choveshkata.net

Sun May 31, 2020 3:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun May 31, 2020 3:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Разговори в Goodreads

Хо хъм. Вчера дочетох The Host. И... съзнавам, че това е малко егоистично от моя страна, но искам да споделя този момент и да питам за по-конкретни мнения. Книгата определено доста ми хареса - може и да не е най-великата и оригинална история, която съм чела, но е съвсем, съвсем добре написана, грабва те и те увлича, кара те да размишляваш. Изплуваха много неща, които не ми бяха станали ясни от филма, да не говорим за останалите, които изобщо не присъстваха в него. Изгледах повторно и филма през "новите" си очи. В момента даже се забавлявам да го гледам отново дублиран на испански и имената ме карат да се смея, но да не се отклонявам много. Кое ти хареса в книгата? Кое не ти хареса във филма? Това не е реторичен въпрос, определено не се опитвам да намекна, че филмът е добре направен. Но какво по-конкретно...? Имаше ли неща от книгата, които не ти се понравиха?

Извинявай, ако това идва твърде внезапно и си на съвсем друга вълна, ако не ти се говори, ако вече си забравил книгата, ако вече си забравил мен. Ще те разбера. :)

Привет насред най-жежкия (и немислещия ми :/) месец! (Ха! Миналата година пак тогава сме си писали. И колко по-смислени изречения съм успявал да навържа... *въздъх*)

Благодаря за споделянето! Споделям тръпката – и нуждата да се споделя. :D (Само думите, думите да идват по-лесно...)

The Host последно я давах за пример на писателската работилница, която тъкмо правихме в Мелник (http://choveshkata.net/blog/?p=5529) – като книгата с най-плавен и достоверен преход от омразата и недоверието към разбирането и приемането, която съм чел. (Като любовта в нея, поне за мен, е просто допълнителната щипка овкусяване. ;) Принципно трудно плача и се просълзявам, обаче тук имаше сцени връз сцени, които успяваха да ме. Уви, последно съм я чел бая отдавна, та не помня самите сцени, само ефекта им. А може и да е от жегата. Но определено помня, че нямах някакви съществени липси. Е, може да съм се позасмял на речниковия подбор тук-таме... това са изкривяванията на редактора. ;)

Филмът ми хареса:
- в първия си половин час (който като темпо отговаря на книгата)
- с играта на Сърша Ронан
- и разните закачки около любовния триъгълник

Но като цяло беше ужасно изюркан :( – не даваше време да се получи тоя плавен преход, който ме порази в романа. Искаше ми се да го направят в няколко части, поне 5-6 часа. Тъй като е бил независима продукция, разбирам защо не са могли да рискуват.

Разкажи сега ти. Твоите highlights и lowlives. ;)

Книгата с най-плавен и достоверен преход от омразата и недоверието към разбирането и приемането, това ми харесва, но не съм сигурна кого имаш предвид, когато го казваш. Групата оцелели хора като цяло? Мелани конкретно? Това нейното си е бая преход. :) Самата Уонда? Тя не тръгва точно от омраза, но определено извървява дълъг път. Като се замисля, цялото стълпотворение от герои показва такъв преход от всякакви ъгли: Джеб я прие без уговорки, Джейми я прие както би го направило дете - в добрия смисъл на думата, с чисто сърце, трансформацията на Иън ме кара да въздишам, на Джаред му трябваше мно-о-ого време и почти до самия край се държеше точно като човек - т.е. като идиот, Кайл беше още по-типичен представител на вида с неговите твърди убеждения, Маги и Шарън бяха трайно заклещени в далечния край на спектъра. Десет различни 'промени на сърцето' с различна скорост. И цялото това като фон на вътрешния диалог между Уонда и Мелани с целия му екшън.

От книгата в най-голямо съзвучие с мен беше идеята за насилието/ненасилието. Земята е завладяна от уж по-мирна раса, която е успяла да я отнеме от уж по-войнствените хора (със съответните изключения и от двете страни). Уонда не може да понася идеята за насилие, но същевременно не й хрумва (поне докато не го вижда през очите на Иън), че колонизацията е акт на насилие. Трудна ситуация. На хората, от друга страна, насилието им е като втора природа. Дори Иън е един такъв... casually violent. Първата реакция на Мелани, когато се събужда обратно в тялото си, е да се опита да убие или поне да набие Джаред, защото е позволил смъртта на Уонда. А пък и преди това го шамареше всеки път, когато се стигаше до целувки. Често пъти докато играя на поредното ММО си мисля, че може и да съм лечител по душа, обаче повечето време го прекарвам в убиване на де що има в съответния свят, стига да има кой да ме прати да го направя срещу няколко жълтици. А пък Уонда и пръст не би вдигнала срещу друго същество и се чувства страшно зле всеки път, когато става свидетел на насилие. Тук включвам и всички моменти, в които Мелани беше ядосана на нещо и визуализираше какво би направила по този повод, а Уонда се чудеше къде да се скрие.

Любовната история също много ми хареса, но имам предвид малко по-сложния вариант в книгата. Във филма изобщо не се споменава за допълнителното усложнение, за любовта, която самата Уонда изпитва към Джаред, за начина, по който тази любов й въздейства, и за доста обтегнатите отношения между Уонда и Мелани по този повод. Сцената, в която Джаред целува Уонда, за да провери дали Мелани е там, много повече ми хареса в книгата (във филма двамата актьори са супер, но за съжаление сценарият вероятно е бил нещо като "make it hot"). Първо, повече ми хареса идеята, че тялото също е пълноправна страна в случващото се:

(Джаред започва да я целува) It was so different from remembering, so much stronger. My head swam incoherently.
The body revolted. I was no longer in control of it - it was in control of me. It was not Melanie - the body was stronger than either of us now. Our breathing echoed loudly: mine wild and gasping, his fierce, almost a snarl.
My arms broke free from my control. My left hand reached for his face, his hair, to wind my fingers in it.
My right hand was faster. Was not mine.

Тук пропускам удара, двойния шок, осъзнаването, че това е бил тест и стигам до нейната реакция - тя се опитва да избяга, като се навира в складираните кутии. Това във филма го няма изобщо:

I didn't hear my own sobbing, loud as it was, until I could go no farther into the crowded hole and the sound of my thrashing stopped. When I did hear myself, heard the ragged, tearing gasps of agony, I was mortified.
So mortified, so humiliated. I was horrified at myself, at the violence I'd allowed to flow through my body, whether consciously or not, but that was not why I was sobbing. I was sobbing because it had been a test, and, stupid, stupid, stupid, emotional creature that I was, I wanted it to be real.
Melanie was writhing in agony inside me, and it was hard to make sense of the double pain. I felt as though I was dying because it was not real; she felt as though she was dying because, to her, it had felt real enough.

За мен, като жена, развитието на любовната история между Уонда и Иън беше чудно, чудничко. Във филма това е ограничено до многозначителни погледи и добре направени любовни сцени, но липсва магическото усещане на първото влюбване, всичко това, което вече е известно на хората, но абсолютно непознато на Уонда.

Но сцената, която ми направи най-голямо впечатление (и отново я няма във филма), е когато от прозореца на хотелската стая виждат семейство души, което си играе със своето човешко детенце. Тя всъщност би трябвало да е много значима за развитието на историята по-нататък, не съм сигурна защо са решили да я пропуснат. Но освен това просто много ми хареса като сцена, мога да си представя детската площадка, радостното семейство, Джаред и Иън застинали като статуи на прозореца.

"What are you staring at, Wanda?"
Jared's question wasn't anxious, because I was smiling softly at the surprising scene.
"Something I've never seen in all my lives. I'm staring at... hope. [...] The only hope for survival I've ever seen for a host species."
"Where?" he demanded, bewildered.
I was aware of Ian close behind us now, listening intently.
"See?" I pointed at the laughing mother. "See how she loves her human child?"
At that moment, the woman snatched her son from the swing and squeezed him in a tight embrace, covering his face with kisses. He cooed and flailed - just a baby. Not the miniature adult he would have been if he carried one of my kind.
Jared gasped. "The baby is human ? How? Why? For how long?"
I shrugged. "I've never seen this before - I don't know. She has not given him up for a host. I can't imagine that she would be... forced. Motherhood is all but worshipped among my kind. If she is unwilling..." I shook my head. "I have no idea how that will be handled. This doesn't happen elsewhere. The emotions of these bodies are so much stronger than logic."
I glanced up at Jared and Ian. They were both staring openmouthed at the interspecies family in the park.
"No," I muttered to myself. "No one would force the parents if they wanted the child. And just look at them."
The father had his arms around both the mother and the child now. He looked down at his host body's biological son with staggering tenderness in his eyes.
"Aside from ourselves, this is the first planet we've discovered with live births. Yours certainly isn't the easiest or most prolific system. I wonder if that's the difference... or if it's the helplessness of your young. Everywhere else, reproduction is through some form of eggs or seeds. Many parents never even meet their young. I wonder..." I trailed off, my thoughts full of speculation.
The mother lifted her face to her partner, and he kissed her lips. The human child crowed with delight.
Neither man could tear his eyes from the miracle in front of them.

Ох, дали не прекалих? Аз съм си впечатлителна, а и тази история ми е още много прясна в главата. Мнения?

Дълбоко ти благодаря за тия впечатления. Напомни ми ключови моменти, които бяха взели да изветряват. (Особено този със семейството извънземни и съвсем земното им детенце, да......)

Тъй като тия месеци наистина не мисля бистро, запазвам си правото на -истински- отговор за по-хладното. Нали може? :)

А ти споделяй по всяко време, когато те осени. Радост ми е да те чета. :) И ми припомняш, че книгите стават наистина ценни, когато хвърлят мостове между човеци...

Благодаря ти за тези верни, красиви и много мили думи. Разбира се, че може да отговориш "истински" по-нататък. Когато поискаш, както поискаш, ако поискаш.

За първи път чета книга, която да е толкова... нашумяла. YouTube е фрашкан с интервюта на актьорите от филма. Тълпи от луди фенки. Страховито положителни мнения, страховито отрицателни мнения. Много хора май не могат или не искат да направят разлика между книгата и филма. Направо невероятно. Ти как изобщо стигна до тази писателка? Доколкото разбирам си чел и "здрачните" й книги, явно си по-голям авантюрист от мен. Но пък аз не съм добър пример, защото за всяка новопрочетена книга препрочитам други пет. По пет пъти. :)

Ох, не помня съвсем вече... Покрай приятели, на чието мнение държа – събраха ми се няколко горещи препоръки „А ти пробвай, пробвай, не слушай само хейтърите“. Специално „Здрач“-овете ме смаяха как порасват: всяка книга добавя някакъв пласт към предните. (А много техни читатели май не пораснаха в крак с тях, като гледам как техните криви на харесването падат надолу...)

За „Скитница“ разказвал ли съм ти, че искахме да я издаваме с Човешката библиотека? :)

През изминалите дни прочетох "Здрач", прелистих втората книга и с голяма наслада установих, че съществуват паралелни книги през очите на Едуард - недовършен проект от самата Стефани Майър и неофициално продължение от друга мацка, която повече ми допадна като начин на писане. През очите на вампира определено е по-интересно, хихи. Сега седя и си мисля... I'm a sucker for love stories. Как стана това? И кога? Дали съм си го носела в мен от самото начало и е чакало да разцъфне? Малко ме е срам, да си призная. Любовната история в Здрач изобщо не ми се стори толкова лоша и неубедителна, че да заслужи свое собствено мемче, особено в сравнение с повечето любовни романи, които съм чела. Вярно, имаше смешни моменти; някои (доста) неща изглеждат недоизпипани. Но въпреки това книгата беше написана с чувство, което със сигурност не е толкова лесно, колкото изглежда.

Но да ти кажа кое ми стана интересно: докато гледах интервюта с актьорите от The Host, охках и пъшках всеки път, когато се правеше сравнение със Здрач, а те се хвърляха да обясняват как няма нищо общо като тематика. Но като зачетох Здрач започнаха да изскачат разни, предимно дребни неща, които много ми напомняха на другата книга: Уонда свикна да спи "curled into a tight ball", Бела също. И двете много шепнат, когато са неуверени в себе си, и се лепят по стените, когато ги е страх; и двете ги носят на ръце, когато е необходимо. И за двете е много важно физическото докосване, и в двата случая му е отредено специално място в книгите. Че това са нормални човешки реакции, факт. Но точно в описанието на такива реакции книгите много си приличаха. Не че се оплаквам! :) Тези дреболии определено много ми допадат. По-нататък, любовните истории и в двете книги се въртят около младо (и неопитно) момиче и по-възрастен (и събрал повече опит/мъдрост) мъж: не ме интересува толкова конкретната възраст, колкото идеята, че връзката по някакъв начин е неравнопоставена. И в двете книги единият е "различен", но е не по-малко способен да дарява и получава любов, което, разбира се, ми е много приятно като идея.

(...) не, не си ми разказвал, че сте искали да издавате "Скитница" с Човешката библиотека. Моля те, разкажи. :)

Ъ-ъ... Ето тези думички: "друга мацка, която повече ми допадна като начин на писане"... си ги взимам обратно. Твърде, твърде прибързано заключение. Идеята ми харесва, но не знам доколко е осъществима, поне не и така, както би ми се искало.

И нещо от милия Пратчет, което бях забравила (помня момента с "мекишката тоалетна хартия", но не и това) и току-що си припомних. Понеже не знам дали за теб е очевидно откъде е пасажът или не: разговорът е между Коен и Ринсуинд във "Фантастична светлина" и се върти около спасената от принасяне в жертва Бетан.

"If I wash twenty years younger," he said wistfully.
"Yes?"
"I'd be shixty-sheven."
"What's that got to do with it?"
"Well - how can I put it? When I wash a young man, carving my name in the world, well, then I liked my women red-haired and fiery."
"Ah."
"And then I grew a little older and for preference I looked for a woman with blonde hair, and the glint of the world in her eye."
"Oh? Yes?"
"But then I grew a little older again and I came to see the point of dark women of a sultry nature."
He paused. Rincewind waited.
"And?" he said. "Then what? What is it that you look for in a woman now?"
Cohen turned one rheumy blue eye on him.
"Patience," he said.

Wed Nov 05, 2014 7:40 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Nov 05, 2014 7:40 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Здравейте,
Много се тутках, съжалявам.

По въпросчетата за упражнение 2:

1. Не, освен първоначалнта инвестиция - да убедя разбирачите вкъщи да ми слoжат LibreOffice

6. (обаче не съм сигурна кое е 1 и кое 2 ;) ) - Страшно й се раздвам на схемата, лесна е за схващане, обаче имам един въпрос. Ако нещо е по-специфично и не съм особено сигурна към коя графа точно спада, може ли в коментара да си пиша просто какво ме е притеснило, и (обикновено не мога да се сдържа) как предлагам да се оправи. И дали може да "драскам" и в самия текст, с мярка разбира се?

Tue Jun 09, 2020 4:55 pm Re: Културни събития Tue Jun 09, 2020 4:55 pm Re: Културни събития
Две сцени ще радват почитателите на Софийската филхармония през юли и август в летен сезон без компромиси

Светлин Русев, Веско Ешкенази, Теодосий Спасов и Минчо Минчев ще свирят с националния оркестър

Зала „България“ отваря врати за летния сезон на Софийската филхармония, който започва на 28 юни и ще приключи в края на август. Сред солистите, избрали да споделят сцената с националния оркестър са Светлин Русев, Виктория Василенко, Сергей редкин, Веско Ешкенази, Марио Хосен, Ина Кънчева, Теодосий Спасов и Минчо Минчев. Сред солистите са и концертмайсторите Павел Златаров и Калина Христова, както и тромпетистът Петър Македонски. Те ще представят знакови произведения на класическата музика под диригентството на Пламен Джуров, Георги Димитров, Найден Тодоров, Константин Илиевски, Григор Паликаров, Цанислав Петков и Любомир Денев-син.

Първият концерт е под диригентството на маестро Найден Тодоров и с участието на виртуозния цигулар Светлин Русев и обичания от публиката тенор Михаил Михайлов. В програмата ще звучат „Софийски импресии“ от Ценко Минкин, Концерт за цигулка и оркестър № 4 от Моцарт, Vorrei morire от Франческо Паоло Тости и „Panis angelicus“ от Цезар Франк.

С подбрана селекция от камерни концерти Софийската филхармония ще гостува в Атриума на Квадрат 500. Съвместната инициатива с Националната художествена галерия е под надслов „Романтично лято в Квадрат 500“. Камерните състави на Софийската филхармония са подготвили впечатляващи програми, които отлично хармонират с изисканата обстановка на музея. Бутиковите концерти ще се провеждат в петъчните вечери и ще представят нов поглед към две класически изкуства. Билетите за концертите ще дават достъп и до експозициите на музея.

Билети за летния сезон вече са достъпни на касата на зала „България“ и в Ивентим.


Летен сезон на Софийската филхармония
Без компромис


28 юни, 19 ч. зала България
Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за цигулка № 4 в ре мажор, KV218
Цезар Франк – Panis Angelicus
Франческо Паоло Тости – Vorrei morire
Ценко Минкин – “Софийски импресии”
солисти: Светлин Русев - цигулка
Михаил Михайлов - тенор
диригент: Найден Тодоров

5 юли, 19 ч. зала България
Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за пиано и оркестър №11 във фа мажор, KV 413
Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за пиано и оркестър №12 в ла мажор, KV 414
солисти: Виктория Василенко, Сергей Редкин
диригент: Пламен Джуров

12 юли, 19 ч. зала България
Антонио Вивалди – “Годишните времена”
Астор Пиацола – “Годишните времена на Буенос Айрес”
солист: Веско Ешкенази
диригент: Найден Тодоров

19 юли, 19 . зала България
Томазо Албинони – Adagio
Джовани Батиста Перголези – “Стабат Матер”
солисти: Стефани Кръстева, Ина Кънчева
диригент: Славил Димитров

26 юли, 19 ч. зала България
Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за цигулка № 5в ла мажор , KV 219
Волфганг Амадеус Моцарт – Симфония № 29 в ла мажор, KV 201/186a
солист: Марио Хосен
диригент: Георги Димитров

2 август , 19 ч. зала България
Антонин Дворжак – Серенада за духови инструменти, виолончело и контрабас в ре минор оп. 44
Йозеф Сук – Серенада за струнен оркестър оп. 6
диригент: Константин Илиевски

9 август, 11.30 ч., зала България
Приказка за тромпет
солист: Петър Македонски
диригент: Цанислав Петков

16 август, 19 ч. зала България
Теодосий Спасов – Концерт за кавал и оркестър
Бизе/Шчедрин – Кармен сюита
солист: Теодосий Спасов
диригент: Григор Паликаров

23 август, 19 ч. зала България
Йохан Себастиан Бах – Концерт за обой, цигулка и оркестър в ре минор, BWV 1060
Йозеф Хайдн – Концерт за цигулка и оркестър №1 в до мажор
Волфганг Амадеус Моцарт - “Малка нощна музика”
солисти: Минчо Минчев
диригент: Найден Тодоров

30 август , 19 ч. зала България
Йохан Баптист Георг Неруда – Концерт за тромпет и оркестър в ми бемол мажор
Йохан Себастиан Бах – Концерт за две цигулки в ре минор, BWV 1043
Питър Уорлок - "Каприол" сюита
Зигфрид Курц - Концерт за тромпет и оркестър оп.23
солисти: Калина Христова - цигулка, Павел Златаров - цигулка, Петър Македонски - тромпет
диригент: Любомир Денев-син


Романтично лято в Квадрат 500

Съвместно с Националната художествена галерия

3 юли, 18:30 ч., Квадрат 500
Струнен квартет “Филхармоника”
Йозеф Хайдн - Струнен квартет №6 оп.20 в ла мажор
Франц Шуберт - Струнен квартет “Розамунда” в ла минор D 804

10 юли, 18:30 ч., Квадрат 500
София квартет
Моцарт - Струнен квартет №15 в ре минор
Йозеф Хайдн - Струнен квартет №5, оп.64 в ре мажор “Чучулигата”

17 юли, 18:30 ч., Квадрат 500
Струнен квартет “Фрош”
Дмитрий Шостакович - Струнен квартет №7 във фа диез минор оп.108
Лудвиг ван Бетовен - Grosse Fuge оп.133
Йоханес Брамс - Струнен квартет №2 в ла минор оп.51

24 юли, 18:30 ч., Квадрат 500
Филхармоничен Духов квинтет &Кварто квартет
Волфганг Амадеус Моцарт - Дивертименто за духов квинтет KV270
Волфганг Амадеус Моцарт - Квартет в ре мажор за флейта, цигулка, виола и виолончело
Луис Шпор - Нонет за струнен квартет и духов квинтет във фа мажор оп.31

31 юли, 18:30 ч., Квадрат 500
“Белла воче” & Флейтов квартет на СФ

7 август, 18:30 ч., Квадрат 500
Камерен ансамбъл “Класик Арт” с Явор Добрев, кларинет и Михаил Михайлов, валдхорна
Волфганг Амадеус Моцарт - кларинетен квинтет в ла минор K.581
Марин Големинов- из танцовата драма “Нестинарка” - аранжимент за струнен квартет от Румен Бояджиев-син
Георги Стрезов - “Буйна кръв”- квинтет за валдхорна и струнен квартет -/премиера/
Велислава Георгиева - аранжимент на “Bohemian rhapsody” за струнен квартет, кларинет и валдхорна

Mon Nov 10, 2014 11:26 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Mon Nov 10, 2014 11:26 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Копнеж за корица на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

И анонс до медиите:

Фондация „Човешката библиотека“ кани всички художници в новия Копнеж за корица на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ :

http://choveshkata.net/blog/?p=4950

„Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ е предстоящо издание в поредица „Човешката библиотека“. Книгата разказва за гражданските протести от миналата година, окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти и други зреещи промени. Тя представлява колективна история: в случването, споделянето и написването ѝ участват осемнадесет души. „Промяна“ дава още един поглед към събитията от 2013 година – различен от онова, което видяхме в медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете; съсредоточен върху чисто човешката им страна.

Крайният срок за изпращане на корици е 21 декември 2014 .

Пълните условия и най-актуалната информация за Копнежа открийте тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4950

Желаем ви вдъхновение и промени – стъпка по стъпка, всеки ден.

Отражения:
- perspektivi.info
- uchi.bg
- kulturni-novini.info
- www.urban-mag.com
- iccd.unwe.bg
- lira.bg
- radiradev.blogspot.com

... и сега след мъничко в предаването „Преди всички“ по радио „Хоризонт“ ;)

Tue Dec 02, 2014 12:39 am Re: Културни събития Tue Dec 02, 2014 12:39 am Re: Културни събития
Най-накрая книгата на Яна!

Жанет 45, НДК :
14 декември (неделя)
12:00 часа Т. Яна Якова и детският роман „Лапи”
Освен че пише, Яна и рисува пухкавите котаци в тази чудесна детска книжка, която пази тайната на истинското приятелство и доказателствата за това, че доброто винаги побеждава…, въпреки прословутия котешки мързел. Това ще бъде територия, запазена само за малки любопитковци!
Ми аз я четох и не я възприемах като детска. Забавна е. Явно само децата трябва да четат жизнеутвърждаващи весели истории.

Иначе книгата още не била съвсем "предпечатана", ако можете да си го представите...

Sun Aug 23, 2020 10:24 pm Re: Аниме-й! Sun Aug 23, 2020 10:24 pm Re: Аниме-й!
От Purple:

Underpaid and Overworked: Being an Animator in Japan

Това ме остави без думи.

Mon Oct 12, 2020 8:41 pm Re: Културни събития Mon Oct 12, 2020 8:41 pm Re: Културни събития
Събота, 17 октомври 2020 - парк "Заимов", София
Изложба "Мрежи от независими пространства: Токио"


Измежду токийските релси, магистрали, мостове и небостъргачи са закътани пространства, които приютяват ежедневните занимания на местните жители. Изложбата Мрежи от независими пространства: Токио разказва за общи градски пространства за риболов, земеделие, къмпинг, готвене, детска игра, клубове и квартални общности в най-големия метрополис в света. Тя рисува един слабо познат образ на Токио, като представя архитектура, ползване, поведение и управление на единични примери и мрежи от независими пространства.
Идеята за независимост или де-институционализция на споделени занимания и общи пространства се развива от Иван Иллич, Анри Льофевр, Елинор Остром и техни съмишленици и последователи. Днес, независимите пространства в градовете са практически израз на теоретичните идеи от началото на ХХ век. Тези места са както спонтанни, така и целенасочено търсени. Те се открояват ясно в Европа след финансовата криза през 2008, когато млади архитектурни колективи се ангажират с политически, икономически и социални програми. Техните проекти включват споделени кухни, споделени библиотеки, алтернативни кина, експериментални училища, които са платформи за директно общуване и споделяне на знания и ресурси между хората. Подобни процеси се наблюдават и в Югоизточна Азия. Например, земетресението и цунами в Тохоку през 2011 провокира реакцията на архитектурната общност в Токио, като обединява студия, университети и строители в инициатива за алтернативи на институционалния подход за възстановяване на района след бедствието. Така, независимостта или де-институционализацията на общи пространства се доказва като устойчив модел за обединяване на хора със споделени интереси.

Изложбата ще се открие на 10 октомври в 16 ч. в парк Заимов, като външна свободно достъпна инсталация, част от 31-те Дни на японската култура в България.

На 17 октомври 2020 от 14 ч. на място на изложбата ще се проведе Форум с представители на независими пространства и проекти в София ще търси допирни точки на добри и лоши практики между Токио и София.

Каталог, който документира изследването ще бъде представен при закриване на изложбата.
Мрежи от независими пространства е изследване на архитект Иван Бонев, разработено между 2017 и 2019 в лабораторията на професор Йошихару Цукамото в Токийския Институт по Технологии. Изследването е завършено през лятото на 2020 заедно с илюстратора Виктория Паева, архитект Антон Керезов и архитект Вероника Бонева.
Организатори: Сдружение Трансформатори, Посолство на Япония в България
С подкрепата на: Японската Фондация
В партньорство с: Лаборатория Йошихару Цукамото - Токийски Институт по Технологии, Архитектурен Факултет - Университет по Архитектура Строителство и Геодезия, Направление Архитектура и Градоустройство - Столична Община, Съюз на Архитектите в България, Медия Сърф Комуникации
Автор: арх. Иван Бонев
Скици: арх. Иван Бонев, Виктория Паева, арх. Вероника Бонева, Вероника Табакова, Силвия Чернева
Снимки: арх. Иван Бонев, арх. Антон Керезов
Изложбен дизайн: арх. Иван Бонев, арх. Светлин Пеев
Графичен дизайн: Виктория Паева
Графичен дизайн на каталог: Постстудио
Лаборатория Йошихару Цукамото: проф. Йошихару Цукамото, ас. проф. Фуминори Ноусаку, ас. проф. Кей Сасаки, д-р арх. Сара Хаяши, арх. Давина Ивана, арх. Иван Бонев
Сдружение Трансформатори: арх. Делчо Делчев, арх. Иван Бонев, арх. Светлин Пеев, Виктория Паева

Wed Feb 11, 2015 7:18 pm Re: За спасяването на света Wed Feb 11, 2015 7:18 pm Re: За спасяването на света
Класически казус: Някой ми казва „Искам да науча нещо за новата бг фантастика“.

Аз отговарям с:

Ако четете електронно – подходящо встъпление е антологията „За спасяването на света“, която представя 40-има от най-ярките ни фантасти през последния половин век. Само си я поискайте оттук: http://choveshkata.net/blog/?p=5070

Или разгледайте препоръките в края на всеки неин раздел: http://choveshkata.net/blog/?page_id=4649

Вие? ;)

Sat Oct 31, 2020 10:32 pm Re: Наръчник Sat Oct 31, 2020 10:32 pm Re: Наръчник
На работилницата в Кранево Нина (Топчо) сподели следните

Писателски ресурси

1. Worksheets - таблички за изграждане на герой, за убиване на герой, за щрихиране на технологията и магията в даден свят, и за други неща -

https://drive.google.com/drive/folders/0Bx6UYyGpTrvEeFpiOEJPQWZHWlk?usp=sharing

На нас ни бяха полезни и с това, че ни позволяваха да разпишем и покажем на другарчето цялото драматично минало на героя, без да го описваме в основния текст; както и да ги убиваме по няколко пъти :D

2. Бибиско - https://bibisco.com/

Семпъл авторски софтуер, който в безплатната си версия дава възможности за анализ, и не крашва от кирилица. Може да си разписвате героите, да следите в кои глави се появяват, къде ги въвеждате за първи път, в коя глава коя сюжетна линия развивате. Принципно може всичко да си пишете вътре и да експортвате в пдф, но откъм форматиране не е най-доброто нещо.

https://1.bp.blogspot.com/-6kOB_zJ9GR0/Xz0v3xV4U9I/AAAAAAAAGSA/VYEkfSvcFQYnPzbxB0dcn4bc8TzPwPniQCLcBGAsYHQ/s640/bibisco.jpg

3. WorldAnvil - https://www.worldanvil.com: онлайн програма за светостроене. Може да си изградите всичко за един свят - народи, етноси, традиции, митология, календар. Може да си качите предварително приготвена карта и да я направите интерактивна. Отначало изглежда сложно, но има клипчета, които показват как се прави всичко.

https://1.bp.blogspot.com/-GPNsFywLaOQ/Xz1H3RNmgvI/AAAAAAAAGSY/yDWRfh3XRvQyBlfvPjnYZLMoUzrODNYfACLcBGAsYHQ/s640/worldanvil.jpg

https://1.bp.blogspot.com/-ZK_m7AVcJYY/Xz1H3T2Dn8I/AAAAAAAAGSU/ofeBAUtO6pQ3cQzRFo8lupD1EUF3ZI3xgCLcBGAsYHQ/s640/worldanvil2.jpg

4. Word Crawls - по въпроса за мотивацията за писане. :D WorldCrawls са текст базирани писателски игри. Те самите представляват някаква РПГ история, обикновено базирана на известен сюжет, като Хари Потър, Междузвездни войни, и т.н., където, за да напреднете към следващия епизод, трябва да изпълните условие - да напишете 300 думи, да пишете без прекъсване за 20 мин. и т.н. Условията понякога зависят от това какъв герой изберете да сте - грифиндорец, слидеринец, джедай, сит и т.н., или от това какво сте постигнали досега.
https://drive.google.com/drive/folders/1GvRQ3zn3L4kUUEybEqh3G_VEbPYAoRtf?usp=sharing - това са, които съм заделила да играя в близко бъдеще. С едно другарче (Ася) сме превеждали на бг и правихме един по "Златната ябълка", ако случайно някой иска, мога да изкопая.

5. 4 the words - https://4thewords.com: както горните са само текстови игри, това е изцяло интерактивна писателска игра. Тук вие се превъплъщавате във воин на Долината, която е обзета от апатия и вие трябва да върнете Въображението в нея, като се биете с разни лошковци, чудовища и събирате ресурси. Това става посредством дуели срещу различни същества: за всяко трябва да напишете различен брой думи за определени минути - от десетминутни спринтове до мъдрене с часове. Има различни мисии, чрез които напредвате в сюжета и си изграждате героя, и нови събития всеки месец. Това за мен ми е основният стимул да пиша всеки ден, или поне да чопля някой стар текст или да драскам блог пост. :D 4TW е единствената платена програма тук - първите 30 дни са безплатни, после е 4 долара/месец, но това е един абонамент, който с удоволствие плащам.

https://1.bp.blogspot.com/-xZaf--G5vFI/Xz0v4Cj6kDI/AAAAAAAAGSE/EZd00eSXDMgp06Z7g5PSjFR6SVeeU_YyQCLcBGAsYHQ/s640/4tw.jpg

https://1.bp.blogspot.com/-RH9LFwm_D54/Xz0v33rTNAI/AAAAAAAAGR8/4QL9Ody-kfIExf-TtpJDPsURsEI5uO8zACLcBGAsYHQ/s640/4tw%2Bstats.jpg

Thu Feb 26, 2015 10:10 am "Мъх" :D Thu Feb 26, 2015 10:10 am "Мъх" :D
Не сме приятелки.
Здравейте, мила Мая!
Бих искала от името на Човешката библиотека да ви поканя за участие в нашия нов "конкурс" за корица
http://choveshkata.net/blog/?p=5351

Туй-онуй: Здравейте,
Благодаря много за предложението, за съжаление съм доста ангажирана и вероятно няма да мога да се включа, но Ви пожелавам Успех! ;)
Поздрави, Мая

Hr: Благодаря за успеха ;)
Може би ви интересува кой е номиниран в категорията художник на Националните фантастични награди ;) Гласуването е до 3 март.

Туй-онуй: Ха! Кой ме е номинирал : ))) Изненадахте ме - мерси : ))

Hr: Все се е намерил някой ентусиаст :>

Туй-онуй: Хих : )))
Много обичам да си играя на Amelie Poulain... [/color]

Thu May 20, 2021 5:44 pm Re: Труд и творчество Thu May 20, 2021 5:44 pm Re: Труд и творчество
Конкурс ГОСТИ НА ДРАКУЛА 2021

Тема:
ГОСТИ НА ДРАКУЛА
разказ, вдъхновен от Брам Стокър и класическия му роман „Дракула“.

Краен срок:
31 август 2021 г.

Резултати:
-

Възраст:
всякаква

Вид творба:
разказ

Формат:
Авторите могат да участват с по едно произведение до 5000 думи
(Файлове .doc .docx шрифт Times New Roman, големина 12).
Разказите очакваме на e-mail: dracus -@- abv.bg.

Награди:
Отличените произведения ще бъдат издадени до края на годината в самостоятелен сборник, а включените автори ще получат авторски екземпляри от него.

Повече информация: https://gaiana-books.com/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%ba%d1%83%d1%80%d1%81-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d1%80%d0%b0%d0%ba%d1%83%d0%bb%d0%b0/?fbclid=IwAR2CpMD3iF82NfLw4kDY-TFg5b4HQN5FV081OFH_l_BHTc7JIkOdiEm2PfA

Ради

Sat Oct 23, 2021 10:14 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sat Oct 23, 2021 10:14 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Няколко допълнения по точките на Еле:

1. Коричната ни цена предвиждаШЕ търговската отстъпка за книжарниците – когато тази отстъпка беше 30%. Затова имаме и Приятелска цена, на която даваме книгите на читателите, които директно ни потърсят; тя е горе-долу с 30% по-ниска от коричната.

2. Да, голяма част от книжарниците се отнасят немарливо към дадените им книги – и не поемат отговорност за похабените бройки. (Пример: Една идиотеса от Booktrading ни върна алманах със СКЪСАНА корица. Без дори да предложи да ни го платят. Опитвали ли сте да се разправяте с подобни хора? Аз – близо десетилетие.......) Ако калкулираме тези унижощени бройки, коричната ни цена трябва да стане по-висока. Това директно противоречи на мисията ни книгите ни да са максимално достъпни като цени. (А не 17 лв. за романче от 200– страници... ахъм.)

Затова вече НЕ даваме книгите си на консигнация. Освен на книжарниците, които са се доказали като коректни във времето. (Единствената „оцеляла“ до момента е „Български книжици“.

3. Счетоводството и банковата сметка имат смисъл да бъдат заложени като разходи (и сме ги плащали 10+ години), когато има приходи, които да ги оправдаят. Ако Жоро направи проучването, към което го насочи Дес, ще разберем има ли смисъл в конкретния случай.

4. Да! Да! И да!

(Казах ли „да!“? :D)

Лично аз съм търсил и продължавам да търся всевъзможни начини разходите за тия дейности да не се финансират само от даренията на групата „Вносители“ (която включва всеки от вас със стабилен приход). Например максимално голяма част от паричните награди на конкурса „Изгревът на следващото“ се покриват от продажбите на алманаха „ФантАstika“ (но когато тия продажби са слаби, пак се налага да молим Вносителите да кърпят положението).

Тук е моментът да поздравя Еле, чийто проект по фонд „Култура“ е първият ни сериозен опит да направим българската държава съпричастна към дейностите ни. ;) (Защо лично аз не кандидатствам по бг проекти, ще ви разправям на живо. Кандидатствал съм по европейски... и имаме цял скрит подфорум, който описва одисеите ни с тях. Ако ви е интересно, ще ви дам достъп да го разгледате.)

Sun Apr 19, 2015 11:18 pm Маршрутът Sun Apr 19, 2015 11:18 pm Маршрутът
Не мога да кажа, че не ме доядя. Помня такава страница още тогава, през ноември, но по онова време не бях чела разказите. При нас разказът на Димитринка е стигнал на 10 декември, ако правилно тълкувам номерацията в папките. Та сега Михаил отнякъде го е изровил: https://www.facebook.com/mausetel/posts/10203676890234803

Се правих, че не ми е криво сега.
Вие може и да сте знаели, ама аз не знаех. И не смятам, че мястото на разказите е да ги пре-пре-публикуват в новинарски сайтчета, какъвто е случаят миналия ноември.
http://ogledai.se/%D0%BF%D0%BE-%D0%B5-3-%D0%B7%D0%B0-23/ или https://www.facebook.com/ogledai.se/posts/763018247102490 - поне човек да си направи труд това да изрови. Или планинарски сайт-блог.

Thu Dec 23, 2021 11:27 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Dec 23, 2021 11:27 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Вчера ми подариха стихосбирката "Трохи на хартия" на режисьора, актьор и не само - Марий Росен.
Кръстен на баба си Мария.
И силно се намерихме с нея (стихосбирката), тях (стиховете) и него (поета).

По-долу споделям някои. Прекрасни моменти, леки, усмихващи и качващи в другото общуване с ... всичко.

всичко което съм
изгубил

е това което ми
остава

-------

изведох обувките си
на разходка

стоя си бос и чакам
да се върнат
--------
сърцето блъска
отвътре

но как
да му отворя

----------
облягам се назад
и падам

бездната е толкова
уютна

---------

потъват корабите
в океана на сърцето

-----
умореният
звяр

разхожда своята
клетка
---------
думите които
премълчаваме

сами говорят
помежду си

-----
тук е останало
твоето отсъствие

сядам до него
и му галя ръката

---------
уча грешката
наизуст

за да я повтарям
без грешка

Thu Jun 18, 2015 2:42 am Re: Не-културни събития Thu Jun 18, 2015 2:42 am Re: Не-културни събития
Ще видя дали ще нося и мои недетски читави дрехи, които очевидно не ползвам. Всъщност трябва да го направя, но ще реша според сезонността им.
Още по-всъщност - жадувам да го направя, но няма да ми е лесно.
Това малко към Житейските радости:
Тая вечер поизрових изпод леглото (то ми е шкафът) дрехи за разкарване. Сега прекарах сигурно два часа в пробване на неща, които не нося или не харесвам. Резултатът е купчина за свободния пазар и купчинка за H и М. Надявам се в магазина да ми дадат ваучер, братовчед ми ще се радва.
Отделих една торба неща, дето обикновено стоят при Емил.

Остава в другата стая от двете купчини с дрехи да махна разни неща, надявам се.

Не мога и не искам да си сведа дрехите до един куфар! Има някои неща, дето са ми много симпатични и няма да ги махна. Ако имаше къде да ги закача да си ги гледам, щях да го направя.

На свободния пазар смятам да замъкна сушилника. Води се малък, но... абе Емил няма да е тука и трябва да видя как ще стане. Ще замъкна сушилника и на закачалки ще провеся дрехи. Другото ще е в големия куфар поразстлано.

Май не ми се занимава да подготвям цветя. Положението с тях не е тегаво в момента, така че мога да си спестя еквилибристиките. Но се изкушавам де. Това е най-забавното - седиш при цветята и наблюдаваш хората как реагират на тях. И най-хубавото е като си вземат. Абе май по-хубаво е като им се радват.

Mon Jan 17, 2022 6:04 pm Re: Културни събития Mon Jan 17, 2022 6:04 pm Re: Културни събития
... пък и същата вечер е двумесечната ни онлайн среща за искане и даване на помощ. На мен няма да ми стигнат силите и за двете... ех.

Поне не можем да се оплачем от липса на събития.

Wed Jan 26, 2022 10:41 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Jan 26, 2022 10:41 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
За Сан:
зелени редакции:
„Казвах му аз да си купи лещи, защото...“ – съгласна съм с редакцията, но може и така да си остане
„Аз се погрижих. Падна доста игра...“ – също съм съгласна и пак мисля, че и да не се промени, ще е ок
жълти редакции:
„– Червей – подсказа червея“ – мисля, че е стилова

С всичко друго съм съгласна.

За Тити:
зелени редакции:
„Много помага при изпълняването на служебните...“ – не съм сигурна трябва ли да се редактира
„– Какво... какъв... – Лазар тръсна глава. – Знаеш ли, забрави!...“ – съгласна донякъде, не знам дали ще е толкова нужно да се редактира

Друго нямам, съгласна съм с останалите неща.

За Нина:
Съгласна съм при Нина с всичко :Д

Sun Nov 01, 2015 5:24 pm Re: Какво ще стане ако Тристан на Джоана Линдзи по погрешка Sun Nov 01, 2015 5:24 pm Re: Какво ще стане ако Тристан на Джоана Линдзи по погрешка
Щях да „копи-пестна“ работата си днес, но така като ми обърнаха внимание относно форматирането, SFB формат, реших преди да продължа да оправя първо текстовете като конструкция и да оправя до колкото мога и други „забавни“ грешчици и тогава да видим какво ще ми се получи. Понякога първо действам после мисля, сега ще се опитам първо да мисля после да… споделям така да се каже!

Mon Feb 21, 2022 8:29 pm Re: Не-културни събития Mon Feb 21, 2022 8:29 pm Re: Не-културни събития
Из пощата.
Не-културно събитие, макар че ако питате мен, науката е една така хубава, и основоположна, форма на културата.

Международна астрономическа онлайн конференция, обединена под лъчите на инфрачервената светлина; разкриваща поглед в миналото и обещаваща "Infrared-bright future" .

Линкове и дати към прякото излъчване на всеки от участниците: ТУК

Българското участие ще бъде осигурено от Валентин Иванов, в сряда, 26.02 вечерта. А ето тийзър, или по-културно казано, абстракт на темата:

Valentin Ivanov (ESO Garching)
Wed Feb 23 2022 7:00 pm
(Wed 23 Feb 2022 17:00 UTC)
Инфрачервената астрономия - поглед към невидимото (Infrared astronomy - a look at the invisible): През 1800 година великият английски астроном Уйлям Хершел открил, че зад най-червената светлина, която може да видят човешките очи, има и друга, невидима за нас светлина – днес я наричаме инфрачервена. Повече от два века, с нейна помощ можем да изучаваме част от Вселената, която остава невидима за нас. В инфрачервената час от спектъра излъчват най-голямата част от енергията си множество интересни обекти, като се започне от планетите (в нашата Слънчева система и около други звезди) и се стигне до далечните загадъчни галактики, където са се образували голяма част от химичните елементи, от които сме направени самите ние. В тази лекция ще ви разкажа за тези загадъчни обекти, а също и за огромния напредък в инфрачервената астрономия от последните няколко десетилетия, голяма заслуга за който има Европейската Южна Обсерватория (ЕСО).

Sun Nov 15, 2015 9:43 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Nov 15, 2015 9:43 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Да похвалим и Илче:

Dear Douglas Smith,

I am writing this letter to express what The Wolf at the End of the World means to me. I was not sure whether I should write a letter or a review, but in the end I decided that I want it to be more personal. Anyway, if at some point it turns out that what I have sent is a letter with elements of a review, do not be surprised.
To begin with, The Wolf at the End of the World is one of the most exciting books I have ever read. It was almost impossible to part with it. I was reading it while I was on my plane to and back from Norway last summer, on the train while travelling home, every meal which I had on my own, every night before going to bed, and, of course, while I was in the loo.
Thanks to the vivid descriptions of nature and fluid conversations, I was really able to become part of the book's world. I was freezing with fear when one of the Windigoes was on its way to catch another victim, thrilled with joy when Gwyn and Leiddia were making love and spiritually elevated when Mahigan was making contact to his children—for I could feel all of that.
What I find particularly interesting is that the reader has the opportunity to become close to each of the characters, and perceive reality through all of their eyes. Tension and expectation are two keywords that characterize the plot. Messages are imbued with wisdom.
Affinity (at least for me) is built yet on another level. Namely, the themes that the book embraces.
I have always felt a strong connection to the wolf kin. Contact with them has always been interesting and appealing to me. We've kept a couple of dogs too. (I was on something of a mission to rescue a puppy from an evil man when the book was halfway read. Eventually, he turned out not to be so evil. :)) Perhaps I should mention my passion for Witchcraft and shamanism during my teenage years too: living in harmony with nature and the rest of the world. Ever since I watched Brother Bear I consider myself a wolf by blood. My Wickan, and hence 'other' name is Arayna Wolf. So I was feeling cozy and welcomed in The Wolf , I was feeling home. After I finished reading it I decided that it was high time that I learned more about Native American's mythology. Three thick books on the topic are now lying on my desk, waiting for their turn to come.
And finally, I come to how The Wolf at the End of the World changed me.
It changed my view of blind people. So far, I haven't had much experience with such people. I was scared, not exactly feeling sorry for them, but rather awkward in their presence. I did not know how to approach them, did not know how to talk to them without bringing up the topic of how different they are from the others or how they cope with life. After reading your book, and especially after having problems with my eyes a couple of times, this has significantly changed. I started treasuring my eyes more. I started telling them how much I love them and how grateful I am that they serve me so well every single day. I realized that they are probably the most sensitive organs in our bodies. And, since I was not able to see properly for a couple of weeks, I started discovering how different life can be if we develop our other senses and, which is more important, I put myself into blind people's shoes.
So thank you for that, Douglas. I'm grateful to you and my partner (if it weren't for him, I would probably not have found The Wolf on my own) for the wonderful gift—the book was a present for my twenty-third birthday. It grew on me and I am sure that it will stay inside me for all eternity.

Have a bright day,

Ilka

Ilka, thank you so very much for your email. There is nothing better for a writer than to hear from a reader who has enjoyed a story. It is rare that any reader takes the time to even drop a note, and rarer that one takes the time to send such a wonderful and detailed summary of how the book affected you. Thanks so much. It really does mean a lot to me.

I'm glad that you found the book exciting. I worked a lot on the pacing, to make it as much of a page turner as I could. Re the description of the nature, I spent time in a small northern Ontario community that became the basis for Thunder Lake, researching the environment, flora, fauna, weather for that time of year, so I'm happy that some of that came through in the book.

Great that you enjoyed the different perspectives of the various characters. I made a decision early on that I wanted to have multiple points-of-view characters. I enjoy getting inside different characters heads when I read, so I prefer that when I write, too. I am touched that the wolf theme struck so close to home for you personally. I have always been drawn to wolves myself, and when I invented the Heroka, I knew my main character, Gwyn, would be of the wolf totem. The Haliburton Wolf Centre, a few hours north of Toronto, provided another source of research for the book.

Finally, thank you for sharing how Zach and his blindness changed your perspective. I have a disabled son (not blindness) and I tend to incorporate a character with a disability in much of my work.

I'll mention that THE WOLF is based on my short story "Spirit Dance," which takes place five years before the events in THE WOLF and introduces Gwyn, Ed, Leiddia, and Mitch. "Spirit Dance" won the Aurora Award and appears in my collection IMPOSSIBILIA, which is available in both paperback and ebook. It's also available as a stand-alone ebook. More info is available on my website in my bookstore: http://www.smithwriter.com/store

PS -- if it's not too much to ask, I would love it if you could post a review of the book, too. Reviews really do help writers (well, good reviews do!). Anywhere you wish -- Amazon, Kobo, Goodreads. Thanks again for writing.

Best, Doug

Ilka's partner, spare pair of eyes, and all-around kin spirit--albeit of the horsey variety,
K)

Sun Nov 29, 2015 12:57 am Re: Ной Sun Nov 29, 2015 12:57 am Re: Ной
И време е за бета версия на трейлъра към Ной. Музиката е любезно предоставена от Nanowar of Steel, а подборката на картинките и напасването на песните е извършено от наша милост. Приятно гледане и слушане

Wed Mar 11, 2009 3:08 pm Re: Човешката - под носовете ни Wed Mar 11, 2009 3:08 pm Re: Човешката - под носовете ни
Мили,

искам да ви споделя, че преди няколко дни във факултета ми имаше тържество в памет на професор Александър Фол - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%A4%D0%BE%D0%BB
Той е починал преди 3 години, но въпреки, че е знаел, че му остава малко, е посветил времето си, духа, страстта към преподаването до последно на своите ученици...

На тържеството бяха поканени всички преподаватели от катедра Културология, ректора - Иван Илчев, декана и самата му съпруга Валерия Фол, която ме разплака... буквално...
Тя се извини, че ако е малко ревлива, да не й се сърдим, просто много се вълнува, защото духът на Фол със сигурност е тук, в тази зала, с нас и слуша всичко, което се казва... и разказа кратко, ясно и без много емоции, но толкова докосващо спомени от последните му дни. Каза, че се интересува от литература...

Накрая, след тържеството аз се запознах с нея и й споменах за нашата Човешка библиотека и тя се вдъхнови, взе "Последният еднорог", който бях оставила в библиотеката и каза, че непременно ще се свърже с нас и каза, че трябва да има повече хора като нас.
Аз се развълнувах много. И все още съм, защото изглегжда обикновена, но силна, волева и Човечна жена. От тези хора, както се изрази тя, с главно Х, само че аз им казвам Човеци с главно Ч. :)

та, все не намирах време да споделя, ето сега намерих и го направих.

Mon Feb 15, 2016 3:18 pm Re: Културни събития Mon Feb 15, 2016 3:18 pm Re: Културни събития
5 години от ТОЧКА БГ - 23 март 2016 г.
19:30 ч. в София Лайв клуб (подлезът на НДК)

На 23 март отбелязваме 5 години концертна дейност. И звукозаписна :-). И песенно-творческа :-).

Изобщо, заповядайте да празнуваме заедно. С нас ще свирят и гост-музикантите Цветина Илиева (цигулка), Борис Таслев (контрабас), Венко Поромански (ударни).

Fri Jun 13, 2014 12:57 pm Re: Pillars of Eternity Fri Jun 13, 2014 12:57 pm Re: Pillars of Eternity

Spoiler

Да. Някои от моите линкове водят към него...

Tue Apr 12, 2016 1:10 pm Re: Културни събития Tue Apr 12, 2016 1:10 pm Re: Културни събития
Или не съм видяла, или тоя път Митко си замълча.

https://www.facebook.com/events/986590461394226/

14 април, 19 ч., РКИЦ - концерт Fiori Musicali - Евгения Бауер и Явор Генов - италианска музика за цигулка и теорба от Фрескобалди, Корели, Капсбергер.

Wed Sep 14, 2011 9:40 pm Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски) Wed Sep 14, 2011 9:40 pm Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски)
На пръв поглед само този русизъм прави впечатление: бели полоси (от белези). И да има други, не съм ги хванала - увлякох се да чета :D
Edit: Оф, признавам си - Гражданин на галактиката не съм го чела. Позорен факт. Та, тъй като си дръпнах файлчето да чета нататък обаче (търпението не е сред добрите ми качества):
A man-sized meal не е равнозначно на преди да ти давам месо ; може би "истинска порция"?

Tue May 03, 2016 10:33 am Re: Зиндел Tue May 03, 2016 10:33 am Re: Зиндел
Покрай „Достатъчно“ се заговорихме (запрегръщахме :D) с Vessey в Goodreads:

Прочетох есето ти! Ти си гениален. Беше толкова красиво и силно. Съжалявам ако прекалявам с комплиментите. Знам, че често, когото ласкаем много човека пред себе си, звучи някак изкуствено, но съм напълно искрена. Много ме развълнува.

"Често съм се питал защо Зиндел е решил да завърши „Реквиема“, отстъпвайки от принципите в по-ранните му части – да оправдае отнемането на чужд живот и изяждането му с идеята, че един клон от дървото на еволюцията е в правото си да засенчи друг, да го лиши от светлина и влага и дори да го накара да изсъхне, ако така самото дърво ще прорасте по-здраво."

Мисля, че трябва да прочетеш ”Престъпление и наказание”, ако не си я чел. :)

"И се надявам никой, никога вече да не ми казва „Хората са най-важни“, досущ Батман, четящ морал на Отровната Айви. Покажете го; докажете го; но не го казвайте."

Благодаря ти и за това. Винаги се вълнувам и трогвам много, когато някой говори в защита на животните. Предполага се, че са най-важни, защото са по-дълбоки, по-сложно устроени. Но ако приемем тази дълбочина като нещо даващо ни право да експлоатираме всички останали, тя губи силата си. Светецът продължава ли да е светец ако настоява за почести и награди за светостта си?

"Нормално е художествените герои да ни надминават в много отношения. Те все пак концентрират, а често и хиперболизират онова „най“, на което сме способни – и хубаво, и лошо, и невместващо се в никакви критерии и рамки. Опасенията на младия читател, за когото малко подвеждащо говорих в трето лице, по-скоро бяха, че няма да съзре около себе си, сред живите, проявите на онова желание за повече; че сред живите не просто е по-слабо, а го няма като качество въобще; че би могло да е самозаблуда и измислица."

Аз мисля за това постоянно. Тези хиперболизирани, нереално силни образи са създадени от реални хора. Ако можем да бъдем невероятни (нямам предвид супер сили, а като личности) на хартия – защото всеки герой е израз на реалния човек, който го е създал – защо не и в битието си? Защо не и в избора, който правим всеки ден? Защо главният герой в ”The Old Man and the Sea” („Старецът и морето”) е съпричастен към плячката си, а самият Хемингуей се е наслаждавал на борби с бикове? Съжалявал ли е за тях? Мислил ли е как се отразява това забавление на тях ?

Мисля, че трябва да преведеш есето на английски, за да стигне до повече хора. И благодаря ти за частта, която беше извадил от книгите. Тя също ме развълнува силно. Трябва да ги прочета!

За мен е безкрайна радост (и не особено изразима, поне в тоя миг, когато пръстите ми се побутват един друг над клавиатурата, а усмивката ми избутва всякаквите думи по-назад, да не се пречкат на преживяването ) ръката ми – онази, дето не държи хапче :D – да стигне нечия друга. Да стигна онова пространство, в което няма мисли като „комплимент ли е това?“, а даването и получаването са най-естественият, непрестореният ни език... Благодаря ти!

(И, да... есето сигурно е гениално. Казвам го с лека завист и тъга – рядко се срещам с онзи Калин, който разказва и гори така. Рядко ми се събира толкова ...)

~

От Достоевски най ме привлече „Идиот“. Препоръча ми го една посестрима, дух-от-духа-ми, с думите „Княз Мишкин е друго проявление на Данло, в друга епоха, при други обстоятелства, с друга задача“. И наистина, двамата имат точки на допиране. Но в крайна сметка около средата спрях да чета, понеже... хм... понеже темпото ми дойде твърде мудно. И аз съм чедо на епохата си. :/ Трябват ми концентрати, конски дози... (Да... рядко е достатъчно .)

„Престъпление и наказание“ също ми е на списъка... но по-назад. Някой ден, когато не препускам толкова. :)

~

Всички доводи, водещи до „хората са най-важни“, са форма на кръгова логика. Наумили сме си какво искаме да докажем – сега само трябва да подберем удачните доказателства... :/ По-лошото е, че ни не позволяват да се развиваме достатъчно : да видим връзките си с всичко друго наоколо ни; да ги заздравим. Аз доброволствам в природопазещи организации от 2001-ва... и не минава ден, без да се изумя каква феерия и фантасмагория / каква взаимосвързаност и взаимопроникнатост е светът отвъд нас. А ние – видиш ли – сме се вторачили в значимостта/самотността/недостатъчността си... *изпръхтяв*

(Впрочем: един от плодовете на тези наблюдения е антологията „ Зелени разкази (ама _наистина_) “. Събирали сме текстовете в нея над пет години. Ако темата ти е близка, вярвам, ще се харесате. :)

~

Колкото повече се опитвам, толкова повече ми се струва, че можем да живеем като любимите си персонажи. Или дори още по-хубави. (Те все пак разполагат – според скоростта на четене и времето, в което си ги мислим – с най-много няколкостотин часа да растат. Ние имаме цял живот. :)

Спасителната мисъл е да помним онова наблюдение на Уитман:

Do I contradict myself?
Very well then I contradict myself,
(I am large, I contain multitudes.)

Всяка жива система съдържа в себе си противоречия. Сякаш това е вътъкът на живото: способността да бъдеш А в един миг, анти-А в следващия. (Понякога – и наведнъж.)

Но аз искам все повече да си избирам кой да бъда...

~

Дали мога да преведа „Достатъчно“ на английски? То е като въпроса „Мога ли да напиша друго „Достатъчно“ пак?“.

Хммм...

~

Ако решиш да четеш Зиндел, моля: нека е в оригинал. Музиката на текста му трудно се предава в превод. Е-изданията му се намират онлайн. И аз ще помагам, ако се наложи.

Пак те прегръщам! :)

Tue Sep 27, 2011 6:29 pm Re: Аниме-й! Tue Sep 27, 2011 6:29 pm Re: Аниме-й!
Аниме е анимация. Манга са комиксите.

(И аз ги бърках в началото. )

Валя - не знам дали са направили субтитри на бг, но ще потърся. Задължително. School Rumble лекува.

И май е настало време да си извадим списъците с любимости... Кой ще е пръв?

Sun Oct 09, 2011 5:08 pm Re: За преводите, принципно Sun Oct 09, 2011 5:08 pm Re: За преводите, принципно
Към Кал: Ами все още нямам никакво намерение да превеждам именно тази книга, изпълнена с диалекти. Според мен ще загуби от чара си, независимо от усилията ми. Може би някой по-стабилен преводач, с повече опит и достатъчно познания по лингвистика би имал повече късмет. Друг е въпросът, че книгата е от авторка, която е популярна с еротичната и, да си го кажем право, порно литература. И в тази си книга, макар и далеч от харакетрния жанр, си има не малко секс. Едва ли някой в България ще се захване с книгата, колкото и да е добра. Но пък се каня да пусна в блога някой ден ревю за нея, ако някой се интересува.
Да не говорим, че напоследък опитите ми да нося няколко дини/любителски превода под една мишка не ми се получават много...

Към Мокиди: Май много офтипик излезе. Иначе аз за дислексията малко... честно казано хем й вярвам, хем ми звучи като поредното оправдание на Лоръл. Иначе за словесната диария - съгласна съм, но все си мисля, че тя е симптом на сребролюбието и егоцентризма на авторката. За мен тя е добър пример как славата може напълно да поквари хората при това в много отношения. Пак да кажа - ако искаш можем да си спретнем друга тема за Лоръл, в която да си говорим и за Анита, и за Мери, както и за свърхестественото и ърбън фентъзито като цяло. Аз лично съм фен на подобна тема.

Иначе за думите - да, понякога могат да се получат много прилични преводни думи и изрази :)

А се присетих, че ако има диалект, от когото бих се пробвала да превеждам, той би бил Индиш... Някак ми иде отвътре, но е и по-близко до нашенските географски ширини и циганското наречие :)

Thu Jul 14, 2016 8:42 pm Re: Културни събития Thu Jul 14, 2016 8:42 pm Re: Културни събития
Калина Атанасова – Бъдъмба, една от художничките ни в „Последният еднорог“ и „Бленуващите кристали“ , представи на Таласъмията първата си книга:

Възстановки на средновековното българско облекло (XIII – XIVв.)

Българска, първо издание
Корица: мека

Цена: 60лв.
При закупуване на книгата от автора получавате като подарък комплект картички с образи от Средновековна България.

Автор: Калина Атанасова;
Редактори: доц. д-р Ваня Попова, д-р Иван Чокоев;

Илюстрации, схеми и експериментални реконструкции: Калина Атанасова;
Фотографи: Красимир Йовчев, Ангел Йорданов, Александър Минчев, Елина Тодорова, Ангел Ненов, Калина Атанасова.

Издателство: "Онгъл", 2016
ISBN 978-619-7079-82-1

- - -

Брой страници:189
18 броя авторски илюстрации,
55 броя авторски графични възстановки,
20 броя снимки на авторски материални възстановки на средновековно българско облекло,
81 фотографии и репродукции на средновековни стенописи и археологически находки.

- - -

Книгата представлява пълноцветен албум, посветен на цивилния костюм през Второто Българско царство (без военно и свещеническо облекло). В нея са включени общо 174 авторски илюстрации, графични възстановки, снимки на материални възстановки, фотографии и репродукции на артефакти. Описани са дрехите на мъже, жени и деца; царе, боляри и обикновени хора. Анализирани са всички запазени до момента портрети на средновековни български благородници, както и находки от 17 средновековни некропола от различни краища на страната.

Книгата е съобразена с предшестващите изследвания на средновековния български костюм, но се явява най-всеобхватното задълбочено изследване по тази тема, извършено до днес. Насочена е към всички, които се интересуват от историята и възстановяването на облеклото и същевременно е строго научен труд, който ще бъде в услуга на различни специалисти и студенти в хуманитаристиката – археолози, изкуствоведи, културолози, историци.

Може да си я поръчате директно от горния линк. А сайтът наоколо ще ви даде представа за съдържанието ѝ.