choveshkata.net

Wed Apr 05, 2017 12:50 pm Re: Образованието Wed Apr 05, 2017 12:50 pm Re: Образованието
Витамин П : https://www.facebook.com/events/1247646511938051/

На всеки две седмици се събираме в ректората на СУ, за да поговорим за витамин П(рирода/ланина)

Вчера беше втората ни среща, на която се запознахме с дейността на четирима души, работещи в планината, а следващата среща, която ще се състои на 18-и април от 18:30 ч , ще е на тема " Спорт, развлечение, приключения ".

Идеята е да разширим кръга от хора, вълнуващи се от витамин П (смятаме, че това е всеки, навсякъде :), да заздравим/започнем общуването помежду си и да си помагаме в набавянето му.

Организатори са Естествоизпитатели и екоклуб UNECO.

Като част от клуба ви каня, за да стане още по-наситено и по-взаимно. :)

Пътуващ университет (Чипровци) http://placeforfuture.org/?p=3329

Тази година ще се проведе в периода 20-25 май 2017 г.,

Ако ви е интересно да разберете повече от организаторите на деветото му издание, елате на 10-и април от 18:30 ч в зала 21 в сградата на ректората на СУ (Исторически факултет, южно крило): https://www.facebook.com/events/1128415560621525/

:-)

Sat Oct 01, 2016 3:19 pm Re: Раздумки на коректори Sat Oct 01, 2016 3:19 pm Re: Раздумки на коректори

След седмица се отправям на дванадесетдневен курс, 10 от които ще прекарам в мълчание.

Мое саркастично височество ще запази погнусено мълчание.

Mon Feb 20, 2012 8:29 pm Re: Мъглявината Андромеда Mon Feb 20, 2012 8:29 pm Re: Мъглявината Андромеда
Гравитационното червено отместване не би следвало да играе кой знае каква роля върху наблюдаваното от Земята. Това, което Хъбъл е открил, е доплеровото червено отместване. То не е единствено и не може да се отхвърли току-така. (Между другото, има и синьо доплерово отместване - от обекти, които се приближават. Например, ако не ме лъже паметта, галактиката Андромеда.) А това, което ти наричаш "умора на квантите" се състои в следното - квантите получават червено отместване, тъй като минават през пространство, което се разширява. Т.е. това означава, че Вселената се разширява, и доколкото аз схващам се използва за доказателство на това, че Вселената се разширява, а не обратното, както е решил Ефремов.

Wed Sep 06, 2017 8:41 am Re: Зиндел Wed Sep 06, 2017 8:41 am Re: Зиндел
Би трябвало да е с „дж“ – протагонистът на Махабхарата се чете „Арджуна“.

Иронията върху иронията е, че Зиндел се проваля в обяснението си за беднотата на словото, използвайки словото. Тази му книга не е написана толкова въздействащо, колкото „Реквиема“. Хмм... значи ли това, че той всъщност доказва тезата си? :mrgreen:

Отбелязвам си да поговорим за новата ти парадигма, като се видим. (Освен ако не ти се пише за нея. С клетото бедно слово. ;) )

Wed Mar 21, 2012 2:15 pm Re: Yelp! Help! Wed Mar 21, 2012 2:15 pm Re: Yelp! Help!
Ich bin bereit.

Thu Oct 26, 2017 8:52 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Oct 26, 2017 8:52 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Ромфея“:

От „Ромфея“ би се получила прекрасна видеоигра.

... Каквооо? Не ми вярвате? На експерта ?

Досущ като Devil May Cry. Но Истинското Нещо , а не оная пародия reboot...

А ето и някои по-литературни наблюдения:

~ Не помня да съм го споменавал преди, но има две отношения, в които Стефан ме впечатлява:

- Безапелационно: скоростта, с която се развиват историите му. Всички без изключение препускат като тия тракийски жребци тука. Понякога направо зашеметяват.

- Апелационно (ми и такава дума трябва да има ;): чувствеността им. Неведнъж съм мрънкал , че за секс се пише трудно – но неговият звучи красив и истински. А мъничкото ми недоволство е заради предната му особеност, скоростта. Скоростният секс всъщност не е най-зашеметяващият. :D

~ Друга отличителна черта на Стефан са героите архетипи – или най-малкото свръхтипове. ;) Марк-Аурас тук съчетава свръхчовешкото и твърде човешкото. Струва ми се, че такъв човек няма и никога не може да има; струва ми се, че винаги съм го познавал и нося нещо от него. Носите, носим.

От западните писатели само Alfred Bester и A.A. Attanasio смеят да работят с такива екстремуми. Поне аз за други не се сещам.

~ Най-домилялата ми сцена до момента (и демонстрираща как при автори като Стефан нищо не е както го очакваме):

Йоко лежеше в леглото на Ханс, завита почти през глава, а Ханс, както си беше в напрашения костюм, стоеше до прозореца и надничаше през завесата навън.
– Спокойно е – рече ѝ. – Можеш да се отвиеш.
Йоко леко отметна завивката. Ханс седна до нея в края на леглото.
– Защо го направи? – попита го.
– Писна ми от този самозабравил се тип.
Йоко се надигна. Облегна се на стената, усмихна му се недоверчиво и попита:
– А сега ще ми кажеш ли истината?
Ханс се засмя.
– Няма да повярваш.
– Опитай.
– Да поговорим за друго, става ли?
– Какво търсиш тук? Ти не си като останалите.
– Какво мислиш, че съм?
– Имах предположения, че си учен. Вероятно работещ към лаборатория с много висок бюджет. Тук си за проби на магическите субстанции. Или археолог.
Ханс се засмя тъжно.
– Второто е вярно, така ли?
– Ще ти кажа какво съм. Актьор. Порноактьор. При това звезда.
– Ей, ама вярно ли! – блеснаха очите на Йоко. – Кажи ми го на немски!
– Не е толкова весело, знаеш ли? – Не се превземаше, насилваше се да се усмихва, но напразно. – Навярно си чувала, че процентът на самоубийствата сред порноактьорите е по-висок, отколкото при всяка друга професия. Е, малко се посамоубих... Не, не точно. Не трябваше да минава за самоубийство, защото нямаше да получа никакви пари. Но сам режисирах смъртта си.
– Застрахователна измама?
Ханс кимна.
– Това са пълни щуротии! – възкликна Йоко. – Щяха да те познаят! Каза – звезда. Сред елитни агенти от разузнаванията?
– Как? Гласът ми е неподходящ, винаги съм бил дублиран. Културисти колкото си щеш,
а лицето леко прекроих.
Звучеше убедително и Йоко замълча, за да чуе останалото.
– Трябваше да се скрия, но едва когато го направих, разбрах какво съм искал. Вече ми беше все едно и за парите. Исках да съм тук. Да играя роля на боец. И най-после да съм свободен. Тук сред дивото, сред първичното. Толкова по-разкрепостено е от всичко, което съм играл, а толкова по-невинно от всичко, което съм видял в живота. Където и да е, в цивилизацията щях да си остана роб. Защото оковите ми са в съзнанието. И щях да ги влача със себе си. Да правя зрелище, което отдавна никак не ми допада.
- Рискува много, като ме спаси.
– Имаше защо.
– Така ли? – кокетно се усмихна тя, приближи се и сложи брадичка на рамото му.
– Сам не мога да повярвам, но се влюбих – така, както не би трябвало да е възможно. Слаба реплика, нали?
– Много слаба – засмя се нежно Йоко.
– Но вярна – равно рече Ханс.
– Знам.
Целуна го. Започна да го разкопчава, пъхна ръка под ризата му, одраска гръдта му. Възседна го и засмука ухото му, плъзна устни по рамото му.
Той я хвана през кръста, вдигна я, сложи я до себе си и се отдръпна.
Тя го загледа учудена. Дишаше тежко, панталоните му бяха издути, в очите му горяха такива въглени. Те бяха достатъчни за успеха, който разправяше, че е имал в занаята.
– Не го ли искаш? – попита го.
– А ти, нима толкова го искаш?
– Искам го, но като че ли повече искам друго.
– И аз.
– Прав си – стига с този секс, който и двамата сме продавали – на хора, които не сме обичали.
Прегърнаха се и полежаха около час гушнати. Най-щастливия час. В живота и на двамата.

Както казва Вълченцето: сълзици ми се насъбраха в глътката, като си представих...

~ После обаче...

Мили автори – родни и чужди, фантастични и всякакви:

Насилието и убийствата без дозировка и без психологически последици в един момент стават карикатурни. Йееее, как кръвта на тоя плисна даже по тавана! Йоооо, колко секси се извива тялото на тая, докато вътрешностите ѝ се пилеят! (Последното не е карикатурно, а е фетишистко. Стефан не съм го виждал да го прави – освен през погледа на счупения вътрешно Давид – но мога да посоча други автори.) А междувременно останалите персонажи само регистрират факта, без някакви особени реакции, и отминават... на свой ред да се влеят в касапницата.

Аз също пиша за насилие. Който е чел например „безотговорната“ приказка за Юнаци , знае. Но винаги ме водят два въпроса:

1. Наистина ли е необходимо за решаване на ситуацията? Какви други подходи са пробвали участниците – или ще пробват, ако този ги уплаши/видят, че не дава търсените резултати?

2. Какво ще причини на оцелелите? Веднага щом адреналинът им се оттече? И месеци по-късно, когато разкъсат и последните защитни „пашкули“ в паметта си?

Ако вие не си ги зададете, създавате не хора, а играчки. (Или, в по-рафинираните случаи, архетипи.) И рано или късно спира да ми пука, че кървят, пилеят вътрешности, гърчат се изящно...

(Има една втрисаща мисъл в Rose of the World : че героите, които измисляме, получават собствено съществуване; и че носим лична отговорност за съдбата, която сме им отредили; и че тая отговорност продължава не само тук, а и после, след физическата ни кончина... Струва ми се, че това съм го усещал от малък, и затова много съм внимавал какви им ги сервирам. Но и само емпатия да е било, пак стига.)

Sun Jul 06, 2014 10:16 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014 Sun Jul 06, 2014 10:16 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014
Като гледам постфактум как сте го били организирали този конкурс, направо почвам да ви се чудя на акъла...

Нищо чудно тогава, че при това положение фантастиката и хоби общностите в България никога няма да придобият широка популярност, или пък завинаги ще си останат със статута на ъндърграунд култура.

ПП. И ако някой се вбеси от това мое мнение (в частност Кал), то тогава просто да го сметне за "некомпетентно" и да move along-не. :roll:

Mon Dec 11, 2017 4:15 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Dec 11, 2017 4:15 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Да, ще дам. Просто сега е три часът сутринта, а утре дела ме чакат. :P

Но пиша този пост не като празни приказки, а за да го едит-на при първа възможност щом извадя от главата си наличните примери.

Така, да започнем с примерите:

- "Досиетата на Дрезден" - всички женски образи (включително свръхестествените такива) са ми убедителни
- "Светът на Диска" - да знам, че е странен пример, но отново тук всеки образ, независимо женски или мъжки, ми е убедителен (ако изключим първите три-четири издания в поредицата +Ринсуинд - него го мразя :evil: )
- "The Eve of Redemption" - фентъзи поредицата, която в момента чета; главният протагонист е жена и всъщност един от най-живите образи, на които съм попадал ever (преувеличението е само маргинално, сериозно)
- "The Last Dragon Chronicles" - детска ( да, бе! ) поредица с - познахте - принципно убедителни образи (освен главните злодеи, ама там въпросът е сложен :P )
- "Землемория" - Урсула ЛеГуин не просто е жена-автор, тя е един от първопроходците (че изобщо кои са след проходците подир нея?), които разбиват на пух и прах стереотипизацията на героите

Засега се изчерпах, но дадените дотук примери са само от сферата на литературата . Така че, ако настояваш, мога да продължа .

И за да дам сравнителни граници за какво аз приемам за "убедително", ето и примери, където женските образи не са убедителни за мен:

- Всичко писано от Джак Ванс - неговите женски персонажи до една са damsel in distress и понякога така ги третира, че му се чудя дали не е бил неосъзнат (или пък осъзнат) женомразец
- "Резерватът на таласъмите" - то там май всичките образи са ми неубедителни , но женските специално
- Изобщо всичко, което пристига от старата школа на приказната и научна фантастика - с малки изключения (като ЛеГуин горе)

Да продължавам ли?

Sat Dec 01, 2012 8:55 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ] Sat Dec 01, 2012 8:55 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ]

WATO wrote:КРАЙ

*кротко ръкопляскане от ъгъла*

(Може и с варварски крясъци „УРАААААААА!“, ако предпочиташ. )

Като свърша първата редакция на „Непоискано добро 2“ – може би до десетина дни – ще чета тук. Имаш време за бързи промени.

(А ако предпочиташ – може да ми пратиш целия текст в пощата.)

Fri Dec 30, 2016 2:01 pm Re: Приказки от Горната земя (Мина и магиите) Fri Dec 30, 2016 2:01 pm Re: Приказки от Горната земя (Мина и магиите)
Фентъзи ЛАРП център: Вълшебните истории на Весела Фламбурари (интервю на Кристиана Тошева)

(...) Измислих първата си дълга приказна история, когато бях на шест-седем години. Излязох на нашата уличка и я разказах на хлапетата. Тогава, все още, се играеше по улиците. Да разкажа приказката ми се стори правилно – историята разказваше за двете ни улични банди и исках всички хлапета да я знаят. "Враговете" на моята банда трябваше непременно да чуят как се превръщат в кални змии, които приличат повече на големи червеи, и как ние от бандата на златните змейове ги побеждаваме. Може да беше правилно да им разкажа всичко това, но не беше много умно, защото няколко деца от "вражеската" банда ми се ядосаха и ме опердашиха по най-приятелски. Болеше си, но така разбрах, че да си Приказник винаги си има и цена. Въпреки цената обаче, да си Приказник е най-хубавата работа на света.

(...) Приказката е тази, която ни дава модел за излизане от привидно безизходните ни делници. Дори когато сме възрастни, някъде в нас, на чисто емоционално ниво, едно дете с отворени очи и ум изповядва приказното верую за победата на доброто над злото... Всичко се заключва във върховното усилие да разбираш, да си целият във връзка, на линия. Да разгадаваш знаците на това, което те заобикаля, и да действаш според това, което си научил. Правим го непрекъснато... А щом успяваме, това означава само едно: Ние ходим и дишаме, по поникналата, зелена земя на нашата собствена приказка!

(...) Сигурна съм, че ако от хлапешки години се заразиш с ентусиазма да четеш приказни романи и приказки, докато се усетиш и животът ти ще се превърне във въртележка от юнашки песни, самодивски китки, мечове, дарове и магии. А когато една глава е пълна със змеици, таласъми и юнаци, никакви капризи на непосредствената реалност не могат да я спрат да фантазира. И никой не може да отклони въпросната глава от пътя на ведрото и спокойно приемане на действителността. Защото да измисля светове е станало нейна насъщна нужда, а и реалният свят си е чисто фантазиен свят, защото искаме или не, и реалността започва като идея в нечия глава.

Wed Feb 14, 2018 12:21 am Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Wed Feb 14, 2018 12:21 am Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
По темата сингуларност силно ти препоръчвам „Кървава музика“ на Грег Беър.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Fri Jan 04, 2013 9:47 pm Re: За Филмите и Хората... Fri Jan 04, 2013 9:47 pm Re: За Филмите и Хората...
И от мен един списък.
По-стари главно, ама класа са... да има за справка и гледане след време

комедии
Бонифас Сомнамбула (1951) - с Фернандел
Али Баба и 40 разбойници (1954) - Фернандел, Луи дьо Финес и Борвил
Д-р (1962) - велика сръбска класика
Голямата разходка (1966) - Фернандел, Луи дьо Финес и Борвил
Кавказка пленница (1967) - Юрий Никулин и др.
Диамантената ръка (1969) - Юрий Никулин, Андрей Миронов, др.
Тутси (1982) - Дъстин Хофман, Джесика Ланг
Хю Лори и Стивън Фрай - чудни британски по дух комедийни скечове

... и тук има много още руски особено, но няма как да ги изброя, че не им помня точно заглавията...
Намерих обаче разни класически руски/съветски като Белоруската гара, филми по Илф и Петров (да, те за разлика от Ортега и Гасет са двама души :)) - може да се погледат на тоз чуден линк на Мосфилм

мюзикъли и музикални
Аз пея под дъжда (1952) - Джийн Кели, др.
7 братя за 7 невести (1954)
Звукът на музиката (1965) - Джули Андрюс, Кристофър Плъмър (на млади години ;))
Брилянтин (1978) - Оливия Нютън Джон, Джон Траволта
Коса (1979)
Фадо (2007) - на Карлос Саура - чуден обзор на фадото

други (уви, не изчерпателно) - за хората, любовта, свободата и живота
Бащата на булката (1950) - Лиз Тейлър, Спенсър Трейси
Клетниците (1958) - Жан Габен
Мръсната дузина (1967) - Лий Марвин, Чарлс Бронсън, др.
Нещата от живота (1970) - Мишел Пиколи, Роми Шнайдер
Извън Африка (1985) - Мерил Стрийп и Ник Нолти
Остатъкът от деня (1993) - Антъни Хопкинс и Ема Томпсън
Леон (1994) - Жан Рено, Натали Портман, Гари Олдман (филм на Люк Бесон)
Френска целувка (1995) - Кевин Клайн, Мег Раян в тази й точ роля
Теория на полета (1998) - Хелена Бонам Картър, Кенет Брана
Краят на аферата (1999) - Джулиан Мур, Ралф Файнс
Любов по трудния начин (2001) - Ейдриън Броуди
Говори с нея (2002) - на Алмодовар
Фрида (2002) - Салма Хайек, Джефри Ръш, ...
Детски игри (2003)
Децата на хората (Children of Men) (2006) - Джулиан Мур, Клайв Оуен
Спеделен живот (2009)
Очите на войната(2009) - Колин Фарел
Речта на краля (2010) - Колин Фърт, Джефри Ръш, Хелена Бонам Картър

други - безраз/с-борно
Ужилването (1973) - Пол Нюмън, Робърт Редфорд
Жега (1995) - Ал Пачино и Робърт Де Ниро
Италианската афера (2003) - Доналд Съдърланд, Едуард Нортън, др.
Фермата (2003) - Ал Пачино, Колин Фарел

А от незабравимите като усещане и спомен за ценни детски - Призраци в блока (немски) , Арабела, Хайди (немски), Синьо лято (разбира се! ;)), Ум белият делфин, Барбароните, Къртичето и ... колко ли още пропускам... Българските детски сериали и игрални филми също си искат и заслужават отделен списък, но вярвам всичко го знаят и няма да го списвам

Thu Dec 14, 2017 8:36 am Re: Разкажи ми приказка Thu Dec 14, 2017 8:36 am Re: Разкажи ми приказка
Събитие в Goodreads за 19 декември:

Среща с „Разкажи ми приказка“ и Мел

„Разкажи ми приказка“ е дебютната книга на Мел – и двайсет и шестата в поредица „Човешката библиотека“. Сборникът съдържа шест приказки в духа на Едуард Успенски и Джани Родари... а „Всевластното коте“ смига и на един друг Джон.

Заповядайте на приятелска среща с книгата и авторката. Вход – свободен. Ние – развълнувани. :)

П.П. Ако вторник вечер ви е невъзможна, елате на официалната премиера в събота, 16-и, от 11 часа в детския отдел на Столична библиотека. Обещаваме, че и тя няма да е особено официална. ;)

Mon Mar 05, 2012 10:06 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Mon Mar 05, 2012 10:06 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
Цитирам от писателската работилница , която тече в блога на Любомир Николов:

От друга страна, за сериозните си неща _винаги_ си спретвам самичък едно по-особено „запецване“: избирам сложна начална/„завързваща“ ситуация, чието решение/„развързване“ по никакъв начин не мога да (пред)видя. Как един млад човек би помогнал на своя приятелка, ако тя му довери, че някога са я насилили? Как би постъпил, ако приятелката му, любимото момиче, го завари в този момент и го изревнува? (Това е „Изцеляващата“ приказка от цикъла за Юнаците и злодеите.) Какво се е случило всъщност при миналогодишното масово убийство в Норвегия? Кой е важният (за мене) урок там? („Слушащата“ приказка.) (...)

Ако краят ми е ясен (или се мержелее) още при първия ред, много често историята ми доскучава и изобщо не сядам да я пиша. Казвам си: „Калине, мързи те да се гмурнеш в дълбокото, или те е страх. Не занимавай хората с баналности.“

Thu May 10, 2018 11:21 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Thu May 10, 2018 11:21 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Прочетох и аз тези Наистина Зелени разкази най-сетне. Първите 2-3 ми се сториха назидателни, сякаш някой ми размахва пръст да правя повече. Малко ми стана забавно, че четях разказа в който дървата са буквално очовечени, от плът и кръв, а това което няма и 24 часа по-късно правих, бе да режа окастрени дървесни клони, за да стават по-добре за подпалки.

Единия от двата разказа, които ми изчистиха недотам приятното чувство за назидателност бе именно "по Е-3 за 23" (ако не съм объркал разказите и заглавията - в момента нямам книгата под ръка). Този разказ в който завличат келешчето на Ком-Емине. Самия процес, без да усетиш да те завлекат външни обстоятелства извън комфортната ти зона, и в крайна сметка да се окаже приятно изживяване от което печелиш, я нова приятелка, я ново, разширено самосъзнание, ми се стори доста приятно-сладурски. A другия бе този на Брин, за войниците зеленотворци. Сигурно е универсално привлекателна идеята за праведната саможертва. Имам и един донякъде критичен отзив за юнашко-Зелената приказка, но по-скоро на живо ще го споделя.

Като цяло съм доволен, доста различни автори и разкази, ако искате и епохи, са събрани в тази неголяма антология. Хареса ми и как в разказа за магистралата доста фантазия е вложена. На колко места все пак ще видиш споменат жираф, каращ автомобил?? :)

Thu Feb 07, 2013 4:24 pm Re: Труд и творчество Thu Feb 07, 2013 4:24 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за млади хора „Ами мирът?”
Краен срок: 15 февруари 2013 г.
Млади хора на възраст между 14 и 20 години могат да вземат участие в този конкурс, като отговорят „Какво ще кажете за мира?” във визуални и печатна форма.
- Разкажете история (до 500 думи)
- напишете есе (до 500 думи)
- Създайте поема (до 200 думи)
- нарисувайте картина или колаж (до 18 "х 24")
- Заснемете снимка (до 11 "х 14" на фотохартия)
- Проектирайте графика, плакат или комикс / анимационен филм (до 18 "х 24")
Повече инфо:http://www.globalexchange.org/peace/campaigns/whataboutpeace

Sat Jun 09, 2018 10:42 am Re: Момичето от квартала Sat Jun 09, 2018 10:42 am Re: Момичето от квартала
Отзив от Стефан Кръстев

Явно поезията е най-красивото съзвучие на идеите, а „Момичето от квартала” освен поезия на думи е поезия на самия живот. Защото тя не е само съчетанието на римите и ритмите в този поетичен роман, а и съчетанието на множество млади души и умове. Екип от автори; група творчески натури, които са се събрали не за да направят рок банда (както много други млади) или театрален състав (както по-малко други млади), а да напишат заедно едно произведение. Поема с мултипленен автор, поетичен роман за нашето съвремие. Книга от тийнейджъри за тийнейджъри, в която всеки автор е и герой, движещ своята художествена проекция така, че да е именно в това поетично съзвучие с останалото, чрез което не само ще преосмисли своето място в настоящата реалност, а ще помогне на читателите, които са най-близкият до неговия темперамент, да осмислят същото.
Начинанието може да се стори на някого експеримент, който е интересен сам за себе си, но такъв, от какъвто не може да се очаква висок резултат. Познати са ни настройките на предубедеността и подобни мисли при нея са неизбежни, а дори и човек, чужд на предубежденията, трябва да надникне, да почете малко книгата, за да се избави от съмненията относно качеството й.
За съжаление, в последните десетилетия (през целия живот за авторите на книгата) поезията се издава сравнително лесно и сравнително много хора я „изливат”, дори зрели, интелигентни, изстрадали, ерудирани личности, при това поетични натури, пренебрегват, твърде пренебрегват технологията на стиха. Издават стихове, заредени с енергия, но стържещи на места, заради лоша ритмика, несъобразен звукопис, стилово неуместни изрази, тривиални, а на места дори дразнещо слаби рими.
Нищо от това няма да намерите в тази книга. Което и само по себе си е удивително за толкова голям творчески колектив. Да зазвучат различните гласове в хор – това вече е внушително. (...)

Sun Mar 03, 2013 11:14 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Sun Mar 03, 2013 11:14 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
!!!

...

Fri Apr 27, 2018 6:35 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Apr 27, 2018 6:35 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Ериксън подсказва, че извънземните, които решат да осъществят контакт с нас, няма да са на нашето ниво (най-малкото защото нашето ниво не е способно на космическа колонизация; това не е фокус в неговото есе и като цяло е плод на друг разговор). Ей тук се усеща в частност:

Also, I can’t really imagine that any spacefaring civilization coming to visit us gives a flying fuck about our nations, presidents, dictators, covert agencies, corporate interests, borders, militaries, capitalism, communism and all the rest. As for our highly vaunted scientists, well, that’d be like trying to have a conversation with a four-year-old, we’d be so far behind.

За „нападките му над теорията за еволюцията“ мисля, че просто си го прочел грешно. Кой пасаж имаш предвид?

Fri Apr 19, 2013 9:22 am Re: Копнеж за ученическо творчество Fri Apr 19, 2013 9:22 am Re: Копнеж за ученическо творчество
Написано по повод на съвсем друг конкурс – и все пак...

... Обективна причина за неизпипания стил не мога да предположа. Лесно е
да кажа, че младите автори нямат търпение, а вече нямат и среда, в
която някой да ги напътства... но това не обяснява съществуването на
такива явления като Светлини сред сенките или Геновева Детелинова и
Калоян Захариев. (Живот и здраве, ще видим дебютните им романи тая
година. И ще се дивим... обещавам ви.)

...

За конкурса като цяло: препоръчвам ви да го има и занапред. Казвам го
с ръка на сърцето, след като изчетох над 250 текста от младежи покрай
тазгодишния ни Копнеж за ученическо творчество. Тези конкурси са един
от малкото стимули за по-добро писане. По-важното обаче е, че
стимулират и ЧЕТЕНЕТО – най-малкото, участниците в тях ще прочетат
какво са написали отличените автори (дори и само за да ги наругаят/да
се огорчат... но все е прочетено :). Понякога може дори да се
запознаят помежду си – и хоп! ето ви нов литературен кръг... :D

А голямата награда за журито е, когато попадне на истинския талант.
Ние открихме поне пет деца сред тия стотина в Копнежа, които, ако има
кой да обръща внимание на усилията им, някой ден ще станат световни
автори – или поне РАДВАЩИ български... На мен това ми оправдава всички
останали кръвоизливи в жури-четенето. ;)

Sat Oct 27, 2018 12:28 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Oct 27, 2018 12:28 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Здравей, Кал. Пратих ти на имейла Упр. 1. Дано го видиш измежду многото отговори. Ще се постарая да побързам с упр. 2.

Вики, машина си.

Приятен ден!

ПП: Като слагаш тази Цензура, сякаш някой е псувал. Добра шегичка.

Mon May 06, 2013 5:16 pm Re: Новини за книгите-игри Mon May 06, 2013 5:16 pm Re: Новини за книгите-игри
26.03.2013

Книга-игра: Мутирала Плът

Привет, читателю! Питал ли си се какво би станало, ако мистериозна зараза превърне почти всички хора около теб в мутанти? Докато писах настоящата книга-игра се опитвах да си представя центъра на родния ми град Русе след евентуален такъв апокалипсис. Това е и причината почти всички имена на герои да са типични за страната. Изключение е само това на приятелката на главния герой, но то е по-скоро за потвърждение на правилото. Искам да благодаря на цялата общност от фенове на неумиращия жанр книги-игри за реализирането на настоящия продукт. Надявам се да прекараш приятно време с него. Ако искаш да прочетеш книги-игри в дигитална форма или да получиш информация за други печатни

издания, заповядай на http://www.knigi-igri.net или на http://www.legacyofkreya.com .

http://magazine.knigi-igri.net/2013/03/mutirala-plyt/



23.04.2013

Готово за игра е продължението на "Карибски вълни" - "Карибски вълни 2: Съкровището на вълчицата"

Здравей читателю и добре дошъл отново в карибския басейн. В следващите няколко страници пак ще поемеш контрола над сър Джеймс Елиът — младеж, чийто живот е поел по странен курс – първо офицер от английския флот, след това изгнаник, капер и в крайна сметка – капитан на малкия слуп „Либерти”. Ако се интересуваш от пълната му история, съветвам те да прочетеш първа част от поредицата.

http://magazine.knigi-igri.net/2013/04/karibski-vylni-2-sykrovishteto-na-vylchicata/



28.04.2013

Приказка-игра: Голямото приключение на малкото таласъмче

Кое обичат децата повече – играта или приказките? В тази единствена по рода си детска книга играта и приказката си подават лапички и отиват заедно на едно голямо приключение! Развийте фантазията на своето дете с близо 100-те начина да прочетете тази приказка-игра! Помогнете му, с 20 възможни края, да разбере как неговите избори променят неговата реалност! А реалността лесно може да бъде приказка в този уникален експеримент на Никола Райков, издаван и награждаван за научнофантастичните си разкази, фентъзи с български фолклорни мотиви, антиутопия и филмов сценарий. Това е неговият дебют с детска приказка-игра, написана за 3-годишния му син.

Луксозното издание с илюстрации на художници от цял свят ще помогне на вашето малко таласъмче да преоткрива ежедневно света на въображението. Ако обичате Мечо Пух, Приключенията на Лиско и Алиса, лесно ще се влюбите в тази книжка!

http://prikazka-igra.com/index.html

Tue Dec 04, 2018 10:42 am Re: Ортодокс Tue Dec 04, 2018 10:42 am Re: Ортодокс
„Ортодокс“: електронно и хартиено издание и премиера (08.12.)

И анонс за приятели онлайн:

08.12.: Премиера на романа „Ортодокс“ от Григор Гачев

Приятели (:

Четвърти декември е най-множественият рожден ден на света… или поне в нашия личен свят. :)

Преди точно дванайсет години по българските земи допрепуска „Последният еднорог“, за да пробуди позадрямалите си братчета и сестричета и да пръска седефена светлина дори в най-дълбоките тъми, през които сме газили от тогава.

Преди девет години „Слънце недосегаемо“ присъедини лъчи в разпръскване на тъмите и превърна стъпките ни в подскоци, седмици след като бяхме затворили последната страница.

Преди пет години сбрахме сърца, умове и сили „За спасяването на света“. По петдесетина различни начина, покриващи половин век и (поне) половината Космос. Признаваме си веднага: понякога, като вдигнем очи към звездите, ни сърби, смъди, издува отвътре да се сберем пак… Ммммммм.

Преди три години празнувахме двайсетия си юбилей (… освен литературната традиция да сме скарани с математиката, обичаме да ползваме различни, наши си бройни системи :P ) в „Нощта на скорпиона“. Тогава си спомнихме, че за да сглобим отговора на Живота, Вселената и всичко останало, първо трябва да прочетем много, много истории…

А днес пристига една история – трийсет и първата в поредица „Човешката библиотека“ и втората в поредица „Съзвездие BG“ – която говори с езика на децата, за да напомни на порасналите сред нас, че порастването край няма. Също като въпросите, които задава Петърчо… Ето я:

„Ортодокс“ – Григор Гачев

В дебютния роман на Григор Гачев, родителите на малкия Петърчо го оставят в манастир, понеже въпросите му им идват прекалено големи. Ще се превърне ли Петърчо в образцов монах? Или ще се насочи по път със самодиви и караконджули, еретични думи като „електричество“ и „холография“, други светове и същества с неизмерима мощ… че и нова сестричка? И докато двамата сеят купища весели поразии, ще смогнат ли да научат по нещо сериозно за достойнството, щастието и човешката същност?

Повече за „Ортодокс“ открийте тук , а за автора – тук .

Романът излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „ читателите плащат колкото и ако преценят “. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

И ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите е-изданието с наша помощ. Може и с посвещение от автора. ;)

Премиерата на „Ортодокс“ е на 8 декември от 11 часа в детския отдел на Столична библиотека , като част от награждаването в седмия Копнеж за растящо творчество ... и други изненади. ;)

Чакаме ви,
Кал, Григор и всички в ЧоБи

Започвам да разпространявам по сайтовете, форумите и социалните мрежи, където хората ме знаят. Давайте и вие. :)

И отбелязвайте тук къде пускате линкове – да не дублираме усилия.

Моите са:
- forum.chitanka.info
- teenproblem.net/forum (има проблем с публикуване на нови теми, затова използвах темата на „Разкажи ми приказка“ )
- shadowdance.info/forum
- cheteneto.subtle-bg.com (мъртъв; не ми се занимава да си правя нова регистрация в https://forum.hobbykafe.com/viewforum.php?f=11 )
- sf-sofia.com/forum
- G+ общностите „ Аз обичам книгите “, „ Читателски клуб “, „ Електронни книги “ и „ Сборище на трубадури “
- Goodreads групите Bulgaria Reads и Bulgaria
- личният ми G+ профил

Sun Jan 13, 2019 11:08 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Jan 13, 2019 11:08 pm Re: Любимите компютърни игри
Tobias Cornwall concluded this topic last year and begins it this one:

Sindrel Song

Note how even a simple game concept comes with a deep and meaningful background story. That's where Tobias truly shines.

Sun Jul 13, 2014 9:11 pm Re: Научна фантастика vs. фентъзи Sun Jul 13, 2014 9:11 pm Re: Научна фантастика vs. фентъзи
Чел ли си Earth на Дейвид Брин? Тя не е (чак толкова) технотрилър, но е стъпила с всичките си четиресет и осем крака в съвременни и лесни за разпознаване научни (+ социални) теории.

Иначе и аз мисля, че в повечето космически опери има едно „отдалечаване на екстраполацията“, които ги доближава до усещането „еха! чудо!“ в доста фентъзи.

Tue Jan 29, 2019 12:15 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Jan 29, 2019 12:15 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Яне, за архетипните сюжети аз поне не съм търсил обзорни статии. Просто сме си говорили за тях в моменти, в които се е появявало съмнение. (Т.е. даже нямам готов списък – разчитам на читателската си интуиция да ги разпозная.)

Но така или иначе ви препоръчвам да отложим обсъждането им за упражнения 7 и 8, когато ще правим смисловите редакции.

Mon Jul 01, 2013 11:04 am Re: Преглед на книжарниците Mon Jul 01, 2013 11:04 am Re: Преглед на книжарниците
Вижте к'во, имаме ден . На тоя номер днес най-накрая им беше активен GSM-ът и миналата седмица са се преместили на
Пенчо Славейков 29 и работели от 10 до 18 ч., и книгите ни били изложени там.
Чак ми стана смешно като чух на коя улица (бул.)

Wed Apr 10, 2013 8:58 am Re: За Филмите и Хората... Wed Apr 10, 2013 8:58 am Re: За Филмите и Хората...
Атанас Славов: Фантастични сериали, които си струват (или си струва да се избягват )

Звукозапис от представяне в клуб „Иван Ефремов“ на 9 април.

Sat Sep 07, 2013 10:59 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Sat Sep 07, 2013 10:59 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
... Then at last came a reader both knowing and tender,
Saying, "You're not at all what they take you to be."
I bespammed her before she had quite finished speaking
And I thought, How about Seven Nights with the Sea?

Sun Mar 17, 2019 9:26 am Re: Христина Панджаридис Sun Mar 17, 2019 9:26 am Re: Христина Панджаридис
Мой отзив в Goodreads за „Часовникът, който върви назад“:

Тук, вместо да се опитвам да изведа общо впечатление, ще оставя само мозайката на пътните си бележки. Отразявайки сглобката на самия „Часовник“.

~ Който знае нещичко за личния ми живот (или дори, че имам личен живот ;), сигурно ще се сети защо се подхилквах, като четях долното:

– След развода ми беше трудно, но сега срещнах подходящ човек. Колега ми е, а и имаме еднакви интереси. Искам да го видиш, настоявам да ми кажеш искрено как го преценяваш. Сериозно е.
(...)
– Радвам се, че си забелязала достоен мъжки обект на хоризонта! – Скачам и я прегръщам. Влюбените майки са по-щедри към децата си и по-отвеяни откъм забележки. Отпадат стриктните часове за прибиране, взирането във всяка дума и облечена дрешка, превземките, че съм в опасна възраст.

~ Шестнайсетгодишен (пардон! почти-седемнайсетгодишен) си говори с четиринайсетгодишна:

– Ще спиш ли с мен, за да се опознаем по-добре? (...)
– Гадняр! Не съм избягала от вкъщи и не търся подслон в панталона ти! – репча се, ама съм си направо изумена. (...) – Не планувам да виждам в дълбочина сините ти очи. Кротувай!
– Смятам, че ти направих отлично впечатление и имаме шансове да се разбираме като бъдещи брат и сестра. Не се паникьосвай – приятелката ми ще дойде и ще видиш, че си свободна от интимни ангажименти.

(Е... във форума на teenproblem.net съм виждал къде по-пиперливо. Но пък толкова писателско... не съм. Все пак, в защита на четиринайсетгодишната – тя е разказвачка на приказки. Писателското си ѝ е в кръвта.)

~ Романът е пир за търсачите на интересни изречения и въобще за порасналите читатели:

Ако подивея и довечера се промъкна в градината зад къщата, покатеря се на стълбата, подпряна на черешата, протегна разтворена длан към тъмнината и закъсам, късам, късам... докато усетя мускулна болка? Душевното ми спокойствие е разклатено като мост, който се чуди да ме хвърли ли в пропастта на секундата или не... Защо не съм добрата фея, която ефектно докосва часовника и хоп – магията се разпада на конци и мухъл, а аз я натъпквам с гумените си ръкавици в чувала за боклука. Но по нещастно стечение на обстоятелствата все още не съм назначена на никога неосвобождаващия се фейски стол. Денят се очертава отчайващ, сдъвкан, по-сив от всякога. Еднодневният срок виси над мен като гилотина. Тъй де, аз съм в страната на гилотиновия изобретател, какво се учудвам и вайкам.

Ще ми е интересно да видя как го възприемат растящите читатели.

~ Книга, която отделя толкова внимание на всяко изречение, лесно се залутва в сюжета си.

Аз знам. Мигар не сме се оплитали в собствените ни приказки ... ;)