choveshkata.net

Thu Nov 14, 2013 11:21 am Re: Културни събития Thu Nov 14, 2013 11:21 am Re: Културни събития
На 15 ноември, Студио 5 в София - една невероятна израилтянка (не баш, ама поне оттам родом) - Мор Карбаси (или Карбаши?)
Слушах и гледах наживо. Имам й дискографията
Нечовешки добър глас е. Силно препоръчвам. Удивително е, че пак идва. И да предупредя. Миналата година уж с билети и в София лайв, но се оказа някакво културно събитие на Испанското посолство май, та се оказа, че простосмъртните с билети (а не с покани) могат да се настаняват на някакви силно назад разположени места. Т. е. идете по-овреме, че да имате по-добра видимост.

Трябва да издиря новия й албум, който скоро е излязъл - ето едно парче от него
Mor Karbasi - Ladrona de Granadas

"Тази изключителна певица отговаря напълно на определението ”гражданин на света” – живее в Лондон, но е родена в Йерусалим, а родителите й са с марокански и ирански произход.
Съвсем логично, нейната музика носи усещането както на Светите земи, така и на Средиземноморието, защото Мор е известна най-вече с прелестните си интерпретации на баладите на сефарадските евреи, които пее на забравения днес език ладино."

Thu Jun 22, 2023 9:56 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jun 22, 2023 9:56 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Heya, Dodo! Thanks for the encouragement! ^_^

Unfortunately, I'm not fluent in either Ukrainian or Russian. I know a small smattering of the latter language (due to some peripheral shoulder rubbing in Russian digital spaces), but it's entirely insufficient for reading, save for the simplest of texts.

But your hearty recommendation does motivate me to up the priority of my (pretty latent) studies of Slavic languages (or at least Russian). :)

And yeah, I've read authors who have written excellent one-offs, but everything else from them is trash or mediocre (Naomi Novik), or they are good authors in general, but have written that one bad book that have soured my expectations of them (Ian Banks). I'm okay with such risks; after all, a writer can hardly please everyone. (Though I do wish that less writers tried to appeal to the masses, instead of us lonely intellectuals...)


PS. Kalin is currently in a prolonged period of his "low phase", but he's doing fine, all things considered. I spoke with him recently, and he's been working and quietly contemplating private matters. Hopefully, he'll switch into his "active phase" sometime later this summer; you'll certainly notice if that happens, I can assure you. :)

Thu Nov 28, 2013 1:37 am Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Nov 28, 2013 1:37 am Re: Цитатите, които ни създадоха
"… humans brought intelligence, sentience, self-awareness to the world, it cannot be denied. And that, by itself, was good. For how else could Gaia learn to know herself without a brain? That was our purpose—to furnish that organ—to serve that function for our living Earth.

"But what have we done?"

The demonstrator wiped at the ash stains above each eye, runny from the intermittent drizzle. "What kind of brain slays the body of which it is a part? What kind of thinking organ kills the other organs of its whole? Are we Gaia's brain? Or are we a cancer! One she'd be far better off without?"

Another question I keep pondering.

Tue Jul 16, 2019 12:32 pm Re: Тема за искане и даване на помощ Tue Jul 16, 2019 12:32 pm Re: Тема за искане и даване на помощ
Але, нека си съгласуваме усилията за ФБ (и въобще разгласата до приятелските ни канали). Както каза и Дес, в понеделник ще качим в блога ни всичко, което сме измислили (включително дарителската кампания) – и тогава всеки от нас ще има един линк, който да разпраща на познатите си. Така ще ни е по-лесно и да осъвременяваме инфото само от едно място.

Tue Dec 03, 2013 12:51 pm Българска литература извън България Tue Dec 03, 2013 12:51 pm Българска литература извън България
Тема за публикациите на родни автори по света (в превод на чужди езици).

Вдъхновена от „Българска фантастика извън България“ във форума към „Ефремов“.

Който знае – нека сподели.

Tue Dec 10, 2013 10:24 am Re: За пълния член – но най-вече за инструмента „език“ Tue Dec 10, 2013 10:24 am Re: За пълния член – но най-вече за инструмента „език“
Тази сутрин прочетох това по-долу и ... леко се плаша докъде можем я докара с нови норми поради къде неграмотност, къде липса на чувство за езиково правила и естетика като лична култура

Повечето българи приемат за правилни форми като "говориме", "четеме"

Wed Oct 27, 2021 8:59 am Re: Образованието Wed Oct 27, 2021 8:59 am Re: Образованието
До 22 декември: Кандидатствайте за The Rise Challenge

За младежи на възраст 15-17 години към 1 юли 2022.

Програмата изглежда много сериозна и идва с много сериозни препоръки. (Сред учредителите ѝ са Колежите на обединения свят.) Възможностите, които предоставя, са доживотни.

Thu Jan 23, 2014 6:34 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Jan 23, 2014 6:34 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Worldwide Long Range Solutions Special Interest Group [ ¤ SIG AeR.WLRS 253787890.546]. Space Colonization Subgroup. Open discussion board.

Okay, so imagine we get past the next few rough decades and finally do what we should have back in TwenCen. Say we mine asteroids for platinum, discover the secrets of true nanotechnology, and set Von Neumann "sheep" grazing on the moon to produce boundless wealth. To listen to some of the rest of you, all our problems would then be over. The next step, star travel, and colonization of the galaxy, would be trivial.

But hold on! Even assuming we solve how to maintain long-lasting ecologies in space and get so wealthy the costs of star-flight aren't crippling, you've still got the problem of time .

I mean, most hypothetical designs show likely starships creeping along at no more than ten percent of the speed of light, a whole lot slower than those sci-fi cruisers we see zipping on three-vee. At such speeds it may take five, ten generations to reach a good colony site. Meanwhile, passengers will have to maintain villages and farms and cranky, claustrophobic grandkids, all inside their hollowed-out, spinning worldlets.

What kind of social engineering will that take? Do you know how to design a closed society that'd last so long without flying apart? Oh, I think it can be done. But don't pretend it'll be simple!

Nor will be solving the dilemma of gene pool isolation. In the arks and zoos right now, a lot of rescued species are dying off even though the microecologies are right, simply because too few individuals were included in the original mix. For a healthy gene pool you need diversity, variety, heterozygosity .

One thing's clear, no starship will make it carrying only one racial group. What'll be needed, frankly, are mongrels … people who've bred back and forth with just about everybody and seem to enjoy it. You know… like Californians.

Besides, it's as if they've been preparing themselves for it all along. Heck, picture if aliens ever landed in California. Instead of running away or even inquiring about the secrets of the universe, Californians would probably ask the BEMs if they had any new cuisine!

Except for the last silly bit ;), this summarizes one of my own arguments against the "star fevre": the idea that the answer is Out There (while we mess up Down Here).

Thu Dec 12, 2019 8:33 pm Re: Културни събития Thu Dec 12, 2019 8:33 pm Re: Културни събития
Не е точно конкурс, но за феновете на фантастиката може да бъде интересно и образователно. Не знаех къде да го сложа, затова го пеускам тук, ако не е за тук, Кал, някой да го премести.

„Сборище на трубадури“ и издателство „Изток-Запад“ Ви предизвикват със съвместната си „Игра на въпроси и лов на отговори“.

ДЪЛГОСРОЧНО! На всеки 8 седмици, награда! Ако не греша, цяла година продължава.

Електронно списание „Сборище на трубадури“ съвместно с издателство „Изток-Запад” предизвикват читателите с „Игра на въпроси и лов на отговори”. На всеки две седмици ще бъде задаван въпрос, свързан с фантастичното, въображаемото или реалното, което може да бъде намерено в книги, комикси, филми, сериали или в историята на човешките цивилизация и прогрес. Можете да посетите страницата й тук. https://trubadurs.com/pop-quiz/

Като малки не сте заспивали без приказка? В гардероба си имате костюм на Спайдърмен или Жената-Котка, а на бюрото – макет на „Хилядолетния сокол“? Говорите клингонски? Чели сте всички носители на „Хюго“ и „Небюла“ по два пъти? Или сте автор на научна студия за влиянието на фантастичните романи от 19 век върху експерименталната физика в междувоенния период? А може би не знаете кой е написал „Властелинът на пръстените“, но се смятате за Властелинът на Гугъл и обичате загадките? „Сборище на трубадури“ и издателство „Изток-Запад“ Ви предизвикват със съвместната си „Игра на въпроси и лов на отговори“.

УСЛОВИЯ: На всеки две седмици ще задаваме въпрос, който ще бъде свързан с фантастичното, въображаемото или реалното, което може да бъде намерено в книги, комикси, филми, сериали или в историята на човешките цивилизация и прогрес.
Ще трябва да отгатнете произведението, автора, персонажа, откритието или събитието по ключовите думи и подсказки, които Ви оставяме. Верен отговор ще носи една точка, а след пълен кръг от четири въпроса ще даваме награда на участника с най-много точки. При равенство ще се тегли жребий у кого ще отиде наградата – книга, предоставена от издателството.
Дори ако не сте сред печелившите в някой от кръговете, точките Ви при верен отговор остават и може да участвате за годишните награди. След шест кръга (или общо 24 въпроса) ще сумираме точките на всички участници за генерално класиране.

НАГРАДА: Първите двама ще получат „Картата на небето“ на Феликс Палма или „Периферни тела“ на Уилям Гибсън и книгоразделители, избработени от дърво, с логото на „Сборище на трубадури“. При повече от двама души с равен брой точки ще се тегли жребий. Наградата в 1 кръг е „Остриетата на кардинала, том 1„, от Пиер Певел.
Списък с верните отговори и имената на наградените за целия период на успешния улов ще се публикуват на специалната страница с резултатите от играта. https://trubadurs.com/pop-results/

Линкове към книгите: Наградата в 1 кръг е „Остриетата на кардинала, том 1„, от Пиер Певел. – https://scifi.bg/katalog/knigi/ostrietata-na-kardinala-tom-1/
„Картата на небето“ на Феликс Палма – https://scifi.bg/katalog/knigi/kartata-na-nebeto/


ЛИНК: https://scifi.bg/novini/2019/12/sborishte-na-trubaduri-i-iztok-zapad-zapochvat-dalgosrochna-igra-s-nagradi/?fbclid=IwAR0yzBWeVHi2xLOlvP3vpwf5EfvfURiS12NHGDix5ZAmMf7uI4axtd2m-Tg

Sun Feb 16, 2014 7:22 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Feb 16, 2014 7:22 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Така.. тук - Тори/Ви. Ще гледам да не точа локуми и ще говоря направо 

А:Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Хммм... Записах се поради няколко причини: обичам книгите, обичам да пиша, обичам да чета чужди творби, уча журналистика и харесвам редакторската работа. С две думи: страст и практика. Заради тези две неща се записах. Очакванията ми са да се забавлявам и да уча.

Б: От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Фууу, това ще е доста трудно. Нека просто да кажа любими автори: Дан Браун, Оскар Уайлд, Чарлс Дикенс, Артър Конан Дойл, Дж.К. Роулинг, Кора Кармак, Мег Кабът, Джейми Маглуайър, Аби Глайнс (Abbi Glines – не знам дали правилно го пиша на български), Емили Сноул, Броуди Аштън (Brodi Ashton – пак не съм сигурна дали се пише така), Л.Дж.Смит, К. С. Луис. Ами това са малка част от авторите, които харесвам. Взимам вдъхновение от съвсем различни неща. Просто музата ми идва не докато чета, а докато ходя, танцувам, слушам музика, спя и т.н.

В: Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Пиша откакто се помня(за жалост, в момента ще нямам особено много време). Още от малка пишех сценарий и разни приказки. В момента имам подговтен план за фентъзи книга, но не ми стига време, за да седна и да напиша самата книга (ако на някого му се занимава и пише, но не намира мотивация, можем да си организираме wordwars – ще да е забавно и може да се мотивирам малко да пиша повечко). Най-често пиша фрагменти и бих казала, че ми се получават доста добре. Пиша и разкази. Преди поддържах един фенфик.

Мисля, че това е всичко :)

Wed Jan 08, 2020 8:29 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Jan 08, 2020 8:29 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за Women Up to No Good:

A varied--but invariably delightful--collection. It disabused me of the notion that Pat Murphy writes mostly cyberpunk. (Oh ... seems I mistook her for Pat Cadigan.) In fact, I can't peg a prevailing genre here; look at the excerpts below and tell me if you can.

~ Joan from "A Flock of Lawn Flamingos" is a force for change and ... well, see for yourselves:

“I guess Mr. Hoffer got his just deserts.”
“Oh, I suppose,” she said. “But that isn’t really the point.”
I frowned. “What is the point, then?”
She strolled down the sidewalk, still smiling beatifically. The moon was full and it was a lovely autumn evening. “Ripples in a pond,” she said at last. “That’s the point.”
“What do you mean?”
“Ripples, like the ones that spread out when you toss a pebble into a pond. I love watching what happens when you introduce a tiny perturbation into a system. You give a little push here—or there. And somehow, everything adjusts to accommodate that change. But you can’t predict exactly how things will change.” Her smile grew broader. “There’s an element of chaos. I think that’s what appeals to me.”
“I guess that’s what Mr. Hoffer is afraid of,” I said. “Chaos. That’s why you two will never get along. Chaos and order don’t mix. Like oil and water.”
“Not at all,” she said. “You’ve got it all wrong. Mr. Hoffer and I belong together. In fact, we require each other. We’re not like oil and water. We’re more like yin and yang, two sides of the same coin, a cosmic balancing act. The world requires chaos as well as order.”

Actually, she reminds me of Alfred Bester's "Pi Man"--only with a much gentler touch. ;)

~ Some universal advice from "One Odd Shoe":

I kind of figure that Mark’s mother had always told him he was wonderful. He believed her—which was good, because you should believe your mother. Up to a point, anyway. At a certain point, you must put what your mother says aside and think for yourself. She says you can’t possibly break that new colt that bucked off both your brothers—and you try it anyway. She says you can do no wrong and you…well, let’s just say you know better.

This one reminded me of the final song in the last episode of Legion . Brrrrrrr!

(Have you watched Legion ? Go watch Legion . Now.)

~ If you're not watching Legion yet, I (am vastly--unspeakably--disappointed ... but) still have a treat for you--from "On the Dark Side of the Station Where the Train Never Stops":

And so, she met the man in the shadows.
A cap like a rag picker, boots like a rancher, a shirt with holes it is better not to discuss—he was one of the shadowborn. No matter what you have heard, they are not all bad, these shadowborn. Not all bad though their minds are a little twisted and their bones are in the wrong places. Sometimes, they are very interesting people.
He had a nice laugh, and many a meeting has been based on no more.
“Hello,” said Lucy to the laughter in the darkness. “My name’s Lucy.”
“I’m Mac,” he said.
“And what’s your excuse for being here?” she asked. He laughed again—an interesting chuckle, more interesting because it held a hint of shadow. “I’m in the business of inventing the past and laying down proof that it really was.”
(Now there’s a secret of the fireborn and the shadowborn. The world is really only a few years old. Some say five years; some say three. It really doesn’t matter that I tell you this. You won’t believe it anyway. People rarely believe important truths.)
“What do you do, Lucy?” he asked.
“I’m a firecatcher on the Starlight Run,” she said, and it sounded very important when she said it. Well, firecatcher is an important job, I suppose. Someone has to catch the light of distant stars and guide it down to Earth. But really, the Solar Run and the Lunar Ricochet Run (with the tricky reflection) are more important to folks on Earth. The Starlight Run is simply longer and lonelier.

There's something here (something inside those brackets) that is probably key (and a key) to reading the whole collection. Let's see, shall we?

~ The MC of "Love and Sex among the Invertebrates" asks the perennial questions:

When I was in seventh grade, all the girls had to watch (...) a film called Becoming a Woman . The film talked about puberty and menstruation. The accompanying pictures showed the outline of a young girl. As the film progressed, she changed into a woman, developing breasts. The animation showed her uterus as it grew a lining, then shed it, then grew another. I remember watching with awe as the pictures showed the ovaries releasing an egg that united with a sperm, and then lodged in the uterus and grew into a baby.
The film must have delicately skirted any discussion of the source of the sperm, because I remember asking my mother where the sperm came from and how it got inside the woman. The question made her very uncomfortable. She muttered something about a man and woman being in love—as if love were somehow all that was needed for the sperm to find its way into the woman’s body.
After that discussion, it seems to me that I was always a little confused about love and sex—even after I learned about the mechanics of sex and what goes where. The penis slips neatly into the vagina—but where does the love come in? Where does biology leave off and the higher emotions begin?

~ Heehee, "The Eradication of Romantic Love" sends greetings to my more romantically inclined friends:

Courton herself seems to have been particularly susceptible to the RLS [Romantic Love Syndrome] virus. Her diaries from high school and college recounted a series of “infatuations.” In one high school diary entry, she vividly described symptoms typical of RLS: “I just can’t stand it. Every day, I walk past his house on my way to school. It’s a block out of my way, but I just can’t stop myself. Just being so close to the place he lives makes me wild. My heart starts pounding faster. My face gets hot, and I feel like I’ve got a fever. I can’t seem to get any air. He’s never come out when I’m walking by, but I always think that he might—and that makes me feel crazy, like maybe I should run away or maybe I should run into his arms. In geometry class, he sits behind me—two rows over and one row back. I always know he’s there. I can feel him. I know the squeaking of his desk chair when he moves. I can hear his pencil scratching on the paper, and I can’t concentrate. My hands are always sweaty and my head is swimming. Maybe I’m coming down with something.”
Though Courton’s symptoms may seem extreme to the modern reader, comparison with popular literature of the time (most notably romance novels and stories) indicate that such reactions to RLS were quite typical. (...)
In many ways, the RLS virus was similar to the well-known herpes simplex virus. Noting this similarity, Courton devised a modified version of the blood test for herpes. This simple blood test allowed Courton to measure the level of RLS-specific antibodies in an individual’s blood, thus providing an indirect measure of viral activity.
In Courton’s lab notebook, a simple line graph displays the activity of the RLS virus in her own body over time. Along the x-axis, in her tiny, precise handwriting, Courton noted events in her life. “RH begins work,” one notation read. (Researchers believe that the initials RH stood for Robert Hartley, a graduate student who shared the lab with Courton.) The notation “Date with RH” coincides with a sharp increase in viral activity. Activity reaches a high point and plateaus over the following month, a period marked by a series of notations: “Second date,” “Sex,” “Break-up.” After the notation “Break-up” the virus becomes dormant once again. On the page facing the graph, Courton wrote: “Periods of viral activity are always accompanied by extremes of mood—great happiness or great depression.”

Both stories in the Love and Sex section seem to be about, not so much being in love, but being lost. That, I admit, made me sad.

~ "South of Oregon City" is both wild and tender. A genuine, unexpected feat.

~ "The True Story" provides a much-needed deconstruction of traditional fairy tales. Before it (plus some conversations I had with my partner about the general absence of mothers in Disney movies), I hadn't considered carefully the parts that women play in those tales. It's sad and even scary. :(

~ An insight from "Exploding, Like Fireworks":

He wore old-fashioned eyeglasses, though he certainly could have had his vision surgically corrected or, at the very least, been fitted with corrective contacts. I had asked him about his glasses during one of his poetry seminars and he said he liked the way that the lenses collected dust and grime. Periodically, he had to clean them, and that reminded him of the limitations of perception. “We are always seeing the world through filters,” he said. “But it’s easy to forget that. These…” He tapped his gold-framed glasses. “…remind me.”

~ "Recycling Strategies for the Inner City" somewhat reminded me of Theodore Sturgeon's "A Saucer of Loneliness," only more subdued and disturbing (because we don't know how disturbed the MC is). Although I'll board a "spaceship like a horse" any day. (Then again, you don't know how disturbed I am. ;)

Fri Feb 28, 2014 8:17 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Feb 28, 2014 8:17 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
1. Имаше ли нещо в процеса на редакция, което ви затрудни/подразни?
Не бих казала, че съм се затруднила особено с поставянето на коментарите, само дето се зачудих, защо като ги пиша, всичко което съм маркирала се оцветява, а след като го запаметя и отворя отново не е оцветено?

А колкото до вълните редакция, мисля че им хванах общата идея и нямам конкретни въпроси. С времето предполагам, че ще си разбера всичко : )

Wed Mar 12, 2014 9:22 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Mar 12, 2014 9:22 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
И аз да се извиня на активните участници: не смогнах да вместя писането на следващото упражнение днес. А следващият ми ден за ЧоБи занимания е неделя.

Така че – пейте-скачайте, весели деца...

Thu Jun 16, 2022 10:55 pm Re: Културните среди: лакът до лакът; без пресекателни; или? Thu Jun 16, 2022 10:55 pm Re: Културните среди: лакът до лакът; без пресекателни; или?


The soul of wit may become the very body of untruth. However elegant and memorable, brevity can never, in the nature of things, do justice to all the facts of a complex situation. On such a theme one can be brief only by omission and simplification. Omission and simplification help us to understand - but help us, in many cases, to understand the wrong thing; for our comprehension may be only of the abbreviator's neatly formulated notions, not of the vast, ramifying reality from which these notions have been so arbitrarily abstracted.

Um... Concerning that, I`d rather agree with Michelangelo than with Huxley. Cannot repeat literally, but it seems to run kinda like this: take a piece of marble and chop off the surplus... :)

Sat Feb 22, 2020 11:35 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:35 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Хотелът" - Лола Дарлинг
Хареса ми. Доминик е властен, секси, горещ и...шеф на Джулиет. Онзи разговор с непознатия за евентуални промени в хотела, определено ще носи неприятности. Чудя се кой беше той. Джулиет трябва да чете повече медии, има проблем с разпознаването на знаменитости. Бързо се досетих кой е предателя. През каквито и трудности да преминат Джулиет и Доминик ще се справят заедно. Искам още. ПП: Това е втората книга за седмицата, от различни автори, с героини с рижи непокорни коси, и властни горещи мъже. Няма как да не ги сравнявам. Предишната повече ми хареса. Но и тук жегата беше на ниво.
Непокорна кралица - Мегън Марч
Хареса ми. Влюбена съм. Маунт е страхотен. Опитва се да се промени заради Кийра. Започна да осъзнава, че тя е много повече от просто дълг и маската му се пропуква. И двамата се стараеха да се отблъснат /за Маунт когато осъзнава, че тя става негова слабост/, но явно не могат един без друг. Ще ми се приказката от Дъблин да не свършва. И пак спря на най-интересното. Когато чета поредица, не подхващам веднага следващата книга от нея, но тук е различно. Влязла ми е под кожата, завладяла ме е. И моят самоконтрол е разклатен, затова подхващам веднага "Греховна империя".

"Греховна империя" - Мегън Марч
Тази книга беше най-слабата от всички. Малко ме разочарова. Много бързо внезапно се зароди тази голяма любов между героите и продължи през цялата книга. Твърде захаросано ми дойде. Нямаше много и секс сцени, само диалози. Половината книга мина в болницата. През цялото време се въртеше като развалена грамофонна плоча "кой какво да не прави и да не ходи заради неговата/нейната безопасност". Имаше интрига/разкриване/обрат, разбрах за какво се вмъкваха предистории за Маунт. Да, излезе по-добър, с добри мотиви за действията си, както и предполагах. Но с Кийра изведнъж стана ангелче. Много бързо ми дойде. Не го харесвам такъв. Както намекнах за края:
— Какво искаш? — прошепвам. — Защо си тук? Той се надига, закопчава сакото си с големите си пръсти, лицето му е в сянка. — Имате дълг към мен, госпожо Маунт. Тук съм да си го взема - няма подсказка за насока какво има предвид. Дано да става дума за още секс, в интрото пишеше че дългът е сърцето ѝ, но си мисля, че щом е постигнал целта си да я притежава по всички начини, пак говори за пари, и вече Кийра ще може да си плати. Дали не му е омръзнала след като я покорил? Отново ли е студен? Ако се връщаме в изходната позиция, всичко се обезсмисля. Това ме обърква. Да се радвам ли или да плача? Ако е за рев, това последно изречение скапва всичко. Ако имаше епилог, щеше да е по-добре. Мен лично ме обърка здравата. Та, 4 от 5. Свеждам оценката си.

Fri Mar 27, 2020 9:42 pm Re: Мирослав Моравски Fri Mar 27, 2020 9:42 pm Re: Мирослав Моравски
Patreon-ът пристигна по-рано, отколкото си мислех. :shock: https://www.patreon.com/moravsky?fbclid=IwAR2niVDGElBiS9KPY92WQe-ukh7JN-kKe5Fl1tNmRYRwhrAweBBRoXgVrco

Yet another place to follow. Yet another place to post information to + translatе in English...
Това е мястото, където ще представям изкуството си в следващите месеци и, да се надяваме, години.
Лина, знам беше преди векове, но помня като вчера как ми каза за тази чудна платформа. "Направи си профил, така ще може хората да те подкрепят."

Еми добре, но пусти срам и притеснения ме накараха да чакам чак до този момент.
"Как така ще взимам пари?" Нали музикант (хеле пък разказвач на истории) къща не храни?

Ето така. Хората са го измислили. ;)

Заповядайте в платформата ми. Там ще публикувам ежеседмично новите си неща - песни, разкази, видеа, идеи и разни арт-еници . Може да ме последвате, както и да ме подкрепите, в зависимост от това колко от моите неща искате да виждате месечно.

Повече ще научите на линка долу.
Още повече ще има в следващите ми публикации, защото имам план за действие .
Който включва албум, втора книга, и трети спектакъл, този път на голяма сцена.
Елате да ги сбъднем заедно.
Нищо, че книгите уж ще са още две, едната - тухла! Трети спектакъл? Без да сме видели втория, макар че веднъж сме го виждали отдавна.

Приятели, искам да благодаря на всички ви за снощи, беше мощен лайф и много силно изживяване!
Снощният, повече от тричасов спектакъл, ми даде да осмисля нещо много важно.
Цялата вечер свирех и говорех сам, в един пуст бар (Ив барманът скиташе някъде със слушалки в повечето време). Осветлението беше изключено навсякъде, освен върху ми, стъклените прозорци - зяпнали навън в пустите улици, с угаснали коли и сгради, изолация, пустош и мъртвило.
Ходи пей на тоя фон и настроение.
После, когато успях да надзърна в малкия екран на компа ми - всичко вреше и кипеше . Хвърчаха палци, усмивки и сърца,
Сами с неговата мисия със сърценцата :lol: изскачаха коментари и шеги, разни насърчителни реплики да не сипвам на бармана (!) пиене, "лесни" пожелания за песни като Бохемска рапсодия (Велко, благодаря ти за мнението, излетях!!!) и всякаквата весела гюрултия, която се получава, когато хората са щастливи че са заедно и го празнуват .
Часове по-късно, мислейки за този супер противоречив момент на депресивно-маниакалности, ме осветли какво е това.
Ами ей такова нещо трябва да е Господ, бе хора.
Не, не става дума за бармана. ;)
Седиш си изоставен и посърнал, няма никой около теб, всичко е на умирачка... и за малко да изпуснеш купона на живота.
Само защото си стиснал очи и не гледаш.
На милиметри от тебе, на масата, в джоба ти, животът, вселената и бара кипят и те влачат за яката да отидеш да купонясваш с тях. Може да се наложи да си оправиш нета, или да смениш кабел. Може да трябва да погледнеш някъде, където не си се и сещал, че е възможно.
Съвсем близо.
Благодаря на всички, които използваха лупите умело снощи, за да разчетат египетското писмо и да ни подкрепят. Сега като видях тия табели, то нищо се не различава...
Прегръщам ви и доскоро!
<3

Mon Jun 02, 2014 11:54 pm Re: Не-културни събития Mon Jun 02, 2014 11:54 pm Re: Не-културни събития
Гражданско

4 юни (сряда) 2014, 11.00 ч.
Червена зала
Фондация „Елизабет Костова” представя:
Столица Литература 2014
Писателите и протестите. Продължение на дискусията след края на протестите*
С участието на български и англоезични писатели от Созополските семинари по творческо писане:
Владимир Зарев (София, България), Иван Димитров (София, България), Иън Басингтуейт (Ан Арбър, САЩ), Тодор П. Тодоров (София, България), Шели Ория (Ню Йорк, САЩ).
Модератор: проф. Александър Кьосев
* Tова е продължение на кръгла маса, организирана по време на Софийския литературен фестивал (2013).

Модератор: проф. Александър Кьосев
За повече информация: http://www.ekf.bg.
На български и на английски език.

Вход свободен
Резервирайте място - на сайта на Червената къща: http://www.redhouse-sofia.org/Events.aspx?type=8

Sun Apr 05, 2020 7:46 pm Re: Babylon Sun Apr 05, 2020 7:46 pm Re: Babylon
Преди около час се амбицирах да преведа на български в реално време поне един монологичен аудиозапис с размишления тип представяне от страна на поляка художествен ръководител на фестивала ми. Тоя човек не го харесвам, странен ми е, но е важна и неизменна част от фестивала дори и друга позиция да заемаше, и не ми пречи да говори. За първи път го виждам брадясал (тоя гей :lol:), та е една идея по-нормален. Пък и говори с добра интонация и ритъм. Ще се запиша как превеждам. Надявам се да не е катастрофално, защото разбирам много, но... доста пъти не веднага :D.
Може да не стане от първия път, но... да ограничим до три броя. За чешки трябва да става от първия път. После може и да набера текстчето, ще видим.

Облечен е с ватирана блуза на ръкавици - ръцете на Мики Маус, мисля...

Sun Apr 12, 2020 11:23 pm Re: Мирослав Моравски Sun Apr 12, 2020 11:23 pm Re: Мирослав Моравски
Лайв на Миро Моравски от петък вечер /10.04.2020/

Поздравления, Моро, виждам че си много активен с видеата и имам да наваксвам с тях. Продължавай, дано творческото и певческо настроение не стихне.
Ради

Здравейте, приятели!

Ще направим отново стрийминг на свиренето на живо от Level Up.

Петък, 10-ти април, от 19.30 ч.

Изненадата за всички патрони-закрилници тук е че този път ще заснемем и отделен видео материал на някои песни, който ще публикуваме само за вас. ;)

Ако някой любопитства за цялата история на Полковника, част която ще разкажа на живо - скоро ще разкрием къде може да се прочете.

Ето и пълният текст на поканата:

"Преминете на Тъмната страна! Свирим мега яки песнички... : )))

Дойде време за следващият дистанционен бар-стрийм-лайф. Домакините този път са от геймклуб Level Up, където на 10-ти, петък, от 19.30 ч. ще чуете песните и историята на... Полковника.

Вманиачен геймър и рок-фен, Полковникът от биохакерския взвод е преживял хиляди битки, и е спасил стотици хиляди животи, седейки просто зад монитора. Няма да споменаваме предотвратения зомби апокалипсис в Мексико, спирането на арийската генотипна доминация през 80-тте и още доста биологични диверсии и войни, за които всъщност никой дори не чува.

Заключени сте вкъщи? Полковника е бил неподвижен с години. Страх ви е от вируси? Нанобиотите са тук отдавна. Ужасявате се от бактерии? Микозоидите са насреща.

Какво се случва обаче когато лекарствата се превърнат в отрова? Когато спасителните ботове преминат на страната на врага?

Всяка защитна армия винаги се превръща на свой ред в заплаха... Така е защото има само едно съвършено и доминиращо над всичко друго оръжие.

Страхът.

Както Полковника обича да казва: "Хората не разбират, че страхът е най-силното им оръжие. Стига да знаят от къде и от какво е..."
--
Един концерт в стила на Коренуване / Rootin'roll: Където историята и музиката се раждат в момента на изпълнението им, а импровизацията води разказа и изпълнителите.
--
Доскоро от Левъл Ъп!

Tue Nov 14, 2017 12:04 pm Re: The Celestial Way, Book 1 (NaNoWriMo 2017) Tue Nov 14, 2017 12:04 pm Re: The Celestial Way, Book 1 (NaNoWriMo 2017)
I can't imagine anything less than 14K pages doing justice to a character who's turned 800. That's the trouble with near-immortals: you need huge backstories (and often, a huge book) to make them convincingly unusual. Incidentally, I don't find Tolkien's elves convincing in the context of their longevity.

So perhaps you've undertaken a project that needs not one but two--or six--months to prepare properly. As long as the next steps keep flowing, I woulnd't worry about the schedule.

Tue Apr 21, 2020 10:08 am Re: Разгласа Tue Apr 21, 2020 10:08 am Re: Разгласа
Анонс за приятелски форуми:

Четящи приятели (:

Човешката библиотека е общност, в която книгите градят мостове между хората. В периоди като този се нуждаем от дори повече свързаност и съпричастност, затова заедно с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ създадохме и публикувахме електронни версии на алманасите „ФантАstika“ : общо над 3000 страници, които зареждат и вдъхновяват да продължим напред, към Следващото . Нуждаете ли се от заряд, надежда, нови мисли или съмишленици? Само протегнете ръка…

https://i1.wp.com/choveshkata.net/blog/wp-content/uploads/2020/03/FS2007-18.jpg?resize=500%2C292&ssl=1

„ФантАstika“ излиза от 2008 г. и е носител на европейската награда Еврокон за фантастична периодика. Както подсказва двуазбучното му заглавие, той гради мостове между Изтока и Запада – на страниците му се срещат български и чужди автори: Величка Настрадинова и Питър Бийгъл, Иван Ефремов и Николай Теллалов, Йоан Владимир (Ангелина Илиева) и Вячеслав Рибаков, Кори Доктороу и Григор Гачев, Мария Спирова и Майкъл Суонуик, Рей Бредбъри и Валери Петров, Евгений Лукин и Геновева Детелинова, Красимир Георгиев и Теодор Стърджън, Велко Милоев и Дъглас Смит, Джон Варли и Стефан Кръстев, Дейвид Брин и Светослав Славчев, Елена Павлова и Сергей Лукяненко, Сергей Другал и клуб „Светлини сред сенките“... А в рубриките на алманаха си подават ръка всички въплъщения на градивното фантастично: в литературата, киното и телевизията, музиката, изящните изкуства (представени със стотици пълноцветни илюстрации) и видеоигрите, науката, прогностиката и футурологията.

Навярно най-важното обаче е, че „ФантАstika“ гради мостове между хората, които продължават да се вълнуват накъде се движи светът, къде искаме да отиде... и как да стигнем дотам. Атанас П. Славов, основният му съставител, разказва:

В първия наш алманах „ФантАstika 2007“ споделих, че това издание е за хора със страстен ум и мъдро сърце. Нека разясня: „ФантАstika“ е за хора с ум, достатъчно развит, за да може да изпитва страст към идеи и проекти, правещи света по-добър, и сърце, достатъчно мъдро да различи моментния чувствен гъдел от дълбокото вълнение, породено от значимите неща.

За да ви пратим алманасите, си ги поискайте с имейл – вижте как тук . Те, като останалите ни електронни издания, нямат дигитални (DRM) защити и следват принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. В случая всички дарения влагаме в допечатка на онези броеве, чийто тираж е изчерпан.

А скоро очакваме да излезе и юбилейният десети брой. :)

За все повече, все по-заедно,
Кал и екипите на Човешката библиотека и Тера Фантазия

Вече го пуснах във:
- forum.chitanka.info
- bghelp.co.uk/forums
- teenproblem.net/forum
- Goodreads групите Bulgaria reads и Bulgaria

До края на месеца ще го кача и в:
https://www.shadowdance.info/forum/ : Жоро (Моридин) обеща да ни отразят „официално“)
клубове „Фантастика“ и „Фентъзи“ в http://clubs.dir.bg/wwwthreads.php?Cat=17 : всъщност те не позволяват публикация на нови теми от 2015-а насам

Вие? :)

Fri Sep 12, 2014 11:52 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Sep 12, 2014 11:52 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Кал wrote:Интервюто за „Непоискано добро“ и моето участие в „Книгата, която ме вдъхновява“ мина чудесно. И организатор(к)ите се оказаха много готини. (Светлинки, гответе се за интервю. )

Като качат запис онлайн, ще дам линк.

Ето го.

Сега ако се вдъхновите и да ни подкрепите...

Fri Sep 19, 2014 1:29 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Fri Sep 19, 2014 1:29 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Анонс в Г+ общностите „ Аз обичам книгите “ и „ Читателски клуб “:

Четящи, действащи и търсещи хора:

Миналата седмица излезе новата ни колективна история „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ :

http://kal.zavinagi.org/?p=510

Някои ключови нейни теми са гражданските протести от миналата година и окупацията на Ранобудните студенти.

В написването на „Промяна“ участвахме около двайсет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

22 септември е празник на Съединението. Един от рефрените, отекващ в нишките на „Промяна“ отново и отново, е: „Заедно. Промяната става заедно.“

За тези празници ви желаем заедно . :)

(А за предстоящите избори си пожелаваме припомняне : защо се стигна до тях.)

Изданието е електронно и се разпространява свободно.

Fri Feb 08, 2019 10:13 am Re: Образованието Fri Feb 08, 2019 10:13 am Re: Образованието
В тайландския Колеж на обединения свят са въвели практикуване на mindfulness :

UWC Thailand’s Head of Mindfulness on Holistic Education

“Mindfulness is such a transformative tool because it teaches students to consciously attend to the lens through which they see the world. It allows them to acknowledge their emotions and pause in their judgements, so that they may develop a deeper awareness of their perceptions. Through this clarity, they can make more intentional choices for themselves and their communities - which is exactly what UWC is all about.”

With its newly-opened Mindfulness Centre, UWC Thailand has begun to use mindfulness principles and practices to stretch beyond the framework of its normal pedagogy. Lucy’s work seeks to create a space for stillness in a day filled with endless learning opportunities, for example embedding mindfulness in the way teachers and students work together, and how community members interact. This occurs through a multitude of ways: a twenty-minute time-in each morning, community yoga sessions, training for teachers and workshops on the science behind mindfulness, to name a few.

“Creating positive experiences first thing in the morning enables everyone to approach the day ahead with self-awareness and kindness. We seek to be intentional in our learning - not just academically, but also socially and emotionally”, Lucy says, adding quickly that “although UWCT has decided to dedicate time and resources to making mindful awareness a core value in our pursuit to unite people for peace and a better future, practising mindfulness is not to be forced. We extend gentle invitations to students and provide exposure to different ways of practising - if someone is not connecting to meditation, they might connect to yoga - but in the end, it is all about shaping an environment where students feel supported enough to examine their minds and acknowledge their emotions.”

(...) Lucy proudly recalls the story of a first-year IBDP student who decided that the only way to explore her initial scepticism would be to attend the mindfulness session every morning. She has now been practising for more than three months and explains the significance it has had on her life: managing emotions, retaining focus, learning and productive social interaction have all become much easier. (...)

Lucy describes mindfulness as bringing the community together: “It’s a way of connecting and sharing the commonality of being in the present moment. During one of our weekly mindfulness themes, we highlighted all the wonderful things that contribute to our deliberate diversity, but we also made sure to accentuate the things that make us the same. Through a label-stripping meditation, we encouraged students to explore the essence of what it means to be human, despite differences in culture, religion or gender. If we are aware of what unites us and that we all have the capacity for suffering, it becomes easier to act compassionately. We see each other as ourselves.”

She continues to explain that “discussions are great, but I don’t think discussions alone impact change. At UWCT, we are not only talking about making a difference, but we are also learning about the emotional components of acting responsibly in relation to the communities around us.”

(...) Lucy noticed that an increasing emphasis on academic achievements came to the detriment of social development: “There was very little emotional learning, but when there was, it always occurred in an artificial context. (...)”

“In this day and age, our minds are constantly scattered everywhere and attending to our minds becomes necessary. Mindfulness gives students the necessary breathing space to cope with the challenges of high-pressure environments and helps them develop tools to use their emotions constructively for their own benefit, and for that of their communities.”

Fri Sep 26, 2014 12:41 am Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло Fri Sep 26, 2014 12:41 am Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло
Гледам, че „Дневник“ е подел кампания за четенето... и първото, на което попаднах, е много интересно:

Дигиталнибиблиотеки.бг

Не на последно място и защото Читанка.инфо е разпозната редом с другите.

Но новото за мен бяха методите за търсене в огромния архив на Народната библиотека.

Wed May 13, 2020 3:42 pm Re: Planescape: Torment Wed May 13, 2020 3:42 pm Re: Planescape: Torment
My reviewlet of Planescape Torment: The Unofficial Torment Novel (the novelization by Rhys Hess):

I have taken the liberty to add an electronic book here because of its one outstanding qulaity: the awesome dialogs. In this (unofficial) novelization, Rhys Hess has linked together the most memorable scenes from the game in a single coherent plotline, showcasing the verbal interplay that is in turn poignant, hilarious, philosophical, and sheerly shocking in its Otherness.

You do not need to have played the game (or even be familiar with the Planescape multiverse) in order to cherish this novel: both in terms of literary style and ideas.

Wed Oct 15, 2014 8:38 pm Re: Културни събития Wed Oct 15, 2014 8:38 pm Re: Културни събития
Техническият университет – София и
Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”
представят:

ОЧИ ШИРОКО ОТВОРЕНИ
фотографска изложба на
ЦВЕТАН ГАВРОВСКИ
/Македония/
(20 – 31 октомври 2014)

Официално откриване:
20 октомври, понеделник, 18:00 часа
Централно фоайе, Ректорат на СУ


Цветан Гавровски е роден през 1947 година. Той е доктор на техническите науки в областта на електрониката и професор в Университета „Св. Св. Кирил и Методий” в Скопие, Р. Македония. През 1992 година става инициатор на активно научно сътрудничество с Техническия университет в София, което се разшири с участието и на други университети от Балканите.

Освен с академична дейност, повече от тридесет и пет години Цветан Гавровски развива интересите и уменията си в областта на художествената фотография. Участвал е в повече от 150 групови изложби в Македония и чужбина, и е реализирал десет самостоятелни изложби в Македония, Босна и Херцеговина, България, Германия, Сърбия. Негови анализи и критики за фотография са публикувани в специализирани списания и в ежедневния печат. Носител е на много международни награди и отличия за фотография, сред които: Златен медал на Федерацията по фотография на Андора (1995); Медал за тематични фотографии (2008) FIAP (Fédération Internqtionale de l’Art Photographique); Златен медал – 2012 на PSA (Photographic Society of America); Медал UPI (United Photographers International) за 2012. Проф. Гавровски е носител на най високото звание за фотограф­ско творчество на Съюза на Фотографите на Македония – „Нацио­нален Майстор на Фотографията”, и на международното звание AFIAP (Artiste FIAP) на международната федерация за арт фотография. Често е канен за член на журита за международни изложби под патронажа на FIAP. Участник е в редица международни творчески колонии, почетен член на академичния фото клуб ЕЛЕМА (Скопие), в миналото и негов председател, имайки значителен принос за популяризация му. Гавровски е председател и на Съюза на фотографите в Македония (ФСМ) в периода от 1985 до 1999 година и от 2002 до 2009 година.

На XXIII конгрес в Андора (1995) е представител на ФСМ и има значителен принос организацията да стане национален представител на македонската фотография във FIAP, а от същата година става и официален представител на FIAP за Македония. Участва със свои фотографии в колекциите на световните FIAP биеналета и изложби в Китай (1997), Швейцария (1999), Италия (2001), Унгария (2004), Люксембург (2004), Китай (2006), Словакия (2008), Ирландия (2009), Испания (2012). Източник: Културен център на СУ


...Редките срещи с фотографското изкуство на Гавровски предизвикват у мен дълбоки размисли.

Румен Георгиев,
професор по фотография в НАТФИЗ – София


Цветан Гавровски е дълбоко посветен на некомерсиалните и истински достойнства на творческата фотография.

Боян Иванов,
историк на изкуството, Скопие

Tue May 19, 2020 8:42 am Re: Цитатите, които ни промиха Tue May 19, 2020 8:42 am Re: Цитатите, които ни промиха
6. Батман се е самопровъзгласил за прилеп, но не е 100% биологично коректен към представителите на вида (не сере гуано, а също така може да говори), което заблуждава подрастващите и е кощунство за науката зоология.
7. Батман живее в пещера, за която не плаща данък и най-вероятно представлява природна забележителност, в която е построил базата си без надлежно разрешение от МОСВ. Гневът на Зелените не ще закъснее!
8. От десетилетия Батман управлява свръхмодерен автомобил без застраховка, нито ГТП, да не говорим за винетка. Като изряден шофьор на кола от 1996-а, се чувствам лично засегнат от този олигархски произвол.
9. Батман преследва хора с увреждания, възползвали се от правото да се самоопределят като „Жокери“ и „Пингвини“, което го прави нетолерантен към различните и враг на Истанбулската конвенция.
10. Батман си позволява да хаби хиляди киловатчаса общински ток, за да поддържа светещия си символ, а това е обидно за данъкоплатците и създава етническо напрежение в ромската махала на Готам, където са най-засегнати от липсата на безплатно електричество.

Tue Oct 28, 2014 12:20 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Oct 28, 2014 12:20 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Наш ред е!“:

~ Ивайло е един от (задочните) участници и в „ Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна “, която преживява същите теми. Изключително интересно ми е да видя и неговия поглед.

~ За всеки, който се е натровил от медийни образи на Ранобудните студенти – антидот има! :D Този пасаж ; и особено цялата глава „Всекидневието“.

~ А този откъс се чете заедно (ръка за ръка :) с този . (От един и същи ден са, но различни места.)

~ Паралелите между двете истории ме разведряват и усмихват страхотно. На едно място Ивайло говори за „предателството на синдикатите“ на 20 ноември; ние с Лъч пък си пердашим директно ... :D

~ ... Прочетох я.

Освен интересна, книгата е и изключително важна. Най-малкото за да ни покаже какво предлага – градивно и в перспектива – един от хората, които бяха сърце и ум на студентската окупация:

https://www.goodreads.com/quotes/3195743

(Колко от вас още са в плен на мантрата „Тия мърлячи и мързели и сами не знаеха какво искат“? А задавали ли сте си въпроса откъде ви се е просмукала тази мантра? В „Наш ред е!“ има размисли по това.)

Разгледайте и другите откъси, които цитирах. (Ако изчезнат от Goodreads, събрал съм ги и тук .) Ивайло разказва честно, страстно, премислено и търсещо, без да пести (но и без да прекалява с) критиката, към другите и (особено впечатлило ме) към себе си. Понякога е по-сдържан и сбит, отколкото ми се иска – понеже мен ме вълнува и чисто човешката страна на преживяването, мечтая да видя и разбера повече, – но си давам сметка, че все пак описва събитията над половин година след като са се случили. Паметта избледнява, подробностите се губят, остават само най-ярките мигове... Но силна точно откъм човешката си страна е главата „Всекидневието“, която споменах горе. Двата революционни шамара и преплитащите се скришом сенки ми създадоха ярка усмивка. :)

Както и личната среща на автора с хубавооката спътничка. Някой може да каже: „Какво общо има това с окупацията?“. Аз бих отвърнал... само че извън спойлъра, това не бива да остава прикрито:

Имаме нужда от книги, които ни показват всичкото – и възвишеното, и смотаното – и как въпреки смотаното (а понякога и при липса на възвишено) успяваме да постигнем нещо. Промяна. Даже мъничка... една стъпчица по дългия път нататък. Такива книги ни припомнят, че всеки от нас може да го постига. Поотделно – и особено заедно . Нямаме нужда от Левски – светец; от разграничаването му от нас, „простолюдието“, като някакъв друг клас (не)човек, неповторим и недостижим. Имаме нужда от човека Левски, от напомнянето, че Левски е всеки от нас – стига да съберем кураж и да пристъпим в тази посока. По дългия път. Дори без нужда да се сравняваме, с Левски, с другите; отначало, споделя ни Иво, по-важното е да ги изслушаме и разберем.

Имам да казвам и още, но по-добре направо изслушайте „Наш ред е!“.

И нека вървим нататък...

Thu Nov 06, 2014 8:09 pm Re: Културни събития Thu Nov 06, 2014 8:09 pm Re: Културни събития
Понякога филмите могат да ти дадат толкова, колкото книгите, не напълно, но... в смисъл, че Властелинът на пръстените филмът трилогията особено разширените версии ми дава едно такова специално усещане, което не може нищо друго да ти даде, дори книгата, защото съм я чела основно на руски... има си филми и филми, както си има книги и книги... има супер тъпи филми, но има и шедьоври като да речем Властелинът, Сталкер, Седем години в Тибет, Лисицата и детето и др.