choveshkata.net

Mon Apr 13, 2015 12:46 am Re: Национални фантастични награди Mon Apr 13, 2015 12:46 am Re: Национални фантастични награди
Докато чакаме ESFS да публикуват тазгодишните европейски номинации, Петър Атанасов вече ги представи на български в SciFi.bg. Материалът е пълен с линкове. Насладете се.

Wed May 13, 2015 3:10 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Wed May 13, 2015 3:10 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
И аз отговорям в спойлъри.

Но помнете, читатели: вашето тълкуване-отражение е също толкова вярно, колкото и моето. Винаги. ;)

Това е реплика на Юнака, нали така?
Да.

Ооо, как е очаквал да сложи край, на какво? Да сложи край на омразата си, да стигне до някакъв closure?
Тия варианти ми харесват много. :) Но мъничко ме гложди пасажът:

Камите изскачат от робата и се люшват отпред. Иглен връх на надиплена в бяло десница към потръпналия ѝ спътник; а в левицата с липсващ ръкав – сребърна роза за Джун.

Сандокан, мале, с двата ножа...

*хихик*

Това - според моята представа - са мисли на Юнака, докато си припомня станалото. М?
Това умишлено е оставено максимално размито. Пълна свобода ти се дава. ;)

Но за смелите читатели има бонус: остави сега тая част от Юнака, която „литва“, и се фокусирай на Юна, която... лежи. Представи си, по аналогия, че част от нея също „литва“ в тоя момент. Постави тая част като единия глас в „изцеляващата“ приказка.

... Хубаво ли ти е? :)

Тук ли Юнака бърка неговата Юна с ... със Зи?
В „страшната“ се появяват две Юни. :D Зи е отделно от тях; мисля, че нея Юнакът не я засича изобщо... но може и да забравям някоя сцена.

(Да... наистина има много за разказване покрай „страшната“. :))

Какво се случи тук?
Mindfuck, какво друго... (Сори, не се сдържах. Стана ми мило-забавно, като си те представях как напипваш думите към следващите си въпроси. :))

Гледната точка е на Юнака, нали? Или?
Да.

Хмм, и за него ли Рогатош е Роге ?
Хмм... явно да. Което предполага, че преди да се сдърпат в частта „Ляво“ от триптиха, все пак са били близки...

Защо обаче „Рогатош вече го няма“? По кое време се е завърнал Юнакът и какво е научил?

Останалите ти въпроси са по фрагменти, които изискват твоето лично дефрагментиране: ти как си ги представяш? А връзките, които направиш, може да се окажат начала на нови приказки за Юнаци.

(Впрочем: по-натам с удоволствие бих написал една заедно с тебе. Само да наваксам с тия, дето вече ги обещах...)

това за срещата в Триптиха ли е?
Не, точно тоя Баш Юнак е от „ужасяващата“. Като Манева.

(Сега видях, че има един и в „изплющяващата“. Не е същият... май. ;))

Sun Jun 14, 2015 2:47 pm Re: Не-културни събития Sun Jun 14, 2015 2:47 pm Re: Не-културни събития
Курс по пермакултура

Все още има места за курса.
Информация за курса има в:
https://www.facebook.com/events/796092930510700/

Информация за плащането:
https://docs.google.com/forms/d/1nGiFP4nOuHQzENSCyMKobIMb3I0ohCD4cXW3w7G3Pq8/viewform

ДАТИ : от 3 до 15 октомври (12 дни, целодневно, с един свободен ден – 9 октомври)
МЯСТО : Проект Ура Гора, Странджански регион, Южна България
ВОДЕЩ : Ракеш "Rootsman Rak"
ЦЕНА : Между 400 и 600 лева (Обучение, Материали, Настаняване, Храна)
СВОБОДНИ МЕСТА : 20

Отворете ума си към свят от възможности като проектирате като природата…
Пермакултура е устойчиво използване на земята с цел хармонизиране на обиталищата и създаване на богата продуктивна хранителна система.

Гора градина // Събиране на вода // Общност // Работа със земята // Естествено строителство... и много повече!

Присъединете се към нас за един трансформиращ опит, придобивайки нови умения и прилагайки на практика Пермакултурния дизайн и теория. Приобщете себе си към общност, фокусирана върху хармоничната връзка с нашата планета и природните системи.

Този курс ви дава шанса не само да подхраните вашия ум, тяло и дух, но ви дава инструментите да излезете навън в света, готови да проектирате и да създавате с намерение, увереност и нова перспектива.

Това е чудесна образователна възможност и инвестиция във вашето бъдеще. При завършването вие ще бъдете сертифициран Пермакултурен дизайнер, квалификация, която е международно призната от Пермакултурното общество. Вие също ще имате познанията и практическите умения, необходими за да можете веднага да започнете да проектирате и създавате пермакултурни проекти и устойчиви местности за вас и за другите.

Курсът ще се проведе в спокойната природна среда на нашия проект за общност в Южна България. С настаняване в къмпинг и вкусна веганска храна. Ще имаме и възможност да се разхождаме и релаксираме сред природата в околността. Ние сме извън регулатция, намираме се на 20 км от най-близкия град, и достъпът до нас от главния път е по черен път. Имаме компостни тоалетни, слънчеви душове, и електричество от слънчеви панели. В нашето място се яде вегетарианска храна и не се пуши.
Това е чудесна възможност да изпитате простия начин на живот, близо до природата и заедно да практикуваме пермакултура в действие!


Имаме удоволствието да предложим този ценен опит на много приемлива цена. Курсът се води от Ракеш 'Rootsman Rak', който не само преподава за алтернативни общества и финансови системи, но и ги прилага! Ние имаме интерес да правим пермакултурата достъпна за всички и сме отворени за бартери и за варираща скала на плащанията.

За водещия:
Ракеш Рутсмен Рак
Ракеш е опитен дизайнер на начин на живот с ниско влияние върху околната среда, и учител от Обединеното кралство, специализирал в устойчивост на общността, пермакултура, създаване на хранителни гори и системи с малка поддръжка .Той е работил като съветник на няколко общностни проекта в Лондон и в Европа и е преподавал в много държави по света. Ракеш е обърнал неговата дислексия в предимство, като е развил талант за наблюдение и умения за заучаващи и обучаващи методи. Като млад е основал успешна компютърна консултантска фирма и след като е достигнал финансова независимост, придобива умения на хомеопат и йога учител, които използва в Ананда Марга хуманитарен проект за подпомагане в Африка, Азия и Източна Европа. Покрай пермакултурата Ракеш се фокусира върху човешките умения за комуникация и планиране, толкова необходими за успешните общности.
Интернет страница: http://www.ecologicaldesigns.co.uk

Какво е Пермакултура?
Пермакултура е екологична система за проектиране на устойчивост във всички аспекти на нашия живот. Пермакултурата ни учи как да строим домове с естествени материали, как да отглеждаме собствена храна, да възстановяваме отслабени терени и екосистеми, да събираме дъждовна вода, създаваме общности, да се погрижим за отпадъците и още много. Думата „пермакултура” исторически идва от „перманентно земеделие” и се е развила до „перманентна култура” – това е да се живее леко, с минимален отпечатък на планетата, като се уверим, че можем да живеем в хармония с природата, докато поддържаме човешката дейност за много поколения напред.
Перамкултура е строг и систематизиран комплект от инструменти, екологични принципи и методологии, подкрепени от етични правила, които ни помагат да проектираме и създадем тази култура на дълготрайност. Култура, която ни позволява да проектираме как да се погрижим за всички наши нужди и за нуждите на планетата и всички нейни творения, без да експлоатираме или лишаваме друг от неговите потребности. Крайната цел е да изградим система, която създава изобилие за всички хора, създания и майката Земя. С мъдростта на пермакултурата можем да създадем наше вътрешно спокойствие, тя може да бъде приложена за изграждане на цялостни и подкрепящи общности, строене или модернизиране на къщи, за да бъдат повече енергийно ефективни, създаване на етичен бизнес и препитание, също и създаване на богати изобилни с малка поддръжка пространства за отглеждане на храна.

Пермакултурен Дизайн Сертификационен курс Резюме:
Курсът е предимно теоретичен и ще ви даде обща представа за пермакултурната етика, принципи и подход към предизвикателствата. Ще получите цялостен и същевременно прост набор от инструменти, които можете да използвате и да адаптирате към всеки сценарий за дизайн (сгради, отглеждане на храна, икономиката, обществото и т.н.). Ние ще направим упражнения и практическа работата, които великолепно подчертават и подсилват моделите и концепциите, които се прилагат в пермакултурата.

Принципи на природните системи
Устойчиви методики за проектиране
Модели в природата, културата и обществото
Тълкуване на Земята & Разбиране на естествените процеси
Техники за възстановяване на терена в големи мащаби
Техники за събиране на вода
Дизайн принципите на устойчиви населени места
Рециклиране на сивата вода
Природни стратегии за строителство
Култивирани & Продуктивни екосистеми
Гори градини, растителни гилдии, градини за задоволяване на лични нужди
Технологии за съхраняване на енергия
Подходящи технологии и възобновяема енергия
Пермакултура в градска среда
Управление на дивата природа и биологичен контрол на вредителите
Общностен Активизъм
Невидимите структури: Хората, Общност, Икономика, Еко селища
Съзидателно съвместно взимане на решения за общностите и груповите проекти
Общностно подкрепено земеделие
Стратегии за алтернативна нация
В края на този клас учениците се ангажират в разработването на групов проект.

Thu Jul 30, 2015 7:42 pm Re: Цитатите, които ни промиха Thu Jul 30, 2015 7:42 pm Re: Цитатите, които ни промиха

ibid. wrote:Глеб (...) беше висок и около него се трупаха всички. Не говореше много и въпреки че изглеждаше умен, наистина беше умен.

Fri Oct 30, 2015 2:42 am Re: Цитатите, които ни създадоха Fri Oct 30, 2015 2:42 am Re: Цитатите, които ни създадоха
She sat back again, a gentle loosening that made her straight spine seem effortless and restful. Again she did nothing. She simply sat across from me and unfurled herself. I felt her life brush up against me and flow around me. It was but the faintest touching, and had I not experienced both the Skill and the Wit, I do not think I would have sensed it. Cautiously, as softly as if I assayed a bridge made of cobweb, I overlay my senses on hers.
She quested. Not as I did, toward a specific beast, or to read what might be close by. I discarded the word I had always given to my sensing. Kettricken did not seek after anything with her Wit. It was as she said, simply a being, but it was being a part of the whole. She composed herself and considered all the ways the great web touched her, and was content. It was a delicate and tenuous thing and I marveled at it. For an instant I, too, relaxed. I breathed out. I opened myself, Wit wide to all. I discarded all caution, all worry that Burrich would sense me. I had never done anything to compare it with before. Kettricken's reaching was as delicate as droplets of dew sliding down a strand of spiderweb. I was like a dammed flood, suddenly released, to rush out to fill old channels to overflowing and to send fingers of water investigating the lowlands.
Let us hunt! The Wolf, joyfully.
In the stables, Burrich straightened from cleaning a hoof, to frown at no one. Sooty stamped in her stall. Molly shrugged away and shook out her hair. Across from me, Kettricken started and looked at me as if I had spoken aloud. A moment more I was held, seized from a thousand sides, stretched and expanded, illuminated pitilessly. I felt it all, not just the human folk with their comings and goings, but every pigeon that fluttered in the eaves, every mouse that crept unnoticed behind the wine kegs, every speck of life, that was not and never had been a speck, but had always been a node on the web of life. Nothing alone, nothing forsaken, nothing without meaning, nothing of no significance, and nothing of importance.

Mon Feb 14, 2022 12:57 pm Re: Терапевтични техники и технологии за психологическо... Mon Feb 14, 2022 12:57 pm Re: Терапевтични техники и технологии за психологическо...
"Всичко", което не е книга на ЧоБи и не се разпространява по чобиевите канали, се котира добре :lol:.

Книга на ЧоБи = обичайните заподозрени. Не мога да изляза от смътно преследващото ме усещане за стигма.

Иначе по-умна мисъл: people need her paper so bad, the world needs her paper so bad... (un)fortunately.

Tue Jun 17, 2014 9:15 pm Re: Комикси, манга Tue Jun 17, 2014 9:15 pm Re: Комикси, манга
Амилова

Хемисфери

Комиксите растат . Заедно с читателите си, и целия ни свят...

Сетих се, че в „Амилова“ например има една сцена, в която татко обяснява на невръстната си щерка откъде идва социалното неравенство – докато я пази от палките на полицаите и веригите на протестиращи екстремисти на един митинг...

Отбелязвам си да проверя какво става с тая поредица. :)

Wed Nov 25, 2015 9:06 am Re: Културни събития Wed Nov 25, 2015 9:06 am Re: Културни събития
Рожден ден (втори) на JCI Language cafe

Събитието е групов езиков обмен, като най-силно присъствие имат английски, немски, испански, френски и италиански, а покрай тях може и да попадне някой по-цветен език. :)

Ходих на предното такова езиково кафене и беше приятно, макар и да беше малко тясно заради мебелите в Culture beat и многото хора. :)

дата : 26.11.2015
час : от 19:00 до 21:00
място : Afreddo - етаж 2 (гр. София, бул. Витоша 12)

(Ако някой случайно реши да не протестира утре, де...)

Mon Dec 14, 2015 4:37 pm Re: Монетата (Аурелион 1) Mon Dec 14, 2015 4:37 pm Re: Монетата (Аурелион 1)
Запис от радио (предаване) "Фарс" с Ани, Мая и Дидо от "Светлинки сред сенките"!

Разговор за клуба, участниците, Аурелион, финансиране, колективното писане и още... радости.

Fri Jan 08, 2016 11:20 pm Re: Общополезности Fri Jan 08, 2016 11:20 pm Re: Общополезности
Може да съм малко гръмната в момента, но не си ли имал предвид да не взимате?
Щото стандартен надник на ден е 40 лв. ... и "реално" се правят 4-5 страници на ден (с редакциите и всичкото); и по-малко от 40 лв. заработка е подигравка със себе си...

Sun Jan 31, 2016 4:15 am Re: Културни събития Sun Jan 31, 2016 4:15 am Re: Културни събития

Кал wrote:„Златната ябълка“ току-що мина нужния ѝ минимум от 10 000 лири.

За който иска да ги подкрепи, ето още една възможност - http://www.tricotage.bg/shop/bg/causes/ ... s-tee.html

Sat Feb 13, 2016 11:13 am Re: За спасяването на света Sat Feb 13, 2016 11:13 am Re: За спасяването на света
Мой отзив към Ани Хелс:

Ани, благодаря (за пореден път) от сърце. И не само за силните думи, а и за това, че насочваш прожектора към една от най-трудоемките задачи в съставянето на „За спасяването на света“: встъпленията (и особено списъците с препоръчителна литература след всяко от тях). Лично за мен това е и най-сериозният принос на антологията към българския фантастичен космос: не ми е известно друг екип родни съставители да е хвърлял толкова мостове към случилото се преди; да е поставял пътепоказатели – да, неминуемо субективни, но поне съществуващи .

Разказвам повече в предговора „Подредбите“ (който, едва сега виждам, не съм качил онлайн... ще гледам да поправя пропуска напролет). А самите поджанрови встъпления, за които говориш ти, всеки може да прочете на http://choveshkata.net/blog/?page_id=4649.

Впрочем: Списъците „Препоръчваме ви и“ са във вечен процес на обновление. ;)

Wed Aug 17, 2011 1:12 pm Re: Автори споделят Wed Aug 17, 2011 1:12 pm Re: Автори споделят
Ето и един мой отговор от разговора, който се зароди в knigi-igri.net

Това с Вапцаров е конкретен пример на друг потребител, но не е съществено за абзаците след него

Относно Вапцаров - според мен е имал щастието да пише за неща, които вълнуват, както казваш, народа, но и да е просто много добър писател, а пък на места - брилянтен. Съмнявам се много от народа да са се вчитали толкова в стихотворенията му, просто са били запознати с идеологията му и тя им е харесвала. Партийните големци пък са виждали в отделни негови редове и фрази хубави лозунги.

А за това, че е бил просто много талантлив писател, свидетелства фактът, че и през последните 22 демократични години никой не е тръгнал да му срива репутацията - най-добрите му стихотворения все така са всепризнато изкуство. Тъй че той е щастливо изключение по-скоро, според мен.

А "критиката" на Багряна очевидно не е подбудена от желание за честен читателски отзив, а от желание тя да си запази живота, тъй че очевидно не е добра критика. Което не противоречи на извода на Асен в последния абзац, де.

Колкото до "функцията" на твореца и по продължение - на изкуството, позициите по тоя въпрос са се сменяли постоянно във вековете.

През Класицизма големите критически умове (най вече Платон и Аристотел) са смятали, че трябва да инструктира. Затова Аристотел е смятал, че трагедията е най-висшата форма на изкуство, защото прочиства човек от негативните емоции чрез катарзис. Платон пък затова гони от идеалната си държава поетите, защото са безполезни (всъщност, защото според известната платонова теория всичко е сянка на своята идеална форма, а поетите отразяват и правят един вид "ксерокопия" на тия сенки, което ги прави имитатори на имитации).

През Средновековието положението е било подобно - разликата е била, че "инструкцията" се е случвала в посока "подчиняване на Бог и повелите му". Неокласицизмът се връща на Класическата идея за целта на изкуството.

От Романтизма нататък започва да се прокрадва концепцията за поезията (основното словесно изкуство по онова време) като за източник на удоволствие. Както вика Кийтс (парафразирам свободно): "Четенето на поезия трябва да е като гмуркане в езеро. Идеята е да се насладиш на водата, не да доплуваш до другия бряг."

Британската хегемония през 19-и век като цяло налага именно този поглед, понеже творби, които предизвикват разбиранията на хората за редно и нередно, не са били полезни в империята.

С 20-и век и разцепването на света на тоталитарен и демократичен се разцепват и гледните точки по въпроса.

В демократичния свят двете гледни точки започват да съществуват едновременно и да се подхранват взаимно, което ражда и все по-фини способи един творец да направи произведението си "полезно", както и все по-предизвикателни за въображението и интелекта форми на литературно "удоволствие". Двете започват да се смесват и накрая се стига до настоящото положение, в което най-добрите писатели могат да ти променят мисленето след като чрез майсторството на прозата си и уменията си за изграждане на художествена структура са разбудили концентрацията и естетическия ти усет и благодарение на това неусетно си попил нова гледна точка върху (части от) света. Но тази гледна точка, това тяхно разбиране на света са въплътени в прозата и структурата на творбите им, не в голи заявления и лозунги, маскирани като художествена литература.

В тоталитарния свят, разбира се, нещата вървят в тъкмо обратната посока. Думите и структурата са неми, изнасилени от лозунги и развети байряци. Словесното майсторство и дори кохерентност заминават по дяволите, стига в произведението да има достатъчно прочувствени думички, фрази и изречения. За съжаление, тук още не може да се отърсим напълно от това гадно наследство и търсим в произведенията "мъдрости" и "наставления" под някаква изкристализирала форма.

Само че в добрата литература те кристализират в будния читателски ум, не на страницата – както Ръс казва, чрез гещалт-възприятие. Четеш, четеш, четеш и изведнъж, ако си разработил достатъчно добре логическото си мислене, асоциативното си мислене и въобще въображението си (а те се разработват с употреба, сиреч четене), едно плюс едно плюс едно изведнъж не е равно вече на три, а на триста. За мен подобно разработване се случва с внимание и в най-дребните словесни знаци на страницата. Демонстрирал съм го в критиката на Рои. За мен това е начинът.

Fri Mar 25, 2016 12:41 pm Re: Как спасяваме света Fri Mar 25, 2016 12:41 pm Re: Как спасяваме света
Нов откъс от „Как спасяваме света“: „Дъжд от бобри“ на Борис Курдалиев

Напомняме, че до 15 април :

~ търсим корица : )

~ подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:


хартиени бройки от антологията и колко – така ще преценим хартиения тираж;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Как спасяваме света“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

Sun Mar 27, 2016 7:54 pm Re: Тема за коректори Sun Mar 27, 2016 7:54 pm Re: Тема за коректори
(Този проект стига до вас със спомоществователството на Люба.)

Двата основни приниципа в пренасянето на думи

Най-новият официален правописен речник обяснява:

Пренасянето на части от думи в писмен текст се ръководи от изискването да не се пречи на правилното смислово възприемане на думите, които се делят. Като най-удобно при деленето на думите се приема скандирането . (...) По традиция обаче се допуска запазване на целостта на отделните морфеми (...).

Приложено към думичката „предизвикваш“, това ще рече, че:

а) по принципа на скандирането можем да я пренесем на местата, отбелязани с тиренца: „пре-диз-вик-ваш“;

б) ако пазим целостта на морфемите, можем да я пренесем така: „пред-из-вик-ваш“ (където „пред“ и „из“ са представки, „вик“ е корен“, „в“ е наставка) „аш“ е окончание“).

NB! Преносът „предизвикв-аш“ е изрично забранен от правило 65.2.:

Буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една съгласна да остане с първата или с втората гласна.

:!: Правилото е написано неясно : включените примери за позволени преноси, напр. „ръковод-ство/ръководс-тво/ръководст-во“ (но не и „ръково-дство“ или „ръководств-о“), показват, че поне по една съгласна трябва да остане и с първата гласна, и с втората гласна .

Имате ли нужда от още примери? :)

Tue Sep 13, 2011 11:55 am Re: Помагало Tue Sep 13, 2011 11:55 am Re: Помагало
Сега ще нахвърлям още един „облак“ – за по-нататъшно „уплътняване“:

Доброто писане, освен потъване в езика (работния си инструмент), изисква и потъване в ситуацията – това, за което пишем. С въпроси, и въпросите под тях, и въпросите отдолу.

Защо постъпваме така, а не онака? Как бихме искали да постъпим, ако имахме всичко време на света, и никакви ограничения отвън? А ако нямаме всичкото време? А ако имаме ограничения? Защо сме приели, че едното поведение е убедително, а другото - wishful thinking? Какво се случва вътре в човек, който е бил насилен, а ние сме посегнали да я прегърнем, без да знаем? Какво разбираме, когато ни говори някой, с когото нямаме общи дефиниции? Любов без ревност може ли да има? През какво се минава, за да се стигне до любов без ревност? ..............

Потъването – изчистването на съзнанието ни от дребните разсейващи неща,
( като тая чалга, която, за бога, съседите идиоти си пускат за сто седемдесет и шести път :/)
разчупването на пластовете готови отговори и смелостта да издържиш на онова, което ще откриеш отдолу – си иска време, концентрация, целенасоченост. Тогава „дребните разсейващи неща“ могат да бъдат и... запетайките и членовете. Да гледаш инструментите си значи, в една или друга степен, да изпуснеш от поглед обекта, заради който изобщо си посегнал към тях.

Емо – знам, че тази метафора при тебе не работи. При мен, на всичките етапи, през които съм изминал досега, работи стопроцентово. Аз имам склонност да изгубвам гората, гледайки дърветата. И затова си изработвам механизми да не го правя. Да карам първо по същностното; а после да оглаждам и доуточнявам.

Благодаря и тук, че си публикувал есето на Маестрото. По-нататък вероятно ще поспоря с него. Аз обожавам да задявам Маестрите. :)

Fri Apr 22, 2016 11:43 am Re: Културни събития Fri Apr 22, 2016 11:43 am Re: Културни събития
AVANTASIA и MYRATH са първите две групи за "Kavarna Rock Fest 2016"

Знам, че тук има фенове на Avantasia тъй че споделям новината за първият им концерт в България А Myrath не бях ги чувал досега, но преслушах 2-3 песни, доста интересни са ми.

Tue Sep 27, 2011 12:39 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство Tue Sep 27, 2011 12:39 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство
Айде да си дам и тук "експресното" мнение:

Според мен няма лошо да печелиш от това, за което имаш талант, харесва ти и влагаш в него усилия и емоция. И Леонардо и Моцарт и безброй други всепризнати гениални творци са печелили от творенията си, някои повече, други по-малко. Има творци, които са се изхранвали с по-слаби произведения, докато създават шедьоврите си. Има и произведения, които днес са класика, но като замисъл са били комерсиални и с цел печалба, пример - Шерлок Холмс, "Сватбата на Фигаро", "Тайната вечеря"...

Друг е въпросът какво означава "изкуство"? Кой и как определеля кое е изкуство и кое - халтура, масово производство, кич, комерсиализъм? Наскоро посетих Националната галерия за чуждестранно изкуство. Там има чудесна експозиция на японски гравюри. Навремето те са били един вид "изкуство за бедните", многотиражни картини, лесно (за времето си) тиражирани и продавани на не дотам изтънчените и заможните. Производството им доста е наподобявало поточна линия. На времето се е гледало на тях от високо. Днес са безценни експонати на японската култура и изкуство. Друг пример - някакъв творец прави инсталация от, да речем, тоалетни чинии, оцветени в различни цветове. Модерно изкуство? Кич? Търсене на петминутна слава и несъмнено някой и друг хонорар? Ами ако творецът се казва примерно Кристо? Или пък е изографисал тоалетните чинии с произведения, на които Луис Ройо да завиди? А пък самият Ройо, за много пари разбира се, изографисва таванът на руски олигарх. А аз купувам албумът му от това приключение и го наричам изкуство...

Отделно много хора под изкуство визират изключително и само изящните изкуства. Но произведения на изкуството има в безброй сфери на битието. В кулинарията, облеклото, машиностроенето... Мога да дам пример с програмирането. На него се гледа като на наука, професия, занаят. Но преди време надълго и нашироко сме обсъждали темата с колеги и приятели и стигнахме до извода, че за програмиране се изисква талант. Раждаш се с него също както и художникът. И има парценца код, програми, които са истинско прозиведение на изкуството. Които могат да те разплачат от умиление и да загубиш съня си от яд, че ти никога няма да можеш да създадеш нещо толкова изящно. Да, необходим е и много, много труд освен таланта. Във всяка една област. Но има някаква искрица, която колкото и да се мъчиш и трудиш, не можеш да създадеш. Или я имаш, или не. Естествено не е задължително да си Моцарт, за да си добър и уважаван музикант. Също така и сред програмистите, ако си вършиш добре и съвестно работата можеш да просперираш и да бъдеш ценен и не на последно място - високоплатен.

И все пак въпреки всичките гореизложени философски въпроси си имам някакво мнение по темата. Смятам, че няма значение какво и поради какви причини правиш. Дали пишеш, готвиш, копаеш кладенци или пишеш по форуми. Важното е да откриеш таланта си, да го правиш от сърце, да влагаш душата си в произведенията си. Да се стремиш към съвършенството, да оставаш верен на себе си и най-важното - да обичаш това, което създаваш. Ако твориш с любов и страст, тогава и заплащането и класификациите остават на заден план...

Sun May 22, 2016 7:33 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun May 22, 2016 7:33 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за Women Destroy Fantasy:

I relished the destruction here more than in its queer counterpart . ;)

I may try more of:

- Carol Emshwiller and Delia Sherman, for capturing the universality of sentient experience and our need to communicate--however different forms we may take

- Tina Connoly's Silverblind , for bringing another hard-nosed (albeit curly-cute) heroine to the field

I'll be watching for:

- T. Kingfisher / Ursula Vernon , a mighty modern magician: she can turn a classical fairytale into a classy examination of the sterotyping and silliness we still feed our children --and make it rather enjoyable .

- Emma Bull , for investing such strength and sensibility and, well, sweetness in her Moon Very Thin that I'll no longer worry about my Yin (known to Bulgarian readers as Юна ) being an outlandish creature. Well met, young sister; your witchery (and gardening and carpentry) have been missed.

(Also, there's a list of recommended reads at the back which made my heart clench in despair. I'm trying to reduce my own list to less than 70, you know. :/)

Fri Sep 30, 2011 7:50 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство Fri Sep 30, 2011 7:50 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство
Това не е ли един от многото Дни на преводача?

Щото имам смътен спомен как наскоро пак ми го честитясваха...

(Ех, че кеф. Днес цял ден превеждам, и ми спори. Пък то имало повод. )

Sat Jun 18, 2016 10:45 am Re: Aurelion: the Visual Novel Sat Jun 18, 2016 10:45 am Re: Aurelion: the Visual Novel
"Phoenix Wright: Ace Attorney was developed by a team of seven people, and took ten months to make."
- Castle, Matthew (2013-10-24). "Interview: Shu Takumi on the making of Phoenix Wright, Ghost Trick and more". Official Nintendo Magazine. Archived from the original on 2014-10-08. Retrieved 2015-10-03.
:p
It's quite incredible, what a bunch of ambitious people can do, eh? The record holder, though, is Core Systems with six people who made the first Tomb Raider game.
Sure, they were all doing it for a living, but still... you oughta aim higher than you'll probably shoot.
But anyway, VN, VN... I actually wanted to take a look at some you mentioned, but never got around it. After taking a quick look, it seems that they really are just graphical or, well, "visual" novels. Pity. But all right.

The "overlaid sprite" was not the best example, I guess. But I've seen in Ace Attorney, as well as other Adventure Games and Visual Novels that key scenes were depicted with special artwork like this one: http://www.court-records.net/screenshot/PW/ohnoesema.png
It doesn't have to be that extensive, which is why I proposed a combined sprite, but please don't try hack that effect with Ren'Py functions, it just won't live up to the impact of the scene. D:

As for the song, well, of all the modern genres Rock is definetly the one that appeals the most to me. But as I've mentioned before, it just doesn't fit into the VN in my opinion. You said, it was an example of your sense of humour, but I didn't get the joke, sorry.

Sun Oct 09, 2011 12:27 pm Re: За преводите, принципно Sun Oct 09, 2011 12:27 pm Re: За преводите, принципно
За съвет - честно, едва ли :D
За Хамилтън... дам, за превод е ужасна. Колкото и да ми е мила като автор (та даже и секс-сцените). Но при нея проблемът си е в липсата на редактор ;) - ако в следващите книги бе успяла да запази онова, което лъха от първите 4-5-6, които явно са по-добре "чистени" и организирани...
Мен лично един въпрос от блога й ме настръхна до смърт: Спомняте ли си кога за последно Анита имаше сцена само с един мъж? Щото вече съм им загубила нишката и не ми се препрочитат старите книги... (горе-долу така беше формулирано)
*САМО-ЦЕНЗУРА*, как можеш да произведеш 20 тома серия, без да си водиш щателни записки за всичко и всеки?!?! Ужас-т!
Но ми е мила. Последната (боже, каква беше?!?!!) ми допадна - пооочти като първите, с някои изключения. Нищо, че на Ричард явно са му направили лоботомия ;)

Wed Oct 26, 2011 9:56 pm Re: Космически пирати Wed Oct 26, 2011 9:56 pm Re: Космически пирати
Ем, не знам дали критиката ми се смята от авторката за "хейтърски изблик". За пореден път да си кажа - ако някой лично или с произведенията си ме дразни, ако смятам, че дадено произведение е "пълен боклук" и др. подобни, определено не си хабя времето и усилията да го коментирам и критикувам. Та, за неразбралите - опитвам се да вкарам градивна критика.

Нямам идея за тона ми - емотиконки не ползвам, ограничавам хамалския изказ... Не знам за моя тон ли иде реч, но не ми е цел да засягам.

За ускорението - признавам. Ускорение е. Това ми го поправиха отдругаде почти веднага. Имах предвид по-скоро начина, по който се измерва натоварването върху пилотите. Или поне доколкото съм запозната аз от филми и обща култура. Но както и да е - при всички случаи не е скорост, което е за което аз се сещам, когато някой спомене "колко вдига". А да - и килограми от лежанка :)

Радвам се, че Джейн се съгласи с мен. Аз освен с преследването имам проблеми и с корабите и другите подробности. Малко е сложно да се хващам едно по едно с нещата, които не ми звучат правилно. Като цяло смятам, че на цялото преследване е дадено прекалено много време и сили, а то не ми носи нищо като читател (освен лошото впечатление от неточностите). Не мисля, че допринася за сюжета, а ако нямаш опит във фантастиката и имаш проблеми с разните технологични и научни подробности - ами можеш лесно да ги съкратиш и да наблегнеш на друго. Например на героите.

Напълно съм против, че не можеш в кратък обем да изградиш характери. Всичко е въпрос на майсторлък и желание. Примерно елементът с цигарата ми беше приятен. Не защото съм пушач. А защото показва доста за човека. От доста различни страни. Самото пушене в космоса, за мен е един феномен, който ме вълнува още от времето на Рипли насам.

Та мисля, че в този стил можеш да постигнеш много повече по характера на героите. И наистина - защо всички говорят така? Пак да посъветвам, остави един, максимум двама отворковци. И при това нека се отварят с мярка. Защото иначе е като в боливудска продукция - толкова кич, че в един момент не се забелязва и цял слон можеш да скриеш. Аз, лично, съм привърженик на малко по-тънкия хумор. Със сигурност не очаквам да говорят като девойки от католическо училище, но честно - дори и хамалите и шофьорите на такси не ръсят нон стоп простотии, особено, когато няма нужда. Така че, от една страна заради достоверността на разказа, от друга, заради самата му стилистика и стойност, е добре пиперливите нотки да не идват в такива количества. Мога да дам пример, отново, с Пришълеца. Там има едни двама, които вечно мрънкаха, вечно недоволстваха и бяха отвсякъде полит некоректни. Но бяха двама от екипажа, и не прекаляваха.

Ако трябва да се спирам на други подробности, които не харесах: облягането на краката върху пулта (хм, повечето пултове не са дуракоустойчиви), ставането от креслото, за да се види монитора (по друг начин си представих, или с един голям монитор, и/или с персонални такива), скачването на кораба директно към товарния отсег, парализиращия лъч?!! - тук вече навлизаме във фентъзито според мен, но големия проблем е, че изрично е казано, че този лъч оставя кораба без "уши" и "очи", но нищо не му пречи да се движи... Имах някакъв проблем с механика в отделен отсек, нямам ясна причина. Някак мисля, че космическия кораб не е подводница и хора трябва да слизат в подобен отсек само при нужда, в противен случай не им пречи да си седят в главната кабина или каквото е там. Отделно е добре при подобни шеметни преследвания някой някъде да се поне закопчае за седалка или знам ли... И пак - това са мнения по-скоро на читател, отколкото на някакъв професионалист и екперт. Същото мога да кажа за "газа", който уж е можело да им пускат - ами има скафандри, дори и в днешния ден и ми звучи стандартна процедура, при опасност да се ползват такива. А чак след проверка на атмосферата да се разхерметизират те. Имах някаква неяснота с напредъка на технологиите. Хем отварят чуждия кораб ей така, използвайки силата. После търсят копчето за комуникатора... После се оказва, че вратата има дръжка?! Отделно с товара имам куп проблеми и неясноти и...

Не знам, доста е. И да повторя - като се замисля всички проблеми могат просто да отпаднат, защото по никакъв начин не ми допринасят за разказа и сюжета. Нито ми го правят по фантастичен. Не мисля, че фантастиката се нуждае от безумни нови технологии, странни чудодейни лъчи, преследвания в космоса и прочие. Към момента виждам добра идея в разказа ти - пиратът, който бива прецакан от друг пират. И краят ми се вижда тъкмо колкото дълъг ми трябва. Ако успееш да ме накараш да разбера повече за тези пирати, защо пиратстват, какво ги е събрало, кой има жена и деца, кой е просто пройдоха провалил се в живота, кой е героичен, но разжалван капитан... каквото и да било, което е напълно възможно да се постигне в минимален обем - не ме карайте да доказвам! - то би получила чудесен научно фантастичен разказ :)

О, да - и аз имам опити с фантастика - незавършени. Мега трудно е, но нищо не е лесно :) айде, че станах многословна, да не ме обвините в нещо друго този път :)

Sun Sep 25, 2011 11:45 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство Sun Sep 25, 2011 11:45 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство
Хубаво, окей. Признавам, че последният „Хари Потър“ – или поне епилогът му – щеше да е къде-къде по-добър, ако на Роулинг не ѝ бяха държали вилата на врата...

(Интересното е обаче, че имаме и обратния пример: Крайните срокове и ръчкащите редактори като катализатор нещо все пак да се случи. За всички, които ме питат „А какво става с третата, последна книга от „Мина и магиите“ – ами дайте на Весела Фламбурари някакъв краен срок. Заплашете я, че ще се самоубиете, или ще спрете да четете български автори, или, ако наистина държите да сте гадни , че най-накрая няма да издържите на чакането и ще убиете всичко детско у себе си... И ще си получите третата „Мина“. Все някаква. Което – понякога – е по-добре от нищо.)

(А понякога е по-зле...)

Но да вземем пък за пример Дж. Р. Р. (Мартин, не Толкин). Пичът си признава в е т'ва интервю , че не го бива със сроковете. (Феновете! Алоу! Някой изненадан ли видях току-що? Две крррачки пррред стрррроя! А... новобррранец! Крррръгом марррш!) И никой нищо не е успял да го изнасили. (За разлика от някои негови герои. Като например - да изплагиатствам безсрамно от Еви - всички.)

Н'нам. Има достатъчно примери в подкрепа на двата подхода.

К'ви два подхода, бе? Не са ли двеста и два?

Н'нам. И н'нам що толкова ги влекат обобщенията некои хора...

Fri Dec 16, 2011 11:37 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Зимата идва“ Fri Dec 16, 2011 11:37 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Зимата идва“
Брррр... какво студено, студено начало...

Разказите на Дияна Овчарова и Камен Христов ме хванаха за гърлото. Специално този на Камен навява студ на преспи... Добре, че моята кръв в тия зимни месеци ври и кипи.

Питам се какво ви е вътре, като създавате такива истории, братчета и сестрици...

Thu Dec 15, 2016 3:50 pm Re: Не-културни събития Thu Dec 15, 2016 3:50 pm Re: Не-културни събития
Знаех си, че пропускам нещо! Например обявяването на дългоочаквания благотворителен базар на "На ТИ с Природата"!
Очакваме ви от 17 до 24.12. от 11 до 19 часа на адрес: ул. „Иван Вазов“ 15
Централа на нещо е, не помня на какво.

На базара ще намерите:
- изненадващо разнообразие от подаръци,
- полезни вещи, книги, играчки,
- ръчно изработени красоти и украса,
- сладки и солени лакомства и много други.
Със специален щанд ни гостуват и нашите приятели от Friends for Animals.
Ако желаете, можете да донесете и дарите за каузата запазени вещи, които биха зарадвали някого.
Това, което не успеем да продадем на базара и е подходящо, ще дарим на нуждаещи се семейства.

Средствата, събрани от събитието, ще бъдат използвани в помощ на животни в беда и за разходи, свързани с правна защита на правата на животните.

Подробности за дейността ни можете да научите на http://iwns.org
Учудва ме, че няма да правят онлайн базар с останалото, поне предната година така щяха да правят, но сигурно са се отказали.
Сладките и соленките са много хубави! С домашни продукти.

И на двата базара ще се постарая да отида съвсем рано, за да не ме размине някой ^_^
На тоя за животните също ще има календар и обещава да е хубав.

Thu Jan 26, 2017 10:49 pm Re: Културни събития Thu Jan 26, 2017 10:49 pm Re: Културни събития
Здравейте, Приятели!
Пиша тези тревожни думи с усилие, което ми е нужно да преодолея срам, неудобство и пр. задръжки, защото става въпрос за спешна нужда от операция на нашият басист Смилен М-р Сми . Много по-лесно е когато свирим благотворително за болно дете... пострадал моторист и пр., но когато става въпрос за един от нас, е много деликатно, но какво пък, нали в трудните моменти се броят истинските приятели. От доста време човекът е атакуван от коварно износване на става и се налага спешна операция. Сумата е около 5000 лв. и срокът е около месец. С бандата решихме единодушно да се опитаме да помогнем за набирането на сумата, като обявим следващия ни концерт благотворителен в полза на Мистър Сми. И така каним ви на БЛАГОТВОРИТЕЛЕН КОНЦЕРТ, 4-ТИ ФЕВРУАРИ, 22.00 ч., СТУДИО 5 НДК . Мястото се намира от към паркинга на НДК. Билетът ще струва минимум 30 лв., ще се продава и сборен албум на същата цена. Надявам се да сте в настроение и да откликнете на тази покана. Предварително благодаря от името на цялата банда.
Васко Кръпката Йес!!! 2100 лв. за едно денонощие! Събра се достойна част от нужните пари, за което искам да напиша ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ на всички, които откликнаха... от цяла България и по Света... но всъщност най-хубавото в цялата история са прекрасните думи, готовността на всички ВАС (въпреки проблемите и недоимъка), отзивчивостта, загрижеността на знайни и незнайни приятели на нашата музика!!! И колкото и да е важен басът за оркестъра, толкова е важно ПРИЯТЕЛСТВОТО! Благодаря ви, Приятели!!! Борбата продължава!!!
Първо да кажа, че не мога да отида на този концерт при билет минимум 30 лв. Съответно ще трябва да си стоя вкъщи и да мисля колко от парите ми за Ивалена да пратя за басиста. Ще следя информацията до 4 февруари и ще реша в движение. Надявам се да не се наложи да деля от парите ми за Ивалена, щото бая трудно ги събирам. И не е като да не ми трябват на мен.

Fri Sep 16, 2011 10:22 am Re: Общополезности Fri Sep 16, 2011 10:22 am Re: Общополезности
Re: markets requiring entrance fees to submit your pieces

NEVER submit to places that require entrance fees. Rule of four thumbs. (All of them - down. )

Sat Oct 07, 2017 6:01 pm Re: Не-културни събития Sat Oct 07, 2017 6:01 pm Re: Не-културни събития
Двама смислени човеци са решили да направят кампания за набиране на капачки, за закупуване на кувьоз.

28 октомври 2017 - 10-13 ч. на стадион "Васил Левски" в София

https://www.facebook.com/events/131768984214383/

МНОГО хора събират пластмасови капачки!
Други още не събират, но искат да се грижат по-добре за околната среда и/или да помагат на хората в нужда.

Ние - Martina Yordanova И Lazar Radkov подновяваме кампанията на "Капачки в действие" като целта ни е следната:

=> да съберем достатъчно пари, с които да се закупи кувьоз за болница в по-малък град, която се нуждае от такъв;

=> Всяко 3то дете в България, което е било в кувьоз, получава увреждане на очите, защото наличната техника е на над 20 години. За момента проверяваме няколко по-малки болници - искаме да закупим техниката за някъде, където работят добри и съвестни специалисти, както и отговорно и съвестно ръководство на болницата. (в избора ни помагат наши приятели лекари);

=> Намерихме пункт близо до София, където ще изкупят капчките ни;

=> Намерихме и добри хора, кои да извозят с микробуси събраните капачки;

=> Идеята ни е да имаме поне акция на месец, в която всеки да носи събраните капачки в сборен пунк на паркинга с битака до Националния стадион, и от там с автобуси и коли да ги извозваме към пункта за вторични суровини до София;

=> Целта на начинанието ни е да има максимална прозрачност и затова ще докуменитраме абсолютно всичко със снимки и видео.

Правим го, защото вярваме, че България и светът като цяло могат да станат едно по-приятно за живеене място, когато всеки от нас започне да полага ежедневни усилия за това.

Очакваме ви на 28.10.2017 между 10:00 и 13:00ч. до Националния стадион.
(ще пуснем точна карта с означения, за да ни намерите по-лесно)

Fri Jun 08, 2012 5:22 am Re: Образованието Fri Jun 08, 2012 5:22 am Re: Образованието
брей , хора, туй вярно ли е?
http://dnes.dir.bg/news/uchilishte-uchenitzi-dps-reforma-sredno-obrazovanie-miin-ezik-11310979?nt=9

ква е тая велика простотия да се задължават децата на градина от 4 годишни? че те едва могат да ходят на 4, камо ли нещо смислено да правят. никакво детство не им оставиха в тая страна! ами ако не искаш да си пращаш детето на училище, може ли да си го обучаваш/пращаш на градина вкъщи? при мен това е доста честа практика, любопитно ми е дали и в БГ има такава опция.