choveshkata.net

Tue May 23, 2017 4:16 pm Re: Национални фантастични награди Tue May 23, 2017 4:16 pm Re: Национални фантастични награди
Това обяснение е добре да го имаме и тук:

„Див фен“ е бувален превод на англоезичното понятие wild fan и означава „почитател на фантастиката*, който не се причислява към никоя общност“. Понятието е напълно неутрално – не съдържа никаква оценка и никой не е искал да обижда никого с него.

---
* Възможно е да се ползва и в други фендъми, но аз лично съм го виждал само из фантастичните.

Tue Jan 07, 2014 2:50 pm Re: Културни събития Tue Jan 07, 2014 2:50 pm Re: Културни събития
От пощата :
Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ ви канят на:
Представяне и разговор върху книгата на MАРИЯ КАЛИНОВА „Детство и интелектуална история у възрожденските автори”.
Тема на разговора: „Наследството на Възраждането и българските интелектуалци“.

10 януари, 18.00 часа, Нова конферентна зала, Ректорат, СУ

С участието на:
Тодор Христов, Яни Милчаков,
Еньо Стоянов, Камелия Спасова
Още: Разговорът е посветен на желанието да се търси метаниво, онази дистанция, която да сговори и синхронизира „късите“ авторитети на Българското възраждане, както и на възможността да се мисли за една по-обхватна, трансисторическа и транскултурна рамка, в която да се впишат българските интелектуалци.
Тези сложни завои и перипетии са подхванати в книгата на Мария Калинова „Детство и интелектуална история у възрожденските автори“ (Изд. „Литературен вестник“, София, 2012), тръгвайки от една възрожденска утопия за живеенето в „яв“, на открито и отворено, не насън, а наяве и наистина. Явът като че ли е самата публичност, в която възрожденския интелектуалец – привидно възрастен, а с разсъдък на дете – ще излезе извън „проходилката“ и ще се научи да ходи и говори, с всичките просвещенски конотации, влагани в тези човешки дейности.
Дали, когато разговаряме за това наследството на Възраждането, става дума за провал? И какви травми и временни решения произтичат от провала? Или става дума за една недовършена мисъл, която намира завършека си във всяко едно българско съвремие?
Повече: https://www.facebook.com/events/192192170987559/

Sun Jan 12, 2014 7:54 pm Re: Николай Теллалов Sun Jan 12, 2014 7:54 pm Re: Николай Теллалов
^Ето го^:

http://bnt.bg/predavanyia/malki-istorii-11-yanuari-2014

Sun Jul 17, 2022 7:38 pm Re: За руските книги Sun Jul 17, 2022 7:38 pm Re: За руските книги
There`s also this to Russian language and Russian, or, to be more precise, Soviet literary/cultural outlook: many a national literature, bar (plus?) the Big Five, has been popularized thanks to Russian/Soviet literary politics (I`m not sure if "politics" is the right term, but that`s of no crucial importance, in this case). Of course and sadly, that`s no longer so...

The Big Five, EN in particular, prefer to stew in their own literary juice, so, except for the rare cases of some book written in some "unimportant" language making a scandal, or some author/nation coming into vogue for certain (usually political) reasons, which sometimes triggers off translating that particular book/author/national literature, they generally shun translating the "unimportant" into their languages, EN in particular. Back in the late USSR, it used to be quite the other way round. We used to have books, especially books for children, translated from every language imaginable, even languages unheard of in most other countries.

Bulgarian, of course, is not unheard of. Still, books translated from Bulgarian (or Lithuanian, for that matter) seem to happen very seldom, nowadays...

In my home library, all the translations from Bulgarian, like, say, a SF "Blue Butterflies" by Pavel Vezhinov, some Bulgarian folk-tales, some collected Bulgarian humorescues 1904-1982, "Bay Ganyo" by Aleko Konstantinov (there must be more, but rummaging among my thousands of books for them seems to be a task I`m not feeling equal to right now) were all translated, into either RU or LT, back in the USSR. None translated from Bulgarian during the last "independent" decades in my country. I suppose things might still be different in Russia, but I suspect not much better over there, as checking new translations into Russian seems to produce, with rare exceptions, translations from the Big Five mostly, EN first.

EN and the rest of the Big Five are perfectly OK, still I find that sad...

Tue Feb 11, 2014 12:34 am Re: За спасяването на света Tue Feb 11, 2014 12:34 am Re: За спасяването на света
И още едно уточнение, по повод читателите, които ще потвърдят за бройка, след като е ясна цената:

Нали сте наясно, че:
1) събираме предварителните поръчки, за да определим тиража, който ще определи на свой ред цената?
2) може да няма „екстра“ бройки – за хора, които решат да си поръчат впоследствие?

Само проверявам.

Мъчно ми е като те чета и си давам сметка в какъв стрес трябва да си от ... всички нас :) Сигурно имаш основание, но това е тъжно... Всичко споменато от теб го и ще го имаме предвид

Sun Jan 26, 2020 12:12 am Re: Любимите компютърни игри Sun Jan 26, 2020 12:12 am Re: Любимите компютърни игри

Освен после да се промия с Golden Treasure: The Great Green, който Вик описва толкова вдъхновено. :)

:D :D :D

Въх, ти сега с разните му там let's plays сигурно си ме изпреварил много... А аз тепърва имам да разкривам остатъка от историята (и локации, дето първия път не ги минах), да отключвам таро карти, артефактите да рисърчвам...

Вече да я бях разкостил поне два пъти играта, ама Майор Сила не спира да ми връчва повиквателни... пък и ми е като трамбоване из кота нула на Хирошима без NBC костюм предвид subject matter-а.
(Ех, тая проклета моя дихотомия!)

Макар вероятно да е необходимо за да работи историята, time management-а бая си ми е неприятен - пришпорва те един такъв... често бутафорно. Особено когато се отклоняваш от историята, за да ловиш/почиваш/research-ваш. Затова и почнах да save scumm-вам, за да намаля RNG-то. Ама беше вече чак Част 2-ра, та доста от съдържанието на 1-ва го изпуснах... включително две от трите таро карти.
'Ма ше се оправим.

Едно е ясно - мистър Лудвиг също го чака благодарствено писмо накрая... и може би ще напиша първото си ревю в Стийм евър.

И нещо повече... сега вече паралаксът стана триъгълник. Време е да начертая онази схема най-сетне... скоро... скоро...

Sat Feb 22, 2020 11:04 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:04 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Вампириада" – всички страховити поверия, градски легенди и ужасяващи истории в едно.
Беше ми интересно докато четях. Поради краткостта си обаче (максимум 1 лист),, историите не успяха да породят страх у мен. Като едно-две въвеждащи изречения за мястото и времето на събитията и също толкова за "страшната част", която заобикаляха с изпипани фрази, като в история с едно заглавие, често са поместени още три-четири подобни случки от други места. Любими истории ми станаха за "Елизабет Батори и кървавите бани", "Вдовецът от Сейнт пол", "Чудовището Кюртен" - който странно защо асоциирах с разказ №3 от Есенното.Забелязах, че всички описани страшни създания са с червени очи. Появяваха се също и същества, които предупреждават хората в съня им за бъдеща злополука или разкриват престъпник. Приятно ми стана, че бяха включени, половината книга, истории от България. Неприятно ми беше обаче, че заварих идея от разказ на Рей Бредбъри - "Тълпата", която на всяко произшествие била една и съща независимо от времето, и решавала кой да живее и кой да умре. Кой пръв е написал историята - все пак тук е градска легенда между хората и Рей Бредбъри да си я е харесал и преиначил? Все пак останах с приятни чувства след прочита на книгата и част от тях са заради това, че ми хрумна идея за разказ.

Thu Mar 27, 2014 8:06 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Thu Mar 27, 2014 8:06 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Ами аз доста се чудих за типа на редакцията в някои случаи. Например:
Естествено и в демографска насока...
... разни други такива чудатости.
...давала особено скромно.
... ужасно много време...
Подчертаните думи могат да се пропуснат за краткост, и това би трябвало да е стилова редакция. Малко ме обърка, че е тези случаи се получава малко променен смисъл, което както разбрах, не е желателно при стилова редакция. Обаче промяната в смисъла не е голяма, тъй че вероятно редакцията си остава стилова?
Би ми било интересно да чуя повече мнения по този въпрос.

Още нещо ми направи впечатление - че е възможно да има повторение на една и съща дума, а може да има и повторение, изразено с различни думи.
Например:
"ще пребъде във вечността докато свят светува "
"без да си пречат едни на други "

А освен това май има и повторение на идея. Например в три поредни изречения, четем че (перифразирам):
1. Не се знае как хората се появили на Долната земя.
2. Възможно е, че по неясен начин стигнали до Долната земя от Горната.
3. Или пък някак си минали от Долната земя до Горната и обратно.
Всъщност тези три неясноти засягат различни действия и даже са изразени с различни думи. И все пак такова повторение на неясности май също може да стане досадно?

А вие какво мислите?

Sun Feb 23, 2020 10:30 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Sun Feb 23, 2020 10:30 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
За обявлението не знам, ама таралежчето държа да го има

https://vimeo.com/304810288
или
https://www.youtube.com/watch?v=Icx7hBWeULM

Thu Apr 10, 2014 12:13 am Re: Не-културни събития :) Thu Apr 10, 2014 12:13 am Re: Не-културни събития :)
12. април - събота, 12:30–17:30, Mall Sofia - Сладък благотворителен базар

инициативата на нашия езиков център да организира благотворителната изложба-базар "Традиции и кухня на англоговорящите държави", средствата от която даряваме на SOS Детски селища България.

Thu Apr 24, 2014 8:38 am Re: Не-културни събития :) Thu Apr 24, 2014 8:38 am Re: Не-културни събития :)
Теменужката оцеля след пресаждането и се поразлисти немалко, но няма признаци за нещо цветесто :P Може би е нужно повече време да се съвземе.


А надолу следва нещо, което може да се отдели и в нова тема като "Чуждестранни обмени", например, ако се събират занапред достатъчно такива:

Покана за участие в младежки проект "Who Rules the EU", 4-11 май, Яш, Румъния

Здравейте!

Сдружение "Професионален форум за образованието" търси 10 мотивирани и активни младежи между 18 и 30 години, които да участват в международния проект "Who Rules the EU - We Do, We Do!", който ще се проведе между 4 и 11 май 2014 г. в Muncel camp (Pascani city, близо до град Яш, Румъния).

Проектът се осъществява по програма "Младежта в действие" на Европейската комисия и 100% от разходите за храната и настаняване се поемат от организаторите, както и 70% от пътните разходи. Има такса за участие в размер на 15 евро.

Темата на проекта е ЕС, неговите институции и изборите за Европейски парламент 2014. По време на проекта младежите ще научат повече по тези теми, ще заснемат видео клипове по тях и ще участват в онлайн кампания в социалните мрежи. В програмата са включени различни уъркшопове, дискусии, презентации, игри, културни мероприятия.

В прикачените файлове можете да намерите повече информация за проекта и програмата.

Ако Вие или младежи около вас биха искали да се включат, моля пишете ни на този имейл или се обадете на 0879472500.

Благодарим предварително!

Поздрави,

--
сдружение "Професионален форум за образованието"
www.edufest.info
www.oforum.hit.bg
www.p-acad.hit.bg


+++

Прикачените документи от писмото:

https://drive.google.com/file/d/0By6LHUKf11tBSUtDZFRJV09hM0VYNHdvcFJxbkFVa1JaMTc4/edit?usp=sharing

https://drive.google.com/file/d/0By6LHUKf11tBUV9xVDZSdFRoTEJfSGxMeUZlUllDVmVNeEY4/edit?usp=sharing

Wed May 14, 2014 2:30 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Wed May 14, 2014 2:30 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Т'е ви още една Юна:



Благодарности – към Еви; и художничката.

Wed Jun 04, 2014 11:28 pm Re: Културни събития Wed Jun 04, 2014 11:28 pm Re: Културни събития
https://www.facebook.com/events/237600509768649/

WATER TOWER ART FEST
„А СЕГА НАКЪДЕ? УСТОЙЧИВИ АРТИСТИЧНИ ИНИЦИАТИВИ“
Дебат: Бъдещето на артистичните инициативи

23.06 - 25.06.2014, 10.00 – 16.00ч., Център за култура и дебат „Червената къща“
Адрес: ул. ”Любен Каравелов” 15 , София 1000

Участници:
Ева Мари Софи Гретве
Магистърска степен по Културно наследство: курсове, включващи Културното наследство при конфликти; Закон за културното наследство; Политики относно културното наследство.

Джон Ф., Финландия Ptarmigan
Хелзинки и Талин
Toom-Kooli 13 / Tallinn / 10130 / Estonia
Главен културен стратег - теми „Защо ви е грижа?” и „Опит за работа с алтернативно финансиране ”

„Защо ви е грижа?”
Ако сте тук, при Водна кула арт фест, то тогава очевидно ви е грижа. По един или друг начин ви е грижа за изкуството, културата или създаването; може би това сте избрали като начин на живот, кариера, хоби, или пък ви е страст. Но какво да правим, когато пламъкът започне да угасва? На фона на нарастващото икономическо напрежение и предвид факта, че от културата все повече се очаква да подхранва икономическото развитие пред стремежите за изследване на артистичното, компромисът трудно може да се избегне. Постоянната забързаност на съвременния живот (в комбинация със съкрушителните талази от медии, продукти и други стоки) може да изцеди последните сили на човек; апатията, скуката и цинизмът често се прокрадват на хоризонта. Това именно е така мразеният от всички Синдром на професионалното изчерпване – “burnout”.
Като художници, куратори, продуценти, или каквито и да е артисти е важно да предефинираме основни аспекти на "живеенето" ни, например нашите цели; начина ни на живот в политически план и спрямо подходите за консумеризма. Дали да критикуваме съвременния живот от позицията на вън стоящи или да копнеем за същите материални удобства, предоставени на избралите други кариери? Имаме ли нужда от някакво чувство за риск или за опасност, което да поддържа ентусиазма ни? Как бихме могли непрекъснато да преоткриваме себе си и нашите практики – естетически и икономически? Можем ли да се почувстваме комфортно в съвременното темпо на живот и да намерим начин то да работи за нашите собствени инициативи и структури отвъд апатията и цинизма?


Мери Коноли, Ирландия: Възможности – от идея до реализация. „Неща, които, ако имаше повече от един живот, би направил със сигурност, но за съжаление дните ти са преброени”
Мери Конлън е куратор, работещ в Ирландия. Изнасяла е лекции по литература в Университетския колеж в Дъблин и Университета в Севиля (Int. BA Hons, 1996-2001), и е учила Визуални изкуства в Института за изкуства, дизайн и технологии – Dún Laoghaire (BFA, 2002-2006). След като завършва бива назначена за управител на галерия Green on Red в Дъблин. През 2009-та година получава награда – трета стипендия Shinnors – за проучвания в областта на кураторството и двугодишна резиденция в градската галерия Limerick. През 2011 г., чрез инициативата Creative Limerick, тя основава културен ресурсен център – Ormston House, където е художествен директор. Тя е и куратор по номадския проект Six Memos, като се позовава на писмените разработки на Итало Калвино, което съставлява и основата на нейната практически ориентирана докторантура по Куратоски науки в школата на Limerick по изкуство и дизайн. Тя е член на италианската кураторска мрежа, както и на борда на директорите на Eva International, ирландското Биенале за визуални изкуства.


Каспарс Левитас, Латвия: Ръководител на центъра за изкуства „Totaldobže”;
Член на Управителния съвет на „Association of Creative Districts and Territories” („Асоциация на творческите области и територии”);
Активист от движението „FreeRiga2014”;
Какво печелим, когато разширяваме границите на различни нива: артистично – с физически средства на изява; ментално – възприятието на творбата; геогафски – артисти и мобилност и как трябва да бъде направено това разширение?


Петeр Цанев
Професор по психология на изкуството и история на художественото образование в Националната художествена академия в София. Доктор на наукиге по изкуствознание. Ръководител на катедра Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини в Националната художествена академия. Автор на книгите „Психологически подходи в изкуствознанието” (2009) и „Психология на изкуството” (2008).

Новите психологически платформи на изкуството през 21 век
The New Psychological Platforms of Art in the 21st Century

* Работен език – английски

Tue Apr 14, 2020 8:53 pm Re: Разгласа Tue Apr 14, 2020 8:53 pm Re: Разгласа
Отрезено във фейсбук страницата ми Радина Ангелова - разкази и романи

Всички електронни броеве на Алманах "Фантастика" от 2007 до 2018-та година са безплатни! В тях можете да откриете и разказите победители от миналогодишните издания на "Изгрева на следващото". Какъв по-добър начин да се подготвите за настоящия конкурс /до 30.06.2020/? Брой 2019-2020 с мое участие очаквам да излезе скоро. Приятно четене!
За да се сдобиете с е-книга пишете на имейла на Човешката библиотека: poslednorog -в- gmail.com.

Цъкнато на Want to Read на всеки брой на алманаха в Goodreads.

Ще си редактирам поста или ще направя нов и с анонси по форумите по-късно. Днес нямам сили да ги качвам. Брои ли се за разгласа?

Ради

Thu Aug 07, 2014 7:46 pm Полезни: да разберем видео игрите Thu Aug 07, 2014 7:46 pm Полезни: да разберем видео игрите
A good introduction to video games. Starts September 2014.

Understanding Video Games, a course on Coursera

Course Syllabus

Lesson 1: Introduction
In this short lesson, students will learn what to expect from the course, and will be introduced to our avatar creation module.

Lesson 2: Play and Games
Here, students will gain an appreciation for the differences between play and games. Game taxonomy and a definition of rules will be covered.

Lesson 3: Emergent and Progressive Gameplay
This lesson focuses on the difference between two major gameplay types, and how they impact our experience of video games.

Lesson 4: Game Mechanics
Students are introduced to the concepts of ludology, structuralism and the mechanics-dynamics-aesthetics approach to game analysis

Lesson 5: Story and Games
We explore the concept of games as stories, as well as the importance of narrative in video game presentation. Campbell's monomyth theory is thoroughly explained and applied to game stories.

Lesson 6: Interpreting Games
How can structuralist and post-structuralist analysis lead us to a better understanding of "how games mean?" This lesson will introduce students to a number of theoretical frameworks for analyzing games.

Lesson 7: Gaming Culture
Here students will be introduced to the concept of semiotics and how language is used in inclusionary and exclusionary game community practices. Indie game producers and modding groups are also discussed during this lesson.

Lesson 8: Violence and Games
Discussions around violence and games seem to go hand-in-hand. Why is this? What purposes are served by violence and its portrayal in video games? These are some of the questions engaged by this lesson.

Lesson 9: Sex and Games
In this lesson, the subjects of sexuality, gender and the portrayal of sex are discussed. In addition, there is a module on women in the game industry.

Lesson 10: Race and Games
The subjects of race and racial stereotypes are explored in this lesson. The student will discover that race and racial conflict drive gameplay and narrative in numerous game genres, yet is a subject seldom broached in scholarly discussions.

Lesson 11: Serious Games
Games can be used for teaching and training, and this genre is called serious games. Here, students will learn about industry's co-opting of game theory and practice as they endeavour to engage their workforce. Methods of player retention are explored in this lesson.

Recommended Background
No background is required; all are welcome.

Suggested Readings
Each lesson is accompanied with a recommended reading.

Mon Sep 29, 2014 3:59 am Re: За Филмите и Хората... Mon Sep 29, 2014 3:59 am Re: За Филмите и Хората...
Вчера Ghajini се изстреля със страшна сила към върха на любимците ми. Ще цитирам избрани моменти от полета му ;):

Тъкмо го гледам.

Операторската работа КЪРТИ! :)))

* * *

А сцената, в която си съблича тениската пред огледалото... ХАХАХА!

Отдавна не съм се забавлявал така. :)))

* * *

ХОХОХОХО... не предполагах, че ще успеят да вкарат музика и в ТАКЪВ
филм... обаче КАКВА музика... :)))

* * *

„Първо трябва да вярваш на майка си. После на това, на което вярват
всички... Сапун „Хамам"!"

ХАААААХАААХАХХААА!!!

На финала бруталията беше непоучителна – но закономерна. И напомнянето в самия край... Ех, къде са ми сега „Въображаемите“, за да ви отпратя към едно, което носи същото?

Гледайте. Освен като сте твърде крехки.

Баси... не съм предполагал, че ще се разплача на края на индийски филм. Явно съм си имал събрани...

Thu May 14, 2020 5:04 pm Re: Последният еднорог Thu May 14, 2020 5:04 pm Re: Последният еднорог
My reviewlet of The Last Unicorn (Renae De Liz and Ray Dillon's graphic novel):

Breathtaking.

No words to waste. Just gaze and gaze and gaze ... until the magic wells up inside you too, and springs forth ....

P.S. Oh ... and more beautiful than the movie. I loved the movie (to the point of deciding to translate the book into Bulgarian, and later having a host of wonders happen to my life), but this soars to another level.

Thu Nov 06, 2014 5:39 pm Re: Културни събития Thu Nov 06, 2014 5:39 pm Re: Културни събития
За Павел Вежинов:
Тук една програма, малко зле написана:
http://www.libsofia.bg/page/posts/progr ... ov-174.php
Май отделно по телевизията - http://bnt.bg/about-bnt/presinformatsiy ... -bnt-sviat

Sat Aug 24, 2019 5:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Aug 24, 2019 5:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My review of Escape from Baghdad! :

What. Did I. Just. Read.

Try and figure it out from my notes. Then come back and tell me. Please?

~ The following exchange offers a good glimpse of the book (and a running gag):

“SFU intelligence indicates that the JAM are desperate to get their hands on Hamid. They think he carries valuable information,” Fowler tapped his nose. “(...) Valuable information, Hoffman. This man Hamid was with all the high ups of the old regime. This could be it, Hoffman. This could be our golden goose.”
“The big fish, sir.”
“Hoffman, what do you think this Hamid knows?”
“Er, weapons of mass destruction?”
“Precisely, Hoffman,” Fowler scowled. “Col. Bradley believes they exist, the president believes they exist, and God himself believes they exist.”
“Semper fidelis!”
“Hoffman, get a squad together and get your ass out there,” Fowler said. “You find us these two and some WMDs, and I’ll personally make sure there’s a Nobel Peace Prize in it for you.”

~ If you still harbor any doubts about the tone, check the glossary:

TAREQ AZIZ: Saddam-era former deputy prime minister of Iraq, now serving prison term. One of the chief deputies of Saddam. Interestingly, he is a Christian. His employer apparently believed in equal opportunity.

US DECK OF CARDS: Shortly after the US invasion of Iraq, the Americans brought out a deck of cards each featuring a high value target. Those narrowly missing the deck were deeply offended.

~ But none of the above can prepare you for the tender moments:

Dagr meanwhile was standing, entranced, by the door, tracing the lines on the blue, remembering, long ago, another blue door, with handprints smudged three feet from the floor, where his daughter used to push, breathless, wobbling into their apartment, as he chased her, growling hideously, sometimes a bear, sometimes a giant dog. The door was always open because they knew all the other tenants, were like a family, really, the old couple below, adopted grandparents who would babysit at a moment’s notice, every day even, and the landlord on the ground floor, a kind-faced engineer drifting into unwilling bachelorhood, who used to make small brass toys by hand, hiding them all over the building so that her holidays were an ongoing, elaborate treasure hunt.

Or, for that matter, the cruel moments. This novel has been compared to Catch 22 , but I believe it's more intimate, more emotional, when it wants to be.

~ And then we're back to wacky:

“No, sir,” Tommy said. “He’s hurting bad, sir. No joke. Last night I woke up to take a piss. Found him chewing on my leg, sir.”
“Gnawing on your leg?” Hoffman puffed on his cigar, incredulous. “Is that some kind of gay slang? Are you gay, Tommy?”
“No way, Hoff,” Tommy said. “I like women. You remember that titty bar we went to, and I pulled down that stripper in the black nun’s outfit?”
“Ahem,” Hoffman said. “That was not a titty bar, Tommy. Not by a long shot. How do I know? No titty bars in all of Baghdad. Fact. And that was no nun’s habit either. That was a hijab. And finally, Tommy, that was not a stripper. Not by a long shot, no.”

~ More quintessence:

“Come inside, my friends,” Behruse ushered them into a surprisingly elegant living room. “Tea? Hoffman, your friend looks a little bit ill.”
“No thanks,” Hoffman said. “He’s the reason why I’m here. Well, partially.”
“So?”
“He’s having trouble sleeping,” Hoffman said. “Nightmares, the shakes, sleepwalking, strange visions…”
“Bombed-in-the-street-syndrome?” Behruse asked.
“Yeah,” Hoffman said. “His whole squad got paid.”
“What the hell am I supposed to do?”
“You can counsel him, Behruse,” Hoffman said. “You know exactly what it feels like. How many people you lost over here?”
“Pfft,” Behruse said. “Thirteen direct bloodline. Twenty-five slanted bloodline. IEDs, hand grenades, land mines, falling buildings, tank shells, mortar shells, air strikes, crossfire, sniper fire, friendly fire, electric fire; and my uncle—he died when Saddam’s statue fell on him. First casualty of the civil war. Fact.”
“That’s a lotta people Behruse,” Ancelloti said. “Could be, we did some of that shit to you.”
“So what?” Behruse said. “It’s a war. We kill you. You kill us. Who cares? The important thing is to have a sense of humor about it. When we were bombing the Kurds, do you think they were crying like babies?”

~ If anyone--Druze or not--missed the "sense of humor" part above, here it comes again, in show-don't-tell form:

“Heard of something called the Druze watch?”
“What?” Behruse flicked his eyes around.
“Just learned about the Druze. Easy name to remember. It’s so close to booze. They’re like a super secret bunch of heretics. Kinda like Mormons, I think. Arab Mormons. Except they’re like a thousand years old, and they don’t let anyone join their secret society. They probably know a lot of secret shit, like where the weapons of mass destruction are hiding.”
“What?” Behruse asked.
“I googled them. All true.”

~ Even if we aren't spared the infodumps, the infodumps aren't spared the tongue-in-cheek:

“It is certainly one of the dividing lines of Islam,” Avicenna said. “Among our philosophers, the esoteric core is almost universally accepted. The Sunni orthodoxy maintain that the inner meaning is truly fathomable only by the divine will. It is out of reach of mankind, in other words, and we must be content with following the literal will of God.”
“Makes sense to me,” Hoffman said. “Most people don’t bother with all this shit. Just give us clear easy rules to follow.”
“Other sects have different approaches, the gist of it being certain men can access the deeper meanings found in the religion, either through intellectual power or inspiration or through direct divine revelation,” Avicenna said. “I’m not boring you, am I?”
Hoffman, whose eyes had indeed begun to glaze over, now attempted to prop himself upright. “No, no, it’s all fascinating,” he protested. “The fact book doesn’t have any of this shit in it.”

~ And if anyone--I mean anyone --has missed the gist:

“I’m feeling ill now ,” Hoffman moaned. “This isn’t fair. What kind of person poisons an innocent stranger?”
“Really?” Sabeen said. “What kind of person makes up ridiculous lies about a random country, invades it, destroys all its civil institutions, brands all its citizens as terrorists, causes a civil war, and then pretends everything is alright?”

~ Hehehe ... this book somehow reminds me of Shibumi :

“Computers. We need really big computers!” (...)
“Yes, yes, like the one that played chess with Kasparov,” Kinza gave a shout of laughter that startled everyone. “You’ve got some kind of fetish for that thing.”
“Well, it’s a lot of computing power to waste on something useless like chess,” Dagr said, exasperated. “I mean here we’ve got hundreds of itinerant mathematicians begging for processing space, and the imperialistic white devils are just mocking us by using mainframes to beat third-rate chess players.”
“Third rate?”
“Well, he didn’t beat the computer, did he?”
“He’s the best player who ever lived,” Kinza said. “According to FIDE.”
“Incorrect. He’s the best professional player who ever lived,” Dagr said. “Chess is just a bunch of permutations of a single scenario. It only looks like a game. In reality, it’s just a math puzzle. It’s even easier than a completely random puzzle because the same few situations keep repeating themselves. Logically, any first-rate mathematician would be unbeatable in chess. Of course, they’d never play it in the first place because they’d have better things to do.”

~ The more Avicenna talks, the less wise he seems. It's a general problem of long-lived characters; they work best only when shrouded in taciturnity.

On the contrary, Kinza is turning into an archetype:

“He’s a berserker, see?” Dagr said. “With Kinza, life is the enemy, really. He wants the world to be still, and when it doesn’t comply, he’s willing to force it. (...)”

~ In case anyone missed the " black comedy" sign at the front:

He found himself in someone’s living room, half the wall and window ripped away by gunfire. There was a television that flickered with static. He sat down in an old chintz armchair and tried to catch his breath.
Several minutes later, Kinza staggered in through the same hole, face slick with blood.
“What the hell are you doing?” he asked.
“Resting,” Dagr said. “You?”
“Cleaning up a bit,” Kinza said. He gestured slightly with his knife. “Mukhabarat guys. Never liked them. Couple of beards too.”
“Salemi’s or random people?”
“Does it really matter at this point?”

~ The last chapter is ... indescribable. Probably unimaginable, too.

It's an example of what books can do that movies can't.

И препоръка към Янчо Чолаков:

Натъкнах се на това непосредствено след новата ти повест – и през цялото време се кикотех (през зъби) на паралелите. Единствената разлика е, че в „Прояснение“ войната се води в болниците ни, а тук – в Багдад.

(За Янчовото „Прояснение“ ще сглобя отзив утре-вдругиден.)

Sun Nov 09, 2014 11:48 pm Re: Културни събития Sun Nov 09, 2014 11:48 pm Re: Културни събития
От предстоящата Киномания, една препоръка за филм, който се надявам да си струва.

Чуй
Реж. Диана Иванова
България, 2014, 76 мин., документален

Къде е истината, когато всичко е пропаганда?
Чуй дава неочаквани отговори на този стар, но винаги актуален въпрос.
Филмът представя забравената история на радио „Свободна Европа“ - създаденото от САЩ в Западна Германия и смятано за един от най-опасните врагове на комунистическа България. Защо радио „Свободна Европа“ е толкова опасно и какво го превръща в легенда за няколко поколения българи? Чуй е филм, в който за първи път звучат една до друга различни истини за радио Свободна Европа – на слушатели, журналисти, служители на Държавна сигурност, агенти, американски директори. Филм, който заедно с тези истини показва непознати досега архиви – на официалната българска и американска пропаганда и на Държавна сигурност. Резултатът? Една нова и непозната България преди падането на комунизма, която чуваме и виждаме за първи път.

Цени на билетите: 8/6 лв.

Кога?
петък, 14 ноември 2014, 19:00, Люмиер
понеделник, 17 ноември 2014, 19:00, Дом на киното
сряда, 26 ноември 2014, 20:00, Френски институт - зала Славейков

Wed Jun 10, 2020 6:37 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Jun 10, 2020 6:37 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Вчера за пореден път възникна въпросът кой първи в българската фантастика (и литература изобщо) се занимава с екологични проблеми. И ето на какво се натъквам днес в това интервю с Любомир Николов – Нарви :

Романът „Съдът на поколенията“ (1978), писан в съавторство с Георги Георгиев, представя един свят, който е „наранен“ от човешката алчност и агресия спрямо природата. Това произведение е от първите у нас, обърнало внимание на екологичните проблеми, предизвикани от мащабни проекти, чиято задача е да „подобрят“ условията за живот, но на много висока цена – геноцид. Как се появи идеята за романа?

Идеята беше на Георги Георгиев. Той беше приятел на брат ми Дечко и така получих предложението да пишем заедно. Като поет, Георги си представяше сюжета по-различно, например искаше да се опише как осакатените деца искат възмездие за отнетото им бъдеще. Аз леко приземих нещата (доколкото може да се каже така във фантастиката). Така или иначе писахме по ред, като си прехвърляхме ръкописа, докато стигнахме до края.

„Зъбатите демони“ е писан през 1979-а... така че засега „Съдът на поколенията“ води в надпреварата.

Thu Nov 20, 2014 9:25 pm Re: Не-културни събития Thu Nov 20, 2014 9:25 pm Re: Не-културни събития
Почти нямаше човек/организация/инициатива, за които да не гласувам. А прегледах всички - постарах се, след като си дадох сметка, какво е събрано в този списък с номинирани. Напоследък не бях отделял толкова внимание на подобно нещо, затова ще споделя неща, които си отделих в подпрозорци - надявам се да ви вдъхновят:

В кадър – 7 юли 2014: “Под запрещение”

До месеци махат бетона от Яйлата

Ние не сме изключение

Питай ги.ком - улеснен достъп до информация чрез контакт с държавните институции

Обещство.бг - Независими създатели на електронни инструменти за бърза и удобна връзка държава <-> гражданин

Праватами.бг - преди време попаднах на приложение за Android със същото име и сега го свързах и с родителите му :)

Насилието след раждането преразказано - това може да ви дойде силно, ако сте в по-чувствителен период/момент; на мен ми дойде леко в повече



Всичко горе е от препратки от страниците на номинирание за Човек на годината . Нарочно не съм слагал препратка към съответната номинация - има защо да ги изчете човек.

Прегръщам ви.

Wed Jul 08, 2020 2:54 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Jul 08, 2020 2:54 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Преди време с Кал си бяхме говорили доколко обилната (и привидно напразна) жестокост в една книга би ни затормозила като читатели/преводачи.

В Orb Scepter Throne Есълмонт избива бая народ, знаен и незнаен, включително разни второстепенни герои (сагите от тоя тип изобщо имат ли истински главни герои?)... и накрая взех да се питам, това пречи ли ми? От една страна, често не съм прекарала достатъчно време с тоя герой, за да ми пука (или въпреки прекараното време не ми е станал достатъчно близък), но от друга - това оправдание ли е за автора да го пречука по особено жесток начин?

Всъщност, май основният въпрос тук се очертава следният: дори логиката на сюжета да налага смъртта на даден персонаж, трябва ли читателят да става пряк свидетел, и всеки път, с всеки герой, да преживява предсмъртната му агония в детайли? Не че детайлите са толкова много... но когато в рамките на две страници се случи с двама герои (които вероятно биха ми били и по-близки, ако бях чела томовете на Ериксън, в които взимат участие) - не е ли неизбежно читателят да бъде отблъснат/отвратен/дори осакатен (кой каза алитерация? :D)?

Не че и Роулинг не изби един куп любими герои в епохалната си финална битка. Но това беше накрая, и някак се преглъщаше, понеже не бяхме принудени да четем за света след/без героя. А тук... тук авторът те запознава с тоя/оня, само за да го извади от играта след няколко страници/глави/книги, и то по особено жесток начин, както вече казах. Кому е нужно?!

Толкоз по темата. Категорично се затвърждава усещането ми, че епичното фентъзи, в тия мащаби, при които всеки герой е просто пионка, а the big picture никога не става напълно ясна, не са за мен. Хем ми се завива свят от непрекъснатото прескачане между видимо несвързани сцени и сюжетни нишки, хем постоянните борби за надмощие генерират повече трупове, отколкото бих могла да понеса. Амин.

Sun Dec 14, 2014 3:40 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Dec 14, 2014 3:40 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
‘Her courage has failed her,’ murmured Shelemasa.
Hanavat sighed. ‘Perhaps tomorrow, then.’
‘I don’t know what she thinks she can say,’ the younger woman said. ‘To make this right. Cast him out is what she should do.’
Hanavat glanced across at Shelemasa. ‘So that is what everyone is saying, is it? That hard tone, those hard words. The most plentiful coin, spent so freely, is also the most worthless one.’
Shelemasa frowned. ‘What do you mean?’
‘When you are judgemental, all the paint in the world cannot hide the ugliness of your face. The viciousness inside pushes through and twists every feature.’
‘I – I am sorry, Hanavat. I was thinking of you—’
‘And you would take what you imagine to be my feelings and speak them back to me. You proclaim yourself the warrior at my side, the line standing firm, to give comfort to me – I understand all that, Shelemasa. Yet what I hear from you – what I see in the eyes of the others – has nothing to do with me. Have I asked for pity? Have I asked for allies in this hidden war? Is there even any war at all? You presume much.’
‘She will not speak to you—’
‘And how brave would you be in her stead? Her father-in-law has seduced her, taken her to his bed. Or she him, either way makes no difference. Do you think I do not know my own husband? He is difficult to resist in the best of times, and now in his pain and his need…well, not a woman or man here could defeat his will. But you see, you are all safe. From him. Freeing you to cast judgement upon the one woman now in his snare. Not upon my husband, however – for what might that say about me? Do not speak to me of sides in this. There are none. There are but people. People of all sorts, each doing what they can to get by.’
‘And if what they do hurts others? Hanavat, will you martyr yourself? Will you weep for Jastara, too, who hides every day in his arms?’
‘Ah, see how I have stung you? You in your cruel judgement. My husband in his need. Jastara in her weakness. They are one and all acts of selfishness. Acts of pushing away .’
‘How can you say that? I despise what they’ve done to you!’
‘And it tastes sweet, yes? Listen to me. I too am a widow, now. And a mother who has lost her children. Have I need for an embrace? A stolen moment of love? Should I feel hatred for Gall and Jastara, for finding what I cannot?’
Shelemasa’s expression was appalled. Tears streaked down through the white paint on her face. ‘Is it not your husband you should look to for that?’
‘While he still faces away from me, I cannot.’
‘Then he’s the coward!’
‘To look into my eyes,’ Hanavat said, ‘is to see all that we once shared, and have now lost. It is too much to bear, and not just for my husband. Yes,’ she added, ‘I carry his last child, and if that child is not his, well, that is for me to know, in my heart, but never to be spoken. For now, I have that much – I have what I need to hold on, Shelemasa. And now, so does Gall.’
The younger woman shook her head. ‘Then you stand alone, Mother. He has taken his son’s widow. That is unforgivable.’
‘Better, Shelemasa. Much better. You see, Jastara does not deserve your hate. Not those looks, those whispers behind her back. No, instead, to be true sisters to her, you must go to her. Comfort her. And when you have done that – when all of you have done that – then I shall go to her, and take her into my arms.’

В превод на Валерий Русинов :
— Куражът я е оставил — промърмори Шелемаса.
Ханават въздъхна.
— Може би утре.
— Не знам какво мисли, че може да каже — отвърна по-младата жена. — За да го поправи това. Да го изгони, това трябва да направи.
Ханават я погледна.
— Значи това говорят всички, нали? Твърдият тон, твърдите думи. Най-често сечените монети, които харчим толкова щедро, са и най-малоценните.
Шелемаса се намръщи.
— Какво имаш предвид?
— Когато започнеш да съдиш, всичката боя на света не може да скрие грозотата на лицето ти. Злобата избива и изкривява всяка черта.
— Аз… съжалявам, Ханават. Мислех за теб…
— И си готова да вземеш онова, което си въобразяваш, че са чувствата ми, и да ми говориш за тях. Обявяваш се за воин на моята страна, в редицата, която стои твърдо, за да ми даде утеха — разбирам всичко това, Шелемаса. И все пак това, което чувам от теб — което виждам в очите на другите, — няма нищо общо с мен. Молила ли съм за съжаление? Молила ли съм за съюзници в тази скрита война? Има ли изобщо някаква война? Много си въобразяваш.
— Тя няма да говори с теб…
— А колко храбра щеше да си ти на мое място? Свекърът й я е съблазнил, взел я е в леглото си. Или тя него, едното или другото, без значение. Мислиш ли, че не познавам собствения си мъж? Трудно е да му се възпротивиш и в най-добри времена, а сега, когато е наранен и в нужда… никой тук, жена или мъж, не би могъл да устои на волята му. Но виждаш ли, всички вие сте в безопасност. От него. Свободни сте да хвърляте присъдата си върху единствената жена, която е в примката му. Не върху моя съпруг обаче — защото какво би могло да каже това за мен? Не ми говори за страни в това. Няма страни. Има просто хора. Всякакви хора и всеки прави каквото може, за да се измъкне.
— А ако това, което правят, наранява другите? Ханават, мъченица ли искаш да станеш? И за Джастара ли ще плачеш, която всеки ден се крие в прегръдките му?
— А, виждаш ли как те ужилих? Теб и жестоката ти присъда. Съпругът ми е в нужда. Джастара е неговата слабост. Всички тези неща са актове на егоизъм. Актове на избутване .
— Как можеш да кажеш това? Презирам това, което ти причиниха!
— И вкусът е сладък, нали? Чуй ме. Аз също съм вдовица вече. И майка, която е загубила децата си. Имам ли нужда от прегръдка? Откраднат миг любов? Трябва ли да изпитвам омраза към Гал и Джастара, че са намерили това, което аз не мога?
Шелемаса беше втрещена. Сълзи се стичаха по бялата боя на лицето й.
— Не е ли твоят съпруг, при когото трябва да търсиш това?
— Докато все още извръща лицето си от мен, не мога.
— Тогава той е страхливецът!
— Да погледне в очите ми означава да види всичко, което някога споделяхме и сега сме изгубили. Твърде непоносимо е, и не само за съпруга ми. Да, нося неговото дете, а ако не е негово, това само аз трябва да знам, в сърцето си, но никога да не го изричам. Засега имам това — имам каквото ми трябва, за да продължавам да се държа. А сега го има и Гал.
По-младата жена поклати глава.
— Значи си сама, майко. Той е взел вдовицата на сина ти. Това е непростимо.
— Не е, Шелемаса. Не е добре. Виждаш ли, Джастара не заслужава омразата ви. Не и тези погледи, тези шепоти зад гърба й. Не, вместо това, за да сте истински нейни сестри, трябва да идете при нея. Да я утешите. И когато направите това — когато всички го направите, — тогава и аз ще ида при нея, и ще я взема в прегръдката си.

Mon Oct 12, 2020 11:53 am Re: Аз, грешният Иван Mon Oct 12, 2020 11:53 am Re: Аз, грешният Иван
И медиен анонс:

Драги приятели и колеги:

Ще сме ви благодарни, ако разгласите вестта за новото издание на Човешката библиотека и неговата предстояща премиера.

Като илюстрация може да ползвате корицата на романа:
https://choveshkata.net/blog/?page_id=7370

Тя е дело на Людмил Веселинов.

Размислящи дни,
От екипа на Човешката библиотека: Калин Ненов

~

Двадесет години след първото си издание, романът „Аз, грешният Иван“ от Николай Светлев излиза в нов, допълнен вариант, като тридесет и четвърта книга в поредица „Човешката библиотека“:

https://choveshkata.net/blog/?p=8560

„Аз, грешният Иван“ предлага алтернативен поглед към светеца Иван Рилски и поставя редица съвременни въпроси: за въздействието на властта върху живота ни, за цената на самоусъвършенстването, за двоякия, сложен характер на вярата по българските земи. „В съдбовните перипетии по пътя към недостижимостта се убеждаваме, че не отшелничеството води до светостта, а добротата трябва да се търси в самия живот“ – отбелязва редакторът Любен Дилов в отзива си за романа. Първото издание на „Аз, грешният Иван“ е отличено с наградата на публиката за най-добра фантастична книга на 2000-та година.

Още от невръстно сополиво хлапе усещах обаче, че не съм като останалите и не мога да спасявам като тях само тялото си. Те също го усещаха и като ме виждаха такъв замаян и отнесен, страняха от мен и ми се подиграваха. А понякога ме замеряха с камъни, дюдюкаха и крещяха обиди подире ми.
И на мен ми ставаше много тежко, но душата ми устояваше и устискваше по български, и не ми даваше да заплача. Дори когато вечер мама ме утешаваше скришом от татко и ми шепнеше да се уповавам на Бога, който всекиму ще въздаде заслуженото.
А какво можеше така да настървява връстниците ми срещу мен, като аз само исках да знам защо? Защо расте тревата, защо водата тече отгоре надолу, а пък се вдига после в облаците, защо се раждат хората и защо умират?
Но в Скрино имаше само двама човека, с които можех да говоря по тези въпроси. За жалост, те пък не се понасяха помежду си.
Единият бе селският поп Драган, който пиеше вино като триглав змей, но понеже пасях и неговия добитък, ме изучи криво-ляво да сричам и пиша на новата ни азбука. И макар да бях невръстен, ставаше ми страшно понякога, като проумявах каква велика сила е скрита в писанията Божии.
Същите страшни тръпки ме побиваха, когато се срещах и с другия – едноокия езически колобър дядо Темар, който живееше вдън джендемите страховити, в една ужасяваща пещера. За него говореха, че може да се превръща във вълк, да лети като сокол и да пълзи като змия. Но пред мен никога не бе правил нищо такова, само ме гледаше с огненото си око и когато отговаряше на въпросите ми, не мърдаше устни, а аз всичко чувах. Един ден не се сдържах и го запитах:
– Кажи ми, дядо Темаре, защо ти не си като другите хора, а имаш само едно око по средата на челото?!
– Ех, мъниче Оване, нима и ти си като другите хора, дето гледат, а не виждат?! Та аз имам седемдесет и седем очи! – отвърна той и аз чудодейно се озовах в яките му ръчища на една педя от чудовищното му лице.
– Гледай, гледай сега в окото ми и какво виждаш?
Виждах лудите дълбини на света как бляскаха в седемдесет и седем рубинови зеници, събрани в една. Неземна сила струеше от тях и напираше да ме помете в ада на езичеството.
– Не зови напразно Неговото име, защото и аз съм Негово творение, както си и ти, мъниче, защото Бог е един! – И това го каза не благочестив християнски свещеник, а изродът човешки Темар, отритнатият от света колобър на Тангра.
После той ме пусна от ръцете си, също без да усетя, а от пещерата тозчас изпълзя огромният смок Варен, следван от черния вълк Куртю, който беше едър колкото магаре.
Знаех какво трябва да направя, защото го бях сторвал десетки пъти. Яхнах могъщия врат на Куртю, Варен се уви около тялото му и с три скока само се озовахме в долчината, дето пладнуваше кравето стадо на половината Скрино.
И от висините като камък падна соколът Догу, който вардеше кравите, докато аз говорех с Темар.
След това смокът Варен изсука всичкото мляко от виметата на дванадесетте крави на попа Драган – изду се като беломорски мях. През това време Куртю виеше първобитната си вълча песен, а Догу му пригласяше с пронизителните писъци на предвкусваната радост.
Защото те не бяха обикновени животни, както не бе обикновен и господарят им. Те всичките се хранеха само с мляко и през зимата гладуваха по четири месеца, без да умрат.
Когато смокът Варен допълзеше горе до пещерата, увиваше се гальовно около Темар и първом нему вливаше с раздвоения си език тънка бяла струйка в ощърбавялата уста, а после го правеше и с останалите.
Тази своя храна споделяха по братски, като най-малко оставаше за сокола Догу, който бе най-дребен.
И винаги пиеха млякото на попа Драган, а другите крави не закачаха и за мен това бе магия някаква. Как така Христос Вседържителя не види, че неговото мляко отива в гърлата на гнусните твари и еретика неверен.
Привечер, когато връщах стадото към село, кой знае как виметата на поп Драгановите крави бяха по-напращели от тези на другите добичета. И аз пак се чудех на тая нова магия – как старият ни български бог Тангра дава, ей така, своето мляко на челядта на Христовия служител?!

„Аз, грешният Иван“ излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Премиерата на романа ще се проведе на 19.10.2020 г. от 18 ч . в галерията-книжарница на агенция „София Прес“ на ул. „Славянска“ 29 в София . Авторът Николай Светлев ще разкаже за по-малко известни страни от живота на Иван Рилски, а читателите ще имат възможността да си купят романа с отстъпка и автограф. Входът е свободен, но местата са ограничени. Организаторите молят гостите да носят предпазни маски.

За повече:
https://choveshkata.net/blog/?p=8560

(Да, пратил съм го с линк към грешната корица. :( Специално благодаря на медиите, които са я сменили.)

Разпращайте и слагайте линкове тук, ако ви отразят някъде.

Отражения:
- knijnikrile.wordpress.com
- radiovox.bg
- diaskop-comics.com
- kulturni-novini.info
- az-jenata.bg
- scifi.bg

Wed Feb 11, 2015 3:17 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Wed Feb 11, 2015 3:17 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
I know a wise little girl who cannot walk. She is confined to a wheelchair, and she may spend the rest of her life there, since her doctors hold out almost no hope of ever making her paralyzed legs better.

When I first met this little girl, she flashed me a smile that burned me with its blazing happiness. How open she was! She wasn't hiding out from self-pity or asking for approval or protecting herself from a sense of shame. She felt completely innocent about not being able to walk, like a puppy that has no idea if it is a mongrel or a champion of the breed.

She made no judgments about herself. That was her wisdom.

I have seen the same wise look in other children, "poor" children as society sees them, because they lack food, money, secure homes, or healthy bodies. By the time they reach a certain age, many of these children grasp just how bad their situation is. The way that adults look at their lives robs them of that first innocence that is so precious and rare. They begin to believe that they should feel bad about themselves; that this is "right."

But this wise little girl, being only four, floated above pity and shame like a carefree sparrow. She took my heart in her hands and made it as weightless as a cotton puff, so that it was impossible for me to even begin to think, "What a terrible thing." All I saw was light and love. In their innocence, very young children know themselves to be light and love. If we will allow them, they can teach us to see ourselves the same way.

Thu Feb 26, 2015 2:14 am Re: Културни събития Thu Feb 26, 2015 2:14 am Re: Културни събития
От 27 февруари до 5 март ще продължат премиерните прожекции на "ЧУЙ" - в G8 и Евросинема. Ето програмата по дни:


Културен център G8
27.02, петък - 18.00
28.02, събота - 20.15
01.03, неделя - 18.15
02.03, понеделник - 15.15
03.03, вторник - 14.30
05.03, четвъртък - 12.00


ЕВРОСИНЕМА
27.02, петък - 20.30
28.02, събота - 17.15
01.03, неделя - 13.45
04.03, сряда - 11.45
05.03, четвъртък - 21.00

Цена на билетите: 7 / 5 лв
....................................

"Филмът “Чуй” на Диана Иванова трябва не просто да бъде видян; филмът трябва да бъде чут.
...
Хора, които слушат радио “Свободна Европа” и хора, които подслушват тези, които слушат; колеги, които предават в ефира на “Свободна Европа” и колеги, които ги предават; хора, които търсят журналистите от “Свободна Европа” и хора, които ги осъждат.
...
Филмът на Диана е снишен пред човека и извисен над времето."

Еми Барух, журналист
.......................................

След като беше отличен с награда за режисьорски дебют на Диана Иванова на фестивала "Златен Ритон" през декември 2014 година - "за вълнуващия разказ как свободата на словото и истината могат да пробият най-мрачната система", документалният филм ЧУЙ с ПРЕМИЕРНИ прожекции в кино G8 и Евросинема от 27 февруари до 6 март.

Информация за отделните прожекции ще намерите в програмата на двете кина, както и тук, и на сайта на филма https://www.facebook.com/pages/Чуй-Listen/585109204948110
...................................................
Сценарист и режисьор: Диана Иванова
Камера и монтаж: Светла Нейкова
Музика: Петър Дундаков
Звук на терен: Иван Андреев
Продуцент: Албена Ковачева, Актинк

С участието на: Лидия Стефанова, Ваня Жекова, Нери Терзиева, Владимир Костов, Любен Мутафов, Ричард Къмингс, Атанас Кременлиев, Бойчо Асенов, Петър Манолов

Mon May 17, 2021 2:37 pm Re: Културни събития Mon May 17, 2021 2:37 pm Re: Културни събития
Бойко е записал концерта на Васко # - https://www.youtube.com/watch?v=o-ZYHeAoHl8.
___________
Заповядайте на идното интерактивно представление "За птиците и хората" на "Ловци на истории" / Storycatchers. 18 май, вторник, 16 ч., Национален студентски дом. Входът е свободен. Залата е наляво след влизане в сградата, в дъното вдясно.

Запазват се места предварително – storycatchers.pt въ gmail
Представлението е по реални истории и се провежда в една защитена атмосфера на споделяне на наболели теми и емоции.
Наш сценарий е публиката. Техните разкази са спонтанно изиграни и озвучени от актьорите и музикантите на сцената. „To play it back”, или да „върнеш обратно историята изиграна“, като дадеш на разказвача нова перспектива, нов поглед върху неговите търсения.

Хората от екипа са много симпатични и своеобразни и не са малко: петима + водещ + двама музиканти.
____________
22 май, 11:30 в Музикалната академия - органова продукция с Емил; безплатно

26 май, 19:30, City Mark Art Center - Рашко Младенов и Константин Цеков - музикален спектакъл "Ла"
https://www.cmart.info/music
https://www.youtube.com/watch?v=r4b5XJdyZW4
Едва ли има изкуство с такова разнообразие в жанра, каквото е музиката. Всичко, което излиза от човешкия глас и стотиците музикални инструменти, като организирани тонове, е музика. Десетки са и предпочитанията на тези, които я слушат. Класическа, оперна, фолклор, популярна, джаз и още и още. А какво би станало, ако ги смесим? От Бах до Гершуин, от Моцарт до ФСБ. А ако ги смесим и с малко театър! Хм! Вие кажете. На нас ни беше много забавно, докато подготвяхме този спектакъл, и сега търсим с кого да споделим това удоволствие.
Рашко и Косьо

„ЛА” е театрална игра, в която двамата изпълнители демострират музикалните си умения. Текстът е написан от актьора Рашко Младенов, а всички музикални движения са на Константин Цеков (ФСБ).
На пети ред в средата съм. Ще я има и любимата ми Рапсодия 2 на Лист!!! :lol: :lol: :lol:

Fri Mar 20, 2015 9:20 pm Re: Културни събития Fri Mar 20, 2015 9:20 pm Re: Културни събития
Привет!

Казвам се Йордан Желязков и бих искал да споделя с вас този свой проект:
https://www.indiegogo.com/projects/when-they-shine-brightest-a-fantasy-novel
(видеото има и бг субтитри, а под английският текст има такъв и на български)

Това е кампания за групово финансиране на първата ми книга "В Ярката им Светлина" в IndieGoGo. За първите си 72 часа кампанията достигна 41% от крайната цел! Книгата е фентъзи роман и наскоро бе обявена за един от финалистите в конкурс за фентъзи роман на MBG Books:
https://www.indiegogo.com/projects/when-they-shine-brightest-a-fantasy-novel

Докато тече търсенето на издател в България обаче, реших да преведа книгата и на английски език и да я самоиздам онлайн. В момента преводът е в ръцете на професионален преводач и е преполовен. Именно за това е и тази кампания за групово финансиране в IndieGoGo - за да мога да доплатя превода, както и последвалите редакции.

Ако ви хареса идеята, както на книгата, така и на кампанията - български фентъзи автор, успешно самоиздаден в чужбина - много ще се радвам да ме подкрепите и/или да разпространите новината.
(Ето и линк към сайта на книгата и блог-пост по темата:
http://yzfantasy.com/bg/2820/kampaniata-mi-za-grupovo-finansirane/ )

Мерси!

Mon Aug 02, 2021 10:13 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Aug 02, 2021 10:13 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Мой отзив за „Просто няма какво да се случи“ :

Чудесна. Хем разсмива (често-често :)), хем стопля, хем не се бои да нагази в сериозното, а понякога даже страшното. (Всъщност досега май не съм чел друга родна младежка книга, която се занимава с твърдите наркотици. В „Шахтата“ на прицел е марихуаната.)

Любими моменти:

~ Най-сетне! Най-сетне българска книга, чиито герои носят усмивки (било то и малко криви):
На таткото му бе наистина трудно с Вероника. Около нейната възраст той беше просто момче, юноша, младеж, или както там го наричаха тогава. При него нямаше горещи изблици на гняв или хладни иронични бунтове. Беше разбран и хрисим. Но Вероника бе сложен тийнейджър (както казваше понякога жена му). В живота си таткото бе водил много битки, но сблъсъкът с дъщеря му стърчеше над всички тях. Бащата се загледа в отсрещната къща. Там бе домът на най-добрия му приятел от детството. Навремето те бяха две момчета срещу целия свят. Но бяха две момчета, които не се удряха в света челно.

И които ти се приисква да напрегръщаш:
За Вероника лицето на момчето бе някак прекомерно умислено и сериозно. Първият ѝ подтик бе да изтича и да го прегърне. Да му каже, че всичко ще бъде наред... Но всъщност Вероника не постъпваше така. (...) Ако някое момче дойдеше, за да ѝ каже, че всичко ще бъде наред, тя най-вероятно щеше да го фрасне. Защото това бяха просто думи...

~ Динамиката поне в първите пет глави е удивителна. Тъкмо река да се смръщя на инфодъмповете... и историята ме хвърли при друг герой; или в следващата си тема. А темите стават все по-интересни: семейство с баща алкохолик и син в инвалидна количка, семейство с баща нинджа... добре де, ниндженето засега е само тийзър, не съм го видял в действие. ;)

Изненадан съм и от илюстрациите на Мая Бочева . Този контрастен графичен стил няма нищо общо с пъстрите истории за Любка и ми показва колко малко знам за Мая всъщност...

~ Вероника, мой човек:
Ремонтът на училището бе завършен само преди дни. И както си му е ред, самото школо бе боядисано в умряло, но наситено лилаво, а всичко останало блестеше в мрачно сиво. Вероника се усмихна. Защо ли училищните бояджии и изобщо всички, които избираха какво да се промени в училищата, питаеха неизменна любов към хоръра? Девойката признава, че фасадата изглежда прекрасно... ако имаш нужната готик култура.

За нещастие, училищния двор не пъкаше от готик икони. Движеха се на групички. Всеки внимаваше за своето стадо, а до тях Вероника изглеждаше като самотна вълчица. Всички я наблюдаваха, къде явно и нагло, къде скрито и подмолно. Момичетата бяха като кукли, а девойката не обичаше куклите. Освен куклите на Нели. Куклите на Нели си имаха история и носеха японски имена. Те бяха поносими. Но живите барбита от училищния двор си бяха докарали толкова надменни погледи, сякаш поставянето на спирала и руж ги правеше специалисти в нещо.
(Само... какво е това мръщене на метъла? Как тъй ще ѝ се гади от тежка музика? Какви са тия младежи, дето растат сега? Ааа...)

~ Сладурите се срещат:
– Значи Рони (...)?

– Не, вече никой не ме нарича така. Тате ми вика предимно Ви.

– По-добре от Верчето.

– Без умалителнички, Ронченце!

~ След първия „билярд“ на Ви играта загрубя монументално. Особено когато се яви майката на Петър (с Чантата) и кулминира до „(...) в този град само такива са ви мъжете... Пияници, изнасилвачи, насилници...“.

Вероника, къде попаднахме?

~ Какво толкова му липсва на малкия град? В който всеки гражданин крие история, толкова голяма, все едно я е взел от аниме? ;)

~ Вероника и Румен са много сладки, докато събират кураж:
Тя се изправи до него, а той подскочи назад и се облегна на стената. „Какво следва сега? – помисли си Румен. – Юмрук или прегръдка?“ (...)

– Ви, аз обичам искрени хора, но просто нямам смелост да съм прекалено искрен.

– А аз понякога обиждам хората, които обичам ! – пророни тя.

– Затова ли напердаши Петър?

~ Хихи:
– Оф, морската баба не се е обаждала май скоро – сети се Вероника.

– Мисля, че пак си е сварила телефона – отвърна Марина.

– Ориз със смартфон, звучи вкусно – обади се Нели.

~ И нещо, за което се замисляме рядко:
Нели си спомни тренировките, в които татко говореше на кака ѝ за опасността от бойните изкуства. Бойните изкуства, разказваше татко, бяха досущ като остър меч... Ако държиш меча в ножницата, той е само красив, но ако го пуснеш на свобода, с него можеш да погубиш живот. Татко винаги предупреждаваше, че извън тренировъчната зала съществуват сблъсъци. Сблъсъци без правила, без татами, без съдии. Тези сблъсъци трябваше да бъдат избягвани. Агресията и нападението не бяха изкуство, а само чиста биология. Инстинкти. Бойните изкуства трябваше да управляват тези инстинкти. Татко вярваше, че това е тяхното изконно предназначение. Бойните изкуства имаха задачата да управляват тялото и да обогатяват душата. И само един погрешен удар можеше да коства нечий живот. Затова се налагаше да отглеждат страха си добре. Защото в бой се влиза със страх. Страх за човека пред теб. Страх да не го нараниш или убиеш. Защото смъртта обича безразсъдно смелите.

~ Комбинацията от сериозно и смешно е неустоима:
– Ти и Биби май си имате история? – поклати глава Вероника.

– На седем бяхме най-добрите приятелки.

– И сега ревнуваш от Рени? – зяпна Вероника.

– От Рени? Никога! Яд ме е, че Биби е готова да общува с такава като Рени, за да не ядоса с нещо Иво. (...) Чичо Иво не е такъв. Дори Биляна да спре да се умилква около оная хубавица, той ще продължи да я уважава. Не мога да понасям, когато ценен човек си плюе върху лицето само и само да получи още една стипендия. А в случая не е необходимо изобщо Биби да прави такива глупости.

– Ясно – отбеляза Ви. – Но всеки човек си е такъв, какъвто е, и обикновено си пати от това. Или поне татко каза така... Жалко за Биби, но Рени си е малко тъпинка и няма какво да те ядосва.

– Да, бе, малко – усмихна се червенокоската. – Мозъчето й има само една гънка и поради тази причина не може да зацепи, че съществуват момичета, които са едновременно красиви и умни.

– Благодаря, благодаря!

– О, имах предвид Биляна – избухна в смях Рокси.

Двете приятелки се разхилиха неудържимо. След пристъпа обаче лицето на Ви стана отново сериозно.

– Рокси, мисля, че разбираш – започна тя, – така просто не става. Щом ти е криво за Биби, говори с нея. Приятелите не се изоставят само защото някои от тях са станали ужасно амбициозни. Приятелите не се изоставят само защото грешат... Всички правим грешки.

– Дааа... – Червенокосата прибра със замах косата си в шепи и дори без ластик я върза на кокче в центъра на темето. – Очаквах да изръсиш нещо такова. Ще помисля. А ти какво ще правиш?

– О, аз имам да изгребвам боклуци от съседската къща, както и да изкупувам чужди грехове – отвърна нехайно Ви.

– Греховете като този да се моткаш по тесен клин, блуза и мускули в съседни дворове, за да те наблюдават от съседни балкони, са си лично твои и са много показателни за вроденото ти женско сметкаджийството, Вероника Викторова Великова. – Рокси скокна и целуна приятелката си по бузата. – Мое морално задължение е да ти припомням за тях винаги когато ми се удаде случай.