choveshkata.net

Thu Dec 21, 2017 7:57 am Re: Общи редакторски препоръки Thu Dec 21, 2017 7:57 am Re: Общи редакторски препоръки
Това не е препоръка, а пример как работи един редактор – и защо аз НЕ желая да ми разказвате нищо за текста си предварително, ако ще ви редактирам професионално. ;)

Edan Lepucki: A conversation with my copyeditor

(...) when I get a manuscript, I just start right in on page 1. I don’t page through or skim the manuscript first, because I want to be aware of the evolution of the story and the order in which information is presented. That way, if some detail important to the reader’s understanding was inadvertently dropped in the author’s revision process, I’m more likely to catch it.

(...) If I read ahead, I have to go back and reread everything at a copyediting pace. But because I already know what’s going to happen, I might make assumptions that don’t take into account the reader’s limited information at that point in the story.

(...) Most copyeditors don’t want to alter anything in a manuscript that the author has done on purpose.

(...) Copyeditors are always guessing at the author’s intentionality, and a copyeditor who assumes everything the author has done is inadvertent does come off as a harsh schoolmarm. For example, in the note, the author writes, “Twentieth century, American-invented conventions.” A copyeditor would revise that as “twentieth-century, American-invented conventions,” assuming that the cap T in “Twentieth” was a typo and the inconsistent hyphenation of compound modifiers was an oversight. However, “House Style,” which is not a proper noun, is capped three times in one paragraph. For me, that would be a signal that the author might have a personal cap style that I shouldn’t mess with. So I’d probably query the author about her intentionality regarding caps, calling out the occurrences so she can double-check that everything is as she wants it.

(...) And sometimes a copyeditor is just mismatched to a project. Last year a publisher asked me to do a second copyedit on a memoir that had been thoroughly (way too thoroughly) copyedited already. The first copyeditor had changed so much that the author became paralyzed about a third of the way through his review of the copyeditor’s changes. According to what the publisher told me, and from what I could tell from the author’s comments on the copyeditor’s comments, he not only felt the copyeditor didn’t understand his work, but he started doubting his own choices. When I looked at the first copyedit, I understood the reasons behind nearly all her changes, but I also saw that she clearly did not get this author’s humor or his unique voice, which often involved nonstandard syntax. She had done a ton of work recasting passive sentences and paring down “awkward” (and by “awkward” I mean “hilarious”) sentences. And in many places he had agreed to a change that, honestly, purged all the humor and personality from a passage. So then I would query whether it was OK to reinstate his original, as it was better than the copyedited version. That was a case of a complete mismatch.

Thu Jan 18, 2018 10:58 am Re: Труд и творчество Thu Jan 18, 2018 10:58 am Re: Труд и творчество
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС "ВОДАТА - ИЗВОР НА ЖИВОТ" 2018 Г.

Тема: ВОДАТА - ИЗВОР НА ЖИВОТ
Краен срок: 02.03.2018 г.
Резултати: 16.03.2018 г.
Възраст: ученици от 1 до 12 клас в три групи /1-4 клас, 5-8 клас, 8-12 клас/
Вид творба: поезия и проза /разказ/
Изисквания: Всеки участник може да представи едно стихотворение и/или разказ. Всяко учебно заведение може да участва с до трима участници с по едно произведение във възрастова група и раздел. Всяко произведение трябва да е разпечатано в 3 екземпляра и да съдържа:
-име и фамилия на участника
-клас, училище, школа, ръководител - телефон и имейл на училището или организацията, която се представя
-адрес, на който ще бъде изпратена евентуалната награда.
Творбите се изпращат задължително с опис и задължителната информация на адрес:
ЦПЛР гр. Бургас
ул. Райна Княгиня 11
8000 гр. Бургас
Награди: ?
За повече информация: http://www.odk-burgas.com/sites/default/files/components/statut/1/voda18literaturno.pdf

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ПРАВОСЛАВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА НА ТЕМА „ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ- РАДОСТ ДОНЕСЕ” 2018 Г.

Тема: „ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ- РАДОСТ ДОНЕСЕ”
Краен срок: 8.03.2018 г.
Резултати: 19.03.2018г.
Възраст: Ученици в 3 възрастови групи от всички училища, школи и извънучилищни звена от страната:
І-ва възрастова група - от 1-4 кл.
ІІ-ра възрастова група - от 5-8 кл.
ІІІ-та възрастова група - от 9-12 кл.
Вид творба: Поезия и проза( есе или разказ)
Изисквания: Всеки участник може да представи до 2 произведения.
Възможно е участие и в двата раздела.
Конкурсното произведение трябва да има следната информация:
1)Име, фамилия на участника
2)Клас, училище, школа( извънучилищно звено)
3)Точен адрес и телефон.
Творбите да са до 2 машинописни страници, да не са участвали в петте предишни конкурса „Христос возкресе- радост донесе” и в други литературни конкурси.
Конкурсни изисквания:
- съответствие с темата на конкурса;
- вероучителна точност;
- адекватно жанрово изпълнение на творбата;
- оригиналност, художественост и др.
ТВОРБИТЕ СЕ ИЗПРАЩАТ НА СЛЕДНИЯ ИМЕЙЛ АДРЕС: odkbourgas - в - gmail.com ТЕМА: За конкурса „Христос возкресе- радост донесе”
Награди: ?
За повече информация: http://www.odk-burgas.com/content/nacionalen-konkurs-za-pravoslavna-poeziya-i-proza-na-tema-hristos-vozkrese-radost-donese

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС НА ТЕМА: “ЧУДО ДО ПОИСКВАНЕ“

Тема: “ЧУДО ДО ПОИСКВАНЕ“
Краен срок: 20.03.2018г.
Резултати: ?
Възраст: деца и юноши на възраст от 7 до 18 години, разделени в три възрастови групи: 7 – 10 години, 11 – 14 години, 15 – 18 години.
Вид творба: разказ, приказка, стихотворение
Изисквания: Всеки участник има право да представи до 2 литературни творби /разказ, приказка, стихотворение/ специално създадени за конкурса. Творбите да са с обем до 5 стандартни компютърни страници /60-66 символа на ред, 28-30 реда на страница/ и да бъдат изпратени в печатен вид или на e-mail. Творбите за конкурса, с обозначени на тях: трите имена, възраст (навършени години), училище, адрес, телефон и e-mail за контакти, изпратете на адрес:
8800 гр. Сливен
ул. “Никола Карев” № 1
Регионална библиотека “Сава Доброплодни”
/за литературния конкурс/
или на e-mail: reglibsliven - в - iradeum.com
Награди: ? Отличените литературни произведения ще бъдат издадени в сборник.
За повече информация: http://reglibsliven.iradeum.com/competition/competition_fest_2018.htm

Wed Dec 05, 2012 1:38 pm Re: Труд и творчество Wed Dec 05, 2012 1:38 pm Re: Труд и творчество
Фондация Евенс обявява V Международен конкурс за ученици
„Поезията свързва хората – Моето любимо стихотворение” 2012/2013
под почетния патронаж на Министъра на националното образование на Република Полша

„Поезията свързва хората – Моето любимо стихотворение”

Краен срок: 21 януари 2013 г.
Изисквания и изпращане: 3600 знака и следва да бъдат изпратени на следния електронен адрес halina.krastewa -в- instytutpolski.org и christoff78 –в- abv.bg или по пощата на адрес: Полски институт в София, 1000 София, ул. Веслец 12 (на плика се изписва: За конкурса „Поезията свързва хората”).
Критерии и подробности свалете от: http://www.polinst-bg.org/


Фондация Евенс, съвместно с Полския институт в София, Сдружение „София: Поетики” и с подкрепата на
Министерството на образованието, младежта и науката имат удоволствието да обявят
V Международен конкурс за най-добро есе върху любимо стихотворение „Поезията свързва хората – моето любимо стихотворение”.
За лауреатите в конкурса ще бъдат заснети 5-минутни филми за програмата на Фондация Евенс „Поезията свързва хората – моето любимо стихотворение”.
Подобен конкурс Фондация Евенс обявява по същото време в Полша и Германия.
Тържествената заключителна церемония, на която ще бъде премиерата на филмите с участието на наградените,
ще се проведе във Варшава през месец юни 2013 г.

Tue Jun 19, 2012 12:29 am Re: Как го правят другите? Tue Jun 19, 2012 12:29 am Re: Как го правят другите?
Струва ми се, че тук е правилното място за това:

How to Write a Novel Using the Snowflake Method

Tue Feb 19, 2013 4:02 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Tue Feb 19, 2013 4:02 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Ако не бяхме нещо повече от неповторими същества, всеки от нас наистина би могъл да бъде изличен от света с един пушечен изстрел, тогава не би имало смисъл да се разказват истории. Но всеки човек не е само той самият, а и неповторимата, съвсем особената, във всеки случай основна и забележителна точка, в която явленията на света се пресичат само веднъж по един начин и никога вече. Ето защо историята на всеки човек е значима, вечна, божествена, ето защо всеки човек, докато живее и изпълнява волята на природата, е чудесен и достоен за всяко внимание. У всекиго духът е приел облик, у всекиго страда рожба човешка, у всекиго бива разпънат на кръст един Спасител.

Wed Mar 13, 2013 12:25 pm Re: Труд и творчество Wed Mar 13, 2013 12:25 pm Re: Труд и творчество
Конкурс "Помощ за книгата 2013"

Теми:
1. Българска и преводна художествена литература;
2. Българска и преводна хуманитаристика;
3. Литература за деца и юноши;
Краен срок: 8 април 2013 г.
Резултати: -
Възраст: -
Вид творба: творчески проекти в областта на книгоиздаването
Изисквания: може да участва всеки професионален издател, регистриран като юридическо лице, и получил международен стандартен книжен номер (ISBN); формуляри – тук ; още изисквания
Награди: финансиране
Допълнителна информация : Дирекция „Културно наследство”, сектор „Литературно наследство”, тел.: 9400 844

Повече: http://mc.government.bg/contestsc.php?c=960


Седми конкурс ИРЕЛЕВАНТ-2013

Тема: най-оригинален герой на разказ или стихотворение от съвременен български автор
Краен срок: 29.04.2013 г.
Резултати: -
Възраст: -
Вид творба: разказ, стихотворение
Изисквания: до 2 творби от всеки жанр (може и вече публикувани); обем на разказите - до 10 машинописни страници; при стихотворенията - ограничение само за формата "бял стих"- до 150 реда (шрифт Times New Roman, 12 pt); изпращат се на адрес irrelevant2013 –в - abv.bg
Награди: златен, сребърен и бронзов "Ирелевант", грамоти и парични награди

Повече: http://knigite.bg/konall.php?bid=293


Мултимедиен конкурс „Мигрантите в Европа“

Тема: Принос на мигрантите за европейското общество днес
Краен срок: 21 юни 2013 г.
Резултати: -
Възраст: ученици и студенти
Вид творба: плакати, фотографии и видеоклипове
Изисквания: участието е чрез училища – регистрация тук
Награди: до 10 000 евро (на училище)

Повече: http://www.migrantsineurope.eu/bg

Sun Apr 14, 2013 9:27 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Sun Apr 14, 2013 9:27 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
Това, на което не мога да си отговоря, е откъде да дойдат „пожелателните“ ни хонорари – на автори и художници.
Ето, стигнахме и до тъжната част. Ако можех и аз да му отговоря...

Жълтурковците са издателите на жълти вестници, които в един момент се превърнаха в издатели на книги. Например Милениум.

Thu Nov 08, 2018 10:07 am Re: Културни събития Thu Nov 08, 2018 10:07 am Re: Културни събития
10.11.: Премиера на романа „Той“ от Неда Денчовска

Някои от вас вече познават Неда от награждаването на конкурса ни „Изгревът на следващото“ миналия петък – тя беше най-младият автор, когото отличихме. (Изгряващото следващо? :))

А за да започнете да опознавате дебютния ѝ роман, вижте откъси тук:

https://www.goodreads.com/review/show/2581234802

Ако хващат вниманието ви, заповядайте на премиерата в събота (10-и), от 17 докъм 20 часа, в Tango and Pepper Studio:

http://www.tangoandpepper.com/blog/contacts/

Аз ще съм там. :)

Mon May 20, 2013 4:55 pm Re: Упражнения по мислене Mon May 20, 2013 4:55 pm Re: Упражнения по мислене


Как ще решаваме кои публикации ?


Аз си мислех да го пуснем като въпрос във форума за критериите, по които ще избираме темите. Първите х ги прилагаме. Може и по друг начин да се участва във въпроса, примерно в блога или нещо обхващащо повече хора.

Не давам решение, вероятно някой друг може да го измисли по-добре от мен. Не съм много информиран и от известно време не съм се и опитвал да стана.

П.П. Не знам дали имам право да коментирам, може би не, но публикувам.

Sat Jun 08, 2013 10:44 am Re: Упражнения по мислене Sat Jun 08, 2013 10:44 am Re: Упражнения по мислене
Едвам сегам сколасах да видя тук, което е ... хм... вижте тук

Харесва ми идеята за по-лична (двупосочно) част от блога. (То си е свързано с мен - наистина смятам, че личното докосва повече. Води до разбиране, припознаване на своето, до съпричастност и т.н.).
Но първо идеята трябва да се хареса.
С удоволствие ще помагам, Нев.

ставам все по-голям фен на Георги

Wed Jan 30, 2019 2:44 am Re: The Celestial Way (...) Wed Jan 30, 2019 2:44 am Re: The Celestial Way (...)
Моля, моля. :)

Радвам се, че това псевдо-изливане* на творческата ми душа ти е от помощ. Сега ще трябва да погледна назад постовете и да видя колко точно съм хленчил по този вече три (четири) годишен казус. :D
(Моята педантичност често ме кара да бера срам дори тогава, когато според други няма нужда.)

Няма проблем, че постваш на български. Аз лично тая тема я започнах на английски основно защото бях прекален оптимист - 'ма както винаги визията ми за нещата се размина с реалността (затова се караме поне два пъти седмично - аз и реалността) и сега продължавам на така просто за да съм в "роля", и защото вече почти всичката ми писмена комуникация (и личните ми бележки, нРИ приключения, идеи и тн.) е само на този английски, поради което родния ми език вече е доста счупен граматически. (Вазов мЪ гледа лошо.)

Това беше лично към теб. Останалата част от поста е поредният ъпдейт рапорт актуално инфо хммм... нека на български го наречем "доразвиваща новина". :)

*("псевдо", защото ако реша изцяло да си излея душата публично, тук ще стане като Чернобил и ще трябва Гражданска защита да евакуира :mrgreen: )

Yesterday, I finished Chapter 13.
(Which, of course, means Chapter 11 & 12 are already done.)

It was quite an arduous task, and it took me a little over two weeks of (non-consecutive; I continue to have discipline/motivation problems ) work. Veralla's POV is especially difficult, because she is a character that's rather challenging for me to portray right, and it's here where her personal arc takes off in truth. Also, this was a chapter which contained another combat-heavy scene, and in TCW those are significantly less in volume than in Astronomical Stakes - and that was another reason* this was a difficult section for me. And all those secondary characters? Yeah, they're weighing on me HEAVILY. Like, why did I write in my design docs a reasonable and fleshed out personal arc FOR EVERY ONE OF THEM!?
(Let's hope I manage to integrate semi-adequately said arcs during the re-write/edit... I feel failing hard to incorporate them right now.)

Between the December holidays and the first two weeks of January, I was totally burned-out. Like, I didn't write even a single word. I was THIS close to calling it quits again. But I didn't. Not because I'm a determined, tenacious person who completes everything they've set out to do**. It's because I'm lazy, and the thought of being stuck in a grey, boring day job frightens me, and because I still have insane hopes that this book is my greatest chance at beginning the journey on the road of my infinite dreams. (Or rather, starting on the path of my own Celestial Way - hehe, did I tell you how much I love symbolism?)

Now, in other, more brighter news, my family teased me about the (looong) writing process, once they learned Chapter 13 is technically the middle of the book. (Because I've planned 26 chapters in total.) As my brother so ingenuously put it, it was along that old anecdote about the wolf and the forest, but adapted for writers specifically. You know what I'm talking about***. :)
Since the analogy isn't going to translate as smoothly in English, I'm going to put here in original:

"Докога авторът пише книгата си? До средата - после вече я дописва."

Well, there you have it. Whether you find it funny or not (me and my family had a good laugh), I'm officially дописвам The Celestial Way. In reality, though, the real halfway point will be the end of Part II, but that's still FOUR more chapters away. (As well as one interlude.)

And they are going to be tough as hell.

I'm DEFINITELY taking a break after I'm finally done with this project. Or, you know, lie broken for a while. :?


* I still don't know why exactly I have troubles writing battle/action scenes these days - when I first started writing, they were a breeze, to the point my writing style was very Mathew Riley-ish (aka action, battle, battle, dialogue, action, battle battle ), yet now I'm... stumped. Bummed. Dumbfounded. Creatively blocked to the point of furious frustration. Seriously, it takes me hours just to write a simple three-paragraph clash. I sincerely hope it's because of being too strung-up (aka the "try-hard" syndrome), and not because I've lost my touch.

** I like to think myself as such person, but ideal-me vs. current-iteration-me are separated by a vast gulf of delusional discrepancy due to lack of applied self-will atm.

*** And if you don't, then the anecdote goes thus: "Until when the wolf enters into the forest? Well, until the halfway point - after that, it starts to exit."

Sun Jul 07, 2013 12:56 pm Re: Упражнения по мислене Sun Jul 07, 2013 12:56 pm Re: Упражнения по мислене
1. Проверява се за колко време, колко бройки са се продали (изключват се "авторски копия" и копия за пожелали) - примерно 150 броя за 2 години.
2. Преценява се дали има пари които да се вложат в същият брой копия за горе-долу същото време.
Това предполага ли, че интересът към дадена х-нига се запазва един и същ през времето? С други думи, че бройките се продават равномерно?

За „Дракончетата“: при допечатка от 30 (последната май беше толкова), 5 залежаващи в книжарници е солиден процент... :/ Но пък идеята на Нев (по К1) да пренасочим читатели натам ми харесва. Остава да разберем дали бройките не са се продали междувременно. Тук вече могат да проявят самоинициативност Куриерите ни – или всеки, който умее да говори по телефон . ;)

Когато някоя х-книга се изчерпа, започваме да събираме поръчки за допечатване. Поставяме някакъв срок/граница — дата или необходима бройка (например 50 бройки като минимум), при чието достигане допечатваме книгата. Списък с предварително поръчаните бройки събираме в общата поща под формата на група с контакти.
+ допълненията от negesta

-> Задачка: Да създадем страница в блога, на която обясняваме как събираме поръчки за изчерпаните ни х-ниги, и да слагаме линкове към нея на страниците на въпросните х-ниги.

Една от частите на Х4 остана без отговор: да предплащат ли желаещите поръчаните от тях бройки?

Възникна ми въпрос К3: Какво правим, ако съберем нужната бройки поръчки за допечатка, но от ядърце „Х-ниги“ продължават да се спотайват – т.е. няма кой да осъществи самото отпечатване?

Нев донякъде е отговорила на К2 – остава да разберем: Ако някой иска да чете книга от Общественото ни крило – какво да направим?

На въпросите:

„Има ли човек (различен от Кал;) , който следи движението на книгите и сроковете, в които да се върнат?“ - За момента не. Има си хас, при такъв наплив от доброволци... :D

Аз и срокове не следя – гледам ги само ако някой поиска книга, взета от друг.

„А през последните години има ли въобще движение на книгите в ОК ?:)“ - Това се вижда най-пълно с Revision History, като отвориш таблицата на ОК в редакторски режим. А най-просто: има – малко, но равномерно разпределено.

Sun Feb 17, 2019 6:56 pm Re: Културни събития Sun Feb 17, 2019 6:56 pm Re: Културни събития
Лъч, всеки месец ли е на 19-и? Щото аз само в петък бих могла... та ако има в петък, 19.04, брой ме :)

Веднъж съм била на импро театър, и оттогава все се каня да повторя :) На групата на Миро (преди да се познаваме), но баш в онова представление той не участваше...
Или поне аз не го помня. Ама с мойта феноменално ужасна памет за лица, нищо не се знае :)
Много да се забавлявате във вторник и да ви се падне готина публика! :)

Fri Mar 08, 2019 4:21 pm Feels празнично indeed Fri Mar 08, 2019 4:21 pm Feels празнично indeed
До появата на формуляр за хартиени книги понякога ми се налага следното, но не чак в такъв 20-заглавиен мащаб :D
Ако някой не знае как да продава книги на ЧоБи, моля да се огледа. Или да си размърда мозъка, проявявайки желание.

Имаме нови книги! ;) Ако ви е интересно, може да погледнете. Заглавията няма да ги цитирам, но за улеснение ви пиша приятелските цени:

1. https://choveshkata.net/blog/?page_id=6267 - 5 лв.
2. https://choveshkata.net/blog/?page_id=6650 - 7 лв.
3. https://choveshkata.net/blog/?page_id=6747 - тази е с диск - 7 + 11 лв.
4. https://choveshkata.net/blog/?page_id=6854 - 13 лв.
5. https://choveshkata.net/blog/?page_id=7021 - 7 лв.
6. https://choveshkata.net/blog/?p=6805 - 20 лв. с твърди корици
7. https://choveshkata.net/blog/?p=6994 - 20 лв. и е почти изчерпана ;)

И партньорски:
8. https://www.book.store.bg/p200818/grupata-ot-ada-snezhana-tasheva.html - 7 лв.
9. https://www.legacyofkreya.com/bg/books/noi - 5 лв., малка книга игра ;)
10. http://upper-earth.com/produkt/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE/ - 10 лв.
11. https://www.goodreads.com/book/show/43310739, ето и откъси - 10 лв. - тази по изключение е нехудожествена

Още имаме и от тези архивни партньорски:
12. https://choveshkata.net/blog/?p=5677 - 4 лв.
13. http://veselaflamburari.com/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80-2/ - 6 лв.
14. http://books.janet45.com/books/505 - 6 лв. - от тази надолу до #16 вкл. са квадратни със страна около една педя :)
15. https://choveshkata.net/blog/?p=139 - 8 лв.
16. http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=262 - 5 лв., двуезична

x. Завършена трилогия - https://choveshkata.net/blog/?page_id=6090 - тя е общо 29 лв.
y. Има и една съвсем нова партньорска книга, която би трябвало да излезе другата седмица (стискайте палци!). Много е дива :D - антисоциална поезия с илюстрации от автора. 10 лв. ще бъде. ~ 300 стр. http://tinyurl.com/malkirachichki

Mon Mar 25, 2019 3:18 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Mar 25, 2019 3:18 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Спомням си периода на златната "Meme епоха" (2010-2014), наред с разните му там Forever Alone, Who are we!, Good Guy X, Bad Luck Brian и още от десетките хиляди простотии дето (пост)Millennial поколението измисляше.

Сред тях беше и meme-то Life is in hard mode .
Причини и контекст за това бол. Кои смешни, кои философски, кои просто така.

Например: Защо в нашия свят няма магия? От онази, "класическата"? Защо няма дракони? Защо принципно липсват толкова много приказни явления, които иначе биха направили живота ни... толкова по-различен?

Следният откъс дава простичък, но напълно смислен за мен отговор на първите два + въпроса. И ако продължа съответната мисъл to its logical extreme, на третия въпрос също.
БЕЛЕЖКА: Цитираният текст е SFW (safe for work), но творбата, от която е изваден, НЕ Е . Така, така, кхъм-кхъм, fair warning and whatnot.



"Siphon mentioned Prince Chei trying and failing to use magic. Did you guys really not have any magic before coming here?"

"Not really."

"...Did anyone ?"

There's a long pause. "Not... in the way you understand it, no."

"But why wouldn't they give you magic...?"

"Huh? Who's 'they'?"

"Did I forget to mention it? There's a reason I was shocked but not that shocked to learn you were aliens, you know."

" to us you're the alien... Uh, I'm not sure I follow."

"When I had a moment off-screen, I started to connect the dots..."-->

-->"Over the years I've read a lot of books trying to learn more about what I am. One in particular was a very old religious book which talked about how we were created. For the most part it didn't say anything new, but..."

"Mind giving me a small recap on what the 'old' is before you continue?"

"Oh um, the gods of old created the world and all the life on it. First they made the plants and animals, then the first mortals."

"And the dragons?"

"They were made last, to act as guardians for the gods' creations. That's why Dragons are sort of demigods in their own right, full of incredible power with which to carry out their duty. Except... they aren't doing that so much anymore."

"Not since the war or whatever?"

"Yeah. Anyway, this old book mostly talked about that stuff, but then it mentioned something new. Or old, I guess. It claimed we weren't the only world the gods made. There were others, with their own life and their own guardians."

"...Hm."

"Since nothing else mentioned anything like this, I shrugged it off as a random person's whimsical musings. If there were really other worlds, we'd have found them by now, I thought. Wasn't even worth narrating about."-->

-->"But then! You guys showed up! Suddenly those musings didn't seem so whimsical! I had too much going on to really think about it at the time, but now that things have calmed down I'm super excited to think about what other worlds the gods have created! What if there are more adorable creatures like your ketzas?? I'd need to polymorph more arms to hug them all!"

"That's a pretty good mental image."

"Right??? But yeah, equal parts excitement and confusion. Why wouldn't the gods give you magic like they gave us?"

(Pause)

"Maybe they wanted to see how far we'd get on our own."

"They'd be so proud! You made all this stuff and also a space ship without using magic??? That's really impressive! We haven't done any of that and we have magic!"

"I mean, there's less reason to innovate when you have an easy solution to most of your problems. It makes sense."

"Oh. I guess so, huh?"

He smiles at you. "You did manage to come up with video games, so you've got the important stuff covered, at least."

"What about you?" you ask.

"Me?"

"What do your books say about the gods? Do they mention dragons? What are your dragons like??"

While waiting for Gulketi to answer, you take a moment to appreciate how good today's being so far. Great sex and a feeling of excitement instead of anxiety!

>Picnic of doom
Excitement instead of anxiety.

Gulketi looks lost in thought for a moment. "Uh, well... there was never much of a consensus on the uh, details. But we didn't really have dragons, um..."

"What? Oh. Oooohh. That makes sense."

"...It does?"

"Of course! Giving you dragon guardians would defeat the purpose of seeing what you could do on your own, right?"

"Uh, yeah...?"

"But enough about gods and dragons for now . Tell me about yourself!"

"Wuh?!"


Понякога, булевардната литература "обикновеното" изкуство може да удря грандиозни шамари наравно и с най-епичните ultra-star шедьоври. Ако в нещо е вложено душа, винаги сияе.

А meme-то? Него го включих, за да си напомням, че може да ми е труден пътя, но пък ми дава възможност да бъда горд с всяка крачка, която съм извървял. :)

Wed Jun 05, 2019 3:41 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Wed Jun 05, 2019 3:41 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Ей така вървят нещата...
Седма и осма глава са готови. Колебая се за две от сцените в тях, мисля да се върна към тях в края на седмицата.
https://i.pinimg.com/564x/ae/e5/c9/aee5c95a9e5462cf0e768788d7638b27.jpg

https://i.pinimg.com/564x/68/57/45/685745edb481994cb818699933cb0b81.jpg

https://i.pinimg.com/564x/9e/da/82/9eda82dae635425701c698dde5ef7613.jpg

https://i.pinimg.com/564x/0c/73/35/0c7335143da99fd185f8e6d5f3a9c751.jpg

Thu Oct 31, 2013 4:57 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Thu Oct 31, 2013 4:57 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
Лявата част на „Триптиха“ почти взе награда. Почти.

Thu Nov 28, 2013 10:16 am Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Nov 28, 2013 10:16 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Урок номер 1: „Това не е мой проблем“ не е житейска философия. Това е психическо заболяване. Точно редом до песимизма. Проблемите на другите хора са наши проблеми. Ако съседът ви е изхвърлен от работа, вие може да се чувствате така, сякаш сте избегнали куршума, но всъщност не сте. Куршумът е улучил и вас. Само че още не сте усетили болката. Или както ми каза Руут Веенховен: „Качеството на дадено общество е по-важно от мястото ви в това общество“. С други думи, по-добре е човек да бъде дребна риба в чисто езеро, отколкото голяма – в замърсено.

Урок номер две: Бедността, относителната бедност, често е извинение за нещастието. (...) Семената на молдовското нещастие са посети в тяхната култура. Култура, която омаловажава стойността на доверието и дружбата. Култура, която възнаграждава злобата и измамата. Една култура, която не оставя място за безвъзмездна доброта (...).

Thu Jan 02, 2014 3:50 pm Re: Цитатите, които ни промиха Thu Jan 02, 2014 3:50 pm Re: Цитатите, които ни промиха
The King and Queen did the best they could. They hired the most superior tutors and governesses to teach Cimorene all the things a princess ought to know— dancing, embroidery, drawing, and etiquette. There was a great deal of etiquette, from the proper way to curtsy before a visiting prince to how loudly it was permissible to scream when being carried off by a giant. (...)

Cimorene found it all very dull, but she pressed her lips together and learned it anyway. When she couldn’t stand it any longer, she would go down to the castle armory and bully the armsmaster into giving her a fencing lesson. As she got older, she found her regular lessons more and more boring. Consequently, the fencing lessons became more and more frequent.

When she was twelve, her father found out.

“Fencing is not proper behavior for a princess,” he told her in the gentle-but-firm tone recommended by the court philosopher.

Cimorene tilted her head to one side. “Why not?”

“It’s ... well, it’s simply not done.”

Cimorene considered. “Aren’t I a princess?”

“Yes, of course you are, my dear,” said her father with relief. He had been bracing himself for a storm of tears, which was the way his other daughters reacted to reprimands.

“Well, I fence,” Cimorene said with the air of one delivering an unshakable argument. “So it is too done by a princess.”

“Well,” said the frog, “what are you going to do about it?”

“Marrying Therandil? I don’t know. I’ve tried talking to my parents, but they won’t listen, and neither will Therandil.”

“I didn’t ask what you’d said about it,” the frog snapped. “I asked what you’re going to do. Nine times out of ten, talking is a way of avoiding doing things.”

Wed Oct 16, 2019 8:53 am Харт: Космическа мисия Вирон Wed Oct 16, 2019 8:53 am Харт: Космическа мисия Вирон
Тема за дебютната фантастична повест на Момчил Даскалов.

Публикация в блогът

Mon May 16, 2022 6:46 pm Re: Любимите компютърни игри Mon May 16, 2022 6:46 pm Re: Любимите компютърни игри
I Made Minecraft, but It's 4D

Вече и геймърите започват да се ровичкат в по-сложните състояния на Вселената.

Sun Feb 16, 2014 8:18 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Feb 16, 2014 8:18 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Обичам да пиша и чета повече от всичко (или поне всичко, което познавам досега). Обичам да работя с текстове: мои, чужди, преводи, редакции, всичко, свързано с литература ми допада. А и редакцията е един друг поглед върху нещата, кара те да се опиташ да вникнеш и в чуждата глава, което си е полезно (:D). Бих искала да се науча да вниквам в детайлите, да разбирам по- добре хората (и в частност сложните във всяко отношение автори)...

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Интересуват ме най-вече конкретни имена.
Карл Май и Джордж Мартин. Те имат специално място в сърцето ми :) Сред другите са Роулинг, Антон Дончев, Конан Дойл, Агата Кристи, Толкин, естествено, Удхаус, Ботев, Ерих Кестнер, на Астрид Линдгрен "Братята с Лъвски сърца".. Това са най-важните :)

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Мда, разкази. И проза като цяла, горе-долу откакто се помня, но едва напоследък започвам да създавам нещо, което... Не че ми харесва, но поне "става".


Едит: Леле, как можах да забравя Пратчет?? Та да, и него, на едно от първите места даже, пф :)

Mon Mar 02, 2020 3:12 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Mar 02, 2020 3:12 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Пак ядем среднощни шамари... story of my life. :D

THE PRINCESS' DRAGON - Micro SF/F

Кратък разказ, съставен от 30 tweet-а. Затова директно ще публикувам цялото му съдържание тук:

The Princess’ Dragon
Published by O. Westin on July 30, 2019

For her thirteenth birthday, the princess asked for a hunting bird of her own. Or rather, she asked for a small dragon, to use as a hunting bird.
So the king sent his knights all around the land, to find one. But every dragon that saw a knight approach flew away.

At last, the queen ordered her horse saddled, and rode out with only a maid attending her.
They returned a week later, carrying a small dragon in a basket, and without the queen’s royal signet ring. They would not tell anyone where they had been, or where the ring had gone.

The princess was delighted when she was presented with the dragon.
“This is Goldeneye,” the queen said.
“He is beautiful,” the princess said.
“Thank you,” Goldeneye said, “but I am neither a he nor a she.”
“They will serve you,” the queen said, “until you send them away.”

“Oh! Of course you can talk! How wonderful!” said the princess.
“Indeed,” the queen said, “so they are not yours, like a bird would be. Neither are they a servant.”
The princess nodded and turned to the dragon.
“Goldeneye,” she said, “will you ride on my arm as my friend?”

Goldeneye spread their wings and took off, flew around the Great Hall, and landed on the princess’ outstretched wrist. The princess grunted a bit, and lifted her arm with all the strength and dignity she could muster.
“One day,” GoldenEye said, “I will be too heavy for you.”

“Then I shall just have to get stronger,” the princess said.
So she went to where squires exercised, and asked to train with them. The master-of-arms agreed, on condition she put her title away.
“Here you can not be princess Amanda, but squire Amand.”
“Why change my name?”

“To help the other squires,” the master-of-arms said, “at least until they have got used to you.”
Every day, squire Amand trained with the other squires, and while they all recognised the princess’ face, it was easily forgotten under the sweat and dust of the training yard.

Years passed, and Goldeneye grew, and proved to be an excellent hunter, as well as a good friend to Amanda, full of wisdom and wit. And like the princess had promised, she grew stronger, and rode to hunt with them on her arm even when they were the size of an eagle.

By the time she turned twenty-one, princess Amanda was not only stronger than all the squires, but the strongest person in the land. Ladies at court wore dresses with large, poofy sleeves to emulate her broad shoulders and mighty arms.
And yet.
Goldeneye had grown too large.

“Maybe it is time for you to send them away,” the king suggested.
“No!” said Amanda, Goldeneye, and the queen.
“Oh,” said the king. “Well. On a unrelated note, have you given the idea of marriage any thought?”
“No?” said Amanda.
“Hm,” said Goldeneye.
The queen said nothing.

“Well, I shall arrange a grand tourney,” the king said, “and invite all young princes and knights.”
He left, and Amanda turned to her mother. “Does that mean I will have to marry the winner?”
“That is the custom. As long as the winner is of noble birth, and knighted.”

“And who may make someone a knight?” Goldeneye asked.
“Anyone of noble birth,” said the queen.
“For my birthday, may I have a suit of armour?” Amanda said.
“I have already ordered it,” said the queen.
“And a steed?”
“Are you strong enough, Goldeneye?”
“For her, I will be.”

And so, on her birthday, in front of all the court, princess Amanda called for squire Amand to step forth. She stepped forward, turned around and bowed. She did the whole ceremony, including tapping herself on the shoulder with a sword, and finished with: “Arise, sir Amand!”

Goldeneye sportingly did not fly, and did not bare their fangs at the other knights’ chargers. Sir Amand won the tournament by the strength of her arm, and the courage of her heart, and the sharpness of her eye. The king sulked, but the queen gave Amand Amanda’s hand.

The crowd and all the squires cheered, but the knights and princes looked no happier than the king.
“It is traditional,” the queen whispered, “for young knights to go seek adventure.”
“But I don’t-“
“Or themselves,” the queen continued.
Amanda thought, and bowed her head.

Amanda and Goldeneye left the castle that night, and flew away in darkness. The dragon’s wings were not strong enough to carry them far, but they landed well out of sight of the castle.
“So,” said Goldeneye, “adventure or yourself?”
Amanda laughed. “Neither. I seek you.”

“You have me,” Goldeneye said simply, “until you send me away.”
Amanda hugged them. “Whyever would I want to do that?”
The dragon did not reply.
They traveled in silence the rest of the night, the companionable silence of good friends who do not need to chase the quiet away.

They traveled in shadows and slinks, far away, to an old tower, where they settled in. There, they hunted and ate, talked and were silent.
Amanda kept training, and Goldeneye kept growing. And one day they were seen.
A tower, a dragon, a princess; the story told itself.

Knights came from distant lands to slay the dragon and rescue the princess. Not a single one could be reasoned with, so Amanda would don her armour and fight to protect her friend.
“If you sent me away, they would stop coming,” Goldeneye said.
“Why should I?” Amanda said.

Then one day a knight rode up to the tower, and did not issue a challenge to the dragon.
Amanda, wearily, donned armour and went out, but before she could draw her sword the knight lifted a hand in greeting.
“Hold, gentle sir,” the knight said, “I come but to see my child.”

Amanda stopped in her tracks. “Father?”
The knight laughed. “No, I am not your sire.”
Goldeneye jumped up. “Parent?”
The knight removed their helmet, revealing a wise, beautiful face with familiar golden eyes.
“Yes, dear,” they said with a smile. “I have waited for you.”

“She is my friend,” Goldeneye said.
“I see.”
The knight took off a gauntlet and held a hand out to Amanda. On the middle finger was her mother’s signet ring.
“I don’t understand,” Amanda said.
“We made a bargain, your mother and I. A child for a child.”
“She… she sold me?”

“Not at all,” the knight said. “She bought you everything.”
The knight put gauntlet and helmet on, and shrugged. They seemed to shimmer and grow; then, in a flash of light, a huge dragon stood there.
“Come, child,” they said.
Goldeneye walked up warily. “I’m not going.”

The knight dragon laughed. “You are of age and size now, you are your own. But I must teach you this.”
Goldeneye walked up to their parent, who lowered their head. Gingerly, the dragons’ foreheads met, held still.
Then Goldeneye stepped back, shrugged, shimmered, and shrank.

Amanda blinked. A person stood in Goldeneye’s place. No, Goldeneye stood there, just in a different shape. She still saw her friend.
Hesitantly, she turned to the knight dragon.
“Um,” she said.
“Yes,” the dragon said. “You are also of age.”
“Wait,” said Amanda and Goldeneye.

“What your mother bought,” the dragon said, “was that you can be anything you want, if you want it hard enough.”
“At what cost?” Amanda asked.
“You can be anything you want.”
“That doesn’t… Oh. I see.”
“While my child was with you. But now you are of age and size.”

Amanda looked at Goldeneye.
“Did you know?”
“No. I mean, yes, I always knew you could do anything, you showed me from the start, but-“
“I’m not going to marry you,” Amanda said. “I love you, but, you know…”
Goldeneye stared at her. “What?”
“I love you.”
“Yes, of course.”

“And I love you,” Goldeneye said. “We both know that. So?”
“If I may explain,” the knight dragon said, “we-“
“You want grandkids, hear the flitter-flutter of little wings,” Amanda cried, “isn’t that what this is about? That’s what it’s always about!”
“No!” both dragons said.

“You understood the price your mother paid?” the knight dragon asked.
“Yes,” said Amanda. “If I can be whatever I want she had to trust in what I wanted.”
“But sometimes she gave advice? Showed you a way?”
“Yes.”
The dragon leaned forward. “Let me show you.”
Amanda leaned in.

She shivered, felt her whole body sneeze, and… Spread her wings in wonder.
“That’s where little dragons come from.”
Amanda looked up. Goldeneye towered over her, twice her height. They bent down and held an arm out. She jumped on.
“Are you strong enough?”
“For you? Yes.”


Краят е така особено увъртян, че чак ми действа като коан. Обаче 'що Вселената все ме хвърля в дълбоки размисли след полунощ... С'я пак не мога да спя. :(

Та, Кал, ти к'во разправяше за ограниченията на определени социални мрежи/платформи? :D

Ето я и оригиналната връзка, която ме докара до горното. Тя също е епична:
https://twitter.com/MicroSFF/status/1234078646727516160

"I think you'd enjoy my hoard," the dragon said.
"That's dumb pick-up line," said the knight. "Also, dragons hoarding gold is-"
"No, dragons hoard wealth. And I share mine."
"How can you both hoard and share?"
The dragon opened the doors to its library. "A wealth of experiences."

Mon Jun 01, 2020 8:38 pm We Are One - кинофестивалът, на който е поканен целият свят Mon Jun 01, 2020 8:38 pm We Are One - кинофестивалът, на който е поканен целият свят
29.05 - 7.06.2020, on-line кинофестивал:
http://www.weareoneglobalfestival.com/

От техния FAQ:

WHAT IS WE ARE ONE?
We Are One: A Global Film Festival is a free 10-day online festival, exclusively on YouTube, born out of the idea that the film community can come together in times of crises - both in celebration of films and in support by providing much needed relief for COVID-19 efforts.

WHEN IS THE FESTIVAL & HOW CAN I WATCH?
The 10-day online festival is from May 29 - June 7 on http://www.youtube.com/weareone . Each film or program will have a first screening at a scheduled time but don’t worry if you miss it! Many of the films will be available on VOD to watch at your leisure through the course of the festival.

DO I HAVE TO PAY TO WATCH?
All the films and programs are made available for free during this limited time to raise funds for COVID-19 relief.

HOW CAN I DONATE?
You can donate through the DONATE BUTTON or link on every film program page. You can make a difference by contributing any amount - large or small. If we all contribute even a small amount our collective efforts would make a huge impact.

Thu Nov 20, 2014 12:09 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Nov 20, 2014 12:09 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Хм... Ето такъв подарък получих за "Книгата, която ме вдъхновява".

Откавия Бътлър - "Зора"

След този файл още три. Front cover, back cover, предговор от Вл. Полеганов.

Mon Jul 27, 2020 12:32 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Jul 27, 2020 12:32 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Явно си търся бягство от книгата за коригиране, щото разглеждам какви книги има в благотворителния пазар. Лошото е, че си съставих списък с чешки, полски и разни други интересни автори. :roll:

Трите тома " Солунските братя " на Слав Караславов приличат на някоя съвременна *логия с еднотипни драматични заглавия - за вампири(ци), вещерски и зомби любови (импровизирам) и други остарели вече неща - книжните серии с предимно черни корици с фокус върху нещо червено с частичен коричен лак.
Е, едно време беше златничко ;)
Светът на надеждата
Светът на догмата
Светът на безсмъртието.

Комбинацията от трите цвята е потресаваща :lol:

Една потребителка предлагала Eclipse (III) от Здрач и сложила част от страница. Да беше я снимала цялата :x, интересно ми стана.

Това вече е за ХАХАХАХА: Ричърд Касъл: “Убийстена жега”, “Адска жега” и “Ледена жега” :lol: :lol: :lol:

"Свръхсъдба" - още нещо, което не! бих чела: https://www.fiction-factory.org/book.

... а слънцето едва успяваше да пробие лепкавата мъгла.
:lol: Да живее пиарът из соцмрежата на Люба :lol:

Tue Jan 13, 2015 5:33 pm Re: Царска заръка Tue Jan 13, 2015 5:33 pm Re: Царска заръка
Дочетох си я днес. По-малко стряскащи работи за коригиране от Дракончето.

Иначе като цяло, хм, доста тирета, а почти липсват ~ аналогични скоби... Дали Т. я е написал така... Ако да, продължавам да имам проблем с повтарящи се и наслагващи впечатление работи. И будещи съмнение защо толкова ми се врат в очите тези тирета. Но... както и да е. Знам, че ми накъсват текста. Не за друго.

Щях да съм я дочела още през август, но К не пожела да ми я донесе без куриерски в единствения ден, в който бях в София за период от 3 седмици. Е, не е знаел, че за мое ползване ставаше дума. Реших да не вярвам, че случаят е бил универсален.
Единственият бонус от ситуацията е, че сега не цялата книга трябва да изчета от файл, за коригиране. А само... първите 2/3.

Мен не ме тормози това, че Верена я няма във втората книга. Елица и Витан малко ли са. И тоо Лъчезар.
"Иван-Асен ІІ"... мили... детски" спомени.

Чудя се какво би написал Т. за Сега. Ама се опасявам, че няма да е трогателно" като мутренските времена. А те не са и отминали.

Във всеки случай, предпочитам да чета за светкавично тичаща бяла фигура, отколкото да се сещам за светкавично тичащата боса Бела, погнала с къса тясна рокля първата си не-жертва след... трансформацията.

Tue Oct 06, 2020 1:57 am Re: За Филмите и Хората... Tue Oct 06, 2020 1:57 am Re: За Филмите и Хората...
Сега гледах филма Šarlatán на Agnieszka Holland , щото се обърках, че няма да го има на вече платения ми филмов фестивал. Не съжалявам, че "дублирах" билета от 9 лв., ама... нека си нося студентската книжка следващия път.
Става дума за билкаря Ян Миколашек, който е диагностицирал с абсолютна точност на шишенце урина, гледано срещу слънцето. Не го пожалват нито Гестапо, нито комунистите :( Негов бивш пациент от министерството го предупреждава да изчезне. Дори му предлага да му осигури задграничен паспорт. Но... дебела глава.
Винаги съм се чудела... защо... защо нападат все през нощта. Защо нахълтват в домовете на хората все през нощта... И без това кола на ДС по цял ден виси пред дома/лечебницата му. Защо през нощта... Все с тези шлифери и шапки...
На ден е приемал по ~ 200 ??? човека. На трейлъра успява да излекува с билкова "каша" гангренясалия крак на сестра си и го спасява от ампутация. Дава пари на една майка да заведе детето си на море, защото му липсва вит. Д. На друга жена помежду другото ѝ изтърсва, че ако мъжът ѝ не престане да ѝ изневерява, тя няма да може да забременее заради гинекологичните проблеми, които явно ѝ носи.
Усещал е с абсолютна точност кога някой ще умре скоро.
В урината се вижда и когато човек е неизлечимо болен. Тогава го нападат, защото отказва да помага, понеже нищо повече не може да се направи. Имала е рак дъщерята на примерно офицер от Гестапо. Guess what happens... една нощ.
Има някои тегави моменти във филма, там не гледах, ама ударите се чуваха. При звуковите ефекти това се постига с яко млатене на "пържоли".
В немската си "казарма" е трябвало да разстреля свой приятел, за да не бъде убит на свой ред веднага като колегата до себе си. После прави опит да се самоубие, но не му се получава. Гръмва бомба и заради труса не се уцелва.
Когато и един ден не работи (лекува), не може да си намери място и почва да се самонаранява, за да си усмири парещите ръце.
Иначе филмът е много красив.
https://siff.bg/bg/movies/kinoto-dnes/sharlatan
https://www.youtube.com/watch?v=r8a3eJR4Tjs

https://www.youtube.com/watch?v=phR1Aj4777o
hypochondr-ик :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: https://www.youtube.com/watch?v=K64KqLjIOkM

И мразя филми за WW2, фашисти, ДС, но... тоя трябваше да го гледам.
http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/esk-ast-na-sofia-film-fest-autumn
И моля стига вече нови филми на тая тематика, за бога!!!

Забавен момент: един гол мъж на една поляна го полазиха няколко стръвни мравки по дупето :D :D :D Заподскача и записка като по анимационните филми и после много се смя.

Thu May 20, 2021 5:25 pm Re: Труд и творчество Thu May 20, 2021 5:25 pm Re: Труд и творчество
Конкурс "Граждански будилник" 2021

Тема:
Правата и свободите във виртуалния свят

Краен срок:
01.06.2021

Резултати:
На 26 август 2021 г. на Фестивал на Гражданския будилник в София ще наградим отличените автори, а техните творби ще бъдат представени в изложба на открито пред Народния театър „Иван Вазов“ и разпространени в онлайн изложба.

Възраст:
всякаква

Вид творба:
фотография, илюстрация или текст

Формат:
ПРАВИЛА ЗА УЧАСТИЕ
Кандидатстващите фотографии, илюстрации и текстове трябва да бъдат авторски произведения, които изследват и/или отразяват отношение към дигиталната трансформация на правото на сдружаване, на правото на мирни събрания (протести) или на свободата на словото във виртуалния свят.
Всеки автор може да подаде до 5 творби за участие във всяка една от 3-те категории.
В категория „Фотография“ се приемат професионални фотографии и любителски снимки.
В категория „Илюстрация“ се приемат рисунки, живопис, илюстрации, графични изображения, колажи, типографски работи и комикси.
В категория „Текст“ се приемат есета, текстове с поезия и проза. Текстовете трябва да са с максимален обем до 1500 думи.
Към кандидатурата задължително се посочват:
>> Две имена, имейл и телефон за връзка с автора/авторския колектив;

>> Категория на творбата/серията творби;

>> Заглавие на творбата/серията творби;

>> Кратка аргументация на творческата идея, реферираща към избраното право/права (максимум до 100 думи);

>> Кратка история на творбата/серията творби - кога е създадена и какво е провокирало автора/авторския колектив да я създаде;

>> Съгласие, съотв. несъгласието на автора/авторския колектив за публикуване на творбата/серията творби във Фейсбук страницата на конкурса за гласуване от публиката.

Авторите, чиито творби са отличени в конкурса и класирани за включване в изложбите, следва да разрешат и изрично да предоставят на Български център за нестопанско право - организатор на конкурса ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК 2021 - безвъзмездното право на ползване върху авторските творби за популяризиране на резултатите от конкурса и разпространение на творбите с некомерсиална цел посредством изложбите и банката с изображения за свободно ползване от трети лица.

За участие в конкурса се попълва >> формуляр за кандидатстване <<
Дигиталните копия на авторските фотографии, илюстрации и текстове се изпращат във формат: jpg, png, pdf или word – като прикачени файлове или, ако са по-големи от 5 MB, чрез линк за сваляне на файловете от платформа за безплатно споделяне (например, wetransfer.com; dox.bg; tranz.it; dropbox.com) .

Формулярът за кандидатстване и приложените към него творби се изпращат на имейл: budilnik -@- bcnl.org, лице за контакт – Айлин Юмерова.

ГЛАСУВАНЕ НА ПУБЛИКАТА
Докато професионалното жури оценява произведенията, публиката също ще може да излъчи своите фаворити. От 15 юни до 15 юли 2021 г., 23:59 часа, ще тече онлайн гласуване във Фейсбук страницата на ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК. Творбите, получили най-голям брой споделяния в своята категория („Фотография“, „Илюстрация“, „Текст“), ще бъдат удостоени с отличието „Изборът на публиката“, а техните автори ще бъдат удостоени с парична награда от наградния фонд** на конкурса и символични предметни награди.

Награди:
Най-добрите, въздействащи и свързани с темата на конкурса творби ще бъдат удостоени с парични и символични предметни награди - комплект бандана шал и платнена торба с дизайнерската визия на ГРАЖДАНСКИЯ БУДИЛНИК.

Авторите на произведенията, класирани от журито, както и тези, избрани от публиката за призовото „Първо място“ във всяка от трите категории, ще получат парична награда. Те ще си разпределят средствата от наградния фонд** на конкурса. Ще получат възможност и за популяризиране на творчеството им чрез специално интервю в Списание 8.

По-широка селекция произведения ще бъдат представени в изложба на открито пред Народния театър „Иван Вазов“ в София, както и популяризирани в онлайн изложба. Отличените произведения ще бъдат публикувани в онлайн банка за свободно ползване на изображения на сайта на Български център за нестопанско право.

Повече информация: http://bcnl.org/analyses/uchastvay-v-konkursa-grazhdanski-budilnik-2021.html

Ради

Thu Mar 19, 2015 1:09 pm Премиерата Thu Mar 19, 2015 1:09 pm Премиерата
След като днес поканих "правилните" Приятели на ЧоБи, а вчера медии и Сподвижници, поканата е за официалното представяне на 24 март, вторник, от 18:30 ч. в SOHO на ул. Искър 4 (при кръстовището с ул. Веслец). Зала Holistic на втория етаж.
И Калоян ще дойде.

https://www.facebook.com/events/1569146850011242/

При домакините .