choveshkata.net

Thu Mar 30, 2017 8:56 am Re: Труд и творчество Thu Mar 30, 2017 8:56 am Re: Труд и творчество
Шестнадесети конкурс за поезия „Искри над Бяла”

Тема: -
Краен срок: 25 април 2017 г.
Резултати: Победителите в Конкурса ще получат уведомителни писма до 20 май 2017 г.
Възраст: Конкурсът ще се проведе в две възрастови групи:
. за деца до 16 години;
. за младежи до 30 години.
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Изпращат се 3 (три) непубликувани стихотворения в 4 (четири) екземпляра (задължително на хартиен носител). Участието в конкурса е анонимно. С цел запазване на анонимността, трите имена, адресът, дата и година на раждане, телефонният номер и имейлът на участника да са поставени в незапечатан малък, ненадписан плик. Творбите и пликът с личните данни на автора се изпращат в голям плик на адрес:
7100 гр. Бяла, обл. Русе
пл. „Екзарх Йосиф І” №1
(За Националния конкурс за поезия „Искри над Бяла”)
Награди: грамота и парична премия и 5 поощрителни награди. Авторите на творбите, отличени с поощрения, получават грамота.
За повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25341&sid=7

Национален младежки конкурс за есе 2017 с международно участие „ОБЩУВАНЕТО В МОЕТО ЕЖЕДНЕВИЕ“

Тема: ОБЩУВАНЕТО В МОЕТО ЕЖЕДНЕВИЕ
Краен срок: 9 октомври 2017
Резултати: ?
Възраст: Конкурсът се провежда в две възрастови групи:
Първа група – до 13 години
Втора група – до 18 години
Възрастта на участниците се отчита към 1 ноември 2017 година.
Вид творба: есе
Изисквания: Всяко есе не бива да надвишава 1 стандартна страница с кегел 12 /размер на шрифта/. Да се пише правилно граматически и пунктуационно. Есетата ще бъдат приемани на e-mail: teen_stzagora - в - abv.bg
Награди: ?
За повече информация: http://wp.flgr.bg/2017/03/26/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D1%81%D0%B5-2017-%D1%81/

Sat Dec 03, 2011 7:21 am Re: Преводачески работилници Sat Dec 03, 2011 7:21 am Re: Преводачески работилници
(Колко е хубаво, че червената точка винаги ни е под ръка - под формата на тая ръчичка горе вдясно. :D)

Аз съм съгласен с предложенията на Деси, само вмъквам:

- за engulf the houses, people, trees: така ми звучи малко по' в ритъм - в ритъма, който аз чувам, докато този конкретен текст ми тече в главата. Естествено, това е субективно - и ми прави впечатление, че една от основните причини преводач да не си пасне с редактор е, когато двамата имат различно усещане за ритмика.

А за реката - мъчете се, мъчете се! :D

Thu Aug 10, 2017 5:45 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Aug 10, 2017 5:45 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Ами, според Бътчър, той иска да докара Досиетата до общо 20 (!) книги, а след това да приключи поредицата с апокалиптична трилогия. Което... ми, over-the-top си е.
Стивън Бруст например си кара бавно и спокойно с неговите 19 книги, и до към 2030та трябва да е готов. А тук можем да броим и Каарвенския романс и да станат 24...
(Валиста пак за рождения ми ден! Бруст нещо ме харесва, и ми прави подаръци на всеки три години)

докато на другия полюс, този месец гледах ето това аниме, което го смятам за върхово постижение на изкуството изобщо , при положение, че основните мнения на широката общественост за него варират от "пълен боклук" до "хубаво, но нищо специално".
Danna ga Nani wo Itteiru ka Wakaranai Ken is better. KyoAni никога не знаят кога да минат евтино, и кога да си впрягат талантите в работа. Адаптирането на Кьошинша изисква една сдържаност и ... убитост ... която просто не им е в кръвта.

Никога не съм бил особен фен на Гибли. Просто филмите им не представляват интерес за мен.

Анекдотче: Как Стивънсън ме отказа да го чета (и да дам сериозен шанс на цялото направление „киберпънк“)

„Бард“, да се свети маслото им... амин!, издадоха „Диамантената ера“ през 98-а. Аз съм бил на 17 тогава. Книгата започва през очите на един герой, за когото помня, че 1) е мъж; 2) е смотан; 3) на 48-а стр. го убиват. (Добре, точния номер на страницата може и да си го измислям. Но беше някъде там.)

Моята реакция, след началния WTF челопляс, беше: Значи това било киберпънк – жанр, в който на автора не му пука за героите... Ами хубаво, и на мен няма да ми пука за него.
Абе това с непукането за героите си е отделна категория. А това да си убиеш "главния герой" в началото си е чист bait and switch - той никога не е бил главния герой. Не че казвам че обожавам неща като Ga-rei Zero и Muv Luv Alternative: Total Eclipse. Извинете, лъжа, всъщност няма как да не харесвам нещо с Балалайки в него, но не бях признателен за първите два епизода.

А относно позитивното... то не е много интересно, също като негативното. Излизащите на плюс/минус нула произведения най-много ме радват мен. Бих споменал само че Мария, Девствената Вещица. За зарибявка мога да кажа че това не е единствената положителна страна на това аниме (колкото и да е изненадващо; аз почнах да го гледам с очакването да е боклук, а то се оказа сносно). Като цяло серията се отнася с относително лека ръка с всички гадни, негативни, реалистични проблеми, задържащи идеалистичната и млада главната героиня, и завършва на страшно положителна нотка.

Thu Mar 08, 2012 9:54 am Re: Труд и творчество Thu Mar 08, 2012 9:54 am Re: Труд и творчество
102. Седми национален конкурс "Душата на един извор" за млади художници и литератори

Тема: свободна
Краен срок: 9 април 2012
Резултати: 14 май 2012
Възраст:
- Първа група - от 15 до 19 години;
- Втора група - от 20 до 25 години.
Вид творба:
- В категория „Изобразително изкуство”: акварел, пастел, темпера, графика, масло;
- В категория “Литература”: приказка, кратък разказ, есе
Изисквания:
Формат на картините - от минимален 42/30 см до максимален 50/70 см.
Обем на литературните творби - до 3 страници (100 машинописни реда) като творбите се подават в 6 екземпляра.
Пращат се на адрес: 8600, Ямбол, ул. “Г. С. Раковски” № 7, Общинска администрация, стая 404 - за конкурса
Награди:
За всяка от категориите и възрастовите групи:
- Първа награда - едногодишна стипендия за обучение;
- Втора награда - 800 лева;
- Трета награда - 600 лева.
Повече инфо: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14264&sid=7

Wed May 30, 2012 7:28 pm Re: Труд и творчество Wed May 30, 2012 7:28 pm Re: Труд и творчество
Грант за пишещи на Фондация Уорхол
Краен срок: 6 юни 2012 г.
Инициативата за творческо писане се обръща към критика и текстове за визуалните изкуства. Проектът има два компонента: безвъзмездни средства за писатели, които поддържат различни видове проекти, от книги до есета и експериментално писане в новите медии, както и субсидии за нетърговски публикации изкуства. Предназначени да поощряват и възнаграждават писането за съвременно изкуство, което е строго, страстно, красноречиво и точно, както и да се създаде по-широка аудитория за писането за изкуство, Грантовата програма е насочена към укрепване на областта като цяло и да гарантира, че критичното авторство на текстове остава ценен метод на ангажиране на визуалните изкуства. Писатели, които отговарят на изискванията на програмата за допустимост, са поканени да се кандидатират в следните категории:
- Статии
- Блогове
- Книги
- Нови и алтернативни медии
- Кратки форми
Грантовете варират от 3 000 до 50 000 щ.д., в зависимост от нуждите и обхвата на проекта.
Могат да кандидатстват индивидуални автори, чиято работа е насочена съвременното визуално изкуство.
Подробности на:
http://www.warholfoundation.org/grant/arts.html

Fri Mar 09, 2012 6:44 pm За пълния член – но най-вече за инструмента „език“ Fri Mar 09, 2012 6:44 pm За пълния член – но най-вече за инструмента „език“
Размисли покрай диалога с коректорите ни.

Аз имам малко по-екстремна позиция по въпроса:

Или се вкарват още три пълни члена - за ж.р. (-"тта"), за ср. р.
("-тто") и за мн. ч. ("-тте");

или пълният член си заминава изобщо.

Предпочитания?

Питам, за да знам каква политика да прокарам, като стана шеф на БАН...

Добре, ако има още три пълни члена, как ще
ми членуваш думи от вида на "чест"? Честтта? А и това нововъведение би
тотално доотвратило всички от пълния и кратък член. Но няма никакъв
смисъл да се маха той при мъжкия род, където си е от доста време -
хората малко или много са му свикнали. Просто винаги се вбесяват, като
стане дума за премахването му, затова писмото ми отпреди малко беше
леко разпалено, но това не значи, че не вярвам в думите си.

А на мене ми е интересно:

Защо трябва да учим правило, което важи само за един от 4 случая?

И то - най-сексистки натоварения?

Защо другите случаи да не заслужават пълен член?

И знаете ли кога точно се въвежда пълният член, и от кого, и по какви
съображения?

Признавам, че не знам защо, как и кога е въведен. И другите заслужават пълен член, който някога вероятно са имали, защото, ако не се лъжа зловещо, и българският някога е бил падежен език. Всеки случай, сега няма как този член да се появи, където го няма, защото "българският език еволюира", а там, където го има, е крайно нежелан. Което е жалко, защото не виждам нищо лошо в него, не виждам и никакво сексистко послание.

Простичко е, Ев:

Кога ти се налага да мислиш дали има пълен член?

Когато думата е в мъжки род.

Е - това СПЕЦИАЛНО внимание към мъжкия род не ти ли подсказва нещо?

Проучи въпроса за възникването на пълния член.

Езикът навярно е най-финият инструмент за налагане на власт и
създаване на неравнопоставеност.

Пълният мъжки член е малкото примерче.

Ето голямо:

Един диалект в един момент бива обявен за КНИЖОВНИЯ език. Всеки, който
говори другояче, постепенно се превръща в простак, селянин,
провинциалист... нижестоящ спрямо групата, чийто диалект е бил приет
за книжовен.

Елегантен, _изключително_ мощен механизъм за disempowerment - отнемане
на власт/авторитет от едни, прехвърлянето им към други. Само се сетете
какви самодоволни, превъзхождащи усмивчици ни избиват, като се
сблъскаме с някой "селянин", който не владее добре правилата на
книжовния език. (Нищо че ние може би _изобщо_ не владеем неговия
диалект.)

Като самообучаващи се магесници, тия неща трябва да ги осъзнаваме. И
да решим какво искаме да правим спрямо тях.

И да помним - езикът е нашият инструмент. Не ние - неговият.

Ама защо трябва да се мисли? Човек трябва да си го знае и да си го пише правилно. Ако имаше член само средния род, тогава какво щеше да е посланието? Едно голямо "какво по дяволите", ако би трябвало да го човъркаме. Ще проуча ей сега въпроса за въвеждането и т.н. На мен просто ми е писнало от това постоянно изменяне на езика, втръснало ми е. В седми клас ни набиваха в главите, че като ходим на държавен изпит, ще се опитват да ни подведат с думи като "потискам" и с това, че сегашните деятелни причастия не са заедно с частичката "не". Думата "подтискам" ме преследва оттогава и не ме оставя, защото я срещам навсякъде. Даже веднъж, преди един час по латински, докато обяснявах колко дразнещо беше това "подтискам" в "Спасителя в ръжта" (впрочем, пиша пълен/кратък член и на заглавията независимо от оригинала), ми предадоха контролното с едната му грешка - че съм написала думата "потискам" без "д"! Избеснях тогава, но не мога да се сърдя на госпожата си, която изобщо не знаеше, че "д"-то е било премахнато. А защо е било премахнато? Кой знае. А доколкото сегашните деятелни причастия и частичката "не" - след като съм била сто процента убедена в това две години, изведнъж се оказва, че както са ни го набивали в главите здраво, така всъщност не е по начина, по който са ми го повтаряли месеци наред. Направо се потискам/подтискам от факта, че кой знае - утре може да съм най-неграмотно пишещият човек, само защото не знам, че са махнали всички правила, които знам перфектно и спазвам без да се замислям (сигурно така не виждам скритите послания). Неведнъж са ми казвали и че няма нужда да се старая да пиша грамотно - имало си редактори, коректори - аз само трябвало да си пиша историите. Разбира се - и на това избеснявам. Надявам се сега стана напълно ясно какво мисля по въпроса.

Като става дума за книжовен език и налагането му, веднага се сещам за това, как като бяхме в Италия, с една приятелка (онази, археоложката, която също е учила в Английската в Пловдив) говорехме за "Божествената комедия". Тя, знаейки добре италиански, ми разясни, че всъщност официалният италиански език е този, който е използван в произведението. Но никой не си служи с него, защото има сума диалекти, а и формите са остарели, както и някои са поетични все пак. Даде ми някои примери, защото имах текста на италиански в себе си. За това какво може да се каже?

Италия е примерът par excellence за "езиков фашизъм". Хич не ви трябва
да знаете как са налагали "официалния" италиански над останалите 30+
езика/диалекта там, и то само през последните 100 години... :(

И как сега само възрастните хора могат да ги говорят, тия 30+
езика/диалекта. Трийсет езика умират! И младите италианци си го знаят,
но нищичко не могат да направят...

А колко по-зловеща е смъртта на един език, с богатството му от
пословици, фразеологизми, фонеми? Само защото вече не е _престижен_?
Не е "официалният"? За какви членове изобщо се разправяме ние с
вас?...

Това се бях опитал да го вплета още в "Триптиха". Има едно изречение
към края на част "Център", за Юна и Пей, които обикалят по света и
записват песните и преданията, и още какво беше - за да не се изгуби
натрупаната мъдрост в тях. Тема за 150 разговора, не за 3-4 реда
насред бяга ми...

Слънчице - историята на езиците е по-кървава, отколкото си позволяваме
да мислим.

Затова, пак - нека най-напред да мислим. Ученето, правилата наизуст -
само ако няма как с мислене.

Sun Jan 07, 2018 10:46 am Re: Любимите компютърни игри Sun Jan 07, 2018 10:46 am Re: Любимите компютърни игри
От сто години насам има едно заглавие, което принадлежи на тукашната тема:

Factorio

Линк към Steam
Линк към Home Page-a на играта

Factorio е... Factorio. :) Има и други игри от същия "жанр", но мисля, че мога съвсем смело да заявя, че това е най-яркият пример на небосклона.

Играта е изцяло посветена на процеса на автоматизация. Поточни линии, самостоятелни фабрики, транспортни и електрически системи с logic gate-ове и оптимизациите свързани с тези неща, всичко това е хлябът и солта на Factorio. Играта изцяло разчита на инженерна мисъл и желанието да се измислят решения, които работят вместо играча; да може да се играе по "обикновения начин", но както казват феновете, ако не автоматизираш, не играеш Factorio правилно. :D

Това е геймплеят, user-side страната на заглавието. Уникалното е, че както самата игра разчита на автоматизация и оптимизация, така разработчиците ѝ държат кода да отговаря на абсолютно същите парадигми. Нивото на безпроблемност на софтуера е направо нечовешко; не съм виждал толкова гладко вървяща игра от UT2004 и Project Eden насам. (А те са от началото на века) Не случайно един от developer-ите се оплаква, че по време на сън и разходки из парка бленува оптимизационни алгоритми.

Аз лично все още се боря с играта да я "схвана". Признавам, не ме влече чак толкова и затова мързелувам, защото препочитам да имах истинската работилница в реалността и там да случвам разни работи. Но за всеки, който мечтае да се пробва като инженер-логистик - ТОВА е the simulator of choice!

Накрая, това е първата и единствена засега игра, която виждам да се продава на кръгла цена - точно 20€.

Tue Nov 20, 2012 1:21 am Re: Федора под лампата [Финална права] Tue Nov 20, 2012 1:21 am Re: Федора под лампата [Финална права]
Ще ти подейства ли насърчително, ако кажа, че този декември - и то преди свършека на света - съм се надъхал да го изчета и аз?

Fri Dec 21, 2012 2:51 pm Re: Последният еднорог Fri Dec 21, 2012 2:51 pm Re: Последният еднорог
За момента нищо друго няма да кажа освен това, че се радвам, че първото ми прочитане приключи именно тази, както отбелязах, изпитателна нощ. Леглото ми е голямо и на него винаги има книги и когато се опитвах спокойно да спя, корицата беше обърната към възглавницата ми. Не успя да ме опази от малко кошмарче, но все пак беше малко :} . Не се сетих да опаковам-обезопася книгата и да спя с нея може би защото сигурно още довечера ще я подаря.

Thu Feb 22, 2018 10:30 am Re: За Филмите и Хората... Thu Feb 22, 2018 10:30 am Re: За Филмите и Хората...
Наско внесе смях и сълзи в моето поизсъхнало (освен когато пишем „плачещата“ приказка ;) ) съществувание с

I'm Not a Robot

(Защо линк към епизод 5 ли? Само аз си знам. Но скоро ще знае и Илка. :P )

Идеята за андроида с изкуствен интелект, който лека-полека започва да се очовечава, е поднесена с рядко търпение и деликатност. „Полека“ е наистина „полека“; и до самия край на сериала не ставаме свидетели на безумно резки трансформации (като тези в, ъъъ, кой да е филм, свързан с ИИ? Her ми е особено очеизбождащ пример. :( ) Aji 3 просто връзва отделните твърдения на своите „родители“ в изводи, които карат нас, зрителите, да се замислим какво е онова, което всъщност ни формира.

Но това е само второстепенна линия. Хората, които лека-полека започват да се очовечават – те са разковничето! (И това, заради което гледаме корейски сериали – освен сълзите и сопо смеха – да?)

Още съм в лека абстиненция след края снощи... но и достатъчно зареден, за да продължа нататък. Към следващите стъпчици в очовечаването ми. ;)

Thu Jan 10, 2013 5:35 pm Re: Katawa Shoujo Thu Jan 10, 2013 5:35 pm Re: Katawa Shoujo
Оу, оу, минах Първо Действие (според статистиката, ми е отнело час и 48 минути). И изглежда ми се е получило да избера Ханако, съдейки по краткото филмче (супер ми напълно душата, че има такова) преди Второ Действие. Иначе и съм много доволна от избора си, нямам търпение за какво следва.

Edit: Понеже тъкмо сега малко подскочих, като в тихата стая нахлу Миша, се сетих, че щях да казвам, че се разсмях гласно на Рин при сцената на покрива, много здраво беше. Иначе Еми ми е доста симпатична, не бях казвала досега нищо за нея. А Кенджи е... Ъъъ... Себе си, предполагам. :D

Edit 2: По-рано успях да стигна до Трето Действие и съм в началото му. Спрях да играя де преди време, после може още малко, уморени са ми очите. Става все по-по, макар че съм по-скоро привързана към Ханако, отколкото към Хисао. Впрочем, разни общи впечатления. Музиката е наистина хубава, много ме радва, като се появява Кенджи. :D Колкото до самата визия, на Brass Restoration ми харесваше повече като атмосфера и стил на рисуване, но и на тази свикнах и харесах. Не знам защо обаче, ала примерно Миша ми е много отблъскваща на вид, супер противоестествена. Иначе особено много ми хареса в началото часовникът и изобщо кадрите от болницата, разбира се, и филмчето, не знам дали споменах достатъчно пъти колко му се изкефих. :)

Edit 3: Действие Трето - преминато.

Edit 4: I messed up... Отново не знам къде сбърках, like always...

Edit 5: С мъки и опити - грешката - поправена, всички възможни варианти - проверени. Извод - знаех си, че не трябва да се ходи в стаята й в този момент...

Edit 6: Hanako path - complete. Трябва да си кажа, че съм разочарована. Наистина. Историята вървеше така добре, всичко вървеше така добре и се бях супер хубаво вживяла в обра, обаче краят просто ме разочарова. Претупано е, ето това стана. И твърде захарно. Някак. Хъх. Липсват ми думите, защото наистина не ми хареса как свърши, бе оставено недовършено по мое мнение, вкарвайки се в персонажа Ханако, случилите се действия и решения са просто арационални, дори после да беше дадено обяснение. Може и да бъркам, но в момента съм даже ядосана. Колкото до трудност - близко до нулева, нищо общо с Brass Restoration. И сега какво, може би Лили.

Edit 7: Стигнах филмчето на Лили, но сигурно няма да играя повече днес, твърде ми горчи преживяването. Филмчето на Лили дори не беше така готино като на Ханако, все така ме е яд просто. Можеше да е толкова по-брилянтно.

Edit 8: Историята на Лили ми е много скучна, тотално нищо не се случва... Дано накрая поне стане нещо интересно, не ми остават кой знае колко още части.

Edit 9 - Lilly path - complete. Да се погледне Едит 7, където пише, че няма да играя повече днес. И все пак не беше толкова интересно, колкото Ханако (без да забравяме колко ме е яд), към края стана сълзливо, ама бях сигурна, че Лили ще се върне, освен това нямаше нито едно място, където може изобщо да сбъркаш. Впрочем, даже мисля, че в тази история Ханако си е по-добре, отколкото когато е с Хисао тя, а не Лили. Ммм... Сега не знам, утре ще си избера.

Tue Mar 13, 2018 7:49 pm Re: Културни събития Tue Mar 13, 2018 7:49 pm Re: Културни събития
Премиера на брой 15 на академично електронно списание за изкуства и култура „Пирон”

НОВА НАРАТОЛОГИЯ

15 март 2018 (четвъртък), 19.00 часа
Конферентна зала на Софийския университет, Северно крило, ет. 2

Броят ще бъде представен от доц. Весела Генова


В съвременната ситуация на глобални дигитални медии и разколебани граници между отделните културни области моделите на разказване претърпяват значителна промяна, изменят се формите на основните категории на разказването. Авторът-изпращач не е задължително човешки субект: съобразно алгоритъма на една компютърна игра нишката на разказа се продуцира на произволен и вероятностен принцип; от друга страна, читателят-получател вече не просто чете и слуша разказите: той наблюдава и манипулира тяхното продуциране и ги потребява под различни форми и с различни средства.
С оглед на тези мащабни процеси в хуманитарното знание и различните културните области академичното електронно списание „Пирон” си задава един подобен мащабен проект – да проследи някои от траекториите на променящото се наратологично знание във всички значими хуманитарни дисциплини, правейки една първа и амбициозна крачка в практически неизбродимото поле на съвременните наратологични изследвания. Целта на това начинание е многостранна – от една страна, да се представят някои нерефлектирани и малко познати насоки в традиционната наратология, а от друга, да се отчетат особените фигури на трансформация в наратологичното знание, специфичните му проявления спрямо многообразието от практики и контексти в съвременната култура.

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ 15:

Цветан Тодоров – „Категориите на художествения разказ“
Христо Тодоров – „Йерархия на връзките в повествованието“
Джералд Принс – „Извън-разказаното“

Боян Манчев – „Философска фигурология и теория на повествованието. Встъпителни методологически бележки“
Дарин Тенев – „Гледната точка и наративните модалности”
Кристиян Енчев – „Денаративизация и фигуративна потенциалност. Опити върху Дарин Тенев“

Мари-Лор Райън – „Разказването при различни средства“
Светла Казаларска – „Музей и разказ“
Брита Найцел – „Наративност в компютърните игри“
Разговор между Миглена Николчина и Еньо Стоянов

Райко Байчев – „Окото на Бога“
Христиан Вачков – „Salvator (Ars) Mundi? Christie’s разказ, Instagram разказ, разказ за силата на наратива в света на изкуството“
Михаил Иванов – „Дигиталните светове на разказа“

Александър Кьосев – „Разказването на живота. Подходи за изучаването му в хуманитарните и социални науки“

Thu Jan 31, 2013 2:18 pm Re: Културни събития Thu Jan 31, 2013 2:18 pm Re: Културни събития
Ето още нещо добро. Вход май с покани. Но не съм проучвала откъде се сдобиват. Който търси, ще и намери. Важно е съдържанието да знаем ;)
Удиви ме, че Община Банско била съорганизатор. Явно това е нова стъпка в промотирането на ски туризъма в района ... нетипичен поглед, но ...

От 11 до 14 февруари Полският институт в София, Община Банско и Сдружение “Международен фестивал на планинарския филм” канят на Ехо от ХІІ международен фестивал на планинарския филм в Банско’2012 г.

11, понеделник
Вход с пропуски: за една вечер - 4 лв.; пропуск за целия фестивал - 12 лв.
18.30-19.00 - връчване на награди от Банскофилмфест’ 2012
19.00-19.28 – “Полет от Еверест”, САЩ, Непал, 2011, Хамилтън Певек, 28’;
Наградата за цялостна реализация в екстремни условия на Банскофилмфест’ 2012.
19.28-19.52 – “Невиждани върхове“, България, 2012, Николай Петков, Дойчин Боянов и Михаил Михайлов, 24’; Диплом и специално споменаване от журито на Банскофилмфест’ 2012.
19.52-21.37 – “Книга за тундрата. Повест за Вуквукай – Малкия камък”, Русия, 2011, Алексей Вахрушев, Голямата награда от Банскофилмфест’ 2012.

12, вторник
18.30-19.00 – “Изгубената зима”, България, 2012, Стоил Димитров, Емануил Емануилов, 30’-
Награда на фирмата “Мармот” и на Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм” на Банскофилмфест’ 2012;
19.00-19.55 – “Пътешествие за ярса”, Непал, 2011, Дипендра Бхандари, 55’ - Наградата на Община Банско за филм, отразяващ бита и културата на планинарските народи.
19.55-20.16 – “Водна паша”, България, 2011, Филип Трифонов, 21’ - Награда за български филм на Банскофилмгфест’ 2012;
20.16-21.28 – “Валтер Бонати – с мускули, сърце и ум”, Италия, 2012, Микеле Империо, Фабио Пагани, 72’ - Награда за филм за планинарски спортове, приключения и изследвания от Банскофилмфест’ 2012.
.
13, сряда
18.30-19.10 – “Снежна линия”, България, 2012, Георги Гигов, 40’ - Награда на фирмата “Мармот” и на Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм” на Банскофилмфест’ 2012;
19.10-20.08 – “Една крачка отвъд – истинската история на Жералдин Фаснахт”, Франция, 2012, Себастиен Монта Росе, 58’;
20.08-20.33 - “Декларация за безсмъртие”, Полша, 2010, Марчин Кошалка, 25’ (“Deklaracja nieśmeirtelności”, 2010, Marcin Koszalka, 25’.
20.33-21.28 – “Мълвежът на татранските върхове”, Словакия, 2011, Павол Барабаш, 55’ -
Награда за филм за планинарски спортове, приключения и изследвания от Банскофилмфест’ 2012.

14, четвъртък
18.30-18.45 – “Поздрави от Шар планина”, Холандия, 2012, Ерик Фуско, 15’ - Диплом и специално споменаване от журито на Банскофилмфест’ 2012;
18.45-19.37 – “Ерар Лоретан, вдъхвайки аромата на небето”, Швейцария, 2011, Беноа Емон, 52’ - Специалната награда на журито на Банскофилмфест’ 2012;
19.37-19.59 – “Обречен на мечтите”, Италия, 2012, Симоне Моро, Марио Курнис, 22’;
19.59-20.14 - “Солово катерене и джъмпинг от Риглос”, Испания, 2011, Хесус Медиавиля, 15’;
20.14-21.24 – “Изкуството да си свободен”, Полша, 2011, Войтек Слота, Марек Клосович, 70’ (“Sztuka wolności”, Poland, 2011, Wojtek Słota i Marek Kłosowicz, 70’)

Fri Jul 06, 2018 1:19 pm Re: Цитатите, които ни промиха Fri Jul 06, 2018 1:19 pm Re: Цитатите, които ни промиха
Откъс от романа, който редактирам. Контекст: тече тв дебат на тема „отношението ни към мъртвите“.

– Безумни живи! – включи се опонентът му. – Че нали в бъдеще и вие ще сте мъртви... Вижте, аз в действителност нямам нищо против живите. Аз съм жив, а и не съм някакъв самоубиец, нали. Но смятам, че трябва да използваме мъртвите, за да станем по-добри. Можем да се научим например как да не бъдем като тях.

Wed Mar 13, 2013 10:19 am Re: Развитие на Човешката библиотека Wed Mar 13, 2013 10:19 am Re: Развитие на Човешката библиотека
Юпиии! Мен ме няма в списъка! :mrgreen:
Аз, както и преди казах, през тези 2-3 месеца, ще съм много заета, но ще си свършвам задачките. Та, за гласуването съм съгласна. Щом нямаме принос, махай, коли режи! Така ни се пада. :P Пък следващият път някой може да се стегне и да допринесе с нещо, та да си извоюва и правото на глас.:))

Tue Aug 21, 2018 8:37 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Aug 21, 2018 8:37 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My review of The Apex Book of World SF 3 :

A worthy entry in the series, but I enjoyed the previous two more.

Impressions:

~ Are there any Eastern European stories in these anthologies? I should check when I read all four of them.

~ Benjanun Sriduangkaew's "Courtship in the Country of Machine-Gods" contains an excellent example of cultural misunderstanding and its potential for wreaking havoc:

Other indiscretions happened. We hadn’t yet perfected hematocyte synthesis, and a number of outsiders had come to Pojama for education, paying for tuition with their blood. One such student — to whom I’d taught a class in haptics — told the expedition what she did, as amicably as she discussed her studies.

Guess how this gets interpreted by the (human) expedition.

In terms of worldbuilding and density of neologisms, the story reminds me of "Loving Loney Lone," a collaboration between Vladimir Poleganov and myself. Also because under all the layers of complexity, it is a simple tale. However, the now casual, now glorifying approach to violence here contrasts the pain that any sort of violence--even involuntary--causes the characters (or at least Lone) in our own story. Admittedly, the culture here is thoroughly alien to humans, so it has the right to behave as non-humanly as it sees fit; still, I can't properly connect to such narratives. I don't really care about the love between the two main characters after I've seen them become death to an entire species. I don't care about presenting an entire species as monsters, either. Such lack of self-reflection alienates me.

All the more pity, because there's much beauty in Sriduangkaew's writing.

~ Oi, this kind of nonsense brings a grin to my mornings:

“Hmm. Do you know what separates humans from robots, apart from our manner of creation? Emotion. Free will is nothing; AI has been given free will since before I was born. But for a robot to actually understand and feel human emotions, I don’t know if I should be happy or afraid.”

So if there're no emotions, what exactly drives that free will?

(Most stories dealing with AI seem woefully lacking in NI. Take Ex Machina , the abomination. :/ )

~ Athena Andreadis's "Planetfall" is beautiful and bombastic, made of legends and archetypes:

We will stride in the sky, or die trying. We have no need of small lives.

Here's the part I'll remember the longest:

“That may be,” replied Rodhánis evenly, “but since I killed him at your behest, I can now make a claim on you, hearth Kálan. A favor as large as the one you received from me.”
Eridhén went white. “You wouldn’t…” he started.
“Am I within my rights?” asked Rodhánis quietly and winds swept the room.
Teráni Sóran–Kerís raised her head. “Yes,” she said clearly and steadily, her hazel eyes boring into Eridhén.
“You were eager to give me one of your sons, Eridhén,” said Rodhánis. “Which one will you give me now?” He started trembling. “You will not choose? Then I will take them both.”
He fell to his knees before her. “Have mercy, Storm!”
“Mercy?” she repeated, smiling bleakly. “Did you have mercy when you issued the challenge? He was worth more than both your sons.”
“Take me,” he pleaded abjectly, “take me, spare them! I beg you, spare my younger at least, this will kill their mother…!”
“I will take them both,” resumed Rodhánis, “into my hearth, into my bed, teach them not to thirst for power. And perhaps one night I will stop calling them by the name of the one whose face constantly rises before me.” Her voice filled the room. “We want to regain the sky, tanegíri. Will we take this senseless killing with us to the stars? These customs that condemn our men to loneliness, because there are not enough women? We cannot leave so many of them without caresses, angry and bereft. Don’t you wish to stop fearing for your brothers? For your sons? Use your power, unite behind me!” She paused, then resumed, her voice wavering. “If our men ask for the brand, let it be only for love.”

~ Amal El-Mohtar's "To Follow the Waves" is beauty--love--incarnate. I won't say any more lest I sully the dream.

Thu Sep 27, 2018 3:07 pm Re: Бъдещето Thu Sep 27, 2018 3:07 pm Re: Бъдещето
Отзив в Goodreads за Solarpunk: Ecological and Fantastical Stories in a Sustainable World:

I found this anthology through the Solarpunk group, where we've been discussing it . If you're interested in this bright new subgenre ;), by all means join us.

In terms of positive (or at least not dystopian) futures, Solarpunk doesn't quite deliver. Many of its visions are bleak in one way or another, or at least show no evolution of humankind as a whole. (But maybe more mature humans aren't mandatory for the genre? I'm new to it, so I'm still feeling my way.)

What I enjoyed the most was the chance to read Brazilian speculative fiction--I think it's my first time ever. Fábio Fernandes, the translator, has generally done a great job of preserving the diversity of styles and registers. I'll be happy if we've achieved a similar level in ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction .

Here're my more vivid impressions:

~ Sarena Ulibarri's preface made me want to read Pacific Edge . That's an achievement, given my love-hate relationship with Kim Stanley Robinson, which dates back to his Mars trilogy. Robinson is a master of social analysis but can be uncomfortably detached when it comes to individual human beings.

And triple yay for:

Weariness with dystopian plots, coupled with a growing awareness of climate change, has been a driving force in the renewed interest in ecological science fiction in the 2010s.

Oh, for how long I've been waiting for this change of (global) mind ....

This is a fact I didn't know, and it's amazing:

Brazil is actually one of the world’s leaders in renewable energy, with 76% of the country’s energy in 2017 coming from wind, solar, and hydropower.

Ulibarri's reflections on the (lack of) connection between renewable energy and left-wing liberalism were also eye-opening.

~ Up until its last quarter, Carlos Orsi's "Soylent Green is People!" reads like a lively Chandleresque story (those knees are killing me :) set in a colorful near future. The setting sometimes reminds me of my own part of the world, where you can indeed find a friendly hacker to fix your comp for a bottle of beer. ;)

Then the solarpunk element kicks in for real:

“Generally speaking, more energy is extracted from a liter of oil than from a kilo of cane. And the global demand only increases. Soon we will reach a point where it will again make sense, economic sense, at least to extract and refine oil, as it was done in the twentieth century. Unless we can extract more energy from plants.”
“Cellulose?”
“Cellulose, yes. Plants are made of things other than sugar, such as cellulose, fat, and protein, and there are biological pathways to convert all of those into fuel. The point is only about price and unwanted waste. Cellulose started to be a part of the scene in the beginning of the century. Animal fat has been used for decades to produce aviation kerosene. Protein is the new frontier, mainly because of waste.”
“Waste?”
“Ammonia. Nitrates. In the old days, people thought that this wouldn’t be a problem, that after yeast and bacteria finished turning the protein into fuel, the part with the nitrogen could be reused as fertilizer. A closed cycle: nitrates for soil, soil for plant, plant for nitrates. But then… Have you ever heard of nitrogen pollution?”
I shook my head. He swallowed three more olives.
“Bottom line, having loose nitrogen compounds in the soil, air, and water is not a good idea. Acid rain. Pollution of lakes and oceans. Bad, really bad. Not at first, but over time… Synthetic fertilizers had to be regulated almost to extinction some ten years ago. Hence, the golden dream of the protein biofuel was sent to the compost heap.”
“Unless someone invented a process that could neutralize nitrogen,” I added. “Which was what Raul and Sabrina were working on.”

And then it gets sinister.

~ The language of Telmo Marçal's "When Kingdoms Collide" is brutiful. Kudos to the translator for all the slang and idioms.

The plot is not.

~ Here's how the adoption of renewable energy spreads around the world in Antonio Luiz M. C. Costa's "Once Upon a Time in a World":

After the unification of the planet, the Rebouças brothers’ study showed the dangers of greenhouse effect amplification for the climate and the planetary environment, after which UN resolutions increasingly restricted the use of fossil fuels. And also of nuclear energy, after its risks were evidenced when an earthquake followed by tsunami devastated the plant of Paramonga, in the Tauantinsuio.
Fifty years later, there were only thirty experimental nuclear power plants and three hundred small research reactors operating in the world, all under strict supervision by the Union of Nations Commission on Science and Culture. And coal, oil, and gas were being used only as chemical raw materials. Former mining and industrial centers disappeared in many places. Although the Union financed the substitution of renewable energy sources, the imposition aroused much resentment in Eurasia, where many saw the threat of global warming as a forged pretext to deprive them of their technological independence and subject them to the uniform and oppressive vulgarity of solar panels and wind turbines that turned magnificent landscapes in ugly things to behold.

Right, Eurasia? Right? :D

The alterfascist revolutionaries are also spot on:

“Can’t you go faster, Corporal?” asked Marinetti.
“No, mein Führer , the machine will follow the normal programming.”
“Could they not? Can the Union stop the damn engine?” he asked furiously.
“Rosenberg and Salazar were able to cut off the communication, the cameras, and the locks, but they didn’t figure out how to take direct control without damaging everything.”
“ Maledetto robot! ” he mumbled. “In the new order, vehicles will have steering wheels, brakes, and accelerating pedals. A machine is a woman, and it’s not fitting for it to refuse a man’s command!”

All in all, this is an ambitious alternate history novella whose appreciation depends on our knowledge of the people and events spoofed. I could get most of the European references, but I don't know much about South America, so I must have missed a ton of stuff (such as who the Union of Nations measurement units were named after). It's a minor issue anyway.

My more serious problem was that there're too many characters and each needs more screen time to get properly fleshed out.

Sat Oct 20, 2018 3:57 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Oct 20, 2018 3:57 pm Re: Любимите компютърни игри
Отзивче в Goodreads за GameDev Stories: Interviews About Game Development and Culture:

Random notes:

~ A tidbit from S. D. Perry:

Craddock: Without getting into specific numbers, how well did tie-in novels pay when you wrote the Resident Evil and Aliens books? Does that market still pay about the same, or has it gotten better or worse?

SDP: I wrote all those books for a flat up-front fee and occasionally a percent of a percent of royalties; that's usually how it is when you're writing in someone else's universe. I was offered between $8,000 and $12,000 per book. So I got paid to write them, and if they did well, I sometimes saw a few hundred dollars here or there later on. The RE books definitely had the best royalties, but they dried up years ago. When the series was reissued a few years back—by a different company, which had leased the publishing rights—no one even told me.

I have no idea what the market pays now. For writers in my bracket, $8k-$12k is still pretty good, I think. That's about what I got on my last big project, a year ago.


No comment. What can I say anyway?

~ American McGee sounds like a nice guy. After watching his *hee-hee* Alice, I thought he'd be zanier.

Thu May 09, 2013 12:16 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Thu May 09, 2013 12:16 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ

Spoiler

Прегръщ, ами!

Четях и търсих разликите. И търсих... търсих... търсих... а 'смивката ми се разтягаше... разтягаше...

Ех, Космосе наш. Ех, духове-от-духа.

Fri Dec 21, 2018 10:30 pm Re: Daniel Bensen Fri Dec 21, 2018 10:30 pm Re: Daniel Bensen

В пощата на ЧоБи Daniel Bensen wrote:I am pleased to announce that Junction's book launch will take place at Fox Book Cafe on 32 William Gladstone at 7pm on Thursday, the 10th of January. Please invite everyone you know ;)

Dan

Sun May 26, 2013 11:05 am Re: Упражнения по мислене Sun May 26, 2013 11:05 am Re: Упражнения по мислене

Препоръчително е да:

~ Популяризираме книгите на ЧоБи – издадени или предстоящи.

~ Съобразяваме публикациите с читателите, които очакваме да посещават сайта.
Какви записи предлагате във връзка с това?

Какви читатели очаквате да посещават сайта ни? Очакванията ви имат ли връзка с материалите, които публикуваме в момента? С актуалните ни дейности?

Може би ще е по-лесно да направим списък с това, което подготвяме в момента за издаване: всички книги, защото нещата са разпилени по ядърца. Мога да се разровя и да го направя, примерно в началото на юни.

Вторият въпрос ме хвърли в дълбок размисъл, от който още не съм излязла. Първоначалният ми отговор щеше да е : всякакви. Защото вярвам, че у всеки човек я има онази малка искрица.


Можем да отворим нова рубрика (това – във връзка с написаното от Георги): например "Избрано от форума на ЧБ". ..........
Колко? Примерно веднъж-два пъти седмично, не повече; подобно на откъсите от книги.

Лично аз подкрепям. Само отбелязвам: не бива да имаме повече от два записа седмично общо . Тоест: да координираме тези публикации с останалите ни.

Просто възможно решение е: те да седят като чернови в блога. И да се публикуват в седмици, в които няма друго – понеже не са спешни или обвързани с конкретни събития.
Така ще бъде много по-добре:)


Някой желае ли да възроди Копнежа „ Книгите, които ви промениха “? Как си представя разгласата му?

Това звучи интересно. Аз бих, но не сама и не сега. Още някой, вдъхновен от идеята за възраждане на идеята?:)
За разгласата, ако не измислим нищо ново, може да се използва вече съществуващият призив за този копнеж, още повече че е без срок и просто е забравен. Ако глашатаите си стегнат редиците, мисля че лесно може да бъде припомнен.

Thu Jul 23, 2020 9:16 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Thu Jul 23, 2020 9:16 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Може би моята дефиниция на ПНК е твърде широка.
Не е. Поне спрямо моята. :)

Всъщност в последните ми редакции все по-често се случва да прикачвам два конкретизиращи акронима към ПНК: ПР („пряка реч“) и ПМ („пряка мисъл“) – за съждения, които са под формата на преразказваща непряка реч, а биха били по-въздействащи (понеже ще ни доближат повече до вътрешния свят на дадения герой), ако се превърнат в диалог или директна мисъл (както предлагаш ти нагоре).

Пример: Той сви устни и си помисли, че ще го боли.

(ПНК: ПМ) Той сви устни. „Това ще боли...“

(ПНК: ПР) Той сви устни и процеди:
– Но ще боли, нали?

Fri Jun 21, 2013 10:30 pm Re: Образованието Fri Jun 21, 2013 10:30 pm Re: Образованието

Spoiler

Много съживително Оправи го само тоз английски, дето си го говорил - да не се налага да го учим и ние... Ако качат записи на някои от лекциите, моля, сподели

Thu Apr 26, 2018 11:05 am Re: Добрите образци Thu Apr 26, 2018 11:05 am Re: Добрите образци
Never enough descriptions:

[quote="In "Salt Wine," Peter S. Beagle"]Now, what you didn’t see much of in the old times, and don’t hardly be seeing at all these days, was mer men . Merrows, some folk call them. Ugly as fried sin, the lot: not a one but’s got a runny red nose, nasty straggly hair—red too, mostly, I don’t know why—stumpy green teeth sticking up and out every which way, skin like a crocodile’s arse. You get a look at one of those, it don’t take much to figure why your mermaid takes to hanging around sailors. Put me up against a merrow, happen even I start looking decent enough, by and by.[/quote]

Mon Jul 07, 2014 3:31 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014 Mon Jul 07, 2014 3:31 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014
Да, да, всичко е бяло. Слънцето свети и пчеличките жужат. Извинете още веднъж, че имам мнение и го изказвам. Само не мога да разбера защо така лесно ви вбесява мнение, различно от вашето. Изведнъж скочихте на мен като на враг номер едно. Нищо до тук не може да промени фактите.

Wed Jul 31, 2013 9:38 am Re: Труд и творчество Wed Jul 31, 2013 9:38 am Re: Труд и творчество

negesta wrote:Годишна награда за превод "Кръстан Дянков" (номинации)

Краен срок: 30 септември 2013 г.
...

Мисля да участваме с „Песента на ханджията“ тук – но тази година явно няма да успеем.

Wed Feb 27, 2019 11:02 am Re: Не-културни събития Wed Feb 27, 2019 11:02 am Re: Не-културни събития
Чудесна тема! Чак съжалявам, че целия ми ден е зает от-до. Но съм наблизо до университета, ако случайно се освободя по това време ще намина.

Fri Mar 08, 2019 2:54 pm Re: По пътя към... Fri Mar 08, 2019 2:54 pm Re: По пътя към...
Току-що пуснах отзив в "Какво четеш..." във ФБ . Съдържа рецензията от GR + следното въведение:

"По пътя към..." на Георги Атанасов: един различен сборник.

Признавам, че съвременните български "градски" разкази не са ми съвсем по вкуса - нито като тематика, нито като като стилистика. Често ми идват вулгарни и "делнични", и вместо бягство от реалността, каквото търся в една хубава книга, намирам в тях твърде точно, та чак противно отражение на тази реалност. Не, благодаря. :)

Георги Атанасов предлага нещо друго. Един по-необикновен поглед към ежедневието - през приказното, фантастичното, през очи, които са ни повече или по-малко чужди: на деца, животни, богове. Вдъхновява ни да задаваме въпроси, да търсим решения... да вървим все напред по Пътя.

Засега се радва на умерен интерес... т.е. супер слаб спрямо предъвкваните/популярните заглавия, но приличен спрямо останалите ми постове там.
Които са почти 100% за книги на ЧоБи... ще трябва да разнообразя. Но пък са достатъчно редки да не се набиват на очи като спам. Ако някой (визирам външни хора) се излъже да коментира, ще е чудесно :)

Tue Sep 10, 2013 11:50 am Re: Цитатите, които ни промиха Tue Sep 10, 2013 11:50 am Re: Цитатите, които ни промиха
“ ( ... ) It is the secret of my long life.”

Ah, thought Tiffany, and she leaned forward.

“The important thing,” said Miss Treason, “is to stay the passage of the wind. You should avoid rumbustious fruits and vegetables. Beans are the worst, take it from me.”

“I don’t think I understand—” Tiffany began.

“Try not to fart, in a nutshell.”

“In a nutshell I imagine it would be pretty unpleasant!” said Tiffany nervously. She couldn’t believe she was being told this.

“This is no joking matter,” said Miss Treason. “The human body only has so much air in it. You have to make it last. One plate of beans can take a year off your life. I have avoided rumbustiousness all my days. I am an old person and that means what I say is wisdom!” She gave the bewildered Tiffany a stern look. “Do you understand, child?”

Tiffany’s mind raced. Everything is a test! “No,” she said. “I’m not a child and that’s nonsense, not wisdom!”

The stern look cracked into a smile. “Yes,” said Miss Treason. “Total gibberish. But you’ve got to admit it’s a corker, all the same, right? You definitely believed it, just for a moment? The villagers did last year. You should have seen the way they walked about for a few weeks! The strained looks on their faces quite cheered me up!”

Fri Mar 22, 2019 10:24 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Fri Mar 22, 2019 10:24 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Анонс в личния ми G+ профил:

На 2 април G+ си заминава.

На 30 март ние празнуваме първите три книги в света на Юна и Юнаците. И отбелязваме края на една друга епоха.

Коя... ще разберете на място. ;) Чакаме ви! Ще бъде незабравимо, неповторимо, неустоимо и (дано не) непрежалимо.

К;)