choveshkata.net

Sat Dec 21, 2019 6:51 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Dec 21, 2019 6:51 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Нефантастика - Докосвания.

Книжни: Ами то почти всичко на Светлинките няма значение в каква фантастична/фентъзи среда е поставено, тя е само фон за отношенията. Краси много харесва Дивна. Това ми излиза при "готин" + "деен".
Аз много харесвам Аурелион 1 и 2. 3 е по-специфичен и наблъскан с герои.
Черният куфар е забавна по своему и не е фантастична.
Кристалите е трилър. (Не искам да правя разбор на всички книги...)
"Групата от ада" е забавна.
"Невидена река" не е кой знае колко фантастична.

Електронни: more.

Sat Feb 22, 2020 11:24 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:24 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Кради като артист" - Остин Клиън
Съветва да не се отказваме от хобитата си, затова възвръщам плетенето. Ако не друго, зимата ще ме топлят терлици. Също почвам да си водя календар и боррдови дневник. Иззвадих си 26 съвета/цитата които биха работили за мен. Също и използвах като цитат два негови съвета и изградих абзаци в историята ми Кротката около тях. Буквално на страница по нещо. Първоначално подходих скептично и бях разочарована от формата и едрия шрифт с малкото текст. Въодушевена съм.

Mon Mar 31, 2014 10:54 pm Re: За Филмите и Хората... Mon Mar 31, 2014 10:54 pm Re: За Филмите и Хората...
Amélie (2001) - сред нещата, които се появяват ярко точно навреме (това уточнение - понеже всичко си е "точно навреме") в живота ми.

Прегръщам ви с тоя филм. (-:

http://www.tubeplus.me/player/314175/Amelie/ - гледай онлайн

Tue Feb 25, 2020 10:38 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Tue Feb 25, 2020 10:38 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
В началото това с Алекс-преди и Алекс-сега за малко да ме загуби. Не мисля, че точно там бе мястото на спомените. За Балтазар, принца, когато в резюмето пишеше, че физиците ще му търсят дарба, не си го представях като бебе, а като възрастен крал на който му кефнало просто така да има дарба. Радвам се, че сгреших. Не ми омръзна да чета и е леко, приятно четиво. Авторовата реч с описанията и сравненията бяха гениални и смешни. Бих извадила доста цитати, но ще се въздържа. Само: Тия физици и най-простото нещо го преиначаваха в сложно научно и тези астрономически предсказания...не ми допаднаха. Твърде много герои с кратки роли, някои от които като онзи дето обявил война на Шефа като завзел всички други светове - също не разбрах защо бе включен. Ако има продължение и там изиграят важна роля, добре. Явно не харесвам второстепенните герои. Харесвах на змея, а глупавият принц взе че му отряза два пъти главите, па му доведе и тъщата. Даже не разбрах как стана романса на дракона и ламята, и как Алекс се ожени за Шефа - хей така "хоп" много бързо стана от нищото. Той пък вечно не разбрал се впуска да спасява хората и забърква големи каши. Симпатизирах на Кольо, сфинкса и Станка, Нора, Змея, Шефа и Влад, гарвана. Юджийн ми стана любимец, може да е напудрено конте, но при всяка негова намеса прихвах да се смея, пък и си разбира от работата като адвокат. Това трябваше да бъде хвалебствено мнение. Хареса ми книгата.

Tue Mar 17, 2020 7:25 pm Re: Културни събития Tue Mar 17, 2020 7:25 pm Re: Културни събития
На горните не знам, но на долното - задължително, да се планират всички кабелни оператори и интернет доставчици:

Moro от ТаВанА (с)ВИРтуалЕн коНцЕрт /FB&YT livestream/


20 март 2020, 19 ч.

Tue Sep 14, 2021 11:16 am Re: Културни събития Tue Sep 14, 2021 11:16 am Re: Културни събития
Интересни събития и покана от Полския институт по повод 100-годишнината от рождението на Станислав Лем

Изложба на Красимира Друмева - "Поглед от звездите" [/b]

Изложбата “Поглед от звездите” е вдъхновена от необятното творчество на полския писател, фантаст и философ Станислав Лем. Представени са 11 творби, изпълнени с дигитална техника. Авторът – Красимира Друмева пресъздава своята идея, че бъдещето вече е тук. Именно затова в процеса на създаване на картините тя използва фотографски колажи от нашата реалност, за да изобрази бъдещето, което вече е факт.

Красимира Друмева е художник, графичен дизайнер и преподавател. Работи в областта на печатната и уеб реклама, запазен знак, плакат, фотография и живопис. Преподава графичен дизайн и визуална комуникация във Великотърновския университет, ръководител на катедра „Графичен дизайн и визуални комуникации”. Автор на множество академични статии, учебни помагала и книги, предназначени за студенти и млади дизайнери. Има осем самостоятелни изложби, носител е много награди.

Изложбата продължава до 8 октомври 2021 r.

Паралелно в Полския институт (София, ул. "Веслец" 12) ще се прожектират безплатно и 3 филма по случай годината на Станислав Лем и 100-годишнината от рождението му:

14.09.2021, вторник, 19.00 ч. (след откриването на изложбата „Поглед от звездите”)
„Авторът на Соларис” – реж. Борис Ланкош, документален, (2016, 56’, български субтитри)

15.09.2021, сряда, 18.30 ч.
„Болница Преображение” – реж. Едвард Жебровски (1978, 90’, с български субтитри)

16.09.2021, четвъртък, 18.30 ч.
“Тестът на пилота Пиркс” – реж. Марек Пестрак (1978, 95’, с български субтитри)

Допълнение: статия за Станислав Лем в бр. 30 на "Литературен вестник" - Лем: метеор или звезда?, Станислав Береш

Fri May 13, 2022 4:55 pm Re: Културни събития Fri May 13, 2022 4:55 pm Re: Културни събития
31 май: Вечер, посветена на Александър Бурмов

Клуб "Ефремов" ви кани на вечер, посветена на поета Александър Бурмов - дългогодишен клубен член, изключителен (без преувеличение) поет и човек с много интересен житейски път (а освен всичко друго - един от близките хора на Наско Славов). Той си отиде преди години, без да му бъде издадена нито една книга, но стиховете му са преписвани и четени от поколения фенове и някои се знаят наизуст и досега. Със сигурност някои от вас си спомнят лекциите му, посветени на теорията на поетичното писане, които бяха събитие навремето. Вдовицата му направи сайт (http://aleksburmov.blogspot.com/2014/01/40-1972-74.html), на който помести голяма част от творбите му, но не всичко - има неща, които тепърва ще издирваме на хартия с идеята един ден да ги издадем.

Срещата ще се проведе на 31 май в галерия "Сезони", намираща се в двора на Културен дом "Средец" - повечето от вас знаят къде е. Ако всичко мине по план, ще има актьори, които ще четат стиховете на Бурмов, ще има музикален съпровод и ще присъстват вероятно немалко поети и писатели, вкл. и известни такива. Ориентировъчно засега началният час е 19 ч., но това може да подлежи на корекция - ще пиша допълнително, ако има промени в информацията.


ВАЖНО! Към днешна дата - 30 май 2022 г. - актуалният час за начало утре е 18 ч.

Fri Jun 13, 2014 10:18 pm Re: Не-културни събития Fri Jun 13, 2014 10:18 pm Re: Не-културни събития
Пловдив, Капана, 7-17 юни
Проект 0



"Проект 0" - подготвяната в продължение на 4 години необичайна художествена намеса в публичното пространство на художника Кирил Кузманов, кураторката Владия Михайлова и фондация "Отворени изкуства" най-сетне беше открита в квартал Капана в Пловдив на 7 юни, съобщиха организаторите. Гигантско двустранно огледало с височина 10 и ширина 5 м прегражда уличката "Златарска" в най-тясната й част между ул. "Георги Бенковски" и ул. "Христо Дюкмекджиев". Тя ще бъде изложена там от 7 до 17 юни.

Огледалната стена следва контурите на сградите, паважа и тротоарите и на улицата и е вдъхновена от особеностите на историческия пловдивския квартал, в чиито криви улички посетителят лесно се губи. Според художника Кирил Кузманов, който често работи с намеси в градската среда и "невидими" концептуални творби – дипломната му работа за специалността "Скулптура" в НХА представлява воден надпис, който се изпарява – проектът е своеобразен визуален капан в Капана, чиято цел е да накара минувачи и обитатели да се осъзнаят като част от градския контекст.

Това не е единично произведение, а процес, казват авторите, тъй като концепцията му е да бъде първата голяма инсталация в публичното пространство, изградена с частни средства и задружното участие на хора от общността. Създаването на 50-те огледални фрагмента от стената е заплатено от различни български и чуждестранни граждани и след демонтирането й те ще заминат при новите си собственици в градове като Брюксел, Берлин, Виена и Ню Йорк.

Целта на "Проект 0" е да предизвика дебат за градската среда, изкуството в нея и активното участие на гражданите в оформянето й. Поради това 4-годишната историята на осъществяването му е представена в документална изложба Центъра за съвременно изкуство "Баня Старинна" в Пловдив, а в рамките на проекта днес там се проведе и конференция на същата тема с участието на градската управа, теоретици, куратори, мениджъри, урбанисти, архитекти и художници.

Fri Apr 10, 2020 3:01 pm Re: За Филмите и Хората... Fri Apr 10, 2020 3:01 pm Re: За Филмите и Хората...
А ние с Ани тия дни изгледахме петте филма, правени по „Здрач“ . И сме дружно очаровани колко красиви са – като природни гледки и операторска работа. (Може би само в последните два качеството леко се килва.)

Аз се изненадах и от кадърната актьорска игра; а сценариите са супер стегнати, диалозите - живи. Със сигурност вдигат нивото на първите две книги от поредицата. (За третата съм на кантар. Четвъртата я стесняват неприятно – все пак тия 150 нови герои имат нужда от екранно присъствие, за да ги видим като личности, а не просто за цвят. Но пък последната книга в поредицата е тухла от 700+ страници; такова нещо има нужда от минимум трилогия, за да се хване достойно; или още по-добре, сериал. Впрочем The Host имаше същия проблем.)

Та, ако не сте гледали - гледайте. В повечето отношения са далеч по-добри от (Внимание! Следва светотатствена мисъл) „Потърите“. ;)

Sat Feb 26, 2022 6:25 pm Re: Share the Joy Sat Feb 26, 2022 6:25 pm Re: Share the Joy
The Best of World SF, Vol. 3 , acceptance:

Hi Elena and Kalin,

I had a chance to read "Two Moons" (on Compelling SF, as it happens!) and really loved the story and the world-building. So I would like to indeed take it for The Best of World SF: Volume 3, for 2023 publication.

Payment will be around 5c/word, for non-exclusive anthology reprint rights, with a further option on foreign language anthology rights (paid at an additional rate if/when one happens). I can offer the same fee for the translator (in this case, I guess it's up to you how you split it?).

If this is acceptable, I just need an author and translator bios, 1-2 paragraphs each, up to date to 2023.

Once I deliver the anthology to the publisher, their rights person will be in touch to handle paperwork and payments.

Let me know? And many thanks!

Lavie.

Wed Aug 20, 2014 11:32 pm Re: Пратчет Wed Aug 20, 2014 11:32 pm Re: Пратчет
Разговори в Goodreads

Любовта към Пратчет е голяма и то само от 13 прочетени книжки. :)

О! Ами че това е кажи-речи четвърт от цялото му творчество. :D (А повечето автори могат само да мечтаят да напишат толкова...)

Аз съм расъл с Тери, буквално. Купих си „Ерик“ на 11, в колежа си писах реферата по „Музика на душата“... а сега точа зъби на Snuff. ;)

Ще се радвам да обменяме и други препоръки. :)

Тогава споделете любима книга, моля. :)
Тук е Чудовищна команда. Нищо, че края малко ме разочарова, но преживях го. Някак си.

М, сега видях отзива ви за „Чудовищна команда“. :)

Аз не помня да съм изпитал разочарование – може би и защото не съм свикнал да виждам романтични двойки при Тери. (Ангуа и Керът бяха големи сладури в една от средните книги за Стражата, докато се сближаваха... но после Тери спря да пише за тях.) Представих си обаче защо такъв финал ви е разочаровал. Fair enough, поне няколко мъже в четата биха били по-пъстър урок.

А може би не се разочаровах и защото също като Пратчет, гледам героите в книгите (и хората наоколо) преобладаващо като индивидуалности и по-малко като мъже или жени. В това отношение Стивън Ериксън е зашеметяващ в Malazan Book of the Fallen – неговите не са мъже или жени, те просто са образи ... :D

Хм, ето и първата препоръка, свежа-свежа: „Малазанската книга“. Хем ще видите кой е първообразът на сержант Jackrum. ;)

(Disclaimer: Докарал съм само до книга пет. Не знам как е нивото до края.)

А пълният списък с препоръки ми е ей тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4175

:)

Tue May 05, 2020 6:52 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Tue May 05, 2020 6:52 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
А знаеш ли колко мои усилия влече фактът, че си решил да използваш текстообработваща програма, която не само няма мобилна версия, но и е несъвместима (поне относно Track Changes), с всички останали, които ползвам? Но аз си направих труда да я разуча и инсталирам на всичките си (споделени) устройства, които го позволяват, и да имам някое
от тях под ръка във всеки един момент, когато редактирах активно. Нито за минута не ми е хрумнало да те помоля да работиш в Word, само защото на мен така ще ми е неизмеримо по-удобно, и ще ми спести време и усилия. Не, зачетох принципната ти позиция, и се съобразих с нея.

Относно „работата през телефона“ – вече се извиних в мейла, че мързелът ми те е затруднил, и обещах да не се повтаря. Но ако искаш да обнародваш още нещо от кореспонденцията ни, което те е подразнило – давай. Дано пък поне някой се научи как НЕ СЕ прави.

Всички съекипници може да са спокойни – повече няма да спомена думите „работа“ и „телефон“ в едно изречение. Не бойте се. (Обаче ще продължа да си работя така, както аз намирам за най-лесно, удобно и целесъобразно, и да ползвам каквито устройства намеря за добре, без да ангажирам никого с това. Благодаря.)

Mon May 11, 2020 11:32 am Re: Николай Теллалов Mon May 11, 2020 11:32 am Re: Николай Теллалов
https://choveshkata.net/blog/?p=6789

[quote="През 2018 г. озаглавено "С днём!" me"]Знаете ли с какво е известен 28 юни?
Слави се рожденият ден на Николай Теллалов ^_^
А неговата спътница Лора дори го изпреварва :D [с два дни]

Благодарим, Ники, че си написал змейските книги, Наното и всичко останало, на което могат да се радват читателите ;) Продължаваш да вдъхновяваш много хора. За някои от тях змейските книги са не просто литература, не просто приятели, а олицетворение на най-свидното им, на техните въжделения.

Това ЧУДО не бива да среща своя край, затова електронните книги продължават да са достъпни, но е време да осигурим на хартия изчерпаните заглавия: „Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“!

Защото обичаме да събираме книгите и хората! И това е вълшебно!

За да задвижим допечатка на Дракончето, са необходими 50 предварителни поръчки. Това означава да сте сигурни какво и колко искате. Моля пишете ни до poslednorog -в- gmail.com.
Целият процес ще трае няколко месеца. Не можем да прогнозираме колко, затова ни пишете от адрес, който ще продължавате да ползвате до излизането на книгите. Около 2-3 седмици преди отпечатването ще се свържем с вас да ви помолим да предплатите своите поръчки, за да има с какво да покрием разходите. Бъдете отговорни! ;)

„Царска заръка“ се нуждае от цялостно преиздаване. Отново ще мине коректура, ако е необходимо, и ще се предпечата наново, малко по-голяма е, затова и разходите ще са повече. За нея също ще са необходими поне 50 предварителни поръчки.
Събирането на необходимите средства за печата, технически разходи и авторския хонорар ще бъде улеснено, ако закупите от нас останалите змейски романи на Теллалов – „Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“; а и разбира се, други налични книги на Човешката библиотека. (В този списък наличностите са по-рехави, но да видим дали ще нацелите нещо, което го няма ;) Миналото подкрепя бъдещето ;)

Не можем да прогнозирме цени на все още несбъднатите книги, но в ЧоБи винаги важи правилото да са достъпни и щадящи читателските финанси.
Така че с умилено нетърпение очакваме вашите поръчки – не се страхувайте от този ангажимент. Той е в името на книгите и читателите ;) Ще дадем всичко от себе си!

Кой не е чел Теллалов?

Как да подхождате при поръчка: разгласяте сред приятели, роднини, близки, познати и ги запалвате по идеята ;) Разказвате им колко много обичате тези книги, колко са важни за вас и за световния мир ^_^ Колко много може да се научи от тях и как завихрят въображението. Прочетете им избран от вас откъс, използвайте чара си, за да ги омаете и привлечете за каузата :D Ще се впечатлят колко сте начетени и ще ви поникнат помощни летателни средства или направо ще се изстреляте в някой космос ;) Ще почувствате целебната и облагородяваща сила на знанието, че сте направили добро дело. Ще зарадвате някого. Ще постигнете нещо в живота :lol:

Събираме поръчки до [...]. Лято е, топло е – мързеливо, но змейско време ;) Докато хващате гората и планината, споделяйте и препоръчвайте! За доброто трябва да се разказва, за да се умножава.[/quote]

Thu May 28, 2020 10:20 am Хорър конкурс за младежи Thu May 28, 2020 10:20 am Хорър конкурс за младежи
Здравейте! Отдавна не съм писал тук, но мисля, че този конкурс може би ще представлява интерес за някои от вас при положение, че тук има доста млади хора, пишещи.

Ние от клуб LAZARUS търсим бъдещите родни таланти в литературата на ужаса. Защото не е достатъчно един автор да се развива, да градира и да нараства постоянно като творец - той носи в себе си дълг и отговорност. Отговорност към писаното слово и дълг към бъдещите поколения, които ще го наследят и ще тръгнат по същия творчески път.

Затова - провеждаме конкурс за разказ до 2000 думи, чиито участници да са с възрастова граница между 13 и 19 навършени години към датата на обявяване на конкурса. Време за провеждане на конкурса - между 24 май и 1 октомври 2020 г. Разказът не бива да е публикуван никъде досега, под никаква форма и да не е печелил награди в други конкурси. Формат на файловете на изпратените разкази — .doc, .docx, .rtf, шрифт: Times New Roman, Arial, Calibri, размер на шрифта —12. Допускат се до 2 разказа от участник, като евентуално ще се спрем на един от тях.

Награди:
- книги от членове на клуб LAZARUS;
- четене на отличените произведения от конкурса на Хелоуинско литературно четене в София;
- публикуване на сборник с отличените произведения, като всеки участник ще получи безплатни бройки от въпросното издание.

Изпращайте разказите си като прикачени файлове на имейл clublazarus -в- mail.bg заедно с ваша кратка творческа биография към момента в свободен стил.

Thu Nov 27, 2014 7:03 pm Re: Песента на ханджията Thu Nov 27, 2014 7:03 pm Re: Песента на ханджията
4 декември: премиера на „Песента на ханджията“

Сега създавам събитие в Goodreads.

А утре сутрин ще я разглася в местата от списъка ми. Давайте и вие.

(На някого пише ли му се прессъобщение до медиите за понеделник? Ако да – нека прати черновата в poslednorog, до неделя.)

Mon Aug 03, 2020 8:29 am Re: НФН Mon Aug 03, 2020 8:29 am Re: НФН
За всеки, който си мисли, че нашите НФН са имали проблеми: елате да
видите резултатите от Хюготата. Започвайки с Best Related Work... :///

И така:

Anyone here who voted for the Hugos and wants to discuss them from a more critical perspective?

Particularly the Best Related Work category?

Looking at the winner (a very short speech) vs. the other nominations (four full-length books and a documentary), I started wondering what people vote for. A work's impact? Its content? Or something else? And to what extent are they familiar with the other nominations before doing their final choice?

(That last question was prompted by an observation that both JMS's autobiography and The Lady from the Black Lagoon (and even Joanna Russ ) seem to fall in the same ballpark as Ng's speech, content-wise.)

I need some more thinking about this, but I think we as a fandom need that boost from Jeanette Ng's win. I mean, even the hosting fiasco itself has shown that we still have a long way to go. I did vote for JMS's book 1st, but I can see the benefit of the current winner.

Just today I watched an excruciating panel with a female POC panelist got talked down by a white male panelist- the chat room was really angry - so yeah....I am for it.

I've always believed that we should support the work and effort of others--especially when they're trying to set injustices straight or shed light on less visible aspects of our world. When I look at the six nominations, I see a vast disparity in the amount of work involved. Actually, my first reaction was, "So ... now we reward scandal over effort? Like, uh, the rest of the Internet?" That's why I'd really like to hear more people's reasoning. (This morning, I mentioned on the panel on Buldingromans and growing up in YA novels that part of growing up is learning to challenge your own beliefs. The situation with the Best Related Work votes has challenged some of my deepest beliefs. I'd like to learn from it, and perhaps even grow up. I hope it can do the same for other people, too.)

And Becoming Superman is a particularly poignant example of a life devoted to setting things straight. Just think about Sense8.

For me, it is not just the effort, but the impact. After all, if we look back on this time in 20 years (or in 5), will we see the speech as a catalyst in recognising and actually changing some of the more harmful or exclusionary behaviours in our community? I think so.

I suppose much of it comes down to how each voter defines "Best" for themselves. Most personally resonant? Most effort in? The thing that is most likely to still be referred to 20 years down the line?

How much weight do you put on impact vs. how much on effort? I don't believe it's just effort myself. My problem with Ng's speech is that (if I remember correctly) it took all of five minutes to write. Whenever we reward that, why should anyone even strive to do the work?

Unless we get to a point where 5-minute works (and I think writing a speech actually takes much more than the time of delivery) are consistently winning, I'm not overly concerned about people choosing to stop working on longer things.

I wouldn't accept the '5 minutes to write' argument - those 5 minutes were the product of many years of practice and refining her craft

The last few years have seen We Have Always Fought and Archive of Our Own winning, and I saw Ng's speech as part of that trend. It was about the field now rather than about looking back. Best Related Work is a difficult category to define, so we end up having to define it ourselves every year.

People will still create around what they love, whether that's books or speeches or archives.

I think the difficulty in defining "Best Related Work" is part of its value - we need a category which is fluid and dynamic

Thank you for answering some of my questions above. I think this one still remains unanswered: To what extent are voters familiar with the other nominations before doing their final choice?

That I suspect comes down to the voter

How many voters actually read all of the nominees in Best Series?

As in, all entries in each series?

I will admit to not reading everything in the category because I focussed on fiction. But then, my personal definition of the category comes down to what the works are and represent rather than their contents specifically. Which...may just be an excuse for not having the time.

I think that's precisely where my problem lies. Many of the other works in the Best Related Work represent the same issues--only in greater depth and breadth.

JMS goes as far as to expose the Nazist streak that has forever marred the family he grew up in, and what it cost everyone around him.

Which is really funny when you put it side by side with Ng's speech.

@Marguerite (CNZ WSFS, Glasgow) I didn't, and I didn't vote in that category. But I'm curious to hear your particular answers: how about you yourselves?

I voted for Ng.

I didn't vote for Best Series because I didn't get to all the works. In every other category I voted in, I read all the works.

However, without the need to vote, they probably wouldn't have even crossed my path. I saw the speech live and it had impact in the field I interact with.

So suppose it goes back to the wider effect of the work, as it did with We Have Always Fought and Archive of Our Own.

At any rate, I highly recommend Becoming Superman : it's the most fictiony non-fiction--in terms of liveliness and sheer enjoyment--I've ever read, save for David Zindell's Splendor . (Oh, and it's full of terrible things happening--but not breaking one's spirit.) Now that the deed is done ;), we can at least honor the rest.

I'm also into the more popular categories and don't read much non-fiction. In fact I never read all the works in a category I vote on. If I didn't get to read/see something, I don't vote for it. Simple.

I tend to see the Hugo Awards as a popularity contest, thus the easily obtainable works have the best chance of getting to me. And Ng's speech was pretty unavoidably clearly rememberable too.

Which brings me to my other quandary: What makes a particular thing popular? If it's us people/audiences--are we happy to go for the easy choices? What kind of world does that lead to? (I'm asking these questions as someone who helped run the Bulgarian national awards for speculative fiction 3 years in a row; and I've banged my head against similar situations and questions for at least 20 years.)

Because in a popularity contest, a scandal should always prevail over a more subdued entry, right?

That isn't new. Not sure how to change it in a world that is going with social media popularity. I can only do what feels fair to me.

If you look at the internet, most people want most everything for free. Admittedly even in the fiction categories I've only read the short stories because of the free Hugo bundle.

I dunno that a scandal should always prevail. But yes, it does attract attention.

I'm not sure it would. If a scandal makes people feel bad, it might attract attention but repulse voters (of course, it would probably also repulse nominators).

But publicity and familiarity certainly help, and I suspect that many voters this year were present at the speech last year or heard about it soon thereafter.

It's also to do with distribution - if the people to whom the speech appealed were only interested by the speech, they probably all voted for it. If the interests in the other items were more spread out across multiple works, it would have correspondingly spread out the voting.

Which, if I'm reading the stats right, is about what happened.

Why should "impact" matter? That is not something I consider when deciding the best work.

@Marguerite (CNZ WSFS, Glasgow) Doesn't that even out during the later stages of the ballot counting? I mean, if a lot of people voted for any of the longer works in higher positions than the speech, wouldn't their votes eventually surpass the speech?

@Tommy Persson If we look at "Best of" lists, it is often the longest-standing items, i.e. those that have had the greatest impact and are still remembered X months or years later. Some people may choose to use similar criteria when voting on a single year's awards.

Obviously, every voter is entitled to use their own criteria, but this may be where some of the disconnect is happening.

If I'm reading the stats right, 150 people voted either only Ng or Ng first and No Award second. It's a lot easier and faster to consume than the books, that's probably part of the reason. (Personally I had JMS first and Ng second, both were worthy winners in my mind).

@Tommy Persson What do you consider when you vote? (I myself consider personal impact: how much the work affected me as a person. Plus the effort involved, the stylistic qualities, the content--especially in shedding new light on unfamiliar subjects or adding new perspectives--and a few other things.)

How well written it is, how good the arguments are, how interesting it is, how well it works as a "related work", and so on. With impact I did not mean impact on yourself, I meant impact on the world.

It's impossible to say however, whether anyone watched the speech specifically for voting, or if we all voted because we remembered it and it's impact.

@Kalin M. Nenov problem is that most people don't read all the works in non-fiction category (same as they don't read all the magazines and works that have been edited in a year) and then only vote for the few they know about; if everyone just voted their favourite as #1, and the Ng speech #2, it wins.

Yeah, that may explain things.

But voting "No Award" in a category where we have NOT considered all the nominations is a particularly disappointing choice. What are we telling the creators of those works?

That you care for that one vote very, very much, perhaps?

But that's an emotional response; the voting mechanism can handle that if it's only a few.

Is that how the Hugo system really works? I thought your second, third, etc. choices didn't affect the chances of your first choice.

Ayn Rand's writing have had a lot of impact on the world, does that mean people would have voted her work as "best"? I really do not get it? Badly written work can have a lot of impact.

@Kalin M. Nenov Not quite. That depends on how everybody else votes. After the first round the item with least number of votes disappears, possibly taking away your #1 vote, leaving your #2 vote on top.

Well,that was close to my point. When your first choice is gone anyway, why would it matter to you about your next choices?

The way I see a "No Award," it says: I've seen those other nominations, and they aren't good enough for me.

If I love choice A, hate choice B, and am ambivalent about C and D, I will rank appropriately. In that situation, I only really like one, but I care about the results of the others.

This year I didn't No Award anything. I haven't since the puppies, I believe.

I No Awarded a lot, because there were a lot of nominations I didn't like enough.

But I always made sure to give each a fair chance first.

Like I said, it's an emotional issue. If you feel enough for just the one thing, and wouldn't like the award to go tot anyone else, you could do it. It isn't really fair...

Other's may have done that too. Perhaps they simply hate non-fiction?

Only 20 people put No Award at the top.

And 11 had Ng first and then No Award.

As long as they've tried reading/watching those nominations first, I'm totally okay.

My point above was, if we No Award a nomination we haven't even tried, we send a very disheartening message to the nominee. "We didn't bother to look at you, but we don't like you anyway."

Can be interpreted as 31 people care enough about the awards to vote, but want to go on without this specific award; 11 voting for Ng because they cared about her outcry.

Some people No Award for categorisation reasons, so they may have been saying "these other works are good but we don't think that's what this category should be".

I can't remember if I've ever No Award-ed for "no accessible and functional version of these works has been provided for me to consider", but I've thought about it when given a three chapter, watermarked pdf for a work I can't yet legally purchase.

Haha, I used all of my willpower NOT to do that. Even when converting the PDFs on my smartphone app....

Joking aside, at least those nominees tried to give us something.

...

is that (if I remember correctly) it took all of five minutes to write
I can do some things very quickly, but it took me years of lived experience to get to that point. I am reminded of the probably apocryphal story of Picasso and the sketch of a dove

Hi Jeannette! Nice to meet you. :) I did not mean to attack your work personally; I was raising a question about the reasons we voters vote for a particular nomination. Also, I'm sure that every nominee in that category has taken a lifetime of lived experience to get to the point of writing/filming what they did. :)

Thanks, I'm not Jeannette - I'm saying I personally can do some things quickly that others can't do as quickly. Similarly I don't discount Jo Walton's Farthing because she wrote it very quickly, or reward another book because it took a very long time

Ah, sorry about the confusion.

So what do you personally look for in the nominations you vote for? And how many of them do you consider before making your final choice?
That got no response.

How many voters actually read all of the nominees in Best Series?
I actually did this but it was only possible because I had a decent head start going in - I finished on July 16, I think.

Which is totally wonderful. I don't mean to imply that nobody manages to read them all, just that it's one of the categories that fewer people will have a fully-informed background on due to the sheer time / money involved in reading so many books.

I won't vote in a category unless I've read/watched all of the items. Or at least the majority of a series

I also voted Becoming Superman #1 (and Arwen Curry's doc #2) but after the hosting fiasco, I was happy Ng won

For the record I'm fine with Ng's win. It wasn't my first choice but between the Retro win and GRRM going on and on about Campbell it felt sort of cathartic

The win for Ng is the perfect counterpoint to all that other nonsense.

This is what happens if you let everybody vote -- and, therefore, this is exactly what ought to happen.

What a disappointing year it would be if all my first choices won. What a shortage of new-things-to-learn that would represent.

Well, if you only vote if you have read all works in the category it does not matter who wins. I only vote if I at least have started reading all works (related works) and for the top four a I always read everything before voting.

...

Late to the party but I vote for things I've at least started to read/watch. If I haven't seen it at all I simply leave it off the ballot (meaning that in both dramatic categories there was only one thing on my ballot; one of them won).
Not on the ballot = I missed it, it didn't interest me but there's probably nothing wrong with it (dystopian/postapoc, milSF and horror go here) and/or it wasn't provided in a format I could access (netgalley links go here)
No Award = I'm offended that the things below this line exist (Puppies go here, I haven't voted No Award since Helsinki)

One thing I haven't seen anyone mention in the context of Ng's speech is the bravery it took. There is real, genuine effort in - as a new author - standing up in front of your primary audience and saying words that you believe they will find offensive to their traditions.

I also only vote in categories where I've read most entries, which meant that since my life kinda exploded this spring I only voted on Novella (since I'd read most of the entries already) and Short Story (could read them all at the end of the nomination period).

@Kai Wodicka Above, I gave the example of JMS exposing the Nazi secret in his own family. There're a LOT of other brave things in that autobiography

I never said there weren't. All I said was that I didn't see that particular thing brought up in the discussion. If it was, and I missed it, I apologize.

The win for Ng is the perfect counterpoint to all that other nonsense.
Though I'd have rather not had the other nonsense. Ng's speech was true and important, but I think renaming the award should have been sufficient acknowledgement - if the toastmaster had actually used the Astounding name.

Hi I don't vote in a category if I didn't have at last tried everything in a category. No awards is for thinks I really don't want to win. I used it 4 times this year(2 winners) and I voted in everything except the editors. Yes I did only read a excerpt in most Series. I thought this was fair.

My reason for no awards: I found this boring (perhaps the harshed), I couldn't get in this series, and I read an expert and had not a bit of stuff in it that made me continue, the last was a bit complicated.

The last was I know the writing on this was good, but the ending left me completely numb. I can't care for the main character anymore and I will never pick up the continuation.
... And then the conversation drifted away.

За сметка на това голяма част от победителите в новозеландските фантастични награди Sir Julius Vogel Awards бяха фантастични . Като цяло – в пъти по-мой тип от „световните“ лауреати.

Изводи? :)

Wed Jan 07, 2015 11:27 am Re: Културни събития Wed Jan 07, 2015 11:27 am Re: Културни събития
Бордовата игра Bright Future , разработвана от екипа на Радомир Мирчев (по-известен като Гадина Проклета ;)), търси финансиране чрез Кикстартър:

https://www.kickstarter.com/projects/vermingames/bright-future/

И... вече го е намерила. :) Сега започват да гонят допълнителните си цели. Крайният срок е 6 януари 2015 .

Проектът е представен изключително професионално: браво на Гад и компания!

Размазаха... направо наритаха Кикстартър...

:) :) :)

Thu Sep 10, 2020 1:41 pm Re: Хроники на глухарчетата Thu Sep 10, 2020 1:41 pm Re: Хроники на глухарчетата
На каква възраст са децата, които са писали? Много различна. 21 автори, десетина са от 8 до 10 години, има от 11 до 16, а участва и Мария Белчева, защото винаги включваме някой от поетите ни да помага.
Да кажа, че историята не е поезия. Има лиризирани моменти, които са графично откроени, но иначе си е просто в рими и с неизбежни "анжамбмани" в изреченията. Чете се нормално.

Mon Jan 19, 2015 9:37 pm Re: Писателска работилница във Велинград, февруари 2015 Mon Jan 19, 2015 9:37 pm Re: Писателска работилница във Велинград, февруари 2015
Може. На мен ми казаха, че може всичко на място. Спомени им, че си била и преди и че между другото си добро другарче на Калин.

---

С какво ще пътуваме? Знаеш, че предпочитам влак, и дори съм ти писала да те питам, защото организаторите ме питат за автобуса дали искам. Калине

Wed Oct 28, 2020 4:50 pm Re: Не-културни събития Wed Oct 28, 2020 4:50 pm Re: Не-културни събития
Стръмновато и още без терасиране е, Дес. Твърдо за твоите юнаци и юнакиня мисля, че не е. То и за младеж по-малка от 16-17 г.не бих го пуснала ...

Wed Feb 04, 2015 10:54 am Re: Труд и творчество Wed Feb 04, 2015 10:54 am Re: Труд и творчество
Reader Competition

Тема: -
Срок: 1 - 31 March 2015
Резултати: April (?) 2015
Възраст: -
Вид творба: a short review (30 - 50 words) of a story
Изисквания: download a story from Alfie Dog Fiction during March; send the review to competitions -at- alfiedog.com including in your email the date you downloaded the story and the purchase number on your purchase receipt; you may enter as many times as you would like during the month - each download and review will count as a separate entry; "The winning entries will be the best constructed reviews not necessarily the most favourable. We want honesty not flattery!"
Награди: първа – £100; втора и трета - сборници (е- или х-, по избор)

Tue Jan 19, 2021 3:16 am Re: Любимите компютърни игри Tue Jan 19, 2021 3:16 am Re: Любимите компютърни игри
Poetic justice* и реквием на цялата съвременна гейминг индустрия в едно видео:

overpromise, sell, underdeliver Cyberpunk 2077

Време е за следващият game market crash. От 86-а насам мина явно достатъчно време. То така или иначе светът загива...

*Игра, чийто сюжет е за борбата срещу корпорациите и техният ефект върху света... а резултатът е именно продукт на корпоративна политика through and through.
Калински, ако ти писне, скипни на 37:57; аутрото е истински аудио-визуален шедьовър, макар и downer такъв...

Едит: За незапознатите, ето малко контекст да схванете пропорциите на тази социална катастрофа:
1. CDProject Red до този момент бяха "последният мохикан" в корпоративния свят на развлекателната индустрия, като се стараеха да следват понятия като "етика", "морал" и "pro-consumer politics" в кръвожадния бизнес на 21-и век*
2. CDProject Group (основният консорциум) държат GOG**, най-голямата онлайн платформа за игри без DRM (digital rights management) софтуер, тоест истински притежавируеми игри. Изчезнат ли CDProject (или ако си опетнят репутацията безвъзвратно... както сега), почти 15 години борба в името на електронните свободи и правото да притежаваш играта си като реален продукт отиват в (к)анала на историята
3. Cyberpunk 2077 е от почти десетилетие в разработка; за толкова време, при реална работа, играта щеше да е три пъти свършена досега (само че работата не е била реална...)
4. Технологиите, които са обещани във всичките промоционални клипове, съществуват и са реално прилагани от десетилетия. Всичките до една: от свръхдетайлни и гигантски светове до впечатляващо адектватен изкуствен интелект. Вижте Daggerfall от 96-а, потърсете Beta AI-то на Half-Life 2, скивайте гениалната loading оптимизация на Project Eden, хипер-симулативният свят (за времето си) на Deus Ex... Технологията я има, има я от десетилетия. Само че всичко е дим и огледала... и хора като *****, дето си мислят, че като в игра Х вкарат шепа идиотски кът-сцени със "сюжет" и това е върха на сладоледа...
5. Казват, че изкуството често отразява битието на времето, по което е създадено. Е, сещате се значи какво означава това за нашето съвремие, когато най-хайпната игра от Skyrim*** насам се появява на бял свят в такова окаяно състояние, обкръжена от аура на заблуди, полуистини и преиначени факти... Неслучайно такова ни е и самото ежедневие. Now, if only people could see that...

*(като прочетох едно интервю на анонимен служител през 20... и 15-а може би?, разбрах, че началото на края е още тогава започнало, но нали знаете проклятието на Касандра...)
**(някога абревиатурата означаваше Good Old Games, после... виж горната звездичка; re-branding плюс "нов курс на действие" и останалото е история...)
***(The Elder Scrolls: Skyrim излиза през 2011-а и формулата е абсолютно същата... с тази разлика, че a) беше пусната от компания с много по-слаба репутация, б) от самото начало целеше печалба, не уважение/доверие от феновете и в) всъщност обещаваше много по-малко и респективно имаше по-малък discrepancy между рекламата и крайният продукт... което показва как нещата blow out of proportion с времето. Ха-ха, демонизираният от Маркс образ на капитала ще вземе да се окаже истина...)

Tue Nov 02, 2021 12:51 pm Re: ЧоБи изяви (и издънки): 2019+ Tue Nov 02, 2021 12:51 pm Re: ЧоБи изяви (и издънки): 2019+
Сега вече сериозно.
Моля на фермерските пазари или на други събития, които не са изцяло книжни, Калин да не скача и стреля по хората с вариации на "Ако ни кажете кои са ви любимите книги, можем да ви препоръчаме заглавия". Това е агресия и тя няма място на ФЕРМЕРСКИ пазар. Има място евентуално на панаир на книгата. Също моля да се внимава с (буйността на) шегите към посетителите. И в никакъв случай да не бъдат обсъждани посетители, преди да са се отдалечили на 10 м те или други, заставали пред щанда.

Нямам адекватен вариант на застрелващото изискващо изречение. Може да бъде пуснато в ефира, но никога първо. Трябва да текне някакъв диалог и чак тогава да бъде изстреляно. Не карайте посетители на щанда да ви казват неща – не са нито на изпит, нито на разпит. Те едвам са се спрели пред книгите, това е твърде крехък факт. По цял ден стоя там и виждам колко трудно се спират. Потресаващо отчайващо и счупващо е.

Mon Apr 27, 2015 12:23 pm Re: Културни събития Mon Apr 27, 2015 12:23 pm Re: Културни събития
Oще малко новини – след интервюто за ShadowDance ( http://www.shadowdance.info/magazine/articles/intervyu-s-mladiya-avtor-jordan-zhelyazkov/ ), миналата седмица бях интервюиран и на живо в „България днес” по Бнт2:
https://www.youtube.com/watch?v=u-lEoEIbnBU
Разговорът се въртя както около книгата, така и около crowdfunding кампанията ми в IndieGoGo.

Колкото до самата кампания (като културно събитие ;) ) – вече достигна сумата от $1600 и остават още 20 дена до крайната и цел. Много ще се радвам ако начинанието ви допадне и решите да се включите/да го споделите:
https://www.indiegogo.com/projects/when-they-shine-brightest-a-fantasy-novel/

Tue Jan 18, 2022 12:05 pm Re: Песимизмът и литературата Tue Jan 18, 2022 12:05 pm Re: Песимизмът и литературата
Понеже и аз съм склонен към депресивност, допускам, че имаме различни дефиниции за „оптимизъм“. Всъщност ти какво разграничение правиш между „оптимизъм“ и „хепиенд“? (Понеже в книгите ти ясно си личи, че обичаш хепиендите и не си оставяш героите в блатото. )

Tue Jan 19, 2016 1:48 am Re: Писането като занаят vs писането като изкуство Tue Jan 19, 2016 1:48 am Re: Писането като занаят vs писането като изкуство
Привет,
Макар че тази тема е изоставена от две хиляди и тринадесета година реших все пак да изкажа моето скромно мнение по въпроса. Първо да подчертая, че това няма нищо общо с „комуникацията“ с вътрешното ми аз, които и да сте „за“ или „против“ тази дилема. Аз постоянно си водя диалози, монолози или други подобни, но мога да окачествя тези си състояния, само от бутилките вино или моментното си душевно състояние. Просто давам воля на мисъл, относно автори, които ме разочароваха от живота… добре де, от писанията им.
Това са писатели, които не само се ме вдъхновявали, но и чийто светове са изпълвали съзнанието ми, доста дълго време… и изведнъж… убиват всичко детско у мен.
Винаги съм била фен на Сергей Лукяненко… дори филма изгледах, който освен интересен руски рап за Светлана, нищо друго не остави в съзнанието ми. Ефектите бяха добри, актьорите – тоже (не мога да се отърся от руските думи в изказа си. Използвам ги доста често, за което се извинявам), но самият филм, като филм, при това в две части, не стъпи и на малкия пръст на произведението на споменатия автор.
Така, чакайки, с нетърпения негово ново произведение, аз си живурках с мисълта за предстоящата душевна… (тази дума не е добре да се използва), която ще изпитам.
Дозорите от тетралогията… станаха какво? На латински шест е хекса, но правилно ли е да кажа „хексалогигия“? Всъщност „хепталогия“, ако вземем на предвид и първия кратък разказ…
Зачетох из руски форуми и установих, че не съм единствения читател, който буквално е обърнал гръб на любим писател, поради простата причина, че се е комерсиализирал:

По большому счету, писать отзыв на эту книгу мне было лень. Но пришлось...
Самому Лукьяненко, видимо, тоже было лень писать «Заставу». Но пришлось...
Мне за то, что я пишу отзывы, денег не платят. И трудодни не выписывают. Выдают плюсы, иногда минусы...
Лукьяненко за его письмена деньги платят. Видимо, мало. То ли потребности у него слишком большие, то ли реально платят мало, то ли во всем пираты виноваты...
Вот он и решил, надо думать, пиратов победить. Поскольку легальными способами это сделать не удается, а всяким пыткам и казням египетским их можно подвергать только в воображении и в Живом Журнале, то остался только один способ. Писать такие книги, чтобы пираты недоуменно пожали плечами, выругались пару раз и решили больше ничего и никогда у Лукьяненко не воровать...
Как добиться того, чтобы читатели при этом не пожали плечами, не выругались пару раз и не решили больше ничего и никогда у Лукьяненко не читать, это уже другая проблема. Технически вполне решаемая, о чем свидетельствует весьма оптимистичный тираж...
Кстати, доктор Пилюлькин тоже был весьма большим оптимистом. Некто Носов свидетельствует, что сей эскулап исцелял от всех болезней с помощью касторки. Поскольку писатель Лукьяненко теперь тоже в некотором роде доктор Пилюлькин, начинает закрадываться в голову крамольная мысль, что нынешний этап его творчества проходит под знаком именно что касторки. Прочитает человек «Заставу», и...
Не будем углубляться в медицинско-физиологические подробности последствий чтения «Заставы», но...
Но рецептом снадобья поделимся:
Возьми некоторое количество сушеных попаданцев разной степени зрелости, помести их в обстановку стерилизованного параллельного мира, в качестве вкусовых добавок используй ностальгию по великому и могучему с легким оттенком уважения к великому и усатому вкупе с несколько разбавленным раствором кухонной ксенофобии,а также несколько кусочков красителя«стимпанк стандартный». Сделай вид, что умеешь писать про секс (или хотя бы про разговоры про секс). Чего-нибудь там еще про рок-музыку, но только про такие хиты, о которых даже гопники слышали. Эксплуатируй стереотип, закрепленный еще в сказке про Емелю: портал открыть в параллельный мир легко, инопланетный язык можно за два дня выучить, супергероем и отцом-командиром за пару недель реально стать...
Глядишь, никто и не заметит, что почтенный автор глубокомысленно несет чушь вроде «Раньше дети хотели стать киллерами и путанами. Теперь мечтают стать банкирами, чиновниками или судьями.» Ау, доктор, где вы? Заблудились на страницах «Московского Комсомольца»?
Некоторые взрослые мечтают остаться писателями. Получается не всегда...



Демек, да преведа:

„ В интерес на истината, за тази книга да пиша рецензия, ме мързя. Но все пак ми се наложи…
Самия Лукяненко сигурно също го е мързяло да пише по книгата „Последен страж“ (не знам дали така е преведена на български). Но все пак му се наложи…
На мен за това, че пиша рецензии не ми плащат пари. И работни дни не ми се водят. Парите са плюсове, но понякога и минуси.
На Луканенко за неговите писания му се плащат пари.Явно малко.То ли харчовете му са повече, то ли наистина малко плащат, то ли за всичко пиратите са виновни…
Така и той решил – да помисли и да победи пиратите. Така като с легални методи – едва ли ще му се отдаде, а и така като на всякакви изтезания и мъчения може да ги подложи единствено във въображението си и в „Живия журнал“[1], му остава само един начин. Да пише такива книги, че пиратите, в недоумение да изпсуват два-три пъти, да повдигнат рамене и да преценят, че повече никога и нищо няма да му уткраднат.
Как да постигне и това, че читателя не ще повдигне и той рамене, да изпсува два-три пъти и да реши, че повече никога и за нищо няма да чете на Лукяненко творбите, е друг въпрос. Технически напълно решен проблем, за което свидетелства и огромния му тираж.
Да оставим това, но и доктор Пилюлькин[2] бил и голям оптимист. Някой си Насов свидетелства, че може да лекува всичко с рициново масло. И така като писателя Лукяненко сега също един вид е доктор Пилюлькин, започва да се завърта в главата му бунтарската мисъл, че на този етап, неговото творчество идва точно като рициновото масло. Ще прочете човек „Последен страж“ и…
Няма да се вглъбяваме в медицинско-физиологичните подробности в четенето на „Последен страж“, но…
Но с рецептата за лекарството ще споделим:
Вземете брой от изсушени подрастващи с различна степен на зрелост, наместeте ги в обстановка на стерилизиран паралелен мир, за вкус добавете използването на носталгията по великия и могъщ мир, с някой разреден разтвор на кухненска ксенофобия, както и с малко парчета от боята „стиймпък стандарт“. Престорете се, че знаете, как да пишете за секс (или поне за разговори относно секса). Още нещо, там от рок музиката, но само за такива хитове, за които и „гопники“[3] са чували. Експлоатирате стереотипа, закрепте го още и в приказките за Емеля[4]: и ето портала за другия свят ви е отворен, извънземния език можете и за два дни да научите, за две седмици напълно реално можете да станете супер-герой и баща на командир…
Виждате, ала никой не разбира, че почтения автор дълбокомислено пише глупости като:
„Преди децата искаха да станат убийци и побъркани. Сега мечтаят да станат банкери, чиновници или съдии.“ Ау, докторе, къде сте? Заблудили сте се из страниците на „Московския комсомолец“?
Някои възрастни мечтаят да станат писатели, но не винаги им се получава!“

Аз съм (тоест бях) върл фен на тоз автор. Не бе публикувал известно време и – хоп, три книги за всемира. С тези три книги, едва не ме накара напълно да го пренебрегна в света на художествената литература… е, естествено ще чакам да напише и нещо добро, той сигурно още го може.
Ала през това време взел Авторът една своя идея, развивал я добре, вижда че от въпросната идея текът пари и разпъва идеята до безкрайност… очаквайте „Дозор и красота“ епизод 20146 Антон започва да слиза по стълбите… „Дозор и красота“, епизод 30199 – Антон слезе по стълбите. Звучи ли познато?
Дори още по-върли негови фенове се изказват:


Что это, чёрт побери, было? Лукьяненко один из моих любимых писателей, я его большой фанат, но даже моего верноподданического восторга не хватает, чтобы закрыть глаза на этот ужас.


Тоест:
„Какво, по дяволите, беше това? Лукяненко беше един от любимите ми писатели, аз бях най-големия му фен, но даже моя лоялен възторг не стига, за да си затворя очите за този ужас.“

За себе си мога да призная, че обожав ах автора. Сега гореспоменатия е с пълни джобове, колко са пълни не ме вълнува, но всичко, което излиза от печатницата е трагедия. Дали това идва от изчерпване на темата, която му носи дивиденти? Може и от липса на ентусиазъм, но пък сметки за ток в пощенската кутия… или каквато и да е там причината, авторът като автор ме губи като читател.
П.П.: Примери много, за жалост. Писането като удоволствие си е писане за удоволствие… ясно! Вярно, че всеки трябва да яде и нещо повече от душевна храна, но когато комерсиализираме собственото си творчество някак и това не ни се получава… или поне аз така виждам нещата! Не че отричам факта, че искаме да сме признати… напълно – не! Точно обратното, нормално е твореца да иска признание. Някои автори може и да се подобряват от известността, крайните срокове, чековете с хонорара и прочее… Серьожа, явно – не!
Апропо: Просто не се стърпях, наскоро поддех новите творби на Луканянеко, изчетох сумати мнения и всякакви там подобни мисли на читателя, който в повечето пъти недоволен си се е и родил, но този път съм напълно съгласна с негативите, които се изсипаха върху главата на Сергей!



Бележки
[1] „Живия журнал“ – на руски „Живо́й Журна́л“ блог платформа за он-лине дневници. Б.пр.
[2] доктор Пилюлькин – едно от прозвищата на Лукяненко из „Живия журнал“. Б.пр.
[2] гопник – жаргонна руска дума, означаваща човек от най-ниска социална прослойка. Ако имате предложение за думата в превод на български, ще съм благодарна! Б.пр.
[4] Емел – персонаж от руски детски приказки. Такива приказки са публикувани и от А. Н. Афанасиева в нейните сборници, под номера 165 и 167. Също така е известен герой в обработката на Алексей Толстой. Неговите главни персонажи са Елем и щуката. Б.пр.

Sun Feb 07, 2016 1:48 am Re: Не-културни събития Sun Feb 07, 2016 1:48 am Re: Не-културни събития
ЗАПОЧНА ГЛАСУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКО ДЪРВО НА ГОДИНАТА 2016

Дъбът от Дунавския парк в Силистра е българският претендент за титлата

Днес започва гласуването в международния конкурс „Европейско дърво на годината 2016”, съобщиха организаторите на инициативата – Асоциация „Партньорство за околна среда” в Брюксел. Тази година в надпреварата участват петнадесет разкошни дървета от петнадесет страни. България е представена от дъба от Дунавския парк в Силистра, който спечели националния конкурс „Дърво с корен 2015”, организиран от Фондация „ЕкоОбщност” през декември миналата година.

Гласуването ще продължи до последния ден на февруари на http://www.treeoftheyear.org , където всеки може да даде своя глас и да подкрепи желаното дърво в борбата му за титлата „Европейско дърво на годината 2016”. Очертава се напрегната надпревара сред 15-те кандидати от Англия, Белгия, България, Германия, Естония, Ирландия, Испания, Полша, Северна Ирландия, Словакия, Уелс, Унгария, Франция, Чехия и Шотландия.

„Обръщаме голямо внимание на социалното и екологично влияние на конкурса. Затова тази година представяме и възможността за индивидуални дарения, които да помогнат в защитата на европейските дървета, като насърчаваме хората да мислят за всяко тяхно дарение като прегръдка на дърво”, казва Михал Весели, управляващ директор на Асоциация „Партньорство за околна среда”.

Тази година към инициативата се присъединиха със свои представители две нови държави – Германия и Северна Ирландия. Германското предложение е впечатляваща липа, под която ежегодно се обявява местният „крал на стрелците”. Дървото от Северна Ирландия е исторически символ на мира и възпоминанието за жертвите от Втората световна война.

Беси Спейт, главен управител на „Уудланд тръст”, организатор на „Дърво на годината” за Британските острови, споделя: „Конкурсът „Дърво на годината” свързва хората с тяхното наследство и показва, че хората в цяла Европа обичат дърветата. Всички значими дървета трябва да бъдат защитени, за да могат бъдещите поколения да продължават да им се наслаждават.”

За повече информация за „Европейско дърво на годината”: http://www.treeoftheyear.org
Снимки на финалистите: http://www.treeoftheyear.org/Pro-media.aspx

Thu Jun 30, 2016 6:43 pm Re: Малко известни ГОЛЕМИ книги Thu Jun 30, 2016 6:43 pm Re: Малко известни ГОЛЕМИ книги
Като се замисля, това май е най-хубавото нещо, което съм писала... през живота си:

Земята на живата вечност: индийски дневник - Александър Шурбанов

Обикновено откривам съкровища в библиотеките на хората. И съкровени книги като тази. Озари ме с лъчистата душевност на автора и ме порази с неговата свръхчовечност.

Навярно всеки пътепис-дневник е вълнуващ и затрогващ, но не индийските културни забележителности ме заплениха, а душата на пишещия. Пътепис на душата му. Пленителна деликатност, чувствителност и копнение към красотата в неизброимите ѝ измерения. Симпатичен хумор дори към себе си. Обичам да си спомням не само за часовниците, но и за лавандуловия спирт и другите спасения на пътешественика от тропическата амеба и комарите.

Шурбанов, отдавна омаян от възрожденеца, както го нарича, Рабиндранат Тагор: “Разлиствам с благоговение тетрадките, по които е минала ръката на гения” (стр. 188).

Светоусещането на автора е с готовност толерантно, но и здравословно критично. Родината и София трептят в съзнанието му, наред с бисерите на световната духовна култура.

За щастие вече имаме “Приписки” на Шурбанов, за да можем да се вдъхновяваме и от тяхната човечност. Но не спирам да мечтая за преиздаването на “Земята на живата вечност”.
http://jobtiger.tv/book/book/503

Ще взема да помоля Генерала да проведе raid за някоя и друга бройка.

Sun Jul 10, 2016 3:29 pm Re: Културни събития Sun Jul 10, 2016 3:29 pm Re: Културни събития
За любителите на украинския дух и стил в съвременния рок - любима група, която имаме щастието да влезе и у нас :)

Някои от най-новите или любими ми парчета:

Океан Ельзи - Не йди

Океан Ельзи - Мить

Океан Ельзи. Без бою

Билети и представяне на групата: тук

6 ноември 2016 г., зала 3 на НДК

П.П. Поради изборите у нас, концертът е отменен за 23 декември 2016 г., 19:30 ч.

Wed Aug 24, 2016 11:18 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Aug 24, 2016 11:18 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Не бих винила авторката, че не е попадала на ЧоБи и подобни мислещи и правещи книги както трябва.
Търсенето трябва да е активно и образователно от страна на издателствата - както се иска, за да се чуе за книгите.

Но ме радва, че е хванала темата, изкарала е по-долните изводи. То ние може да си ги знаем, но колкото повече се присъединят към тях и започнат да искат и търсят друго - има шанс критичната маса за промяна в масовите издателства, корпоративни играчи-монополисти-на-формирането-на-методи-на-работа.

Изводите й - копирам по-долу, защото си струва да стават все повече така-мислещите. Не бих очаквала хората да са природно-интелигентни и мислещи, за да сгреят сами. Но да се включват в клуба на така мислещите - дано:

Не може да се издават безкритично хиляди книги на български автори и повече от половината да са фира.

Не е здравословно добрите български автори да продават 500 тираж.

Не е ОК всички да издават, колкото да си опитат късмета, а издателите безкритично да им вземат таксите.

Евтиният самиздат прави всичко бозаво и дави доброто.

Книгите на български автори трябва да са по-малко, да излизат по-трудно, да са повече работени, изстрадани, филтрирани.

Трябва да продават минимум 3000 тираж на заглавие и да имат великолепна услуга от цялата система. Трябва да има дебат и разговор за тях. Редакторите трябва да работят повече върху книгите (и явно да имат различна мотивация и роля).

Аз лично жадувам за ситуация, при която дадено издателство или името на определен редактор да е сигнал (даже печат) за качество. Да знам, че там пускат само категорично качествени автори и текстове.