choveshkata.net

Sun Apr 05, 2020 7:46 pm Re: Babylon Sun Apr 05, 2020 7:46 pm Re: Babylon
Преди около час се амбицирах да преведа на български в реално време поне един монологичен аудиозапис с размишления тип представяне от страна на поляка художествен ръководител на фестивала ми. Тоя човек не го харесвам, странен ми е, но е важна и неизменна част от фестивала дори и друга позиция да заемаше, и не ми пречи да говори. За първи път го виждам брадясал (тоя гей :lol:), та е една идея по-нормален. Пък и говори с добра интонация и ритъм. Ще се запиша как превеждам. Надявам се да не е катастрофално, защото разбирам много, но... доста пъти не веднага :D.
Може да не стане от първия път, но... да ограничим до три броя. За чешки трябва да става от първия път. После може и да набера текстчето, ще видим.

Облечен е с ватирана блуза на ръкавици - ръцете на Мики Маус, мисля...

Sun Apr 12, 2020 11:23 pm Re: Мирослав Моравски Sun Apr 12, 2020 11:23 pm Re: Мирослав Моравски
Лайв на Миро Моравски от петък вечер /10.04.2020/

Поздравления, Моро, виждам че си много активен с видеата и имам да наваксвам с тях. Продължавай, дано творческото и певческо настроение не стихне.
Ради

Здравейте, приятели!

Ще направим отново стрийминг на свиренето на живо от Level Up.

Петък, 10-ти април, от 19.30 ч.

Изненадата за всички патрони-закрилници тук е че този път ще заснемем и отделен видео материал на някои песни, който ще публикуваме само за вас. ;)

Ако някой любопитства за цялата история на Полковника, част която ще разкажа на живо - скоро ще разкрием къде може да се прочете.

Ето и пълният текст на поканата:

"Преминете на Тъмната страна! Свирим мега яки песнички... : )))

Дойде време за следващият дистанционен бар-стрийм-лайф. Домакините този път са от геймклуб Level Up, където на 10-ти, петък, от 19.30 ч. ще чуете песните и историята на... Полковника.

Вманиачен геймър и рок-фен, Полковникът от биохакерския взвод е преживял хиляди битки, и е спасил стотици хиляди животи, седейки просто зад монитора. Няма да споменаваме предотвратения зомби апокалипсис в Мексико, спирането на арийската генотипна доминация през 80-тте и още доста биологични диверсии и войни, за които всъщност никой дори не чува.

Заключени сте вкъщи? Полковника е бил неподвижен с години. Страх ви е от вируси? Нанобиотите са тук отдавна. Ужасявате се от бактерии? Микозоидите са насреща.

Какво се случва обаче когато лекарствата се превърнат в отрова? Когато спасителните ботове преминат на страната на врага?

Всяка защитна армия винаги се превръща на свой ред в заплаха... Така е защото има само едно съвършено и доминиращо над всичко друго оръжие.

Страхът.

Както Полковника обича да казва: "Хората не разбират, че страхът е най-силното им оръжие. Стига да знаят от къде и от какво е..."
--
Един концерт в стила на Коренуване / Rootin'roll: Където историята и музиката се раждат в момента на изпълнението им, а импровизацията води разказа и изпълнителите.
--
Доскоро от Левъл Ъп!

Tue Nov 14, 2017 12:04 pm Re: The Celestial Way, Book 1 (NaNoWriMo 2017) Tue Nov 14, 2017 12:04 pm Re: The Celestial Way, Book 1 (NaNoWriMo 2017)
I can't imagine anything less than 14K pages doing justice to a character who's turned 800. That's the trouble with near-immortals: you need huge backstories (and often, a huge book) to make them convincingly unusual. Incidentally, I don't find Tolkien's elves convincing in the context of their longevity.

So perhaps you've undertaken a project that needs not one but two--or six--months to prepare properly. As long as the next steps keep flowing, I woulnd't worry about the schedule.

Tue Apr 21, 2020 10:08 am Re: Разгласа Tue Apr 21, 2020 10:08 am Re: Разгласа
Анонс за приятелски форуми:

Четящи приятели (:

Човешката библиотека е общност, в която книгите градят мостове между хората. В периоди като този се нуждаем от дори повече свързаност и съпричастност, затова заедно с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ създадохме и публикувахме електронни версии на алманасите „ФантАstika“ : общо над 3000 страници, които зареждат и вдъхновяват да продължим напред, към Следващото . Нуждаете ли се от заряд, надежда, нови мисли или съмишленици? Само протегнете ръка…

https://i1.wp.com/choveshkata.net/blog/wp-content/uploads/2020/03/FS2007-18.jpg?resize=500%2C292&ssl=1

„ФантАstika“ излиза от 2008 г. и е носител на европейската награда Еврокон за фантастична периодика. Както подсказва двуазбучното му заглавие, той гради мостове между Изтока и Запада – на страниците му се срещат български и чужди автори: Величка Настрадинова и Питър Бийгъл, Иван Ефремов и Николай Теллалов, Йоан Владимир (Ангелина Илиева) и Вячеслав Рибаков, Кори Доктороу и Григор Гачев, Мария Спирова и Майкъл Суонуик, Рей Бредбъри и Валери Петров, Евгений Лукин и Геновева Детелинова, Красимир Георгиев и Теодор Стърджън, Велко Милоев и Дъглас Смит, Джон Варли и Стефан Кръстев, Дейвид Брин и Светослав Славчев, Елена Павлова и Сергей Лукяненко, Сергей Другал и клуб „Светлини сред сенките“... А в рубриките на алманаха си подават ръка всички въплъщения на градивното фантастично: в литературата, киното и телевизията, музиката, изящните изкуства (представени със стотици пълноцветни илюстрации) и видеоигрите, науката, прогностиката и футурологията.

Навярно най-важното обаче е, че „ФантАstika“ гради мостове между хората, които продължават да се вълнуват накъде се движи светът, къде искаме да отиде... и как да стигнем дотам. Атанас П. Славов, основният му съставител, разказва:

В първия наш алманах „ФантАstika 2007“ споделих, че това издание е за хора със страстен ум и мъдро сърце. Нека разясня: „ФантАstika“ е за хора с ум, достатъчно развит, за да може да изпитва страст към идеи и проекти, правещи света по-добър, и сърце, достатъчно мъдро да различи моментния чувствен гъдел от дълбокото вълнение, породено от значимите неща.

За да ви пратим алманасите, си ги поискайте с имейл – вижте как тук . Те, като останалите ни електронни издания, нямат дигитални (DRM) защити и следват принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. В случая всички дарения влагаме в допечатка на онези броеве, чийто тираж е изчерпан.

А скоро очакваме да излезе и юбилейният десети брой. :)

За все повече, все по-заедно,
Кал и екипите на Човешката библиотека и Тера Фантазия

Вече го пуснах във:
- forum.chitanka.info
- bghelp.co.uk/forums
- teenproblem.net/forum
- Goodreads групите Bulgaria reads и Bulgaria

До края на месеца ще го кача и в:
https://www.shadowdance.info/forum/ : Жоро (Моридин) обеща да ни отразят „официално“)
клубове „Фантастика“ и „Фентъзи“ в http://clubs.dir.bg/wwwthreads.php?Cat=17 : всъщност те не позволяват публикация на нови теми от 2015-а насам

Вие? :)

Fri Sep 12, 2014 11:52 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Sep 12, 2014 11:52 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Кал wrote:Интервюто за „Непоискано добро“ и моето участие в „Книгата, която ме вдъхновява“ мина чудесно. И организатор(к)ите се оказаха много готини. (Светлинки, гответе се за интервю. )

Като качат запис онлайн, ще дам линк.

Ето го.

Сега ако се вдъхновите и да ни подкрепите...

Fri Sep 19, 2014 1:29 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Fri Sep 19, 2014 1:29 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Анонс в Г+ общностите „ Аз обичам книгите “ и „ Читателски клуб “:

Четящи, действащи и търсещи хора:

Миналата седмица излезе новата ни колективна история „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ :

http://kal.zavinagi.org/?p=510

Някои ключови нейни теми са гражданските протести от миналата година и окупацията на Ранобудните студенти.

В написването на „Промяна“ участвахме около двайсет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

22 септември е празник на Съединението. Един от рефрените, отекващ в нишките на „Промяна“ отново и отново, е: „Заедно. Промяната става заедно.“

За тези празници ви желаем заедно . :)

(А за предстоящите избори си пожелаваме припомняне : защо се стигна до тях.)

Изданието е електронно и се разпространява свободно.

Fri Feb 08, 2019 10:13 am Re: Образованието Fri Feb 08, 2019 10:13 am Re: Образованието
В тайландския Колеж на обединения свят са въвели практикуване на mindfulness :

UWC Thailand’s Head of Mindfulness on Holistic Education

“Mindfulness is such a transformative tool because it teaches students to consciously attend to the lens through which they see the world. It allows them to acknowledge their emotions and pause in their judgements, so that they may develop a deeper awareness of their perceptions. Through this clarity, they can make more intentional choices for themselves and their communities - which is exactly what UWC is all about.”

With its newly-opened Mindfulness Centre, UWC Thailand has begun to use mindfulness principles and practices to stretch beyond the framework of its normal pedagogy. Lucy’s work seeks to create a space for stillness in a day filled with endless learning opportunities, for example embedding mindfulness in the way teachers and students work together, and how community members interact. This occurs through a multitude of ways: a twenty-minute time-in each morning, community yoga sessions, training for teachers and workshops on the science behind mindfulness, to name a few.

“Creating positive experiences first thing in the morning enables everyone to approach the day ahead with self-awareness and kindness. We seek to be intentional in our learning - not just academically, but also socially and emotionally”, Lucy says, adding quickly that “although UWCT has decided to dedicate time and resources to making mindful awareness a core value in our pursuit to unite people for peace and a better future, practising mindfulness is not to be forced. We extend gentle invitations to students and provide exposure to different ways of practising - if someone is not connecting to meditation, they might connect to yoga - but in the end, it is all about shaping an environment where students feel supported enough to examine their minds and acknowledge their emotions.”

(...) Lucy proudly recalls the story of a first-year IBDP student who decided that the only way to explore her initial scepticism would be to attend the mindfulness session every morning. She has now been practising for more than three months and explains the significance it has had on her life: managing emotions, retaining focus, learning and productive social interaction have all become much easier. (...)

Lucy describes mindfulness as bringing the community together: “It’s a way of connecting and sharing the commonality of being in the present moment. During one of our weekly mindfulness themes, we highlighted all the wonderful things that contribute to our deliberate diversity, but we also made sure to accentuate the things that make us the same. Through a label-stripping meditation, we encouraged students to explore the essence of what it means to be human, despite differences in culture, religion or gender. If we are aware of what unites us and that we all have the capacity for suffering, it becomes easier to act compassionately. We see each other as ourselves.”

She continues to explain that “discussions are great, but I don’t think discussions alone impact change. At UWCT, we are not only talking about making a difference, but we are also learning about the emotional components of acting responsibly in relation to the communities around us.”

(...) Lucy noticed that an increasing emphasis on academic achievements came to the detriment of social development: “There was very little emotional learning, but when there was, it always occurred in an artificial context. (...)”

“In this day and age, our minds are constantly scattered everywhere and attending to our minds becomes necessary. Mindfulness gives students the necessary breathing space to cope with the challenges of high-pressure environments and helps them develop tools to use their emotions constructively for their own benefit, and for that of their communities.”

Fri Sep 26, 2014 12:41 am Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло Fri Sep 26, 2014 12:41 am Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло
Гледам, че „Дневник“ е подел кампания за четенето... и първото, на което попаднах, е много интересно:

Дигиталнибиблиотеки.бг

Не на последно място и защото Читанка.инфо е разпозната редом с другите.

Но новото за мен бяха методите за търсене в огромния архив на Народната библиотека.

Wed May 13, 2020 3:42 pm Re: Planescape: Torment Wed May 13, 2020 3:42 pm Re: Planescape: Torment
My reviewlet of Planescape Torment: The Unofficial Torment Novel (the novelization by Rhys Hess):

I have taken the liberty to add an electronic book here because of its one outstanding qulaity: the awesome dialogs. In this (unofficial) novelization, Rhys Hess has linked together the most memorable scenes from the game in a single coherent plotline, showcasing the verbal interplay that is in turn poignant, hilarious, philosophical, and sheerly shocking in its Otherness.

You do not need to have played the game (or even be familiar with the Planescape multiverse) in order to cherish this novel: both in terms of literary style and ideas.

Wed Oct 15, 2014 8:38 pm Re: Културни събития Wed Oct 15, 2014 8:38 pm Re: Културни събития
Техническият университет – София и
Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”
представят:

ОЧИ ШИРОКО ОТВОРЕНИ
фотографска изложба на
ЦВЕТАН ГАВРОВСКИ
/Македония/
(20 – 31 октомври 2014)

Официално откриване:
20 октомври, понеделник, 18:00 часа
Централно фоайе, Ректорат на СУ


Цветан Гавровски е роден през 1947 година. Той е доктор на техническите науки в областта на електрониката и професор в Университета „Св. Св. Кирил и Методий” в Скопие, Р. Македония. През 1992 година става инициатор на активно научно сътрудничество с Техническия университет в София, което се разшири с участието и на други университети от Балканите.

Освен с академична дейност, повече от тридесет и пет години Цветан Гавровски развива интересите и уменията си в областта на художествената фотография. Участвал е в повече от 150 групови изложби в Македония и чужбина, и е реализирал десет самостоятелни изложби в Македония, Босна и Херцеговина, България, Германия, Сърбия. Негови анализи и критики за фотография са публикувани в специализирани списания и в ежедневния печат. Носител е на много международни награди и отличия за фотография, сред които: Златен медал на Федерацията по фотография на Андора (1995); Медал за тематични фотографии (2008) FIAP (Fédération Internqtionale de l’Art Photographique); Златен медал – 2012 на PSA (Photographic Society of America); Медал UPI (United Photographers International) за 2012. Проф. Гавровски е носител на най високото звание за фотограф­ско творчество на Съюза на Фотографите на Македония – „Нацио­нален Майстор на Фотографията”, и на международното звание AFIAP (Artiste FIAP) на международната федерация за арт фотография. Често е канен за член на журита за международни изложби под патронажа на FIAP. Участник е в редица международни творчески колонии, почетен член на академичния фото клуб ЕЛЕМА (Скопие), в миналото и негов председател, имайки значителен принос за популяризация му. Гавровски е председател и на Съюза на фотографите в Македония (ФСМ) в периода от 1985 до 1999 година и от 2002 до 2009 година.

На XXIII конгрес в Андора (1995) е представител на ФСМ и има значителен принос организацията да стане национален представител на македонската фотография във FIAP, а от същата година става и официален представител на FIAP за Македония. Участва със свои фотографии в колекциите на световните FIAP биеналета и изложби в Китай (1997), Швейцария (1999), Италия (2001), Унгария (2004), Люксембург (2004), Китай (2006), Словакия (2008), Ирландия (2009), Испания (2012). Източник: Културен център на СУ


...Редките срещи с фотографското изкуство на Гавровски предизвикват у мен дълбоки размисли.

Румен Георгиев,
професор по фотография в НАТФИЗ – София


Цветан Гавровски е дълбоко посветен на некомерсиалните и истински достойнства на творческата фотография.

Боян Иванов,
историк на изкуството, Скопие

Tue May 19, 2020 8:42 am Re: Цитатите, които ни промиха Tue May 19, 2020 8:42 am Re: Цитатите, които ни промиха
6. Батман се е самопровъзгласил за прилеп, но не е 100% биологично коректен към представителите на вида (не сере гуано, а също така може да говори), което заблуждава подрастващите и е кощунство за науката зоология.
7. Батман живее в пещера, за която не плаща данък и най-вероятно представлява природна забележителност, в която е построил базата си без надлежно разрешение от МОСВ. Гневът на Зелените не ще закъснее!
8. От десетилетия Батман управлява свръхмодерен автомобил без застраховка, нито ГТП, да не говорим за винетка. Като изряден шофьор на кола от 1996-а, се чувствам лично засегнат от този олигархски произвол.
9. Батман преследва хора с увреждания, възползвали се от правото да се самоопределят като „Жокери“ и „Пингвини“, което го прави нетолерантен към различните и враг на Истанбулската конвенция.
10. Батман си позволява да хаби хиляди киловатчаса общински ток, за да поддържа светещия си символ, а това е обидно за данъкоплатците и създава етническо напрежение в ромската махала на Готам, където са най-засегнати от липсата на безплатно електричество.

Tue Oct 28, 2014 12:20 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Oct 28, 2014 12:20 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Наш ред е!“:

~ Ивайло е един от (задочните) участници и в „ Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна “, която преживява същите теми. Изключително интересно ми е да видя и неговия поглед.

~ За всеки, който се е натровил от медийни образи на Ранобудните студенти – антидот има! :D Този пасаж ; и особено цялата глава „Всекидневието“.

~ А този откъс се чете заедно (ръка за ръка :) с този . (От един и същи ден са, но различни места.)

~ Паралелите между двете истории ме разведряват и усмихват страхотно. На едно място Ивайло говори за „предателството на синдикатите“ на 20 ноември; ние с Лъч пък си пердашим директно ... :D

~ ... Прочетох я.

Освен интересна, книгата е и изключително важна. Най-малкото за да ни покаже какво предлага – градивно и в перспектива – един от хората, които бяха сърце и ум на студентската окупация:

https://www.goodreads.com/quotes/3195743

(Колко от вас още са в плен на мантрата „Тия мърлячи и мързели и сами не знаеха какво искат“? А задавали ли сте си въпроса откъде ви се е просмукала тази мантра? В „Наш ред е!“ има размисли по това.)

Разгледайте и другите откъси, които цитирах. (Ако изчезнат от Goodreads, събрал съм ги и тук .) Ивайло разказва честно, страстно, премислено и търсещо, без да пести (но и без да прекалява с) критиката, към другите и (особено впечатлило ме) към себе си. Понякога е по-сдържан и сбит, отколкото ми се иска – понеже мен ме вълнува и чисто човешката страна на преживяването, мечтая да видя и разбера повече, – но си давам сметка, че все пак описва събитията над половин година след като са се случили. Паметта избледнява, подробностите се губят, остават само най-ярките мигове... Но силна точно откъм човешката си страна е главата „Всекидневието“, която споменах горе. Двата революционни шамара и преплитащите се скришом сенки ми създадоха ярка усмивка. :)

Както и личната среща на автора с хубавооката спътничка. Някой може да каже: „Какво общо има това с окупацията?“. Аз бих отвърнал... само че извън спойлъра, това не бива да остава прикрито:

Имаме нужда от книги, които ни показват всичкото – и възвишеното, и смотаното – и как въпреки смотаното (а понякога и при липса на възвишено) успяваме да постигнем нещо. Промяна. Даже мъничка... една стъпчица по дългия път нататък. Такива книги ни припомнят, че всеки от нас може да го постига. Поотделно – и особено заедно . Нямаме нужда от Левски – светец; от разграничаването му от нас, „простолюдието“, като някакъв друг клас (не)човек, неповторим и недостижим. Имаме нужда от човека Левски, от напомнянето, че Левски е всеки от нас – стига да съберем кураж и да пристъпим в тази посока. По дългия път. Дори без нужда да се сравняваме, с Левски, с другите; отначало, споделя ни Иво, по-важното е да ги изслушаме и разберем.

Имам да казвам и още, но по-добре направо изслушайте „Наш ред е!“.

И нека вървим нататък...

Thu Nov 06, 2014 8:09 pm Re: Културни събития Thu Nov 06, 2014 8:09 pm Re: Културни събития
Понякога филмите могат да ти дадат толкова, колкото книгите, не напълно, но... в смисъл, че Властелинът на пръстените филмът трилогията особено разширените версии ми дава едно такова специално усещане, което не може нищо друго да ти даде, дори книгата, защото съм я чела основно на руски... има си филми и филми, както си има книги и книги... има супер тъпи филми, но има и шедьоври като да речем Властелинът, Сталкер, Седем години в Тибет, Лисицата и детето и др.

Wed Jun 10, 2020 8:14 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Wed Jun 10, 2020 8:14 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
Мда... и аз научих нови работи от тая статия. Не знаех за kill switch-а (и още не съм го проверявал какво значи всъщност); нито пък за Stuxnet.

А Джеси просто е пропуснал две поколения хора. От съвременните, дето се сменят на 5- години... Нищо работа. :D

~

Нещичко от брат ми, като част от по-горния разговор за убедителните ИИ :

Google Duplex: A.I. Assistant Calls Local Businesses To Make Appointments

Wed Jun 24, 2020 10:09 pm Re: ФантАstika 2019-20 Wed Jun 24, 2020 10:09 pm Re: ФантАstika 2019-20
Форумът Иван Ефремов
■ Из книжовното море, което плиска вълни в новия алманах :razz: "]
„ПОДЗЕМНИ ОБЛАЦИ“ от Мàри Паскалев

Излезе третата книга от поредицата на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ –
СЪЗВЕЗДИЕ BG. Даваме думата на водещия редактор:

В ръцете си държите втората книга от Сошанския цикъл на Мàри. В първата хроника историите на сошанци и смисълът на живота им са представени от гледната точка на Гаврил Ангелов, архангел вестител и съдник. А в новото произведение се описват Събитията в Северозапада отпреди година и три месеца. Как да наречем този роман, в който добре известни достоверни факти са примесени с художествена измислица? Повлияни от уводното стихотворение, което лирично и ретрокласически обобщава сюжета, ние в редакцията го наричаме „Арна в Инферналния свят“. Но това е само наше обозначение и сполучливо хрумване на Преслава от отдела за испаноезична литература, а не същинското заглавие . Заглавието – обикновено първите думи, с които започва един ръкопис – е „Подземни облаци“. Само че какво е самият роман? Романът е „Делириум“. Това става ясно за внимателния читател от песента, която водачът в парижките подземия Али Луристани пее на един пластичен хирург и група младежи, пушещи хашиш, а именно: „Делириум бе последната страна, която тя съгледа ясно!“.

Повествованието следва приключенията на Арна Превалска, дъщерята на известния анархист Ясен Превалски – Ястреба, която е нападната вкъщи през кухненския прозорец, избягва през гори и планини и противно на всички очаквания, достига укрепената порта жива. По пътя ѝ се случват различни ужасяващи премеждия. Тя безстрашно спасява малкия Мони и на свой ред е спасена от други смелчаги. Понякога случайността ѝ помага, но тя се справя най-вече с неподозираната сила на характера си и неочаквано добрите си умения в източните бойни изкуства.

о Корица: Атанас П. Славов

https://i.gr-assets.com/images/S/compressed.photo.goodreads.com/books/1564579346l/49958910._SX0_SY0_.jpg

Малцината оцелели след атаките на неживите в Сошана намират укрепено място и повеждат разговори за живолешите – какво са те и какво може да помогне срещу тях, което за съжаление е много малко. Една теория е, че глянгурите, както ги наричат в Северозапада, са продукт на необузданата жажда за продукти за консумация, които за нещастие съдържат pulvis lunae или лунен прах, съставка, която прави пластмасите и силикона гъвкави, но уврежда участъци в мозъка, отговорни за някои невъзстановими видове дълговременна памет. Този прах, предполагаме, е някаква метафизическа метафора на автора, че светът е краен, несигурен, илюзорен, че е създаден от прах и в прах ще се превърне. Друг събеседник смята, че деформацията на хората и преобразяването им в живолеши се дължи на масивните количества радиация, причинена от чернобилската катастрофа и радиоактивното наследство на комунистическото минало като цяло. Или може би такава е човешката природа и човекът винаги е бил просто едно изчадие под тънкото лустро на цивилизацията? Междувременно неживите потайно достигат лагера на оцелелите и изненадващо атакуват.

След драматичната битка се установява дежурство, като половината защитници спят, а другите стоят на стража. За да не заспят, те започват да си разказват истории, които естествено гравитират около темата за метаморфозите.

(Мненията на читателите за ролята на разказите, включени в основното повествование, остро се разделят. Ето два примера на читателски реакции от разширеното издание с анотации на романа в еКниги :

**** Отлична история за зомбита, подплатена с разсейващи разказчета на Флора Автоматката

Много яка зомбарска история, увлича те в действието и не те пуска докрай. Всичко си има – и мозъци, и съспенс, и героика. Зомбитата са различни от всичко, което сте чели досега – носят феерични костюми и си имат ценностна система! Само нещо не разбирам нуждата от вмъкнатите разкази. Те са просто за развлечение и са включени сигурно само за да докарат размера на книгата до роман. Защото иначе едва щеше да се получи една новела – някакво недохранено литературно седмаче. Направо можете да ги прескочите, само и само да разберете по-бързо какви супер армагедони стават накрая.

**** Ръкопис, намерен в Стара Огоста на Viscount deVagabond

Каквото и да пишат тук невежите коментатори, тази книга си остава един прекрасен пикарескен роман, като тези на Потоцки (става дума за „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ от Ян Потоцки – б. ред. ) и Сервантес. Трудно е да се разбере напълно главната повествователна нишка в тази книга, какво точно се случва в Сошана и света, без проследяването на събитията в разказите. Те са нанизани като матрьошки, проядени от термити, където герои потайно се промъкват от една история в друга, а времето е гъвкаво и неопределено. Действието в някои разкази се развива преди главната история, в други – по време, а в трети – след нея. Аз лично повече харесвам тези разкази, които ни пренасят в далечни страни, а по-малко ценя обрамчващия трилър с глянгурите. Какво толкова умение е необходимо да опишеш едни реални, общоизвестни български събития и трагедии, пък дори като попреувеличиш и преиначиш леко някои факти? За Събитията е писано достатъчно, макар много канибалски случки да са прикрити и недоизяснени. Така, разбира се, стана и със сходни схватки между граждани и мутри в предишни години, като Битката за Морската градина във Варна и още по-рано битките в Катуница, Троян и Криводол.

Българска реалност е, че когато заговорят двама, ще се чуят две противоречиви мнения. Нека това не ви смущава, читателите на разширеното издание също така критикуват ползата от излагането на теорията за властта на Хобс и противопоставените ѝ анархистични принципи на утопичната Петра. Те често питат какво в повествованието е сън, а понякога какво ли всъщност не е. Преценете за себе си дали желаете да четете разказите.)

След едно низко предателство шансовете на оцелелите са сведени до минимум. В тези драматични и агонизиращи последни моменти истинската същност, силата или слабостта на характера на всеки от героите се разголват като рана пред очите ни до неочаквания и спиращ дъха финал на тази поразителна история. Във фабулата настъпват изумителни и неочаквани обрати и се правят обобщения с космическа валидност, но редакторът няма да ги описва, особено докато не го назначат на пълен щат и не получи справедливо възнаграждение за труда си. Само ще провокира съобразителните читатели да си обяснят какво точно свързва Арна, Илона и Серурие. Той има своя теория, но няма да я издаде. За толкова пари – толкова сирене, както се казва по нашия край. В края на краищата той е единственият жив литературен редактор в град Сошана и дори в целия Северозапад.

о Написа: Вихрен МAНОВ

охохохохохохохохохохохохохохохохохохохо

В а Ж н О! Тoзи роман на Мàри Паскалев може да се купи от Атанас П. Славов ([email protected]) или от книжарница „Български книжици“. – Б. ред.
Ради

Wed Jul 01, 2020 4:52 pm Re: ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction Wed Jul 01, 2020 4:52 pm Re: ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction
Mel (Epic Reading)'s review on Goodreads:

I had the privilege of reading a very early copy of this wonderful collection of stories. It's always interesting to see what types of ideas other countries and cultures have about aliens, fantasy, and general science fiction. I often find they aren't the same old tired ideas that are easily found with North American authors. This set of Bulgarian fiction (and lovely artwork) did not disappoint. There were some very clever stories, one that I swear Terry Pratchett wrote, and a couple that had me looking up religious concepts. One of the best referenced Asminov's fourth law of robotics that I (embarrassingly) didn't even know existed!
As always I believe that one of the best ways to understand a culture is by reading their fiction. And it's never, ever a bad thing to diversify.
Huge thanks to Kalin and his crew of authors, editors and translators for allowing me to read an early copy and provide feedback!

Haha, Genoveva Detelinova writes like the early Pratchett, right? :) Well, but that's early Detelinova. We're yet to see what Detelinova-now will sound like--she's finishing her first novel in English currently. ;)

Asimov's Fourth Law is an unofficial joke. :D This particular version was invented by Bulgarian author Lyuben Dillov; interestingly, Wikipedia offers an explanation .

Finally, thank you for joining us in this journey, Mel! That's just the beginning. :)

Tue Dec 30, 2014 11:59 am Re: Share the Joy Tue Dec 30, 2014 11:59 am Re: Share the Joy
Chrome Baby Xmas Bairn, rejection-acceptance of "Rondo for Death and a Hitman, Wannabe":

Dear Kalin,
I really like this one but ultimately felt it wasn't quite this year's
Xmas Bairn. I'd love to have it for a regular issue, however. Let me
know.

Best wishes,
Robin Wyatt Dunn

Sun Aug 09, 2020 6:34 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Aug 09, 2020 6:34 pm Re: Любимите компютърни игри
Watch this unfold:

City of Hunger

(Recommended at the Nordic Fantastic Literature panel at the Worldcon.)

Mon Oct 05, 2020 11:31 am Re: Български номинации за Еврокон 2017 Mon Oct 05, 2020 11:31 am Re: Български номинации за Еврокон 2017
И още към горното:

Как се презентират номинации за ESFS/Еврокон

Приятели организатори:

Споделям ви (с разрешение) тазгодишните презентации на страните,
пратили номинации за Европейските награди за фантастика:

https://www.youtube.com/watch?v=1WPjtXOoakw&feature=youtu.be

Ако в бъдещи години участвате в пращане на български номинации, ви
каня да помислите по следното: При трите минути, с която всяка държава
разполага, коя стратегия е най-удачна:

а) представяне на ВСИЧКИ номинации;

б) представяне на НЯКОЛКО ПОДБРАНИ номинации – КОЛКО?

в) някаква друга?

А аз се връщам към последния ден от Еврокона... it's a blast!
К;)

Sat Jan 24, 2015 5:55 pm Re: Тема за искане и даване на помощ Sat Jan 24, 2015 5:55 pm Re: Тема за искане и даване на помощ
Хриси, има я в Читанка мелницата. Това не знам дали се брои за "в списъка", нито се опитвам да те откажа от идеята. Междувременно, дали ще има и други желаещи наоколо? ;-) Писъмце до групите, може би?

Любче, значи остава да развъртя няколко телефона и да се ориентирам. :) Днес минах през люлинската община и ме насочиха, че за залесяване (то май за каквото и да е) е хубаво повече хора/съседи да заявят желание чрез подпис и домуправителя да внесе документа, за да се случи магията.

Малко се чудя каква идея би могла да оправдае нуждата от 1000-евров грант - сякаш нямам такава в момента... но пък поне ще проверя доколко работи при нас каналния ред иии... ух, какви са ми съседите. :D

Благодаря много за включването!!!

Thu Sep 10, 2020 10:58 am Re: Share the Joy Thu Sep 10, 2020 10:58 am Re: Share the Joy
Fantasy & Science Fiction, personal rejection:

Dear Kalin,

Thank you for giving me a chance to read "The Golden Demon" by Yancho Cholakov. The beginning of this grabbed me and I liked the quality of the prose , but I wanted another layer to the characters earlier in the text and the ending didn't quite hit the mark for me. I'm going to pass on this story for Fantasy & Science Fiction, but I wish you best of luck finding the right market for it and hope that you'll keep us in mind in the future.

In the meantime, we all hope you are staying safe and healthy.

Best regards,

Charlie
--
C.C. Finlay, Editor
Fantasy & Science Fiction
fandsf.com | @fandsf

Tue Dec 15, 2020 5:45 pm Re: Приказки от Горната земя (Мина и магиите) Tue Dec 15, 2020 5:45 pm Re: Приказки от Горната земя (Мина и магиите)
I - Мина, магиите и бялата стъкленица
II - Мина и магията за предсказание
III - Мина и тайната на магиите
https://choveshkata.net/blog/?p=6190

И на мен приказките в третата книга са ми омайни. Реших да я чета при наполовена първа и нечетена втора, за да видя може ли нормално да се проследи - I и II са масово изчерпани, но имаме малко. Ами може да се чете и при мен върви доста добре. It makes me happy ;). Не ми е трудно да се ориентирам, а и не ми пречи, че така е по-динамично - да не знам всичко в пълни подробности.
Темата за разводите - хитро! Безизходните делници; храната ^_^ – както винаги, Стокхолм, Астрид Л...

Мижам пак на коректорското недоглеждане, имаше и едно редакторско, което изменяше смисъла, иначе се разбираше за какво става дума, но си беше неточно.

Краят увенчава триумфално делото!
Третата част от книгите за "Мина" на Весела Фламбурари доказва достойно българската мъдрост. Героите на Фламбурари са отдадени на делото на доброто. Като мислещи и чувстващи същества, те се впускат в спасяване на всички светове – измислени и реални. Само мисълта и действието, подредени в този ред – мисъл и после действие – заставят истинския живот да се превърне в това, за което винаги сме мечтали да бъде.
Всеки може да бъде творец на собствения си живот! Всеки, който не се предава пред трудностите и който използва креативно собствените си способности.
Изключителното писателско перо на авторката ни убеждава, че доброто побеждава, ако поемем отговорност за него. Ако учим, четем, тренираме както физическите, така и психическите, но най-вече творческите си сили. Ако вярваме в мисията си, ще можем да управляваме света. Защото всеки от нас – чрез упорство и креативност, стига до нови идеи. А светът се движи единствено и само от новите идеи. С прекрасния си, пъстър и богат език Весела Фламбурари разказва историята на щастието и успеха. Невероятният успех да бъдеш човек! Накъдето и да обърнем глава днес, в нашето всекидневие на възрастни хора ясно ни се натрапва една мисъл: "Явно е, че не живеем в приказка!". Тъжно! Но, ако поне за малко обърнем взор навътре, към себе си, ще ни връхлети и замае едно откритие… Защото, може да си въобразяваме, че не живеем в приказка, но приказката задължително живее в нас. Ето какво имам наум: колкото и странно да звучи, приказката се е загнездила в нашия емоционален свят и много здраво се е вплела в надеждите ни за бъдещето. Тя блести като сребърна нишка в упованията на разума ни за спасение. Приказката е тази, която ни дава модел за излизане от привидно безизходните ни делници. Дори когато сме възрастни, някъде в нас, на чисто емоционално ниво едно дете с отворени очи и ум изповядва приказното верую за победата на доброто над злото… Всичко се заключва във върховното усилие да разбираш, да си целият във връзка, на линия. Да разгадаваш знаците на това, което те заобикаля, и да действаш според това, което си научил. Правим го непрекъснато… А щом успяваме, това означава само едно: ние ходим и дишаме, по поникналата, зелена земя на нашата собствена приказка!
Разчекната корица , корица , страници .

Продължават да ме дразнят разделителните линии ~~~~~~~~~~~~~~~, но се старая да не им обръщам внимание.

Книгата излиза в края на 2016 г. Когато Християн Трифонов вече тъкмо е написал поне първата част на "Той". Повтарящото се време забележително го има и при двамата. А при нея - полъх от Inkheart/Tintenherz. Опредметяването на думите...

Едно от нещата, които най-много ме радват в третата книга, е че Мина не врещи като в първата. Това ми е важно ;). Иначе се надявам някой ден да се върна и към предните книги. Може така да се получи по-добре, но все още не съм решила дали в обратен хронологичен ред.

Making friends with yourself...

Sun Feb 22, 2015 12:12 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Sun Feb 22, 2015 12:12 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Копнеж за корица – до 5 април

И покана към рисуващите ни приятели:

Приятели творци (:

Топло ви каним да се включите в новия ни Копнеж за корица:

http://choveshkata.net/blog/?p=5351

Срокът за участие е 5 април.

Да ви пращаме ли сборника за четене? :)

Вдъхновение и разцъфване!
От Човешката библиотека: Калин

Mon Feb 15, 2021 5:55 pm Re: Културни събития Mon Feb 15, 2021 5:55 pm Re: Културни събития
Бойко Колев - изложба "Мълчания" - 16 февруари - 7 март, галерия "Нюанс"
Решихме да няма официално откриване, но аз и любезните галеристи, дезинфекцирани и маскирани , ще ви очакваме между 12 и 19ч. на 16 февруари в галерия Нюанс.
https://www.nuancegallery.bg/kontakti - ул. Иван Денкоглу 42.

Tue Mar 10, 2015 7:55 pm Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част Tue Mar 10, 2015 7:55 pm Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част
Йеей, ъ риплай! Файнъли! :o

Благодаря за отговора, Кал. Не бързам за никъде, има още много писане. Please, take your time. Моля, игнорирай повторенията на думите в едно и също или в едно след друго изречения , наясно съм, че ги има - ще бъдат коригирани в последствие.

Не съм в позиция да изисквам краен срок за мнение, така че когато си готов, ще съм благодарен да го прочета. Запланувал съм 3 странични истории (часта с човека в града, и тази под земята са две от тях), които се развиват всяка една в три части паралелно с главния сюжет, и накрая се свързват във финалната кулминация. Все пак трябва да спасим Земята... по един или друг начин.

Sat Mar 28, 2015 10:37 pm Re: Национални фантастични награди Sat Mar 28, 2015 10:37 pm Re: Национални фантастични награди
Калине

Нали знаеш... много хора дават предложения. И аз съм така Искаме нещата си да станат по нашия си начин. Да участваме, ама да не влизаме.

Като ташаците. Участват, ама не влазят

Tue May 12, 2015 11:52 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Tue May 12, 2015 11:52 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Какво ще откриете, читателю-мечта? Къде да подсказваме? Как да си преоткрием музата, та да завършим „образователната“ приказка? :D

Аз всъщност още не съм седнал да отговарям на Краси по неговите наблюдения отпреди... ехеее... цял месец. Нито съм довършил да отговарям на Елена по нейните отпреди... сигурно стана година. Но и в мълчание наминавам оттук да се грея на пламъците в камината. И да се взирам в тях за музата...

Tue Mar 01, 2022 10:55 am Re: Откъде се информираме? Tue Mar 01, 2022 10:55 am Re: Откъде се информираме?
На мен ми решиха проблема по някакъв простичък начин - даже не обърнах внимание какъв. Аз си имам придворен специалист за тия работи xD

... обаче самото заглушаване ме дразни, принципно. Това да спираш умишлено достъпа до информационни източници изглежда зле отстрани, сякаш имаш нещо за криене например. Или смяташ хората за неориентирани дебили. (А това не винаги е вярно :mrgreen: )

Sat Jun 13, 2015 11:03 am Re: Общополезности Sat Jun 13, 2015 11:03 am Re: Общополезности
Как се превеждат пари от една микросметка в ePay.bg към друга

Като се логнете, цъквате „Преводи“ в лентата горе. Оттам избирате „Изпратете пари на друг потребител в ePay.bg“ -> „Въведете нов вътрешен превод“. Попълвате полетата.

Пример: ако искате да пратите пари към ЧоБи, „Клиентски номер на получателя (КИН)“ го оставяте празен, а в „E-mail на получателя на плащането“ вписвате poslednorog -маймунка- gmail.com.

„Информация, която получателя ще види за Вас“: препоръчвам име.

Това е. :)

Mon Jan 17, 2022 2:12 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Jan 17, 2022 2:12 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Пък аз да кажа, че като видях „г-н Ненов“, първо се зачудих „Кой пък беше тоя?“... а после се засрамих.

Но се радвам, че отзивите са ти донесли заряд.