choveshkata.net

Thu Nov 20, 2014 1:25 am Re: Не-културни събития Thu Nov 20, 2014 1:25 am Re: Не-културни събития
Коледен ВЕГ Фест

"Тотали ВЕГАН" има удоволствието да Ви покани на Коледен ВЕГ Фест, който ще се проведе през уикенда, преди Коледа - 20 и 21 декември, събота и неделя в Есенс център,ул. 6-ти Септември 37 (вътрешен двор), до Малките 5 кьошета.По време на феста, ще има Коледен базар на който ще можете да закупите, както продукти за празниците, директно от търговците на преференциални цени, така и подаръци за вашите близки и приятели.Освен това, ще можете да посетите различни презентации, лекции и дискусии.Вход свободен.
Очакваме Ви!
Доведете и приятели!
За информация и запитвания за участие:
sofiavegfest в- gmail.com
https://www.facebook.com/events/700503543380016/
https://www.facebook.com/SofiaVEGFest
https://www.facebook.com/pages/Totally-VEGAN-Bulgaria/164651270276711

Sat Jun 27, 2020 5:54 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Jun 27, 2020 5:54 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Няколко чуденки от четвърто упражнение:

1. [...] които ни навеждат на мисълта, че симпатягите, чертали карти и писали учебници, май са били под въздействието на шарени хапченца, асоцииращи се с летящи хоботести дебелокожи в странни разцветки.
Предложението "асоцииращи се->асоциирани" аз съм маркирала с К. Мария го е оцветила в жълто. На мен ми изглежда като стилова редакция, идеи?

2. Била е благословена с плодородни равнини, чисти като сълзи на монахиня реки, лазурни морета, безкрайни гори пълни с дивеч, могъщи планини, отъркващи се в кристално сините небеса, и какви ли още не геоложки, хидроложки, растителни, животински и други радости за окото и душата.
Аз съм преместила "отъркващи се в кристално сините небеса" пред "могъщи планини", защото като обособена част след "могъщи планини" според мен утежнява изречението. Отбелязала съм с Я, при Мария е жълто. Стилова или не?

3. След това минало още едно и войната се превърнала просто в поредната легенда, а светът се променил.
Моето предложение е да се разцепи на две изречения: "След това минало още едно. И войната се превърнала просто в поредната легенда, а светът се променил". Стилова редакция?

4. И тук вече стигаме до настоящата история.
Маркирала съм с П, понеже по-рано има параграф който също започва с "И тук". Предлагам "И най-накрая". Това също на мен ми прилича на стилова редакция?

Thu Dec 04, 2014 11:44 pm Re: Песента на ханджията Thu Dec 04, 2014 11:44 pm Re: Песента на ханджията
Звукозапис от премиера + осми рожден ден на ЧоБи в Novel Book Bar

Sat Dec 13, 2014 9:47 pm Re: Тема за коректори Sat Dec 13, 2014 9:47 pm Re: Тема за коректори
И имам въпрос по целия текст: на някои места преди пряката реч има въвеждаща авторова реч със съобщителен характер, която обаче завършва с точка, а не с двоеточие. Да поправям ли .-та на :-ие, или да си останат така, както са си?

Например:

– Значи ще ни пуснете да си ходим? – каза Лазар.
Мъжът с белега сви рамене.
– Нима имаме причина да не го направим?

да стане:
– Значи ще ни пуснете да си ходим? – каза Лазар.
Мъжът с белега сви рамене:
– Нима имаме причина да не го направим?
Двоеточие слагаме само ако глаголът в предхождащата непряка реч:
1) е тип говорене („каза“, „попита“, „извика“, ...)
и
2) директно указва, че следва реплика.

Второто условие е важно, понеже оставяме точка в случаи като:
„Той извика.
– Това пък защо го направих? – почуди се след това.“

Tue Mar 15, 2022 12:48 pm Re: Цитатите, които ни промиха Tue Mar 15, 2022 12:48 pm Re: Цитатите, които ни промиха
Recently a pensive disciple of mine (a certain Criton) asked me: "Master, how can we best approach death?" I replied that the only way to prepare for death is to convince yourself that everyone else is a complete idiot.

Seeing Criton's amazement, I explained. You see, I told him, how can you approach death, even if you are a believer, if you think that, as you lie dying, desirable young people of both sexes are dancing in discos and having the time of their lives, enlightened scientists are revealing the last secrets of the universe, incorruptible politicians are creating a better society, newspapers and television are bent on giving only important news, responsible business people are ensuring that their products will not damage the environment and doing their utmost to restore a nature in which there are streams with drinkable water, wooded hillsides, clear, serene skies protected by a providential ozone layer, and fluffy clouds from which sweet rain falls once more? The thought that you must leave while all these marvelous things are going on would be intolerable.

So try to think, when you sense the time has come for your departure from this vale, that the world (six billion human beings) is full of idiots, that the dancers at the disco are all idiots, the scientists who think they have solved the mysteries of the universe are idiots, the politicians who propose panaceas for all our ills are idiots, the journalists who fill page after page with vacuous gossip are idiots, and the manufacturers who are destroying the planets are idiots. In that moment would you not be happy, relieved, and satisfied to leave this vale of idiots?

And then Criton asked me: "Master, when must I start thinking like this?" I told him that one mustn't start too soon, because a person of twenty or thirty years of age who thinks that everyone else is an idiot is an idiot himself who will never attain wisdom. We should begin by thinking that all the others are better than us and then shift bit by bit, having our first doubts around forty, revising our opinions between fifty and sixty, and attaining certainty as we aim for one hundred, ready to call it quits just as soon as the telegram containing the summons arrives. Convincing ourselves that everyone around us is an idiot is a subtle, shrewd art, not at the disposal of the first Cebes to come along with a ring in his ear (or nose). It requires study and toil. You mustn't go at it too quickly. You must get there gradually, just in time to die with serenity. Right up to the day before, you must still think that someone you love and admire is not an idiot. Wisdom consists in recognizing only at the right moment (and not before) that he too is an idiot. Only then can you die.

The great art lies in studying universal thought a bit at a time, scrutinizing changes in customs; monitoring the mass media day by day, the statements of self-assured artists, the apothegms of politicians who shoot their mouths off, the pilosophemes of apocalyptic critics, the aphorisms of charismatic heroes; studying theories, propositions, appeals, images, and visions. Only then, in the end, will you experience the insight that everyone is an idiot. And at that point you are ready for death.

Until the end, you must doggedly insist that some people say sensible things, that a certain book is better than others, that a certain leader really desires the common good. It's natural, human, and proper to our species to resist the idea that all people are idiots, otherwise why go on living? But at the end you will understand why it is worth the effort and how it can be a splendid thing to die.

Then Criton said to me: "Master, I wouldn't like to make hasty decisions, but I suspect that you are an idiot." See, I replied, you are already on the right track.

Sun Jan 04, 2015 11:10 am Re: Recycle Bin Sun Jan 04, 2015 11:10 am Re: Recycle Bin
Urban Fantasy Magazine, personal rejection of "The Way That I Smile":

Kalin M. Nenov,

Thank you for your submission to Urban Fantasy Magazine. I regret to inform you that we are unable to use it at this time. Here is what our editorial assistants had to say about this story:

Vote: Reject

I'm afraid this is a "no" from me. I didn't quite follow the actions of the characters in this piece, and it read closer to poetry than prose. I like the idea of the back and forth between the two voices, though. Thanks for submitting.

-- Katrina S. Forest

Vote: Reject

I think there were some nice turns of phrase here but I don't think this piece suits the magazine. I suppose one can read it as experimental fiction but it sits like poetry on the page, which we don't publish unfortunately. And beyond that, ultimately I didn't feel enough of an emotional hook to the narrator to get invested in the story. I think a bit more background, no matter what form this tale eventually takes, would help sell the immediacy of the events here.

-- Nicholas Smith

Please do not resubmit a rejected story unless we specifically request you do so. We wish you good luck in placing the story elsewhere.

Wed Aug 19, 2020 2:06 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Aug 19, 2020 2:06 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Мъхътъ... Кунгфу коала... Еее, тия лафове са по-добри от предните.

предпочитам двойно конско пред това поотделно да ми купуват по колело и телефон.
Или бащата за еснафски престиж да купува на детето си нов смартфон тип широкоекранен телевизор, дето хич не му трябва, а майката, пък и детето, трудно да свързват всеки неговия си край.
Да не се бърка с историята за телефона от първата книга. Щото детето като малко имаше все неготини доизносвани дрехи. Сега гледат да е добре облечено (не заради тогава), но спря да му пука за облеклото заради всеобщата повърхностност.

Изкушавам се да взема на баща ми някоя от тези книги. Дали ще схване хумора? Това за еколозите не виждам как ще го разбере.

Wed Jan 14, 2015 10:37 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Wed Jan 14, 2015 10:37 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъси от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://choveshkata.net/blog/?p=5247

И в Goodreads. И в G+.

Mon Oct 05, 2020 8:26 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Mon Oct 05, 2020 8:26 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
„Изгревът на следващото“ 2020: резултати

А догодина, както обещах в един от коментарите под записа, регламентът ще претърпи преображение...

Mon Jan 26, 2015 2:29 pm Re: Ех, магесническа му работа Mon Jan 26, 2015 2:29 pm Re: Ех, магесническа му работа
Звукозапис: 24.01., Зимна Таласъмия – четем откъси от най-новите издания на ЧоБи

(Включително от „Ех, магесническа му работа“.)

Thu Dec 17, 2020 10:10 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Dec 17, 2020 10:10 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Мисля, че сега е моментът да си купя книгите за робота Чапек :lol: Надявам се да стават за мен.
За робота Чапек на Петър Станимиров и Марин Трошанов: https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=28591#p28591
Марин - https://www.bnr.bg/burgas/post/101128748/burgazliata-marin-troshanov-razkazva-za-kosmicheskata-odisea-na-robota-chapek
Петър - https://www.bnr.bg/hristobotev/post/101178569
Двамата - https://www.bnr.bg/post/101219057 - Петър споделя за лигаво чудовище и други герои на Марин, на които се кикотел, когато научи за тях. За причудливите имена на героите.
От 2011 г. – възраждане на българския комикс не само като самиздат.

При изписване на "роботът чапек бнр" в Google излизат репортажите и интервютата.
https://kibea.net/author/2691 - под трите книги има и два музикални клипа - оригинален и с почитатели.

А книгите за Мортина видях, че ги има в Детския отдел на Столична, като ходих да разпитвам за събитие. Някой ден през 2021 трябва да отида и да се позаровя в книги да си чета, стига само престоят на човек да не е ограничен до 10 мин...

И си пожелавам библиотечната ми карта, за която преди години ми бяха казали, че е нещо като доживотна, да продължава да си е такава, щото два пъти дискриминационно са ми вземали депозит задето не съм софиянка, но не са ми го връщали. И си отбелязвам да заема една книга за баба за Левски. Отдавна искаше да я прочете, но не ми се искаше да се юрвам да я купуваме, когато излезе.

Wed Feb 25, 2015 3:18 pm Re: Национални фантастични награди Wed Feb 25, 2015 3:18 pm Re: Национални фантастични награди
Аз пък явно ще си кажа кого съм номинирала:
- автор - Светлинките, Беа Нади, Никола Русев

- художник - Ясен Гюзелев ("Алиса"), Ели Апостолова, Мая Бочева - http://wickyhouse.com, https://www.facebook.com/pages/Туй-онуй/183008635119966, Наско (би трявало да ви идва наум защо)

- преводач ever - скъсах си заника да намеря името на Илиана Велчева за "Питър Пан в алено" - на сайта ни не го пише, a иначе сте се смляли да хвалите превода в статията... Clever. & Professional.
преведен зашеметяващо – с думички като „тапиока“ и „чучна се“
Къде сте живели "досега" бе...
Още Светомир и Ясен Иванчеви (Карел Чапек примерно).

- фензин 2014 - "Измерения и модели"

- дебют - Т. Яна Якова - "Лапи"

Нямам идея как бих могла да препоръчам гласуването на хора, които не се изказват в интернет изобщо или най-много за лични неща :shock: И не - не плюя организаторите, а съм :shock: шокирана.

Tue Mar 09, 2021 2:34 pm Re: Не-културни събития Tue Mar 09, 2021 2:34 pm Re: Не-културни събития
"Малко" съм под влияние на книга от '61-'62 г., която чета - "Ромео, Жулиета и мракът" от Ян Отченашек. Красиво преведена от Катя Витанова. И се чувствам малко като еврейката, която не бива да излиза от укритието. Защото почти не излизам от къщи, пометена от липсата на комуникация и от смачканата "комуникция". С 300 зора да поканиш някого на "най-хубавото греяно вино в града", с 300 зора да подариш на някого книга (първо да се сети да си каже графика), с 300 зора да кандиса някой на Миро, с 300 зора всичко. И така – в събота смятам да се доредя до греяното вино, ако все още греят. Ще трябва и нещо да съм яла, за да не ме приспи напълно. Хора ще има около мен.
В личния ми живот вероятно завинаги ще има спомен за 5 и 8 март, макар че през годините е различно поизбледнял, но вече определено и 13 март ще се отбелязва. Такъв резил, гнет и болка не бива да се подминава.

Протестна бира при Абордаж тази събота от 14 ч. - 13 март.
Една година COVID-19 е предпоставка за хаотично предприемане на действия без грижа или компенсации за нашия бизнес и целия бранш. Средствата за икономическо подпомагане на засегнатите бизнеси са бутафорни.
Напълно разбираме рисковете от разпространението на COVID-19. Ние и семействата ни също сме потърпевши. Това обаче не може да служи за оправдание на гаврата с нашия бизнес и #живот .
Заповядайте тази събота, 13.03 (една година след първия локдаун, който НЕ спря вируса) на ул. Веслец, в центъра на София и изпийте по една протестна бира - на улицата.
Благодарим Ви!

Wed Feb 25, 2015 1:46 pm Re: Последният еднорог Wed Feb 25, 2015 1:46 pm Re: Последният еднорог
В подготовка за новото издание: откъс трети

Създадох и събитие в Goodreads :


„Последният еднорог“ в ново преработено издание

„ Последният еднорог “ (The Last Unicorn) е книгата, която вдъхна живот на поредица „Човешката библиотека“ . Също като рога на еднорогата, тя сияеше със седефената си светлина и в най-дълбоките тъми, през които сме газили оттогава. Напомняше ни, че великите герои се нуждаят от велика скръб, иначе половината им величие остава незабелязано. Усмихваше се, че не можем да сътворим истинска магия, ако жертваме нечий чужд дроб – трябва да изтръгнем собствения си и да не чакаме да си го получим пак…

Сега, девет години по-късно, към българските читатели препуска ново издание: с още по-сресан текст, още повече илюстрации (от този Копнеж ) и първи електронен вариант – без дигитални защити и с одобрението на автора, Питър С. Бийгъл. :)

Очакваме новото издание на 27 февруари .

А вие може да ни помогнете ето как . :)

И поканих 231 приятели-читатели, които или имат положително (3+ звезди) отношение към „Еднорогата“ или „Песента на ханджията“, или са си ги набелязали за четене. (Или са ми приятели, за които знам , че имат шанс да се харесат. ;))

Fri Mar 20, 2015 4:11 am trubec Fri Mar 20, 2015 4:11 am trubec
В понеделник отидох на час по прагматика. Изписахме сума думи само от една видео пиеса... Но много добра.
По едно време единият герой натири останалите мъже: "Марш, trubci!", и преподавателката попита какво е trubec. Една част от мен мълниеносно си помисли "търтей", но благоразумно я игнорирах. Аз не знам как е "търтей" на чешки.

И преподавателката обяви, че е търтей...
И изумях. :shock:

Не знаех как е "търтей" на чешки! Не виждам защо е възможно в такъв случай да съм знаела какво значи trubec!!!

Вярно е, че през повечето време нищо не правеха в пиесата, но това не значи, че е трябвало да го разбера, когато ги нарече търтеи...

Wed Jul 21, 2021 3:16 am Re: Български номинации за Еврокон 2021 Wed Jul 21, 2021 3:16 am Re: Български номинации за Еврокон 2021
Въх, да бях погледнал тази тема по-рано. Толкова много щях да изпиша по нея (вместо да им пиша на Жоро, Криси и сие :D).

Проблемът е (както разбрах след приключването на номинациите), че има "гласуване" преди самото гласуване. Тоест, колкото уникални ел. адреси са номинирали дадено нещо - толкова "точки" то събира за да се нареди сред "заветните" 5 номинации. И к'во излиза? Самото гласуване уж е предпазено от разни "тактики", ама номинациите - йок. Следващата година (ако изобщо имам суетата да участвам) ще си викна агитка от 100 човека и всички взаимно ще се гледаме тъпо.

Друг момент - ако пък дадени номинации имат общ брой "точки" за 5-та позиция - вместо да се направи балотаж/вътрешно обсъждане/нещо, всичките биват пращани на гласуване. Съответно - за "Най-добро литературно произведение" ги има само 20% от номинациите, а други категории са по 50-60%... Нямам думи. Такъв двоен стандарт от предполагаемо егалитарни организатори отдавна не бях виждал. (Да не кажа никога.)

И така накрая, моята книга (БЛАГОДАРЯ, Хриси!), заедно с още 5-6 силни претендента за "титлата" в своята категория накрая бяха отрязани... е, май един оцеля и то от най-слабите... Феноменална смотания. :(

Като един от доброволците в дейността, престраших се да хвърля бомбата и подех дискусия по темата. All things considered, беше учтив и разумен разговор, но преобладаваха извиненията и вайканията защо настоящата система не може/няма как/няма смисъл да се сменя. Последваха някакви обещания да го обсъдим подробно, да съберем мнения, предложения, идеи... Ама предвид другите ми житейски неволи, силите ми стигнаха само да развея пряпореца и да падна възнак на баира.

Поне едно разбрах - защо хората избягват да участват в това начинание и защо (за мен) на този етап то е безмислено. Следващият път, вместо да има половинчати усилия след тригодишна пауза, нека да има сериозен план и употреба на Еврокона за популяризация, предшестван от тригодишен упорит труд.

Нали някои хора от фендъма (без имена) сега влязоха в политиката, нека да изкрънкат правителството да източи малко пари в тази посока...

Друго - тотален офтопик, мжд - е, че когато Шадоуданс най-сетне решиха да публикуват ревю на TCW през юни, изведнъж заваляха всякакви други ревюта и "погребаха" моето, което и без това не бе цветущо... Слочаенос? Вероятно. Обаче само засилва отровата на жилото.

Fri Apr 17, 2015 9:56 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Fri Apr 17, 2015 9:56 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Разгласям пак:

- www.shadowdance.info/forum
- forum.chitanka.info
- www.teenproblem.net/forum
- sf-sofia.com/forum
- www.bghelp.net/forums
- cheteneto.subtle-bg.com
- Goodreads групите Bulgaria reads и Bulgaria
- scifi.bg/forums
- G+ общностите „Аз обичам книгите“ , „Читателски клуб“ , „Електронни книги“ и „Сборище на трубадури“

С:

Нов откъс – от „По Е-3 за 23“ на Димитринка Ненова.

Ще ви разсмее. ;)

П.П. След вдъхновяващото писъмце от Николай Генов удължих срока за По-желаване и поръчки до 20 април .

Но няма да минавам да го оправям на всичките места онлайн...

Fri Nov 19, 2021 9:51 am Терапевтични техники и технологии за психологическо... Fri Nov 19, 2021 9:51 am Терапевтични техники и технологии за психологическо...
Пълното заглавие на тази книга е:

Терапевтични техники и технологии за психологическо въздействие чрез кукла върху деца с медицински, емоционални, образователни, умствени и рехабилитационни проблеми

Ако искате да я четете (в PDF), драснете един ред на пощата на Човешката библиотека.

Мой отзив:

Тази дисертация се озова при мен (и Човешката библиотека) изненадващо. Но пък – съвсем закономерно... след толкова мое мрънкотене как от сериозничене ще измрем (или ще се избием). :/

Е, тук се вижда как да си решаваме проблемите с още един вид игра :):

~ Първи момент, в който сърцето ми успя да си проправи път през (или ако искаме да сме мили и ненасилствени – до :)) ума:
В театралната школа, която водех, дойде едно момиченце с майка си. Бяха доста притеснени, защото детето беше с ДЦП [детска церебрална парализа], а искаше да посещава някъде занятия по актьорско майсторство и кукли. Веднага записахме детето и то започна да посещава нашите часове всеки ден, без да бъде разграничавано от останалите заради заболяването си.

(...) Детето носеше изключителен потенциал и силна емоционалност, която се изразяваше във всичките му участия на сцената със или без кукла. Беше прието от останалите деца без проблем, а и то не оставаше по-назад от тях, включваше се във всички занимания – от загрявката сутрин, до последните етюди, участия, анализи, проби, песни и танци. Независимо от спецификата на заболяването, момиченцето успя да се впише в групата, да получи роля, да си научи текста в пиесата, да играе и да получи заслужените си аплодисменти и похвали. Заболяването ѝ беше засегнало долните крайници, но това не пречеше да се включи в пластическите упражнения и танци, да се старае да ги прави, въпреки че не всичко можеше да постигне. Въображението ѝ и уменията ѝ категорично се развихриха в часовете по кукли, където освен да се играе с кукла, трябваше и да се направи такава. В първите ни часове беше дадена пълна свобода за избор на материали, герои, технология за правене – разбира се, с участието на сценограф. С напредването на заниманията децата си изработиха не само куклите, но и необходимите реквизити и декори за спектакъла.

Детето работеше спокойно и с пълната увереност, че ще може да се справи дори и с най-сериозните технологични проблеми. В един от часовете беше дадена задача да си изработят приказен герой, който щеше да вземе участие като герой в спектакъла. Всеки започна да си прави нещо различно, с различни материали, големина, тип. Детето си изработи не какъв да е герой, а русалка – с прекрасна дълга коса, изящно тяло, ръце и... опашка вместо крака (виж приложение 3). Това беше нейният начин да преодолее именно това, което я притесняваше, да покаже на себе си и околните, че това е тя и каквато и да е, тя има своето място под слънцето. Че притежава качества, които я правят достоен човек, който може да бъде наравно с другите.

~ 11-годишно момче с хиперактивност и дефицит на вниманието:
Като основен компонент за мотивация в началото използвах готова кукла, която говореше на език, който само аз разбирах. Това беше вещица на име Рената (...). По-късно тази вещица беше включена в приказката, която той съчини (...). Общуването беше сериозно и момчето нито за миг не се усъмни в това, което се случва. Благодарение на тази кукла написа по-голямата част от домашните си, които не беше писал от доста време, и даде обещания, които се опита да изпълни. След всяка среща интересът му се увеличаваше и той искаше да прави още упражнения, защото после си измисляхме истории и ги разигравахме. Тези истории бяха доста хаотични като сюжет, но в тях винаги присъстваше вещица. Според Бруно Бетелхайм и изследването му за символите във вълшебната приказка появата на вещица в историята е знак за маниакалност и липса на мярка, което се забелязваше и в поведението на детето.

(...) На пръв поглед приказката, която той съчини, е низ от хаотични събития и герои, но за него тя има огромна стойност и той беше много щастлив, когато я довършихме. В приказката естествено има и вещица, но се появява и друг много важен образ: великанът – символ на бащата. Присъстваха и две вълшебни животни, което достатъчно категорично говори за раздвояване. Във вълшебната приказка появата на вълшебно животно е олицетворение на То – символ на подсъзнанието, което трябва да бъде контролирано от Аз-а – а идентификацията с протагониста е Аз-а.

~ Три момичета на възраст 12-16 г.:
Момичетата бяха преживели сексуално насилие и поради този факт и особеностите на възрастта им минаваха през сериозна личностна криза. Ниска самооценка, невъзможност да се справят в конфликтна ситуация, нулева предразположеност към доверие и общуване с непознати. И трите имаха понякога конфликти помежду си, но в голяма степен разчитаха на присъствието на другите. Оказваха си странна, неразбираема подкрепа, но това не пречеше да се карат. Най-голямата се явяваше тартор на групата им и има впечатляваща биография за шестнайсетте си години, що се отнася до опитите ѝ за бягство от кризисния център.

Процесът на работа с децата протече в 11 срещи по 60 минути.

(...) В първите срещи от страна на две от децата имаше интерес, но най-малкото момиче беше дистанцирано и не комуникираше изобщо. След втората среща това започна да се променя, отношението му стана по-меко и то започна да се включва в обсъждането и репетициите.

Децата сами решиха коя приказка ще правят с кукли – „Хензел и Гретел“. Според психолога в центъра: „(...) изборът им не е много изненадващ, тъй като всички те са отхвърлени и изоставени в различна степен. (...) за В. ще е много полезно да се превъплъти в ролята на майката, защото се чувства отхвърлена и изоставена от нея. Ако изиграе ролята на майката, която изоставя собствените си деца в гората, може да се доближи до собствената си. Интересен е изборът на П., която по принцип е доста непокорна и дива, докато героинята ѝ в по-голямата част от приказката е добро, послушно, непроявяващо инициатива момиче.“ В изработката на куклите децата взеха участие с идеи и помощ и откровено се забавляваха на хрумката да направят къщата на вещицата от голям кашон, който да облепят с изрязани картинки от сладки неща (виж приложение 8). В хода на репетициите бяха спокойни, усмихнати и като че ли забравяха за всичко тревожно. Споделяха, че се чувстват добре да играят с куклите, защото им е приятно, а светът, в който те играят с тях, е приказен и историята има щастлив край. Представлението беше изиграно за персонала в центъра и за останалите малки деца, които веднага след спектакъла взеха куклите и започнаха да играят с тях. Момичетата споделиха, че тези срещи, играта с кукли и репетициите са били най-вълнуващото нещо за тях и че не искат това приключение да свършва. Социалният работник и психологът отбелязаха промяна в поведението на децата, повече откритост в споделянето и желание да развиват творческите си способности.

~ Деца на 3-5 г. учат английски:
Куклата беше представена на децата като същество с биография, семейство, мечти, желания. Тя не владееше български език, което означаваше, че терапевтът се превръщаше в посредник между нея и децата. Още от самото запознаване децата много я харесаха, радваха ѝ се искрено и искаха да ѝ помогнат да се справи с всяка трудност.

Като поведение куклата наподобяваше децата, защото лесно се разсейваше, не изслушваше докрай, беше шумна. Бяха проведени поредица от уроци по английски по предварително написан сценарий (виж приложение 9). Заложи се на принципа „експериментиране с обратно учене“ – учене чрез отрицателен пример, т.е. незнанието на куклата се коригираше от децата и така неусетно те ставаха част от вече започналия урок. Бяха разработени тематични уроци, в които трябваше да се усвояват букви от английската азбука, да се сортират картинки по зададен принцип, да се помага на куклата да се ориентира в обстановката, да ѝ се помогне да разбере повече за някой празник (виж приложение 10).

Fri Dec 17, 2021 11:22 pm Re: Николай Теллалов Fri Dec 17, 2021 11:22 pm Re: Николай Теллалов
На 1 окт. РП е показал "новото" бяло "Драконче". Теллалов го обяви 2,5 месеца по-късно. Още не знаем колко струва книгата и как се разпространява, т.е. как ще стигне до нас.
Форматът е "нашият" - 160 х 230 +/- 5 мм.

Поръчки може да направите като ни пишете или ни се обадите. За град Пловдив доставяме до адрес безплатно.

Sun Jun 14, 2015 3:07 pm Re: Образованието Sun Jun 14, 2015 3:07 pm Re: Образованието
Таз' година пак ще пропуснем пътуващия. (: Другата - пак. Заради планове наши си.

НО! пък, споделям записите от конференцията за домашното образование, урааа: https://www.youtube.com/playlist?list=PLwpxPr5BX-8fOSoix6yJkijEdA67cf5U0

Много ще се радвам, ако повече хора се заслушат в това, което се изговори на тази среща - аз научих нови неща и съм още по-отворен към споделените идеи. :)

Вдъхновяващо гледане!

Tue Jan 11, 2022 10:36 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Jan 11, 2022 10:36 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Мой отзив за „Чеда на магията“:

Макар че тази част е по-ошлайфана от първата, имам чувството, че авторът не се е забавлявал толкова. Най-много ми липсваха закачките с нашия си свят. А и цялостното настроение е някак по-мрачно.

Хубавото е, че все още сме на другия полюс спрямо гримдарка. :D

Любими моменти:

~ Скечът със Северна Корея е свеж. :)

А развръзката му е:
Архимагът потърка очи.

— Бяхме прави, макар че нямахме идея колко изобретателен е злият барон. Той ликвидира бащата и майката на Джеси, докато бяха още в Ралмия, и само нашата преждевременна реакция спаси самия него, след като го скрихме в затънтен край на Земята.

— Затънтен? — възмути се Майкъл.

— Е, не е Северна Корея, но не е и Лос Анджелис — отвърна Арлеан.

— Откъде идва тази шега със Северна Корея и как знаеш толкова за нашия свят? — попита Джеси.

— Трябваше да изберем къде да те скрием, и проучих малко вашия свят. Северна Корея беше вариант, но стигнахме до извода, че между нея и барона разликата е чисто козметична — отговори елфът.

~ Тъкмо вчера си говорихме с другарчета за типовете хумор, които ни въздействат. За мен този е един от тях:
Тиара отведе Майкъл в широка зала в подземията на замъка, постлана с големи количества слама и със стени, отрупани с оръжия.

— Тук — каза тя — ще изживееш доста неприятни мигове, но в крайна сметка гарантирам, че нивото ти ще е над това на средностатистическия гоблински мародер.

— Много мило — направи гримаса Майкъл. — Ти, предполагам, си сърдитият даскал. С кой обаче ще се боря? Остроухата хърба или брадатия? Ако е джуджето, се надявам да не е с автомат…

— С мен ще се бориш — хладно отвърна Тиара.

Майкъл се опули.

— С теб? Виж, не че съм против равенството между половете, но като цяло има причина в спортовете момчетата и момичетата да са разделени…

— За мен е тежка присъда, че не печеля одобрението ти — отвърна Тиара, — но от друга страна, съм била избрана от дракона Вилхелм, язден някога от самия велик крал Александър.

(...)

— А колко те бива, ще проверим сега. Пробвай да ме удариш.

— Сигурна ли си? — погледна я скептично Майкъл. — Да не плачеш после?

В следващия миг кракът ѝ се стрелна нагоре и намери лицето му.

— Ще ридая като вдовица — ехидно отвърна момичето.
Или:
— Я да видя ти докъде си стигнал. — Далвон приближи чина на Джеси.

— Оу — възкликна, — светкавици. Това е… доста трудна магия, ако искаш, я пробвай. Бавно кажи заклинанието на глас, докато вдигаш пръсти към някаква цел, по възможност нежива. Едва ли ще стане нещо, но…

Във въздуха се чу съсък.

— Оу — повтори архимагът, скръбно гледайки разбитото си бюро, — наистина си талантлив.

~ В кое отношение Сашо Драганов превъзхожда Толкин?

Че при него и орките могат да се държат човешки. ;)

— Ти ще ми се поклониш и ще извършиш каквото ти кажа, в противен случай брат ти ще умира с векове.

— Не го слушай, Радж… — простена Якад. От ноктестата лапа на Саркорос захвърчаха ситни червени искри, които обвиха окования и го накараха да запищи. В килията се разнесе мирис на опърлено.

— Направи каквото трябва, Раджак. Доведи ми момчето магьосник. Избий спътниците му… или не, почакай. Доведи ми и двамата братя живи. Останалите не ми трябват.

Старческото лице на барона се изви в усмивка, напомняща нагъната маска, изпод която надничаше истинският вид на съществото.

— Ти си добър воин, орко. Ще се справиш. Или… — направи кратка пауза — никога повече няма да видиш Якад.

Сетне баронът се разсмя оглушително и сънят изчезна.



Раджак се събуди. Беше още призори. Всички останали спяха. Той се изправи на крака и погледна спътниците си. Джеси, момчето с тъмната тайна, съкровената цел на барона. Майкъл, наследникът на онзи, който бе убил господаря му и бе направил възможно идването на кошмарния му наследник. Далвон, старият архимаг, който си играеше с огъня и разчиташе, че безумният му план ще сработи. Тиара, арогантната драконова ездачка, всъщност пионка на стария Вилхелм. Бе убил родителите ѝ. Колко щеше да му струва да убие и нея…

В следващия миг се засрами от мислите си. Те го бяха приели като един от тях, бяха се вслушали в думите му, бяха му дали шанс и бяха му се доверили.

Щеше ли Якад да се зарадва на такова спасение? Щеше ли да е спасение изобщо?

Thu Jul 30, 2015 7:38 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Jul 30, 2015 7:38 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Хайде поне да се веселим. Но веселбите стават все по-скучни. (...) И с какво ли може да се обясни това? Дали не е с липсата на перспектива за веселието? Сапожников помни – веселието беше като перце на вятъра, кратък отдих между две атаки, като лястовицата на онази пролет, която трябваше да дойде след битката на Александър Невски, като обещание. А сега се веселят всеки божи ден, нали няма война? И тъй човек се весели, весели, та чак му се доплаче. И току се измъкнат от дупките си някакви пияни тарзани и започнат да викат по кръчмите: „Едно време беше по-хубаво!“ Кога едно време? През войната ли? Когато убиваха живи хора?
Излиза, че никой не е готов за един хубав живот. Защото, както и да дефинираме хубавия живот, той е немислим без това на човек да му е приятно. Да си нахранен, да имаш покрив над главата си, да си облечен – какво друго? Изкуството? Е, разбира се, това е велика работа. Работата е велика, но засега много велики неща в нея не са направени. Как изглежда все пак този хубав живот? Малко физкултура, нали, малко четене на стихове – и толкоз? Как изглежда все пак хубавият живот?
Трябва ти да ми харесваш страшно, а аз – на тебе, и ние двамата – на останалите, а останалите – на нас. Ако ние един друг не се харесваме, как искаме животът да ни харесва?

Mon Feb 14, 2022 12:33 pm Re: Религиите и вярата Mon Feb 14, 2022 12:33 pm Re: Религиите и вярата
Не, изобщо не предпочитам това и смятам за тъпо някой изрично да застрахова Бог по такъв начин или изрично да се натъртва кой греши. Просто не смятам, че това е редно да се изрича буквално, а би било хубаво всеки сам да си стигне до него.

Sat Nov 14, 2015 5:28 pm Re: Комикси, манга Sat Nov 14, 2015 5:28 pm Re: Комикси, манга
Две неща:

За феновете на Star Wars, попадна ми уебкомикс, рисуван от японец, който разказва историята от оригиналната трилогия по малко по-разчупен начин. Прочела съм само първите три глави засега, но е много яко - http://www.webtoons.com/en/sf/Star%20Wars/ch-1-an-old-friend/viewer?title_no=544&episode_no=1

Понеже писках за Трансметрополитън в първия пост, ето още нещо разкошно от Уорън Елис, за което пак ме открехна приятел - http://www.freakangels.com/?p=23. Безплатен уебкомикс, напълно завършен, има го и по торентите качван във вида, в който се продава на хартия. Жестока история, по мое мнение нарисувана страхотно, кървава и насилствена от време на време, но не до непоносима степен. Няма да преразказвам самата история, на първата страничка е обяснено в 5 изречения доста по-добре, отколкото аз мога да го направя, но за феновете на постапокалиптичните и паранормални истории е чудесно четиво. :)

Sat Jan 09, 2016 10:32 am Re: Share the Joy Sat Jan 09, 2016 10:32 am Re: Share the Joy
"Scenarios" is making progress. :mrgreen:

Dear Kalin,

Congratulations, your story has advanced to the third round of consideration for our 2016 issues. We will be in touch as soon as we've made our final selections. Thank you for your fine submission.

Regards,
Melanie Lamaga
Publisher/Ed. in Chief

Mon Feb 01, 2016 3:35 am Re: Аниме-й! Mon Feb 01, 2016 3:35 am Re: Аниме-й!
Айде нещо различно този път. Новият сезон, аниметата започнали през изминалия месец. Звездичката означава че все още го следя.

* Active Raid: лековат екшън от създателите на Code Geass. Не е особено умно, но... ъъ... абе някак си го чувствам доста като нещо на Широу, което е добре. Ще видим точно какъв плот ще завърже, но засега е супер приятно.
Ao no Kanata no Four Rhythm: много плоско. някак си се опитват да съчетаят "меланхолията на островите" с "ами ако моем да летим" и с "обикновено спортно аниме". Не се получава нищо, и само една героиня е приятна.
* Boku Dake ga Inai Machi: Това е... супер умно направеното аниме. Препоръчвам го с две ръце.
Bubuki Buranko: таймскип в първия епизод. Преди таймскипа относително тъпа предистория. След таймскипа нищо не е ясно какво става, и всички герои изглеждат досадни малчовци, които ще се бият на живот и смърт щото чууни, не щото нещо друго. Пф. Поне анимацията да бе добра, а тя...
* Dagashi Kashi: перфектна адаптация на мангата. Заслужава си отвсякъде.
* Dimension W: още се хиля като идиот на сетинга: човечеството е изобретило метод по който да извлича електричество от Тъмничните Измерения. Освен това се хиля като идиот на оупънинга, където главният герой прави един кратък танц. Все едно гледам някакъв чичо преминал преди няколко години през криза на средната възраст да танцува. Та да, гледайте го ако имате време.
Divine Gate: Ни ма запали. Твърде посредствено, и не е забавно в опитите си да е сериозно.
* Hai to Gensou no Grimgar: оох, това е красиво. Неудачници живеят живота на неудачни герои първо ниво във фентъзи pen and paper игра. За два епизода и половина едвам успяват да убият два гоблина.
* Харучика: Това е... учудващо приятно. Може би факта че главното момче е гей разбърква достатъчно калъпа че да ми е интересно.
* Kono Subarashii Sekai ni Shukufuku wo! - BEST COMEDY SINCE FOREVER MUST-WATCH FOR EVERYBODY
* Koukaku no Pandora: Нали знаете че автора на Ghost in the Shell е перверзник и че автора на Ексел Сага е идиот? Е, представете си какво става като двамата обединят сили. 1:1 с мангата си, в добрия смисъл на думата.
Luck&Logic: ни ма спечели. не знам, даже не успя да ми задържи вниманието достатъчно че да си спомням много от първия му епизод.
Musaigen no Phantom World: не знам, но само на мен ли ми иде да хвърлям неща ако някой ми започне аниме с такава философия? Деба и KyoAni, преебаха и краят на Chuu2 точно по същият начин.
Nurse Witch Komugi-chan R: this is a fucking disgrace, please kill me now
* Prince of Stride: Alternative - красота, която прави спортните елементи направо интересни. това е много, идващо от мен.
Saijaku Muhai no Bahamut: не че мога да се оплаквам от анимацията на Ориндж, ноооо.... мога да се оплаквам от всичко останало.
* Schwarzesmarken: Питали Радио Йереван труповете на БЕТА стават ли за ядене. Радио Йереван отговорило "Толкова са гадни на вкус че само англичаните могат да ги ядат."
Да, този виц наистина се появява във Шварцесмаркен. Трябва ли повече да ви убеждавам да гледате този мастърпийс?
* Showa Genroku Rakugo Shinjuu: Съдържа огромно количество ракуго истории, има хубава анимация, главният герой е току-що излязъл от затвора, и историята е приятна и не е драматична в име на драматичността. Иначе казано, гледайте го.

По-кратки неща:
* Nijiiro Days: това е учудващо не-хомо. Приятен слайс ъф лайф.
* Ojisan to Marshmallow: приятна кратка комедийка
* Sekkou Boys: трябва да гледате поне първият епизод.
* Teekyuu: still the best anime ever, deserves a special place even after I skipped mentioning all other new seasons of stuff.

Mon Jan 18, 2016 6:53 pm Re: Любимите компютърни игри Mon Jan 18, 2016 6:53 pm Re: Любимите компютърни игри
Hearing things like this does help a lot, and it's true that I myself - and the people I know - have been having a tough time recently, since there's a lot going on at this time of year. I know it's best to wait.

What I'm wondering though is whether I should start work on another project while I wait, so I'm doing something more than sitting around twiddling my thumbs with uncertainty (or just avoiding development work due to fear it'll never work out anyway, which is what I have been doing). Maybe that wouldn't be too bad of an idea.

I'm waiting for the iOS version to be up and running before I ask people to promote the game and make efforts to do so myself. I should probably make it my top priority to do that (the only reason I didn't do it months ago is because I don't have a Mac, so difficulties arise which must be overcome). But then I worry I'll have made the promise to make more as soon as possible, and I feel like my mental state wouldn't be appropriate for that right now. Maybe when I'm settled into my second semester of university, I'll feel very differently.

I'm mostly concerned about things like the pacing... While I know that you're very much into stories for their own sake, I can't imagine that the average person will be as tolerant or patient. Most will want an immediate hook, and I feel that Taming Dreams doesn't have that at the moment. I also feel the language is probably going to go over a lot of people's heads, frustrating people who don't even like reading at all.

I'm not going to give up on Taming Dreams. I've poured too much of myself into it, and I love the ideas and am fond of the characters. If anything, I'll simply postpone it while I work on something else to refresh myself and give the game time to see how it fares.

Perhaps it could be said that Taming Dreams is my work of art, while another project might be more populist; something the lowest common denominator might not find so elusive and confusing. Something to pay the bills.

I should make the iOS version my priority now, though, so I'll try to do that first!

I don't want to drain your time for creativity, so a very brief response this time:

While you wait for enough people to hear about TD (and enough statistics to accumulate), please DO work on whatever excites your muses the most. Postponing creative work because "event X must happen first" has always ended up being non-productive for me. Especially when said creative work is _banging_ on the inside of your brain/chest/fingers: "Let me out! Now is my time!" :)

(And you've really taken a load off my chest with "I'm not going to give up on Taming Dreams." The actual thought scared me ... but now I see your point. Whew ... thank you. :)

-- End of brief response; all below is addenda ;) --

Also, I think you're worrying too much about the responses of people who are _not_ your target audience. Anyone who can't deal with the language or is too impatient--anyone who will give up after 5 or 30 minutes--is probably not someone who will appreciate the general vision of TD either.

Okay, I may be overgeneralizing here. But that's what I've learnt from the responses of people who don't like my kind of writing. There're LOTS of them; and at the same time, there're MORE THAN ENOUGH who will like our particular style--even love it fiercely. So ... well, you see my point. :)

A final thought: I can't think of anyone else who's made a smartphone game that appeals to folks my age or older. (And who haven't stooped to mindless let's-kill-some-time-on-the-train "games.") How's that for an untapped niche? And did you know that the average age of gamers around the world has been going up? Here's the stats for the States:

http://www.bigfishgames.com/blog/2015-global-video-game-stats-whos-playing-what-and-why/

Please don't neglect us. We need you. :)

Now check these out. :)

Sat Aug 13, 2011 9:16 pm Re: Trip - упражнение "среща на себе си в бъдещето" Sat Aug 13, 2011 9:16 pm Re: Trip - упражнение "среща на себе си в бъдещето"
Нелогична среща

Не знам как се озовах там, нито дали всъщност беше особено логично. Знаех само къде бях - бях в дома си. Не в дома си сега, а в дома си... Кога - след години? Нямам представа. Събудих се на земята. Първо реших, че явно е някаква аномалия в моето импровизирано "времепътуване", но после загрях, че беше заради липсата на легло. Чувствах си гърбa толкова брутално схванат, като се надигнах с мъка. На пода бе постелено само едно синьо чаршафче - възглавницата и сгънатата завивка се намираха точно до мен върху купища... Купища... Книги? Да бе! Забелязах, че до мен имаше цял куп книги - опаковани, недокоснати, едни и същи. Прочитайки заглавието им, ме удари такава вълна на гордост и тежко разочарование от живота, че не знаех сама какво изпитвах. Не можех да разчета заглавието - беше на италиански, но можех да усетя какво виждаха очите. Беше "Магия и Смърт". Не можеше да е друго. Бях я написала. Бях я издала. Явно живеех в Италия! Но защо... Защо толкова много бройки висяха в тази... Стая? Чак сега се загледах. Това бе по-скоро стаичка. Малка, безобразно жалка стаичка. В нея имаше единствено и само два скрина, които образуваха нещо като проход към изхода. Станах с мъка и отворих единия - дрехи. Нищо необичайно, все така нескопосано сгънати. В другия скрин беше тъпкано с книги, но за мое огромно облекчение не бяха повече копия от "Магия и Смърт". Бяха най-любимите ми книги, запазени, подредени... Всичко си беше на мястото. Е, имаше и някои нови заглавия, които ми бяха непознати - явно тепърва щях да ги чета. В точно този миг, докато зяпах в скрина, вратата се отвори. Влязох аз. Първото ми впечатление беше, че си изглеждам все така брутално добре. Второто, че все така очевидно ме мързеше да се грижа за дрехите си, защото Аз беше доста небрежно облечена, малко посмачкана. И да - чорлава, както винаги. Третото беше един див вик, който едва не издадох. На рамото на бъдещата ми версия висеше калъф за лаптоп - не можех да го сбъркам. По дяволите! - бях се предала пред убежденията, бях си купила Mac! Къде ми беше MSI-то? Защо се бях отказала от моята скъпоценна Елиз?
- А, Аз, не те очаквах толкова рано сутринта. Моля - седни. - Тя остави калъфа върху скрина, пълен с дрехи, и се разположи на чаршафа. - Не обръщай внимание - съгласих се да дам леглото си на съквартиранта си, за да плащам по-малко. Тези дни не ми стига парите нещо.
- Няма проблем, ще стоя права, досега спях всъщност. Може ли да видя компа? - Аз махна с ръка пренебрежително и си легна по гръб. Да... Да очаквам гостоприемство от човек като мен беше пълно безумие. Отворих калъфа и капака на компютъра и веднага ми излезе съобщение, че ми иска парола. Пробвах се да я позная - не ми се получи. - Е, сигурно съм си променила паролата за... За...
- Десет години? Да, промених си я отдавна. Явно няма да ми бърникаш нещата - знаеш, че мразя.
- Аз ако не знам... Абе кажи сега - как се озова в Италия? Как върви? Какво работиш? Продава ли се "Магия и Смърт"? - Без да ме поглежда пак ми махна с ръка и аз замълчах.
- 'Ми виж с'а... Озовах се в Италия, в Рим, защото за това си мечтаех. Върви... Прилично. Още малко и ще приключа с университета. Филология, разбира се, точно както исках. Работя... Сложно е. Работя каквото намеря. Пиша статии и такива неща. Правила съм и преводи. Доколкото "Магия и Смърт"... Както виждаш - не е моето име под заглавието. - Чак тогава го забелязах - тя беше права.
- Но...
- Много просто - откраднаха ми я. Доверих се на човек, на когото явно не е трябвало, и ми я открадна. Работех в книжарница, там докараха партидата от МОЯТА книга... Прибрах всичките бройки, казах, че съм объркала поръчката... Уволниха ме, много ясно. Ще правят и филм... Дам... По МОЯТА книга... Всепризнато най-доброто италианско фентъзи... Мислех по тази книга години, писах я с години, превеждах я от български на италиански с години! И ми я откраднаха... Наивна аз... Наивни ние...
- Това е... Ужасно. Аз не разбирам... Аз... Нямаш татуировка. - Аз се сепна и погледна небрежно към рамото си.
- Да, нямам. Не го направих. Дори не се изнесох. Хъх... Но от тук ще се изнеса скоро...
- Нямаш ли от кого да вземеш пари назаем? Временно само? - Тя се надигна от земята и ме изгледа сякаш се бях напълно побъркала.
- Нямам нито един приятел, Аз, никой не ми остана. Всички ме изоставиха, всички до ед...
- Дори...
- Няма "дори"! Всички казах! - Очите й се насълзиха явно въпреки гневните викове. - Всичко се оплеска, всичко...
- Кой те съсипа така? Да не би да... В десети клас... - Тя ме изгледа с още повече бяс.
- Десети клас? Десети клас?! 'Що не ме питаш по култура колко изкарах?! Аз съм виновна, аз се съсипах, повярвах си твърде много! Заради тъпите мечти! По-добре спри да имаш приятели отсега, зарежи всички преди те теб, спри да мечтаеш и най-важното... Никога не започвай да пишеш "Магия и Смърт". Не знаеш какво е да четеш себе си, а на корицата да има чуждо име.
- Каква е паролата? - Аз се загледа в тавана. Сълзите й се стичаха по бузите.
- Не знам... Не е мой. Взех го от съквартирантката за малко, за да си помислиш, че... Елиз... Тя беше най-добрият компютър. Незаменима. Съжалявам, че съм такова разочарование за теб, Аз... Не искам да ме гледаш такава. Да се гледаш такава... Върви си...
- Ще си тръгна с едно обещание, приятелко моя. Няма да позволя това да се случи. Няма да свърши така. Довери ми се.
- Никога и на никого, Аз, дори на мен... - С тези думи се върнах към реалността с горчивина, дълбоко в себе си.

Fri Mar 25, 2016 9:16 pm Re: Християнството, вярата... и още Fri Mar 25, 2016 9:16 pm Re: Християнството, вярата... и още
Ех, тая Alora Fane... :)

[quote="In the thread "A Void left by Religion," sharra "]To start off, I understand that religion is derided by a lot of people these days. In fact I really disliked religion for a while during my mid-teen years too, but I've recently worked out that that was because of the people I associated with religion that I've had to meet throughout the course of my life and not because of religion itself.

I went to a very Catholic school back in the UK, and I have to admit that this had some hand in the formation of the code of ethics that I now have. Growing up in very different places (three countries no less) has given me some insight to the role of morals in a society first-hand, and it's made me appreciate what religion does in different places.

Everywhere religion tied people to some kind of spirituality. It gave us hope, and it tied us together. But with religion gone I feel that a lot of people are tending towards pure reason, and are becoming jaded. We're all becoming disenfranchised and bitter in ways that would have been hard to achieve when religion was still around. Religion, like it or not, did us a service that's hard to replace. It gave us an important part of our humanity.

But now that so many of us simply can't believe in religion anymore. Where does that leave us?

https://www.youtube.com/watch?v=ge071m9bGeY
This video actually sums it up pretty nicely.[/quote]

Lots of interesting discussion follows. Go read. Now. ;)

I'll be around.

Before I throw my two cents in, I have two questions:

1. Should we distinguish between 'religion' (the organized belief of a group of people) and 'spirituality' (the personal belief of an individual)?

2. Are you aware of panentheism (or pantheism )? Both Wikipedia articles discuss most of the points that I'd like to make, so you'll spare me much verbiage if you read them. ;)

It's good to see people delve deeply. Thank you both. :)

So, the distinction I'm making by using 'religion' vs. 'spirituality' is the same as that between 'collective' vs. 'personal' or 'organized' vs. 'individual'.

According to this distinction, I am spiritual but not religious. There is no single world religion that I adhere to: I've explored quite a few, and in each, I've found elements that do not feel right to me.

(The use of the word 'feel' here is the tip of a HUGE iceberg; basically, I believe that feeling is one of the most fundamental--call them 'divine' if you will :)--languages. If anyone is interested, I can elaborate on this. If anyone is familiar with Conversations with God by Neale Donald Walsh, you'll know what I'm talking about.)

At the same time, I believe in God--as the sum total of everything that was, is or will ever be (this is where panentheism comes into the picture). For clarity, I'll call 'Em not 'God' (which, as sharra pointed out, is, well, a godword: it can mean anything ) but 'the Everything'.

I believe (and logic tells me) that we're all part of the Everything. We're like the cells of a superorganism. Each of our actions influences and is influenced by the other 'cells'; shapes and is shaped by the superorganism.

(Another name for this belief system is 'holism'.)

Consequently, there is no need for an external agent to 'punish' me for my 'wrongdoing'; rather, if I do 'wrong', the repercussions will affect my environment and eventually come back to 'hurt' me as well. Incidentally (or not ;), this is a basic principle of ecology. I try to do 'right' because I'm aware that only by bettering my entire environment can I ever hope to better myself--and the Everything.

(I'm very generous with the quotations marks here, because I don't believe in absolute 'right' or 'wrong'; rather, my observations show me that what is 'right' in one situation can be 'wrong' in another, what is 'right' for one being can be 'wrong' for another, etc. This is called relativism , and you'll do well to take it into account when you talk to me about ' the Truth' or any other absurd absolute, lest you want to rouse my righteous wrath.

(I also have a very weird sense of humor: the previous sentence was an instance of self-irony. :D)

Coming next: addressing Eclipse's reflections, or why the Everything doesn't need to be all-powerful or perfect and doesn't demand you to believe in 'Em (even though you may benefit from that).

But this grew really long. So first I'd like to listen to you guys. Do you have any questions so far?

Fri Apr 08, 2016 6:18 pm Re: Как пишем критика Fri Apr 08, 2016 6:18 pm Re: Как пишем критика
И като продължение на тоя разговор :

As a wannabe writer, I can relate a lot with the "silence" that people give me when I ask them what they think about my writing.
This is quite frustrating, but in hindsight, it's a sort of criticism in itself.

I'm not sure how much of silence is 'criticism' (i.e. 'your art nothing to write home about') and how much is pure lack of time.

People are busy. And getting busier. And they know--especially the ones who give the useful kind of critiques--that writing a critique--especially the useful kind--takes time and effort. You need to get into an appreciative state. You need to stop worrying about the dozen other things you can (or must) be doing ....

Which reminds me that I should be copyediting a novel right now ... TTYL. ;)

(So, Eclipse, my opinion about your new comic will come tomorrow at the earliest. I need to get into the state, stop worrying, etc. But you, don't you despair! Fill in the silence with more art! :)