choveshkata.net

Mon Nov 10, 2014 9:17 pm Re: Културни събития Mon Nov 10, 2014 9:17 pm Re: Културни събития
Абре, знаехте ли за тия двете?

Sarah Brightman - Арена Армеец, 12 ноември 2014

Lord Of The Rings in Concert - Арена Армеец, 5 декември 2014

Fri Nov 21, 2014 6:31 pm Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ Fri Nov 21, 2014 6:31 pm Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ


А в днешния филм двойката беше котка и куче :> Как не им се родиха мишлета не знам.
Treasure Island ми хареса. С някои работи много, но други можеха да бъдат изпипани или доразвити. Или различни.

Оставих едно нещо в 100 :D Тихомълком. По принцип исках да е поне малко тържествено, но явно не ми е било до тържественост.
Параметри:
- Люба (не, не се казва така, няма име)
- 14.ІІ.2014 - придобито; изядено на спасителен сандвич в Студентски град (Мо ми го направи). Сложено във вода.
~ 3.ІХ.2014 - миниатюрен точков корен (наченка демек)
~ 3.Х.2014 - стебло

Неизвестни:
- дали е био
- дали оцелява в компютърно-математическа среда.

Случката с пазача ме наведе на много тежки екзистенциални мисли. Не за това как са се отнесли с мен за n-ти път, а защото ми напомня в какви условия живеем и при какви условия "хората" работят. И е отвратително и гнусно. Ама за да не си помислите, че ми е мъчно за него, ще кажа, че за мен той си остава мърльо, смотльо и жалък нещастник.

Mon Jun 29, 2020 2:10 pm Re: Песента на ханджията Mon Jun 29, 2020 2:10 pm Re: Песента на ханджията
Поправки по превода приемаме по всяко време – направо в пощата ни. Само не знам кога преводачката Анна Антонова ще има време да ги прегледа; а оттам и да правим следващата версия.

(Аз, като главен редактор на „Песента“, съм на разположение общо взето винаги през активните си периоди. В случая: от септември нататък; през юли и август ще се фокусирам върху други + по-малобройни дейности на ЧоБи.)

Sun Dec 07, 2014 2:14 am Re: Тема за коректори Sun Dec 07, 2014 2:14 am Re: Тема за коректори
К, не си мисли, че не знам къде се слагат кавички. Чувала съм, че може би ти бърка в здравето навярно покрай Еви. Ако не си забелязал, рядко във форума и кореспонденция слагам обозначителни кавички. Гледам поне смислови да ми се откъснат от сърцето.
Коригирам Захариев и най-малко на света имам желание да ръся кавички в изобилие като пърхут без Head&Shoulders.

Нарочно го измислих да е простовато като неговите :|
Покрай едни нови коректури на „За спасяването на света“ реших, че е крайно време и това да обясня изрично:

:!: В моите коректури в ЧоБи съм решил, че „подтискам“ е по-логично изписване от „потискам“.

Причината: „под-“ означава „надолу“, а „по-“ – „за кратко“. Коя е по-логична за смисъла на думата?

Но не настоявам да се прави така в чужди коректури. Единственото важно е навсякъде в една книга да е изписано еднакво.
Тук не става дума за пунктуационни правила, които можем да интерпретираме...
Вероятно думата достига до нас фонетично опростена... макар че в българския май няма особено много такива случаи. Не пишем истудявам (лош пример). Но пишем надделява, наддумам (защото не се произнася трудно); надтичам. Не съм убедена, че потискам трябва да се гледа като под и над. В никой случай с по като малко и затова да го отхвърляш.
-tisk- само в чешки е истински корен на склоняема дума - инфинитив tisknout. Иначе има и с представка. Не казвам, че на български не е корен в тази дума.

За натаманяването гледам тук http://ibl.bas.bg/rbe/?q=%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC и има таман. Отделно не го пише.

Надушвам, че не ти изнася да пишеш натаманявам. Това няма да го обсъждаме. В производните корените се пишат еднакво и тъй си се проверяват. Македонците пишат фонетично, доколкото си представям.
Споменавам факта, че съм си взела изпита по лексикология и словообразуване и ми направиха забележка, че съм от Добрич, без нищо меко да съм казала. Сложих само едни съвсем леки мекости на едни места, дето... не можах да не ги сложа. И той ме попита откъде съм :'( и ми ги поправи.

Също не ми е лесно да пиша фонетично освен ако настроението не ме е пернало. Само тогава ми е лесно.

То вие сте били луди да си купите "новия" речник на БАН, дявол ги взел...

Последно:
Не знам дали има норма за посоката на ударенията - дали да са надясно (\), или наляво (/). В нашите книги ги правим винаги надясно.
Да не ми се сърдиш, но поредността според знаците е наляво и надясно :D Отразява наклонеността на чертата, а не накъде пада ;) Тя не виси, че да я мръднеш в съответната посока, а се приема за застопорена в долната си част и от там се накланя :D
Това беше за разведряване.

Wed Jul 08, 2020 6:48 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Jul 08, 2020 6:48 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Знаеш ли кое е най-гадното тук, поне за мен? Че даже драма/емоционален ефект няма. В смисъл, измират си там разни хора, пък керванът/сюжетът си върви... Важното е ходът на историята, един вид; персонажите са collateral damage. Гнусно отвсякъде.

Иначе съм абсолютно съгласна с теб за обезчувствяването - и това би било основна причина да избягвам този тип автори/произведения занапред. Заръжте си безсмислените касапници, мерси.

Mon Dec 15, 2014 11:06 pm Re: Тема за искане и даване на помощ Mon Dec 15, 2014 11:06 pm Re: Тема за искане и даване на помощ
Ох, какво да направя?! :(
Не искам цветята да се върнат вкъщи, не искам! Не за трети и n-ти път, НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!
https://www.facebook.com/events/829161797126478/permalink/831322883577036/

Светлето каза, че в сряда може би ще стои на пазара :\

Толкова ми е хубаво с парно и прозорец, незаети от цветя... Сега мога да махна мухала от влагата.
Нали днес трябваше да бъде една жена и тя дя стои другите дни до 15 ч. Май не е станало това :cry: Аман от организации.

Артикулите - https://www.facebook.com/hris.listovnice/posts/10204863935693920

Wed Jul 29, 2020 11:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Jul 29, 2020 11:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Лошото е, че си съставих списък с чешки, полски и разни други интересни автори. :roll:
Ми аз не издържах. Имах 24,16 лв. в epay и снощи и сега питах в благотворителния пазар една жена разполага ли все още с тези книги от снимките от 16 юни да пратя 23 лв. (такса 80 ст.):
Джерълд Даръл - "Пияната гора+" 
Карел Чапек - "Книга апокрифи"
Радек Йон - "Мементо"  https://en.wikipedia.org/wiki/Memento_(novel)
Иржи Прохазка - "Смъртна схватка"
Збигнев Ненацки - "Господин Автомобил+"  
Джоузеф Конрад - "По суша и море"
Тур Хайердал - "Фату Хива"
Денеш Балаж - "Тайфун над Манила"
Тия двете си ги спестих, щото са тухли и ги има в Читанка:
Болеслав Прус - "Фараон" (от конспекта във втори курс, трябва "Еманципантки" да ги даря на полския институт заедно с другите полски неща, дето ще засиля натам, т'ва нещо не знам дали някога ще го чета)
Колумб - Дневници - превод от полски?!

Голям късмет съм извадила, щото утре щяла да носи всичко в бургаската библиотека :lol:

Трудно ми беше да преглътна да не ми праща до автомата на Спийди, но реших до офис, за да е сигурно, че ще ползваме картата ми за намаление. На автомат сигурно има четец на баркодове, но знае ли се... Иначе щях да съм извънмерно горда със себе си, ако успеех сама да си отчета "картата".

Въпреки че в едно мазе има(ше) много на брой хубави стари книги, до които едва ли отново ще се докосна, бих искала старите книги никога да не свършват! :D I love them!!! ^_^

Mon Jan 05, 2015 6:29 pm Re: Маде ин Бг: книгоиздаване Mon Jan 05, 2015 6:29 pm Re: Маде ин Бг: книгоиздаване
В „Дневник“ се завихри дискусия покрай новосъздадения Национален център на книгата и някои размисли на Светлозар Желев .

Коментарите ме запалиха да добавя един мини-анализ:

По въпроса какво взимат книжарниците съм събрал опит и размишления тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4712

По въпроса дали „пиратските сайтове“ пречат на електронните книги или родните автори даже няма да коментирам. Тия цифри за Николай Теллалов говорят сами за себе си:

http://choveshkata.net/blog/?p=1531

(Това са пари, които отиват ДИРЕКТНО при творческия екип на една книга: автори, редактори, коректори, художници, оформители. И преводачи, ако е чужда.)

От 2010-а досега чакам някой да ми представи доказателства В ЦИФРИ, че безплатните онлайн („пиратски“) издания подбиват продажбите на съответната книга.

Додо, и аз благодаря за разсъжденията! Не съм съгласен само, че нямаме автори на световно ниво – имаме, но не си ги знаем; и не им помагаме да се доразвиват и чуват. По-горе споменах Николай Теллалов – разгледайте неговото „Слънце недосегаемо“, което е ГОЛЯМ роман, от ранга на „Време разделно“ или Талевата четирилогия:

http://choveshkata.net/blog/?page_id=692

Или вижте „Кастинг за месия“ на Петър Делчев (който обаче страда от недоредакция).

Най-тежко в момента ни липсват:

а) художествени редактори

б) преводачи КЪМ чужди езици

в) умели популяризатори/литературни агенти.

С Човешката библиотека се опитваме да попълваме всяка от тия празнини, но сме малко на брой и всеки от нас го прави като доброволец, в добавка към платената си работа. Фондация „Елизабет Костова“ също полага усилия. И... има ли някой друг?

Tue Oct 13, 2020 7:48 pm Re: Българска литература извън България Tue Oct 13, 2020 7:48 pm Re: Българска литература извън България
Наскоро Петър Кърджилов ни уведоми за публикуването на втория том от книгата си „Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите” / „The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans” , публикувана от научно издателство „Кеймбридж“/ Cambridge Scholars Publishing. По-долу предлагам кратка анотация.
Във втория том продължава увлекателният разказ за двамата
кинооператори, изпроводени на Балканите от американския филмов продуцент Чарлс
Ърбан, установил в началото на XX век компанията си в Лондон. Първият от тях,
англичанинът Чарлс Райдър Нобъл, заснема през 1903 и 1904 в България цели 38
„кинематограми” (кратки филми с времетраене от 1 до 4 минути). Вторият,
шотландецът Джон Маккензи, прекосява през 1905 със своя биоскоп Хърватия, Черна
гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния. Така, благодарение на
двамата британци, на полуострова биват осъществени първите поредици от филми,
отразили природните дадености, историческите и археологическите паметници,
архитектурните забележителности, културните традиции, етнографските особености на
региона, както и някои от проявите на тогавашния обществен живот там. Книгата
предлага едно вълнуващо пътуване „През Дивата Европа”, проследява удивителните
приключения на своите „главни герои”, а и техните жизнени пътища – до самия им
край. Затова тя представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като
криминален роман, запазвайки същевременно статуса си на уникален научен труд,
предназначен за киноисторици, изследователи на миналото на ранното кино,
специалисти във филмови и телевизионни архиви, преподаватели в колежи и
университети, студенти и ученици… Книга за всички, които, независимо от възрастта
си, обичат седмото изкуство и обожават загадките, които неговото начало все още крие.

Fri Feb 13, 2015 1:28 am Re: Аниме-й! Fri Feb 13, 2015 1:28 am Re: Аниме-й!
Поне на ufotable F/SN-то ли сваляш? Щото другото май е всеобщо мразено.

По-скоро опитай Fate/Zero, Urobutcher е по-смешен от Nasu. Пък и вече имаш идея от играта, все пак, та прелюдията ѝ няма да ти увисва във въздуха.

Fri Dec 18, 2020 6:19 pm Re: Share the Joy Fri Dec 18, 2020 6:19 pm Re: Share the Joy
Asimov's Magazine, personal rejection:

Dear Elena,

Thank you for letting me see "A Winter Census of Vampires." The story is very well done , but I’m afraid it’s not right for Asimov's. I look forward to your next submission.

All best,

Sheila Williams, editor
Pronouns: she, her
Asimov’s Science Fiction
http://www.asimovs.com

Mon Feb 23, 2015 10:54 pm Re: Труд и творчество Mon Feb 23, 2015 10:54 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс „Словото на младите“ за таланти в различни области на изкуството
Тема: свободна тема
Възраст: За деца и младежи до 25 години включително
Краен срок: до 10.03.2015 г.
За повече информация.

тук ---->http://kulturni-novini.info/news.php?pa ... 0833&sid=7

Mon Mar 22, 2021 2:31 pm Re: Мирослав Моравски Mon Mar 22, 2021 2:31 pm Re: Мирослав Моравски
Ще си донапиша и другите неща, че не издържам.

– Рамкиращата мелодия е перфектна! А "Бела мома бродница" е гениална песен + началният шепот. Новото начало на "Май" също е супер.
– Довършвай изразите, изреченията, мисълта. Когато героят пита или забелязва нещо, отговаряй, не го забаламосвай смотолевено и с "абе... / по-добре да не ви разправям". Също така Благун реагира по почти еднакъв начин на безброя пъти, когато му нареждат да продължава да свири. Преди не беше така. А и по доста еднакъв начин му казват и крещят да свири.
– "влизаме във това" – изказ за място [не си спомням Мирово представление с толкова много неточно/неелегантно изречени и недоизказани неща]; също казваш, че ненадсвирените влизат – само музикант може да разбере, че прекъсват Благо с музика, иначе не би било коректно спрямо портата и пазенето
– Трябва да е ясно/да се усеща, че знаеш какво ще свириш. Героят може да не знае, но ти трябва да знаеш.
– правяницата - пръчица през лицето на Сребра; коприва в лицето на Диман - и двете преди бяха различни – няма лошо, просто трябва да има окончателност какво се прави и какво се случва
– накрая на поляната - "събраха се още няколко човека" – не са няколко, а са общо четирима хората заедно със Сребра - там не отива кой да е и не се появяват нови след Филип и Пейо.
- "Македонско девойче" и "Ружа цвете" бяха по два пъти

Почти всичко от изброените несъвършенства предполагам, че се дължи на напрежение. Все пак е важно да се знае, че си личи, когато случките станат много.
Може би трябваше да се преместя – Милена прекалено много щракаше с тоя фотоапарат. Надявам се да/Знам, че ще си струва, все пак от премиерата на Невидена река имам неземни мои снимки от нея. Но сега беше като картечница :roll:, едва не получих некой нервен тик от тоя зв шум.

И поканата, за която не знам кога щях да разбера:
23 април, 21:30, ЖилМор СекстЕтика - КонцертъТ в Три уши
Пили ли сте? Спокойно, не сте, пък и да сте - не е от пиенето... всичко се случва наистина!
Приятели, стискайте палци, калци, подкови, китари, и копита на магаре!
Първото участие на живо на ЖилМор Секстет по новото етноброене идва към вас хвърлило боб, глог и верига,
съгласувано с календара на маите, часовника на бай Тошо, и разписанието на товарна гара Сусурлево!
Приятели, ще свирим за вас по всички начини! Този концерт ще бъде своеобразен хибрид, ни риба, ни рак, живосмешение от стрийминг, скрийминг, и неспиринг изобщо - отново пълен миш-маш като целия ни живот... пък и като музиката ни.
В превод на български горното ще рече, че в Три уши ще свирим на живо, ще ви очакваме на живо, ще пием и купонясваме на живо! Освен това ще излъчваме и на "живо", демек по талавизора.
Ще представяме видеото на следващата песен от втория ни албум, ще представим всичките си нови песни, ще представим часовника на Светльо, новият бас на Митака (с Делян), ще си представим какво ще е когато всеки ден ще може да си ходим по концерти и най-вече ще се представим добре... на бара.
Много ще се радваме да ви видим на ръка разстояние!
Живи.
Ама наистина.
До 23-ти април, приятели!
https://www.youtube.com/channel/UC5_CmIeOA2-qzOaNeO5gkjA/videos
https://gaidaplayer.com

Mon May 17, 2021 12:09 pm Re: ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction Mon May 17, 2021 12:09 pm Re: ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction
Rachel Cordasco's review on Speculative Fiction in Translation

(...) There really is nothing like reading an anthology filled with unfamiliar authors, only to eventually realize that some of those authors are now on your All-Time Favorites list. I intend to read everything I can by Zdravka Evtimova and Valentin Ivanov, for example.

(...) The “science fiction” category offers readers a dizzying array of settings, styles, and characters: time-traveling Worldcon attendees, an American tasked with painting an asteroid black, a weather inspector, the poet Virgil, and many others. Stories that stood out include Elena Pavlova’s “Love in the Time of Con Crud” (2017; tr. by the author and Kalin Nenov 2019), Svetoslav Nikolov’s “Virgil and the Water” (1990, tr. by Radoslav Genchev, Lora Petrova, Kalin M. Nenov, and Vladimir Poleganov 1990), and Aleksandar Karapanchev’s “The Empty Room” (1978, tr. by ? 2004). In Pavlova’s story, one woman must travel back through time in order to stop an epidemic that has broken out at the Worldcon in Helsinki and leads to two devastating wars. Also involving time travel, Nikolov’s “Virgil and the Water” is a fascinating take on the life of the poet Virgil, who turns out to be a bio-robot from another galactic civilization sent to Earth to study the aqueducts and their contribution to the fall of Rome (lead poisoning). Karapanchev’s apocalyptic “The Empty Room” imagines a planet whose environment has been nearly destroyed and its citizens experience Nature via holodeck-like systems in their apartments. The increase in demand for these Nature experiences, though, puts more pressure on the system than it is able to handle.

Of the “fantasy and magical realism” selections, I was especially impressed by the stories about dragons–i.e. the excerpt from Nikolay Tellalov’s To Wake a Dragon (1998, tr. by Kalin M. Nenov, ed. Petar Ruevski, Ilka Chechova, Tsvetomira Dimitrova, and Daniel Bensen) and Genoveva Detelinova’s “The Dragon and the Orange Juice” (tr. by Kalin Nenov 2017). Dragons play an important role in Bulgarian folklore, with the dragon/zmei at times described as a serpent-like creature with four legs and bat wings and at others as a half-man, half-snake; it is often a benevolent guardian. In the excerpt from To Wake a Dragon , we read about a young man who is enjoying a vacation with his friends, but when he accidentally falls into a gorge, he discovers and then winds up freeing a dragon-girl from her stone prison. “The Dragon and the Orange Juice” is a humorous, fast-paced story about a wizard who can only save his father from a dragon by moving through time. Other stories in this category imagine a school for gifted and magical children, a girl born of a fairy and a devil, a town where the wind blows away all of its inhabitants’ words and thoughts, and more.

The “avant-garde speculative fiction” section includes Evtimova’s surrealistic “Impossibly Blue” (tr. by the author 2011) and “Wrong” (tr. by? 2009), and Yancho Cholakov’s “Asked the Soldier, ‘Who Called Me?'” (tr. by Kalin Nenov 2013). Both “Impossibly Blue” and “Wrong” seamlessly blend magical realism with a hint of the sinister: in the former, a woman believes that she hears a world being typed by a man on the “other side” of a blank piece of paper; while in the latter, a depressed and irritable woman meets the man whose manuscript she must translate (though she despises it) and finds out that his car only moves forward if either the driver or passenger is happy. Cholakov’s “Asked the Soldier” is a heady mix of futuristic weapons and Mesoamerican sacrifice in a warped alternate world.

Fri Aug 13, 2021 5:38 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Aug 13, 2021 5:38 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My review of Are We Smart Enough to Know How Smart Animals Are? :

This book is too rich and diverse to sum up in a single paragraph, but if there's one lesson I will take from it, it is: For animals and humans, cognitive abilities run along a scale. It is never a case of "we have this, and animals don't"; it is "species X has this to the extent Y--as far as we can tell from our current observations." That in itself is a giant step toward humanity's next, more caring, more empathetic version.

A few favorite passages:

~ Haha, behaviorism:
Behaviorism was (...) saying that behavior is all we have to go by and that internal processes can be safely ignored. There is even a joke about its complete reliance on external cues, in which one behaviorist asks another after lovemaking: “That was great for you. How was it for me?”

~ Horses, our *wink* cousins:
The black stallion was known in German as Kluger Hans , translated as Clever Hans, since he seemed to excel at addition and subtraction. His owner would ask him to multiply four by three, and Hans would happily tap his hoof twelve times. He could also tell you what the date of a given weekday was if he knew the date of an earlier day, and he could tell the square root of sixteen by tapping four times. Hans solved problems he had never heard before. People were flabbergasted, and the stallion became an international sensation.

That is, until Oskar Pfungst, a German psychologist, investigated the horse’s abilities. Pfungst had noticed that Hans was successful only if his owner knew the answer and was visible to the horse. If the owner or any other questioner stood behind a curtain while posing their question, the horse failed. It was a frustrating experiment for Hans, who would bite Pfungst if he got too many answers wrong. Apparently, the way he got them right is that the owner would subtly shift his position or straighten his back the moment Hans reached the correct number of taps. The questioner would be tense in face and posture until the horse reached the answer, at which point he would relax. Hans was very good at picking up these cues. The owner also wore a hat with a wide brim, which would be down as long as he looked at Hans’s tapping hoof and go up when Hans reached the right number. Pfungst demonstrated that anyone wearing such a hat could get any number out of the horse by lowering and then raising his head.

Some spoke of a hoax, but the owner was unaware that he was cuing his horse, so there was no fraud involved. Even once the owner knew, he found it nearly impossible to suppress his signals. In fact, following the report by Pfungst, the owner was so disappointed that he accused the horse of treachery and wanted him to spend the rest of his life pulling hearses as punishment. Instead of being mad at himself, he blamed his horse! Luckily for Hans, he ended up with a new owner who admired his abilities and tested them further. This was the right spirit, because instead of looking at the whole affair as a downgrading of animal intelligence, it proved incredible sensitivity. Hans’s talent at arithmetic may have been flawed, but his understanding of human body language was outstanding.

~ Primates aren't the only tool users:
In an aviary at Oxford University, Betty [the crow] was trying to pull a little bucket out of a transparent vertical pipe. In the bucket was a small piece of meat, and next to the pipe were two tools for her to choose from. One was a straight wire, the other a hooked one. Only with the latter could Betty get a hold of the bucket’s handle. After her companion stole the hooked wire, however, she faced the task with an inappropriate tool. Undeterred, Betty used her beak to bend the straight wire into a hook so as to pull the bucket from the tube. This remarkable feat was a mere anecdote until perceptive scientists systematically investigated it with new tools. In subsequent tests, Betty received only straight wires, which she kept subjecting to her remarkable bending act. Apart from dispelling the “birdbrain” notion with which birds are unfairly saddled, Betty achieved instant fame by giving us the first laboratory proof of toolmaking outside the primate order. I add “laboratory,” because Betty’s species in the wild, in the Southwest Pacific, was already known for tool crafting. New Caledonian crows spontaneously modify branches until they have a little wooden hook to fish grubs out of crevices.

~ My jaw literally dropped at the story of Alex in Chapter 4: an African gray parrot, who can count and tell apart colors--all in a human language.
Irene set out to test Alex’s capacities more systematically by placing a few differently sized items (such as pasta pieces) under a cup. She’d lift the cup up for a few seconds in front of Alex, then put it down again. After this she would do the same for a second cup, then a third. The number of items under each cup was small, and sometimes there were none. After this, with only the three cups visible, Alex would be asked “how many total?” Out of ten tests, Alex mentioned the correct total eight times. The two that he missed, he got right the second time he heard the question. And all this in his head, because he couldn’t see the actual items.

~ On the strategies of delayed gratification:
Most fascinating are the many ways in which children and animals cope with temptation. They are not passively sitting and staring at the object of desire but try to occupy themselves by creating distractions. Children avoid looking at the marshmallow, sometimes covering their eyes with their hands or putting their head into their arms. They talk to themselves, they sing, they invent games using their hands and feet, and they even fall asleep so as not to have to endure the terribly long wait. The behavior of apes is not so different, and one study found that if given toys, apes are able to hold out longer. Toys help them take their attention off the candy machine. Or take Griffin [an African gray], who about one-third through one of his longest waits threw the cup with cereal across the room. This way he didn’t have to look at it. On other occasions, he moved the cup just out of reach, talked to himself, preened himself, shook his feathers, yawned extensively, or fell asleep (or at least closed his eyes). He also sometimes licked the treat without eating it, or shouted “Wanna nut!”

~ Octopuses are truly amazing, especially given their short lifespans. Two examples:
Tied to the immense predation pressure under which these animals live is their ability for camouflage. Perhaps their most astonishing specialization, it provides an inexhaustible “magic well” for those who study them. The octopus changes color so rapidly that it out-chameleons the chameleon. Roger Hanlon, a scientist at the Marine Biological Laboratory in Woods Hole, Massachusetts, has collected rare underwater footage of octopuses in action. All we see at first is a clump of algae on a rock, but hidden among it is a large octopus indistinguishable from its surroundings. When the approaching human diver scares the animal, it turns almost white, revealing that it represented almost half the clump of algae. It speeds away while shooting a dark cloud of ink, which is its secondary defense. The animal then lands on the sea floor and makes itself look huge by spreading all its arms and stretching the skin between them into a tent. This frightening expansion is its tertiary defense.

When this video clip is slowed down and played backward, it is easy to see how superb the original camouflage was. Both structurally and color-wise, the large octopus had made itself look exactly like an algae-covered rock. It did so by making its chromatophores (millions of neurally controlled pigment sacs in its skin) match their surroundings. But instead of exactly mimicking its background, which is impossible, it did so just well enough to fool our visual system. And it probably did more than that, since the octopus also takes other visual systems into account. Humans see no polarized or ultraviolet light and don’t have great night vision, whereas the octopus’s camouflage needs to trick all these visual capacities. In doing so, it draws on a limited set of patterns that it has in stand-by mode. Turning on one of these “blueprint” patterns allows it to blend in in a fraction of a second. The result is an optical illusion, but one realistic enough to save its life hundreds of times.

Sometimes an octopus mimics an inanimate object, such as a rock or plant, while moving so slowly that one would swear it is not moving at all. It does so when it needs to cross an open space, an activity that exposes it to detection. Imitating a plant, the octopus waves some of its arms above itself, making them look like branches, while tiptoeing on three or four of its remaining arms. It takes tiny little steps in line with the water movements. If the ocean is wild, plants sway back and forth, which helps the octopus disguise its steps by swaying in the same rhythm. On a waveless day, on the other hand, nothing else moves, so the octopus needs to be extremely careful. It may take twenty minutes to cross a stretch of sea floor that it otherwise might have crossed in twenty seconds. The animal acts as if rooted to the spot, counting on the fact that no predator will take the time to notice that it is actually inching forward.

~ And cuttlefish won't be left behind:
Male cuttlefish courting a female may trick rival males into thinking there is nothing to worry about. The courting male adopts the coloring of a female on the side of his body that faces his rival, so that the latter believes he is looking at a female. But the same male keeps his original coloring on the female’s side of his body in order to keep her interested. He thus courts her surreptitiously. This two-faced tactic, called dual-gender signaling, suggests tactical skills of an order that we might expect in primates but not mollusks.

Sat Oct 23, 2021 1:50 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sat Oct 23, 2021 1:50 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
И продължаваме темата с още принципни положения. Не е зле да пращаме тук всички, ПРЕДИ да се заемем да ги издаваме :

ЧоБи НЕ е издателство в традиционния смисъл. Тя не произвежда „продукт“, не цели печалба и е нелепо да бъде сравнявана с частен бизнес. Идеята не е членовете да дават „едни пари“ и с това участието им да се изчерпва.

Идеята зад ЧоБи е всеки да се включва, според силите и възможностите си, в процеса на създаване и разпространение на книгите. Да, по отношение на разпространението има много какво да се желае. Но докато мислиш в термини като „инвестиции“ и „финансови потоци“, това няма как да се случи. Защо? Защото липсват ХОРА, които да задействат тези процеси, да ги поддържат и да отговарят за тях. И не, не говоря за счетоводител, а за свръзката с него вътре в организацията.

Проблемът не е (само) в липсата на някакъв начален капитал, който да се инвестира – проблемът е, първо, в принципа на работа на книжарниците и отказа на ЧоБи да вдигне цените си до степен те да избиват процента на разпространителя, както вече писа Еле. И второ – ако приемем, че се намери книжарница с достъпен за нас процент – за да бъдем финансово изрядни, както сам казваш, трябва НЯКОЙ да поеме организацията на финансово-документалната страна. Докато ЧоБи не разполага с такъв член, това не може да се случи. Но никой от нас не е ДЛЪЖЕН да го върши.

Само моля, не сравнявай ЧоБи с останалите издателства. Тя не е нещо повече или по-малко – тя е нещо изначално друго . Целите и принципите ѝ на работа са коренно различни. Не казвам, че са идеални и че функционира без грешка – съвсем не. Но докато очакваш от нея да „продава“ (не дай си боже да генерира печалба), няма как да не останеш излъган в очакванията си. Разбира се, винаги си свободен да потърсиш друго издателство, което по-точно да отговаря на нуждите ти – защото ЧоБи няма да се превърне в такова, само за да ти угоди.

Извинявам се за пространните обяснения, но ми се сториха важни и нужни. Добре е всеки автор, пожелал книгата му да стане част от ЧоБи, да е наясно с тези неща предварително.

Mon Apr 20, 2015 9:15 pm Re: Образованието Mon Apr 20, 2015 9:15 pm Re: Образованието
Форум „Нови и действащи алтернативи в образованието“

На 25 и 26 април в София ще се състои дебютното издание на Форум „Нови и действащи алтернативи в образованието“. Целта на форума е да предостави трибуна на нови и действащи училища и организации, използващи алтернативни методи на преподаване и общуване. Организатор на събитието е “Серендипити” - пространство от нов тип за срещи, дебати и общуване.

Mon Dec 27, 2021 3:24 am Re: Любимите компютърни игри Mon Dec 27, 2021 3:24 am Re: Любимите компютърни игри
Рос Скот продължава със своята "не-пропаганда" на тема "новата реалност":

Ross's Game Dungeon: The Division

Направо кове в десетката - без да прави реална хранилка. Феноменално. Тоя човек ми е в топ 10 в списъка с хора извън България, с които искам да се запозная лично.

(...)Как е възможно да се направи толкова голяма тълпа от NPC – над 1000?

Е... те били 10 000(...)

Ами, те технологичните парадигми съществуват отдавна... още при игри от 90-те. Ама като няма истински R&D в гейминг индустрията, непрекъснато преоткриват "нови" технологии, дето дори не направени както трябва...

Конкретно за повтаряемостта, две думи - fractal instancing. ;)
Един пример, който ми идва на прима виста е теренната компресия в играта FUEL - как разработчиците успяват да съберат на едно ДВД данни, за които нормално трябва(ли) 3-4...

Tue Jan 18, 2022 10:42 pm Re: Песимизмът и литературата Tue Jan 18, 2022 10:42 pm Re: Песимизмът и литературата
Сега те разбрах. Ти не обичаш на героите да им твърде лесно, да? Всъщност това е правилото на въздействащата история, с което се закача Бийгъл в „Последният еднорог“ – там, където Шмендрик казваше: „Великите герои се нуждаят от велика скръб и бреме, иначе половината им величие остава незабелязано“. :D Високи залози, balls to the wall... все едно как ще го наречем.

А Едингс е много интересно изключение в това отношение. Поне в поредиците, които съм му чел, нито за миг не съм се разтревожвал за съдбата на добрите герои. Там гъделът идва от веселието, което те носят със себе си - като едни архетипни хулигани/tricksters, които ни напомнят да не приемаме съдбата и вселената твърде сериозно. Особено книгите на Белгарат и Поулгара ме килнаха от смях.

Тъкмо дочетох един съвременен роман , в който няма никакви злодеи... обаче залозите са на живот и (по-вероятно) смърт. Никакъв песимизъм... и никакво клинчене от проблема. Само катарзис след катарзис. :o Толкова сълзи не помня откога не съм изливал в един-единствен текст. Въобще, Стразински се очертава като следващия ми любим автор. Да видим сега как ще направи римейка на „Вавилон 5“.

Mon Sep 28, 2015 9:29 pm Re: Как го правят другите Mon Sep 28, 2015 9:29 pm Re: Как го правят другите
Един анонс от Мария Донева за заинтересованите от Стара Загора.

„Без заглавие“ – всеки вторник от 19 часа!

Литературният клуб пак работи :)
Ще се събираме всеки вторник.
Основно е за ученици между 9 и 12 клас, които обичат книгите и пишат стихове или проза. Ако някой е по-млад или по-възрастен, но споделя нашите интереси, няма да го върнем.
Ще си говорим за книги, ще играем различни литературни игри. Последният вторник от всеки месец ще каним на гости писатели, за да се запознаем и на живо с тях.
Мястото е на втория етаж в Центъра за наука, култура и изкуство, на улица "Захарий Княжески" 71.
Напълно безплатно.

Fri Nov 20, 2015 8:42 pm Re: Нощта на скорпиона Fri Nov 20, 2015 8:42 pm Re: Нощта на скорпиона
Четвърти откъс(и)

+ нещичко от мен в Goodreads: https://www.goodreads.com/review/show/1444717044

Fri Jan 01, 2016 9:24 am Re: Цитатите, които ни създадоха Fri Jan 01, 2016 9:24 am Re: Цитатите, които ни създадоха
We want so much from those who love us: friendship, understanding, conversation, and kindness—and companionship, and sex, and children, and even money or someone to cook dinner or mow the grass. Sometimes, at the bottom of things, when we are most in love, we want our partners to be for us the same as God.
But only in our deepest part are we divine, and most of us live within our smaller selves most of the time. And so who can be the all and everything for another? Who can be the sun that lights up the soul and drives away despair, depression, and fear, not just for a night of love or a season of romance, but for a whole long lifetime until death do part?
I have often wondered at the relationship between splendor and love. It seems to me that love is the very heart of splendor, its deepest purpose, while splendor gives fire and brilliance to love. I know that just as we can place too great a demand on love and the one we fall in love with, so we can want too much of splendor. In this, I think, we make a great mistake. We should want to shine as an expression of our true nature, not because splendor itself will save us from our darker side.

Tue Jan 19, 2016 2:34 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство Tue Jan 19, 2016 2:34 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство
Отначало мислех да напиша нещо, като:
„…там от рок музиката, но само за такива хитове, за които и тия от гетата са чували…“
Но не ми звучи правилно. Гопник , е по-скоро обидно, демек с културата на господин Циганина. Хората от гетата, освен беднотия и мизерия, наложена им заради ниския стандарт на живот… друго нищо общо не виждам.

Sun Feb 07, 2016 1:09 am Re: Докосвания Sun Feb 07, 2016 1:09 am Re: Докосвания
Ето може би какво ще видим в следващите "Докосвания" на Григор :)

Клаксонът и усмивката

Пътят се вие сред хълмовете пред Средна гора. В добро състояние, почти без дупки. Двигателят мърка спокойно. Връщам се от приятна почивка – сборище на фенове, по-чудесно и стимулиращо прекарване на времето не зная. Денят е пред мен, не бързам заникъде.

Шофьорът зад мен обаче очевидно бърза. Кара на къса дистанция и често дава леко вляво, за да погледне чисто ли е напред. За съжаление няма късмет – или близки завои ограничават видимостта, или в отсрещната лента има коли. Вече повече от десет минути не смогва да изпревари.

А въпреки това не дава зор. Колата му е прилична, но не показва нито капка от мутренския манталитет, нерядко срещан по пътищата… Я да му помогна мъничко.

След поредния завой се показва дълъг участък от пътя. Насрещни коли няма – ще успее да ме изпревари. Но в момента не поглежда. Давам десен мигач – хайде, задминавай!… Той тръгва да се изнася вляво, но в същия миг отсреща светват ксенонови фарове. Ляв мигач – стой, не сега! За щастие той схваща намека и бързо се дръпва в нашата лента. Навреме – само след три-четири секунди черно возило профучава край нас на такава скорост, че не успявам да различа марката му. Дано познава пътя отлично, иначе ще го остъргват от дърветата наоколо.

Подминавам още два завоя, почти един след друг. И отново дълъг участък без насрещно движение. Пак десен мигач – този път засега е чисто, минавай!

Онзи отзад не чака втора покана. Настъпва колата и се изнася вляво. Връщам погледа си към пътя напред. След секунда обаче ме стряска кратко свирване. Поглеждам към изравнилата се с мен кола. Шофьорът вътре маха за благодарност, ухилен до ушите.

Махвам и аз в отговор. И когато поглеждам отново пътя напред, внезапно се оказвам в друг свят. Небето все така е забулено от ниски намусени облаци, но сега сякаш през тях грее невидимо слънце. Дърветата отстрани вече не са мрачни черни скелети, а задрямали мълчаливи съзерцатели. Пътят вече не е полу-изоставена отсечка, годна само да те отведе до магистралата – той води към незнайно какво, но сигурно чудесно и вълшебно. И пътуването, което ме очаква, не са няколко изгубени в шофиране часа – то е цял един живот, невероятен и пълноценен като всеки цял един живот.

Толкова пъти съм чел фентъзита, в които някой размахва жезли и плете магии, за да те пренесе от един свят в друг. А то било толкова просто! Кратък сигнал от клаксона и махване с усмивка.

Истинската магия.

Wed Feb 24, 2016 10:32 am Re: Културни събития Wed Feb 24, 2016 10:32 am Re: Културни събития
На 27 февруари Красимира Стоева гостува на Клуб "Аркадий и Борис Стругацки" - Пазарджик, когато ще говори за наскоро издадените си книги и ще можете да й зададете въпросите си.

Срещата е от 17.00 часа в КнигАрт Кафе, Читалище "Виделина".
Ето и линк към ФБ събитието.

Sun Mar 20, 2016 10:42 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Sun Mar 20, 2016 10:42 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
ТВ-тропите е гениален сайт, изключително ценен не само за писатели, но и за читатели. Мисля, че, ако не ти е дал по-различен поглед към живота, вселената и всичко останало, тепърва предстои да ти даде.
Иначе по темата, сигурно ще ми остане в някой момент време да кажа и аз нещо повече, но няма да е точно сега. Аз, като рекордьор по творческо забиване, нито съм сигурна какво го предизвика навремето, нито благодарение на какво излязох от него... но мога да отбележа едно: докато човек не го преживее, гледа скептично на а) възможността да му се случи точно на него и б) изобщо си няма идея какво е.
Досущ като пушенето, извинявам се за сравнението.
Ако човек не е пушач, изобщо не може да си представи какво е това нуждата от цигара, нито защо, да речем, като си пушач, ще предпочетеш да умираш от глад, но ще си купиш цигари, а не хляб и пастет.
С творческия блокаж е същото - ако не си блокирал, изобщо не можеш да си представиш какво е текстът да не върви, нито защо, да речем, като си забил грозно, колкото и да се мъчиш, вдъхновението не идва...
(Тук следва малко шерване на личен момент и прийчинг по тоя повод)
Като казах "рекордьор" - аз блокирах към средата на втория том на "Кръволоците" (въпреки че с кървава пот си довърших тома) и ударих 10-годишния юбилей с отскок и само едно завършено разказче ("Вкусно") за тия десет години и с две-три смислени, но ненаписваеми идеи за романи... От тая гледна точка, откакто (вече две години и кусур) съм излязла от блокажа, повече не приемам за даденост писането - ценя безумно много всяко написано редче и още повече всяко завършено нещо, и се моля да имам шанса да напиша нещо поне още веднъж .
Даже не е просто удоволствие писането, ами си е дрога.

Sat Aug 27, 2011 8:46 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Aug 27, 2011 8:46 pm Re: Любимите компютърни игри
Радо, благодаря ти за великолепното ревю

Ето един поздрав към всички ви в тази тема Джейн Макгонигал: Геймингът може да изгради един по-добър свят

Fri Apr 01, 2016 3:39 pm Re: Културни събития Fri Apr 01, 2016 3:39 pm Re: Културни събития
Скъпи приятели,
Имам удоволствието да ви поканя на премиерите на два спектакъла, на които съм сценарист и режисьор.
Спектаклите са:
5.03.2016- "Капаро за трима"- ситуационна комедия в Студио 5 (НДК)
9.04.2016г. - "Щастливият принц" - по разказа на Оскар Уайлд- приказна пиеса за деца и възрастни в "Сълза и смях":
За повече информация;)
https://www.facebook.com/viaverdetheatre
Ще се зарадваме взаимно, ако решите да дойдете:)))
Поздрави!
Пламен Глогов

Уви, първия го изтървах... но на втория мисля да ида. Амче това е sarcomadroll! В съчетание с автора на най-тъжните приказки на света!! :twisted:

Други желаещи? Да си вземем билетите заедно?

Mon Jul 28, 2014 2:23 am Re: Не-културни събития Mon Jul 28, 2014 2:23 am Re: Не-културни събития
Почвам да се дразня вече!
Юни :
Свежата лимонада на Юлия и Мая

Юлия Николова и Мая Перез са две мили момичета, решили да разхладят човеците и с резулатите да изненадат приятно обитателите на нашата Ферма! Децата изпробваха изпитана и здравословна рецепта за лимонада, много подходяща за летния сезон.

Направата на домашна лимонада не отнема много време и двете феи успяха да достигнат завидното количество от 40 литра на квадратен метър, която продаваха на порции пред Витиз – в центъра на София. Целта (помощ за малките Фермери) е постигната, а децата доволни дойдоха да донесат резултата направо при кучетата! Браво, страхотни сте!
Нима мога да се изтъпанча ~ произволно някъде и да продавам неща заради Animal Recue?!

Mon Apr 18, 2016 2:39 pm Re: Как спасяваме света Mon Apr 18, 2016 2:39 pm Re: Как спасяваме света
Впечатления след прочита :) :

Развълнуваха ме хвъркатият Костенурчо, както и разказът на Адриана Пенчева.
Хубаво и истинско е стихотворението, макар че според мене би могло да се шлифова още - но съвсем лекичко. Не бих могла да шлифовам поезия - то иначе щях да пиша:)), просто такова е вътрешното ми усещане, но то не го прави лошо в никакъв случай.
- Борис Курдалиев! 6+ - въображение, идея, хумор, странност:).

- Никола Янчовичин
Хубав атмосферен разказ, сред чиито думи открих следните перли:
" Нощта – тъмна, могъща и тежка, се стелеше над земята".
"А нощите са такива, каквито крачещите денем ги направят".
"Светът ще оцелее единствено ако спасяваме и умножаваме спомените..."

Простичко афористични прозрения, много добри.
А първото цитирано от мен изречение заявява: ражда се писател:)
И въпреки това историята като цяло не ме остави убедена напълно, съжалявам.

- Есеистичните творби - smells like teen spirit, което в случая ще рече, че са искрени, че пулсират с болката, която носи съприкосновението със света и с обичта към същия този свят, и с желанието да го променят.
Откроявам "Машинни чувства" на Божидар Иванов - за мен поне вплитането на меланхолично-реалистичните му размисли за контактите ни с действителността и себеподобните в "машинната" естетика е много удачно ехо на тези "отношения".

" Самотата мачка хората между зъбните си колела. Емоциите са моментни, като присветкването на LCD индикаторите при ново съобщение. Звуците са вълни от говорителите на чифт слушалки. Гледките са безброй комбинации от червено, зелено и синьо. RGB. Всичко е между #000000 и #FFFFFF. Разговорите са плоски като екраните на мобилните устройства..."
А "Молив с гумичка" на Александрина Димова ме накара да повярвам, макар и само докато го препрочитах, че един човек може да предизвика верижна реакция от добри неща и в крайна сметка да ни доближи до жадуваната промяна.

- Тайната на Драконовото дърво, Михаела Рогачева

Трябва първо да спомена, че и на мен, като на неподражаемата Неми от комиксите на Лисе Мюре, Негово Величество Драконът ми е любимото същество; че напълно споделям убеждението на Шута от сагата на Робин Хоб – в небесата на този свят трябва да летят дракони; и исках да съм седяла до Гед, когато веднъж той видял дракони да летят на запад и бил щастлив.
Но не само това са причините да харесам толкова разказа на Михаела Рогачева. Харесвам го, защото е искрен, простичък и свеж като изворна вода след дълга разходка в гората, като платно на Анри Русо. Защото преплита реалности. Защото стилът е приятен и игрив. Защото ей тази идея за Сътворението адски ми допада:

„ – Много отдавна – проговори Икфет – един огнен дракон решил да създаде земя, където той и неговите деца да живеят в мир. И така се появила Земята. Първоначално била огнено кълбо от лава. Но всяко от децата на Дракона-баща създало по нещо. Селт, драконът на скалите, създал земната твърд, а майката на земните дракони Копет, покровителка на растенията, я покрила с цветя и дървета, храсти и трева. Телав, дракон на водите, създал всяка река и всеки океан, всяко езеро и всяко море. Стелфе, единствената дъщеря на Копет, пуснала всички животни на земята, а Скаел създал въздуха и небето, вятъра и облаците. И накрая Сивкал, драконът на човешкия род, създал нас, хората, по подобие на Бога.”
И защото е проникнат от искрена тревога за бъдещето на света и от желанието той да бъде спасен:

„ Разказах ви тази история, защото ви моля за помощ. Да, има пазители на драконовите дървета и драконите са живи. Ала вече се крият толкова добре, че дори аз понякога забравям, че ги има. Но те са тук и още ни пазят, въпреки че ние рушим домовете им.
Великото драконово дърво вече не сияе. Драконите скърбят. Защото, да, драконовите дървета са живи, но хората продължават да унищожават природата. И това съсипва драконите. Скоро мъката ще ги погуби.
Помогнете ми да спасим драконите! Помогнете ми да спасим Земята!
А аз ще ви се отблагодаря, като ви разкажа за останалите ми срещи с тях… ”

Чакаме да ни разкажеш още истории, Михаела!

- Булките с черен воал, Мая Стойчева

Изумително свеж поглед към неувяхващата тема за Сатаната и преобразяващата и спасяваща сила на любовта.

- Писмо в бутилка, Антоний Атанасов
Не зная греша ли, като си мисля, че това е най-младият автор в Антологията? Впечатленията ми са отразени по реда на четенето, та затова Антоний е последен в списъка, но не и по значимост. В неговата непринудена, мило разказана история прозира вече активна позиция: „Камъкът блестял със златиста светлина и озарявал всичко наоколо. Рачетата се доближили до него и пожелали първо да се върнат маймунките, които толкова обичали планетата си. След това поискали да живеят и играят всички заедно на тази планета Земя. Третото им желание било моретата да бъдат вечно красиви и чисти. И четвъртото им желание било всички обитатели да са силни и добри…”
Мисля, че Анатолий е силен и добър. Напред, приятелю.
На „Как спасяваме света” – много проникновени и човечни читатели! Мисля, че спасяването вече е в ход с такива автори.