choveshkata.net

Mon Apr 27, 2015 10:56 pm Re: Не-културни събития Mon Apr 27, 2015 10:56 pm Re: Не-културни събития
Вместо да се трошите, препоръчвам ви айкидо . ;) Най-красивите падания; понякога животоспасяващи. ;)

И цените не са толкова агресивни...

Митко би трябвало да знае къде има в Търново.

За Търново препоръчвам с двете ръце ето този клуб (то не че има друг): http://aikidobg.com За съжаление приоритетите ми са малко по-различни в момента, но когато ми се отвори повечко време пак мисля да подновя тренировките. За краткото време, през което ходих (около половина година) съм повече от доволен :)

Sat May 30, 2015 1:35 am Re: Културни събития Sat May 30, 2015 1:35 am Re: Културни събития
Програма на Бункасая - отварянето е в 12:00.
Тук
+ схеми 1, 2 и 3

Fri Jan 07, 2022 10:52 am Re: Share the Joy Fri Jan 07, 2022 10:52 am Re: Share the Joy
Вальо с няколко поетични пробива в Illumen:

Dear Dr. Ivanov,
I apologize for the very late response...somehow I missed this earlier, and found it only in going back over the submissions.
I'm accepting "Haunted Stars" for the April 2022 Illumen, and you'll receive a contributor's copy. I do need to know how to pay you. Paypal works best, but I'd need your Paypal e-mail address for it. Other suggestions are welcome...
All Best, and Happy New Year!
Tyree Campbell
Managing Editor
http://www.hiraethsffh.com

Dear Dr. Ivanov,
I'm accepting the SETI Sonnet as well for the April 2022 Illumen. Please see my earlier remark about payment. If you have any questions, please ask.
Regards,
Tyree Campbell
Managing Editor
http://www.hiraethsffh.com

Tue Jul 14, 2015 10:54 am Re: Цитатите, които ни създадоха Tue Jul 14, 2015 10:54 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Но всеки път, когато номерът приключваше, Сапожников все не можеше да се нарадва до насита, защото някъде на дъното оставаше една болезнена точка, подсказваща, че празникът ей сега ще свърши. И едва после, след много години Сапожников осъзна, че тази болезнена точка е мечта за някаква общност, комуна, всекидневен празник, когато всички хора са като едно топло семейство, където всеки помага на другия и никой заради това не те изопачава. Когато има не тълпа, а шествие и не самотност, а уединение.

Sat Dec 26, 2015 7:42 pm Re: Добрите образци Sat Dec 26, 2015 7:42 pm Re: Добрите образци
A dialogue in questions:

[quote="In "Harry's Note," Theodore Sturgeon"]His questions … only once did the Man from Mars ever make a statement. He only asked questions.(...)
“Mind answering some questions?”
“I guess not. Mind if I ask some?”
“Why should I object? What you want to know?”
Harry pondered. He felt quite comfortable. “How did you get in here? Where did you come from?”
“Do you want a precise answer?”
“Well, sure,” said Harry.
“Are you acquainted with the theory of nonfluent time and the present identity of all things, past and future?”
“Well, no,” said Harry.
“Then how can I possibly give you a precise answer?”
“Well, you must’ve come from somewhere!”
“Why?”
“Because you got here!”
“Isn’t ‘here’ somewhere?”
“Well, certainly.”
“Then does it satisfy you that I came from here?”
“No it doesn’t! You weren’t here before and you are now!”
“How can you tell?”
“Well, I never saw you. Heard you. I mean, I—I—oh hell, what do you want, anyway?”
“Mind answering some questions?”[/quote]

Mon Jul 28, 2014 12:38 pm Re: Не-културни събития Mon Jul 28, 2014 12:38 pm Re: Не-културни събития
Друго: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/07/18/2346237_fotografska_razprodajba_spasiava_stolichnata_galeriia/
Това е за запазването на специализирана галерия за фотография. Ама и те ме дразнят, колкото и да ги разбирам: Държим да запазим профила си, да не се превърнем в поредното място за "чай, ръчно правени неща, кукли, театър и положителна енергия", или с две думи – за всичко
И това събитие минало. Ще видя дали ще намеря време да отида все пак в непонеделник от 11 до 19 ч.. https://www.facebook.com/events/1527605287459018/?fref=ts
Явно са се спасили до есента - https://www.facebook.com/events/1527605287459018/permalink/1529175463968667/


Иначе бих искала да ме посъветвате по един въпрос . Няма да е лесно. По-скоро като мнение - няма да пада отговорност върху вас.
Има я тази Асоциация за превенция на рака "Промени живота си сега" . По спирките имат бордове за даряване на коса . Първо мислех, че се продава, а то било буквално - за да се направят перуки на хората. https://www.facebook.com/SaloniMagama?sk=app_123615067700404&app_data

Значи аз много си обичам косата, it is ultimately the best I have, и не искам да се връщам в подробността от детството си, когато всяка есен майка ми ме водеше под ножа и оставах с коса до челюстта. Обаче... изпитвам разни трудности. Тя, косата ми, не е с дебел косъм да тежи ужасно, но я усещам. И... то е въпрос на воля, де, но допълнително заради нея стоя като лешояд.
Проблем с поддръжката нямам като изключим редки приключения със заплитане на топка, както вчера цял ден се ресах и имам да досресвам.
От известно време гледам, че не цъфти особено :? Като цяло е здрава и мека.
Но си мисля от няколко месеца, че е добре да олекотя положението, колкото и да ми е мъчно. Няма да я бръсна до голо Не съм нито SInead O'Connor, нито Natalie Portman или друг човек, на когото му отива. Просто ще приличам на маймуна. (макар че тогава сигурно бих успяла да си излекувам кожата), защото ще приличам хептен на урунгел :shock:, да не говорим, че дори при дължина до челюстта носът ми изпъква много, а какво остава, ако съм като гол охлюв - хората съвсем ще бягат от мене. Да не споменавам и Емил. Между другото, той е много... грозен с къса коса . Просто не е Емил. Нещо като изцъклен жабок с огромна глава се получава. Или дори не мога да преценя какво. Казала съм му, че ако някой ден се наложи, ще го преживея, но изключително трудно. Мързи го да полага грижи за косата си да не оредява така скоростно.
Та - по късо от челюстта не стои като въпрос.

Минимумът за даряване е 20 см. По груби сметки мога да дам към тройно до челюстта. А мога само двойно и... да не се мъча с преживяването от детството. Също не понасям докато не израстне до под раменете.

А как мислите, дали това студио Магама, на което се праща косата, искат да си спесят заниманието с акта на подстригване и затова пишат да се праща косата?! Защото... аз много лесно мога да хвана Емил или някой друг да ме окастри, но после ще трябва подравняване. И ако предприема това цялото нещо, на крака ще отида. Никъде нищо няма да пращам! А ако трябва да отида на фризьор да ме острижат в София за 10 кинта минимум, в Добрич - за 5, няма да стане! Тия пари има за какво да се ползват!

Освен съвет бих искала и друго - ако някой ден реша, ще събера народ да ми наплете цялата коса на плитчици :D Та да участвате. После след ден ще разплета и ще видим резултата :D
Принципно не исках преди май 2015 да режа драстично заради евентуалното си завършване (...), но... ако си направя фотосесия (има кого да помоля), ще имам солиден спомен ;)

Ако отрежа до челюстта, ще минат 3-4 години преди пак да имам какво да ми се заплита хубаво. Не е като да побелявам стремглаво и ако отрежа - край с цвета - не. Мога, ама ми се свиди моята приятелка косата ми.

Обобщение: изкажете мнение и се заявете за плитчиците ;)

Забравих шегата за край - баща ми много оредя и се обръсна... Отдавна не мяза на себе си, anyway. Тая пролет му предложих да му дам коса да си има, да куфей ;) Той прие при едно условие - да я боядиса. Аз отвърнах с друго:

да е зелена. [/color]

Tue May 10, 2016 10:42 pm Re: Монетата (Аурелион 1) Tue May 10, 2016 10:42 pm Re: Монетата (Аурелион 1)
РОМАНЪТ "МОНЕТАТА" - НОВАТОРСТВОТО НА КОЛЕКТИВНАТА ЛИТЕРАТУРА

Светлана Колева

Какво си представяте, когато чуете израза "колективна книга"? Може би онези доста повърхностни и обикновено не водещи до нищо игри "Продължи изречението" във форумите на интернет?

Книги, които не стават за четене, а често са сбор от разпокъсани опити за оригиналничене. Започват като игра, а увяхват и се спаружват от само себе си, попарени от усещането за невъзможността да се постигне истинско сработване на екипа виртуално? Електронни драсканици, в които авторите се надцакват, докато си омръзнат взаимно и нищо не стига до хартията? И слава богу.

С подобно подозрение, признавам си, се отнесох, когато чух, че в България се издавали колективни книги. Да уточня - то се изпари в момента, в който зачетох първата, от 2005 г., фентъзи приказка "Въже от светлина" на 10 деца от Казанлък. Възрастта им бе от 11 до 13 години. Но книгата, макар и съвсем малчуганска, бе изпъстрена с интересни и точни наблюдения за света на големите, бе композирана с умишлени "хватки" (като забавяне на действието, предаването му с диалози в най-динамичната част, разпокъсване в отделни глави на сцени с особена важност за философските, да, именно, философските внушения на децата), всеки герой си имаше характерен облик. Честно казано, изненадата ми бе толкова голяма, че чак възклицавах на глас, докато четях книжката. Очевидно малките ентусиасти прохождаха, но като за първи опит бяха постигнали смайващ резултат.

След кратко и забавно ровене в интернет и разпитване на познатите ми от форумите "Фантастика" и "Фентъзи" в Dir.bg разбрах, че групата се нарича "Светлини сред сенките" и твори под бойното ръководство на Валентина Димова. Защо бойно ли? Защото "Междузвездни войни" са нейна и на целия клуб страст, а самата тя е нежна, слабичка млада жена с коси в цвят а ла Люк Скайокър и мощен плътен глас, който се извисява като йерихонска тръба над шумотевицата в "тяхната стая" в читалище "Възродена Искра" в Казанлък. Клубът за фантастика и фентъзи е създаден в края на 2004 г., а година по-късно Стефан е станал Кръстника - всички са харесали идеята му да се казват "Светлини сред сенките".

За тези три години излиза още една книга ("Шахтата", 2006 г.). Смайването ми продължава. Децата вече не са съвсем деца, а тийнейджъри. Още са заедно, продължават да пишат в екип и издават през юни 2007 г. първата част от фантастичната трилогия "Аурелион - вечният баланс" - "Монетата". Много от тях учат в художествената гимназия в Казанлък, така че когато не съчиняват фантастични истории, рисуват, или и двете неща правят заедно. Дори тези, които не са се занимавали с изобразително изкуство преди, са се запалили от художниците и са хванали молив и четка. Всъщност те почти живеят заедно в читалището. Там играят на компютрите, четат, слушат музика, правят си купоните, разиграват битки, хранят се (всеки носи по нещо от къщи, купили са си чаши и прибори), спорят, разказват си какво са измислили и сглобяват написаното... Председателят на "Възродена Искра" Йордан Йорданов им е дал пълна свобода и не ги ограничава с работното време на читалището или други формалности. И резултатите са налице.

Ако първата им книга бе съвсем кратка, то втората - "Шахтата", вече бе по-зряла, по-уверена, по-амбициозна като авторски задачи и по обем представляваше повест, а по жанр - фентъзи, силно повлияно от православното християнство. По време на една от т.нар. Летни академии в читалището Валя, която е завършила Теология в СУ "Св. Кл. Охридски", решила да проведе кратък богословски курс с децата от Клуб "Светлини сред сенките", така че да не задават толкова много въпроси и да получат някаква прилична обща култура за Библията и официалната религия в България.

С какво е различна "Монетата" от първите две колективни книги на "Светлини сред сенките"?

Тя също носи белезите на уникалност за българската литературна действителност - написана е от 7 автори (включително Валентина Димова), които участват в художественото оформление със собствени илюстрации. Но като обем и жанр "Монетата" е епически роман, съчетаващ леко, безконфликтно и витално елементи от научна, бойна, социална фантастика, фентъзи, магически реализъм, както и от компютърните игри (най-вече Quest и Strategy). През 2006 г. за пръв път Владимир Полеганов привлече вниманието на читателите към новия жанр New Weird (ню уиърд - ‘нов чудноват’) със статията си "Междинната литература" (Армидриймър 2006). Въведен повече за улеснение на критиката, терминът бележи творчеството на автори, чиито книги се родеят с жанра фентъзи и могат да се разглеждат като производни на него, но използват и много елементи от чистата научна фантастика, хоръра, магическия реализъм. На практика е трудно да се твърди, че произведенията, чийто вътрешен космос е изграден с бляскава оригиналност и готическа орнаментика и заплетеност, принадлежат само на един от познатите ни, гореизброени жанрове и това кара наблюдателите да заговорят за нов вид междинна литература, родена на границата между тях и бързо завоювала най-престижните награди за фантастика.

След прочита на колективния роман "Монетата" бях изправена пред подобен феномен. Книгата не можеше да се сведе до само една жанрова класификация. Тя най-безгрижно се разгръщаше в магически свят, съчинен с оригинални хрумвания, насочващи както към фентъзи, така и към Sci-Fi; свят, описан с богат език, релефна и на моменти страховита пищност, балансираща подобно въжеиграч между магически реализъм, чиста приказност и хорър. И тогава терминът ню уиърд, създаден именно за такива случаи на междинна фантастика, бе припомнен от Калин Ненов. На авторите, предполагам, им е абсолютно безразлично как някой би определил жанрово плода на колективния им труд. Защото за тях е важно самото удоволствие от творчеството.

Но е важно да се знае, че с "Монетата" българската литература и читатели получиха първия наш ню уиърд-роман. Той е хомогенен, в него няма разностилие. Всъщност, ако не знаех историята на появата му, нямаше да предположа, че е написан не от един човек, а от 7 (Димитър Милчев, Стефан Василев, Теньо Стойнов, Симеон Шопов, Виктория Захариева, Мая Стойкова, Валентина Димова - ръководител). Това, което можеше да ме усъмни, щеше да е фактът, че рядко възрастните автори успяват да задържат нивото на забавление от писането от началото до края на книгите си. В повести това се забелязва по-трудно, но в романите, отговарящи на изискването да са с обем над 40 000 думи (а "Монетата" е с обем над 63 500 думи), дори т.нар. класици "издъхват" на моменти.

Подобна съпоставка може би ви шокира? Просто трябва да прочетете първата част от трилогията за света Аурелион - "Монетата". След повече от 3 години сериозно чиракуване и усвояване на примери за водене на разказ, след стотици редакции и безкомпромисно взаимно критикуване, тези деца владеят завидна повествователна техника. Достатъчно е да видите как въвеждат новите герои и вливат индивидуалните им профили в общото действие. А да играят - това си го могат. Чудили ли сте се на неизтощимата енергия на вашето или съседското хлапе да скача, беснее и лудува? Тогава разбирате какво имам предвид, когато определям писането им като безкрайно забавление. Именно "безкрайно", защото "Монетата" е роман без край, с отворен финал. Тя е, както споменах, първа част от един мащабен замисъл, трилогията "Аурелион - вечният баланс". Противно на досегашното си раздразнение, когато на последна страница на книгата се усетя, че "следва продължение", за пръв път изпитах приятното потръпване (потропване?) при мисълта какво ли става по-нататък, наистина ли умряха част от любимите ми герои. И съм сигурна, че ако за доста други фантастични четива съм си оставала на номер едно от поредицата, с "Аурелион" няма да е така. И ще разбера какво следва след финалната реплика на Валерион: "Страданието се забравя. Важно е какво се случва след това."

Шегаджийството, както сте усетили, е другата привлекателна страна в писането на екипа тийнейджъри от фантастичния клуб "Светлини сред сенките". Което не означава, че то е самоцел, напротив. Хуморът е разтворен в цялата тъкан на романа, той е естествен, органичен и показва за пореден път свежото въображение на авторите - ситуационно и диалогово. В психологическите самоанализи на някои от героите умело е избягнато зациклянето или прекаленото философстване - именно благодарение балансирането чрез самоирония или навременната намеса на друг герой, предизвикваща тъжна усмивка.

Как се постига сработването на 7 души? Творческите тандеми са най-честата форма на съавторство в литературата, а и в повечето изкуства. В България примерите за популярни книги, издадени от пишещи двойки, почти липсват. Все пак българска е поговорката, че орташката работа - кучета я яли. Ако не смятаме изявяващите се в съвсем друг жанр и механично съчетани в популярната през ХІХ век "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова", както и другите примери на съвместни издания, през ХХ век в съавторство пишат и публикуват предимно фантасти: Светослав Минков и Константин Константинов, Георги Данаилов и Васил Райков, Кирил Добрев и Валентин Иванов, Ангелина Илиева и Ивайло Иванов...

Как изглежда обаче творческата симбиоза извън тесните родни предели? Не може да не направи впечатление фактът, че в жанровете фантастика и фентъзи много утвърдени писатели са творили съвместно. Много повече, отколкото в който и да било друг литературен жанр. Направих си труда да извадя най-известните тандеми и сама останах изненадана от числеността им и от имената, на които се натъкнах. Наред с познатите ми като съавтори Робърт Шекли и Роджър Зелазни, Аркадий и Борис Стругацки, Айзък Азимов - Робърт Силвърбърг, Франк и Брайън Хърбърт, попаднах на писалите заедно Стивън Бруст и Ема Бул, Стивън Бруст и Мегън Линдхолм (позната на българския читател с псевдонима си Робин Хоб), Гордън Гарет и Робърт Силвърбърг, Фредерик Пол и Джак Уилямсън, Хенри Кътнър и Кетрин Мур, Пол Андерсън и съпругата му... Това е само началото на списъка, който може да си направите от Google. Вярно, от изброените случаи една част са с резултати, определяни от читатели и критика като несполучливи, но самият факт, че фантастите по-често от които и да е други свои колеги експериментират с идеята за излизане от авторската самота и опитват творчество чрез взаимност, ми се струва достоен за отбелязване.

Що се отнася до авторите на "Монетата", досега те не са и писали друго, освен фентъзи и фантастика, нито - доколкото ми е известно - имат намерение да го правят. Механизмът на творчеството им си има свои правила: всеки си измисля герой и го "води" през общо и спонтанно разиграваното и записвано действие.

В началото оприличих за себе си подобна авторова позиция на кукловодство, но при повторен прочит на "Монетата" съм склонна напълно да загърбя първото си определение. Защото смятам, че моделът на писането и създаването на целия роман напомня много повече ролевите игри.

1. Всеки автор е играч, който управлява в мрежата своя герой и, за разлика от кукловода, има доста по-голяма вариативност в действията и реакциите си, както и в резултатите от взаимодействието с другите герои в играта. Предварителен сценарий е невъзможен, макар действието да има някакви определени параметри. Какво точно ще стане обаче пишещите научават, докато се случват различните варианти на съприкосновение с останалите играчи и докато заедно виждат и избират алтернативните си ходове.

2. Да участваш в такова приключение е съвсем различно от това, да си актьор зад марионетка в една изкуствена художествена условност (литературна и/или театрална). В "Монетата" авторите са водени не толкова от представата, че творят, че са в роля "писател", т.е. в някаква малко или много моделираща ги поза, колкото от представата, че играят на симулиране на реалност. Парадоксално - на фантастична реалност. Но именно на реалност, а не на условност. Някой би казал: А не са ли в роли на "герои"? Да, безспорно, те са, но спомнете си как се чувствате, когато играете пред компютъра! Вие загубвате представа за себе си. Успехът ви зависи от това, доколко сте се превъплътили, сраснали, уеднаквили с триизмерната фигура на екрана. И в тоя смисъл авторите на "Монетата" не са в роля, те са наистина своите герои. Освен тях има още 5, 10, 11 участници, случва се някой от пишещите да вземе повече от един образ, но без да губи представата, че е в мрежа от взаимосвързаности и не е сам демиург на действието. Оттук следва нещо много важно - никой няма възможност да се самозабрави, защото другите също искат своето място за изява и защото всяко действие на един води до реакция на друг. Нито да се умори (както вече споменахме, дори в романите на най-добрите писатели има подобни издихания на таланта) - другите го държат нащрек, а и най-често в компютърните игри разконцентрирането е непрепоръчително и води до смърт. Но, пак там, никоя смърт не е непоправима - просто се изправяш и започваш играта или нивото отначало. Дали това важи и за романа "Монетата"? Ето една загадка, чието разбулване ви очаква.

3. Колкото повече образи се вкарват в действието, толкова по-отдалечена и неважна е представата за реалната авторова личност, "по-вътре" е тя в играта, а това дава много по-голяма свобода на измисляне. В компютърните игри непрекъснатото нарастване броя на героите е едно от основните изисквания за увеличаване мощта или елиминирането на вече вкараните в действие. При пренасянето на модела в литературата, което правят тийнейджърите от Казанлък, същото наблюдаваме, явно закономерно, и в техния ню уиърд-роман. Ефектът от това е, че като читатели изненадата ви се

Thu Jul 24, 2014 10:29 pm „Градска вещица / Ловец на таласъми“ Thu Jul 24, 2014 10:29 pm „Градска вещица / Ловец на таласъми“
Време му е вече да кажа, че се търсят бета-тестери, т.е. читатели-изпитатели за след 1-ви август за тестове по чистак новичкият КИ продукт на Върджил Дриймънд - "Градска вещица", теоретично планиран да излиза по някое време през септември/октомври.
Желаещите са спасяват София от разрушение и да наритат няколко караконджула и зомбита могат да пишат тук или на Уейн във форумите и фейса за КИ.
Първите трима с най-голям принос в тестването (т.е. хванати грешки и непоследователности) и трите най-добри предложения по оптимизиране на книжката ще получат бройка с автограф и ще бъдат споменати в специалния епизод в средата.

Fri Oct 07, 2011 9:27 am Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски) Fri Oct 07, 2011 9:27 am Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски)
Съвсем офтопично, моето виждане:
Част от оригиналния текст и стил се губи - няма начин. Всеки преводач "пресъздава" текста наново.
Оттам нататък - вече зависи от преводача. Доколко е буквалист и се придържа "докрай" към оригиналния текст (е тук идва и редакторът на езика на превода де) и доколко си позволява сам да редактира и "върти" текста. Което пък позволява на не-оригинални езици да се появяват супер-готини преводи на супер-смотани като стил и начин на изразяване неща...
Много ми се ще да цитирам "Роза за Еклесиаста", понеже ми е едно от любимите неща. Имам го в два превода; първият - в пъти по-добър. Когато четох втория останах... разочарована е слабо казано. По-късно си дадох труд да сравня. Уж е едно и също, ама не е ;) ... оригинал съзнателно не съм си позволявала да чета, за да не се разочаровам още повече. Предпочитам си красивия български превод и това си е.
Същото е с "Долината на смъртта" или "Алеята на смъртта", зависи от превода - за първи път ми попадна на руски и невероятно ме впечатли. Българският превод ме разочарова до дън душа... и отново не съм си позволявала да чета в оригинал, за да не се разочаровам още повече.
Да повторя едно мое мнение по този повод (от knigi-igri.net)
Мерилото е... различно за всеки четящ ... .... но ще си позволя да дам за пример на виждането и разбирането преводът на поезия. Там просто най-добре си личи.
Първо, естествено, човек трябва да разбира от поезия и да я харесва, иначе дори ако е брилянтен преводач, не му се получава; и обратното, може да е посредствен преводач на текстове, но преводите на стихове да му се отдават - въпрос на нагласа и виждане.
Второ... едно и също произведение много често може да се преведе по поне два или три, често извънредно различни начина. Просто поезията не може да се превежда буквално, там правилата са други - превежда се по-скоро според виждането на преводача за онова, което е казано в текста. Е, преводът не е свободен, естествено :D , но и не се придържа плътно към оригиналния текст дума по дума.
Сравняването на различни преводи е почти толкова занимателно, колкото четенето на самия оригинал...
За пример:
Not, I'll not, carrion comfort, Despair, not feast on thee;
Not untwist—slack they may be—these last strands of man
In me ór, most weary, cry I can no more. I can;

Имам три варианта на превод на тези строфи, от които най-много харесвам ето този:

Не, Отчаяние - гнила утеха! - аз няма да гуляя с тебе;
Изкоренени? Не! Разхлабени са само тез стръкове човешко
в мен последни или, напълно изтощен, да плача вече аз не бих могъл...

Днес обаче, като се замисля, бих превела този стих по съвсем различен начин. Примерно...

Не, от теб утехата фалшива не желая, Отчаяние!
Изкоренени ли? Повехнали са само човешките черти последни
у мен, защото инак, пресушен, да плача аз не бих могъл. А мога;

Твърде вероятно е, разбира се, авторът да е имал СЪВСЕМ различно виждане по въпроса за това какво е искал да каже :shh:
Цялата поема на този много готин, между другото - и адски труден за превеждане - поет на име Джерард Манли Хопкинс, може да се прочете ето тук http://www.poemhunter.com/poem/carrion-comfort/

Sat Jul 02, 2016 10:50 pm Re: Културни събития Sat Jul 02, 2016 10:50 pm Re: Културни събития
Здравейте,

Едно събитие, в което моя милост ще представя книгата-игра Ной:

https://www.facebook.com/events/1608715656106373/

За който не може да види фейсбук събитието - срещата е във филиал Студентски град на Столична библиотека, четвъртък 07.07. от 18 ч.

Fri Oct 14, 2011 1:30 pm Научна фантастика vs. фентъзи Fri Oct 14, 2011 1:30 pm Научна фантастика vs. фентъзи
Откъс от една доста по-голяма дискусия . Моите записки надолу ми трябваха за лекцията-скандал „Истинското фентъзи, или къде Хауърд превъзхожда Толкин“.

Докато научнофантастичният подход е обяснителен, систематизиращ, предсказващ и екстраполиращ, вкратце чисто рационален, използващ и развиващ механизмите на логиката, фантазният подход (фентъзи = литература на фантазията) разрушава представите за подреденост и крайност на света, не ни позволява да си помислим, че сме обозрели всичкото, и да се сгушим в уютното си ъгълче - поднасяйки ни нови и нови изненади, за които досегашният ни опит не ни е подготвил, той ни кара да възприемаме ставащото с максимално разтворени сетива (почудата означава широко зейнали очи, да? :)), да изживяваме настоящия момент максимално интензивно (връзка с дзен, анимето), да развиваме интуицията и способността си за импровизация. Това го прави изключително полезен и нужен в индивидуалното ни развитие като човеци, не само читатели.

(Искейпизмът току-що змре. :ДДД)

Някои отличителни черти:
1) в процеса на историята познанията ни за света и обитателите се променят качествено (пример: Амбър - Амбър и Хаос - Амбър, Хаос и
третия лабиринт: от двуполюсен към триполюсен модел... правилата, по които съществуват Сенките, трябва да се променят радикално)
2) няма карта :) ("Приказка без край"), нито изчерпателен списък на населяващите народи и същества (Бийгъл, света на еднорогата и ханджията - всяко създание е индивидуално; изненадата при Толкин: Том Бомбадил)
3) понякога ни е трудно да отличим кое от ставащото е "истинско" и кое - халюцинация, сън, инзвънтелесно преживяване; самото разграничаване м/у истинско и възприемано се подрива ("Циркът на доктор Лао"; Casshern и липсата на разделяне живи - мъртви в японското аниме)

Tue Jan 10, 2012 12:58 am Re: За книгите и хората Tue Jan 10, 2012 12:58 am Re: За книгите и хората
Не че тия неща не се менят постоянно, но нещата които са надвили изпитанието на времето в личната ми библиотека са:
Карл Май - нема нужда от обяснения.
Хрониките на Амбър на Зелазни - увлекателно и магично четиво, приятна атмосфера, екшън, борба за оцеляване.. сигурна съм че има и още.
Ричард Бах - "Мост през Вечността" - добър учител по взаимоотношения, но особено "Едно" - басни за едни по-добри светове.
Стефани Майер - The Host - пак уроци по човечност, или - ако можеше всички да виждаме най-доброто у другите и да живеем с различията си.
Разбира се, Толкин заради образността и създаването на светове.
Чух ли някой да повдигне "Разговори с Бога"? - и тя ми е на важната лавица...

и може би тук не е мястото, но откровено казано някои ТВ сериали са изиграли много по-голяма роля в оформянето ми като Човек (с всичките му там +негативни нюанси), отколкото която и да е книга, която съм прочела.

Thu Jan 26, 2017 4:07 am Re: Гражданското съзнание Thu Jan 26, 2017 4:07 am Re: Гражданското съзнание
Теодосий шъ мъ умори!!!

24 януари:
Честит 82-ри Рожден ден на БНР!
илюстрирано със следната информация: Българското национално радио подаде съдебен иск за санкциониране на "Музикаутор" за нарушаване на правилата на Европейския съюз и националното законодателство и за обезщетяване на БНР за причинените от това имуществени и неимуществени вреди.

От 1 януари 2017 г. "Музикаутор" едностранно и икономически необосновано прекрати договора с Българското национално радио и забрани в ефира да звучи музика, чиито авторски права се държат от сдружението. От този момент БНР излъчва единствено музика с уредени права или такава, извън репертоара на "Музикаутор".

На 16 януари 2017 г. Българското национално радио сезира Комисията за защита на конкуренцията с искане за образуване на производство за установяване на нарушение и налагане на санкция срещу "Музикаутор" заради злоупотреба с по-силна позиция при договаряне.

Съдебният иск, подаден днес, е в защита на обществения интерес, засегнат от действията на "Музикаутор". В този смисъл той е и в защита на интересите на творците, които са лишени от достъп до своята аудитория и от възнаграждение за труда си.
Иначе се шегувах с Мо, че заради рождения си ден БНР има официално оправдание да си ровичка из златния си фонд :D

Sat Jan 28, 2012 9:07 pm Re: Преводачески работилници Sat Jan 28, 2012 9:07 pm Re: Преводачески работилници
Аз пък открай време се каня да драсна тук едно извинение, че си поставих очевидно нереалистичен срок... А и разни други ангажименти - и лични, и професионални, и все неочаквани :) - взеха да никнат като гъби след дъжд. И се оказа, че един гол ентусиазъм не стига, за да се свърши работата... Обаче в момента като че ли има затишие (а дано не е пред буря ;)), така че ще гледам да понаваксам. Истината е, че малко подцених и задачата, пък тя се оказа доста пипкава. Но то така и трябва да бъде (си мисля аз, или по-точно се оправдавам), нали искаме резултатът да е изпипан?

С една дума - очаквайте включване тия дни. Надявам се. Съвсем искрено.

Mon Jun 26, 2017 6:13 pm Re: Образованието Mon Jun 26, 2017 6:13 pm Re: Образованието
Имах щастието да си общувам с моите племенници (10-11 и 15+ години). Учат в Белгия.
И излових тамошната образователна система в това, че е по-добра от нашата. Не съм влизала в разбор и въпроси кое как се получава.
Но от разговорите с децата и помощ на племенната за една презентация - не може да не ме леко стресира аналитичност на техните години на нива, за които по мое време е можело да почна да сънувам към 9-10.клас, ако изобщо. Може би. И не мисля, че в момента у нас е по-цвете.

Пример 1:
Племенната прави презентация на тема "Баскетбол". За целта си е заявила нужда от помощник. Първо баща й беше седнал край нея и беше допринесъл с идея за подзаглавие: "Защо е толкова популярен баскетболът днес".
При застъпването на смяна - племенната е на втори слайд. Първи е кръстен "Исторически данни" и с 4-5 подточки е изкарана информация от една Интернет статия за това кой кога и как е създал играта.
Стои и мъдри какво да влезе на втори слайд. Изчитаме заедно поредно статията. В края й има т.нар. бонус факти. Предлагам й да ги сложи на слайд 2.
Сред тях - освен информация кога е тръгнал и женският вариант на баскетбола (след мъжкото начало), как се е стигнало по естествен път до промяна на правилата с разрешаване на дриблирането, т.н. - накрая вписа и любопитния факт, че играта се е разпространила и благодарение на американските войници, участвали в Първата световна война.

Седи и гледа детето, оценява дали слайдът е готов и изведнъж ми казва: "Ама тази последната точка не може да е тук. Тя не е просто любопитен факт. А тя е за слайд "Как е станала толкова популярна", защото дава информация как се е разпространила".
Обяснявам, че може и тук, и в другия слайд да влезе, но отчитам желязната мисъл на детето.

Казус 2: Презентацията и информацията, с която боравим от нета, има главно факти за NBA, създаването на играта, но не и същинския отговор на въпроса "Защо и как е станала толкова популярна играта" - каквото е подзаглавието й. Мъдрата малка глава върти между слайдовете, връща се към заглавния и казва: "Ама ние още нямаме отговор на въпроса защо е толкова популярна?!?". Предлагам й или да сменим подзаглавието, за да отговаря на наличното, което ще се включи, или - да потърсим и включим причините за популярността й. Интернет бързо дава 3-4 причини за успеха й до второ място след футбола ...
Важното е, че детето мисли и не спира да се самопроверява :)

Казус 3: Има едни 13 правила в първоначалния вариант на играта. Малката силно напира да ги вкара. Моя милост изобщо не вижда смисъл от тях- сложни са, скучни са и ... не носят тръпка в презентацията. Детето се колебае, защото си мисли, че няма информация, а все пак нали едни 6 слайда трябва да се запълнят... Но след като й подавам нови факти, се съгласява да отпаднат.
Междувременно й предлагам да включи информация за промяна на едното правило и причините за това. Тя в прав текст си казва, че не го разбира това. След което спира всички мои идеи да й дообясня: "Госпожата ни каза да пишем само за неща, които разбираме и можем да представим, а не да са сложни и неясни"

Шапки долу за госпожата, метода на обучение и логиката, която продава на младите малки глави ...
Как да не им се радва човек как ги правят стабилни осъзнати хора децата, с ясна позиция и готовност да си я бранят аргументирано, когато по-глупави възрастни се объркат и опитат да им усложнят живота преждевременно.
А за това как може 10-годишно дете да пише почти безгрешно нови непознати му думи на английски ... това е друга дълбока тема. Защото едно време и на мен много ми спореше и водех по най-добри диктовки на английски в училище и с непознати думи, но това поколение мултиезиково сега ... не е честно някак колко лесно им идва от средата и света в движение :)

Thu Nov 30, 2017 9:28 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017) Thu Nov 30, 2017 9:28 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017)
I can make a closed subforum (under this one) and create a group of users who will be the only people who can see it. No guests, no search engines.

However, first please ask around how many people would be willing to read it. (Count me in. :) ) No point in doing it if they're fewer than five; then a mailing list should be good enough.

Sun Jul 20, 2014 2:17 am Re: Не-културни събития Sun Jul 20, 2014 2:17 am Re: Не-културни събития
Мару , надявам се да прочетеш и разпространиш. Благотворителна изложба .

Жени Тодорова, организаторка, беше моя не близка съученичка. По-малка от мен поне с година. Не я бях виждала от... не знам. Годините трябва да са поне десет.
Не искам да ви звучи новинарско, но миналото ме връхлетя като приливна вълна. И искам да си отида вкъщи! :cry: Там през лятото е много зелено и светло. И небето е синьо. И човек може да гледа залезите. А зимата ми измръзват ръцете и трудно отключвам вратата на входа.

Не искам да се превърна в Димчо Дебелянов или Атанас Далчев. Искам да си отида вкъщи. Да плюя на всичко и да си отида вкъщи.

Екранът на домашния ми телефон понякога изгасва и нищо не показва неопределено дълго време. И трябва да помня как се отключва. Днес слепешката набирах едната ми баба в Добрич и се обади сестричката ми... Няма как да ми се причува или да бъркам. Стоях втрещена и запитах Чий... глас чувам? И гласът ми отговори въпросително, готов да се захили На Деми.


Друго: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/07/18/2346237_fotografska_razprodajba_spasiava_stolichnata_galeriia/

Sun Apr 14, 2013 10:04 am Re: Непоискано добро Sun Apr 14, 2013 10:04 am Re: Непоискано добро
Втори откъс тук - http://choveshkata.net/blog/?p=3498.

Fri Oct 19, 2018 7:37 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Oct 19, 2018 7:37 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
2. Отговорете, в тази тема:

А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?

Ще отговоря честно, колкото и да не ми е приятно да си го призная.
Първо, защото когато пиша, /основно завършвам разказите си в последния момент на крайният срок, рядкост е да е по-рано/ и седна да редактирам, аз не знам какво да гледам, да правя, да търся из текста си. Мога само да оправя тук-там ако нещо не ми звучи добре. Сама не мога да откривам грешките си /като кон с капаци/. Затова и карам други хора да ми редактират разказите и ако имат предложения им помагам. Казват ми, че е хубаво да търси писателя редакторска помощ и да си има редактор, но ми се е случвало другите да са заети и аз съм безпомощна и пращам така. Искам да мога да добия представа как да си редактирам текстовете сама, а и да бъда полезна ако някой ме помоли за помощ. Поне да "вляза в обувките" на редактор и да разбера, и оценя, по-добре техния труд. Пък и щом завърша нещо и идва ред да редактирам, да знам какво правя. Аз съм писател, а не редактор, но явно това не е достатъчно. Някои правят по десетина редакции на историите си, а аз не знам как. Крайно време е да се науча, щом искам да подобря качеството на моят продукт/разказ/история.

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Интересуват ме най-вече конкретни имена.

Български имена: Елена Павлова. Засичали сме се по много конкурси, и забелязвам че все печели повечето от тях, но преди не бях чела нещо нейно. Прочетох сборника ѝ "Две луни". Влюбих се в "Станете ООД", защото има съживители и вампири и много ми напомня на поредицата за Анита Блейк, която ми е любима, и може да се сравнява с нея. "Елфическа песен" ме вдъхнови да вмъкна писател в една от историите си, защото се чудех как. "Ода за тройка мечове" ме вдъхвнови за цяла история. Чела съм също и поредицата "Пръстенът на нибелунга".

Чужди автори: Както вече споменах Лоръл К. Хамилтън - "Анита Блейк" , тя ме запали по вампирските книги и все още ми е любима. Написала съм два фенфикшъна в нейния свят. От там нататък..."Законът на безсмъртните" - Джули Кагава, "Здрач", "Академия за вампири" - Ришел Мийд, Ан Райс. Не чета само фентъзи книги и за вампири, старая се да разширявам кръгозора си, но засега тези са се запечатали в съзнанието ми. Ако трябва да продължа да изброявам..."Момичето с всички дарби" ме разтърси, а "Изпитанията на Аполон" - Рик Риърдън ме разсмя с глас.

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?

Да, пиша. Главно разкази, по конкурси /96 разказа/, в някои от които съм била наградена. Десетина започнати истории, които само пренаписвам отначало и така и не завършвам, а ги влача с години. Завършила съм два дълги фенфикшъна за Анита Блейк, както и един кратък. Пиша в различни жанрове - фентъзи, исторически, за индиански шамани, гладиатори в Древен Рим, Трафик на хора...доста са разнообразни. Опитвам се да преплитам измежду сюжета и важни теми, а не само забавление. От кога...2010 - 2011 г. някъде, да кажем 8 години са минали досега.

Mon Nov 05, 2018 3:47 pm Re: Труд и творчество Mon Nov 05, 2018 3:47 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс за комикс за деца

Тема: "Моята мобилност"
Краен срок: 31.12.2018 година
Резултати: 15 януари 2019 г.
Възраст: -Ученици от 7 до 9 клас
- Ученици от 10 до 12 клас
Вид творба: комикс
Изисквания: Размер на хартиения носител: А3 (29,7 см / 42 см) Размер на дигиталното изображение: А3 на 300 pixels/ inch (3508 pixels/ 4961pixels) Формат на файловете: JPG; PSD; TIFF; PNG; TGA; PDF; Техника на изпълнение: СВОБОДНА. Това включва молив, туш с пери, акварел, темпера и всякакви графични и смесени техники за работите на хартия. Дигиталните творби могат да бъдат изпълнени на всички видове 2D и 3D методи за създаване на изображения. Оригиналите на творбите остават в Европас Център България, за да могат да бъдат популяризирани в страната и чужбина! Всички желаещи да участват следват да изпратят по пощата или на ръка на адреса на организатора следните документи:
1. Формуляр за участие http://europass.hrdc.bg/wp-content/uploads/2018/10/Aplication-Form_My-Mobility-Comics_2018.doc ;
2. Комикс на хартия и електронна версия.
Адрес на подаване: Център за развитие на човешките ресурси, София 1000, ул. "Граф Игнатиев" 15, ет. 3, ЦРЧР – За конкурса с комикси
Награди: •Категория "Ученици" 7 – 9 клас:
1-ва награда: Цифров фотоапарат
2-ра Таблет
3-та награда Смарт телефон
•Категория „Ученици“ 10 до 12 клас:
1-ва награда: Цифров фотоапарат
2-ра Таблет
3-та награда Смарт телефон
За повече информация: http://hrdc.bg/news/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0/

Wed May 22, 2013 9:44 am Re: Труд и творчество Wed May 22, 2013 9:44 am Re: Труд и творчество
Конкурс за есе

Тема: "Какво е да си българин - гражданин на Европейския съюз?"
Краен срок: юни 2013 г.
Резултати: края на юни
Възраст: 18+
Вид творба: есе
Изисквания: обем до четири печатни страници, на адрес: ул. "Алфред Нобел" № 2 или на bdi-в-mfa.government.bg.
Награди: посещение на Европейския парламент в Брюксел
Повече: http://www.dnevnik.bg/evropa/obrazovanie/novini/2013/05/20/2061359_konkurs_za_ese_kakvo_e_da_si_bulgarin_-_grajdanin_na/


Конкурс за видеоклип

Тема: "Моят малък граждански принос"
Краен срок: 31 май 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: 16+
Вид творба: видеоклип
Изисквания: максимална продължителност до три минути, на имейл mycivicvideo2013-в-ecc.bg
Награди: "атрактивни"
Повече: http://ecc.bg/новини/59/конкурс-за-видеоклип.htm


Четвърти национален конкурс за стихове "Моето синьо лято"

Тема: морето и Странджа планина
Краен срок: септември 2013 г.
Резултати: до 30.09.2013 г.
Възраст: 7 - 19 години
Вид творба: стихотворение
Изисквания: до две непубликувани стихотворения всяко с дължина не повече от една страница; изпращат се на имейл: на e-mail: astika2003-в-abv.bg
Награди: грамоти и предметни награди
Допълнителна информация : 0878 75 70 72
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=17031&sid=7

Thu Jul 04, 2013 6:36 pm Re: Упражнения по мислене Thu Jul 04, 2013 6:36 pm Re: Упражнения по мислене
X1-X4:
За допечатките - консултираме се с тези, които правят х-ниги (ядърцето?:) за това колко бройки най-малко трябват за допечатка на разумна цена. Малкото бройки са скъпи и няма смисъл, освен ако читателите искат да плащат много, само и само да имат хартиеното издание (тук напомням идеята да имаме "бутикови" издания ... на кого беше ?:) - понякога се намират ценители, които са готови да платят повече, особено ако знаят, че има малко издадени бройки:)

Докато не се съберат достатъчно желаещи за хартиено издание, спокойно можем да насочваме интересуващите се към електронните издания на съотвените книги. Т.е. предлагаме го като вариант, ако не искат да чакат за допечатка или да платят за скъпо хартиено издание. Другият (а може би допълващ?) вариант е този на Хриси (дори да дадем на читателите 'вредни' идеи - кое е най-лошото, което може да стане? И не са ли е-книгите и сега достъпни дори и без заплащане? ... Но същевременно е редно да се поиска и съгласието на автора. Ако той е съгласен ...)

K1:
За книжарниците - съвсем не зная - а и зависи какви са договорките с тях, дали са добросъвестни и т.н. Ако има бройки там, а у нас не са останали, не следва ли да ги изтеглим (ако са некоректни) или да ориентираме читателите да ги търсят в съответната книжарница, ако са в същия град ? Обаче през книжарницата ще плащат корична цена. Ама пък няма да плащат на куриер. ... Зависи от конкретния случай.

K2:
Общественото крило - тук: http://choveshkata.net/forum/viewforum.php?f=40

Какво има в него: https://spreadsheets.google.com/pub?key=t9_ZAJ4OKfRlpA-68IvlHuw&single=true&gid=0&output=html

Правилата за ползване: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=40&t=262

За невърнатите книги - неприятна тема....

... Заради личното ми опарване с несериозни елементи, които ми задигнаха ценни книги, които вече няма как да издиря, тук няма да се изказвам, защото ставам буреносна към всякакви недобросъвестности спрямо заети книги .... А гневът не е добър съветник, нито мислител.

Но тук и аз имам въпроси. Има ли човек (различен от Кал;) , който следи движението на книгите и сроковете, в които да се върнат? А през последните години има ли въобще движение на книгите в ОК ?:)

Wed Feb 13, 2019 6:34 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Feb 13, 2019 6:34 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Ох, бе... пак съм спала нещо над "картите и учебниците", кви пълни членове, кви пет лева... *плесва се по челото*

Упр. 5
1.1 До сега работих с Деси и нямам проблем да продължим. Струва ми се, че се разбираме добре.
1.2 На този етап по-скоро не.

За самата редакция може да се забавя със срока до утре, тамън сядам да работя над текста. (много натоварена седмица нещо стана :? :shock: )

Sun Aug 18, 2013 10:33 pm Re: Културни събития Sun Aug 18, 2013 10:33 pm Re: Културни събития
За мераклиите на рока, с. Миндя кани

15 български рок банди ще забият на петото издание на “Миндя рок фест” от 22 до 24 август в търновското селце

Mon Sep 09, 2013 11:12 pm Re: [Announce][TIE-IN!] ЗАКОНЪТ НА ЧАНДЛЪР Mon Sep 09, 2013 11:12 pm Re: [Announce][TIE-IN!] ЗАКОНЪТ НА ЧАНДЛЪР
Много динамично и много надъхващо. На мен определено ми харесва.
Имам само няколко въпроса - не ми стана ясно защо на него не му подейства хипнозата? А защо я наричат именно "Императрицата"? Какво правеше с изчезналите хора? Приличаше ми на нещо като култ, обаче изглеждаше малко глупаво - защо да ги събира на такова място, където първия идиот ще я проследи и ще извика полицията, както и направи журналиста?

Fri Mar 22, 2019 3:08 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Mar 22, 2019 3:08 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Само още едно нещо откривам аз - може ли да чете мисли Григор? :) Аз по спомен от книгата мисля, че не. Което прави коментара на Вики за реакцията му на неизказаните мисли на Лазар много уместен.
Никой във факултета обаче не го беше светнал, че тая част със стреса ще се дължи на твърде ентусиазирани слуги.
– Аз бих казал мотивирани, господарю.
– ИЗЧЕЗВАЙ!!!
Коментара на Вики: ? – не разбирам той въобразява ли си, или това наистина е казано от слугата. Ако е първото, не се подразбира добре; ако е второто – как слугата разбира какво се върти в ума на господаря му?
моя коментар: Останах с впечатление, че Григор чете мисли. Ако не това е случая, то тогава определено е ?

Sun Jun 02, 2019 7:57 pm Re: Как пишем есе (с теза) Sun Jun 02, 2019 7:57 pm Re: Как пишем есе (с теза)
Мария Донева с размисли за състоянието на образованието - конкретно пречупено през уменията на децата да се изразяват
Защо и как се получава да бъдат форматирани, вкарани в рамки на нетехни думи и изразност - доста верни, уви, неща - поне по мои наблюдения малко - от родината.

Изчадие, наречено есе

Sun Jun 23, 2019 1:51 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Jun 23, 2019 1:51 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
И още за празника:

Мили ми (:

За днешния празник възраждам една моя стара мечта (някои от вас ще си
я спомнят ли? :): да си споделяме книгите, които са ни въздействали
най-много като читатели и човеци.

Ако трябва да препоръчате само една такава книга/поредица, с коя бихте
започнали?

Поне аз ще се възползвам от „отпуската“ си тия месеци и ще се постарая
да я прочета (ако още не съм – и ако успея да я намеря).

Моята е лесна – трилогията A Requiem for Homo Sapiens на Дейвид
Зиндел, от която на български е преведена само първа част като
„Падналите богове“. Тя е създала най-много от Калин във вида, в който
го познавате. ;) Разказвал съм за отношенията си с нея тук:

https://kal.zavinagi.org/?p=33

Преводът е сносен, но не блестящ, и го има в Читанка. Силно ви
препоръчвам да я четете в оригинал – английският, макар и лиричен, не
е толкова сложен. Мога да ви пратя и трите книги в EPUB формат. (А ако
ви харесат, ще ви кажа как да си ги платите, така че максимум от
парите да стигнат до автора. Той има нужда. ;)

Четящи празници,
Кал)
Включване по темата месец по-късно...

Уф, това е трудно. Лично аз съм супер ограничен що се отнася до книжна обща култура - при все, че в даскало бях от "четящите". Ама след като се запознах с ЧоБи, видях какво мега-дърво съм и ми прималя, леле как ми прималя колко малко съм чел...
Нищо. Сега, след като ми минат най-големите бури в живота, ще наваксам - време само да има! Ще си върна стария въображенчески пламък и пак ще съм всеки път в кенефа и на софрата с четиво! Септември ще бъде Май!

Тъй. Предвид скромната ми "виртуална" библиотека*, ако трябва да избера само ЕДНА книга/поредица, аз имам следното квантово предложение:

а) Ако е самостоятелна книга - Fallen Dragon на Peter F. Hamilton
б) Ако е поредица - The Last Dragon Chronicles на Chris d'Lacey

Обосновка защо посочвам точно тези заглавия е налична при поискване. За тези, дето са алергични към мързел - търсачката на форума би ви насочила (май) към мои постове, където част от аргументацията вече се съдържа.
А да, забравих да кажа - електронни файлове също предоставям при поискване.

*Бонусът (за мен) в случая е, че трябва да е книга, дето Калински не е чел - това бая облекчава изборът. Но не променя фактът, че съм чукча... ех.

Tue Jul 02, 2019 2:28 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Tue Jul 02, 2019 2:28 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Това е много в мой стил, за това си го слагам тук за напомняне, когато имам нужда:

Kat Yeh wrote:
"Some people say write what you know—I say write what you feel.

After all, if there’s one thing we all know, it’s how we feel. Don’t feel like writing today? Write about that. Somewhere in your story, there is a character who doesn’t feel like doing something (A cloud that doesn’t feel like making rain. A detective who doesn’t feel like solving their case.) Same with being bored or frustrated or anxious or just sad. Your emotions are your strongest writing allies. And when you write from a place of real feelings, your reader will feel it, too."

Tue Sep 13, 2022 3:42 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Sep 13, 2022 3:42 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
В Замъчния Дискорд протече една интересна мини-дискусия - и за мене highlight-на един от проблемите на читателстването като цяло в съвремието, а именно по въпроса защо "класиките" продължават да са по-популярни от новите неща, които уж са по-стойностни (или поне по-възприемателни) от тях.

Цитирам я тук за posterity.


догимьенчо — Today at 11:02 AM
Is it that bad? [The Rings of Power series]

Milo — Today at 11:03 AM
It is visually beautiful but very hollow otherwise.

Стефан — Today at 11:03 AM
Доста дрънчи отвътре, да.
Аз очаквах да ме дразни повече, но по-скоро ме оставя безразличен

Milo — Today at 11:04 AM
What @Стефан said

Стефан — Today at 11:04 AM
Не знам дали с хейта, който повлякоха нарочно дали нямаше да им е по-добре от самото начало да не клеймват изобщо че е Толкин
Май се надцениха.
Ама ще видим де, за успешността.

Milo — Today at 11:06 AM
Именно… ако не беше (уж) по Толкин щеше да е ставащ за гледане сериал
Освен това щеше да им излезе доста по-евтино

Xander — Today at 11:06 AM
много добро описание

Стефан — Today at 11:11 AM
На моменти почти имаш чувството за някакъв flip switch като преминават от изсмуканите диалози и главни герои на нещата правени с въображение (Разгъването на хобитския бивак) и чувство за епика (влизането в Нуменор).

velkito — Today at 1:35 PM
" I loved the part where Galadriel was fighting the Xenomorph, then jumped in a DeLorean and went back to the future to end Sarah Connor-Baggins before she can give birth to Anakin Longstrider...so Powerful, much brave. "

Delipha — Today at 1:36 PM
Има ли са добри хора, които са работили по декорите
Все още не съм гледала и един епизод, но коментарите ме забавляват изключително много

Delipha — Today at 1:37 PM
But muh marketing

velkito — Today at 1:37 PM
" It began with the forging of the great films. Threads were given by Tolkien, immortal, wisest and fairest of all beings. Rights were granted to Jackson, great miner and craftsman of the mountain of lore. And nine, nine hours were gifted to the race of men, who above all else, desire quality. But they were all of them deceived, for another show was made. In the land of Amazon, in the fires of Mount Prime, the Dark Lord Bezos forged in secret a master flop. And into this show he poured his money, his greed and his will to dominate all film. One show to ruin them all. " - специално за теб, Delipha

Commodore_Goodheart — Today at 1:50 PM
Marketing-shmarketing. Аз съм жаден за нови АйПи-та, за нови фентъзи вселени, за бъдещето. Толкин може да е основоположник, ама е старошколник; жанрът се е развил с цели порядъци откакто е написан "Властелинът". Лично аз ще се изкефя на една тв поредица по Траксас или Garret PI; ноар + комедия е доста добра комбинация. Или, ако толкова искаме екранизации на епоси, да хванат най-сетне Ериксън или Сандерсън да им екранизират творчеството. Не е като да няма материал. Стига са държали масите в неведение.
(Щото и Толкин нямаше да е нищо без Джаксън, или пък Мартин без HBO.)

Milo — Today at 1:54 PM
Ако им размениш местата, ще си по-близо до истината

Стефан — Today at 1:54 PM
Няма движение по подразбиране нагоре между Толкин и Ериксън, както няма и между По и Кунц примерно.
Основоположниците са доста различен жанр.

Commodore_Goodheart — Today at 1:54 PM
Hot take [коментар за горния коментар, първата му част]

Commodore_Goodheart — Today at 1:56 PM
Не виждам как това е аргумент за каквото и да било. Все едно да кажем, че Жул Верн като основоположник на стиймпънка е отделен жанр от цялата останала стиймпънк литература. Което е нелепо.

Стефан — Today at 1:56 PM
Ми доста е отделен, да.
Без изобщо да засягаме факта, че първите стиймпънкове - технически - днес няма да бъдат разпознати като такива, заради тълпите зашили си на шапката зъбчатки.

Gallean — Today at 2:00 PM
Аз чакам сериал по Амбър и по Воркосиганската сага. Стига с туй фентъзи, начи...

Commodore_Goodheart — Today at 2:00 PM
По тая логика и Док Смит е отделен жанр от космическата опера, Джак Ванс е отделен жанр от dying earth литературата, и тн.

За мен такова разделение просто... не работи. Като всяко творческо поле, художествената литература търпи изменение и развитие с времето. Да сравняваме някогашните автори отпреди век със съвременните им колеги е като да правим сравнения между парен локомотив и bullet train.

[в отговор на коментара на Gallean]
Аз също искам сериал по The Last Dragon Chronicles, което технически е сай-фай, а не фентъзи, обаче... нали.

Gallean — Today at 2:01 PM
Ако булет трейна е правен в България, нали знаеш кое ще предпочета?

(Бележка автора: дори не си направих труд да удостоя това изказване с отговор. Припомни си Закона на Стърджън, Галеане.)

Delipha — Today at 2:01 PM
Нз колко има фенове но се говори за сериал по Ерагон, за който аз бих се хайпнала

Стефан — Today at 2:01 PM
Не би ли изчакал 10-15-20 години да минат някои малоумни сблъсъци на територията на фикшъна преди Амбър?

Gallean — Today at 2:02 PM
Ъм, кои са тези сблъсъци? Не съм наясно

Стефан — Today at 2:02 PM
True, само че ти самият по-горе каза че има нещо, което е фентъзи и се е развило в порядъци от Толкин, което ако не е сравнение го чета грешно?

Commodore_Goodheart — Today at 2:02 PM
Ерагон, като се има предвид как го изхвърлих през прозореца на втората книга (отношенията между Ерагон и Сапфира просто бяха... супер асиметрични), няма как да ме хайпне за какво и да било

Стефан — Today at 2:03 PM
Жанровете са за да се подреждат библиотеките.

Commodore_Goodheart — Today at 2:03 PM
Използвах примерите, за да илюстрирам защо според мен логиката е погрешна

Delipha — Today at 2:03 PM
Бих взела и малко Малазан, ама там по-добре не

Стефан — Today at 2:03 PM
Коя е логиката?

Commodore_Goodheart — Today at 2:04 PM
Че творчеството на автор-основоположник =/= от жанра, който създава/кодифицира

Стефан — Today at 2:05 PM
Отново, жанровете са за да се подреждат библиотеките. Те нямат твърди граници.
Съществуват лиминални творци, които възприемаме като "основоположници"
В случая на високото фентъзи Дънсени, Толкин.
Абсолютно естествено е те да не са фентъзи в момента, в който не съществува такова
Не защото те не са знаели че пишат такова, което не е фактор.

Тони — Today at 2:07 PM
Малазанът може би най-лесно ще поеме популярна адаптация в момента от хвърлените предложения, защото е най-близко до рецептата от gritty, sexy, dark, epic и въпреки това някакси битов, която е популярна напоследък.
А и има достатъчно богат букет от еджи алтернативни персонажи, с които да задоволи модерните анти-стереотипи.

Commodore_Goodheart — Today at 2:08 PM
Ъм, да, те са феноменални творци за времето си , това е моята теза; сега, след N на брой десетилетия/столетия, тяхното творчество е остаряло по най-различни параметри (темпо, светостроене, сюжетна композиция, идейност) спрямо това на творците, които са израснали с техния пример и са го донадградили

Поне тези, които аз чета

Стефан — Today at 2:08 PM
За мен това не е вероятно

Delipha — Today at 2:09 PM
Мисля, че големите фентъзи поредици, към които влиза и Малазан са твърде комплексни и контрастни за да се получи добър сериал ако следваме днешните стандарти.
За туй и казах "по-добре не"

Commodore_Goodheart — Today at 2:09 PM
"На вкус и на цвят приятели няма" - руска поговорка; допускам, че тук ни се разминават границите като читатели чисто естетично, а вероятно парадигматично и мирогледно

Стефан — Today at 2:09 PM
Едното камионче няма общо с другото - твърдението ми не е че в момента няма по-добри писатели от Толкин, каквото и да означава това - просто се пише по друг начин и за друга публика, да, заради наслагвания.
За да го доведем като идея до абсурдност - Ериксън не е по-добро фентъзи от Илиада, самото сравнение не съществува.

Тони — Today at 2:12 PM
Воркосиганската сага с удоволствие бих я гледала също - представям си го като някакъв микс от Шерлок, Тирион и не знам, онзи телевизионен Мерлин дето е adorably derpy, ситуирано в шарения галактически свят на Игрите на Глада и там другите нови "смешни шапки"

Gallean — Today at 2:12 PM
Във Воркосиганската сага има гейове, силни женски герои, транссексуални, флуйд сексуални (по-точно хермафродити), оцелели след обезобразявания, след сексуални нападения и мъчения и тн.

Commodore_Goodheart — Today at 2:12 PM
[в отговор на коментара на Стефан относно сравнението между Ериксън и Илиада]
Това бих могъл всъщност да го оспоря - на ниво четивност, със сигурност; на ниво идейност - пак съм убеден, че ще се аргументирам; на ниво композиция - не е ясно, ще ми трябват няколко години академична дейност.

Но като цяло, за мен като читател Ериксън безспорно > Илиада.

Delipha — Today at 2:13 PM
Хора, аз не съм голям литературен разбирач, ама тоя спор е малко безсмислен

В тоя ред на мисли, може би някъв адекватен reimagine на Нарния като entry level фентъзи. Ама пък твърде малко черни хора в него и твърде мн Исуска XD

Стефан — Today at 2:16 PM
10 години само филми по Хайлайн и ще оцелеем.
Там 1 герой може да е всичкото

Тони — Today at 2:16 PM
Така е. Ама са ли достатъчно ядосани на света, че да е модерно? Но пък нишката с "по-добре умен, сладкодумен грозник, отколкот тъп хубавец" е много актуална.

Стефан — Today at 2:16 PM
Което е ли по-добро фентъзи, кой слага скалите?
[отговор на мой коментар по-горе, относно Ериксън>Илиада аргумента]

Gallean — Today at 2:17 PM
Във всичките му книги има общо 3ма героя, които се казват по различен начин и водят един и същи разговор, независимо на луната, на земята или в космически кораб... :Д [относно Хайлайн]

Стефан — Today at 2:17 PM
Аз мога да твърдя че езиците на Толкин са много по-истински примерно?
Или за да е още по-арбитрарно - че в морално-етичен план е много по-добра литература.
ПолЕзНа за дЕцаТа един вид.

Commodore_Goodheart — Today at 2:19 PM
В морално-етичен план все още не съм видял автор (известен такъв), който да надминава Урсула Ле Гуин (която също е "класик", де).

Което просто означава, че по този параграф досега не е имало прогрес в литературата.
Както например в света на науката буксуваме на тема ядрена енергетика и студен синтез, да речем.

Ditto за изкуствените езици.

Gallean — Today at 2:19 PM
Предвид моралното, етично и емоционално ниво на масовия зрител баш истории като за деца му трябват.

Commodore_Goodheart — Today at 2:19 PM
ПП. Не е литература, но драконовият език в TES V е доста "автентичен".

(Бележка: Емотиконките са изтрити, защото тукашният форум не може да разпознае синтаксиса им.)

По-нататък основният ми дискусионен партньор не направи повече включвания, а останалите участници разводниха темата с коментари за "коя поредица (ще/трябва да) ѝ (на)правят сериал и заслужава ли това".

ЕДИТ: Е, появи се все пак някакво "продължение":


Joro — Today at 4:20 PM
Гледам да не се включвам, щото не разбирам толкова, ама според мен "качеството" устойчивостта на автора във времето идва до голяма степен от zeitgeist-а. Ако сега имаше Толкин, надали щеше да избие рибата така, както е в момента с Властелина.

Допълнително, всеки има dud-ове
Примерно Ериксън и трилогията за Карканас.

Commodore_Goodheart — Today at 4:44 PM
Моето сравнение не беше буквално. Като казвам "днешният Толкин" имам предвид автор, който да окаже (или вече оказва) влияние, каквото Толкин някога е оказал на литературата.

За мен - и това е подчертано лично виждане - един такъв пример е Брандън Сандерсън. В крайна сметка, да събереш 42 млн. долара от Кикстартър (при 1 млн. поискани) все трябва да е някакво мерило за доколко влиятелен/известен си в литературните среди. При това без нито една екранизация или гейминизация на творчеството си.

Joro — Today at 4:50 PM
Ми, де да зна. Вярно, малко съм гледал негови лекции/интервюта, но по това, което казва оставам с впечатлението, че през свободното си време е ето така от маркет рисърч и прочие неща.
[Показана известна картинка-меме на персонаж, поизперкал от конспиративни теории]

И си вадя извода, че не е добър автор, а умен автор.

Commodore_Goodheart — Today at 5:04 PM
В неговите си лекции към New Birmingham University (където е щатен преподавател) той сам твърди, че има единствено смътни разбирания от пазара. Може да (се само)заблуждава, но може и да казва истината. Аз лично приемам, че е умен автор именно в занаята си, а не в trend chasing-а. Charles Stross ми е пример за писател, който е писал книги заради trend chasing и си му личи.

Стефан — Today at 5:10 PM
Толкин е хиперспецифична и късметлийска комбинация между ерудиция, лични етични и естетични търсения и откачено мечтателство. А и в момента е доста трудно "бавното" творчество.
Сузана Кларк е май единственото нещо, което ми хрумва в жанра след 2000-та с такова писане - не говоря като вкус за съдържанието.
Ама би била твърде мрачна мисълта че сме си изхабили вече цивилизацията в това отношение, все някаква уникална комбинация от епични статове ще се появи


По повод финалният коментар на Стефан, мога да репликирам по един-единствен начин: WTF?

Нима иска да каже, че в днешно време няма творци с такава комбинация от качества? Нима претендира, че е изчел ЦЯЛОТО световно творчество и нито един от авторите не отговаря не неговите критерии? Я да ми каже, колко точно самиздат книги е прочел? Или построява тезата си само върху "популярните" неща?

Горните въпроси са реторични, нямам намерение да ги задавам в Дискорд или на живо, защото, както за пореден път подозирам, става въпрос за различни мирогледни парадигми. Конкретно в случая оптимизъм vs. песимизъм: хора, които вярват, че вече сме изживяли творческия връх на цивилизацията си (какъв екзистенциален ужас!) vs. хора, които смятат, че постоянно покоряваме нови върхове. Аз твърдо съм от вторите.

Единственото, което ми пречи да защитавам тезата си, докато остана без дъх, е липсата на време да прочета достатъчно художествена литература, за да могам да заливам опозицията с океани от примери. Никога не съм бил добър фактолог, обаче. Моята сила е в интуицията и холограмната доказателствена база на ноосферата.

Поредното огорчение. :(

Ами, мислете си, Толкинови ултраси, че вашият Месия е Алфата и Омегата. Това е предимно във ваш ущърб, да живеете в сив хоризонт. Ама създава и проблеми за бъдещите поколения, които разчитат на вашата подкрепа да станат следващите титани на изкуството, обаче вие сте твърде заети да се кланяте на старите идоли.