choveshkata.net

Thu Jan 12, 2012 10:18 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jan 12, 2012 10:18 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
А понякога, понякога си мисля, че вървя по път без изход и без бъдеще...

Георги Малинов: Как спрях да чета

Йордан Янков: Краят на словото

... И ме обхваща страх, понякога. Друг път се смея.

Sat Jan 28, 2017 1:11 am Re: Културни събития Sat Jan 28, 2017 1:11 am Re: Културни събития
Честно, далеч съм от мисълта за съдбовност, прокълнатост и т. н., но филмът ми " Някой посети душата ми " пак беше нарушен от нещо.
Първия път заспах от умора; гледах го с мама. Втория път беше нормално - гледах го с Мо. Третия път оная майка не си изведе детето със зрънчото. Сега пред мене някаква прошумолваше лекичко с някаква храна, но не това ми пречеше, пък и се изнесоха по някое време.
Този път проблемът беше, че... някой беше решил да гледаме филма с английски субтитри... Явно следващия път изрично трябва да питам КАК точно ще прожектират филма, за да знам дали да си купувам билет. Иначе е добре да се знае нещо със субтитри ли е, за да може човек да доведе иностранец.
Та. Почва специфичният филм и блесват едни огромни субтитри... Беше интересно преживяване, но не бях в настроение да правя преводен анализ и гледах да ги игнорирам.
САТАНА, ИЗЛЕЗ! - Satan, go hence!
Към Альоша: Излез! - Go away.

Отиди в света - Sojourn the world.
Иначе на български явно имаме много хубав превод на "Братя Карамазови". Англ. език... да яде земни ябълки.

Но субтитри в такъв филм са крайно неподходящо нещо, ако не са изнесени на табло под екрана. На самия екран много пречат на КАРТИНАТА.
Този път никаква умора не усетих, чух/видях някакви неща, дето съм ги пропускала. Следващия път не знам дали ще имам нещо непознато.

Да. И в Дома на киното ред 12 не е добър. Усеща се светлината от "апаратното".
Пък на ред 11 има проблем с номерацията. Аналогични обърквания дочух и от ред 7/8.

Tue Jan 17, 2012 12:00 pm Re: Преводачески работилници Tue Jan 17, 2012 12:00 pm Re: Преводачески работилници
Въпрос към всички:

Искате ли от началото на февруари лека-полека да се включите и в продуцентските ни дейности? Тази тема ще ви даде начален ориентир какво правим там. А аз ще почна да ви препращам кореспонденцията с редактори и литературни агенти.

П.П. За целта обаче трябва уеко да ускорите темпото на редакторските си задачи. ;)

Tue May 09, 2017 8:22 pm Re: Културни събития Tue May 09, 2017 8:22 pm Re: Културни събития
Програма за семинара с танци от Егейска Македония:

https://scontent-frx5-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/18301207_10206849638398271_3321125183511817344_n.jpg?oh=2884e9649a4a10a538885edcfbf93fd3&oe=5984FB8D
o_O Учили сме май само едно от тези. Не е шега работа :shock:
_______________
12 май, 22 ч., Sofia Live Club - InFusion - Теодосий и Иван Шопов с Авигея - 10 лв. предварително

29 май, 20:30 ч. пак там - Влатко Стефановски трио - 20 лв.

Wed Jul 05, 2017 11:51 pm Re: Babylon Wed Jul 05, 2017 11:51 pm Re: Babylon
Ми то не е ли наименованието от името на фирмата както си помислила и ти начално?

Този за бабата ми е нов лаф (не че имам претенции да ги зная английските такива).
Инак за краставичаря лафът - един подобен, макар и не точно 1:1 с твоята баба с яйцата - учили са ме на Carry coals to Newcastle (защото там си се добиват въглища, демек - излишно, защото налично)

Mon Feb 13, 2012 11:23 am Re: Труд и творчество Mon Feb 13, 2012 11:23 am Re: Труд и творчество
91. Национален конкурс за рисунка "Българските народни приказки - извор на мъдрост и доброта"

Тема: "Българските народни приказки - извор на мъдрост и доброта"
Краен срок: 30.03.2012
Резултати: ???
Възраст: до 17 г.
Вид творба: рисунка. Участниците могат да използват пастели, флумастери, бои, цветни моливи, колажна техника или други материали на хартия или картон .
Изисквания: На гърба на всяка рисунка авторите да попълнят АПЛИКАЦИОННА ФОРМА, в която посочат трите имена и възраст, e-mail и телефон за връзка, името на училището и класа.
Пращат се на адрес: ул. "Първи май" № 21; кв.Твърди ливади, гр. Перник
Награди: първа, втора и трета, в три възрастови категории: до 9 г., от 10 до 14, и над 14
Повече информация: http://daibabooganche.webnode.com/narodnitje-prikazki-izvor-na-mdrost-i-dobrota-konkurs-za-risunka/statut/; GSM 0886160994 – Георгиева

Thu Aug 17, 2017 10:45 am Re: Труд и творчество Thu Aug 17, 2017 10:45 am Re: Труд и творчество
Национален поетичен конкурс Нова Загора 2017

Тема: -
Краен срок: 31.08.2017 г.
Резултати: ?
Възраст: Право на участие имат автори над 18 – годишна възраст.
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Конкурсът е анонимен. Всеки автор може да участва с до 3 непубликувани стихотворения в три екземпляра, изпратени в запечатан плик, като в по - малък плик приложи: име, адрес, телефони за контакти. Изпраща се на адрес: гр. Нова Загора- 8900
ул. „24-ти май” №1
Община Нова Загора
за отдел „Култура, медийна политика и интеграция на малцинствата”
За поетичния конкурс
Награди: Награда на кмета на община Нова Загора - на участник в конкурса от община Нова Загора – 150 лв.
Първа награда - 150 лв.
Втора награда - 100 лв.
Трета награда - 80 лв.
За повече информация: http://www.nova-zagora.org/node/1429

Fri Mar 09, 2012 8:51 am Re: Share the Joy Fri Mar 09, 2012 8:51 am Re: Share the Joy
Nine:

Kalin,

Thank you for submitting XXXXX by YYYYY for
inclusion in Nine. We have decided to pass on the story at this time. It
survived our very harsh first cut, which eliminates about 90% of all
submissions , but in the end, we didn't think the style of writing was a
fit with us. Good luck placing it elsewhere, and thanks again for thinking
of us.

Sincerely,
The Editors of Nine
http://readnine.com
http://twitter.com/readnine

Sat Oct 14, 2017 1:11 am Re: Културни събития Sat Oct 14, 2017 1:11 am Re: Културни събития
Записи с гърленото пеене . Описание на архива , достъпен преди 13 ноември 2017 :

1 - Шумен запис с Бъни и финландеца Eero. Бъни свири на Hang, а Eero - на струнен инструмент, който се държи като гамба - стиснат между краката.
2 - Подобно, но без струнното.
3 - Шаманска молитва като поздрав за авторката на книгата.
4 - Eero разказва как се е запознал с тази култура. Включва се и авторката. Прочита се откъс.
5 - Eero демонстрира и разказва за трите стила гърлено пеене.
6 - Авторката разказва за пътешествието, чете се от книгата.

Mon Jan 08, 2018 4:39 pm Re: Културни събития Mon Jan 08, 2018 4:39 pm Re: Културни събития
https://www.facebook.com/events/137048807088935/
25 януари - 20.30 часа в зала за събития "В парка" - в малкото НДК по стълбите наляво над кино Люмиер.
Другари и другарки, ако обичате рок, нас и/или бира, заповядайте на премиерата на новото видео на Hellion Stone !

Планът е доста интуитивен - ще ви покажем видеото, ще ви посвирим и ще си кажем наздраве два-пет-седемнайсет пъти, танцувайки ловко и неловко на фона на стабилна музика до сутринта или кой докогато оклюма, пенсии такива.

Това е. Канете всички. До скоро ;)

Wed Nov 28, 2012 7:53 pm Re: Непоискано добро Wed Nov 28, 2012 7:53 pm Re: Непоискано добро
blog.booktraffic.bg: Жива среща с ЧоБи

Fri Jan 26, 2018 12:12 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, storycrafting и... Останалото Fri Jan 26, 2018 12:12 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, storycrafting и... Останалото
Мисля, че тази вечер най-сетне дефинирах професионалният си план за обозримо бъдеще.

Най-хубавото е, че проектите, които избрах, обхващат три големи области, които често са ме вълнували през последните години: разказвачество, гейм дизайн и наука.

Планът е следният - да изпълня в рамките на тази година (въх, к'ви fail-ове надвисват когато се поставят срокове...) тези три проекта:

- Да си напиша новата книга (Това е разказвачеството);
- Да направя демо-макет на "Ноосфера" на Наско (Това е науката);
- Последното е тайна засега, но е свързано с желанието ми да помогна на група хора да направят реалност една супер-идея. Ако ми дадат зелена светлина, ще кажа за какво става въпрос (Това е гейм дизайнът);

Това е. Просто случайни мисли. Нахвърлих ги тук защото това все пак е КАФЕ-ПАУЗА секцията, ложата, мястото, където... поне аз обичам да chill-вам и да споделям готини неща. :)
Иначе, ако ще говорим сериозно, ъпдейт по всеки един от горните проекти ще има най-рано след месец (или когато най-сетне времето се постопли). Е, поне книгата се надявам да я започна по-рано, но това също е във въздуха по отношение на zeitgeist-а.

А сега и лошата страна на цялата тази хубост - няма да гепя нито лев, докато върша работа по тези (самопоставени) задачи. Което означава, че продължавам да играя на hard mode. :D
Дали ще получа нещо в бъдеще когато са готови , е отделен въпрос. После си е за после.

ПП. Бидейки тежък холерик с хроничен дефицит на търпение, този списък може да търпи изменения/допълнения на компонентите/сроковете по всяко време.

Wed Feb 21, 2018 10:53 pm Re: Цитатите, които ни промиха Wed Feb 21, 2018 10:53 pm Re: Цитатите, които ни промиха
По-късно в новинарската емисия казаха, че са открили шестдесет и двама загинали, осемнадесет души били в болница, двама в неизвестност. Голяма част от жертвите, най-вече деца, не можели да бъдат идентифицирани. Апелираха всеки запознат със случая да се свърже с МВР. Главният секретар се изказа остро срещу организираната престъпност. Премиерът обвини опозицията, че заради охраната на протестите в провинцията и по кварталите има по-малко полицаи и сигурността ни на граждани е застрашена. Бивш шеф на ДАНС сподели подозренията си, че политическият курс на кабинета ни е направил мишена за глобалния тероризъм. Лидерът на опозицията поиска оставката на правителството, задето не може да се справи с тероризма. Председателят на Народното събрание обвини президента, че е бил на посещение в Катар, когато държавата е обект на терористична дейност. Посланикът на САЩ подчерта, че в един такъв момент трябва да сме единни и силни, да не правим никакъв компромис с тероризма, и че разполагането на американски ракети със среден обсег около Варна би предотвратило следващ удар.

Очите ѝ бяха големи и магнетични, почти успяваха да привлекат вниманието ми от гърдите ѝ, които също бяха големи и магнетични.

Sat Jan 12, 2013 9:32 pm Re: Смислени споделения, които ИЗОБЩО не са за „Помежду ни“ Sat Jan 12, 2013 9:32 pm Re: Смислени споделения, които ИЗОБЩО не са за „Помежду ни“
Слънчице... и мене ме болеше за „Атласа“ – само че още докато излизах от киното. И си представях как НЯМА да му дадат номинации за „Оскар“, камо ли награди.

Защото: не е холивудски; не е даже американски; има наглостта да бъде различен; и... и... и...

Ама какво ни пука всъщност? (Казах си няколко дни по-късно, като ми мина малко.) Какво изразяват тия „Оскари“? Описват ли ни те – мене и тебе - като зрители, като поглъщатели, като преживители? Хай да си таковат таковуту; ние си знаем от какво имаме нужда, и знаем други хора, които ще ни разберат. И ще предадат нататък вестта за точно тоя филм (а не за серията боклуци, които ме отказаха да ходя на кино... да не ги повтарям и аз ;)). И той ще се движи, може би не с бързината на току-що-избягалата-от-десетгодишния-си-тъмничен-престой-в-тясно-затворено-помещение Снежанка... но те и глетчерите не се движат бързо, а гледай какво остава подире им.

Айде това да иде в темата за „Атласа“, м? Хем да разпалим малко странични страсти, че голяма е умерлащина там напоследък. ;)

Mon Mar 19, 2018 5:56 pm Re: Настолни (вкл. бордови) игри Mon Mar 19, 2018 5:56 pm Re: Настолни (вкл. бордови) игри
Munhkin е супер забавна (във всичките ѝ "разновидности") и правилата всъщност са доста прости. Предимство е и фактът, че маменето е офицално разрешено, ако не те хванат. (Да, сериозно. :) )
Замислям се всъщност дали да не разработя нещо базирано върху нейните правила, но с мой homebrew flavor.

Катан - най-скучната игра на всички времена; хвърляш зарове и или печелиш, или губиш в зависимост от резултата. Предпочитам класически хазарт.

Каркасон съм го играл май само два пъти, както и Саботьора, първата не ми хареса, втората е окей за игра на по бира, толкова мога да кажа отвъд лични впечатления.

Ако някой път се намърдам на тези настолни сбирки и Танер още не си я е взел от мен, предлагам ви "Arabian Nights" - има доста задълбочен (за съжаление с малко куцащ RNG) "разказвачески" елемент, което може да допадне на по-"сюжетно" ориентираните сред вас. Има само две условия за игра: да разбирате добре (и да четете прилично на глас) английски и голяма маса за разполагане на компонентите.

Wed Jan 23, 2013 9:55 pm Re: Katawa Shoujo Wed Jan 23, 2013 9:55 pm Re: Katawa Shoujo
Тотално изключих, че трябваше да пиша... Най-сетне Shizune path - complete. Да си кажа честно, беше ми леко по-интересно от Еми и Лили, така че съм доволна. Обаче нелогичностите и противоречията наистина са твърде много вече. Освен това ми е много странно как Ханако-историята бе няколко седмици най-много, а Шизуне е над година. Не е ок, поне според мен, за цяла година би трябвало да са станали хиляди работи. Много се издразних, че във втората година вече на Хисао Лили изведнъж се появи от нищото, нали беше в Шотландия, та Хисао присъстваше в прощалния ден с Лили и Акира, просто е неприятно, че има такива plot holes.

Mon Apr 23, 2018 8:55 am Re: Тема за коректори Mon Apr 23, 2018 8:55 am Re: Тема за коректори
Искате ли да упражним малко самостоятелно мислене?

„Приоритет“ е с латински корен „приор“/prior (което значи „предишен“ или „по-старши“) и латинска наставка „-итет“. При това положение спокойно можем да запазим само корена и да му добавим българската наставка „-изирам“: „приоризирам“. (По аналогия с „неутралитет“ и „неутрализирам“? Въпреки че двете думи нямат общо като смисъл. Ако се сетите за още съществителни, завършващи на „-итет“, и производни от тях глаголи, може да видим дали вече имаме прецедент.) Мисълта ми е, че всъщност не е нужно да пренасяме английското prioritize на сляпо.

Sat Jun 02, 2018 8:18 pm Re: Коренуване: Невидена река Sat Jun 02, 2018 8:18 pm Re: Коренуване: Невидена река
Да разводня с мои снимки от авторката на задната корица ;)

Бандата на Дивите се състоеше от Миро, Ани Даниелс (гъдулка), Митко Солаков (бас/китара) и Миро Зографски (не знам какво, не гледах към сцената почти, но вероятно нещо тъпан/drum/кахон) и доколкото разбрах, Самодивата Беатрис.
Взела акъла на сума народ.

На Коренуванията на Миро винаги се препуска и реже, защото иначе трябва да осъмнем и замръкнем. Или поне три часа не ни мърдат.

Беатрис е притичала от друго представление. Виждаме я за първи път. Надявам се не за последен.

Mon Jul 23, 2018 1:36 pm Re: За Филмите и Хората... Mon Jul 23, 2018 1:36 pm Re: За Филмите и Хората...
По задочна препоръка на Мартин оня ден с Янчо гледахме Hunt for the Wilderpeople. Мил, забавен, размислящ филм. И точно по моята тема, която ще начена наесен.

Отбелязвам си да опитам и другите филми на Taika Waikiki.

Tue Jul 15, 2014 12:31 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“ Tue Jul 15, 2014 12:31 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“
Това ми хвана интереса. Ще го обмисля.

Spoiler

"НАГРАДА за разказа, получил най-много гласове от читателите, а тя е - "Спиращият войната" от Брандън Сандерсън"

...
...
...

Може ли наградата да е втора преведена версия?

Mon Oct 22, 2018 4:19 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Oct 22, 2018 4:19 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"The Custom of the Country" от Edith Wharton

https://www.goodreads.com/review/show/1950965211

SPOILERS

Social gold does not always glitter

Edith Wharton did not have a happy life. Nor do her characters. What is happiness anyway, if not merely a part of our lives, something we all pursue, but rarely, if ever, possess in a clean, full form? We are destined to fail. We are imperfect by design. And Undine Spragg is one of the most imperfect characters I have come across. Actually, imperfect is an understatement. She is a walking disaster. A woman almost completely devoid of empathy and self-respect. She is forever entrapped in her search for greatness, but nothing she achieves is ever enough. As soon as I was finished, I told my friend Jeffrey: “What is the point of achieving what you dream of if you can never enjoy it, because you are always so consumed with what you don’t have, if the very reason for wanting what you do is that you don’t have it and once you have it, you find yourself bored and angry and it turns out that nothing has really changed? I think that the reason why the protagonist – I should say the antagonist, really - can never be happy with her achievements is her lack of desire to share them. And, of course, they lose their meaning. She merely wants to be admired and indulged and not bothered with anything, to not think and be responsible for anyone and anything. She has no sense of self. She wants to be treated like an object, like all she exists for is to be admired from afar, like she has no substance, in the same way a doll or a sculpture is admired, like she is empty. And this is why her life is empty too.” As my friend Sidharth says, life needs life to see itself.

It was admiration, not love, that she wanted. She wanted to enjoy herself, and her conception of enjoyment was publicity, promiscuity – the band, the banners, the crowd, the close contact of covetous impulses, and the sense of walking among them in cool security..A stranger – that was what she had always been to him. So malleable outwardly, she had remained insensible to the touch of the heart.

In her mind there is no place for considerations, scruples, limitations.

It was impossible for Undine to understand a social organization which did not regard the indulging of woman as its first purpose

She completely lacks depth. She combines passionate desires with passionless nature. A combination that leads to the downfall of everyone who loves her and her own personal hell. But is it merely her fault?

The real paradox is the fact that the men who make, materially, the biggest sacrifices for their women, should do least for them ideally and romantically. And what’s the result – how do the women avenge themselves? All my sympathy’s with them, poor deluded dears, when I see their fallacious little attempts to trick out the leavings tossed them by the preoccupied male – the money and the motors and the clothes – and pretend to themselves and each other that that’s what really constitutes life! Oh, I know what you’re going to say – it’s less and less of a pretence with them, I grant you; they’re more and more succumbing to the force of the suggestion; but here and there I fancy there’s one who still sees through the humbug, and knows that money and motors and clothes are simply the big bribe she’s paid for keeping out of some man’s way!’

‘And is Undine one of the exceptions?’

Her companion took the shot with a smile. ‘No – she’s a monstrously perfect result of the system: the completest proof of its triumph. It’s Ralph who’s the victim and the exception.

Unlike others, Undine doesn’t learn any lessons, doesn’t go through any profound changes. She keeps being a soulless, mindless force of nature, sucking the life out of everyone close to her. This book, just like The Age of Innocence, reveals the truth that often stays unsaid. That when women are belittled, men are no less harmed. Because each right entails with itself a responsibility and vice versa. When there is no equality, when there is no partnership, there are no winners. Only destruction. And by refusing to admit it, we become our worst enemies. Undine is a woman of her time. But is Ralph truly an exception? There is no doubt about how much he loves her and that he wants to give her much more than just material goods, that he wants her to be an essential part of his life. However, he misses to realize that indulging someone isn’t enough to create a real partnership. By tolerating and accepting everything she does – to him, to their child – he is no less of a supporter of the vicious circle. He completely loses his spirit.

The flame of love that had played about his passion for his wife had died down to its embers; all the transfiguring hopes and illusions were gone, but they had left an unquenchable ache for her nearness, her smile, her touch. His life had come to be nothing but a long effort to win these mercies by one concession after another: the sacrifice of his literary projects, the exchange of his profession for an uncongenial business, and the incessant struggle to make enough money to satisfy her increasing exactions. That was where the ‘call’ had led him …

He spends his whole life diminishing himself and exalting her. This adoring, gentle, maybe too good to be true husband feeds the abyss as much as every self-centered lover of boot-licking out there. Not having appreciation for yourself is as bad as not having it for the person next to you. The lack of sense of self is probably the only thing he truly shares with Undine. Even in the end, when he finally has a reaction, he takes down not her, but himself. He destroys himself and the future of his son.

The distinction between winner and loser, abuser and victim, is not always quite clear. To me Ralph and Undine, albeit very different, are two sides of the same coin. Products of an ill system that either corrupts or crashes you. Unlike the ending of The Age of Innocence, the ending of The Custom of the Country doesn’t leave us with a glimmer of hope. It is perfect and eloquent in its bleakness. Edith Wharton strips the body of the late XIX century New York society of its brilliant clothing, separates the skin from the bones and turns the bones into dust. There is no happiness in this story, but there is truth. And, as imperfect as we are, it is up to us whether we shall let it be our truth or find that glimmer of hope, after all.

My thanks to Candi for the recommendation! :)

Wed Apr 24, 2013 8:25 am Re: Непоискано добро Wed Apr 24, 2013 8:25 am Re: Непоискано добро
Хартиеното „Непоискано добро II“ излезе вчера.

Mon Nov 12, 2018 12:09 am Re: Образованието Mon Nov 12, 2018 12:09 am Re: Образованието
Писмо от "Заедно в час":

"Какво е да си учител днес?"

Защо да си учител е най-лесният начин да промениш света

Ние в "Заедно в час" не вярваме в клишетата, че трябва “да си роден за учител” и че “това е професия призвание”. Да си учител е отговорна, предизвикателна, но и удовлетворяваща професия. Възможност да промениш света или поне света на твоите ученици. Това съвсем не означава, че е лесно. Да си учител означава също и упорита работа, справяне с различни предизвикателства и постоянно учене.

Със “Заедно в час” можеш да постигнеш всичко това.

За да участваш в програмата ни, няма нужда да имаш опит като учител или педагогическо образование. Ние търсим мотивирани хора, които вярват в потенциала на всяко дете и имат какво да дадат за развитието на учениците си. Ако преминеш успешно процеса на кандидатстване, ще те обучим да преподаваш ефективно и да развиеш лидерските си умения.

Прочети статията

Какви са предимствата на "Заедно в час"?

Ще работиш за една от най-важните обществени сфери – образованието
Ще имаш достъп до обучения и възможности за развитие
Имаме опит от 8 години и ще те подкрепяме през цялото време
Ще получаваш финансов стимул, освен заплатата от училище, защото ценим работата на учителите

Защо да кандидатстваш сега?

Срокът е до 20 ноември!
Ще знаеш дали си приет още през тази година
Може би не знаеш дали преподаването е за теб - ще ти покажем работата на учителите отвътре
Ако те одобрим, ще имаш възможност да избираш пръв измежду всички свободни позиции в партньорските ни училища

Кандидатствай

Може ли един бунтар да стане учител?

Мария Веласкес е възпитаник на програма "Заедно в час" и преподава изобразително изкуство и музика в град Враца от 2016 до 2018 г. Повече за изборът на Мария да стане учител, за трудностите, мотивацията и удовлетворението ѝ вижте във видеото.

Гледай видеото

Мария Веласкес или Мими ми беше колежка в книжарниците на "Образователен форум", докато бях там през 2013-2014 г. Интересно ми беше да разбера какво се случва с нея, какво прави напоследък. :)

Sun May 12, 2013 5:32 pm Re: Как пишем критика Sun May 12, 2013 5:32 pm Re: Как пишем критика
За редакция бих избрал наситен откъм "грешки" откъс. Нещо, по което може да се работи изречение по изречение. Причината е, че точно защото не е собствено писане, свободно може да го нашариш. Когато нашариш един чужд текст достатъчно пъти, започваш и в своите да виждаш пропуските, които забелязваш в чуждите, и които не би видял много-много, ако действаш от самото начало върху свой текст. За съжаление, при последното човек е твърде склонен да размива границата между "пиша глупости" и "пиша в свой си уникален и неповторим стил".

Tue Nov 27, 2018 11:04 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Nov 27, 2018 11:04 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Люба, много ме зарадва с този пост, защото и аз съм чела точно тази книга на Храбъл. Само че на английски. Too Loud a Solitude. :) Не знаех, че я има и на български. Наистина си заслужава. :)

Wed Nov 07, 2012 12:07 am Re: Клуб "Светлини сред сенките" Wed Nov 07, 2012 12:07 am Re: Клуб "Светлини сред сенките"
А, дали това ще помогне? Забърсването де;) Иначе само да излезе "Непоискано добро". ГрРрРР!!!

Thu Jan 31, 2019 3:55 pm Re: Тема за искане и даване на помощ Thu Jan 31, 2019 3:55 pm Re: Тема за искане и даване на помощ
Ох, не мислех, че са ЧАК толкова огромни тия десет тома... Иначе аз мога и по 300 стр на ден да изчета (без значение на български или английски), но подозирам, че не и от този автор ;)

Така че ще почна с Есълмонт - на български, пратиха ми го, иначе изобщо нямаше да се навия да подхващам поредицата - пък ако установя, че съвсем нищичко нищо не разбирам... ще го мисля наново.

Аз по принцип имам лек страх от епични поредици - и Дж. Р.Р. Мартин не съм чела, и Робърт Джордан - защото имат гадния навик да почват шеметно и после да се провалят с гръм и трясък в нищото. Да не говорим, че просто не мога да чакам. Та обикновено се решавам да чета някоя поредица, след като знам, че е завършена ;)

Thu Jul 11, 2013 10:11 pm Re: А ще сбъднем ли Николай Теллалов на английски език? Thu Jul 11, 2013 10:11 pm Re: А ще сбъднем ли Николай Теллалов на английски език?
Междувременно се появиха нови версии на резюметата и pitches/query letters. Ако някой проявява интерес, нека пише.

Търсенето на литературни агенти е в лятна отпуска. Наесен пак.

Sat Aug 03, 2013 11:43 am Re: Цитатите, които ни създадоха Sat Aug 03, 2013 11:43 am Re: Цитатите, които ни създадоха
(Форматирането на английската версия е отвратително, та трябваше да го оправям едва ли не дума по дума, да не би някъде да има простотия...) (Е, добре де — не съм го гледал дума по дума... :D)

:!: ВАЖНО :!: Доста възможно е да има И печатни (а оттам и смислови) грешки, но нямам оригинал при мен, за да сравня. Струва ми се, че където ги има, ще преобладават във втория — големия — цитат. Да... да се знае. :)

[quote="from "Conversations With God" (2) - a conversation about time"] There is no Time like the pre-sent!

You’ve heard that before, I’m sure. But you didn’t understand it. Now you do.

There is no time but this time. There is no moment but this moment. “Now” is all there is.

What about “yesterday” and “tomorrow”?

Figments of your imagination. Constructions of your mind. Nonexistent in Ultimate Reality.

Everything that ever happened, is happening, and ever will happen, is happening right now.

I don’t understand.

And you can’t. Not completely. But you can begin to. And a beginning grasp is all that is needed here.

So . . . just listen.

“Time” is not a continuum, It is an element of relativity that exists vertically, not horizontally.

Don’t think of it as a “left to right” thing — a so-called time line that runs from birth to death for each individ­ual, and from some finite point to some finite point for the universe.

“Time” is an “up and down” thing! Think of it as a spindle, representing the Eternal Moment of Now.

Now picture leafs of paper on the spindle, one atop the other. These are the elements of time. Each element separate and distinct, yet each existing simultaneously with the other. All the paper on the spindle at once! As much as there will ever-be-as much as there ever was . . .

There is only One Moment — this moment — the Eternal Moment of Now.

It is right now that everything is happening — and I am glorified. There is no waiting for the glory of God. I made it this way because I just couldn’t wait! I was so happy to Be Who I Am that I just couldn’t wait to make that manifest in My reality. So BOOM, here it is — right here, right now — ALL OF IT!

There is no Beginning to this, and there is no End. It — the All of Everything — just IS.

Within the Isness is where your experience — and your greatest secret — lies. You can move in conscious­ness within the Isness to any “time” or “place” you choose.

You mean we can time travel?

Indeed — and many of you have. All of you have, in fact — and you do it routinely, usually in what you call your dream state. Most of you are not aware of it. You cannot retain the awareness. But the energy sticks to you like glue, and sometimes there’s enough residue that others — sensitive to this energy-can pick up things about your “past” or your “future.” They feel or “read” this residue, and you call them seers and psychics. Sometimes there is enough residue that even you, in your limited consciousness, are aware you’ve “been here before.” Your whole being is suddenly jarred by the realization that you’ve “done this all before”!

Déjá vu!

Yes. Or that wonderful feeling when you meet someone that you’ve known them all your life — known them for all eternity!
That’s a spectacular feeling. That’s a marvelous feel­ing. And that’s a true feeling. You have known that soul forever!
Forever is a right now thing!

So you have often looked up, or looked down, from your “piece of paper” on the spindle, and seen all the other pieces! And you’ve seen yourself there — because a part of You is on every piece!

How is that possible?

I tell you this: You have always been, are now, and always will be. There has never been a time when you were not — nor will there ever be such a time.

But wait! What about the concept of old souls! Aren’t some souls “older” than others?

Nothing is “older” than anything. I created it ALL AT ONCE, and All Of It exists right now.

The experience of “older” and “younger” to which you refer has to do with the levels of awareness of a particular soul, or Aspect of Being. You are all Aspects of Being, simply parts of What Is. Each part has the consciousness of the Whole imbedded within it. Every element carries the imprint.

“Awareness” is the experience of that consciousness being awakened. The individual aspect of the ALL becomes aware of Itself. It becomes, quite literally, self conscious.

Then, gradually, it becomes conscious of all others, and then, of the fact that there are no others — that All is One. [/quote]

Дори само заради последното изречение не мога да не препратя пак към The Law of One /"Законът за ?единното/единството?"

...а пък и стигнах чрез теб, Кале, до Разговори с Бога покрай именно тоя закон. (-:

...

[quote="from "Conversations With God" (2) - a conversation about time"]Have You said all You’re going to say about time?

I’ve said all you need to know.

There is no time. All things exist simultaneously. All events occur at once.

This Book is being written, and as it’s being written it’s already written; it already exists. In fact, that’s where you’re getting all this information — from the book that already exists. You’re merely bringing it into form.

This is what is meant by: “Even before you ask, I will have answered.”

This information about Time all seems. . . well, interesting, but rather esoteric. Does it have any application to real life?

A true understanding of time allows you to live much more peacefully within your reality of relativity, where time is experienced as a movement, a flow, rather than a constant.

It is you who are moving, not time. Time has no movement. There is only One Moment.

At some level you deeply understand this. That is why, when something really magnificent or significant occurs in your life, you often say it is as if “time stands still.”

It does. And when you do also, you often experience one of those life-defining moments.

I find this hard to believe. How can this be possible?

Your science has already proven this mathemati­cally. Formulas have been written showing that if you get into a spaceship and fly far enough fast enough, you could swing back around toward the Earth and watch yourself taking off.

This demonstrates that Time is not a movement but a field through which you move — in this case on Space­ship Earth.

You say it takes 365 “days” to make a year. Yet what is a “day”? You’ve decided — quite arbitrarily, I might add — that a “day” is the “time” it takes your Spaceship to make one complete revolution on its axis.

How do you know it’s made such a spin? (You can’t feel it moving!) You’ve chosen a reference point in the heavens — the Sun. You say it takes a full “day” for the portion of the Spaceship you are on to face the Sun, turn away from the Sun, then face the Sun again.

You’ve divided this “day” into 24 “hours” — again quite arbitrarily. You could just as easily have said “10” or “73”!

Then you divided each “hour” into “minutes.” You said each hourly unit contained 60 smaller units, called “minutes” — and that each of those contained 60 tiny units, called “seconds.”

One day you noticed that the Earth was not only spinning, it was also flying! You saw that it was moving through space around the sun.
You carefully calculated that it took 365 revolutions of the Earth for the Earth itself to revolve around the sun. This number of Earth spins you called a “year.”

Things got kind of messy when you decided that you wanted to divide up a “year” into units smaller than a “year” but larger than a “day.”

You created the “week” and the “month,” and you managed to get the same number of months in every year, but not the same number of days in every month.

You couldn’t find a way to divide an odd number of days (365) by an even number of months (12), so you just decided that some months contained more days than others!

You felt you had to stay with twelve as the yearly sub-divider because that was the number of Lunar Cycles you observed your moon moving through during a “year.” In order to reconcile these three spatial events — revolutions around the sun, spins of the Earth on its axis, and moon cycles — you simply adjusted the number of “days” in each “month.”

Even this device didn’t solve all the problems be­cause your earlier inventions kept creating a “build up” of “time” which you didn’t know what to do with. So you also decided that every so often one year would have to have a whole day more! You called this Leap Year, and joked about it, but you actually live by such a construction — and then you call My explanation of time “unbelievable”!

You’ve just as arbitrarily created “decades” and “centuries” (based, interestingly, on 10’s, not 12’s) to further measure the passage of “time” — but all along what you’ve really been doing is merely devising a way to measure movements through space.

Thus we see that it is not time which “passes,” but objects which pass through, and move around in, a static field which you call space. “Time” is simply your way of counting movements!

Scientists deeply understand this connection and therefore speak in terms of the “Space-Time Continuum.”

Your Dr. Einstein and others realized that time was a mental construction, a relational concept. “Time” was what it was relative to the space that existed between objects! (If the universe is expanding — which it is — then it takes “longer” for the Earth to revolve around the sun today than it did a billion years ago. There’s more “space” to cover.)

Thus, it took more minutes, hours, days, weeks, months, years, decades, and centuries for all these cyclical events to occur recently than it did in 1492! (When is a “day” not a day? When is a year not a year?)

Your new, highly sophisticated timing instruments now record this “time” discrepancy, and every year clocks around the world are adjusted to accommodate a universe that won’t sit still! This is called Greenwich Mean Time... and it is “mean” because it makes a liar out of the universe!
Einstein theorized that if it wasn’t “time” which was moving, but he who was moving through space at a given rate, all he had to do was change the amount of space between objects — or change the rate of speed with which he moved through space from one object to another — to “alter” time.

It was his General Theory of Relativity which ex­panded your modern day understanding of the co-re­lation between time and space.
You now may begin to understand why, if you make a long journey through space and return, you may have aged only ten years — while your friends on Earth will have aged thirty! The farther you go, the more you will warp the Space-Time Continuum, and the less your chances when you land of finding alive on the Earth anyone who was there when you left!

However, if scientists on Earth in some “future” time developed a way to propel themselves faster, they could “cheat” the universe and stay in sync with “real time” on Earth, returning to find that the same time had passed on Earth as had passed on the Spaceship.

Obviously, if even more propulsion were available, one could return to the Earth before one took off! That is to say, time on Earth would pass more slowly than time on the spaceship. You could come back in ten of your “years” and the Earth would have “aged” only four! Increase the speed, and ten years in space might mean ten minutes on Earth.

Now, come across a “fold” in the fabric of space (Einstein and others believed such “folds” exist — and they were correct!) and you are suddenly propelled across “space” in one infinitesimal “moment.” Could such a time-space phenomenon literally “fling” you back into “time”?
It should not be quite as difficult to now see that “time” does not exist except as a construction of your mentality. Everything that’s ever happened — and is ever going to happen — is happening now. The ability to observe it merely depends on your point of view — your “place in space.”
If you were in My place, you could see it All—right now!

Comprehend?

Wow! I’m beginning to — on a theoretical level — yes!

Good. I’ve explained it to you here very simply, so that a child could understand it. It may not make good science, but it produces good comprehension.

Right now physical objects are limited in terms of their speed — but nonphysical objects — my thoughts... my soul... could theoretically move through the ether at incredible speeds.

Exactly! Precisely! And that is what happens often in dreams and other out-of-body and psychic experi­ences.
You now understand Déja vu. You probably have been there before!

But... if everything has already happened, then it follows that I am powerless to change my future. Is this predestination?

No! Don’t buy into that! That is not true. In fact, this “set up” should serve you, not disserve you!

You are always at a place of free will and total choice. Being able to see into the “future” (or get others to do it for you) should enhance your ability to live the life you want, not limit it.

How? I need help here.

If you “see” a future event or experience you do not like, don’t choose it! Choose again! Select another!
Change or alter your behavior so as to avoid the undesired outcome.

But how can I avoid that which has already happened?

It has not happened to you — yet! You are at a place in the Space-Time Continuum where you are not con­sciously aware of the occurrence. You do not “know” it has “happened.” You have not “remembered” your future!

(This forgetfulness is the secret of all time. It is what makes it possible for you to “play” the great game of life! I’ll explain later!)
What you do not “know” is not “so.” Since ~ do not “remember” your future, it has not “happened” to “you” yet! A thing “happens” only when it is “expe­rienced.” A thing is “experienced” only when it is “known.”

Now let’s say you’ve been blessed with a brief glimpse, a split-second “knowing,” of your “future.” What’s happened is that your Spirit — the nonphysical part of you — has simply sped to another place on the Space-Time Continuum and brought back some resid­ual energy — some images or impressions — of that mo­ment or event.

These you can “feel” — or sometimes another who has developed a metaphysical gift can “feel” or ~ these images and energies that are swirling about you.

If you don’t like what you “sense” about your “fu­ture,” step away from that! just step away from it! In that instant you change your experience — and every­one of You breathes a sigh of relief!

Wait a minute! Whoaaaa—?

You must know — you are now ready to be told — that you exist at every level of the Space-Time Continuum simultaneously.
That is, your soul Always Was, Always Is, and Always Will Be — world without end — amen.

I “exist” more places than one?

Of course! You exist everywhere — and at all times!

There is a “me” in the future and a “me” in the past?

Well, “future” and “past” do not exist, as we’ve just taken pains to understand — but, using those words as you have been using them, yes.

There is more than one of me?

There is only one of you, but you are much larger than you think!

So when the “me” that exists now” changes something he doesn’t like about his “future,” the “me” that exists in the “future” no longer has that as part of his experience?

Essentially yes. The whole mosaic changes. But he never loses the experience he’s given himself. He’s just relieved and happy that “you” don’t have to go through that.

But the “me” in the “past” has yet to “experience” this, so he walks right into it?

In a sense, yes. But, of course, “you” can help “him.”

I can?

Sure. First, by changing what the “you” in front of you experienced, the “you” behind you may never have to experience it! It is by this device that your soul evolves.

In the same way, the future you got help from his own future self, thus helping you avoid what he did not.

Did you follow that?

Yes. And it’s intriguing. But now I have another question. What about past lives? If I have always been “me” — in the “past” and in the “future” — how could I have been someone else, another person, in a past life?

You are a Divine Being, capable of more than one experience at the same “time” — and able to divide your Self into as many different “selves” as you choose.

You can live the “same life” over and over again, in different ways — as I’ve just explained. And you can also live different lives at different “times” on the Continuum.

Thus, all the while you’re being you, here, now — you can also be, and have been-other “selves” in other “times” and “places.”

Good grief — this gets “complicateder” and “complicat­eder”!

Yes — and we’ve really only just scratched the sur­face here.

Just know this: You are a being of Divine Proportion, knowing no limitation. A part of you is choosing to know yourself as your presently-experienced Identity. Yet this is by far not the limit of your Being, although you think that it is.

Why?

You must think that it is, or you cannot do what you’ve given yourself this life to do.

And what is that? You’ve told me before, but tell me again, “here” and “now.”

You are using all of Life — all of many lives — to be and decide Who You Really Are; to choose and to create Who You Really Are; to experience and to fulfill your current idea about yourself.

You are in an Eternal Moment of Self creation and Self fulfillment through the process of Self expression.

You have drawn the people, events, and circum­stances of your life to you as tools with which to fashion the Grandest Version of the Greatest Vision you ever had about yourself.

This process of creation and recreation is ongoing, never ending, and multi-layered. It is all happening “right now” and on many levels.

In your linear reality you see the experience as one of Past, Present, and Future. You imagine yourself to have one life, or perhaps many, but surely only one at a time.

But what if there were no “time”? Then you’d be having all your “lives” at once!

You are!

You are living this life, your presently realized life, in your Past, your Present, your Future, all at once! Have you ever had a “strange foreboding” about some future event — so powerful that it made you turn away from it?

In your language you call that premonition. From My viewpoint it is simply an awareness you suddenly have of something you’ve just experienced in your “future.”

Your “future you” is saying, “Hey, this was no fun. Don’t do this!”

You are also living other lives — what you call “past lives” — right now as well — although you experience them as having been in your “past” (if you experience them at all), and that is just as well. It would be very difficult for you to play this wonderful game of life if you had full awareness of what is going on. Even this de­scription offered here cannot give you that. If it did, the “game” would be over! The Process depends on the Process being complete, as it is — including your lack of total awareness at this stage.

So bless the Process, and accept it as the greatest gift of the Kindest Creator. Embrace the Process, and move through it with peace and wisdom and joy. Use the Process, and transform it from something you endure to something you engage as a tool in the creation of the most magnificent experience of All Time: the fulfillment of your Divine Self.

How? How can I best do that?

Do not waste the precious moments of this, your present reality, seeking to unveil all of life’s secrets.
Those secrets are secrets for a reason. Grant your God the benefit of the doubt. Use your Now Moment for the Highest Purpose — the creation and the expres­sion of Who You Really Are.

Decide Who You Are — Who you want to be — and then do everything in your power to be that.
Use what I have told you about time as a framework, within your limited understanding, upon which to place the constructions of your Grandest Idea.

If an impression comes to you about the “future,” honor it. If an idea comes to you about a “past life,” see if it has any use for you — don’t simply ignore it. Most of all, if a way is made known to you to create, display, express, and experience your Divine Self in ever more glory right here, right now, follow that way.

And a way will be made known to you, because you have asked. Producing this book is a sign of your asking, for you could not be producing it, right now before your very eyes, without an open mind, an open heart, and a soul which is ready to know.

The same is true of those who are now reading it. For they have created it, too. How else could they now be experiencing it?

Everyone is creating everything now being experi­enced — which is another way of saying that I am creat­ing everything now being experienced, for I am everyone.

Are you getting the symmetry here? Are you seeing the Perfection?

It is all contained in a single truth:

THERE IS ONLY ONE OF US . [/quote]

Sat Aug 24, 2013 8:20 am Re: Seltani или темата на Трип за интерактивна литература Sat Aug 24, 2013 8:20 am Re: Seltani или темата на Трип за интерактивна литература
The Moonlit Tower на Йон Ха Лий, сама по себе си сериозен автор на фентъзи и фантастика.

Писана е през 2002 г., докато Лий си е отупвала познанията по програмиране. Играта е parser-based - иначе казано, напредваш чрез писмени команди от типа еxamine tree, hit troll, touch trap и т.н. Препоръчвам който ще я играе да мине набързо през help-частта, за да му се изясни как се играят подобни неща. Ако на някого му е достатъчно интересно, може да линкна и програмките, чрез които може да се играят тези игри и офлайн (и в които има save game oпции, за разлика от онлайн вариантите) :)