choveshkata.net

Mon Mar 05, 2012 10:06 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Mon Mar 05, 2012 10:06 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
Цитирам от писателската работилница , която тече в блога на Любомир Николов:

От друга страна, за сериозните си неща _винаги_ си спретвам самичък едно по-особено „запецване“: избирам сложна начална/„завързваща“ ситуация, чието решение/„развързване“ по никакъв начин не мога да (пред)видя. Как един млад човек би помогнал на своя приятелка, ако тя му довери, че някога са я насилили? Как би постъпил, ако приятелката му, любимото момиче, го завари в този момент и го изревнува? (Това е „Изцеляващата“ приказка от цикъла за Юнаците и злодеите.) Какво се е случило всъщност при миналогодишното масово убийство в Норвегия? Кой е важният (за мене) урок там? („Слушащата“ приказка.) (...)

Ако краят ми е ясен (или се мержелее) още при първия ред, много често историята ми доскучава и изобщо не сядам да я пиша. Казвам си: „Калине, мързи те да се гмурнеш в дълбокото, или те е страх. Не занимавай хората с баналности.“

Thu May 10, 2018 11:21 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Thu May 10, 2018 11:21 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Прочетох и аз тези Наистина Зелени разкази най-сетне. Първите 2-3 ми се сториха назидателни, сякаш някой ми размахва пръст да правя повече. Малко ми стана забавно, че четях разказа в който дървата са буквално очовечени, от плът и кръв, а това което няма и 24 часа по-късно правих, бе да режа окастрени дървесни клони, за да стават по-добре за подпалки.

Единия от двата разказа, които ми изчистиха недотам приятното чувство за назидателност бе именно "по Е-3 за 23" (ако не съм объркал разказите и заглавията - в момента нямам книгата под ръка). Този разказ в който завличат келешчето на Ком-Емине. Самия процес, без да усетиш да те завлекат външни обстоятелства извън комфортната ти зона, и в крайна сметка да се окаже приятно изживяване от което печелиш, я нова приятелка, я ново, разширено самосъзнание, ми се стори доста приятно-сладурски. A другия бе този на Брин, за войниците зеленотворци. Сигурно е универсално привлекателна идеята за праведната саможертва. Имам и един донякъде критичен отзив за юнашко-Зелената приказка, но по-скоро на живо ще го споделя.

Като цяло съм доволен, доста различни автори и разкази, ако искате и епохи, са събрани в тази неголяма антология. Хареса ми и как в разказа за магистралата доста фантазия е вложена. На колко места все пак ще видиш споменат жираф, каращ автомобил?? :)

Thu Feb 07, 2013 4:24 pm Re: Труд и творчество Thu Feb 07, 2013 4:24 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за млади хора „Ами мирът?”
Краен срок: 15 февруари 2013 г.
Млади хора на възраст между 14 и 20 години могат да вземат участие в този конкурс, като отговорят „Какво ще кажете за мира?” във визуални и печатна форма.
- Разкажете история (до 500 думи)
- напишете есе (до 500 думи)
- Създайте поема (до 200 думи)
- нарисувайте картина или колаж (до 18 "х 24")
- Заснемете снимка (до 11 "х 14" на фотохартия)
- Проектирайте графика, плакат или комикс / анимационен филм (до 18 "х 24")
Повече инфо:http://www.globalexchange.org/peace/campaigns/whataboutpeace

Sat Jun 09, 2018 10:42 am Re: Момичето от квартала Sat Jun 09, 2018 10:42 am Re: Момичето от квартала
Отзив от Стефан Кръстев

Явно поезията е най-красивото съзвучие на идеите, а „Момичето от квартала” освен поезия на думи е поезия на самия живот. Защото тя не е само съчетанието на римите и ритмите в този поетичен роман, а и съчетанието на множество млади души и умове. Екип от автори; група творчески натури, които са се събрали не за да направят рок банда (както много други млади) или театрален състав (както по-малко други млади), а да напишат заедно едно произведение. Поема с мултипленен автор, поетичен роман за нашето съвремие. Книга от тийнейджъри за тийнейджъри, в която всеки автор е и герой, движещ своята художествена проекция така, че да е именно в това поетично съзвучие с останалото, чрез което не само ще преосмисли своето място в настоящата реалност, а ще помогне на читателите, които са най-близкият до неговия темперамент, да осмислят същото.
Начинанието може да се стори на някого експеримент, който е интересен сам за себе си, но такъв, от какъвто не може да се очаква висок резултат. Познати са ни настройките на предубедеността и подобни мисли при нея са неизбежни, а дори и човек, чужд на предубежденията, трябва да надникне, да почете малко книгата, за да се избави от съмненията относно качеството й.
За съжаление, в последните десетилетия (през целия живот за авторите на книгата) поезията се издава сравнително лесно и сравнително много хора я „изливат”, дори зрели, интелигентни, изстрадали, ерудирани личности, при това поетични натури, пренебрегват, твърде пренебрегват технологията на стиха. Издават стихове, заредени с енергия, но стържещи на места, заради лоша ритмика, несъобразен звукопис, стилово неуместни изрази, тривиални, а на места дори дразнещо слаби рими.
Нищо от това няма да намерите в тази книга. Което и само по себе си е удивително за толкова голям творчески колектив. Да зазвучат различните гласове в хор – това вече е внушително. (...)

Sun Mar 03, 2013 11:14 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Sun Mar 03, 2013 11:14 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
!!!

...

Fri Apr 27, 2018 6:35 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Apr 27, 2018 6:35 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Ериксън подсказва, че извънземните, които решат да осъществят контакт с нас, няма да са на нашето ниво (най-малкото защото нашето ниво не е способно на космическа колонизация; това не е фокус в неговото есе и като цяло е плод на друг разговор). Ей тук се усеща в частност:

Also, I can’t really imagine that any spacefaring civilization coming to visit us gives a flying fuck about our nations, presidents, dictators, covert agencies, corporate interests, borders, militaries, capitalism, communism and all the rest. As for our highly vaunted scientists, well, that’d be like trying to have a conversation with a four-year-old, we’d be so far behind.

За „нападките му над теорията за еволюцията“ мисля, че просто си го прочел грешно. Кой пасаж имаш предвид?

Fri Apr 19, 2013 9:22 am Re: Копнеж за ученическо творчество Fri Apr 19, 2013 9:22 am Re: Копнеж за ученическо творчество
Написано по повод на съвсем друг конкурс – и все пак...

... Обективна причина за неизпипания стил не мога да предположа. Лесно е
да кажа, че младите автори нямат търпение, а вече нямат и среда, в
която някой да ги напътства... но това не обяснява съществуването на
такива явления като Светлини сред сенките или Геновева Детелинова и
Калоян Захариев. (Живот и здраве, ще видим дебютните им романи тая
година. И ще се дивим... обещавам ви.)

...

За конкурса като цяло: препоръчвам ви да го има и занапред. Казвам го
с ръка на сърцето, след като изчетох над 250 текста от младежи покрай
тазгодишния ни Копнеж за ученическо творчество. Тези конкурси са един
от малкото стимули за по-добро писане. По-важното обаче е, че
стимулират и ЧЕТЕНЕТО – най-малкото, участниците в тях ще прочетат
какво са написали отличените автори (дори и само за да ги наругаят/да
се огорчат... но все е прочетено :). Понякога може дори да се
запознаят помежду си – и хоп! ето ви нов литературен кръг... :D

А голямата награда за журито е, когато попадне на истинския талант.
Ние открихме поне пет деца сред тия стотина в Копнежа, които, ако има
кой да обръща внимание на усилията им, някой ден ще станат световни
автори – или поне РАДВАЩИ български... На мен това ми оправдава всички
останали кръвоизливи в жури-четенето. ;)

Sat Oct 27, 2018 12:28 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Oct 27, 2018 12:28 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Здравей, Кал. Пратих ти на имейла Упр. 1. Дано го видиш измежду многото отговори. Ще се постарая да побързам с упр. 2.

Вики, машина си.

Приятен ден!

ПП: Като слагаш тази Цензура, сякаш някой е псувал. Добра шегичка.

Mon May 06, 2013 5:16 pm Re: Новини за книгите-игри Mon May 06, 2013 5:16 pm Re: Новини за книгите-игри
26.03.2013

Книга-игра: Мутирала Плът

Привет, читателю! Питал ли си се какво би станало, ако мистериозна зараза превърне почти всички хора около теб в мутанти? Докато писах настоящата книга-игра се опитвах да си представя центъра на родния ми град Русе след евентуален такъв апокалипсис. Това е и причината почти всички имена на герои да са типични за страната. Изключение е само това на приятелката на главния герой, но то е по-скоро за потвърждение на правилото. Искам да благодаря на цялата общност от фенове на неумиращия жанр книги-игри за реализирането на настоящия продукт. Надявам се да прекараш приятно време с него. Ако искаш да прочетеш книги-игри в дигитална форма или да получиш информация за други печатни

издания, заповядай на http://www.knigi-igri.net или на http://www.legacyofkreya.com .

http://magazine.knigi-igri.net/2013/03/mutirala-plyt/



23.04.2013

Готово за игра е продължението на "Карибски вълни" - "Карибски вълни 2: Съкровището на вълчицата"

Здравей читателю и добре дошъл отново в карибския басейн. В следващите няколко страници пак ще поемеш контрола над сър Джеймс Елиът — младеж, чийто живот е поел по странен курс – първо офицер от английския флот, след това изгнаник, капер и в крайна сметка – капитан на малкия слуп „Либерти”. Ако се интересуваш от пълната му история, съветвам те да прочетеш първа част от поредицата.

http://magazine.knigi-igri.net/2013/04/karibski-vylni-2-sykrovishteto-na-vylchicata/



28.04.2013

Приказка-игра: Голямото приключение на малкото таласъмче

Кое обичат децата повече – играта или приказките? В тази единствена по рода си детска книга играта и приказката си подават лапички и отиват заедно на едно голямо приключение! Развийте фантазията на своето дете с близо 100-те начина да прочетете тази приказка-игра! Помогнете му, с 20 възможни края, да разбере как неговите избори променят неговата реалност! А реалността лесно може да бъде приказка в този уникален експеримент на Никола Райков, издаван и награждаван за научнофантастичните си разкази, фентъзи с български фолклорни мотиви, антиутопия и филмов сценарий. Това е неговият дебют с детска приказка-игра, написана за 3-годишния му син.

Луксозното издание с илюстрации на художници от цял свят ще помогне на вашето малко таласъмче да преоткрива ежедневно света на въображението. Ако обичате Мечо Пух, Приключенията на Лиско и Алиса, лесно ще се влюбите в тази книжка!

http://prikazka-igra.com/index.html

Tue Dec 04, 2018 10:42 am Re: Ортодокс Tue Dec 04, 2018 10:42 am Re: Ортодокс
„Ортодокс“: електронно и хартиено издание и премиера (08.12.)

И анонс за приятели онлайн:

08.12.: Премиера на романа „Ортодокс“ от Григор Гачев

Приятели (:

Четвърти декември е най-множественият рожден ден на света… или поне в нашия личен свят. :)

Преди точно дванайсет години по българските земи допрепуска „Последният еднорог“, за да пробуди позадрямалите си братчета и сестричета и да пръска седефена светлина дори в най-дълбоките тъми, през които сме газили от тогава.

Преди девет години „Слънце недосегаемо“ присъедини лъчи в разпръскване на тъмите и превърна стъпките ни в подскоци, седмици след като бяхме затворили последната страница.

Преди пет години сбрахме сърца, умове и сили „За спасяването на света“. По петдесетина различни начина, покриващи половин век и (поне) половината Космос. Признаваме си веднага: понякога, като вдигнем очи към звездите, ни сърби, смъди, издува отвътре да се сберем пак… Ммммммм.

Преди три години празнувахме двайсетия си юбилей (… освен литературната традиция да сме скарани с математиката, обичаме да ползваме различни, наши си бройни системи :P ) в „Нощта на скорпиона“. Тогава си спомнихме, че за да сглобим отговора на Живота, Вселената и всичко останало, първо трябва да прочетем много, много истории…

А днес пристига една история – трийсет и първата в поредица „Човешката библиотека“ и втората в поредица „Съзвездие BG“ – която говори с езика на децата, за да напомни на порасналите сред нас, че порастването край няма. Също като въпросите, които задава Петърчо… Ето я:

„Ортодокс“ – Григор Гачев

В дебютния роман на Григор Гачев, родителите на малкия Петърчо го оставят в манастир, понеже въпросите му им идват прекалено големи. Ще се превърне ли Петърчо в образцов монах? Или ще се насочи по път със самодиви и караконджули, еретични думи като „електричество“ и „холография“, други светове и същества с неизмерима мощ… че и нова сестричка? И докато двамата сеят купища весели поразии, ще смогнат ли да научат по нещо сериозно за достойнството, щастието и човешката същност?

Повече за „Ортодокс“ открийте тук , а за автора – тук .

Романът излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „ читателите плащат колкото и ако преценят “. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

И ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите е-изданието с наша помощ. Може и с посвещение от автора. ;)

Премиерата на „Ортодокс“ е на 8 декември от 11 часа в детския отдел на Столична библиотека , като част от награждаването в седмия Копнеж за растящо творчество ... и други изненади. ;)

Чакаме ви,
Кал, Григор и всички в ЧоБи

Започвам да разпространявам по сайтовете, форумите и социалните мрежи, където хората ме знаят. Давайте и вие. :)

И отбелязвайте тук къде пускате линкове – да не дублираме усилия.

Моите са:
- forum.chitanka.info
- teenproblem.net/forum (има проблем с публикуване на нови теми, затова използвах темата на „Разкажи ми приказка“ )
- shadowdance.info/forum
- cheteneto.subtle-bg.com (мъртъв; не ми се занимава да си правя нова регистрация в https://forum.hobbykafe.com/viewforum.php?f=11 )
- sf-sofia.com/forum
- G+ общностите „ Аз обичам книгите “, „ Читателски клуб “, „ Електронни книги “ и „ Сборище на трубадури “
- Goodreads групите Bulgaria Reads и Bulgaria
- личният ми G+ профил

Sun Jan 13, 2019 11:08 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Jan 13, 2019 11:08 pm Re: Любимите компютърни игри
Tobias Cornwall concluded this topic last year and begins it this one:

Sindrel Song

Note how even a simple game concept comes with a deep and meaningful background story. That's where Tobias truly shines.

Sun Jul 13, 2014 9:11 pm Re: Научна фантастика vs. фентъзи Sun Jul 13, 2014 9:11 pm Re: Научна фантастика vs. фентъзи
Чел ли си Earth на Дейвид Брин? Тя не е (чак толкова) технотрилър, но е стъпила с всичките си четиресет и осем крака в съвременни и лесни за разпознаване научни (+ социални) теории.

Иначе и аз мисля, че в повечето космически опери има едно „отдалечаване на екстраполацията“, които ги доближава до усещането „еха! чудо!“ в доста фентъзи.

Tue Jan 29, 2019 12:15 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Jan 29, 2019 12:15 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Яне, за архетипните сюжети аз поне не съм търсил обзорни статии. Просто сме си говорили за тях в моменти, в които се е появявало съмнение. (Т.е. даже нямам готов списък – разчитам на читателската си интуиция да ги разпозная.)

Но така или иначе ви препоръчвам да отложим обсъждането им за упражнения 7 и 8, когато ще правим смисловите редакции.

Mon Jul 01, 2013 11:04 am Re: Преглед на книжарниците Mon Jul 01, 2013 11:04 am Re: Преглед на книжарниците
Вижте к'во, имаме ден . На тоя номер днес най-накрая им беше активен GSM-ът и миналата седмица са се преместили на
Пенчо Славейков 29 и работели от 10 до 18 ч., и книгите ни били изложени там.
Чак ми стана смешно като чух на коя улица (бул.)

Fri Jul 19, 2013 6:53 pm Re: Общуването и откритостта Fri Jul 19, 2013 6:53 pm Re: Общуването и откритостта
Ще пускам прозренията си като ми идват.

Целта на упражнението е всички ЧоБити да са наясно какво се върши в ЧоБи.
Нямам пълен поглед към ЧоБи, тук Кал би могъл да свърши по добра работа с категоризацията на дейностите. Ето каква примерна категоризация аз предлагам:
Taks based - базирани на "малки" задачи примерно превод, форматиране, предпечат, редактиране.
Event based - основани на случващо се събитие примерно копнеж, кандидатстване за нещо, посестримяване, гласуване и..
Communication based - основани на нуждата да научат някакви хора, тука ще замълча че имам пръст в това и ще съм пристрастен, но не само външна комуникация поне половината е и вътрешна.

За измерване се използват milestones - ключови моменти. Ключовите моменти се определят от правещия задачата, примерно ако превежда да отбелязва на всеки десет страници, че ги е минал. Избрах 10 страници, защото аз толкова на пълна пара мога да преведа за ден, но всеки си решава как да си определи ключовия момент и той няма задължаващ характер, тоест примерно да се свършат тия 10 страници за един ден. Ключовите моменти нямат контролиращ елемент. Целта им е да измерват работата по дейността или каквото е там за да се знае какво да се прави, това е отговорността, способността да реагираш, в случая е организационна отговорност на цялата ЧоБи, но не само това е ползата просто споменавам.

Според мен всеки уеб базиран софтуер за проектен мениджмънт би свършил работа, но първо да изясним какво ще правим.

Wed Aug 07, 2013 1:18 pm Re: Преглед на книжарниците Wed Aug 07, 2013 1:18 pm Re: Преглед на книжарниците
Омразните са задрасканите. Това: 1. Пингвините
ул. "Прага" 7
(на ъгъла с ул. "Райко Жинзифов")
тел. (052) 606 571

2. Пингвините
ул. "27 юли" 13
тел. (052) 631 913

3. Пингвините
ул. "Яне Сандански" 1
тел. (052) 623 370

4. Пингвините
пл. "Митрополит Симеон", Козирката
тел. (052) 623 380

5. Пингвините
Phohe Mall
бул. "Сливница" 201

6. Книжарница БУКВИТЕ
ул. "Вл. Варненчик" № 82

7. Книжарница БУКВИТЕ
ул. "Княз Борис І" № 56 да изглежда така: 1. Пингвините - ул. "Прага" 7 (на ъгъла с ул. "Райко Жинзифов"); тел. (052) 606 571
2. Пингвините - ул. "27 юли" 13; тел. (052) 631 913

Thu Aug 29, 2013 12:54 pm Re: ФантАstika 2010-11 Thu Aug 29, 2013 12:54 pm Re: ФантАstika 2010-11
Отзив при Велко Милоев:

(...) Тази книга тежи над 400 страници. Тежи си на мястото като издателски факт („Инфодар”). Препоръчвам я на четящите фантастика заради жанровото разнообразие и заради направената с вкус подборка от океана от четива, за който си важи (гугълирайте, ако не ви е познат) „Законът на Стърджън”.

Съставител е Атанас Славов – едно от най-добрите у нас „вещи лица” в НФ. Много чете, много гледа, много знае – както си му е редът, щом си се захванал с такава задача. А предпочитанията му са към доброто и човешкото в разказа, филма или картината. Пасват на моите „Страници за кротко четене”.

Щях да се чудя на такова огромно и на практика некомерсиално усилие – да събереш, обработиш и издадеш стотици страници текст. Да изобретяваш рубрики, да подбираш авторите, да ги търсиш и уговаряш, да мислиш за илюстрации; след възвишеното творчество – предпечатните мъки…….. и тъй до борбата с пазара. И догодина пак. Вече подготвя петия том.

Щях да се чудя, ако не знаех, че Наско го върши с мерак.

Той това прави. Това умее, идва му отвътре.

Впрочем, освен че обещават достатъчно много часове за четене, алманасите му са полезни и при избора на нова НФ книга, на филм или сериал, който си струва да си свалиш и гледаш.

Thu Sep 26, 2013 9:38 pm Re: За спасяването на света Thu Sep 26, 2013 9:38 pm Re: За спасяването на света
- HuLite.net
- Bg-mamma.com

Spoiler

Последният се отваря само за регистрирани потребители:)

Mon Apr 29, 2019 9:45 am Re: За какво служи фантастиката? Mon Apr 29, 2019 9:45 am Re: За какво служи фантастиката?
Science fiction, particularly visionary fiction, is where I go when I need the medicine of possibility applied to the trauma of human behavior.

In our work for Octavia's Brood , Walidah and I articulated that 'all organizing is science fiction,' by which we mean that social justice work is about creating systems of justice and equity in the future, creating conditions that we have never experienced. This is a futurist focus, and the practices of collaboration and adaptation and transformative justice, are science fictional behavior. We didn't create this understanding, we observed it among the afrofuturists and sci fi writers and creators we grew up loving and being liberated by. Language changes with time, and sometimes the word for a people or an action comes centuries late. But I want to always remember and honor those who stayed and stay future oriented in the face of oppression.

Mon Oct 21, 2013 11:00 am Re: Translating Aurelion into English Mon Oct 21, 2013 11:00 am Re: Translating Aurelion into English
Re: who's the protagonist in Aurelon

We've already established that there is no one main character in Aurelion.

Warning: for synopses it's not so important, but everything I've read and everyone I've talked to on the subject of cover letters and pitches stresses the importance of focus on a main character. Frequently Asked Questions are:
Q: but my book doesn't have a main character
A: it probably does. The main character (the person who drives the plot) is probably the point of view of your first scene
Q: no, the book really doesn't have a main character
A: then your book is probably not publishable in its current form. Certainly it won't be attractive to agents or publishers.

As far as Aurelion goes, I think the main character is the girl in the helmet. Just cutting off the first chunk of the manuscript so the book starts with her POV would work, I think.

Interesting points. However, I'm confident they're not universal. (Who
is the main character in _A Song of Ice and Fire_?)

Tex Thompson @tex_maam 19m
@bensen_m Could be OK, esp. if we replace 'main character' with 'focal character' - one to emphasize in blurb/query/synopsis/etc.

Tex Thompson @tex_maam 13m
@bensen_m for example: Ned Stark (in book/season 1 GoT), Malcolm Reynolds, Captain America in "The Avengers", Venkman in Ghostbusters

Tex Thompson @tex_maam 10m
@bensen_m it's not like they have so much more page/screen time than the others, but they're good vehicles for drawing in readers

So who do you think the Focal Character is?

Collective novels are interesting not only for the fact that they're
written by a group of people--but even more so for the shift in
emphasis: from the traditional "protagonist/supporting cast"
disctinction to "every primary character is full-fledged, equally
important (whaddaya mean, MY character is not important?!)." That's a
long talk, and I should start wrapping up the application package. :)

Mon Jun 17, 2019 6:48 pm Re: Културни събития Mon Jun 17, 2019 6:48 pm Re: Културни събития
https://www.facebook.com/events/569106950281483/

Импро представление с участие на двама ни с Лана. Утре, вторник, от 20:00 ч.

Ей го на и текста:

Отново ще обединим вдъхновението си, ще слеем отчуждението си, ще смесим странностите си, ще съчетаем вътрешните си гласове, ще преплетем гледните си точки, ще свържем бъдещето си, ще съберем нишките на миналото, ще споим настоящето, за да съградим едно цяло представление пред очите ви!

Ние сме импровизационната група "Направо ШиЗастър", а вие имате възможността да се забъркате с нас от 20:00 ч. на 18.06., вторник, в храма на импровизацията - ШиЗи Импро Клуб - на адрес ул. Г. С. Раковски 127 (етаж втори на "Славянска беседа").

Групата практикува Чикагски стил на импровизация - така нареченият "лонгформ" - където група импровизатори създават цяло шоу, ползвайки вдъхновение от предложение на публиката.

Тренират се в ШиЗи Импро Курс. Повече на https://www.shizi.bg/courses

На сцената ще излязат:

Женя Янкова
Иван Петров
Лъчезар Енчев
Милен Великов
Петя Лозанова
Самоел Ованесян
Светлана Петкова
Радослав Стоянов
Христина Тенова
Моника Русева
Марин Георгиев
Любомир Лалев


Инструктор: Илиан Илков.

Fri Dec 01, 2023 1:10 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Dec 01, 2023 1:10 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Тази вечер ми зачетоха този красив превод на Халил Джубран и радостта от него ме отключи да потърся чий превод е.
От страница на страница (до момента още нямам отговор, но ще продължа да изследвам и допиша, ако потвърдя превод), се зачетох в долното интервю с преводачката Мая Ценова - Професия преводач на художествена литература: говори Мая Ценова . Споделям го, защото е толкова топло като красота - с уважението към езика, към поета или автора, който бива превеждан, с разбиране и чувство към народа и културата на автора, с яснотата от преживяното, че "готов" и краен превод няма. Всичко е живо и е като реката - океан :)


Реката трепери от страх
Халил Джубран

Казват, че преди да се влее в морето, реката трепери от страх. Тя поглежда назад към пътя, който е изминала от върховете на планината, към дългия виещ се път, пресичайки гори и села. А после поглежда пред себе си океана, който изглежда толкова огромен, че да влезе в него би означавало да изчезне завинаги. Но няма друг начин. Реката не може да се върне назад. Никой не може да се върне назад. В съществуванието е невъзможно да се върнеш назад. Реката трябва да поеме риска да влезе в океана, защото само тогава ще изчезне страхът. Защото само тогава реката ще разбере, че не става въпрос да изчезне в океана, а да се превърне в океан.

Sun Aug 23, 2020 7:35 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Aug 23, 2020 7:35 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My review of To Be Taught, if Fortunate :

After my painful disappointment with This Is How You Lose the Time War , Becky Chambers's novella delivered. :)

It delivered the sympathetic, humane humor I've come to associate with Chambers:
One by one, I removed the electrode patches that covered me from face to feet. Their steady pulses had kept my muscles from atrophying, and for that, I was grateful. Next, I removed the nutrient drip from my arm, bandaged myself, and collected the few drops of blood that had floated free. I then took a breath, readied some therapeutic profanities, and removed the catheter from the place where catheters go.
Ah, the glamour of space travel.

And some plausible, thoughtful science:
But take us away from our home planet, and our adaptability vanishes. Extended spaceflight is hell on the human body. No longer challenged by gravity, bones and muscles quickly begin to stop spending resources on maintaining mass. The heart gets lazy in pumping blood. The eyeball changes shape, causing vision problems and headaches. Unpleasant as these ailments are, they pale in comparison to the onslaught of radiation that fills the seeming void. In the early decades of human spaceflight, six months in low-­Earth orbit – a mere two hundred miles up – was enough to raise your overall cancer risk a few notches. The farther you head into interplanetary space, away from the gentle atmospheric shores of Earth, the worse the exposure becomes.
Human spaceflight was stalled for decades because of this, crippled by the technological nut that could not be cracked: how do you keep humans alive in space during the length of time it takes to reach other planets?

And a transformation process that is both considerate of other environments and in line with new classifications of extraterrestrial civilizations :
[We] engineer our bodies instead.
We don’t change that much – nothing that would make us unrecognizable, nothing that would push us beyond the realm of humanity, nothing that changes how I think or act or perceive. Only a small number of genetic supplementations are actually possible, and none of them are permanent.
(...) Again, I’m as biased as can be, but I believe somaforming is the most ethical option when it comes to setting foot off Earth. I’m an observer, not a conqueror. I have no interest in changing other worlds to suit me. I choose the lighter touch: changing myself to suit them.

And a mixture of all three:
But as my weightless body shifted in microgravity, drifting like kelp in a gentle sea, a new supplementation made itself clear.
Glitter.
I can think of at least one lab tech back home who would frown at me for calling it glitter. Technically, what I possessed was synthetic reflectin, a protein naturally found in the skin of certain species of squid. But . . . come on. It’s glitter. My skin glittered , and for a moment, I felt childlike glee, like I’d emptied a bunch of craft supplies on myself, like I'd had my face painted at a carnival, like I’d flown here in a cloud of pixie dust. But it was practical, the astroglitter. Aecor is roughly as far from its star as Uranus is from our own, which makes for a sun no bigger than a fingerprint in the sky. Night and day do not look dramatically different. Here, glitter served the same purpose for us that it does for sea-dwelling animals back home: it catches and refracts light. While we would be clothed for the majority of the work day, being able to spot your crewmates’ glittery faces on a pitch-­black ice field certainly wouldn’t hurt. We also needed to limit the use of work lights on said pitch-­black ice fields, because light means heat, and we didn’t want to cause melt. And indoors, reflectin means less energy spent on indoor lighting, which is great when on a world where solar panels are useless and everything runs on battery.
Besides which: I glittered . It felt like a damn shame to put my clothes on, but I managed it all the same.

I'm looking forward to finishing this one.

~ More plausible, thoughtful science:
And finally, the single pairs, the most unexpectedly unsettling of the lot. Bipedalism is not a common trait on Planet Earth, and typically we associate it either with ourselves – and thus an unfounded indicator of intelligence – or birds, which are physically so unlike us in every other way that we often forget we both walk in roughly the same manner. But though birds are without arms, they still have four limbs. When you look at the skeletal wings of a bird, you can see the shoulders, the wrist, the phalanges. You understand that the template is the same as ours. Not so with the trio of bipedal creatures we found at the first Mirabilis landing site. They had legs, which attached to a stump of a torso, which in turn attached (without any approximation of a neck) to something akin to a head, except it had no orifices beyond a sucking tube. A thick fringe of hairy feelers was its only guide to the plants it absent-­mindedly drained, bumbling clumsily from one feeding spot to the next in a manner that felt like a pointed insult toward everyone who assumed ‘two legs’ means ‘smart’.

~ And more thoughtful scientists:
We sat quietly, again. ‘Out with it,’ I said. ‘Whatever it is.’
Chikondi exhaled. ‘Do you think it’s right for us to be here?’
‘Elaborate.’
He nodded at the rats. ‘We’re annoyed with them because they’re in our way. But they’re in their element. This is their niche, not ours.’
‘Species migrate,’ I said. ‘Most of evolutionary history can be summed up as chance encounters between species that hadn’t crossed paths before.’
‘We’re not migrating, we’re sticking our noses in. We’re not here because we need food or territory. We’re here because we want to be. We’re flipping over rocks because we’re curious.’
‘You’ve always been a guy who likes flipping over rocks.’
‘Yes, I like it. The animals underneath do not. Say there are worms under the rock. Worms hate sunlight. It hurts them. Is it fair to the worms, to cause them pain so that I can know more about them?’
‘You always put the rock back. We always put the rocks back.’
‘It still hurts before we do so. Is that a fair trade, their pain for our knowledge?’
‘If that knowledge means we can do right by the general population of these figurative worms? That we can alter our behaviours and practices so that everything in an ecosystem, worms included, won’t be harmed in the future? Yes, I think that’s a very fair trade. A sacrifice on behalf of one, or a few, to benefit the many.’
‘You can only call it sacrifice if it’s consensual. Nobody asked the worms under the rock what they thought about the whole thing.’
‘If we don’t hurt a few worms, we won’t know that worms can be hurt. That path’s got far more potential for destruction.’
‘You think so?’
‘You don’t?’
He thought silently. ‘I probably do,’ he said at last. ‘But I don’t know right now.’

~ After sinking below the level of meaningful interaction into the mire of bleak survival, the novella soars again:
What we want you to ask yourselves is this: what is space, to you? Is it a playground? A quarry? A flagpole? A classroom? A temple? Who do you believe should go, and for what purpose? Or should we go at all? Is the realm above the clouds immaterial to you, so long as satellites send messages and rocks don’t fall? Is human spaceflight a fool’s errand, a rich man’s fantasy, an unacceptable waste of life and metal? Are our methods grotesque to you, our ethics untenable? Are our hopes outdated? When I tell you of our life out here, do you cheer for us, or do you scoff?
Are astronauts still relevant in your time?
We have found nothing you can sell. We have found nothing you can put to practical use. We have found no worlds that could be easily or ethically settled, were that end desired. We have satisfied nothing but curiosity, gained nothing but knowledge.
To me, these are the noblest goals. The people who sent us here believed the same. But if you share that belief, do you understand that we might fail? You must understand the cost here – the reality of what we do. Because sometimes we go, and we try, and we suffer, and despite it all, we learn nothing. Sometimes we are left with more questions than when we started. Sometimes we do harm, despite our best efforts. We are human. We are fragile. Are we who you want out here? Would you be more comfortable with the limited predictability of machines? Or is the flexibility of human intelligence worth the risk of our minds and bodies breaking?
We believe the potential answers are worth the challenges. We do not know what you believe, what Earth believes. And ultimately, it is Earth that sent us. Four people alone cannot decide whether it is right for us to venture further into the galaxy, desperately as we want to. (...) But space travel is a grand enough venture, a daunting enough task, that it requires the dedication of the many, not the
mere fervour of a few. We are four. It took the work of thousands to get us here, and the resources of thousands more. Our days out here have been largely autonomous, but we live within a home that was lovingly built by other hands. Everything we do, we do on the shoulders of others. And for that reason, a consensus of four is insufficient. If no one is listening, if no one cares, then we would be staying out here only for ego. We will have abandoned you, and that’s unacceptable to us.
We are ready to live out our lives without ever seeing Earth again. We’re happy to do it. It is the most natural end I can imagine, the best death I could hope for. But we can’t accept that fate if no one is ready to pick up where we left off. If we die out here with your blessing, then we die as your family. If we die without it, we die alone. And if that is the case, we would rather come home. We feel it is better, in that scenario, to spend our remaining years in your company, sharing our stories in the hopes that we might relight the spark. Either way, we will carry this torch. All we’re asking is: where will it burn brightest?
We leave that question to you.

~ And this coda is my special greeting to Drake Vato and to everyone who wonders about the people who came up with, who make up the UN--at least the ones who burn brightest:
As the Secretary General of the United Nations, an organisation of one hundred and forty seven member states who represent almost all of the human inhabitants of the planet Earth, I send greetings on behalf of the people of our planet. We step out of our solar system into the universe seeking only peace and friendship – to teach, if we are called upon; to be taught, if we are fortunate. We know full well that our planet and all its inhabitants are but a small part of this immense universe that surrounds us, and it is with humility and hope that we take this step.

– Former UN Secretary General Kurt Waldheim, 1977, as recorded on the Voyager Golden Record

Sat Nov 30, 2013 7:53 am Re: Tемата на Трип за интерактивна литература Sat Nov 30, 2013 7:53 am Re: Tемата на Трип за интерактивна литература
Интервю с авторка на интерактивна литература
Beautiful Weapons
http://thenewinquiry.com/essays/beautiful-weapons/
Текста на интервюто
The Twine-game designer on interactive fiction, “trash spinning ,” and how to destroy the “completely unredeemable” games culture

Porpentine’s newest Twine game, created to accompany this issue, is called Parasite. Click below to begin playing:Porpentine is a game designer, writer, and erotic photographer whose work on the Twine platform has recently attracted critical attention. Finch Kaye spoke with her recently at her Oakland home to discuss her work.

Finch Kaye: To start off, can you talk about some of the games you’ve made?

Porpentine: I made a game called CYBERQUEEN, a sci-fi body horror incorporating my queer sexuality. It asks, What if the evil female AI won? And what if she was extremely horny? Cry$tal Warrior Ke$ha weaves together pop star Ke$ha’s personal mythology into this epic battle against trans-dimensional haters. How to Speak Atlantean explores my conflict-blasted body as a series of enormous mechanical zones followed by scavenging a hideous trashscape for spare parts to repair my broken Hitachi and cum my brains out.

I’ve made a game about communicating nonverbally with alien partners through the use of symbols, a game about hacking cupcakes designed to be played by a live audience, and an online multiplayer game about hungry ghosts sucking identity from the bodies of their fallen comrades to transcend the lamia-plagued plane of existence to which they are bound, to name a few. I made all of them in Twine.

This interview appears in TNI Vol. 17: Games. Subscribe for $2 and get it today.

FK: Tell me a little more about what Twine is. My sense is that it’s an important program because it’s so accessible.

P: Twine is probably the most accessible way to make games in the world right now. People who never made a game in their life are making games in Twine — people traditionally disenfranchised from game creation. It came into popularity because me and other queer women started using it.

Twine dispenses with a lot of the bullshit traditionally surrounding games — the gatekeeping, the obscure control schemes, the worship of high-end visuals over game play, etc. Twine is a really great visual environment. It lets you create your writings in nodes and connect them very spatially. It requires no code. I mean anyone can make a game in it in five minutes.

Twine is guerrilla warfare. It is cheaply-made pipe bombs and land mines that can proliferate and crop up in the dominant space. Besides being easy to create, it is not enough that our art be beautiful. It must be a beautiful weapon. We must ensure that our art is weaponized and can destroy other things.

We can flood sites and the Web with our games because it’s so easy to upload and share. There’s just no obstacle to playing them — you just load it like a webpage. We’re competing now with AAA games. That’s what I mean by weaponization. It’s hard to argue with that kind of viral, proliferating, breeding spirit.
Well, I guess I want to know what it is you want to destroy?

I mean, all of it. Just, all games culture. It’s completely unredeemable. The good games people have made will be around still. We don’t need any of the bullshit misogynist racist culture. Games journalism is toxic, games writing is toxic, game design — the most popular, the mainstream of it is just sick. It’s hard for me to answer that question, its just so big and virulent and there and monolithic.

You once wrote that creation is the most powerful criticism because it allows you to destroy what you critique. Could you expand on that?

Criticism is powerful too. A lot of my favorite criticism is legitimate art on its own merits, like Cara Ellison’s poem Romero’s Wives, which was later read by Anna Anthropy. And on the everyday level pushing back and being loud in our social spaces is important. We have to fight for every inch of our space. If we don’t we will be crushed by the insidious creeping tendrils of liberalism where every act of violence against a minority can somehow be justified.

That being said, what I meant is that our radical energies can be neutralized by pathological snark. It’s important to spend time with friends and alternative power structures, because otherwise you are purely locked into combating an oppressor whose goal is to make you feel insane. We have to take care of ourselves. Fighting and fucking. Basically, I don’t have time to explain to 1000 people about why I deserve to live and why being trans is beautiful, but I can make 1 game about it that 1000 people play.
How do you compose in Twine or construct experiences in hypertext? There’s a lot of that I don’t really understand in terms of placement of links as opposed to, say, poetry.

I’ve always just called it trash-spinning. Just like rolling up trash. But most of my games are just spontaneous improvisations where I roll up everything in my environment and I wad them together. They’re a big, crystalized trashy ball of everything that’s happened to me over the 24 hours or 48 hours in which I made the game. Like conversations, or you’ll notice how I incorporate all of the music I’m listening to in my games. It’s just very organic. Then I try to turn it into a weapon, something people can feel. How can my emotions be transmitted to another human being? A dart of nausea, arousal, triumph, crying, even radical, transformative joy.
What’s the place or role of music in these games? I mean, I’ve played Ke$ha Crystal Warrior, but —

Music is paramount: I make music games. Music is my surrogate emotion when I have none. I can’t emphasize it enough. I list the music I listen to while making the game because a lot of the games are actually kind of shrines to the music. They’re kind of hypertext music videos in some ways, Ke$ha being the most obvious example. But others are embodiments of the song in some way.
Recently you wrote a piece called “Seven Thoughts on Women in Games” in which you talk about making a Twine game called Howling Dogs, for which you were criticized. I think someone called it a crime. What was Howling Dogs and why did some people react that way to it?

Howling Dogs is something — God, what a question. It’s a game that uses the central hub of being trapped in this tiny room, and you only have a daily regimen of base nutrition and hydration. Every night you go into a virtual-reality chamber and experience something that the artificial intelligence creates for you, and then you’re back again. The reasons are probably twofold, or threefold, for why people disliked it. In interactive fiction at the time, parser was dominant and people reacted strongly to nonparser work. Parser is like the old text adventures where you type commands to “go East,” or “pick up … fucko…”
Sword?

Sword, that’s better. “Fucko” is not a commonly recognized term. Whereas hypertext is clicking on links to navigate, and I guess it has superficial comparisons to choose-your-own-adventure books, yet it’s far more complex than that, as people are proving.

And really, we need both tools. Parser is adapted for expressing spatiality. For instance, the most popular parser authoring tool, Inform 7, posits everything within it as rooms with items inside them and actors where the default node that it creates is a room. Twine creates passages of words, which could be any kind of writing. Hyperlinks are just ­infinitely ­versatile. So while parser is created for spatiality, hypertext is suited to representing emotions and thoughts and more complicated things than mere physical space.

And I was able to play with physical space in Howling Dogs as well. The core is this physical space and then the exterior is arranged in all these dreamlike spokes. But to get back to what you were saying, another reason people disliked it was because I was a woman and I was trans and I had people specifically saying things or reading trans subtext into my work because they knew I was trans, which is a very cheap thing to do. People were commenting on the pictures on my site — talking about my game and also the pictures on my site in the same breath, like using the fact that I take erotic pictures — that I do queer erotic ­photography — as something against my game.
Earlier you told me about new game mechanics that people were developing. What are these, and do they show up in indie games in general?

There are a lot of interesting things people are doing with hypertext. Leon Arnott developed a lot of cool scripts for us to use. It’s like if you were a writer and suddenly you could make your pages play music or flip faster or change colors or have words melt mid-sentence.

Christine Love’s done some of the most experimental stuff with Twine. She has one where you don’t even click but your cursor’s a gun, and whenever you even hover over a link it just explodes! It’s a very volatile game. It just keeps going forward, propelled by your clumsiness.

In later games, the thing I’ve been impressed most by has been the cycling macro which actually lets you click on the hyperlink but it’s like a dial, so only the hyperlink changes. Previously in hypertext, how do you handle variables changing? You click on a link and you go to another page and there you set a variable. Whereas with cycling links, you have one page with words you can morph by clicking to change them around. It’s a way to give the player aesthetic agency. So it’ll say, “the sun is bright”, or “the sun is shrouded by clouds”, and you click it back and forth. And then you maybe click “and then I go outside”.
Controlling the world just seems so different from the normal control over what your character or your avatar in the game is doing.

Yeah, it gives the player a huge level of ­collaboration — which is what writing is in the first place. It’s saying, okay, what do you want this world to be? And you can just have it be aesthetic. It doesn’t have to show up later in the story and affect anything. I feel people feel the need to hard-code things. What people have been experimenting more with lately is just a more mercurial environment. I think people are going to be playing more and more with that. But that’s just one approach out of infinity. The important thing is giving people open-ended tools so they can surprise us. I just want to be surprised.

This interview appears in TNI Vol. 17: Games. Subscribe for $2 and get it today.

Some people think games have to be about surmounting a challenge —

[ppffff]
— that you try to win. Are your games ­winnable?

I don’t think that’s a factor. I guess climax is a better term. I think win is a bit dominating. You wouldn’t say of a film, “Did they win?” I guess you could say was there a happy ending or not, but there’s a respect for non-happy endings as well in film. There can be a respect for games where you are not the victor. My games have a lot of different endings. They do have fairly triumphant endings. But I think some of them have pretty ambiguous endings. What do you think of the endings of my games?
There’s a dominant idea of alternative ­endings or a different set of choices. Like, you’re good or evil and you get a different ending. I found myself pondering over the end to “Howling Dogs” for a long while after.

Which one?
I don’t know! I think I’ve only had the same ending. You get up and then there’s one more phrase and then the quote at the end.

Is it the one with the leaves?
Maybe. I don’t know.

Is it the one where you wake up and get out of bed?
Yeah.

That’s the false ending. But it reinforces the real ending if you find it.

Wed Dec 04, 2013 1:24 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Dec 04, 2013 1:24 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Много добър коментар Mokidi!
Аз съм забелязал в доста по-възрастните от мен, които имат искрено желание да в крак с нашето време, че не успяват напълно, макар да са по-добре, от тези които отказват да признаят сегашната реалност. Сегашната ни реалност ни учи на това как да се променяме, промените и то големи се случват през година, а по малките сигурно всеки месец или седмица стига да живееш там където са видими. Това изисква от нас и ние да се научим да се променяме и светогледа си да променяме. Доколко този стимул за промяна предизвиква истинска промяна съм скептичен, но сигурно се случва и тази промяна в бъдеще ще е все по-нужна да се случва и неизбежна.
За мен концепцията за Сингулярността е като фантастичния роман, напипала е нещо от бъдещето, но не е точно така. Мисля има по добро обяснение от сингулярността.

Tue Aug 13, 2019 10:19 pm Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT) Tue Aug 13, 2019 10:19 pm Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT)
The Celestial Way (ver 2019-07-24) – notes in progress:

~ "The Æther Age is called after the ultra-region-slash-substance known as <Æther>, <ether>, <dark matter-slash-dark energy>, <quantum vacuum>, <Overspace> (the theoretical containment plane of SUHN-space), and according to some sources, <Realm of God> (or simply God), <The Great Verge>, and <imagination>. Some fringe sources also state that the Æther is the metaphysical manifestation of the Great Cosmos itself – as far as such an entity might be perceived in its ontological entirety."

Big words for big concepts. A space opera needs its operatic stage.

Meesa likes. :)

~ Speaking of big words, I'm impressed by the author's vocabulary--and doubly so, since English is not his first language, and since this is his first novel. (Okay, so make that "triply so." :P) I don't mean such highly specialized passages (where the highfalutin vocab serves a comedic purpose as well):

He had no idea a conversation about clouds could last so long, even when it included nephologious terms like cyclonic lift or altitude boundaries.
(Yeah, yeah, it should be "nephologic(al).")

I mean the sheer variety of registers and, for that matter, at least half dozen distinct character's voices. So much oomph in one so young ... the mind boggles.

~ Two characters and their relationship defined in less than fifty words:

The door's intercom chimed. Airo went and opened.
Veralla stood at the threshold, looking at him happily. "Hi!" she said.
"Get lost," Airo growled.
"For what purpose?" she asked, perplexed.

~ And what can break the ice in said relationship? Why, nothing less than the most important art of the future:

After a while, the intercom chimed, and the door opened on its own. Veralla entered the room.
"Hey!" she said brightly. "What are you doing?"
Airo lifted his head (...). "I am... playing games," he said, blinking away the confusion.
"Oh! Games! Can I play, too?"
"If you want to," Airo said patiently, and the dragonet hrrr -ed in joy. He moved to free the seat but Veralla jumped, and landed straight into his lap.
"How do you play?" she asked, standing on her hind legs and watching the screen eagerly.
Airo, still shocked by the event, struggled to find his voice. "You use these buttons, and..."
"I know, I know," the dragonet said impatiently. "Kiana showed me how to use all kinds of interfaces, even a keyboard, if I had to. I ask how do I win?"
Airo explained her the nature of the game. The dragonet began to play. She clicked the keys clumsily with her claws, her eyes narrowed at the flatscreen, forked tongue flicking out in concentration. Airo watched her in stunned silence, paying no heed as her absentmindedly lashing tail swatted him on the head. (...)
He was about to say something, when Veralla's sinuous neck curved and she turned her head to him. "Are there any games with dragons in them?" she asked curiously.
Airo winced, but nodded. "There are," he said. He had found one entry earlier during his play. "Search the index directory for Soukou Zmei ."
She did, and loaded the game. The intro played, and then a dragon with a human on its back began flying through grand ruins amidst a vast ocean and endless skies.
"Why I cannot turn around?" Veralla asked, frantically pressing keys.
"The way is only forward," Airo said. "You must control both the rider and the dragon."
Veralla grabbed the aiming sphere. The avatar onscreen lifted his enchanted cannon, shooting a stream of glowing bolts. Enemies exploded in brilliant clouds of multi-colored lights. Epic symphony and haunting chimes flowed from the speakers. Veralla hrrr -ed, completely enthralled.
Airo checked surreptitiously on his heads-up display for historical data about the game. He stared at the display in awe. The game was one of the recovered infoclusters from the Codex. It was made in the time of the Ancients, before the Cataclysm. More than thirty millennia ago.
And yet, perfection reigned immortal.
Veralla played for a long time. Airo sat there, pinned by her, watching her, thinking... thinking nothing. He felt eerily relaxed, despite the fact he was in physical contact with a dragon. Veralla struggled with the controls. Without realizing what he was doing, Airo bent forward, and put his hand on her foreclaw, steadying her aim. The music flowed in harmonic resonance, the levels scrolled through dozens of magical vistas, dragon and rider united in their quest for good prevailing over evil. Airo guided Veralla...
... Why he called her by name?...
...and together they finished the game when the early light of pre-dawn paled onto the wall. Airo hadn't realized this room had a window.
"This was so beautiful," Veralla said in a small voice.

Sat Jul 23, 2022 12:14 pm Re: Не-културни събития Sat Jul 23, 2022 12:14 pm Re: Не-културни събития
Събитието беше интересно, но както всички подобни вдъхновяващи инициативи на The Shift Network е маркетингово насочено с цел зарибявка за платен курс. Имаше една кратичка медитативна практика все пак.
Иначе днес ще го прожектират в 22 ч.

Fri Jan 31, 2014 4:24 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jan 31, 2014 4:24 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Earth включва същия подход като горните две – осъвременен спрямо 1990-а (когато излиза за първи път). За разлика от Хъксли и Оруел обаче, Брин има много по-„широкоспектърен“ поглед (научното образование помага ;)) – той взима настоящите тенденции „в пакет“, без да засилва едни и да пренебрегва други, както правят антиутопиите (и заради което „познавателната“ им стойност е ниска, за разлика от „предупредителната“). Такъв холистичен подход ни готви много по-правдиво за бъдещето, твърдя аз.

Разбира се, още по-интересно ще е да видим докъде е стигнал Брин в Existence, книгата му за вероятното бъдеще на Земята, написана през 2012-a. Тя излезе на бг като „Битие“.

Tue Nov 26, 2019 8:14 pm Re: Любимите компютърни игри Tue Nov 26, 2019 8:14 pm Re: Любимите компютърни игри
Наскоро се присетих за една игра, която имаше немалка роля за вдъхновението ми по написването на "Звездният път".

Dragon's Wake

Давам линк към Стийм страницата на играта, вместо walkthrough/let's play в Тубата, защото самата игра е доста минималистична, но с много силен "заряд", който лесно си проличава дори от официалното ѝ инфо. Плюс това, цялата история може да си я сглобите само ако разгледата storefront-a и ачийвмънтите.

Пича който я е направил в момента тъне в неизвестност (или поне аз не съм го проследил); преди две-три години имаше някакви планове за продължение, но оттогава е радиотишина. По принцип това е един от проектите, в който бих имал интерес да участвам, ако/когато си подобря по-трайно личното състояние.

Wed Feb 12, 2014 3:16 pm Re: Образованието Wed Feb 12, 2014 3:16 pm Re: Образованието
Започнах го само, но споделям филма

Забраненото образование / la educacion prohibida (2012),

защото обобщава(т) (поне първите 20 минути) доста добре погледа ми и желанието ми да ругая системата през последните няколко години.

Има ли смисъл да давам препратка и във "Филми"?