choveshkata.net

Mon Apr 02, 2018 11:36 pm Re: Любимите компютърни игри Mon Apr 02, 2018 11:36 pm Re: Любимите компютърни игри
Re: Горната игра - ако тръгва на Win 10, сигурно ще тръгне и на 7/8. Аз съм все още с осмица на домашното комп.

==============================================================================================================


Мили Чобити и Чобитки, свидетели сте на Първия ми опит да Сладкодумствам. Не стреляйте по пианиста, той толкова може (засега? ;) ), но ако имате въпроси, коментари, мнения, и тн, са добре дошли. Ще ви пиша, без сълзи да бриша, за днешното широко пропагандирано от Кал събитие, а именно Кръглата маса на тема "Дигитални медии и видеоигри", по името на новата, от септември 2018-а, магистратура в Журналистическия Факултет на Софийския. Която кръгла маса, беше по-малко сбирка на умни хора около, ами, кръгла маса в тихо заведение, както си я представях, а повече пълна, макар и малка зала, с активно участващи слушатели.

Този скромен Сладкодумец, поради простраствено-времеви проблеми закъсня с около половин час, но пак видя и чу доста от това, което се случи в Червената къща - събитието е почнало в 18:30, аз бях там в 18:57, и приключи към 20:50. Действащите лица на катедрата бяха:

- Двама разработчици от страна на българската гейминг компания Haemimont Games, чиито имена и позиции не чух, трябва да са били представени преди да съм дошъл. Трябва да са били поканени най-вече благодарение на това, че най-новата игра на студиото, Surviving Mars, симулация на строенето и поддържането на човешка база на Марс, явно е финансов успех.
- Миглена Николчина - Ръководител на Катедра по теория и история на литературата, ако мога да се доверя на wikipedia, и един от малкото ветерани геймъри в БГ, ако мога да се доверя на думите й, още от около 1989-а (какъв съм noob с моите само около 16 години опит на този фон :D)
- Еньо Стоянов - асистент по теория на литературата, човекът с най-висок стил на изразяване, най-трудно разбираем на моменти, но и придаващ на събитието една необходима академично-научна тежест.

Като цяло ми направиха впечатление на хора, с които с удоволствие бих изпил една бира, и бих слушал 99% от времето, вкарвайки моя реплика толкова рядко, колкото да се каже че съм участвал малко в разговора.

Опитвайки се да подредя хронологично случващото се, и минавайки в по-"нормалното" (ех, че скучно :D) първо лице, ед.ч., реда е горе-долу такъв:

- Съществена част от първия от двата часа в който бях там, бе посветена на поомешани, не дотам ясни спорове на тема какво е изкуство, игрите са ли, трябва ли да са, и това доколко има отношение към специалността (това последното може и да е мое чудене). За по-подробно описание, не бих могъл да споделя, бр(р)ъм ми е в главата

- Съществена част от следващия половин час бе посветена за просвещение на непросветените. Казано с думи по-точни, имаше въпроси за това дали/дали трябва да се регулират игрите, бидейки продукти съдържащи насилие, и кофти език (да, има агенции, които присъждат рейтинги), и следва ли да се регулират, щом имало някаква игра, която била сборище на нео-нацисти (изсмукан от пръстите пример, но не беше май проблем на самата игра това, а на хората - и World of Warcraft би могъл така да се ползва). Имаше човек, интересуващ се накратко как се произвеждат игри (сложно - музика, сценарий, програмиране, и други дейности влизат), и какво се прави за хора играещи по 15 часа на ден (ами нищо, това е техен "проблем", като реакция на това, че действителността около тях не е достатъчно приятна/добра/интересна, не е проблем на самата игра, или на разработчиците - даже някои от тези игри могат да помагат на хора, обездвижени, или по друг начин възпрепятствани).
Тук забавно-красивия за мен момент бе, че почти веднага след това се появиха цели три-четири истории от залата на хора, които са играли, или още играят по повече часове игри на ден, без да са убили никой, и споделиха какви неща са научили от игрите, и как са им помогнали в реалния живот. В известен смисъл това бе и за мен някакво напомняне защо НЕ ТРЯБВА да се срамувам от хобито си, и защо то има стойност.

- Последния половин час бе, за мен лично най-добрата, направо магична част от вечерта. Личеше си една нужда от повече диалог и споделяне в сферата, по това че всяко изказване от слушател съдържаше по няколко точки или въпроса, и някои изказвания бяха едва ли не зародиш на още едно академично есе на игрова тема. Споменаха се няколко съвременни, и не само, игри: Kingdom Come: Deliverance, ye olde medieval times simulator; SOMA - като пример за интересен и увлекателен наратив, уви, журито не успя да отдели внимание да си каже мнението; ELEX - като добър пример за детективски сюжет, т.е. да установи играча коя фракция най-заслужава подкрепата му не е лесно. Предстоящия Cyberpunk 2077, който навярно поне половин милион души по света ще купят преди да е излязъл, само защото CD Project Red го прави също бе споменат, като предстояща cyberpunk надежда (ех, да видим дали доста високата летва на Witcher 3 може да се поддържа)

За финал ще споделя, че ще има още събития в посока на тази тема. Макар аз лично да съм имал дълга и кърваво-неуспешна история с образованието, и да нямам желания да се занимавам с това като студент, съм силно заинтересован да видя как ще се развие тази програма в бъдеще. Ще ги стигнем ли американците, ако не по количество, то поне в качество, в това светло научно дело. А и най-малкото, да разбирам малко по-добре хобито и сферата, на която съм отделил и продължавам да отделям доста време.

До скоро от мен. Бррръмммм!

Fri Jan 18, 2019 3:08 pm Re: Любимите компютърни игри Fri Jan 18, 2019 3:08 pm Re: Любимите компютърни игри
Ау, божественярска тема! Обожавам да играя...

Последната игра, от която бях силно впечатлена, беше Hellblade. Семпла като геймплей, но направена с много кеф и изпипана. Привлече ме това, че героинята е с психоза, ако знаех, че е леко хорър вероятно нямаше да се навия. Но сега не съжалявам. Много интелигентно направена игра. Готини пъзели, а хорър елемента беше много як. :D

Tue Jul 02, 2013 11:56 am Re: Цитатите, които ни създадоха Tue Jul 02, 2013 11:56 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Какъв по-добър начин да отпразнувам рождения ден на моя духовен и душевен автор и гид в живота - Херман Хесе - от това, да го почета малко и да споделя с вас своите най-съкровени цитати от него. Тъкмо се просълзих, както винаги, четейки края на "Демиан", и се чувствам одухотворена и изпълнена с желание да споделя. (ще ми се да препиша целите книги, не знам как ще се огранича)

Цитати - Част I

Из "Играта на Стъклени Перли"
Защо няма съвършен ред, няма избавление от познатите заблуди! Защо все отново и отново човек трябва да се преборва с едни и същи грешки и да изтръгва едни и същи бурени!
Истината се преживява, не се преподава.
Който разглежда историята, според мене трябва да носи в себе си най-трогателна детска вяра в систематизиращата сила на нашия ум и методите ни, но освен и въпреки това да изпитва уважение пред необозримата истина, реалност и неповторимост на събитията. Да се занимаваш с история, драги мой, не е шега и безотговорна игра. Да се занимаваш с история, изисква предварително да знаеш, че си се устремил към нещо невъзможно, но все пак необходимо и крайно важно. Да се занимаваш с история, значи, да се оставиш на хаоса и въпреки това да съхраниш вярата си в реда и смисъла. Това е много сериозна задача, млади човече, а навярно и трагична.
Но са може би прекалено удивителни, премного красиви, те са толкова красиви, че човек едва ли може да ги наблюдава, без да се страхува за тях. Не е удоволствие да се мисли, че те, както всичко, някога ще трябва да загинат. И все пак трябва да се мисли за това.
Световната история била надпревара във времето, гонитба за печалба, за власт, за богатство и в нея с неизменно значение оставало това, оня, който има сила, щастие и достатъчно подлост, да не пропусне момента. Творенията на духа, на културата, на изкуството, напротив, били тъкмо обратното, те винаги представлявали изплъзване от робството на времето, едно измъкване на хората от нечистотията на техните инстинкти, от тяхната леност, в друга равнина, в отвъдвременното, в свободното от времето, в божественото, което е напълно неисторическо и антиисторическо.
... в нашата игра на стъклени перли разлагаме произведения на мъдреците и художниците на части, извличаме от тях правила на стил, схеми, сублимираме тълкования и оперираме с тези абстракции, като че ли са тухли. Е, всичко това е много красиво, никой няма да го оспори. Но не всеки може цял живот да диша, да яде и да пие само абстракции. Спрямо това, което един репетитор от Валдцел смята достойно за своя интерес, историята има едно предимство: тя се занимава с действителността. Абстракциите са пленителни, но аз съм убеден, че човек трябва да има въздух и хляб.
И от портретите на живелите в миналото Кнехт познаваше подобно изражение, по ликовете на някои учени или хора на изкуството се четеше една трогателна, полуболезнена, полусъдбовна печал и усамотение, и безпомощност
Оправдано е да се твърди, че поначало на земята всеки човек би могъл да разкрие душата си пред всеки друг, но също и да се твърди, че на света изобщо няма двама души, между които да е възможно истинско, безкрайно дълбоко откровение и разбирателство — първото е толкова вярно, колкото и второто.
Духът е благотворен и благороден само когато е подчинен на истината; щом й измени, щом се откаже от страхопочитанието пред нея, стане ли продажен, огъва ли се за нечия угода, вече понася в себе си като възможно дяволското, което е много по-лошо от първичното, инстинктивно животинското, което винаги и въпреки всичко запазва нещо от невинността на природата.
Стъпала

Тъй както вехне цвят и както всяка младост
клони към старостта, така цъфти живота,
цъфти тъй всяка мъдра добродетел с радост
до някакъв момент и не издържа вечно.
Сърцето трябва да е винаги с охота
готово за раздяла и начало ново,
за да успее с храброст в тръгване далечно
да се отправи то към порив ненадеен.
И ето ти, начало, чудо си, готово
да ни закриляш и помагаш да живеем.

Би трябвало с усмивка всичките пространства
да прекосим и нищо да не ни обвързва,
духът световен тук с вериги не ни свързва,
той иска в извисяването да се странства.
Започне ли сърцето да не се вълнува
и се почувстваме уютно, може да е късно,
а който е готов да тръгне и пътува,
от навика сковаващ той ще се откъсне.

И смъртният ни час със същата охота
пред нови хоризонти пак ще ни възправя,
не ще притихне този повик на живота…
Сърце, вземи си сбогом и хайде, оздравявай!

Из "Степният Вълк"
Всеки носи своя жребий, а лек не е никой.
И най-клетият живот има своите слънчеви часове и малки цветя на щастието, които растат между пясъка и камъните.
... не иска да знае, че отчаяната привързаност към "аз-а", че отчаяното вкопчване в това, да останеш жив, е най-сигурният път към вечната смърт, докато готовността да умреш, да свалиш обвивката си, вечното саможертвуване на "аз-а" заради преобразяването води към безсмъртие.
Много по-повърхностно е, Хари, ако ти, борейки се за нещо добро и идеално, смяташ, че лесно можеш да го постигнеш. Нима идеалите съществуват, за да бъдат постигани? А нима ние, хората, живеем, за да отменим смъртта? Не, ние живеем, за да се страхуваме от нея и после отново да я заобичаме; тъкмо поради смъртта понякога за час животът заблестява през нас така хубав.
... аз не бях нито модерен, нито старомоден човек, отпаднал от времето, се носех, сроден със смъртта, решен на смърт.
Аз съм Степния вълк, който тича в полята.
И светът покрай мен е потънал във сняг.
Само черният гарван кръжи над брезата,
от кошута и заек ни диря, ни знак.
Аз съм влюбен в кошутата, ако открия
само нейния мирис и стъпки в нощта,
ще я сграбча и зъби във нея ще впия,
по-прекрасна от нея не знам на света.
Как добре на любимата нежното гърло
бих обзел и захапал бих с порив такъв,
че отпосле ще вия до съмване върло
и ще пия от нейната алена кръв.
Ако можех да срещна и заек в полето,
бих се радвал, защото кръвта съм му пил…
Ах, лишен ли съм вече от всичко, което
прави моя живот и приятен, и мил?
По опашката моята козина вече е сива
и се вглеждам с невиждащи вече очи.
И жена ми отдавна в земята почива
и вкуса на живота ми вече горчи.
Тичам аз след сърни и по заешки дири,
утолявам си гърлото с глътки от сняг,
слушам в тъмната нощ как виелица свири
и душата си нося на дявола пак.
Безсмъртните
От недрата на земята непознати
като пара се въззема порив за живот
и в злочестината дива няма брод —
кървав дим от пиршествата на джелати,
спазма на насладата и жад, която пари,
длани на молители, убийци и лихвари,
страх на гонена с камшик човешка гмеж,
изпарява се, дъхти на гнило и на леш,
вдишва пламенно блаженство, диви чувства,
както мре, отново се възражда на света,
съчинява си войни и прелестни изкуства
и с химери украсява своя дом на радостта.
Храни се, живее или блудства сред тия
панаирни радости на своя детски свят,
бърза винаги пред някого да се разкрие,
да превърне другиго във кал и смрад.

Ний се срещнахме в ефира, който свети,
озарен от хладна звездна красота,
дните и годините за нас са слети,
нямаме ни плод, ни възраст на света.
Нашите грешки, грехове, несъвършенства
и убийствата, и жлъчните блаженства
ни приличат на пиеса в небосвода озарен
и за нас тече безкраен всеки ден.
Ние кимаме над вашия живот,
гледаме звездите в грейналия свод,
ние вдишваме безкрайния вселенски студ,
другаруваме с вихрушките и халите попътни,
неизменно хладен е животът ни нечут
и студен и звездноясен е смехът ни.

Из "Сидхарта"
Сидхарта се напрегна да се вслуша по-добре. Образът на баща му, собственият му образ и образът на сина му се сляха един с друг, и образът на Камала се появи и изчезна, и образът на Говинда, и други образи; те се преливаха едни в други, сливаха се с реката, както реката се стремяха към своята цел, пълни с копнеж и страдание. Гласът на реката също бе пълен със страдание, с мъка и с непреодоляно желание. Реката се стремеше към целта си. Сидхарта я виждаше да бърза, виждаше реката, която се състоеше от него, от близките му и от всички хора, които някога бе срещнал Виждаше как всички вълни и води бързат и страдат, устремени към целите си, към много цели — към водопада, към езерото, към бързея, към морето, как достигат всички цели, как след всяка цел възниква нова, как водата се превръща в пара, която се издига в небето, става на дъжд и руква от свода, превръща се в извор, в поточе, в река, отново се устремява, на ново потича. Ала копнеещият глас се бе променил. Той продължаваше да звучи пълен със страдания, търсещ, към него се присъединяваха и други гласове, гласове на радост и скръб, добри и лоши, радостни и тъжни, стотици, хиляди гласове.
Сидхарта се вслушваше. Целият се бе превърнал в слух, поглъщаше всеки звук и чувстваше, че бе достигнал най-висшето съвършенство в умението да слуша. Често бе чувал всички тези гласове на реката, но днес те зазвучаха по новому. Вече не можеше да различи множеството гласове, веселите от тъжните, детските от мъжките, те всички се бяха слели в едно, плачът на копнежа и смехът на мъдреца, викът на гнева и стонът на миращия, всичко бе едно, всичко бе сплетено, хилядократно свързано едно с друго. А всички заедно, всички гласове, всички цели, всички копнежи, всички страдания, всички наслади, всичкото добро и зло, всичко това беше едно, то образуваше света. Всичко това заедно представляваше реката на съдбините, музиката на живота. И когато Сидхарта се вслушваше внимателно в тази река, в тази хилядогласна песен, когато той не чуваше нито страданието, нито смеха, когато не привързваше душата си към някой отделен глас и не проникваше със своето Аз в него, а възприемаше цялото единство, тогава великата песен на хилядите гласове представляваше една единствена дума: Ом — съвършенството.

Из "Петер Каменцинд"
Покажете ми в обширния свят човек, който да познава и обича облаците повече от мен! Или посочете ми на тоя свят нещо по-хубаво от облаците! Те са игра и утеха за очите, те са божи дар и благословия, те са гневни и смъртоносни. Нежни, меки и спокойни като душите на новородени, те са хубави, богати и щедри като добри ангели, те са тъмни, неизбежни и безпощадни като предвестници на смъртта. Те висят сребристи на тънки пластове, надуват платна засмени, бели, със златни ръбове, почиват си в жълти, червени и синкави багри. Те пълзят мрачно и бавно като убийци, и препускат разфучани през глава като бесни конници, увисват тъжни и замечтани по бледните висини като печални пустинници. Те взимат образи на блажени острови, благославят ангели, приличат на заплашващи ръце, развяни платна, пътуващи жерави. Те висят между божието небе и бедната земя като хубави алегории на всяко човешко чезнене, неразделни и от двете. Това са мечтите на земята, която пригушва опетнената си душа под чистото небе. Те са вечен символ на всяко странстване, търсене, желание и тъга по родина. И както те висят между земята и небето боязливи, чезнещи и дръзки, тъй боязливи, чезнещи и дръзки висят човешките души между времето и вечността.
О, облаци хубави, висящи, неуморни! Бях наивно дете и ги обичах, съзерцавах ги и не знаех, че и аз като облак ще премина през този живот - пътник навсякъде чужд, висящ между времето и вечността. От детски години са ми били мили приятелки и сестри. Аз не мога да прекося улицата, без да си кимнем с глава и се загледаме един другиму в очите. Не забравих и това, което в ония времена научих от тях: техните форми, техните багри, шедствия, игри, хороводи, танци и покой и техните чудновати земни-небесни приказки.

Из "Демиан"
Който наистина не желае нищо друго освен съдбата си, той вече няма близки, стои съвсем сам и е окръжен единствено от студената вселена.
Наскоро в нашата гимназия бе постъпил нов ученик. Беше син на заможна вдовица, преселила се в града ни, и носеше траурна лента на ръкава си. Учеше се в по-горен клас и беше няколко години по-голям, но и на мен, както и на всички, той скоро ми направи впечатление. Този забележителен ученик като че ли беше много по-възрастен, отколкото изглеждаше, у никого не оставаше представата за момче. Между нас, държащите се детински юноши, той се движеше чужд и съвършен като мъж, нещо повече, като господар. Не го обичаха - не вземаше участие в игрите, още по-малко в сбиванията, на другите се харесваше единствено независимият му решителен тон по отношение на учителите. Казваше се Макс Демиан.
Веднъж стана тъй, както от време на време се случваше в училището ни, че по някакви причини в нашата много голяма учебна стая дойде още един клас. Беше класът на Демиан. Ние, малките, имахме библейска история, а големите трябваше да пишат съчинение. Докато ни набиваха в главите историята на Каин и Авел, аз дълго гледах към Демиан, чието лице странно ме привличаше, наблюдавах това умно, светло, необикновено здраво лице, внимателно и одухотворено, наведено над работата: той съвсем не приличаше на ученик, който решава възложена задача, а на изследовател, зает с разработката на собствени проблеми. Всъщност не ми беше приятен, напротив, имах нещо срещу него, струваше ми се твърде самоуверен и хладен, струваше ми се много предизвикателно сигурен в своята същност и очите му имаха израза на възрастните - какъвто децата никога не са обичали - малко тъжен и с проблясъци на присмех. Но все пак продължавах да го гледам, той можеше да бъде за мен приятен или жалък; но едва ме бе погледнал веднъж и аз изплашен отклоних очите си. Когато премислям днес как изглеждаше Демиан като ученик, мога да кажа: във всяко отношение по-различен от другите, изобщо личеше отпечатъкът на своеобразното и личностното и затова привличаше вниманието - едновременно обаче той правеше всичко, за да не се набива на очи, носеше се и се държеше като преоблечен принц сред селски момчета и полагаше всякакви усилия да бъде привидно равен на тях.
Търсех фигурата му с очи и сега, когато си спомням, осъзнавам: все пак винаги е присъствал и винаги съм го забелязвал. Виждах го да отива на училище сам или сред другите по-големи ученици, наблюдавах го как - странен, самотен и тих, сякаш се движеше сред тях подобно на съзвездие, обвит в своя собствена атмосфера - той живееше по собствени закони. Никой не го обичаше, никой не му беше близък, единствено неговата майка, но и с нея, изглежда, се държеше не като дете, а като възрастен. Учителите по възможност го оставяха на мира, той беше добър ученик, ала не се опитваше да се хареса никому и от време на време узнавахме, по слухове, за някоя дума, за забележка или възражение, които бил направил на някой учител и в които имало предостатъчно остро предизвикателство или ирония.
Дълго трябваше да го наблюдавам и тогава почувствах, все още далеч от съзнанието, нещо много своеобразно. Видях лицето на Демиан и видях не само че то не беше детско, а и лице на мъж; съзирах повече или вярвах, че съзирам или долавям, това не бе просто лицето на мъж, а и още нещо друго. Като че ли върху него се бе наслагало и някакво женско лице, тъкмо такова ми изглеждаше то в един момент, не мъжко или детско, не старо или младо, а някак хилядогодишно, някак извън летоброенето, изваяно, белязано от други времена, не от тези, в които живеем. Такъв вид можеха да имат животни или дървета, или звезди - не знаех, тогава не възприех точно това, което сега като възрастен казвам, но нещо подобно. Може би той беше хубав, може би ми допадаше, а може би беше отвратителен, неприемлив, не успявах да реша. Само виждах: Демиан беше по-различен от нас, бе като животно, някакъв дух или картина, не зная какъв, но той беше различен, невъобразимо по-различен от всички ни.
Превързването ми беше болезнено. От този момент нататък всичко, което ставаше с мен, ми причиняваше болка. Но когато понякога аз намирах ключа съвсем дълбоко в мене, там, където в тъмното огледало дремеха образите на съдбата, тогава ми стигаше да се сведа над черното огледало и да видя собствения си образ, който сега приличаше напълно на него, на него, моя приятел и предводител.

По-късно и втора част с цитати от "Душа на Дете", "Клайн и Вагнер", "Щастие", "Нарцис и Голдмунд", "Курортист", "Нюнбергско Пътуване" и евентуално ако още нещо ми хрумне. :)

Sat Sep 14, 2013 12:05 pm Re: Развитие на Човешката библиотека Sat Sep 14, 2013 12:05 pm Re: Развитие на Човешката библиотека
Това ми напомни за един виц, дето трябвало да накарат американец, руснак (съветски) и българин да скочат в пропаст.

Казали на руснака: „За родину, за Сталину - скачай!“. Той: „Имам семейство, не мога да не скоча“ – хоп! Скочил.

Казали на американеца: „В името на великите Съединени щати – скачай!“. Той: „Вие луди ли сте?“. Те: „Ще платим на семейството ти десет милиона долара“. Хоп! Скочил.

Казали на българина: „В името на родината – скачай!“
„Я па тия...“
„Ще платим на семейството ти десет милиона лева.“
„Какво ме грее мене? Нали ще съм мъртъв.“
Поотчаяли се хората, ама един (народопсихолог) се сетил: „Тоя ли, бе? Той не може да скочи...“
„Кой?! Аз ли!?“ – хоп!

... Всичко мога, Жоро. :D

Вие също.

Tue Apr 02, 2019 10:01 am Re: Тема за коректори Tue Apr 02, 2019 10:01 am Re: Тема за коректори
Покрай една редакция възникна обсъждане, та ето нещо полезно/интересно, което открихме по чуденката:
{в контекста на редакцията обсъждахме мрежата или Мрежата, както и Интернет или интернет}

“Фейсбук” и главната буква

Признавам, че някои неща в българския правопис не са ми ясни. Но в повечето случаи съм сигурна в познанията и в преценката си и така понякога се оказвам в неведение за новите постановки в тази област. Обърнаха ми внимание, че в словника на “Официален правописен речник на българския език” (2012 г.) присъства думата фейсбук, изписана точно така – с малка буква.

Не ми беше хрумвало, че е възможно името на най-голямата социална мрежа да се напише с малка буква. Затова изобщо не съм проверявала в словника (списъка с думи, основната част на речника) – в него по принцип не се включват собствени имена. Излиза, че фейсбук не е собствено име или поне че може да се употребява и като съществително собствено, и като съществително нарицателно.

Действително, в изрази като Видях една снимка във фейсбука ти; Само новогодишни картички има във фейсбука ми думата означава съответно ’личен профил във Фейсбук’ и ’потокът от новини във Фейсбук’ (ако се сетите за по-добър превод на newsfeed, кажете). Тези употреби са твърде нови и аз се осмелявам да си мисля, че още не са напълно лексикализирани – поне не в такава степен, че да влязат в правописния речник като съществителни нарицателни.

За мен Фейсбук си остава преди всичко собствено име на социална мрежа, съпоставимо с Туитър, Google+, LinkedIn, ВКонтакте.

Източник: https://pavlinav.wordpress.com/2014/01/07/1-62/ (хвърлете око и на коментарите, интересни са)

Thu May 02, 2019 11:30 pm Re: Не-културни събития Thu May 02, 2019 11:30 pm Re: Не-културни събития
Другарчета прекрасни! :)

Препращам писмо-покана за планина от Бистра за тази събота:

„Здравей,селото се казва Губеш.Най-близкият град е Годеч. Дотам има маршрутки.Струват 2,50 – 3 лева. 40 минути е до Годеч. До Губеш е 10 километра пеша по асфалтов път. Може някой да ни вземе по пътя. Ако има движение. Но няма гаранция. Има през един час маршрутки.Могат да се хванат от метростанция „Бели Дунав“ В посока Костинброд. Планината е Стара планина. Надявам се да се е раззеленило. Къщата е на края на селото в подножието на планината. Има поляни с билки и гори и върхове. Питай за друго...)“

Някой би ли искал да ни присъедини? :D

Wed Jan 15, 2020 2:10 pm Re: Общополезности Wed Jan 15, 2020 2:10 pm Re: Общополезности
Пак данъчна тема - Михаела Малеева от соц. мрежа. С единствено допълнение от мен, че ако си намерите съответния IBAN и преведете дължимия данък авансово, за да си разпечатате платежното, едната опашка на банка (че и сигурно с такса от поне 3 лв.), може да я спасите. А малко по-бързо ставало, ако на място платите с карта (има ПОС терминал).

Вчера успях да подам в РПУ за смяна на личните си документи само за 50 минути!
Това си е рекорд, защото на едно гише с голяма опашка трябва да се връщаш няколко пъти! Носете си химикалка и очила, защото много от хората ме молеха да им прочета ситния текст.
Споделям съвети, за да се справите бързо като мене!
1- Още днес погледнете личната си карта, международния паспорт и шофьорската книжка. Ако изтичат тази година, тичайте към най-удобното ви РПУ (няма значение местоживеенето).
2. Ако сменяте шофьорска книжка, носете медицинско свидетелство със специален формуляр за водач на МПС. Личният лекар може да го има в компютъра си, но иначе трябва да се купи от книжарница. Приемат за шофьорска книжка само след проверка, че не дължите глоби на КАТ.
3.Първо нареждане на опашка - поглеждат документите,които трябва да смените, връщат ви ги и ви дават формуляр и декларации за попълване.Формулярът е почти попълнен автоматично от информационната система, трябва да оградите само "вярно". Попълвате само цвят на очите, ръст, дали имате адрес и в чужбина и рождени дати на родителите (ако са живи).
4.Второ нареждане (ако нещо сте пропуснали ви връщат да допишете! Дават ви бележки да платите таксите.
5.Трето нареждане - плащате на касата
6.Четвърто нареждане - давате бележките и получавате картонче за снимка
7.Пето нареждане - чакате за снимка
8.Шесто нареждане - след като сте снимани получавате входящ номер, че след месец трябва да си получите документите, като върнете старите!
Всичко това само за 50 минути, не е ли успех!
Тази година над 2 млн. български граждани трябва да си сменят личните документи, а опашките ще стават все по-страшни, а служителките още по-омаломощени и изнервени!

Thu Sep 25, 2014 1:05 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“ Thu Sep 25, 2014 1:05 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“
Ади, имаш си илюстрация за чудо и приказ...

А на Ели носи тоооооолкова настроение... Ех. Отдавна не се бях носил и аз така.

Благодаря, подбиращи вълшебници.

Wed Oct 08, 2014 6:31 pm Re: Културни събития Wed Oct 08, 2014 6:31 pm Re: Културни събития
Българските автори – с (поне) две европейски награди за литература през 2014 г.

Spoiler

Не се сдържах...

Sat May 16, 2020 11:56 am Re: ФантАstika 2019-20 Sat May 16, 2020 11:56 am Re: ФантАstika 2019-20
По повод "Погребаният свят:
Цялото е излишно. Добре де, добре. Аз бих го орязала ей така:
Вгледа се в огледалото. Бе това, което искаше да бъде. (ПНК) Разкошна руса коса, идеално пригладена на челото и тила (???) – нямаше грешка (К). Стилна прическа (това вече го обсъдихме), перфектен бюст, тънък като монета (Ш) кръст, изкусителен (СКИВ - освен ако героинята не намира собствения си задник за изкусителен?) задник – тя просто си знаеше цената (???).

Опитах да следвам редакторските съкращения на Човешката, обаче не можах да се сетя как маркираме фрази, които просто ме озадачават до степен да не знам какво иска да каже авторът. Спрях се на "???".

Получава се нещо такова:
Вгледа се в огледалото и се усмихна. Разкошна руса коса, перфектен бюст, тънък кръст, дупе шлифовано с многобройни клякания във фитнеса, напомпани бицепси. Да, тя бе готова да рита задници.

Опа, поувлякох се...

В този откъс, между другото, аз истински жени не виждам. Във връзка с разговора ни за англоезичния алманах, това е перфектен пример за ситуация в която ми нагарча от male gaze и имам нужда да си взема почивка. На Джим Бъчър му трябваха седем книги преди да ми писне, този автор го постигна с един параграф - впечатляващо.

Сега ще ми кажеш, че е писан от жена и ще ме хвърлиш в тъча.

ЕДИТ: Честна дума, не мога да спра да мисля за този откъс - и ако целта на изкуството е да те накара да се замислиш, може би все пак авторът тук се е справил блестящо?

На второ прочитане, не ми харесва този "перфектен бюст". Какво точно значи "перфектен"?

Втори вариант за редакция:
Вгледа се в огледалото. Коса, бюст, кръст, задник. Всичките ѝ части си бяха на мястото.

Wed Jul 01, 2020 12:54 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Wed Jul 01, 2020 12:54 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
Всъщност имам, да. А дали съм безпристрастна могат да кажат останалите 10 (!) членове на журито, които четат абсолютно анонимно.

Мда... За жалост ще е трудно да избутам „моите“ хора на призови места, но ще се постарая, естествено!

Tue Jul 21, 2020 8:47 pm Re: Труд и творчество Tue Jul 21, 2020 8:47 pm Re: Труд и творчество
Международен конкурс “ Иван Бързаков“, 2020

Тема:
“ Страданието и изгнанието – както в чужбина, така и в собствената родина“
Краен срок:
01.10.2020
Резултати:
Точната дата ще бъде съобщена на фейсбук страницата на Сдружението до 20 ноември.
Възраст:
всякаква
Вид творба:
разказ, стихотворение, есе или книга
Формат:
Всеки автор може да участва само с един материал в жанр по избор.
Наградата се печели еднократно, от живи автори.
Наградите се определят единствено на базата на високо художествено майсторство и експресивност по темата.
Материалите се приемат най- късно до 01 октомври на електронен адрес : professorbarzakov.konkurs -в- abv.bg
Награди:
Дават се две парични награди от: 700лв и 300лв; няколко отличия или грамоти за участие.
Повече информация: Тук

Ради

ПП: Май това е конкурс за Миро Моравски и "Невидена река".

Sat Dec 20, 2014 9:21 pm Re: За Филмите и Хората... Sat Dec 20, 2014 9:21 pm Re: За Филмите и Хората...
Вили, благодаря ти че зачекваш темата за британския сериал Behind Human защото и аз съм потресен от тоя сериал. Загледах го в момента, когато бях решил че вампирската тема е като проказа върху тялото на фантастиката и... бях сразен направо в сърцето. Образи, искренност, всеотдайна игра на актьорите, истински нравствени дилеми! Според мен, това е образец на това, което наричам "етическа фантастика" - когато фантастично прониква в най-дълбоките слоеве на етиката и хвърля светлина върху тях! И свърши, както се пее в една песен на Бийтълс "добрата стомана се чупи изведнъж"!!! Когато американците започнаха своя версия, просто не можах да си наложа да го загледам - струваше ми се като подигравка с трагедията, която изживях в британския сериал. Едно толкова истинско нещо не може да има два живота!

Fri Nov 20, 2015 1:42 am Re: Аниме-й! Fri Nov 20, 2015 1:42 am Re: Аниме-й!
Има-няма година и половина, откакто го изгледах това, не знам защо чак сега го споделям, но това е второто аниме след Ghost in the Shell, от което ченето ми дрънна в пода. (Което не е трудно, предвид че съм изгледала всичко на всичко четири анимета от край до край :D) Така де, Psycho-pass. (кхъм, PSYCHO-FUCKIN-PASS!!!) - https://en.wikipedia.org/wiki/Psycho-Pass. Киберпънк, за съжаление, само един сезон (някога някъде четох, че ще правят втори и видеоигра, дано се окаже истина); историята се върти около правна система, контролирана от изкуствен интелект, който следи хората и измерва коефициента им на психично здраве (нещо такова беше), и ако преминат определени граници, ги праща на терапия или ги обявява за опасни и праща ченгета по следите им. В тежки случаи, когато някой рязко мине границата и се счита за особено опасен, има специална част, The Enforcers, които също са хора с много висок коефициент и са считани за най-доброто средство за борба с престъпници. (Единствената им друга опция е да отидат директно в затвора.) Служат си с пистолети, наречени Доминатори, които са пряко свързани към изкуствения интелект и имат само два режима на работа - обездвижване и унищожение. Антигероят пък е човек, когото системата изобщо не може да засече като някой с опасно висок коефициент. Историята е доста последователна, доколкото си спомням, а героите са много добре развити според мен - особено девойчето, което е в центъра на всичко, много израства в процеса. Личният ми душевен оргазъм беше някъде по към края, когато антигероят споменаваше Уилям Гибсън и не-помня-още-кой-известен-фантаст (Филип Дик може би?) в разговор с друг герой. Плюс, саундтракът е супер.

И от двата трейлира нищо не разбрах, но все пак ги споделям за цвят:

https://www.youtube.com/watch?v=YzuJnyebc40

https://www.youtube.com/watch?v=MWF_-XqOsAc

Поправка: остаряла ми е информацията, има втори сезон! (Няма по-добър стимул да си изпукам работата в срокове и да се погреба в сериала после! :D)


Впрочем някой да е гледал и да иска да сподели мнение за Ghost in the Shell: ARISE и новата Мотоко Кусанаги?

Mon Feb 11, 2019 11:25 am За какво служи фантастиката? Mon Feb 11, 2019 11:25 am За какво служи фантастиката?
Не мога да повярвам, че си нямаме такава тема досега. Рових ... рових ... рових ... рових ... рових ... но не намерих ни една, която да се занимава с фундаменталните функции на фантастичното.

Започваме с откъси от интервю на Владо Полеганов, публикувано наскоро в Europe Now:

Reading and Translation: An Interview with Vladimir Poleganov

(...) EuropeNow Although your writing is fictional and mostly in the science fiction realm, it is not detached from some current affairs and challenges. You often touch upon themes such as environment, memory, and identity, to name a few. Historically, science fiction has this potential to depict the reality of the future, why isn’t it so popular nowadays?

Vladimir Poleganov I like Samuel R. Delany’s idea that science fiction deals with the present and not the future. It shows us a significantly distorted present, reveals an estranged face of the familiar, and in doing so helps us understand something about ourselves (as readers, human beings, thinking beings). Good science fiction is always about something current. Best science fiction is about something current that is still invisible to a large extent to most people. This takes us back to the first question, because science fiction writers are not so much clairvoyants as they are careful readers.

Speculative fiction, for me, is the best medium for exploring themes of memory and identity. People often say that the future is an imaginary place, but so is the past—it’s a constructed country, an invention of memory. Identity is also something invented but also confined by memory. And memories are eerie (in the sense of the word as defined by Mark Fisher) things—they are signs of something missing and not present, yet they are a sort of presence. Identity, on the other hand, is something weird (again, I am following Mark Fisher’s definition)—it’s a combination of many things, many of which are strange, invisible, hidden, frightening. Speculative fiction—as a way of writing the strange, the invisible, and the impossible—seems to be best equipped for such explorations.

(...) EuropeNow I feel that the boundaries of fiction as a free space for writers’ imagination to explode and create is shrinking. More and more, fiction doesn’t provide a shelter or alibi for its creators, it is often approached by its readers as nonfiction. Writers and artists in general are held responsible for their fictional characters and plots. In the US, for example, advocates of international literature, attempting to gain traction for translated fiction, employ as a selling point the ability of international literature to introduce American readers to other cultures, which also represents this pressure to bounce back to reality.

It seems to me that science fiction as a genre still provides this freedom that fiction used to provide. To what extend does the choice of genre help you overcome some of these new trends and limits?

Vladimir Poleganov Science fiction actually can introduce foreign readers to the present realities of a country. Yoss’s novels are a good example. A Planet for Rent is as much about humanity’s future as it is about Cuba’s present. Or any nation in the grip of commercially and/or ideologically colonizing forces. Another form of speculative fiction—the Latin American magic realism—also does that. But I agree that for the past couple of years, readers and probably publishers and critics have been showing more interest in stories that present something in a realistic or autobiographical manner. It’s a global tendency, I think. It doesn’t mean that it’s not producing fantasies—of course it is. Memory and desire—the foundations of every autobiographical writing—create beasts that are always fantastic. Maybe there is need for something that resembles reality as closely as possible. But the thing is, this is pure nostalgia. Understandable, legible, ”normal,” and visible reality seems no longer possible. If it comes in forms that are understandable and easy to digest, it’s most probably fake.

(...) EuropeNow How is your training in clinical psychology affecting your writing, if at all?

Vladimir Poleganov It has helped me realize that the so-called psychological realism is as great a fiction as science fiction or fantasy. We don’t know much about ourselves and our place in this world, in this universe, and we must always keep in mind that everything we know is uncertain and a result of a series of conventions.

EuropeNow Since Aristotle, humans have been perceived as social animals. The “language gene” is perhaps what differentiates us from other creatures capable of communication by using paralanguage, for example. How do you look at recent scientific experiments to translate animals’ speech using brain imaging and AI?

Vladimir Poleganov It is an important field of research, I think. I am, of course, not a scientist, so my point of view is that of an artist, which is a somewhat utopian point of view. But translating animal languages sounds very close to what fantastic literature does—it’s a literature that is constantly looking for ways to express the inexpressible, to give voice to the non-human, to change our ideas of what consciousness is.

Wed Apr 10, 2019 11:57 am Re: Труд и творчество Wed Apr 10, 2019 11:57 am Re: Труд и творчество
Конкурс за есе на тема „Откровено за съдебната власт” за ученици от VIII до XII клас

Тема: „Откровено за съдебната власт”
Краен срок: 20.05.2019 г., включително
Резултати: 07.06.2019 г.
Възраст: ученици от VIII до XII клас
Вид творба: есе
Изисквания: Всеки участник има право да участва с едно есе. Конкурсните работи да отговарят на следните изисквания:
- Формат: DOC или DOCX на Microsoft Word;
- Обем: до три печатни страници формат А4;
- Разредка на редове и абзаци: 1,5;
- Подравняване: двустранно;
- Шрифт: Times New Roman;
- Размер на шрифта: 12;
Всяко есе трябва да съдържа следната информация:
- име, презиме и фамилия на участника;
- област, община, населено място, пълно наименование на училището,
клас;
- телефонен номер на училището;
- телефонен номер на участника;
- електронен адрес на училището;
- електронен адрес на участника
Есетата трябва да бъдат подадени на адрес: konkurs.vss - в - vss.justice.bg.
Награди: – предметни награди
За повече информация: http://www.vss.justice.bg/page/view/7165

XVI НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ „НИКОЛА ВАПЦАРОВ“

Тема: „Вяра“ / „….моята вяра, / че утре ще бъде / живота по-хубав, /живота по-мъдър…“.
Краен срок: 31 май 2019 г.
Резултати: 1 октомври 2019 г.
Възраст: 3 възрастови групи: деца, младежи от 15 до 25 години и възрастни
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Всеки участник има право да изпрати максимум 3 стихотворения, придружени от данни за автора: трите имена, навършени години, адрес, телефон и e-mail адрес. Стихотворенията се изпращат на адрес/ НЧ „Никола Йонков Вапцаров -1922“ – за конкурса, бул. „Цар Борис III“ № 132, София – п.к. 1618; e-mail vaptzarov_n - в - abv.bg.
Награди: ?
За повече информация: http://urban-mag.com/16-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2.html

Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев” – Шумен 2019

Тема: -
Краен срок: 12 май 2019 г.
Резултати: 19.05.2019 г.
Възраст: В конкурса могат да участват само студенти от български висши училища
Вид творба: поезия, белетристика и критика (публицистика и журналистика)
Изисквания: В направление ПОЕЗИЯ се участва с до 5 стихотворения (или с не повече от 5 страници).
В направление БЕЛЕТРИСТИКА – до 3 разказа (с общ обем до 15 стандартни страници – 30 реда по 60 знака).
В направление КРИТИКА – с един или повече текстове с общ обем до 15 стандартни страници. В раздела Публицистика и журналистика - до 3 текста с общ обем до 2 стандартни страници
Допуска се участие в различни жанрове.
Конкурсът е явен. Приемат се и публикувани текстове през 2018 г./2019 г.
Авторите следва да попълнят регистрационната форма за участие в електронния сайт на конкурса: litkonkurs.shu.bg
Текстовете се приемат само в електронен вариант (прикачват се в регистрационната форма на сайта на конкурса)
Награди: Голямата награда на Конкурса е ИЗДАВАНЕ НА КНИГА на автор-студент. За ПОЕЗИЯ – първа награда 150 лв., втора награда 100 лева
За БЕЛЕТРИСТИКА – първа награда 150 лв., втора награда 100 лева
За КРИТИКА (публицистика и журналистика) – Наградата “Боян Пенев” на Шуменския университет в размер на 150 лв., втора награда – 100 лева
За повече информация: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/konkursi/konkursi_za_studenti/nacionalen_studentski_literaturen_konkurs_boyan_penev_shumen_2019

КОНКУРС ЗА НАПИСВАНЕ НА ЕСЕ, посветено на Международния ден на книгата и авторското право (23 април)

Тема: „ДА ПРЕЛИСТВАШ ИЛИ ДА СКРОЛВАШ – ТУЙ Е ВЪПРОСЪТ?”
Краен срок: 15 април 2019 г., 17:00 ч.
Резултати: 23 април 2019 г.
Възраст: всички български граждани със статут на студенти.
Вид творба: есе
Изисквания: Есето следва да е създадено специално за конкурса. То не следва да е публикувано преди това или да е участвало в други конкурси. Размерът на творбата не трябва да надвишава 3600 знака (30 реда по 60 знака всеки).
Желаещите да участват в конкурса е необходимо да изпратят творбите си, придружени с данните на автора: трите имена, курс, електронна поща и телефон за връзка на адрес: УниБИТ, гр. София, бул. „Цариградско шосе” 119, стая 205, за конкурса и на e-mail адрес: book_celebration - в - abv.bg
Желаещите да участват в конкурса трябва да представят творбите си на електронен (pdf или jpg-формати) и на хартиен носител, придружени с данните на автора: трите имена, курс, електронна поща и телефон за връзка. Адресът на УниБИТ е: гр. София 1784, бул. “Цариградско шосе” № 119, стая 205, за конкурса и електронен адрес: book_celebration - в - abv.bg.
Награди: първа награда– 100 лв., втора награда – 60 лв. и трета награда – 40 лв. Най-добрите есета ще бъдат публикувани в сборника „Книгата – нашето по-смислено настояще“.
За повече информация: http://wp.flgr.bg/2019/03/27/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE/

Национален конкурс за есе „Моето приключение в Европа с Европас“

Тема: „Моето приключение в Европа с Европас“
Краен срок: 01.07.2019г.
Резултати: 27 септември 2019 г
Възраст: ученици от VII – до IX клас; и ученици от Х – до ХII клас.
Вид творба: есе
Изисквания: Учениците могат да работят както самостоятелно, така и в екипи, но един човек има право да участва само веднъж (или самостоятелно, или като част от екип). Няма ограничение в броя на участниците в един екип или в броя на участниците от дадено
училище. Обемът на есето трябва да е до 3 600 знака - две стандартни машинописни страници, двустранно подравнени, шрифт Times New Roman, 12; Всички творби трябва да са авторски. Всяка творба трябва да е попълнена на зададения от Европас център България
формуляр за кандидатстване: http://europass.hrdc.bg/wp-content/uploads/2019/04/formulyar-za-kandidatstvane.docx Всички кандидатури и съпътстващите ги документи, трябва да бъдат изпратени чрез e-mail на следния електронен адрес: europass_konkurs - в - hrdc.bg и на хартия на адрес: гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 15, ет.3; В темата /subject/ на имейла да пише: „Конкурс за есе „Моето приключение в Европа с Европас ”, а като текст в имейла да бъдат написани отново трите имена на участника, телефон и имейл за връзка.
Награди: предметни награди
За повече информация: http://hrdc.bg/news/konkurs-ese-europass/

Wed Dec 04, 2013 8:13 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Dec 04, 2013 8:13 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
За Орсън Скот Кард и "Сагата за Ендър"

Чета "Сагата за Ендър". "Играта на Ендър" и "Говорителя на мъртвите" ги четох на английски и има дълго бяснение от Орсън Скот Кард за книгите в английските издания, по-късно ги намерих в "Моята библиотека", там го няма това обяснение. Докато чета книгите съм все по-уверен, че като Теллалов, Орсън Скот Кард се е проектирал в книгите си и може да видим с очите на втора как вижда и чувства той. Това ме натъжава, заради кампанията му срещу гейовете. Накара ме да се размисля. Как този, човек въпреки способностите си така е загубил предишното си Аз. Всъщност не намирам лошо в това да оставиш предишното си Аз. Всъщност тъгата ми се заменя с удивление, колко е шарен света, как успеха или благополучието, никога не е гранирано. То това не е проблем с благополучието, проблема е, тази омраза която движи живота му. Но и нея съм склонен да оправдая, защото човек има правото да е такъв какъвто смята дори и да го разрушава това. Размисли ме и друго, че Орсън Скот Кард наближава края на живота си, трудно ми е да се поставя в ситуацията на човек на такава възраст. Но се замислих, че пътя ни не трябва да се определя и влияе от възрастта. Живота свършва някога, но пътя по който вървим, не е краен, не свършва, няма пристигане, все вървим, дори когато умираме.

Thu Feb 27, 2014 10:40 pm Re: Babylon Thu Feb 27, 2014 10:40 pm Re: Babylon
Не знам дали е по тази тема, но докато търсех къде да пльосна една друга :lol: , та се зачетох... не, че не съм чела тази тук за шведския.
Отдавна не бях попадала в чуждоезикова среда, от която да нямам съвършено никаква представа. Пък в такава, дето да не е маргинално свързана с някой език, от който имам представа - хич никога.
Много ми бяха интересни в това отношение няколкото дни, прекарани в Египет.
Даже е адски готино и странно.
Малко втрисащото ме е, че последните примерно два дни, след като попривикна ухото и при положение, че имам смътна представа горе-долу на каква тема се говори, бях напълно способна в част от случаите да си представям горе-долу разговора и адекватно да влизам в него (е на инглиш де) или да избързвам да се обясня, преди да са ми превели смисъла... В испаноговорящата среда бих могла да предположа, че е защото с времето и общуването съм олепила малко испански, а и е достатъчно близък език. С италианския също.
В арабско-говоряща среда обаче осъзнаваш каква голяма част от разговора на практика зависи от "четене" по изражение, съпровождащи жестове и прочие телесен език, и от подсъзнателното ловене на смисъл при повтарящи се в течение на няколко дни едни и същи тематики.
Готино.

Sun Apr 05, 2020 3:26 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sun Apr 05, 2020 3:26 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Особено ако вярваш, че смисъл има по принцип И за другите. Вместо да се отдръпваш, помогни им да го видят!

Слушам те, Дес, и виждам себе си в началото на ЧоБи. Или през първите ни десет години...

Не мога, Слънце. Наистина не мога вече. Понякога с годините изтръгваш толкова много късчета от дроба си , че ни една магия няма как да ти ги върне.

Май го наричат „остаряване“...

Но то не ми пречи да се радвам на всеки, който може. Понякога е толкова силно и подсилващо, че дробът се възстановява. :)

... Знаеш ли защо постоянно ръчкам Чобитството да пренася постовете от ФБ към форума ни? Включително сега преди малко. (Това ръчкане впрочем го бях написал още оня ден, но го бях заредил за отложено пращане (schedule send). Забавно как съвпадна, м?) Защото твоите хубавини там са едно от нещата, което ми лекува дроба. С всичко, което влагаш в тях. И ме обхваща дива жал, като помисля, че с времето ще се зарият... че само ние тук, сегашните и настоящите, ще сме ги видели... А искам да ги видят повече .

И аз го искам, Слънце...

А за купищата мейли и задачи – всъщност точно това исках да чуя от някого, като написах най-накрая:

Ако сте имали желанието да разпратите анонса, но ви затруднява нещо в самия процес, слушаме ви. Винаги. :)

И ако е наистина проблемЪТ (както предполагам), ще вземем мерки. Най-малкото като сложим горна граница на броя, които пращаме в рамките на една седмица.

(Е, двете с Ради ще трябва да си направите един бой с кал – или с Кал - първо... „Накрая трябва да остане само един!“ :D)

Но още чакам да го чуя и от другите.

Mon Feb 07, 2022 11:13 pm Re: Настолни (вкл. бордови) игри Mon Feb 07, 2022 11:13 pm Re: Настолни (вкл. бордови) игри
Ето няколко въпроса/ситуации :D

1. Опиши първите игри в кариерата. Онези с най-много (алкохолен) ентусиазъм :D
2. Сесия, при която се е стигнало до ситуация, в която си неподготвен GM и е трябвало да импровизираш сериозно
3. Игра, при която играчите са се скарали жестоко или са станали "врагове", а накрая са станали по-гъсти от всякога
4. Има ли GM, който е водил толкова умело, че си се вдъхновил от него и си се опитал да направиш нещо подобно, но нещата са отишли в тотално друга посока? В каква?
5. Най-запомнящата се бойна история, за която хората още говорят, но по някаква причина ти не си доволен от това и искаш да спрат :mrgreen:

Да видим! :D

Fri Dec 11, 2015 11:49 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Fri Dec 11, 2015 11:49 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
О, хубав giveaway! Най-егоистично бих се включила, но ще дам път на нови читатели.

А междувременно, продължавам с фенарта :)


илюстрация


Врагът напада отвътре. През ония ъгълчета, които си напоила, населила с най-топлата си магия. Те са местата, през които се стига до тебе. Врагът би бил много глупав да се засили и да се хласне в крепостни зидове от по девет стъпки. Не – той ще удари там точно, през мекото, топлото, податливото.
Врагът няма нужда да удря. Ти си тази, която ще го удари. Ще удряш и удряш, докато пръстите ти се разкървавят. Докато отвсякъде текне кръв. От пръстите ти. От устните ти – особено тая, долната. Вътре в очите ти.
Врагът обожава ударите ти. Той съществува, за да те гледа как кървиш. Той съществува, когато кървиш.
Врагът е там, когато нощем се свиваш на кравайче, търсейки още от себе си… но няма никой. Под тия бинтове, в тия изсветлели очи… няма никой.
Протягаш ръцете си. Протягаш нишките си, през всичките седем пространства, до самия Предел на Силите… И няма никой.
Как така, мислиш си, няма никой? А пък врагът е там?

Sat Mar 21, 2009 7:06 pm Re: За книгите и хората Sat Mar 21, 2009 7:06 pm Re: За книгите и хората
Две неща, блуждаейки. Знам, че не са от Човешката, но смятам, че първото си заслужава да влезе в ЧБ, ако не беше преиздадено вече от Бард, ако не се лъжа. А второто, за Карл Май, е по-скоро за цялостното му творчество, концепциите му и посоката на писане, така да се каже идеите, които е проповядвал са твърде човешки, твърде хубави, но за съжаление не са толкова осезаеми във всеки от романите му, аз ги усетих след примерно 4-5ия том, който прочетох и се удивих. Та:

"Вино от глухарчета" Рей Бредбъри
Първо бях започнала да пиша, после един колега ми го препоръча. Докато го четях виждах себе си и своя стил на писане, или поне такъв, какъвто ми се искаше да бъде, в него. Никъде другаде не видях толкова красота и доброта на изказа. Тази книга ми доказва, че не са нужни интриги, кървища, анатомични сцени, показващи нагледно разликите между двата пола, за да стане една книга интересна. Наистина интересна във всеки свой детайл. Така исках аз да пиша - преди да я прочета и още повече след като я прочетох - литература, в която общо взето не се случва нищо кой знае колко глобално, но събитията са там, невидими за бързащия минувач, но толкова красиви и чудни (защото идването на пролетта си е чудо, науката мъчно ще го повтори), че след задълбочен прочит няма как човек да не се огледа наоколо си и наистина да осъзнае красотата на всичко. Наистина на ВСИЧКО.
Горещо препоръчвам туй вино на всички ви. Яката ще се опиете и без, повярвайте ми, никакъв махмурлук на сутринта.

Другото, което исках да споделя е за романите на Карл Май .
Сигурно момчетата сред вас са се запознали с него в юношеските си години чрез Винету и Олд Шетърхенд. Сигурно с порастването ви това познанство си е останало там, в миналото.
Но не и за мен. Малко противоположно на Вино от глухарчета, тук го няма спокойствието, малко липсва красотата на мъничкото, действие на всяка страница, непрестанно, бели злодей, откровени до наивност индианци, горди, честни, силни и брадясали мъжаги, алкохол, злато, пресни скалпове, отмъщения и гняв. И една хуманна, смея да кажа християнска (спомнете си края на Винету) нишка, която съвсем деликатно се прокрадва тук и там. Ако имах силите, възможността и знанията, то бих направила една Майска библиотека и бих преиздала всички писани някога романи и разкази на Карл Май, защото въпреки, че епохата, в която е писал и тогавашните тенденции са далеч от днешното време, хуманността, любовта към ближния, дори към врага, честността, твърдата дума и непоклатимостта са неща, които, макар и забравени днес, не бива да бъдат погребани.

Thu Jun 23, 2016 10:13 am Re: Труд и творчество Thu Jun 23, 2016 10:13 am Re: Труд и творчество
КОНКУРС НА СОФИЙСКИ МЕЖДУНАРОДЕН ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ 2016

Тема: "Истанбул"
Краен срок: 31 август 2016 г
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: издадена книга - поезия или проза.
Изисквания: Могат да участват автори, които имат поне една издадена книга. Те трябва да изпратят до 5 стихотворения или текст в проза (до 18 000 знака). Авторите на селекционираните текстове ще бъдат обявени по време на фестивала. Произведенията им ще бъдат преведени на турски език и издадени в сборник в Турция през 2017 г. Текстовете, придружени от кратка творческа справка, се изпращат на e-mail office- в -literaryfest.org.
Награди: издаване в сборник на турски език през 2017 г.
Повече информация: тук

НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ КОНКУРС ЗА ЕСЕ „АЗ В БЪДЕЩЕТО“ 2016

Тема: "Аз в бъдещето"
Краен срок: 10 октомври 2016 г.
Резултати: ? Церемонията по награждаването ще се състои в навечерието на 1 ноември в Народно читалище "Родина-1860", Стара Загора.
Възраст: младежи до 18-годишна възраст, разделени в 2 възрастови групи: до 13 години и до 18 години.
Вид творба: есе
Изисквания: Есетата не трябва да надвишават една стандартна страница (шрифт 12 пункта). Текстовете се изпращат на e-mail: teen_stzagora - в - abv.bg
Награди: ? Присъждат се първо, второ и трето място във всяка възрастова група и поощрителни награди.
Повече информация: тук

Mon Nov 14, 2016 4:31 am Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ] Mon Nov 14, 2016 4:31 am Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ]
Един ъпдейт три (четири) години по-късно...

Романът ми вече е официално издаден! Заглавието в процеса още веднъж се смени - книгата се подвизава като "Космически залог" в книжарниците. 8-)

Организирана е премиера на 1-и декември, от 18.30 часа, в читалище "Николай Хайтов", в района на бившия хотел "Плиска" . Който желае, да заповяда. :)

НАПРЕД КЪМ СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ! :arrow:

Fri Jan 13, 2012 9:58 pm Re: Помежду ни Fri Jan 13, 2012 9:58 pm Re: Помежду ни
Любе – знам, че днес вече ми минаха 100 товарни влака през главата... но все пак ич не можах да схвана смисъла в тая история...

Какво, в края на краищата, е направил младият автор, та някой да му прочете разказа? Включил го е в цял сборник? Издал се е сам?

(И хич не е смешно, като ти си в ролята на издателството. Примерно: 30-те разказа, които вече получихме за новия ни копнеж. Най-мъчителната част е, като трябва да се пращат отказите...)

Sat Jan 05, 2019 12:31 pm Re: Защо 2019-а Кал спира да участва в издаването на нови кн Sat Jan 05, 2019 12:31 pm Re: Защо 2019-а Кал спира да участва в издаването на нови кн
Мили (:

Пиша това:

- като равносметка на първите три месеца от активното ми полугодие в ЧоБи;

- като подготовка за трите оставащи активни месеца – и особено за нещата, които ще ви помоля като помощ на живата ни сбирка утре.

Първото и най-важно, което искам да ви споделя, е, че плановете са чудесно нещо... ако искаме да разсмеем Космоса. ;) Аз планирах да се посветя на търсенето на щерка за осиновяване чак след като привърша с обещанията си към ЧоБи. Космосът се разсмя... и навръх новата година се оказах не само с щерка (Стела :), но и с нова спътница (Ани :). С тях тепърва ще ви срещам (ако още не съм); важното сега е, че в новата ситуация (която ще включва и доста сноване между Пловдив и София) имам да си преподреждам силите и пренастройвам графиците.

Силите... ех, силите. :)

До края на март силите би трябвало да ми стигнат:

1. Да наглеждам администрирането на конкурса „Изгревът на следващото“.

2. Да помагам в издаването и разгласата на „По пътя към...“, сборника на Жоро. Цел: да излезе преди средата на февруари.

3. Да редактирам „Харт“, повестта на Момчил Даскалов, а после да помагам в издаването и разгласата ѝ. Цел: да излезе втората половина на март.

4. Да организирам електронните издания на алманасите „ФантАstika“ 2007, 2008, 2009, 2010-11, 2012, 2017 и 2018. Задача: да излязат в такъв момент, че да не се сблъскат с „По пътя към...“ и „Харт“. (Април? Нищо не пречи аз да подготвя чернови за блога ни по-рано, а да ги публикува някой друг.)

5. Да довърша обучението за редактори, в което засега участват Вики и Ради. Цел: Когато някой (като Митко ;) ме потърси с нужда от редакция, да имам към кого да го пренасоча. И по-общо, да имаме кой да се грижи за следващите ни издания.

(Впрочем, Ради, мисля, че намерих редактор за твоя роман... но нека първо свършим с редактилницата. ;)

6. Да продължа обучението на Мъдреци (и на всички останали от вас... поне докато Мъдреците не достигнат заветната бройка от трима ;). Цел: Пощата на ЧоБи да не змре, когато си взема отпуската от април до септември.

7. Да мислим още начини за разгласа на изданията ни. (Здрасти, Миро, Деси... Ани. :) Да организирам поне едно представяне в детския отдел на Столична библиотека (към края на март, като изпроводяк ;).

8. Да продължа да отговарям на всякакви въпроси, свързани с книгоиздаването ни. Цел: виж 5.

... Сериозен списък, да? :) Той върви със също тъй сериозна МОЛБА: да ме пазите от въвличане в допълнителни задачи. Тоест да ме пазите от рухване поради претоварване. Силите... ех, силите.

Най-сериозните ми ПРИТЕСНЕНИЯ пък са:

- по точка 6: Поради външни обстоятелства Велко най-вероятно ще се оттегли от ролята си на Мъдрец. Оставаме само с Веси... което ни поставя в крайно неустойчиво положение. Ако до края на март трайните Мъдреци не станат поне трима, е възможно всичките ни дейности да си вземат отпуска до октомври – като няма кой да препраща имейли и да им отговаря...

- по точка 8: През изтеклите три месеца имам чувството, че твърде малко Чобити се интересуват от процеса, през който преминава всяко наше издание. Ако приемем, че книгоиздаването вече няма да ни е приоритет, притеснението ми си заминава и започвам да си свиркам волно. ;) Ако обаче държите да правим още издания – книги в поредицата ни или алманаси – топло ви моля да следите издателските ни процеси до март; и да участвате в тях. След няколко дни например ще ви пратя указания какво имаме да правим по сборника на Жоро.

Това е и принципната ми молба за ВСИЧКО, което ще правим в следващите месеци: следете внимателно и участвайте. Само така ЧоБи наистина значи „заедно“.

На живата сбирка утре ще добавя още щрихи. Сега стига толкоз, че ни глътнах съботата. ;)

Заедно,
Чобик)

Fri Feb 01, 2019 6:42 pm Re: Тема за коректори Fri Feb 01, 2019 6:42 pm Re: Тема за коректори
Правилото е вярно и все така меродавно.

Аз го прилагам избирателно в моите коректури по причина стиловата редакция тип „Р“ : Когато срещнем такава конструкция в пряка реч, знае ли говорещият това правило? А спазва ли го всеки път? Заслушайте се в автентична реч и пребройте колко хора го ползват всъщност. В моите редакции и коректури е по-важно героите да говорят автентично, а не граматично; и начинът, по който говорят, да разкрива нещо за характерите, възпитанието или образованието им.

Впрочем същото важи и за „няма никой/никого“, „човека, на когото/който го обяснявах“, „тези/тия/тея“ и други конструкции, които разграничават редовия потребител от потомствения филолог. ;)

Sun Mar 10, 2019 10:04 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Mar 10, 2019 10:04 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Да се включа и аз. Моите коментари също са малко на брой. Тук-там силно ми се искаше да редактирам на едно-две места, ама ми се стори, че са за шлифовка, което си е друг вид редакция. Колкото до диалога и описанията, на мен като читател са ми интересни. Не съм сигурна какво да мисля от гледна точка на редактор. Диалогът ми изглежда достатъчно увлекателен, че да не е нужно да се разчупва (но пък не знам... Кал, може ли да коментираш? :) ). Вмъкнатите в скоби коментари много ми харесаха, честно казано, освен на едно място, където смятам, че трябва да се махне, ама това пак си е друг вид редакция. Описанията ми изглеждат приятни и може би не трябва твърде да се съкращават, тъй като все пак има някаква полза от тях – не само са интересни, но и обясняват обстановката, която се различава от типично възприетата за едно некромантско "свърталище". Но пък може и да греша... не съм сигурна напълно как е най-добре да се постъпи с описанията.

Като цяло, малко ми е сложно, тъй като не мога добре да преценя кое би подпомогнало най-добре на текста – да се оставят описанията както са си, тъй като допринасят с обяснение (и малко интересни коментари), или да се редактират, за да се добави динамика.

И още един въпрос. Има ли правилен начин да се процедира по трите вълни на редакция – да се направят всяка на отделен етап, тоест общо три етапа, по един за всяка вълна редакции, или да се направят едновременно, или да изберем един от двата варианта според случая?

А вие започвате ли да забелязвате някои грешки в книгите, които четете (ако има такива грешки), които вие, в ролята на редактори, бихте поправили? Пък може и редакторът на самата книга, която чета, просто да ги е пропуснал...

Упражението ми отне малко повече от един час. Вмъкнах и няколко странични коментара към някои неща, за които искам малко пояснение дали са умишлени, или са неволна грешка.

Wed Mar 27, 2019 11:55 am Обетът (част 1) - подготовка за Camp NaNo 2019 Wed Mar 27, 2019 11:55 am Обетът (част 1) - подготовка за Camp NaNo 2019
Срокът, който си бях поставила мина, та е редно да се отчета какви съм ги замесила, втасала и изпекла.

1/ Готова съм с аутлайна (или поне така си мисля :mrgreen: )
- имам 6 страници резюме какво се случва
- кратички резюмета какво се случва от гледната точка на главните герои - това ми беше изключително интересно, защото аз все мисля от гледната точка на Люба и ми беше супер яко да погледна и през очите на другите
- поработих малко повече върху героите и характеристиките им - горното определено ми помогна за това
- все още имам някои въпросителни за антагониста, които обаче не съм сигурна колко са съществени
2/ НЕ съм работила специално върху светостроенето и магическата система, но определено имам по-голяма яснота кое как.
3/ Разписвам си в една екселска таблица всяка сцена - оказа се много удобен начин да видя романа си "на длан"

Какво предстои?

Ще участвам в априлското НаНо. Сложила съм си цел 35 000 думи. По-съществената ми цел е да пренапиша всичко, което се нуждае от пренаписване и да доразработя неразработените сцени. Съответно до края на април да приключа със смисловата редакция, да мине през алфа четящи и после през другарчетата за редакции и рецензии. Искрено се надявам да не се наложи ново толкова крупно смислово пренаписване, а да работя само вече на доизкусоряване на звучене, динамика и стил.

Имам притеснения дали ще се справя с "гласовете" на героите и дали ще успея да разкрия харатерите добре. Изпитвам някаква несигурност дали съм помислила за всичко. По първата чернова имах коментар, че не си личи каква е Люба като характер - дали е сприхава и избухлива или напротив, спокойна и уравновесена. Аз си мислех че съм успяла да покажа каква е и този коментар определено ме хвърли в оркестъра. :D

Wed Apr 17, 2019 11:02 am Re: Коренуване: Невидена река Wed Apr 17, 2019 11:02 am Re: Коренуване: Невидена река
И най-новата ФБ публикация по темата (от вчера, 16.04.):

Знаете ли, че днес е Световният ден на гласа? По този повод ви припомняме родопската легенда за Глухите камъни:
"…Някога по тези планини живял овчар с най-вълшебния глас, който някога бил чуван. Някои твърдели, че това бил самия Орфей, а други казвали, че е учителят му… Но всички били единодушни, че неговите песни камък можели да разплачат.
Болка имал на душа този певец. Любовта на сърцето му била младата щерка на богатият наместник в града. Силно се обичали младите, но силна била и омразата на наместника, от който сладкогласният младеж дори се осмелил да поиска ръката на дъщеря му. Отказът му бил яростен и категоричен, и той едва не наредил да окачат наглеца на бесилката.
Но овчарят не се предавал лесно. Когато имал сгода, винаги заставал пред оградата на къщата, в която живеела любимата му. Пеел песни, носил цветя, бягал от стражите…
Ядосаният наместник решил да сложи край на тази опетняваща честта му история. Послужил си с хитрост – заръчал да предадат на младежа, че ако докаже, че може тъй да пее, че да трогне и боговете, и умрелите, сам той, наместникът, ще му даде ръката на дъщеря си.
Какво трябвало да стори? За да докаже магичния си глас, овчарят трябвало на градските гробища да иде да пее, от залез слънце, та чак докато надгробните камъни не му отвърнат..."

Как завършва историята може да разберете в "Невидена река" на Мирослав Моравски. А ако си купите диска към книгата, ще чуете и гласа на самия Миро, който изпълнява авторските песни, включени в повестта.

Издавам за любопитните: легендата я има и в блога на Миро .