choveshkata.net

Mon Aug 26, 2019 10:45 am Re: Янчо Чолаков Mon Aug 26, 2019 10:45 am Re: Янчо Чолаков
Отзив в Goodreads за „Прояснение“:

Понеже бях свидетел на някои от събитията, вдъхновили тази повест – и понеже съм в чуплив период – пристъпих към нея с боязън. Янчо обаче е съумял да ѝ набие достатъчно инжекции хумор и абсурд, за да съхрани живеца ѝ, при все болестите и болниците, през които преминава. (А той има материал за поне три пъти по толкова... Всъщност се радвам, че ни е спестил останалото. Способността ни да се смеем/да зяпаме невярващо си има граници.)

Надолу събирам някои от инжекциите, които ми подействаха най-живително:

– Пак съм аз, д-р ъъъ...
– Вианов. Борис Вианов.
– Извинявайте, забравям. Оглупях от тоя крак! Освен това не съм чувал друг път подобна фамилия.
– Всъщност е резултат от паспортна грешка. Истинското ми име е Борис Иванов, само настоящото е Вианов. Чиновниците от ЕСГРАОН-а бяха допуснали необоснована промяна в личните ми документи и така си и остана, с разместени букви.

– Имате ли някакви оплаквания по същество? – сгриза го старшата.
– Имам! Кифлите в магазина на първия етаж са сухи! Това първо! Второ, когато ме приемахте, не ми казахте, че тук е такава закъсвация. На ехографа ме омацотиха с онова желе и едва тогава ме осведомиха, че трябвало да си нося от къщи хартия за избърсването му! Може и да са ви водили за  реномирано заведение, ала това е било при император Диоклециан, докато сте били още римски терми! Но най съм недоволен от тоя катетър, защото е с голям номер, по-тесни липсвали по складовете в момента. Ако на вас този факт ви е през оная работа, на мен не ми е!

Книгата се казваше „Братя Карамазови“ или нещо подобно. Един негов познат му бе казал за нея, че за да я прочетеш, ти трябват три глави: една – да чете, втора – да анализира и трета – да почива. Тоя негов познат използваше „Братя Карамазови“ като преспапие, защото тя беше с размера на тухла-четворка. Тъй като Мариян имаше само една глава на раменете, реши да не се отруднява никога с въпросната книга, предназначена за читатели змейове.

– Абе, на тоя свят всички сме гости... Какво ще рече това? Ако отидеш например да гостуваш при родата си, първите дни ще ти се порадват, после ще станат равнодушни и в края на седмицата ще се чудят как да те изгонят… Така и светът, първо ни се радва, после ни търпи и накрая ни намира цаката!

... и ПУОРОМЕРРКМЕ, върховното божество на лечителите шамани. Или беше нещо друго ...

Tue Jul 12, 2022 8:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Jul 12, 2022 8:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Значи, като видя Гудрийдс да спускат ей такъв банер в пощата ми:

goodreads_fantasy_sci-fi_banner.jpg

...вътрешно ми иде да викам. Tова е точно изображение като за The Celestial Way - дракони и планети!

Come on, world, acknowledge my stuff already! Написваш поредната YA боза - New York Times Bestseller, Top 100 нинам-къде-си-ти, четат те милиони; написваш (част от) бъдещето на фантастичния жанр - ни звук ни стон, а дори личните ти познати едва склоняват (и не успяват) да прочетат книгата ти. :?

Mon Jul 04, 2022 1:32 pm Re: Раздумки на редактори Mon Jul 04, 2022 1:32 pm Re: Раздумки на редактори
Откъс от днешна кореспонденция:

В трите издателства, за които работя - Изток-Запад, Книгомания и Прозорец - след мен минава само коректор. Също и аз, когато по-рано съм работил като преводач и след мен е чел редактор, никой не ми е давал отчет. Случвало се е редактор да не разбере какво точно става в превода - тогава съм писал мотивирано писмо, с посочване на конкретни страница и пасаж, и сме се разбирали. Понякога е трябвало да преглъщам, макар да не съм бил съгласен с редактора.

Който ми помогна да си доотговоря на въпроса „кой е отговорен за вида на крайния текст“.

При типичния за България издателски процес (описан горе), за смисъла и звученето на текста крайната отговорност е на редактора му. (За граматиката – на коректора .)

Имайте предвид, като се прицелвате с доматите. ;)

(Но по-добре не хвърляйте, а ги хапнете. Или поне първо разпитайте директно съответните хора. От издателство до издателство и издание до издание разликите в работния процес са много.)

Sun Feb 23, 2014 10:12 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Feb 23, 2014 10:12 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Упражнение две

Мили участници (:

Първо искам да благодаря на Габ (svetliche), Пешо (apocalexxnow), Еле (Mokidi), Яна (JaneObr), Еми (sunshinen), Тори (tori.ayame) и Мари (mari), които пратиха редакциите си по първите задачи. ( Пропуснах ли някого? ) И веднага да им дам нова...

... Но нека първо напомня задачката, която важи за всяко упражнение:

0. Измервайте колко време ви отнемат всички задачи, и най-накрая го отбележете в отговорите си тук (в темата).

И тъй:

1. Имаше ли нещо в процеса на редакция, което ви затрудни/подразни?
Интересува ме техническата страна – нанасянето на вашите промени в текста.

Пишете тук (в темата).

@ Всички останали – още имате време. Вижте указанията – и давайте. :)

(Тук мислех, вместо коментар по изпратените редакции, да ви разкажа нещо за влиянието на чуждите коментари върху желанието ни да се занимаваме с творчество; за вътрешната и външната мотивация. Сега обаче не ми стига вдъхновение. Отбелязвам си го като задача към мене си.

А това, което открих от редакциите ви, ще вплета в следващите части на редактилницата. Отново благодаря.)

2. Свалете прикачения файл.

02_zaRed.odt

3. Отворете го и го разгледайте.

Вътре ще откриете два от редакторските инструменти, които ползвам аз:

а) промени в текста (tracked changes)

и

б) коментари

4. Отговорете ми:

4.1. В колко часа и на коя дата съм вмъкнал коментара, който започва с „1) П с „едно време“...“?

4.2. В колко часа и на коя дата съм задраскал думата „разни“ към края на първия абзац?

4.3. Какво предполагате, че означават вертикалните чертички || в „|име на| място“?

4.4. Какво предполагате, че означава съчетанието -> в „географската->картографската“?

Напомням:

Отговорите си по принцип пращайте на пощата на ЧоБи – poslednorog. Освен ако не съм указал друго.

5. Прегледайте трите вълни редакции, през които прекарвам всеки текст:

http://www.choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=47&t=624

6. Пишете тук (в темата):

6.1. Имате ли въпроси по тях?

6.2. Липсва ли ви нещо? Какво още бихте редактирали вие?

(НБ! Към този въпрос ще се върнем отново – след няколко седмици. Не се кахърете, ако сега ви липсват идеи или точните думи да ги формулирате. ;))

ВАЖНО: Преди да продължите нататък, прочетете и изпълнете тези указания . После се върнете тук.

7. Отворете отново файла от точка 2. Направете му СТИЛОВА редакция. Помагайте си с моите означения от точка 5 – третата вълна редакции. (И, разбира се, с редакциите, които правихте през първата седмица. ;))

В частност: към всяка редакция добавяйте коментар, който съдържа:
– типа на редакцията (с един от акронимите „К“, „Д“, „П“, „Я“ или „Ш“; тук няма „Р“; може да добавите и някакви свои акроними, ако тези не ви стигат)
~ (по желание) обяснение с думи защо предлагате съответната редакция. Това е ВАЖНО, ако предполагате, че авторът няма да ви разбере/няма да се съгласи.

НБ! Не правете смислова или структурна редакция (първите две вълни). Не правете коректура .

Пратете ми редактирания вариант (в poslednorog).

НБ! Ако имате технически трудности с включването на Track/Record Changes или добавянето на коментари, разгледайте постовете надолу в темата, на тази и следващата страница. Те съдържат указания как се работи с LibreOffice, Open Office или Microsoft Office.

... Давайте! До събота, 1 март. :)

П.П. За Калоян текстът за редакция в т. 7 ще е друг. ;) Коко, като стигнеш дотук, драсни ми един ред в poslednorog.

Fri Jun 17, 2022 12:25 am Re: Share the Joy Fri Jun 17, 2022 12:25 am Re: Share the Joy
Cosmic Roots and Eldritch Shores, personal rejection of "In the Beginning Was the Subway":

Hi Lyubomir. Thanks for your submission. We enjoyed it but it didn’t completely work for us. As requested here is some unedited feedback from our first readers; it is not meant as diplomatic critique, it is only written to help the editors as they consider the story:

-- This is the story of Vladimir, whose third-grade teacher returns as ectoplasm and helps guide his musings about life. She gifts him with a solarium – an isolation booth that helps him connect with the basics of what electromagnetisms enabled humans and even Earth itself to survive. Vladimir comes up with the idea of making an abandoned section of subway into such a solarium so more people can participate. But it's much more than this summary, because ideas spill out of many paragraphs -- like pearls from an overly productive oyster.

I have been reading SF for half a century. Because I am classically trained as a professor, I often find that I appreciate a more highly literary SF than might more typical readers. If that sounds arrogant, so be it. I have read enough SF short fiction – and palled around with some of the best SF writers of my generation -- to recognize genius when I see it. I don’t know if it will happen, but this should be a Nebula finalist . It really is that good.

-- An artfully written story in a literary style. The translation is good (in terms of English prose - I cannot judge accuracy of the author's intent). The concept is interesting, although the wish fulfillment level of wonderfullness of the technology felt immature. I found the vagueness regarding the supporting character Valentina annoying. However at the end, the story seems to stop, with an imagined/hoped-for future rather than a conclusion.

__ This is really very well written , but the beginning goes on far longer than necessary describing describing ennui and mediocrity, and put me off the story.

-- The story is partly intriguing, but partly it floats along in a way that seems aimless and we have no attachment to the character so that we care what happens to him, and he has no goals that we could root for him achieving.

(That first impression ... wow.)

Tue Mar 18, 2014 2:00 am Re: Цитатите, които ни промиха Tue Mar 18, 2014 2:00 am Re: Цитатите, които ни промиха
Furious, the beast writhed and wriggled its iterated integrals beneath the King’s polynomial blows, collapsed into an infinite series of indeterminate terms, then got back up by raising itself to the nth power, but the King so belabored it with differentials and partial derivatives that its Fourier coefficients all canceled out (see Riemann’s Lemma), and in the ensuing confusion the constructors completely lost sight of both King and beast. So they took a break, stretched their legs, had a swig from the Leyden jug to bolster their strength, then went back to work and tried it again from the beginning, this time unleashing their entire arsenal of tensor matrices and grand canonical ensembles, attacking the problem with such fervor that the very paper began to smoke. The King rushed forward with all his cruel coordinates and mean values, stumbled into a dark forest of roots and logarithms, had to backtrack, then encountered the beast on a field of irrational numbers (F1) and smote it so grievously that it fell two decimal places and lost an epsilon, but the beast slid around an asymptote and hid in an n-dimensional orthogonal phase space, underwent expansion and came out, fuming factorially, and fell upon the King and hurt him passing sore. But the King, nothing daunted, put on his Markov chain mail and all his impervious parameters, took his increment Δk to infinity and dealt the beast a truly Boolean blow, sent it reeling through an x-axis and several brackets—but the beast, prepared for this, lowered its horns and—wham!!—the pencils flew like mad through transcendental functions and double eigentransformations, and when at last the beast closed in and the King was down and out for the count, the constructors jumped up, danced a jig, laughed and sang as they tore all their papers to shreds, much to the amazement of the spies perched in the chandelier-—perched in vain, for they were uninitiated into the niceties of higher mathematics and consequently had no idea why Trurl and Klapaucius were now shouting, over and over, “Hurrah! Victory!!

Certainly not! I didn't build a machine to solve ridiculous crossword puzzles! That's hack work, not Great Art! Just give it a topic, any topic, as difficult as you like..."
Klapaucius thought, and thought some more. Finally he nodded and said:
"Very well. Let's have a love poem, lyrical, pastoral, and expressed in the language of pure mathematics. Tensor algebra mainly, with a little topology and higher calculus, if need be. But with feeling, you understand, and in the cybernetic spirit."
"Love and tensor algebra?" Have you taken leave of your senses?" Trurl began, but stopped, for his electronic bard was already declaiming:

Come, let us hasten to a higher plane,
Where dyads tread the fairy fields of Venn,
Their indices bedecked from one to n,
Commingled in an endless Markov chain!

Come, every frustum longs to be a cone,
And every vector dreams of matrices.
Hark to the gentle gradient of the breeze:
It whispers of a more ergodic zone.

In Reimann, Hilbert or in Banach space
Let superscripts and subscripts go their ways.
Our asymptotes no longer out of phase,
We shall encounter, counting, face to face.

I'll grant thee random access to my heart,
Thou'lt tell me all the constants of thy love;
And so we two shall all love's lemmas prove,
And in bound partition never part.

For what did Cauchy know, or Christoffel,
Or Fourier, or any Boole or Euler,
Wielding their compasses, their pens and rulers,
Of thy supernal sinusoidal spell?

Cancel me not--for what then shall remain?
Abscissas, some mantissas, modules, modes,
A root or two, a torus and a node:
The inverse of my verse, a null domain.

Ellipse of bliss, converge, O lips divine!
The product of our scalars is defined!
Cyberiad draws nigh, and the skew mind
Cuts capers like a happy haversine.

I see the eigenvalue in thine eye,
I hear the tender tensor in thy sigh.
Bernoulli would have been content to die,
Had he but known such a^2 cos 2 phi!

Sat Feb 22, 2020 11:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Нечути женски гласове" - Соня Келеведжиева
Тя ми беше класна. Отдавна исках да прочета нейни разкази, чела съм 3-4, та днес седнах в читалнята и изгълтах сборника за 3 часа /160 стр./. Хареса ми. Имаше разказии преди освобождението и съвремието. Ако мога да посоча топ 3 разказа, които ми направиха впечатление са: Виктория - грозно момиче, тихо, първоначално изнасилено от баща си, после много други, накрая намира любовта. Иглика - циганка, влюбена в женен писател, който също я обича. Цвета - в снежна нощ мъж последва дядо, след като слиза от автобуса, преспиват в Ж., опознават се и се оказва, че мъжът е син на дядото, когато майка му починала го дали в приемно семейство.
В доста разкази има изневяра. Успява да надникне в човешките души.

"30 съвета за млади автори" - Бранимир Събев
Почти всяко изречение исках да цитирам, ама щом копи-пейстна ми изписва думите слято като в таг и ме мързи всичко да раздалечавам. Ще напиша само какво работи за мен от тях и което не съм пробвала.
1.Задължително четене на творбите ми на глас поне 2-3 пъти. - Аз ги завършвам почти в последната минута и обикновено не ми остава никакво време за редакция, но съм чувала за това и преди.
2.Романът да е 200-300 стр., а не тухла. - моите и без това са кратки истории, ще видим дали ще ги стигна.
3. Януари, Февруари, Юли и Август са слаби месеци за издаване. Препоръчва около 24 декември.
4. Фейсбук страницата да е нещо от сорта "Книгите на Радина Ангелова". Ако името е твърде обикновено, тогавва псевдоним. - фейсбук страница отдавна обмислям и сайт на wix и скоро ги пускам. Псевдоним...обсъждали сме го, ама когато участвам по конкурси използвам, а и искат собствено име.
5. Не пускайте съобщения за себе си и тн. по фейсбук групите по едно и също време. - такъв съвет да не си пускам главите в Уатпад наведнъж и аз получих.
6. Правете събитие за представяне на книга най-много преди 2 седмици.
7. Редакторът да е непознат, безпристрастен, враг...за да разнищи из основи грешките ви.
8. трябва да имате една цел, която да ви е приоритет в живота. Там ще постигнете успех. Което е по-назад в списъка, там ще си остане. - все се опитвам да съчетавам историите с университета, но успявам само с разкази, защото се пишат по-бързо. Тази година програмата не ми е толкова активна и ще пробвам да напредна.
9.Не е важно чуждото мнение, пишете на воля, пишете много...
10. Да пращаме на издателства първите 5 глави от романа или 3-4 кратки разказа.
11. Да се срещаме с читателите, да общуваме с тях.
12. Явор Цанев - за 200-300 лв. издава 50-ина бройки. - Той е добър избор за фентъзи, фантастика, хорър. Може да го пробвам някой ден.
13. Обичам да пиша,но само когато имам вдъхновение,муза.Се-га,ето имам готова книга,докато стане време за следваща ехеее,едно 5–6 години не мърдат докато я напиша. ...И неговият отговор:
Убийте музата,хора,разчлене-те кучката,изгорете я и прахът й го разпръснете из космоса,анихилирай-те я ако трябва.Ще ви се наложи,за да се отървете от властта й.Анейна-та власт е мързел.Не си позволявайте да мързелувате.Научете се дапи-шете сериозно,хубаво и качествено дори когато нямате особено желание за това...-толкова правилно и толкова точно за мен с музата. Добавям и писане при спринтове, Нано, конкурси.
14. Учете се, упражнявайте се!
Книги, за упражнение, които предлага:
Стивън Кинг - За писането: Мемоари на занаята
Милан Кундера - Изкуството на романа
Орхан Памук - наивният и сантименталният писател
Тези трите не съм ги чувала и ще ги издиря. Тези съвети може да са очевадни, но не съм се вслушвала в тях. Харесаха ми и ме плеснаха в челото като с мокър парцал. Евала за изказа.

Mon Mar 31, 2014 11:52 pm Re: Слънце недосегаемо Mon Mar 31, 2014 11:52 pm Re: Слънце недосегаемо
Един коментар, който оставих тук (но не се знае дали системата ще го пусне):

Драга Каролинка (:

If you are still looking for contemporary Bulgarian prose, I warmly recommend „Слънце недосегаемо“ [Sun Untouchable] by Nikolay Tellalov. It's a big book: bringing together our totalitarian past, our mafia-dominated (мутренско :)) present, our mythology (змейове и самодиви :)), and the perennial questions of love, friendship, war, belonging. What really makes Tellalov stand out is his faith in humankind and its capacity to grow (up). His writing makes my step springier ... which doesn't happen often with Bulgarian authors. :(

You can find an English translation of the introductory part (~50 pages) here:

http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=4&t=283

If it grabs your attention, I can point you to the whole novel (in Bulgarian) as an ebook or paper book. (I'm not posting another link to lessen the odds of your spam filters snatching my comment. :))

Tue Feb 25, 2020 10:45 pm Re: Сивият път Tue Feb 25, 2020 10:45 pm Re: Сивият път
Наблягаше на съвсем обикновени ежедневни житейски случки, действието се развиваше неусетно/ равномерно/плавно. Нямаше много екшън, преломна част в която да затая дъх, имаше приключения, свръхестествено. Главно показваше как деца си играят и растат в цялата книга. Най-интересни ми бяха заговорите между Филомена и Берилиус. За любими герои...Ланс и Кийра и Принцесата и Риго. Не ми допадна цитатите от други автори в началото на всяка глава и че в почти всяка глава се появяваше нов герой, който привидно няма връзка с другите, освен Ектор, например. Сигурно в другата част ще се срещнат. Докато загрея, че Селена е Луната, а Тера - Земята - вече бях изчела половината книга. Не беше лоша книгата. Бих прочела и следващата част. Вероятно ще бъде по-интересна.

Sun Apr 13, 2014 6:29 pm Re: Образованието Sun Apr 13, 2014 6:29 pm Re: Образованието
Споделям видеозапис (по-ясен звук, но се разминава с образа) и звукозапис (по-глух звук) от представянето „Литературата и преподаването ѝ в училище“, с което Purple продължи серията „Чобити ни го говорят“ в initLab.

Spoiler

Накрая има масивна дискусия на тема „любими наши фентъзита“. Наздраве!

Mon Apr 28, 2014 1:42 pm Re: Женска военна фантастика (засега без име) Mon Apr 28, 2014 1:42 pm Re: Женска военна фантастика (засега без име)
Прочетох пролога и засега да кажем, че е малко... сухо. Липсват детайли, които да опишат околната картина и мястото на действието. За мен лично, малко по-тлъстички описания ще ми подействат по-добре на въображението и вживяването. Също така, срамота е да се описват битки (или кютеци) само с по две изречения. Туй е запазен "специалитет" на Толкин, който аз много ненавиждам. (Специалитета, не Толкин. Толкин ми е само скучен, но не и противен. Противни са ми феновете му. :twisted: )

Тъй че, за мен лично като читател ще е по-приятно, ако даваш повече визуално богатство на света и действията на персонажите. Не е нужно да хвърляш по две страници описания за всяко дръвче (като Толкин ), но няколко щрихи в повече наистина смятам, че ще са от полза. :)

Малка бежелка: не е от съществено значение, но в американската армия (а и в българската, доколкото знам), чин майор е по-висшестоящ от чин капитан, което и мен ме беше учудило когато разбрах. Но както казах, не е от голямо значение. В моя сетинг и аз съм ги обърнал. ;)

Едит: Също така, съгласен съм и със забележките на Mokidi. Звездолет, особено ако е по-масивен (говорим за нещо като Battlecruiser, а не малък балкер, нали?), трудно си представям просто да излети с едно включване на двигателите и подаване на газ. Най-малкото, може, примерно, да стане авария, ако соплата не са достигнали оптимален температурен режим.

Wed Mar 25, 2020 1:17 pm Re: Основи на Човешката библиотека Wed Mar 25, 2020 1:17 pm Re: Основи на Човешката библиотека
Качих вестта в ngobg.info.

За първи път се самопубликуваме там. Много ми е интересно ще привлече ли посетители.

Fri Apr 10, 2020 5:49 pm Re: За Филмите и Хората... Fri Apr 10, 2020 5:49 pm Re: За Филмите и Хората...
В момента по HBO гледаме 1, 2 и 3 сезон на "Виктория". Изключително красив и стойностен филм! Препоръчвам силно! https://hbogo.bg/serial/viktoriya

Tue Jul 01, 2014 2:18 pm Re: Бой (с възглавници) Tue Jul 01, 2014 2:18 pm Re: Бой (с възглавници)
Не е редно, само ако не е прозрачно. Иначе проблемът е в телевизора на тези, дето виждат проблем. Не че нещо, но малко уморителна взе да става тая мнителност. Българската фантастика за жалост е твърде тесен пясъчник, има ли място за подкукуросвания и подозрения наистина?

Tue Aug 26, 2014 11:27 am Re: Монетата (Аурелион 1) Tue Aug 26, 2014 11:27 am Re: Монетата (Аурелион 1)
От "Светлинките" благодарим за подкрепата!
Ето и една изненада от нас

https://www.youtube.com/watch?v=qKuiNlux9iY

Wed Sep 17, 2014 10:52 am Re: Културни събития Wed Sep 17, 2014 10:52 am Re: Културни събития
Препоръка: за да не запълваме базата данни на форума с информация, която бързо губи актуалност, цитирайте само най-важното от тези събития. Другото го слагайте като линк – за да го прочетем сами.

Габе, можеш ли да си редактираш горния пост по такъв начин? Разбираш ли ми идеята?

П.П. И когато цитирате друг източник – задължително слагайте линк към него. Иначе излиза, че плагиатстваме/крадем чужд труд.

Tue May 05, 2020 9:22 pm Re: Мая Бочева – Уики Tue May 05, 2020 9:22 pm Re: Мая Бочева – Уики
Ехааа! Страхотно съм изненадана и трогната!!! Калин, така се радвам, че точно ти си човекът, който редактира и коригира текстовете на книгите! Още от първият момент бях спокойна, че книгите ми са в добри ръце :) Безкрайно ти благодаря за всички добри думи и за труда ти! И най-вече затова, че понесе всички странности покрай тях, несъществуващи думички и какви ли не правописни грешки с които бяха отрупани, но ти геройски се справи с тях! Благодаря! :P

Thu Sep 25, 2014 11:36 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Thu Sep 25, 2014 11:36 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://kal.zavinagi.org/?p=528

Този път съм избрал по-ядосващ пасаж, в най-прав текст. Моментът не е случаен.

Thu Oct 09, 2014 11:20 am Re: Културни събития Thu Oct 09, 2014 11:20 am Re: Културни събития
"Жълтите павета" тук на 10-11. октомври - да кажа, че на вечер има по два концерта. И са с един билет. И има студентско намаление 5 лв. eventim. Аз съм 9. ред в средата - 15 лв.
http://mikamagazine.com/wp-content/uploads/2014/09/1406273409.jpg Ако не беше големината на този плакат, нямаше да забележа вече колко месеца, че имало сайт, и то дървен - http://paveta.bg/
Да вметна, че в момента всички билети, за кой да е от двата дни, са по 10 лв. Търчете към Дюкян меломан под Унгарския институт!

Mon Jun 01, 2020 9:23 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Mon Jun 01, 2020 9:23 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Ето как се трансформира моя „отзив“ за романа в GR, по повод днескашния празник:

ВНИМАНИЕ!!! Само днеска! Само тука!

Koга последно наградихте детко? Вашия вътре? Със смях, подхилкване, усмивки?

Май... не много скоро, а? Подхилкването и усмивките дали не се позадушиха в маската?

Е, днес... фърлете маската! И изригнете! (В смях.)

Ако сте позабравили как става – Геновева да ви е на помощ . В новото издание! С новата корица!! С новата редакция!!! (С туй последното ви подбудалвкам. Ама за една усмивка сичко праим... :)

Само днеска! Само тука !! Само... не отвиквайте да се усмихвате.

ВНИМАНИЕ! (Слушайте сега, това е друго .) Ако си поръчате „Приказката“ на хартия през Човешката библиотека, я получавате с 15% отстъпка от коричната цена – а още 15% отиват директно при авторката. Така правим хонорара ѝ по-справедлив; празниците ни – по-пълни. :)

Та така, де... не пропускайте. Геновева Детелинова е национално съкровище – растящо .

(Ей, вие там! Още ли се мръщите? Ма недейте, бре! Или, хубаво, мръщете се. Я опитайте да сте намръщени, докато четете що конкурси прави тя... ;)

П.П. Да си отбележа фундаменталното крит-аналитично литературоведско откритие: Авторката е духовна наследничка на един нашенски разсмивач: Иван Мариновски. И особено на неговия риж „Руфо“. Гев, разкрихме те! :D

Fri Nov 14, 2014 1:52 pm Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ Fri Nov 14, 2014 1:52 pm Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ
От клипчето за Куки:
- Вкъщи винаги си казвахме Лека нощ.
- 'Ми хубаво, лека нощ.
- Без целувка?
- Глезльо.

- Заешките барабонки са върхът!
- Още не сте опитали маринованите мравешки ларви(чки).

Барабонките не разбрах как са обработени (глагол pošinovat), а ларвите не знам как са хем мариновани, хем мърдат. Явно не съм съвсем наясно с думата.
Рожденият ден (пак приключение - класическа история за добро и зло със спасяване):
https://www.facebook.com/napudeanebkdomadneskanarozeniny - има кадри от снимачния процес
https://www.youtube.com/watch?v=9_48teHIPwY, ако горе не върви добре.

Някой ако може да ми обясни, защо пу:дье е хем таван, хем мазе... В случая таван.
_________________
Ах, През води и гори!
Ах, Шумът на върбите!
Ах, Беатрикс Потър! :D
So on.

Пак от клипчето за Куки, към края:
"Казват, че времето не може да се върне. Но понякога може за малко. С нас можете да се върнете в детството си. Стига да не сте деца. Децата нямат нужда да се връщат. Те са си там."

- Вие сте прекрасен!
- Естествено.

Fri Oct 14, 2011 1:06 pm В защита на Aeon Flux (игралния) Fri Oct 14, 2011 1:06 pm В защита на Aeon Flux (игралния)
Не мога да не си довлача тази тема. Пък. :mrgreen:

И все пак тези филми са правени са чиста проба развлечение , не бива да очакваме дълбоки философски прозрения след изглеждането им :wink:

И да, и не, Дани.

Лично за мен Aeon FLux е най-тихата революция във фантастичното кино на 2005-та - изненада по доста показатели. (Като започнем оттам, че е първият фантастичен филм който бръква в темата за генетичното инженерство, по един изключително човешки начин.)

Тая дискусия (съжалявам, че се включвам сега, не я бях видял) ме накара да напрегна памет и да изкарам един мой коментар за филма от metacritic.com, след като бях изчел глупост след глупост, особено от професионалните критици.

(Some impromptu film decriticism. :)

After hearing lots (and lots... and lots...) of negative comments, I
finally overcame my revulsion toward the grotesque that has recently
been parading under the "SF" label and made myself watch AE.

(Ms Theron's participation helped, too. After Devil's Advocate, Sweet
November and The Monster, how would it not?)

I was, at first, pleasantly surprised. Passable choreography, delicate
human touches (in addition to the futuristic gadgets, none too
original, but often presented in a memorable manner...think Aeon with
two contrasting eyes), Ms Theron and Mr Czokas moving me in a way that
has little to do with 13, excuse me American friends :), 15-year-olds,
some ecological/genetic/ethical food for thought even, gee, the
stuff's getting into cinematic SF too, at last...

But it really hit me as I was pondering over the story - and
everyone's disparaging reviews - tonight: a phrase I'd almost missed,
half-deafened by the crash of machine guns; something that I had
never, ever expected to hear in a Hollywood movie, perhaps because
I've heard it only in such unorthodox tales like Peter Beagle's _Last
Unicorn_ (the book, not the animated adaptation), or just any SF
movie, with the usual technological bias of SF - something that makes,
to me at least, Aeon Flux the mightiest revolution in film SF thought
since The Matrix. (A very silent revolution, prone to remain
unnoticed, obviously.)

I'm not going to give it away. Heck, you've been irking me with your
insensitive readings for a week already; you deserve some teasing in
turn. :) Try to listen for it yourselves, probe its boldness and
humanity on your own. It's not that _subtle_; as some critic said, it
has to get across to the popcorn-munchers, too.

(Hee-hee...funny it hasn't got across to _you_, is it not?)

The 9, rather than a 10, is because of a personal grudge against the
omnipresent use of violence for resolving conflict, and the annoying
"We're not anarchists" explanation near the end - that one is a subtle
offense, too, if you are inclined to look at the characters in a
particular PC way. These are minor flaws compared to the film's
strengths, so my rating is 9.5, really.

I am not the most astute and observant of film critics - I mostly
watch movies for their emotional and thought-provoking impact. Which
makes me wonder: Why do all the folks who saw nothing in the Flux
watch movies? And is that a problem of the film, or of personal
perceptions?

(Нали се справяте и без превод?)

Ако решите, можем да направим едно специално гледане + дискусия на филма, на Таласъмията/Софкона, например.

~ ~ ~

За Ultraviolet отказвам да говоря. Гледах го в много нисък момент, изцяло с цел очепълнене... и даже очите си не успях да напълня.

Сори, Курт - няма емоция в тебе, а голота и кръв без емоция са като аниме без емоция.

(Хм... това сравнение ще вземе да бие "Луната висеше в небето като огромна скална топка" по точност .)

(Абе не е като да съм си отспал, ама ми се лафи... :Д)

Работата е там, че въобще не говорим за 13-15 годишни,
Аз ги споменах, понеже нек'ъв критик беше пратил филма в техната (и само техната) категория. Таковал ли съм го в такованата таковата... :D

Но и Моарейн го каза, филмите са предимно за развлечение, представя ли си някой, какво ще се случи, ако всеки път циври някой на екрана?
А-а-а, тц, тц и тц. Аз, първо, обичам да гледам филми, дето ме размислят, и, второ, филми, дето ме разчувстват (не на екрана - искам да си цифря пред екрана, таковал ли съм я такованата клавиатура...) - пък ако правят и двете, че и ме размечтават даже, цена нямат...

Да не би пък ти това да го наричаш "развлечение"?

И въобще се правят филми, които са направени така, че да се харесат на банда сноби, които знаят какъв гот е да гледаш поне една здрава пуцалка, ама трябва имидж да пазят.
Примерно?

("Матрицата" е перфектният пример как през пуцалката ти се втъква и мислебъркалката. Обаче по тоя показател "подмолност" аз повече се кефТя на "Догма". ;))

Данни за науката са доста достъпни, дотолкова, че да се направи добър филм по тях.
Така си е. аз продължавам да се чудя защо никой друг не беше се хващал досега...

Вярно че не се бъркаше много дълбоко из аналите й, само толкова колкото да не звучи глупаво. За радост нямаше думи и изрази, с които самите специалисти си заплитат езиците.
Аз затова казах "по един ... човешки начин" - фокусът изобщо не е самата наука, а последствията й върху живота на хората. Фантастика по съвременному, демек.

(...) не може да не се спомене първообраза. А той е анимация, която е страхотна. От 95 година е, а идеите й са доста новаторски за времето си, а и доста забавни. И генното инжинерство далеч не е основна тема, въпреки че главният опонент на Иън е лекар, той и е и любовник и въобще...В анимацията отношенията им са доста по-сложни и интерсени.
О, може, може да не се спомене! :Д

Гледах я, тая прехвалена анимирана АФ, и ми догадня много. Най-вече заради рисунъка - нещо дълбоко садистично усетих в тия грозни контури на телата, в начина, по който Еон изтребваше тълпи хора, пък за отношенията не ми е останало нищичко в спомените - толкова са били ярки...

Не знам, явно трябва да се придържам към ЕлфенЛийд и красивия садизъм на братята японци.

*подхилквам се сам на себе си*

Както и да е, К., това което не ми харесва е майче взимаш нещата прекалено сериозно. Е, ако си гледал само филма, няма как и да е друго яче.

Бе ще се съберем да го изгледаме заедно - даже Наско Славов ще доведа ;) - и ще решим, заедно.

Ала анимацията е толкова харесвана и направо си е култува, заради точния диалог изпълнен със сарказъм.
Хм... нямам спомен за добри диалози, и това си е.

А и доста явната еротична насоченост

...а лошото е, че няма да се върна да я гледам пак, понеже голотата, както я бяха показали ония художници и режисьори, направо ми убиваше всяко човешко желание...

*споглеждам се смаяно*

А и Чарлиз далеч не е най-свенливата актриса, но както и да е.
Като си говорим за Чарлиз - и като знаеш тя в какви филми участва - мислиш ли, че би се пуснала в нещо лековато? Аз още оттам имах едно наум, докато гледах филма...

(...) и най-любимото ми аниме, ако някой не знае това вече са анимета, а и в не малко отношение, връх във фантастичното кино, Elfen Lied. Последното ми е даже преди Vampire Hunter D.
Е тука вече превключвам на I HEAR YOU, BROTHER и отивам да спЪ с ей толчава усмивка на лицето.

Ай!
Калин, новоизлюпеният ай!-кариес?

ЕДИТ: Явно още не. Имам да се чистя от полюкса ли, що ли...

(...)
Айде сега да ми обясниш Калине, какво му е толкова доброто. Ама ми го обясни като на човек, дето не е чел или гледал и грам фантастика през живота си.
Нмесвал генетиката. Я да видим колко филма я намесват.
Правилно бяха казали по-горе, всеки един филм по комикс на Марвел е с бърничкане из генетиката. И всеки един герой си има душевните терзания от това че е различен; има си я и дилемата и раздвоението на обществото - аджеба как да възприемат супер героя.
"Островът" филм в пъти по-добър от аеона и като идея, и като игра и като реализация. А той самият е римейк, така че спокойно можем да включим тук и оригинала.
"Беглец по острието" ето ти още един велик филм, амалгама от киберпънк и клониране и вечните въпроси - какво ни прави хора? дали само това че сме родени, а не отгледани в епруветка?
"Соларна криза" - също засегна темата за изкуствено създадените хора, за тяхното самосъзнание, и отношението към тях.
"Шестият ден" Бат Арни, но не само той.
"Гатака" - изцяло и всестранно разглежда последствията от проектирането на бъдещото поколение.
"Джурасик парк"1, 2, 3, ако щеш, макр там д ане ровят из човепки гени.
И още знайни инезнайни N-то разредни филми, които дори и по кината не минават се занимават с тая тема.
Кое му е доброто на филма!? Ефектите граничещи с бутафорността. Филма в стремежа си да е авангарден и новаторски в един момент става смешен и идиотски.
Специално на мен идеята ми се видя толкова изтъркана, та чак прозираше и дори не се бяха постарали да я представят интересно.
Даааааааааааааааааааа, филма е тиха революция, толкова тиха че никой не я разбра. Той е като ония бури дето стават в чаша вода, а и там си остават.

Искрене, благодаря за списъка; бях забравил доста от нещата в него, пък и не съм много сведущ в киното.

"Гатака" ми е най-големият пропуск - въпреки че той гледа на проблемите чисто социално, без да се занимава с отклоненията в генетичното инженерство. Тогава още са били диви оптимисти и са си мислили, че може безпроблемно да се бърка в генома; Еон Флъкс е по-реалистичен - по- екологичен , ако щеш.

Джурасик Парк, ясно ти е, не ме интересува.

"Беглецът" също не ме интересува, понеже там за генетика даже не са сънували.

Марвълските не съм ги гледал; ако ми ги препоръчате като изследвания на правилото (каквото е ЕФ), а не на изключенията, ще. (Подозирам, че там повече се интересуват от уау-бам ефекта, отколкото от как точно се отразяват в човешки план свръхспособностите - особено дефектите в тях - супергероите имат ли дефекти изобщо? ... но може да съм предубеден).

За "Острова" чух лоши неща - но тука съм виноват: "чух лоши неща" не е мнение. Някой друг препоръчва ли го?

"Соларна криза" и "Шестият ден" не ми говорят нищо. Как са оригиналните заглавия?

А за ЕФ - без гледане наново (и на място) няма да стане. Не е толкоз проЗ (нито пък аз), че да мога да го впиша в две изречения тука. Подозирам, че няма да искаш (щом даже не си го доглеждал), така че - който иска, да каже. Аз ще имам какво да коментирам, определено. С пауз бутона по пръста. ;) Ще вземе и Наско Славов; пък вие си носете, как беше *въздъх*, дъждобраните...

(Някъде да съм казал "ефекти"? Пфу, айде по-сериозно де...)

Калине, само искам да подчертая, че както непознаването на закона не е оправдание за нарушаването му, така и "не ме интересува" не е аргумент. По този начин всъщност заявяваш нежеланието си да се запознаеш с аргументите на другия. (В тази връзка и намек към Нерксис все пак да изгледа АФ до края и тогава да спори)
@ К. -> Специално за "Гатака" - наистина голям пропуск, който те съветвам да наваксаш. Човешки филм с главно "Ч"!

Ох, ох, ама защо тука ? Трябваше вчера, на живото, че да успеем да си обясним ... *смея се и си подсмърчам*

Джурасик парк не ме интересува (гледал съм първия филм) само по отношение на дискусията за генетиката и гафовете й с човешките същества . Сега по-ясно ли е? :)

(Господи, Тери... За мен е ужасно някой да си помисли, че не се интересувам от аргументите му, а просто съм тръгнал да му се доказвам... Ами нали тъкмо аз призовавах навремето, когато се създаваше Фантазия, да се четем внимателно и да си задаваме въпроси, когато нещо не ни е ясно? Ама нищо де, докато си свикнем, ще е така...)

Гатака го гледах (сега разбрах... ти си помислила, че под пропуск имам предвид "негледан филм" - пък аз исках да кажа" филм, за който не съм се сетил, като част от тая дискусия"... ох, Дани, виждаш ли какво става с тия дефиниции?...) , но той наистина разглежда една среда, в която допускането е, че можем да създаваме хората такива каквито искаме - и проблемите (и решенията), които остават за "нескулптираните", несъвършени хора. (Човешки е, никога няма да отрека.) ЕФ обаче тръгва от идеята, че не може да разчитаме на генетиката и клонирането да заместят естествената еволюция - той гледа самата генетика като възможности и последствията от нейното своеволно ползване и затова е революционен.

Tue Jul 21, 2020 8:38 pm Re: Труд и творчество Tue Jul 21, 2020 8:38 pm Re: Труд и творчество
Тема:
Рисунки в жълто
Краен срок:
15.10.2020
Резултати:
25.01.2021
Възраст:
всякаква
Вид творба:
разкази
Формат:
Авторите участват с един разказ с максимална дължина 10 машинописни страници, във формат word. Задължително условие е изпратените текстове да не са издавани досега.
Творбите за конкурса "Вие пишете, ние четем" се изпращат в електронен вид, в два файла – един файл само с текста (неподписан) и един файл – с текста, с име, фамилия, адрес и телефон за обратна връзка, на адрес:
office -в- biblioteka-bulgaria.bg
Награди:
Наградата ще отиде при най-добрите 20 разказа - те ще бъдат издадени в тематичния сборник

Р И С У Н К И В Ж Ъ Л Т О през 2021 г.
Повече информация: ТУК

Ради

Mon Aug 03, 2020 9:16 pm Re: НФН Mon Aug 03, 2020 9:16 pm Re: НФН

Изводи? :)

'Ми изводите са, че Hugo-тата не струват - както винаги е било с всяка "mainstream" награда, защото летвата тогава винаги пада до нивото на lowest common denominator-а. Което ще рече, че масата гласуващи са с (по-)ниска обща култура/мислене с (по-)тесен хоризонт и това респективно се отразява на гласуванията. А пък колко хора имат навика да гласуват на стадния принцип...

То е достатъчно да видиш как се издържат електронните самиздати и картинката ти става ясна: чрез популизъм, "медийно присъствие", внимателно премерени hot takes "of the right kind", соц. мрежов активизъм, щипка драма... и така нататък. Нищо (или много малко) общо с това, което им е actual creative output-а.
Съответно, при традиционно издаваната литература (и каквото и да е друго изкуство - най-вече видеоигри и филми) ситуацията е същата, просто нещата са на по-мащабно ниво.

Sun Aug 16, 2020 5:31 pm Re: Babylon Sun Aug 16, 2020 5:31 pm Re: Babylon
Не обичам да уча "немци" на немски...

Здравей Хрис.
Изтривам стари имейли и попаднах на една грешно написана дума - gekuckt.

Преди и аз мислех, че глаголът е "kucken", но впоследствие разбрах, че се пише "gucken" и се чува като "kucken". Значи в случая би трябвало да е "geguckt", макар и да изглежда странно.

Чао и до скоро

Учила съм немски много по-дълго от него. А той продължава някои езикови тъпотии да ги прави и погрешно да си ги донаглася, само и само за да прилича на немец, но никога няма да бъде!!! И защо изтрива стари писма от нишки с мен??? Може би му е омръзнало от дългите ми списъци с чайове. Sehr gut. Ich werde mich das merken.
В грешка сте, Herr Dimi,

Два глагола са - kucken и gucken, или един с два начина на изписване. Значението е едно и също. Може да има някакви разлики все пак - примерно кое къде се ползва. Казва се и kuck mal, и guck mal.
ok, излезе, че на северно немски диалект пишат kuckmal, но това си е техен проблем.
Излезе, че ми писна от тебе, псевдонемецо надут! Все голям разбирач в чужда страна... Аман от присаден б. Ганьо чуждопоклонник... Специално ще дебна данъчната инспекторка, но мисля, че и двете съм я чувала да казва. Някъде би трябвало да имам и картичка, написана от тях с kucken точно във връзката с нещото, дето ми цитира отпреди година и половина, но сега не ми се рови. Някой ден ще излезе. И ще му я снимам :evil:

Mon Jan 19, 2015 10:13 pm Re: Писателска работилница във Велинград, февруари 2015 Mon Jan 19, 2015 10:13 pm Re: Писателска работилница във Велинград, февруари 2015
Като гледам БДЖ, на 31-ви има готин влак за Велинград в 10:30, стига там към 2 часа. Ади може да ни засече в Септември. (Можеш ли? Провери моля.)

Обаче айде тия логистични разговори да си ги водим в пощите. Едно, няма да се мъчите да запълвате 140 знака :D; и второ, те не представляват особена ценност за идните поколения. Мислете в перспектива. ;)

Wed Oct 28, 2020 4:24 pm Re: Не-културни събития Wed Oct 28, 2020 4:24 pm Re: Не-културни събития
Любче, и да позная – не е подходящо за деца, нали? През уикенда 7-8.11 ще сме в Сф, така че по-скоро за тогава ще пробвам да се класирам, ако е останала работа.

Wed Feb 04, 2015 3:23 pm Re: Културни събития Wed Feb 04, 2015 3:23 pm Re: Културни събития
Габи, да беше споменала, че са фрактали. 100% ще ни харесат. Ще се опитам да намина през Интерпред преди 15. февруари.

Тоя фестивал в село Долен изглежда доста примамлив. Малко ме притеснява личната логистика, но като дойде времето, ще му мисля.

Thu Dec 10, 2020 9:17 pm Re: Любимите компютърни игри Thu Dec 10, 2020 9:17 pm Re: Любимите компютърни игри
Е, завърших днес Fallen London, както бях споменал тук - поне с главния си герой, който съществува някъде от 2010-а насам. Не съм сигурен дали има смисъл да поствам отделни текстове, извадени от контекст, до колкото въобще може да се говори за наличието на контекст, но ето някои текстове

Началото:
Here! Here, beneath this clinging grey cave-creeper...you tear it eagerly away. Beneath its withered tendrils, letters of the Correspondence are carved into the stone. They scorch your fingertips as you brush your hand across them. This one means accursed, in the sense of 'lost in a night which never sees starlight.' This one means revenge, in the sense of a cataclysmic collision. This is breath. This is its absence. And here, this has the superscript which indicates a name... but the name has been chiselled away. Yet you feel in your hungry bones whose name it was. Mr Eaten's name, you are certain, is a word in the Correspondence!

This has begun a storyline that will do you no good at all. Abandon it now.

Един от често използваните начини, за вдигане нивото на SMEN (Seeking Mr Eaten's Name), в началото:
The thirstless thirst

Drown each secret in wine. They scream like buried children. Drink them down; drink them deep. They will rise in you like the water below the well and flower like red spring. You are thirstier now. No. Hungrier.
Drown your secrets



(тук малко съжалявам, че нямам текста за момента, когато без да искам направих една медитация, която ми даде едно ниво в SMEN, но ми намали наполовина Watchful stat-a, щета на героя ми която ми отне няколко месеца целенасочени действия за да възстановя)

На около 1/3 от прогреса в този дълъг куест, героя трябва да получи Mr Eaten's Calling Card, за да може да продължи. Ето текст от там

Find the well, and all will be well. Find the well, and all will be well. But which well? You have roamed the recesses of London, seeking the filthy places. It must be beyond London's borders. Perhaps beyond the borders of waking life. You find mentions – glimpses – warnings – hints –

Someone has been here before you. The pages are daubed with ink or tinted with irrigo or they insolently flaunt their razored absences. The devotees of St Joshua, perhaps, or the Ministry of Public Decency, has excised the information you need. But one clue remains. The Deep Archives of St Cyriac's College, sometimes called God's Editors, were touched by a tainting caress. Find them. Enter them. Absorb what you require.


"I didn't think you would come again. It is you, isn't it? I prayed you would not. Here, then, if you must. Yes, down these steps.. You've brought the papers? All of them? My secretary will help carry them. We'll burn them, you know, when we're done. (Through here, beneath the sign of St Joshua.) The College frowns on the burning of books – and myself, I detest both the act and its meaning. And the smoke simply will not wash out. (Yes, that door. Push a little harder. It is rarely opened.) I won't ask you if you know what you're doing. I am confident you will not. Here is the Arbiter. He will count the papers you have brought. These rules seem arbitrary, I know, but he is the Arbiter, ha ha. And the Prelapsarian Conditionals will not be brooked. I will leave you. No, no I have no desire to meet you again. I pray you, let this be the last time."

"I was an hungred," the Arbiter says softly, "and ye gave me no meat: I was thirsty, and ye gave me no drink. That is the road to damnation for you. His peers gave him up for freedom. And the heathens feasted. Oh, how they feasted. We are no friend of that one. But the laws of Judgements, whose mask is God, are present even here beneath the earth. Lightly present, but present. And a reckoning, as the saying has it, will not be indefinitely postponed."

He leads you to a lectern at the back of the dim space. A book is chained with seven chains: silver, copper, iron and who cares, who cares, you are salivating already at the sight of its cover. You wait with trembling lips as he unlocks its cover. You restrain your urge to tear his spotted skin from his flesh as he leafs through.

"Here." He stands aside.

FINAL REVISED EDITION. NOT FOR PUBLICATION. The page... the page is gone! But here – something has been tucked into the space where it was. A calling card.

"The Midnighters," the Arbiter says with a weary smile that nearly has your teeth in him. "They will have their little jokes."

На около 2/3 - 3/4 от прогреса, героя трябва да отиде до Winking Isle, където да медитира над кладенеца, за да си дигне SMEN нивото от 29 до 70+. На теория мега якия lore, на практика ужасно скучен, luck-based grind който трае около месец в реално време.

Съвсем близко до края: Before you go NORTH, you have to go South first (the Mountain е, ако не греша, физическата еманация на Stone, едно от трите божества в света - благодарение на неговата огромна жизненост е много трудно някой наистина да умре във Fallen London, NPC или не.)
Someone has chewed these crude pocks from the Mountain's side. Set your feet in them, one by one. Climb the slope, carefully. Set your hands and your cheek against her side, and feel the warmth, like the sun in glass. (She's beautiful. But I don't regret what we must do. You don't, do you?) Ascend towards that blank dark spot, like a half-cleaned abscess in the Mountain's side.

"Polite scholars call it the Hollow." He smiles, and a bee crawls from his nose. "I prefer 'the Cavity'. My name is Nicator. Welcome. Would you care for some soup?"

His skin is black and flaking, as if charred by fire. His clothes are black too – something like snake-skin. His eyes are wide, his smile warm. Bees clamber over, within, around, humming with melancholy. It is difficult to tell if the smell is coming from the cave, or from him.

He looks around; his face clears. "Of course. You poor soul." He places the second bowl to your left. (Thank you.)

You gulp the soup. It's scalding hot. You can taste nothing but honey and rot.

"I know why you're here," the man in black whispers over the buzzing of his bees. "I'll teach you the Knock. It's not complicated, but opening the Gate will be the hardest thing you ever do. But then it'll be over. Listen carefully." He taps out the rhythms. Seven times seven. Seven times seven—

The man who calls himself Nicator grins. Bees crawl on his teeth. "You will have your revenge. And in so doing, you will bring light to the Neath. I am convinced, you know, that the White planned this from the beginning." He sighs in admiration. "Far-sighted. Illuminated! He knew what would happen. Have you ever seen what owl-chicks do, when they begin to starve? "

И завършека на това пътуване:

Will you go NORTH?
(To sea: one last time.)

If you are reading this, you are ready to complete the search for Mr Eaten's Name. Doing so will irrevocably and forever place your character beyond use. This is not a joke, or a trick, and there are no rewards beyond the completion itself. Consider carefully why you have come this far. Consider what it is you are seeking. Discuss it with your friends and enemies. Be ready.

NORTH
The waves, the airs, the zee-bats. Round the drowned delights of Low Barnet. (Listen for the Bell.) Whither. Codex. Palmerston. The Flukes know your name, but they do not call it. Dahut. Aigul. Wrack. You will die and be borne up, like light, like cirrus, like the corpse which bobs and rolls. You never had a crew. Stand alone on the bridge, as you begin to freeze. (We will freeze together.) North. North. NORTH.

Here is a black glass mountain, shuddering with lights. It circles you three times. If you still had a crew they would depart. Your ship cries out to it, and it cries back.

Here is the wall of ice at the end of the world, where you will end. Here is Void's Approach. Here is Avid Horizon. Here is the Gate. Your ship will founder here, and you will stride carelessly from its wreck, snowflakes unmelting on your skin. (Yes. Yes.)




THE KING OF WAYS
Two vast winged shapes guard a gate of something like resin, smooth but uneven. It is deep gant – the colour that remains when all other colours have been eaten. Ice crusts over the crack between its valves. Approach, and your breath freezes, falls tinkling in shards from the air. It would be utterly foolish to touch the thing.

A merciless wind blows from everywhere to everywhere. It passes without effort through your bridge-coat, your flesh, your lungs. The dock lies empty.

A RECOMMENDATION. Past this point is mystery. Failbetter suggests that you do not give other players screenshots, content dumps, or any but the most enigmatic hints. Leave a little mystery in the world. We won't enforce this rule or sanction transgressions: it's up to you.

Да, ако Fallen London ви звучи интересно от това, което четете тук, и може би ще го играете в бъдеще, по-добре не четете следващите параграфи. Частично спойлери и за Sunless Sea.


Seven times seven. Seven times seven –
Your hands freeze and shatter, falling in shards of tinkling bloody ice.

A line of blinding white occurs beneath the gate and moves without haste to encompass it.

Well
Will we open the Gate?
Wounds
Wounds has increased to 7 - Agony and Desperation!



Choose your Question: what is forgotten?
He will be remembered.




The place where things change
Do you recall how we came to that place? And they sang of their lightnings and shapeful disgrace? And we tilted our vanes and ennobled our spires. They welcomed us then and commingled all choirs. And not enough, not enough. Not enough. Always the least, and now, nothing at all.

A Question -
What is forgotten?



Look into the stars
Stars float in the mirrored night of the waves. Watch them a while.



War beneath the world
These are real stars. They burn above the roof of the Neath, beyond the earth, in the spaces of heaven. Even so far away, even now, their eyes are upon you. Soon they will be upon you in earnest.

What is forgotten?
Fumble the candles to light. St Arthur's, black as the well. St Beau's, green as spring. St Cerise, the first blush. St Destin, nothing at all. St Erzulie, red as yes. St Forthigan, the prism. St Gawain.


What is forgotten?
Fumble the candles to light. St Arthur's, black as the well. St Beau's, green as spring. St Cerise, the first blush. St Destin, nothing at all. St Erzulie, red as yes. St Forthigan, the prism. St Gawain.


Now they come
Your candles, his Name, a light that is visible everywhere forever. From the corners of the void, from the wind-petals of the High Wilderness: his people. The space beyond the gate is marvellous with their wings.

Tell them what became of him
plan
Tell them what became of him
The bargain, the burial, the pool, the knives, the drowning, the well, the madness. A mean end for a thing whose vanes spanned space. They are listening to you. All of them are listening.


A funeral
The others will comb the sea, transgress the sky, plunder the earth. They will find each mote of Candles. He is a wound, an absence, a decay, but they will assemble his elements for the ceremony.

They shape his catafalque of cinder and devilbone. They set it to orbit an idle Judgement, one that is almost sympathetic. The greater Judgements are not informed. The celebrants are the smaller powers of the Chain: vane-merchants, vagabonds, radiants, axiles, the liberant pariahs and the corsairs of the Curve. They look upon the remnants of the Runt; they grieve; they will not forget.

There is very little left of you by then. His un-siblings take you up, up, and shape the last flickers of you. They set you at the head of the catafalque, to be a light and a memorial. The emanations of the High Wilderness bathe and dessicate you. You stiffen and do not move: but you illuminate. Eternal, indivisible, sessile as oak and dripstone. You are a candle.

You have completed the search for Mr Eaten's Name, asking the Question. There is nothing to be restored. You have planted a seed in bleak and urgent soil. But this character is finished, forever.

Well
stars


ILLUMINATE

"These are my children and this is my light. These are my words in the merciful night. This is the Sun whose commands run below, and the Feast of it all is the way we must go. The One who denied is love’s enemy but the enemy, love, is the last we shall see."

И това беше завършека на съществената част от моето пътуване във Fallen London, пътуване което започнах още през 2010-а някъде, и се завърнах ноември 2019-а там, пак заради SMEN. Alt-a, който още играя ми е интересно до къде ще стигне с неговата Амбиция (дълга сюжетна линия, със сериозни изисквания, и сериозни награди - има само четири такива, по една за всеки главен стат).


======================


До някъде се интересувах от Cyberpunk 2077. E, не много вече, след като излязоха първите ревюта. Според някои хора оптимизацията е лоша, ОК, тегаво, но не е толкова голям грях. Това, което някои пишат за геймплея, историята, света и неговата липса на реактивност, и колко rail-roaded е героя ми идва в повече, и няма да си я купувам, не и докато не падне поне до 20 евра..

Tue Jan 19, 2021 5:09 pm Re: Любимите компютърни игри Tue Jan 19, 2021 5:09 pm Re: Любимите компютърни игри
На 90+% съм съгласен, поне с тезата че Cyberpunk не беше готов за издаване, все пак ще се отдам на любимата си педантичност (педанщина? :D)

Време е за следващият game market crash.

Не, или поне, не и само заради Cyberpunk. Игровата индустрия е станала доста по-голяма и обширна от 86-а насам. А за загиването на света ще си говорим пак след 30тина години :lol:

Относно точка 1, поне според мен, това донякъде е било реален стремеж, донякъде маркетинг, и за съжаление, обективната реалност на това как се случва правенето на игри с висока стойност на продукцията (double/triple-A) тласка в обратна посока, срещу рискове.

Относно точка 2, доколкото знам в момента GOG оперира на незначителна печалба. Макар доста хора да сме се притеснявали в един или друг момент за притежаването на игрите си като реален продукт, моето успокоение по въпроса е, че изглежда винаги ще има пиратски заливи, и тем подобни.

Относно точка 3, по-малко е, в следствие на не толкова добро управление на проекта

Additional info: https://twitter.com/jasonschreier/status/1350326730481922050

Some tidbits that were cut from the piece: - Veteran devs from other companies were shocked at CDPR's free-for-all production. One example: if someone needed a shader, they'd make it, with no pipeline in place to determine whether someone had already made one w/ the same function

https://twitter.com/jasonschreier/status/1350326730481922050

One CDPR developer told their manager that they didn't want to work overtime, as their CEO had said would be OK. Fine, their manager said, but one of their other coworkers would just have to work extra hours to make up for them. Several other developers shared similar stories

https://twitter.com/jasonschreier/status/1350327597268414467

A few non-Polish staffers shared stories about coworkers using Polish in front of them, which violated company rules. Made them feel ostracized, they said... were their coworkers talking shit about them? Combined with crunch and low salaries, this led quite a few expats to quit

https://twitter.com/jasonschreier/status/1350326730481922050

Last year, when CDPR explained that it shares 10% of profits with staff, gamers and pundits assumed the devs would get rich. Adrian Jakubiak said he made around $400/month when he started as a tester in 2015. In 2018, as a junior programmer, he said he was making ~$700/month

https://twitter.com/jasonschreier/status/1350329528019791872

If you're wondering just how much Cyberpunk 2077 changed over the past decade: well, up until 2016, it was a third-person game. Features that were originally envisioned (wall-running, flying cars, car ambushes) were cut along the way (not atypical in game development)

https://twitter.com/jasonschreier/status/1350330156683026433

And if you're wondering why the police system in Cyberpunk 2077 is so janky: well, it was all done at the last minute. As is evident by the final product, it was unclear to some of the team why they were trying to make both an RPG and a GTA with a fraction of Rockstar's staff



Относно точка 4, имам спомен, че съм чел, че Half-life AI-a в някаква степен също е дим и огледала - и едва ли би могъл да се приложи за всяка игра. Общото между огромния свят в Daggerfall и хипер-симулационизма на Deus Ex, е че и двете са били възможни до някъде благодарение на не много напредналите тогава графики, и не е случайно, че по-новите игри от Deus Ex поредицата предлагат по-малко симулационизъм от първата игра.

В днешно време хората са относително добре настроени към Skyrim, защото са им останали хубавите спомени за забавните бъгове свързани с физиката на телата, или това как са катерили планини по половин час, преди да видят нещо ново/непознато/неочаквано. А общото между тази игра, и предната супер-хайпната такава след Skyrim - No Man's Sky - e, че и двете така обещаваха небето, земята, и всичко между тях, за да разочароват накрая. Разликата е, че Sean Murray, шефът на студиото, направило No Man's Sky, млъкна, и студиото им заработи по проблемите, и ги е пооправило в крайна сметка, доколкото знам. И Cyberpunk ще е в доста по-добро положение след половин-една година - мисля тогава да я пробвам, ако не забравя, от замундашоп.