choveshkata.net

Fri Apr 10, 2020 3:01 pm Re: За Филмите и Хората... Fri Apr 10, 2020 3:01 pm Re: За Филмите и Хората...
А ние с Ани тия дни изгледахме петте филма, правени по „Здрач“ . И сме дружно очаровани колко красиви са – като природни гледки и операторска работа. (Може би само в последните два качеството леко се килва.)

Аз се изненадах и от кадърната актьорска игра; а сценариите са супер стегнати, диалозите - живи. Със сигурност вдигат нивото на първите две книги от поредицата. (За третата съм на кантар. Четвъртата я стесняват неприятно – все пак тия 150 нови герои имат нужда от екранно присъствие, за да ги видим като личности, а не просто за цвят. Но пък последната книга в поредицата е тухла от 700+ страници; такова нещо има нужда от минимум трилогия, за да се хване достойно; или още по-добре, сериал. Впрочем The Host имаше същия проблем.)

Та, ако не сте гледали - гледайте. В повечето отношения са далеч по-добри от (Внимание! Следва светотатствена мисъл) „Потърите“. ;)

Sat Feb 26, 2022 6:25 pm Re: Share the Joy Sat Feb 26, 2022 6:25 pm Re: Share the Joy
The Best of World SF, Vol. 3 , acceptance:

Hi Elena and Kalin,

I had a chance to read "Two Moons" (on Compelling SF, as it happens!) and really loved the story and the world-building. So I would like to indeed take it for The Best of World SF: Volume 3, for 2023 publication.

Payment will be around 5c/word, for non-exclusive anthology reprint rights, with a further option on foreign language anthology rights (paid at an additional rate if/when one happens). I can offer the same fee for the translator (in this case, I guess it's up to you how you split it?).

If this is acceptable, I just need an author and translator bios, 1-2 paragraphs each, up to date to 2023.

Once I deliver the anthology to the publisher, their rights person will be in touch to handle paperwork and payments.

Let me know? And many thanks!

Lavie.

Wed Aug 20, 2014 11:32 pm Re: Пратчет Wed Aug 20, 2014 11:32 pm Re: Пратчет
Разговори в Goodreads

Любовта към Пратчет е голяма и то само от 13 прочетени книжки. :)

О! Ами че това е кажи-речи четвърт от цялото му творчество. :D (А повечето автори могат само да мечтаят да напишат толкова...)

Аз съм расъл с Тери, буквално. Купих си „Ерик“ на 11, в колежа си писах реферата по „Музика на душата“... а сега точа зъби на Snuff. ;)

Ще се радвам да обменяме и други препоръки. :)

Тогава споделете любима книга, моля. :)
Тук е Чудовищна команда. Нищо, че края малко ме разочарова, но преживях го. Някак си.

М, сега видях отзива ви за „Чудовищна команда“. :)

Аз не помня да съм изпитал разочарование – може би и защото не съм свикнал да виждам романтични двойки при Тери. (Ангуа и Керът бяха големи сладури в една от средните книги за Стражата, докато се сближаваха... но после Тери спря да пише за тях.) Представих си обаче защо такъв финал ви е разочаровал. Fair enough, поне няколко мъже в четата биха били по-пъстър урок.

А може би не се разочаровах и защото също като Пратчет, гледам героите в книгите (и хората наоколо) преобладаващо като индивидуалности и по-малко като мъже или жени. В това отношение Стивън Ериксън е зашеметяващ в Malazan Book of the Fallen – неговите не са мъже или жени, те просто са образи ... :D

Хм, ето и първата препоръка, свежа-свежа: „Малазанската книга“. Хем ще видите кой е първообразът на сержант Jackrum. ;)

(Disclaimer: Докарал съм само до книга пет. Не знам как е нивото до края.)

А пълният списък с препоръки ми е ей тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4175

:)

Tue May 05, 2020 6:52 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Tue May 05, 2020 6:52 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
А знаеш ли колко мои усилия влече фактът, че си решил да използваш текстообработваща програма, която не само няма мобилна версия, но и е несъвместима (поне относно Track Changes), с всички останали, които ползвам? Но аз си направих труда да я разуча и инсталирам на всичките си (споделени) устройства, които го позволяват, и да имам някое
от тях под ръка във всеки един момент, когато редактирах активно. Нито за минута не ми е хрумнало да те помоля да работиш в Word, само защото на мен така ще ми е неизмеримо по-удобно, и ще ми спести време и усилия. Не, зачетох принципната ти позиция, и се съобразих с нея.

Относно „работата през телефона“ – вече се извиних в мейла, че мързелът ми те е затруднил, и обещах да не се повтаря. Но ако искаш да обнародваш още нещо от кореспонденцията ни, което те е подразнило – давай. Дано пък поне някой се научи как НЕ СЕ прави.

Всички съекипници може да са спокойни – повече няма да спомена думите „работа“ и „телефон“ в едно изречение. Не бойте се. (Обаче ще продължа да си работя така, както аз намирам за най-лесно, удобно и целесъобразно, и да ползвам каквито устройства намеря за добре, без да ангажирам никого с това. Благодаря.)

Mon May 11, 2020 11:32 am Re: Николай Теллалов Mon May 11, 2020 11:32 am Re: Николай Теллалов
https://choveshkata.net/blog/?p=6789

[quote="През 2018 г. озаглавено "С днём!" me"]Знаете ли с какво е известен 28 юни?
Слави се рожденият ден на Николай Теллалов ^_^
А неговата спътница Лора дори го изпреварва :D [с два дни]

Благодарим, Ники, че си написал змейските книги, Наното и всичко останало, на което могат да се радват читателите ;) Продължаваш да вдъхновяваш много хора. За някои от тях змейските книги са не просто литература, не просто приятели, а олицетворение на най-свидното им, на техните въжделения.

Това ЧУДО не бива да среща своя край, затова електронните книги продължават да са достъпни, но е време да осигурим на хартия изчерпаните заглавия: „Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“!

Защото обичаме да събираме книгите и хората! И това е вълшебно!

За да задвижим допечатка на Дракончето, са необходими 50 предварителни поръчки. Това означава да сте сигурни какво и колко искате. Моля пишете ни до poslednorog -в- gmail.com.
Целият процес ще трае няколко месеца. Не можем да прогнозираме колко, затова ни пишете от адрес, който ще продължавате да ползвате до излизането на книгите. Около 2-3 седмици преди отпечатването ще се свържем с вас да ви помолим да предплатите своите поръчки, за да има с какво да покрием разходите. Бъдете отговорни! ;)

„Царска заръка“ се нуждае от цялостно преиздаване. Отново ще мине коректура, ако е необходимо, и ще се предпечата наново, малко по-голяма е, затова и разходите ще са повече. За нея също ще са необходими поне 50 предварителни поръчки.
Събирането на необходимите средства за печата, технически разходи и авторския хонорар ще бъде улеснено, ако закупите от нас останалите змейски романи на Теллалов – „Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“; а и разбира се, други налични книги на Човешката библиотека. (В този списък наличностите са по-рехави, но да видим дали ще нацелите нещо, което го няма ;) Миналото подкрепя бъдещето ;)

Не можем да прогнозирме цени на все още несбъднатите книги, но в ЧоБи винаги важи правилото да са достъпни и щадящи читателските финанси.
Така че с умилено нетърпение очакваме вашите поръчки – не се страхувайте от този ангажимент. Той е в името на книгите и читателите ;) Ще дадем всичко от себе си!

Кой не е чел Теллалов?

Как да подхождате при поръчка: разгласяте сред приятели, роднини, близки, познати и ги запалвате по идеята ;) Разказвате им колко много обичате тези книги, колко са важни за вас и за световния мир ^_^ Колко много може да се научи от тях и как завихрят въображението. Прочетете им избран от вас откъс, използвайте чара си, за да ги омаете и привлечете за каузата :D Ще се впечатлят колко сте начетени и ще ви поникнат помощни летателни средства или направо ще се изстреляте в някой космос ;) Ще почувствате целебната и облагородяваща сила на знанието, че сте направили добро дело. Ще зарадвате някого. Ще постигнете нещо в живота :lol:

Събираме поръчки до [...]. Лято е, топло е – мързеливо, но змейско време ;) Докато хващате гората и планината, споделяйте и препоръчвайте! За доброто трябва да се разказва, за да се умножава.[/quote]

Thu May 21, 2020 7:31 am Re: Писателска работилница в ???, юли/август 2020? Thu May 21, 2020 7:31 am Re: Писателска работилница в ???, юли/август 2020?
Аз съм налична след 13 юли и до края на август, поне доколкото ми е известно в момента.
Готова за всякакви акробатики.
Като теми от моя страна бих могла да предложа насоки за писането на къси и дълги неща - миналия "морски" път само го загатнахме и така си и остана. Вариант е също да се говори за емоционалната съвременна литература и разликите с тази от миналия век (по-хладна и аналитична), което е изявено до крайност във фантастиката (пък и във фентъзито), но всъщност касае не само този тип жанрове.
Не знам доколко останалите участници биха се заинтересували.
Давайте други идеи :D

Mon Oct 27, 2014 1:24 pm Re: Не-културни събития Mon Oct 27, 2014 1:24 pm Re: Не-културни събития
Ами... карантината в ARS вече приключила... календарът им щял да пристигне за Halloween, затова подозирам, че след преборването на ганата ще искат да отпразнуват с reload party. И. На това парти ще има жаба с цветя, естествено! Само се "молете" да има парти!
Дойде дълго чаканата новина, но дали я видях в петък или в събота - не помня.
http://arsofia.com/bg/46427/helouin/
https://www.facebook.com/events/777775048948310

Аз друга маска освен жабешка нямам. А и хич няма да ми е до маскиране, да не говорим за интелектуално мацане на лицето, защото по програма от сутринта до 16 ч. ще имаме превод при един и същи преподавател. Преди това - домашно, колкото щеш. И този път не знам кога ще приготвя цветята...
Та просто ще бъда мъничко зеленичко зад цветята, които дори ще са на самообслужване към час и нещо, докато съм на хорА от 19 до 20. То не знам дали тази седмица репетицията няма да е по-голяма, надявам се не. Защото няма да има кой да отговаря на екзистенциалния въпрос "Какъв е вегетативният период на авокадото?"

А... имам и едно лилаво домино, но много не го уважавам, защото ми пуска брокат в очите :|

Къде? Кафе§Бар Бариста, ул. Позитано 9А

Кога? 31. октомври, петък, 18:30 ч.

Вход: 10 лева и 1 усмивка

И още? Премиерата на нашия ЕПИЧЕН календар за 2015 година!
Ъ... да видим дали за тея 10 кинта пак ще рупаме солети и бисквити, но това НЕ съм ви го казвала... И все пак... човек като виси няколко часа с надеждата да му се купят цветя, едни голи солети и сладки маргаринени не го топлят :cry:

Трябва своевременно да пусна илюстративен албум на стр. на събитието, за да има зарибени и убедени :\

Fri Jul 03, 2020 1:45 pm Re: Да пробудиш драконче Fri Jul 03, 2020 1:45 pm Re: Да пробудиш драконче
Още един успех за ЧоБи – и преди всичко за Дракончето: отзив на The Bookish fangirl :

Наистина не очаквах "Да пробудиш драконче" да ми допадне чак толкова, тъй като от дълго време вече не съм голям фен на фентъзито. Но книгата на Николай Теллалов наистина успя да дръпне онази струна в читателското ми сърце!

Стилът му на писане е приказен! Историята минава бързо, но същевременно изчерпателно, а и доста увлекателно. Думите направо се леят от страниците! В разстояние от две нощи започнах и завърших "Драконче", като през това време успях да се привържа силно към героите и случващото им се. Персонажите са добре развити и най-важното интересни. Беше ми приятно да чета за тях, дори когато не се случваше нищо напрегнато или разтърсващо. А книгата постоянно "трепти" от силата на техния като че наистина реален глас! Ситуациите, в които се забъркват са весели и непринудени, повечето пъти изцяло младежки, но не винаги. Връзката и отношението, които се изграждат между двамата главни герои, са интригуващи и динамични.

Много жалко, че страниците са толкова мъничко - едва 96, но пък затова ненаситния читател може да се подслади със следващите (засега три) части от поредицата - "Царска заръка", "Пълноземие" и "Слънце недосегаемо" ;)

На книгата давам 5/5 звезди и я препоръчвам!

Има и линк към ЧоБи, и специални благодарности към моя милост... Айде дано проима и още поръчки! :D

Update: Ето и аудиоревю от същата читателка. Не съм го слушала още, та не знам има ли разлики. :)

Fri Dec 12, 2014 1:02 pm Re: Не-културни събития Fri Dec 12, 2014 1:02 pm Re: Не-културни събития
There it is... https://www.facebook.com/hris.listovnice/posts/10204834467317229
Цветята ми не са споменати в плаката, но ще ги има - главно малките авокади.
https://www.facebook.com/events/829161797126478
Заповядайте между 11 и 19 ч. от 15 до 19 декември в Ring Mall, не знам точно къде вътре. В понеделник е възможно да не стигна да занеся цветята. Но вторник ще мога след 16 ч.
Ще има малки Dracaena, Tradescantia sillamontana, цъфнали теменужки, German Ivy, коледниче, алоета, може би цилиндричен меч (краставица ;> ) , зелена саксия, обрасла в детелини, бегонийка, ако преценя, че е заякнала, и едно друго малко.

Абе аз да не се настройвам, ама имам неприятно предчувствие за цялата тая работа... Please, help me get rid of it.

Остава да е вярно за транспорта от Г. М. Димитров .

Sun Jul 26, 2020 2:07 am Re: Любимите компютърни игри Sun Jul 26, 2020 2:07 am Re: Любимите компютърни игри
За Darkwood съм съгласен, че е супер играта. Великолепно направена, макар че финалът ѝ е доста мъгляв и малко попадащ в категорията downer ending. За съжаление, също като теб, аз хич не съм фен на хоръра и съответно само съм гледал рънове онлайн; самата игра ако реша да я играя лично сигурно ще ми припомни какво е да сънувам истински кошмари.

По повод NieR: Automata , мнението ми тук е коренно различно. И аз си мислех, че Йоко Таро е the hot stuff, само че след като "изгледах" повторно цялото стори на Drakengard 3 заедно с брат ми, нещата поеха в различна посока. Братът хич не беше впечатлен от привидната сюжетна многопластовост на тази игра и след като я подложихме на кръстосан анализ (аз в защита), стана ясно... че it's not that great. Впоследствие изгледах няколко видео есета-анализи на тема цялостното творчество на Таро и в частност NieR поредицата, а също така имах шанс да проследя по-голямата част от сюжета на Automata лично и... ами, не. Човека има развинтено въображение, спор няма, обаче голяма част от всичкото "ооо, толкова комплексно и дълбоко!" всъщност е дим и огледала. Щипка претенция тук, солидна доза ексцентризъм там, в добавка множество недомлъвки, разбъркваме добре с нарочно търсена слаба кохереностност - и налице имаме заглавие от портфолиото на Таро.

Обаче, понеже хората in this day and age са забравили/не знаят що е то премислен сюжет (а тая технология засега все още е най-добре развита в областта на художествената литература), затова целия интернет гърми: "Уауууу, това е супер философско и многопластово!" Which is kinda not. Или пък ако всъщност четат книги, четат само мейнстрийм/рандъм самиздати в Амазон и съответно пропускат истинските титани в областта на екстраполацията и/или феноменалните (но къде-къде по-фокусирани и вътрешно-логиково издържани) постановки на ултра-фантазни ситуации, персонажи и сюжети.

Да обобщя, че стана дълго: Йоко Таро е феномен(ален), само ако го разглеждаш в контекста на част от творческия спектър на човешката цивилизация. Иначе е просто overhype-нат талант.

Макар че... не са ли те всички [известни творци] такива?...

Wed Dec 24, 2014 11:54 am Re: Културни събития Wed Dec 24, 2014 11:54 am Re: Културни събития
Юхууу, попаднах на много интересно събитие, което искрено си пожелавам да посетя. То ще се състои в Пловдив идната година през месец февруари. 5 дена фест на психодрамата и така като гледам програмата, ще бъде много цветно и интерактивно. Не знам дали ще имам възможност да отида, защото точно тогава ще съм в сесия, нооо ще си го пожелая. Питането ми е дали има някой от Пловдив, който иска да дойде с мен (ако успея да отида)? : ))

https://www.facebook.com/notes/876793415673329/?pnref=story - тук има подробна информация за това, което ще се случва.

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=770578263014013&set=gm.780191048713210&type=1&theater - : ))

Поздрави и весели празници!

Fri Jan 23, 2015 12:18 pm Re: Труд и творчество Fri Jan 23, 2015 12:18 pm Re: Труд и творчество
Десети юбилеен национален фотоконкурс "Най-сладка целувка"

Тема: Най-сладка целувка
Краен срок: 12 февруари 2015 г.
Резултати: ---
Възраст: ---
Вид творба: снимки на целувки
Изисквания:
Награди: пет уикенда, круиз с пиратски кораб (...) и още много и много...
Повече: на страницата във фейсбук няма никаква информация, а отделно са дадени два e-mail адреса за контакт и въпроси: celuvka2013 -в- abv.bg и celuvka2010 -в- abv.bg

Wed Oct 21, 2020 11:15 am Re: Хроники на глухарчетата Wed Oct 21, 2020 11:15 am Re: Хроники на глухарчетата
Мой отзив:

Свежа и актуална история, в която епистерията и дистанционното обучение си подават ръка, за да помогнат на единаците да се обединят.

Признавам си обаче, че често ми липсваха по-ярките образи – и в двата смисъла на думата ;) – от „Момичето от квартала“ .

Любими моменти:

~ Как ни свързват различията?
Тони първи се обади:
– Знам защо сме се събрали.
Яна права е за мен,
че съм много притеснен,
знаете го, то се вижда –
за ученето ме обиждат.
Всеки с мен се подиграва,
никой май не проумява,
че за мечтите ми големи
трябват труд и много време.
– Че какви са ти мечтите?
– Засега остават скрити! –
рече Тони и отсече:
– Но ще стигна аз далече.
Знанието дава сила.
– Знание ли, майко мила!
Баба казва, че храната
дава сила на децата. –
Бобо се почеса нервно.
– Стига, хич не е модерно
да си тромав и дебел!
– Миро, май си много смел?!
Да се сбием за проверка!
– Спрете! Просто ще изперкам,
докато се разберем.
Знам го, някъде съм чел,
че щом сме толкова различни,
а пък съвсем не сме безлични,
ще сме група много здрава
и каквото ще да става,
ще се справим със проблемите.
Мисля, че си губим времето
в спорове и препирни.
Всеки слабите страни
може тук да си разкрие,
а по-силни ще сме ние,
слабостта си щом признаем.
Трудно е това, но зная,
че ще ни помогне много.
Ето, да започна мога
с нещо много унизително.
Да е ясно предварително,
че няма да ви споделя
кой ми причини това.
Зараства трудно тази рана.
Не искам и клюкар да стана.
Бях хлапе във трети клас,
по-слаб и дребен съм от вас,
трябваше до магазина
да ида. Пробвах, без да мина
край бандата от махалата,
все побойници признати,
но ме спипаха и биха.
След това ме унизиха –
гащите ми те събуха.
Виках силно и ме чуха
чак в съседните квартали...
– О, и с мен едни нахали
постъпиха като вандали –
Бобо себе си ожали,
заразказва, без да чака:
– Биха ме и мен и плаках,
но ми вкараха в устата,
(да им имам номерата!)
някакви боклуци лоши,
край блоковете, от коша,
щото всичко съм изяждал
и на всички съм досаждал.
– Е, и аз ще си призная,
малко кофти, че накрая,
без да ща, се осмелявам,
затова не обещавам
да съм ясен и конкретен...
– Миро, вечно си кокетен! –
Бобо захихика тихо.
– Срамовете си не скрихме,
Нито Тони, нито аз.
Как ще те е срам пред нас?
– Не съм бит, ни унижен,
просто съм осиновен.
Всички в махалата знаят,
те отдавна не желаят
с мен изобщо да общуват,
на заети се преструват –
изстреля Миро и замря,
целият почервеня.

~ Надолу просто си представям нашата звездица в ролята на Яна. Тя плаче също тъй... и също тъй си мечтаем да си намери добри другари – дето ще са заедно не само в игрите.
Кратка радост, а след нея –
математиката вечна.
Всеки тих е и не смее
никой да прокашля вече.
– Яна, учи ли със Тони?
Стани пред всички и кажи.
Хайде бързо, без фасони –
учителката нареди. –
Шанс ти давам да поправиш
двойките си с две задачи...
– Но, госпожо, аз забравих...
– Без да спориш, без да плачеш,
бързо идвай на дъската!
Яна стана и заплака,
и се втурна към вратата,
и избяга, без да чака
подигравки, коментари.
Виновна беше и го знаеше.
Намерила добри другари,
за ученето тя нехаеше.
– Трета двойка ще получи,
отсъствие и забележка,
и ако не си научи,
не реши ли утре нещо,
родителите ще потърся.
Предай ѝ думите ми, Тони!
Момчето тежко се навъси.
– За ден единствен как ще смогнем?
Госпожата го изгледа.
– Колко време ти е нужно?
– Седмица, за да огледаме
кои задачи са ѝ чужди
и с кои ще се оправи.
Изведнъж подскочи Миро:
– И аз мога да добавя
едно рамо, но намирам
невъзможно и без смисъл
да бързаме, за да успеем.
Две тетрадки съм изписал
задачите да овладея.
– Решено! – каза госпожата. –
Седмица и я изпитвам!
Да си събере главата,
в коридора да не скита...
Хайде, Миро, доведи я,
че няма цялата година
за тази точно разправия.
Излезе той. В класа мнозина
зашумяха, забърбориха.
Госпожата се ядоса.
– Тихо! Стига сте говорили!
Отворена съм за въпроси.
– Защо, госпожо, позволявате
на тази шматка да отлага?
– О, Петя, виж се и надявам се,
тогава няма да нападаш! –
извика Бобо, а пък Тони
ръка повдигна първо плахо.
Петя дума не пророни,
Тони ръката си размаха
и госпожата го видя.
– Какво ще кажеш, нека чуем!
– Ами единствено това –
в живота неконтролируем
шанс когато ни дадете
да се научим и поправим,
ще сторим, щем, не щем, и двете,
дори сами ще се заставим,
защото шансът задължава...
– А кой желае да е длъжен?! –
извика Бобо, без да става. –
Нали така, да се не лъжем!

(...) Класът, важняците, мълчаха,
никой дума не обели.
Изглежда бързо осъзнаха,
че нито важни, нито смели,
а само глупави били са,
защото лесно се напада.
Животът двойка им написа,
пресече пошлата наслада
от чуждото тегло нелеко.

~ Познайте дали това не е истинска случка:
Но учениците нехаеха,
в самия час игри играеха,
говореха във всички групи
и вече всеки беше в кюпа.
Отличници и хулигани
отказваха да стават рано,
в часовете съкратени
за уроци няма време.
„Това – да учим виртуално,
забавно е и уникално!“ –
Яна, в групата написа.
„Даскалът по ЗИП хартиса“ –
писа Бобо с „Ха!“ накрая.
„Бобо, ще те порицая!
Ти ли „мютна“ господина?
Няма да ти се размине!“ –
с „капслок“ му отвърна Тони.

~ Частта, в която новосформираната група отблъсва „твърде странната“ Ема, е ключово напомняне, че никой не е ваксиниран срещу големеенето и племенните принадлежности. Ех.

~ И ако някой още не е разбрал:
А всички заедно да знаят,
че колкото и да мечтаят,
без помощ, без ръка и рамо
мечтите въздух ще са само.

Thu Feb 19, 2015 11:29 pm Re: Тема за коректори Thu Feb 19, 2015 11:29 pm Re: Тема за коректори
Амиии...

Бе и Де не ги отделям със запетая. Не помня как стигнах до този извод. Знам, че преди вярвах, че трябва да се отделят.

След Та не бих писала.

Но разграничавам варианти, защото понякога правя голяма пауза:
Та, това беше най-големият проблем. - дори бих го изписала: "Та.", ако го казвам рязко.

Но "Та това беше най-големият проблем!" се произнася наведнъж.

В "Ами не" не бих слагала запетая.

Виж малко тук накрая - http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=7936#p7936

Wed Mar 18, 2015 12:31 pm Re: Не-културни събития Wed Mar 18, 2015 12:31 pm Re: Не-културни събития
http://forum-klyuch.info/upcoming/

Единственият планиран форум за 2015 г. - 18 април, 2015 г.

Не сме сами в нещата, които правим, нещо повече – по-силни сме, когато не мислим само за себе си! Каузата е проявление на социалната ни природа. Тя може да намери израз в помощта към другите, в бизнес идея, която не се ограничава само до чистото грабене на ресурси, тя може да изгражда общности. Всичко това се случва в България, а Форум КЛЮЧ Ви дава КЛЮЧа към идеите и вдъхновението.

Заповявайте да споделим промята отново заедно на 18 април 2015 г. от 13,30 ч.!

Този КЛЮЧ ще бъде единственият за 2015 г. в София и за да е много по-удобно за вас, той ще започне в събота, 18 април от 13,30 ч. Регистрираните предварително участници ще бъдат с предимство при влизане в залата. За тях ще отворим врати в 12,45 ч.

Очаквайте:

Два блока в познатия ви TALK формат с участието на нашите КЛЮЧари, всеки от които ще има своите 15 минути на сцената, за да ви мотивира, провокира и зарадва!

В третата част ви каним да се вКЛЮЧите в „Гласът ни“! Това е свободно пространство, където мнението ти е от значение! Заедно с нашите КЛЮЧари ще дадем живот на идеите си! Вижте повече за тази част ТУК

Какъв е посетителят на Форум КЛЮЧ?

Млад човек (може и по дух), но не само…
Активни студенти;
Млади професионалисти;
Социални предприемачи;
Доброволци;
Хора, които считат себе си за носители на промяна в мисленето в България;

Mon Apr 13, 2015 9:23 pm Re: Ех, магесническа му работа Mon Apr 13, 2015 9:23 pm Re: Ех, магесническа му работа
Ето едно мнение от първа ръка, въпреки че сигурно ще повторя много от това, което написах в мейла : ))

„Ех, магесническа му работа“ страшно ми хареса! Ама наистина много ми хареса. Може би защото ме свари неподготвена и ме изненада. Преди няколко месеца страшно ме беше ударила нуждата да прочета нещо свежо и забавно. След дълго тършуване из безкрайните ми етажерки, кашони и шкафове, пълни с книги, единственото което открих и що годе отговаряше на описанието бяха няколко борики Удхаус, чиито хумор обаче никога не ми е бил достатъчно смешен. След посещения и в няколко книжарници, където ме упътиха или към същия автор или към страховитата чиклит-секция, просто се отказах и реших, че ще подновя търсенето си друг път. Затова „Ех, магесническа му работа“ се появи сред мейлите ми сякаш точно по поръчка! Свежа,ужасно смешна, написана с невероятно въображение и замах. А героите! Абсолютно култови във всеки един момент и всяка една реплика, и то даже не само главните, а и второ- трето и петостепенните герои, което е от нещата, които наистина ме впечатлиха. Не само Лазар и Григогр са страшно готини, но и работливите престъпници, предприемчивият селски бизнесмен, отзивчивият рогат демон и дори убийците, които много държат на добрия си имидж. От много отдавна не ми се беше случвало да си пътувкам в градския и да се смея с глас. Да не говорим, че масовите убийства и кланета никога не са били толкова смешни(защото по принцип не са си..). Наистина не мога да се сетя нещо, което да не ми е допаднало (е, имаше някои странни сравнения, ноо това си е част от чара!), а по принцип хич не харесвам болдване, скоби по средата на изречението, главни букви и такива, но тук наистина стоят много добре. С най-голямо удоволствие бих прочела и 2ра, и 3та, и 5та част...

От наистина отдавна не ми се беше случвало нарочно да протакам дочитането на някоя книга, без да очаквам нетърпеливо развръзката или да се стремя максимално бързо да извлека всичката и полезна информация, просто защото не искам да свършва!
БЛАГОДАРЯ!
^___^

Mon May 11, 2015 10:33 am Re: Развитие на Човешката библиотека Mon May 11, 2015 10:33 am Re: Развитие на Човешката библиотека
Каня ви на: 16.05, Девертикализиране на хоризонталните колективи

Приятели, които обичате работата в хоризонтални (равнопоставени) екипи – или с времето започвате да я намразвате :D:

Ако сте в София, заповядайте в социален център „Аделанте“ на 16 май (събота), от 16:30, на работилницата-дискусия „Девертикализиране на хоризонтални колективи“:

http://sc-adelante.org/devertikalizirane-na-horizontalni-kolektivi-rabotilnitsa/

Отдавна искам да повдигна темата „Защо облягането на много хора върху един/малко е вредно за ВСИЧКИ – и как можем да го избягваме“. Сигурен съм, че мнозина от вас също са страдали от него... или са го причинявали на другите. ;) Елате да измислим решения заедно.

Очаквам ви,
Кал)

P.S. Стилът в заглавието на работилницата е закачка. ;) Ще се стремим към максимално разбираем, практически насочен разговор.

P.P.S. Чобити, като допълнение към темата вижте и тези мои размисли: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=20758#p20758

Sun Jan 16, 2022 8:46 pm Re: Аниме-й! Sun Jan 16, 2022 8:46 pm Re: Аниме-й!
Аз дълги години не обичах анимето от невежество и от простотия Запалих се покрай Трансформърс, после минах на Гъндам, а след това на шоунени. В последствие обаче мога да кажа, че най-много харесвам жанрове за спорт и музика, истории като Free! и Idolish7 са ми точно топли и човешки

Thu Feb 10, 2022 3:00 am Re: Настолни (вкл. бордови) игри Thu Feb 10, 2022 3:00 am Re: Настолни (вкл. бордови) игри
Ами, да започваме. :)

1. "Първите" игри в кариерата са делят на два етапа - според това кога теглим чертата, че е започнала кариерата. ;)

а) Ако гледаме най-първия период - когато бях набарал още прясната "Приключение с меч и магия" на Иван Атанасов, по нея се опитах да организирам сесии още в девети/десети клас.

Ама не се получиха нещата. Спомням си за поне три случая, в които се опитах да подкарам група, обаче все нещо се прецакваше - или просто липсваше последващ ентусиазъм, най-вече от играчите. (С изключение на брат ми; he was always at my side.)

Първата игра беше с брата и един друг приятел, където брат ми си направи един бардоподобен персонаж (сиреч, беше си същински бард, ама не меметичен такъв, а автентичен - дебел, застаряващ и леко темерут, обаче с много богат житейско-приключенски опит и обигран в социалните интеракции). Приятелят ми... си направи аниме герой. В high fantasy. I was not ready to handle this at that point. :(
(Играехме в Аркания, който беше свят, измислен от мен и брат ми и разработван от 2001-а; доста клиширан и повлиян от творчеството на Фийст, but good times. Имаше все пак и много оригинални моменти - най-вече заради брата.)
Всичко приключи, когато двамата се скараха вътреигрово - беше заради някаква тъпня и тръгнаха да се бият в някаква къща. Героят на приятелят ми се опита да си извади огромния аниме меч (модифициран zweihander), ама аз rule-нах, че е твърде тясно, за да го размахва изобщо. Още тогава си бях с желание за придържане към реализма и вътрешната логика.

Втората игра всъщност беше продължение на първата, със същите хора, само че бях поканил и една съученичка, която беше подочула и прояви интерес. (Тя четеше супер много фентъзи.) Още в началото на сесията обаче, като легнаха героите да спят в една страноприемница, тя тръгна да пребърква героите на другите играчи (беше си направила крадец). Това обаче е голямо no-no в НРИ, освен ако предварително играчите не се съгласят да има интерперсонални конфликти на подобно ниво. Не бяха се съгласили. Стана скандал извънигрово и момичето си тръгна. (Аз тогава също бях отвратен от поведението ѝ. Сега, години по-късно, имам малко повече перспектива над ситуацията, но пак не извинявам поведението ѝ и на йота.)

Третата игра беше брат ми, същият ми приятел и още един приятел от училище. Пак Аркания, ама тотално нова игра. Вторият ми приятел всъщност беше онзи, с който успях да постигна 15 години близко другаруване (настоящият ми рекорд в личните взаимоотношения извън семейството). Изненада ме, че поиска да играе genderbend-нат персонаж (жена). Беше странно... отдадох го на това, че искаше да гледа цици (призна го дори). Ама когато циците трябва да си ги представяш, а не са ти поднесени наготово чрез думи и картини, става малко... too much work? Особено за тинейджър. Anyway, той правеше некви флиртове, получаваха му и тъй нататък, обаче играта не прокопса.

б) Вторият период - fast forward ~половин десетилетие - вече е 2012-а, аз съм играл две години в групата на Асен (беше известен с това, че от старата гвардия на рпгбг.нет най-често канеше новаци на масата си), имам натрупан "опит" (даже два one-shot-а, които съм водил) и споделям с брат ми, че ми се иска да организирам група, защото наоколо няма активни такива. (Това беше пет години преди Ютуб да направи НРИ хобито свръхпопулярно по целия свят и България.)

Най-големият проблем, обаче, беше, че нямаше налични играчи - то затова и нямаше активни групи. Темата "Търся играчи" в рпгбг беше... една от малкото останали активни теми в здрачните години на форума.

И така, реших, че the next best thing беше да зарибявам моите познати - кой знае, може някои от тях да се навият! Ако станехме поне 4 човека, имахме група. :)

Съответно, проведох пак три игри, преди "официалното" сформиране на настоящата ми група, която основах през ноември 2013-а. И за трите игри използвах собствена микро-система, носеща работното заглавие "Система за една нощ". Идеята беше, че игрите ще са кратки, ще могат да се правят на едно сядане и - понеже бях супер "насърбял" за игра - щях да ги карам на сурово вдъхновение. 8-)

Първата игра беше на рд-то на един познат на познат. Бяхме шестима(!) човека - аз, брата, един негов съученик с много добро въображение (и феноменална памет що се отнася до филми), рожденника и моето 15-годишно BFF. Може и да имаше някой друг, но не помня точно. Отвъд брата, останалите ще ги наричаме Понеделника, Гневльото и Контето. (Туй не са случайно подбрани псевдоними, защото тия хора участват и в други истории и техните характери до голяма степен определиха "съдбата" им в групата.)

Приключението беше хипер-елементарно. Сюжетът? Героите пристигат в огромна кръчма и трябва да стигнат до последния етаж, където трябва да утрепят местния бос на мафията. Оттам насетне имахме летящи китайци в мазето, дето пазят скрити пароли за горните нива, кръчмарски побойща от все по-тегав порядък на всеки по-следващ етаж, анахронизми като картечници и банкомати (при фентъзи декори) и накрая cage match срещу финалния бос, където брата се трансформира в огромен дракон след като jam-на рандъм игуана в power gauntlet-а си (дето беше изкярил по-рано). С три думи, it was glorious. :D

Highlight-а на приключението беше как Понеделника беше "награден" с поетична ирония. Бяха се скарали нещо с брат ми и той му рече, "Да те шибат калинките, бе, Понеделник!" и... така де, бяхме пийнали. Аз се разкикотих на идеята и го накарах да метне заровете - на абсолютно минимална трудност. Понеделника метна... и фейлна. :D :D :D Всички умряхме от смях, без него, разбира се. Това всъщност има отношение и към по-нататъшни истории, в които той участва - понеже оттогава това му стана нещо като crowning moment of suckage.

Второто приключение беше когато бяхме на гости на Контето. Бяхме се събрали доста голяма тайфа (като за нашите среди) - към 7-8 човека, без повод, което беше... доста впечатляващо. (За коч компания от forever aloner-и.) Затова и групата беше масивна - цели седем играчи! Там бяха, брата, Контето, Гневльото, Понеделника и още двама, които ще нарека Мечо Пух и Сметкаджията. (Чакай, това са общо шест. Кой беше седмият? Баси, не помня вече... Anyway.)

Този път сетъпа е сай-фай. На борда на звездолета-дреднаут е станала жестока авария. Всички от екипажа са out of commission, освен героите. За капак предстои и вражеска атака, която ще унищожи беззащитните колонии, така че няма време за губене! Дерзайте!

Брат ми се беше направил супер-готин киборг с механична ръка, която непрекъснато влизаше в употреба. (Това беше още преди да се появят Far Cry: Blood Dragon и Deus Ex: Human Revolution, които да популяризират концепцията сред масите.) Системата беше същата, минимални правила, максимално много тупалки и съспенс. Повредени трансформатори, пожари, заключени секции... по едно време Контето се раздели от партито (пак заради някаква тъпа препирня) и хвана сам да управлява космически изтребител, трепейки разни авангарди на вразите. Основното парти през това време направи едно рисковано EVA и Контето си извоюва обратно "благоволението" на партито, като им даде прикриващ огън.

Накрая стигнаха до боса: главният инженер на кораба Бай Иван с теслата. (Защото простотия, нали.) Бай Иван беше предател, а теслата - много могъща. И малко перверзна - всяка атака на Бай Иван с нея щеше да докара--
анално изнасилване
--на съответния персонаж, който е имал нещастието да се "нахендри". Тъй като брата беше оценен (с право) като най-опасния противник, Бай Иван го focus fire-ваше първите два рунда - но всеки път брата му удряше по една тупаница и се отскубваше от неговия reach.

И после... ами, дойде поредната кармична порция ирония за Понеделника. Не помня обстоятелствата, но боса го докопа. Само че вместо споменатия "ефект", теслата го...
лиши от ташаци
и това супер-много го вкисна.

Боса биде убит най-накрая, контрола над звездолета възвърнат и вражеската армада - опуцана. Обаче Понеделника искаше неговият персонаж да си възстанови "достойноството". Аз му казах, че трябва да се научи да живее с последствията (другите ме подкрепиха), ама той много мрънкаше. Накрая, казах му, че може да вземе теслата на Бай Иван и да се опита да я активира така, че тя да обърне процеса - но го предупредих, че ще е трудно мятане. Той се съгласи без колебание и грабна "инструмента". Заровете, обаче, не му се усмихнаха. Провали се. В резултат на това...
Слабините му се върнаха, обаче всичко останало от него изчезна. На пода на звездолета, като финална сцена, изтракаха теслата и чифт разумни топки.

Мда. Бил съм изрод и тогава. :roll:

По време на третото приключение вече бяхме в доста по-намален състав - брата, Понеделника, Контето и Гневльото. Вече също така и аз бях позагубил "пара". Предишните приключения бяха щури и забавни и всички им се кефеха, докато това беше доста по-вяло. Имаше доста фактори - вече нещо не можех да измислям неща "от въздуха", тоя ден май не се чувствах добре, пък и вече се замислях за повече структурираност (aka tryhard синдрома) и дори не довършихме играта. Премиса беше клише 110% - група приключенци слизат в подземието да победят злия магьосник. Единствените highlight-и, които помня, беше че Контето си беше направило джин за герой (което беше доста оригинално; той в онези години беше доста свеж за идеи) и че имаше доста изкилиферчен dungeon shop, където се продаваха всякакви -slaying (as in demonslaying, dragonslaying, тн.) неща на абсурдна цена. Mageslaying меча (ако изобщо беше меч), разбира се, беше на най-надутата цена.

Та, работата пропадна, 2012-а изтече, групата, където играех се разпадна, а аз "метнах хавлията" след като най-нагло ми откраднаха "гръмотевицата", за която се бях бъхтил сума ти сесии, бях зает и с писането на "Космически залог" и нещата утихнаха. Докато не дойде 2013-а, когато аз си казах "Тоя път събирам група, ама както трябва ."

Thu Mar 03, 2016 11:45 am Re: Труд и творчество Thu Mar 03, 2016 11:45 am Re: Труд и творчество
Национален конкурс за детско литературно творчество „Искри“ 2016

Тема: няма
Краен срок: 30 април 2016 г
Резултати: ?
Възраст: деца до 16-годишна възраст
Вид творба: всякаква. Допускат се всички възможни жанрове.
Изисквания: Всеки от участниците в „Искри“ може да участва най-много с три творби. Те трябва да бъдат изпратени, заедно с пълните им данни и телефони за връзка най-късно до 30 април 2016 година
по пощата на адрес:
Българско национално радио
София 1040, бул. „Драган Цанков” № 4 - за конкурса „Искри”
или на имейл iskri - в - bnr.bg
Награди: ?
Повече информация: http://bnr.bg/hristobotev/post/100660556/programa-hristo-botev-obavava-nachaloto-na-nacionalnia-konkurs-za-detsko-literaturno-tvorchestvo-iskri-2016

Трети национален конкурс за студентско и ученическо есе

Тема: Тази година темите са:
За студенти – „Бежанската криза през погледа на икономиста“
За ученици – „Моите финанси формират моето бъдеще“.
Краен срок: 31.03.2016 г.
Резултати: ?
Възраст: ученици и студенти
Вид творба: есе
Изисквания: Изпрати есето си в обем до 5 страници на адрес essays_finance - в - ue-varna.bg! НЕ пиши своите данни в есето! То трябва да бъде анонимно. Остави трите си имена, курс/клас, специалност и университет/училище като текст в писмото.
Награди: Най-добрите есета ще бъдат публикувани, а авторите им ще получат награди от нашите спонсори. Всеки автор ще получи грамота за участие и изненада! Награждаването ще се проведе през април в Икономически университет – Варна. Най-добрите трима в студентския и в ученическия конкурс ще получат годишен дигитален абонамент за в. „Капитал“.
Повече информация: http://finance-club.ue-varna.bg/treti_nacionalen_konkurs_ese/

Thu Mar 24, 2016 11:40 am Re: Труд и творчество Thu Mar 24, 2016 11:40 am Re: Труд и творчество
Втори международен конкурс за хайку на тема „Вишнев цвят”

Тема: Вишнев цвят
Краен срок: 25 март 2016 г. за електронно участие
Резултати: 20 април 2016 г.
Възраст: -
Вид творба: хайку
Изисквания: Моля изпращайте вашите предложения – до 3 броя непубликувани и несподелени никъде хайку, придружени от имената на автора, пощенския адрес, телефон и имейл за контакт, на следния адрес: haiku_union - в -abv.bg. Официален език: български и английски
Награди: ?
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23125&sid=7

Национален конкурс "Моето хайку за София"

Тема: -
Краен срок: 20 април 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: хайку
Изисквания: Всеки участник може да изпрати до 5 хайку. Изпращайте своите хайку на адрес 17etaj - в - gmail.com
Награди: ?
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23165&sid=7

Средношколски конкурс за поезия "Възкресения 2016"

Тема: Възкресения
Краен срок: 17 април 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: ученици на възраст от 13 до 19 години
Вид творба: поезия
Изисквания: Изпращат се до три непубликувани стихотворения в три напечатани екземпляра,
като посочат име, възраст, училище, телефон и адрес за връзка.
Текстовете се приемат до 17 април 2016 г. на адрес:
9300 Добрич
Дом-паметник „Йордан Йовков”
п. к. 131
за „Възкресения”
или на e-mail - dobrichmuseum - в - abv.bg
Награди: ?
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23139&sid=7

НАЦИОНАЛНАТА НАГРАДА „КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ” – 2016 г.
Националната награда „Константин Константинов” е учредена през 2004 г. от Министерство на културата, община Сливен и Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен и се присъжда ежегодно в рамките на Националния фестивал на детската книга /Сливен/ – за принос в книгоиздаването за деца през предходната година.
Тема: -
Краен срок: 15 април 2016 г.
Резултати:
Възраст: -
Вид творба: книга
Изисквания: В конкурса могат да участват физически и юридически лица. За наградата в категории „Автор”, „Издателство” и „Илюстратор” се кандидатства само с първи издания, издадени през предходната година. Предложенията включват формуляр за участие, по два екземпляра от изданията, придружени с мотивирано предложение, както и евентуално други материали в подкрепа на кандидатурата. Предоставените материали не се връщат. Предоставят се на адрес: 8800 Сливен, ул. „Никола Карев” 1, Регионална библиотека „Сава Доброплодни”, за Националната награда „Константин Константинов”.
Предложенията в категории „Автор”, „Илюстратор” и „За цялостен принос” не могат да се правят от самите кандидати. Предложения за участие в конкурса могат да внасят и наблюдаващи актуалния книжовен живот критици и специалисти.
Награди: Наградата включва малка пластика, диплом и парична сума и се връчва в четири категории: голяма награда за цялостен принос и награди за: издателство, автор, илюстратор.
Повече информация: http://sbp.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81/

Славейкова награда за поезия – 2016
Наградата се присъжда за непубликувано лирично стихотворение на съвременен български автор.

Тема: -
Краен срок: 9 май 2016 г. (важи датата на пощенското клеймо).
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: лирично стихотворение
Изисквания: Конкурсът за Славейковата награда е анонимен. Всеки автор има право да участва с 1 (едно) лирично стихотворение в 6 (шест) екземпляра, напечатани на пишеща машина или компютърна разпечатка. Подписани творби и ръкописи не се допускат до оценяване. Авторът изпраща общ плик, в който поставя:
. 6 (шест) неподписани екземпляра на своето стихотворение;
. Малък плик – запечатан, ненадписан – с писмена информация за: своето име, презиме и фамилия, адрес и телефон за контакти.
Всички творби остават във фонд „Славейкова награда”.
Награди: Славейкова награда – 1 600 лв. и почетен плакет.
. Втора награда – 600 лв. и почетен диплом.
. Трета награда – 300 лв. и почетен диплом.
. Трета награда – 300 лв. и почетен диплом.
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23117&sid=7

Sun Sep 11, 2011 10:22 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Sep 11, 2011 10:22 pm Re: Цитатите, които ни създадоха

— Време е — каза поетът-воин. В продължение на три удара на сърцето на Данло Марек гледа към ножа си. Цялото му съзнание като че ли се сви и се сля с това блестящо смъртоносно оръжие. — Странно е. Цял живот съм живял само за този миг. Но сега откривам, че не съм готов да умра.

— Тогава… недей да умираш — отвърна Данло. — Живей. Всичко в Данло — обичта му към ахимса, чудната му воля, дълбоките му, живи очи — тласкаше поета-воин към живот. Но съществува единство на противоположностите и иронията е законът на вселената. Докато Данло гледаше към Марек, между двамата премина чувство на родство и ужасна радост. Накрая поетът-воин му се усмихна и каза.

— Благодаря ти — сега вече съм готов.

От Падналите богове това е един момент дето се сещам и почти цялата 11 глава ...
Дали е създала нещо? Сигурно щом се сещам ... ;-)


— В тази книга се говори за това, за което се говори в почти всички книги — продължи старецът. — За неспособността на хората да избират собствената си съдба. А накрая се опитва да накара всеки да повярва в най-голямата лъжа на света.

— Коя е най-голямата лъжа на света? — попита учудено момчето.
— Ето коя е: в определен момент от нашето съществуване загубваме контрол над живота си, който от този ден нататък става подвластен на съдбата. Това е най-голямата лъжа на света.



— Можеш да бъдеш спокоен — каза Алхимикът. — Тя няма да излезе оттам. А ти откри живот в пустинята. Това бе поличбата, която ми беше необходима.

— Нима това е толкова важно?

— Важно е, защото Пирамидите са сред пустинята.

Момчето не искаше да се говори повече за Пирамидите. Още от предишната вечер сърцето му бе изпълнено с тъга и болка. Защото знаеше, че за да продължи да търси съкровището си, ще трябва да се откаже от Фатима.

— Ще те преведа през пустинята — каза Алхимикът.

— Искам да остана в оазиса — отвърна момчето. — Вече срещнах Фатима. А за мен тя е по-ценна от съкровището.

— Фатима е жена от пустинята — каза Алхимикът. — Знае, че мъжете трябва да тръгнат, за да могат да се завръщат. Тя вече е намерила своето съкровище — това си ти. Сега очаква ти да намериш това, което търсиш.

— А ако реша да остана?

— Ще станеш Съветник на оазиса. Имаш достатъчно злато, за да купиш много овце и камили. Ще се ожениш за Фатима и ще живеете щастливо първата година. Ще обикнеш пустинята и ще запомниш как изглежда всяка една от петдесетте хиляди палми. Ще видиш как растат и те ще ти разкрият свят, който непрекъснато се променя. Ще започнеш да тълкуваш поличбите все по-добре, защото пустинята е най-добрият от всички учители.

На втората година ще си спомниш за съществуването на съкровището. Поличбите ще започнат все по-настойчиво да говорят за това и ти ще се опиташ да не им обръщаш внимание. Ще използваш знанията си само за благоденствието на оазиса и на неговите жители. Племенните вождове ще ти бъдат благодарни за това. Камилите ти ще ти донесат богатство и власт.

На третата година поличбите ще продължат да говорят за съкровището и за Личната ти легенда. Ще бродиш из оазиса по цели нощи, а Фатима ще бъде тъжна, защото заради нея ти няма да си извървял пътя си. Но ти ще й дадеш много любов, която ще бъде споделена. Ще си спомниш, че тя никога не те е молила да останеш, защото жената от пустинята знае да чака завръщането на мъжа си. Затова ти за нищо няма да я виниш. Но нощем дълго ще вървиш из пясъка на пустинята, между палмите, и ще мислиш, че си могъл да продължиш пътя си, да се довериш повече на любовта си към Фатима. Защото това, което те е накарало да останеш в оазиса, е бил собственият ти страх, че никога няма да се завърнеш. И щом стигнеш до тази мисъл, поличбите ще ти покажат, че твоето съкровище е погребано завинаги.

На четвъртата година поличбите ще те изоставят, защото ти ще си се отказал да им обръщаш внимание. Племенните вождове ще разберат това и ти ще бъдеш свален от длъжност в Съвета. По това време ще си богат търговец с много камили и стока. Но ще прекараш останалите дни от живота си, бродейки между палмите и пустинята с ясното съзнание, че не си изпълнил Личната си легенда, а вече е твърде късно за нея.

Никога няма да разбереш, че Любовта в никакъв случай не пречи на човек да следва Личната си легенда. А ако това се случва понякога, то е само защото Любовта не е била истинската, тази, която говори на Световния език.

11. И Учителят му отвърна: „Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна кристална река.

12. Не щеш ли, течението ги заляло безмълвно до един: млади и стари, бедни и богати, добра и лоши; течението следва своя път, не признава друго освен собствения си кристален Аз.

13. Всеки се вкопчил, доколкото може, в коренищата и камъните по дъното на реката; това се превърнало в техен начин на живот, още от рождение те знаели само едно — да се съпротивляват на течението.

14. Ала най-накрая един измежду тях рекъл: «Уморих се да се държа вкопчен. Не го виждам с очите си, но съм убеден: течението знае накъде отива. Ще се оставя да ме носи, пък да става каквото ще става. Както съм се вкопчил, ще умра от скука»

15. Другите му се изсмели в лицето и рекли: «Голям глупак си! Оставиш ли се да те носи течението, пред което се прекланяш, то ще те изхвърли, ще те размаже о камънака и ти ще умреш по-бързо, отколкото от скука!»

16. Онзи обаче не ги послушал, поел си въздух и се оставил да го носи течението, а то начаса го изхвърлило, размазало го о камънака.

17. Но се минало време, онзи пак отказал да се държи, та течението го отскубнало от дъното, понесло го нагоре, без никъде да го одраска или нарани.

18. А онези там долу, на дъното, за които той вече бил чужденец, се провикнали: «Чудо нечувано! Уж е досущ като нас, пък лети! Вижте, вижте, Месия, дошъл е да ни спаси!»

19. А онзи, дето се бил оставил да го носи течението, им отвърнал: «Аз съм Месия точно колкото и вие. Течението веднага ни възнася нагоре, стига да наберем смелост и да се оставим да ни носи. От нас всъщност се иска да поемем на това пътешествие, да се престрашим за това приключение»

20. Другите обаче си знаели своето: «Ето го Спасителя!» И все така се държали за скалите, а когато вдигнали отново очи, онзи вече го нямало и те си останали сам-сами да измислят легенди за своя Спасител.“


21. И щом видя, че от ден на ден хората около него стават все повече, че се стичат и се тълпят, щом видя, че го молят все по-неуморно да ги изцели, да ги нахрани с чудодейството си, да учи вместо тях и да живее живота им, той се усамоти на един хълм и там се замоли.

22. И си рече наум: „Безконечен Лъчезарен Аз, ако такава е волята твоя, нека тази чаша ме подмине, спести ми туй непосилно бреме. Не мога да живея живота на другиго, а десет хиляди ме молят със сълзи на очи да им даря живот. Не биваше да позволявам всичко това да се случи. Ако такава е волята твоя, нека се върна при автомобилите и инструментите, нека живея като всички простосмъртни“

23. И както седеше на хълма, чу глас — нито мъжки, ни женски, нито висок, ни нисък, благ-преблаг. И рече му гласът: „Ще бъде не моята, а твоята воля. Понеже каквато е твоята воля, такава е и моята спрямо теб. Върви си по пътя като всички простосмъртни и бъди честит на тази земя!“

24. И щом чу това, Учителят благодари и доволен, слезе от хълма, тананикайки си песен, каквато си тананикат монтьорите. И щом тълпите го наобиколиха със своите несрети, щом го замолиха да ги изцели и да учи вместо тях, и да ги храни до премала с прозренията си, и да ги теши с чудодействата си, той се усмихна на множеството и рече: „Напускам.“

25. 3а миг множеството примря от почуда.

26. И рече му той: „Ако някой каже на Господ, че каквото и да му струва, най-силното му желание е да помага на страдащото човечество, и Господ го насочи що да стори, трябва ли този човек да изпълни заръката Божия?“

27. Разбира се. Учителю! — извика множеството, — Каква по-голяма наслада за него от тази да понесе всички мъки на ада, щом така му е заръчал Господ!"

28. „Независимо какви са тези мъки, колко тежка е тази задача?“

29. „Каква по-голяма наслада от тази да увиснеш на бесилото, да бъдеш разпнат и изгорен на клада, щом такава е волята Божия!“ — отвърна тълпата.

30. "А какво ще сторите — обърна се към нея Учителят, — ако Господ ви рече право в очите: „ЗАПОВЯДВАМ ВИ ДА СТЕ ЧЕСТИТИ ДО СЕТНИЯ СИ ДЪХ НА ТОЗИ СВЯТ!“, какво ще сторите тогава?’

31. Множеството мълчеше, над хълмовете и долчините, където стоеше, не се чу нито един глас, ни един-единствен звук.

32. И Учителят рече сред тишината: „По пътя на нашето щастие ще намерим познанието, заради което сме избрали този живот. Та ето какво научих този ден и сега решавам да ви оставя, за да следвате който път намерите за добре“

33. И пое нататък през тълпите, остави ги, за да се върне в делничиия свят на хората и машините.

Thu May 19, 2016 6:40 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Thu May 19, 2016 6:40 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
И вест, и кост(-и, 2) за новата хартиено-рециклирана книга!

Thu Jun 16, 2016 2:27 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Thu Jun 16, 2016 2:27 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
От 17 юни до 08 юли ще тече Goodreads томбола за 3 бройки на Зелeни разкази (ама _наистина_).

Участвайте, разгласявайте, печелете!

Tue Oct 18, 2011 1:43 pm Расизъм и научна фантастика, от Самюъл Дилейни Tue Oct 18, 2011 1:43 pm Расизъм и научна фантастика, от Самюъл Дилейни
Линк:

http://www.nyrsf.com/racism-and-science-fiction-.html

Макар темата да е расизмът във фантастиката, струва си да се помисли върху всяка форма на сегрегиране и вдигане на барикади между едни и други елементи от това поле.

Прав ли съм да ми се струва, че особено в България във фантастиката властват всякакви предубеждения от консервативен и сегрегиращ характер, при все претенциите за "поглед в бъдещето" и постоянното "самообновление", които уж са основните двигатели на това течение в литературата?

Thu Apr 06, 2017 9:53 am Re: Културни събития Thu Apr 06, 2017 9:53 am Re: Културни събития
Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София и Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“
ни канят на представяне и обсъждане на книгата на Елица Станоева

СОФИЯ: ИДЕОЛОГИЯ, ГРАДОУСТРОЙСТВО И ЖИВОТ ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА

с участието на Росица Генчева, Тодор Христов и Момчил Христов

13 април (четвъртък), 18:30 часа
Нова конферентна зала, Ректорат на СУ (Северно крило, ет. 2)

Книгата на Елица Станоева е история на София като социалистически град в пресечената точка на партийната идеология, градоустройствения процес и нормите на социалистическия начин на живот. Но тя е история не само на града, а и на българския социализъм: политиките на партията-държава и институционалните разногласия; утопичните послания на пропагандата и не така безметежното всекидневие; ударното строителство и безкрайното изоставане от плана; прогреса на безименните маси и криволичещите колективни и индивидуални пътища; големите цели и прозаичните и упорстващи проблеми. Изследването насочва прожектора си преди всичко към столичния център и неговата неспирна „социалистическа реконструкция“ – в градоустройствените, архитектурните и монументалните проекти, но и в сценария на публичните ритуали и на всекидневните практики.

Елица Станоева e доктор по история (Технически Университет на Берлин, 2013), специализирала в научни институти в Берлин, Лайпциг, Виена, Констанц и Потсдам.

Понастоящем работи в Европейския университет във Флоренция в рамките на изследователския проект Looking West: The European Socialist Regimes Facing Pan-European Cooperation and the European Community.

Fri Jan 05, 2018 12:51 pm Re: Труд и творчество Fri Jan 05, 2018 12:51 pm Re: Труд и творчество
XVII Национален поетичен конкурс "Любовта е пиянство или пиянство от любов"

Тема: "Любовта е пиянство или пиянство от любов"
Краен срок: 12.02.2018 г.
Резултати: ?
Възраст: лица над 18 години
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Конкурсът е анонимен. Желаещите да участват трябва да изпратят голям пощенски плик, съдържащ:
-едно непубликувано и напечатано в 3 екземпляра стихотворение;
-малък, запечатан плик с лични данни: трите имена, адрес, имейл, телефон за връзка с автора и кратка творческа биография / дата и място на раждане, публикации /
Всеки участник може да изпрати само едно стихотворение, посветено на темата за любовта и/или виното.
Адресът за получаване на стихотворенията е:
гр. Силистра - 7500
ул. „С. Велики” №33
Община Силистра
стая 314, За конкурса „Любовта е пиянство или пиянство от любов”
Награди: три парични награди: първа - 200 лв., втора – 150 лв., и трета - 100 лв. Награда на Литературното сдружение „Реката и приятели” - 100 лв.
За повече информация: https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=26890&sid=7

Sun Nov 11, 2012 12:56 am Re: Федора под лампата [Пак офлайн] Sun Nov 11, 2012 12:56 am Re: Федора под лампата [Пак офлайн]
свалено

Sat Feb 03, 2018 1:58 pm Re: Труд и творчество Sat Feb 03, 2018 1:58 pm Re: Труд и творчество
Тема : Есе на тема Защо искам да отида да живея на село.
Краен срок: 6 март 2018 г.
Резултати : ?
Възраст:
възрастови ограничения няма
Вид творба: есе
Изисквания:

Обемът на материала трябва да е до 6000 знака, включително интервалите.
Есето заедно с кратко представяне (или CV) на автора може да бъдат изпращани по имейл на адрес ese -в- economedia.bg не по-късно от 6 март 2018 г.

Награди

Първо място - 1000 лв.
Второ място - 500 лв.
Трето място – две нощувки със закуска и вечеря в къща за гости ЕКО АРТ, с. Драшкова поляна, община Априлци, член на БААТ, сертифицирана като Зелена къща.
Победителите ще имат възможност да влязат в ролята на "Фермер за един ден" и да се запознаят и да участват пълноценно в дейностите на ферма с екосъобразни практики.

Най-добрите есета ще бъдат публикувани на сайта за кариери, образование и работа http://www.karieri.bg и на информационния портал за неправителствени организации в България - http://www.ngobg.info.
За повече информация: https://www.dnevnik.bg/evropa/zemedelie/2018/01/24/3117648_ikonomedia_organizira_konkurs_za_ese_zashto_iskam_da/

Mon May 04, 2020 11:02 am Re: Клуб "Светлини сред сенките" Mon May 04, 2020 11:02 am Re: Клуб "Светлини сред сенките"
https://www.youtube.com/watch?v=MadfBe288W0
Това е клипче, правено за 15 годишнината ни, от Лъчко, но се сетих да го споделя сега, защото открих, че съдържа много ценни снимки, от важни моменти от нашата история.