choveshkata.net

Fri Nov 22, 2013 1:48 pm Re: Докосвания Fri Nov 22, 2013 1:48 pm Re: Докосвания
МА-ХА-ХА!!! НЕ Е ИСТИНА КАКВИ НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ В ЧОБИ!!! :lol: :D Хриси, Добрин мина и взе книжката
Остави ми, обаче, 7 лв.
И можеш (ако ти разрешава по приятелска линия) да го критикуваш, щото се опита и един шоколад да ми внедри.
Понеж аз не ям сега шоколад - да знаеш, че ще го сдобиеш :) [/color]

Mon Jul 08, 2019 2:13 pm Re: Не-културни събития Mon Jul 08, 2019 2:13 pm Re: Не-културни събития
Дарете Bat World Bulgaria

Приятели грижовници (:

Мнозина от вас познават Вяра Крушкова (или Рох ;) – къде лично, къде
покрай истории за спасяване на прилепи в социалните мрежи или по
медиите. Отскоро Bat World Bulgaria създаде спасителен център – и
нужда от дарения за ремонта и обзавеждането му, така че прилепите също
да го почувстват като свой.

Подробности и начини да дарите вижте тук:

https://www.batworld.bg/help/donate/

и

https://www.facebook.com/viara.krushkova/posts/10157782619332971

С една поправка: вече може да превеждате произволни суми по Epay.

Окрилена седмица,
Кал)

Sat Nov 30, 2013 9:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Nov 30, 2013 9:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Весела Фламбурари в Книголюбие

Понеже нямаме тема за „Мина и магиите“, временно слагам тук.

Sun Dec 08, 2013 11:38 am Re: За спасяването на света Sun Dec 08, 2013 11:38 am Re: За спасяването на света
Разгласа:

- clubs.dir.bg: „ Фантастика “, „ Тери Пратчет “ и „ Дж.Р.Р. Толкин “

С бонуси:
А на 13 декември е първото представяне на „За спасяването на света“. Знаем, че ще ви е трудно да прежалите премиерата на „Хобит, втори раз“... но все пак ви чакаме. :D

Специалният поздрав за феновете на Пратчет в тази антология е разделът „ Хумористично фентъзи “. Поне два от трите текста вътре си приказват много готино със сър Тери. ;)

- teenproblem.net/forum
Четящи приятели (:

На 4 декември, точно седем години след пристигането на „Последният еднорог“ по българските земи, сборникът „За спасяването на света“ излезе .

„За спасяването...“ събира 48 фантастични текста в близо 1300 страници. Но важен е не размерът (нали? :D) – важното е, че всеки текст е избран заради силата си да ни размисли , развълнува , навярно даже... промени ? Някъде – сериозно и сепващо, другаде – със смушкване и намигване. ;)

Освен утвърдените имена (като Величка Настрадинова, Николай Теллалов, Йоан Владимир, Любомир П. Николов, Атанас П. Славов, Елена Павлова, Георги Малинов...), в спасяването на света участват млади, но вече впечатляващи творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев.

„За спасяването...“ излиза в електронен вариант, а подготвяме и хартиен. Електронният вариант се сваля свободно на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи отиват направо при творческите участници: автори, съставители, редактори, коректори, художници и оформители.

Значи – ако искате да зарадвате и четящите, и пишещите, заповядайте! Например: може да изненадате приятел с подарък електронна книга . :)

Идват празници, идва и Панаир на книгата.

Нека ги изпреварим. :D

А на 13 декември е първото представяне на „За спасяването на света“. Ще се радвам да се запознаем там. :)

Кал,
участник в съставителския екип на антологията и в Човешката библиотека

- zabulgaria.org

... с което аз изчерпах познатите ми канали. Вие сте на ход. :)

Fri Aug 02, 2019 1:22 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Aug 02, 2019 1:22 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за Riddle-Master:

As I went further, deeper into this trilogy, my notes grew fewer and sparser. Words were slipping away from me, just like the answers of those ultimate riddles evaded Morgon's mind. There are few words in the realm of the magic that binds everything into existence; and it is a wonder that the author kept finding words--unearthing them, weaving them out of the winds--to complete this story.

I will stop here, because there is something inside me, and I would like to feel it a while longer, rather than chase it away by trying to name it.

My notes:

~ Even though McKillip admits the influence of The Lord of the Rings on her trilogy in the foreword, it was curious to compare the brisk start of Riddle-Master (goodness, the Hed family got into a family fight--literally :D) to the serene, hobbit-friendly beginning of LotR. That's one thing I love about McKillip's writing: it does not rush things but doesn't let them loiter either.

~ Can you feel the magic? It falls with the night:

The sky darkened slowly as he and the harpist took the long road back to the city; on the rough horns of the bay the warning fires had been lit; tiny lights from homes and taverns made random stars against the well of darkness. The tide boomed and slapped against the cliffs, and an evening wind stirred, strengthened, blowing the scent of salt and night. The trade-ship stirred restlessly in the deep water as they boarded; a loosed sail cupped the wind, taut and ghostly under the moon.

(Also, these two "stirred" in a row prove that American literature cares nothing about random repetitions, unlike Bulgarian one.)

~ Not that's a creative punishment:

“Somewhere in here is the spell that made the stone talk on King’s Mouth Plain. Do you know that tale? Aloil was furious with Galil Ymris because the king refused to follow Aloil’s advice during a siege of Caerweddin, and as a result Aloil’s tower was burned. So Aloil made a stone in the plain above Caerweddin speak for eight days and nights in such a loud voice that men as far as Umber and Meremont heard it, and the stone recited all Galil’s secret, very bad attempts at writing poetry. From that the plain got its name.”

~ Perhaps McKillip and I have the same bones to grind when it comes to fantasy violence:

She disregarded his argument and said helpfully, “I could teach you to throw a spear. It’s simple. It might be useful to you. You had good aim with that rock.”
“That’s a good enough weapon for me. I might kill someone with a spear.”
“That’s what it’s for.”
He sighed. “Think of it from a farmer’s point of view. You don’t uproot cornstalks, do you, before the corn is ripe? Or cut down a tree full of young green pears? So why should you cut short a man’s life in the mist of his actions, his mind’s work—”
(...)
A thought struck him as he watched the flames, and he gave a short, mirthless laugh.
“If I were skilled in arms, I might have thrown a spear at her this morning instead of a rock. And she wants to teach me.”

~ There's something I missed all through the first book, something I couldn't quite put my finger on. And then Raederle rode into the picture, and ah ...

The inn door opened abruptly, and he turned his head. One of the students who had been helping them was precipitated bodily to the cobble-stones under the nose of Bri Corbett’s horse. He staggered to his feet and panted, “He’s there.”
“Rood?” Raederle exclaimed.
“Rood.” He touched a corner of his bleeding mouth with the tip of his tongue and added, “You should see it. It’s awesome.”
He flung the door wide and plunged back into a turmoil of color, a maelstrom of blue, white and gold that whirled and collided against a flaming core of red. The ship-master stared at it almost wistfully. Raederle dropped her face in her hands. Then she slid tiredly off her horse. A robe of Intermediate Mastery, minus its wearer, shot out over her head, drifted to a gold puddle on the stones. She went to the door, the noise in the tavern drowning the ship-master’s sudden, gargled protest. Rood was surfacing in his bright, torn robe from the heaving tangle of bodies.
His face looked meditative, austere, in spite of the split on one cheekbone, as if he were quietly studying instead of dodging fists in a tavern brawl. She watched, fascinated, as a goose, plucked and headless, flapped across the air above his head and thumped into a wall. Then she called to him. He did not hear her, one of his knees occupying the small of a student’s back while he shook another, a little wiry student in the White, off his arm onto the outraged innkeeper. A powerful student in the Gold, with a relentless expression on his face, caught Rood from behind by the neck and one wrist, and said politely, “Lord, will you stop before I take you apart and count your bones?” Rood, blinking a little at the grip on his neck, moved abruptly; the student loosed him and sat down slowly on the wet floor, bent over himself and gasping. There was a general attack then, from the small group of students who had come with Raederle. Raederle, wincing, lost sight of Rood again; he rose finally near her, breathing deeply, his hands full of a brawny fisherman who looked as massive and impervious as the great White Bull of Aum. Rood’s fist, catching him somewhere under his ribs, barely troubled him. Raederle watched while he gathered the throat of Rood’s robe in one great hand, clenched the other and drew it back, and then she lifted a wine flagon in her hand, one that she could not remember picking up, and brought it down on the head of the bull.
He let go of Rood and sat down blinking in a shower of wine and glass. She stared down at him, appalled. Then she looked at Rood, who was staring at her.
His stillness spread through the inn until only private, fierce struggles in corners still flared. He was, she saw with surprise, sober as a stone. Faces, blurred, battle-drunk, were turning towards her all over the room; the innkeeper, holding two heads he was about to bang together, was gazing at her, open-mouthed, and she thought of the dead, surprised fish in the stalls. She dropped the neck of the flagon; the clink of it breaking sounded frail in the silence. She flushed hotly and said to the statue that was Rood, “I’m sorry. I didn’t mean to interrupt. But I’ve been looking all over Caithnard for you, and I didn’t want him to hit you before I could talk to you.”

... Yes. A bar brawl. It was definitely a bar brawl.

(Wasn't it?)

~ They're two aspects of Heir and Sea and Fire that fascinate me, and make me fathom my fascination with this kind of fantasy:

One, people care for one another as individuals, so much so that they're willing to abandon safety and the whole nations that have been entrusted to them to go look for a friend who's been lost. It's completely unrealistic, is it not: a ruler wandering off alone, in quest of a single person? Yet it speaks to me on that primal, archetypal level that remembers that every woman and man is a star; or a world, at the very least. ( The Encyclopedia of Fantasy has captured it well .)

Two, nobody is ordinary; it's normal to be extraordinary. They--we--all carry powers, potentials, possibilities. Infinite possibilities, as a favorite character of mine would say. It is another reminder that speaks to me, and lets me reach for my own powers and possibilities whenever I'm faltering, or discern yours whenever world-weariness (alias cynicism) has blinded me.

See me soar on these possibilities, gallop with these powers. :)

~ Oh, the power of negotiation:

Her smile faded. “Morgon of Hed,” she said evenly, “if you take one step across that threshold without me, I will lay a curse on your next step and your next until no matter where you go your path will lead you back to me.”
“Raederle—”
“I can do it. Do you want to watch me?”
He was silent, struggling between his longing and his fear for her. He said abruptly, “No. All right. Will you wait for me in Hed? I think I can get us both safely that far.”
“No.”
“Then will you—”
“No.”
“All right; then—”
“No.”
“Then will you come with me?” he whispered. “Because I could not bear to leave you.”

(But don't let yourself be fooled. It will take them another two chapters to find out who is more--as Raederle puts it--pigheaded.)

Thu Aug 15, 2019 12:56 am Re: КАФЕ-ПАУЗА Thu Aug 15, 2019 12:56 am Re: КАФЕ-ПАУЗА
Бе гледам, нема отговори, но пък има разни нацъкани "бутончета". :D

Интересно, интересно...

Нема значение, време е да затваряме кръга! За целта този и следващия пост ще бъдат посветени на... "Драконова душа".
(Да, да, да, знам, че измислянето на заглавия/имена/локации/сиреч ми е проблем, no need to rub it in...)

Като цяло работата по този (недовършен) роман беше... с една дума, вдъхновена. Имах големи планове (хе, че кога не съм имал, нали съм клиничен грандоман) за този проект и съответно даже бях направил своего рода "проучване", за да разбера как го правят "големите" писатели. (Кавичките ще рече защото са продавани, а не защото непременно разпалват идеи*.)
*Това с баланса между "изкуството като инструмент за богатство и влияние" и "изкуството като средство за свобода и вдъхновение" ми е дълга драма. "Звездният път" също едва не загина в зародиш заради нея. "Космически залог" от своя страна се промъкна между капките - там основно лигнята и personal challenge-а бяха на фронта.

Та тъй, Глава първа. Спускам я цялата, защото имам предизвикателство за вас --- Познайте от кой роман съм изкопирал това начало 1:1 и имате една бира по ваш избор от мен*.
*Да, задължително бира - независимо дали пиете или не - и с бюджет до 10лв. бутилката/кенчето/шишето. И аз искам да опитам Snake Venom, ама дори не знам откъде да си я поръчам, тъй че моля бъдете разумни.


Драконова душа
(работно заглавие)

Глава 1

Вълната се надигна високо над борда на лодката и заля Икки от глава до пети. Той се огледа тревожно и забързано подкара платнохода обратно към брега на сушата. Времето, слънчево и спокойно, изведнъж бе станало ветровито и облачно. Икки тайно беше отплавал до крайните острови в южния залив, за да се позабавлява с лов на бисери и кристали, които често можеха да се намерят там в оскъдни количества. Но буйният и непредвидим влажен сезон криеше рискове за подобни приключения. Вълните се надигаха все по-високо и пълнеха малката рибарска лодка с вода. Икки изгребваше каквото можеше в движение, докато се бореше с платното, което вятъра се опитваше да изтръгне, и управляше дребния рул на кърмата. Торбата с днешния му улов лежеше хлабаво закрепена на дъното на лодката и Икки сегиз-тогиз поглеждаше да види дали е на мястото си. При едно от поглежданията той не забеляза изпречилия се пред него водовъртеж и попадна в клопката на течението.

Южния залив беше известен със своите рифове, подводни ями и непонятни течения. Затова, въпреки че той бе по-голям от северния и централния взети заедно, Градът не бе основан при южния залив. Северния беше твърде малък, докато централния правеше компромис между големината и своенравния океан, затова там се беше събрал културният център на Аквалия.

Икки усети дърпането и разбра, че е в опасност. Той завъртя платното по посока на вятъра и хвана закрепените отстрани гребла. Започна да гребе с всички сили, за да се отдалечи от водовъртежа. Слабите му рамена се бореха с тежката задача, но дългите тренировки и опитът му помагаха. Гладната стихия хищно плискаше, сипейки пръски по муцуната на Икки, но той продължаваше да гребе упорито. Обаче водовъртежа приближаваше. Икки разбра, че няма да се измъкне само с гребане. Той се обърна и загреба право към водовъртежа. От внезапното ускорение Икки едва не се прекатури и лодката стремглаво се гмурна във водната пропаст. Бордът силно се наклони и отдясно зейна тъмното морско дъно. Върхът на мачтата се преплете с ревящия поток и синьо-зелена дъга плисна след него. Икки напъна греблата рязко и с помощта на силата на водовъртежа излезе от собственото му поле на притегляне. Но в последния момент торбата с кристали се изхлузи и изчезна в океанските дълбини.

Икки изсъска ядно, но продължи да гребе. След малко спря и отново се зае с платното. Вълните бяха станали още по-високи, а до брега имаше още много. Икки направляваше лодката, като се катереше и спускаше по вълните с умение, способно само на някой, който дълги години бе плавал в залива. Платнохода сърфираше от високото към ниското, поемаше една вълна, после се справяше с друга и отбягваше трета, докато четвърта все пак го заливаше. За миг Икки си помисли, че ще успее.

Обаче вълнението се усили още повече. Водните маси се надигаха вече до чудовищни височини, стълбове от удряща се в скалите вода заслепяваха всичко наоколо. Слънцето се скри зад дебели, черни облаци и стана тъмно като нощ. Икки се уплаши. Вълните вече стигаха до върха на мачтата и само като по чудо тя не бе станала на трески. Вятърът яростно дърпаше платното, което се беше разкъсало, готово всеки момент да изхвърчи към хоризонта. Икки нямаше време да го свали. Той отчаяно се опита да направлява лодката, но вълните я подхвърляха като играчка и тя беше под техния контрол, а не във владението на Икки.

Икки потърси греблата. Нямаше ги. Бурята ги беше изтръгнала. Той се опита да управлява рула, но той също беше изчезнал, откъснат от природните сили. Оставаше само опърпаното платно. Икки дръпна направляващите въжета. Отпред се появиха скали. Икки задърпа панически. Лодката пропусна на нокът разстояние един от подаващите се зъбери. Брегът! Къде е!? Икки въртеше трескаво глава. Плисна дъжд и едри капки зашибаха вече мокрото му тяло. Ето го! Пред него, на стотина разкрача, палми се превиваха пред вятъра, техният сегашен господар, а вълните гневно се разбиваха в пустия плаж. Течението тласкаше платнохода към брега и за минута лодката щеше да стигне плитчината.

Огромна вълна се надигна в мрака и изненада Икки. Тя стовари цялата си сила върху лодката и я строши на трески. Мокра тъмнина обгърна Икки. Той погълна вода и се задави. Само дисциплината и умението да плува спасиха живота му. Икки излезе на повърхността, закашля се и пак потъна, пометен от нова вълна. Тя го завъртя и дезориентира. Въздухът му свършваше. Не можеше да намери посоката. Замалко да стигне. А сега щеше да се удави досами брега...

Гърдите му се блъснаха в нещо меко, но солидно. Икки инстинктивно се надигна и пое въздух. Плитчината. Преди да разбере какво става, прибоят го подхвана отново и го завъргаля. Устата на Икки се напълни с пясък, дробовете му пламтяха. Не знаеше къде се намира. Изведнъж водата се отдръпна и го изостави. Под него имаше нещо удобно, много фино, от малки, леко дразнещи частици. Пясък. Брегът. Беше успял.

Икки лежа известно време на плажа, докато се съвземе. Чувстваше само тежкото си дишане и глухите удари на дъжда по гърба му. Зад него прибоят беснееше, а вятърът виеше, заглушавайки всичко. Блесна светкавица и последвалият гръм се провикна, отправил шумно предизвикателство към вихрещия се ураган. Братята му скоро се присъединиха към спорния двубой.

Нещо перна Икки по лицето и той разбра, че вълна го бе заляла за пореден път. Трябваше да върви. С усилие той се изправи. Тялото му потрепери от внезапния студ. Влажният сезон можеше да бъде доста хладен, особено през нощта. Икки не знаеше колко дълго е лежал и побърза да върви. По принцип до южния залив се стигаше много бързо ако си с лодка, но пеша можеше да му отнеме часове, докато стигне Града. Краката на Икки бяха вдървени и той едва ходеше. Опашката го болеше и се влачеше по пясъка. Множество драскотини стояха там, където скалите и пясъкът го бяха удряли. Освен това беше и натъртен. Навсякъде. Май се беше блъснал в някоя голяма скала. Икки навлезе сред гъстата растителност. Тъмнината го уплаши и той потърси някоя пътека, където е малко по-светло.

Южния залив имаше лоша слава не само заради водите си. Знаеше се, че на територията му има и много крирлапти. Тези летящи зверове, обитаващи планината на изток от залива, имаха кръвожадна природа и обичаха да нападат всеки, дори без да са провокирани. Икки не знаеше дали бурята щеше да накара крирлаптите да си седят на сухо в пещерите, защото той винаги бе идвал в залива с лодката, бягайки щом зърнеше летящите твари на хоризонта. Сега, сам и мръзнещ, уморен и загубен, Икки много се страхуваше от тях.

Страхуваше се и от бурята. Вятърът го буташе и събаряше, късаше клони и листа от дърветата. Духаше толкова силно, че Икки трябваше да ходи приведен, за да не полети. Дъждът продължаваше да го облива и студът го обхвана целия. При други условия Икки може би щеше да си направи заслон или щеше да ползва магия, за да се стопли, но след целодневно гмуркане и търсене на кристали, плюс преживяното корабокрушение, той беше капнал. Нямаше сили. Искаше поне от дъжда да се скрие, но мрачната джунгла беше единствената възможност. Не. Не там. Страхуваше се.

Нов порив на вятъра пак го духна и Икки падна. Но този път не стана. Лежеше и трепереше от студ. Дори не можеше да мисли вече. Само искаше да спре да му е студено.

Мощен плясък на криле отекна някъде горе в небето. Някаква гигантска черна сянка прелетя сред урагана. Икки подскочи и се надигна. Крирлапти! Тук са! Ще го видят! Икки панически побягна. Тичаше по неравната пътека с подновени сили, малката му муцуна бълваше облаци пара. Плясъкът се повтори и сянката прелетя отново. Икки изскимтя ужасено и се втурна през глава. На пътеката беше твърде открит. Той се забори срещу ледения страх и навлезе в джунглата. Воя на вятъра утихна малко, а трополенето на дъжда промени своя тембър, но цяла какафония от нови звуци нападнаха слуха и въображението на Икки. Шумолящи листа, скърцащи дървета и странни свистения, всичко се смеси в едно и караше джунглата да оживее, пълна със зловещи създания. Сърцето на Икки се качи в гърлото му и задави крясъците, които напираха. Той се препъваше и залиташе от високите корени на дърветата, храстите го деряха, а клоните го биеха по муцуната. Летящото чудовище не се чуваше наоколо, но помътения разсъдък на Икки го виждаше зад всеки дънер, във всеки храст, иззад всяко дърво как изскача и хищно го изяжда. Икки щеше да пищи, ако му бе останал дъх.

Без да гледа накъде върви, той излезе на широка поляна. Черната сянка кръжеше над нея и щом Икки се появи, се спусна към него. Икки отвори уста в безмълвен писък и се обърна да бяга в другата посока. Но кракът му се подлъзна и той падна. Главата му се удари в един стърчащ камък. Погледа му се замъгли. Шумът от бурята внезапно утихна.

Последното нещо, което Икки си спомняше, бе огромната черна сянка и плясъкът на могъщи, силни криле. После загуби съзнание.

***

Икки се свести и отвори очи. Огледа се. Намираше се в просторна и приятно мъждиво осветена пещера. В единия край в солидната скала бяха прокопани дълбоки рафтове. По тях бяха наредени огромни стъкленици, всяка колкото Икки, пълни с непонятни течности и прахове. Имаше и книги. До рафтовете седеше огромен камък, облегнат по дългата си страна и издялан във формата на паралелепипедна маса. Върху масата бяха нахвърляни разни странни приспособления и инструменти, непознати за Икки.

В другия край на пещерата се помещаваше обширен воден басейн с каменно дъно, издълбан в съвършено капковидна форма. Около кристално чистата вода бяха разсипани големи количества пръст и саксии, които съдържаха най-разнообразни цветя, палми, фикуси и изобщо всякакви растения, повечето незнайни за Икки. В средата между двата къта се намираше входът на пещерата, напълно открит и тъмен. Бурята обаче не влизаше през него и при по-внимателно вглеждане Икки видя тънка, ефирна материя, плискаща се на малки вълнички, която преграждаше входа. Защитна магия.

– А, събуди се най-сетне – обади се дълбок и могъщ глас зад Икки.
Икки подскочи и се прекатури презглава. Той боязливо се обърна и погледна събеседника си.

Пред него стоеше дракон. Огромната му, масивна фигура излъчваше спокойствие и естествен авторитет. Гигантските му криле бяха внимателно прибрани зад гърба, а предългата опашка се люлееше леко нагоре-надолу. Тъмносинята му кожа поглъщаше светлината и придаваше на осанката му загадъчен и мистичен вид.

Икки никога не беше виждал дракон. Е, поне не от толкова близо. Той просто зяпна и остана вгледан във великолепното създание.
Драконът леко наклони глава, сякаш заинтригуван или развеселен от ефекта, който беше предизвикал. След миг отново проговори:
– Как се чувстваш?
Икки сепнато заекна:
– Д-добре, велики повелителю. – Той се поклони припряно.
– Стига глупости – сряза го добродушно драконът. – Аз съм живо създание, храня се и дишам тъй както ти. Няма нужда от подобни церемонии. Казвам се Текрат. Как е твоето име?
– Ик-ки – запъна се Икки.
– Икки... – промълви Текрат. – Познавам те. Син на Алор и Икра. Те са могъщи личности. И добри гущери, също. Много състрадателни – допълни той замислено. – Но да не говорим сега за това. Добре дошъл, Икки, в моята скромна обител.

Икки още веднъж огледа пещерата. Забеляза, че светлината идва откъм мястото, където стоеше Текрат, излъчвана от изящни левитиращи сфери, разположени заедно с прозрачни кристали, които я пречупваха по изобретателен начин. В дъното на пещерата имаше уютен ъгъл, застлан с купища идеално запазени листа, воали и завивки от скъпи платове, декориран с множество завеси, възглавници и красиви многоцветни кристали.
– Текрат – започна Икки. – Ти ли... – все още възвръщайки си дар слово, той безпомощно размаха ръце, имитирайки криле.
– О, да – отговори драконът. – Аз те спасих от тази странно яростна буря. Бяха ми необходими няколко опита. При тази сила на вятъра и твоята пъргавост, бях принуден подтисна все още избиващата ме от време на време самоувереност и да летя внимателно, защото можех без да искам да те нараня.
– Но, аз... помислих, че... – Икки пак размаха ръце.
– Помислил си, че съм крирлапт – засмя се развеселено Текрат. – Нее, не съм. Истината е, че крирлаптите ги държим наоколо все още само защото са много вкусни. Освен това те държат разни смелчаци като теб далеч от прекалено опасни прикючения. – Той намигна на Икки.
– Ама той събуди ли се? – възкликна нечии нетърпелив глас.
От дъното на пещерата внезапно се появи нова фигура. Тя заобиколи Текрат и Икки видя нов дракон. Този беше много по-дребен, но пак се извисяваше на цели три разкрача и гледаше Икки с любопитство.
– От известно време, дъще – отговори Текрат. – Икки, запознай се с моята дъщеря Крихтис.
– П-приятно ми е – каза любезно Икки.
– Ха! – отвърна високомерно Крихтис. Тя пристъпи напред и се завъртя около Икки, гледайки го с изучаващ поглед. – Ама той е много малък!
– Аз... не съм малък! – запротестира Икки с наранено достойнство.
– Да, бе – каза Крихтис хапливо. – Уверена съм като въздуха, по който летя, че не можеш дори магия да правиш.
– Мога да правя магия! – раздразнено викна Икки.
– Стига вече, дъще – рече строго Текрат. – Той е син на Алор и Икра. На твое място не бих го подценявал тъй леко.
– Хм! – сопнато вирна муцуна Крихтис. – Щом тъй твърдиш, тате...
– Ей, какво е това? – попита развълнувано Икки. Ръката му сочеше някакъв странен уред, полускрит зад една завеса. – Никога не съм виждал такова нещо.
– Оо, ти не знаеш за електричеството! – доволно възкликна Крихтис.
– Ети-какво??? – объркано се запъна Икки.
Текрат се пресегна и леко спусна завесата докрай, хвърляйки предупредителен поглед към дъщеря си.
– Не е нещо, което е от значение – отговори той с мек, но нетърпящ възражение тон. – Имаме други неща за обсъждане. Крихтис, защо не слезеш да си поиграеш в долната пещера?
– Ама, татко, не е честно! – запротестира младата драконка. – Винаги ме гониш, когато става нещо интересно.
– Сега – каза Текрат с заповедна нотка в гласа.
– Да, добре... – унило рече Крихтис и мърморейки, изчезна в дълбините на пещерата.
Текрат я проследи с поглед, после отново се обърна към все още възбудения Икки.
– Да видим...

С едно протягане на дългата си шия, драконът наведе глава и внимателно разгледа Икки изпитателно. Икки нервно стоеше на едно място, да не би заради някое свое движение да прекъсне работата на дракона. Текрат бавно вдигна глава и замислено каза на себе си:
– Интересно... определено нещо има тук. – Той се сепна и рече на гледащия го с неразбиране Икки: – Трябва да ти призная, млади Икки, че аз от доста време се надявах на подобна среща.
Без да дочака отговор, Текрат отиде при каменните рафтове. Той смъкна един грамаден том и го разтвори. Докато четеше, той продължи да говори:
– Може би не са ти казали, Икки, но аз обичам да се занимавам с преследване и документиране на знанието. Принципно всички дракони с удоволствие научават по нещо ново, но аз не се старая непременно да получавам нови умения. Аз по-скоро диря факти. История. Информация. Събирам и записвам. Сред моя народ, аз съм известен като... нещо подобно на пътуващ хронист, един вид изследовател, да речем.
– Тоест ти не можеш да правиш нещата, които знаеш, но въпреки това ги разбираш? – попита Икки.
– В известен смисъл... да – отговори Текрат и разлисти книгата. – Опитвам се да разбера всичко за околния свят и да го запиша, за да може знанието да се запази, ако един ден се случи нещо... непредвидено.
– Но... каква е ползата от това? – учуди се Икки. – Имам в предвид, да знаеш за нещо, но да не го умееш?

Текрат спря да чете и погледна Икки в очите.
– Да знаеш нещо, означава един ден да го умееш – отвърна той. – Ако не знаеш, няма как да се научиш да умееш. Докато, ако знаеш, но не умееш, винаги можеш да добавиш към знанието тренировка и тогава получаваш рецептата за ново умение. Моите себеподобни умеят много неща. Но да придобиеш ново умение от готово познание е лесно. Много по-трудно е да потърсиш някаква нова тайна в живота, някакво различно просветление, някакво ново знание. Да потърсиш онова, което ще ти донесе ново умение. Знанието е сила, млади Икки. А умението е просто инструмента, който провежда тази сила. Събирането и търсенето на знание е това, което съм си определил за... цел в живота. Посветил съм му се. Освен това аз се занимавам с разни неща. Сега обаче не е времето да говорим на тази тема. – Текрат пак сведе поглед към книгата. – А, ето го къде е.
Той почете за няколко мига и остави книгата обратно на мястото й. Икки се обади:
– Какво имаше предвид преди малко, че си се надявал на среща, Текрат? С кого?
– Ами с теб, млади Икки – усмихна му се Текрат.
– С мен? Защо?
Вместо отговор, Текрат започна да пее.

Въпреки страховития си външен вид и острите зъби, драконите имаха изключително мелодични гласове, когато решаваха да ги използват. Текрат пееше някаква древна и много нежна песен, която беше на непознат език, но мелодията докосваше душата както морска покровителка плъзга пръстите си по струните на арфа. Песента се разля по стените на пещерата, ехото я отрази и разлисти нейната красота с допълнителни, разноцветни ноти. Растенията сякаш оживяха и се заклатиха в такт с ритъма. Светлинните сфери заблестяха.

Икки слушаше опиянен. Съзнанието му не смогваше да удържи силните емоции, които напираха в него. Икки беше убеден, че това е най-хубавата песен, която е чувал през живота си.

Изведнъж се случи нещо странно. На Икки му се стори, че чува в далечината някакво могъщо пляскане на гигантски криле. Смътни представи за величие и сила изпълниха мислите му. Те се увеличиха и придобиха по-ясни очертания. Ярка светкавица ослепи Икки, а гръмотевичен рев отекна в душата му. Чувството за могъщество се усили и Икки видя безкраен небосклон, където невероятно огромна сянка летеше, устремена към нейното царство сред звездите. Нежната песен продължаваше да звучи в ушите му, но наред с нея, Икки чуваше и някакъв далечен глас, недоловим, но познат. Гласът говореше на Икки и Икки го слушаше. Безстрашие и смелост превзеха сърцето му, необятна мъдрост се изля в ума му, сила, достойна за богове изпълни тялото му и той вече беше готов. Да приеме съдбата си.

Икки внезапно отвори очи. Дъждът злобно плисна вода в тях и Икки примигна объркано. Светкавици се дуелираха в черното небе и гръмотевиците обявяваха резултата. Вятърът вееше Икки свободно, който висеше над високия склон на планина. Икки се зачуди защо още не е паднал. Той погледна през рамо и видя Текрат, който го държеше през кръста, стиснал го внимателно между два от пръстите на предната си лапа. На муцуната му бе изписано леко безпокойство, но в очите му грееше пламъче на някакво непонятно прозрение. Текрат бавно влезе обратно в пещерата, носейки Икки със себе си.

Защитната преграда беше изчезнала. Сега в пещерата с вой нахлуваше вятър, дъжд плискаше по голата скала и я мокреше. Текрат внимателно постави Икки в ъгъла с множеството възглавници, листа и завивки. С едно махване на лапата си, драконът възстанови магията на входа и в пещерата отново стана тихо.
– Следващия път ще трябва да взема по-сериозни предпазни мерки – промърмори Текрат на себе си. – Да знаеш, голямо бъдеще те чака, ако правилно съм разбрал, малки гущере.
Икки беше толкова изтощен, че нямаше сили да отговори. В главата му напираха множество въпроси, но клепачите му натежаваха с всяка изминала секунда.
– Почини сега. Ще има време за всичко. Утре ще те върна в Града. А пък после... ще му мислим – тихо прошепна Текрат.
Главата на Икки клюмна и той заспа дълбоко.


ПП. Този път по текста съм направил малки корекции, вместо да го прасна verbatim, защото все още ми е бая на сърце. В следващия пост ще разберете защо.

Tue Jan 14, 2014 12:11 pm Re: Културни събития Tue Jan 14, 2014 12:11 pm Re: Културни събития
Владимир Полеганов, мой съпреводач в „Последният еднорог“, се сдоби с дебютен сборник: „Деконструкцията на Томас С.“.

Първото представяне е в Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ на 16.01., 18:00 ч., заедно с още два сборника от Стефан Стефанов и Светослав Тодоров.

Ще се видим ли?

Sat Dec 21, 2019 11:11 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Dec 21, 2019 11:11 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
И от мен един уточняващ въпрос: искаш да уважиш предпочитанията на девойката и да НЕ е фантастика, или да я зарибиш по жанра? Защото в първия случай се сещам за "Докосвания" на Григор Гачев, а във втория... ще трябва доста да помисля.

Sun Feb 23, 2014 1:39 am Re: Културни събития Sun Feb 23, 2014 1:39 am Re: Културни събития
Понеделник, 24 февруари, 19 ч. в кино Одеон - "Витоша"
България, 2013, 70 мин, цветен

РЕЖИСЬОР: Любомир Младенов
СЦЕНАРИЙ: Иван Попйорданов
ОПЕРАТОР: Орлин Руевски
МОНТАЖ: Любомир Младенов
С УЧАСТИЕТО НА: арх. Христо Генчев, Тома Белев, бай Бичи, Иван Христов, Симеон Арангелов
ПРОДУЦЕНТИ: Галина Тонева и Кирил Кирилов

Няма пътешественик, който при пристигането си в София, столицата на България, да не отбележи близостта ù с Витоша. Тя е не само природна забележителност, но и източник на здраве за жителите на града. Чистият въздух се спуска от Витоша към града. Всички ние се катерим по нея – и туристи, и скиори. Да караш ски по склоновете най-високия връх на Витоша – Черни връх, в слънчев зимен ден е невероятно преживяване. Витоша е опасно близо до разрастващата се столица. Тайни договорки между олигарси и властимащи политици застрашават статута ù на защитена зона. Дори в полите ù вече се строи.

„Когато глупостта се ожени за големите пари, се раждат чудовища,” казва един от героите на филма. Парадоксално е, че именно този конфликт провокира най-чувствителната част от поколението на прехода, така че да се създаде гражданско общество в България.

Sun Mar 15, 2015 2:36 pm Re: Пратчет Sun Mar 15, 2015 2:36 pm Re: Пратчет
Съболезнования, между другото. От 12-ти все си мисля какво ти е.

А за чувството... в петък си припомнях някои от най-важните неща във
връзката ми с Тери – препубликувах едни такива отзиви в Goodreads. И
хем отдавна бях подготвен, че ме чака, хем вечерта все пак празното ми
надмогна. И изгледах две трети сезон от едно аниме, до 4 сутринта –
някой път така запълвам празноти... и вчера бях леко зомбясал на
зеления фестивал на „За Земята“... и днес още не знам дали няма пак да
ме догони. Но тия седмици тичам толкова бързо, че почти нищо не успява
да ме стигне. (Което е малък ужас, само по себе си. :/ )

Mon Mar 17, 2014 9:10 pm Re: Не-културни събития :) Mon Mar 17, 2014 9:10 pm Re: Не-културни събития :)

Spoiler

Това, ако разчиташ младежта да го види в срок, по-добре го метни и в Гугългрупите.

Sat Feb 22, 2020 11:22 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:22 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
2017

"Възкресителят" - Хауърд Ф. Лъвкрафт
Твърде много второстепенни герои /лекари/ и техните становища, предположения, писма, дати, статии, дневници. Събира информация за героя от сто човека, които не знаят абсолютно нищо за делата му. През цялото време имах чувството, че сякаш съм неизлечимо болна от неизвестна болест, лекарите си шушукат, ама нищо не ми казват за състоянието ми и ме държат в неведение за съдбата ми. Мистерията е голяма. Накрая пък в последната глава като гръм от ясно небе се нижат разкритие след разкритие, до които сама не можах да достигна. Имаше тайни експерименти, древни ръкописи и езици, много мистерия, предположения на герои и гледни точки, подземни тунели, странни звуци и светлини и мистериозни хора и убийства и дела. Споменах ли мистерията? Тази гледна точка от толкова много герои не ми хареса, ако самият главен герой си разправяше за делата си, може би повече щеше да ме грабне. Този Езра щом направи всичко и стигна толкова далеч, поне да беше се оженил за бившата си годеница, която Джоузеф му отмъкна. Много ми е чудно за времето на действие - нарушаваш ли обществения ред и те изселват. Не ме грабна книгата. Чета я поне 3 седмици и не изгарях от желание да се впусна в нея. Само краят ми хареса. Любим герой ми е д-р Уилет - премина и през Ада с мъжество само за да помогне на пациента си. След толкова неща които бях чувала за Лъвкрафт смея да твърдя, че съм попаднала на най-безстрашната книга, и слава богу. Още от първата глава ме вдъхнови за разказ за конкурса, което означава, че въпреки ниската ми оценка, си е свършила работата. Стискайте палци да се преборя в конкурса. 3/5 звезди.

"Рицар за Коледа" - Донна Хатч
В самото начало се досетих как може да се развали проклятието и много се радвам, че Хенри не уби главната героиня. Стопли ми сърцето, както това на графа. Мила, сладка и кратка историческа книжка, която връща надеждата и любовта. Много забавно ми стана как графът си изпроси имел и как леля Тили възразяваше срещу целувките, които си разменяха Кристофър и Клариса. Хареса ми.

"Най-непохватната вещица" - Джил Мърфи
Лека, забавна, сладка и много кратка. Има илюстрации. Уж, заклинанията на главната героиня Милдред не стават, но два пъти в точния момент проработват. Обстановката ми напомняше на Хари Потър с училището за магия, униформите, метлите... Етел си получи урока, когато Милдред я превърна в животно. Щеше ми се да си остане такова и наистина да я бе пуснала извън училището. Радвам се, че Милдред се издигна в очите на другите накрая. Любимци са ми г-жа Хардбрум, която привидно е строга, прилепите и котето. Най-вече прилепите. Много бързо ми се развиха събитията, но си имаше и начало, среда и обособен край. Не знам какво повече да кажа, без да издам целия сюжет. Завърших я с усмивка. Хареса ми.

Fri Apr 18, 2014 7:11 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Apr 18, 2014 7:11 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
4. От „озеленените“ редакции в т. 2 изберете до 3 на брой, с които не сте съгласни, и коментирайте тук в темата защо.
За да не се объркваме, първо пишете името на файла, в който се намира съответното предложение, цитирайте абзаца, за който се отнася, и копирайте коментара на редактора.

05_zaRed_Kal:
"Ето, оня ден баба пак плетеше – детето с такава досада каза „плетеше“, че баща му неволно <СКИВ: Гледайки го отвън (през очите на Ирина), няма как да знаем дали е волно или неволно> се усмихна – и докато плетеше, слушаше музика. "
Според мен си личи. Дори когато гледаш как някой непознат се усмихва, може да почувстваш дали се усмихва неволно, или това е горчива усмивка, или пък е просто плоска учтивост. А тук си говорим за хора дето живеят рамо до рамо от години.

5. Изберете до 3 редакции, за които сте сигурни, че НЕ са структурни, и пишете тук в темата какви са според вас: смислови, стилови, нещо друго.
Цитирайте ги както в т. 4.

05_zaRed_Kal:
"– Моля?! – извън себе си <ПНК: подразбира се и от „изкрещя“, и от съчетанието „?!“> изкрещя майка й и като си помисли „Слънчасала е“, прегърна дъщеря си."
Ами да, наистина се подразбира. И значи става въпрос за ненужно повторение, подчертаното може да се пропусне за краткост, т.е. изглежда ми стилова корекция.

Същото се отнася и за:
„Ирина |равнодушно| <ПНК: подразбира се от жеста.> сви рамене.“
от същия текст.

6. Обсъдете тук в темата какъв тип биха могли са „пожълтените“ редакции в т. 3 – смислови, стилови, нещо друго?
Цитирайте ги както в т. 4.

05_zaRed_Emi
" Омръзна ми да седя вкъщи. <НЛВ или нарушена логическа връзка – много рязко се преминава от темата за детето към това, но вероятно, ако се доизясни по-късно, няма да е толкова тромаво.>

По принцип „нарушена логическа връзка“ би трябвало да е „дупка в логиката (според инструкциите :-) и да се означи с ?“, т.е. смислова редакция. Обаче, за да се коригира такава дупка в логиката, би трябвало да се добави още информация, или пък да се промени последователноста на действието, или нещо друго, а всички тези промени ми приличат на структурна редакция. Мисля, че означеното е предложение и за смислова и за структурна редакция.

Същото се отнася и за:
"В отговор Иван доближи часовника до ухото си . <ЗБГН или защо би го направил? >"
от същия текст.

Mon May 30, 2022 9:18 pm Re: Културни събития Mon May 30, 2022 9:18 pm Re: Културни събития
Ценни гостуващи събития ще има на Европейския музикален фестивал:

MOTION TRIO, Полша (слушах ги преди години - много си заслужават)
четвъртък, 02 юни 2022 - 19:30ч.
Зала 11 на НДК
„От Шопен до Максимюк“ - така се нарича концертната програма на акордеонното трио „Motion“ от Полша.

„От Шопен до Максимюк“ - така се нарича концертната програма на акордеонното трио „Motion“ от Полша. Партньор за събитието е Полския институт в София. „Motion“ трио са истински феномен на европейската и световната музикална сцена. Повече от 25 години ансамбълът популяризира акордеона и полската музика по света, изнасяйки концерти в 43 страни на шест континента. Съставът получава Голямата награда на Международния конкурс за съвременна камерна музика „Кшищоф Пендерецки“ в Краков през 2000 г. и изнася концерти на престижни международни сцени като Карнеги Хол в Ню Йорк, „Концертхаус“ във Виена, „Барбикан“ в Лондон, „Комеди Франсез“ в Париж и други.

CAMANE – ЗВЕЗДИТЕ НА ФАДОТО
сряда, 08 юни 2022 - 19:30ч.
Зала България
Camanе и пианиста Mario Laginha представят последния си албум Aqui Está-se Sossegado

„Може и да не сте го слушали преди, но когато го чуете, ще искате да слушате още и още…“, така критиците пишат за Camane - най-известния мъж изпълнител на фадо в Португалия, чиято кариера продължава вече над 40 години. Неговият глас е едновременно кадифен и изразителен, страстен и все пак контролиран, несравним с никой друг. Звездата на фадото Camanе, заедно с пианиста Mario Laginha гостуват на тазгодишния „Европейски музикален фестивал“, за да представят албума Aqui Estа-se Sossegado. Концертът се реализира по повод Националния празник на Португалия и в партньорство с Португалския културен и езиков център „Камойш“.

Билети тук: http://www.ticketsbg.com или в Билетния център на НДК или на Зала "България" - според кой концерт си харесате

Wed Sep 08, 2021 11:30 am Re: International (non-Anglophone) speculative fiction Wed Sep 08, 2021 11:30 am Re: International (non-Anglophone) speculative fiction
My review of Mithila Review #1 :

A varied inaugural issue of an international magazine with an inspiring mission.

Particular favorites:

~ The following passage in Ajapa Sharma's editorial "Celebrating the Language of the Margin" reminded me of certain points about the importance of the periphery in Clifford Geertz's The Interpretation of Cultures :
The continued struggle in the Nepali plains against the government’s stern heavy handedness and the BJP’s failed attempts to bring the region into its realm of control, made us understand the immense power of the border, the margin, the periphery. While we did see a sense of defiance against the centralizing tendencies in the political developments, we also witnessed another kind of power mongering within the leadership of the region. As we followed the movement in Nepal and the elections in India, we realized that the language of representative politics and electoral democracy was inadequate.

The simple dichotomies, binaries and polarizations in polemical politics of the kind we witnessed in the Madhesh/Bihar were insufficient to speak about the interstitial spaces where people live their lives. We felt a deep craving, a yearning for a different kind of language, a language that slips, that dances off the words and the pages, language of the kind we may not even understand but only feel, only respond to with emotional reflexes: a chuckle, a gasp, a sigh, anything. This was the language of the margin.
The editorial is intelligent and impassioned in equal measure: a subtle tour de force of our ability to adapt and overcome.

~ Kelly Robson's interview fuels my revolutionary mood from the recent FutureCon:
9/11 was a terrible tragedy. I wanted to emphasize that similarly terrible tragedies happen all the time, around the world, and nobody pays attention because there are no video images, the victims aren’t New Yorkers, and millions of people didn’t witness the tragedy as it evolved.

Thousands of indigenous women have been murdered in Canada since 1980. Their deaths have never been properly investigated and their murderers have never been found. This is just as horrible as tragedy as 9/11, and yet few people know about it and fewer care.

~ Ack!
He held [his daughter's] hand at the hospital as a mysterious fever boiled her life away, yet he had not shed a tear. “How can you not cry?” Sangita had wept. “Do you not love her?” Bollywood had taught Sangita that men cried for the flimsiest of reasons, even the superheroes.
Guilty as charged! (Though in my case, it was K-dramas rather than Bollywood.) I generally find it hard to cry--and even harder when facing a real-life crisis. The only time when tears come easy is during fictional stories in any medium. It's as if I have to be thoroughly invested in the characters (that is, not myself) before I can let feelings out. Something repressed? A defense mechanism? (But against what?) The quest goes on.

(The excerpt is from Dilman Dila's "Braveheart Homecoming", which hovers in the uneasy space between hopeful and bleak.)

~ The personal narrative of Bhushita Vasistha's "Madhesh Through Magic Mirror: History and the Quest for ‘Self’" touched me. And Gurdjieff's idea that "On the quest for self, the only sin is to identify" was an important reminder.

Wed Jun 18, 2014 9:17 pm Re: Let's write English ;) Wed Jun 18, 2014 9:17 pm Re: Let's write English ;)
Хехехеее... малко повече от година е минала, а вече се смея на това, което съм писал тук. :D :D

Все пак ще съживя темата с една фразичка, която ми попадна в една онлайн игрица (с карти и думи) в sharedtalk.org.

Израза е "to egg (someone) on" и от дадените възможности избрах "to urge (someone)", което се оказа и правилното синонимно. :)

Fri Nov 03, 2017 5:12 am The Celestial Way (COMPLETED PROJECT) Fri Nov 03, 2017 5:12 am The Celestial Way (COMPLETED PROJECT)
So, here I am, five four years later, ready to try my hand at another self-appointed stint. :D

As of yesterday (Nov 1, not what the timestamp says) I have "officially" entered the National November Writing Month, and begun my 7th---and hopefully last for this particular title---attempt at writing a full-length novel. So far it has been a frustrating and dreadful experience, full of wild ideas and a skyload of daydreaming. But now I have finally taken measures to make the wheels spinning. Or so I hope.

So far, I trudged for two and a half years, with six failed attempts, and more than 20k words all to waste.

How is this going to work now?

Currently, I'm working under a development plan known as The Snowflake Method . It is kind of a comprehensive roadmap, which begins with a single sentence---the novel's high concept---and then fractally expands outward, growing the initial sentence-concept into a paragraph, then into a one-page plot synopsis, and so forth, until we have a completed manuscript; just like a snowflake, whose sub-regions resemble the whole in general, as well as the sub-sub-regions that are their own structural components. Hence the name of the method. :)

I tried to finish the Snowflake during this year's summer months, but as fate would have it, I just wasn't ready yet. I managed to do the first four steps, and even that miniscule amount of effort (some 3-4 hours in total) completely drained me. However, the results were immediate: while the idea itself was sound, I instantly saw that the whole structure was weak and full of holes in the logic. Sadly, I spent days, then weeks trying to overhaul the story structure, and in the end the work just ground to a halt; I gave up for the time being and decided to focus more closely on my healing treatment, but that's another tale.

Fast forward a couple of months, I returned to the novel again. This time I gradually picked at the details one by one, working in parallel on the characters, the setting, and the plot itself. I took notes bit by bit, and then realized that NaNoWriMo was looming again on the horizon (I had taken an attempt in 2016, but it failed). I decided to make another major push.

This time, however, I was prepared.

Armed with my latest notes, I decided to not follow the regular progression of the Snowflake Method, and dive ahead at the heart of the matter: the character backstories. As people say, everything happens for a reason, right? Nothing comes forth in a vacuum; it's the same with a story. Someone somewhere does something, and there is a reaction---Newton's Third Law comes in effect. Every crime has a motive behind it, and every action, from the smallest individual deed to the behavior of entire civilizations, are driven by some initial ambition or goal. Yes, things change; but some thing sparked the initial conflict (stories are about conflict, yes?), and that thing is the core of the story.

So my goal is to visit the characters at their earliest moments, way, way before the story starts, and see what makes them tick, find their initial conflicts. Then I'll build upon those conflicts, growing and intensifying them, and throwing them at one another, until there is enough friction that the spark is born.

You will probably go back and revise steps (1-6) as your characters become “real” to you and begin making petulant demands on the story. This is good — great fiction is character-driven.

Indeed it is; I can personally attest to that with one of my previous (sadly unfinished) novels: I had taken time to write the backstory of the main antagonist, and I was astonished at how clear the entire plot became after outlining his motives and goals.

Which means I can do it again. And, of course, I will start with the main antagonist.

Where do you fit in?

That's entirely up to you. When I first posted the beginning chapters of Космически залог (Astronomical Stake) five years ago, I wasn't exactly sure what I expected. True, I was looking for some feedback but it was more along the lines of "Is this narrative okay, or does it suck?", and I just wanted some gratification from the knowledge of having posted it at a "public" place. (though considering HuLi' s forum public is quite a stretch, lol)

So, do whatever you feel like: just read and enjoy (or scratch your head), provide feedback, troll to hell and back*, or, ya know, just ignore. And if you happen to respond and comment, I'll be happy to have a discussion. :)
*Like that's ever going to happen here... :roll:

Regardless of your choice, I'll be here... leaving my humble legacy for others to see.
(Temporarily. I'll explain later what I mean)

Goals, progress, and status

My main aim for NaNoWriMo 2017 is to complete the Snowflake. There is no actual writing planned---although I'm prepared for it, should the stars align so favorably. I won't share my notes on the Snowflake; but I'll post here anytime there is some progress going forward, and will answer any and all question regarding the nature of the novel or the setting . However, I'll be happy even if I only finish STEP 7 outlined here , because of the following:

Take as much time as you need to do this, because you’re just saving time downstream. When you have finished this process, (and it may take a full month of solid effort to get here) , you have most of what you need to write a proposal. If you are a published novelist, then you can write a proposal now and sell your novel before you write it. If you’re not yet published, then you’ll need to write your entire novel first before you can sell it.

...and because I believe that this step contains the key to solving my story's issues, as I've explained above.

I think I can manage this. Wish me luck, aaand, happy reading! (Once it actually begins :mrgreen: )


CURRENT TASK: Complete STEP 7 of the Snowflake

NEXT TASK: Revise STEPS 1-4 of the Snowflake

PS. And, yes, I write in English since the novel itself will be in that language, and there's no point to switch to Bulgarian just for the explanation part. And a small bit of extra practice never hurts.
Also, who knows? Maybe I can manage to persuade some of my new English-speaking friends to take a look in this corner of the virtual world... ;)

Mon Apr 18, 2022 12:53 am Re: Културни събития Mon Apr 18, 2022 12:53 am Re: Културни събития
Много добър фестивал са започнали в Копривщица през 2021 г.

За тази година програмата е topnotch отвсякъде с добри оферти за посещение на няколко събития или всичките. Билети и програма тук - 19-24 юли 2022, Копривщица

Участват: Теодосий Спасов vs. Борислав Йоцов (това ще да е много добро), Веско Ешкенази и прекрасната акордеонистка Вероника Тодорова (която представи и на юбилейния си концерт по случай 50-годишнината му на 17.04.2022 - 2 години след самия празник, който covid-ът отложи 2-3 пъти :)), Белослава, Акага, Снежина Петрова с моноспектакъл по Вазов, Александра Сърчаджиева, Стефан Вълдобрев и обичайните заподозрени, Хилда Казасян и Васил Петров

Thu Sep 18, 2014 6:31 pm Re: Културни събития Thu Sep 18, 2014 6:31 pm Re: Културни събития

Кал wrote:
- - -

А timeheroes.org си трябва някой да ги следи редовно и да ни пише за важните им акции, ама кое по-напред...

Свободни Съгледвачи? Anyone?

Наемам се да следя timeheroes.org и да пиша за по-важните акции във форума на Човешката.

Fri May 08, 2020 3:49 pm Re: ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction Fri May 08, 2020 3:49 pm Re: ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction
Воркосиганската поредица – особено последната ѝ книга за това как овдовялите жена и бисексуален партньор в една бивша тройка преоткриват отношенията си – ти я препоръчвам с две ръце. Обвиняват Бюджолд в „мъжко писане“ :roll: и какво ли не... но аз винаги съм се възхищавал на свръхчувствителната ѝ психология (набутана в един милитаристичен свят... сметай). Тя наистина се интересува от хората – не мъже, не жени, не straight, не queer, не цветни, не сиви – ами всеки с всичкото му.

Звучи точно като каквото търся. :) (това с "мъжкото" писане и свързаната критика за герои, че са като "мъже с гърди" страшно ми лази по нервите - заедно с "не чета книги от жени, защото пишат само за любов" са двете страни на същата сексистка монета)

Jemisin съм я нарочил за „поразена“ от „голямата литература“: мноу проблем, а светлина нийде се не види. Ще се радвам да открия, че съм бъркал.

Ох, не знам. На мен The Fifth Season ми хареса - особено с използването на литературни похвати, които не съм срещала често във фантастиката. Сцените написани от второ лице ми бяха любими. Обаче е много мрачна, до степен да се усеща леко edgy. Героите й са също до един кофти хора. Знаеш ли, взимам си тази препоръка обратно.

Novik силно ме разочарова с Uprooted – чисто писателски. Чела ли си я? Аз издържах до четвъртата глава, мисля.
От чисто писателска гледна точка, Spinning Silver е по-силна. Всъщност, сега като се замисля, от всяка гледна точка е по-силна. Обаче ако до такава степен не си понесъл Uprooted, сигурно и Spinning Silver няма да ти хареса.

(Впрочем аз препоръчах ли ти вече Zen Cho – особено сборника ѝ Spirits Abroad? Но и тя, и най-прясната ми находка Pat Murphy, и голямата ми нова любов Patricia McKillip се занимават с горните проблеми рядко до никак... ако нещо не забравям.)
Препоръча ми, и тя е в кюпа за четене. :) Чел ли си нейната серия Sorcerer Royal? Гледам, че я има като аудиокнига, а напоследък имам доста повече време за слушане, отколкото за четене.

Fri Jan 31, 2014 6:01 pm Re: Ще правим ли игра? Fri Jan 31, 2014 6:01 pm Re: Ще правим ли игра?
Някои по-важни начални положения на Aurelion: the Visual Novel :

Пращам ви „подготвителен материал“ за визуалните романи:


---------- Forwarded message ----------


(Since we have a native speaker on board--hi, Dio--and since we'll be
writing our thingie in English, perhaps it's a good time to start
practicing. ;)

Но ако някой се затруднява – да си ма'а на бг. С четенето всички ли сме окей?)

Before we meet again (last night was a blast for me, BTW, tired as I
was), please have a look here:

http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=50&t=686

In particular, try out:

Katawa Shoujo

and

Brass Restoration

(And anything else that catches your eye, of course. :)

Once you've seen their mechanics, it'll be much easier for me to
explain my idea.

~

(Калинка – ти ориентираш ли се в английски на такова ниво? Ако не – ще
ти направя резюме на български. :)

Специално за художниците – ето и един пример за по-„западен“ (ама не
много по) рисунък:

http://www.winterwolves.com/lorenamazonprincess.htm

Като изчетете началото на романа Aurelion (за всеки случай го
прикачвам пак), пишете да ви пратя следващите части.

Като минимум, ще ни трябват спрайтове (изображения с различни емоции,
на по-късен етап/ако ни стигнат силите – и различни облекла) на
следните герои:

Rad
Mephodi
Aik
Kia
Raphael
Valerion
Fadgnal
Eroy
Dehenor
Tippodin
Alizabeth
Kimle

Колебая се за:
Kaela
Argoroth
Tarres
Caleb
Romelion
Noterion
Zomerion
K'harry
Dorios
Marat
Spok
Chally


(Понякога да оставиш един герой без спрайт/лик също е изразно средство. ;)

Ако ще ви е от помощ, преди да почнете скиците, мога да ви пратя
представяния на повечето главни герои в по 2 изречения – но не
физически, а като характери. (Физическите може да ги вземете от
книгата/уебсериала – и дори да ги доизмисляте вие самите.)

~

Специално за Мордред: в Katawa Shoujo има няколко мелодии, които ми
хващат ухото и сърцето. Казват се Aria de l'Etoile, Breathlessly, Cold
Iron, Innocence, Moment of Decision, Painful History, Romance in
Andante и Shadow of the Truth. Саундтракът може да се свали официално
оттук:

http://www.katawa-shoujo.com/download.php

Ето и една тема от Clannad (която се води най-успешната visual novel
на всички времена):

http://www.youtube.com/watch?v=o6BgI6IVnQU

Това е –висока– летва; ако го достигнем някой ден, ще сме безсмъртни.
;) На първо време приемам –всичко–, което композираш. Ще растем
„инкрементално“, да?

На СС слагам Христо Манолов, нашият приятел композитор. Като дадеш
знак, че искаш да ви запозная (и Ицо е свободен) – ще.

На вдъхновение,
ЧоБи: Кал)

Впрочем: във Visual Novels може да има и песни с вокал. Ето два
образеца, отново от Clannad:

http://www.youtube.com/watch?v=ntFxbyYmzR4
http://www.youtube.com/watch?v=Nl7xp5qsGJI

Обикновено се пазят за финалите или кулминационните моменти. Нека ги
имаме наум и тях. Всъщност аз познавам хора с прекрасни гласове...
може пък и тая мечта да я измечтаем.

Разбрахме се с Валя и Светлинките да качат някъде рисунките на
героите, които имаме до момента – ще пратят линк, като са готови.

Аз ви пращам характеровите описания на повечето главни герои:

– Rad and Mephodi are senior-year university students at the Institute
of Magic. Rad is the more snappish and streetwise of the two,
mistrustful, a bit of a fool. Mephodi is calmer, highly intelligent
(he knows his SAT vocab and is not afraid to use it :D), with
suppressed emotion.

– Aik is a (Light) elf child, impish, a street urchin. (But not
foul-mouthed. None of them is, actually. Keep it PG-13, as Violet
said; be -creative- with the swearing, I say. ;) He can't read or
write (yet) but learns very fast.

– Kia is about 20, a (well-educated) pickpocket, trying to be tough,
but gradually discovering her need for friends. Her language can be
either colloquial or educated, depending on the situation.

– Raphael is a Light elf in his mid-twenties, paladin, a graduate of
the Institute of Magic. Annoyingly sarcastic, smart, can switch from
sophisticated irony to a pretty vile street speak.

– You'll see Kaela and Argoroth in only one scene (in this book at
least). They're what they sound like.

– Valerion is a Dark Elf of about 20, mature beyond his years (lots of
responsibility, a taxing childhood), torn between his bloody duties
and self-reflective nature. Well-educated.

– Valerion's subordinates--Romelion, Noterion, Zomerion, two unnamed
Dark Elves--don't get a lot of screen time. Still, you should be able
to make out their differences in character by how they talk and act.

– Fadgnal is a professor (reachut) at the Institute of Magic, about 80
years old, wise, benevolent and just this bit old-fashioned. I'm
afraid I may have made him sound too archaic at times. He's basically
your average Gandalf type (oops, I just spoiled his name's origin :D);
perhaps a little more human.

ЧоБи: Кал)

И още за музиката:

> 2014/1/23 Alexander "Mordred" Andonov:
>> ...
>>
>> Доколкото схващам, едно дадено парче от музиката "стои" в определена "глава"
>> от играта. Тук участват две променливи - времетраене и настроение, и
>> предполагам най-добрият вариант е и двете да се съобразят. Времетраенето на
>> "главата" е само приблизително известно, играчът колко време чете, мисли и
>> зяпа картинките си е негова работа.

За да не си объркаме терминологията – предлагам да използваме
„сегмент“ вместо „глава“. Като имам предвид „сегмент с определено
настроение“. (Дължината му може да бъде дори само една реплика – или
30 страници. Макар че чак такива крайности са редки.)

>> Какво прави музиката през това време:
>>
>> - Парчето започва и свършва и млъква, продължителността е прицелена към едно
>> средно изиграване на главата; който ще се мота да се мота на тихо.

Този вариант е рядък. Бих го ползвал, ако сложим „композиции с вокал“
или нещо друго, указващо сюблимен момент – там, където едно-единствено
изсвирване ще е по-въздействащо.

>> - Парчето започва и се зацикля, докато тече главата (после какво - затихва и
>> тръгва следващото?)

Обикновено е този вариант.

>> - Има кратък плейлист от парчета, които се циклят в тази глава, същите
>> парчета може би се повтарят и в други плейлисти по-нататък.

Това не съм го виждал правено досега. Не знам дали Ren'Py го
позволява. Не знам и дали е уместно откъм поддържане на определено
настроение... но звучи интересно за експериментиране.

>> - Друго?

Не се сещам. :)

>> За настроението - това изглежда също много важно и зависи както от главата,
>> така и от участниците в нея. Примерно главните герои може би имат собствена
>> тема (музикална), която да се среща в различните парчета.

Може. Имаме свобода. :)

>> "Главата" е ли
>> приблизително плоска като настроение? (т.е. да няма резки промени) -
>> обратното би било проблемно за отразяване в музиката, защото за разлика от
>> филмите няма как да синхронизираме момента с музиката. Има разни варианти,
>> не е 100% теоретично невъзможно, но ще са по-трудни технически.

Нова музика може да почне във всеки момент, в който се пренасяме на
нов екран/нова реплика. Т.е. бързата смяна е технически обезпечена.

(Може да има и още варианти – не съм разглеждал тая част от tutorial-а
на Ren'Py подробно.)

>>
>> Трето, много ще помогне ако имаме някакъв елемент на музикална режисура,
>> отговарящ на въпросите по-горе. Пример (не знам каква точно ще да е
>> правилната форма де, зависи от отговорите на горните въпроси):
>>
>> Глава 1: Главният герой се разхожда с любимата си в парка
>> Ключови думи: романтично, бавно, есен, пиано/клавесин
>> Дължина: 1:30 - 2:30
>> или
>> Дължина: 0:30 интро + цикъл от една минута
>> или
>> Плейлист: Трак 13 за първа песен, Трак 3 за втора, случайно избрани измежду
>> (5, 8, 3, 13) оттук нататък
>>
>> Глава 7: Героят държи умиращата любима в ръцете си
>> Ключови думи: смърт, тъга, цигулка, бавно, зима
>> Дължина: 3:30 - 4:00
>>
>> Глава 14: Героят се бие със злодея на ръба на вулкана
>> Ключови думи: енергично, епично, битка, злодей, вулкан, огън
>> Дължина: 3:00

Хихи, изглеждат страхотно като шаблон. :)

>> ----
>>
>> Хвърляй също мисли и идеи, та като се поизяснят тия работи да опитаме да
>> скалъпим една сцена, за да проиграем целия цикъл на продукцията.

Още сега бихме могли да огледаме първите няколко секции от романа – за
експеримент. (С уговорката, че тепърва ще мислим за интерактивизацията
– внасянето на избори и последствия... това го виждам за на есен,
както казах на Таласъмията. Или най-рано през май, като ми почне
„отпуската“ от Човешката.)

Чобик)

Tue May 12, 2020 5:56 pm Re: Цитатите, които ни промиха Tue May 12, 2020 5:56 pm Re: Цитатите, които ни промиха
– Ще влезем, само нека първо се отбием до падналия самолет.
– Кое?! (...)
– На платото над нас има останки от самолет. Свален американски лек бомбардировач от Втората световна война. Всички местни го знаят. Стигал съм до него по време на излетите си с джипа.
Изкарал добри оценки по европейска история и обиколил повечето изучавани места, Питър все пак си оставаше американец:
– И българите са свалили наш самолет?
– Защо не? – контрира Мартин, в когото българското и американското неуморно се бореха за надмощие. Сега играеше домакин и българското надделя. – Да не би виетнамците и афганистанците да не са сваляли наши
сега пък наши взе да означава американски
хеликоптери?! И изобщо защо да подценяваме българските военни? С дезинформацията за Царичина, гледам, добре са се справили. Докато за Розуел и Зона 51 например цял свят е чувал...

Sun Oct 12, 2014 9:17 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Sun Oct 12, 2014 9:17 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Не съжалявайте, Слънцета. Заедното наистина беше хубаво. Сега... сигурно е още по-хубаво.

Ще поумрем, ще видим. :)

... Иска ми се да можех да ви покажа през какво сме минавали, Илка и аз, в отделните и в споделените ни пътища, за да стигнем до усмивката в края на предния ред. С думи не мога да обясня... и аз като Еле ще пиша, а после ще трия.

Wed May 06, 2020 10:57 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed May 06, 2020 10:57 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Не мога да „приключа темата“, Дес. Причината да не мога просто така я загатнах в друго писмо, което ти писах:

И понеже тотално влязох в обсесивно-компулсивния си режим (не мога да спра да мисля по проблема , който имаме в момента) (...)

Аз съм компулсивно-обсесивен, когато опре до нуждата ми да разбера кой какво е имал предвид (или изясняване на отношения). Ако не искаш изяснявания - не ми подавай „кукички“.

Mon Oct 27, 2014 12:08 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Mon Oct 27, 2014 12:08 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://kal.zavinagi.org/?p=559

Този върви с ПОКАНА (:

Каня ви на 3 ноември , понеделник, от 19 часа в социален център „Аделанте“ в София да поговорим за „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.

А на 29 октомври (тази сряда), пак в 19 часа и пак в „Аделанте“ , ще обсъждаме идеите в нейната посестрима книга „ Наш ред е! “ заедно с автора ѝ Ивайло Динев – който е и един от (задочните) Приказници в „Промяна“.

Заповядайте и на двете. Входът, разбира се, е свободен. :)

Sun May 31, 2020 8:20 pm Re: Мирослав Моравски Sun May 31, 2020 8:20 pm Re: Мирослав Моравски
Миро и "Невидена река" в зала "В парка" на 28 юни 2018 г.:
Един странен скърцащ звук от някъде и в тоя момент ТАК! – изведнъж рязка болка в палеца ми... [Кога съм дошъл тук, кога съм спал?] Поглеждам, навеждам се, обаче кракът ме боли, щото съм ритнал някакъв корен, разбира се, на поляната! Знам си, че на планина не се ходи с кецове и с гуменки... Правя няколко крачки въпреки болката в крака...
Нямам какво да добавя :lol:

При следващата стъпка единият ми крак хлътва в мека почва и се извива болезнено. Остра болка пронизва коляното ми.
Пускам глупостите, които мъкна по неясно каква причина, и сграбчвам крака си.
Болката постепенно утихва. Идва ми да се цапардосам сам по муцуната.
Леко се изправям. Май мърдам. След няколко внимателни придърпвания успявам да измъкна ходилото си от дупката, като го държа с две ръце. После предпазливо стъпвам назад. Лек бодеж ми подсказва, че засега съм разгрят, но после не ме чака нищо добро с този крак.
Трябва да се измъкна от тук.
Поколебавам се, после вдигам платнения пакет и менчето.
Светлината напред се усилва, вероятно има по-широко място.
Няколко внимателни крачки. Дърветата се отдръпват, сторват място на малка поляна.
Противно на очакването ми мракът продължава да виси във въздуха и клоните и да се трупа по тревите и обувките ми.
Тук ароматът е по-чист, но много по-силен. Аромат на нещо горчиво, като пелин, като бадеми.
Кракът отново ме бодва да внимавам. Може би е добре да изчакам малко, да стане по-светло. Премествам се до едно дърво вдясно и стоварвам „дисагите“, после се отпускам на земята, по команда на капризното ми коляно.
Облягам се на дебелия ствол зад мен и притварям очи.
И… отново онзи шум.
Не е никакво скърцане и капене, това си е чисто ромолене на поток.
Усещам внезапна жажда.

Thu Nov 06, 2014 7:27 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Thu Nov 06, 2014 7:27 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Би могъл . Но понеже не мога да измисля с какво, просто продължавай да правиш това, което правиш.
Искаше ми се да бях написала по-дълъг отзив, но щеше да е спойлер след спойлер. На който му е интересно, ще чете. Има какво да го изненада.

Mon Nov 17, 2014 12:58 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Mon Nov 17, 2014 12:58 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Не съм я довършила съвсем (стигнала съм до началото на май), но за първи път чета нещо подобно и... ами изумена съм от начина, по който ми действа. Тия неща, които са ставали покрай мен, а аз не съм разбирала, с вас, които не съм познавала... ами, кара ме да са чувствам малко по-в час, малко по-горда, че ми е позволено да надникна в душичките... Благодаря!

Това е най-милият и осмислящ писането на цялата „Промяна“ отзив, който съм видял до момента. :) :) :)

Mon Dec 01, 2014 2:04 am Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ Mon Dec 01, 2014 2:04 am Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ
Днес бях с три торбички и всичките преместих от лявата си страна да не бият на очи.

"Констанtean" го оценявам положително, но е по-мрачен за мен. Така ми изкристализира. Добре, че говорът на героя разведрява положението. Иначе на някои хора този сериал може да се стори детска работа, но аз имам проблем с висока впечатлителност и силна фотографска памет. Образи на грозотии или друг тип лоши неща ме преследват с години, ако не успея да ги изтласкам от съзнанието си. Затова е лошо, че виждам всичко, чувам всичко. Всичко попива и остава...

Може би с времето бих свикнала със сериала, но сякаш предпочитам "моя" вампирския, based on books by Tanya Huff - "Blood Ties". По-лек е, но не го смятам за бозав. По-безобиден, по-ведър. Съжалявам, ако всичко това звучи смешно, но филмите и музиката са деликатно произведение за попивателни гъби като мен :| Трябва да има светлина, защото иначе...
Веднъж не знам защо по някаква причина някъде гледах "Черна вода" ли как се превежда... Ми ъ... Ефектът е почти същият като да гледам "Пришълецът" или... нека не се подсещам. При положение, че Пр не съм го гледала, а само кадри и някоя картинка - fairly enough.

Та не знам дали ще свикна с тъмните течности и белите очи в този сериал. Те все пак са за кратко, но ги има. (Течностите не са за толкоз кратко.)

При моя сериал лошото е, че има само един сезон. Иначе имам книгите и като стигна до тях, ще трябва да си нанаждам. То и с други симпатични сериали има проблем наличност на само един сезон.
Близо 20 епизода има и първите пет мога да ги дам на DVD за клуба, щото се оказа, че съм записала два пъти.

Сега не мога да кажа, че работи във филма ми не са измислени. По тази линия Рали похвали "К".

Аз за себе си смятам като лично постижение, че прочетох половината "Интервю с вампир" на Ан Райс. Това беше на заточение в Добрич, когато една седмица чаках да ми зарастне изваденият мъдрец. Бях сама, needless to say. Разведрявах с Ран Босилек, преведен на английски...
Сега имам интервюто на английски, но не знам дали ще седна да го дочета. Може би ако се наложи за последния мъдрец или друго зъбно нещо, което да ме задържи в Добрич принудително.
Странно, че на Ан Райс "Пандора" не ми понася. Трябва да пробвам пак. [/color]

Sat Dec 06, 2014 2:29 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Dec 06, 2014 2:29 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
To Be or Not To Be: мой отзив в Goodreads

(Който би трябвало да го оценят и сериозните читатели. )