choveshkata.net

Thu Jan 07, 2016 10:10 am Re: Светлоглед Thu Jan 07, 2016 10:10 am Re: Светлоглед
Разгласих „Светлоглед“ на местата, на които бях обявявал Копнежа за човечни книги :

Честита и четяща 2016-а!

От името на Човешката библиотека ви поздравявам с откъси от „Светлоглед“ , един от сборниците, които отличихме в Копнежа за човечни книги през 2015-а.

Да светлогледаме,
Кал)

(Остана да го пусна само в двете групи в Goodreads.

Добавка: пуснато.)

Wed Feb 10, 2016 10:08 pm Re: Aurelion: the Visual Novel Wed Feb 10, 2016 10:08 pm Re: Aurelion: the Visual Novel
Инструкциите как да стартирате визуалния роман се намират във файла _procheti.me в основната папка Aurelion.

Ако _procheti.me ви излиза в нечитаем вид, копирам съдържанието му и тук:

Как да стартирате визуалния роман?

1. Сваляте Ren'Py от http://www.renpy.org/latest.html и го разархивирате някъде (няма нужда от инсталиране).
2. Премествате папката Aurelion (тази, в която сме в момента) в папката на Ren'Py.
3. От папката на Ren'Py стартирате Ren'Py Launcher: renpy.exe (Windows) или renpy.sh (Linux). Той би трябвало сам да открие Aurelion.
3А. Ако не успее: от preferences долу вдясно настройте Projects Directory да сочи към папката, където сте разархивирали Ren'Py.

За всякакви други въпроси:

http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=51&t=794

или

Калин М. Ненов (Кал), kalin.nenov -в- gmail.com

Thu Mar 03, 2016 11:36 am Re: Не-културни събития Thu Mar 03, 2016 11:36 am Re: Не-културни събития
Днес удължиха срока до 6 март включително! Има Бог!!! Вече ако и сега не участвам, сама ще съм си виновна!

Spoiler

Когато поглеждах днешното обявление във fb, кякак ме жарна мисълта за отсрочка... и така и стана Почувствах се като притеснен student, който, пристигайки, разбира, че ням да има час.

Thu Mar 24, 2016 11:26 am Re: Не-културни събития Thu Mar 24, 2016 11:26 am Re: Не-културни събития

Кал wrote:Сега търсим човек със собствен транспорт. (Але? )

Кале, запланирал съм го за Видин този уикенд, но мога и да не ходя. Ще ти пиша по късно, че трябва да се чуя със сестра ми. Ще пиша допълнително

Thu Apr 07, 2016 12:53 pm Re: Културни събития Thu Apr 07, 2016 12:53 pm Re: Културни събития
https://www.facebook.com/events/1102504479781850/

Концерт на хоровите състави на НГДЕК за набиране на средства за пътуване до Братислава за участие в традиционния събор "Св. св. Кирил и Методий", организиран от Българо-словашката общност.
12 април, вторник, 19 ч., Студио 5, 6 лв.

Днешният чешки филм е много хубав - http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/esk-film-90let/
В неделя прожекцията е в 18:15.

Другата седмица пак има някакви филми - по един чешки, полски, унгарски, словашки - http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/mini-filmov-festival-v4/

16 април, 21 ч., Fans, 6 лв. - Bloodrush - https://www.facebook.com/events/501451850064576/
23 април, 20 ч., Fans, 7 лв. - Fragments of Existence - https://www.facebook.com/events/199831057050735/

Thu Sep 22, 2011 11:27 pm Re: Некои съображения в избора на структура Thu Sep 22, 2011 11:27 pm Re: Некои съображения в избора на структура
Не че съм успяла да изчета всичко из форума, но не видях подобна тема освен тази, а и... да речем че това не е точно от нещата, които се считат за "важни" за писането. Пък те са...
Та, иде реч за процентна информативност ;) , концентрация на нивото на вкарваната информация, постъпково разпределение на нужната информация, влагането й в текста и формата под която се влага. Също и - целите на влагането на дадена информация.
Струва си може би да се обсъди този дребен принципно елемент от занаятчийството.
--
Подкрепям, винаги съм подкрепяла и ще продължа да подкрепям една теория, която твърди, че авторът на дадено произведение трябва да знае АБСОЛЮТНО ВСИЧКО за света, за който пише (или поне да е в състояние от ход логично да отговори на всякакви щури въпроси за дадения свят, които може и да не са му хрумвали). Тоест - за да започне да пише, авторът трябва да разполага с достатъчно пълен, логично издържан и последователен конструкт на света. В някои случаи това, разбира се, е нашият собствен свят; в много други обаче не е. Конструктът подлежи на промени и допълвания по време на писането :D - затова хората си водят тлъсти записки, че да не се оплетат, особено за големите романи; и затова изказвания то рода на "Бе не помня в трета част гъбите ли растяха от северната страна на дървото или мъха..." не се толерират особено от феновете (да се разбира читатели). Естествено, за един къс разказ конструктът е малък; за роман или серия романи - доста по-голям.
Обаче важното във всички случаи е, че авторът разполага с пълната информация. До читателя трябва да стига само такъв процент от нея, какъвто е необходим действието да изглежда пълноценно и разбираемо, а читателят да разполага с нужната информационна база, на основата на която да реагира правилно на предлаганите му ситуации. Тоест: да съпреживява правилно с героите и да му е ясно защо те постъпват и се държат по един, друг или трети начин; като начинът не винаги съвпада с очакванията. (последното вече е част от една друга теория относно баналността, клишираността и читателските реакции)
Факт е, че не само сюжетът , действието и събитията задържат интереса на читателя дотам, че той да продължи да чете нататък. Важен помощник в това отношение е информационната наситеност на текста - новото, което читателят научава за света, героите и всичко останало. Ако текстът е прекалено "ненаситен", дори при активно действие и добър стил, четенето доскучава. Ако е прекалено "пренаситен", четенето се затруднява, а действието се разводнява. Разбира се :D , информационната наситеност намалява с напредването на текста - остават все по-малко и по-малко неща за казване, които читателят да не знае. Съвсем принципно, наситеност от около 60% в първата трета на даден текст, 40% във втората и около 30% в третата е примерната рецепта за добро разпределение*.
*В случая се имат предвид ВСИЧКИ нови факти, които се посочват, не генералната информация като такава.
Примерно, хващаме един произволен текст и го разнищваме за информационни проценти... Понеже ми е под ръка: чудесен "народен" превод на "Пощоряване" на Пратчет
Казват, че перспективата да те обесят сутринта забележително съсредоточавала ума. За съжаление, това, върху което умът се съсредоточава в тези случаи неминуемо е тялото, което на сутринта, така де, предстои да бъде обесено.
Човекът, който предстоеше да бъде обесен, бе кръстен Олян фон Ментелик от любящи, макар и не особено благоразумни родители, той обаче не възнамеряваше да опозори това име, доколкото то изобщо можеше още да се опозори, като бъде обесен с него. За света като цяло и вчастност за тази му част известна като Заповед за екзекуция, той беше Албърт Искрометов.

Изречение 1: Чисто нова информация. Аз (читателят) досега не съм чувала такава поговорка.
Изречение 2: Не е нова информация. Аз (читателят) логично предполагам, че ако ще ме бесят, определено ще си мисля за, така де, края на битието. Или за това как да избегна края.
Изречение 3: Нова информация - имаме герой, който предстои да бъде обесен; имаме и името му и научаваме нещо за родителите му; узнаваме и факта, че човекът държи на семейната чест.
Изречение 4: Нова информация - същестува Заповед за екзекуция, научаваме псевдонима на бъдещия обесник.
Като цяло: 75% ;) (естествено, може да се дълбае повече и да се кара дума по дума и парче по парче)
Предвид, че това са първите 4 изречения от книгата (не броим пролога), нормално е информативността да е с по-висок от средния процент.
Другият важен момент е разпределянето на подаваната информация между информация за конструкта и за героите. "Пощоряването" е стъпило на много добре изграден вече конструкт, така че информацията, подавана за него, е почти несъществено малко (около 1/5-1/6 от общата информация). При встъпване в чисто нов свят по неволя авторът е длъжен да подава значително повече инфо за света и тогава намирането на точния баланс така, че (особено началото) на текста да не изглежда пренаситено и лишено от действие, е много проблематично.
Тук вече ще прибягна до пример от цитираните по-горе от Кал "За елфите и хората":
Снегът твърде рано бе прогонил клиентите от градския сук. Не ми оставаше друго, освен да се помъкна надолу към пристанището. Току-виж се натъкнех на пиян моряк, вкочаняващ се покрай кръчмите... Боже, само ако можеше да ме види баща ми! Норфелин фар Вурелтан, първороден син и наследник на Вурските хълмове, планира мизерно мародерство... Нямаше накъде повече да изпадам – дезертьор без подслон над главата, без останали чест и достойнство. Само дето Хълмовете вече бяха в ръцете на тангрентите, а татко най-вероятно бе мъртъв и се преобръщаше в гроба като ме гледа да обикалям Инсастункур като последен дрипав скитник.
Това не е директното начало (започва се със събитие), но е първата по-компактна серия информация, натикана в текста.
Обща информативност: (в град сме, там има "сук", каквото и да е това; има и пристанище - значи е на река или море; запознаваме се с героя, научаваме че е дезертьор, че произхожда от род, който би го гледал накриво заради това; научаваме и едно-друго-трето за света) - 80% информативност горе-долу, от които към 1/3 са сведения за света, заплетени към сведенията за героя. Имаме даже и към 20% за политическата обстановка - води се война, "нашите" я губят.
Номерът, разбира се, е не само да се ровчи за процента в отделни пасажи, а в цялата маса на текста и той да не пада много за произволен откъс.

Mon Oct 17, 2011 2:44 pm Re: Преводачески работилници Mon Oct 17, 2011 2:44 pm Re: Преводачески работилници
Аз имам следните въпроси:
- Какво се е променило от времето на тези записис досега, което съответно не е отразено в тях ? ( Освен че вече не сме студенти ) ;)
- Кои са интересните текстове, които са подбрани за превод ? ( Това е по-скоро най-важния въпрос )
- Реалистично ли е за ВСЯКО издание на преведения текст да получаваме процент, или е просто пожелателно ? Какви са практиките, има ли хора, които получават пари така ?
-- как се разделя процента за хонорара когато преводачите са няколко ?
-- как се узаконява договорно процента, за да няма отмятане ?
- Каква е като цяло законовата страна на нещата ? Ще трябва ли да подписваме някакви документи, и ако да, какви ? Какви права и задължения имаме в качеството си на преводачи ?
- Всяко изречение ли ще се обсъжда както в аудиозаписите ? Доста време ще отиде. :geek:

Ясно ни е на всички, цялата работа не е някаква манивела, която я бутаме по релсите и един насам друг обратно - тя е един влак, който тръгва мощно и трябва да стигне - така че хубаво е да знаем каква структура имаме на работилничката. Защото ако един преведе нещо и пет човека всеки има свое мнение за превода надали ще стигнем до истината. Аз от себе си очкавам професионалност, надявам се, че текстът няма да ми се опре твърде - нямам търпение да запшочнем :) Днес -17ти - мисля да дойда на фантастивала, надявам се там да се разберем в близко бъдеще.

Последен въпрос: Понеже владея и немски, бих искал да знам как стои въпроса с европейския пазар. С Кал говорехме на тази тема веднъж, Кал, немския вариант на превода си е набран и чака да го види някой.

С пожелание за успешна работилничка,
Васил. :)

Wed Aug 24, 2016 12:29 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Aug 24, 2016 12:29 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
http://www.ploshtadslaveikov.com/kak-izdatelite-samoubivat-balgarskata-literatura/
Подзаглавие (бива): Повече не мога и не искам – издателите самоубиват книгите на нашите автори
Заглавие (shit): Спирам с българската литература, не се издържа

Текста няма да копирам.

ОБщо взето жената, която, добре - ще се напъна да копирам как се казва: Виолета СТАНИЧИЧ...
Та. Имала е неблагоразумието да се надруса с българска литература нефантастика, доколкото разбирам. То вече това си стана официално разделение. Един вид: българска литература няма - тя е само лайна. Гади ми се. Умира ми се от нея.

Ами... кат' си прос' да я четеш... И да упорстваш. И да виждаш само нея. А не ДРУГА(ТА) БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА. Но да я извиним жената. Живее в чужбина. Как да разбере за Човешката библиотека и за някакви фантастики. Няма как :twisted:

Човек трябва да е пълен идиот да чете неща, от които му става зле. И да продължава ли продължава. И това с някаква цел. Ами хубаво. Аз можех да стигна до почти същите изводи без 'сичкото това мъчение да ги чета всички тия авгиеви обори.
Единствено това не бих могла да изразя, но съм напълно съгласна:
Тук-таме зрънца, има хляб, ама виждаш как не е текъл процес на дебат, с когото ѝ да е било. Не е имало разговор, борба с редактор, мъки с текста, няма „архитектура”, конструкция дори. Дори диамантени люспи, които блещукат обещаващо, са оставени да потънат в пустинята от страници.
На мен ми е достатъчно да се огледам във витрината на книжарница, за да разбера какво е положението. И да мина през панаира на книгата. Но жената, понеже не живее в България, го прави по трудния начин - мъчи се да чете. Е мерси. Акъл нямала, чела. И сигурно пари давала.
Goodness. Няма да цитирам б. Ганьо, понеже го мразя.

Btw, "статията" или сайтът май не работят с коректор, но "както ѝ да е".

Mon Sep 26, 2016 4:42 pm Re: Хубавото у нас Mon Sep 26, 2016 4:42 pm Re: Хубавото у нас
Информация за новото отделение на пловдитската детска онкохематология:
[...] Искрено вярваме, че освен обикновения българин, който заделя от залъка на своите деца, все повече фирми ще подкрепят нуждаещите се деца и млади хора, които се борят за здраве и живот!
Ще използваме случая да Ви информираме как се движат нещата по тази кампания.
Благодарим на фирмата изпълнител, която започна ремонта и се очаква до месец да приключат .
В понеделник ще бъде пусната и заявката за изработването на мебелите- медицинското оборудване, тъй като от фирмата искат да знаят в каква цветова гама да ги изработят.
Другото оборудване, като телевизори, компютри, хладилник ще бъдат заплатени по банков път до дни.
Първия превод към фирма ЕКОСИСТ ЕООД (извършваща ремонта на помещението, което ще е в полза на детска онкохематология гр. Пловдив) на стойност 26 688.29 лева беше извършен на 01.09.2016 година. Това е 50% от сумата определена за ремонтна дейност.
Остатъка ще бъде изплатен при завършване на ремонта и приемане на обекта.
Остава да се закупят още няколко няколко неща от списъка, който получихме от лекарите, като маса, диван, мивка.
Благодарим на всички Ви, че станахте част от тази кампания.
Всяко заплащане се извършва само и единствено по банков път, след получаване на проформа фактури от самите фирми.
Остатък, какъвто и да е той по сметката може да се използва единствено и само за дарения по дарителски сметки.
Това гарантира на всички Ви, че всеки дарен лев, ще бъде само в полза на наистина нуждаещи се.
Сметката е разкрита дарителска с ясни условия.
Бели лястовички- БЛАГОДАРИМ ВИ!
Иначе за "новото" момиченце (с ДЦП) са събрани поне половината пари. За специална проходилка, с която да проходи.

Като цяло, от себе си и Мо съм дала, ако правилно помня: 20, 15, 19.
Не мои чаши допринесоха за 30 лв.
Мои неща осигуриха... 10, 20, 10, 7.

Нещо ме ми искат авокадите и теменужката. Може би най-много се учудвам заради списанията.

Сега от къщи докарах още някоя подбрана джунджурия. Трябва да си вкарам маркетинговите умения в употреба.

Ако имах време, много неща бих предложила, ама... е малко неблагодарно занимание. Имам и творчески идеи при все липсващото ми вдъхновение/въображение, но повече ми липсва мотивация.

Sun Dec 18, 2011 11:46 am Re: Преводачески работилници Sun Dec 18, 2011 11:46 am Re: Преводачески работилници
Oh, OK, I'll keep that in mind

Но пък второто изречение започва с такава чудесна алитерация, че ще ми е жал да я махна... Все пак тук-там може да си позволим мъъничко свобода, нали? (Пък аз уж се водех привърженик на максимално близкия до оригинала превод... Я как се променят нещата!)

Fri Dec 02, 2016 1:15 am Re: Не-културни събития Fri Dec 02, 2016 1:15 am Re: Не-културни събития
Коледно издание на SoBAZAAR на 3-ти и 4-ти декември 2016 г. - за седми път SOHO събира ценителите на функционални и красиви дизайнерски продукти с техните автори - София, ул. "Искър" 4

В рамките на първия декемврийски уикенд домакините от SOHO отново ще поднесат балансирана селекция от внимателно подбрани автори на лимитирани серии интериорни дизайнерски продукти, дамска, мъжка и детска мода, играчки, книги, козметика, бижута и други аксесоари, гарнирани с кулинарни изкушения. SoBAZAAR е създаден за хора, които ги е грижа какво използват и държат нещата около тях да не са просто неодухотворени предмети, ами освен функционалност да носят и радост за душата. По-скоро концептуален “pop-up магазин”, отколкото базар, събитието дава платформа за изява на талантливи автори и производители на стойностни продукти и вдъхновява колаборации между тях.

Организацията почива на 6 предходни издания и става все по-впечатляваща със своя размах. В  резултат  цялата триетажна къща на ул. "Искър" 4 ще бъде изпълнена с 47  участници, над една трета от които се появяват за първи път и повечето са с нови колекции с дебют на събитието. Друго нововъведение е “зонирането” на различните пространства. На първия етаж ще ви посрещнат ръчно изработени мебели и предмети за дома сред нестандартни цветя и дамска мода, която дефилира по най-големите световни подиуми. До тях ще има цяла зала, напълно посветена на мъжете (нещо, което досега не е било постигано). Вторият етаж ще е изпълнен с кулинарните изкушения - такива, които да наситят сетивата на момента, но също така и подходящи за изненада на любими същества. Третият етаж е посветен поравно на дамите и децата съответно с фини бижута, био козметика и предмети за дома в скандинавски стил и играчки, аксесоари и дрехи за малчугани, разделени от книгите на 2 издателства, които носят послания както за малки, така и за големи.

Участниците са: Street Chefs | Zhana Yordanova | CONCEPT/ceramic studio/ | Tochka & Tochka | Studio Object | PLIK | LampiONstudio | Arya Sense | Emilia Emileva | ИВАН АСЕН 22 - концептуална дизайнерска платформа | NEA | Crupon | OurHood | BRADABRAT | The Socks | БОР | brocode wear | Spizing | Chilli Hills Farm | Drekka | Cakey Bakey | Roobar - Organic 100% Raw + Superfoods | KANAAL | Гайо Шоколад - Gaillot Chocolate | Chez Fefe macarons & cafe | Издателство "Точицa” | Nenekidz | ARCHABITS | Cardbunny | PlanToys Bulgaria | Репичка | бебеshore | tin tin | Бяла лодка/lodkata.com | ИК Жанет 45 | I/tems | ARTEFAKTI | Simeon Shomov Jewerelly | Evgeniya Tsancova Jewelery | yana tankovska design | Victor Pavlov Jewelleryl | Mypompom.eu | ДРЪВкулки | Stampa | Nuagehome | Jelanié | Handmaids Cosmetic.

Sun Jan 08, 2012 3:00 pm Re: За книгите и хората Sun Jan 08, 2012 3:00 pm Re: За книгите и хората
Любимата ми книга, всъщност не е една, а четири, а именно четирилогията Хиперион на Дан Симънс, единствените други книги, които са ми правили известно впечатление подобно на това, са тези от поредицата Ringworld на Лари Нивън, както и всичко от Sector General на Джеймс Уайт.

Mon Jan 23, 2017 3:54 pm Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло Mon Jan 23, 2017 3:54 pm Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло
Защо в slovo.bg - сайт, който в гимназията ползвах усилено, няма Елин Пелин:

http://slovo.bg/showauthor.php3?ID=85&LangID=1
Произведенията на българския класик Елин Пелин временно са свалени от сървъра, след като авторските права бяха откупени от издателство "Труд" изключително за сайта им с платен достъп "Знам.бг".
Съжаляваме за причиненото неудобство, но обстоятелствата не зависят от нас.
Явно алчността и желанието за бърза печалба за някои "българи" са по-важни от българската култура и образование.

Произведения на Елин Пелин все още можете да намерите на адреси:
balgarin.bravehost.com/elinpelin и narodnabiblioteka.info/index.php/authors/Elin_Pelin .
Това последното не е вярно. Вече не се поддържат. И сайтът на библиотеката е http://nationallibrary.bg.

Mon Dec 26, 2011 4:03 am Re: Федора под лампата [Хляб за... плебейте] Mon Dec 26, 2011 4:03 am Re: Федора под лампата [Хляб за... плебейте]
Прати на мен, аз искам.
Знаеш ми мейла.
И вече е 3 часа, между другото.

Sat Jan 28, 2012 9:32 am Re: Преводачески работилници Sat Jan 28, 2012 9:32 am Re: Преводачески работилници
Поумълчахте се всички, та да попитам:

Трудни ли ви идват задачите? Или нещо друго ви спира?

Аз ще мога да се занимавам активно с тези работилници някъде до края на април – и то ако не ми изникнат големи проекти/поръчки междувременно. Зова ви да се възползвате, докато съм на разположение. А натрупате ли достатъчно опит, ще можете и сами да продължите, докато ме няма.

Та?

Sun Jun 18, 2017 9:38 am Български номинации за Еврокон 2017 Sun Jun 18, 2017 9:38 am Български номинации за Еврокон 2017
Сашо, както знаеш, усилено се въздържам от участие в дискусиите покрай тазгодишните евроконски номинации – достатъчно прегорях миналата година. :( Тук обаче не мога да не отбележа, че:

1) Генерала не говори английски, а номинациите винаги се представят на английски (дори като бяхме в Санкт Петербург през 2015-а). В Дортмунд Вальо е бил единственият българин с английски и – логично – Генерала го е помолил той да представя.

(Същото нещо се случи през 2015-а: аз не бях официален делегат на България, но като се разбра, че ще се говори на английски, а не на руски, Юри ме помоли да го заместя.)

2) Ако някой е забравил: организаторите на тазгодишните ни номинации никога не са поемали ангажимент да изпратят свой делегат на Еврокона. Поне аз не видях такъв в писмата, които получих от тях.

За сметка на това те разпратиха писмо (съдържащо и въпросната презентация), с което канеха всички заинтересовани да излъчат свой участник за Еврокона. Някой откликна ли на тази покана? Защо българските участници на Еврокон са били само двама?

(Пак логично, Генерала нямаше да „предаде щафетата“ на Валентин Иванов – нито самият Вальо щеше да я поеме – ако присъстваше друг, по-ентусиазиран към номинациите ни участник. Бъркам ли? Питай и самия Юри.)

3) Всяка държава разполага с 3 (!) минути да се представи. В Петербург имахме 2 (!!). Имаш ли предложение как се представят 14 номинации за 3 минути?

За мен разумната стратегия в такива случаи е представящият да се съсредоточи върху 1, макс. 2 номинации – онези, които биха имали най-голям шанс спрямо европейските си колеги. Преди две години направихме предварително обсъждане между всички номинирани, за да преценим върху коя ЕДНА наша номинация да се съсредоточим в 2-те минути.

А Вальо е представил не една, а три.

Идеята на евроконските номинации, поне както аз я разбирам, е всеки национален делегат да ги разгледа предварително от сайта на ESFS – не слагам линк, за да не изчезне коментарът ми в спама, но нали сте ги виждали там? И на самото гласуване да отиде с ясна представа какво ще подкрепя. Триминутните презентации са безкрайно недостатъчни да си изградиш такава представа; аз отделих поне 3 часа да разглеждам номинациите на всички държави през 2015-а, още преди да тръгна за Петербург.

В заключение: продължавам да си мечтая по-често да се опитваме да стъпим в обувките на другия, преди да му слагаме присъда. :///

А като толкова ни убиват, тия чужди обувки – догодина да си обуем нашите, да идем собственокрачно на Еврокона и да се представим така, както ние си го мечтаем.

Нямам сили и желание да участвам в полемики по темата. Споделям горното с надежда, че все някому ще е полезно или премислящо.

И преди някой да каже нещо за сестра ми: аз НЕ съм участвал в организацията на евроконските ни номинации тази година. По НИКАКЪВ начин. Написах това като човек, който държи да се разбираме по-пълно и добре, когато правим нещо заедно. Или се питаме има ли смисъл да участваме.

(И нямам сестра. Поне не официална. ;) )

Естествено, това надали би спряло най-ентусиазираните да лепнат името ми под поредната златна хлебарка...

И част от последвалите изяснения:

Дадох много подробен отговор, който безумният уърдпрес ми блокира… накратко – не те обвинявам за нищо, знам, че не си организатор. Благодаря на българските организатори, задето изпратиха списъка предварително и на немските, че са го отчели, за да вземем поне дебютната награда.

Вината за мен е персонално на Вальо – той мрази клуб Лазарус и хоръра като цяло, което личи в коментарите му в ефремовския форум. Имаше кратичка презентация от организаторите, сред които между другото, поне официално е и той. Тя включваше всички. Проблемът с фокусирането е лесно решим с това, че повечето номинации са обединени в една общност, която той игнорира. Не можеш да ме убедиш, че не е заради лични пристрастия.

Само да проверя: От горното ми писание (и репортажа на Вальо) разбира ли се, че:

1. Валентин Иванов НЕ е присъствал на Еврокона като представител на организационния екип на евроконските ни номинации? А като „редови фен“ (и лектор)?

2. Генерала му е „прехвърлил топката“ на място, без предварително предупреждение?

3. (най-важното) недоумявам защо това са единствените българи, присъствали на Еврокона? И съответно защо обвиняваме тях?

1. Как може да присъства в качество, различно от това на представител на организационния екип, след като е в организационния екип? Това е софистика.

2. Знаеше се от месеци, че те ще са двамата представители.

3. Кинтонемия :(

А иначе обвинявам само Вальо, не Генерала, в който имам 1 000% доверие. Защото на него му се праща една презентация, минала през организаторите, сред които е и той, накрая прави друга.

P.S. Не мога да си представя какво конкретно решение имаш предвид, като казваш „Проблемът с фокусирането е лесно решим с това, че повечето номинации са обединени в една общност“. Но понеже нямам сили да пиша повече (а и си представям колко ти е писнало, като си изгубил подробния си отговор), те каня да поговорим на живо за това, като имаме време по-натам.

Имах предвид номинациите за Лазарус да се представят блоково, макар да смятам, че презентацията щеше да ни събере във времето, което е отделено.

1. Значи имаме „грешка при превода“. :/ Вальо не е отишъл на Еврокона с идеята да представя номинациите ни. Цитирам откъс от писмото, пратено на 11 юни от организационния екип (заедно с презентацията):

„Искаме да попитаме дали някой от вас ще присъства на тазгодишния Еврокон в Дортмунд и съответно кой от присъстващите има желание да представи българските номинации? От администриращия екип сме на линия за дискусии по отношение на прикачената презентация и за допълнителни детайли.

Напомняме, че представянето на номинациите ще е на 16.06 (този петък) от 16 часа (+ЛИНК) и че презентиращият има само 3 (три) минути! Добре е да се съсредоточите върху номинациите с най-голям шанс. Може да разгледате всички номинации на страните на https://esfs.info/esfs-awards/esfs-nominations-2017/.

По наша информация там ще е Юри Илков, така че нека да уточним кой би поел представянето и отново да ви кажем, че сме насреща за всякакви въпроси по темата. Допълнително Валентин Д. Иванов ще участва и в програмата на Еврокон, като ще изнесе лекция на тема “Living space in space”.“

(Не знам до кого е стигнало това писмо и до кого не е. Допуснах, че е до всички заинтересовани страни. Ако греша, извинявам се.)

2. Къде се е знаело? Според горното писмо на 11 юни тепърва е имало да се решава кой ще бъде. С Вальо общуваме доста редовно и поне пред мен той никога не е споделял, че отива да представя българските номинации. Възможно е да сте го обсъждали на място (като ФБ), което не следя; тогава аз съм с неточната информация, за което пак моля за извинение. (Но нали целта на тия писания е „да си сверим часовниците“, в крайна сметка. Все е полезно.)

3. Да, де. Ох. :(

Ама при толкова много заинтересовани – ни един ли, бре…

(Имахме някога идея дружно да събираме пари за командировъчни на официален бг делегат. Или даже двама делегати.

Може би ще се случи? Някой ден?

Ох. :( )

И последно: 13-те слайда презентация са удачни за сайта на ESFS – за предварително и спокойно разглеждане. Да вместиш 13 слайда в 3 минути е… опитвал ли си? Един французин всъщност пробва през 2015-а. Не мисля, че някой запомни която и да е от номинациите му; а на около осмата организаторите му взеха думата поради цайтнот.

Кал, въртим се в кръг. Вальо много пъти е изразявал позицията си към това, че резултатите от гласуванията са невалидни. Пратена му е презентация и той избира да представи това, което на него му харесва – сам си го е писал в блога. Не знам дали знаеш поговорката, но ако нещо прилича на патица, плува като патица и квака като патица, то вероятно е патицата. И тази патица се изцвъка върху класиранията на няколкостотин гласували. За мен това не е ОК.

А слайдовете са на английски – виждат се лесно. Може да се вместиш, ако имаш желание. Не сме я правили по-голяма, отколкото ни казаха.

Добре, ще опростя въпросите си до следното:

Кой е виновен, че единственият българин с английски език на Еврокона се оказа Валентин Иванов? Защо търсим сметка само от него?

И фундаменталния:

Как да го направим по-добре следващия път?

Мисля, че пропускаш и това, което писах в самото начало: „Идеята на евроконските номинации, поне както аз я разбирам, е всеки национален делегат да ги разгледа предварително от сайта на ESFS (…) И на самото гласуване да отиде с ясна представа какво ще подкрепя.“ (Не знам дали стана ясно, но имах предвид делегатът да разгледа номинациите на ВСИЧКИ държави.) Отдаваш твърде голяма тежест на 3-минутната презентация – от нея всъщност зависи много малко.

Sat Feb 11, 2012 12:28 am Re: I Dreamed a Human Face. Progress reports. Sat Feb 11, 2012 12:28 am Re: I Dreamed a Human Face. Progress reports.
Емо – ти нали беше писал всъщност, че „взимаш първото“? Понеже „първото“ беше разказът на Алвин, "Every Single Infidel", не "I Dreamed a Human Face" – което го взе Деси. :?

Съжалявам, че не сверих с темата със задачите, за да се намеся по-рано. И разчитам на вас да се обаждате навреме, като стане нещо такова. :(

Аз си взимам няколко дни отпуска от преводаческите работилници, понеже съм на ръба на burn-out. Разчитам да се разберете помежду си – нали ще можете?

Tue Aug 08, 2017 7:48 pm Re: Torment: Tides of Numenera Tue Aug 08, 2017 7:48 pm Re: Torment: Tides of Numenera
Хмммм, ще ти издам една тайна - все още не съм успял да превъря Planescape. Три пъти съм я започвал и някак си всеки път нещо ме възпира изобщо да играя щом стигна отвъд Mortuary-то.
Не знам каква е причината. Може би защото всички я хвалят колко е велика - и това подсъзнателно ме поставя като пред невъзможно висока планина, която трябва да изкача, ама само гледайки силуета ѝ отдалече е достатъчно, за да ме обезсили. :(

(А искам да преживея историята. Само че понеже съм максималист... е, няма да навлизам надълго и нашироко, но ще кажа, че игри като Planescape са една от причините да мразя игри с multiple endings и по принцип да не харесвам игрите като разказвателен medium, а да посягам към книги/филми/сериали (т.е. не-интерактивна медия) когато искам да изпитам въздействащ сюжет. Поне напоследък се чувствам така.)


P.S. За сравнение: Pillars of Eternity е с умопритъпителна от скука история. Не можах да издържа даже първия час от нея... Тук не съм имал такива проблеми в нито един от 90-те часа.

Да, за Пилоните точно това бях чувал: клиширани до смърт "old-school" сетинг и сюжет. Геймплей - също. ( Класова ролева система през 2013-а?!? WTF!??)


P.P.S. Твоето съжаление за несбъдната кампания в света на Numenera е моето съжаление за несбъдната кампания във Въображение ...

Ха, Нуменерата е реално в дъното на "големия" ми списък. Много повече тъгувам за сетинги като Mage: The Ascension или Eclipse Phase. Ето там вече писането е същински tour de force !

(Само не ме почвай за Mage на живо... няма да спра да говоря! Тая "игра", ако четеш "правилно" fluff-a ѝ е на нивото на "Разговори с Бога"... ето как бих описал scope-а с две думи: пределно епична .
А колкото до Eclipse... да кажем, че това е най-хард (и същевременно с превъзходен фантастичен размах) трансхуманисткият сетинг, за който съм имал удоволствието да чета.)

ПП. Отновно Авелон и Planescape - не случайно съществува терминът Magnum Opus - и пак неслучайно, има една цинична поговорка в тоя дух: Ако сътвориш твоето "велико дело" докато си още млад, гледай по-скоро да се споминеш - иначе те очакват само разочарования нататък. (Перифразирам, точният цитат не го помня дословно)

Sat May 12, 2012 11:48 pm Ужас на малки глътки, Любомир Николов Sat May 12, 2012 11:48 pm Ужас на малки глътки, Любомир Николов
Направих един превод за упражнение.

Small shots of fear

The life and works of H. P. Lovecraft

Preface to collected short stories by him

It was in the years after Chernobyl, when the media silence was beginning to break, that we first heard strange, eerie tales about the full scale of that disaster. Abandoned towns, mutations in animals and people, abnormal weeds of incredible shapes and colors… it all sounded like weird fiction. And at the same time I felt like I’ve read something like this before, that I somehow know that indiscernible, numb fear that saturated the distant lands of the Ukraine and Belarus.

And then I remembered a novel, and a name: “The color out of space” by Howard Phillips Lovecraft. Of course, written in 1927, it didn’t feature radiation. But all else was in it, almost word for word. Lovecraft, this Dostoyevsky of weird fiction, had anticipated the collision of man’s helplessness with the monstrous forces of nature that bring something worse than death.

His personal life is a short story. Born 1890, he has lived in Providence, Rhode Island all his life till his death in 1937, leaving it only once. Fate has not been kind to him – illness, poverty, a failed marriage… Lovecraft sought to find salvation in an imaginary world, the unique world of mysterious space horror.

Lovecraft occupies a place in American literature between two celebrated masters of horror – Edgar A. Poe and Stephan King. But his literary work differs from theirs in that it is centered around one main idea which we meet time and again in every short story, novel and novelette of his: we are not alone in the universe. Beyond space and time there exist mysterious worlds inhabited by incredibly alien and monstrous entities. Contact with them spells madness and death, spawns off ominous and enigmatic cults, shatters our perception of reality and dream. From time out of mind people have been visited by these alien beings, and the memory thereof was preserved in ancient sagas and manuscripts.

The weird charm of these tales is hidden in their persuasiveness. Lovecraft has created his own mythology, the Cthulhu mythos. Cthulhu is an alien being from Outer space, creator of fearful religion that mixes cruelty and magic with incomprehencible otherworldly science. Everyone who seeks this forbidden knowledge loses his human image or his reason, as with the mad Arab Abdul Alhazred whom Lovecraft invented. One fact speaks volumes about the persuasiveness of this myth: there are, even today, readers who search for Alhazred’s book “Necronomicon” in libraries – a fictional book never written by a fictional character.

Certainly, we could find dozens of authors in modern literature that give you creepier chills than Lovecraft. But that is the vulgar, immediate fear of the vampire behind the corner, of the spree killer at the doorstep, or the infernal demon. Lovecraft is above that. His horror stories are actually not as much about fear as about the angst of the reasonable man who pursues forbidden knowledge no matter the cost of his arrogance. And it’s thus that Lovecraft’s stories get a hint of shadowy poetry to them – a poetry we know from Poe but elevated to a new, almost scientific level. And the action doesn’t take place in distant lands or in past times, but almost in our time – almost behind the corner. And nobody can restrain himself from taking a peak – even knowing it may cost him his reason.

French writer and explorer of ancient myths Jacques Bergier has perhaps put it best: “Reading Lovecraft takes strong nerves. It’s like a strong liquor best tasted in small shots. But it gives us the whimsical pleasures of that “totaly otherworldly” Einstein spoke about.”

Thu Nov 23, 2017 3:26 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Thu Nov 23, 2017 3:26 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Ключове и шперцове... Не ги пипайте, ако обичате сами да си отваряте вратите. ;)

От „първи“ препоръчвам „безотговорна“. Тя е силно мета, но съдържа и
най-бесния екшън, който съм писал някога. Да задоволим страстите на
едни хора, които казаха, че в нашите приказки нищо не се случвало. ;)

Или „зелена?“, която наскоро я пуснаха при Трубадурите
(http://trubadurs.com/2017/09/04/prikazki-za-yunatsi-i-zlodei-zelena-k-nenov-borislava-slaveeva-boreya/).
За нея Борея ми е дала право да я правя каквото си искам. Така пък ще
покажем на други хора, че и ние знаем да пишем алегория, ма не я
ползваме за разчистване на сметки. ;) ;)

От „втори“ – „???“. Тя е до болка човешка.

Wed Jan 03, 2018 1:20 pm Re: Раздумки на коректори Wed Jan 03, 2018 1:20 pm Re: Раздумки на коректори

Кал wrote:ха сега, деца, кажете има ли запетайка в следната фраза:

но зная нещо наобратно че те връща

Преди "нещо".

Thu Nov 29, 2012 1:43 pm Re: Труд и творчество Thu Nov 29, 2012 1:43 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за есе Стипендия „Европа”, учредена от българския евродепутат Кристиан Вигенин
Краен срок: 6 януари 2013 г.
Българският евродепутат Кристиан Вигенин, съвместно с Центъра за европейски и международни изследвания (ЦЕМИ), обявяват конкурс за Стипендия "Европа" с цел мотивиране на младите хора да продължат обучението си и да се реализират в желаната от тях сфера.
Тема: „Моята програма България 2013-2017”
обем: до 5 стандартни печатни страници (до 9 000 знака включително интервали).
Стипендия „Европа” е годишна, в размер на минимална работна заплата на месец.

Кандидатите трябва да са студенти в български университети и да са завършили успешно минимум втори курс.
За повече инфо:
http://www.vigenin.eu/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-2/scholarship-Europe-3605

Fri Jan 26, 2018 1:45 pm Re: Тема за коректори Fri Jan 26, 2018 1:45 pm Re: Тема за коректори
Неве, в случая имаме сложно подчинено изречение – виж двете сказуеми. :)

Сега нека усложним въпроса:

Има ли разлика в озапетайчването на „Той потегли(,) няколко дни преди да си тръгна и аз“ и на „Той вече беше потеглил(,) няколко дни преди да си тръгна и аз“? (За второто съм сигурен, че запетаята е задължителна.)

Сравнете и с „Трябваха ми няколко дни, преди да реша какво да ги правя тия запетайки“.

Tue Jul 22, 2014 4:54 pm Re: Аниме-й! Tue Jul 22, 2014 4:54 pm Re: Аниме-й!
Напомням за едно аниме, което споменах преди известно време - Psycho-Pass.

Ще оставя само това.

Tue Feb 06, 2018 2:08 pm Re: Образованието Tue Feb 06, 2018 2:08 pm Re: Образованието

Spoiler

Неве, това е толкова... вбесяващо, че думи не ми остави. Знаех за разни ексцесии по училищата, но не съм предполагал докъде стигат.

Това не е отговор, просто имах нужда да не задържам беса в себе си...

Wed Jan 02, 2013 2:37 pm Re: Как се става класик(а) Wed Jan 02, 2013 2:37 pm Re: Как се става класик(а)
And now, for the full Monty:

What is "best"? Truly?

It will certainly help if such lists are named something more meaningful - "Favorite Books", "Most Loved Books", you name it.

That's how I look at them myself. And that's why I believe it's right for Harry and Edward to top them. Because that's what most readers (_here_; _now_) have loved the most.

Yes, I do grieve inside that not many people have enjoyed _The Neverending Story_, and grown with it, as much as I have. But that's only because there's still that little nazi* inside me. The one who says, "The world must be such and such! And if you disagree -- burn! Burn!"

So it's my own problem ... isn't it?

K)

---
* Not to be confused with the historical Nazis.

I think we can all agree that at best "Best" is a subjective term. I also hope we can all agree it should encompass more than how technically proficient the writing. Some emotional value has to be taken into account -- how a book makes us feel for instance -- and what it makes us think about.

I know it's easy to slam those damn Twilight books but the series has obviously resonated with a lot of people (and not just teen girls -- some of the latest stats show the series has sold over 116 million copies worldwide and has been translated into at least 38 languages -- I don't think teen girls are driving all of those sales).

"Best" should include those accessible books that speak to a wide universal audience, rather than just to the few "erudite" "college-educated" readers who staunchly defend "the classics" to their dying breath. Without a doubt, some classics are classics for a reason: they have stood the test of time and continue to speak to each new generation of readers. But some classics have stayed too long at the party if you ask me and no longer speak to anyone.

I think populist lists like this one are great because it does get people talking about what's worth treasuring in a book and are often an interesting window into the timber of the times. These lists are certainly more revealing than the same old boring critics' Top 100 Books that only dare choose the same predictable "classics" over and over again.

Barry wrote: "there are so many wonderful books, writers, but if they're aren't for sale, they don't exist. I've read about 50 books out of print, small publishers or hard to find."

About those rarer treasures - I heartily recommend Great Science-Fiction and Fantasy Works :

Have you heard of Satyrday ? A. A. Attanasio? R. A. Lafferty?

The list compiler sounds like someone I'd befriend without a moment's hesitation. :)

Allison wrote: I'd like to see more people telling each other what book they put in the number one spot on their own list...

I put the books that helped me grow into the human being I am now. Number one is The Neverending Story - because it found me first. Then come David Zindell's Requiem for Homo Sapiens, Peter Beagle's Last Unicorn and Nikolay Tellalov's "Слънце недосегаемо" ( Sun Untouchable ).

There are many, many beautiful books - but these ones had the greatest impact on my life.

Dan wrote: "But i think the classics deserve the top spot since they have gone through the test of times. "

There's no such test, Dan. It's a common misconception spread by the way they teach literature in schools. :)

What we call 'classics' is what certain people before us - who have been influential for one reason or another - have set apart from the rest. Then, the majority of readers have grabbed onto those people's choice, and have in turn passed it down to the next generation - that is, the next majority of more gullible, less deciding-for-themselves readers. And so on.

(And do you believe the majority can ever be clever ? Just look at a list like this one. Look at ^all^ ^those^ ^comments^... :DDD)

Each book stands on its own. Each book's place and importance changes as time passes; as we readers change.

So this list is as good as they come. And it's getting better. ;)

Bill wrote: "... Now, was that enough "reading" for you, Kalin?"
Is there such a thing as "enough reading" ever , Bill? :)

A few comments below yours, Allison has given you a response that comes very close to my own understanding of the issue. I won't reiterate her thoughts. Let me just reinforce one point in them:

You seem to be relying on "authorities" such as the Pulitzers and Noble Prizes. Do you assume, then, that their judgment - which in fact is based on the opinions of a very small group of people, the members of the respective prize committees - is more representative than the collective judgment of a readers' community several hundred thousands strong?

This is an interesting question, in light of how we assign values to intrinsically subjective phenomena, like works of culture.

P.S. In one of those previous comments you didn't feel like reading :P, I've written about my suggestion to the creator of this list to rename it to Our Favorite Books or something similar. If you had read it, you'd see that you and I actually share quite a lot of common ground.

Allison wrote: "what rules dictate what makes a film or a book better or more respectable than the others?"

Well, as you noticed yourself, the first instinct of a lot of people, when you tell them about your favorite book or film, is to question your intelligence. We all thrive to be smarter, more clever than we are and anything that gives that impression earns respectability. But if you're really honest, you'll have to admit that the books or films you prefer are simply the ones who give you more pleasure.
So, I think there are two schools and it boils down to those two things, intelligence vs. pleasure. It's not so much a matter of rules to follow. The works (whether books or films) that manage to both elevate your intellect AND give you whatever it is you need to be satisfyingly entertained are very rare, or rather, if they manage to do that, they usually don't do both at the same time (which is why, as you grow older, some books or films you remember fondly seem "kinda dumb" in retrospect whereas what seemed impenetrable before suddenly becomes exceptional once you "get" them).
I think what we see in the comments here is the antagonism between those two "factions" and both have arguments that make sense, so there's no real way to tell who's right and who's wrong.
And then, there are people (I like to think of myself as included in that category) who are conflicted. When I joined this site, I had set myself on a mission to read every Hugo award winning books I haven't read yet (which is about, hum... 95% of them? :p) but I've kept postponing that ever since I heard all the fuss about Hunger Games. (and yes, the fact that the movie comes out next year was an incentive :))

While I agree that books which match all of one's criteria are rare, and that "good" is wholly relative, I think people self-impose rather a false dichotomoy between "good" (meaning quality) and "good" (meaning fun). I have read and enjoyed total crap (knowing it was crap). For example, in college, a friend and I read most of the E.E. "Doc" Smith books, because they were so awful they were great. Similarly, my wife and I read most of Burroughs' Mars books to each other. Awful writing can be fun. However, one should have some idea that it's awful. Ideally, one should also approach some concept of why one enjoys it.

For me to enjoy a novel now,it needs a compelling plot. There also needs to be a balance between description and action (why I preferred the movie of Girl With the Dragon Tattoo to the book), and at least a few characters I actually LIKE (why I prefer Nevada Barr to P.D. James). Then, to put the work over the top into "this is great" (as opposed to "this is fun"), there needs to be an ability to use language, not just to describe, but to evoke - to CREATE a reality rather than just tell about it. Some authors do it - Gaiman, Pratchett, Tolkien, Austin, Dickens (and, for me, Patricia Leslie.) But I will still read books I know are poorly written if some element grabs me enough.

To Bill and Karl's comments, I'd like to add another quality that makes a book compelling to me: its ability to move and even change me.

Admittedly, this is easier when you are younger and more impressionable. The more you've read/seen/experienced, the harder it gets. I guess that's one reason why most of our favorites are books we read as children/adolescents.

Here on Goodreads, I've restricted my five-star scores only to those books that have changed me in some perceptible way. (Many others have probably done it too, but I'm not aware of how and to what extent.) They're less than 5 per cent of what I've read. Which also explains why I do so much research these days before I decide to pick up another book. Heck, I can do better than those 5 per cent... :D

... and it goes on...

Thu Mar 15, 2018 4:15 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Mar 15, 2018 4:15 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
When every child had the exam paper, a Society official at the front of the hall sounded a glass chime. With a chorus of rustling, they opened their booklets. Morrigan took a deep breath and turned to the first page.
It was blank. As was the second page, and the third. She flipped through the rest of the booklet and found that there were no questions anywhere.
She raised her hand and tried to catch the eye of an official to tell them there’d been a mistake, that she’d been given a blank exam, but the woman at the front of the room was oblivious.
Morrigan looked at the first page again. Words appeared.
You’re not from here.
Why do you even want to join the Wundrous Society?
Morrigan glanced around to see if any other candidate’s booklet had grown a brain and started asking impertinent questions. If they had, nobody seemed surprised. Perhaps their patrons had warned them.
She remembered what Jupiter had said to her— Just take your time, Mog, and answer honestly. With a sigh, Morrigan picked up her pencil and began.
Because I want to be an important and useful member of soc—
Before she’d finished writing it, the sentence was scratched out by some unseen pen. She gasped.
Nonsense , said the book. Why do you really want to be in the Wundrous Society?
Morrigan chewed on her lip.
Because I want a little golden W pin.
The words scratched themselves out again. A corner of the page began to blacken and curl in on itself.
Nope , said the book.
A tiny tendril of smoke coiled up from the smoldering edges of the page. Morrigan tried stamping it out with her hand, but it wouldn’t stop. She looked around frantically for a glass of water or an adult to help her, but none of the officials seemed disturbed. In fact, they seemed to be tranquilly ignoring the fact that not only Morrigan’s, but several other candidates’ exam booklets were in various stages of combustion.
One boy’s paper burst into flames and burned out completely, leaving nothing but a pile of ash on his desk. An official tapped him on the shoulder and motioned for him to leave. The boy slumped out of the hall.
Honest answers , thought Morrigan quickly, and grabbed her pencil again.
Because I want people to like me.
The paper paused in its journey to self-destruction. It hovered in a flickering, smoldering state that usually preceded the whoosh of flames.
Go on , said the book.
Her hand shook a little.
I want to belong somewhere.
More , the book prompted her.
She took a deep breath, thought of the conversation she’d had with Jupiter the day after Morningtide, and wrote:
I want brothers and sisters who will stand by me forever, no matter what.
The damage began to slowly reverse itself, the clean white paper creeping back and reclaiming its burned corners. Relieved, Morrigan loosened her death grip on the pencil a little. After a moment, the second question appeared.
What is your biggest fear?
Morrigan didn’t even have to think about that one. Total no-brainer.
That dolphins will learn to walk on land and shoot acid out of their blowholes.
The words violently scratched themselves out and the paper once again began to char. Nearby, a girl shrieked as her own booklet conflagrated. She was sent out of the examination hall with singed eyebrows.
Morrigan racked her brain as the corners of her booklet turned to ash. She’d told the truth! Land-dwelling acid dolphins were her biggest fear, they had always been her biggest fear, except—well, no. She’d always said they were her biggest fear. Probably because her biggest fear, the real one, was too awful to talk about. She bit her lip and committed a new answer to the page.
Death.
The book continued to smolder.
Death , she wrote again. Death! It’s obviously death!
And then, a brain wave—
The Hunt of Smoke and Shadow.
But the book kept burning. Morrigan grabbed it, wincing as it scorched her fingers, and wrote in the last tiny patch of white space left:
Being forgotten.
The book unburned a little.
Go on , it said.
That nobody will remember me. That my family won’t remember me because
Morrigan paused, her pencil hovering above the smoky page—
because they’d rather forget that I ever existed.
The book smoothed and whitened, uncurling its pages until they were once again pristine. Morrigan waited patiently for her third and final question. She glanced around the room and saw that roughly a quarter of the desks were now empty but for little piles of ashes.
And how , asked the book, will you ensure that people remember you?
Morrigan thought for a long time. She leaned back in her chair and watched silently as small fires broke out all around her and a few dozen more candidates were made to leave the hall. Finally, she wrote the most honest answer she could think of.
I don’t know.
And after a moment’s hesitation, she added one more word:
Yet.
In an instant, all three questions and answers disappeared from the pages and were replaced with a single word in large green letters.
PASS.

(Това си е направо за „Образованието“ .)

Thu Jan 24, 2013 12:46 pm Re: Нов български университет Thu Jan 24, 2013 12:46 pm Re: Нов български университет
Съмнявам се да има резултат, с пощата. Като всяко друго учреждение, и НБУ са understaffed.

С телефоните става, но се иска упорство.

(А това, че ти „пищи“, вероятно значи, че си попаднал на факс линия. Не звъни на тоя номер повече.)

Mon Apr 23, 2018 1:35 pm Re: Тринайсетте цвята на дъгата Mon Apr 23, 2018 1:35 pm Re: Тринайсетте цвята на дъгата
Отзив от Galadriel в Goodreads

Имах нужда от "пилешка супа за душата", разкази, в които да се зачета и да се изгубя и да не искам да се връшам в реалността, но вместо това в по-голямата част от тях само се натоварих. Не чета много фантастика и не знам дали просто не съм свикнала с това, но безкрайният брой псевдодуми ме изнервя, а като се комбинира със светкавично светостроене, митология, история и роли на героите... RAM-та ми малко се претоварва и не успявам да се насладя на сюжета изобщо.

(...) "Животинчето" - много мил разказ. Иска ми се повече от това, което прочетох, да беше нещо подобно

(...) "Да обичаш Сам Сама" - невероятно красиво написан, за разлика от някои други. Тематиката обаче ми дойде не на място... :/

(...) "Драконът и портокаловият сок" беше май единственият, който ме грабна от самото начало и на който успях да се насладя, без уговорки, без да правя компромиси и да правя съзнателно усилие да се концентрирам. Добра идея да се сложи накрая и да "подслади" преживяването.

Sun Jun 03, 2018 8:48 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Jun 03, 2018 8:48 pm Re: Любимите компютърни игри
И за баланс, нещо по-благо за окото:

Elea

Открих проекта през блога на семинар „Софийски игри“… и сега се блещя в изображенията мостри. Брей-брей, какви чудесии можели да правят и наши екипи…