choveshkata.net

Tue Oct 23, 2018 3:48 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Oct 23, 2018 3:48 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
ЦЕНЗУРА

Засега нямам въпроси по видовете редакции (само ми трябва малко време да запомня какво означават акронимите :) ). И не се сещам за други видове редакции, които бих направила.

Изтеглих си LibreOffice и сега ми показва направените промени, не е както беше с Word. Иначе отговарянето на въпросите ми отне около 10-тина минути, а редактирането на текста – около 45 минути.

Mon May 13, 2013 10:20 am Re: Наши текстове Mon May 13, 2013 10:20 am Re: Наши текстове
1. Ято от прах

Разпилях се - картина от пръст.
Тази сутрин разпръсна ме вятърът.
И политнах над белия път
- ято птици от прах без крилата си.

Призори е така вече век .
След нощта, във която те чакам,
всеки лъч, с по едно острие,
срязва моята форма от мракове.

Ставам лека, по-лека от смях,
разхвърчавам се, после се губя.
Нямам смисъл, посоки, компас,
и съм облак прашинки във бурята.

Само споменът някак държи
във едно мойта перлена цялост.
А във мене роякът шепти...
После тихо избухва във бяло.

2. Бяло

Нито лъч в утринта. Изсветляват тревата и вятърът.
Бели стръкчета студ, бели ладии в капки вода.
Вдигат старци глава, в груби шалове свили тъгата си,
и по детски попиват с очи предпоследния цвят.

Бели пътища. Стигат отвъд, в пустотата на Сянката.
Няма нищо по края им, само неясни петна.
В мраз скован е светът, а посоките му - непонятни.
Заскрежени цветя ме залъгват, че още вървя.

Самотата ми вие във всички нюанси на бялото.
По безцветните спомени някой посипал е сняг.
В тази пустош денят няма край, само бледо начало
- леденее зад мен и ме лъже, че още вървя.

По петите ми боси се впиват кристалчета ледени.
В светлосиво кървя. Пред очите ми - само мъгла.
И дори да извикам, земята за миг ще отекне,
после бялото пак ще увие света в тишина.

Fri May 24, 2013 3:16 pm Re: Програми за писане на интерактивна литература Fri May 24, 2013 3:16 pm Re: Програми за писане на интерактивна литература
Аз пък взех да понаучавам псевдопрограмиране покрай моите :) Използвам най-вече Twine , и то за да бета-тествам различни начини да правя това или онова. Най-некомерсиалната от наличните програми е, поддържа Javascript, което я прави страшно гъвкава и мощна, но за по-пипкавите неща човек или трябва да владее JS, или да рови на двете-трите места в нета, където разни добри хора обогатяват фонда от функции. Базирана е на hyperlinks, а не на парсър, като класическата IF. Млада е още и се развива активно.

Иначе е интересна и с това, че набра много скорост и exposure вкл. в доста мейнстрийм медии като инструмент, с който обичат да работят маргиналните (най-вече LGBT) автори. Няма инфраструктура, чрез която човек да монетизира творчеството си, front end-ът обаче е html и е много удобно за игра с фонтове, визуални ефекти, дори звук. Други са Инкъл, която оперира изцяло в нета, по-простичка е и като възможности, и като работа, много джиджана и лъскава ( римейкът на Франкенщайн на Дейв Морис изглежда умопомрачително), с възможности да спечелиш пари покрай цялата работа. Срещу 5 паунда може да си конвертираш творбата в киндъл-формат.

Друга доста популярна е ChoiceScript , въз основа на който има най-много кънтент - около 20-30 огромни интерактивни романа, за съжаление твърде геймифицирани за моя вкус (една сюрия статистики, на доста места глупав placeholder текст). Отново с възможности да изкараш някой лев.

Голямата класика е Inform 7, която е епичен двайсетгодишен безплатен проект за parser-based* IF, който с развитието си обаче позволява вече и choice-based, и hyperlink игри. Невероятно богат набор от функции и програмен език, много близък до естествения.

*Parser-based IF - интерактивна литература, в която игралният интерфейс представлява команден ред, в който човек пише неща като "examine A", "listen to B" и тем подобни комбинации от глаголи и съществителни.

Mon Jul 15, 2013 9:40 am Re: Упражнения по мислене Mon Jul 15, 2013 9:40 am Re: Упражнения по мислене
Изтече почти седмица от последното включване на Чобит по упражнението, затова предлагам да го завършим.

Моля Чобитите в ядърце „Х-ниги“ да напишат обобщение на резултатите – и да ги прилагат, ако преценят, че си струват.

Междувременно имам тема за следващо упражнение – но заради ниската активност по предните приемам, че лятото не е добро време за мислене, и ви оставям да си почивате. Наесен с песен. ;)

Mon Aug 05, 2013 6:56 pm Re: Преглед на книжарниците Mon Aug 05, 2013 6:56 pm Re: Преглед на книжарниците
Аз искам и май даже съм свободен! (: (до последно повикване, разбира се;)

Thu Feb 28, 2019 2:58 pm I'll always be mad when I have to. Thu Feb 28, 2019 2:58 pm I'll always be mad when I have to.
Когато видя това , wtf, си заврете някъде смисловите паузи, нерегламентирано поставени пред сравняващото "като", МОЛЯ ВИ!!!
Децата учим да пишат!

Поради тази причина,
Здравей, Мая!
Бих искала 2 комплекта карти.
Аз съм Христина от Човешката библиотека. Моля с Калин или някой друг, ако той няма възможност, задължително да коригирате и картите. Те също съдържат текст, както книгите ;), и има подхлъзващи моменти с пунктуацията. (Принципно може и с мен, но имам задачи за довършване.)
Благодаря!
Кавички:

http://tatcreative.com/img/cards/karta_zaek_grub.jpg

Ну. У меня ответ ^_^
Разбира се, че няма да пусна картите без корекция от Калин!
За сега все още се опитвам да събера достатъчно желаещи да ги купят, защото за да ги издам ще трябва да тегля кредит и искам да съм спокойна, че ще мога да го изплатя ;)
Когато съм сигурна, че ще пусна картите в печат ще се свържа с Калин!

Мерси за подкрепата!!!
Поздрави и усмихнат и слънчев ден!

Tue Aug 20, 2013 7:09 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Tue Aug 20, 2013 7:09 pm Re: Цитатите, които ни създадоха


Please! said the hiver. Shelter us!

‘The wizard was nearly right about you,’ said Tiffany. ‘You hid in other creatures. But he didn’t wonder why. What are you hiding from?’

Everything , said the hiver.

‘I think I know what you mean,’ said Tiffany.

Do you? Do you know what it feels like to be aware of every star, every blade of grass? Yes. You do. You call it ‘opening your eyes again’. But you do it for a moment. We have done it for eternity. No sleep, no rest, just endless . . . endless experience, endless awareness. Of everything. All the time. How we envy you, envy you! Lucky humans, who can close your minds to the endless cold deeps of space! You have this thing you call . . . boredom? That is the rarest talent in the universe! We heard a song, it went ‘Twinkle twinkle little star . . .’ What power! What wondrous power! You can take a billion trillion tons of flaming matter, a furnace of unimaginable strength, and turn it into a little song for children! You build little worlds, little stories, little shells around your minds and that keeps infinity at bay and allows you to wake up in the morning without screaming!

Thank you , said the voices of the hiver. What do we do now?

Tiffany looked around her, and up at the stars. They weren’t ones that she recognized.

‘You die, I think,’ she said.

But there is no ‘me’ to die , said the voices of the hiver. There is only us.

Tiffany took a deep breath. This was about words, and she knew about words. ‘Here is a story to believe,’ she said. ‘Once we were blobs in the sea, and then fishes, and then lizards and rats and then monkeys, and hundreds of things in between. This hand was once a fin, this hand once had claws! In my human mouth I have the pointy teeth of a wolf and the chisel teeth of a rabbit and the grinding teeth of a cow! Our blood is as salty as the sea we used to live in! When we’re frightened the hair on our skins stands up, just like it did when we had fur. We are history! Everything we’ve ever been on the way to becoming us, we still are. Would you like the rest of the story?’

Tell us , said the hiver.

‘I’m made up of the memories of my parents and grandparents, all my ancestors. They’re in the way I look, in the colour of my hair. And I’m made up of everyone I’ve ever met who’s changed the way I think. So who is “me”?’

The piece that just told us that story , said the hiver. The piece that’s truly you.

‘Well . . . yes. But you must have that too. You know you say you’re “us” – who is it saying it? Who is saying you’re not you? You’re not different from us. We’re just much, much better at forgetting. And we know when not to listen to the monkey.’

You’ve just puzzled us , said the hiver.

‘The old bit of our brains that wants to be head monkey, and attacks when it’s surprised,’ said Tiffany. ‘It reacts. It doesn’t think. Being human is knowing when not to be the monkey or the lizard or any of the other old echoes. But when you take people over, you silence the human part. You listen to the monkey. The monkey doesn’t know what it needs, only what it wants. No, you are not an “us”. You are an “I”.’

Thu Sep 12, 2013 12:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Sep 12, 2013 12:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Ще ти я донеса уикенда, значи.

За сканирането не бързаме. (Но мисля, че конвертирането в текст от снимки ще е трудно – особено такава книга-„ветеран“. Най-сигурно си е скенер.)

Fri May 24, 2019 1:38 pm Re: Янчо Чолаков Fri May 24, 2019 1:38 pm Re: Янчо Чолаков
Подир чикагския вестник "Bulgaria"(2017) и алманаха Фантаstika"(2018) най-после и и в годишния алманах "Бургас" се осмелиха да отпечатат разказа ми "Той" - един текст за все-натрапливото присъствие на телефоните в ежедневието ни... до степен да не можем изобщо без тях. Ама изобщо да не можем!

Mon Mar 25, 2019 2:49 pm Re: Ортодокс Mon Mar 25, 2019 2:49 pm Re: Ортодокс
Отскоро „Ортодокс“ си има отделна страница във ФБ . Григор споделя там:

Надали знаете...

... но първата глава от продължението на „Ортодокс“ вече е написана. Познайте какво се случва с двамата ни герои, и как и къде се срещат отново... :)

Привет!

Вселената, в която се развива действието на романа „Ортодокс“, бива наричана Резерватът.

Почти всичко за нея можете да намерите на http://rezervat.zavinagi.org . „Ортодокс“ можете да намерите свободно за чете на http://www.gatchev.info/stories/stories_bg.html .

Останалото - тук. Това е мястото да бъдат пускани интересни неща за нея и за книгите за нея (включително „Ортодокс“), да бъде обсъждана и т.н.

Добре дошли - и не се колебайте да питате, пишете и да разкажете за тази страница на познатите си. :)

Няма го дори в уикито...

... но селото на Петърчо се нарича Ябълково. Кръстено е на няколкото разкошни ябълкови дървета с хубави ябълки, които първите заселници са намерили на това място.

(Надали щяха да се зарадват толкова, ако знаеха, че дръвчетата са посадени някога от групичка анатемосани. :) )

Има го в уикито...

... но да го напиша и тук:

Резерватът е вселена, отворена за използване от автори - тоест, за писане на произведения, чието действие се случва някъде в нея. Да използвате описанието ѝ по такъв начин без никакво заплащане или разрешение е легално и законно! И си имате пълни авторски права върху тези си произведения - можете да ги продавате, и т.н. :)

Ако произведението е добре написано и се връзва добре с описанията на Резервата, може да му бъде оказана специална чест - да бъде обявено за канонично. Ще рече, за него има някаква гаранция, че си струва четенето. :)

Ако описаните светове не са ви достатъчни, дори можете да направите свои. Ако са качествено направени и не противоречат на наличните вече описания, могат да бъдат приети като част от официалното описание на Резервата - вие ставате един от създателите му! (За тази цел ще трябва да разрешите всеки желаещ да пише свободно произведения, които ги използват.) А дори да не са в официалното описание, пак можете да пишете произведения за тях, окей е! :)

Ако имате въпроси по въпроса :) - насреща съм!

Няма го в уикито...

... но градовете на Академия са научно планирани.

Науката на Академия е решила, че оптималният дом е едноетажният с голям двор (3 до 5 декара). Затова почти 90% от населението на градовете, и на практика цялото в селата живее в такива домове. Свят с размерите на Земята и общо 3 милиона население лесно може да си го позволи. :-)

Столицата на света - кръстена носталгично София - е едномилионен град, прострял се на площ приблизително 60 на 70 километра. Централните улици задължително имат по 3 ленти в посока, плюс странични платна с по 2 ленти. Платната са разделени от ивици зеленина с поне 1 метър ширина. Втората категория улици имат 2 ленти в посока и странични платна с по 1 лента. Третата категория имат по 1 лента в посока (с ширина 1.5 пъти стандартната). Както регулацията къде каква улица се прокарва, така и зонирането на града на промишлени, научно-административни и жилищни зони са строги до безсмисленост и се спазват дори където е глупаво. Щом науката е казала, че трябва така...

Знаете ли, че...

Светът Ортодокс е бил обект на атака от съседен свят, около двеста години преди събитията в романа.

По това време светът Теоактлан е утвърден индустриален център, който активно проучва своята слънчева система. Социалната му политика обаче не е на добро ниво. Талантлив кандидат за диктатор успява да използва това и да установи контрол върху света. След като съсипва икономиката му с популизма си, се обръща към военната психоза и агресията като начин да поддържа властта си. За „територия за покоряване“ е избран Ортодокс, заради на практика пълната му безпомощност срещу индустриален пост-Разделенски свят.

Диктаторът поисква от Свръзката портал към космическото пространство около Ортодокс, под предлог да изучава планетата чрез спътници. От Свръзката му го дават, без да показват, че са наясно с плановете му. Отговорникът на Ортодокс е предупреден да следи портала. Въпреки че е от сравнително нисък клас за Безтелесен, неговите възможности превишават твърде далеч военната мощ на Теоактлан. В съгласие с принципите на Свръзката обаче той прехвърля задачата на клон на човечеството, който е на максимално близко ниво на развитие до нападателя - един от двата Военни свята във възел 611, известен като Легионът.

След изпробване на портала Теоактлан изсипва през него край Ортодокс нападателен космически флот - преоборудваният изследователско-търговски космически флот на света. В отговор в същия момент Отговорникът на Ортодокс отваря портал към Легиона, и през него пристигат два тежки космически крайцера, поставени предварително на бойно дежурство. Битката, или по-точно касапницата завършва след по-малко от час, без загуби за Легиона и без оцелели от Теоактлан. Още три дни отнема събирането от Легиона на остатъците от поразените кораби и изхвърлянето им в местното Слънце.

Населението на Ортодокс така и не е разбрало за случката - като изключим малцината, които са забелязали странни светлини в небето. (Полесражението се вижда от сравнително малка част от територията на Патриаршията, под неудобен ъгъл близо до хоризонта, и по това време там е било ден, така че светлините не са се виждали добре.)

Mon Nov 04, 2013 11:26 am Re: Да пробудиш драконче Mon Nov 04, 2013 11:26 am Re: Да пробудиш драконче
От вчера нашето издание на „Да пробудиш драконче“ е качено и в Моята библиотека.

Специални благодарности на Мандор.

Wed Jul 03, 2024 9:31 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Jul 03, 2024 9:31 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Кратко лятно загатване само. А по-натам ще си допиша (особено след като попрочета книгата)

"Кольо Гилъна" е издал автобиографична книга с това заглавие, към Сиела. В съавторство, за 60-ия си юбилей. Той е солистът и лидер на паметната за времето си група КОНТРОЛ.
Само я разгърнах, но - особено за поколенията, които помнят и обичат класиките на Контрол - мисля, че ще е емблема. А така твърдят и разните известни личности, които са се подписали с отзиви за нея.
Макар и само 2 страници да съм поизчела - уводните думи с благодарности и началото - е четивна, драга и носи и онзи хумор на Кольо Гилъна, който му е авторски почерк.

Особено за плажа или планината - идеална

Tue Jul 23, 2019 3:11 pm Re: Величка Настрадинова Tue Jul 23, 2019 3:11 pm Re: Величка Настрадинова
Григор също е пуснал призив .

Аз публикувах коментар отдолу, но още не е одобрен (предполагам, заради линковете):

Гри, благодарим за разгласата!

Понеже доста хора не успяват да се ориентират: средства за Величка събираме по някой от начините, изброени тук: https://choveshkata.net/blog/?page_id=180

(И моля да прикриеш мейла ни от спам-ботовете. ;) )

Ще проверя пак довечера.

EDIT: Гри го одобри.

Wed Jan 08, 2014 12:48 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Wed Jan 08, 2014 12:48 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Дао поражда едно, едно поражда две, а след трета глава следва четвърта (тя пък е моят личен фаворит до момента). Един кратък цитат, тъй като ме мързи да набирам дълги цитати...

- Позволи ми да отбележа - позволи си да отбележи мъжът, - че ти нямаш кобилица.
Вирджиния трескаво претърси речниковия си запас, после се опита да се сети за всички неща, които няма. Реши, че "кобилица" е много малък женски кон.
- Сигурно - допусна - я е изял вълк, докато съм я извеждала на... къра.

Thu Jul 28, 2022 11:00 am Re: Преводачески питания Thu Jul 28, 2022 11:00 am Re: Преводачески питания
„Пожара“ си е супер... Само дето е членувано, а всички останали прозвища не са. :/ А „Кат Пожар“ ми звучи кат’ пожар, ако ме разбираш

Ще го мисля още.

Thu Jan 30, 2014 12:23 pm Re: Копнеж за растящо творчество Thu Jan 30, 2014 12:23 pm Re: Копнеж за растящо творчество
Пуснах анонс за Копнежа в teenproblem.net , форума на Shadowdance и „ Аз обичам книгите “ в G+.

Приятели (:

Каним всички пишещи на възраст от 6 до 27 години в Копнежа ни за растящо творчество, който ще приема художествени текстове до 28 февруари. Пълните условия за участие вижте тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4335

Особено ще са ни интересни размисли и страсти ;) на теми:

А. Природата – как ѝ помагаме да расте.

Б. Гражданските събития в България от миналата година досега – как пораснахме покрай тях и за какво ни вдъхновиха.

Вдъхновено да е! :)

Ако се сещате за други подходящи сайтове – пускайте и вие.

Thu Jul 07, 2022 4:43 pm Re: Любимите компютърни игри Thu Jul 07, 2022 4:43 pm Re: Любимите компютърни игри

Кал wrote: Timothy Leary's involvement in Neuromancer (the game)

Аз лично бях повече изненадан да разбера, че Sid Meier е бил лидер на банда балтиморски пирати.

Tue Feb 11, 2014 2:27 am Re: Аниме-й! Tue Feb 11, 2014 2:27 am Re: Аниме-й!
Да се обадя и аз...

Понеже мярнах "Принцеса Мононоке", задължително Spirited Away (и двете са на Studio Ghibli)! Много красива история за приятелство, магия, че и за любов, без досадни морални поуки (но човек може да си направи изводите от нея). И от филмите на Миязаки също Tales from Earthsea. Ако сте чели цикъла за Землемория на Урсула ле Гуин, филмът е правен по третата част, "Гробниците на Атуан" и въпреки че са поизвъртяли историята, се е получило добре. Филмите на Studio Ghibli са невероятно удоволствие най-малкото за очите според мен.

От тежките класики, Akira. Не съм си говорила с фен на киберпънка, който да не го е гледал поне веднъж (разбира се, това нищо не доказва). Също Ghost in the Shell, от които страшно ме грабва втората част - първата е повече екшън, докато във втората през няколко реплики героите говорят с цитати на разни философи и исторически личности. Няма да казвам колко пъти съм удряла пауза само докато успея да ги осмисля всичките. Третата част и сериалът също са интересни, но нещо разминаването в сюжетните линии между частите ме подразни като ги гледах. Иначе майор Кусанаги ми е в топ 5 любими женски персонажи. :D Опа, в този дух мога да предложа още два - Appleseed и Vexile. Пак екшъни с мацки в главната роля, бъдещето, роботи, по малко философия и морални дилеми а-у, не са за изпускане. Гледах наскоро и един доста абстрактен, Wonderful Days (май и като Sky Blue го има или това беше подзаглавие), който малко ми убягна като история май, но не беше лош, пак от тези антиутопичните.

Gundam Wing: Endless Waltz (само този съм гледала от поредицата) за феновете на гигантски роботи (обожавам роботи! И искам отделна тема за другите анимации, за да си намеря други фенове на Трансформърс! :D)

И последно от пълнометражните засега, Vampire Hunter D. Малко готическо, малко научно-фантастично и малко меланхолично накрая, но хубава история.

От сериалчетата в гимназията се размазвах да гледам Shaman King и от време на време още си въртя любими серийки. Не е особено ангажиращо или тежко, стилът е приятен, историята е интересна, героите са симпатични. Shizo също не е лошо, но е доста по-фантасмагорично и финалната битка във втория сезон ме побърка направо, бяха я разтегнали в 4-6 серии, нещо такова. А от по-тежките Ergo Proxy хич не е лош, но него не съм го изгледала още. Отчаяха ме малко по отношение на финала, дано не е както ми го представиха. А Texhnolyze го почнах с голямо желание, но нещо на 5-6-а серия ме изгуби... може и да не съм била в настроение тогава.

Mon Dec 09, 2019 5:44 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Dec 09, 2019 5:44 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за Damnificados:

A beautifully written book that unearths beauty in the most unexpected places.

Such as:

~ The language often scintillates with wit:

On the sixth day of the rains, a plague of mosquitoes arrives and the damnificados are struck by a mystery virus. Their eyeballs go blue and they begin to shake. Six hundred of them sweat and tremble and take to their beds, and Nacho cancels school and all other gatherings because of the fear of contagion.
“It’s borne on the wind,” says a windbag.
“There’s no hope,” says a no-hoper.
“We’re all doomed,” says a doom-monger.

... or merely scintillates:

A song finishes and a roar goes up. The singer says something in Arabic, pauses for a subdued cheer, then switches to Turkish. More cheers. She grins and raises her arms, lifts her head to the sky and closes her eyes like a child swallowing rain. Then she lets out an unworldly note—an ahhhh at top C, somewhere between a scream and the sustained plaint of an opera diva. The note resolves into a sequence, sliding down the arpeggio as the percussionists ram home the beat.

~ The "Chinaman"'s death and funeral were the stuff of legends. In fact, the whole book has a legendary sound and feel--reminds me of Milorad Pavić's Dictionary of the Khazars .

~ Yes, this is a story about stories:

And like all stories, this one grows and grows, warps out of shape till it’s only half-recognizable: eyewitnesses report that thousands of wild animals were seen evacuating before the Great Drop occurred, and others give interviews claiming they helped to set the trap, digging below the surface of the land and covering it up with just enough soil and stone to prevent the ruse from being discovered. Some even produce the tools used to dig the hole, showing off the shovels they held, the hoes, pick axes and augers they carried night after night to lay the trap that slew the monster.
In the provinces, the name of Nacho Morales becomes synonymous with heroism and ingenuity. He receives notes and telegrams and messages of congratulations and an honorary doctorate from a university in Gudsland. A local bigwig suggests putting Nacho’s face on a stamp, and a hack approaches him to write a biography. Outside a museum in Favelada, a statue of Nacho goes up, idealized, with his hair all wrong and his muletas nowhere in sight, so he looks like a Spartan warrior. A chef invents a soufflé that sags in the middle and names it the Grand Nacho.
A movie goes into production, then a children’s cartoon to be serialized, and an action figure with crutches that turn into guns or fold out to become wings.

And:

The tales they tell their children about the tower change according to the teller and the language. When the story is told in Italian it becomes florid, a tale of excess and color and light, and when it is told in Arabic it assumes a formal grace as if it is myth become real, and when told in Xhosa it becomes a poem sung by iimbongi. And the details change every time, the wolves becoming tigers or snakes, the Torres brothers assuming the shape of demons, horned and scaly.

(Which also excuses the omniscient narrator. It's just another story they're telling us ... are they omniscient in fact? Or reliable? ;)

~ What mars my overall enjoyment is the nagging feeling that nothing much depends on the characters' choices. The great plot resolutions all seem to come from fortunate circumstances. It heaps more helplessness and hopelessness on a condition that doesn't offer lots of hope in the first place.

Or am I being unfair? Would the wolf pack have come to the rescue if the characters hadn't treated it humanely in the very beginning? And how about the denouement?

At any rate, what does depend on the characters' choices are their day-to-day lives. Perhaps this is where the greatest hope lies.

Sun Jun 19, 2022 10:47 pm Re: За Филмите и Хората... Sun Jun 19, 2022 10:47 pm Re: За Филмите и Хората...
Ако някога сте имали пререкания/разочарования/разкатания с родителите/децата си...

... гответе се да гледаме Everything Everywhere All at Once.

Coming to a home TV near you in July.

Sat Feb 22, 2020 11:07 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:07 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
2016 г.

2016
"Интервю с вампир" на Ан Райс
Непрестанно мислено си представях героите, както са от филма, и търсех прилики със сюжета. Не можах да й се насладя. Така е, когато първо гледаш филма. Обикновено не правя и двете.
Диалозите ми се сториха с твърде много философски смисъл. Тоест, не ми харесаха. Не ги схванах.
Човешкото момче на Арманд ми стана любимец.Беше ми силна сцената, когато Арманд си тръгна.
Луи ме дразнеше с терзанията си. Ако бях вампир, нямаше да търся събратя. Ето, Клодия умря. Луи постоянно подценяваше Лестат, сякаш той е най-добрия, най-праведния, най-умния, пък не може да проумее, това, което му казваха, че вечността е нищо. Да си беше стоял при Лестат, щом толкова пъти се връщаше мислено при него и му бе гузно, както и че бе най-добре при него.
Лестат накрая стана терзаещ се като Луи, относно убийствата на хора и тн., а Луи стана чудовище. Размениха си ролите. Лестат ме разочарова в това отношение.
Всъщност, нямах ярки впечатления от книгата и се чудех какво да напиша, за да се отчета. Не ме грабна.


"1984" - Джордж Оруел
Книгата е тъпа. Обстановката и терора в нея са страшни, и се радвам, че не са се случвали. Да променят миналото постоянно, книгите, телекрана, да следят дори мислите ти, седмицата на омразата...Наистина, все едно четях наръчник на тиранита, узурпатора. Всичко в нея е грозно, гнусно, долно, гротеска и толкова добре описано. Частта с откъса от книгата на Голдщайн директно го прескочих. Джулия сякаш беше въведена, за да има с кого Уинстън да сподели разкритията си. Изненадаха ме как мистър Чарингтън се оказа от "Полицията на мисълта" и че О'Брайън се оказа от лошите и са следели Уинстън цели 7 години. Тъпото стихче за лимоните и портокалите го намразих.Когато промиваха мозъка на Уинстън сякаш убеждаваха и мен. Смазаха ме. Загубих толкова много мозъчни клетки. Хора, не четете тази книга. Не си го причинявайте. Не разбирам високите й оценки. Тъпа е.

Thu Jun 16, 2022 12:30 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jun 16, 2022 12:30 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Just to type in the minimum number of characters required

Yeah, a quick clarification about our "anti-Twitter rule": we try to keep these forums informative and interesting. No content-free posts. :D (For those, we have emails or chat applications. Or, you know, Uncyclopedia .)

And the gratitude button is always your friend when you only need to say "thank you." :)

Thu Apr 10, 2014 2:19 pm Re: Не-културни събития :) Thu Apr 10, 2014 2:19 pm Re: Не-културни събития :)
Една несексистка, но любопитна като заглавие лекция днес - за дамите по-скоро: тема "Как да отгледаш мъж?" - с хомеопатия и Шуслерова терапия

НДК, зала 9, ет. 5, 10 април, 2014 г., 18.30 ч.
Пловдив - 16 април, 2014 г., 18.30 ч. - хотел "Санкт Петербург"
Велико Търново - 24 април, 2014 г. - зала на Общината, 18.30 ч.

Thu Mar 12, 2020 9:02 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Mar 12, 2020 9:02 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Айде и от мен нещо... Отзив в Goodreads за We Need to Talk About Kevin, Lionel Shriver:
That was one hard book to read. I was constantly torn between the urge to put it down, horrified by the atrocities unveiling before my eyes, and the desire to gobble it up, to put together all the pieces and understand.

It tells the story of a mother-son relationship that starts on the wrong foot, and somehow never manages to get past it. And also, the story of a boy that turns into a mass murderer. How are the two related? I'm not the one to ascribe blame, and I didn't read the story in order to find out whose fault it all was; it's all too easy to point your finger and say, "He was born evil; his family could do nothing", or "She treated him like crap and made him this way". Both, in my opinion, are equally one-sided and untrue.

What I could glimpse from the story is that the situation was way too complex, and both mother and son felt unable to cope with it. Eva, suffering from post-partum depression, pining for her old freedom, faced the need to take care of a particularly *difficult* child. And she failed, spectacularly. What is more, she became alienated from her husband and felt all alone in her battle with Kevin's progressively less acceptable behaviour.

Having three kids myself, and still learning how to be a mother (let alone a good one), I felt incredibly sympathetic with her ordeal. Certainly, she made mistakes, but she also tried hard. Too hard, sometimes. She felt the weight of her husband's, and society's, expectations, and did her best not to disappoint. Knowing too often and too well that she was simply going through the motions.

Could Kevin have turned out differently? Could the tragedy have been averted? If he had a real loving mother and a father who truly understood him? No one can answer that, I think. All of them needed help – but didn't know where to look or how to ask for it.

*spoiler ahead* The episode when Kevin fell ill at the age of 10, and found it too tiresome to keep up his facade of superiority and aloofness, almost made me cry. It showed all too well that he was not a monster but a desperate human being keeping the world at arm's length for his own bleak, twisted reasons. The fact that his mother or father could never penetrate that shell, never coax him out of it, is the saddest thing in the entire book. *end of spoiler*

It is definitely a story worth reading, and worth mulling over; I'm pretty sure it will haunt me for a long time. And it is masterfully written; you know the grisly ending right away, and need desperately to understand how it came to pass. Still, there was a jaw-dropping twist near the end that I never saw coming. And the details – all those terrible little things that kept adding up, made the hairs on my neck stand on end.

The only reason I didn't give this book 5 stars is the narrator's tendency to digress, to dilute the story with her political or cultural views that, in my opinion, didn't always need so much elucidating. I was too wrapped up in what was happening; didn't have the patience to follow all the tangenital speeches, but at the same time didn't dare miss a single word in fear it could prove essential at a later point. But, all in all, that's a really small thing to groach about.

I heartily recommend the book to all that feel strong enough to finish it; and it *should* be finished; otherwise, you would be left with an incomplete picture, a puzzle missing too many pieces. It's still missing a few even after reading the final page, I'll give it that – but those gaps are for the reader to fill.

И бонус: още малко размисли за книгата на български (ФБ коментар):
Точно вчера я свърших. Филма не съм гледала и... не бих си го причинила. А книгата, тя ме разтърси из основи. И ужасно, ужасно много ме натъжи. Защото през цялото време наблюдаваме една ужасяваща, обречена битка... От самото начало не съм винила майката, защото си личи колко объркана и безпомощна се чувства, в капан между сина, който я отблъсква и презира (или просто твърде добре играе тази роля?) и съпруга, който отказва да я разбере. И аз не искам да издавам сюжета, но епизодът с разболяването на десетгодишния Кевин за мен беше ключов... и ни показа всъщност колко изтерзано се чувства това дете – и колко се бои от света. За мен агресивното му поведение, презрението, надменността – всичко това бяха отчаяни опити да прикрие собственото си усещане за слабост. Не вярвам, че хората се раждат зли – нито в случая, че липсата на майчина обич го е направила такъв. Ако трябва да търсим "виновник", то е неумението му да приеме мястото и ролята си в света, изначалното му усещане за не-принадлежност, откъснатост и самота. Не знам дали ако майка му или баща му се бяха държали другояче, трагедията би могла да се предотврати. Но ми се иска да вярвам, че всички в тази история са жертви и не бива да бъдат осъждани.

Извинявам се, че стана толкова дълго; книгата ми е съвсем прясна, а подозирам, че дълго ще ми държи влага.

Thu Apr 24, 2014 9:06 pm Re: Труд и творчество Thu Apr 24, 2014 9:06 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс за разказ и стихотворение

Тема: „Млади и свободни”
Краен срок: 15 май /включително/ 2014 г.
Резултати: ---
Възраст: 16-28 години
Вид творба: разказ, стихотворение
Изисквания: до четири стандартни страници А4, шрифт Times New Roman 12, с файлово разширение doc. Изпращат се на имейл: mladiisvobodni-в-abv.bg
Награди: ?
Повече: https://www.facebook.com/upnpg


Конкурс за блогъри

Тема: Кой е най-добрият начин, по който Европейският съюз би могъл да общува дигитално със своите граждани?
Краен срок: 15 юни 2014 г.
Резултати: ---
Възраст: -
Изисквания: текстът трябва да бъде представен на английски език в Word формат, до 500 думи. Изпраща се на имейл: COMM-SOCIAL-MEDIA-TEAM-в-ec.europa.eu
Награди: публикуване и покана за участие на конференцията за обществена комуникация EuroPCom2014
Повече: http://www.dnevnik.bg/evropa/konkursi/2014/04/16/2280055_konkurs_za_bloguri_na_tema_kaji_svoeto_mnenie_za/

Wed May 25, 2022 10:07 am Re: Мирослав Моравски Wed May 25, 2022 10:07 am Re: Мирослав Моравски
„Да опазиш Сребра невяста“ иде в Античния театър

Приятели на фантастичното (:

Покрай вчерашния празник се вдъхнових да ви споделя едно от най-вдъхновяващите си преживявания от последните години. Направо фантастично. :)

Някои от вас вече познават света/световете на Миро Моравски от книжно-музикалната му история „Невидена река“, която издадохме с Човешката библиотека. Може би сте ходили на концертите му. Може би даже, като мен, сте се питали откъде извират тия предания и създания, за да се влеят в музиката му. Има ли ги вече описани някъде (но защо тогава не съм ги виждал, като уж съм чел всичките сборници „Таласъмия“? ;), или са от... други места? Други кладенци?

А сега към нас крачи Сребра невяста...

Останалото го оставям с думите на самия Миро. Само ще кажа, че ако озвучаването в Античния театър е поне наполовина толкова качествено, колкото беше на скорошния фестивал в Арнаутито, организиран от Митко Стефанов (по-известен в средите ни като Cliff Burton ;), това преживяване ще ви остане задълго.

За повече преживявания – фантастични и пълнещи ни с почуда,
Кал)

П.П. Представянето в бар „Синтезис“ тоя петък, 27-и, ще е от 20 часа. Аз мисля да ида. се отлага за 17 юни .

---------- Forwarded message ---------
From: Miro Moravsky
Date: Fri, May 20, 2022 at 11:14 AM

Здравейте, приятели,
Имам разтърсващи (поне мен) новини и направо не съм спал от един месец. o_O
(билетите са вече в продажба)

На осми октомври - да, тази година - моят мономюзикъл "Да опазиш Сребра невяста" ще бъде поставен на сцената на Античния театър .

От един месец съм в треска, хора.

Преди няколко години една приятелка ме попита, коя е голямата ми мечта в творчеството ми. Казах ѝ - да поставя спектакъла в Античния театър, и да го издам на книга и музикален албум.
Ами давай, каза тя. Какво ти е нужно, за да го постигнеш?
Какво наистина (б)е нужно?

Просто да повярвам, че е възможно.

Оттогава всяка година се случваше нещо - драми, проблеми, от лични до пандемични.

Тази година обаче си казах - Моро, време е.
Разбира се, проблеми имаше, и има и сега, затрупах се и от не малко поводи да отложа отново грандиозния план. Затруднения с графици, с хора, с работа по книгата, по записи и видеа, всякакви колебания, дълги преговори за сцената на Античния...
На края на март внезапно получих имейл.
Имахме одобрение.

Сграбчи ме страшна паника.
Ами сега? Ами то, сега... вярно ще трябва да го направя!

Имах 10 дни да реша и да внеса капаро за сцената, което изобщо не беше малко.
Невероятно беше как хората ме подкрепиха, ще разказвам и тази история.
На 9-тия ден внесох сумата и нещо ме преряза.
- Край, обречен съм. - казах си.
После нещо щракна в мене и се разкрещях:
- Да, обречен съм! Обречен съм да успея!
:)))

Така дойде време и за официално съобщение.
Дойде време да изляза на голяма сцена, приятели.
Да сбъдна една голяма мечта - представяне на мой музикален спектакъл в Античния театър. Oще не мога да повярвам - преди 6 години гледах Крис Корнел там, и си мислех какво ли е да свириш на това вълшебно място.

Сега предстои да разбера.
Много ще се радвам да дойдете и да разберете с мен.

Билетите са вече в продажба (от 19-ти май), ето тук: https://bilet.bg/bg/cart/order/da-opazish-srebra-neviasta/3290
До 30 юни ще бъдат на цени "ранно пиле", с 10% отстъпка.

Пусната е и кампанията за предварително събиране на средства.
Ако искате да ме подкрепите и дарите за спектакъла, най-бързият начин е чрез ВИП пакетите, пак на същия линк (скоро ще разберем и какво включват пакетите). :)

Много ще съм благодарен, ако споделите събитието и доведете приятели.


Другият петък, на 27-ми май На 17 юни в Бар Синтезис, ще представя пилотното видео на "Песента на Диман" - заглавната музикална тема на спектакъла.

Благодаря за непрестанната подкрепа.
Запишете си 8-ми октомври.
Датата ще е незабравима.

А - и проверете къщите за гости в Пловдив, ей така от рано за всеки случай... ;)

\m/

--
...


Moro Miro ви:
Patreon 'даш
YouTube канал
Невидена река книга

Fri Jun 06, 2014 9:40 am Re: Защо е важно да четем български книги Fri Jun 06, 2014 9:40 am Re: Защо е важно да четем български книги
Лично мнение: Георги Господинов си струва да се чете. Май и Милен Русков. Това от съвременните. Русков така и не съм го чела все още, не мога да намеря време да го напъхам в графика, а и ми е толкова извън тематиката, че... .... ....
Обаче ще кажа едно, пък посоченият с пръст да се познае.
Преди няколко (вече доста) на брой години, много след като "Бард" начело с Анелия тогава се бяха скарали трагично (за тях и за мен) с мен - ще се отплесна със СПОЙЛЕР после - им се наложи да изкупят правата за издаването на превода на "Фондация и Империя" или да поръчват нов превод, първото естествено беше доста по-евтино. Та преглътнаха среща.
В офиса, idling по неизвестна за мен причина, понеже small talks в такива случаи никога не съм ги разбирала (дете-буквалистче, сори), след като бе свършена основната работа, бях по навик препитана дали пък няма да им пасна за преводач (не паснах, взимах много пари за "Бард" тогава). Попитаха ме, между другото, какво чета. Отговорих: "Фантастика". Отсреща ме посрещна изумена физиономия. "Само фантастика ли?". Мой ред да се сащисам и да отговоря в присъщо мой си, буквалистически и нестоплящ сърцето стил: "С изключение на малко класически криминалета - да, само фентъзи и фантастика". Говорехме си с третия пич, така и не съм му запомнила името, че да го забравя (не Данчо, ами какъвто там беше този), и той поучително ме посъветва: "Ама как така си си затворила кръгозора! Задължително да четеш и друга литература!" - казано с такава нотка на превъзходство, че разговорът ни приключи изключително експедитивно. Не, че щях да работя (понеже сръднята от моя гледна точка е между мен и тях за друго нещо) за "Бард", но това е друга история.
Та...
Между другото, четенето на преводна литература ONLY означава само, че читателят се запознава с неоригиналните и често нескопосни стилистически умотворения на преводачи, изопачаващи английското/руското звучене, често с умерен успех. Някъде по форума бях споменавала двата различни превода на "Роза за Еклесиаста" (фантастиката), битуващи в БГ, единият е смазващ, другият е просто леко смотващ едно смазващо произведение...
Четенето на български автори (което и аз пропущам старателно да правя и после умувам колко е гаден българският читател и как не обръща внимание на собствените си автори) означава, че се чете на оригиналния роден език на автора, с оригиналните му стилистични конструкции след, евентуално, смислена редакторска работа по текста. По-често без такава. В този смисъл ДОРИ Иво Сиромахов и всякакви повръщни пак си струват изчитането, дори и само заради начина на писане. Но това са... словоблудства.
От мен толкоз по абсурдната поначало тема.
Казана дума - хвърлени ДВА камъка.
--
Обещаният спойлер.
Може някой да помни тази книга - "Облачен войн", Патрик Тили ("Войните на Амтрак" 1). АЗ я помня. За "Бард" съм превеждала един "Конан" от някогашната им серия (1997-ма) и тази книга. През 1998-ма. Нея ми я откраднаха директно и радостно. Как да не ги обичам!?

Wed Apr 08, 2020 8:42 am Re: Разгласа Wed Apr 08, 2020 8:42 am Re: Разгласа
А, утре - в сряда, около 13:30, по „Христо Ботев“ Калин ще го дават по радиото заради електронните алманаси.

Вече сме официални:

от 12.15 до 14.00 часа
Артефир
(...)
• Човешката библиотека и Дружеството на българските фантасти „Тера фантазия“ създават електронни версии на алманасите „ФантАstika“ с обнадеждаващ и зареждащ поглед към бъдещето.
(...)

Mon Jun 23, 2014 11:30 am Re: Научна фантастика vs. фентъзи Mon Jun 23, 2014 11:30 am Re: Научна фантастика vs. фентъзи
И още: ефектът на фентъзито върху възприятията ни.

More interestingly, it could be argued that, if fantasy (and debatably the literature of the fantastic as a whole) has a purpose other than to entertain, it is to show readers how to perceive ; an extension of the argument is that fantasy may try to alter readers' perception of reality. Of course, quack religions (etc.) make similar attempts, but a major difference is that, while the latter attempt to convert people to their codified way of thinking, the best fantasy introduces its readers into a playground of rethought perception, where there are no restrictions other than those of the human imagination. In some modes of the fantastic – e.g., magic realism and surrealism – the attempt to alter the reader's perception is overt, but most full-fantasy texts have at their core the urge to change the reader; that is, full fantasy is by definition a subversive literary form.

Tue Apr 14, 2020 9:08 am Re: Разгласа Tue Apr 14, 2020 9:08 am Re: Разгласа
Утре (сряда) около 12:15 в предаването „Артефир“ по програма „Христо Ботев“ на БНР ще говорим с Невена Праматарова за електронните издания на алманасите.

Отбелязвам си да спомена „Изгревът на следващото“.

Spoiler

А трите ми „опорни точки“ ще са „Упорството на възприятието“, „Базилиск“ и „Бунището“.