choveshkata.net

Thu May 10, 2018 11:21 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Thu May 10, 2018 11:21 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Прочетох и аз тези Наистина Зелени разкази най-сетне. Първите 2-3 ми се сториха назидателни, сякаш някой ми размахва пръст да правя повече. Малко ми стана забавно, че четях разказа в който дървата са буквално очовечени, от плът и кръв, а това което няма и 24 часа по-късно правих, бе да режа окастрени дървесни клони, за да стават по-добре за подпалки.

Единия от двата разказа, които ми изчистиха недотам приятното чувство за назидателност бе именно "по Е-3 за 23" (ако не съм объркал разказите и заглавията - в момента нямам книгата под ръка). Този разказ в който завличат келешчето на Ком-Емине. Самия процес, без да усетиш да те завлекат външни обстоятелства извън комфортната ти зона, и в крайна сметка да се окаже приятно изживяване от което печелиш, я нова приятелка, я ново, разширено самосъзнание, ми се стори доста приятно-сладурски. A другия бе този на Брин, за войниците зеленотворци. Сигурно е универсално привлекателна идеята за праведната саможертва. Имам и един донякъде критичен отзив за юнашко-Зелената приказка, но по-скоро на живо ще го споделя.

Като цяло съм доволен, доста различни автори и разкази, ако искате и епохи, са събрани в тази неголяма антология. Хареса ми и как в разказа за магистралата доста фантазия е вложена. На колко места все пак ще видиш споменат жираф, каращ автомобил?? :)

Thu Feb 07, 2013 4:24 pm Re: Труд и творчество Thu Feb 07, 2013 4:24 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за млади хора „Ами мирът?”
Краен срок: 15 февруари 2013 г.
Млади хора на възраст между 14 и 20 години могат да вземат участие в този конкурс, като отговорят „Какво ще кажете за мира?” във визуални и печатна форма.
- Разкажете история (до 500 думи)
- напишете есе (до 500 думи)
- Създайте поема (до 200 думи)
- нарисувайте картина или колаж (до 18 "х 24")
- Заснемете снимка (до 11 "х 14" на фотохартия)
- Проектирайте графика, плакат или комикс / анимационен филм (до 18 "х 24")
Повече инфо:http://www.globalexchange.org/peace/campaigns/whataboutpeace

Sat Jun 09, 2018 10:42 am Re: Момичето от квартала Sat Jun 09, 2018 10:42 am Re: Момичето от квартала
Отзив от Стефан Кръстев

Явно поезията е най-красивото съзвучие на идеите, а „Момичето от квартала” освен поезия на думи е поезия на самия живот. Защото тя не е само съчетанието на римите и ритмите в този поетичен роман, а и съчетанието на множество млади души и умове. Екип от автори; група творчески натури, които са се събрали не за да направят рок банда (както много други млади) или театрален състав (както по-малко други млади), а да напишат заедно едно произведение. Поема с мултипленен автор, поетичен роман за нашето съвремие. Книга от тийнейджъри за тийнейджъри, в която всеки автор е и герой, движещ своята художествена проекция така, че да е именно в това поетично съзвучие с останалото, чрез което не само ще преосмисли своето място в настоящата реалност, а ще помогне на читателите, които са най-близкият до неговия темперамент, да осмислят същото.
Начинанието може да се стори на някого експеримент, който е интересен сам за себе си, но такъв, от какъвто не може да се очаква висок резултат. Познати са ни настройките на предубедеността и подобни мисли при нея са неизбежни, а дори и човек, чужд на предубежденията, трябва да надникне, да почете малко книгата, за да се избави от съмненията относно качеството й.
За съжаление, в последните десетилетия (през целия живот за авторите на книгата) поезията се издава сравнително лесно и сравнително много хора я „изливат”, дори зрели, интелигентни, изстрадали, ерудирани личности, при това поетични натури, пренебрегват, твърде пренебрегват технологията на стиха. Издават стихове, заредени с енергия, но стържещи на места, заради лоша ритмика, несъобразен звукопис, стилово неуместни изрази, тривиални, а на места дори дразнещо слаби рими.
Нищо от това няма да намерите в тази книга. Което и само по себе си е удивително за толкова голям творчески колектив. Да зазвучат различните гласове в хор – това вече е внушително. (...)

Sun Mar 03, 2013 11:14 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Sun Mar 03, 2013 11:14 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
!!!

...

Fri Apr 27, 2018 6:35 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Apr 27, 2018 6:35 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Ериксън подсказва, че извънземните, които решат да осъществят контакт с нас, няма да са на нашето ниво (най-малкото защото нашето ниво не е способно на космическа колонизация; това не е фокус в неговото есе и като цяло е плод на друг разговор). Ей тук се усеща в частност:

Also, I can’t really imagine that any spacefaring civilization coming to visit us gives a flying fuck about our nations, presidents, dictators, covert agencies, corporate interests, borders, militaries, capitalism, communism and all the rest. As for our highly vaunted scientists, well, that’d be like trying to have a conversation with a four-year-old, we’d be so far behind.

За „нападките му над теорията за еволюцията“ мисля, че просто си го прочел грешно. Кой пасаж имаш предвид?

Fri Apr 19, 2013 9:22 am Re: Копнеж за ученическо творчество Fri Apr 19, 2013 9:22 am Re: Копнеж за ученическо творчество
Написано по повод на съвсем друг конкурс – и все пак...

... Обективна причина за неизпипания стил не мога да предположа. Лесно е
да кажа, че младите автори нямат търпение, а вече нямат и среда, в
която някой да ги напътства... но това не обяснява съществуването на
такива явления като Светлини сред сенките или Геновева Детелинова и
Калоян Захариев. (Живот и здраве, ще видим дебютните им романи тая
година. И ще се дивим... обещавам ви.)

...

За конкурса като цяло: препоръчвам ви да го има и занапред. Казвам го
с ръка на сърцето, след като изчетох над 250 текста от младежи покрай
тазгодишния ни Копнеж за ученическо творчество. Тези конкурси са един
от малкото стимули за по-добро писане. По-важното обаче е, че
стимулират и ЧЕТЕНЕТО – най-малкото, участниците в тях ще прочетат
какво са написали отличените автори (дори и само за да ги наругаят/да
се огорчат... но все е прочетено :). Понякога може дори да се
запознаят помежду си – и хоп! ето ви нов литературен кръг... :D

А голямата награда за журито е, когато попадне на истинския талант.
Ние открихме поне пет деца сред тия стотина в Копнежа, които, ако има
кой да обръща внимание на усилията им, някой ден ще станат световни
автори – или поне РАДВАЩИ български... На мен това ми оправдава всички
останали кръвоизливи в жури-четенето. ;)

Sat Oct 27, 2018 12:28 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Oct 27, 2018 12:28 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Здравей, Кал. Пратих ти на имейла Упр. 1. Дано го видиш измежду многото отговори. Ще се постарая да побързам с упр. 2.

Вики, машина си.

Приятен ден!

ПП: Като слагаш тази Цензура, сякаш някой е псувал. Добра шегичка.

Mon May 06, 2013 5:16 pm Re: Новини за книгите-игри Mon May 06, 2013 5:16 pm Re: Новини за книгите-игри
26.03.2013

Книга-игра: Мутирала Плът

Привет, читателю! Питал ли си се какво би станало, ако мистериозна зараза превърне почти всички хора около теб в мутанти? Докато писах настоящата книга-игра се опитвах да си представя центъра на родния ми град Русе след евентуален такъв апокалипсис. Това е и причината почти всички имена на герои да са типични за страната. Изключение е само това на приятелката на главния герой, но то е по-скоро за потвърждение на правилото. Искам да благодаря на цялата общност от фенове на неумиращия жанр книги-игри за реализирането на настоящия продукт. Надявам се да прекараш приятно време с него. Ако искаш да прочетеш книги-игри в дигитална форма или да получиш информация за други печатни

издания, заповядай на http://www.knigi-igri.net или на http://www.legacyofkreya.com .

http://magazine.knigi-igri.net/2013/03/mutirala-plyt/



23.04.2013

Готово за игра е продължението на "Карибски вълни" - "Карибски вълни 2: Съкровището на вълчицата"

Здравей читателю и добре дошъл отново в карибския басейн. В следващите няколко страници пак ще поемеш контрола над сър Джеймс Елиът — младеж, чийто живот е поел по странен курс – първо офицер от английския флот, след това изгнаник, капер и в крайна сметка – капитан на малкия слуп „Либерти”. Ако се интересуваш от пълната му история, съветвам те да прочетеш първа част от поредицата.

http://magazine.knigi-igri.net/2013/04/karibski-vylni-2-sykrovishteto-na-vylchicata/



28.04.2013

Приказка-игра: Голямото приключение на малкото таласъмче

Кое обичат децата повече – играта или приказките? В тази единствена по рода си детска книга играта и приказката си подават лапички и отиват заедно на едно голямо приключение! Развийте фантазията на своето дете с близо 100-те начина да прочетете тази приказка-игра! Помогнете му, с 20 възможни края, да разбере как неговите избори променят неговата реалност! А реалността лесно може да бъде приказка в този уникален експеримент на Никола Райков, издаван и награждаван за научнофантастичните си разкази, фентъзи с български фолклорни мотиви, антиутопия и филмов сценарий. Това е неговият дебют с детска приказка-игра, написана за 3-годишния му син.

Луксозното издание с илюстрации на художници от цял свят ще помогне на вашето малко таласъмче да преоткрива ежедневно света на въображението. Ако обичате Мечо Пух, Приключенията на Лиско и Алиса, лесно ще се влюбите в тази книжка!

http://prikazka-igra.com/index.html

Tue Dec 04, 2018 10:42 am Re: Ортодокс Tue Dec 04, 2018 10:42 am Re: Ортодокс
„Ортодокс“: електронно и хартиено издание и премиера (08.12.)

И анонс за приятели онлайн:

08.12.: Премиера на романа „Ортодокс“ от Григор Гачев

Приятели (:

Четвърти декември е най-множественият рожден ден на света… или поне в нашия личен свят. :)

Преди точно дванайсет години по българските земи допрепуска „Последният еднорог“, за да пробуди позадрямалите си братчета и сестричета и да пръска седефена светлина дори в най-дълбоките тъми, през които сме газили от тогава.

Преди девет години „Слънце недосегаемо“ присъедини лъчи в разпръскване на тъмите и превърна стъпките ни в подскоци, седмици след като бяхме затворили последната страница.

Преди пет години сбрахме сърца, умове и сили „За спасяването на света“. По петдесетина различни начина, покриващи половин век и (поне) половината Космос. Признаваме си веднага: понякога, като вдигнем очи към звездите, ни сърби, смъди, издува отвътре да се сберем пак… Ммммммм.

Преди три години празнувахме двайсетия си юбилей (… освен литературната традиция да сме скарани с математиката, обичаме да ползваме различни, наши си бройни системи :P ) в „Нощта на скорпиона“. Тогава си спомнихме, че за да сглобим отговора на Живота, Вселената и всичко останало, първо трябва да прочетем много, много истории…

А днес пристига една история – трийсет и първата в поредица „Човешката библиотека“ и втората в поредица „Съзвездие BG“ – която говори с езика на децата, за да напомни на порасналите сред нас, че порастването край няма. Също като въпросите, които задава Петърчо… Ето я:

„Ортодокс“ – Григор Гачев

В дебютния роман на Григор Гачев, родителите на малкия Петърчо го оставят в манастир, понеже въпросите му им идват прекалено големи. Ще се превърне ли Петърчо в образцов монах? Или ще се насочи по път със самодиви и караконджули, еретични думи като „електричество“ и „холография“, други светове и същества с неизмерима мощ… че и нова сестричка? И докато двамата сеят купища весели поразии, ще смогнат ли да научат по нещо сериозно за достойнството, щастието и човешката същност?

Повече за „Ортодокс“ открийте тук , а за автора – тук .

Романът излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „ читателите плащат колкото и ако преценят “. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

И ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите е-изданието с наша помощ. Може и с посвещение от автора. ;)

Премиерата на „Ортодокс“ е на 8 декември от 11 часа в детския отдел на Столична библиотека , като част от награждаването в седмия Копнеж за растящо творчество ... и други изненади. ;)

Чакаме ви,
Кал, Григор и всички в ЧоБи

Започвам да разпространявам по сайтовете, форумите и социалните мрежи, където хората ме знаят. Давайте и вие. :)

И отбелязвайте тук къде пускате линкове – да не дублираме усилия.

Моите са:
- forum.chitanka.info
- teenproblem.net/forum (има проблем с публикуване на нови теми, затова използвах темата на „Разкажи ми приказка“ )
- shadowdance.info/forum
- cheteneto.subtle-bg.com (мъртъв; не ми се занимава да си правя нова регистрация в https://forum.hobbykafe.com/viewforum.php?f=11 )
- sf-sofia.com/forum
- G+ общностите „ Аз обичам книгите “, „ Читателски клуб “, „ Електронни книги “ и „ Сборище на трубадури “
- Goodreads групите Bulgaria Reads и Bulgaria
- личният ми G+ профил

Sun Jan 13, 2019 11:08 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Jan 13, 2019 11:08 pm Re: Любимите компютърни игри
Tobias Cornwall concluded this topic last year and begins it this one:

Sindrel Song

Note how even a simple game concept comes with a deep and meaningful background story. That's where Tobias truly shines.

Sun Jul 13, 2014 9:11 pm Re: Научна фантастика vs. фентъзи Sun Jul 13, 2014 9:11 pm Re: Научна фантастика vs. фентъзи
Чел ли си Earth на Дейвид Брин? Тя не е (чак толкова) технотрилър, но е стъпила с всичките си четиресет и осем крака в съвременни и лесни за разпознаване научни (+ социални) теории.

Иначе и аз мисля, че в повечето космически опери има едно „отдалечаване на екстраполацията“, които ги доближава до усещането „еха! чудо!“ в доста фентъзи.

Tue Jan 29, 2019 12:15 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Jan 29, 2019 12:15 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Яне, за архетипните сюжети аз поне не съм търсил обзорни статии. Просто сме си говорили за тях в моменти, в които се е появявало съмнение. (Т.е. даже нямам готов списък – разчитам на читателската си интуиция да ги разпозная.)

Но така или иначе ви препоръчвам да отложим обсъждането им за упражнения 7 и 8, когато ще правим смисловите редакции.

Mon Jul 01, 2013 11:04 am Re: Преглед на книжарниците Mon Jul 01, 2013 11:04 am Re: Преглед на книжарниците
Вижте к'во, имаме ден . На тоя номер днес най-накрая им беше активен GSM-ът и миналата седмица са се преместили на
Пенчо Славейков 29 и работели от 10 до 18 ч., и книгите ни били изложени там.
Чак ми стана смешно като чух на коя улица (бул.)

Fri Jul 19, 2013 6:53 pm Re: Общуването и откритостта Fri Jul 19, 2013 6:53 pm Re: Общуването и откритостта
Ще пускам прозренията си като ми идват.

Целта на упражнението е всички ЧоБити да са наясно какво се върши в ЧоБи.
Нямам пълен поглед към ЧоБи, тук Кал би могъл да свърши по добра работа с категоризацията на дейностите. Ето каква примерна категоризация аз предлагам:
Taks based - базирани на "малки" задачи примерно превод, форматиране, предпечат, редактиране.
Event based - основани на случващо се събитие примерно копнеж, кандидатстване за нещо, посестримяване, гласуване и..
Communication based - основани на нуждата да научат някакви хора, тука ще замълча че имам пръст в това и ще съм пристрастен, но не само външна комуникация поне половината е и вътрешна.

За измерване се използват milestones - ключови моменти. Ключовите моменти се определят от правещия задачата, примерно ако превежда да отбелязва на всеки десет страници, че ги е минал. Избрах 10 страници, защото аз толкова на пълна пара мога да преведа за ден, но всеки си решава как да си определи ключовия момент и той няма задължаващ характер, тоест примерно да се свършат тия 10 страници за един ден. Ключовите моменти нямат контролиращ елемент. Целта им е да измерват работата по дейността или каквото е там за да се знае какво да се прави, това е отговорността, способността да реагираш, в случая е организационна отговорност на цялата ЧоБи, но не само това е ползата просто споменавам.

Според мен всеки уеб базиран софтуер за проектен мениджмънт би свършил работа, но първо да изясним какво ще правим.

Wed Aug 07, 2013 1:18 pm Re: Преглед на книжарниците Wed Aug 07, 2013 1:18 pm Re: Преглед на книжарниците
Омразните са задрасканите. Това: 1. Пингвините
ул. "Прага" 7
(на ъгъла с ул. "Райко Жинзифов")
тел. (052) 606 571

2. Пингвините
ул. "27 юли" 13
тел. (052) 631 913

3. Пингвините
ул. "Яне Сандански" 1
тел. (052) 623 370

4. Пингвините
пл. "Митрополит Симеон", Козирката
тел. (052) 623 380

5. Пингвините
Phohe Mall
бул. "Сливница" 201

6. Книжарница БУКВИТЕ
ул. "Вл. Варненчик" № 82

7. Книжарница БУКВИТЕ
ул. "Княз Борис І" № 56 да изглежда така: 1. Пингвините - ул. "Прага" 7 (на ъгъла с ул. "Райко Жинзифов"); тел. (052) 606 571
2. Пингвините - ул. "27 юли" 13; тел. (052) 631 913

Sat Sep 07, 2013 10:59 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Sat Sep 07, 2013 10:59 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
... Then at last came a reader both knowing and tender,
Saying, "You're not at all what they take you to be."
I bespammed her before she had quite finished speaking
And I thought, How about Seven Nights with the Sea?

Sun Mar 17, 2019 9:26 am Re: Христина Панджаридис Sun Mar 17, 2019 9:26 am Re: Христина Панджаридис
Мой отзив в Goodreads за „Часовникът, който върви назад“:

Тук, вместо да се опитвам да изведа общо впечатление, ще оставя само мозайката на пътните си бележки. Отразявайки сглобката на самия „Часовник“.

~ Който знае нещичко за личния ми живот (или дори, че имам личен живот ;), сигурно ще се сети защо се подхилквах, като четях долното:

– След развода ми беше трудно, но сега срещнах подходящ човек. Колега ми е, а и имаме еднакви интереси. Искам да го видиш, настоявам да ми кажеш искрено как го преценяваш. Сериозно е.
(...)
– Радвам се, че си забелязала достоен мъжки обект на хоризонта! – Скачам и я прегръщам. Влюбените майки са по-щедри към децата си и по-отвеяни откъм забележки. Отпадат стриктните часове за прибиране, взирането във всяка дума и облечена дрешка, превземките, че съм в опасна възраст.

~ Шестнайсетгодишен (пардон! почти-седемнайсетгодишен) си говори с четиринайсетгодишна:

– Ще спиш ли с мен, за да се опознаем по-добре? (...)
– Гадняр! Не съм избягала от вкъщи и не търся подслон в панталона ти! – репча се, ама съм си направо изумена. (...) – Не планувам да виждам в дълбочина сините ти очи. Кротувай!
– Смятам, че ти направих отлично впечатление и имаме шансове да се разбираме като бъдещи брат и сестра. Не се паникьосвай – приятелката ми ще дойде и ще видиш, че си свободна от интимни ангажименти.

(Е... във форума на teenproblem.net съм виждал къде по-пиперливо. Но пък толкова писателско... не съм. Все пак, в защита на четиринайсетгодишната – тя е разказвачка на приказки. Писателското си ѝ е в кръвта.)

~ Романът е пир за търсачите на интересни изречения и въобще за порасналите читатели:

Ако подивея и довечера се промъкна в градината зад къщата, покатеря се на стълбата, подпряна на черешата, протегна разтворена длан към тъмнината и закъсам, късам, късам... докато усетя мускулна болка? Душевното ми спокойствие е разклатено като мост, който се чуди да ме хвърли ли в пропастта на секундата или не... Защо не съм добрата фея, която ефектно докосва часовника и хоп – магията се разпада на конци и мухъл, а аз я натъпквам с гумените си ръкавици в чувала за боклука. Но по нещастно стечение на обстоятелствата все още не съм назначена на никога неосвобождаващия се фейски стол. Денят се очертава отчайващ, сдъвкан, по-сив от всякога. Еднодневният срок виси над мен като гилотина. Тъй де, аз съм в страната на гилотиновия изобретател, какво се учудвам и вайкам.

Ще ми е интересно да видя как го възприемат растящите читатели.

~ Книга, която отделя толкова внимание на всяко изречение, лесно се залутва в сюжета си.

Аз знам. Мигар не сме се оплитали в собствените ни приказки ... ;)

Sat Sep 28, 2013 10:42 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Sep 28, 2013 10:42 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Препоръчвам силно и продължението на The Golden Age: The Phoenix Exultant.

Нататък...

Tue May 28, 2019 2:38 pm Re: The Celestial Way (...) Tue May 28, 2019 2:38 pm Re: The Celestial Way (...)
Юпииии! Horray! Yay! {very happy dance}
I'm in! Give it to me...
I'm always so happy to read works from fellow writers. It's great joy for me! Thanks!

Wed Nov 06, 2013 2:35 am Re: Да пробудиш драконче Wed Nov 06, 2013 2:35 am Re: Да пробудиш драконче
I found it! :D

Намерих си вкъщи Дракончето, дето бях подарила на леля ми преди почти 4 години! Много добре знаех, че е у мен, но нямах представа къде! И беше на идиотски лесно място, но не се виждаше! Върху едно от многобройните кашончета има непрозрачна торбичка с дебела книга за фолклора и Теодосий от Български книжици и в същата торбичка отдолу беше Дракончето! Аз свързвах тази торбичка единствено с дебелата книга и не знаех, че съм евакуирала още нещо вътре. В момента по-голямо щастие няма, защото го търся от няколко месеца!

:D :D :D

Mon Nov 25, 2013 9:54 pm Re: [WIP][TIE-IN!] ЗАКОНЪТ НА ЧАНДЛЪР Mon Nov 25, 2013 9:54 pm Re: [WIP][TIE-IN!] ЗАКОНЪТ НА ЧАНДЛЪР
Готино, грабващо и събуждащо. Каквото още мисля, ти го написах по скайп.

Thu Mar 02, 2023 8:31 pm Re: Любимите компютърни игри Thu Mar 02, 2023 8:31 pm Re: Любимите компютърни игри
Ииии претендент за титлата "Най-оптимистично хорър заглавие в гейминга" бива

CRYOSTASIS

Защо?
Защото всички оцеляват накрая, след като първоначално са били мъртви , включително и главният герой.

Ако се зачетете в коментарите към видеото, ще разберете, че това е доста рядък момент в гейм индустрията. Slav jank, хорър, тотално положителен финал (който на всичкото отгоре може да бъде постигнат чрез три различни избора), оригинални геймплей елементи (престрелката с киноекрана) и така нататък...

Кал, въпреки характера си, това е една игра, с която щях - в една алтернативна вселена - да демонстрирам на Наско, че и това е изкуство...

Tue Aug 06, 2019 1:00 am Re: КАФЕ-ПАУЗА Tue Aug 06, 2019 1:00 am Re: КАФЕ-ПАУЗА
Остана само още един елемент от този недовършен роман. Арката на Суад Картендел и неговия екипаж.

Ето я представителната извадка. Тук направо съм бил ударил джакпота по брой под-заглавия на едно място. :D


Втора линия

Част трета:
Непозната територия

Глава шеста:
Изгнание

Космическата станция „Свобода” се рееше лениво из пространството докато гравитираше около стабилната си орбита, опасваща двоичната звездна система. Системата Хирео нямаше планети. Но въпреки това системата беше една от най-натоварените в цялата Галактика и през нея минаваха хиляди звездолети всекидневно. Стотици можеха да бъдат видени във всеки един миг, във всякакви форми и размери, да кацат, излитат, или да маневрират в района на гигантската станция. Със своите безбройни хангари, докове, модули, оръдия и подстанции, „Свобода” беше най-голямата космическа станция, изграждана някога от Федерационния съюз и най-мащабния обект, сътворяван някога от човешка ръка. С размерите на планетоид, „Свобода” внушаваше респект и страх, примесени с благоговение в сърцето на всеки, посетил я за първи път. Станцията беше главната военна база на Федерационния съюз и достъп до нея имаха само армията и флота. Недалеч от този звезден левиатан, само на няколко клика, се намираше мемориалната станция „Лайъл Хирео”, която също беше внушителна, макар да бе едва на половина размера на „Свобода” и разрешаваща достъп на цивилни и търговски кораби да кацат в хангарите и доковете й.

В момента трафика около станция „Свобода” беше оносително спокоен. Спокойни бяха и лилавите звезди-близнаци, спокоен беше и пустия космос. Сред цялото спокойствие и затишие, настъпило навред имаше една малка, вече утихваща, буря. В един от милионните военни кабинети на „Свобода” точно в момента се решаваще съдбата на една личност. Съдба, която предстоеше да бъде повратна в историята на цялата Галактика.

Кабинетът не бе нито голям, нито малък. Не беше офицерски кабинет, но не беше и сержантски; беше просто една административна стая, създадена точно за случаи като сегашния. Присъстващите бяха шестима. Петима от тях седяха зад дълго заседателно бюро; шестият беше сам отсреща и седаше на обикновен армейски стол. Пред него имаше маса, но тя беше празна. И шестимата бяха облечени еднакво; но петимата отсреща носеха фуражки, а шестият беше гологлав. Действието, което се развиваше в кабинета беше от изключително рядък характер. Днес тук се беше събрал адмиралски трибунал. Адмиралския трибунал се свикваше толкова рядко, че десетилетия деляха едното събрание от другото. Задачата на трибунала бе да разглежда редки и комплекси случаи; без съмнение сегашния беше един от най-редките и сложни, попадали им някога. Но трибуналът беше готов. И се канеше да произнесе решение.

– Адмирал Суад Картендел, станете.

Човекът, към когото се отнасяха думите, се изправи. Той беше шестия в помещението. Фигурата му бе стройна и атлетична, без излишна грация и без да е набита. Ръста му бе над средния, достатъчно за да внушава авторитет без да пречи в ежедневието и избора на облекло. Имаше светлокестенява коса с цвят на зрял лешник и нямаше някакви особени отличителни белези, освен очите му, които бяха изключително наситено сиви, с излъчващи блясък ириси. От него струеше увереност и решителност, примесени с непринуденост. Името му беше Суад Картендел и той представляваше най-младия адмирал в историята на Съюза, заслужил това звание. Досега.

– Звезден адмирал 1-и ранг Суад Картендел, след двугодишно заседание по вашия случай, адмиралския трибунал заявява, че е готов да произнесе решението си. – говорещия беше сух, кокалест старец, чиито битки отдавна се бяха свели до вдигането на чашата с кафе сутрин.
Самотния мъж зад масата стоеше със стиснати зъби. За две години бе започнал да очаква почти всичко, освен чудо.
– След двайсет и две заседания, събралият се тук трибунал издава следната наказателна присъда: Вие, адмирал Суад Картендел, сте обявен за виновен по всички обвинения отнасящи се до сражението при мъглявината Низире. Предстои ви незабавно понижаване в ранг капитан. Присъдата ви, капитан Картендел, се изразява в двадесет годишен престой в подразделението на Федерационния съюз за далечни експедиции в дълбокия космос и астрално пространство.

Сърцето на Суад замря. Беше очаквал всякакви гадости. Беше се примирил, че каквото и да измислят, ще бъде уникално подло и мръсно. Но това... това беше самата обреченост. Със същия успех можеха да го заточат на някоя необитаема планета. Както сигурно щеше и да стане.
– Назначението ви не подлежи на обжалване. Разпределнието ви ще се извърши незабавно. Ще ви бъдат причислени кораб и екипаж. Това е присъдата на трибунала. Имате ли въпроси, капитане?

Слаба усмивка трепна върху лицето на Суад.
– Да, имам. Мога ли да излежа времето си в затвора вместо това?
– Не, капитане. Не можете да отклоните преразпределнието си по никакъв начин, а ако дезертирате, ще бъдете разстрелян. Рабира се, докато трае новото ви назначение, ще се позлзвате с всички облаги, които служещите в флота на Федерационния съюз разполагат.

Усмивката на Суад угасна. Да бе, запазвам си допълнителното ядене и питиетата, голяма утеха, няма що, помисли си той.
– Ясно... имам още един въпрос – може ли поне да запазя адмиралския костюм?

Стареца стоящ начело на трибунала сви устни недоволно. После хвърли един бърз поглед встрани и пак погледна Суад.
– Във връзка с проявената ви доблест и въпреки престъпленията които сте извършили, трибунала счете за необходимо да ви окаже честта да запазите бойната адмиралска униформа. Награда за проявената... решителност. – рече той.
– Благодаря... нямам повече въпроси. – Суад млъкна и се втренчи в стената някъде зад трибунала.
– В такъв случай този адмиралски трибунал се разпуска и от днес вече се счита за разформирован. Всички сте свободни.

Нямаше удари с чукчета, нямаше скърцане да дузини столове. Адмиралите край бюрото просто станаха и се изнизаха през една странична врата. Оставайки сам, Суад тъжно се огледа наоколо. С неговата кариера, а може би и живот, бе свършено. Той също напусна кабинета.

Излизайки от сектора, той се качи на магнитния транспорт и се понесе към другите подстанции на „Свобода”. Докато седеше сам, той унило размишляваше за бъдещето си. Двайсет години... повече никога нямаше да види близките си. Шансът да загине по време на служебния си дълг сега беше огромен. Да го пратят ДЕДКАП... Не случайно повечето служещи там викат на отдела ДЕДКА-П(роста) или „дядка проста”, защото девет от десет нещастници попадат там именно като ги прати някой изкуфял адмирал или генерал с единия крак в гроба. Суад винаги се бе чудил защо въпреки шегата, никой не се смееше. Е, и на него вече не му беше весело. Той изчака магнитния транспорт да спре и слезе. Запъти се към любимия си бар. Тук всички барове бяха еднакъв армейски стандарт, но това което ги отличаваше, беше персонала. А Суад си имаше приказка с бармана точно в този.

Нямаше табела с име или нещо подобно, само обозначение Б111 над вратата. Вътре беше приятно и имаше хубав изглед към въздушните коридори. Вечерната паплач все още не се бе събрали затова имаше само шепа „клиенти”. Адмиралската унформа на Суад привлече погледа на малкото посетители, но бармана му махна за поздрав. Суад му отговори вяло и грабна едно електронно меню от бара. Той произнесе името си и си избра питие.
– Суад Картендел, остават ви 542 дажби до края на срока. – информира го металическия женски глас на менюто. – Внимание! Корекция от на дажбите – остават ви 42 дажби до края на срока. – допълни компютъра.
Суад подаде менюто на бармана и си помисли дали да не изпие всичките си дажби наведнъж. Там където отиваше и без това нямаше да може да се възползва от тях. Бармана му поднесе питието.
– Джери, дай направо бутилката.
Джери присви вежди.
– Нали знаеш, че трябва да го калкулирам цялото, Суад?
– Няма значение. Просто я дай.
Бармана повдигна рамене. След като набра нещо на терминала си под бара, той подаде на Суад една стъклена бутилка от рафта зад себе си. Суад я взе и седна на една маса до остъклената стена. Наля догоре. Бавно посегна към чашата си. Обгърна я с ръка внимателно и я повдигна. Погледна я за миг и леко я завъртя, колкото алкохола вътре да се размърда.

Изля чашата наведнъж в гърлото си.

Започна да си налива втора. Тъкмо се канеше и нея да погълне, когато до него се настани човек също в адмиралска униформа.
– Да знаеш ако продължаваш в този дух, ще се наложи в ковчег да те изпращаме в другия край на галактиката.

Суад вдигна очи. Срещу него беше седнал адмирал Алекс Рейвъл, негов приятел и ментор. Адмирал Рейвъл беше засипван в миналото с медали и почести за множеството си подвизи в името на Съюза, но на Суад той беше споделил, че повечето били глупости. Адмирала прехвърляше шейсетте, но все още се държеше като на четирийсет и негова бодрост, комбинирана с приятелския му характер, бяха спечелили сърцата на екипажа на флотилията, която командваше. А и умът му сечеше като бръснач.
– Здрасти, Ал... търсех те. – отговори отнесено Суад. После гаврътна и второто питие. Наля си трето.
– Ее, няма ли да черпиш стария си другар, Суад? Толкова много сме си споделяли, не може ли и питието? – шеговито се нацупи Алекс.
– О, с удоволствие Ал, но ти нямаш чаша.
– А, как така, имам, имам. – каза Алекс и извади една сгъваема полева чаша. – Ето я тук. Тази чаша я ползвам само когато има безплатно пиене.

Двамата се разсмяха и Суад наля щедро на Алекс от бутилката. След като вдигнаха наздравици, Суад отново стана мрачен и мълчалив.
– Сега, сега, какво си такъв един оклюмал? – каза Алекс, докато наблюдаваше приятеля си. – Нищо чак толкова лошо не се е случило.
– Ти какво, през последните две години да не би беше глух и сляп? – попита Суад. – Та със същия успех можеха да ме извхърлят в космоса без скафандър! Защо въобще трябваше да си правят тоя труд... – този път той само отпи от чашата си.
– Е, не е чак толкова лошо.
– Да, бе, направо си е чудесно. „Дядката проста” е подразделението с най-висок процент на смъртните случай във флота в мирно време.

Алекс се засмя леко на шеговитото наречие, след това стана сериозен.
– Виж сега, Суад, знам, че си в самоубийствено настроение и така нататък, но трябва да разбереш, че няма за какво да се притесняваш. Не ги слушай разните му там редници и ефрейторчета, тази сган винаги се оплаква дори да ги качиш на първокласен звездолет.
– Откъде черпиш този оптимизъм, Ал? Бил ли си някога в ДЕДКАП?
– Всъщност, да. Не ме гледай така. Истина ти разправям. – Алекс продължи. – Мен ме бяха заточили за кратко, но имай ми доверие. Това, че имаш двайсетгодишна присъда нищо не означава. Ще те пратят в ДЕДКАП, ще постоиш някоя и друга година, след което ще се смилят и ще те пуснат. То за това е подразделението за експедиции в космоса. Да те напляскат с камшик, образно казано и да те върнат в строя после. А аз ще гледам да те уредя като се върнеш и да получиш хубаво корабче под своя команда.
– Наистина ли? – в погледа на Суад проблесна надежда.
– Ама, разбира се, че наистина. Ако те искаха мъртъв, щяха просто да те разстрелят. Това щеше да им спести разходи.
– Това звучи... ободряващо.
Алекс погледна Суад замислено. В погледа му се четеше съжаление.
– Но има и лоша новина.
Суад настръхна. Той усети как вътрешностите му отново се сковават от апатия.
– Каква? – попита.
– Може би не знаеш, но ДЕДКАП има различни части. Ти изглежда, си причислен във възможно най-отдалечената – квадрант Омега.
Суад се задави с питието си, докато чашата почти се изплъзна от ръката му.
– Квадрант Омега?!? Не можа ли да направиш нещо?!?!?
– Не.
– Е, голяма помощ ми беше, Ал, няма що!
– Ей! – запротестира Алекс. – Имаш цял късмет, че бях в трибунала, ясно? Те знаеха, че се познаваме и останах изненадан, че въобще ме призоваха. Ако не бях аз и връзките ми, щеше да се набъркаш в много по-дебела каша, отколкото си сега. Може би дори наистина щяха да те разстрелят! А пък и аз им казах да те оставят да задържиш костюма.
– Да, така е... прав си. Извинявай, Ал.
– За нищо, Суад. Направих каквото можех, но трибунала твърдо искаше жив да те опече.
– Колко мислиш, че ще ме оставят в квадрант Омега?
– Не знам... някъде минимум между три и десет години.
– Има ли някакъв шанс да ги убедиш да намалят срока?
– Никакъв. Те се канеха да ти дадат доживотна присъда, но аз почти забърках скандал с малко шантаж вътре и те се отказаха.
– Сигурен ли си, че не може да се направи нищо повече?
– Суад, да знаеш само какво ли не правех през тези две години да те измъкна. Жонглирах с десетки комодори и вице адмирали, уговарях няколко генщаба, изисквах дължими услуги от почти всеки, който познавах. Не можах да ги помръдна даже. Никога не съм виждал Върховното командване толкова настървено да разпъне един от своите.
– Може би е дискриминация? Заради възрастта ми...
– Мислих го. Може и да е вярно. Мнозина не харесаха когато ти стана адмирал, Суад, защото го направи за една десета от времето, за което другите се бъхтят цялата си военна кариера.
– Тъпи задници...
– Шшш, ее, аз все още съм един от тъпите задници, капитане. – размаха му шеговито пръст Алекс, а на лицето му играеше усмивка.
– Да, сър. Както кажете. – чрез пародийно козируване му отвърна Суад.

Двата вдигнаха наздравица. Адмирал Рейвъл извади една папка от дипломатическото си куфарче.
– Събрах предварително досиетата на бъдещия ти екипаж. Искаш ли да им хвърлиш едно око?
– Може.
– Има и запис на носещ кристал, за по удобен преглед. Ако има още нещо... само кажи.
– Не знам... какъв кораб ще ми дадат? – попита Суад.
– Съдейки по екипажа, едва ли ще е нещо по-голямо от оръжейна лодка. Нямам представа. – отговори Алекс. Той стана. – Сбогом, Суад. Ще се видим отново някъде след пет години, надявам се.
– Довиждане, Ал. Гледай да ме върнеш бързо. – рече Суад тъжно.
– Непременно. Ще работя по въпроса ден и нощ.

Адмирал Рейвъл излезе от бара, оставяйки Суад сам, който се върна към заниманието си да се налива с пиене. Той придърпа папката към себе си и я отвори. Вътре стояха стандартни армейски досиета. Четири на брой. Имаше и допълнителни бележки и книжа. Суад вдигна вежди. Четири? Толкова малко? Отвори първото и го прелисти. То се отнасяше за майор, специалист по природните науки и механиката, който беше отказал да се подчини на спорна заповед. Осъден на дълъг престой в квадрант Омега. Суад изсумтя и прелисти следващото досие. Там фигурираха данните за лейтанант, медик и дипломиран хирург. Беше съден за убийство на висшестоящ офицер. Присъдата беше същата. Следваше пак лейтанант, експерт по електроника, кибернетика и програмиране. Снайперист също. Хакерски престъпления и кражби с цел облагодетелстване. Проникване в секретни правителствени мрежи. Това бяха обвиненията. Присъда – същата. Накрая имаше още един лейтанант, пилот от най-висша класа. За кратко бил дори главен пилот на дреднаут. Обвинения – масово унищожение на правителствена собственост, липса на дисциплина, безотговорност, некомпетентност. Присъда – същата.

Суад бутна досиетата настрани и въздъхна. Чудни скици му бяха пратили от Върховното командване. Всички до един бяха най-добрите в своята област, но всички имаха проблем с дисциплината или мирогледа. Старши офицер бунтар. Лекар убиец. Снайперист хакер. Небрежен пилот. Щеше да му е трудно с екипаж като този. Но щеше и с това да се справи някак. Разлисти допълнителните бележки. Те бяха от адмирал Рейвъл и съдържаха главно разяснения, но имаше и някои по-пикантни подробности. Посочваха се още дока, където щяха да му зачислят звездолет и кога трябва да бъде там. Суад хвърли поглед към бутилката. Беше преполовена, а не беше от малките. Алекс също си беше сипал една чашка, обаче нищо повече.

Квадрант Омега... ако някъде във Вселената имаше място, представляващо края на света, то това бе квадрант Омега. Пустинни, лишени от всякакъв живот и градивни елементи планети; ако въобще ги намериш. Угасващи звездни гиганти, черни дупки на килограм, огромни територии със смъртоносна космическа радиация, астероидни полета и прочие. Чудничко. Какво въобще търсим там, помисли си Суад. Той отново хвърли поглед на бележките. В тях полушеговито, полусериозно се подхвърляше да си вземе повечко храна и то хубава, защото пътуването щяло да бъде най-малко месец при хиперпространствена скорост. Най-малко месец? Това учуди Суад. Нима нямаше пространствен портал до там? Той изруга наум. Значи щеше да има поне месец да опознае, или изтърпи, екипажа си. Кой ли беше главнокомандващ там, в оная дупка? Потърси в бележките. А, ето го. Някой си адмирал Сириус Тор. Суад не го беше чувал. Но името му звучеше познато. Погледна часовника си. Време бе да върви. Стана с неохота и установи, че пиенето почти не му се е отразило. Това не му се понрави. За миг се накани да седне и да си сипе още, но се отказа.

Занесе бутилката на бара. Джери го видя отдалече и каза:
– А, не, мой човек, знаеш, че не може да я върнеш, след като веднъж си я взел.
– Спокойно, Джери. Просто почерпи себе си и момчетата от мен. Заповядай. – рече Суад и му подаде бутилката.
Джери сякаш усети, че повече няма да го види и доби някак тъжен вид.
– Сбогом, мой човек.
– Сбогом, Джери.
Суад излезе от бара и се запъти към хангарите.

На път за тях той слезе на междинна спирка, за да си вземе вещите от местното съхранително бюро. Когато излезе, носеше бойния адмиралски костюм, който бяха все пак решили да му разрешат да го запази. Така, в пълно снаряжение и в цялото великолепие и респект на внушителния костюм, той привличаше погледите на и без това отегчените съюзнически космобойци. Суад не обръщаше видимо внимание на зяпащите го кадети и редници, но вътрешно се чувстваше леко удовлетворен когато минаваше покрай тях и те от изненада едва се усещаха да му отдават чест навреме. Имаше и такива, които не го разпознаваха и не му козируваха. Суад съжаляваше, че вече не може да носи адмиралската си фуражка, за да им напомня кой е. Мислеше си, че миналото вече е зад него, но идиотите от Върховното командване му бяха дали двайсет години да си припомня отново и отново. Тежеше му. Каквото и да говореха за него, за какъвто и престъпник да го смятаха, той беше взел решение, което бе счел за правилно и хората му го бяха подкрепили. И въпреки това му тежеше. Не заради последствията, а заради избора, който бе направил. Спомена го измъчваше.

Адмиралската бойна униформа, или за по-кратко адмиралски костюм, беше едно от върховите достижения на съюзническото инженерство. В основата си представляваше максимално олекотен екзоскелет, който обаче беше претърпял сериозни изменения. Костюма бе снабден със силов екран последно поколение, бордови компютър с капацитет на миниатюрен звездолет, независима енергийна система, подобрен графичен интерфейс и дори вградена ракетна раница. Плюс това той можеше да бъде окачван с допълнителни слоеве броня или различни приставки и външни компоненти. Освен това можеше да служи за скафандър. Тези безценни снаряжения се даваха само на адмирали звезден ранг и то ако са на активна служба. Затова Суад беше поискал своя да го запази. Нямаше нищо сантиментално, просто осъзнаваше потенциала му. Е, може би и мъничко носталгия.

Хангарът му се оказа на другия край на станцията, което накара Суад да закъснее десетина минути, но не му пукаше особено. И без това го чакаше двайсет годишна присъда, какво значение имаше ако просрочи половин час. Забеляза, че доста от звездолетите са стари или в негодно за бой състояние. Това го обърка и за миг реши, че се намира в друг хангар; този очевидно беше ремонтен. Свери номера – не грешеше. Какво става тук? Нима щяха да му дадат повреден звездолет? Той вървеше покрай повредените летателни машини и очите му попадаха на модели още от времето на гражданската война. Хъм? Ама вие сериозно ли??? Суад се намръщи и стигна до отделението на интенданта. Интенданта беше висок мършав сержант, очевидно получил поста поради липсата на нужда от дейност. Сигурно си седеше по цял ден, пиеше алкохол и гледаше телевизия. Цяла вечност търсеше формуляра за Суад и глупаво се пулеше в монитора на терминала. Суад ненавиждаше липсата на дисциплина. Да, той не беше старшина-перфекционист, но когато на налице бе отсъствие на елементарна организация във воиниците, той озлобяваше и командира в него се пробуждаше.

Мършавият сержант продължаваше да се взира в монитора и да мърмори нещо неразбираемо. Тъпението на Суад се изчерпа.
– Сержант!
Човекът подскочи и го погледна.
– Вие знаете ли кой съм аз? - попита строго Суад.
– Аз... Вие... ъ-ъъ... – интенданта съвсем се шашардиса.
– Аз съм адмирал Суад Картендел. Мирно!
Сержанта се вцепени на място, сякаш поразен от внезапна парализа. Стойката му беше изцяло погрешна и Суад кисело процеди:
– Какво стоиш като парцал! Я се стегни! Отдай почест, пияницо!
Онзи започна трескаво да изпълнява командите му. Като отдаде почест три-четири пъти, Суад реши, че това е достатъчно.
– Стига, сержант! Достатъчно! Сега се заемете със задачата си.
– Д-да, сър!
Работата на интенданта беше много по-чевръста сега. Пръстите му затракаха по клавиатурата. След малко смутено рече:
– Ама... ама вие сте капитан!
– Това все още ме прави висшестоящ, нали? – попита студено Суад.
– Ъм, да, добре, сър! Формуляра... а, ето! – на лицето на сержанта се изписа облекчение. – Вашият кораб е готов. Клас – разузнавач. Модел – A105-LRE. Позивна – „Продънено корито”.
– Модел А105?!?! „Продънено корито”?!?!! Какво по рекстразите!!! – извика Суад.
– Съжалявам, но така пише във формуляра. Няма грешка.
– Ама, чакай, сериозно ли???
– Да, сър.
Суад шумно изпусна въздух. Леле, тия не се пестяха когато се гавреха с него. Първо квадрант Омега, после смотан екипаж, сега антика от заселническата епоха... Какво следва? Едноок адмирал-пират ли да го командва?
– Добре... къде се намира.
– Ами, всъщност, сър, можете да го видите оттук. Ъм... ето ей там, онзи кораб.
Суад добре го видя. Остъклената стена на отделението разкриваше гледка на множество звездолети, повечето полуразглобени и чакащи ремонта си. Но сред тях се забеляваха очертанията на един-единствен по рода си кораб. Стар, ръждясал, невероятно похабен и сигурно изтъркан от столетия употреба. „Продънено корито”. Подходяща позивна, но можеше ли въобще да лети тази консерва?
Суад зададе този въпрос на интенданта.
– Ами, щом ви го дават, сър, значи би трябвало да може. – той забеляза погледа на Суад и побърза да добави. – Момент, сега ще проверя. Ммм, да, според базата данни се води в изправност.
– А-аха, направо чудесно. – промърмори Суад. – Какво друго се причислява към кораба? Имайте предвид че го чака дълъг път.
– Да видим... – сержанта зачатка по клавиатурата. Поигра си малко с контролното кълбо и нещо изпиука. – Ето! Според зачислителните разпоредби ви се полагат стандартна екипировка за водене на планетарно сражение, резервен брой гориво, армейски дажби, базова медицинска екипировка, комплект бойни скафандри, пакет стимпакове и общ армейски пакет със стандартна допълнителна екипировка. – Сержанта вдигна очи. – Ще попълвате ли допълнителни заявки, сър?
– Да.

Суад попълни заявките и взе нещата, които му бяха изписани. Въпреки размерите си и местоположението, интендантското отделение бе добре снабдено и се намериха всички необходими компоненти. Суад заповяда да се натоварят на борда. След това излезе и се запъти към общото помещение. Там трябваше да бъде екипажа му. И там го намери.

В помещението имаше само четирима мъже. Беше рано за почивка на механиците, а в този хангар нямаше много персонал. Четиримата седяха в различни крайща на помещението – един, едър и набит, с бръсната глава, се беше облегнал до машината за напитки. Друг със стойка на професор и строго излъчване беше застанал срещу изхода до стената, с ръце зад гърба, по военно му. Останалите двама бяха горе-долу средни на ръст, малко дребни и бяха седнали на две от армейските кресла. Единият слушаше музика от портативно устройство, другия ръчкаше преносим компютър. При вида на Суад и четирима скочиха и му отдадоха чест. Набития – механично. Строгия – стегнато и според устава. Двамата – небрежно. Единия беше ухилен. Суад се покашля и им отвърна.
– Свободно.

Помисли малко какво да каже. Реши да бъде кратък.
– Сега вече сте мой екипаж. Моята задача е да ви командвам, вие – да ми се подчинявате. Аз ще ви пазя, а вие ще изпълнявате заповедите ми. – той огледа четиримата. – Дотук добре. Сега да ви се представя. Аз съм адм... капитан Суад Картендел. Ваш ред е.
Пръв се обади строгия.
– Майор 2-и ранг А. Ф. Райнхарт, сър! Докладвам готовност, сър.
Суад го погледна. Брее, тоя явно спи с устава под възглавницата. Погледна останалите. Един от тях излезе напред:
– Лейтанант Стив Ланс, сър! Ако искате да проникнете някъде или да очистите някого отдалеч, аз съм насреща!
– Лейтанант Харолд Харисън, сър! Но, моля ви, викайте ми Хари! Ще летя на всичко което може да върви!
Тия двамата са страшни скици, помисли си Суад. Май ще трябва да ги стегнем. Последен остана едрия. Суад вече знаеше кой е той, но искаше да го чуе как се преставя:
– Лейтанант Владислав Таров, сър. Полеви медик. – каза с тих и равен глас, който въпреки това се чуваше ясно. Не продума повече.

Суад почака още малко. Чувстваше, че има още една-две думи да каже, но не знаеше какви. Накрая просто рече:
– Е, господа, знаете за какво сме тук. Всеки си има причина. Сега не му е времето обаче да обсъждаме това. Изпратени сме на мисия, която ще продължи дълго. Доста дълго. Но ние ще я свършим, както подобава на космобойци от Федерационния съюз. Това е. Време за излитане. Вземете си нещата, сбогувайте се с действителността и скачайте на борда на лудостта. Добре дошли.


И с това приключва този поглед към (не)далечното минало. "Залезът на здрача" едва ли някога ще бъде дописан в сегашния си вид, ако/когато отново се върна към Стелария. Някъде през 2013-а бях правил опити да revamp-на историята и да започна книгата отначало, но не стигнах далеч по две причини: а) лични проблеми и б) вече имах твърде много натрупана перспектива и колкото и да правех ъпдейти на сетинговата парадигма, не можех да акомодирам новите си идеи без напълно да започна отначало да изграждам самата Стелария. А тя беше натрупала твърде много онтологична инерция. Затова, макар и трудно, реших да я изоставя.

В цялостен план, съм благодарен за решението си. Да, беше мъчно в началото и после бая се лутах за какво точно да се "хвана" в творчески план, но пък това ми даде свобода да започна на чисто. Може да се каже, че тогава бе направена първата, все още много ефимерна крачка, която в крайна сметка щеше да доведе до написването на "Звездният път" години по-късно. :)

Yep, перспектива на фулмакс. Ще прочета още (много!) книги и сигурно пак ще се набъкам с идеи, но засега Солария - светът на "Звездният път" - е замесена от далеч по-кораво и (парадоксално ;) ) гъвкаво тесто. Тук вече бая се погрижих нещата да са future-proof. Или поне циклични. Уф... ще трябва да ѝ хвана цаката най-сетне на тази нелинейна спирала...

И тъй. Четат ли ви се още излагации? :) Ако проявявате интерес, мога да ви покажа части от единствения (недовършен; ofc...) фентъзи роман, дето съм започвал досега. Части от него всъщност бяха поствани на този форум преди години, но поради системно мълчание от страна на тогавашната форумна публика, изтрих темата и махнах всичко. Самият проект се роди по време на Фантастивал 2011-а, което беше... интересно, предвид че бяха минали само около три месеца от Мораб 2011-а (събитието, което промени всичко! за мен, де). Работата пропадна (по разни причини...) и съответно още два-три месеца по-късно, в началото на 2012-а, започнах първите случайни драсканици по това, което се превърна в "Космически залог".

Yeah. Май от бая време ме е напирало отвътре да ставам човек на перото, макар че имам много малко всъщност, с което мога да се похваля в портфолиото си. It's not for a lack of trying though; по-скоро липса на дисциплина, подкрепа, вяра, или някаква комбинация от всички тези и други фактори. А, да! И от липса на обща култура. Ако бях запазил темповете си четене от училище, или имах повече способност/сили да се свързвам онлайн с хора, картинката можеше да е съвсем друга... Ама щеше ли тогава ЧоБи да фигурира в живота ми?

Баси! Съвсем го отплеснах на /rant. Приключвам. Дежурен въпрос: колко хора изобщо влизат в Писателската работилница тия дни? Четирима? Петима? Аз се сещам за трима към днешна дата.

Sat Dec 14, 2013 12:10 am Re: Не-културни събития :) Sat Dec 14, 2013 12:10 am Re: Не-културни събития :)
Благодаря ви за единодушието ;) След мнението на Калин привечер отидох да занеса част от нещата и заварих милите хора в отчаяно оценяване на гривни, гердани, джвъчки, та съвсем хубаво съм била решила сама да мисля цените. И поклечах там, и си ги измислих. Дори собствени етикетчета имах. Тиквичките също имат лепнат надпис всяка и се надявам да не изпадат, щото съм сложила и имената...
Лч вече видя мънистеното ДНК, дето го забелязах, докато надписвах с хората. От професионална гледна точка тоз "гердан" не можах да не го взема. Едва ли ще го нося, но да ми стои за пример и подражание. И гадното беше, че сама трябваше да реша колко да се жертвам за него :> :\ Естествено, далеч не дадох толкова, колкото обикновено струват - по 15-20 лв. По куриерския времеви ценоразпис на ЧоБи не знам колко часа би отнело.
Сега съм в леко приповдигнато настроение заради разпродажбата. Обичам да приготвям и опаковам по такива поводи.

На изложбата има коледни картички по 2 лв. Т.е. куче с шапчица или с червено шалче, изпъстрено с Ho, Ho, Ho. И като питам, веднага ми казват как се казва кучето :}

Утре ще ида за разпродажбата преди 14 ч. - да си донаглася работите, цветята. И не знам колко ще стоя. Хубавото е, че там е учебно място и сигурно мога да кисна цял ден, редувайки "четене" и висене.

Pro boha! 6.XII. Animal Rescue имат 152 621 евро от 210 000 евро! Преди 4 дни бяха ~ 100 000! Май-май работата ще стане!!! :shock:
Отчет и събития . 172 935 евро от 210 000 евро.
Аз проверявам сумата на тая страница . 13.ХІІ. - 178 595 евро.

Sat Aug 24, 2019 6:51 pm Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT) Sat Aug 24, 2019 6:51 pm Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT)
The Celestial Way (ver 2019-07-24) – concluding notes:

~ Hehehe ... who said 'showmanship'?

"While here ," Boyd cut in, "everything is showmanship! Pure, bamboozling performance! They don't even use real, practical invocations, like the tried-and-true exothermic globular pyrokinetic offensive energy discharge!"
It took a second for Veralla to puzzle out that. "You mean a fireball?"

~ A whiff of Dao (only in reverse):

"What is the difference?"
"To understand that, you have to understand the Way itself."
"I understand it well enough: it is a pile of philosophical crap made to placate keening souls with false promises of awakening."
"There are no invalid interpretations of the Way."

Then it becomes its own thing:

"Amidst the entirety of of the universe," the old Knight intoned, "there exist nine primal directions: Forward, Backward, Upward, Downward, Sideward, Inward, Outward, Stillward; and finally, The Celestial Way, which unites all the previous directions of the Great Cosmos.
"And from that core constellation every other Way comes forth: lifeward, deathward, richward, poorward, joyward, sorroward, freeward, shackleward, loveward, fearward, lightward, darkward, and so on.
"Thus the Celestial Way defines All, and at the same time, encompasses All; the Alpha and the Omega, the Ying and the Yang, the Aught and the Naught, and the Ten Thousand Things that form the rest of the absolute, grand totality of existence – magic, reality, energy, matter, thought, life, death, freedom, enlightenment, and ascendancy."
Airo listened silently, assailed by sudden memories. Long ago, an eternity before, Zenassa had spoken the same words.
"The Way is immutable and never-ending," Magus continued. "The Way is ever-changing and fleeting. The Way is an idea. The Way is a journey. The Way is a path to enlightenment.
"The Way can be considered many things. It is simultaneously all of those things, and yet none of them. The Way can become known in time, yet it is by definition unknowable. The Way can be followed, yet it will only lead to where one desires to go. The Way shines with the immortal radiance of the stars, yet it will never bestow awakening against one's will.
"The Celestial Way is what one desires of it to be."

~ What do you know about pansexuality? And what do food and sex have in common?

"I like girls who have adventurous spirit like myself."
"Only girls, Sphagus?"
Bernard waggled a finger. "Don't mix omnisexuality with lack of preferences, dear Teha. I can have intercourse with everything that moves, but I still pick my partners. Like I've said, good cuisine and good sex – they have a lot in common. Both can be satisfied in a myriad of ways, yet quality is what sets apart mere indulgence from wholesome gratification."
"Yah, in that case, you're the burger joint of the galaxy (...)"

Seriously, I like the innuendo flavoring all conversations with Sphagus, erm, Bernard. It mixes in the right amounts of immature and mature. :D

~ Now this bit bothers me:

She had never given up on him. She had stood always at his side, offering her support and inexhaustible joyfulness. She had saved his life, both in body, in mind, and in soul. And she asked nothing in return, his smile and the brightness in his eyes a reward enough for her.

It bothers me because it's actually true : Veralla is always there for Airo, and she never gets testy, unreasonable, or (excessively) clingy. Is that supposed to be the prerequisite for, the ideal foundation of, a friendship/partnership? But what about those times when we aren't on our best behavior? How should our friend/partner approach us then? How would Airo approach a Veralla crisis?

(Then again, who am I to speak with my Юна/Yin ....)

~ And then , who can really sulk at Veralla? After she comes and does something like this?

"What are you thinking about?" Veralla asked, pulling Airo from his reverie.
"The past," he replied. "I am saying my farewells to it."
"Oh," she said, all childish wonder as usual. "Will the past not be sad if you do so with it?"
"No, it will not," he replied, and smiled, feeling more free than ever. "In fact, it will become much happier. It has waited for a long time for me to release it."
"Oh." Veralla uncoiled somewhat, so she could look at him, her snout inches away from his face. "I did not know that temporality from the space-time continuum was able to possess or express emotions."
"I did not know either," he laughed, meeting her amethyst gaze.

Or this?

"I want to give you a present, too."
"Oh," he said, taken aback pleasantly. "What kind of present?"
"A kiss," she said, her voice shy.
"A kiss?" he asked in amused notion. His smile widened. "Sure, go ahead. Although I do not know how a human and a dragon would... you know, do such a thing."
In response, her large, serpentine tongue licked him across the face.
"Okay... that also works."
"Was it a good kiss?" she asked anxiously.
"It is difficult for me to decide," he replied mildly. "This is the very first time I receive a kiss from a dragon. I have no previous experience to—"
Veralla licked him again, dazing him into silence.
"What about now? Was the first kiss good?" she asked.
"You... you kissed me again only so you can ask the same question?" Airo balked.
She showed her teeth in a devious smile, her slit-pupiled eyes sparkling, "I will continue to kiss you until you have enough experience to answer me."

~ Well, this was glorious. :)

Can you see the goofy grin on my face? Or must I struggle with them words?

It brimmed with fresh ideas, grand stakes, personal growth, meaningful talks, witty banter--and light. So much light. Enough to show that there are no bad guys, only bad states we go through. (And, yes, misunderstandings.)

The body count was exorbitant, and my eyes glazed over at the more technical descriptions, but these are minor quibbles. (Especially when the book reminds you we're not just bodies.)

Four luminous stars. You made much of my August, Drake. :) :) :)

Read from 1 August to 22 August

Fri Dec 20, 2013 10:51 am Re: За спасяването на света Fri Dec 20, 2013 10:51 am Re: За спасяването на света
Разгласа:

- за Goodreads:

Мили спасяващи и Пожелали (:

(...) Ако искате лесен начин да помогнете с разгласата на „За спасяването
на света“ – похвалете го в Goodreads:

https://www.goodreads.com/book/show/18478300

В долния имейл обяснявам как. :)


2013/12/17 Човешката библиотека / The Human Library:
> (...) Сигурно сте виждали, че „За спасяването на света“ има страница във
> Фейсбук. Знаете ли обаче, че има и страница в Goodreads: най-голямата
> читателска общност в интернет?
>
> Ето ни: https://www.goodreads.com/book/show/18478300
>
> Как може да помогнете вие?
>
> 1. Като си направите читателски профил в Goodreads
> (https://www.goodreads.com/) – а после добавите антологията към
> прочетените си книги, напишете отзив(че :) за нея, препоръчате я на
> други приятели в Goodreads.
>
> 2. Като си направите авторски профил в Goodreads. За по-сериозно и
> престижно. ;) Ако имате интерес как става – ще ви пратя отделен имейл.

- и в Goodreads: пак лични препоръки

Fri Aug 05, 2022 8:10 pm Re: Четете ли речници? Fri Aug 05, 2022 8:10 pm Re: Четете ли речници?

So, do you read dictionaries? I mean, not because you need to / must, but simply because that`s fascinating?

Here`s a really fascinating one, for Whodunit fans in particular.

I do recommend reading Cop Talk , a dictionary of police slang by L. J. Poteet and A. C. Poteet ( https://www.goodreads.com/book/show/611567.Cop_Talk ). Both informative and fun! I just love some entries, like, say, the alien sting one. Those bobbies surely knew how to nab snoopers!

"/.../ broadcast an emergency message to patrolling officers, warning that a flying saucer had crashed /.../ and that the area was radioactive /.../ " , then see who darts out (having listened in) and arrest them...
:D :twisted: :D

Wed Jan 15, 2014 12:11 pm Re: За спасяването на света Wed Jan 15, 2014 12:11 pm Re: За спасяването на света
Любимо:

– Хари… Що се грижиш за мен? Кажи де. Вече нема да те изтропам.

Хари се поколебава за миг. Не му се случва често.

– За да има смисъл.

– Къв смисъл?

– Смисъл да ме има.

Стеф гледа недоумяващо.

– Съществувам, за да правя каквото трябва – казва след миг забавяне Хари.

– Не сгрявам.

– Всичко се прави заради нещо друго, нали?

Стеф набръчква чело.

– Май да.

– Значи трябва да има едно нещо, заради което да е всичко друго. Най-важното от всичко… Трябва да го откриеш, и да правиш него – а ако те карат да правиш неща, дето му противоречат, да откажеш. Иначе се получава, че трябва да правиш каквото не трябва да правиш. И смисълът се изгубва.

Стеф известно време смила идеята. Май не му е по силите.

– Хари… Сичко ли е толкова гадно?

– Кое всичко?

– Светът. На никой за никой не му пука. Не те ли е шубе от куките, за кеф пречукваш кой щеш… Да не те бех срещнал, немаше да знам, че може иначе. И сега не разбирам що, нали нема вече да мога да се разплатя… Ама поне стоплям, че така е некак по-гот.

Хари мълчи и чопли някаква повредена джаджа. Измъква отвътре платка, ръгва парчета жици на разни места по нея и я закача към нов апарат-сбирщина. Стеф сигурно е много зле – струва му се, че ръцете на Хари се движат невъзможно бързо, направо се размазват пред очите му.

– Ако беше иначе, сега немаше да мра на бунището. Сигурно и ти немаше да си тук, де да те знам… А?

– Сигурно. Или пък нямаше да ме има, или щях да съм друг.

– Щеше да не си различен? Да си кат сички? – внезапно проумява Стеф. – Да не си един на милион?

– Може би.

Стеф мълчи малко. След това поглежда към Хари:

– Да питам нещо… ама нема да ми се хилиш… Идва веднъж в ТВУ-то некъв дъртак, с черна рокля, приказва, че кат умрем, после пак сме щели да се съживим. Щел да помага некъв, дето бил правил вече номера, и се кефел да помага. Ама не се знае кога ще дойде…

– Кой знае – внимателно казва Хари. – Може пък да има кой да помогне.

– Кой бе, ти ли? – захилва се Стеф. – Да не си ти оня? Колко пъти си мрел и си се съживявал?… Па може да е добре да пукна сега. Другите с джаджите всички ги пукясаха – значи номера да ги карат да правят квот си щат става. И скоро ще ги нахакат на всеки. Що иначе са ги измислили?

– Може и да не стане лесно. Компаниите ще се опъват, поне някои. Ще го забавят известно време.

– И после кво? Нема бегане ни от ТВУ-тата, ни по бунищата. Кат военен робот. С блокаж върху анализа на мотивите на задачата. – Стеф не е сигурен кво значи лафът, ама е засукан точно като целия номер с джаджите. – Сержанта натиска копчето, и прайш кво каже… Хич и не ща така. Кво ша прая, ако издрапам?

– Много хора се боят от това, Стеф. Някои имат много пари. Други са отлични спецове по нано. Сто на сто някой, сигурно повече от един, ще направи инакви джаджи. Дето да трепят тези, или да ги обезвреждат… Не се бой. Тази схватка е стара като света, победа в нея не е имало никога. И никога няма да има.

Thu Feb 06, 2014 1:41 pm Re: За спасяването на света Thu Feb 06, 2014 1:41 pm Re: За спасяването на света
Пуснах поканата във форумите на teenproblem.net, Shadowdance, chitanka.info и bghelp.net, в „Аз обичам книгите“ в Г+ и в Bulgaria reads и Bulgaria в Goodreads.

Ако имате връзки другаде (особено в художнически форуми) – давайте и вие.

Tue Dec 03, 2019 6:25 pm What Lies Beneath the Clock Tower Tue Dec 03, 2019 6:25 pm What Lies Beneath the Clock Tower
Отзив в Goodreads :

The plentiful "lost in translation" jokes lightened up what might have otherwise been a gruesome experience. (Including a grue-induced death.)

My favorite moments:

~ This must be the best early ending for cop-out protagonists I've seen in a gamebook:

The next noon you awake, your head set afire by the toxins of vice, your palms bearing clear marks where your nails had dug in. You don your hat and begin to walk to the library. You need a book to read, to be certain, but not this one.
The End

~ Nah, this one's even better:

The fiend of the underworld transforms into a hideous manticore—which is just some ugly mix-match of annoying animals like humans and lions and scorpions—and kills you in a rather painful way, one that honestly you probably wouldn’t want to hear about. You see, if I told you how it was that you were killed, you might, I don’t know, have a sense of adventure. And clearly, that isn’t what you want. So you’re just dead.
The End

~ In my first "proper" ending, my head asploded due to inappropriate substance intake, and in my second one, I was exhibited in a zoo as a "pacifist": "the most rare and least capable of nature’s creatures."

I'm unhappy.

~ But when I run into such passages, I'm happy again:

(...) soon you find yourself in front of a menacing set of steel doors. They’re larger than any you’d ever seen or imagined—although to be fair, you don’t spend much of your time fantasizing about doors and the potential upper limits of their size (...)

“(...) your gnome friend here was a bit creative in his translations of your speech. I didn’t hear you use the phrases ‘glorious worker’s utopia’ or ‘communist state under the dictatorship of the proletariat.’”
“Hey, English is like my fourth language,” A’gog replies, “okay? I just got flustered with so many people listening. (...)”

~ Linguistics mixes well with black humor:

You continue in this way for the better part of ten minutes, confusing the officers and occasionally tossing in words that you are certain they will not know.
“It’s very important that I beguile you,” you say to the officers.
“What is beguile? Why have they sent you if you do not speak Kabouter?” the officer asks.
“Because they understand how important it is to me to find a terminal solution to the continued impediment that is presented by your existence,” you say.
“I don’t understand you at all! Guards!”