choveshkata.net

Mon Dec 03, 2018 5:44 am Re: Любимите компютърни игри Mon Dec 03, 2018 5:44 am Re: Любимите компютърни игри
Велко, само да те светна, че Кал отдавна левитира в hyper-lofty стратата на "лилавите" сюжети и проза, без да му пука много-много за неща като функционалност и базова разбираемост на тема компютърни игри, пък дори и по отношение на неинтерактивна медия като книги и филми/сериали.

Според личните ми наблюдения, Кал дотолкова не разбира какво прави една компютърна/видео игра ИГРА, колко и Наско не ги разбира - само че в диаметрално противоположната посока; ако за Наско игрите са "мозъко-убиващи времегубки", то за Кал са "светоразтърсващи MUH GREAT сюжетно-разказвателни инструменти с добавена интеракция ™ " и ако дадено заглавие не му отговаря на този критерии то тогава "не предлага нищо интерсно и оригинално".

smh

Следващия път чети Стийм ревютата (със съотвеното ниво на comprehension и контекстуално тълкуване, разбира се), вместо да търсиш съвети по този форум за кое се пада читаво заглавие за игра.

Mon Jul 14, 2014 11:14 am Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014 Mon Jul 14, 2014 11:14 am Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014
Ели разбирам ти опасенията, но имам два въпроса:
1. Мислиш ли, че sci-fi по някакъв начин са манипулирали въпросите или просто те притеснява властта, която имат за гласуването и евентуална подмяна на вота на някое бъдещо гласуване?
2. Ако към sci-fi участват и хора от ЧоБи, Иван Ефремов, книги-игри, Цитаделата, Шедоуденс и т.н... това би ли го приела като решение или ще предпочетеш да няма никакви номинации на хора от тези среди?

Без да познавам хората от sci-fi оценям труда им и не вярвам да са манипулирали по никакъв начин резултатите. Освен това ако правилно съм разбрал Кал е бил част от "журито" и е имало човек също от Цитаделата. При това положение етично ли е да имаме номинация на Ники Теллалов (писател тясно свързан с ЧоБи)?

Аз продължавам да си мисля, че това е начинът и за следващи години, като ако могат да се привлекат членове на различни неформални фендъм групички за по-голям контрол би било перфектно. Рискът ми се вижда много по-малък спрямо това почти неизвестен автор да получи над хиляда гласа (както се е случвало в миналото).

Sun Jul 13, 2014 9:00 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Jul 13, 2014 9:00 pm Re: Цитатите, които ни създадоха

Spoiler

Преместих в тази тема – „сериозната“. Онази е за разсмиващи цитати.

Wed Jun 03, 2015 10:42 am Re: Общи редакторски препоръки Wed Jun 03, 2015 10:42 am Re: Общи редакторски препоръки
On giving human-like motivation to your villains:

Even if you don't write complete scenes [from their perspective], you can add some deeper
motivation in a dialogue with them. I've become increasingly enamored
by "villains" who spill out the mindblowing truth along with their
guts--when it's too late to stop the killing blow or the bleeding. (I
blame Gainax. :D)

Sun Jul 13, 2014 4:45 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014 Sun Jul 13, 2014 4:45 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014
Здравейте, приятели!
Благодарение на Кал успях да се регна във форума, за което му благодаря - малко тъпичък съм и не се оправих с регистрацията :oops:
Няколко думи за наградите. Според мен организацията беше много добра. Аз дълги години не съм имал желание да участвам в "Еврокон", но когато видях, че scifi.bg са домакини на гласуването се реших и не съжалявам. В нито един момент не съм почувствал, че има некоректна игра при броенето на гласувалите, а при желание на организаторите има начини това да се постигне - веднъж, като не се зачетат гласовете от нашия бъгав форум, втори път, когато се активират приятели при излизане на временните резултати. Фактът, че не се случи нищо такова ме кара да аплодирам организацията. Нещо повече, през цялото време получавах само подкрепа и разбиране.
Що се отнася до избирателната активност. Според мен 250 души гласували е реално за такава анкета, даже много добро. Все пак в България няма толкова много читатели и би било странно да има много висока избирателна активност. Освен това наистина други анкети са показвали нуждата от потвърждаване през профил за даден глас. Наистина двама души от екипа на сайта се объркаха и не можаха да гласуват, но и те смятат, че е по-добре да има контрол над ставащото. Виждали сме активността в конкурси за разкази, които са все едно влизащ общински съветник в Несебър. По-добре да изгубиш десетина гласа от хора, които са се объркали (а те не са и толкова, тъй като наши фенове специално ми писаха за да благодарят за това, че организаторите са ги потърсили за потвърждение на гласа им), отколкото да ги вземеш, но те да са безсмислени, тъй като някой е генерирал хиляда гласа с програма или се е обадил на бащата, внучето и кучето да гласуват за него без изобщо да са чували какво е това фантастика.
Като цяло според мен се получи много добро гласуване, което позволи на ФЕНОВЕТЕ да гласуват, което е важното в такива моменти, за това благодарности на ЧоБи и SciFi.BG.

Wed Jan 22, 2014 2:20 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Jan 22, 2014 2:20 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Добре, че са курсовете в университета. Кога иначе бих седнал да пиша отзиви като долния...

Заглавието „Сърцето на Запада“ чудесно обобщава тематичния сборник с разкази на О. Хенри. Тези деветнадесет истории надзъртат в емоциите, които оцветяват живота на пионерите от американския Запад – а понякога изтъкават и самия вътък, който сплита в едно деянията им, и героичните, и раждащите смеха ни.

Кралица на тези емоции без съмнение е любовта. В американския Див запад тя, както всичко останало, често трябва да се извоюва. Със състезание по галантност, в което доскоро неразделни приятели сега седят от двете страни на една жена и се съревновават за чувствата ѝ, всеки по начина, който смята за по-удачен, но без да се възползва нечестно от отсъствието на другия (честта е важна съставка от тогавашния живот – дори неминуемите измами, които изобилстват във всяка територия, граничеща със закона, се подчиняват на неписани правила). Или като подложим любимата на изпитание, което ще ѝ разкрие истинските измерения на глада, за да я направи по-съпричастна към проблемите на мъжкия апетит, да я накара да спре да възприема мъжете като двуноги преживни и да отвори сърцето си към тях. Понякога любовта дори убива, водена от ревнивата ръка на предадения мексикански кабалеро, който подмамва съперника си да погуби общата им любима... достатъчно голямо е сърцето на Запада, има място и за жестокост в него. А понякога тя просто присъства като символ: женската красота и нежност, въплътени в единствената пътничка в скован от снеговете дилижанс, разпалват петимата мъже около нея да разказват истории, с които да налучкат пътя си към женското сърце.

Разбира се, в собственото си сърце О. Хенри си остава шегобиец. Той не пропуска шанса да ни изненада и да изтръгне смеха ни. В историята с петимата сладкодумци, девойката, която трябва да определи най-изкусния разказвач, така и не дочаква свършека на съревнованието. Ухажорите ѝ, веднъж изтръгнали се от омаята на историите, откриват, че журито им междувременно е заспало... след като е изяло приза за победителя. Навярно Западът не би могъл да се справи без хумор. При толкова опасности и с такива разстояния, при които вестите са рядкост, всяка разсмиващата история е толкова нужна благодат, колкото питиетата и храната. О. Хенри е сред истинските майстори на смеха. Неочаквани обрати, изненадващи, но правдиви наблюдения за хората и делата им, изказвания в най-висок регистър, изникващи на места, където надали бихме ги търсили (само си представете двама каубои, говорещи като възпитаници на университети от Бръшляновата лига), игри на думи и препратки към античността и класиката... няма оръжие, което да засече в ръцете на опитния стрелец. (Удивих се да науча, че във върховите си години авторът е писал по един разказ на седмица – и се натъжих, като разбрах какво е коствало това на здравето и психиката му.)

Не по-малко всепроникващи и всенапояващи от смеха са ерудицията на писателя и наситеността на стила. Имах късмета да попадна на издание с анотации и навярно само по тази причина не се залутах безвъзвратно сред разните видове кактуси, коне и кулинарни шедьоври, които шестват из разказите. О. Хенри пише в епохата на американския реализъм (макар и да е от подкачащия тип реалисти) и от пейзажите на големите западни прерии и порядките в малките западни градчета, които ни поднася, лъха достоверност и лично познанство – иначе казано, ерудиция в резултат на житейски опит. (Разбрах, че авторът си е позволявал своеволия само с географията, премествайки някой брод или река с петдесетина километра.) Когато разглеждам шарената му биография, мога да си представя как е натрупал впечатленията, за да обрисува фино и убедително толкова много места и типажи. Трудно ми е обаче да си представя как е натрупал речниковия си запас. На всяка страница ме причакваше поне по една дума, от която да се почесваме и аз, и речниците ми – всичките хартиени и електронни версии, които ми се намираха под ръка. Вижте само този пасаж и се опитайте да си го представите на български:

And the days, with Sundays at their head, formed into hebdomadal squads; and the weeks, captained by the full moon, closed ranks into menstrual companies crying "Tempus fugit" on their banners...

Същият този образен, свръхсбит стил ме прехласна и замая неведнъж. На някои места щрихите му са толкова ярки, неочаквани и гъсто сложени, че световъртежът става почти физически, усилието да сместиш във въображението си всеки детайл – почти неистово. (Започвам да разбирам на чии рамене са стъпвали моите любими Бийгъл и Стърджън...)

Характеризацията на героите чрез речта им е другата смайваща способност на О. Хенри. Обикновено едно изречение ми бе достатъчно да разбера кой точно герой говори. Заемки от испанския и мексиканския, учена, псевдоучена и простонародна лексика, фонетичните чудатости на акцента... палитрата за речево охарактеризиране изглежда неизчерпаема.

Това ми беше втората среща с О. Хенри и първата с блясъка му в оригинал. Благодарен съм ѝ. Тя ми напомни къде мога да намеря още извори на смеха, ако мракът стане непоносим.

(Имам и един за „Портретът на Дориан Грей“, ама нещо не ме кефи.)

Mon Aug 05, 2013 11:30 pm Re: Аз срещу Той [ДИСКУСИЯ] Mon Aug 05, 2013 11:30 pm Re: Аз срещу Той [ДИСКУСИЯ]
Понеже не знам кога ще ми дойде време-вдъхновение за тук, мятам бомбата и забягвам.

(Особено интересни са ми „редките“ употреби – например „аз, всезнаещият“, какъвто става на моменти протагонистът в „Реквием за Хомо сапиенс“. Поставят под въпрос всичко, което наричаме „ограничения“; на фокус – останалото: безграничността ни. ;))

Wed Mar 27, 2019 5:12 pm Re: Раздумки на редактори Wed Mar 27, 2019 5:12 pm Re: Раздумки на редактори
Основни грешки при работа с редактор

Пътят на книгата | Иван Богданов

Редакторът е задължителна част от процеса на издаване на книга. Дори и да сте опитен автор, външният поглед на емоционално необвързан с книгата човек има голямо значение. В зависимост от това колко сте добър, редакторът ще има различно количест­во работа.

Има голяма неяснота сред авторите какво точно прави редакторът и какво да очакват от него. Това създава множество проблеми, разминавания в очакванията и най-вече взаимни обвинения за несвършена работа.
Затова ще се постарая да опиша няколко от най-често срещаните грешки при работа с редактор.

1. Редакторът не е коректор.

Въпреки, че в процеса на работа се оправят голяма част от граматичните грешки в текста, основната задача на редактора не е корекцията на грешки. Затова е абсолютно неправилна нагласата – „Искам редактор, но една буква да не ми е пипнал, там да оправи най-много запетайките!".


2. Редакторът не е цензор.

Никой няма право да внася на своя глава поправки в текста Ви (изключая поправките на правописа). Това беше практика в не толкова отдавна отминалия соц, когато ти си даваш произведението за публикуване, а накрая само името ти е останало непроменено. Това, за жалост, продължават да го практикуват много хора, получили образованието си по онова време.

Редакторът има за задача да покаже къде има проблеми в текста, да предложи вариант за отстраняването, но задачата да промени текста е единствено на автора. Дори и да е очевадно, че вариантът предложен от редактора е по-добър, крайното решение принадлежи на автора.


3. Редакторът не е съавтор.

Честа грешка, започнала да се превръща все по-често в правило, е да се хвърли текста на редактора с думите – „Аз тук написах нещо, ти го оправи да стане бестселър!".
Съществува такава ниша на съавтори, които помагат (обикновено на големи имена) да напишат своите, най-често автобиографични, книги. Но това няма нищо общо с редакторската работа върху един готов текст.


4. Редакторът не е учител.

Често при редакцията на един текст се установяват липса на основни литературни и психологически знания на автора. И въпреки че усвояването им е важно за правилното развитие на текста, не е работа на редактора да Ви обучава в писането на диалог, развитието на герои и прочие, и прочие. За целта съществуват множество книги и курсове по творческо писане. Не можете да очаквате за стойността на един редакторски хонорар да получите пълен курс на обучение.
5. Редакторът не пише предговори.

Това е поредната останала от соцвремето практика. Затова голяма част от авторите искат „известно име" за редактор, очаквайки той да напише сериозен предговор на книгата и „да Ви отвори широко литературните врати". Да, това се прави, но само когато текстът е на достатъчно високо ниво. Не можете да искате например Евтим Евтимов за редактор, а да пишете в някакъв „модерен" вариант на свободен стих, неспазвайки нито рима, нито ритъм. Надали име от такъв ранг би се захванало да работи с Вас върху подобен текст, независимо от хонорара.


6. Редакторът не пише анализи (рецензии).
Много от авторите очакват да получат от редактора, освен всичко останало, и един подробен анализ на книгата си, с посочени плюсове, минуси, най-често допускани грешки и прочие, и прочие. Това принципно се предлага, но не е част от редакторския процес и е скъпа услуга, тъй като изисква много време и труд.
В тоя смисъл и не очаквайте, че ако разпратите книгата си на десетина известни имена, те веднага ще седнат и ще направят задълбочен анализ на текста Ви. Че е скъп и времеемък процес, вече пояснихме. Но подобен анализ изисква и отделяне на съответното време от страна на авторите, размишлявайки върху написаното, а не само махвайки с ръка – „тия нищо не разбират".


Какво всъщност прави редакторът?

Редакторът получава от вас готов текст, прочита го като първи, неангажиран емоционално със съдържанието му, читател, показва Ви слабите му места, предлага преработка на текста тук и там, поправя разбъркания словоред и работи заедно с Вас, докато текстът придобие вид, който удовлетворява и двама ви.

Принципно, можем да изберем и редактор, който не е на щат в издателството, с което смятаме да работим. Във всички случаи обаче, не избирайте човек, който Ви е близък познат. Той, освен че вероятно ще има емоционална връзка с написаното (малко автори успяват да не вградят собствени преживявания в текста), вероятно няма да е достатъчно строг, притеснявайки се да не Ви обиди.


2015-07-11
От тук: http://www.bukvite.bg/colon.php?id=931

Fri Oct 04, 2013 11:12 pm Re: За Филмите и Хората... Fri Oct 04, 2013 11:12 pm Re: За Филмите и Хората...
Тук е добре да се сподели една панорама, която тече и предлага добри филми от 10 до 17 октомври (отделно и в културните ще я дам). Тук копирам само описание за ориентация какво може да се очаква.
Програма на Sofia Biting Docs


Фестивалните начинания цъфтят необезпокоявани дори сред килима от мъртви есенни листа, предлагайки своите любопитни програми. Първото издание на Sofia Biting Docs не прави изключение със своите 18 документални филмови заглавия, които ще видим между 10 и 17 октомври в Euro Cinema, Дом на киното, Червената къща, а спорадично и в Maze и Roca.


Мера според мера
Кино – всякакво, жанрове – безчет, но нишата на документалистиката заслужава особено внимание и почит. Нейно изконно призвание е да докосва нежни струни, да провокира, анализира, а в някои случаи дори да предлага решения на проблеми. Болезнени теми разнищва и Sofia Biting Docs, поредното симпатично отроче на любезните домакини от Pozor, само че без претенциите да решава, да бъде инстанция. Негов (фестивален) приоритет е посочването на гледни точки и разкриването на хоризонти. В обсега на програмата му попадат неудобни и донякъде хапливи въпроси като тези за човешките права, опазването на околната среда и усилията за оптимизиране на екологичното равновесие, мястото на бежанците сред българското население, интеграцията на малцинствата или правото на избор при алтернативни начини на живот. Банални и преекспонирани на пръв поглед, при по-глъбинен прочит тези теми се оказват доста важни. Ето защо, паралелно с кино прожекциите, организаторите ни приканват да вземем участие в няколко дискусии и лекции (заповядайте в Червената къща), неразделна част от фестивала.

Вдигнете завесата!
Sofia Biting Docs се материализира като отзвук на пражкия фестивал за човешки права Един свят, проведен в отминалия месец март в чешката столица. В селекцията му блестят заглавия, отнесли награди от престижни международни форуми, а откриването на родна почва е поверено на Ром Кихот, дело на режисьорите Нина Пехливанова и Петя Накова. Сюжетът проследява житейските неволи на 4 души от любопитната порода хора, населяваща ромския квартал в Кюстендил (10 октомври, 19:00, Дом на киното, 5/7лв).

Има място за старите кучета
Неспособни да предадем съдържанието на всички 18 чудни и ценни посвоему истории, признаваме без бой, че щрихираме само някои от акцентите на фестивала. Кралицата на Версай, грабнал отличие за документална режисура на миналогодишния Sundance, рисува мил портрет на американската мечта за семейство милиардери, минали през купища препятствия, за да запазят съмнителната си империя (Дом на киното, 11 октомври, 19:00, 5/7лв). В Дайте ни пари! Боно, Боб Гелдоф и Бил Гейтс се изправят срещу бедността с общи усилия (Дом на киното, 12 октомври, 17:30, 5/7лв), а Детропия (= Детройт + утопия) разказва за икономическия колапс на града през погледа на трима негови жители (Дом на киното, 13 октомври, 17:00, 5/7лв). Червено зеле и чимшир пък е ароматно заглавие, което третира културните различия в две немско-турски семейства, в които всеки се чувства чужденец по мъничко (Червената къща, 16 октомври, 21:00, 4/6лв). Невидимите документира нелекия живот в сянка на хомосексуални мъже и жени във възрастта на мъдростта и изпитанията на техния честен избор (Червената къща, 16 октомври, 18:00, 4/6лв). Трима аутсайдери, водени от обсесията си, се борят в името на природата със зъби и нокти в Стихиите (Euro Cinema, 10 октомври, 18:30, 5/7лв), а Духът на Лейди Джей в тялото на Дженезис се фокусира върху странна любовна история, в която той се трансформира в тя, за да моделира тялото си досущ като това на любимата си (Maze, 17 октомври, 20:00, 5лв).

Още една панорама на скандинавски и балтийски ленти - Северно сияние - 26 септември-6 октомври - също има оставащи няколко добри социални и човешки заглавия

Sat May 25, 2019 3:38 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Sat May 25, 2019 3:38 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
Един от проблемите с този подход е, че естествена граница между интелектуален помощник и разумна личност не съществува. По средата има едно постепенно преливане, където нещата са в някаква степен и двете.

Друг от проблемите е, че разминаването на целите при поставяне на цели е широко застъпен проблем и сред естествените интелекти. Пример: нашите политици очевидно си поставят цели, различни от нашите и вредящи на нашите интереси. Колко колосална е вредата може много лесно да се прецени, като се сравни България с подобна по размер, история и развитие страна - примерно Словения или Чехия.

Трети проблем е това, което за себе си наричам „синдромът Мефисто“, по разказа на Асколд Якубовски. На нормален език: когато един човешки интелект се сдобие с твърде могъщи помощници, той лесно започва да си поставя цели, твърде различни от тези на „неаугментираните“ хора, и игнориращи техните. Опитите ми за анализ показват, че той започва да се доближава много до чисто изкуствен ИИ със същата мощ.

За мен може би най-опасната ситуация е тази, в която по-силен интелект зависи от ресурси, контролирани от по-слаби интелекти. Именно тогава е, когато той се изправя пред необходимостта да изкривява и формира тези по-слаби интелекти за своите цели, да им отнема свободата. А най-страшното е, че това е реален сценарий дори когато интелектът е по-силен само в тясна област. Пример: иначе не особено умни, но напреднали в социалното инженерство разузнавания заливат света с инженерирани фалшиви информации, за да превръщат хората в свои „активи“ (управляеми марионетки). От видяното досега това е изключително успешна тактика.

(Потенциалът ѝ за успех много лесно се демонстрира на невярващите чрез пробни допитвания. „Безпокои ли ви, че питейната вода в София съдържа два пъти повече водород, отколкото кислород?“ „Бихте ли забранили употребата на дихидрогенмоноксид в храни и напитки?“ „Трябва ли да се забрани изучаването в училищата на арабски цифри?“ „Трябва ли да се узакони използването в България единствено на азбуката на Кирил и Методий?“... Почти няма случай съответните „категорични“ гласове да са паднали под 50%.)

Wed Oct 16, 2013 12:13 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Oct 16, 2013 12:13 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Силна препоръка (но и предупреждение) за The Golden Age , трилогията на John C. Wright. Особено към Нев, Жоро и Вик. (Наско вече си свали първата книга на руски. ;))

Ето и заключителния ми отзив в Goodreads:

The Golden Age trilogy is perhaps the most ambitious space opera (and novel, for that matter) I have read so far. It is also one of the cleverest, most visionary, provocative, and ... the hell with those epithets. I'm not up to it. Browse the quotes I added, try the books themselves.

There's more to my silence though. I am disappointed by the ending: by the ultimate philosophy of the book (or at least what I got from it). After having that huge smile on my face during the Transcendence (because, aye, if a superintelect cannot smile at the Universe, there must be something superdumb about it), the promise of more war and grimness was just ... just ... Hell, it was ugly. :(

Curiously, a similar thing happened when I finished War In Heaven . (Zindell's Requiem for Homo Sapiens, I should say, remains the more convincing, more welcome vision for me. By far. It probably helps that Zindell is well-versed in Eastern philosophy, unlike Wright, who seems to specialize in Western one.) Some elements of that ending felt so artificial that to this day I harbor a suspicion it was forced by an editor or a pressing deadline. :(

Moral of the story: We do have to write the books we need to read. Tolkien knew best.

Mon Nov 04, 2013 4:34 pm Unknown Armies Mon Nov 04, 2013 4:34 pm Unknown Armies
Unknown Armies е ролева система, разработена от Greg Stolze и John Tynes.

My review:

I'd never thought I'd rate so high a 1) horror; 2) RPG manual--as a piece of literature. However, Unknown Armies has impressed (and surprised) me in both departments.

In terms of themes, this must be the first role-playing world, where fighting or trying to kill someone is the most desperate, dangerous or plain stupid course of action you can take. Tellingly, the "Combat" section of the rules starts with "Six Ways to Stop a Fight." I'm hooked already there. (I'm tired, sick and--whaddya know-- skeptical of violence: its power to resolve anything.) The game does splendid justice to its tagline, "power and consequences": go get the power if you must--but mind the consequences.

In terms of language, UA dazzles. I can't remember when the last time was when I had to sift through my slang dictionaries so many times per page. The writing, especially in the first three books, especially in the gossip sections ("What You Hear"), is superb. (In Book Four, aimed directly at Gamemasters, the authors state up front that they're gonna drop "the three dolar words", for the sake of brevity. Fair enough.)

Highly recommended to anyone who's looking for a deeper, subtler game--or building their own.

Fri Dec 15, 2023 10:32 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Dec 15, 2023 10:32 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Do you read Polish better than Bulgarian by chance? :)
If positive, can send you some scanned pages from Georgi Gospodinov's poems - Bulgarian and Polish. There is incredible beauty in both texts. Had the luck of attending a meeting with Gospodinov and the 2 Bulgarian Polonists, who translated his collection - it was a soul-nurturing meeting of beautiful personal sharing of the translator's experience, search for "the right" word needed to transfer the meaning they felt, so it is really special to talk to people who walk along this path on a regular basis.
And if one understands well both languages in question, it is another personal almost spiritual feeling, though more limited as compared to the translator's experience :)
To go back to my initial point - if Gospodinov is a piece of your heart as a poet, you would certainly find something there.

I actually came across one of his translated poems, so if Polish is also close to your heart and understanding, here is a taste of it/him :):
https://www.facebook.com/stonerpolski/posts/254447061911692/

And here is the original in Bulgarian:

Бог е червен

Бог е червен напращял и завършен
Бог е домат
Няма нищо обидно в това
и за двамата

And while looking for the translation, came across a nice article about him

Fri Feb 10, 2023 1:16 am Re: За Филмите и Хората... Fri Feb 10, 2023 1:16 am Re: За Филмите и Хората...
TURNING RED демонстрира, че Pixar все още не са напълно загубили своя майсторлък в разказвачеството.

Макар да е далеч от ранга на култови продукции като Monster Inc., Wall-E, Up, или други по-ранни заглавия, Turning Red въпреки всичко е една кадърна, забавна и добре режисирана анимация. Сюжетът не е твърде комплексен и не съдържа скрити бисери за по-възрастната публика; същевременно действието се развива бързо и стегнато, а персонажите са достатъчно интересни, че да предизвикват симпатии. Светостроенето е минимално, колкото да "закрепи" сюжета на място, но това е пречка само за най-върлите почитатели на verisimilitude-а. Финалът е забавен, макар и не особено драматичен.

Солидно 7/10 заглавие. Препоръчвам го, ако нямате нещо по-интересно за редовната ви филмова вечер.

Thu Dec 12, 2013 11:45 am Re: Културни събития Thu Dec 12, 2013 11:45 am Re: Културни събития
Само на 13-14 декември, 2013 г. в София, Галерията за модерно изкуство, ул. Оборище 10
И дано интервюто, което в момента тече с автора на изложбата по Джаз ФМ, да го качат ето тук - http://www.jazzfmbg.com/interviews.php


„ИЗКУСТВОТО ЗА КЕНИЯ”
ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС НА ХРИСТО ГАБЕРОВ
13-14 декември

16 500 КМ. / 300 дни / 23 ДЪРЖАВИ / ТРИ КОНТИНЕНТА

Почетният консул на Кения в България, Г-н Ивайло Дерменджиев, открива изложбата „Изкуството за Кения” по случай 50 години от обявяване на независимостта на Република Кения. Експозицията е част от Дни на кенийската култура в Галерията за модерно изкуство (ул. Оборище 10) на 13 и 14 декември.

България няма официално дипломатическо представителство в Кения, но страната ни е сред малкото европейски държави, в които Кения е излъчила свои Почетни консули. Консулството съществува от 1 декември 2010 г.

Прекосявайки Африка с велосипед (16 500 км през 23 държави на три континента за 300 дни), българският артист и пътешественик Христо Габеров е запечатал на своите платна народа и природата на Кения, които са нейното най-голямо богатство.

52 картини и рисунки, изпълнени с техниките молив, акрил, масло и релеф с пясък, разкриват колорита на този мистичен континент. С голяма емоция към детайла, художникът претворява красотата на различни култури, пъстра фауна от антилопи, леопарди, слонове, образи на горди и красиви масаи.

Христо Габеров е роден в Кърджали през 1973 година. Завършва изящни изкуства, специалност живопис във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Член е на Съюза на българските художници от 2000г. През годините участва в много групови и самостоятелни изложби. Негови творби са собственост на частни колекционери от Португалия, САЩ, Холандия, Южна Африка и др.

На 2-ри септември 1999г. художникът Христо Габеров, заедно с пътешественикa Володя Сорокин, предприемат пътуване с колела до Южна Африка под егидата на Атлантическия Клуб. Те минават през Близкия Изток – Турция, Сирия, Йордания, Израел, Палестина, Египет – 5 500км за два месеца и половина. Прелитат разстоянието от Кайро до Найроби, Кения. След това отново на колела преминават през Кения, Танзания, Малави, Мозамбик и Зимбабве до Южна Африка – общо 7 000км. Пътешествениците се връщат обратно в Европа със самолет от Йоханесбург до Лисабон. Отново тръгват с колелата, навъртайки 4 500 км. из Европа - през Португалия, Испания, Андора, Франция, Швейцария, Германия, Австрия, Италия, Словения, Хърватска, Сърбия и най-накрая България. Не са имали спонсори за осъществяване на дългия си преход, а всеки от тях е разполагал с по 1000 долара.

За 300 дни велосипедистите навъртат 16 500 км. през 23 държави на три континента и се завръщат в София на 16 юни 2000 година.

След всичко това, Христо претворява своите преживявания в поредица от картини с африкански сюжети.

На 15 декември художникът Христо Габеров гостува и в Арт училище за деца.

Mon Dec 16, 2013 11:00 pm Re: За спасяването на света Mon Dec 16, 2013 11:00 pm Re: За спасяването на света
Хм, не знам дали не си струва да се отцепи всичкото за Елфическата нанякъде? Почва да става извънредно офтопично спрямо по-голямото цяло, а и дори ако приемем, че само моето нещо е преживяло голяма редакция за влизането си в сборника, тъй или иначе излиза, че само него обсъждаме... (егоцентрично надув)
Майтапа настрана, това е любопитно мнение - че добавките са развалили разказа сам по себе си. Започвам да се чудя какво би казал по въпроса Наско Славов и дали си струва да бъде попитан. Продължавам да си мисля, че за мен разказът (сам по себе си) стана по-гладък и по-нежен; по-цялостен. Съвсем отделно и по-скоро с оглед на евентуална употреба за писателската работилница, ако го пишех днес и без осъвременяване и оптимизация, вероятно щеше да е по-голям, да включва повече взаимодействие между и с родителите на Сета и Елфа, и определено щеше да съдържа повече за елфите и начина им на живот. На подобна база, според мен, емоционалното въздействие би останало същото, но фокусът щеше да се измести...

Fri Jan 31, 2014 1:52 pm Re: Николай Теллалов Fri Jan 31, 2014 1:52 pm Re: Николай Теллалов

Кал wrote:^Ето го^:

http://bnt.bg/predavanyia/malki-istorii-11-yanuari-2014

Адреса на видеото е сменен на http://bnt.bg/predavanyia/malki-istorii ... nuari-2014

Tue Nov 19, 2019 4:46 pm Re: Torment: Tides of Numenera Tue Nov 19, 2019 4:46 pm Re: Torment: Tides of Numenera
Почнах да чета повестите, вдъхновени от играта (companion novellas). Ето отзивче в Goodreads за Blue: The Last Days of Archopalasia:

I liked the plot and characters well enough--but what made me really (as in four Goodreads stars ;) like the novella was the allegoric element. It's not just the inhabitants of Archopalasia who have built their prosperity in a way that can't last forever, is it?

Also, the following passage is very spoilery but captures a major theme--and wryly contrasts the intellectual/overthinking approach with the down-to-earth take:

“We thought the Vivifier repaired our bodies. It doesn’t. It kills our bodies and makes clean, new copies.”
Skotoko’s eyes refocused on me. “What? So...I’m not me?”
“I’m afraid not.”
He shrugged. “Well, I feel like me.”
Kyria gave him an unhappy smile. “Yes, but, er, if you are one of those who believe you have a soul, or that after you die, you live on in some kind of afterlife, this might have—”
The glaive waved an impatient hand. “I never understood any of that crap. Life is life, and when it stops, that’s it. If I got another life, I’m ahead of the game. Anything else?”

Tue Jun 09, 2020 12:58 am Re: Пратчет Tue Jun 09, 2020 12:58 am Re: Пратчет
Гого Гюров ми прати:

Тери Пратчет: Завръщане в черно

С бг субтитри.

Fri Jan 31, 2020 5:30 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jan 31, 2020 5:30 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за The Judge of Ages:

There was a gruesomely violent part near the middle (so nudity is evil and sullies the soul, but gore is totally fine, eh?). Yet the surprising and optimistic ending made up for it--as well as the nagging feeling that the MC is constantly lecturing us the readers. Where, oh, where is this going?

Favorite moments:

~ Some rumination on pop art, from the very distant future:

“You know about the Crusades? No, don’t tell me…”
“Of course. Strange Tales of the Street number 86 was Curse of the Treasure of the Templars , and one of the undead Professor Necromant raised from the Tombs of the Ages was a Crusader—a Red Cross Knight, in service to Richard the Lionheart during the King’s Crusade.”
“Huhn. You really can learn useful stuff from kiddie yarns. Maybe learn everything you need.”
“Professor Necromant also raised a zombie triceratops, an amphibious mer-vampire samurai cyberassassin from Atlantis named Glaucon, and a dog-eating Witch named Melech Chemosh Shemyaza the Nagual. Hey! Do you think this is the very tomb the Professor used?”
“Uh, yeah. Forget what I said about kiddie yarns being useful. (...)”

~ The future's full of wonders:

“My turn. My question is for Soorm. How is it you can see us? How is it that the nerve-seeking mites slipped by the Blue Men into our food did not work on your nervous system?”
Soorm said, “Lovely lady, they did work! That is, they worked on the spare nervous system I keep in my body as a fake. I have two spares. They are only connected to enough organs—spare organs—so that invasives trying to sly-up my cell life will think they succeeded. My real nervous system is hardened and molecularly double-encrypted. Even I do not know which organ contains my real brain; that way no one can trick the location out of me. (...)”

~ The clash of cultures carries on:

Indeed, Vulpina had demanded, and Keirthlin had expressed a desire, to be allowed to act as witnesses to the gunfight, but Menelaus Montrose told Keirthlin that women who see such things have a darkness that comes over their soul and does not depart, a thing that makes them less able or willing to be softhearted, wifely, or maternal.
Keirthlin replied that it was not necessarily the case that witnessing such cold and deliberate violence influenced the psychology for the worse. Coming to the aid of her argument, Vulpina bragged that she herself had seen such things on the playground nearly every day of her life, and twice on Dueling Day; and it had not affected her fertility, or the ability of the Eugenic Board to send a stud to beat her into submission in preparation for the mating assault.

Sat Feb 22, 2020 11:11 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:11 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Алена кралица" - Виктория Айвярд
Мейвън така и не ме убеди, че е от добрите. Толкова много лъжи, екшън, емоции, свръхестествени сили...Мер, която сляпо прегърна каузата, надежди, а после болката от предателството. Изненадах се, че брат й е жив. Само как променяше гледните си точки към Кал, но знам, че истинската й любов е Килорн. Какъв край само. Еванджелин и Птолемей избягаха, но вярвам, че съдбата им ще ги застигне и ще умрат тези...Искам още. Все пак се радвам, че не я купих. Ще чакам нетърпеливо.

Български разкази за животни - антология
Започнах книгата около юли месец ако не се лъжа, със сериозни прекъсвания. Мислех да я използвам, за да ми помогне с описване на атмосферата на един мой започнат разказ, но плановете ми за писания се измениха, забравих повечето разкази, така че ще трябва да си припомням добрите изразни средства пак. Направи ми впечатление, че повечето разкази изглеждаха недовършени.Със смесени чувства съм - имаше силни и слаби разкази. Най-слабият ми се стори последният - твърде философски написан, за някакъв заек със забит в гърба ястребов крак. Такива за птици, глигани, сърни, вълци, лисици, коне, волове...Не ми допаднаха тези за птици и лов, но пък за вълците всички ми станаха любими. Става да използвам разказите като учебник по Зоология на гръбначните заради описанията на животните. Имаше добре познати автори като Емилиян Станев, но и други, чиито имена не запомних. Това е гадното и хубавото на антологиите, многото автори, но пък има разнообразни разкази.

Sat Feb 22, 2020 11:43 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:43 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
2020
1."Когато Красавицата укроти Звяра" – Елоиза Джеймс
Хареса ми. Двамата Линет и Пиърс са много сладки, много се смях с двамата, толкова си подхождат. Линет само как го направлява, възпира и побутва, дава нови идеи, интелигентна, красива, с голямо сърце и остроумна. Пиърс ми е любимец, само какъв остър език има и е груб, честен, показа и друга страна – грижовен, намери си майстора. Сцената как се грижи за Линет ме разтърси. А да и ПАТЕТАТА! Сексът беше на ниво. Героите оригинални. Страхотна книга. Радвам се, че почнах с втората, защото първата е за Пепеляшка и не съм фен на приказката, въпреки че не се съмнявам, че би била написана добре. 5 от 5.

2."Сбогом на читателя" - Мария Донева /стихосбирка/
Кратка, но качествена! Хареса ми! Не разбирам от поезия, много съм предубедена и взискателна откъм поезията, имам особен вкус, но ми препоръчаха авторката отдавна, та що да не прочета нещо нейно. Любими са ми: "ЩЕ бъда ли някога чиста", "Остани там където отиваш...", "Вятърът навяваше тъга". Прекрасен подбор на думи и образи, режещ стил, незахаросан.

Thu Apr 24, 2014 9:59 am Re: Упражнения по мислене Thu Apr 24, 2014 9:59 am Re: Упражнения по мислене
Патерици:

1. Конкретни конструктивни алтернативи. Примерно: как ти си представяш да стане текстът (и заглавието) на http://choveshkata.net/blog/?p=3107.

2. Имейл до всички Чобити с линк към тази дискусия. За да я видят.

Sun May 25, 2014 3:20 pm Re: Любимите компютърни игри Sun May 25, 2014 3:20 pm Re: Любимите компютърни игри
С тежестта на целия си невероятен опит от около половин година :D и ръка на сърцето казвам - DmC: Devil May Cry (a.k.a. Devil May Cry 5, което обаче не е особено вярно)! Имам обща представа за старите игри от поредицата, макар че не съм играла нито една заради слабите ми предишни компютри, но тази я изпуках почти на един дъх и се размазах от кеф. Много добре са преработили оригиналната история, стилът е страхотен (и, предвид че е доста кървава и мрачна атмосферата, има изненадващо красиви и разноцветни нива), има голям набор от оръжия, а новият Данте е начело на списъка ми с любими герой, просто е олицетворение на идеала ми за ултраяк измислен герой. * кхъ-кхъ * А, да - саундтракът е бру-та-лен! Noisia си ги знаех отпреди, обаче това да кълцаш демонски тикви на фона на Combichrist (особено на "Never Surrender") е пълен, абсолютен, садистичен кеф! :D Тази ще я преигравам най-много май... Иначе почнах да играя и старите, че накрая с чиста съвест да се пиша върл фен на поредицата.

Другата ми голяма страст е Assassin's Creed, макар че там още съм на втората игра. Първата обаче като че ли повече ми допадаше като атмосфера. Ще видим за следващите, но като заслуга мога да отбележа, че АС като че ли почна да възкресява отдавна погиналия ми интерес към историята. Което не е никак малко постижение. И, между другото, също има чудни саундтраци - поне тези, композирани от Jesper Kyd, останалите не съм ги доизслушала.

Много се точа на Deus Ex: Human Revolution заради историята и стила, обаче като видях, че е first person, ентусиазмът ми направо се хвърли през прозореца, та си я оставих за по-нататък. Преди това предстоят Mass Effect, по която пет различни човека ме зарибяваха, и Star Wars: The Force Unleashed (израснах с Междузвездните, а не съм изиграла нито една игра докрай от всичките... срам, срам, срам!)

Sat Apr 04, 2020 2:09 pm Re: Пазаирът на книгата: защо НЯМА да си купя книги от него Sat Apr 04, 2020 2:09 pm Re: Пазаирът на книгата: защо НЯМА да си купя книги от него
Издателствата и книжарниците в момента. Изброени са и онлайн отстъпки за отделни издателства, което просто си значи, че все едно си отишъл в книжна борса и си пазарувал на едро без посредничеща книжарница, дето да ти фалира. Е, някои не дават чак 30% като в борса, други пък дават повече.
https://www.ploshtadslaveikov.com/knizhniyat-pazar-na-raba-izdatelite-s-golemi-otstapki-onlajn/?fbclid=IwAR2Mt6mMgrWDQGjNUFLTgeKT978p3GDDAbdU8dMrnhSZKVunjuvBW5ZQhbE

А защо ние няма да фалираме :twisted: Щото не работим с пари :lol: :D :lol: Миро.

Mon Jun 16, 2014 10:46 am Re: Културни събития Mon Jun 16, 2014 10:46 am Re: Културни събития
looneytools.com: Що е то стиймпънк и има ли почва у нас?

(Бащата на Дивна, приятелка на Илка, прави същия тип скулптури.)

Thu Jul 03, 2014 1:29 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Thu Jul 03, 2014 1:29 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Принципно, Симеон като пише неща с големи черни букви, винаги се шегува (или по-скоро, revels in being Roland the Caps Lockman)

Thu Apr 21, 2022 11:20 am Re: Share the Joy Thu Apr 21, 2022 11:20 am Re: Share the Joy
(Valyo doesn't share. Sooo...)

Списание Analog SF, в броя за юли/август 2022: We also have a fact “short” about the problems with fictional bio-scanners—you know: as in “Scanning the planet for life-forms, captain!”—from Valentin D. Ivanov, in “Biosignatures: the Second Biggest Blunder of SF.”

Пълното съдържание на броя може да се види тук .

Mon Apr 27, 2020 2:39 pm Re: Не-културни събития Mon Apr 27, 2020 2:39 pm Re: Не-културни събития
Ако сте закопнели за физическа активност и йогата ви влече, споделям моя любима инструкторка с организирана от нея програма за м. май.
Миряна Иванова е от клуб "Йога дивали". Ще води въздушна йога (т.е. трябва ви люлка у дома) и хатха йога.
Част от приходите ще отидат в помощ на клуба, който вече втори месец е затворен.
Както сама пише, Миряна е доста балансирана, спокойно и без бързане води заниманията и ще има предварителен тест технически.

Подробности и връзка с нея за записване, т.н. уговорки - по-долу:

Мили йога приятели, имам едно ново предизвикателство към вас за йога практики с мен вкъщи през месец май. Много време мина от както сме уединени у дома, а истински важно е да продължаваме да правим това, което обичаме и да сме редовни в практиките си. Знаем заедността каква сила е! Благодаря на всички, които ме последваха и на личния ми youtube канал, където качих няколко вдъхновяващи видеа с мисъл към вас <3. Набирайки скорост, а и поради неяснотата, с която се движим в сроковете на изолираност имам следното предложение към вас: Предлагам два пъти седмично да се виждаме в онлайн вариант на практики хата (класическа) йога, а за тези от вас, които имат люлки вкъщи предлагам и две практики Въздушна йога.

Възможните часове за практика предлагам като варианти 9.00 -10.00 ч. сутрин и 17.00 ч. – 18.00 ч. следобед. Вторник и четвъртък – хата (класическа) йога, сряда и петък въздушна йога. Ще отделям време да споделяме впечатления и за обсъждане на възникнали въпроси след края на практиките в създадените групи.

Имаме вариант да си направим групите във Скайп или Microsoft Teams, като аз ще се включвам на видеовръзка на вашия екран. Повечето от вас ме познават като инструктор, знаят че водя много балансирано, с акцент върху прецизното наместване на тялото в спокойно темпо и с внимание към въздейтвието на асаните и дихателните практики, релаксацията като важни компоненти в цялостта на една йога практика. И на люлките по Въздушна йога водя по същия начин.

Мислих и по въпроса относно заплащането. Като предложение към всеки от вас цената за 8 практики да е 45 лв. за май месец, като 10% от тази сума ще отива към подпомагане на йога студио Дивали, където водя практики, докато то отново заработи отново и започнем да се виждаме наживо там. Ако решите да участвате и на класическа и на Въздушна йога предложението ми е 70 лв. за 16-те практики за целия май месец. И в този вариант 10% ще отиват към Дивали.

Преводите ще се извършат по банков път, като това ще го уточним в индивидуалната комуникация с всеки желаещ.

Вярвам, че това ще е едно смислено време в заедно, макар и в онлайн вариант, време да поддържаме добрия тонус и концентрация към най-съществените неща в живота ни, в силна и стабилна връзка със себе си. Нека йога продължава да ни помага по този път.

Ако все още нямате люлка вкъщи мога да съдействам и затова като от мен може да си вземете люлка, както и да ви свържа и с човек, който може да ви я монтира професионално и адекватно спрямо условията във вашия дом. Да имаш люлка за Въздушна йога е благодат във всеки един момент, особено сега, ако сте любител на тази практика или тепърва искате да се развивате в нея. Тя е много приятно допълнение към интериора ви, имате избор от богата палитра от 15 възможни цвята, можете много лесно да я слагате и махате при нужда. Решите ли – не се колебайте да се свържете с мен за подробностите.

Повече за люлките може да видите и тук (б.м. поради политиката на форума, връзката е изтрита. Моля при интерес, да се свържете с публикуващия поста на ел. поща за информация) – ако предпочитате директна комуникация с производителя, просто споделете моето име като връзка, за да получите специално внимание.

С молба да споделите в съобщение или имейл към мен в следващите дни, възприемате ли предложението ми, нуждите си, кои часове предпочитате и къде предпочитате да създам групите за йога – имаме време до 01.05.20, когато реално ще стартираме. Но колкото по-бързо реагирате, толкова по-добре.

Миряна Иванова -0899821392; email – yoganaslada (- at-) gmail.com;
(бел. моя: профил на Миряна има в соц. мрежи - потърсете я при желание - по снимките ще се ориентирате кой човек ви трябва)

Можем още на 28-29.04 да направим пробна практика. А дотогава ще продължавам с йога вдъхновенията тук:

https://www.youtube.com/channel/UCEHuNnnJOw0VnBf9RAyyijA

Бъдете здрави, бъдете в мир и хармония, бъдете в спокойствие и добра грижа за себе си. Благодаря ви за доверието. Ще се радвам да бъдем заедно! Продължаваме <3

Fri May 08, 2020 12:27 am Re: Помежду ни (чат-тема) Fri May 08, 2020 12:27 am Re: Помежду ни (чат-тема)
Допълнение: Purple, ще ми е интересно да чуя коментарите ти по този, да го наречем разказ, за някои кирливи, и не толкова, ризи на аниме индустрията :mrgreen:
https://www.reddit.com/r/HobbyDrama/comments/gerogk/anime_kemono_friends_and_the_fall_of_the_underdog/
Изобщо нищо не ме учудва. И все пак, в тази история би трябвало да са намесени повече съдебни дела и по-малко слухове и приказки.
Погледнах въпросните реплики в Туитър и по нищо не се различава от цирковете, които често се вдогат във Фейсбук по различни казуси. С тази разлика, че японците по презумпция не смеят да спорят едни с други наживо. Много от нещата се базират на слухове, подозирам, че много се базират и на реални случки, но проблемите в аниме индустрията с откраднати авторски права не са новост, тролските коментари - също. Рядко на такива неща се дава официална гласност. Кадокава иначе е много голямо име, занимават се не само с аниме, но и с издателска дейност. Такива случки обаче често водят до някакви екстремни ситуации, както например големият пожар в студиото на Kyoto Animation . За мен чисто и просто тези неща трябва да се решават със съд.