choveshkata.net

Fri Apr 17, 2015 4:40 pm Й. за всички Fri Apr 17, 2015 4:40 pm Й. за всички
Излизам от главозамайване, изчела и изкоригирала статия в списание, изпълнена с причастия и почти lacking относителни местоимения..., така важни при редуването, целящо избягване на главозамайването, изкарващо от равновесие наред със седене и взиране по цял ден, четейки как същият автор, безкрайно обичащ вмятанията, уж изящно и пейзажно, незнайно как казвайки се, но безкрайно будещ любопитството ми, словоблудства.

Представете си донякъде подобни изречения в 3 колони и формат В5, aко се не лъжа.

За разтуха давам линк към една смешка: "Каубоят, знаков символ на Дивия запад".

Wed May 13, 2015 1:01 pm Re: Преводачески работилници Wed May 13, 2015 1:01 pm Re: Преводачески работилници
Английска стилистика: не на обяснителната авторова реч

Един проблем – културен и литературен, а не чисто езиков – за който колегите често не си дават сметка, е, че в художествения английски не е прието авторовата реч да „обяснява“ пряката. Например „– Стегни се! – смъмри го тя“ не може да остане със „смъмри го“ при (качествен) превод. Идеята е, че смъмрянето се подразбира от самата реплика.

Fri Dec 17, 2021 6:31 pm Re: Елена Павлова Fri Dec 17, 2021 6:31 pm Re: Елена Павлова
Мой отзив за „Дивите животни на града“ :

Ако харесвате хартиените книги, това е най-чудният коледен подарък, който мога да ви препоръчам. И заради богатството от информация за живинките, с които си съжителстваме; и заради смайващите илюстрации на Милена Радева; и за това, че с покупката му дарявате пари на организации-грижовници.

Подробни впечатления:

~ Скоростта на промяна/приспособяване – враг номер две в съвремието ни:
Забелязваш ли, че по-възрастните хора не могат да се оправят с някакъв си глупав имейл? Чудна работа, нали? А знаеш ли, че електронната поща е започнала да се използва в сегашния си вид едва през 1993 г.? Сега Илон Мъск работи върху първите неврални импланти, които ще позволят хората да боравят с компютрите само с мисълта си. Дали след трийсетина години няма и ти да се мъчиш с невралната връзка като чичо ти с новия си смартфон, как мислиш?

Животните – включително и ние, хората – притежават уникалната способност за приспособяване . Когато околната среда се изменя, те също се променят с нея, но скоростта на приспособяване към промените си има граница . Премине ли тази граница, отделното животно – пък и цял вид – става неспособно да се справи. Също като чичо, който героично е сменил телефона с шайба с праисторическа Nokia с копчета, но към най-новия айфон не успява да се приспособи...

На животните не им е никак лесно да се приспособят към изкуствената околна среда. Не стига че ги принуждаваме да си търсят храна на необичайни места и по необичайни начини, но ги изправяме и пред опасности, за които природата няма как да ги подготви: автомобили, които се движат много по-бързо от техните крачета; прозрачни и огледални стъкла; зарята и новогодишните фойерверки...

~ Какво се случва, когато изхвърлим отмилялите ни домашни любимци:
Някои успяват да се приспособят и това също е ужасно, понеже става дума за инвазивни видове. Такива, които конкурират местните видове и разпространението им води до екологична катастрофа.

(...) Червенобузите костенурки (...) са по-едри и по-пъргави от блатните костенурки и съобщения за появата им в дивата природа има навред по южните ни реки и в Атанасовското езеро в Бургас. Освобождаването им впрочем е престъпление според законите на България.

В момента папагалчета превземат Истанбул, Турция, след катастрофа с камион, който превозвал незаконна пратка. Вече са хиляди и подяждат врабчетата, прилепите, гарваните, та дори и катеричките.

От фермите за норки пък бягат и се разселват... норки. Дръзки и умели хищници, те нямат естествени противници по нашите земи, а животните, които им стават плячка, нямат защита срещу подобни разбойници като норките.

~ Частта „Бърза помощ за дивите животни“ цялата е за цитиране. Аз само ще маркирам най-важните моменти:
Не всяко намерено бебе зайче, сърненце, таралежче или пиленце има нужда да бъде спасявано. Те не са изоставени – крият се от врагове и хищници, докато мама търси храна. Не ги мести, не бива и да ги галиш.

(...) Не всяко животно има нужда да го храниш допълнително – и със сигурност ще на­вредиш , ако даваш човешка храна. Хлябът например е вреден за всички птички и четирикраки (всъщност и за хората), а таралежите и котетата не бива да пият краве мляко. Ако държиш да си от помощ, хубаво е да знаеш, че вода в нашата изкуствена човешка среда се намира много по-трудно и една разумно направена поилка на по-закътано място ще е далеч по-полезна от парче хляб и шепа трохи.

(...) Винаги използвай ръкавици, ако се налага да пипаш намерено животно. Може да е болно от нещо, може да те ухапе, клъвне или одраска, може да те оцапа с кръв... и други неща. А може и ти да му навредиш с гола ръка – мъничките пиленца и бебенца са много чувствителни, жабите направо можеш да ги изгориш с телесната си температура.

Пострадалото животно е най-добре да бъде поставено на закътано и на тъмно – добре затворено кашонче или кутия с пробити няколко дупчици за дишане е отличен вариант за почти всички страдалци. За по-едричките – пластмасова клетка за кучета и котета. Ако е възможно, трябва да се заметне главата с кърпа или друг плат.

Пострадалото животно не трябва да се храни (особено преди да се посъветваш с някой знаещ). Нито пък да се милва и гушка – то няма нужда от човешка ласка.

(...) Третият важен принцип е да потърсиш подходяща помощ. (...) Има различни организации, които се занимават със спасяване на пострадали диви животни – всяка една от тях ще свърши работа, понеже, дори ако твоето животно не е по тяхната специалност, ще те посъветват кой друг може да го поеме.

Как да ги намериш? Достатъчно е да напишеш в търсачката „спасяване на диви животни“ и ще излязат няколко спасителни центъра в различни градове, фондация „Дивите животни“ и много други.

Как още можеш да помогнеш? С дарения за тези организации. (...)

~ Таралежът:
Нуждае ли се от спасяване?

Да: ако е навън в светлата част на деня и изглежда объркан; ако в късна есен е дребен и тежи под 500 грама; ако има видими рани или плешиви петна без бодли, има гроздове от яйца на мухи по тялото, оставя кървава следа или киха и хрипти, като диша.

Може би: ако намериш гнездо с бебета таралежчета, не пипай и не размествай абсолютно нищо – майката се отдалечава от бебетата си, за да похапне, но ще се върне, когато е
спокойно и няма хора. Малките тарльовци ще имат нужда от помощ само ако в близост е намерен голям умрял таралеж (може би мама) или бебетата са разпръснати, ранени или писукат.

Не: ако привечер или нощем ходи из градинката, активен е и е видимо жизнен. Също и ако мама се връща в гнездото с бебетата си.

Как да го спасим?

Първо се обади на „Дивите животни“ или на друга организация, която има болница за ежета, и разкажи какво си видял и защо мислиш, че таралежчето има нужда от помощ. Те ще преценят дали наистина е така, и ще ти дадат напътствия. Ако потвърдят, че ежето трябва да стигне до дивата болница, приготви си кашонче или картонена кутия от обувки. В стените пробий с химикалка или ключ дупки за дишане.

Не пипай таралежа с голи ръце, ползвай ръкавици от латекс или нитрил от аптека, но и сгъната няколко пъти хавлия ще свърши добра работа. Използвай предпазни средства дори ако става дума за бебета таралежчета.

Ако таралежът е зле, може да сложиш в кашона и пластмасова бутилка от минерална вода, пълна с много топла вода. Бутилката трябва да е леко смачкана, за да не се търкаля. Непременно трябва да е пъхната в дебел чорап или увита в кърпа, но я тръсни няколко пъти, за да провериш дали капачката е плътно затворена и не изпуска вода.

~ Костенурката:
Счупването е от най-ужасните неща, които могат да се случат на една костенурка, понеже черупката всъщност са нейните кости – също както при нас, хората, мозъкът е скрит на сигурно вътре в черепа, но ако си счупиш главата, не можеш просто да
махнеш повреденото парче кост и да чакаш да ти порасне ново. И при костенурките е така, само че на сигурно под черупката е цялото им тяло, все едно са в твърд скафандър... Както теб би те боляла счупената глава, така и тях ги боли счупената коруба. (Ето защо, ако вдигаш костенурка, винаги трябва да подлагаш другата си ръка под нея и да не я оставяш да виси – все едно теб да те вдигнат за кожата на гърба. Не я обръщай и по гръб.)

А моментът, в който яйцата на умиращата Чупла се оказват живи, е... живителен. :)

Нуждае ли се от спасяване?

Да: ако има видими рани по крайниците, главата и шията; ако черупката е пукната или счупена; ако лежи с отпусната глава и извадени навън крайници и не се мести.

Може би, но по-скоро да: ако стои прибрана в корубата си някъде на открито и дълго време не се мести (над ден) или ако навън е студено (под 10 градуса), а на открито има костенурка – независимо дали се движи.

Костенурките нямат нужда от кашонче с дупки, за да не избягат, но е хубаво да ги сложиш в такова, понеже се пренасят по-лесно. Добре е да използваш ръкавици, когато вдигаш костенурката и я слагаш в кашончето, и като цяло да не я пипаш с голи ръце.

Не се опитвай да храниш пострадалата костенурка. В дивата природа тя издържа много дълго време без храна. Просто се погрижи да стигне дотам, където ще ѝ помогнат – например Център за костенурки „Геа Челониа“.

~ Гълъбът:
Какво хапват гълъбите?

Не и хляб. Хлябът е вреден както за тях, така и за всички други птици. За подхранване е най-добре да се купи смеска за гълъби или средни папагали от зоомагазин или зооборса. Може да се направи и от пшеница (продава се във всички хранителни магазини), суров слънчоглед, дребни сухи царевични зърна и други дребни семенца – ленено семе, просо и др.

Нуждае ли се от спасяване?

Ако не може да лети или има видими рани; ако пада, лежи на необичайно място и не бяга от хора, вероятно има нужда от помощ. Също и ако има жълт пух по себе си (значи е още бебе). Ако птицата е накокошинена и стои със затворени очи, значи не се чувства добре. Ако гълъбът лети, храни се, нащрек е и не се дава в ръце, вероятно няма нужда да му се помага.

Как да го спасим?

Гълъбите се държат с цяла ръка, отгоре в задната част на тялото, с прибрани криле, така че да не могат да пърхат и да се борят, без да ги стискаш. Намереният гълъб е най-добре да бъде сложен в кашонче с дупки за дишане и оставен на спокойствие – не се опитвай да го храниш или поиш, преди да се обадиш в болницата за гълъбчета и да получиш оттам инструкции. Най-добре е гълъбът максимално бързо да стигне до лекарите; често се налага пътуване от друг град с кола или друго превозно средство – от болницата ще намерят най-добрия начин, но се нуждаят и от твоето съдействие.

~ Врабчетата:
Нуждаят ли се от спасяване и как да им помогнем?

Ако врабчето не лети, дава да го хванеш, има видими рани или е паднало от гнездото пиленце, трябва да му помогнеш. Сложи го в кашонче с дупки за дишане; не се опитвай да го храниш или поиш, преди да се свържеш с организация, която се занимава със спасяване на птици, и не получиш инструкции оттам.

~ Бързолетът:
Нуждае ли се от спасяване и как да му помогнем?

Ако намериш бързолет на земята, слагай в прословутото кашонче с дупки и пращай веднага. НИКОГА не го подхвърляй във въздуха с надежда да излети, не го закачай на стена и наистина никога не го качвай нависоко – дори да ти изглежда съвсем добре, не знаеш какъв проблем има всъщност. Освен да падне и да си счупи нещо, друго няма да се случи. Изоставени пиленца също трябва по най-бързия начин да стигнат при подходяща организация – бързолетите имат много бърз метаболизъм и без извънредно специфичната си храна скоро умират.

~ А сега, де...
Що се отнася до мартениците, всъщност не е хубаво да ги връзваме по дърветата, нищо че е стар и утвърден обичай.

Старите мартеници са били направени от вълнени конци, които лесно се късали и разбридали и бързо изгнивали. Днес масово мартениците са от изкуствени влакна, които са жилави и много трайни. Те са опасни както за дърветата, така и за птици и животинки, а остават да си висят с години, без да се повредят.

Ето защо, когато видиш щъркел, трябва да си свалиш мартениците и да ги хвърлиш в кофата за боклук, с което помагаш, макар и мъничко, на природата.
А моята поука е: от троицата reduce, reuse, recycle ще наблегна на reduce – по-малко мартеници, повече мартенски усмивки.

Да? :)

~ Щъркелите:
Кога щъркелите имат нужда от помощ?

Щъркелите като цяло са способни да се справят сами с предизвикателствата в живота. Гнездата им нямат нужда от поправка от хора; ако гнездото се разпадне или падне, двойката сама ще си построи ново. Нямат нужда и от специално дохранване или подхранване.

Намеса на човека е нужна, когато пиленце падне от гнездото. То не бива да се връща веднага горе при братчетата и сестричетата си, а трябва да получи специализирана помощ, защото при подобно падане отвисоко тежките травми са често явление, дори пилето да не изглежда видимо зле.

Помощ трябва и ако птица бъде намерена в безпомощно състояние, видимо наранена, с висящо крило и т.н.; ако лежи на необичайно място и не се съпротивлява на улавяне от хора. Може би ще е необходима и помощ на щъркел, който не е отлетял със събратята си на юг през есента – случва се в по-топли години отделни птици да остават да зимуват тук, но може и да са твърде слаби или със здравословен проблем. Такъв зимуващ тук щъркел може да се подхранва, например с нарязано на парчета сурово пилешко месо или пресноводна риба, като е добре храната да плува във вода, примерно в кофичка или немного висока кутия.

Как да помогнем?

Първо и преди всичко трябва да се закрие главата на щъркела, за да не вижда и да не се плаши. Птицата трябва да се държи с едната ръка през тялото и крилете, за да не може да ги размахва и да не се нарани. С другата ръка се държи клюнът, за да не ни клъвне (ноздрите не бива да се закриват). По време на лечение в Спасителния център щъркелът – също като другите птици – ще бъде с шапчица, която да скрива очите.

Не трябва сами да се опитваме да лекуваме щъркели, можем само да подхранваме зимуващите тук. При нужда от лечение това трябва да става само в специализирана болница за птици!

~ Чайките:

Как да им помагаме и кога имат нужда от помощ?

Първо и преди всичко трябва да се има предвид, че чайките са изключително опасни хищници с много здрави и силни клюнове и са способни да нанасят сериозни рани. Агресивен вид са. Главата трябва да бъде покрита, но клюнът не се увива и връзва, тъй като много птици при стрес повръщат съдържанието на гушата си – „погадка“ – и може да се задушат, ако не успеят да я изплюят. Както при всички останали големи птици, трябва да бъдат взети мерки чайката да не размахва криле и да не се блъска, за да не пострада допълнително.

Паднали от покрива пиленца не трябва да се връщат обратно горе без преглед, тъй като може да имат счупвания; в такъв случай доотглеждането им трябва да се случи в подходящ спасителен център.

Ранени птици, такива с висящо крило или осакатен крак, неспособни да летят; птици, които лежат неподвижно и не се опитват да избягат или да атакуват, определено имат нужда от помощ. Както и птици, омотани в рибарски мрежи, със забити по тях кукички, и птици, оцапани в масло (което се случва доста често с чайките).

~ Язовците:
(...) язовците винаги раждат около Свети Валентин, независимо кога е била сватбата между мъжкия и женската – те са един от малкото видове, в които женската е способна да задържи оплодените яйцеклетки в готовност до настъпването на размножителния период.

Като правило не се нуждаят от помощ. Най-често се „срещат“ с хората, когато са прегазени от кола. Пострадалите язовци, както и малки, безпомощни бебета трябва да стигат възможно най-бързо до специализирана помощ. (...)

Ако се налага да се пипа болен или ранен язовец, това трябва да става само с ръкавици и по възможност с минимален контакт. Язовците могат да бъдат агресивни, хапят и нанасят сериозни рани.

~ Лисиците:
Като правило лисиците в човешките селища нямат нужда от помощ. Важно е да се има предвид, че не бива да ги подхранваме специално, за да не се „привържат“, тъй като белите и номерата им бързо писват на съседите. Като изключим това, лисиците в градска среда не представляват опасност и просто не бива да ги закачаме, а те на свой ред няма да дойдат да закачат нас и домашните любимци.

Ако се налага да се пипа ранена или болна лисица, това ВИНАГИ трябва да става с ръкавици, след като сме покрили главата на животното, и по възможност с минимален контакт. При ухапване от лисица трябва да се търси лекарска помощ и да се постави ваксина против тетанус, както и против бяс. Това важи и за малки лисичета.

~ Белката:
(...) с нея трябва да се борави само с ръкавици и по възможност с минимален контакт. Важно е да се има предвид, че тя хапе много и жестоко въпреки дребните си размери – и опасността от сериозно нараняване не бива да се пренебрегва.

~ Вълци? М-м-мечки?
В лоши зими специално те слизат към човешките селища в търсене на храна и могат да бъдат срещнати да скитат по улиците. Както и другите хищници, те не бива да бъдат подхранвани допълнително, а нужда от помощ имат само ако са ранени или тежко болни; дори и тогава с тях трябва да се борави само с ръкавици и по възможност с минимален контакт.

Случва се, макар и рядко, в човешки селища да влизат и мечки. Обикновено става дума за изтощени животни след или преди зимен сън. Това не ги прави по-малко опасни. При появата на такива едри животни е разумно да се звъни на 112 и да се повикат на помощ съответните служби.

~ Катериците:
За бебоците, също като за язовчетата, е много важно да не растат самички и да имат другарче; а когато в една хралупка се съберат повече бебета, по-големите често поемат грижите за по-малките.

Най-честата причина за среща с човека е падането на малки катеричета от гнезда и хралупи, а с възрастните катерици се сблъскваме, ако ги улови куче или ги блъсне кола. Винаги трябва да се има предвид, че животното се нуждае от специализирана помощ и колкото по-бързо я получи, толкова по-добре за него. За целта са нужни подходящо кашонче с дупки и една хавлиена кърпа в него. Винаги пипай катерици и други животни с ръкавици!

(...) лоша идея е да се подхранват специално и да се подканват за контакт с хората.

~ Сънливците/съселите:
(...) обикновено попадат в ръцете на хората само когато са в тежко състояние – блъснати, нахапани или пък паднали от високото си гнездо. По най-бързия начин трябва да стигнат до специализирана помощ; не се опитвай да ги отглеждаш вкъщи. Те са с много бърз метаболизъм, особено бебетата, и дори няколко часа забавяне могат да се окажат фатален край на тъжна приказка.

~ Зайците:
Най-различни опасности дебнат дивите зайци – освен прибирането на зайчетата от полето, това са кучета, хищници и хищни птици, постоянно споменаваните коли, както и пожарите. Горенето на трева е вредна за природата практика, която е забранена със закон, но все още се извършва в епични пропорции и всяка година наранява смъртоносно множество животни, сред тях и зайци. Неочакван проблем за зайците в по-градски условия са осакатяващите срещи с косачки и тримери, способни за секунда да отворят ужасни рани на скритите в тревата животинки.

Като цяло, ако бебетата зайчета не са наранени, те нямат нужда от спасяване. Бебета и големи зайци трябва да бъдат сложени в кутийка с дупки за дишане и да стигнат възможно най-бързо до специализирана помощ.

~ Дупетата *ахъм* Прилепите:
Санирането на блокове обаче носи вина за много повече загинали прилепи, почти винаги – цели колонии от стотици красавци и красавици, които прочистват нощта от комари и пазят домовете ни от летящи насекоми.

Достатъчен е само малък процеп във фугата между панелите или в облицовката на терасата, в плоскостите под стария прозорец или между двата входа и прилепите са се нанесли там. Понякога си харесват тавани, гаражи, изоставени къщи. Те са тихи, кротки съседи; най-много да сбъркат и да влетят през отворен прозорец, ако няма комарник на него.

Ремонтите по фасадата обаче запечатват всички тези цепнатини и процепи, техните домове, често с все прилепите вътре. Макар по закон да е забранено да се „безпокоят“ убежищата им, всяко лято жертва на санирането падат не стотици, а десетки хиляди прилепи от най-различни видове. Зиме и бездруго са в хибернация. Често майсторите дори не ги забелязват; а където ги видят, тихомълком ги изхвърлят – я в торби за боклук, я направо през терасата – вместо да оставят предвидените пак по закон входове за тях. Прилепи, бързолети, кукумявки... всички те остават завинаги запечатани в монтажна пяна, зад топлата изолация и мазилката.

Кога имат нужда от помощта ни прилепите?

Винаги когато са на открито през деня, особено ако се намират на земята. Рано напролет и късно наесен, когато е вече студено – буден по това време прилеп вероятно е твърде отслабнал и обезводнен, за да изкара зимния си сън. Попаднал в затворено помещение прилеп също има нужда от помощ. И разбира се, ако прилепът е ранен – хванала го е котка, настъпил го е човек; ако е попаднал между крилата на дограма, откъдето не може да излезе. ВИНАГИ има нужда от помощ при саниране на сгради, ремонт на покриви и смяна на дограми.

При спасяването на прилеп, ако се налага, ВИНАГИ трябва да се борави с ръкавици, животинчето се взима меко и нежно, понеже при дърпане лесно могат да се счупят пръстчетата му, с които се държи за стената. Прилепът трябва да се постави в кутийка с отвори за дишане, по възможност с мека кърпа вътре, така че да има за какво да се хване и къде да се скрие. Не се опитвай да му даваш вода или да го храниш – той ще издържи и по-дълго пътуване. Важното е веднага да се търси помощ и да не се спира, докато не се намери.

~ Историята на Масуд, Терез и Иван-Асен майсторски заобикаля въпроса защо „зоокътът“ на Разград изведнъж поиска да си прибере лъвчетата обратно. Ако не сте следили, жокер: човешки интереси – частни. ;)

Но не заобикаля физическия си край. Шантих, лъвове, Лисицо... Шантих.

Mon Jan 17, 2022 5:19 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Jan 17, 2022 5:19 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Определено. Дълго време имах комплекси за Ралмия и наистина се зарадвах на ревютата, даже ми дойде енергия за работата по шестата част, която бях занемарил...

Sun Aug 02, 2015 5:18 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Aug 02, 2015 5:18 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Защо се пишат книги, стихове, музика, рисуват се картини?
(...)
Защото дълбоко в душата си всеки поет таи надежда да повлияе на света.
Той, естествено, разбира, че никоя книга не е превъзпитала един кучи син. Кучите синове, кой знае защо, не се превъзпитават. Било защото не четат полезните за тях книги, било защото тези книги още повече ги озлобяват. Било пък защото влиянието на книгата е толкова незначително, че угасва веднага след прочитането ѝ. И все пак онези, на които им се иска да променят света, вършат постоянно своята свята работа, защото искат света да стане като майчина длан. Защо е тъй неунищожимо желанието за такава работа?
Освен работата на всички, освен времето, което всичко промива и филтрира, съществува и индивидуалната надежда. Тя е в следното. Никой не може да гарантира, че неговата дума няма да се окаже решаваща, когато дойде нуждата от едно последно докосване, от една последна перушинка върху везните, които ще накарат родът човешки да възкръсне.

Fri Oct 30, 2015 9:00 pm Re: Културни събития Fri Oct 30, 2015 9:00 pm Re: Културни събития
Фондация „Детето и фолклора” организира
изложба с вълнуващи детски илюстрации „Мъдростта на народа ни"
Къде: Националния музей "Земята и хората"
Кога: 30 октомври до 21 ноември 2015 г.

Ученици, участници в ателиетата на Детско-юношеска работилница за изкуство, открити в от две столични училища /113 СОУ „Сава Филаретов” и 3 –то СОУ „Марин Дринов”/ и читалище „Роден край” илюстрират български светци и празници, препредават традицията на предците ни, опознават я, творят и се изявяват чрез нея. Български и ромски деца влизат в ролята на будители за духовните ценности на народа ни, за творчество, красота и приятелство.

Mon Feb 14, 2022 7:36 pm Re: Труд и творчество Mon Feb 14, 2022 7:36 pm Re: Труд и творчество
Конкурс Граждански будилник 2022

Тема: Сдружени - Силата да сме заедно
Включи се и разкажи чрез твоята форма на изкуство как за теб изглежда силата на това да сме заЕДНО – сдружени около 1 кауза.
За отправни точки на творческия процес, използвай следните въпроси и потърси техните отговори там – навън – сред хората и каузите:
>> Защо правото на сдружаване е от ключова важност за това да покажем, че сме единно общество? Как изглежда нарушаването на това наше право?
>> Какво означава единност и откъде идва силата да сме заЕДНО? Потърси примери сред граждански организации и доброволчески групи. И сподели!
>> Има ли смисъл в това да се сдружаваме около общи идеи, цели и каузи? Покажи ни твоя смисъл!

Краен срок: 01.04.2022

Резултати:
Онлайн гласуване във Facebook страницата на конкурса – 15 април – 15 май 2022 г.
Награждаване на победителите – 19 юни 2022 г.

Възраст: няма изискване

Вид творба: фотографии, илюстрации или текстове

Изисквания:
Кандидатстващите фотографии, илюстрации и текстове трябва да бъдат авторски произведения, които изследват и/или отразяват зададената тема „СДРУЖЕНИ – силата да сме заЕДНО“.
Всеки автор може да подаде до 5 творби за участие във всяка от 3-те категории.
В категория „Фотография“ се приемат професионални фотографии и любителски снимки.
В категория „Илюстрация“ се приемат рисунки, живопис, илюстрации, графични изображения, колажи, типографски работи и комикси.
В категория „Текст“ се приемат есета, текстове с поезия и проза. Максимален обем на текст: 1,500 думи.
Към кандидатурата задължително се посочват:
Две имена, имейл и телефон за връзка с автора/авторския колектив;
Категория на творбата/серията творби;
Заглавие на творбата/серията творби;
Аргументация на творческата идея (максимум 100 думи);
Кратка история на творбата/серията творби - кога е създадена и какво е провокирало автора/авторския колектив да я създаде;
Съгласие, съотв. несъгласие на автора/авторския колектив за публикуване на творбата/серията творби във Facebook страницата на конкурса за гласуване от публиката.

Награди:
С дарителската ни кампания** целим да наберем 3000 лв. за наградния фонд на конкурса.
Сумата ще бъде разпределена под формата на парични награди за 12-те автори на най-вълнуващите творби, отличени от журито на „Първо място“, „Второ място“, „Трето място“ и избрани след онлайн гласуване с приз „Изборът на публиката“ във всяка от трите категории.
Подготвили сме и страхотни символични предметни награди за всеки автор на произведение, отличено в конкурса - комплект бандана шал и платнена торба с дизайнерската визия на ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК, както и картичка с отличената творба и още изненади.
По-широка селекция творби ще бъдат представени в изложба на открито в столична градина пред Народния театър „Иван Вазов“ от 21 юни до 5 юли, както и популяризирани в онлайн изложба. Отличените произведения ще бъдат публикувани в онлайн банка за свободно ползване на изображения на сайта на БЦНП.
Важно: Български център за нестопанско право ще сключи индивидуален договор за награда с всеки автор, спечелил парична награда. Период за сключване на договорите: края на юни - началото на юли 2022 г.

За повече информация: http://bcnl.org/news/satvori-istoriya-za-sdruzheni-silata-da-sme-zaedno-v-konkursa-grazhdanski-budilnik-5.html?fbclid=IwAR2ilYFqXHYxZVeE9tAsdUNKiVFWel9hz-KQhvjXCVOLrCThzemLImFMfaQ

Ради

Sat Nov 14, 2015 6:31 pm Re: Културни събития Sat Nov 14, 2015 6:31 pm Re: Културни събития
Здравейте! Бързичък, но пък хубав спам:
Фентъзи романът ми "В ярката им светлина" вече пътува към книжарниците из цялата страна, където ще може да се намери от 16ти!
На 23ти ноември пък, понеделник, от 19:00 в клуб Перото в НДК, с ИК Ентусиаст ще направим официална премиера.
Аз, Любен Дилов-син и още приятели ще поговорим за книгата, за жанрът и литературата като цяло, ще пийнем по чашка вино и - надявам се - ще си изкараме чудесно!
На 25ти ноември пък, в Русенската библиотека "Любен Каравелов" ще повторим понеже ще сме си изкарали чудесно и ще искаме пак!
Входът е свободен, много ще се радвам да ви видя на някое от двете събития!

https://www.facebook.com/events/1515309635433488/
https://www.facebook.com/events/1631956077056151/

Mon Dec 14, 2015 8:35 pm Re: Национални фантастични награди Mon Dec 14, 2015 8:35 pm Re: Национални фантастични награди
Забравих да ни похваля... :)

На Еврокона през април установих, че ние имаме НАЙ-ДОБРЕ ОРГАНИЗИРАНИТЕ номинации в цяла Европа – с евентуалното изключение на Великобритания.

С НАЙ-МНОГО УЧАСТНИЦИ в гласуването на глава от населението. А в доста случаи – и като абсолютни числа.

Спомняйте си го всеки път, когато някой ви мрънка какви сме били злетаци и спрели...

Или го пращайте насам: http://www.choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=20272#p20272

;)

Mon Feb 01, 2016 4:48 pm Re: Aurelion: the Visual Novel Mon Feb 01, 2016 4:48 pm Re: Aurelion: the Visual Novel
На мен не ми намира старта Къде да го търся? По текстовите файлове не намерих инструкции за такъв случай. Също така трябва някак да стигна 141 символа, затова пиша това излишно изречение.

Sun Jan 17, 2016 3:03 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Jan 17, 2016 3:03 pm Re: Любимите компютърни игри
Ех, славна младост...

(Или: как игрите ни готвят за живота.)

Help! :)

Once I start playing the game (on an Android smartphone), how do I access the menu? I stupidly pressed the skip button >> and missed most of the initial dialogue, so I'd like to restart the game and read it properly. (Or is there an option to 'roll back' a few lines, like in visual novels?) However, when I close the game and re-open it, it brings me back to where I was (the first dungeon).

I should have also said this is the first game I'm playing on a smartphone. So ... please expect all sorts of silly questions. :/

(A working definition of a smartphone: any phone that makes me feel dumb.)

I'm loving the encyclopedia. As a great fan (or should I say 'connoisseur'? ;) of rare words, I find both the idea and the implementation charming. It could be used as a teaching tool, hey!

Try tapping the screen with two fingers.

Thank you, SilverShoelaces! Worked like a charm. :)

Oh, I replied to your other comment and only just saw this one!

Out of curiosity so I can make the experience more intuitive: did you tap the >> button because you assumed it was necessary to move the dialogue along, or was it an accidental tap? If it's the former, I'll make that clearer, otherwise many people might have the same issue.

There's currently no way to go backwards in dialogue for technical reasons, but I may eventually add a log like in the original MARDEK, which stores everything that's said in case you miss anything.

If you close the game on an Android device, it does indeed stay running in the background, but all apps do, and I think that's the expected behaviour. I'm not sure though! To close it properly, I think you hold down the menu button for a couple of seconds, which shows all background apps, then tap the X to close it.

You can also quit to the title screen using the double-tap menu, though of course you weren't able to see that when you wrote this comment!

Thank you, too, Tobias!

I tapped the >> on purpose: I thought it would make the encyclopedia show me more entries than it already did. (Sometimes, my thinking is a bit too convoluted. :/ ) Or, barring that, that it would make the game progress normally. (Even though I already knew that tapping anywhere else on the screen does that.)

Fastforwarding does make sense too (I mean, that's what >> usually does, right? :) ... but as I said, I'm still getting my bearings around Android games, so it's trial-and-error.

A log would be great. :)

Actually, I really like the idea that my game comes back at the exact point where I left it--without consuming my battery in the meantime. :) (It doesn't drain the battery; I just checked.)

~

BTW, does anyone know if there's a program like Bluestacks that runs under Linux?

Nobody, so far.

~

Yay ... I just managed to buy Ep. 3, which was my first purchase ever on Google Play. Lots of firsts with Taming Dreams ... but isn't that what taming your dreams is about? ;)

However, I'm still reading the dialogue between Mardek and Enki after their first miasmon agitation. I'm going veeeery slowly. Savouring every word and every shift in the characters' expressions ....

Sorta meditating. :)

~

I just captured one of the most interesting distributions of review ratings I've ever seen. I call it "Stairway to Heaven" ;):

http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=21791#p21791

Compare the shape of the curve to some of my favourite books (for each book, click on "Rating Details"):

The Neverending Story: https://www.goodreads.com/book/show/96290

The Broken God: https://www.goodreads.com/book/show/2031004

The Last Unicorn: https://www.goodreads.com/book/show/18159958

~

I like all the tracks in Ep. 1, but the one I love is "Sunset," for its lyricism. (A piano can easily reduce me to a puddle. ;)

And I'm only beginning to explore Ep. 2 and 3 ... so I won't "spoil" myself with the later tracks. ;)

~

I don't know if this is a bug or a limitation of the small screen of my smartphone (http://www.catphones.com/en-gb/phones/b15q-smartphone), but during the first miasmon agitation in Ep. 1, when Enki says, 'We're both able to use sentimancy called Ecstasy' etc., the speech bubble half-covers the second encyclopaedia entry ('ecstasy') and completely covers the third one, so I don't know what it is and can't click on it.

One way to solve this would be to prevent the speech bubbles from appearing near the upper end of the screen--always keeping a distance of at least the height of an encyclopaedia entry. I don't know if it's technically feasible.

It doesn't really spoil my enjoyment anyway. :)

That phone's resolution is quite a bit smaller than the ones I tested, so now that I am testing with it, I see that the game does work okay for the most part, but there are a bunch of little things that I'll need to tweak in order to get it looking as it should. The ones I'm aware of are:

- When you have a party of four, their 'status boxes' in the menu do all fit on the screen, but they're not centred properly (a really minor aesthetic thing)

- The bars on the Integration page overlap the names of the miasmon

- The names of skills in the menu often don't fit properly... This will be by far the hardest to do something about.

- Some menu quotes might overflow beyond the speech bubble; I'll need to edit them.

- Some descriptions of skills or items might also overflow (Ecstasy and Dream Gas are two I've seen from my quick testing).

- On the Potions screen, the six potion buttons aren't centred properly.

- The Flavours for potions don't fit properly on the screen.

- During agitation, everyone is too close to the edges of the screen.

- The same goes for conversations, too.

- When building integration during agitation, the bar that appears over the character's head might sometimes extend beyond the edge of the screen.

Those are just the ones I've found from testing for a few minutes.

The issue you mentioned isn't related to screen size, though it is something I'll need to look into! The dictionary thing should appear over the top of the dialogue box, but currently it appears behind it.

So yes. There are a lot of things I'll need to fix here, though hopefully I'll be able to do so very soon!

It's great to watch you making such a quick progress. :)

And it's scary to think about the limitations different screen sizes impose on the game layout. :( I used to rant against ebooks for similar reasons ... but now I see they're much, MUCH easier to prepare.

~

I'm laughing so hard at the innuendo in Ep. 2. :DDD I don't think I've ever seen an RPG with a higher density of double-entendres per unit dialogue.... I personally think this is _great_: children won't notice those hidden meanings, and anyone who spots them is supposed to be grown up enough to be able to handle them. (And never mind that review lambasting your "sexual jokes"; it seems its author needs a bit more sense of humour. ;)

So far, I have only one stylistic suggestion:

At one point, Pitt says, "At least my gut is close to my heart, so filling it might at least squash the hole in the other so it's not as large." For greater clarity and less redundancy, I'd rephrase it as, "At least my gut is close to my heart, so filling one might make the hole in the other smaller." You can probably come up with something even better. :)

Would you like to write a special blog post where we can collect bug reports and any such suggestions? (In the comments.)

Everything else flows so, uh, smoothly. And, ah, ecstatically.

(Okay. I'm not so good at those. ;)

~

Wow ... besides admirable, as IAmNotSmartest said, your list is ambitious. If you manage to do even half the things, you'll have achieved a glorious victory. I'm keeping my fingers crossed for you. :)

I'm itching to respond to at least four of your resolutions, but I'm afraid long comments make you afraid :), so I'll just stick to one: about the number of Taming Dreams episodes you wish to release in 2016.

(I already wrote about this in my very first comment here, so if you've read it, pls ignore.)

I meant here .

I had a similar burnout after making MARDEK 3, which is why I resisted the idea of making MARDEK 4 for ages.

With Taming Dreams, though, I'm concerned about the rate at which technology develops, and my fans and followers growing into different stages in their lives. If I did just two episodes a year, I'd never finish the series before mobile phone apps - at least in their current form - become obsolete.

There's also the fact of money. I've gone too long without making a proper living, and that causes me a lot of psychological stress. Releasing more episodes would mean more money, relieving that stress significantly.

I'm not going to push myself beyond my limits, though; that's why I've yet to even start on episode 4. I'll go at my own pace, though I'm hoping I'll get to the point where it'll be fun to make the episodes, so it won't be some chore I feel I must do.

~

Great thoughts about the lasting effect of works that come in installments. Tobias, you just added another factor in my constant inner struggle "Is there any point in writing more of my shared-world stories, or should I switch to standalone novels?" Thank you. :)

Not having a pre-set numbers of episodes is also a plus to me. I like not knowing when a journey will come to its end. That's why I love visual novels, BTW; you can often burrow the real ending so deep that it takes players/readers weeks (or months) to unearth it.

And to re-iterate an earlier point of mine: fewer episodes of higher quality is better than more episodes of lower quality. (Sorry for the truism.)

And if you see that the series is accepted well (and if it keeps inspiring you ), you can always write a sequel. Or something. ;)

~

"This is the only mobilegame I have payed to play": same here. :)

Either the rest have been too bland or I've become too picky.

~

An issue I have with my small-screen (4") smartphone:

During the very first exploration in Ep. 2, I can't always hit the miasmon that fly from the bottom to the top of the screen. The problem is not really the screen size; rather, my touchscreen doesn't react to all my taps. (I have the same issue with static menus, where I have to tap plenty of times before an option responds.)

As a result, I have to go through LOTS of agitation. (Well, at least my characters have integrated each and every fear of theirs. :D But I'd rather go on with the story, you know. ;)

Workaround:

When a miasmon comes dangerously close to the top of the screen, I enter the menu and start a chat between any of the characters. This "restarts" the movement of the miasmon. (I have to verify it again though.)

Suggestion for a more permanent fix:

Change the behaviour of the obelisk so that it keeps filling up even after an agitation (right now, it resets). This way, even if I have to go through a lot of agitation, eventually I'll be able to focus on exploring the story. (Which is why I'm playing TD in the first place. :)

... No, my workaround is not working. (So should I call it a nonworkaround? :P )

I'm checking if there's another way ...

... Yes, there is!1!

A working workaround:

When a miasmon comes dangerously close to the top of the screen, I enter the menu and then the "Menu." (If you've played TD this far, you'll know what I'm talking about. ;) This clears the miasmon from the screen.

Sat Aug 20, 2011 9:19 pm Re: Trip - упражнение "среща на себе си в бъдещето" Sat Aug 20, 2011 9:19 pm Re: Trip - упражнение "среща на себе си в бъдещето"
Нелогично Посещение

Yes, home alone, yes!!! В такива ситуации лаптопът веднага се грабваше, аз се мятах на леглото в хола в повечето случаи и надувах музиката... Тъкмо откачах Елиз от кабела и на вратата се звънна... Разбира се, че ще се звънне, защо да не се звънне... Отворих без да гледам или питам първо кой е и застинах пред вратата, гледайки тъпо към нея. Тя ми се усмихна и влезе без да пита - е, все пак беше и нейният дом.
- Едно бяло фрапе, моля. - Запъти се към кухнята без изобщо да ми обръща внимание. - Имам да ти показвам нещо.
- Да... Е, радвам се, че дойде да ме посетиш де, миналия път не се разделихме подобаващо... - приказвах си аз по-скоро на мене си... Ох, забравете. Просто говорех, докато й правех кафето.
- С теб никога не съм се разделяла, а ти с мен още не си се срещнала. Както и да е. Направо не е истина откога не съм била тук. В това "тук". После се промени още няколко пъти. Голям успех, голямо нещо - вече не съм на квартира. - Кимах умислено, докато й подавах чашата.
- Не знам какво му е хубавото да са те изгонили от квартирата, но не се притеснявай. Ще измисля нещо... Ще можеш да останеш. - Тя се задави с кафето и изпадна в истеричен смях. Облегнах се на кухненския плот и я наблюдавах. Забелязах някои разлики. Беше по-изтупана.
- Наш'те да позволят това? Не ставай смешна, Аз. Не бе, не ме изгониха, изнесох се - купих си мой си апартамент. Виж какво ти нося. - Господи... Мили... Чак тогава бях забелязала с коя чанта беше... Същата, беше я запазила, тази велика чанта-ветеран... Но спрях с тези си мисли, защото трябваше да погледна книгата, която ми връчи. - Голям успех, голям. Историята се продава като топъл хляб. Нямаш идея колко бързо забогатях. Дори си намерих приятели! - Тя ми се ухили и си допи фрапето.
- Това е... Любовна история? Шегуваш ли се? - Аз поклати глава сепнато. - Не е нещо Ромео-Жулетско, нали? Или нещо Здрачово?
- Не, не, не... Героите са си нормални хора, има сълзи и сополи, раздели, тайни убийства и разкрития за произхода на героите... Накрая заживяват щастливо влюбените, разбира се. Много е готино, тая бройка тука е за тебе.
- НИКОЙ НЕ УМИРА?!?!?! Поне един от двамата?!?! - Аз ми се усмихна и ми направи знак с ръка да седна. Не помръднах.
- Много си малка, за да ги разбереш тези неща. Ще си говорим след време. - Сълзите сами започнаха да се стичат по лицето ми. - О, о, о... Я не бъди лигла! Сега си просто една мечтателка, още нищо не си осъзнала.
- Осъзнах, че "Магия и Смърт" е пълно клише, но дори не съм предполагала, че... че... Ще се продам! - Треснах книгата й на масата, опитвайки се да потисна изпепеляващия си гняв. - Върви си! Сега си много по-жалка от преди! А и тези твои нови "приятели"? Мислиш ли, че няма да те зарежат при първа възможност? Я се осъзнай ти!
- Не знаеш какво е, няма да споря с теб, безсмислено е. Живей в мечтите си, умри заедно с тяхното падение. - Тя погледна към Елиз и ми се усмихна ехидно. - Намерих си много по-добър компютър от тази трошка. И много по-добри приятели от тези, които сме имали. Нормални хора, с които може да се говори на нормални теми. Порасни най-сетне, Аз.
- Нямаш нито един пръстен, знаеш ли? Не носиш НГДЕК-ския, дори не носиш... Толкова ми е странно. Толкова ми е странно в какъв човек съм се превърнала. - Аз вдигна рамене невинно, прибра си книгата и тръгна да си ходи.
- Оу. Може ли да взема няколко неща оттук? Макетите на римските сгради, например. Смятам, че когато имам гости, ще се радват да видят, че обичам града. Колко глупости сме си пазели... - Тя влезе в стаята и се загледа. - Фигурки на дракони, на бухали... Тези грамоти! Наистина ли съм ги ценяла някога? А! Тази глупост! - Ударих я през ръцете, когато посегна към "Сделките". Тя ме изгледа злобно, но моят плачещ бяс и обида бяха много по-силни. - Отивам си... Стой си в заблудите, при плюшените бухали и си мечтай за разни вторници, жалка Аз.
- Няма да стана теб, никога. Никога... - Външната врата се затръшна. Във въздуха остана само един особено натрапчив мирис на парфюм. Осъзнах с какъв аромат беше. По дяволите, мразех ананас...

Sun Mar 27, 2016 11:17 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Sun Mar 27, 2016 11:17 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Ето докъде впрочем си развих корицата... стана по-красива дриадата

Следващия път подбирайте по-удачни подзаглавия, трудно се прави дизайн на "ама наистина"

Fri Apr 08, 2016 10:36 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Apr 08, 2016 10:36 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за Up and Coming: Stories by the 2016 Campbell-Eligible Authors:

The anthology has been taken offline (with nearly 16,000 downloads ... making it the most popular book in which I have a hand :). If you still want to read it, drop me a note.

Cynical. Cold. Confused. Cringeworthy.

... This is not the future of my favorite genre.

I'm getting nauseous of postapocalyptica and paranoia and psychopathologies. This is not the future I'm going to live, to make, to take part in.

I'd like to thank S. L. Huang and Kurt Hunt for their tremendous effort in compiling this anthology. I'd also like to thank the authors I've mentioned below and the editors who have recognized their work and passed it forward. Most of all, I'd like to have them as part of my future.

Here come my individual impressions.

I may try more of:

- Kurt Hunt, because of the minimalist yet effective sense of connection in "Tigerskin"

- Laura Pearlman, for her delightfully quirky sense of humor, with just a tad of poetic justice

- Curtis C. Chen, for bringing together a likable child and a likable emergent intelligence in "Laddie Come Home"

- Brian Niemeier for infusing "Strange Matter", a gamelike, tried-and-tired time travel scenario, with hope and warmth --although the ending let my hope down

- Isabel Yap, for showing poignant gentleness amidst the cruelty of war and warriors in "The Oiran's Song" (although her other stories gutted me ... they gave no gentleness and no quarter :( )

- Effie Seiberg, for making me laugh, wryly in "Re: Little Miss Apocalypse Playset" and wholeheartedly in "Thundergod in Therapy", and for making me smile, wistfully, in "Rocket Surgery"

- Sarah Gailey, for matching the Devourer of Miscreants, Archduke of Nightmares and Usurper of Souls with a Very Good Dog in "Bargain," and for granting houses the powers of forgiveness and absolution--regardless of whether humans choose to wield them--in "Haunted"

- Tahmeed Shafiq, for kindling an old tale with a new spark

- Auston Habershaw, for writing one mean hoodlum (with a heart of jelly) in "Adaptation and Predation" (though I wish he knew what he wanted to do with Krim in "A Revolutionary's Guide to Practical Conjuration")

- Andrea Phillips's Revision , for speaking in a voice that I can't get enough of

- Thomas M. Waldroon, for weaving a strange yarn out of the coziest threads (or vice versa)

- William Squirrell, because of his Problem Solving Astronaut and his ( hard SF) future where whatever solution you pursue, coitus inevitably follows

- Daniel Arthur Smith, for making me hold my breath in "Tower"

- Anthea Sharp, because of her heroines: heroic as only human beings can be; and because of the triumph of harmony in "Ice in D Minor"

- Iona Sharma, for making space marriages both relatable and memorable in "Archana and Chandni"

- Steven S. Power, because of his chivalrous SearchBot in "Wire Paladin"

- Samuel Peralta, for bringing the Hereafter to the here and now

- Michael Patrick Hicks, for taking the war between humans and animals to its proper battlefield in "Preservation" (the story strongly parallels the excerpt from David Brin's Earth that we included in our environmental anthology Зелени разкази (ама _наистина_) )

- David Jón Fuller, because I loved listening to the cadenzas of his characters, especially Horst in "Caged"

- Sofie Bird, for reminding me there's no future in space without facing our down-to-earth fears in the present, in "'A' is for Alacrity, Astronauts and Grief"

I'll be watching for:

- Eleanor R. Wood , because of her faith in humanity and its ongoing humanity (and for showing Andy Weir how to write a multifaceted, sympathetic protagonist struggling on Mars ;)

- Margaret Dunlap , for gifting her heroines with raw energy and subtle sensibilities: a smash hit combo

- Sunil Patel , for making me sad (in "The Robot Who Couldn't Lie") and shake with laughter (in "The Merger"), in non-trivial ways

- Hope Erica Schultz , for riots like this one and reminders like that one

- Nicolette Barischoff , for writing children who can take on adults any time (and because I want to see how a finished story of her will look like ;)

- Jon F. Zeigler , for turning almost every trope in "Galen and the Golden-Coat Hare" on its head--and still making his characters likable

- Jo Zebedee and his Inish Carraig , for demonstrating how to introduce your readers to your world, for making that world interesting, and for making me care what will happen to his characters, teens and adults alike (and, oh yes, for giving me a glimpse of what it means to be Irish)

- Nicolas Wilson , for coming up (in "Multiply") with the most convincing AIs I've seen in a while: ones that have feelings--and a sense of humor

- Rhiannon Rasmussen-Silverstein , especially for creating lovable teen nerds in "Charge! Love Heart!" : Ernest Kline, please read this before you dig into Ready Player Two :P

- Bill Powell , because of the most good-natured, good-humored fun I've had in a long while: hearken

~ ~ ~

The final verdict:

Initially, after reading (or giving up on) about one third of the stories in this anthology, I liked it much less than its 2014 predecessor . (That's when I wrote the fierce intro.)

However, this must have been a fluke of my not-quite-random algorithm for determining the reading order, because afterwards my satisfaction (and the general diversity of themes and tones) picked up. And here I am now, with three times more writers to keep an eye on than two years ago.

I'm never gonna reach the finish line of my To Read list. :/

Once again, thank you to everyone who contributed to Up and Coming --and to my faith that we deserve to have a future.

Also, we're unlikely to submit any more stories to Clarkesworld Magazine . Judging by the samples here, our ethics and aesthetics seem completely incompatible with theirs.

In contrast, Sci Phi Journal and Fireside match my needs and tastes so closely that I subscribed to their respective Patreon campaigns.

My top 6 picks were, in no particular order:

- Sunil Patel's "The Merger"

- Eleanor R. Wood's "Pawprints in the Aeolian Dust"

- Nicolas Wilson's "Multiply"

- Hope Erica Schultz's "The Princess in the Basement"

- Bill Powell's "The Punctuality Machine"

- Rhiannon Rasmussen's "Charge! Love Heart!"

(Which probably means that when there's not enough humane, I'll make do with hilarious.)

Tue Sep 13, 2011 1:24 pm Re: Помагало Tue Sep 13, 2011 1:24 pm Re: Помагало
...защото спекулациите относно психологическа достоверност са предимно интелектуални.
Ей! Май стигнахме до разковничето на разминаването ни!

Значи:

На едно много дълбоко, под-думите, на-чистото-чувство~усещане ниво, аз зная кое състояние и коя реакция са достоверни и кои – измислени. Няма там мислене, и няма колебания. И нищо интелектуално няма. Някакъв изначален опит е това. Моментно състояние на свързаност – тъкмо оная холистичност, която току споменаваме.

Мисленето и колебанията започват, когато тръгна да превеждам под-думното в думи. (В това отношение съм доста дислексичен аз самият.) И се получава така, че някой път „улучвам“ под-думното едва в десетото изречение. После, като ми секне поривът,
(а „улучването“ винаги е свързано с бесен порив да се пише, пише, пише, без спирачки, за да не секна това, което съм улучил)
се връщам и оправям първото до деветото изречение. Така, че да „достигнат“ постигнатото от десетото.

Някой път просто трябва да ги махна. Някой път трябва да добавя още десет.

Но при мен няма проблем да почна тоя процес на изфиняване откъдето и да е . Достатъчно е да съм сигурен – с онова под-думно усещане-без-колебания, – че избраното „откъдето-и-да-е“ е улучило под-думното.

Много е готино това. Да плямпам за ineffable неща. *хильотя се*

П.П. Аз доста умишлено те отклонявам от говоренето за „престъпно неглижираните“ аспекти, тъй като имам твърде много подготовка именно за тях. Две години, всеки ден, по два+ часа. Това ми беше обучението по English as a second mother tongue, за International Baccalaureate: девет книги, от кора до кора, за две години. Като се почне от алитерациите и подбора на регистър и се стигне до mirror structures, themes and characters и цялостна архитектура на творбите. И – никакво говорене по смисъла и етиката на въпросните творби. (Точно обратното на нашата учебна система, да.) В резултат на което в един момент ми стана безкрайно безинтересно да говоря за похвати и подходи, и се завърнах with a vengeance към темите и идеите. Ефектът на пресищането, мисля. :(

В тая връзка: „Приказки за Юнаци и злодеи“ е гъцана с подводни рифове - поне моите части. На всичко, което някой би видял и оценил/разкритикувал там, аз мога да изкарам три пъти по толкова. Умишлено заложени. (А най-ужасното е, че след години дори аз няма да мога да го изкарам. :( Препратките и писаното между редовете имат гадното свойство да се забравят с времето... Което поставя интересния въпрос: А това, което се помни – какво е то?)

Подобна е хавата и с текстовете на Янчо Чолаков. Мен лично ме е страх да пиша рецензии по тях – защото ми е ясно колко малко съм хванал, от всичкото , което Янчо е заложил. По-интересно в такива случаи ми е да си говоря със самия автор, да тествам с него хипотеза подир хипотеза – включително умишлено абсурдните... но това вече е друга приказка. ;)

Но да – в бг писането тези аспекти наистина се неглижират масово, до престъпни размери. Така че, принципно: Говори за тях. Показвай и обяснявай. Има нужда преголяма.

Аз още не съм сигурен, че ми е минало достатъчно пресищането, за да го правя от сърце.

(Не съм сигурен и дали има достатъчно желаещи да слушат точно за това. :( )

Sat Apr 23, 2016 8:51 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Sat Apr 23, 2016 8:51 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_)

В Ятото (и не само) [url=http://www.yatoto.bg/posts/1208980]Кал[/url] wrote:Вчера ви предложих нещо красиво (и смислено, и зареждащо) за гледане.

Днес – за четене:

http://choveshkata.net/blog/?page_id=5447

Всеки ден е ден на Земята.

Tue Sep 27, 2011 12:34 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ... Tue Sep 27, 2011 12:34 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ...
Не ме разбра - сетих се за класацията като вид систематизиран списък който да ми припомни позабравени примери.
Аз лично избягвам концепциите за подреждане в класации и топ 10 списъци.

Mon May 23, 2016 6:49 pm Re: Aurelion: the Visual Novel Mon May 23, 2016 6:49 pm Re: Aurelion: the Visual Novel
Здравейте . Аз съм фен ентусиаст , който обича да драска неща в манга стил. Разбрах за вашият проект случайно и реших да предложа своята помощ . За съжаление в момента не разполагам с много свободно време и няма да мога да се отдам изцяло на проекта , но обещавам , че ще направя каквото мога . Ще се радвам да бъда полезен по някакъв начин . :)

Mon Jun 20, 2016 11:20 am ЖИТЕЙСКА РАДОСТ!!! Mon Jun 20, 2016 11:20 am ЖИТЕЙСКА РАДОСТ!!!
Теодосий Спасов фолк квинтет на 22 юни (сряда) от 21:00 ч., сцена Паметник на съветската армия.
Пейо Пеев - гъдулка,
Иван Георгиев - гайда,
Генадий Рашков - тъпан,
Християн Цвятков - китара.
Аз се казвам Теодосий. :D

Предлагам да отидем да се наиграем! ^_^
Имат поне две Прави хора, Бучимиш, Ганкино/Копаница; в главата ми се въртят също Ширто и Четворно. Конкретно за друго не се сещам ;)
Само Теодосий поддържа талия :D

https://scontent-frt3-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/13501738_1289853851042646_659291102731105616_n.jpg?oh=d3dd26584904e8286fa4c0654ffaf941&oe=57C29E9F

Wed Oct 26, 2011 3:21 pm Re: Космически пирати Wed Oct 26, 2011 3:21 pm Re: Космически пирати
Хм... не мога да се съглася.

Някак си се фокусирала в шеговития диалог, а не в същността на случващото се. За съжаление, диалозите не ми харесаха. Всички си говорят като 12-годишни деца идиоти, а не като пътуващи в космоса личности. Подозирам, че това си е въпрос на вкус, но за мен тези еднообразни диалози избодоха очи, вместо да изпишат вежди. Евентуално, ако съкратиш "остроумията", може би дори само до един член на екипажа, разказът би имал повече успех. Към момента героите са ми много плоски, клиширани и еднообразни. И си разменят реплики, като от гимназията...

Аз пък винаги съм си мислела, че в един разказ нямаш 100-ина страници за да развиваш сложни персонажи и запознаването с героите става основно чрез диалог и действие. Според мен си има достатъчно действие и диалогът е приятно забавен. Може би героите нямат претенции да са "гениални", но поне на мен са ми забавни.


Отделно откъм "научност" на фантастиката ти разказът е повече смешен. Цялата гонитба в космоса е като измукана от пръстите на някой луд фен на "Междузвездни войни", който няма идея от елементарна физика. Разсмя ме, но не откъм съдържание... Като цяло, аз не съм велик спец във физиката, но все пак - виражи на завои в космоса? Кораб, чиято скорост се измерва в мярка за натоварване?! Да не говорим за кашоните!!! Има много такива дреболийки, които не ми стояха на място и като цяло ми развалиха впечатленията от разказа. Нямам идея да продължавам ли с примерите...
Във Физиката няма величина "Натоварване", g (же) е мярка за ускорение (по специално земното ускорение, което е логично да бъде мерна единица за ускорението на космически кораб, пилотиран от хора), така, че критиката тук издава липса на... информираност. Другите "забележки" също могат да се разнищят ако човек наистина държи на коректността и точността, но не обичам да се заяждам за дреболии. При толкова малко действие не знам как може да се намерят кусури.


Ако има нещо, което ми хареса, то е краят. Обичам неочакваните развръзки и тази също ми хареса. Ако успееш да промениш останалата част на разказа, смятам че може да се получи нещо не лошо. Препоръчвам четенето и гледането на повечко фантастика и то научноиздържана...
Тук вече не мога да се съглася. Края е добър и неочакван, но на мен ми се вижда малко претупан набързо.

Като цяло разказът ми допада, но не е най-доброто, което съм чела от авторката. Има накъде да се подобри и то доста, но и така е четиван и забавен.

Sat Sep 17, 2016 4:29 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Sep 17, 2016 4:29 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
На Свободния пазар при поредното обикаляне видях "Замък в небето" на Даян Уейн Даяна Уин Джоунс. Корицата лъже, че това е продължение на Howl's Moving Castle. Поне според анимацията. И поне засега.

Изд. Студио Арт Лайн, 2011 г.
Има коректор и пак е спал, бе да му се не види, бе. Лидийо Михайлова, ма.
Те поради тази причина почти отказвам да чета съвременно издадена литература. Нещото дори да е хубаво, ми го омазват и скапват.

Та взех я тази книга и още там на една пейка зачетох да видя дали е пълна скръб и дали е прекалено детска. Наложих си да игнорирам липсващите и излишните запетайки. Чета по малко. Сега седнах пак. И усилено игнорирам.

Книгата се оказа забавна. Грабна ме с епитетните обръщения между търговец и клиент. Британският парламент ряпа да яде.
После ме грабна с отношенията и реакциите на някои герои, най-общо казано. Направо се изкушавам цели сцени да цитирам, ама не ми се правят снимки. Пък и да не spoil-вам.

Най-разточително разписаното съдържание, което съм виждала през живота си - 3 стр. и отгоре. Без нужда.
10 стр. реклами на 10 книги.
2 излишно празни страници.
Обемна хартия, вашта сметка!!! Това трябва да се забрани!

Корицата е без биговане. :x
Иначе старание да е цветна и металически лъскава, цялата. Мозък и чудо.

Сега видях при разгръщането, че поне в края Хаул го има.

Мъ-хъ-хъ!
- Абдула! - извика синът на брата на първата жена на баща му. Нахални роднини - тъкмо като за мен!

Малко след като се възмущавах от прозираща английска дума/израз - what he had started. Т.е. предизвикал. Ама в текста не е "предизвикал".
Превод: Емил Минчев. :|

UPDATE: Книгата е доста добра. Забавна е и има хубави-точни изрази. Повече преводачески простотийки не видях.
Коректорката или наистина е спала, или е фиктивна, или не съществува. Лидийо Михайлова, вие НЕ съществувате. Ц.

Има доста остроумни реплики, а епитетните обръщения се срещат при всякакви търговски отношения на главния герой - било с клиентите му, било с джин, било с ханджии в далечна страна, които не ползват такъв речник.

Картинките са контурни и ако се преснемат уголемено, могат да се оцветяват. Но това би разчекнало книгата.

В някои ситуации продължават да се откриват необичайни реакции и разсъждения у героите и правят добро впечатление.
А усещането, че с приказки, пазарлък демек, съответно пари; вълшебно килимче и/или сърдит джин със зли наклонности (който се бил заклел, че ще сее хаос с изпълняването на желанията), изпълняващ само по едно желание на ден, доста неща могат да се постигнат.
Прочетох 100 стр. Хаул още не се е появил... :|

Има психологизъм. ;)

На стр. 161 вече се говори за moving castle.

МАХАХА!!! Изведнъж книгата ми отъня с шестте листа реклами!!! Имаше леко стърчаша част от последната кОла. Подръпнах в долния част и почти до край се отдели толкоз лесно, че не мой се описа с думи колко се зарадвах :D Шестте листа са съвършено незалепени. Почти все едно са само подпъхнати, ама са номерирани и в горния край все пак явно са имали лепило. Помежду си нямат лепило, кълна се.

Мъхъхъ... :| Тия дори една реклама не могат да напишат без грешки...

Знае те как е - тъкмо си мисли ш , че си спаси л света, и [...]
О, да, и главата ви е само череп.
Партньорът ви е [...]
И нямате представа какво да правите... спецялна цена
:shock: МИ ЗЕ РИ Я

Thu Dec 01, 2011 1:25 pm Re: Общополезности Thu Dec 01, 2011 1:25 pm Re: Общополезности
Хм, това определено е предизвикателство... Хуморът настрана, някои моменти определено си изискват доста мислене - най-малкото, жаргонът ;) Но понеже ми се струва безкрайно полезно да се задълбоча - ако Cliff_Burton ме иска за съпреводач/съветник/оглаждач - насреща съм!

Отделно да се понауча малко на адаптация и на по-освободен подход към оригинала :)

Sat Dec 10, 2011 11:45 am Ново лого за Човешката Библиотека Sat Dec 10, 2011 11:45 am Ново лого за Човешката Библиотека
Кал, предлагам ти това лого, както говорихме. Нека се гласува.

http://img825.imageshack.us/img825/3677/71148285.jpg
http://img814.imageshack.us/img814/3927/91730870.jpg
http://img641.imageshack.us/img641/7095/31320866.jpg
http://img440.imageshack.us/img440/6909/96471332.jpg
http://img542.imageshack.us/img542/9338/36307634.jpg
http://img846.imageshack.us/img846/5466/46156989.jpg
http://img805.imageshack.us/img805/3889/97634534.jpg
http://img52.imageshack.us/img52/3963/17041972.jpg

Mon Nov 14, 2011 5:57 pm Re: Фантастивал (17–22.10.2011) Mon Nov 14, 2011 5:57 pm Re: Фантастивал (17–22.10.2011)
Фентъзи ЛАРП център: Нещо като интервю с организаторите на Фантастивала

Mon Jan 16, 2017 3:01 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Mon Jan 16, 2017 3:01 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Да, възможно е дефиницията ми да се припокрива с някоя от твоите. На този етап точно това е част от проблема - още нямам достатъчно опит, за да мога лесно да отличавам кое какво в какъв момент е.

Методиката, която предлагаш, ми звучи много интересно - като методът на снежинката, само че наобратно. Определено ще направя едно тестово кръгче и ще видя как ще се получи. :)

Иначе един метод, който аз съм използвал/сега ползвам, е да разпиша предварително мета-сюжета на романа - което включва как са се изградили мотивациите на персонажите, какво се е случило/заплело преди началото на историята и как се е стигнало до първоначалната ситуация, която читателят познава като Пролог/Глава 1.
(Макар да ми е доста полезен, този метод все още е недоказан - нямам завършен роман, стъпил на него. Плюс това е ползван само два пъти, но и в двата случая резултатите за мен бяха смайващи...)

Относно "Космически залог" - пожелавам приятно четене. Ако ли не, чакам критика. :D

Sat Jan 14, 2012 6:54 pm Re: Труд и творчество Sat Jan 14, 2012 6:54 pm Re: Труд и творчество
85. Национален литературен конкурс на тема “В една вълшебна звездна нощ”
Тема: ---
Краен срок: 10 март 2012 г.
Резултати: ???
Възраст: от 7 до 16 години, разделени в три възрастови групи: 7 - 10 години, 11 - 14 години, 15 - 16 години.
Вид творба: до 2 литературни творби /разказ, приказка, стихотворение/, специално създадени за конкурса. Творбите да са с обем до 5 машинописни страници.
Изисквания:
Творбите за конкурса, с обозначени на тях: трите имена, възраст (навършени години), училище, адрес, телефон и e-mail за контакти, изпратете на адрес:
8800 гр. Сливен
ул. “Никола Карев” № 1
Регионална библиотека “Сава Доброплодни”
за конкурса “В една вълшебна звездна нощ”
или на e-mail: reglibsliven -в- iradeum.com
Награди: Ще бъдат раздадени много награди. Отличените литературни произведения ще бъдат издадени в сборник.
повече инфо: тел. за справки: 044/62 39 70 ; 62 24 41
http://childbookfest.iradeum.com/

Mon Jan 30, 2017 3:05 am Re: Културни събития Mon Jan 30, 2017 3:05 am Re: Културни събития
Теодосий, макар и по обиколен път, явно се грижи да не залинявам съвсем.

13 февруари (пон.), Студио 5, 21:30, 15 лв. - "Джаз линия" , or... how it all started.

Прекият път е това http://theodosiispassov.com/bg/about-me/concerts, обиколният е fb.
Теодосий Спасов и Веселин Койчев работят и създават заедно през 1984-та групата "Джаз линия". Те поднасят първите образци с присъствието на народен инструмент кавал, на българския фолклор и джаз. Изречение и чудо.

Техният стил е обект за подражание от български и чуждестранни изпълнители. Работят съвместно с композитора Дарин Бърнев, създавайки уникална музика.

В началото са отричани от критиката, която смята музиката им за "не джазова". За учудване на критиците обаче, всички концерти на групата се приемат с огромен успех. Всяка поява на "Джаз линия" на сцената предизвиква фурор. Развиват много активна концертна дейност, като изнасят средно около 100 концерта годишно, изключително много за концертна група.

Тяхната музика се превръща в еталон за "български" етноджаз. Тя се отличава с ярка национална принадлежност и силно присъствие на българския фолклор, не само в темите на пиесите, а за първи път и в тяхната разработка и в импровизациите.

В програмата, която ще изнесат Теодосий Спасов и Веселин Койчев, участват още музикантите:
Радул Начков – барабани, член и създател на "Джаз Линия" и Александър Леков – бас.

Wed Apr 05, 2017 12:50 pm Re: Образованието Wed Apr 05, 2017 12:50 pm Re: Образованието
Витамин П : https://www.facebook.com/events/1247646511938051/

На всеки две седмици се събираме в ректората на СУ, за да поговорим за витамин П(рирода/ланина)

Вчера беше втората ни среща, на която се запознахме с дейността на четирима души, работещи в планината, а следващата среща, която ще се състои на 18-и април от 18:30 ч , ще е на тема " Спорт, развлечение, приключения ".

Идеята е да разширим кръга от хора, вълнуващи се от витамин П (смятаме, че това е всеки, навсякъде :), да заздравим/започнем общуването помежду си и да си помагаме в набавянето му.

Организатори са Естествоизпитатели и екоклуб UNECO.

Като част от клуба ви каня, за да стане още по-наситено и по-взаимно. :)

Пътуващ университет (Чипровци) http://placeforfuture.org/?p=3329

Тази година ще се проведе в периода 20-25 май 2017 г.,

Ако ви е интересно да разберете повече от организаторите на деветото му издание, елате на 10-и април от 18:30 ч в зала 21 в сградата на ректората на СУ (Исторически факултет, южно крило): https://www.facebook.com/events/1128415560621525/

:-)

Sat Oct 01, 2016 3:19 pm Re: Раздумки на коректори Sat Oct 01, 2016 3:19 pm Re: Раздумки на коректори

След седмица се отправям на дванадесетдневен курс, 10 от които ще прекарам в мълчание.

Мое саркастично височество ще запази погнусено мълчание.

Mon Feb 20, 2012 8:29 pm Re: Мъглявината Андромеда Mon Feb 20, 2012 8:29 pm Re: Мъглявината Андромеда
Гравитационното червено отместване не би следвало да играе кой знае каква роля върху наблюдаваното от Земята. Това, което Хъбъл е открил, е доплеровото червено отместване. То не е единствено и не може да се отхвърли току-така. (Между другото, има и синьо доплерово отместване - от обекти, които се приближават. Например, ако не ме лъже паметта, галактиката Андромеда.) А това, което ти наричаш "умора на квантите" се състои в следното - квантите получават червено отместване, тъй като минават през пространство, което се разширява. Т.е. това означава, че Вселената се разширява, и доколкото аз схващам се използва за доказателство на това, че Вселената се разширява, а не обратното, както е решил Ефремов.