choveshkata.net

Tue Jan 17, 2012 9:45 pm Re: "Човешката Библиотека" Development Tue Jan 17, 2012 9:45 pm Re: "Човешката Библиотека" Development
Здравейте,
Можете да развиете още потенциала на форума, като изпълните няколко много полезни стъпки. Първият ми съвет е да включите в действие български езиков пакет според версията на phpBB. Можете да промените и изображението, разположено в близост до главните надписи.

Fri Apr 28, 2017 4:29 pm Re: Труд и творчество Fri Apr 28, 2017 4:29 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за фантастичен разказ
Тема: Пътуване във времето
Краен срок: 30 август 2017
Резултати: Награденият автор ще бъде обявен на националния конвент Булгакон 2017.
Възраст: —
Вид творба: Разказ. Предпочитаме разказите да са във фантастичния жанр, приключенска или твърда фантастика.
Изисквания: Разказът трябва да е до 2000 думи, написани на кирилица. Шрифт – Times New Roman, големина – 12, формати .doc .docx .rtf .odt.
Конкурсът е явен, вписвате имената си под заглавието на творбата.
Творбите ще се приемат от 1 май 2017 до 30 август 2017 година на:
Адрес: strugatskykonkurs-ет-gmail.com
Награда: Разказът оценен на първо място ще получи парична награда на стойност 300 лв. Ако се съберат достатъчно на брой качествени произведения ще издадем хартиен сборник, от който участващите в него автори ще получат по една авторска бройка.
За повече информация: Младежки дом Пазарджик

Tue Feb 07, 2012 10:34 am Re: Мъглявината Андромеда Tue Feb 07, 2012 10:34 am Re: Мъглявината Андромеда
Харесвам героите на Ефремов, когато спорят, сблъскват различни позиции, всяка със своя вътрешна обосновка - и тъй припомняща ни, че на света има много истини, а мярка за израстването ни е способността да приемем чуждата, дори сърцето ни да се къса от копнеж по нашата си. Харесвам Мвен Мас, Рен Боз и Дар Ветер, когато Мвен и Рен защитават планетарния експеримент, с който искат да проверят революционната си теория, а Дар го отхвърля. Харесвам приемането им, че истината, закриляща безопасността на цялото човечество, е по-важна от личните им истини. Харесвам болката на всеки от тримата от несъстоялата се мечта. Страхотно е това изречение: „Душата му се възмущаваше – протестираше срещу мъдрото, но не и смело решение.“

Не ги харесвам, когато ми предложат само една истина – като теорията на художника Карт Сан за функциите на изкуството. Колкото и да ми харесват елементи от тази теория, например, че функцията на изкуството е „да развива емоционалната същност на човека“, – понеже съвпадат с моята лична истина, със собствените ми разбирания, – по-порасналата част от мене знае, че изкуството повече от всичко на света не подлежи на изчерпване от една теория, нито някога ще достигне фаза, в която такава теория да се задържи като водеща за дълго. Ако въобще посмея да направя обобщение, то би било, че функцията на изкуството е да ражда все повече и повече различни истини - да отваря всичките ни сетива за многообразието от подходи към света ни. Изкуството, струва ми се, е най-яркото въплъщение на нашата свобода, на потенциала ни за безграничност и неизчерпаемост. Започвам да ставам „умен, обаче многословен“, както Веда характеризира Карт; мисълта ми беше, че в сцената с художника, Ефремов би ме възхитил, ако някой от другите герои бе изказал друго, свое си разбиране за изкуството – ала също тъй обосновано като Карт. Различните истини са важни точно както е важно разнообразието в еволюцията и екосистемите – те правят цялата система по-устойчива.

* * *

Още по темата „да победим материята, жива и нежива“:

Кой юноша не се стреми към Патрулната служба – да следи появяването на акули в океана, вредоносни насекоми, прилепи и влечуги в тропическите блата, болестотворни микроби в обитаемите райони, епизотии или горски пожари в степната и горската зона, да открива и унищожава отвратителните вредни гадини, останали от миналото на Земята, които по тайнствен начин отново и отново се появяваха от глухите кътчета на планетата?

На моменти ме заболява почти физически да се сблъскам с такова отношение към света, и то от учен-естественик. Дали Ефремов е писал „Мъглявината“ твърде рано, преди да се появят „Тиха пролет“ и последващите книги, които показват какви катастрофи се случват, когато човек се вживее в преправянето на екосистемите по свой вкус и интерес? Дали наистина не е познавал полезните функции на „вредните гадини“? Фукуока, авторът на „Революцията на една сламка“, има една показателна мисъл: „Няма такова нещо като плевели. Плевели земеделците наричат онези растения, които не знаят как да използват.“ Фукуока обаче също е по-късен автор от Ефремов. Може би проблемът отново е „младежкият ентусиазъм“, техно-оптимизмът, усещането, че наистина познаваме света си и можем да предвидим последиците от действията си. Може би самият Ефремов като темперамент е бил такъв.

Интересното е, че Дейвид Зиндел, който му е много подобен по темперамент, дързост на визионерството, размах и всеобхватност, дава визията за цялостното „преправяне“ на света на антагониста в „Реквием за Хомо сапиенс“. Една от водещите теми в „Реквиема“ е какво се получава, когато решим да променим облика на Вселената, така че да си пасва с личната ни истина. (Простичкият отговор е: „Раждат се чудовища.“ Никога, никога не вярвайте на простички отговори. ;))

Ех, какъв диалог биха разгоряли тези двамата...

Thu Feb 16, 2012 10:07 pm Re: Най-важен елемент в краткия разказ Thu Feb 16, 2012 10:07 pm Re: Най-важен елемент в краткия разказ
Извинявам се за отклоняването от темата на разговора, но може ли да помоля за линк към този разказ "Иронията на интеграла", ако го има в интернет?
Иначе, на мен късите разкази са ми кошмар. Ако имам идея, обикновено е бая протяжна и от нещо, което съм смятала да стане къс разказ, се получават 30-тина страници на уорд, Times New Roman 12. Аз ли се бъркам или е хубаво идеята да е по-малка (не някое голямо идеище като за роман) и по-скоро да се набляга на оригиналността на изказа, отколкото на оригиналността на идеята?

Mon Aug 21, 2017 2:42 pm Re: Труд и творчество Mon Aug 21, 2017 2:42 pm Re: Труд и творчество
Литературен Конкурс "ЗОВЪТ НА ЛЪВКРАФТ"

https://1.bp.blogspot.com/--PQ6tqpWhWE/WZmQs1TrIzI/AAAAAAAAB1g/q35Q_a3rO0k9ZjCjw_bMsnjjx4QMowzTwCLcBGAs/s1600/lovecraft.jpg

Условия за участие в конкурса и допълнителна информация:
1. Всеки автор може да участва с един разказ.
2. В мейла, с който изпращате разказа за участие в конкурса, е необходимо да се съдържа кратък текст за това по какъв начин сте вдъхновени (до една стандартна машинописна страница).
3. Авторите, които участват с псевдоним, задължително трябва да посочат и истинските си имена. При евентуална публикация ще спазим желанието им да бъдат представени с псевдонима си.
4. Обем на творбите: от 2000 до 4650 думи.
5. Изисквания към оформлението и файловете: шрифт Times new roman; 12 пункта; разредка 1.5; файлови формати doc / docx / rtf. Разказите задължително да започват със заглавие и име на автора под заглавието.
6. Срок за приемане на творбите: от 20.08.2017 г. до 31.12.2017 г.
7. Очакваме разказите Ви на e-mail: dracus -маймунка- abv.bg
8. Жури: Освен екипа на сп. „Дракус“, в оценяването са включени членове от Клуб на авторите на хорър „Лазарус“. Състав на журито: Елена Павлова, Кети Илиева, Бранимир Събев, Иван Атанасов, Сибин Майналовски, Явор Цанев.
9. Отличените разкази ще бъдат публикувани в самостоятелен сборник, а авторите ще получат авторска бройка от него. Конкурсът е посветен и на преводача на Лъвкрафт – Адриан Лазаровски. Затова, като подарък от издателството, отличените ще получат и книгата му „Сбъдващия мечти“. С изпращането си на разказ за участие в конкурса, авторите предоставят на организатора правото за публикация в сборника.

Wed Mar 14, 2012 3:26 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Wed Mar 14, 2012 3:26 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Свещеникът го прочита и благославя:

– Амин. Да бъде! – И ми разказва с усмивка колко се радва. Той вярвал в мен и се стараел да ми помага, защото силите, които се крият в човека, не всякога могат сами да решат към добро ли да се насочат или към зло...

Ако ни слуша някой, ще рече, че Аристотел напътства младия Александър.

Но в думите на отеца има много истина: понякога е достатъчно да внушиш на някой младеж, че е достоен за велики дела, за да тръгне той да ги извършва. Пък ако постоянно го убеждаваш, че от него нищо няма да излезе, онзи трябва да е инат над инатите, та да се втурне да ти доказва обратното.

...

Омръзнали са ми съвети, които биха били полезни за съветващия, не и за мен. Пък и каква е тая мода – да се предлагат безплатни съвети по повод и без повод? Е, имат много ум – раздават. Изглежда, умствената дейност е малоценна, щом всеки пръска плодовете на ума си така...

Sun Dec 10, 2017 3:02 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Sun Dec 10, 2017 3:02 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Тази вечер... се чувствам вълшебно . В хармония със себе си, Великият Космос и божественото Сътворение.

Защо го казвам тук и сега ли? Реших, че искам да го споделя някъде.

Много, изключително, превъзходно много е хубаво вече да не страдам от хронична депресия.

Сега, дори да се провалям, дори животът ми всъщност да не се е променил дори на йота, аз мога просто да си седя и да се радвам на виелицата от снежинки навън.

Или да мисля как всеки един нас накрая ни чака Светлината.

Още безкрайно дълъг път ми предстои, но мисля, че вече поне частично започвам да осъзнавам какво значи да си Пробуден.

Сега най-сетне съм готов да се упражявам да мятам мълнии от ръцете. :mrgreen:

Wed Jan 10, 2018 1:24 pm Re: За Филмите и Хората... Wed Jan 10, 2018 1:24 pm Re: За Филмите и Хората...
Който е разочарован от бозата на Емерих, наречена Godzilla (1998), нека си оправи вкуса с това:

Godzilla: The Series

Анимацията е учудващо добра (не чак на нивото на Gargoyles, но все пак) и се харесва до такава степен, че дори в Япония е на почит. <-- And that's saying something.

Мда... има си бонуси да си българин, но понякога ми се щеше да се бях родил в Северна Америка през 80-та, а не в Югоизточна Европа през 90-та.

Wed Jan 24, 2018 1:35 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Wed Jan 24, 2018 1:35 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Още откъси от предстоящия сборник : тези, които подбра горе Vessey ;)

Конкретизирам молбата си за Goodreads (https://www.goodreads.com/book/show/37931553):

А. Ако вече сте чели сборника (всички По-желали?), сложете му звездички и/ли напишете отзив. Даже и отзивЧЕ да е, все помага. (Колко звездички ли? Бъдете честни пред себе си. Големи хора сме го писали, никой няма да ви се сърди. ;) Само ще повдигнем по някоя вежда, ако хем сте го По-желали, хем го харесвате за една звезда... :-О )

Б. Ако тепърва ще го четете, отбележете го като Want to Read (първото нещо, което пише под корицата му).

Tue Jan 15, 2013 12:29 am Re: Тема за коректори Tue Jan 15, 2013 12:29 am Re: Тема за коректори
Някои промени и тънкости в пунктуационните правила според новия „Официален правописен речник на българския език“ (БАН, 2012)

Част 1: Оформяне на текст с цитат (кавички)

127.1.1. Ако е оформен с шрифт, различен от основния, цитатът не се огражда в кавички.
Не се обръщай назад - казва професор Барозов в края на „Дивна“. - Бъдещето идва много бързо!

NB! Това правило важи и когато шрифтът е друга азбука : латиница, арабица и пр.
Не ми викайте fuck you – така са го измислили БАНерите.

127.1.2. Частите на цитат, разделен от пояснителен израз, не се ограждат в отделни кавички.
„Не се обръщай назад - казва професор Барозов. - Бъдещето идва много бързо!“
(НЕ: „Не се обръщай назад“ - казва професор Барозов. - „Бъдещето идва много бързо!“)

127.3.2. В края на цитираното изречение не се пише точка, ако след него има пояснителен израз, отделен с тире или запетая, или продължава авторовото изречение.
Професор Барозов казва: „Не се обръщай назад“ и хуква да спре бъдещето. С гърди.

НБ! 127.3.4. Когато цитираното изречение е включено в края на въвеждащото го авторово изречение и двете завършват с един и същ препинателен знак, се пише само един знак след затварящите кавички.
Барозов казва: „Не се обръщай назад“.
Чу ли Барозов да казва: „Чу ли какво ти казах“?
Гледай напред, вместо да ми крещиш „Не се обръщай назад“!

127.3.5. Когато цитираното изречение е включено в края на въвеждащото го авторово изречение и двете завършват с различни препинателни знаци, се пишат и двата знака съответно пред и след затварящите кавички.
Чу ли Барозов да казва: „Не се обръщай назад.“?
Ще полудея, ако още веднъж видя пример с „Не се обръщай...“!

НБ! 127.5.2.1 и 127.5.2.2. Ако в цитат е вмъкнат пояснителен израз в позиция, където е необходима запетая, запетаята се прехвърля след пояснителния израз (преди тирето). Допуска се и тя да не се пише.
„Не се обръщай назад – шепне Барозов(,) – там те чака един, дето е на път да лудне...“

127.5.3. Ако с пояснителния израз завършва първото от две или повече цитирани изречения, той се отделя с тире или запетая и завършва с точка. Следващото цитирано изречение се въвежда с тире.
„Ти се обърна назад,/ - въздъхва Барозов. – Сега вече почва лошото.“

Sat Jan 26, 2013 3:56 pm Re: Непоискано добро Sat Jan 26, 2013 3:56 pm Re: Непоискано добро
Зимна Таласъмия: разговор с Ангелина Илиева (Йоан Владимир) и приятели за „Непоискано добро 1“... и не само

Tue May 01, 2018 6:35 pm Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017) Tue May 01, 2018 6:35 pm Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017)
So, I've slowly started working on the book again.

I've made some whiteboarding (both in my head and on an actual whiteboard), and this resulted in revision on several aspects of the book: characters have been dropped, structure has been re-analyzed/re-arranged, and "goals" have been defined for each part, and the target maximum word count has been set firmly on 120k.

Speaking of parts, I've also decided, thanks to earlier discussions, to do away with the three-act structure. I made some mental mapping-out, and decided that the story would be more easier to write in a five-act setup, and benefit thus in a more streamlined structure. Essentially, instead of having a beginning and a conclusion with a giant narrative mass in the middle, I'm splitting the former Act 2 into three smaller parts, each with their own internal focus.

The five acts are ambiguously defined along the following milestones:

- Act 1: Introduction (to everything - characters, environment, backdrop, story stakes)
- Act 2: The war between the Consortium and the Union
- Act 3: Subplots and internal storylines about the Radiant Order
- Act 4: Subplots cont. + the taking the fight against the Big Bad
- Act 5: The Twist, main characters arc resolution, final confrontation, and the Ending

I've decided to play more fast-and-loose with the story this time around, and while the major details are the same (for now), everything else is liable to change.

Let's see how far I'll get this time.

Tue Feb 05, 2013 9:22 pm Re: Cloud Atlas / Атлас на облаците Tue Feb 05, 2013 9:22 pm Re: Cloud Atlas / Атлас на облаците
Калчеви впечатления с бонус към тях. Търпи промени и добавки, разбира се, засега са добавяни само неща на фактологично ниво.

~ След „Аватар“ през 2009-а спрях да ходя на кино.
~ Не само заради следния анекдотичен случай:
~ Малко предистория:
В Човешката библиотека имаме принцип да даваме х-нигите си за свободно четене на всеки, който не може да си ги позволи или просто иска да ги пробва, преди да прецени дали да ги купува.
~ На няколко пъти през януари ?2010-а проведох следния диалог, с различни хора: „Вече държиш ЧоБи книга Х повече от месец. Хареса ли ти? Искаш ли да си я вземеш? Мислиш ли да ни я връщаш?“
~ Отговорите бяха вариации на „Да, човек – обаче нямам никакви пари... Нали разбираш как е...“
~ Малко по-късно дочух същите хора – всеки един от тях – да споделят с приятели: „Човееееек! Ходих на „Аватар“ за трети път! В „Арената“! Направо се РАЗМАЗАХ!!!“
~ Книгите на Човешката – като изключим свръхновата „Слънце недосегаемо“ – не струват повече от 10 лева.
~ Цената на билет за 3D кино, както сега, така и през ?2010-а, бе 12 лева. (Освен ако не хванете четвъртъчните намаления, на половин цена.)
~ Кино „Арена“ е едно от 3D кината в София.
~ След n-тия такъв диалог злостната, отмъстителна част в мене се пробуди и рече: „Добре, мизерници. Решили сте, че киното ви е в пъти по-важно, ясно. Аз пък, напук и на инат, и тъй като така е честно, ще спра да харча бюджета си за култура за каквото и да е, освен за книги.“
~ Месечният ми бюджет за култура зависи от прихода за месеца. В последните години се върти около 50 лева.
~ Вече не ходя – тъй де, не ход ех – на кино И понеже се разочаровах от способността на филмите да разкажат смислена история.
~ Два часа време са си твърде малко, за да сместиш в тях нещо голямо.
~ В това отношение надеждите ми в динамичните изкуства се изместиха към сериалите – чиито представяния от Наско в този и предните алманаси доказват, че има на какво да се надяваме – и към компютърните игри: ролеви, визуални романи (visual novels), куестове... всеки поджанр, който набляга на историята.
~ Телевизионните сериали и компютърните игри разполагат с минимум 20 часа време за всяка от историите си.
~ Големи теми се нуждаят от големи платна.
~ Не става дума за големия екран. ;) Метафората тук е от живописта.
~ Има и друго: Схемата „Филм Х е с добър бокс-офис, ерго ще направим филм Х', за да сме сигурни, че няма да изгубим кинти“ води до схемата „Гледах филм Х. Сега знам какво ще стане във филм X', X'', X''', гледайки първите им пет минути.“
~ Ш'мъ извиняйте, продуценти-схематици. Ефектите и визуалните чудесии никога не са ми били достатъчни, за да вляза в една история, да я преживея – и тя да ми остане, като вдъхновение; а ако е наистина силна – и като пътеводна светлина.
~ (То иначе „Аватар“ щеше да ми е върхът на сладоледа.)
~ Както се случва с всичките истории, които помня и за които се радвам, че сме пресекли пътища – от „Приказка без край“, та до The Host.
~ Дори от гледна точка на единствения ми наистина ограничен ресурс – времето,
~ (Имото – това за времето го казах само за да съм им по-разбираем. Иначе с теб си знаем.)
~ не си заслужава да го губя, отивайки да гледам, пак и пак, и пак, и пак, все същата история; пак, пак и пак, и пак, все същите банални, плитки, плоски мисли и послания (ако въобще ги има).
~ Аз съм от оня тип човеци, които искат някакво послание.
~ И са способни да си го намерят – все едно дали авторът го е замислял, или не.
~ И после са способни да се карат с автора – все едно дали авторът го е замислял, или не.
~ Реакциите покрай „Атлас на облаците“ ме подразниха – ония, дето ме подразниха – заради нормативността си.
~ „Нормативен подход“ наричам оня, който твърди, че има един правилен начин, или ограничен брой правилни начини, или по-правилни и по-неправилни начини, за тълкуване на изкуството.
~ Владимир Полеганов нарича същото нещо „естетически фашизъм“.
~ Силно понятие. Все пак бих го прекръстил на „естетически абсолютизъм“. (Или „авторитаризъм“.)
~ С Йоан Владимир си говорихме на януарската Таласъмия колко много критици (и „критици“) се засягат, ако оспориш тяхното тълкуване на една творба.
~ Говорихме си и за диктатурата на критиката: най-опростено казано, идеята, че бидейки „професионалист“, или „човек с опит“, критикът някак си разбира по-добре творбите от собствените им автори. И съответно: неговото мнение е по-представително. По – пууу! че гадост... – обективно.
~ „Атласът“ доста е пострадал от тази диктатура. Гледали ли сте колко е агрегираната му оценка в ?Rotten Tomatoes?
~ Уачовски си го казват в интервюто: Ако критикът не успее да постави филма в някаква кутийка, той има подготвена кутийка и за такъв филм: „префърцунен“, „претенциозен“, „разхвърлян“, „артхауз“...
~ Цял набор от различни имена, които до едно не казват нищо.
~ За себе си ги превеждам като „Аз тоя филм не го разбрах“.
~ Сред критиците най ме впечатли Роджър Еберт++: „Аз тоя филм не го разбрах. Но знам, че пак ще ида да го гледам – толкова ми хареса.“
~ Понякога се чудя толкова ли е трудно да признаем, че не сме разбрали. Цял ли живот ще ни преследва ученическият страх от двойката, от порицанието, от на другарчетата присмеха?
~ Впрочем – и тук навлизаме в дебрите на рубрика „Творческа кухня“ – това обяснява и защо аз предпочитам да пиша критика за неща, дето са ми харесали.
~ Ония, дето не са ми харесали, вечно ме мъчат с подозрението, че тях просто не съм ги разбрал.
~ Затова предпочитам да слушам някой друг – който ги е харесал. Там има повече какво да видя и науча.
~ „Няма ли най-сетне да стигнеш до същността, до ядката, до смислената част от тезата си?“ – чувам мърморене.
~ А вие там, мърморещите, чухте ли Уачовски? Като казаха, че един от замислите им е да провокират хората да почнат пак да си говорят?
~ Е – според вас, мърморещите там, аз тук какво правя?
~ Ама ха.
~ „Атлас на облаците“ ми върна вярата в способността на киното, в някакви под 3 часа, да ми разкаже зашеметяваща история.
~ Та даже шест.
~ И покрай казаното, да ми покаже толкова много скрити и искащи взиране, пре-преглеждане послания, че да се взирам и пре-преглеждам: веднъж, два, три... седем пъти.
~ Филмът, който съм гледал най-много пъти, е „Кашерн++“. Но там, след седмото или осмото гледане, факторът „Откривам нови елементи“ изчезна. Там водещият фактор, досега, е: „Кара ме да се чувствам нов човек, всеки път“.
~ Веднага след него се нарежда „Дуелист++“, южнокорейския. Е... там все още зървам нови елементи. И всеки път оставам с чувството, че съм заситил и наситил още два часа от живота си. По много по-наситен и засищащ начин, отколкото ми се случва в обичайния ден-след-ден.
~ „Атлас на облаците“ ме зашемети едва щом осъзнах, че не е толкова важно какво ни казва.
~ (А в тоя филм се говори много. Ужасно много, мислех си, докато ден и половина редактирах субтитрите му.)
~ По-важното е: какво „Атласът“ ни показва. И как с показаното ни доказва казаното.
~ (Оплете ли ви се езикът? А очите?)
~ Което е един от принципите на доброто писане.
~ Опа. Прощавайте. Малко се изтървах. Да... всъщност искам да говоря за „Атлас на облаците“, филма , както за книга .
~ С всичките постмодерни и пост-постмодерни (или вече са „неоромантични“, Ани?) трикове и похвати.
~ Дето, уви, или се ползват, за да скрият плиткостта на темите – ако обектът на изследване са книги; или въобще не се ползват – ако е киното.
~ Това, разбира се, са обобщения – и като всяко обобщение търпят взривяване, с внимателно подбрани контрапримери.
~ Знаете ли, че обожавам да взривявате обобщенията ми?
~ С внимателно подбрани контрапримери?
~
~ „Откровението на Сонми“, от което Игумка чете на Захри, е записано от Архивист Парк. Същият, който изслушва Сонми и нейната истина.
~ Ръкописът, който преглежда Тимъти Кавендиш на път към Урсула, е озаглавен Half-lives, което може да се преведе като „Периоди на полуразпад“, понятието от ядрената физика, или като „Полуживоти“. С подзаглавие „Криминале за Луиза Рей“. А автор му е Хавиер Гомес.
~ Картината в хотелската стая на възрастния Сиксмит изобразява сцена, много подобна на робската плантация от епохата на Юинг.
~ А пистолетът, който Бил Смоук слага в ръката му, напомня ли ви на нечия друга смърт?
~ При сцената с порцелана първото, което Робърт чупи, е фигурка на Свети Георги и ламята. А това е сън на Сиксмит. ;)
~ Първото, което Хенри краде от Адам, са сините му копчета. Също такова копче намира Захри, мигове преди зет му Адам да бъде убит. Забележете кога синьото копче спира да е негово притежание. ;)
~ Сестра Ноукс заплашва Кавендиш, че ще го накара да яде сапун, ако не спре да ругае. В следващия живот може да се каже, че на Ноукс й се сбъднало желанието. ;)
~ Хе-Джо и Сонми не са заедно само като Адам и Тилда. На снимката, която Сиксмит показва на Луиза, се виждат те двамата като родители на Меган. ;)
~ В епохата на Сонми, когато вече е при съпротивата, тя гледа през прозореца си и вижда един уличен, неугледен музикант, който изпълнява не какво да е, а "Атласа". Въпросният музикант е прероден Вивиан Еърс, който е нищо и никакъв, но какво свири... Секстета на Робърт. ;)
~ На брошурата под доклада за АЕЦ „Суонеки“ пише Antua или Awtua Tours. Не мога да разчета точно шрифта; но силно подозирам, че лицето на „девойката“ всъщност е същият актьор (мъж :D), който играе Аутуа.
~ „Зеленият сойлент“ е филм по романа „?Направете място!“ (Make Room! Make Room) на Хари Харисън: за пренаселено бъдеще, в което голямото разкритие накрая е, че най-разпространената храна не е направена от водорасли, ами от... трупове. Човешки.
~ Макар на пръв поглед да изглежда случайно, има две имена, които във филма са различни от тези в книгата. Това са Нео Сеул, което в книгата е Neo So Copros, както и Мауна Сол, което пък е Mauna Kea. И Сеул, и Сол, звучат като soul (душа), като първото даже ясно се чува, когато Хе-Джо казва на Сонми "Welcome to Neo Seoul". Сол пък може и да се свързва със слънце. ;)
~
~ Колко визуални намигвания към други филми откривате в „Атласа“?
~ Напомни ли ви нещо сцената, в която Захри и Мероним се крият досами моста от Кона конниците?
~ Напомни ли ви нещо прическата на (внимание! Следва подвеждащо представяне!) така любимия на Уачовски Хюго Уийвинг, така любимия на всички ни Елронд Смит, в епохата на Сонми?
~ Напомни ли ви нещо пазарът в същата тая бъдеща епоха?
~
~ Нужно ли е да се споменава колко много монтаж има във филма? Сцените се сменят постоянно, а освен това е правено от трима различни човеци, Тиквер и Уачовските, като съотвено първият ръководи епохите на Робърт, Луиза и Кавендиш, а сиблингсите (няма такава дума на български) - на Адам, Сонми и Захри. Актьорите твърдят, че нито за миг тримата не са имали разногласие помежду си, работели са като един. :)
~ Освен това мисля, че няма как да се мине без споменаване на музиката, която е гениална отвсякъде. (ето, веднага започнах да я чувам в ума си) (а след киното колко звучеше...) Та разбира се неоценената музика е дело на самия Тиквер и негови приятели и, цитирайки някого, ще споделя следното мнение - когато във филм се говори за някакво гениално произведение, не трябва да се слага нещо, вече съществуващо, а наистина да се създаде нещо гениално. Намирам, че се е получило.
~ Адам Мичъл също си дава сметка за подобните му неща, както за музиката, така и за превъплъщенията. Както самият той казва, можеш да направиш много неща в книга, но не можеш да създадеш лице, истинско лице, което да се прехвърля и повтаря през вековете. Затова и в книгата се прераждат само хората с кометата, докато във филма тримата гении са го направили с всички, създавайки още десетки връзки. :)
~
~ Имам и забележки към „Атласа“, по съдържанието.
~ Не съм чел книгата и няма как да преценя доколко те са си проблем на първоизточника, или са резултат от съкращаване на материала (любимото прегрешение на филмите по роман).
~ Антиутопичното бъдеще на Нео Сеул – както всяка друга антиутопия – е силно хиперболизирано, и съответно хич не ме убеждава, че е възможно бъдеще.
~ (Има една антиутопия, която не ме дразни. Нарича се „Непоискано добро“ – част първа. Спасява я това, че се фокусира не върху античовешката, тоталитарна система, а върху обикновените, мъничките, мечтаещи и искащи да създадат добри неща хора – ученици, студенти, един осмян, отхвърлен от „обществото“ свещеник...)
~ (В един момент забравих, че това е мрачно и нежелано място. И почнах истински да се вълнувам – заради усилията на тия мънички, обикновени хора да го променят.)
~ (В един момент дори можеш да се запиташ: „Добре де... щом те могат – на мен , в толкова по-свястната ми среда, какво ми пречи?“)
~ Антиутопиите ги възприемам като упражнения по алармизъм.
~ Взимаме две-три плашещи тенденции от настоящето – или една, ако сме (само)доволно тъпи. Докарваме ги до крайност. И – хоп! – ето ви бъдеща антиутопия.
~ За да получим тоз десерт, жизненоважно е да пренебрегнем всички други настоящи тенденции. Най-вече – хубавите.
~ А всеки, който поне малко се е занимавал да наблюдава естествени процеси, все ще е забелязал, че „лошото“ и „хубавото“ рядко могат да се разделят, или да просъществуват едно без друго.
~ Ако това беше възможно, твърде вероятно е въобще да не стигнем до съответното бъдеще.
~ А просто да си пукнем. Я с грандиозна катастрофа. Я кротичко и апатично. Много преди бъдещето-цел.
~ Ние още не сме – нали?
~ Истинските убедителните – и съответно истински плашещи – бъдещета са ония, в които виждам как авторът се е потрудил да включи колкото се може повече от настоящето; всички процеси в него, за които има поглед.
~ Добрите примери тук са: „Реквием за Хомо сапиенс“ на Дейвид Зиндел; „Мъглявината Андромеда“ на Иван Ефремов; идеята за Ъплифта на Дейвид Брин. Донякъде – и бъдещето в „Ендимион“ на Дан Симънс.
~ (Имам резерви доколко е възможно разпростирането на една съвременна структура – римокатолическата – сред Космоса, който е принципно нов тип среда на обитание.)
~ Неубедителността не подминава и Нео Сеул. Да, всички знаем, че Макдоналдизацията и експлоатацията на евтини работници е сериозен проблем на настоящето ни. Но за да доведем нещата до такава крайност, трябва преди това да сме счупили толкова много, вече действащи добри тенденции (като все по-солидните права на работещите в такъв тип заведения, или все по-разширяващите се възможности за друга работа – че кой ни е вързал в Мак? – или дори вече замисляните закони за правата на клонингите и другите „хора от нечовешки произход“), че...
~ Казах го по-?някъде. Просто ще сме пукнали.
~ От друга страна, бъдещето на Сонми всъщност не е бъдеще.
~ То е – както всяка от шестте епохи във филма – нещо, случващо се с нас: тук и сега.
~ То ни се случва, докато го гледаме в салона или сгушени пред лаптопа.
~ То ни кара да реагираме – ъъъъ... как само реагирахме при „кланицата“... – да преживяваме, да мислим, да обсъждаме – сега .
~ Нев е разказала за осъзнаването как всичко е тук и сега. Няма да я повтарям.
~ Но ще повторя, в защита на „Атласа“, че възприемем ли шестте му „части“ като част от тук и сега: една-единствена – тогава възраженията за правдоподобност стават несъществени.
~ На някои други пък може би им е било достатъчно като визуални ефекти, реалистичност в този аспект и шокираща история и не са умували твърде върху анти-утопията. ;)
~
~ Каза ли ми „Атласът“ нещо ново?
Не. Абсолютно, трижди премерено „Не“.
~ Каза ли ми „Атласът“ нещо ново като филм ?
О, да. Определено.
~ Основните му идеи (от „Нашият живот не ни принадлежи“ до всичките вариации за прераждания, „снопове души“, нелинейно време) са нещо, което не просто не съм виждал на екран – ами, заради онова, което съм видял , дори не съм очаквал да открия там.
~ Но все пак нека да поровя... Може би донякъде подобен бе „Изворът на живота“ (The Fountain, 2007?). И „Кашерн“ (Casshern, 2006?). И „Долината на цветята“ (????, 20??) И... толкова?
~ И в горния списък (в който всичко е от 21-ви век), и в годината на излизане на самия „Атлас“ (2012) се крие, струва ми се, символика. От важните.
~ Това са филми – творчество, резултат – от новата епоха. (Може и „Новата епоха“, ако предпочитате. Само да не е „Новата Епоха“, че ще ме погнат свръхкоректорите. :D)
~ Даже си мислех: „Че да! Случайно ли е, дето „Атласа“ го започват като проект още през 2006?-а – а го завършват, с все перипетиите на отказващи се спонсори и явяващи се нови, точно през 2012-а?“
~ Какъв по-хубав дар можеше да ни донесе 2012-а, в самия край? (Може и „Край“. ;)
~ (А знаете ли, че по повод нашето тържествено посрещане и изпращане на Края на света, навръх фаталния 21 декември, си спретнахме една прожекция на... „Атласа“?)
~ (Само че без субтитри. Още не бяха се явили, даже английските.)
~ (И с озвучаване на... руски. :O)
~ (За същата прожекция се носят слухове, че двама-трима зрители дори са схванали нещо от филма.)
~ (Други пък, поради неособеното отопление, просто се схванали .)
~ „Та, не разбрахме – чувам да подпитват някои, от баш читателите – какво беше онова „не ход ех “? Значи ли то, че пак ще дадеш шанс на киното?“
~ Значи, ами. :)
~ Но не по-малко избирателно от преди. Как тъй по-малко? При такава летва?
~ (В един момент дори ти иде да се питаш: „Добре де... щом те могат – на другите , с толкова по-мощните продуценти зад гърба, какви им пречи?“)
~ Светът ни е вълшебно място. Вълшебствата, като „Атлас на облаците“, идват, за да го напомнят.
~ И да ни насърчат – да виждаме вълшебства повече.
~ И – на свой ред – да ги правим.
~ Повече.
~
~ Забавления за обсебени:
~ Колко сцени можете да изброите, в които две „души“ (различни герои, изиграни от един и същ актьор) се поглеждат и помежду им припламва искрица на разпознаване – или поне почуда?
~
~ „Атласът“ е апология, възхвала на киното – и изкуството въобще. Поне толкова, колкото върволицата скорошни филми, като „Артистът“, „Откритието на Хюго“
~ Какво вдъхна сили на Юна да се разбунтува?
~ (А беше ли бунтът на Юна смислен? Навременен?)
~ (Винаги съм се притеснявал, като се уловя, че мисля с цитати от книги или филми – все едно дали вербални или емоционални. Вместо да се вслушам по-дълго и по-надълбоко. За моите , за истинските думи и емоции. За тези, дето най прилягат на мига – всеки един, всеки уникален миг.)
~ Връзката на музиката и темите/преходите във филма няма нужда да я подчертавам – да?
~ Цялата част с Тимъти и Дърмът също е крещящо биеща - на очи. :D
~ Том Ханкс, на премиерата на „Атласа“ на кой-беше канадски фестивал, сподели, че най-любимата му сцена във филма е саморазправата с критика. И се смееше като... като дете. Чак изтръпнах...
~ (Какво ли му е, на тоя гений на превъплъщенията, та така да му се събере?)
~ (И какво ли му е сега , като не получи ни една номинация, за ни една от седемте роли?...)
~ Всъщност на пресконференцията всичките актьори, както и Тиквер и Уачовските, се държат като деца. На всички въпроси, които без това не биват особено дълбоки, те отговарят със смях и шеги. Освен любимата роля на Том Ханкс като убиец на критици, Бен Уишоу споделя, че най му е допаднало да играе жената на Хю Грант, Джим Броудбент пък, разбира се, се харесва най-много като брат на Хю Грант, а самият Хю обожава да е Кона войн и по негови думи обича, докато си гледа телевизия вкъщи, да е преоблечен като канибал. ;)
~ Няма как да не споменем и костюмите и грима на актьорите по повод горното, те самите споделят, че трудно са разпознавали колегите си и им е трябвало време, за да разберат кой кой е. Според Сюзън Сарандън даже самата тя не е могла да се познае в огледалото. Естествено невероятният грим на "Атласа" не е оценен или нещо подобно, но реакциите в края на филма са си красноречиви. Хората, щом забележеха, че имаше нещо друго малко след надписите, се спираха и започваха да ах-ват и да се обясняват "ама това този ли е... казах ти... изобщо не се сетих..." и т.н. Дори всичко това е донесло на някои актьори желание да променят външния си вид :D - Джим Стърджис си е пуснал брада, за да не му се налага никога повече да носи изкуствена (по същата логика любимото му превъплъщение е Хе-Джо - защото винаги е гладко избръснат). ;)
~ Къде ли не четох за "горките" Том Ханкс и Холи Бери, на които им се наложило, забележете, да участват в тая ужасия. Горките Том Ханкс и Холи Бери пък намират, че никога не са имали по-невероятно преживяване и не са искали да свършва, а сега вече не знаят как биха могли да участват само с една роля във филм. Критиката е безкрайно обективна, несъмнено. Още повече всеки един от тези актьори лично е бил поканен за конкретните си роли и никой не е отказал...
~ Незавършената книга е като... какво? :D
~ (Ама... има доста книги, дето с радост сме си били дузпа с тях. Може времето да е илюзия, но припирането и препускането – „Стига се мотах! Какво още ще открия след завоя? Ами после?“ – са понякога тъй истински и несмирими... :D)
~ А най-прямата мета-закачка: какво кога на кого се случва в криминалетата? ;)
~ Това съм го разказвал доволен брой пъти, та почва да ми доскучава, но: Аз, за себе си, съм се убедил, че е заблуждаващо да наричам досега ми до изкуство „вторична нужда“. Без изкуство, без емоция и наситеност, ще се съсухря и спомина точно толкова бързо, колкото без манджа и пиячка. Като чуете, че някои дишали с книгите... не смейте се. И такива има ни...
~ Още един общ език между мен и всички, вложили от себе си в „Атласа“.
~
~ Забележите как никъде не ви просветлих за паралела между „убийствата с ярка кръв“.
~ Все пак държите да сте просветлени?
Добре, сами си го изпросихте. :D
~ Във всяка епоха има по едно убийство, при което плисва „кръв“.
~ (Която е толкова ярка, чак накъм оранжево, че явно даже няма цел да ни убеди, че е кръв. Чудя се защо...)
~ Всяко от тия шест убийства съдържа нараняване в главата или шията на жертвата.
~ А смисълът е, че...
~ Е, не. Чак толкова няма да ви подценя. :)

Wed Jun 06, 2018 6:05 pm Re: Не-културни събития Wed Jun 06, 2018 6:05 pm Re: Не-културни събития
Ако искате да видите и чуете кой чете Теллалов, това е вокалистът на Fragments of Existence (мелодичният, не-death-ът):
https://www.youtube.com/channel/UCwDjO5xe-IQfw5zmuouFAAQ/videos
https://www.facebook.com/pg/FragmentsOfExistence/about/?ref=page_internal.

Утре - 7 юни, 18 ч., Маймунарника, първи в благотворителен концерт , https://www.facebook.com/events/1107974266010969:

Йоана е прекрасно, лъчезарно и усмихнато 17 годишно момиче, което преживява твърде много за крехката си възраст.
В началото на 2016 година тя е диагностицирана с агресивен злокачествен мозъчен тумор и претърпява спешна черепно-мозъчна операция в Германия. Следва период с тежки химио- и лъчетерапии.

За съжаление след 10 месечна ремисия болестта се завръща и състоянието на момичето се влошава рязко. Това налага незабавно животоспасяващо лечение в Германия. Сумата за лечението е непосилна за нейните родители, а нуждата от средства е изключително спешна.

Повече информация, както и възможност да дарите онлайн можете да намерите на следния линк:
https://helpkarma.com/campaign/v-podkrepa-na-yoana-62

Дарителска банкова сметка:

IBAN: BG86FINV91501316666781
BIC: FINVBGSF
Първа инвестиционна банка, гр София
Йоана Константинова Казанджиева

Pay Pal: anna_kaz въ abv

На 7 юни 2018 (четвъртък) добре познати имена от родния метъл ъндърграунд ще делят сцена в подкрепа на Йоана и нейната борба. Събитието ще се проведе в столичния клуб "Маймунарника" - в сърцето на Борисова градина.

Участват бандите:

Fragments of Existence (progressive/melodic death metal, София)
Charda (death metal, София)
Fyeld (dirty grooves metal, София)
KORA (NWOAHM/alternative metal/metalcore, София)
EUFOBIA (melodic death metal/death 'n' roll, София)

На територията на клуба ще бъдат поставени кутии за дарения. Част от сумата от продаден мърчандайз също ще бъде дарена за каузата.
Някой си е отворил и шкафа с автографирани работи от други групи - ще се предлагат и те, напълно безвъзмездно.

Fri Mar 15, 2013 12:22 am Re: Тема за коректори Fri Mar 15, 2013 12:22 am Re: Тема за коректори
Трябва да е „Склонна ли сте“. Примерите ти са корект(ур)ни.

Thu Apr 04, 2013 10:50 am Re: Непоискано добро Thu Apr 04, 2013 10:50 am Re: Непоискано добро
Откъси от първа част: тук

Sun Dec 02, 2018 8:15 pm Re: Християнството, вярата... и още Sun Dec 02, 2018 8:15 pm Re: Християнството, вярата... и още
Много силен текст при Григор:

Какво е това християнството

Моментът, който особено ме стисна за гърлото:

През Втората световна война християнски свещеници са спасили стотици хиляди евреи. Крили са ги в църкви и в домовете на вярващи, хранили са ги от църковните пожертвования, снабдявали са ги с фалшиви документи на чужди имена, тайно са ги прекарвали през граници към не-хитлеристки страни. Надали има европейска страна, която не може да се похвали с подобни подвизи. Навсякъде с един и същи мотив – че евреите също са хора, и да ги изоставиш на смъртта е предателство към това, което означава да си християнин. Простичко казано – че „другият“ е твой брат, дете на твоя Бог, и че който предава на смърт брат си, не заслужава добро от своя Създател.

Жив ли е и днес този начин на мислене? Или е паднал жертва на старателно сятата в нас и умело продавана ни омраза? На лъжата, че „другите“ са наши врагове, а тези, които ще ни „пазят“ от тях – наши приятели?

Преди малко повече от месец холандските имиграционни служби отиват да депортират едно арменско семейство. В Холандия от 2010 г., то е изгубило и последното обжалване на решението да му се откаже политическо убежище, и трябва да бъде върнато в Армения. И са щели да бъдат депортирани, ако не се намесва пасторът на местната църква. Той приютява семейството в черквата и отказва да пусне властите под предлог, че в момента вътре се извършва служба, и те по закон нямат право да я прекъсват… И води службата десетки часове, сменян от време на време от приятели. Докато научат за случилото се и други свещеници от други църкви, и се присъединят.

Към момента службата продължава без прекъсване вече повече от месец. Свещениците са решени да не я прекъсват, докато правителството не се намеси и не гарантира по някакъв начин на това семейство оставане в Холандия.

Прави ли са свещениците? Не зная. Законът казва, че не са – но законът не винаги е всичко.

Sun May 26, 2013 11:25 pm Re: Кал и ЧоБи: май – октомври 2013 Sun May 26, 2013 11:25 pm Re: Кал и ЧоБи: май – октомври 2013
Из среднощните откровения на Кал:

Тая тема всъщност я ползвам като един вид личен дневник – да си
припомням кое кога се е случвало и колко време ми е отнело. (И – хаха
– КОЛКО ПЪТИ е трябвало да повторя нещо, докато предизвика ефект.)

Твърде вероятно ще спра да я поддържам, като не ми е добре... така де,
като СЪВСЕМ се отдам на отпуска. ;)

Fri Jan 11, 2019 7:09 pm Re: Daniel Bensen Fri Jan 11, 2019 7:09 pm Re: Daniel Bensen
Daniel Bensen написа:

https://ci5.googleusercontent.com/proxy/abgefHQmKy3aaSbr1rHJNgyAQjQmPKBq8YbCe5Sq6NVpHRrxf6XetWzk0bqkDb4RcCTvj0TR0WeRBHSJPjSaoEj4rPFWdcYpcQySa18frnh__KFAU5NKAEAJMbzk98PaeDi67rYITkMZQeFICGpsQsr4wwg8aeJKWg=s0-d-e1-ft#http://www.thekingdomsofevil.com/wp-content/uploads/2019/01/20190109_182504-e1547114008457-209x300.jpg

Junction is out! You can buy it at Amazon , Barnes and Nobel , and everywhere else in the Anglosphere. Soon, we shall invade the other spheres, as well.

https://ci5.googleusercontent.com/proxy/vNzCMq1bXcW87COzhM_aJgBWfRwPaJoCnLt4xH_k5-tn-A4BHDYLpnhZKBK6lOyUbJNb3Pia6a0cexu44LvnkPmDp5YBsE04J4LugbAy9HWPNBToVueW0dvkgaXIfrkjHkI9NkdWL2v43JkaQuEPnJRwNwQEIITubQ=s0-d-e1-ft#http://www.thekingdomsofevil.com/wp-content/uploads/2019/01/20190109_182402-e1547114170512-181x300.jpg

240 pages, ~90,000 words, first line: Daisuke Matsumori faked a smile and held out a dead mouse. The little corpse dangled by its tail, its eyes closed, its toes clenched, observed by the cassowary.


https://ci4.googleusercontent.com/proxy/OTq5TEqSWVu_nMhdkZumGycNrttxXOBZYDtJNIZnawWvF_6IIivHjGey2089xwNksdaNlC7p691xSu648N1f2FBijEttEZgM65x8BdOq3RmFN0dwdsxOI35WPpmnsEejpYsVsWpmQQC_2tbJ1AzLMlRv9-WO5n4dJA=s0-d-e1-ft#http://www.thekingdomsofevil.com/wp-content/uploads/2019/01/20190109_182411-e1547114235631-146x300.jpg


Begun: late July 2015 at Belchin hosprings, Bulgaria

First draft done: February 3rd 2016 in Sofia, Bulgaria

Second draft done: December 28th 2016 in Borovets, Bulgaria

Third draft done: February 28th 2017 in Sofia, Bulgaria

Third draft picked up by Flame Tree: April 9th 2018

Fourth draft finished: late August 2018 in Mountain View, California

Copy edits finished: late September 2018 in Missoula, Montana

final edits on Advance Reader Copy: mid-October 2018 in Sofia

Launch: January 10th 2019 7pm at Fox Book Cafe ul. “William Gladstone” 32, 1000 Sofia Center, Sofia (you’re invited!)

Thank you, everyone, for staying with me on this long and wild ride.

https://ci3.googleusercontent.com/proxy/o1WI4TuIUYFL_Q6pKsJeHsW2nRmS09PQybDndju2GCmfFNEhy9_ZoqkvckUaZccvvM4Ky8-DJGeqdL6E2TbjhDhmuS7zN2B3Ia_JVHJ1RtvpULL9nmRr0FIb_Nuae_CkPrRjNVA8QR3q0mAD7PTiNNeLpSkIETTPmg=s0-d-e1-ft#http://www.thekingdomsofevil.com/wp-content/uploads/2019/01/20181219_085405-e1547114368699-201x300.jpg

Other Junction pictures, process notes, and more

Thank you all once again. And stay tuned for some rewards for the people who helped me with this monster of a book ;)

Dan

Sun Jul 13, 2014 9:42 pm Re: Цитатите, които ни промиха Sun Jul 13, 2014 9:42 pm Re: Цитатите, които ни промиха
“After all, you’re only an immortal until someone manages to kill you. After that, you were just long-lived.”
Simon R. Green, The Bride Wore Black Leather

Thu Nov 26, 2015 1:47 pm Re: Общи редакторски препоръки Thu Nov 26, 2015 1:47 pm Re: Общи редакторски препоръки
Вчера завърших единайсетмесечните редакции по един дебютен роман, за който сега стискаме палци да си намери читателите. :) Тук ще събера някои нови хрумки, които възникнаха в процеса:

- Направихме си таблица, в която отбелязваме кои герои в кои сцени се появяват и какво се променя у тях. А после:
Видях, че си открил глава, в която никой не се развива. Тя + главите,
в които се развиват (а развиват ли се действително?) само
по-второстепенните герои (...) са сериозните
кандидати за рязане/преработка.

– Въведох оценка за въздействие на сцените:

(...) в края на всяка сцена ще добавям оценка „Въздейства ли ми като читател?“.
0 значи „не“, 1 – „да“, а 2 – „това трябва да ни е еталонът за писане“ ;) (понеже съм свръхвзискателен, ще я давам рядко).

NB! В случая под „сцена“ разбирам „случка, която може да се чете що-годе самостоятелно“. Сцената може да бъде цяла глава, няколко секции, една-единствена или дори част от секция.

Това с тежестта на сцените - за нулите какво предвиждаш да направя - преработка, допълнение, или просто се отбелязва сега-засега за да се проследи динамиката?

Идеята на нулите и единиците е да видим дали можем да пренесем някой
елемент/похват от въздействащите сцени към недотам въздействащите. Ако
обаче нямаме време (...), ще останат като
храна за размисъл за следващите ти книги.

НБ! Видях, че на места, където съм дал 0 за някоя сцена, си задрасквал
отделни изречения. Ако е заради моята оценка – няма смисъл. Проблемът
не е в изреченията, а в цялата случка.

- И нещо за жестомимиката:

Препоръчвам да почистим всички фрази, в които се извършва някакво
действие (усмихване, кимане, поздравяване, поглеждане, отпиване, ...),
което не допринася нова/интересна информация. Направи ми впечатление,
че такъв тип „празни“ – или прекалено повтаряеми – действия понижават
въздействието на текста.

Sat Jun 29, 2013 12:56 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Sat Jun 29, 2013 12:56 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
Онее-сан, сестриче-откриващо-свои-парченца :) – това е вторият пълнокръвен отзив за сборника ( или часът е такъв, или сезонът, че броя грешно ), и след като го прочетох, се почувствах по-цял – в момент, когато се чувствах, е, нека не е счупен, ами нащърбен ... но това вече е друга приказка, както казва они-сан Михаел :D. А на такова „благодаря“ думите му още не съм ги измислил...

Ако не ми се разбира – ще се усети. :mrgreen:

Thu Jul 09, 2020 4:04 pm Re: Наука Thu Jul 09, 2020 4:04 pm Re: Наука
My reviewlet of 13 Things That Don't Make Sense :

This is a much-needed book, for both scientists and laymen.

Firstly, because it teaches humility : never again shall you say to yourselves, I know all of it; there is nothing left to discover.

Secondly, because it prods us to keep asking questions: What are we taking for granted? Is this bit of knowledge reached by consensus or established by conformity (or worse yet, complacence)? What other approaches are there to it? What facts do not fit the picture? How do we adjust our goggles?

(That last one reminds me of a saying I first saw in The Broken God by David Zindell: Beliefs are the eyelids of the mind. )

More ruminations to follow.

Mon Oct 24, 2011 12:12 pm Re: Писане на английски език? Mon Oct 24, 2011 12:12 pm Re: Писане на английски език?
Мхм.
Веднъж, не помня къде, четох една много яка мисъл: добрият език идва както в главата на дете, дума по дума, а не в буци, отложени от ежедневието и от немара. Това важи за всеки език и всяка негова употреба.

Mon Jan 04, 2021 12:14 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Jan 04, 2021 12:14 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Снощи почнах да чета първата книга за робота Чапек. Много съм доволна. Към 2 ч. посреднощ на няколко пъти се хилих с глас. Има разбиващи цитати, но не ми се вадят за показ.
Вече изчанчените имена ми харесват. Мислени са.
Сега приключих и с последната книжка. Малко се надишах с печатарско мастило :x
Ами много са хубави тия творения, но при някои каламбури и гротескни от натрупване имена или названия на същества се споменават неща, с които шега не бива – биполярно разстройство, двуполовост... макар и при животни. Иначе определено разпалва любопитството в разнопосочни нишки, има забавни и полезни препратки към най-различни неща. Казусът с вонящото цветно мастило ("Симолини", чудесно отпечатано) си стои обаче. Трябва да се чете по малко или с помощта на едрия шрифт - от разстояние с изпънати ръце.
Има и чудовище веган, споменава се и медитация, но е много тънка границата с насмешката. Ама все пак отчетливо се натъртва за музея, библиотеката, просветата, разбирателството, взаимопомощта, мира, природата; важността поне на всеки споменат в отделните комикси народ. Цял живот съм бил в нашата си епоха и съм горд от това! Вие младите си сменяте епохите по-често, отколкото аз си сменям ролката с тоалетна хартия. Никакво уважение към традицията!

Mon Aug 26, 2013 11:35 am Re: Културни събития Mon Aug 26, 2013 11:35 am Re: Културни събития
Пък това е последната седмица, в която в СГХГ може да се гледа Златю Бояджиев! Препоръчвам да се обърне внимание на картината "Montmartre"!

Thu Oct 03, 2013 12:00 am Re: Зиндел Thu Oct 03, 2013 12:00 am Re: Зиндел
Манол Дончев за „Реквиема“ :

(...) Иронично, но зад заглавието на трилогията “Реквием за Homo Sapiens” се крие повече оптимизъм за бъдещето на човечеството, отколкото зад което и да е друго литературно произведение, за което се сещам. Едновременно с това и оптимизъм за бъдещето на изкуството.

Описана е цивилизация в много далечно бъдеще, която е основана на коренно променени спрямо познатите ни технологии науки, ресурси и все пак предимно човешка. Хората си воюват, както обикновено, но причините са предимно идеологически. Нанороботчета могат да изграждат от прости елементи всякакви по-сложни неорганични молекули, та нищо не пречи да пътуваме сред звездите в кораби от цяло парче диамант. Чрез математика! Толкова е абстрактно, че е добре да оставите съзнанието си да следва течението, без да се напряга да вниква в сложните принципи. А идеологиите… Те са в основата на книгите.

Трите книги „The Broken God“, „The Wild“ и „War in Heaven“, образуващи „Реквиема“, са продължение на историята от „Neverness“, създадена по-рано от автора. Първата разказва за гениалния космически пилот и изследовател Малори Рингес, открил поне за себе си тайната на живота, но след редица трагедии и разрушителни събития. А последващата трилогия е за неговия син Данло. Самият той е случаен наследник на трагедиите, създадени или неразрешени от баща му. Роден е сред диво, примитивно племе, сред което Малори и неговият екип навремето са имали тайна мисия, провалила се и довела до смъртта на повечето от участниците. А след няколко години племето е жертва на смъртоносен вирус, вече безвреден за отворените общества, но за който самоизолиралият се народ няма имунитет. Другите племена от народа са обречени, а Данло се завръща в цивилизацията, която дотогава не познава, за да търси начин да предотврати това. Поема по стъпките на баща си, без да го осъзнава първоначално и постъпва в Академията на мистичните математици и т.н. (името е дълго и абсурдно), където учи за пилот, понеже ще се наложи да лети до отдалечени кътчета на галактиката в търсене на отговори… Естествено, нещата се усложняват, стават страшно разнообразни и интересни, а аз ще ви оставя удоволствието сами да ги разкриете.

Особеното е друго. Първо, принципите, възприети от Данло - да не наранява дори с мисъл и най-дребното живо същество. Да може да приема всичко, което му поднесе вселената. Това е герой, превъплъщение на добродетели. С невероятна воля и сила, той постоянно е изправен пред дилеми и преодолява предизвикателства. С позитивизъм и добронамереност преминава през срещите с безбройни фанатици, запазвайки себе си, поддържайки чувството за единство с космоса. Не спира да вярва в човечеството и потенциала му да достигне божествено ниво, хармония със средата, избавление от пороците. Много сериозно светът се опитва да му попречи, но дивакът в него упорито оцелява.

Това е единство на жива и нежива материя, на човек и вселена, на наука и митология… Неговите реални измерения са втората важна посока на творбата. Зиндел е представител на нов стил фантастика, ориентирана не към научна достоверност, а към философия на космоса, към теоретизиране, към абстракции и към пътешествие навътре в себе си, наред с това през вселената. Води мисълта по необятни пътища на микро и макро ниво. Спуснете се по тях и най-лошото, което може да ви се случи, е да останете с по-отворено съзнание.

Внимание! При по-продължителен контакт с която и да е от тези вселени съществува реален риск да бъдете обогатени духовно по време на иначе приятните преживявания! Да се употребяват с предписание от лекуващия психиатър.

... Я! Ето къде била липсващата ми бройка от The Wild!

*хем се смея, хем цъкам с език и не вярвам – дали наистина е тя?...*

Sat May 25, 2019 2:46 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Sat May 25, 2019 2:46 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
Нека правим разликата: За интелектуален помощник ли говорим или за разумна личност базирана на небиологичен носител?
Засега всички успехи са в територията на първото - интелектуални инструменти за решаване на задачи поставени от човека.
Цялата тънкост е в това дали ИИ могат сами да си поставят цели. Тук започва границата на човешките страхове - ами ако си постави цел противоположна на моята?
Това и при интелектуалните помощници е възможно - Една ИИ експертна система управляваща голям комплекс от машини разположени на различни места, за да работи трябва мигновено да взема предвид хиляди фактори и и взема решения. Наблюдаващия човек няма да има възможност да прецени дали тези решения са верни и дали не са насочени срещу човешките интереси.
Това вече пряко засяга логическите пътища чрез които осмисля реалността, но това е научна тема... за по-напреднали.

Mon Nov 04, 2013 3:10 pm Re: Малко известни ГОЛЕМИ книги Mon Nov 04, 2013 3:10 pm Re: Малко известни ГОЛЕМИ книги
"Земя на живата вечност" от Шурбанов.

Spoiler

Мечта :\

Sat Dec 16, 2023 3:51 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Dec 16, 2023 3:51 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Thank you sincerely!

My Bulgarian is certainly too poor to read poetry. My Polish is much better. But I believe (sad experience, besides other things) poetry should only be read in the source language.

Truth be told, I don`t really like poetry, or, more precisely, I`m rather picky and choosy about it, lyric poetry in particular. I prefer ironic poetry, better yet sarcastic. And it must rhyme!

Still, your review got me intrigued, so I`m going to check the link.

And here`s something I like (by Lewis Carroll):

Little Birds are bathing
Crocodiles in cream,
Like a happy dream;
Like, but not so lasting -
Crocodiles, when fasting,
Are not all they seem!

There`s this Lithuanian poet, Algimantas Mikuta. I really like his poetry, because he`s both lyric and ironic, good at both. I`m afraid I cannot offer anything by him here, as that would have to be in Lithuanian... Anyway, a tiny piece: https://readaholicme.weebly.com/readaholic-blog/the-quote-of-the-day3554595

That does not do the poet justice, still...