е отделен и обособен, но всеки един съществува едновременно с другите. Всички листове върху оста съществуват едновременно! Колкото и да бъдат те, колкото и изобщо да са били...

Съществува само един момент - този момент - вечният сегашен момент.

Всичко става само в настоящия момент - и Аз съм прославян. Не е нужно да се чака, за да се отдаде хвала на Бога. Така съм го установил, защото просто не мога да чакам! Бях толкова щастлив да Бъда, който Съм, че просто не можех да чакам това да се изяви в Моята реалност. И така, БУМ - ето го - сега, веднага - ЦЯЛОТО!

Няма Начало, нито Край. То - всичко във всичко - просто Е.
В това Е е разположен твоят опит - в него е и най-голямата загадка за теб. В своето съзнание ти можеш да се пренесеш в целия обхват на всичко, което Е - във всяко „време" и „място", което избереш.

Имаш предвид, че ние можем да пътуваме във времето?

Да, наистина - и мнозина са го правили. Всъщност всички са го правили - и това за вас е нещо обичайно, което наричате състояние на сън. Повечето не си дават сметка за това и не запазват съзнателен спомен. Но тази енергия се полепва по вас като с лепило и понякога оставя достатъчно следи, така че други хора - чувствителни към тази енергия - могат да доловят неща, свързани с вашето „минало" или „бъдеще". Те долавят или „разчитат" тези следи и вие ги наричате ясновидци или екстрасенси. Понякога има толкова следи, че дори и при ограниченията на своето съзнание, можеш да си дадеш сметка, че „си бил тук и преди". Цялото ти същество бива внезапно пронизано от мисълта „правил съм това и по-рано"!

Да. Или това прекрасно чувство, когато срещнеш. Някого, когото сякаш си познавал през целия си живот - през цялата вечност!

Това е невероятно чувство. Това е вълшебство. Това е истинско чувство. Ти си познавал винаги тази душа!

Винаги е нещо, което става тъкмо сега!

Така че ти често си вдигал поглед нагоре или надолу от своя лист хартия на оста, за да видиш всички други листове! И си виждал там самия себе си - защото част от Тебе съществува на всеки лист!

Но как е възможно това?

Ето какво ще ти кажа: Ти си съществувал винаги, съществуваш сега и винаги ще съществуваш. Не е имало време, когато не си съществувал - и никога няма да настъпи такова време.

Чакай малко! Ами какво ще кажеш за идеята за старите души? Нима някои души не са „по-стари" от други?

Нищо не е „по-старо" от нищо. Аз съм сътворил ВСИЧКО НАВЕДНЪЖ и ТОВА ВСИЧКО съществува тъкмо сега.

Преживяването на „по-стар" и „по-млад", за което говориш, се отнася до равнищата на съзнание на конкретна душа или Аспекта на Битието й. Вие всички сте Аспекти на Битието, просто части от Онова, Което Е. Всяка част съдържа съзнанието на Цялото, заложено в нея. Всеки елемент носи марката на Цялото.

„Осъзнаването" е преживяването на пробуждане на съзнанието за това. Индивидуалният аспект на ВСИЧКО осъзнава сам себе си. Става в най-буквалния смисъл себе-съзнаващ.

После постепенно придобива съзнание за всички други и накрая за това, че няма други - че всичко е Едно. [/quote]

...

[quote="из "Разговори с Бога" (2) — темата за времето"]Изчерпа ли онова, което имаше да кажеш за времето?

Казах всичко, което ви е нужно да знаете.

Времето не съществува. Всичко съществува едновременно. Всички събития възникват едновременно.

Тази книга се пише и докато се пише, тя е вече написана. Тя вече съществува. Ето откъде фактически ти приемаш цялата информация - от книгата, която е вече написана. Ти само й придаваш форма.

Това означава казаното: „Още преди да поискате, вече ви е дадено."

Информацията за времето изглежда интересна... но доста езотерична. Може ли да намери приложение в реалния живот?

Истинското разбиране на времето ще ви позволи да живеете много по-спокойно в относителната реалност, където времето се преживява като движение, като поток, а не като константа.

Вие самите се движите, а не времето. Времето не се движи. Съществува само Един Миг.

На някакво дълбинно ниво вие разбирате това. За това когато нещо прекрасно и забележително се случи в живота ви, вие често казвате „сякаш времето спря".

И то наистина е спряло. И когато вие също спрете, тогава преживявате един от тези жизнеопределящи моменти.

Това ми се струва трудно за вярване. Как е възможно?

Науката вече е доказала това по математически път. Изведени са формули, които показват, че ако човек пътува в космически кораб с достатъчно голяма скорост и на достатъчно разстояние, той може да се обърне към Земята и да наблюдава собственото си излитане.

Вие твърдите, че годината се състои от 365 „дни". Но какво означава „ден"? Вие сте приели - и трябва да добавя, съвсем произволно - че „денят" това е „времето", което е необходимо на вашия космически кораб да направи една пълна обиколка около своята ос.

Но откъде знаете, че се е извършило такова завъртане? (Та вие не можете да почувствате това завъртане!) Избрали сте една отправна точка в небето - Слънцето. Твърдите, че на космическия кораб, на който се намирате, му е нужен един ден, за да бъде с лице към Слънцето, после да се обърне с гръб и накрая отново да се обърне с лице към него.

Разделили сте този „ден" на двайсет и четири „часа" - отново доста произволно. На същия принцип сте могли да изберете десет или седемдесет и три!

После сте разделили всеки „час" на „минути". Приели сте, че всяка часова единица съдържа 60 по-малки единици, наречени „минути" - а всяка от тях съдържа 60 още по-малки единици - наречени „секунди".

Един ден сте забелязали, че Земята не само се върти около своята ос, тя също така лети в пространството! Наблюдавали сте, че тя обикаля около Слънцето.

Изчислили сте внимателно, че на Земята са й били нужни 365 обиколки около собствената ос, за да направи една обиколка около Слънцето. Този брой земни обиколки сте нарекли „година".

Нещата малко са се пообъркали, когато сте решили да разделите „годината" на единици, по-малки от „година", но по-големи от „ден".

Създали сте „седмиците" и „месеците" и сте успели да включите еднакъв брой месеци във всяка година, но не еднакъв брой дни във всеки месец.

Нямаше как да разделите нечетен брой дни (365) на четен брой месеци (12), така че просто решихте, че някои месеци ще имат повече дни от други!

Почувствали сте, че трябва да се придържате към дванайсет месеца, защото такъв е броят на лунните цикли, които се наблюдават за една „година". За да съгласувате тези три пространствени движения - обиколките на Земята около Слънцето, въртенето й около своята ос и лунните цикли - вие просто сте нагласили броя на „дните" във всеки „месец".

Но дори и така не всички проблеми се разрешават, защото вашите по-ранни постановки създават „натрупване" на „време", с което не знаете как да се справите. И така, решавате, че през определен период една година ще има цял един ден в повече. Нарекли сте такава година високосна и макар и да се шегувате, всъщност живеете с тази конструкция, докато Моите обяснения за времето наричате „непонятни"!

По същия произволен начин сте установили „десетилетията" и „вековете" (които, колкото и странно да е това, се основават на десятка, а не на дванайсетица), за по-нататъшно отчитане на „времето" - но всичко, което правите всъщност е, че създавате измервателни единици за отчитане на движения в пространството.

По този начин виждаме, че не времето „минава", а обектите преминават или обикалят в едно статично поле, което сте нарекли пространство. „Времето" е просто вашият начин да отчитате тези движения!

Учените разбират дълбоко тази връзка и затова говорят за „време-пространствен континуум".

Айнщайн и други учени са разбрали, че времето е мисловна конструкция, относителна концепция. „Времето" е относително спрямо пространството, което съществува между обектите! (Ако вселената се разширява, което е така - то на Земята ще й бъде нужно „по-дълго" време, за да извърши една обиколка около Слънцето, от колкото преди билион години. Тя ще трябва да измине по-дълъг път.)

Така че в последно време са необходими повече минути, часове, дни, седмици, месеци, години, десетилетия и векове, за да се извършват тези циклични събития, отколкото това е ставало през 1492 година! (Кога един „ден" не е ден? Кога една „година" не е година?)

Вашите съвременни, високоразвити уреди за измерване на времето отчитат това „времево" противоречие и всяка година часовниците се сверяват така, че да съответстват на една вселена, която не стои неподвижна! Това се нарича средно време по Гринуич... И според това „усредняване" излиза, че вселената лъже!

Айнщайн прави теоретическия извод, че щом не съществува „време", което се движи, а той самият се движи в пространството с определена скорост, нужно е само да се промени разстоянието между обектите или неговата скорост на движение - за да се „промени" времето.

Неговата Обща теория на относителността разшири вашето съвременно разбиране за съотношението между пространство и време.

Сега можеш да започнеш да разбираш защо, ако направиш продължително пътешествие през пространството и се завърнеш, може да се окажеш остарял само с десет години - докато приятелите ти на Земята ще са остарели с трийсет! Колкото по-далече отиваш, толкова повече ще се свива време-пространственият континуум и толкова по-малко ще стават възможностите, когато се завърнеш, да намериш живи на Земята онези, които си оставил!

Но ако учените на Земята в „бъдеще" разработят начин да се движат по-бързо, те ще успеят да „надхитрят" вселената и да останат в „реалното време" на Земята и при своето завръщане да установят, че на Земята е изминало същото време, както и на космическия кораб.

Очевидно е, че ако ускорението е още по-голямо, човек би могъл да се върне на Земята още преди да е излетял! Тоест, времето на Земята ще протича далеч по-бавно, отколкото на космическия кораб. Би могъл да се завърнеш след десет свои „години", докато на Земята ще са минали само четири! Ако увеличиш скоростта, десет години в космоса могат да се равняват на десет минути на Земята.

Ако човек се натъкне на „огъване" на пространството (Айнщайн, както и други учени са вярвали, че съществува такова „огъване" - и то с пълно право!), той внезапно ще прекоси „пространството" за един безкрайно малък „миг". Може ли подобен време-пространствен феномен буквално да те „запрати" обратно във „времето"?

Не е много трудно да се види, че „времето" не съществува, освен като конструкция на ума. Всичко, което е ставало - и което ще става - се случва сега. Възможността да се наблюдава зависи от гледната точка - от „мястото ти в пространството".

Ако беше на Мое място, щеше да можеш да видиш Всичко - още сега! Разбираш ли?

О-о-о! Започвам - на теоретично ниво - да разбирам!

Много добре. Тук ти обясних нещата много просто, така че и дете да може да ги разбере. Може и да не е много издържано от научно гледище, но е лесно за разбиране.

В момента физическите обекти имат граници на скоростта - но нефизическите обекти - моите мисли... моята душа... могат теоретично да преминават през етера с невероятна скорост.

Точно така! Съвършено вярно! И точно това става в сънищата и другите психически и извънтелесни опитности.

Вече разбираш какво е Déjà vu - преживяване на нещо, което вече си преживял!

Но... акo всичко вече се е случило, значи, че съм безсилен да променя бъдещето си. Значи ли това, че всичко е предопределено?

Не! Не се надявай на това! То не е истина. Тази постановка трябва да ти служи, а не да ти нанесе вреда!

Ти винаги разполагаш със свободна воля и всеобхватен избор. Способността да проникнеш в „бъдещето" (или да го разбереш с помощта на други) би трябвало да те подкрепи да живееш живота, който желаеш, а не да те ограничи.

Но как? Тук се нуждая от помощ.

Ако „видиш" бъдещо събитие или преживяване, което не ти харесва, не го избирай! Направи друг избор! Посочи друго предпочитание!

Промени своето поведение, така че да избегнеш нежелания резултат.

Но как мога да избегна нещо, което вече се е случило?

За теб то още не се е случило! Ти се намираш на такова ниво във време-пространствения континуум, при което още не си осъзнал станалото. Ти „не знаеш", че е „станало". Не си си „спомнил" своето бъдеще!

(Тази забрава е тайната на времето. Тя ти позволява да „играеш" великата игра на живота! По-късно ще ти обясня!)

Онова, за което не „знаеш", не е. Щом „ти" не си „спомняш" своето бъдеще, то не „ти" се е „случило" още! Нещо е „станало" само когато се „преживее". Нещо „се преживява" само когато се „познае".

Нека сега предположим, че си бил благословен да „надзърнеш" за кратко в своето „бъдеще" за част от секундата. Онова, което става, е, че твоят Дух - нефизическата твоя страна - просто забързва и се озовава на друго място във време-пространствения континуум и пренася със себе си известна остатъчна енергия - някои образи или впечатления - от момента или събитието.

Ти можеш да ги „почувстваш" - или понякога може да ги почувства друг, който е развил метафизически дар и той може „да почувства" или „види" тези образи и енергии да витаят около тебе.

Ако не ти харесва онова, което „чувстваш" относно своето „бъдеще", отклони се от него! Просто се отклони от него! В този миг ти променяш опита си и всичко в Теб си отдъхва с облекчение!

Почакай малко! Какво...?

Ти трябва да знаеш — вече си готов да разбереш, че съществуваш едновременно на всички нива на време пространството.

Това означава, че душата ти е Съществувала, Съществува и винаги Ще Съществува - свят без Край - Амин.

Аз „съществувам" на повече от едно място, така ли?

Разбира се! Ти съществуваш навсякъде - и във всички времена!

Значи моето аз съществува в бъдещето и в миналото, така ли?

„Бъдещето" и „миналото" не съществуват, както вече се потрудихме да разберем - но ако използваме думите така, както ти ги използваш - да .

Значи аз не съм само един?

Ти си само един, но си по-широк, отколкото си мислиш!

И така, когато моето „аз", което съществува „сега" промени нещо, което не му харесва В „бъдещето" си, онзи „аз", който съществува в „бъдеще" не притежава вече това като част от своя опит?

В основни линии, да. Цялата мозайка се променя. Но той никога не губи преживяването, което е постигнал. Просто е спокоен и щастлив, че „ти" няма да го преживееш.

Но нали „аз" от „миналото" все пак трябва „да преживее" това, за да стигне до „аз" от „бъдещето"?

В известен смисъл, да. Но, разбира се, „ти" можеш да „му" помогнеш.

Мога ли?

Разбира се. Първо, като промениш онова, което „азът", който е пред тебе, преживява, „азът", който е зад тебе, може никога да не се наложи да преживее! Благодарение на този механизъм душата еволюира.

По същия начин твоето бъдещо аз получава помощ от собственото си бъдещо аз и по този начин ти позволява да избегнеш онова, което то не е.

Разбираш ли Ме?

Да. Много е интересно. Но имам един друг въпрос. Какво представляват миналите животи? Щом винаги съм бил „аз" в „миналото" и в „бъдещето" - как мога да бъда някой друг, друга личност в минал живот?

Ти си Божествено Създание, което може да има по вече от една опитност в едно и също „време" - и способно да раздели своя Аз на много различни „азове" по свой избор.

Можеш да преживяваш все отново и отново „един и същи живот" по различни начини - както току-що обясних. А можеш също да живееш различни животи в различни „времена" от континуума.

И така, докато си ти, тук и сега - можеш също да бъдеш и си бил - други „азове" в други „времена" и „места".

И таз хубава! Започва да става все по-сложно и по-сложно!

Да. А това е само повърхностно очертание на проблема.

Запомни само едно: Ти си същество с Божествено Измерение, което няма граници. Една част от теб е избрала да познае себе си в настоящото Самоопределение, което преживяваш. Но това далеч не е границата на твоето битие, макар че ти така си мислиш.

Защо?

Трябва да си мислиш така, защото в противен случай няма да можеш да направиш онова, за което си определил този свой живот.

А какво е то? Ти ми го каза вече, но кажи ми го отново, „тук" и „сега".

Ти използваш всичко в Живота - всичко в многото си животи - за да бъдеш и да решиш Коя е Истинската ти Същност; за да избереш и създадеш тази Истинска Своя Същност; да преживееш и осъществиш настоящата си представа за себе си.

Ти се намираш във Вечния Момент на Себе-създаване и Себе-осъществяване чрез процеса на Себе-изразяване.

Ти си привлякъл хората, събитията и обстоятелствата в своя живот като оръдия, чрез които да осъществиш най-грандиозния вариант на най-великата представа, която някога си имал за самия себе си.

Този процес на създаване и пресъздаване е непрекъснат, безкраен и многостепенен. Той се осъществява целият „точно сега" и на много нива.

В твоята линеарна реалност ти преживяваш този процес като развитие от mинало през настояще към бъдеще. Представяш си, че имаш един живот или може би много, но със сигурност по един в даденото време.

Но ако „времето" не съществува? Тогава всичките ти „животи" ще бъдат едновременни!

И това е така!

Ти живееш този живот, животът, за който си даваш сметка понастоящем в своето Минало, в своето Настояще и своето Бъдеще едновременно! Не ти ли се е случвало да имаш „странно предчувствие" за нещо, което ще се случи - толкова силно, че да не смееш да си дадеш сметка за него?

На вашия език ти би нарекъл това интуитивно предупреждение. От Моя гледна точка това е просто внезапно съзнание за нещо, което току-що си преживял в своето „бъдеще".

Твоето „бъдещо аз" ти казва: „Хей, това никак не е приятно. Не го прави!"
Ти също така живееш в настоящия миг и други животи - онова, което наричаш „минали съществувания" - макар да ги преживяваш в своето „минало" (ако въобще имаш някакво усещане за тях). И това също трябва да бъде така. За теб щеше да бъде много трудно да играеш тази великолепна игра, каквато представлява Животът, ако притежаваше пълно съзнание за всичко, което става. Дори и това разяснение не може да ти го даде. Ако това стане, „играта" ще свърши! Процесът зависи от самото развитие на Процеса - включително липсата на пълно разбиране от твоя страна на този етап.

Затова благослови Процеса и го приеми като най-големият дар на Благия Творец. Приеми с любов Процеса и участвай в него с мир, мъдрост и радост. Възползвай се от Процеса и го преобразувай от нещо, което трябва да понесеш, в нещо, в което доброволно участваш като оръдие за сътворяване на най-прекрасното преживяване на Всички Времена: осъществяването на твоя Божествен Аз.

Как? Как най-добре да сторя това?

Не губи безценни мигове от настоящата си реалност, опитвайки се да разгадаваш тайните на живота.

Има причина тайните да бъдат тайни. Предай своите съмнения на Бога. използвай сегашния миг за висшето му предназначение - да сътвориш и преживееш своя истински Аз.

Избери своя Аз - Азът, който искаш да бъдеш - и прави всичко, на което си способен, за да го осъществиш.

Използвай онова, което ти казах за времето като рамка в обхвата на твоето ограничено разбиране, върху която да изградиш своята висша идея.

Ако те споходи представа за „бъдещето", отнеси се с уважение към нея. Ако придобиеш идея за „минал живот", използвай я - недей просто да я пренебрегваш. И най-вече, когато ти се разкрие начин да сътворяваш, разгръщаш, изразяваш и преживяваш своя Божествен Аз във все по-голямо величие тук и сега, последвай този начин.

А пътят ще ти се разкрие, защото си поискал това. Създаването на тази книга е знак, че си поискал. Защото ти нямаше да я създаваш в този миг, пред очите си, ако нямаше отворено съзнание, открито сърце и душа, готова да разбере.

Същото се отнася и за онези, които я четат. Защото те също са я създали. Как иначе щяха да я преживяват сега?

Всеки създава всичко, което се преживява сега - което е друг начин да се каже, че Аз създавам всичко, което се преживява сега, защото Аз съм всеки един.

Разбираш ли хармонията в това? Съзираш ли цялото Съвършенство?

То се съдържа в една-единствена истина:

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДИН. [/quote]

Wed Feb 27, 2019 4:17 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Feb 27, 2019 4:17 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Хмм...Дес, да, отлични примери. Предполагам, че се бях съсредоточила повече върху самия поглед и не се задълбочих върху променянето на глагола.

А като става въпрос за повторенията (които наистина стават досадни понякога), какво ще кажете за използването на глагола "каза" в българските текстове след пряка реч? Нали в английския има една тенденция да се използва главно "said" след пряката реч, та се чудех какво е мнението ви за българския вариант. По принцип аз предпочитам когато е възможно да избягвам каквито и да е уточнения от този тип, когато е възможно, и да включвам неща като "прошепна", "извика" и т.н., когато искам да предам нещо, което уточнява пряката реч.

Яна, аз също не се замислях за всички тези СКИВ, ПНК и т.н., даже не знаех, че е най-добре да не се отклоняваме към "главите" на останалите герои. :) Освен това не се бях замисляла за някои неща, свързани със СКИВ, докато не видях вашите редакции. Например се усетих, че когато "гледаме" от главата на, в случая, Ирина, това "майка й" се явява от гледна точка на детето и трябва да е СКИВ.

И нещо, което забравих да кажа по-рано, на мен от този текст ми се струваше, че главната героиня по-нататък би било детето, а не Ирина, поради което избрах гледната точка на детето. Но се чудех по кое е най-сигурно да се водим, когато избираме "главната камера"? От това кой ще е основният герой или от това от чие име има предадени най-много мисли?
ЕДИТ: Май го бях срещала уточнено някъде във форума във връзка с преводите, ама в момента нямам време да го намеря, а и са ми интересни и вашите мнения.

Sat Mar 09, 2019 12:09 pm Re: Общополезности Sat Mar 09, 2019 12:09 pm Re: Общополезности
Любим ресурс - Urban Dictionary.
И още един ценен ресурс - Word hippo

Sun Apr 14, 2019 3:26 am Re: The Celestial Way (...) Sun Apr 14, 2019 3:26 am Re: The Celestial Way (...)
I decided to drop the current sub-title to The Celestial Way *. It simply doesn't mesh anymore with the story that's shaping up to this moment. Sure, there's war, and it's pretty terrible, and also the motivation of the main antagonist is to achieve a higher state of existence for him and for everyone else. Yet as I write further and further along the plot, these elements become simply that - elements, mere aftermath of the tale's core essence. And that essence is much more tied to themes like redemption, integrity, perseverance, forgiveness, and compassion, with love tying them all together; at least I think so, from my perspective. (It may turn out that alpha and beta readers think otherwise. "Death of the author" paradigm also applies.)

So yeah, I'm removing the current title of Book 1. For now, I'm not replacing it with a substitute - because... I can't think up of something accurate enough to capture the profoundness that encapsulates my feelings toward the story, and the story itself. So, I'll probably think of attaching something (if anything) after I'm done with the manuscript.
*If you don't know/remember what it was, it was called "Ascension War".

In other news, Chapter 18 is nearly done. I need only to write a backstory-reveal/motivation-foreshadowing scene which doesn't "tie up" the narrative, so I could return to it at a later date. For now, I desire more to move onto Chapter 19. The chapter itself was supposed to be a depressing downer moment in the story, yet as I wrote it it became weirdly uplifting instead, and the characters actually renewed their convictions, instead of experiencing hopelessness. (<---was that one of the signs of good fiction or not? Characters taking control?)

Also, yeah, I definitively still have emotional investment in this story. If I can still shed tears and lose control of my fingers over the keyboard... yeah. Can't wait to reach the end. I think, after all would be said and done, this book will be worth the effort even if it never gets wider recognition.

Thu May 16, 2019 10:04 pm Re: По пътя към... Thu May 16, 2019 10:04 pm Re: По пътя към...
Ето и кхъм, равносметка от премиерата на сборника във ФБ :
Ето и равносметката от последната ни премиера:

--> Авторът Георги Атанасов се държа на ниво: не го смутоха нито техническите гафове, нито лавината от въпроси, нито неочакваните гости. Вървеше си По пътя с усмивка и си свиркаше. Браво на него!

--> Водещата Десислава Сивилова обаче се поизложи. Не стига, че пропусна да осигури проектор (при подготвена презентация!), ами и не си беше дала труда да си понаучи въпросите, и вместо да слуша внимателно, постоянно си зяпаше в телефона. Че и ги задаваше по пет наведнъж, да се свърши по-бързо... И репликите си обърка, и обясненията върза на фльонга... Излагация! Ако продължава така, ще се уволняваме.

--> Редакторът на сборника и по съвместителство творчески директор на ЧоБи, че и четец на разказ Калин Ненов, уж дойде основно като зрител, но се оказа спасителният пояс: със своевременните си включвания на сцената замазваше отдалеч де що усети гаф, благодарение на което публиката все пак си тръгна осведомена и удовлетворена. Голямо мерси!

--> Четците по роли Цвета Колева, Лъчезар Енчев и Мирослав Моравски бяха върхът! С тяхна помощ разказите оживяха и докоснаха всички присъстващи до един. Само дето накрая забравихме да ги представим (досещате се по чия вина, нали? :)), та сега фен пощата им ще зарие мейла на ЧоБи. Смилете се над нас, моля!

--> Гост-репортерът Надарин Тролев от "Телевестник" обаче беше звездата на вечерта! Събра очите на публиката със задълбочените си литературни прозрения, скри им шапките с проникновените си въпроси, а екипа на ЧоБи тласна към решителни и навременни действия. Силно се надяваме да уважи и бъдещи наши изяви!

--> И накрая, публиката ни беше един път! Смееха се на правилните места, пляскаха на правилните места и с хъс се включиха във викторината. Победителите вече получиха своите награди и се надяваме, че си ги четат с кеф!

Всъщност има ли тук присъствали на премиерата? Я се включете в разбора, че да можем другия път да сме ОЩЕ по-добри!

Fri Jun 07, 2019 1:08 pm Re: The Celestial Way (...) Fri Jun 07, 2019 1:08 pm Re: The Celestial Way (...)
A lot happened in the past 96 hours.

To say it in terse terms, MAJOR LIFE STUFF affected my motivation and desire to work on the book. I was falling "behind schedule" in terms of the internal quotas I'd set in my mind, so to speak.

So, yesterday I decided to compensate in an unorthodox way: by taking an energy drink - one of the big ones - during the writing session.

Well.

Even though there were side effects, that session was one of the most productive I've had ever since I started writing TCW. I nailed down 2900 words in one go, and they were pretty good, too. There had been three, maybe four other times when I was able to reach a comparative output, and while this wasn't the greatest writing session on this book, or the most voluminous (I think my record was 3,5k+ or something), I felt pretty damn inspired.

And now I know why so many (famous) creators, both past and present, have such an affinity for stimulants of all kinds. It makes a world of difference.

The payback, however, is considerably less stellar. Insert a "Never again" meme somewhere along the lines.

Wed Nov 20, 2013 10:45 pm Re: Труд и творчество Wed Nov 20, 2013 10:45 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за комикс на тема "Диви скици"

Тема: "Какво ни дава природата и как да запазим това и за децата ни?"; "Какви ще са катастрофалните последици за нас, ако унищожим природата?"
Краен срок: 30 ноември 2013 г.
Резултати: 9 декември 2013
Възраст: -
Вид творба: комикс
Изисквания: творбите се изпращат на електронна поща: рhotocontest-в-ceeweb.org, в JPG формат. Всеки участник може да изпрати до 5 предложения за двете категории, които да не надвишават общо 10МВ
Награди: ваучер за книги на стойност 150 евро
Повече: http://www.karieri.bg/karieren_klub/vazmozhnosti/2181286_konkurs_za_komiks_na_tema_divi_skici/
http://bbf.biodiversity.bg/indexdetail.php?id=103


Конкурс за комикси „Човешки права и демокрация в действие"

Тема: Човешки права и демокрация в действие - демокрацията и човешките права в училище
Краен срок: 24 декември 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: ученици
Вид творба: комикс
Изисквания: изпраща се на имейл: comicstrip.competition-в-coe.int . Повече – тук
Награди: популяризиране
Повече: http://youth-partnership-eu.coe.int/youth-partnership/news/news_432.html


Международен конкурс за есе Raoul Wallenberg

Тема: One man can make a difference
Краен срок: 31 декември 2013 г.
Резултати: 21 януари 2014 г.
Възраст: студенти/докторанти до 30 години
Вид творба: есе
Изисквания: есето да е в обем до хиляда думи, написано на английски език; изпраща се от тази страница: http://www.wallenbergcompetition.com/
Награди: ваучери за книги на стойност 1 000, 500 и 250 евро.
Допълнителна информация: wallenbergcompetition-в-studentcompetitions.com
Повече: http://www.karieri.bg/karieren_klub/vazmozhnosti/2174782_mejdunaroden_konkurs_za_ese_raoul_wallenberg/


Национален конкурс по народно приложно изкуство "От Коледа до Васильовден"

Тема: „Коледа е, стават чудеса”
Краен срок: 30 ноември 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: ученици от 7 до 18 г.
Вид творба: приказка, стихотворение, разказ, есе
Изисквания: материалите се изпращат на адрес: гр. София – 1309, бул. Ал. Стамболийски № 191, Национален дворец на децата, ст. 420
Награди: ?
Повече: http://www.karieri.bg/karieren_klub/vazmozhnosti/2181817_produljava_nacionalniiat_konkurs_po_narodno_prilojno/

Mon Jul 29, 2019 11:15 am Re: Любимите компютърни игри Mon Jul 29, 2019 11:15 am Re: Любимите компютърни игри
Бърз оглед на списъка му с ролеви игри не откри нито една, за която дори да съм чувал...

Чувствам се подтиснат въздигнат. До поредния хоризонт, от който се вижда цял нов свят...

Fri Sep 20, 2019 1:30 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Sep 20, 2019 1:30 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за Political Philosophy: Fact, Fiction and Vision :

A truly enriching experience, as my reading notes testify:

~ Not even more recent social thinkers, such as John Stuart Mill, Karl Marx, Emile Durkheim, Max Weber, Vilfredo Pareto, John Dewey, Joseph Schumpeter, Harold Laski, Karl Popper, Hannah Arendt, or John Rawls, had much to say about such topical issues as environmental degradation, gender and race discriminations, participative democracy, nationalism, imperialism, the North-South (or developed-underdeveloped divide) resource wars, the industrial-military complex, or the connections between poverty and environmental degradation and between inequality and bad health. (...)
Worse, above their ideological divergences, most political philosophers have been nearly unanimous in their indifference to the plight of the Third World. Consequently the bulk of political philosophy is irrelevant to five sixths of humankind. The present author, a native of this world, does not share that indifference.

Color me excited. :)

~ On conflict and cooperation:

Dialectical ontology, whether idealist like Hegel's or materialist like Marx's, claims that all change results from conflict (or "contradiction"). The conflict theorists, from Heraclitus to Machiavelli to Hobbes, Smith, Hegel, Marx, Lenin and Gramsci, emphasized strife to the point of underrating or even ignoring cooperation. And yet the very existence of social networks and systems of various kinds and sizes, as well as the coexistence of groups with different interests, involve a modicum of cooperation. For example, the employers and employees of a business may clash with regard to wages and benefits, but they cooperate in keeping the firm afloat. Hence it is just as wrong to ignore cooperation as to overlook conflict.
An agonistic or conflict-centered ontology, such as Hegel's or Marx's, is at best partially true. This holds not only for politics but also for business. Indeed, the economists who repeat the mantra about the virtues of competition overlook the fact that competition is stimulating among peers, but destructive among the unequal, which is why smart businessmen try to avoid it. Moreover, all of the advanced economies, from Britain's to Japan's, grew under state protection and with the help of productivity-enhancement technologies that were invented, for the most part, in state-supported universities.

~ On selfishness and altruism:

Most people behave altruistically as long as others do the same: they practice quid pro quo . Most are also willing to punish those who do not reciprocate: they are "altruistic punishers," and are willing to run the risk of punishers for the good of all (Henrich et al. 2006). Besides, most people prefer entering cooperative ventures to going it alone: they tend to be "strong reciprocators" (Gintis 2000). Furthermore nearly all of us respect and tend to favor people who have earned a reputation for generosity (Rockenbach and Milinski 2006). And nearly all of us despise and shun free-loaders. In short, the basic postulate of all rational-choice theories is false. We are not nearly as selfish as economists have painted us.

~ Judging from the distinctions that Bunge draws between individualism, holism and what he calls 'systemism,' I infer that his notion of 'holism' differs from my own (which does not deny the existence of individual elements, only the possibility that they can exist separately from everything else; and which emphasizes that systems have properties that their elements do not, so we can't understand a system only by looking at its elements). I guess Bunge's systemism is close to my idea of holism.

~ Hear, hear:

1. Human infants are empathic and altruistic. All parents know that young pre-school children, and even 18-month old infants, feel concerned for peers in distress. Warneken and Tomasello (2006) have recently confirmed this finding, showing that infants will also do something to help adults faced with a practical problem that they are unable to solve.
2. We punish free riders. Fehr and Gächter (2000) found that ordinarily people punish "free riders" even knowing that they run a risk. That is, people are willing to put up with revenge when it comes to upholding common decency in their community. Could this be because we cherish social values? We do not know yet.
3. Men ordinarily punish unfair opponents but empathize with fair ones (Singer et al. 2006). That is, moral considerations may outweigh "rational" calculations even when judging people we dislike. Is this because our sense of fairness has not been utterly corrupted by the struggle for life? We do not know.

~ Teehee ... I can see why Bunge can't be very popular in certain parts of the world:

... the so-called American ideology [is] a hodge-podge of slogans and wishes, such as "America first," "God-fearing people," "Family values," "You are worth what you own," "Shopping trumps reading," "We are entitled to as much oil a we want," and "Winnable foreign wars are OK."


(But don't worry, American friends; I come from another part of the world, and I too was miffed by some of Bunge's claims--in my case, about religious ideologies. The man has mercy for no-one. ;)

~ I'm happy to see that Bunge discusses environmentalism outside of the traditional left-center-right spectrum. True, there are environmentalist groups that embrace leftist, centrist or rightist beliefs, but the movement itself is not defined by the "individual vs. state" axis.

As for the way Bunge presents environmentalism, I'm moderately happy about some aspects and moderately unhappy about others. The aspect whose omission I mourn the most is the environmental principle that humanity needs the environment to survive (but not vice versa); however, Bunge speaks about environmental protection as a universal obligation in many other places, so I won't hold any grudges. ;)

Here is an interesting question to ponder, though:

It is mistaken to put animal rights on the same level as human rights, because legitimate rights, contrary to privileges, imply duties, and only pets are ordinarily trained to observe duties--but most of us refrain from eating them.

I don't know which animal rights (if any) Bunge recognizes as legitimate. A good starting point is freedom from torture. Torture of animals has been widely criminalized; and not merely because of any inherent rights, but because of the psychological effects it has on the torturers and any human witnesses. (You do need a holistic approach to these issues--"holistic" in the sense of "considering the effect on everyone around and, yes, on the environment.")

~ This passage summarizes what I call the "insiders vs. outsiders" political climate in ex-"socialist" countries such as Bulgaria:

The 'dictatorship of the proletariat', which was actually the dictatorship of the nomenklatura or political elite, destroyed what little civil society there had been earlier, and it stunted political development by drastically curtailing popular participation at all levels. It replaced voluntary allegiance with submission, fear, and the dilution of responsibility. Hence, it alienated most individuals from the government, which was rightly perceived as omnipotent and repressive. It divided the people into two new social classes with conflicting interests: 'us' (the people) and 'them' (the elite). (...) In fighting to survive and advance in a climate of fear, denunciation, and mistrust, people became increasingly individualistic and corrupt--hardly the suitable material for an egalitarian and solidary society.

We've been struggling to rebuild civil society and popular participation for 30 years now. How much longer will it take?

~ Now here's an argument that bugs me deeply:

Free abortion deceases criminality. (...) the crime rate in the United States declined after abortion was decriminalized in 1973. The cause is presumably the decrease in number of unwanted children, who are frequently neglected and may consequently choose a career in crime.

If that's a good argument in favor of abortion, then so is the argument "The free murder of unwanted small children (where "small" means any children who cannot survive without adults' support) decreases criminality." :-OOO

Please note that I am not arguing for or against abortion. What I'm trying to find is a fair (ethical + scientific) definition of when an embryo becomes a human being. Can anyone point me to one?

... Haha, the Universe is listening .

In short: If we use as a criterion the brain's capacity for registering pain (which is considered to be the earliest brain activity), it starts 24 weeks after the conception, according to Sarah Geer. Brain activity is a fair definition, because people are said to be dead if their brain is dead; otherwise they're alive (even if their heart has stopped and they have to use artificial blood circulation, etc.).

~ An important point about the "fourth estate" and events like 9/11:

Force is not the only political persuader: another is the press; so much so, that it has been called "the fourth estate." The press is politically powerful under all political regimes because, along with school and organized religion, it shapes public opinion and thus helps or obstructs governments at home and abroad. For example, on September 12, 2001, the front-page headlines of the New York Times read "U.S. attacked," and its editorial was titled "The war against America." Thus, the 9/11 attack--which deserved only a police operation--was exhibited as an act of war, and moreover as equivalent to the Japanese attack on Pearl Harbor, hence as calling for the mobilization of the entire nation around the Leader of the Free World. The political pundits, analysts and columnists did not exercise restraint. Few, if any, dared point out that a war requires at least two nations to participate, and that war is ultimate terrorism. So the very expression 'war on terror' is to be considered a contradiction in terms. No matter. The public opinion about 9/11 was manufactured overnight by spin-doctors and the media. It was used by the Administration to recover its lost prestige and impose "war-time" limitations on transparency, civil liberties, and even privacy. For example, in 2006 the American President annulled hundreds of laws and admitted that his government had been spying on numerous subjects--for their own protection, of course.

Incidentally, I have 2,874 GR friends as of writing this. ;)

~ We were discussing money as an external (i.e. non-sustainable) motivator in NGO activities the other day--and now I come across this passage:

(...) recent experiments (Vohs, Mead and Goode 2006) suggest that money detaches individuals from their communities, as it reduces disinterested offers of help as well as their requests for unpaid help. In short, far from being socially desirable, excessive money is socially dissolvent, and therefore a disincentive to democratic participation.

~ I've already noted this in The Psychology of Creative Writing , but let's have it again:

(...) intrinsic motivation is stronger than external motivation (reward or punishment). Indeed, psychologists have known for decades that external rewards and punishments have a hidden cost. They weaken intrinsic motivation, such as the joy of learning, the satisfaction of workmanship, of solving a problem, or of helping someone else (...)

~ On history and the future:

Can knowledge of history help design the future? Hardly, because the social world has changed, and the means that we can now use are quite different from those available to our ancestors, even if some of the problems they tackled are still with us. For the same reason asking questions of the form "How would so and so have tackled this question?" is purely academic. For example, neither Locke nor Kant might even have understood the questions whether collective bargaining, affirmative action, proportional representation, hostile firm takeover, or outsourcing,
are fair. This is why the view of Leo Strauss and his disciples--that to understand politics and engage in it we must seek the advice of the ancients--is absurd. The rear-view mirror serves to protect us from the past, not to tell the future.
Another reason for rejecting their "Back to the ancients!" slogan is that none of the ancients objected to war, slavery, sexism or racism; none after Pericles cared for democracy; and none of them had any idea of social justice.

~ I wish the book elaborated more on the solutions (the vision) Bunge proposes. (However, the copy I read was missing some pages especially from the final chapter, so my criticism may be somewhat unfair.) Both here and in Алтернативата. Защо трябва да променим света в който живеем? , the authors spend a great deal of time explaining or lambasting the defects of the current systems, perhaps to the point of getting exhausted and failing to muster enough constructive energy during the final stretch. A real pity. :(

But then, there's this entire new solarpunk subgenre of visionary SF to make up for it ... yes? ;)

Wed Feb 12, 2014 5:14 pm Re: Не-културни събития :) Wed Feb 12, 2014 5:14 pm Re: Не-културни събития :)
Като изключим лошата формулировка и това, че е DM, най-егоистично ще се включа уж заради читалищата , а всъщност съвсем заради себе си!

Понеже това, което ме интересува в DM - био работите, е/са безсрамно скъпи - някои, ~ колкото в Германия, други - много повече, пазарувам по възможност само около рождени дни. Защото в календарната седмица на рождения си ден човек получава отстъпки 15%. И си ги нареждам празниците на Мо, моя, на леля ми, на една приятелка. И после повече от половин година затишие, но обикновено минавам през Германия.

Та, до края на месеца в някой DM ще дам детска книжка (имам една много симпатична, но толкова конкретна, че на никого не мога да я подаря вече) и ще получа еднократен талон за -10% :D

Thu Feb 20, 2014 10:25 am Re: Труд и творчество Thu Feb 20, 2014 10:25 am Re: Труд и творчество
Национален конкурс за литература "Диря в морето"

Тема: "Диря в морето"
Краен срок: 30 май 2014 г.
Резултати: ---
Възраст: -
Вид творба: проза, поезия
Изисквания: непубликувани досега творби; изпращат се на имейл stunion-в-varna.net; авторите да са лица, професионално свързани с морето.
Награди: до 500 лв.

Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=18571&sid=7


III Национален конкурс за детско творчество

Тема: “Великденско огънче в шепите си нося”
Краен срок: 30 март 2014 г.
Резултати: ---
Възраст: I – VIII клас
Вид творба: поезия, проза
Изисквания: Всеки участник представя по едно стихотворение, разказ, приказка или есе, до две машинописни страници на имейл ou_hbotev_lom-в-abv.bg
Награди: публикуване

Повече: http://www.logincee.org/libraryitem/29810

Mon Jan 13, 2020 5:23 pm Re: Общополезности Mon Jan 13, 2020 5:23 pm Re: Общополезности
За информация на всички, които се вълнуват дали и от кога тази година ще е налична възможност за подаване на данъчна декларация на физически лица по чл. 50 на ЗДДФЛ, онлайн с ПИК и с попълнени предварително данни за това от кого какво сте получавали било по трудов договор или друго взаимоотношение:

Ще има такава опция (т.е. да влезете в профила си и автоматично да се заредят данните за доходите ви, данни за възложителя, т.н.), но тя ще бъде пусната в началото на месец март 2020. До края на месец февруари 2020 г. работодателите имат задължение да подадат информация към НАП, след което тези данни ще бъдат заредени автоматично в декларациите на физическите лица. Тогава ще бъде публикувана и по-конкретна информация за услугата.

Mon Oct 30, 2017 4:31 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Mon Oct 30, 2017 4:31 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Опасявам се, че мойта мизантропична и цинична уста ще се обади пак да каже, че личният ми извод е следният:
- ако нещо буксува, значи не става; някъде куца, нещо не му е наред и подсъзнанието удря резето и вика: Ненененене, няма да я бъде тая.
- ако искаме да го отбуксуваме, разглеждаме и разнищваме наново, докато не стане ясно какво буксува и не го оправим.
Имам няколко такива great идеи, които не цъкат. Типичен пример беше "Преброяването на вампирите", което разкостих съгласно гореописания принцип по време на писателската работилница в Мелник. Доста народ е свидетел как мръдна и след направените промени, се написа.
Друг такъв пример е "За елфите и хората", в която всъщност според мен проблемът е в светостроенето, а не толкова в сюжета, но не съм имала време и желание да я чопля.
И т.н.
Та моят скромен опит подсказва, че трябва да се търси счупеното лагерче в проекта, което го спира, а не да се драпа насила да тръгне.

Sun Mar 15, 2020 6:35 am Re: Културни събития Sun Mar 15, 2020 6:35 am Re: Културни събития
Айде и на Софийска опера и балет!
https://www.operasofia.bg/novini/item/8511-sofia-opera-pearls-streams-nedelya-15-03-ot-19-00
https://www.facebook.com/SofiaNationalOpera

Почват да излъчват стари записи.
Премиерната вечер на SOFIA OPERA PEARLS STREAMS Е НЕДЕЛЯ, 15.03. ОТ 19:00. ЩЕ ПРЕДСТАВИМ ПЪРВАТА РОДНА ИСТОРИЧЕСКА ОПЕРА „БОРИСЛАВ“ ОТ МАЕСТРО ГЕОРГИ АТАНАСОВ. ЛИБРЕТОТО Е НАПИСАНО ПО ИСТОРИЧЕСКАТА ДРАМА НА ИВАН ВАЗОВ.
С ТОВА ПРЕДСТАВЛЕНИЕ ОНЛАЙН СОФИЙСКАТА ОПЕРА ПОДНАСЯ И СВОЯ ПОКЛОН И КЪМ ЮБИЛЕЙНАТА 170-ГОДИШНИНА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЕТА.
Pearls сигурно е бисери?! Или перли в... нещо си? :shock:
Само веднъж съм ходила на опера, водиха ни от училище в гимназията. Втория път, когато заради баба бях на ужаса "Янините девет братя", явно не го броя :lol:. Бързо ще стане ясно дали пеенето минава травмираните ми критерии за оперно пеене. I'm serious.

Sat Apr 26, 2014 9:59 am Re: Образованието Sat Apr 26, 2014 9:59 am Re: Образованието
За игрите и възпитанието

Здравейте! :)

Един човек ни даде визитката си, докато бяхме на масичката на фестивала на образованието и, макар и със закъснение от една седмица, споделям кой е сайта:

https://sites.google.com/site/vaspitatelniigri/

Молба: Разгледайте го и вижте дали с нещо може да сме полезни/може да ни е полезен. :)

Благодаря!

от ЧоБи: Лъч

Към днешна дата отзиви няма.

Thu Apr 09, 2020 11:23 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Thu Apr 09, 2020 11:23 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Отдавна не съм ъпдейтвала тук. :)
Завърших си редакцията, която планирах. В момента съм дала романа за бета четене, а аз не спирам да си откривам грешки, които хем ме разочароват и ме дърпат надолу, хем ме нахъсват да запретна ръкави и да оправя всичко. На моменти имам съмнения дали ще се справя, но е по-скоро неоправдано.
Доста голяма каша съм забъркала с образа на Люба. В опит да не бъде някаква Мери Сю, както беше в първоначалната версия, сега бая съм я "окастрила" и въобще не ми харесва това, което се е получило.
Почивам до края на април и се заемам отново.

Sat Jun 28, 2014 10:43 pm Re: Не-културни събития Sat Jun 28, 2014 10:43 pm Re: Не-културни събития
Днеска беше много тъжно. Коренна разлика с предния Свободен пазар.
Занесох Economist-и, но никой не щя да си усъвършенства английския.
От периода ми с копиране на книги занесох Jacob's Room на Wolf (много хубав контраст на буквите, по-хубаво от сборното ми издание) и "Коледата невъзможна" на Гришъм. Взеха тях, доколкото успях да видя, и едно мое списание "Природа". Те всичките са хубави и полезни, но като не ги чета и като тежат... Едно списание Knowledge българско щях да го дам след като прочетях статия за китайските ~ бойни статуи (Теракотената армия). Така и не стигнах до това днес, но един от помагачите толкова си го хареса от пръв поглед, че му го дадох.

Взех една плетена връхна блуза, защото ми трябват не-черни. Нещо харесах за племенничка на Емил.

Един алкохолик взе големичката саксия с 2 вида алое ("кактус за мой приятел, който обича така да му е красиво"). Много му дожаля за алоето, дето беше само във вода. Обясних му, че и така си живее. Но явно реши, че ще го спасява. Избра ги и преди да ги сложа в плик поиска да бучнем голото алое. И аз викам, че трябват инструменти. Извади джобното си ножче, направи голяма дупка набързо, пъхнах го, затъкна го оттук-оттам, полях го с водата му и... ги взе. Почерпи се с един бъз. Указание за алоето му дадох и се надявам приятелят да ми разчете почерка.

Иначе с Лч си заформихме нещо средно между частен свободен пазар и благотворителен за ARS. Още не съм решила колко ще заделя за ARS, но ще кажа.
Твоята черна табелка висеше на врата на помагача със списанието, малката май също някой я беше взел, а "лилавия" рошльо познай от чий джоб го видях да стърчи. После дойде да ми се похвали: "Пък виж аз ква маймунка си взех - по-голяма от мене."

Същият помагач със списанието взе за подарък едно миниатюрно здраво напъпило алое и едно авокадце.
И това бяха далаверите за днес.

Със сиропа леко съм се орезилила, защото като вземах бутилки от леля ми от студен чай, все съм ги проверявала как са, но се оказа, че са ми омирисали поне липата. Това Емил ми го каза. Друг път ще внимавам повече, ама нали бързах.

Молете се скоро да има благотворително парти на Animal Rescue, че тия авокади, дето ги набучих в пръст...

И хората като цяло май са от Аделанте. Или поне насочваха натам.

Tue Sep 16, 2014 10:16 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“ Tue Sep 16, 2014 10:16 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“
Така е.

Но и аршинът, с който аз оценявам възможностите на един автор, се мени спрямо възрастта му.