choveshkata.net

Fri Jul 19, 2019 7:33 pm Re: Писане на английски език? / Let's write English ;) Fri Jul 19, 2019 7:33 pm Re: Писане на английски език? / Let's write English ;)
Thanks for the links. This cleared things for me, and now I totally know that the pro-American propaganda I was constantly blasted with as a kid is still lurking deep into my subconscious. :D

Because there was a second sub-link in the first one, discussing punctuation in the English language, I read that too, and found out the "rules" were surprisingly reasonable (not convoluted or contrived as in Bulgarian, for instance), and it resonated almost perfectly with what once a lecturer at university told my class: "An easy way to write good enough [punctuation] grammar is to read the text out loud - and figure out where you, as a speaker, would make the pauses in the narrative."
I've since taken this advice to heart, and I can testify that it works as a perfect rule of thumb when you can't remember/find the actual rule. :)

The "they said/said they" stuff was somewhat less useful, since I already knew Simmons was (trying) using "flowery" language, but at least it confirmed my observation. So that's that.
(And yeah, I've long since adopted the "singular they" address, ever since I found it out in Eclipse Phase. It's super useful and parabolic in, like, 95% of the cases I need it. :) )

Fri Jul 05, 2019 2:25 am Re: The Celestial Way (...) Fri Jul 05, 2019 2:25 am Re: The Celestial Way (...)
After another round of neural enhancers - a 500ml can of Monster - I pumped out another 2,6k words into Chapter 25. Almost reached the half-way point.

I can already see the lighthouse. Now just to guide the ship through the final reefs of last-minute-disasters, and I can finally enter a safe port to rest and recuperate from the storm that's been rocking a significant portion of my life for the past few years.

One and a half chapters, one interlude, and one epilogue remaining. I'm doing this.

Thu Nov 28, 2013 6:50 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Thu Nov 28, 2013 6:50 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
ВНИМАНИЕ!

Конкурс за дупе на корицата таковата... корица без дупета!

Тече!

Thu Jul 18, 2019 2:26 pm Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT) Thu Jul 18, 2019 2:26 pm Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT)
Благодаряяяяяя! :-) :-) :-)

Аз самият все още съм в нещо като шок/събуждащ се от сън. Твърде съм изтощен, за да ме обземе радостта изцяло, но пък ми едно такова прекрасно леко. :)

Даже, сега като започнах оформлението на beta reader копието (което ще бъде докарано във вид за submission-и, като ще му лепнем по едни приходящи анонс (за рибоците) и резюме (за издателите)), препрочетох пак на по-свеж ум няколко от финалните моменти в книгата - дето иначе ги бях писал тотално на "сляпо" от свръхпренатягане - и... звучат супер! Right in the feels, което означава, че всичко е ток и жица! :D

Смешното в цялата работа е, че очаквах мозъкът ми да удари тотален шалтер след цялата тая епопея, а пък вместо това, още по време на victory душа в четири сутринта на 17-и вече взеха да ми идват идеи-предложения как да ъпгрейдвам сцени да станат по-"джиджани". :o 'Айде бе, аз исках почивка, не още бъхтене! :shock: :lol:

Отново, благодаря ти за подкрепата, Яна. Ти и Ани(nyx) с вашите бутончета "благодаря" бяхте това, което Лъч и Снежи бяха за "Космически залог" през 2012-а. А Кал си е все така Кал - него пръв ще го цаним за longevity treatment когато масовите анагатици дойдат. :)

А ето сега и още един смешен ъпдейт, вече достъпен и за англоезичното posterity.



Post-Writing Update 1

Funny story - when I finally shared the good news with my family, my mother - who's always been an analytical person - made me make a breakdown of what I've written and when I've written it during the past three years.

This is awkward.

As it happens, it turned out... that for two and a half years I've been waffling around with merely ~25% of the book - namely, Part I. It's during these 30 odd-something months when the major re-arrangement happened (iteration 7b), when I was facing the greatest moments of self-doubt and powerlessness, and when I was still getting traction. Wow. Now, there was also a lot--and I mean A LOT--of "white-boarding", planning in perspective, note-taking, "listening" to the characters, and so on, so I can't really say it's time poorly spent, for this kind of "prep-work" has in the end facilitated the progressed that followed.

But still, wow.

The rest of the novel - Parts II, III, and IV - some 170k words worth of a fuck-ton of stuff - the more important stuff - I have all crunched them in six months and a half. And that's counting the micro-crises, where I would go days without writing.

O...kay. Just... wow.

Color me :shock:

Lesson learned - I can actually double-down when it matters; I just have to pace myself better. And be a little less ambitious with my next project.
Which is gonna be a computer game! HAHAHA, you thought I'd start planning TCW 2? No dice, peeps. :D I'm taking a loooooooooong break from this one. Although I'm already chock-full of ideas for Books 2 and 3... :?

Fri Dec 06, 2013 2:02 am Re: Не-културни събития :) Fri Dec 06, 2013 2:02 am Re: Не-културни събития :)
FAQ-ът - мивки, мивки... Прочетох 4,5 въпроса и си оставих останалото за друг път да вдигам градуса в моменти като този.

Нищо не знам. И телефоните си до дупка използвам. Дори за стария ми трябва батерия, а е на точно 10 години (това е по-стресираща истина от факта, че си стои с предпазната лепенка на екранчето...). Човек просто не може да зареже нещо с името Motorolla C200.

Баща ми "събира" GSM-и. Краен малък брой са, но са в Германия. По принцип са добри, но не по моя вкус. Моят вкус е Motorolla C200 с малко повече памет за SMS-и...

Не знам... Да видим какво ще стане на осми, че наистина се побърквам от нерви. Сигурно информацията ще излезе чак на девети... От 1-2 дни ме гложди, че не съм дала повече пари.
Пък ако трябва, между Коледа и Нова година лично ще уговарям баща ми да даде най-дървената, но железна Nokia, дето има. Никой не я ще. Ползвах я няколко месеца, но не се издържаше заради спама от Глобул. C200 такъв проблем няма.

Thu Dec 12, 2013 8:31 am Re: Живи срещи Thu Dec 12, 2013 8:31 am Re: Живи срещи
Аз се заявявам като присъстващ на срещата. Подробностите са без значение и без това се чудя как да се чупя по празниците, че става бая изнервящо.

Ще присъствам на Коледа, ама във времето около нея всички близки настръхват. Аз си имам обяснение, ама да не става социално-психически анализ поста ми.

Mon Dec 16, 2013 6:36 pm Re: Образованието Mon Dec 16, 2013 6:36 pm Re: Образованието
Synopsis of Forbidden Education(youtube)
The school has already served more than 200 years old and is still considered the main form of access to education. Today, the school and education are concepts widely discussed in academic, public policy, educational institutions, media and civil society spaces. Since its inception, the school has been characterized by structures and practices that are now considered largely obsolete and outdated. We say no accompanying XXI century needs. Its main shortcoming is in a design that does not consider the nature of learning, freedom of choice and the importance of love and human links in the individual and collective development.

From these reflections reviews have emerged, along the years, proposals and practical education thought and think differently. "The Forbidden Education" is a documentary film that seeks to recover many of them, explore their ideas and visualize those experiences that have dared to change the structure of the educational model of the traditional school.

Sun Sep 08, 2019 3:39 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Sep 08, 2019 3:39 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Дочитам си (след известна пауза; не че има значение, тъй или иначе книгата е компилация от блог-постове) You're Not Fooling Anyone When You Take Your Laptop to a Coffee Shop_ Scalzi on Writing на John Scalzi.
(Хич не го понасям, ама някои неща, дето ги ръси, са същински бисери. Сега вече знам какво е положението на героят от вица за смесените чувства. :| )

Следните разсъждения, макар с 15-годишна давност, ме размислиха доста:


Science Fiction Outreach

(December 15, 2005)
A question from the audience:
Greg Benford and Darrell Schweitzer have written an article on fantasy overshadowing science fiction and what that means to society.
Rather than bias you with my opinion, I would like to hear yours since you're a rising SF writer of demonstrated intelligence. Hopefully, you'll blog about it. The article is at

http://benford-rose.com/blog/?p=3

I read it. For those of you that have not, the article largely consists of Benford glowering darkly about how the rise of fantasy is indicative of the rise of irrationality and an anti-science view in the United States, and Schweitzer appearing to do his best to talk Benford off the ledge.

Speaking specifically about Benford/Schweitzer, I think they're overthinking the matter by a considerable margin, because, of course, overthinking is what science fiction writers do. I think tying in the rise of fantasy and decline of science fiction to ominous cultural trends feels nice, because there's nothing like being held in the pitiless thrall of a world-historical hairpin turn toward entropy to make one feel better about the fact that it's JK Rowling making a billion dollars from her books and not you. Let that woman have her blood money! We'll all be fighting the cockroaches for scraps soon enough! However, I personally believe the problem is somewhat more prosaic, and it comes down to marketing and writing problems that science fiction literature has that fantasy does not; namely, that math is hard, and science fiction looks rather suspiciously like math.

Because science fiction literature is math, damn it. The best SF book of 2005, in my opinion, is Charlie Stross' Accelerando —more mind-busting ideas there per square inch than any other book this year, and on the off chance Old Man's War gets nominated for any awards this year, I shall be pleased to have my book lose to Charlie's. That being said, and as I've said before, Accelerando is for the faithful, not the uninitiated—and if you look at the significant SF books of the last several years, there aren't very many you could give to the uninitiated reader; they all pretty much implicitly or explicitly assume you've been keeping up with the genre, because the writers themselves have.

The SF literary community is like a boarding school; we're all up to our armpits in each other's business, literary and otherwise (and then there's the sodomy. But let's not go there). We know what everyone else is writing, and are loathe to step on the same ground. This means SF is always inventing new vocabularies of expression, which is good, but it also means the latest, hottest vocabularies are not ones that, say, my voraciously-reading but resolutely middle-of-the-road mother-in-law has any hope of understanding. It's math to her. Which is bad.

Meanwhile: Fantasy. Jonathan Strange & Mr. Norrell , by Susannah Clarke: my mother-in-law can read that just fine. Harry Potter? She's got the books. Neil Gaiman's American Gods ? Maybe a tinge gothy for her, but she could handle it.

Just about the only commercially significant fantasy writer of the last decade whose books I couldn't give her right off the bat is China Mieville, mostly because Mieville is generating a fantasy mythology informed by the tropes of recent SF (his fantasy is like his remade characters—a delightfully grotesque mashup). I think of giving my mother-in-law Perdido Street Station and giggle for the rest of the night. But, as I said, Mieville's the exception, not the rule (and anyway, I love his writing enough for the both of us).

Fantasy writers are no less in each other's armpits than SF writers, to be sure, but they're not pushed to reinvent the wheel every single time they write a book; the vocabulary of their genre evolves more slowly. It's not math, or if it is, it's not math of the higher orders, and people like my mother-in-law can dive right in.

And this is the point: Fantasy literature has numerous open doors for the casual reader. How many does SF literature have? More importantly, how many is SF perceived to have? Any honest follower of the genre has to admit the answers are "few" and "even fewer than that," respectively. The most accessible SF we have today is stuff that was written decades ago by people who are now dead . You all know I love me that Robert Heinlein as much as anyone, but why does my local bookstore still have more of his books than anyone else's in the genre? The most effective modern "open doors" to SF are media tie-ins, which have their own set of problems: they're fenced-in grazing areas that don't encourage hopping into the larger SF universe, and also, no one but reconstituted geeks want to be seen on the subway with a Star Wars or Star Trek book in tow.

Thanks to numerous horrifying lunchroom experiences growing up, SF geeks are probably perfectly happy to be let alone with their genre and to let the mundanes read whatever appalling chick lit and/or Da Vinci Code clone they're slobbering over this week. (Now, there would be a literary mashup for the ages: The Templars Wore Prada! It'd sell millions!) But then we're back to the Benford/Schweitzer lament, aren't we: SF is getting lapped by fantasy in terms of sales and influence and will probably continue to do so. It's all very well to say the world has turned its back on SF, but if SF authors and publishers are saying this while resentfully suggesting that we didn't much like that stinky world anyway , and that it's much more fun here with all our friends, who, like, totally get us already —well, let's just say I find I lack much sympathy for the genre if this is going to be our position.

Darrell Schweitzer wrote in his lament that if someone wrote a SF novel as compelling as Stranger in a Strange Land , that people would read it despite it's being science fiction. I find this formulation incredibly off-key. People are writing books as compelling as Stranger in a Strange Land today; they're simply writing them for an audience who has already read Stranger . And God knows that any science fiction book that apologizes for being science fiction or that begs the reader to try it even though it's science fiction (horrors!) is doomed to failure, because no one follows up on a pity read. They won't call it tomorrow, they won't send an e-mail, they won't ping it when it's on IM, and they'll pretend not to see it at the next party they're both at. A pity read is an awkward, awkward thing indeed.

What we need are people who are unapologetically writing science fiction—and are unapologetically writing science fiction for people who have never read science fiction before . You want new people to read science fiction? You want SF books to matter to the masses? Then do some goddamned outreach , people. Write an intelligent, fascinating, moving piece of science fiction for the reader who has always thought science fiction was something that happened to other people.

Don't dumb it down—people can figure out when you're typing slow because you think they're moving their lips when they read. Just don't assume they've read any science fiction other than that one time they were made to read "Harrison Bergeron" in their junior year of high school. Make it fun, make it exciting, make it about people as much as ideas and give them a fulfilling reading experience that makes them realize that hey, this science fiction stuff really isn't so bad after all. And then beg beg beg your publisher to give it a cover that a normal 30-something human wouldn't die of embarrassment to be seen with in public. If we can do all that , then maybe, just maybe, science fiction as a literary genre would be back on its way to cultural relevance.

Not every science fiction author needs to do this—the idea of some of our more bleeding-edge folks trying to model a universe for skiffy virgins is one best left unexamined—but somebody should do it, and the rest of the SF writing crew should cut those brave volunteers some slack when they do. The person who reads intelligent but training-wheelsgentle SF today could be the one who is devouring Accelerando or other such advanced works tomorrow. That's good for us, good for them, good for the genre and good for the whole damn known universe.


Егото ми ме кара да се чудя: Има ли шанс аз да съм един от тези somebod(y/ies)? И съответно, може ли да се приеме, че "Звездният път" е подобна подходяща книга за SF entryway? Предполагам само времето ще покаже.
(Все пак в нея няма нито един оригинален кокал technology-wise. А лингото, с тук-там някой и друг техножаргон, е съвсем смилаемо.)

Друга интересна теория, която бях чувал (и досега се subscribe-вах основно към нея) е, че след "големите разочарования" на XXI-и век - липса на качествен напредък в областта на космическите полети, нема ги обещаните ховъркрафти от "Завръщане в бъдещето", ВР-то доскоро беше все още мит, ИИ-то също, тн., тн. - хората са били загубили интерес към sense of wonder-а на НФ, което, в комбинация със засилващата се социална нестабилност, ги е накарало да обърнат поглед "назад към доброто старо време" - фентъзито.

Моята лична теория е, че принципно фантастика излиза по-рядко като цяло, защото се пише по-трудно . За фентъзито - пляс, пляс, елфи, джуджета и магия и готово; дракони в добавка, ако искаш да си наистина cool. За НФ ти трябва грамадна обща култура - математика, астрофизика, инженерни и компютърни науки, кибер сигурност, социология, икономика, логистика, ксенология, кибернетика (в истинския смисъл на думата, не говоря за хромирани бицепси), и тн. и тн. Така де, тия неща помагат много ако и един фентъзи писател разбира от тях, но във фентъзито (уж? аз им се чудя колко са слепи някои хора...) е много по-малко прозрачно колко нелепа е постройката ти на света, ако постоянно скитосват разни блестящи рицари насам-натам. Съответно, малко хора се престрашават да пишат НФ - защото лошото НФ смърди ужасно, дори облечено в костюм "Армани", докато лошото фентъзи горе-долу seemingly се търпи доде не пръдне грубо; поне това изглежда е mainstream perception-а. А може би НФ читателите по принцип са по-взискателни и аналитични. (Which kinda makes sense.)

Еh, както и да е. Ще направя каквото дежурно правя, и ще приема, че истината е съвкупност от разните факти и теории. Макар че анализът на Скалзи (трудно ми е да го призная, но все пак) май печели по отношение на Occam's Razor.

За контраст, голяма доза смях:


Revenge of the Science Fiction Writers!

(January 28, 2005)
Here's a quick rule of thumb: Don't annoy science fiction writers. These are people who destroy entire planets before lunch. Think of what they'll do to you .

Thus learned PublishAmerica recently. PublishAmerica is a somewhat controversial book publisher that many authors believe is a thinly-disguised "vanity publisher," and whose book deals take advantage of people who want to be "published" authors more than they want to read the fine print of a contract (PublishAmerica—and for that matter many authors published by the house—rather vehemently deny this charge).

A number of notable science fiction authors, including James MacDonald, have warned aspiring authors away from the house, which apparently didn't please PublishAmerica, which noted on one of its online sites that "As a rule of thumb, the quality bar for sci-fi and fantasy is a lot lower than for all other fiction . . .[Science fiction authors] have no clue about what it is to write real-life stories, and how to find them a home."

Well, naturally, MacDonald and others sensed a challenge, so what a group of them did was get together to intentionally write an utterly professionally unsaleable book ("Plot, characterization, theme: none of them are to be found . . . Grammar and spelling take a drubbing," they wrote in the Web site they created after the fact), and then submitted it to PublishAmerica to see if it met the publisher's quality standards. And what do you know? It did— Atlanta Nights , as the book was called, was accepted. Here's a sample of text:

"I'm glad you could give me a ride," Bruce Lucent muttered, his pain-worn face reddened by the yellow sunlight. "What with my new car all smashed and all."

His old friend, Isadore, shook his massive head at him. "We know how it must be to have a lot of money but no working car," he said, the harsh Macon County drawl of his voice softened by his years in Atlanta high society. "It's my pleasure to bring you back to your fancy apartment, and we're all so happy that y'all is still alive. Y'all could have been killed in that dreadful wreck." Isadore paused to put on the turn signal before making a safe turn across rush-hour traffic into the parking lot of Bruce Lucent's luxury apartment building. "Y'all'll gets a new car on Monday."

"I don't know how I'll be able to drive it with my arm in a cast," Bruce Lucent shoots back. "It's lucky I wasn't killed outright like so many people are when they have horrid automobile wrecks."

"Fortunately, fast and efficient Emergency Medical Services, based on a program founded by Lyndon Baines Johnson the 36th President of the United States helped y'all survive an otherwise, deadly crash," Isadore chuckled. He nodded his head toward the towering apartment building, in the very shadow of Peachtree Avenue, where Bruce lived his luxurious life.

And that's one of the better passages. There are also two chapters with the same number, and two chapters with the same text (though, I understand, not the same two chapters as have the same numbers) and various other violations of common and grammatical sense. It's not for nothing that the authorial pseudonym for this book is "Travis Tea."
(No, I didn't contribute. But I kind of wish I had!)

Naturally, when the book was accepted, the science fiction writers couldn't help mentioning it on various Web sites, and when PublishAmerica found out it had been hoaxed, it quickly rescinded its offer. But by then it was too late—the SF authors, aside from placing the "novel" up for sale elsewhere as an example of PA's quality standards, have also issued a press release recounting the entire tale that went out on the newswires today.

Lessons from this story?

If you're an aspiring author considering Publish-America (or any other similar operation), make sure you do due diligence before you sign any contracts;

Don't make science fiction authors angry. You wouldn't like them when they're angry.

Mon Feb 17, 2014 9:02 am Re: Тема за коректори Mon Feb 17, 2014 9:02 am Re: Тема за коректори
Покрай едни нови коректури на „За спасяването на света“ реших, че е крайно време и това да обясня изрично:

:!: В моите коректури в ЧоБи съм решил, че „подтискам“ е по-логично изписване от „потискам“.

Причината: „под-“ означава „надолу“, а „по-“ – „за кратко“. Коя е по-логична за смисъла на думата?

Но не настоявам да се прави така в чужди коректури. Единственото важно е навсякъде в една книга да е изписано еднакво.

Sun Jan 12, 2020 6:13 pm Re: Как го правят другите? Sun Jan 12, 2020 6:13 pm Re: Как го правят другите?
Читателски клуб за пишещи хора ( https://www.facebook.com/events/798926103919273/ )

Скъпи пишещи другарчета,
по случай новата година стартираме нова инициатива - Читателски клуб за пишещи хора.

Разликата със стандартните читателски клубове е, че ще четем и обсъждаме книгите от писателска гледна точка.
Фокусът ни ще са сюжетни линии, герои, стил, механизми движещи сюжета, тропи и всички други умно звучащи термини, свързани с писането.

Книгата, която ще четем за първото издание е "Разказът на прислужницата" от Маргарет Атууд (https://www.goodreads.com/book/show/37551113)

Захващайте се смело и да си водите записки. :)

Срок за четене: 29 февруари 2020 г.

Очаквайте допълнително да обявим дата и място на срещата за обсъждане. Ще има възможност и за онлайн включване в събитието , така че не се отказвайте само защото не сте от София. :)

Mon Mar 03, 2014 12:35 pm Re: За спасяването на света Mon Mar 03, 2014 12:35 pm Re: За спасяването на света
Ново електронно издание на „За спасяването“

Честит ни празник!

Sat Mar 15, 2014 12:46 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Mar 15, 2014 12:46 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Хубав ден на всички,

Бих искала да се включа и аз в тази работилничка, макар че съм доста закъсняла.

Анкетата:
А. Искам да разбера повече за изглаждането и разхубавяването на един текст. И най-вече ми се иска да се науча да се изразявам по подобаващ за съдържанието начин.
Б. Този въпрос ми е много труден. Защото когато прочета отново някоя книга я виждам по съвсем различен начин. Каквото и да ви отговоря за книга която съм чела отдавна, със сигурност е неактуално в момента. И за да не заобиколя съвсем въпроса - харесвам "дълбоки" герои, като например тези на Достоевски, Остин, и др. Харесвам научна фантастика, заради предизвикателството към установеното, заради птичия поглед върху обществото, живота, бъдещето и вселената. Писатели като Азимов, О.С. Карт, и др. Харесвам поезия, напр. приказките на Пушкин, детски книги и др.
В. От скоро. Къси разкази. Мъничко поезия

Thu Mar 27, 2014 12:35 am Re: Share the Joy Thu Mar 27, 2014 12:35 am Re: Share the Joy
Penumbra eMag, personal rejection, re: "Of the Meeting of Three Shadows and the Shadowless"

Dear Kalin,

Thank you for your submission to Penumbra eMag's May, 2014 Superheroes themed issue. This theme has proved to be the most popular yet with authors, overwhelming our slush readers with hundreds of amazing stories. Your story made it to the second round of adjudication, where we unfortunately had to reject it. However, we really enjoyed reading your work and would love to see more submissions from you in the future.

Cordially,

Penumbra eMag

Fri May 27, 2022 10:49 am Re: Преводачески питания Fri May 27, 2022 10:49 am Re: Преводачески питания
Шило Шайло Проправящата пътища/пъртини? Макар че и „Първопроходката“ ми звучи добре.

(Това ми напомня как Ал беше предложил да преведем Fords Deep Waters от The Host Броди Дълбоководний...)

Thu Apr 23, 2020 11:54 pm Re: Културни събития Thu Apr 23, 2020 11:54 pm Re: Културни събития
БАН предоставя временен онлайн достъп до свои издания за изкуствата

От Института за изследване на изкуствата към БАН са предоставили временен online достъп до свои 14 редки и скъпи издания.
Те са посветени на актуални проучвания върху културата и изкуството на България и света и са в малък тираж, предназначени са предимно за експерти, богато илюстрирани и представителни.

Учените се надяват, че в състоянието на пандемия и ограничено общуване подобни книги биха допринесли за по-лесното понасяне на принудителната самоизолация.
Книгите може да се свалят на личния компютър и да се четат, докато човек има интерес, обясни пред Радио София директорът на института проф. Емануел Мутафов.

Повечето от изданията са от областта на изобразителните изкуства и музиката. Има и няколко сборника, които разглеждат изследването на различните изкуства.
4 от заглавията са посветени на християнското изкуство.

Интересът е голям, за около две седмици има около 4000 сваляния. Очевидно това не е направено само от изкуствоведи, коментира проф. Мутафов. И добави, че очевидните предимства на инициативата потвърждава необходимостта да се продължи по пътя на дигитализацията.

В анонса на страницата на БНР има връзка и към списък с наличните издания.

Sun May 10, 2020 11:01 am Re: Да пробудиш драконче Sun May 10, 2020 11:01 am Re: Да пробудиш драконче
И моят личен отзив, който предстои да публикувам сещайте-се-къде.

Вълшебна приказка, която неусетно те придърпва в омайващия си свят, пленява те със смесицата от автентична деветдесетарска атмосфера и българска митология, оплита мислите и въображението ти... и те изплюва на най-интересното място.

В интерес на истината, доста ме е срам, че чак сега откривам това бисерче... така де, драконче. Толкова истинска, неподправена история, без финтифлюшки и излишни лупинги, и толкова уроци, побрани в изненадващо малко думи. През очите на една девойка от миналото Ники Телаллов успява да изобличи не един и два недостатъка на съвремието си, без да натяква и да става назидателен. През очите на една змеица съумява да каже много нелицеприятни истини за хората – и същевременно да се възхити на хубавите им черти: въображението, чувството за хумор, способността да мечтаят. През очите на едно момиче и едно момче пък ни показва как се ражда и разцъфва любовта, независимо от пречките, несъвместимостите, различните светове – а може би именно заради тях.

И всичко това с толкова, ама толкова красиви думи, неподражаема смесица от архаизми и жаргон, неочаквани сравнения, които те затапват с образността си... и език, който се лее леко, като песен, едновременно те унася и ти отнася главата – и сърцето, и те си остават завинаги там, на плажа, до огъня, редом с Дичо и Верена...

В последната част на книгата внезапно сюжетът се заплита, появява се напрежение, екшън, неприятностите се сипят една след друга... и краят те оставя с пръст в уста, защото развръзката не е никаква развръзка, а покана веднага да наченеш следващата книга от поредицата, „Царска заръка“. И не покана, ами поДкана, абе направо призив, две дърпащи ръце, които мира не ти дават... Отивам да чета. :)

П.П. Хартиеното издание е изчерпано и събира нови поръчки . Аз задължително ще се включа... а вие?

Mon May 25, 2020 7:31 pm Re: Преводачески питания Mon May 25, 2020 7:31 pm Re: Преводачески питания
Мару, "Дни на изкуството" е различно от "365 дни изкуство" ^_^
Anyway. Не е проблем. С общи усилия го избутахме. На 2-3 места пред именовани читалища/галерии сложих запетаи вместо предлог за място + определителен член, за да го избегна :lol:, щото малко ме изнервиха някои "казуси" в "текста".
Голямо ровичкане заради едно CV... Вервате ли ми, че 8 часа съм ги нищила тия има-няма 2 станд. стр... И после що отказвам да работя на компютър + с езици.

Гев, включването ти беше абсолютно спасително!

Thu Nov 27, 2014 9:30 pm Re: Копнеж за ученическо творчество Thu Nov 27, 2014 9:30 pm Re: Копнеж за ученическо творчество
Кхм... Ами, аз, така... :D :D

Да споделя в снимка колко хартия отиде какво ми остана от Български пощи след пращането на книжките х-награди през 2013 -та. :)

http://s12.postimg.org/5vk97czs9/CAM00021.jpg

Големите са разписките от самото изпращане, а малките - касовите бележки. :)

Споделям, щото реших все пак да ги заделя за рециклиране или за нещо по-добро, ако ми хрумне междувременно. ;)

Sat Feb 14, 2015 4:13 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 14, 2015 4:13 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Отвъд залеза", практически цялата. И е написана от мъж, но от гледната точка на жена. Мноооого автентична, включително психологически. Случаен цитат по памет:

"Никой не очаква от нас да сме монахини... Всички агентки на времето сме ваксинирани срещу 19 неща, които можеш да пипнеш, ако те ухапе дюкянов червей."

:mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

П.С. А "празника" да си го <автоцензура> някъде!

Fri Mar 13, 2015 11:19 am Re: Не-културни събития Fri Mar 13, 2015 11:19 am Re: Не-културни събития
Утре, Човешката библиотека участва в този Фестивал :)
Заповядайте - на целия фестивал!

П Р О Г Р А М А
11:00 – 11:30 Откриване: Млади За Земята и Христо Христов - El Freegano

Презентации Сесия 1:
11:30-12:00 Потенциалът на конопената култура в опазването на околната среда
12:10-12:40 Международно гражданско движение „Да спрем екоцида”
12:50-13:20 Ферма за калифорнийски червеи и биохумус BioDynamic Bulgaria
13:30-14:00 "Пътуванията - стока за продажба или път към духовно обогатяване?" от Gowhere.bg
14:10-14:40 Проект „Осинови си кошер!” на Coshare
14:50-15:20 София Грийн Тур - обиколки из зелена София
15:30-15:50 Фондация „Идея в действие”
16:00-16:45 "Запази бъдещето, промени хранителната система" -Младежка мрежа на Слоу Фууд България
17:00-18:00 "Waste No More ферма в бъдещето" - визия за продуктивно сътворчество

Презентации Сесия 2:
11:30-11:50 „Фабрика за природа” – инициатива за компостиране на биоразградим отпадък от домакинствата чрез ефективни микроорганизми
13:15-14:00 Училище за природа в с. Влахи
14:10-14:40 Сдружение „Зелен”
14:50-15:30 „Лечебните свойства на пречистванията” от Андоново
15:40-16:00 Challenge for change - предизвикай супергероя в себе си
16:10-16:40 "Какво е ТТИП?" от За Земята
16:50-17:20 Проект „КонсУмувай” на фондация „Екоцентрик”
17:30-18:00 Обучение за Млади лидери

Освен презентациите ви очакват още:
12:00-13:00 Практика по йога с Христо Христов - El Freegano
15:00-16:00 „Възможности за развитие на екологичен транспорт” - дискусия със Стефан Стефанов
16:30-17:30 Човешката библиотека: зелени разкази и зелено книгоиздаване
19:00-19:30 Театър: част от моноспектакъла "RED" на Радослав Йорданов
20:00 - 22:00 Концерт: The Bedlam Club

Работилници:
Арт работилница за рециклиране от сдружение “Cre8”
Работилница за правене на балсам за устни от Сапунена работилница – такса 4 лв.
Работилничка за Сок и Смути от Здравей.Ще имате възможност да направите сами сок или смути изцяло по ваш вкус.На разположение ще са ви разнообразни плодове и зеленчуци, както и Здравей суперхрани – такса 2 лв.
15:30 ч. Работилница за сурови бонбони - такса 5 лв. (цената включва кутийка с бонбони за вкъщи)
Роботилница за глинени изделия – такса 5 лв.
Работилница по дърворезба
Работилница “Как да си направим домашен компостер от рециклирани материали и да го поддържаме в затворени пространства” от BioDynamic Bulgaria

По време на фестивала ще може да разгледате щандовете на:
МЛАДИ за Земята, BioDynamic Bulgaria с биохумус; Лечебни мазила и натурална козметика Е-лек; Сдружение „Зелен”; Андоново с натурален продукт мед с куркума; Фондация „Идея в действие”; "Здравей" със сок и смути; Сапунена работилница; „Да спрем екоцида”; Фабрика за природа; Bionauts Handmade Cosmetics; „Резиденция Баба” – проект на Фабрика за идеи; Samodiva's Treasures - аксесоари-уникати от плат; СИПИ. еу; SFYN София; Waste No Morе; Суровата Яна; Проект "Айляк крафт бира"; Дрехи от линията "Пази нашата природа" от Niki Bo; Родово имение "Изворче" с лечебни мехлеми и натурални хранителни добавки; Кошер; На пчелите с любов.

Thu Apr 09, 2015 11:39 am Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част Thu Apr 09, 2015 11:39 am Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част
Здравей, извинявай, че се забавих. Бях ти обещал да го погледна предния уикенд, а докато се намоткам той почти дойде следващия. :)
(20 000 думи си е адски голям семпъл, между другото - 67 стандартни страници са си това, цяла новела. Давай по-малък откъс другия път и повече хора ще сядат да го прочетат.)

Като цяло идеята ми харесва. Не чета много дисутопии, така че може би за това - не знам дали други читатели не са се уморили от тази тема, но ме съмнява. А и определено мисля, че има нужда да се пишат още такива неща.
Иначе относно разни конструктивни забележки - някои неща ще ги пропусна, тъй като не си записвах и просто няма да се сетя за всичко:

- Първото, което ми направи впечатление са многото деепричастия (-айки, -ойки, -ощ, -аше). Нищо лошо в самите тях, но като станат прекалено много и водят до тежест. А дори и да са малко, повечето хора просто не ги обичат. Аз лично ги харесвам и на мен самия са ми правили забележки за тях, ама като са много действително не е гот. Ако четеш често на английски е нормално да ги ползваш, тъй като там са съвсем приемливи. Друга честа причина за прекаляването с деепричастия е стремежът да се избягват "който/които". Това си е добър стремеж де, но сменяме едното зло с друго така. Гледай да си разчупваш фразите, така че да не прекаляваш с нито един приом.

- Второ, много са ти дълги изреченията. И това го има и при мен, явно са си все новашки грешки, но какво да се прави. Като сами си четем текстовете не го забелязваме, понеже ние сме си ги писали, но за външния читател, подобни изречения са доста затормозяващи. Не е въпрос дори толкова за дължината им, колкото за структурата - има писатели, които могат да тропнат едно изречение по цяла страница и да се чете гладко като мед, но не е лесно да се направи. В общи линии следи структурата на изреченията си и гледай да не прекаляваш с подчинените изречения чак толкова много.

- Внимавай да не минаваш границата на нравственоучителността. Харесва ми прямия стил, харесва ми да се чупи четвъртата стена в пролога, но гледай да не стане прекалено и да не отблъснеш читателя. Всички знаем, че ядрената война би била нещо лошо, за това и все още не ни се е случила, при все всичките лумпени дето заемат ръководни постове къде ли не. Описвай, разказвай, показвай, но не прекалявай с набиванто на едно послание твърде много.

- Излишно многословен си често (друг споделен проблем помежду ни :P ). На места просто искаме да напишем нещо по определен начин, понеже така ни е скимнало и го смятаме за "много готин изказ", но не усещаме, че не само същото може да се каже по-кратко, но би било и по-силно, ако е по-кратко. А и погледни го от този ъгъл - колкото по-многословен си, толкова по-малко неща реално казваш за Х страници текст.

- Като цяло също ми е твърде описателен текста. Нищо против описанията, но като станат прекалено много и историята страда. Постарай се да описваш неща през действията на персонажите, да показваш вместо да казваш. Вместо половин страница описание на града, напиши половин страница за разходката на персонажа през града и покажи едното през другото. Внимавай обаче да не слагаш просто описания по средата на разни действия и така да ги забавяш. Да речем: Момчето хуква към сградата - описание - размзишление - описание - момчето успя да измине само две крачки и се строполи. Още по средата на първото описание аз това момче вече си го представям стигнало до сградата и чакам след края на описанието да ми кажеш как то нахлува вътре в нея, а се оказва, че са изминати едва две крачки.

- Като цяло има и доста клиширани метафори. "Вреше в огнен ад", "се целунаха и сключиха атомите си в ядрена прегръдка" и т.н. И се и повтарят освен това - една камара пъти сравняваш експлозиите със слънце. Метафорите са голяма майна и често трябва да им се отделя доста мислене, за да се получат добре - никой не обича да чете метафори, които е чел 19 пъти в други книги преди това. А с твоя описателен стил са и много като количество освен това.

За това се сещам в момента, ако си спомня още нещо, ще пиша пак. Харесва като идея и ми се иска да го видя развито, но си има нужда от работа. :)

Wed Nov 03, 2021 12:30 am Re: Раздумки на редактори Wed Nov 03, 2021 12:30 am Re: Раздумки на редактори
Отскоро идеята ми най-сетне да събера всичките си разкази в сборник нещо пак взе да надава глас, та се захванах да преглеждам и редактирам по-старичките (ветераните са от 2010-2011!). Реално повечето са претърпели доста кърпене през годините, но тук-там е останал някой автентичен като този , който направо си проси да бъде включен в упражнение по стилова редакция. И не, тогава още не бях чела Калоян Захариев... Затова пък доста успешно имитирам всичките му ранни слабости. :D А Кал се е изказал направо ласкаво за това нещо тук , вместо да ме скастри по-строго (и напълно заслужено) за тая пълна логорея.

Добрата новина е, че вече (гледам да) не пиша такива описания, а лошата – че все още твърде често предозирам със „смешки“, което убива ефекта. Но поне редакторката в мен е една идея по-будна. ;)

Mon Apr 27, 2015 10:56 pm Re: Не-културни събития Mon Apr 27, 2015 10:56 pm Re: Не-културни събития
Вместо да се трошите, препоръчвам ви айкидо . ;) Най-красивите падания; понякога животоспасяващи. ;)

И цените не са толкова агресивни...

Митко би трябвало да знае къде има в Търново.

За Търново препоръчвам с двете ръце ето този клуб (то не че има друг): http://aikidobg.com За съжаление приоритетите ми са малко по-различни в момента, но когато ми се отвори повечко време пак мисля да подновя тренировките. За краткото време, през което ходих (около половина година) съм повече от доволен :)

Sat May 30, 2015 1:35 am Re: Културни събития Sat May 30, 2015 1:35 am Re: Културни събития
Програма на Бункасая - отварянето е в 12:00.
Тук
+ схеми 1, 2 и 3

Fri Jan 07, 2022 10:52 am Re: Share the Joy Fri Jan 07, 2022 10:52 am Re: Share the Joy
Вальо с няколко поетични пробива в Illumen:

Dear Dr. Ivanov,
I apologize for the very late response...somehow I missed this earlier, and found it only in going back over the submissions.
I'm accepting "Haunted Stars" for the April 2022 Illumen, and you'll receive a contributor's copy. I do need to know how to pay you. Paypal works best, but I'd need your Paypal e-mail address for it. Other suggestions are welcome...
All Best, and Happy New Year!
Tyree Campbell
Managing Editor
http://www.hiraethsffh.com

Dear Dr. Ivanov,
I'm accepting the SETI Sonnet as well for the April 2022 Illumen. Please see my earlier remark about payment. If you have any questions, please ask.
Regards,
Tyree Campbell
Managing Editor
http://www.hiraethsffh.com

Tue Jul 14, 2015 10:54 am Re: Цитатите, които ни създадоха Tue Jul 14, 2015 10:54 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Но всеки път, когато номерът приключваше, Сапожников все не можеше да се нарадва до насита, защото някъде на дъното оставаше една болезнена точка, подсказваща, че празникът ей сега ще свърши. И едва после, след много години Сапожников осъзна, че тази болезнена точка е мечта за някаква общност, комуна, всекидневен празник, когато всички хора са като едно топло семейство, където всеки помага на другия и никой заради това не те изопачава. Когато има не тълпа, а шествие и не самотност, а уединение.

Sat Dec 26, 2015 7:42 pm Re: Добрите образци Sat Dec 26, 2015 7:42 pm Re: Добрите образци
A dialogue in questions:

[quote="In "Harry's Note," Theodore Sturgeon"]His questions … only once did the Man from Mars ever make a statement. He only asked questions.(...)
“Mind answering some questions?”
“I guess not. Mind if I ask some?”
“Why should I object? What you want to know?”
Harry pondered. He felt quite comfortable. “How did you get in here? Where did you come from?”
“Do you want a precise answer?”
“Well, sure,” said Harry.
“Are you acquainted with the theory of nonfluent time and the present identity of all things, past and future?”
“Well, no,” said Harry.
“Then how can I possibly give you a precise answer?”
“Well, you must’ve come from somewhere!”
“Why?”
“Because you got here!”
“Isn’t ‘here’ somewhere?”
“Well, certainly.”
“Then does it satisfy you that I came from here?”
“No it doesn’t! You weren’t here before and you are now!”
“How can you tell?”
“Well, I never saw you. Heard you. I mean, I—I—oh hell, what do you want, anyway?”
“Mind answering some questions?”[/quote]

Mon Jul 28, 2014 12:38 pm Re: Не-културни събития Mon Jul 28, 2014 12:38 pm Re: Не-културни събития
Друго: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/07/18/2346237_fotografska_razprodajba_spasiava_stolichnata_galeriia/
Това е за запазването на специализирана галерия за фотография. Ама и те ме дразнят, колкото и да ги разбирам: Държим да запазим профила си, да не се превърнем в поредното място за "чай, ръчно правени неща, кукли, театър и положителна енергия", или с две думи – за всичко
И това събитие минало. Ще видя дали ще намеря време да отида все пак в непонеделник от 11 до 19 ч.. https://www.facebook.com/events/1527605287459018/?fref=ts
Явно са се спасили до есента - https://www.facebook.com/events/1527605287459018/permalink/1529175463968667/


Иначе бих искала да ме посъветвате по един въпрос . Няма да е лесно. По-скоро като мнение - няма да пада отговорност върху вас.
Има я тази Асоциация за превенция на рака "Промени живота си сега" . По спирките имат бордове за даряване на коса . Първо мислех, че се продава, а то било буквално - за да се направят перуки на хората. https://www.facebook.com/SaloniMagama?sk=app_123615067700404&app_data

Значи аз много си обичам косата, it is ultimately the best I have, и не искам да се връщам в подробността от детството си, когато всяка есен майка ми ме водеше под ножа и оставах с коса до челюстта. Обаче... изпитвам разни трудности. Тя, косата ми, не е с дебел косъм да тежи ужасно, но я усещам. И... то е въпрос на воля, де, но допълнително заради нея стоя като лешояд.
Проблем с поддръжката нямам като изключим редки приключения със заплитане на топка, както вчера цял ден се ресах и имам да досресвам.
От известно време гледам, че не цъфти особено :? Като цяло е здрава и мека.
Но си мисля от няколко месеца, че е добре да олекотя положението, колкото и да ми е мъчно. Няма да я бръсна до голо Не съм нито SInead O'Connor, нито Natalie Portman или друг човек, на когото му отива. Просто ще приличам на маймуна. (макар че тогава сигурно бих успяла да си излекувам кожата), защото ще приличам хептен на урунгел :shock:, да не говорим, че дори при дължина до челюстта носът ми изпъква много, а какво остава, ако съм като гол охлюв - хората съвсем ще бягат от мене. Да не споменавам и Емил. Между другото, той е много... грозен с къса коса . Просто не е Емил. Нещо като изцъклен жабок с огромна глава се получава. Или дори не мога да преценя какво. Казала съм му, че ако някой ден се наложи, ще го преживея, но изключително трудно. Мързи го да полага грижи за косата си да не оредява така скоростно.
Та - по късо от челюстта не стои като въпрос.

Минимумът за даряване е 20 см. По груби сметки мога да дам към тройно до челюстта. А мога само двойно и... да не се мъча с преживяването от детството. Също не понасям докато не израстне до под раменете.

А как мислите, дали това студио Магама, на което се праща косата, искат да си спесят заниманието с акта на подстригване и затова пишат да се праща косата?! Защото... аз много лесно мога да хвана Емил или някой друг да ме окастри, но после ще трябва подравняване. И ако предприема това цялото нещо, на крака ще отида. Никъде нищо няма да пращам! А ако трябва да отида на фризьор да ме острижат в София за 10 кинта минимум, в Добрич - за 5, няма да стане! Тия пари има за какво да се ползват!

Освен съвет бих искала и друго - ако някой ден реша, ще събера народ да ми наплете цялата коса на плитчици :D Та да участвате. После след ден ще разплета и ще видим резултата :D
Принципно не исках преди май 2015 да режа драстично заради евентуалното си завършване (...), но... ако си направя фотосесия (има кого да помоля), ще имам солиден спомен ;)

Ако отрежа до челюстта, ще минат 3-4 години преди пак да имам какво да ми се заплита хубаво. Не е като да побелявам стремглаво и ако отрежа - край с цвета - не. Мога, ама ми се свиди моята приятелка косата ми.

Обобщение: изкажете мнение и се заявете за плитчиците ;)

Забравих шегата за край - баща ми много оредя и се обръсна... Отдавна не мяза на себе си, anyway. Тая пролет му предложих да му дам коса да си има, да куфей ;) Той прие при едно условие - да я боядиса. Аз отвърнах с друго:

да е зелена. [/color]

Tue May 10, 2016 10:42 pm Re: Монетата (Аурелион 1) Tue May 10, 2016 10:42 pm Re: Монетата (Аурелион 1)
РОМАНЪТ "МОНЕТАТА" - НОВАТОРСТВОТО НА КОЛЕКТИВНАТА ЛИТЕРАТУРА

Светлана Колева

Какво си представяте, когато чуете израза "колективна книга"? Може би онези доста повърхностни и обикновено не водещи до нищо игри "Продължи изречението" във форумите на интернет?

Книги, които не стават за четене, а често са сбор от разпокъсани опити за оригиналничене. Започват като игра, а увяхват и се спаружват от само себе си, попарени от усещането за невъзможността да се постигне истинско сработване на екипа виртуално? Електронни драсканици, в които авторите се надцакват, докато си омръзнат взаимно и нищо не стига до хартията? И слава богу.

С подобно подозрение, признавам си, се отнесох, когато чух, че в България се издавали колективни книги. Да уточня - то се изпари в момента, в който зачетох първата, от 2005 г., фентъзи приказка "Въже от светлина" на 10 деца от Казанлък. Възрастта им бе от 11 до 13 години. Но книгата, макар и съвсем малчуганска, бе изпъстрена с интересни и точни наблюдения за света на големите, бе композирана с умишлени "хватки" (като забавяне на действието, предаването му с диалози в най-динамичната част, разпокъсване в отделни глави на сцени с особена важност за философските, да, именно, философските внушения на децата), всеки герой си имаше характерен облик. Честно казано, изненадата ми бе толкова голяма, че чак възклицавах на глас, докато четях книжката. Очевидно малките ентусиасти прохождаха, но като за първи опит бяха постигнали смайващ резултат.

След кратко и забавно ровене в интернет и разпитване на познатите ми от форумите "Фантастика" и "Фентъзи" в Dir.bg разбрах, че групата се нарича "Светлини сред сенките" и твори под бойното ръководство на Валентина Димова. Защо бойно ли? Защото "Междузвездни войни" са нейна и на целия клуб страст, а самата тя е нежна, слабичка млада жена с коси в цвят а ла Люк Скайокър и мощен плътен глас, който се извисява като йерихонска тръба над шумотевицата в "тяхната стая" в читалище "Възродена Искра" в Казанлък. Клубът за фантастика и фентъзи е създаден в края на 2004 г., а година по-късно Стефан е станал Кръстника - всички са харесали идеята му да се казват "Светлини сред сенките".

За тези три години излиза още една книга ("Шахтата", 2006 г.). Смайването ми продължава. Децата вече не са съвсем деца, а тийнейджъри. Още са заедно, продължават да пишат в екип и издават през юни 2007 г. първата част от фантастичната трилогия "Аурелион - вечният баланс" - "Монетата". Много от тях учат в художествената гимназия в Казанлък, така че когато не съчиняват фантастични истории, рисуват, или и двете неща правят заедно. Дори тези, които не са се занимавали с изобразително изкуство преди, са се запалили от художниците и са хванали молив и четка. Всъщност те почти живеят заедно в читалището. Там играят на компютрите, четат, слушат музика, правят си купоните, разиграват битки, хранят се (всеки носи по нещо от къщи, купили са си чаши и прибори), спорят, разказват си какво са измислили и сглобяват написаното... Председателят на "Възродена Искра" Йордан Йорданов им е дал пълна свобода и не ги ограничава с работното време на читалището или други формалности. И резултатите са налице.

Ако първата им книга бе съвсем кратка, то втората - "Шахтата", вече бе по-зряла, по-уверена, по-амбициозна като авторски задачи и по обем представляваше повест, а по жанр - фентъзи, силно повлияно от православното християнство. По време на една от т.нар. Летни академии в читалището Валя, която е завършила Теология в СУ "Св. Кл. Охридски", решила да проведе кратък богословски курс с децата от Клуб "Светлини сред сенките", така че да не задават толкова много въпроси и да получат някаква прилична обща култура за Библията и официалната религия в България.

С какво е различна "Монетата" от първите две колективни книги на "Светлини сред сенките"?

Тя също носи белезите на уникалност за българската литературна действителност - написана е от 7 автори (включително Валентина Димова), които участват в художественото оформление със собствени илюстрации. Но като обем и жанр "Монетата" е епически роман, съчетаващ леко, безконфликтно и витално елементи от научна, бойна, социална фантастика, фентъзи, магически реализъм, както и от компютърните игри (най-вече Quest и Strategy). През 2006 г. за пръв път Владимир Полеганов привлече вниманието на читателите към новия жанр New Weird (ню уиърд - ‘нов чудноват’) със статията си "Междинната литература" (Армидриймър 2006). Въведен повече за улеснение на критиката, терминът бележи творчеството на автори, чиито книги се родеят с жанра фентъзи и могат да се разглеждат като производни на него, но използват и много елементи от чистата научна фантастика, хоръра, магическия реализъм. На практика е трудно да се твърди, че произведенията, чийто вътрешен космос е изграден с бляскава оригиналност и готическа орнаментика и заплетеност, принадлежат само на един от познатите ни, гореизброени жанрове и това кара наблюдателите да заговорят за нов вид междинна литература, родена на границата между тях и бързо завоювала най-престижните награди за фантастика.

След прочита на колективния роман "Монетата" бях изправена пред подобен феномен. Книгата не можеше да се сведе до само една жанрова класификация. Тя най-безгрижно се разгръщаше в магически свят, съчинен с оригинални хрумвания, насочващи както към фентъзи, така и към Sci-Fi; свят, описан с богат език, релефна и на моменти страховита пищност, балансираща подобно въжеиграч между магически реализъм, чиста приказност и хорър. И тогава терминът ню уиърд, създаден именно за такива случаи на междинна фантастика, бе припомнен от Калин Ненов. На авторите, предполагам, им е абсолютно безразлично как някой би определил жанрово плода на колективния им труд. Защото за тях е важно самото удоволствие от творчеството.

Но е важно да се знае, че с "Монетата" българската литература и читатели получиха първия наш ню уиърд-роман. Той е хомогенен, в него няма разностилие. Всъщност, ако не знаех историята на появата му, нямаше да предположа, че е написан не от един човек, а от 7 (Димитър Милчев, Стефан Василев, Теньо Стойнов, Симеон Шопов, Виктория Захариева, Мая Стойкова, Валентина Димова - ръководител). Това, което можеше да ме усъмни, щеше да е фактът, че рядко възрастните автори успяват да задържат нивото на забавление от писането от началото до края на книгите си. В повести това се забелязва по-трудно, но в романите, отговарящи на изискването да са с обем над 40 000 думи (а "Монетата" е с обем над 63 500 думи), дори т.нар. класици "издъхват" на моменти.

Подобна съпоставка може би ви шокира? Просто трябва да прочетете първата част от трилогията за света Аурелион - "Монетата". След повече от 3 години сериозно чиракуване и усвояване на примери за водене на разказ, след стотици редакции и безкомпромисно взаимно критикуване, тези деца владеят завидна повествователна техника. Достатъчно е да видите как въвеждат новите герои и вливат индивидуалните им профили в общото действие. А да играят - това си го могат. Чудили ли сте се на неизтощимата енергия на вашето или съседското хлапе да скача, беснее и лудува? Тогава разбирате какво имам предвид, когато определям писането им като безкрайно забавление. Именно "безкрайно", защото "Монетата" е роман без край, с отворен финал. Тя е, както споменах, първа част от един мащабен замисъл, трилогията "Аурелион - вечният баланс". Противно на досегашното си раздразнение, когато на последна страница на книгата се усетя, че "следва продължение", за пръв път изпитах приятното потръпване (потропване?) при мисълта какво ли става по-нататък, наистина ли умряха част от любимите ми герои. И съм сигурна, че ако за доста други фантастични четива съм си оставала на номер едно от поредицата, с "Аурелион" няма да е така. И ще разбера какво следва след финалната реплика на Валерион: "Страданието се забравя. Важно е какво се случва след това."

Шегаджийството, както сте усетили, е другата привлекателна страна в писането на екипа тийнейджъри от фантастичния клуб "Светлини сред сенките". Което не означава, че то е самоцел, напротив. Хуморът е разтворен в цялата тъкан на романа, той е естествен, органичен и показва за пореден път свежото въображение на авторите - ситуационно и диалогово. В психологическите самоанализи на някои от героите умело е избягнато зациклянето или прекаленото философстване - именно благодарение балансирането чрез самоирония или навременната намеса на друг герой, предизвикваща тъжна усмивка.

Как се постига сработването на 7 души? Творческите тандеми са най-честата форма на съавторство в литературата, а и в повечето изкуства. В България примерите за популярни книги, издадени от пишещи двойки, почти липсват. Все пак българска е поговорката, че орташката работа - кучета я яли. Ако не смятаме изявяващите се в съвсем друг жанр и механично съчетани в популярната през ХІХ век "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова", както и другите примери на съвместни издания, през ХХ век в съавторство пишат и публикуват предимно фантасти: Светослав Минков и Константин Константинов, Георги Данаилов и Васил Райков, Кирил Добрев и Валентин Иванов, Ангелина Илиева и Ивайло Иванов...

Как изглежда обаче творческата симбиоза извън тесните родни предели? Не може да не направи впечатление фактът, че в жанровете фантастика и фентъзи много утвърдени писатели са творили съвместно. Много повече, отколкото в който и да било друг литературен жанр. Направих си труда да извадя най-известните тандеми и сама останах изненадана от числеността им и от имената, на които се натъкнах. Наред с познатите ми като съавтори Робърт Шекли и Роджър Зелазни, Аркадий и Борис Стругацки, Айзък Азимов - Робърт Силвърбърг, Франк и Брайън Хърбърт, попаднах на писалите заедно Стивън Бруст и Ема Бул, Стивън Бруст и Мегън Линдхолм (позната на българския читател с псевдонима си Робин Хоб), Гордън Гарет и Робърт Силвърбърг, Фредерик Пол и Джак Уилямсън, Хенри Кътнър и Кетрин Мур, Пол Андерсън и съпругата му... Това е само началото на списъка, който може да си направите от Google. Вярно, от изброените случаи една част са с резултати, определяни от читатели и критика като несполучливи, но самият факт, че фантастите по-често от които и да е други свои колеги експериментират с идеята за излизане от авторската самота и опитват творчество чрез взаимност, ми се струва достоен за отбелязване.

Що се отнася до авторите на "Монетата", досега те не са и писали друго, освен фентъзи и фантастика, нито - доколкото ми е известно - имат намерение да го правят. Механизмът на творчеството им си има свои правила: всеки си измисля герой и го "води" през общо и спонтанно разиграваното и записвано действие.

В началото оприличих за себе си подобна авторова позиция на кукловодство, но при повторен прочит на "Монетата" съм склонна напълно да загърбя първото си определение. Защото смятам, че моделът на писането и създаването на целия роман напомня много повече ролевите игри.

1. Всеки автор е играч, който управлява в мрежата своя герой и, за разлика от кукловода, има доста по-голяма вариативност в действията и реакциите си, както и в резултатите от взаимодействието с другите герои в играта. Предварителен сценарий е невъзможен, макар действието да има някакви определени параметри. Какво точно ще стане обаче пишещите научават, докато се случват различните варианти на съприкосновение с останалите играчи и докато заедно виждат и избират алтернативните си ходове.

2. Да участваш в такова приключение е съвсем различно от това, да си актьор зад марионетка в една изкуствена художествена условност (литературна и/или театрална). В "Монетата" авторите са водени не толкова от представата, че творят, че са в роля "писател", т.е. в някаква малко или много моделираща ги поза, колкото от представата, че играят на симулиране на реалност. Парадоксално - на фантастична реалност. Но именно на реалност, а не на условност. Някой би казал: А не са ли в роли на "герои"? Да, безспорно, те са, но спомнете си как се чувствате, когато играете пред компютъра! Вие загубвате представа за себе си. Успехът ви зависи от това, доколко сте се превъплътили, сраснали, уеднаквили с триизмерната фигура на екрана. И в тоя смисъл авторите на "Монетата" не са в роля, те са наистина своите герои. Освен тях има още 5, 10, 11 участници, случва се някой от пишещите да вземе повече от един образ, но без да губи представата, че е в мрежа от взаимосвързаности и не е сам демиург на действието. Оттук следва нещо много важно - никой няма възможност да се самозабрави, защото другите също искат своето място за изява и защото всяко действие на един води до реакция на друг. Нито да се умори (както вече споменахме, дори в романите на най-добрите писатели има подобни издихания на таланта) - другите го държат нащрек, а и най-често в компютърните игри разконцентрирането е непрепоръчително и води до смърт. Но, пак там, никоя смърт не е непоправима - просто се изправяш и започваш играта или нивото отначало. Дали това важи и за романа "Монетата"? Ето една загадка, чието разбулване ви очаква.

3. Колкото повече образи се вкарват в действието, толкова по-отдалечена и неважна е представата за реалната авторова личност, "по-вътре" е тя в играта, а това дава много по-голяма свобода на измисляне. В компютърните игри непрекъснатото нарастване броя на героите е едно от основните изисквания за увеличаване мощта или елиминирането на вече вкараните в действие. При пренасянето на модела в литературата, което правят тийнейджърите от Казанлък, същото наблюдаваме, явно закономерно, и в техния ню уиърд-роман. Ефектът от това е, че като читатели изненадата ви се

Thu Jul 24, 2014 10:29 pm „Градска вещица / Ловец на таласъми“ Thu Jul 24, 2014 10:29 pm „Градска вещица / Ловец на таласъми“
Време му е вече да кажа, че се търсят бета-тестери, т.е. читатели-изпитатели за след 1-ви август за тестове по чистак новичкият КИ продукт на Върджил Дриймънд - "Градска вещица", теоретично планиран да излиза по някое време през септември/октомври.
Желаещите са спасяват София от разрушение и да наритат няколко караконджула и зомбита могат да пишат тук или на Уейн във форумите и фейса за КИ.
Първите трима с най-голям принос в тестването (т.е. хванати грешки и непоследователности) и трите най-добри предложения по оптимизиране на книжката ще получат бройка с автограф и ще бъдат споменати в специалния епизод в средата.