choveshkata.net

Tue Feb 01, 2022 5:40 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Feb 01, 2022 5:40 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My review of Ingathering :

The People stories took me to a place I'd nearly forgotten about--a place (or should I say a sense?) that a part of me has always missed. (Fortunately, not the defining part.) The same place that Kalinda the Goddess refers to in David Zindell's The Wild when she says, "I am lonely, and I want to go home."

And had that been my defining part, Ingathering would have been one of my defining books, a five-star one. Even now, it made me cry tears of catharsis for at least four-and-a-half stars. ;)

Still, after the first dozen or so stories built around the same premise, I found myself longing for variety. I don't recommend reading this collection in one go. Use it as a medicine--one or two stories at a time, when the heart grows heavy.

I'm definitely reading Zenna Henderson's other stories, though.

Here're the ones that touched me the most here:

~ After finishing (and exulting in) Together We Will Go , what do I find in the very opening pages of this collection?
The familiar, so reasonable voice was speaking again. Pain like this should be let go of—just a momentary discomfort and it ends. No more breathing, no more thinking, no aching, no blind longing for anything. Lea moved along the walk, her hand brushing the railing. “I can stand it now,” she thought, “now that I know there is an end. I can stand to live a minute or so longer—to say good-by.” Her shoulders shook and she felt the choke of laughter in her throat. Good-by? To whom? Who’d even notice she was gone? One ripple stilled in all a stormy sea. Let the quiet water take her breathing. Let its impersonal kindness hide her—dissolve her—so no one would ever be able to sigh and say, That was Lea. Oh, blessed water!

There was no reason not to. She found herself defending her action as though someone had questioned it. “Look,” she thought, “I’ve told you so many times. There’s no reason to go on. I could stand it when futility wrapped around me occasionally, but don’t you remember? Remember the morning I sat there dressing, one shoe off and one shoe on, and couldn’t think of one good valid reason why I should put the other shoe on? Not one reason! To finish dressing? Why? Because I had to work? Why? To earn a living? Why? To get something to eat? Why? To keep from starving to death? Why? Because you have to live! Why? Why? Why! (...)”
A pattern?

Or a reminder about a question that just the other day I figured out I need to ask my friends:

What is your deepest fear?

(And the solution to this conundrum, right there in the book--it's so fascinatingly intrusive and no-nonsense. Don't we all dream we had solutioners like that. ;)

~ Oh, young love:
I suppose my first realization came soon after I started to school and fell in love—with the girl with the longest pigtails and the widest gap in her front teeth of all the girls in my room. I think she was seven to my six.

My girl and I had wandered down behind the school woodshed, under the cottonwoods, to eat our lunch together, ignoring the chanted “Peter’s got a gir-ul! Peter’s got a gir-ul!” and the whittling fingers that shamed me for showing my love. We ate our sandwiches and pickles and then lay back, arms doubled under our heads, and blinked at the bright sky while we tried to keep the crumbs from our cupcakes from falling into our ears. I was so full of lunch, contentment, and love that I suddenly felt I just had to do something spectacular for my lady love. I sat up, electrified by a great idea and by the knowledge that I could carry it out.

“Hey! Did you know that I can fly?” I scrambled to my feet, leaving my love sitting gape-mouthed in the grass.

“You can’t neither fly! Don’t be crazy!”

“I can too fly!”

“You can not neither!”

“I can so! You just watch!” And lifting my arms, I swooped up to the roof of the shed. I leaned over the edge and said, “See there? I can, too!”

“I’ll tell teacher on you!” she gasped, wide-eyed, staring up at me.

(The MC's voice in "Gilead" is amazing throughout the story. It sets Zenna Henderson up there with Theodore Sturgeon and Peter S. Beagle.)

~ Although it's still early to tell, I believe this passage from "Pottage" sums up a major theme of Ingathering :
I stepped out into the August sunshine after the interview and sagged a little under its savage pressure, almost hearing a hiss as the refrigerated coolness of the placement bureau evaporated from my skin.

I walked over to the quad and sat down on one of the stone benches I’d never had time to use, those years ago when I had been a student here. I looked up at my old dorm window and, for a moment, felt a wild homesickness—not only for years that were gone and hopes that had died and dreams that had had grim awakenings, but for a special magic I had found in that room. It was a magic—a true magic—that opened such vistas to me that for a while anything seemed possible, anything feasible—if not for me right now, then for others, someday. Even now, after the dilution of time, I couldn’t quite believe that magic, and even now, as then, I wanted fiercely to believe it. If only it could be so! If only it could be so!

~ "Pottage" offers an insight into how our perceptions of the outside world change with familiarity:
I looked across the dry creek bed and up the one winding street that was residential Bendo. I paused on the splintery old bridge and took a good look. I’d never see Bendo like this again. Familiarity would blur some outlines and sharpen others, and I’d never again see it, free from the knowledge of who lived behind which blank front door.

And a reminder that decent people come from our own people too, not just the People:
“You realize, of course, Dr. Curtis, that we’d rather you wouldn’t discuss Bendo or us with anyone else. We would rather be just people to Outsiders.”

He laughed shortly, “Would I be believed if I did?”

“Maybe no, maybe so,” Valancy said. “Maybe only enough to start people nosing around. And that would be too much. We have a bad situation here and it will take a long time to erase—” Her voice slipped into silence, and I knew she had dropped into thoughts to brief him on the local problem. How long is a thought? How fast can you think of hell—and heaven? It was that long before the doctor blinked and drew a shaky breath.

“Yes,” he said. “A long time.”

“If you like,” Valancy said, “I can block your ability to talk of us.”

“Nothing doing!” the doctor snapped. “I can manage my own censorship, thanks.”

Valancy flushed. “I’m sorry. I didn’t mean to be condescending.”

“You weren’t,” the doctor said. “I’m just on the prod tonight. It has been a day , and that’s for sure!”

And a peek into that quiet, terrible Yearning that I, too, have felt--only I didn't know there were others:
“Well, do you want to try it? Do you want to go?”

“Do I want to go!” I cried, scrambling the clips into a rubber-band box. “How soon do we leave? Half an hour? Ten minutes? Did you leave the motor running?”

“Woops, woops!” The doctor took me by both arms and looked soberly into my eyes.

“We can’t set our hopes too high,” he said quietly. “It may be that for such knowledge we aren’t teachable—”

I looked soberly back at him, my heart crying in fear that it might be so.

“Look,” I said slowly. “If you had a hunger, a great big gnawing-inside hunger and no money and you saw a bakery shop window, which would you do? Turn your back on it? Or would you press your nose as close as you could against the glass and let at least your eyes feast? I know what I’d do.” I reached for my sweater.

“And, you know, you never can tell. The shop door might open a crack, maybe—someday—”

~ I was on my way to a meeting of our informal course on nonviolent communication when the following passage reminded me what it's ultimately about, underneath everything else:

https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=33021#p33021

The People are fortunate to have an innate skill for listening: a superpower of empathy. But what's more important, as Lea above discovers, is the desire to listen. And that superpower's available to any of us.

~ Tell me ... have you ever felt anything like this?
There are no words—there are no words anywhere for my dream. Only the welling of delight, the stretching of my soul, the boundless freedom, the warm belongingness. And I held the dearness close to me—oh, so close to me!—knowing that awakening must come...

And it did, smashing me down, forcing me into flesh, binding me leadenly to the earth, squeezing out the delight, cramping my soul back into finiteness, snapping bars across my sky and stranding me in the thin watery glow of morning so alone again that the effort of opening my eyes was almost too much to be borne.
And if you have-- how do you open your eyes?

~ "Wilderness" highlights the skills of a teacher:
The smoothness of the week was unruffled until Friday, when the week’s restlessness erupted on the playground twice. The first time I had to go out and peel Esperanza off Joseph and pry her fingers out of his hair so he could get his snub nose up out of the gravel. Esperanza had none of her Uncle Severeid’s fragility and waveriness as she defiantly slapped the dust from her heavy dark braid.

“He calls me Mexican!” she cried. “So what? I’m Mexican. I’m proud to be Mexican. I hit him some more if he calls me Mexican like a bad word again. I’m proud to be—”

“Of course you’re proud,” I said, helping her dust herself off. “God made us all. What do different names matter?”

“Joseph!” I startled him by swinging around to him suddenly. “Are you a girl?”

“Huh?” He blinked blankly with dusty lashes, then, indignantly: “ ’Course not! I’m a boy!”

“Joseph’s a boy! Joseph’s a boy!” I taunted. Then I laughed. “See how silly that sounds? We are what we are. How silly to tease about something like that. Both of you go wash the dirt off.” I spatted both of them off toward the schoolhouse and sighed as I watched them go.

Even when they go out of the ordinary:
The second time the calm was interrupted when the ancient malicious chanting sound of teasing pulled me out on the playground again.

“Lu-cine is crazy! Lu-cine is crazy! Lu-cine is crazy!”

The dancing taunting group circled twelve-year-old Lucine where she stood backed against the one drooping tree that still survived on our playground. Her eyes were flat and shallow above her gaping mouth, but smoky flames were beginning to flicker in the shallowness and her muscles were tightening.

“Lucine!” I cried, fear winging my feet. “Lucine!”

I sent me ahead of myself and caught at the ponderous murderous massiveness of her mind. Barely I slowed her until I could get to her.

“Stop it!” I shrieked at the children. “Get away, quick!”

My voice pierced through the mob-mind, and the group dissolved into frightened individuals. I caught both of Lucine’s hands and for a tense moment had them secure. Then she bellowed, a peculiarly animal-like bellow, and with one flip of her arm sent me flying.

In a wild flurry I was swept up almost bodily, it seemed, into the irrational delirium of her anger and bewilderment. I was lost in the mazes of unreasoning thoughts and frightening dead ends, and to this day I can’t remember what happened physically.

When the red tide ebbed and the bleak gray click-off period came, I was hunched against the old tree with Lucine’s head on my lap, her mouth lax and wet against my hand, her flooding quiet tears staining my skirt, the length of her body very young and very tired.

Her lips moved.

“Ain’t crazy.”

“No,” I said, smoothing her ruffled hair, wondering at the angry oozing scratch on the back of my hand. “No, Lucine. I know.”

(...)

There was a long moist intake of breath, and Lucine sat up. She looked at me with her flat incurious eyes.

“Your face is dirty,” she said. “Teachers don’t got dirty faces.”

“That’s right.” I got up stiffly, shifting the zipper of my skirt around to the side where it belonged. “I’d better go wash. (...)”

Luckily, it has its moments of playfulness too:
I was thinking of Lucine while I was taking off my torn blouse at home after school. I squinted tightly sideways, trying to glimpse the point of my shoulder to see if it looked as bruised as it felt, when my door was flung open and slammed shut and Lowmanigh was leaning against it, breathing heavily.

“Well!” I slid quickly into my clean shirt and buttoned it up briskly. “I didn’t hear you knock. Would you like to go out and try it over again?”

“Did Lucine get hurt?” He pushed his hair back from his damp forehead. “Was it a bad spell? I thought I had it controlled—”

“If you want to talk about Lucine,” I said out of my surprise, “I’ll be out on the porch in a minute. Do you mind waiting out there? My ears are still burning from Marie’s lecture to me on ‘proper decorum for a female in this here hotel.’ ”

“Oh.” He looked around blankly. “Oh, sure—sure.”

(...)

“Was it bad?” His voice spread clear across the band.

“Stay out!” I cried. “Stay out!”

But he was in there with me and I was Lucine and he was I and we held the red-and-black horror in our naked hands and stared it down. Together we ebbed back through the empty grayness until he was Lucine and I was I and I saw me inside Lucine and blushed for her passionately grateful love of me. Embarrassed, I suddenly found a way to shut him out and blinked at the drafty loneliness.

“... and stay out!” I cried.

“That’s right!” I jumped at Marie’s indignant wheeze. “I seen him go in your room without knocking and Shut the Door!” Her voice was capitalized horror. “You done right chasing him out and giving him What For!”

My inner laughter slid the barrier open a crack to meet his amusement.

It is also the first story here that does away with the idea of exclusivity and shows we can all be People, no matter where we were born.

~ The question "Does the author have experience as a teacher?" soundly resolves itself in "Captivity" :
The Francher kid shifted several times, easing the tension of his shoulders as he waited. Finally I said, “Sit down.”

“No.” His word was flat and uncompromising. I looked at him, the gaunt young planes of his face, the unhappy mouth thinned to stubbornness, the eyes that blinded themselves with dogged defiance. I leaned across the desk, my hands clasped, and wondered what I could say. Argument would do no good. A kid of that age has an answer for everything.

“We all have violences,” I said, tightening my hands, “but we can’t always let them out. Think what a mess things would be if we did.” I smiled wryly into his unresponsive face. “If we gave in to every violent impulse, I’d probably have slapped you with an encyclopedia before now.” His eyelids flicked, startled, and he looked straight at me for the first time.

“Sometimes we can just hold our breath until the violence swirls away from us. Other times it’s too big and it swells inside us like a balloon until it chokes our lungs and aches our jaw hinges.” His lids flickered down over his watching eyes. “But it can be put to use. That’s when we stir up a cake by hand or chop wood or kick cans across the back yard or—” I faltered, “or run until our knees bend both ways from tiredness.”

There was a small silence while I held my breath until my violent rebellion against unresponsive knees swirled away from me.

“There are bigger violences, I guess,” I went on. “From them come assault and murder, vandalism and war, but even those can be used. If you want to smash things there are worthless things that need to be smashed and things that ought to be destroyed, ripped apart and ruined. But you have no way of knowing what those things are, yet. You must keep your violences small until you learn how to tell the difference.”

“I can smash.” His voice was thick.

“Yes,” I said. “But smash to build. You have no right to hurt other people with your own hurt.”

“People!” The word was profanity.

I drew a long breath. If he were younger... You can melt stiff rebellious arms and legs with warm hugs or a hand across a wind-ruffled head or a long look that flickers into a smile, but what can you do with a creature that’s neither adult nor child but puzzlingly both? I leaned forward.

“Francher,” I said softly, “if your mother could walk through your mind now—”

He reddened, then paled. His mouth opened. He swallowed tightly. Then he jerked himself upright in the doorway.

“Leave my mother alone.” His voice was shaken and muffled. “You leave her alone. She’s dead.”

I listened to his footsteps and the crashing slam of the outside door. For some sudden reason I felt my heart follow him down the hill to town. I sighed, almost with exasperation. So this was to be a My Child. We teacher-types sometimes find them. They aren’t our pets; often they aren’t even in our classes. But they are the children who move unasked into our hearts and make claims upon them over and above the call of duty.

~ Ah ... what word describes this feeling?
The Francher kid was dancing—dancing all alone in the quiet night. No, not alone, because a column of yellow leaves had swirled up from the ground around him and danced with him to a melody so exactly like their movement that I couldn’t be sure there was music. Fascinated, I watched the drift and sway, the swirl and turn, the treetop-high rise and the hesitant drifting fall of the Francher kid and the autumn leaves. (...) The kid was just a larger leaf borne along with the smaller in the chilly winds of fall. On a final minor glissade of the music the Francher kid slid to the ground.

He stood for a moment, head bent, crumbling a crisp leaf in his fingers; then he turned swiftly defensive to the rustle of movement. Twyla stepped out into the clearing. For a moment they stood looking at each other without a word. Then Twyla’s voice came so softly I could barely hear it.

“I would have danced with you.”

“With me like this?” He gestured at his clothes.

“Sure. It doesn’t matter.”

“In front of everyone?”

“If you wanted to. I wouldn’t mind.”

“Not there,” he said. “It’s too tight and hard.”

“Then here,” she said, holding out her hands.

“The music—” But his hands were reaching for hers.

“Your music,” she said.

“My mother’s music,” he corrected.

And the music began, a haunting lilting waltz-time melody. As lightly as the leaves that stirred at their feet the two circled the clearing. (...)

Twyla was so completely engrossed in the magic of the moment that I’m sure she didn’t even know when their feet no longer rustled in the fallen leaves. She couldn’t have known when the treetops brushed their shoes—when the long turning of the tune brought them back, spiraling down into the clearing. Her scarlet petticoat caught on a branch as they passed, and left a bright shred to trail the wind, but even that did not distract her.

Before my heart completely broke with wonder, the music faded softly away and left the two standing on the ragged grass. After a breathless pause Twyla’s hand went softly, wonderingly, to Francher’s cheek. The kid turned his face slowly and pressed his mouth to her palm. Then they turned and left each other, without a word.
Heart-wrenching?

~ Are there any endings? (A question that Henderson shares with Beagle.)
“Francher,” I said, leaning forward impulsively, “do you ever wonder how come you can do the things you do?”

His eyes were quick on my face. “Do you ever wonder why you can’t do what you can’t do?”

I flushed and shifted my crutches. “I know why.”

“No, you don’t. You only know when your ‘can’t’ began. You don’t know the real why. Even your doctors don’t know all of it. Well, I don’t know the why of my ‘cans.’ I don’t even know the beginning of them, only that sometimes I feel a wave of something inside me that hollers to get out of all the ‘can’ts’ that are around me like you-can’t-do-this, you-can’t-do-that, and then I remember that I can.”

He flicked his fingers and my crutches stirred. They lifted and thudded softly down the steps and then up again to lean back in their accustomed place.

“Crutches can’t walk,” the Francher kid said. “But you—something besides your body musta got smashed in that wreck.”

“Everything got smashed,” I said bitterly, the cold horror of that night and all that followed choking my chest. “Everything ended—everything.”

“There aren’t any endings,” the Francher kid said. “Only new beginnings. When you going to get started?”

~ What does it take to be more than human? (A question that Henderson shares with Sturgeon.)
“I don’t care, I don’t care!” he almost yelled. “ ‘Thief’ and ‘stolen’ are words for people and I’m not going to be people any more, I told you!”

“What are you going to be?” I asked, leaning wearily against a tree trunk. “An animal?”

“No, sir.” He was having trouble deciding what to do with his hands. “I’m going to be more than just a human.”

“Well, for a more-than-human this kind of behavior doesn’t show very many smarts. If you’re going to be more than human, you have to be thoroughly a human first. If you’re going to be better than a human, you have to be the best a human can be, first—then go on from there. Being entirely different is no way to make a big impression on people. You have to be able to outdo them at their own game first and then go beyond them. It won’t matter to them that you can fly like a bird unless you can walk straight like a man, first. To most people different is wrong. Oh, they’d probably say, ‘My goodness! How wonderful!’ when you first pulled some fancy trick, but—” I hesitated, wondering if I were being wise, “but they’d forget you pretty quick, just as they would any cheap carnival attraction.”

~ I, like me, you thought Philip Jose Farmer was the first to introduce the call of nature into speculative fiction writing, Zenna Henderson beat him to it:
I put a piece of bread into her hands and said, “Bread.” She put the bread down carefully on the plate where I had stacked the other slices for dinner and said nothing. Then she glanced around, looked at me, and, turning, walked briskly into the thick underbrush, her elbows high to hold the extra length of gown up above her bare feet.

“Nils!” I called in sudden panic. “She’s leaving!”

Nils laughed at me across the tarp he was spreading. “Even the best of us,” he said, “have to duck into the bushes once in a while!”

~ "Return" (written in 1961) passes the ecological test--but barely:
I stood at the end of the so-precise little lane that wound so consciously lovely from the efficient highway. I was counting, through the blur of my tears, the precisely twenty-six trees interspersed at suitable intervals by seven clumps of underbrush. He just happened to be passing at the moment and I looked up at him and choked, “Not even a weed! Not one!”

Astonished, he folded his legs and hovered a little above eye level.

“What good’s a weed?”

“At least it shows individuality!” I shut my eyes, not caring that by so doing the poised tears consolidated and fell. “I’m so sick of perfection!”

“Perfection?” He lifted a little higher above me, his eyes on some far sight. “I certainly wouldn’t call The Home perfect yet. From here I can see the North Reach. We’ve only begun to nibble at that. The preliminary soil crew is just starting analysis.” He dropped down beside me. “We can’t waste time and space on weeds. It’ll take long enough to make the whole of The Home habitable without using energy on nonessentials.”

“They’ll find out!” I stubbornly proclaimed. “Someday they’ll find out that weeds are essentials. Man wasn’t made for such—such neatness . He has to have unimportant clutter to relax in!”

“Why haven’t you presented these fundamental doctrines to the Old Ones?” He laughed at me.

“Have I not!” I retorted. “Well, maybe not to the Old Ones, but I’ve already expressed myself, and furthermore, Mr.—Oh, I’m sorry, I’m Debbie—”

“I’m Thannel,” he grinned.

“—Thannel, I’ll have you know other wiser heads than mine have come to the same conclusion. Maybe not in my words, but they mean the same thing. This artificiality—this—this—The People aren’t meant to live divorced from the—the—” I spread my hands. “Soil, I guess you could say. They lose something when everything gets—gets paved.”

“Oh, I think we’ll manage.” He smiled. “Memory can sustain.”

“Memory? Oh, Thann, remember the tangle of blackberry vines in back of Kroginold’s house? How we used to burrow under the scratchy, cool, green twilight under those vines and hunt for berries—cool ones from the shadows, and warm ones from the sun, and always at least one thorn in the thumb as payment for trespassing. Mmmm—” Eyes closed, I lost myself in the memory.

~ "Michal Without" offers a lot of insights:
“About Deega,” she said. “You haven’t come for me, so I’d better explain about Deega. You might find it interesting. Aunt Lydie doesn’t like to hear it. It makes her uncomfortable.”

“Do you customarily go around telling your life history to strangers?” I jerked.

“Being rude is a dry way of crying,” she said, lacing her fingers together around her shins as she rearranged her legs. “It’s too bad men do not customarily cry. (...)”

And the issue of Otherness:
After supper was over and the calmness of night was pouring in through the windows, darkening the rooms, Michal came back, wistfully.

“Do you believe me a little?” she asked.

“Believe you!” I exploded. “That you can mind-read? That you can teleport? That you can home in on a geographical point like a pigeon? That you can gather up light as if it were daisies? That you can stop breathing, except that it’s cooler not to! Oh, I’ll enjoy your story and listen to each new development you dream up, but don’t ask me to believe!”

“Your mind,” she said scathingly, quite un-Michalish, “is about as flexible and receptive as your two hands right now!” I resisted the impulse to try to flex my swollen joints. “Supposing I told you I didn’t believe you hurt anywhere! I can’t see your pain!”

I was jolted. I found myself snapping back at her as if I were on her age level. “Anyone knows arthritis—”

“Of course,” she cried. “Lots of people have it. It’s—it’s customary!” she flung my word back at me. She leaned towards me, her eyes blazing. “What if I’m customary somewhere?”

And seeing the Other as someone who deserves to be seen as much as you:
He presented her another night with his toothless comb. His fluff of white hair looked the same combed and uncombed, so the lack of teeth didn’t affect his grooming—nor did the loss of the comb.

“I’m going to make you something pretty,” he said to her, hanging onto her hand. “I’ll give it to you when I get it all together.”

“Why, thank you!” she said. “Shall I guess?”

“Oh, you couldn’t guess!” he giggled. “Not in a million million years. It’s prettier than—”

“Ah-ah!” she laughed. “Don’t tell until it’s all ready!”

“I won’t! I won’t!” He clasped his hands over his laughing mouth. “I can keep a secret!” His voice was muffled and gleeful.

I had turned away uncomfortably from his elephantine playfulness, and opened my eyes only when Michal touched the back of my hand with one of her cool fingers.

“How can you put up with it?” I asked, needlessly whispering since he had gone off into one of his sudden naps. “That senile old man talking and acting like a child—”

“I’m not talking to a senile old man,” said Michal. “I’m talking with Mr. Apfel. He can’t help it if his mind is wrinkled a little along with his body.”

~ The language of "Katie-Mary’s Trip" ... wow:
See—we’ve got this pad, like—you know?—an old farmhouse with a broad porch all around it. The local yokels call it the hippy-joint, and when the local fuzz need something to fill out a shift, they cruise up and down in front of the place and make like busy.

Now, I know it’s not for real—this hippy bit. Not here. Lots of dudes and chicks stop here on their way to the Coast where the Real is. But they never stay here—not the McCoy. They all drift on in a day or two except the ones that can’t or won’t conform. They can’t buy the whole bit and so they drop out—too individual. Listen, if you think conforming is for squares or the establishment—think twice. You conform to the hippy thing or, brother, you’re out!

Fri Nov 06, 2015 1:12 pm Re: Новини за книгите-игри Fri Nov 06, 2015 1:12 pm Re: Новини за книгите-игри
7 ноември: премиера на „Седемте живота на Мая“ от Красимира Стоева

(Ако успея да се уговоря с Джовани, нашия гост , ще мина и оттам.)

Thu Nov 19, 2015 4:15 pm Re: Цитатите, които ни промиха Thu Nov 19, 2015 4:15 pm Re: Цитатите, които ни промиха
Той е малко над три години и ме наблюдава със съдбовно любопитство. Ако намеря биберона му – ще спи, ако не го намеря – няма. Той предпочита да не го намеря. На кое дете му се спи следобед, само че моята задачка е да го приспя. И тъй като той заспива само с биберон, аз нервно отварям всички чекмеджета, местя за пореден път всички възглавнички, надничам в кутии и чаши, няма го. Не може да се изпари, все е някъде, но къде? Това го казвам с толкова отчаян глас, че той преминава на моя страна. Казва: „Виж в Гугъл“. Отначало не разбирам – къде? Той ме води до компютъра, отваря Google и казва, че ето тук се търси всичко.
Той се казва Нико и ми е внук. След две години, когато го карам да спи следобед, ще ми казва: „Бабо, в сърцето ми има десет живота и на нито един не му се спи“, но на три години и няколко месеца се надява да не намеря биберона. Не го намерих и в Гугъл. Тъй и тъй съм пред компютъра, я да си проверя пощата. Пиша паролата. „Няма да стане“, казва Нико. Поглеждам го въпросително. „Пишеш на блъгарски“, казва. Още не може да казва „български“, но разпознава рисунъка на буквите.

Wed Dec 02, 2015 8:05 pm Re: Тема за коректори Wed Dec 02, 2015 8:05 pm Re: Тема за коректори
Ще се опитам да обясня (обаче и аз не зная тези неща от часовете по български; а от общолингвистичните на френски... та някои термини са леко пофренчени - не ми се търсят евентуално българските :)

Езиковата логика при глагола "съм" е, че той не преминава към някакво пряко допълнение, към външни за субекта (подлога) неща, т.е. няма кой друг наистина да търпи действието от него (и при екзистенциалния и при атрибутивния глагол "съм"), освен самият подлог; затова думата, която следва този глагол, не може да бъде заместена с "него"/"нея" (които обичайно заместват допълнението). При глагола "съм", както е използван в примера на Снежи, има някаква затвореност, самодостатъчност и в теорията се разглежда като принадлежащ към глаголите за съществуване, при които все още субект и обект не са ясно разграничени . Затова можем да кажем, че "кралят" също има някакъв статут на подлог и се членува пълно.

По-ясно са разделени субект и обект при глаголи като "имам" (но пак недостатъчно), а най-ясна е разликата субект-обект при всички глаголи за действие.

Fri Dec 25, 2015 12:05 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Dec 25, 2015 12:05 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Чемширена гора“:

... Много ми се искаше да напиша тази книга и я написах.
Написах я за онези, които обичат за сложните проблеми да се разказва без превзетост. Написах я за онези, които обичат сложните проблеми. Написах я за онези, които обичат.

Има книги, които чета заради сюжета. Какво ще стане отвъд тази страница? Как ще ни изненада авторът? Как ще преметне героите си?

Други чета заради самите герои. Как ще ги промени тази криза? Какви отношения ще развият? Какво ще прозрат?

А „Чемширена гора“ се оказа от книгите, които чета, за да си говоря с тях. На всякакви теми, без табута, без страха, че няма да се изслушаме, няма да опитаме да се разберем.

Михаил Анчаров, още от „Синята жилка на Афродита“ , ме поразява с желанието си да разбере : мене, отделния човек; нас, човечеството; света ни, вселената... онова тъй жадувано мое цяло . И да ни разбере не хладно, аналитично, а с ум и сърце, сетива и визии, и мечти – „по логиката на песен“, както сам казва. С неговото си цяло.

В „Чемширена гора“ си говорихме за даровитостта и бездарието , за лидерството и свободата , за нуждата от и смисъла на семейството (общността!) , за жените и откровеността , за онова, което ще погубим с автономен двигател... или поне с мълчание , за веселието и хубавия живот , за ползата от писането (брех... имало някаква! :D), за физиката на микросвета , за желанията и блаженството , за Атлантида и общия ни език преди Вавилон, и общия език, който тепърва имаме да учим отново , и... и... и...

Радвам се, че затворих последната страница на тази тъй празнична книга в утрото на такъв празник. Ден, в който се раждаме, нови и чудотворни. А когато вдигна очи към небето и към всичко под него и отвъд него, ме изпълва онази цялостност , която сякаш най-добре са уловили (в песен !) Fates Warning:

So where do we begin
And what else can we say?
When the lines are all drawn
What should we do
Today?

Mon Feb 22, 2016 11:12 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Feb 22, 2016 11:12 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Готвим: следваща среща на групата Bulgaria reads . Ще участвате ли? :)

София, 20.03.2016 - Жанр и книга

Днес гласувахме по време на срещата какъв да е жанрът на книгата за следващия път, тъй като това ще улесни гласуването тук и ще имаме повече време за избор на книга.

Жанрът е научна фантастика и имаме време до вторник вечерта да даваме предложение за книга, а след това ще имаме три дена да изберем с анкета коя от предложените книги да четем.
И дано да не е някоя тухла :)

И малко организационни перипетии за поколенията:

Важна молба, за която си говорихме на завчерашната ни среща:

Когато предлагате книга, по възможност давайте и някакъв линк към текста ѝ ; или поне пишете дали може да се намери в библиотеките . При гласуването за доста хора има значение дали могат да я прочетат, без да се налага да я купуват (примерно аз посмъртно няма да дам пари на „Бард“).

И разбира се, ще е джентълменско и мило, ако присъствате на срещите, на които сме избрали предложената от вас книга . Завчера се получи тъпо: от четиримата души, предложили „Орландо“ , не дойде нито един. :/// (Дали за „наказание“ да не ви лишим от право на глас в новия вот... м? Според мен е редно да измислите как да се реванширате на всички останали... иначе даваме лош пример за по-нататъшните ни срещи.)

Това за мен е възмутително като изказване и ако това ще е духът на срещите ни, с най-голямо удоволствие няма да гласувам и да идвам. Да се реваншираме? Наказание? Сериозно? За това, че сме гласували за предпочитание (дори не предложили, както се опитваш да го изкараш) и после сме били възпрепятствани, въпреки най-доброто си желание да дойдем? Направо не мога да повярвам какво чета...

Нуше, ти си била възпрепятствана, хубаво, случва се, разбирам те. А останалите трима?

Неслучайно сложих „наказание“ в кавички. Фокусът ми в случая беше „даваме лош пример“. Абстрахирай се от личната си роля, постави се на мястото на всеки от хората, които НЕ гласуваха за „Орландо“, а бяха на срещата, представи си как са се чувствали те; и помисли по въпроса „Какво да направим, за да избягваме подобни ситуации? Така че никой да не се чувства възмутен?“.

Аз на свежа глава се сетих за следното: оттук насетне да избираме не една, а ДВЕ книги за обсъждане. И ако пак се получи ситуация, в която „поддръжниците“ на някоя от книгите не успеят да дойдат, поне шансът да има НЯКОЙ, който е чел НЕЩО, ще е по-висок.

А идеята „поддръжниците“ на една книга да присъстват е, че те (вероятно) са хората, които могат да споделят най-интересни неща за нея. Завчера имахме огромния късмет да присъства Даниел, който обича цялото творчество на Вирджиния Улф; двамата с Ина допълваха дискусията с интересни факти от живота на авторката. Но я си представи, че нямаше НИКОЙ, който да е чел книгата или да я харесва достатъчно? Ето за такива случаи търся умно решение... Горното не беше атака ad hominem, а желание да си оптимизираме – всички – преживяването.

Сигурна съм, че всички сме били възпрепятствани и никой не е решил да не идва, за да постави останалите в неудобна ситуация. Освен това ние не се познаваме и не можем да знаем кой ще дойде и кой - не, още по-малко да носим колективна отговорност.

Това, което казваш, като цяло е добре - и за двете книги, и за това каква е идеята хората да присъстват. Съгласна съм, но както вече бяхме направили уговорката преди миналото гласуване, никой не гласува с идеята, че няма да дойде. Времето след това е достатъчно да изникнат какви ли не неща, които не могат да се предвидят. И тъй като моята идея за този клуб е да ни е приятно и да се забавляваме, не виждам чак такава голяма драма.

Ще те разочаровам, но поставяйки се на мястото на човек, негласувал за дадена книга и отишъл на срещата, пък там да няма никой от предложилите я, абсолютно нищо, ама нищо няма да ми пречи, че вероятно няма и да забележа, ако някой не ми каже. За мен няма драма. Съответно не разбирам защо някой се е възмущавал, наистина.

Освен това аз гласувах за книгата просто ей така, без никаква конкретна причина, всичко предложено ми беше еднакво непознато - което се надявам, че няма да предложиш да се ограничи с някакви правила? - така че по никакъв начин нямаше да мога да споделя най-интересни неща за нея или да съм по-полезна за дискусията от когото и да било друг.

Сега ще стане така - на това гласуване просто няма да гласувам, ще прочета, каквото се избере, и готово. Възприемам тези срещи като стимул да прочета нещо непознато, все ми е едно какво ще се избере, нямам никакви собственически чувства или специални познания към заглавието, за което бих гласувала.

Разбирам те. (Отново! :) Днес явно ми е от по-бистрите дни, въпреки зверското недоспиване.)

Последното нещо, което бих искал и самият аз, са „задушаващи правила“. Просто съм така устроен, че винаги да мисля как може да стане по-добре, за повече участници. Но явно невинаги го изразявам достатъчно user-friendly, така де, дружелюбно. :D

Да видим и другите какви варианти за оптимизация ще предложат...

Sat Sep 03, 2011 9:04 pm Re: Книгите-игри, които ни промениха Sat Sep 03, 2011 9:04 pm Re: Книгите-игри, които ни промениха
сп. Космос беше някакво апокрифно при нас. Един приятел баща му имаше бройки но се гледаха само на място у тях, без право да ги вземаш че не се знаеше кой ще си направи фунийки от тях.
При мен забавното беше че бях чел Къртицата и Червей под есенен вятър (най-ранната версия на темата за матрицата на която съм попадал) на Любо Николов преди да му чета Огнената пустиня. Която бтв не ми хареса кой знае колко поначало, пък и ми я откраднаха в училище тъй че не я помнех Истинския пробив беше със Замъкът на таласъмите за който съм бягал пет километра когато се чу че са пуснали бройки на една сергия. Дотогава само бях слушал как един съученик който се беше сдобил с нея четеше на глас пред класът. Изобщо в провинцията разпространението беше под всякаква критика - една камара книги има които дори не знаех че съществуват допреди да попадна във форума в началото на годината, други знаех че съществуват само по надписи но никой не ги беше виждал (Кървав Меч 1 например).
Не мисля че по онова време съм вниквал дори и на 20% от книгите които съм чел , нито че съм имал някакви критерии - гълтах всичко наред.

Sat Apr 16, 2016 11:14 pm Re: Християнството, вярата... и още Sat Apr 16, 2016 11:14 pm Re: Християнството, вярата... и още
А тук гори един дебат „наука и вяра“, от който особено ценно ми беше:

But faith is most definitely a form of knowledge: a knowledge that does not relate to protons, neutrons and the stars, but to the human experience. Whether Hindu, Catholic, or whatever else, faith is about our human reality, our traditions, and how to make the best out of our limited life.

Fri Sep 16, 2011 12:13 pm Re: Корпорация "Безсмъртие" Fri Sep 16, 2011 12:13 pm Re: Корпорация "Безсмъртие"
Давам двенки, като за досъбуждане:

Причината Рихтер да не можеше да се наслади напълно на вечното представление в цирка беше, че в момента го продаваха.
Какво ще кажеш за:
Представлението течеше с пълна сила, както през всеки от последните XXX дни/месеци/години/ друго . Но Рихтер не успяваше да му се наслади напълно.
Все пак не беше зрител, а участник. Продаваха го.

На няколко метра от театралната трупа на известните с артистичните си умения лагърци хогианец е повалил противника си и очаква решението на господаря си. Досами гърчеща се в любовен екстаз тройка роб философ обсъжда с евентуалния си господар сложна морална дилема.

Предлагам:
На няколко метра от трупата на артистичните лагърци хогианец е повалил противника си и чака решението на господаря си. Досами тройката, гърчеща се в любовен екстаз, философ обсъжда тънкостите на морална дилема с евентуалния си нов собственик.

... и тичам да превеждам „Асасините“, че съм обещал на Алекс. :)

Mon May 09, 2016 4:48 pm Re: Културни събития Mon May 09, 2016 4:48 pm Re: Културни събития
https://www.facebook.com/events/564332850413973/

Скъпи приятели,
на 25 май от 18 часа в залата на Съюза на Архитектите ще представим на Вашето внимание докторската дисертация на Георги Мишев - АНТИЧНИ СЛЕДИ В МАГИЧЕСКИ ОБРЕДИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Книгата ни запознава с изследване на различни магически практики и тяхното развитие от античността до нашето съвремие.

В първата част на книгата авторът коментира различните научни школи, които са изследвали тази тематика. Обърнато е внимание на използвания терминологичен апарат – на понятията „магия”, магическо мислене, магически ритуал. Анализирани са, също така, действията, думите и магическия реквизит в магическата обредност.

В следващата част авторът прави кратък преглед на античната история на Европейския югоизток, за да премине към анализ на митологичните персонификации на владеещите изкуството на магиката Орфей, Музей, Евмолп, Залмоксис, Резос и Траке.

Глава „Мистерия и магия” е своеобразно обобщение на връзката между мистерията и магиката. Консервативният и скрит характер на магическото знание осигурява приемствеността му през хилядолетията. Това знание е не само притежаване на техники и умения за изцеление на болести, а също и на посвещаване в знание за постигане на добро за човека, обществото и света, включително на хармония в Космоса.

Моделите на запазване на устната форма на сакралното знание и посвещението в познание са предмет на изследване в глава „Съвременното тайно знание в българската традиционна култура”. Разгледани са практики при лечителите и магьосниците. Там, където има типологически паралели от писмените извори за древността, те също са приведени.

В глава „Представата за Богинята, запазена в българската традиционна култура” Г. Мишев продължава на ново качествено ниво българската историографска традиция да се изследва фолклора като извор за древността. Авторът е представил различни извори за хипостазите на Великата Богиня като Майка на слънцето, Планинска Майка, Дева на огъня и Вълчица. Приведени са типологически паралели от древни индоевропейски култури, включително малоазийски, както и от традиционните култури на балканските народи.
Приложенията към основния текст предоставят нова информация по тематиката от различни архиви и теренни изследвания, която се въвежда за пръв път в научно обръщение. Приложените изображения илюстрират текста и са анализирани като изобразителен език на магиката.

Георги Мишев е завършил езикова гимназия с немски и английски език. През 2006 г. придобива бакалавърска степен по Немски и Руски език, а през 2011 г магистърска по Защита на културно-историческото наследство в Република България. През 2003 г. като стипендиант в Дрезден, Германия, изучава „Приложна лингвистика” и „Антични заклинания” (при проф. Йохан Тишлер). От тогава е научният му интерес към гръцките магически папируси, както и към хетските ритуални текстове. Настоящият текст е публикация на неговата докторска дисертация „Българската традиционна култура като информационен ресурс за магиката в Антична Югоизточна Европа”, защитена през 2014 г.
Авторът има редица публикации по тематиката на български и на чужди езици и е участвал в редица национални и международни конференции (Англия, Австрия, Русия, Виетнам). Член е на международното общество за етнология и фолклор. В момента е хоноруван преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.

Tue Sep 27, 2011 9:15 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ... Tue Sep 27, 2011 9:15 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ...
WARCRAFT SPOILER!!!

Има там една елфица - Силвана. Играеше го контра на немъртвите (местните зергове). Те я бастисаха, анимираха и в един момент тя се превърна в тяхна кралица. Близард обичат да ползавт сработилия веднъж стереотип, на принципа, че играещия брат/сестра ще преглътне всичко, стига да е подсладено с драматична история и посолено с кървави сцени. Та тя е толкова Кериган, колкото е възможно да бъде без да е червенокоса.

Зорница, двойката на SC и аз я бойкотирах, понеже претоплени манджи за 60 евро - айде нема нужда. Но по едно време Близард я пуснаха по 40 и се прежалих. Останах приятно изненадан. Не от историята, там нещата са бетер сапунен сериал, а от мултиплеъра. Хем е старият познат Старкрафт, хем има нови тактически възможности.

Аз, май за разлика от повечето homo ludens-и, не играя с женски персонажи. Понеже приемам играта много лично и се идентифицирам с героя. За такива, като мен Bioware добре са го направили в Dragon age 1&2, както и в Mass effect-ите. Хем си оставаш избрания от теб персонаж, хем (си) поиграваш и с останалите от компанията. До колкото става ясно, на същия принцип ще бъде и Old Republic.

П.П. Всъщност имам любим женски персонаж от игра, Adrienne от експанжъна на Heroes of Might and Magic 3 :).

Wed Jun 01, 2016 1:58 pm Re: Как спасяваме света Wed Jun 01, 2016 1:58 pm Re: Как спасяваме света
Явно съм загубила тренинг в отразяването, повод да наваксам :)
Ето в ХуЛите.

Fri Oct 07, 2011 9:04 am Re: Писането като занаят vs писането като изкуство Fri Oct 07, 2011 9:04 am Re: Писането като занаят vs писането като изкуство
Ъъъ, Зори... аз поне не го виждам като противопоставяне, което трябва да се "решава" - по-скоро е въпрос на личен избор като начин на употреба на таланта. Иначе за таланта май всички сме съгласни, макар че познавам поне двама души на мнение, че туй чудо не съществува и всичко е въпрос на правилно обучение за изпълняване на занаятчийските съставни елементи за произвеждане на продукт. Не оспорвам и такава гледна точка, честно казано, но продължавам "обидено" да си мисля, че без зрънцето магия, без виждането , без случването ... без божественото , ако щете... ми, светът няма да е същия.
Дядо Коледа съществува!!! *туп с юмрук по масата*
--
Специално за изкуството като начин на комуникация - авто или каквато ще, ще самоцитирам горното си мнение:
Изкуството обикновено е за обществена употреба в един, друг или трети смисъл.
Не се ли "употребява", това не е изкуство. Поне за мен. В главата ми се въртят една камара книги, които не без удоволствие си чета сама на себе си (или по-скоро си прожектирам филмчета). Автокомуникирам си, значи. Но докато те не се озоват извън съзнанието ми, те не са "сътворяване на нещо", съществуват само като възможност за сбъдване.

Thu Jun 30, 2016 4:18 pm Re: Културни събития Thu Jun 30, 2016 4:18 pm Re: Културни събития
2.VІІ. - събота - бендът на БНР на сцена „Лятна естрада“ в Борисовата градина от 11 ч.

3.VІІ. - неделя на същото място и по същото време - народният оркестър ^_^
http://bnr.bg/post/100708840/bnr-matine-v-borisovata-gradina-zakriva-sezona-na-radiosastavite

______________________

1-3.VII. - http://www.atojazz.bg - джаз фестивалът зад "Земята и хората"

Не твърде информативно:

Шестото поредно издание на A to JazZ Festival ще представи най-доброто от световната и американска сцена и ще направи първите три дни на юли в София истинска наслада. В красивия Южен парк II ще чуем и видим примата на джаза Даян Рийвс (Dianne Reeves), великия Бранфорд Марсалис (Branford Marsalis) квартет със специалното участие на Кърт Елинг (Kurt Elling) и обещаващата млада фънк звезда Ник Уест (Nik West).

A to JazZ KIDS e специално разработена образователна програма, предназначена за най-малките любители на музиката. По време на фестивалните дни, на открито в парка до сцената, децата ще имат възможност да послушат, да поиграят музикални игри, да видят и пипнат музикални инструменти, и дори да посвирят джаз заедно с професионалните музиканти и преподаватели, които ще им представят музиката по забавен и интригуващ начин.
http://www.atojazz.bg/images/AtoJazZ%20Kids.jpg

Фестивалната програма включва още вечерни джем сешъни в клуб "Студио 5", намиращ се в НДК, в непосредствена близост до фестивалния парк.

Полезна информация:
Във фестивалния парк можете да намерите хранителен бар, напитки, базар с ръчно изработени изделия и официален мърчъндайз на фестивала.
_______________________

2.VII. - 18-22ч. в Маймунарника - 101 каба гайди . Вход свободен.

На 2 юли при нас пристигат 15 от най-талантливите музиканти на „101 каба гайди“ от Смолян. С тях на сцената ще видим и „родопския славей“ Златина Узунова прославила българския фолклор по целия свят като солистка на прочутия хор „Големите български гласове”. За нея познавачите твърдят, че силният ѝ глас може да заглуши дори гайдата! Да видим :)

Изпълнението на гайдарите ще подгреят група Echoo - Balkan Samba, която изпълнява изцяло авторска музика. Триото представя през един различен поглед българския фолклор. Използва като база бразилската самба, фламенко, дръм енд бейс и ирландските ритми.

Echoo - Balkan Samba е в състав:
Николай Николов - гъдулка
Борислав Ангелков - китара
Мариан Живков – перкусии
_______________________

Теодосий Спасов и приятели - "НА ИЗТОК ОТ АЛПИТЕ"
Зала "България" - 8 ЮЛИ, ПЕТЪК, 20.00 ч. , ВХОД СВОБОДЕН

ПРОГРАМА:
Бела Барток "Танцова сюита"/
Джордже Енеску "Румънска рапсодия" N2
Шандор Вереш "Тренос - в памет на Бела Барток"/
Композиции на Теодосий Спасов
Диригент - Дружелюб Янакиев

Солисти:
Теодосий Спасов, кавал
Ивайло Ковачев, пиано
Борис Динев, ударни

Variaton Projektorchester /Швейцария/
Плакат:
https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/13533068_1196592963718924_6230040746912272267_n.jpg?oh=fa7294c545a86df74ebdf46a45ac7afb&oe=58073780
Програма пак:
https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/13494919_1196593093718911_2543187325034310310_n.jpg?oh=725312eccd2296c84353484084daff02&oe=57EF0B0F

Wed Oct 12, 2011 10:40 am Re: Преводачески работилници Wed Oct 12, 2011 10:40 am Re: Преводачески работилници
Логнах се както обещано.
Аз съм на линия по всяко време освен събота и неделя от 10 до 14 часа. Чакам да се разбере кога ще почва конкретната сбирка на школата за да мога да присъствам.

Sun Aug 07, 2016 4:04 pm ЖИТЕЙСКА РАДОСТ Sun Aug 07, 2016 4:04 pm ЖИТЕЙСКА РАДОСТ
"Ръцете горе", "ВАРНА, МОРЕТО, сините вълни..."

http://www.momichetataotgrada.com/article/vv-varna-muzikata-sreshha-drugite-izkustva.html#.V6cpNdSLTGi
https://radar-festival.eu/programme/13-08-the-third-man-infusion/

13 август, Варна

От 20:00 ч. в двора на Градска художествена галерия стартира музикалното събитие, отредено на двата нови проекта на култовия електронен артист Иван Шопов. The Third Man ( Иван Шопов A.K.A. COOH, BALKANSKY & Антон и Иван Литовченко A.K.A. MLOSKI & LITHEO) ще представят новия си албум.
Още една премиера, но този път на албума на Иван Шопов и майстора на българския кавал Теодосий Спасов , ще се състои веднага след това.​ InFusion e музикален проект, в който автентичността и електрониката са по-близки отвсякога. Кавалът не изневерява на лиричния си характер, отведен в един електронен свят, където съвремието изоставя своята дигитална стерилност в търсене на нова, по-смела и по-хуманна реалност.

http://www.momichetataotgrada.com/cache/f9cf71ed500e3b8f50466ece2c05bdf0.jpg
​Билетите са 5​ лв. (за учащи, пенсионери)/​10 лв. и могат да бъдат закупени онлайн​ или в Градска художествена галерия гр. Варна всеки ден https://radar-festival.eu/%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8/​. Цялата програма ще откриете в официалния сайт на​ ​фестивала "РАДАР", както и на страницата на събитието във fb.​
http://www.eventim.bg/bg/bileti/radar-festival-beyond-music-barna-gradska-hud-galeri-boris-georgiev-dbor-899551/performance.html

Wed Nov 23, 2011 2:12 am Re: Рядко задавани въпроси Wed Nov 23, 2011 2:12 am Re: Рядко задавани въпроси
Интересен пост. За среднощен размисъл ;)

Като начало - кой е решил, че е "съзнателна злонамереност"? Дали по-скоро не е просто (неосъзнатото) ограничение на сетивата и различен от нашия капацитет на отсрещната страна да бъдем разбрани в искрената си добронамереност?
Ограничение, което мисля, че най-често е резултат от липсата на достатъчно или сходен на нашия опит в общуване с различни хора; различните ни интереси, както и различен усет за това кое докъде се простира, кое иска задължително изказване в прав текст, за да бъдем поставени в субективната категория "открит, искрен, некриещ задни планове и намерения" и - разбира се - на много социални наслагвания, стереотипи, етикети грозни и проч категории.

Напълно те споделям, че времето за онова другото мислене за изказа, съдържанието за отвореността го нямаме. А и да го имаме - дали бихме могли гарантирано да стигнем, да убедим събеседника, че нашата максимална откритост е неговото разбиране за "откритост/отвореност"? (и кой ще се ангажира да го гарантира?!?)

Размислите от линка ги намирам за доста едностранно наричащи нещата, но факт е, че убедително са струпани в посоката на внушението. Изпускат, обаче, доста аспекти на "проблема" (ако това е проблем всъщност :)), а не просто част от нормалността на общуването ни.

Tue Oct 04, 2016 5:19 pm Re: Културни събития Tue Oct 04, 2016 5:19 pm Re: Културни събития
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24309&sid=11

хрстн: Габи, извинявай. Слагам вместо директно копирания от теб текст линк към информацията за съответното кино-литературно събитие. По принцип всичко би трябвало да се махне безследно, понеже в ЧоБи имаме вътрешна политика да не поместваме на вълните на ЧоБи материали, подкрепящи въпросното изтателство, защото то няма твърдо благородни подбуди.
Разбира се, това не съм то измислила аз, но аз махнах текста, понеже прекалено огромни и многобройни конски сме имали преди по този въпрос. И пожелах да си спестя поредното.

Mon Dec 12, 2011 8:24 pm Re: Съкровищница на красноречието Mon Dec 12, 2011 8:24 pm Re: Съкровищница на красноречието
Започвам със съвети към поетите. Книгата, от която са взети, е от Вълко Червенково време ( предшественикът на Живков, съвременник на Сталин ), но има своите достойнства.

Съвети към поетите
По „Съвременни български поети“ от Пенчо Данчев .

Глаголи в минало време и лишеност от свежи художествени изразни средства изсушават стиха и го правят монотонен.

Нужна е пристрастеност, а не репортажност.

Да се избягват едни и същи любими думи, които са любими на поета, но не носят смисъл за околните. Да се разширява личния словесен имот.

Трябва да се избягват неоправдани приказки – думи, които не са подчинени на общия замисъл, който сресва стихотворението.

Богатство на съдържанието > стихотоврна техника

Да се избягва неестествена реч – саморазобличаване на критикувания, обръщения от сорта на „както на уважаемия читател е известно“ и т.п.

Да се избягва насилие над езика – самоволно словотворчество, неоправдани варваризми, чуждици и т.п. Думи трябва да се измислят само ако смисълът на стихотворението го налага.

Нежелани са твърде далечните рими ( „кажа – лоша“ ) и твърде близките ( примитивни ) рими – „бояджия – бостанджия“.

ВРАГОВЕ НА ИЗЧИСТЕНАТА ПОЕЗИЯ:
• Липса на правдивост
• Претрупаност
• Пресиленост
• Диалектизми
• Архаизми
• Претенциозност
• Баналност
• Повтаряемост
• Излишество
• Неуместни вулгаризми
• Алогичност ( в смисъла, структурата или стиха )
• Липса на оригиналност, клишираност
• Подлизурство
• Политиканщина
• Несвързаност
• Няснота
• Неубедителност
• Безразборност
• Неуместни заемки
• Наивност
• Обида към читателя
• Обида към интелекта му
• Обида към трети лица в груба, просташка форма
• Изкуственост вместо изкуство
• Загуба на фокус - вглъбяване в детайлите, разпростиране във пейзажа
• Излишно словотворчество
• Сгъстяване и разреждане на боите на неуместни места

Залог за успех на едно стихотоврение са правдивостта и силата на лиричното въздействие, идейната осмисленост, хубавата, стегната композиция.

Върви се ПО темата, а не ВСТРАНИ, ОКОЛО, ПОД или НАД нея.

Литература значи познаване на живота.

Пенчо Славейков казва, че литературата се ражда с човека, защото е реакция на светлината – както и първата реакция на човека е към светлината. Този инстинкт предхожда дори глада на новороденото. ( В критическата му студия за Ботев )

Добре да се избягват неуместни прилагателни – светъл вятър, жежък сняг и пр.

Добре е да се работи пестеливо с акламациите и бомбастичността.


Началото и края на всяка проза и поезия е СМИСЛЕНОСТТА.

Добре е да се избягва фалшивият психологизъм. ( Образец за психологизъм е Толстой )

Tue Nov 22, 2016 3:20 pm Re: Не-културни събития Tue Nov 22, 2016 3:20 pm Re: Не-културни събития
Школа по орнитология и природозащита
Лекция 6 [22.11.2016 г.]
Видове птици от разредите Пеликаноподобни (2-ра част), Щъркелоподобни, Фламингоподобни и Ястребоподобни (1-ва част)

С над 420 вида птици, установени до момента в страната, България е сред най-богатите в орнитологично отношение страни в Европа. Всички желаещи да разширят своите познания върху птиците са добре дошли на лекциите на Българската орнитологическа централа.
Школата по орнитология и природозащита е безплатна.

Лекциите се провеждат всеки вторник от 18:30 ч., а дължината им е 60-90 мин., в зависимост от конкретната разглеждана тема.

Школата се провежда в заседателната зала на НПМ-БАН в София, бул. Цар Освободител 1 (обща сграда на База-2 на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН с Националния природонаучен музей, вход откъм Руската църква).

Лекциите са онагледени с помощта на съвременни аудио-визуални средства, организират се и екскурзии сред природата.
Ако сте пропуснали някоя лекция не се колебайте и посетете следващите.

Школата дава възможност за професионална ориентация на учениците и студентите.

Лекционният курс се води от доц., д-р Борис Николов.

Tue Nov 08, 2011 2:03 pm Re: Фантастивал (17–22.10.2011) Tue Nov 08, 2011 2:03 pm Re: Фантастивал (17–22.10.2011)
Качихме всички снимки, с които разполагаме засега, тук:

http://fantastivalbg.com/Gallery.html

Ако някой има други – моля да пише!

И... почваме да се готвим за следващите фестивали!

Sun Jan 22, 2012 11:13 am Re: За книгите и хората Sun Jan 22, 2012 11:13 am Re: За книгите и хората
Любимата ми книга, всъщност не е една, а четири, а именно четирилогията Хиперион на Дан Симънс, единствените други книги, които са ми правили известно впечатление подобно на това, са тези от поредицата Ringworld на Лари Нивън, както и всичко от Sector General на Джеймс Уайт. .

С леко закъснение ще дообясня.

Четирилогията Хиперион - грабваща история, чел съм само оригиналите на английски, не знам дали има дори преводи, не съм се и мъчил. Това е една поредица, която ме обогати по толкова много начини. Историята преплита невероятен брой философски, религиозни, еволюционни и чисто човешки теми, и определено със всеки нов прочит откривам повече и повече неща за автора, за идеите му и за самия себе си.

Ringworld на Лари Нивън - по-разбита концепция от нормалните научни фантастики, доста интересни идеи и като цяло не можех да предскажа как ще се развие сюжета, една истински интересна поредица, определено.

Sector General на Джеймс Уайт - Отново, вкарва нови гледни точки в научната фантастика, развива изцяло една нова перспектива, която убягва на доста автори, дори познавам 1-2 момчета, които се отправиха към изучаване на медицина след прочитане на няколко книги от поредицата.

Матео

Wed May 24, 2017 2:21 pm Re: Културни събития Wed May 24, 2017 2:21 pm Re: Културни събития
ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ 2017
КАНТУС ФИРМУС
КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА СУ „СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ви канят на концерта на:

СМЕСЕН ХОР НА УНИВЕРСИТЕТА BUCKNELL (САЩ)
Диригент: Бет Уилър

Със специалното участие на:
СОФИЙСКИ КАМЕРЕН ХОР „В. АРНАУДОВ“
Диригент: проф. Теодора Павлович

31 май 2017 (сряда)
19:30 – 21:00 часа
Аула, Ректорат на Софийския университет
Вход свободен

ПРОГРАМА:
Ст. Зондхайм, А. Копланд, Л. Бърнстейн, П. Саймън, спиричуъли
Смесеният академичен хор е един от най-важните музикални ансамбли в Университета Bucknell в САЩ. Съставен от около 60 певци, хорът включва студенти, преподаватели и служители на местната университетска общност. Певците имат изключително широк репертоар с музика от последните седем века. Ансамбълът редовно представя кантатно-ораториални произведения, концертира с гостуващи солисти и изнася световни премиери на творби, създадени специално за хора. С подкрепата на музикалния отдел на Центъра за сценични изкуства Weis, хорът е участвал в концерти с ансамбли като Лорелай, Tallis Scholars, Bach Quintet. Концертът в София е част от първото турне на състава в Източна Европа.

Tue Feb 07, 2012 12:17 pm Re: Некромансер Tue Feb 07, 2012 12:17 pm Re: Некромансер
Благодаря много за поправките.Това е първото нещо,което пиша и ми беше малко трудно,но се надявам,че за в бъдеще ще стават по-добри

Fri Jul 28, 2017 12:27 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jul 28, 2017 12:27 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Странно е как понякога нещата в изкуството силно се разминават, в зависимост от призмата на преживяващия. В моя частен случай, често ми се случва мненията ми относно дадено произведение да са диаметрално противоположни на (или поне силно различаващи се от) тези на... ами, останалата част от четящия свят.

Пример: предишния месец прочетох за пръв път Snow Crash на Neal Stephenson - роман, поставян на пиедестал редом до Neuromancer-a на Гибсън - и едва стигнах до края - откровено слаба бозичка; докато на другия полюс, този месец гледах ето това аниме, което го смятам за върхово постижение на изкуството изобщо , при положение, че основните мнения на широката общественост за него варират от "пълен боклук" до "хубаво, но нищо специално". Мда, чувствам се досущ като във вица за мутрата и магистралата. :|

Но да поговоря малко повече за т. нар. "модерни класики" и по-специлно Snow Crash. Книгата започва доста добре - екшън, забавни обрати, прилично обрисуван дистопичен свят. И изведнъж к'во става - почват да се въртят едни герои, кои епизодични, кои - не, действието постоянно прескача неравномерно напред-назад по timeline-a (и така почти през цялата книга!), а главният протагонист не получава почти никакво "екранно време", камо ли character development. Основната завръзка толкова се забави, че не разбрах кога най-сетне се появи - чак към средата на романа горе-долу разбрах за какво става дума и какви са залозите. И като говорим за "среда", е*аси средата - ЦЕЛИ ГЛАВИ от plot exposition, некадърно поднесени info dump-ове и достатъчно уроци по история, че човек да се загледа дали внезапно не се е пренесъл на учебник по хуманитарни науки, а не киберпънк сай-фай. Темпото се влачи през цялото време, а когато идва финалната третина, заваляват една подир друга антикулминация след антикулминация. И през цялото време главният протагонист дели страниците с няк'ва пик*а, 'дето авторът не знае иска ли тя да е supporting character, или foil на main character-а. А сетингът хич не киберпънк, по-скоро прилича на някакъв тъп ghetto-punk с наченки на Tехнология(tm), или нещо от сорта. И още хиляди глупости, ама толкоз май стига.

Ако аз бях редактор в издателство, такъв ръкопис бих го метнал директно в slush pile-a, без дори да си правя труд да отговарям на автора. (Или поне щях да го направя по крайно хаплив и унищожително-критичен начин.)

Същото ми се случи с Against A Dark Background на Ian Banks. Уж "велика" деконструкция, уж класика в сай-фай жанра, а крайният резултат - плачевно смърдящ brainfart, който ще свърши работа само като подпалка - или тоалетна хартия, ако е по-мека. Е, сетингът поне беше интересен , но пълният му мащаб бе разкрит едва в последните тридесет страници (май даже и по-късно) и когато стигнах до това разкритие бях: What?!? You wasted such a great setting on THAT !? .

Доколкото съм чел синопсизи на други "класики" от жанровата литература, намирам доста знаци, че с тях ще ми се получи същото. Изводът ми е, че или аз имам далеч по-особени вкусове от "висшата" читателска маса (тук изобщо не говорим за mainstream и техните лиготии), или повечето т. нар. "култови заглавия/поредици" са просто въздух под налагяне, погледнат през рекурсивно-хайпващите очила на носталгията и ретро фаворизиращите ревюта.

Rant end?

Sat Mar 31, 2012 10:21 am Re: Живи срещи Sat Mar 31, 2012 10:21 am Re: Живи срещи
Там ще съм, значи.

Sat Oct 28, 2017 10:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Oct 28, 2017 10:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Новият Стефан – след инфаркта/-ите, които е преживял преди няколко месеца – сигурно ще те изненада. Всички ни ще изненада, де. Не знам дали си усетила промяната, докато ти е взимал интервюто за Бг Север. На мен ми беше страшно приятно да го слушам, като му бяхме на гости в Плевен с Наско.

Tue Dec 12, 2017 12:58 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Dec 12, 2017 12:58 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
„Досиетата...“ са ми на списъка за четене, The Eve of Redemption и The Last Dragon Chronicles си ги набелязвам. „Землемориите“ ми бяха твърде мудни, за да харесам който и да е образ там. За Пратчет не знам как не се сетих и аз – неговите вещици (включително малката Тифани) ги искам всичките за приятели. И Ангуа, де. :)

Ако имаш още за посочване, продължавай. :)

Thu Oct 11, 2012 10:12 am Re: Федора под лампата [Пак онлайн] Thu Oct 11, 2012 10:12 am Re: Федора под лампата [Пак онлайн]
Това може наистина само да ме радва! :)

А, отделно, не ти ли се струва, че историята си плаче за втора част (части? ;):)? При мен има някакво смътно усещане, че ако романа завърши горе-долу както си го представям (а представата ми е доста бегла), то историята ще има (нужда от) продължение... не знам дали е обосновано, но (усещането) ме човърка, като си мисля за историята.

Дотук написаното мен ме зарежда, пък какво остава и за ентусиазма, който ти дава... (-:

Mon Jan 15, 2018 10:19 am Re: Слънце недосегаемо Mon Jan 15, 2018 10:19 am Re: Слънце недосегаемо
#. Какви форми на групово и индивидуално забавление са налице при змейовете (и ламите) - игри, спорт, изкуство? Как изглежда техният бит и ежедневие?

предполагам, не правят разлика между игра и работа, спорт, изкуство и наука;
за илюстрация: преди няколко седмици си спомних, че в училище, в час
по физика ни разказаха за един музикален инструмент - ТЕРМИНВОКС
(понякога го пишат "терменвокс"), изобретен през 1919 година; състои
се от две антени, едната за промяна на тона, другата - за силата на
звука; свиренето представлява движения на ръцете около тези две
антени. И така, ами ако направим антените ГОЛЕМИ? да обгръщат една
театрална сцена? и тогава ТАНЦЬОРИ биха с движенията си създавали
музика. Доста сложно за проектиране, построяване, хореографиране,
композиране... а и каква култура на движенията се изисква... при това
в три измерения, имам предвид нещо повече от подскоци от пода... тоест
задача тъкмо за змейове и лами!

Терем и н. ПИФ го ползват на концерти. Има и такава пиеса.

Вторият въпрос се базира върху този цитат ( Слънце недосегаемо , стр. 593):

"ШАРКАНСКИ МИРОГЛЕД:

Според змейовете, като към подобни възгледи се придържат и ламите, но с различни акценти, всичко живо, а донякъде и неживо се подчинява на шест първични импулса-емоции-мотива."

#. По какво се различават акцентите на ламите и змейовете?

ПРЕДПОЛОЖИХ, че ламите са по-буквални, по-категорични и повече склонни
да отсекат там, където змейовете биха предпочели, поне в началото, да
похарчат време за разубеждаване и увещания. За ламята светът е
предимно "черно-бял", с нежелание допуска сивите оттенъци. Ламите
виждат своя смисъл в това да раздават всекиму заслуженото, било
наказание, било награда, докато змейовете са склонни да учат, да
възпитават.
Разбира се, това са моите представи за тези приказни същества. И не е
речено, че само аз бива да си рисувам бита и ежедневието им.