choveshkata.net

Thu Nov 20, 2014 4:07 pm Re: Не-културни събития Thu Nov 20, 2014 4:07 pm Re: Не-културни събития
До 30 ноември може да гласувате в тазгодишните отличия „Човек на годината“:

http://www.humanoftheyear.org/glasuvane-14/

(Не е нужно да имате ФБ – може да се регистрирате в сайта на самата кампания.)

Аз подкрепих Прозрачни планини, Любомила Кривошиева и доброволците и дарителите по време на наводненията.

Fri Dec 05, 2014 1:11 am Re: Културни събития Fri Dec 05, 2014 1:11 am Re: Културни събития
Моята Еко Коледа е събитие за всички, които харесват различното и индивидуалното; за тези, които предпочитат да не купуват масови индустриално произведени подаръци. Това е базар за тези, които на Коледа искат да поднесат не просто подарък, а лично послание към близките, както и да имат на трапезата си храна, отгледана с отговорност към хората и към природата.

Постарали сме се всичко да е уютно, вкусно и красиво с много дегустации, жива музика и викторини. Специална инфо-точка още в началото ще упътва към различните зони.

Над 100 участници ще се включат в четвъртото издание на Моята Еко Коледа в София тази година. Събитието ще продължи три дни – на 12, 13 и 14 декември в City Center Sofia , а официалното откриване е на 12 декември от 10.30 часа. Вратите ще бъдат широко отворени за посетители всеки ден от 10 до 20 часа.
Организатори отново са Сдружение Устойчиво Общество и Хранкооп София, с партньорството на дизайнерско ателие ТриОН, списание МЕНЮ, Спешъл Олимпикс България, Slow Food Youth Network и Общинско дружество Пазари Юг ЕАД.

Mon Jul 06, 2020 12:13 am Re: Културни събития Mon Jul 06, 2020 12:13 am Re: Културни събития
Се просто размазах... Какъв интензитет, след като Влатко не е свирил пред публика во живо в продължение на 4 месеца... Ама Миро е по-добър looperist от него.

А "Дунав блус" изникна с най-новия си твърде симпатичен аранжимент! Има един припрян, дето не го разбирам, но този беше особено блусарски, че и на ръба със swing.
Вчера съм, любе, научил,
че майка ти ме не щяла,
баща ти дума не дава.
Ний лесно ще се разделим,
но мъчно ще се забравим...

Когато Дунав пресъхне
орачи да го разорат,
лозари да го засеят,
лозето грозде да роди,
гроздето – вино червено –
яз да се, любе, напия
пред ваш'те порти високи –
да види мало й голямо,
че с любов шега не бива.
Изсвириха и "Изгубените китовИ" на Теодосий – любимо и обикновено с електрониката на Иван Шопов.

Имаше и заря вероятно от абитуриенти. Теодосий вече и заря наподобява. Всичко съм чула на тоя свят. Сълзи ми потекоха от смях, а на моменти и от вълнение настръхвах по време на концерта.

В А6 е много хубаво. Просторът ми харесва. Все едно сме на стадион, но седнали. Подът е дървен, уютен. Само столовете поне за мен въпреки мекото са такъв тип, че ме боляха краката от тях. С тоя модел и височината ми е леко кофти. Малко по-високи идват, отколкото ми е удобно за дълго седене – притискат ми се разни вени и ми се напрягат стави.

Sun Dec 14, 2014 12:54 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Dec 14, 2014 12:54 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Светла ме подсети, че темата с творбите, които ни плашат, продължава да се развива в Goodreads:

Стругацките и на мен твърде рано ми се озоваха в ръцете, щото на баща ми толкова му е бил акълът. На 10 бях, като ми ги връчи и полит-тех-фантастиката в тоя сборник ми мина ама със свистене над главата, нищичко не разбрах. Сталкер, филмът по Пикника (който не съм чела) ме омагьоса ужасно през 2002 обаче. Не знам колко общо има с оригинала, но много го обичам.

Кои разкази на Стърджън?

а) Лъвкрафт. С кристалночист ужас ме заляха най-вече разказите "Цветът от космоса" и "Сянка над Инсмут". (Превод на Любо пак. Трябваше в оригинал да почна да чета, за да осъзная каква услуга ни е направил на всичките, превеждайки ХФЛ по-скоро в своя стил, отколкото в неговия.) Сред останалите му разкази има доста, които ме смайват с чуждата си атмосфера, но това не е страх. Така или иначе, Лъвкрафт (открит буквално в един и същи ден със Стивън Кинг) толкова ми вдигна летвата навремето, че въпреки купищата хорър, които чета, достоен съперник негов така и не се намери. Може и на някакъв мой гьонмозъклък да се дължи това, не знам, но адски трудно се плаша и това адски ме дразни.

Филми… визуално и звуково като малка много ме ужаси ей това . Туй пред кумпютуръ с дрезгавия глас и черните ръце е Смъртта с косата. Като гледах пак филма 15 години по-късно, ме изби на кикот. Що ли ми трябваше да си разводнявам спомена.

Пак на 9-10 като бях, имаше също един италиански криминален филм, „Чудовището“, в който серийният убиец се оказа (буквално 10 секунди преди края) детето на разследващия инспектор. Тъкмо щеше да халоса и баща си с тухла по главата, докато му подписваше бележника и пуснаха надписите. Много се втрещих. И месеци след това зорлем ходех да се затварям на тъмно, за да се психирам. Голям кеф беше.

Единственото произведение на Стивън Кинг (един от тримата ми най-обичани автори, който ми е важен заради всичко друго, освен ужаса), дето ми е внушило страх (ама страх ), е разказът Gramma. Допускам, че ако не смятах бабите за най-готината институция в тоя живот, нямаше да го взема толкова навътре, но това е. Освен че ме втресе от ужас, му се и обидих, че въобще му е хрумнала тая концепция.

б) На стари години плашене наистина … трудна работа.

Глождещо безпокойство съм изпитвала при четене на някои разкази на John F. D. Taff (Little Deaths). Лъвкрафт още ми въздейства, макар и не с предишната сила.

Имаше една-единствена сцена в „Червения рицар“ на Майлз Камерън, от която ми поизстинаха вътрешностите. Морето и по-едрите твари в него никога не са ми вдъхвали доверие, а в нея сцена баш до лодката на героя мина един левиатан, на който само окото му беше колкото нея. Остави как беше описан моментът, но просто огромни живи неща в море мен ме притесняват. Може заради Ктхулу да е :-D

Откъм книги се опасявам, че само това се сещам, и то със зор.

Филми - The Ring много ме стресна, когато бях в зала, а като излезе видеокасетата, седнах да я гледам сама вечерта. И до половината не я докарах от страх и бях много горда от себе си после. (Дотогава с японските породи хорър не бях запозната.)

Има една много оригинално измислена мрачно-зловеща поредица от 5-6 серии на Чарли Брукър ( чието амплоа принципно е съвсем различно ) - казва се Black Mirror и сравнително наскоро излезе. Не се уплаших, но социалните и политическите метафори няма да ги забравя. Ще се окаже и тоя гениален...

Нетфликс пък миналия месец ми препоръча едно съвсем ново сериалче Darknet, канадско. В ужаса там също няма нищо ретро, свръхестествено или бомбастично-кърваво, сравнително гладко ми се вписа в модерната действителност и ми навя... известно безпокойство.

Ами, не, няма друго. Но пък не спирам да ровя с надеждата да се появи.

Като дете се плашех от разни евтини хоръри, които между другото, ако сега гледам пак не са ми много ок. Например един от тях беше the society
сериозно what the fuck is this? и още по странен ми беше елемента с комедията, трябваше да бъде смешно.. много трудно за крехката ми психика тогава. От друга страна като гледах Гремлините, един път видеото ми прецака лентата на касетата и започнах да превъртам напред назад за да се опитам да я извадя невредима от видеото. Супер много се изплаших когато пуснах пак филма и хванах точно сцените, където гремлините се появяват в телевизията и при бъгс бъни,помислих че наистина се случва :D
Книгите на Кунц не стряскаха много повече от тези на Кинг, например "Лошо място, Vol. 1"

Наскоро се е случвало да се изплаща от филм, но от книга не мисля.
Въпреки, че форума е за книги трябва да кажа, че Silent Hill е брилянтна поредица и атмосфера като нейната няма другаде. Втората част беше блестяща и като идея и като сюжет.

Но това е сайт за книги, така че трябва да добавя още някое заглавие предполагам. За това, ще сложа една книга-игра от юношеството ми. Казваше се "Кълбото на омразата". Тази книга, по някаква причина ми вдъхваше нещо като отчаяние и отвращение. Всеки път, когато я четях ме болеше главата и мислех, че е заради специфичната миризма на книгата. А тя беше особена. Някак сладникаво остра.
Въпросното нещо, наречено Кълбото на омразата беше някакво чудовище, което обикаляше из някакъв град и тероризираше хората. До тук всичко нормално, но най гадното беше това, че то поглъщаше хората чрез кожата си и тя някак оставаха там полуживи полуумрели. Цялото нещо беше сървайвър и на всеки пети епизод можеше да умреш. Не се сещам някоя книга да ми е докарвала главоболие от неприятните усещания свързани с нея.

А по-другата седмица мисля да отворя и тема за най-чувствените сцени, които сме чели. Гответе се. :D

Sun Jan 04, 2015 11:57 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Jan 04, 2015 11:57 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Попитай и ще ти се отговори...

Kelly tried to let his cares flow away as he took off his clothes. He almost succeeded, but there was still a little knot of worry remaining, and, of course, Danis noticed.

“Lie down and let me give you a massage,” she instructed him.

Danis dimmed the lights down to a twinkling glow. Somehow she was able to coax something approaching candlelight out of the grist—something he’d never managed to do with his comparatively bludgeonlike handling of the communication protocols. The bed warmed, barely perceptibly, and Kelly felt his wife’s presence, his wife, flow around him. It wasn’t a liquid or jelly feel that Danis possessed. The effect was more like a gradual awareness of touch and smell.

Like dawn rising inside me, Kelly thought.

Danis, through the grist, worked her way over and inside her husband. She navigated his musculature like a sailor makes his way about his home port’s bay: Here was the sandbar, here the hard rocks, and here the reef water. Before Kelly knew it, she had found the tightness in his back and shoulders and was working at it on a microscopic level. He had no idea what she did to him down there among the molecules, he just knew that it felt incredibly soothing and, somehow, at the same time arousing. He felt himself growing hard against the mattress, but did nothing about it for the moment.

He groaned low and soft as something unknotted. “Yes,” came her voice within his mind. “There it is. All better now. All better.”

In the end, he’d trusted his instincts, just as he did when it came to finance. And at home, as at work, he’d been right. Kelly didn’t fool himself into thinking he had any particular skill at judging matters of love. No. It was Danis that had made it all real. It was Danis who had somehow bridged the gap and come to him as a real woman comes to a real man, and had led him to understand that, however grotesque a relationship might look to an outsider, it was the happiness of the people inside it that mattered. He didn’t give a hang about free-convert rights or any of that—hadn’t really thought about it very much, to tell the truth. All he knew was that he and Danis were a very good thing.

And just as she had on the first night, Danis slowly worked her way around him. When she was fully inhabiting the grist of his pellicle, she began to send the signals to his skin.

He smelled her slight odor of cigarettes and perfume. He felt the heat of the flushed skin of a woman aroused. He felt her weight upon him. That was the mysterious part to Kelly, but Danis had once explained how easy it was to talk to human nerve receptors after you knew intimately the person they belonged to. You could cause a body to believe that another animal body was moving against it. You could make a man’s body believe that he was inside a woman.

Because he was.

Kelly made love to Danis, and when he came, she gathered the spill within her, as any woman will, and flowed away with it. Not this time, but twice before, she had taken it to a place within the Met very close to the sun—a place that fluxed and flowed with enormous radiation. It was the place where converts flourished with maximum energy input, with the greatest quantum excitation. It was a place where human DNA coding and the virtual enthalpic states of a free-convert intelligence could fully and completely combine. And in that place, Danis had carefully woven the new DNA of two human beings. (...)

Danis kissed Kelly and tasted the potion of his lips. Each molecule was as precious to her as the feel of her breasts and face was to Kelly. She let as much of Kelly as possible occupy all of her many billion quantum states distributed in the grist. In her coding, this was stated as an equation to be solved with transfinite values. It engaged all of her faculties at once. It flashed through her like an uncontrolled fire takes a dry forest.

Sun Aug 23, 2020 9:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Aug 23, 2020 9:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My reviewlet of The Ten Thousand Doors of January :

This novel does everything right (see a few examples below). Except for one thing: it's rather easy to tell the good guys from the bad guys. Whatever happened to nuances? I stopped enjoying/trusting such stark dichotomies when I was, uh, nine?

~ Beautiful writing:
That afternoon, sitting in that lonely field beside the Door that didn’t lead anywhere, I wanted to write a different kind of story. A true kind of story, something I could crawl into if only I believed it hard enough.
Once there was a brave and temeraryous (sp?) girl who found a Door. It was a magic Door that’s why it has a capital D. She opened the Door.
For a single ­second—​­a ­stretched-​­out slice of time that began on the sinuous curve of the S and ended when my pencil made its final swirl around the ­period—​­I believed it. Not in the ­half-pretending way that children believe in Santa Claus or fairies, but in the marrow-​­deep way you believe in gravity or rain.

And varied:
Something in the world shifted. I know that’s a shit description, pardon my unladylike language, but I don’t know how else to say it.

~ History made exciting:
In the fall of 1903 I was nine and the world was tasting the word modern on its tongue. A pair of brothers in the Carolinas were experimenting enthusiastically with their flying machines; our new president had just advised us to speak softly but carry big sticks, which apparently meant we ought to invade Panama; and bright red hair was briefly popular, until women started reporting dizziness and hair loss and Miss Valentine’s Hair Potion was revealed to be little more than red rat poison.

Tue Jan 27, 2015 7:25 pm Re: Образованието Tue Jan 27, 2015 7:25 pm Re: Образованието
Знанието не е стока – студентските борби - звукозапис с превод от сръбски.

Среща-разговор със студенти от Сърбия, които споделят за техния опит (както и този в Хърватия), положението с висшето образование там иии се обменя заряд хубав. :) От и към сръбски превежда Милош (ако така се изписва правилно), с когото си струва да се запознае човек, ако иска да види и бъде рамо до рамо с още един буден, активен и интересен човек. :)

Не съм го дослушал още, но ~40+ минути си заслужава слушането. :)

В тази връзка, понеже има препратки към може би поне две други теми тук, ако някой има желание да ги цифровизира, ще съм му благодарен.

И пак в тая връзка, в Аделанте стават хубави неща, смислени - препоръчвам срещите там като заслужаващи си времето. А пък ако на някой му се преподава език, който досега не е изпитал увереност, че може да преподава срещу заплащане, може да натрупа опит там (в Аделанте) чрез свободни уроци, например. (-: В момента има уроци по английски, уроци по български за чужденци, а май идват и уроците по френски. :-)

+++ А вече ще има и уроци по гръцки за начинаещи: http://sc-adelante.org/bezplatni-urotsi-po-grutski-ezik-free-lessons-in-greek-language/

Thu Nov 12, 2020 9:30 pm Re: Любимите компютърни игри Thu Nov 12, 2020 9:30 pm Re: Любимите компютърни игри
Началото на Disco Elysium e фамозно добро:

Face of a superstar

Garte, the British barman
Waddaya mean, he ain't British? Only the British can wield so much sarcasm without dissolving in its acid.

...Waddaya mean, he ain't the barman? Wait *a mighty suspicious stare*--ya one of 'em smart-alecky Alecs?

Soul of a superstar

Не знам защо чак сега давам шанс на играта (и благодаря на Велко, че ми я припомни).

Wed Feb 11, 2015 2:39 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Wed Feb 11, 2015 2:39 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
It's easy to mistake being innocent for being simpleminded or naive. We all want to seem sophisticated; we all want to seem street-smart. To be innocent is to be "out of it."

Yet there is a deep truth in innocence. A baby looks in his mother's eyes, and all he sees is love. As innocence fades away, more complicated things take its place. We think we need to outwit others and scheme to get what we want. We begin to spend a lot of energy protecting ourselves. Then life turns into a struggle. People have no choice but to be street-smart. How else can they survive?

When you get right down to it, survival means seeing things the way they really are and responding. It means being open. And that's what innocence is. It's simple and trusting like a child, not judgmental and committed to one narrow point of view. If you are locked into a pattern of thinking and responding, your creativity gets blocked. You miss the freshness and magic of the moment. Learn to be innocent again, and that freshness never fades.

Tue Mar 10, 2015 10:06 pm Re: За Филмите и Хората... Tue Mar 10, 2015 10:06 pm Re: За Филмите и Хората...
Тъкмо почнахме 3-и сезон с Илче. И още първите две серии съдържаха здравословна доза напомняния: например колко е трудно да живееш с непредсказуем партньор. Или какво губим, когато лекуваме емоционалната болка с хапчета. (Имало и такива вече...)
Perception (след прекъсване насред трети сезон) отново започна да излиза... Това нещо е изцеляващо. Аз съм все по-счупена и си търся спасение. Търся нещо, което превързва рани. Като взаимодействие, като отношение между хората. Обратното на сивото, обратното на отегчението, но и обратното на ненавистта и огорчението.
При Д. го има безкрайното разбиране, присъщо на много страдалия човек. И отдадеността на онова, в което е най-добър. В някавко красиво съчетание, което е всъщност умението да бъдеш ... човек. Без да си 'идеален'.

Sun May 16, 2021 10:42 pm Re: Културни събития Sun May 16, 2021 10:42 pm Re: Културни събития
Изложба прекрасна на проф. Андрей Даниел в Софийска градска галерия - 3 зали пълни с въздействащите му и провокиращи творби. Силна препоръка - до 13 юни 2021 г.

Репортаж на БГнес за изложбата

Информация за изложбата на СГХГ

Предстои да излезе и албум за изложбата

П.П. Снимането е забранено и се следи от разпоредителките

Fri Mar 20, 2015 5:11 pm Re: Национални фантастични награди Fri Mar 20, 2015 5:11 pm Re: Национални фантастични награди
Може би не е много редно да давам препоръки сега, защото когато трябваше мълчах, но ще дам един съвет - преди да обмисляте предложения как да се проведе организацията и кой да гласува в нея, препоръчвам да си оставите два-три месеца да се охладят страстите, след което спокойно да прегледате целия процес, на взимане на решения за процедура, на броене на гласове, когато няма никакъв натиск, просто разглеждате нещата. Тогава най-често идват добрите идеи.

Mon Aug 02, 2021 6:41 pm Re: Пълноземие Mon Aug 02, 2021 6:41 pm Re: Пълноземие
Добри Божилов: „Пълноземие“ – или как най-добрите български писатели не са тия с наградите и по телевизиите, а трябва ги откриете сами...

В последните години, вероятно разочарован от издатели и от това, че парите от книгите отиват за всеки друг, но не и за автора, Теллалов е минал на почти крайни анархистки позиции. За него единственото "авторско право" е това името на създателя на една книга да върви с нея. Т.е. да не се присвояват чужди текстове. Всичко друго трябва да е безплатно, и читателят не може да бъде ограничаван. Така в "Читанка" и "Човешката библиотека", Теллалов е напълно морално, законно и безплатно разпространяван...

Внимание: Отзивът за самия роман съдържа много спойлъри.

Wed Apr 01, 2015 12:39 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Wed Apr 01, 2015 12:39 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Краско красна, не можем си изказа благодарността нито поотделно, нито вкупом.
НО можем да предоставим очи и уши физически, не диктофонски. Препоръчвам да не се насилвате да пишете с приятеля марда освен ако много не настояваш да му се прояви мардавостта. Т.е. не че нашият метод със записването е прекрасен, но... може да ви дойде помощен, защото някои хора може да не се организират да пишат, но добре да говорят. Вижтам ти хубаво пишеш, но може след записи да ги доукрасиш. Само предлагам де. Ако искаш да си е художествено, напиши си го без запис.

А човек от НАТФИЗ нямахме, защото не е имало такъв в ЧоБи. И участниците локално са малко, защото срещите бяха по градинките и не сме се замисляли, че на някой ще му липсват участници. Понеже К има долу-горе най-много преживявания, няма как неговата реч да не преобладава.

Дори се чудя... дали не би втъкал своя "глас" в нашата книга, но не знам колко е уместно да го предлагам. Може да искаш твоето писане да си е твое и да не е е обвързано с други - т.е. всичко да си напишеш, а не само да донаждаш около нас.

Сега ми нахлуха някакви буйни електроннокнижни идеи в главата :D

Sun Apr 19, 2015 11:28 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Apr 19, 2015 11:28 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Зелени разкази III“:

Впечатленията ми от първите „Зелени разкази“ важат до голяма степен и тук.

Единственият текст, който наистина ми хареса, и като връзка с темата, и като изпълнение, беше „По кабела“ на Алек Попов. Него съм го чел още преди десетина години, в някоя от антологиите „Хоризонти“. Сега ме разсмя точно както тогава – буйно, с подскачане на ръце и вежди нагоре, когато стигнах до абсурдния, но тъй закономерен финал.

Това е един от редките случаи на социална сатира, които преглъщам пивко... че и се облизвам за още. Спасява го комбинацията от хулиганлък и екстремизъм – и не само към темите за новото, нашето време, а и към литературния му предшественик, целия героически пантеон на Йовков. Аз при съчетанието хулиганлък и екстремизъм май всичко мога да простя и преглътна...

Важното е даже в сатирата си да не се вземаме твърде на сериозно. ;)

Интересни (но недоразвити) ми се сториха „Първородният грях“ на Владимир Левчев и „Среща с флорал“ на Георги Господинов.

Sun Nov 21, 2021 6:07 pm Re: Приказки от Горната земя (Мина и магиите) Sun Nov 21, 2021 6:07 pm Re: Приказки от Горната земя (Мина и магиите)
ОТКОГА ЧАКАМ ТОЗИ МИГ!!! МИНА III Е ИЗЧЕРПАНА В OZONE!!! https://www.ozone.bg/product/mina-i-taynata-na-magiite-prikazki-ot-gornata-zemya-3

Рожденият ми ден подрани! Обявявам минимум триднешвни празнични веселия!!! Най-сетне мога да си отдъхна, че повече няма да се налага да я спасявам! Нямам представа кой я е купил, този път не съм била аз, макар че щях да си поръчвам разни неща и можеше да съм аз. Важното е, че не съм! Място във външния шкаф не остана. Ох. Последните са при мене и са краен брой, макар и много. Пожелавам си вдъхновение кой да ги получи! :lol:

Развълнувах се!!!!!!!!!!! Заболя ме главата! :lol: :lol: :lol:

Wed May 13, 2015 5:09 pm Re: Не-културни събития Wed May 13, 2015 5:09 pm Re: Не-културни събития
Здравейте, приятели,

Може би не всички знаете, но в последните няколко месеца започна работата по актуализация на Плана за управление на Природен парк "Витоша", който трябва да бъде представен на обществеността до края на лятото.

За да обърнем общественото внимание към този процес и за да си припомним колко ценна и любима ни е Витоша планина , Прозрачни планини заедно с екипа на филма "Витоша" започва серия от прожекции на документалният филм на различни места в София. Прожекциите ще са придружени от презентации на разнообразни теми. Първата прожекция е утре (14 май) от 19:00 ч. в Дом на киното (ул. Екзарх Йосиф 37). Очакваме ви!

Ето пълната програма на прожекциите и лекторите, както и линк за събитието във фейсбук .

14 Май – Дом на киното 19:00 ч.
Тема на дискусията: Корояди се съюзяват с еколози – кой пази горите на Витоша? (лектор: Момчил Панайотов, ЛТУ, София)

18 Май – Кино Одеон 19:00 ч.
Тема на дискусията: Има ли мечки на Витоша? (лектор: Никола Дойкин, ДПП Витоша)

25 Май – Кино Одеон 19:00 ч.
Тема на дискусията: До Алеко и назад – история на ПП Витоша (лектор: Тома Белев, Асоциация на парковете в България)

3 Юни – Кино Влайкова 19:00 ч.
Тема на дискусията: Децата на Витоша (лектор: Аспарух Мачирски, Мачирски Спорт)

8 Юни – Маймунарника, Борисова градина 19:30 ч.
Тема на дискусията: Лифтове и транспорт на Витоша (лектор: Любо Костадинов, ЗаВитоша)

Вход: 6 лв. (Приходите от билетите са предназначени за продуцентите на филма и кино салоните). Представянето на всяка тема е добровлно.

Ако искате да дадете своите граждански предложения за новия план за управление на Природен парк "Витоша" включете се в дискусията на платформата за гражданско участие на Прозрачни планини .

С пожелание за прекрасен ден!
Мирослава,
от екипа на Прозрачни планини и СДП БАЛКАНИ

Sun Dec 19, 2021 9:03 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Dec 19, 2021 9:03 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
1. На теория отличаването на трите вълни редакции е лесно. На практика е по-сложно, особено в случаите, когато корекция за кратост заплашва да измени смисъла (на предното упражнение мисля, че пожълтих такава корекция). Тук другарчето ми е акцентирало на "пълни с дивеч". В случая съм изместила израза малко напред, и горите на на Долната земя не са изгубили откъм фауна - т.е. възприемам го като стилова редакция, защото смисъл не се губи / променя. Същевременно обосновката за редакцията ми е чисто субективна - класическото "така ми харесва повече", не мога реално да се аргументирам, че моят начин е по-ясен или стегнат.
Сега пожълтих последния абзац от втора страница, въпреки че знам, че не му е сега момента. Толкова ми вади очите от първия момент, когато започнах пабота по текста, че реших да ми ги вади в неоново жълто. За мен той има нужда от цялостно пренаписване, така че въпреки че целта е Я - яснота, като нужда от яснота, породена от изказа и подредбата на изреченията , а не логическата неяснота, изискваща "?", по-скоро го определям като структурна или смислова редакция.


3-5. Освен цветното маркиране, сякаш не видях коментари или корекции от друг човек. Когато минавах с мишката по tracked changes, не виждах чуждо име. От една страна, за това съм виновна аз, защото масово използвах зачеркването като метод на корекция, и бях писала предложенията си за замяна в бележки отсрани, и това е компрометирало приемането на промените от страна на другарчето. От друга, явно са били съгласни, и сега се чувствам кофти, че аз почти с нищо не бях съгласна с партньора си в предното упражнение ^^"
Тъй като доколкото разбрах, целта на упражнението бе:
(Смисълът е: да почистите текста от всичко, което вече е оправено, за да не ви разсейва.)
се самосъгласих със задрасканите неща, и преместих предложенията си за замяна директно в текста. Може би защото работих само с мои коментари, когато одобрявах изтриванията, коментарите изчезваха.

Оставих два коментара, които още не считам за оправени, защото не съм сигурна как да постъпя спрямо тях.

Общо ми отне около 40-50 минути.

Sun Jun 14, 2015 8:34 am Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Jun 14, 2015 8:34 am Re: Цитатите, които ни създадоха
i can’t help thinking that ‘getting a life’ is something only a complete idiot could believe. like you can just drive to a store and get a life. see it in its shiny box and look inside the plastic window and catch a glimpse of yourself in a new life and say, ‘wow, i look much happier - i think this is the life i need to get!’ take it to the counter, ring it up, put it on your credit card. if getting a life was that easy, we’d be one blissed-out race. but we’re not. so it’s like, mom, your life isn’t out there waiting, so don’t think all you have to do is find it and get it. no, your life is right here. and, yeah, it sucks. lives usually do. so if you want things to change, you don’t need to get a life. you need to get off your ass.

Mon Jan 17, 2022 5:25 pm Re: Културни събития Mon Jan 17, 2022 5:25 pm Re: Културни събития
Тази събота от 18ч в галерията на Дом на Културата "Средец" ще връчим за 21-ви път годишните награди за фентъзи и хорър. Като цяло този път те ще са посветени на Азия (с едно голямо американско изключение), така че очаквайте много аниме, игри и азиатски филми и герои да се сдобият с трофеи 8-) Много ще се радвам на гости от ЧоБи, още повече, че ще има и награди за автори на книги-игри от първата вълна, някои обичани, други изненадващи :lol: Водещ ще бъде д-р Искрен Иванов, аз ще правя лайф тайминг във фейса :lol:

Mon Jan 24, 2022 9:56 pm Re: Срещи Mon Jan 24, 2022 9:56 pm Re: Срещи
Горното предложение ще сработи в случаите, в които Ники не присъства, щото изпитано не слуша въпросното правило. :D

Аз бих предложила и алтернативен формат като в Клуба по сътрудничество, в който участвам от известно време. Там има следното:

1. Представяне - всеки си казва кой е напоследък, с какво се занимава през последните дни и каквото му хрумне.
2. Представяне на проблем и предлагане на идеи за разрешаването му от другите
3. Представяне на идея и търсене на съмишленици

Точки 2 и 3 в случая стават разделение на въпроса "какво търся" - решение или хора.

4. Даване на обещание (в случая с ЧоБи звучи по-скоро като разпределяне кой къде може да помогне, ако може)
5. Свободни разговори

За всичко времето се разделя според броя на участниците и желаещите да говорят. И се спазва. И работи, щото който не е приказвал, има такава възможност.
Така че също е вариант за прилагане. Възможностите станаха доста :D

Sat Nov 14, 2015 5:38 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Nov 14, 2015 5:38 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Лекс, бл'аригато!

Но ако пускаш в Шадоуданс, имай предвид, че този път искат само научна фантастика.

За фентъзи са правили отделна класация навремето.

(А чела ли си друго на Зелазни? Според мен „Лудият жезъл“ му е най-слабото. :( )


Note to self: Време ми е да започна да чета внимателно за какво иде реч, преди да коментирам...
Така де, не се бутам да си пускам класацийката, защото си помислих, че си говорим само и единствено за лични такива с любими книги.

На Зелазни съм чела само "Размяната", "Лудият жезъл" и в момента препрочитам "Господарят на светлината", защото все едно не съм я чела, нищо не помня (но силно подозирам, че когато съм я чела преди десетина години, е била вдъхновението за единственото ми фентъзи проектче). Не съм стигала до другите му фентъзита, но са в безкрайния списък за четене. А "Лудият жезъл" за мен има страхотна атмосфера, но ще продължа въпроса дали още ми е любимата негова книга, когато прочета още няколко. :)

Fri Nov 27, 2015 4:44 pm Re: Автори споделят Fri Nov 27, 2015 4:44 pm Re: Автори споделят
Once to a perceptive friend I was bemoaning the fact that there was a gap in my bibliography for 1940 to 1946. (Actually some stories were published during the period, but only one had been written after 1940.) What wonders I might have produced had I not been clutched up, I wailed. And he said no, be of good cheer. He then turned on the whole body of my work a kind of searchlight I’d not been able to use, and pointed out to me that the early stuff was all very well, but the stories were essentially entertainment; with few exceptions they lack that Something to Say quality which marked the later output. In other words, the retreat, the period of silence, was in no way a cessation, a stopping. It was a silent working out of ideas, of conviction, a profound selection. The fact that the process went on unrecognized and beyond or beneath my control is quite beside the point. The work never stopped.
I’ve held hard to that revelation in recent years, and no longer go into transports of anguish when the typewriter stops. I do other things instead, in absolute confidence that when the silent subterranean work is done, it will surface. When it does so, it does with blinding speed—a short story, sometimes, in two hours. But to say I wrote it in two hours is to overlook that complex, steady, silent processing and reprocessing that has been going on for months and often years. Say then I typed it in two hours. I do not know how long it took to write. I could only type it when it was finished.

Wed Dec 16, 2015 10:17 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Dec 16, 2015 10:17 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Диви разкази“:

Толкова любим сборник, че когато си подреждахме програмата по литература, той ни стана едно от основните четива. (В Колежите на обединения свят 1) всеки задължително учи родния си език; 2) сам избира кои творби да обсъжда. Някакви сладури след нас даже включили „Пълноземие“ на Ники Теллалов. :D) Помня, че на един устен изпит нищихме „Дърво без корен“ и „Дърво за огън“.

А тия две дървета ми припомнят и друго: че Николай Хайтов е от родните автори, които първи обръщат внимание на животворната връзка между човек и природа. (Редом с Антон Дончев, във „Време разделно“ .) И ми се иска, ако пак правим антология като „Зелени разкази (ама _наистина_)“ , да включим и негов текст вътре...

Впрочем: скоро имаше протест за българската гора . В такива моменти духът на Хайтов крачи с нас.

Fri Feb 12, 2016 5:21 pm Re: Културни събития Fri Feb 12, 2016 5:21 pm Re: Културни събития
Интервю с Елена Кутева и Георги Андреев https://www.youtube.com/watch?v=hnscKotIies&feature=youtu.be. Има и друго интервю и материали, но не ми се публикуват.

Концерт в памет на Маргарита Дикова - информацията е в края на записа. 29 февруари, 19 ч., Синдикален дом на културата, на транспортните работници ;)
https://www.facebook.com/events/588171317998019/
[quote="Озаглавено "Филип Кутев at stake" frog"] http://www.choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=22219#p22219
Най-кратката петиция, която съм виждала: за Национален фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", http://www.peticiq.com/136806.

Мо'е да е кратка, 'ма пак има грешки.
РЕ ВЕ МИ СЕ http://www.ploshtadslaveikov.com/imame-li-nuzhda-ot-ansambal-filip-kutev/
Малко по-дълга подписка за ансамбъл "Филип Кутев". Първата точка е леко wordy. http://www.peticiq.com/136806

А!!! Това законно ли е?! Променили са текста и това е предната смотаничка петиция! [/quote]

Tue Aug 16, 2011 2:53 pm Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne Tue Aug 16, 2011 2:53 pm Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne
Благодаря за сложения период за гласуване (както и за специалната Истинска опция). Определено си иска обмисляне. От една страна звучи, като алтернативен синод и си е разкъсване на крехкото общество на книгоиграчите. От друга, никой не обича да го мерят с двоен аршин и да чете детинщини. Не мога да цъкна опция, просто така в обедната почивка.
Тук е уютно. Някак самотно и предразполагащо към размисли и едновременно невероятно дружелюбно. Не, честно! Не бях виждал форум, в който да не ме напопържат на втория ден.
Кал, не съм сигурен, че искам в този залив на спокойствието да започнат да акостират търговски гемии, рибарски лодки и пълни с шумни туристи лайнери.

Брех, лош човек, пак ме вкара в размисъл!

Thu Sep 01, 2011 4:22 pm Re: За "Котаракът и Черния нарцис" Thu Sep 01, 2011 4:22 pm Re: За "Котаракът и Черния нарцис"
Да, "повдигаш учудено вежда" например :) Забавно е, но някак придава роулплейски момент. Слвало ми се е да повдигна учудено вежда, когато авторът на книга-игра го иска от мен.

Абе, много сме тъпи. Ей сега ми хрумна кои са първите книги-игри. Ами - пиесите. Е, не променяш сюжета (освен ако не ти се наложи да импровизираш при забравен текст). Но определено роулплейваш. Има игра, има и текст. А самото поставяне на пиесата на сцена вече е първият LARP :) В такъв случай първите книги-игри и LARP-сценарии са писани от Теспис от Икария. Както обикновено се оказва - гърците са изобретили и това.

Fri Apr 08, 2016 11:10 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Fri Apr 08, 2016 11:10 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ

Spoiler

Горният обет ми поражда мълчание с иронична усмивка.

Нека броячът почне да брои...

СЕГА!









...

Wed Jun 04, 2014 5:49 pm Re: Декември - месец на отворените врати Wed Jun 04, 2014 5:49 pm Re: Декември - месец на отворените врати
Нито е декември, нито аз съм в активен режим – но това питане ме стигна в две различни версии в рамките на един ден. Значи – има нужда да му отговоря...

Питане : Написал съм роман. Кои български издателства ще ми препоръчате за него?

Отговор ( модифицирайте според собствените си нужди и обстоятелства ;))

Първият ми съвет към теб е: Зареди се с търпение. След като вече си
написал роман – няма да ти е толкова трудно, да? :) Издаването – и в
България, и по света – се случва полека.

Второ: запиши се в Човешката библиотека и се включи в редакторската ни
работилница – както е обяснено тук:

http://kal.zavinagi.org/?p=440

Защо? Ами, там си е обяснено. ;) Ако ти трябва още едно насърчително
изречение – за да създадеш такъв роман, който НАИСТИНА да заслужава
времето и вниманието на читателите.

(В момента у нас ежегодно се издават 3000+ книги. Колко от тях
заслужават времето и вниманието ни? Ти колко нови български книги си
чел през последните 3-4 години? Колко от тях ти харесаха наистина? Как
са им заглавията? Питам най-сериозно – може да ме зарибиш и аз да ги
прочета... Постоянно търся ценни четива. :)

Трето: За търпението споменах ли? Лято е. В ЧоБи едва се влачим. Като
стане по-горещо, може да замрем съвсем. Не унивай, ако не ти
отговаряме бързо.

Спомняй си: при писането, ходът на времето работи ИЗЦЯЛО в твоя полза.
Трупайки умения и нови погледи, ще откриваш как да правиш писането си
все по-ярко, силно – заслужаващо си.

Tue Apr 26, 2016 9:16 am Re: Декември - месец на отворените врати Tue Apr 26, 2016 9:16 am Re: Декември - месец на отворените врати
Какви условия прилагаме във Фантазийската преводаческа школа при превод по поръчка

Ако нещо в долния текст не ви е ясно, отбележете го. Ще се опитам да го изясня.

Чл. 1. (2) ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ запазва изцяло и е единствен носител на авторското си право върху литературното произведение – разказ, с наименование „ Еди-как-си (българското заглавие) “.

Мой коментар:

Чл. 1., параграф (2) в договора е неясен. Възложителят си запазва правото върху своя текст-оригинал по подразбиране (според Закона за авторското право и сродните му права). От друга страна, правото върху превода, пак по ЗАПСП, е на създателя му, тоест преводача.

В такава ситуация аз бих питал възложителя какво е имал предвид. И бих му обърнал внимание, че договорът трябва да уговаря условията за ПОЛЗВАНЕ на превода – разгледайте глава 7 , раздели I, II и IV.

Според варианта „Произведение, създадено по поръчка“ възложителят има право да ви наложи всевъзможни щуротии. Съветът ми е да се договорите, че:

– авторските права върху превода си остават при вас, преводачите – но ако искате да го ползвате някъде, първо е нужно да получите съгласие от възложителя;

– ако вие получите приходи от трето лице за ползване на превода, дължите на възложителя 70% от чистата сума, всеки път;

– възложителят има право да ползва превода ви, без да ви иска изрично разрешение и без да ви дължи допълнително възнаграждение – ДО МОМЕНТА, В КОЙТО чистите приходи от ползването на превода надхвърлят размера на авансовия ви хонорар, умножен по 10/3 (десет трети);

– от този момент нататък възложителят ви дължи 30% от последващите чисти приходи от ползване на превода, които получи той.

(Смисълът на тия числа е, че вие като преводачи ще получавате 30% от всички чисти приходи от всички продажби на вашия превод. С Фантазийската преводаческа школа работим така: http://choveshkata.net/blog/?page_id=122.)