choveshkata.net

Thu Aug 29, 2013 1:06 pm Re: Културни събития Thu Aug 29, 2013 1:06 pm Re: Културни събития
Всички в Пловдив да се строят на изложба от 3. до 18. септември!!! http://boykokolev-art.com/?page=original

Tue Mar 12, 2019 12:45 am Re: Културни събития Tue Mar 12, 2019 12:45 am Re: Културни събития
На посочената връзка за обществено обсъждане на стратегията е препоръчително да споделите всички ваши предложения, коментари по самата стратегия и/или публикувани от друг предложения и мнения. Тази страница се води официално място за обществени обсъждания и всеки има право да се произнесе.
С идеята, че впоследствие взимащите решение ще ги изчетат. Поне.
В мрежата не откривам обещания за някакви обществени дискусии (под формата на срещи и диалози) по конкретни теми/направления от акцентите в стратегията
Което означава, че писмо до Министерството на културата с мнение или по-доброто, за да е видимо и от повече хора - участие в горното - са добре дошли и май единственият механизъм за изразяване на становище.

Ето и една връзка към новина с резюме за "акцентите"

Thu Sep 12, 2013 10:44 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Sep 12, 2013 10:44 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Благодарение на Генерала (Юри Илков), сдобихме се с още една бройка от „Синята жилка на Афродита“.

Кой иска да я чете?

(А да я сканира? За Читанка.инфо? )

Thu Mar 28, 2019 1:28 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Thu Mar 28, 2019 1:28 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Наминавам да споделя как чудесно се забавлявам да редактирам разказа на Вики. :) Надявам се на Вики да е поне толкова приятно и забавно, колкото и на мен.
Мисля, че свършихме добра работа. :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

Ооо, определено ми е супер забавно и приятно. И мисля, че понаучих още някои неща :) :geek:

Thu Apr 25, 2019 6:28 pm Re: Любимите компютърни игри Thu Apr 25, 2019 6:28 pm Re: Любимите компютърни игри
Tobias Cornwall: Sindrel Song - Progress And Process!

Удивително е да наблюдавам творческия процес на Tobias (и да си давам сметка колко малко хора умеят да го описват толкова ясно). Ако някога се зачудя защо продължавам да му пращам по три долара месечно през Patreon, напомнете ми този пост.

Sun Oct 06, 2013 4:52 pm Re: Образованието Sun Oct 06, 2013 4:52 pm Re: Образованието
Уча.се: изглежда страхтно, но засега не съм разглеждал самите уроци.

Някой от вас има ли опит с тях? Ако ни харесат, се чудя има ли как да им партнираме.

(Да им запишем уроци по творческо писане? От някоя реална наша сесия?)

Tue Jun 25, 2019 7:39 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Jun 25, 2019 7:39 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Още от списъка с животоформиращите ви книги.

Отзив в Goodreads за първата половина на „Клетниците“:

Бележките ми надолу говорят сами за себе си. ;) Тук само ще вмъкна, че: ми е интересно колко време е отнело на Юго да напише тези 650 000 думи (повече от „Властелина на пръстените“); и все по-силно усещам влиянията на стила и постройката върху „Под игото“. (Но и все повече се възхищавам на Вазов, който не отстъпва на предшественика си по наблюдателност за бита и мисленето на народа си.)

И сега *преглът* ме чака още един такъв том...

~ Епископ Биенвьоню е първият от множество интересни персонажи, които шестват из тази книга:

Един ден чу да се говори в нечий дом за наказателно дело, по което още се водело следствие и което скоро щяло да се разглежда. Някакъв нещастник, от любов към една жена и към детето, което имал от нея, сякъл фалшиви монети, когато останал съвсем без средства. По това време подправянето на пари все още се наказваше със смърт. Задържали жената точно когато разменяла първата фалшива монета, фабрикувана от мъжа. Имало улики само срещу нея. В нейна власт било да издаде любовника си и да го погуби с признанието си. Жената не признала. Разпитът продължил. Жената отричала упорито. Тогава кралският прокурор опитал друго. Той обвинил любовника ѝ в измяна и успял със сполучливо подбрани извадки от писмата му да убеди нещастницата, че има съперница, че този мъж я мами. Обзета от дива ревност, жената разобличила любимия си, признала всичко, доказала всичко. Мъжът бил загубен. Скоро щели да го съдят в Екс ведно със съучастницата му. Хората разказваха този случай, като се възхищаваха от ловкостта на прокурора. Той беше пуснал в ход ревността и ето, истината беше избликнала от гнева, правосъдието беше възникнало от жаждата за мъст. Епископът изслуша мълчаливо коментариите и накрая запита:
— Къде ще съдят мъжа и жената?
— В углавния съд.
— А къде ще съдят кралския прокурор? — пак запита той.
В Дин се случи трагично произшествие. Осъдиха едного на смърт за убийство. Някакъв клетник, не особено грамотен, но и не съвсем невежа, фокусник по панаирите и писар. Целият град прояви голямо любопитство към процеса. В навечерието на деня, определен за изпълнение на присъдата, свещеникът на затвора се разболя. А трябваше все пак някое духовно лице да подкрепи осъдения в последните му минути. Обърнали се към енорийския свещеник, но той, види се, отказал с думите: „Не е моя работа. Не ми е сега до неприятни ангарии и до въжеиграчи. И аз съм болен. Пък и въобще не ми е мястото там!“ Предадоха отговора му на епископа, който заяви: „Отецът има право. Не той, а аз трябва да бъда там.“
И той тутакси се отправи към затвора, слезе в единичната килия на фокусника, обърна се към него по име, взе ръката му в ръцете си и поведе разговор с него. Забравил сън и храна, епископът прекара цялата нощ и целия ден край осъдения, молейки Бога за душата на клетника, молейки и него самия за собствената му душа. Той му разкри най-дълбоките и същевременно най-простите истини. Беше за него баща, брат, приятел и епископ само колкото да го благослови. Успокоявайки и утешавайки го, той просветли ума му. Човекът щеше да умре отчаян. Смъртта му се струваше бездна. Застанал тръпнещ пред нейния зловещ праг, той отстъпваше ужасен. Не беше достатъчно невеж, за да остане напълно безучастен. Смъртната присъда го беше потресла дълбоко и като че ли беше пробила тук-таме стената, отделяща ни от тайната на мирозданието, която ние наричаме живот. Той се взираше безспир отвъд земния мир през съдбоносните процепи и виждаше само тъма. Епископът му показа светлината.
На следния ден, когато дойдоха да отведат клетника, епископът беше още там. Той тръгна след него и излезе пред тълпата във виолетовата си мантия и с епископския кръст на шията редом с вързания престъпник.
Качи се в колата с него. Качи се и на ешафода. Осъденият, толкова мрачен и отпаднал предния ден, сега просто сияеше. Душата му беше умиротворена и той се уповаваше на Бога. Епископът го прегърна, а в момента, когато ножът на гилотината се спускаше над шията му, каза:
— Бог възкресява този, когото хората убиват. Прокуденият от братята си намира баща си. Моли се, вярвай и пристъпи във вечния живот. Нашият Отец е там.
Когато слезе от ешафода, очите му имаха такова необикновено изражение, че тълпата му направи път. Не можеше да се каже кое правеше по-силно впечатление: бледото му лице или самообладанието му. Когато се завърна в скромното си жилище, което шеговито наричаше свой „палат“, той каза на сестра си:
— Току-що отслужих тържествена литургия.
Тъй като често най-възвишените постъпки остават неразбрани, и в този случай се намериха хора в града, които казаха по повод държането на епископа:
— Театралничене.
Това обаче бяха само салонни одумвания. Простодушните хора, които не търсят притворство в благородните постъпки, бяха покъртени и възхитени.
Колкото до епископа, той беше така потресен от гилотината, че дълго след това не можа да се съвземе.

~ За вас не знам, но в следващата сцена аз виждам и чувство за хумор:

— Послушайте — възрази епископът, — в планината има една малка община, голяма колкото шепата ми, която не съм спохождал вече три години. Мои добри приятели живеят там. Кротки и честни овчари. От всеки тридесет кози, които те пасат, само една им принадлежи. Те плетат много хубави вълнени разноцветни гайтани и свирят планински мелодии на малките си флейти с по шест дупки. И на тях трябва от време на време някой да поговори за добрия Господ. Какво ще си кажат те за епископ, който се бои? Какво ще си кажат, ако не отида при тях?
— Ами разбойниците, ваше преосвещенство! Ами ако срещнете разбойниците!
— Вярно — каза епископът, — добре, че ме подсетихте. Имате право. Наистина мога да ги срещна. Та нали и те имат нужда някой да им поговори за дядо Господ?

~ Главата „Философия след чаша вино“ улавя с пищни краски прагматичния материализъм. „Защитната реч“, която дръпва сенаторът, показва, че Юго умее да се вживява дори в идеологии, в които лично не вярва (или поне има добро ухо за тях). Срещал съм малко писатели, които да представят еднакво убедително две противоречащи си философии. Може би най-силно ме е впечатлил Зиндел със спора между Данло и Хануман, който е сред основните движещи сили в „Реквием за Хомо сапиенс“.

~ Хихихи:

— (...) Не бива да посрещате с такова изумление моя паднал от небето каламбур. Не всичко, което пада отгоре, е непременно достойно за почит и възторг. Каламбурите са курешките на литналия във висините ум.

~ А това звучи ли ви познато?

Какво диреше тази кола на улицата? Сигурно беше оставена там, за да пречи на движението и да доръждяса. В остарелия вече обществен ред има сума учреждения, които се изпречват точно така посред пътя ни, без каквото и да било оправдание.

~ Цялата глава „Камброн“ представлява една, ъм, апология на възклицанието Merde, с което едноименният френски офицер е посрещнал предложението на англичаните да се предаде. Тя хем ме изуми, хем ме разхили.

(Ако се чудите какво значи самото възклицание, питайте преводачката. Аз лично не можах да се ориентирам от бележката под линия. ;)

~ Социалната критика на Юго идва с подробности, които показват, че авторът е обичал да си проверява източниците:

Този голям морски кораб, макар и доста разнебитен, защото морето го беше здравата разтърсило, направи силно впечатление при влизането си в залива. На него се развяваше не си спомням вече какъв флаг, в чиято чест беше даден полагаемият му се по правилника салют от единадесет оръдейни изстрела, на които „Орион“ отговори с изстрел за изстрел. Общо — двадесет и два. Изчислено е, че само за залпове, за отдаване кралски и военни почести, размени на шумни приветствия, прояви на любезност по правилата на етикета, формалности, съблюдавани от пристанищата и крепостите, за ежедневни салюти при изгрев и залез-слънце на всички крепости и военни кораби, за салюти при откриване и закриване на пристанища и прочие, и прочие цивилизованият свят изразходва всеки двадесет и четири часа по разните части на Земята сто и петдесет хиляди излишни оръдейни изстрела. По шест франка всеки, това прави деветстотин хиляди франка дневно, триста милиона годишно, които се превръщат в дим. И всичко това съвсем без нужда. А през това време бедните мрат от глад.

~ За интересни персонажи – колоритни описания:

Читателите може би са запомнили Тенардиерица още от първото ѝ появяване — едра, руса, червендалеста, месеста, четвъртита, същинска грамада, но иначе чевръста. Както вече споменахме, тя спадаше към породата на исполинките-дивачки, които се кършат по панаирите, вързали тежки камъни на косите си. Въртеше цялото домакинство — оправяше леглата, стаите, переше, готвеше и беше всичко в този дом — и слънце, и буря, и дявол. Единствената ѝ прислужница беше Козет. Мишле на служба при слон. При гласа на кръчмарката всичко трепереше — стъкла, мебели, хора. Широкото ѝ луничаво лице приличаше на лъжица за отбиране на пяна. Растеше ѝ брада. Съвършен образец на хамалин във фуста. Псуваше цветисто и се хвалеше, че може да счупи орех с юмрука си. Ако не бяха романите, които бе чела и под чието влияние от време на време човекоядката съвсем неуместно се лигавеше, никога никому и през ум не би минало, че тя е жена. Тенардиерица беше като че ли резултат от присаждането на мечтателна девица върху хищна търговка. Чуеха ли я как говори, казваха:
— Стражар.
Видеха ли я как пие, решаваха:
— Колар.
Забележеха ли как се отнася с Козет, заключаваха:
— Палач.

~ Водите ли си бележки?

— Дълг на ханджията е — просвещаваше я той един ден с тих, възбуден глас — да продава на първия срещнат храна, покой, светлина, огън, мръсни чаршафи, прислужница, бълхи и усмивки. Да спира минувачите, да изпразва леките кесии и да облекчава порядъчно тежките, да предлага вежливо подслон на пътуващи семейства, като одере мъжа, оскубе жената и смъкне нещо и от детето, да вписва в сметката и отворения прозорец, и затворения прозорец, и мястото край камината, и креслото, и стола, и табуретката, и малкото столче, и пухената завивка, и дюшека, и стиската слама. Да съумее да изчисли колко се изхабява огледалото, когато клиентът се оглежда в него, и да определи съответната такса, изобщо да прави, да струва, но да застави пътника да плати за всичко, дори и за мухите, които ще налапа кучето му!

~ Долният диалог ме накара да се замисля не само за отживелите институции...

И все пак, въпреки философията и въпреки прогреса, в известни страни и отделни области монашеският дух все още стои крепко посред деветнадесети век и аскетизмът се засилва непонятно за удивление на цивилизования свят. Упоритият стремеж на тия отживели институции да продължат съществуването си прилича на настойчивостта на вмирисани благовония, които все още биха искали да парфюмират косите ни, на самонадеяността на развалена риба, която би искала да я изядем, на натрапчивостта на детска дреха, която би желала да бъде носена от възрастен човек, на привързаността на труповете, които биха се върнали на земята, за да притиснат в прегръдките си живите.
— Неблагодарници! — възкликва дрехата. — Аз ви предпазвах от лошо време. Защо не ме искате вече?
— Идвам от морската шир — мълви рибата.
— Бях роза — шепне парфюмът.
— Обичах ви — напомня трупът.
— Цивилизовах ви — казва манастирът.
Има един-единствен отговор за всичко това: „Някога.“

~ Всевиждащият (и многознаещ ;) разказвач си има и плюсове. Кой друг може да ни поднесе следното?

Споменахме вече за двете дъщери на господин Жилнорман. (...) По-малката, с пленителни душевни качества, жадуваше за светлина, занимаваше се с цветя, стихове и музика, бленуваше за лъчезарни простори, възторжена, въодушевена, въздушно чиста. Тя беше обречена още от дете на идеал, който приемаше смътно очертанията на герой. По-възрастната имаше също свой идеал. Тя виждаше в небесната синева някой търговец, добродушен и много богат военен доставчик, кръгъл глупак. Милион, въплътен в мъж, или в краен случай префект. Приеми в префектурата, вратар с верижка на шията, титла „съпругата на префекта“, официални балове, речи в кметството, всичко това се въртеше във въображението ѝ. И двете сестри се унасяха в бляновете си, когато и двете бяха девойки. И двете имаха криле. Едната — криле на ангел, другата — на гъска.

~ Тъкмо си мислех да соля Юго, че твърде идеализира определени личности, събития (и родината ;)... и той сам се по(д)прави:

Изведнъж, без да съзнава какво става в него и на чия воля се подчинява, той се изправи, простря ръце навън в тъмнината и с поглед, устремен към безмълвната нощ, към забуления в мрак безкрай и вечната безпределна шир, извика:
— Да живее императорът!
От тази минута жребият бе хвърлен. Корсиканското страшилище, узурпаторът, тиранинът, извратеният любовник на собствените си сестри, комедиантът-ученик на Талма, отровителят от Яфа, тигърът, Буонапарте — всичко това се пръсна и отстъпи място в душата му на загадъчно ослепително сияние, в което на недосегаема височина блестеше бледият мраморен призрак на Цезар. Императорът беше за баща му любимият пълководец, будещ възхищение и преданост. Той стана за Мариус нещо повече: предопределеният от съдбата създател на френската империя, наследница на световното владичество на Рим. Той беше чудотворният рушител, продължителят на делото на Карл Велики, на Людовик XI, на Анри IV, на Ришельо, на Людовик XIV, на комитета за обществено спасение, продължител, който не беше безупречен, който беше допуснал грешки и дори престъпления, понеже беше човек, но който оставаше величествен в грешките си, блестящ в провиненията си, могъщ в престъплението си. Избраник на съдбата, който беше принудил всички народи да провъзгласят Франция за велика нация. Нещо повече, покорявайки Европа с меча си, а света с идеите, които разпространяваше, той въплъти Франция. Мариус видя в Бонапарт величавия дух, който винаги ще стои на стража на границата, за да охранява бъдещето. Деспот, но същевременно и диктатор. Деспот, излъчен от републиката и олицетворяващ революцията. Наполеон стана за него народочовек, както Исус е богочовек.
Виждаме, че като всеки неофит, опиянен от новата си вяра, Мариус се приобщаваше страстно към нея и стигаше до крайности. Това беше в неговата природа. Плъзнеше ли се по някой наклон, той не можеше вече да се спре. Фанатичното му преклонение пред Наполеоновия меч бе съчетано с възторженото преклонение пред Наполеоновата идея. Той не си даваше сметка, че редом с гения превъзнася, без да прави разлика, и грубата сила, или с други думи, въздига в идоли две неща: божественото и животинското. Допускаше и други грешки. Приемаше безкритично всичко. В търсенето на истината човек може да изпадне в заблуждение. Изпълнен с безгранично доверие, той приемаше всичко наведнъж. Тръгнал по новия си път, не признаваше нито смекчаващи обстоятелства при осъждането на грешките на стария режим, нито утежняващи факти при оценяването на славата на Наполеон.

Чудесна характеристика на „новопокръстения“, на човека, току-що споходен от „откровение“. (Аз ли няма да знам... ;) Шапка долу.

~ А ето го и моя тип .

~ Или... това е моят тип?

За него житейският проблем се свеждаше до следното: да има колкото може по-малко материални занимания, за да се отдаде колкото може повече на духовните си нужди. Или, с други думи, да посвети няколко часа на действителния живот и цялото си останало време — на вечността. Понеже си въобразяваше, че нищо не му липсва, той не съзнаваше, че подобно схващане за съзерцанието води до леност, че се беше задоволил да посрещне само неотложните потребности на живота и че премного се беше отдал на почивка.

(Макар че... какво е това „почивка“?)

~ Любовните терзания на Мариус, когато забелязва Козет, отново демонстрират добронамерената закачливост (и наблюдателност) на Юго:

Една привечер той намери носна кърпичка на пейката, където бяха седнали господин Льоблан и неговата дъщеря. Обикновена носна кърпичка, без бродерии, но бяла, изящна, от която като че ли се излъчваше неизказано сладко ухание. Той я грабна замаян. Кърпата носеше инициалите „ЮФ“. Мариус не знаеше нищо за красивата девойка, нито фамилното, нито малкото ѝ име, нито жилището ѝ. Тези две букви бяха първото нещо, което научаваше за нея, дивни букви, върху които той тутакси почна да строи догадки. „Ю“ беше по всяка вероятност първата буква на малкото ѝ име. „Юрсюл! — помисли си той. — Какво прекрасно име!“
Мариус целуна кърпичката, вдъхна парфюма ѝ, сложи я на гърдите си, за да бъде до сърцето му през целия ден, а вечерта, когато заспиваше, долепи до нея устните си.
— Долавям в нея цялата ѝ душа! — възкликна той.
Кърпичката принадлежеше на стария господин, който чисто и просто я беше изпуснал от джоба си.

Sat Apr 08, 2023 4:20 pm Re: За Филмите и Хората... Sat Apr 08, 2023 4:20 pm Re: За Филмите и Хората...
Пишем сега блок-пост на тема азиатски (или азиатско-тематични) анимации.

Започваме с Legend of Deification (original title: Jiang Ziya )

От трите анимации, тази е най-сложна като сюжетна постройка и символика. Това прави схващането на историята (която е базирана на комбинация от реална историческа личност и митологизираната ѝ версия) доста трудоемка задача. На мен лично ми трябваха две гледания, докато схвана сюжета напълно. Особено като се има предвид, че историята разчита на един-два критични момента, които обаче са супер-кратки и ако мигнете, ще изпуснете връзката.

Допълнително затрудняващ фактор е, че анимацията е разкошна - дизайнът на персонажите (особено на демоничния лисичи дух) е великолепен, специалните ефекти спират дъха (защото освен креативни са и много добре пласирани), а декорите са подобаващо епични като мащаби. Е, цената на това е че във всеки един момент има минимално количество персонажи на екрана, а самите локации са доста постни - безкрайни пустини, гори, ледени тундри; в целия филм само две "убарнистични" сцени и едната от тях се развива изцяло в пропаднала таверна. Но това се усеща на рационално ниво едва след като изгледате финалните надписи - дотогава всичко е уау.

Самата история, освен че е най-сложна, е и най-high concept от гледна точка на морал и залози. Премисът най-общо опира до "Заслужава ли си космическата хармония, ако е платена с цената на една невинна душа" и the logical fallacy зад този въпрос. Basically, това е филм за китайския Исус - отвъд това няма да спойлвам повече.

ЕДИТ: Оказва се, че има prequel на тази история: Ne Zha . Ще се гледа със сигурност.


Следваща в списъка е White Snake (2019) (original title: Bai She: Yuan qi )

От трите анимации, тази е с най-лекия сюжет - класическа китайска легенда за змийски демон и обикновен рибар, претворена като романтична история.

That said, като казвам "най-лека", имайте предвид, че всички три заглавия в списъка имат много драматични финали, всичките без изключение със сладко-горчива нотка. The flip side е, че и трите завършват оптимистично, при все доста сериозните загуби и емоционални травми на персонажите. Затова ги слагам в общ кюп - вървят добре заедно, и като визия, и като послание, и като чист кеф.

White Snake конкретно на мен ми е много guilty pleasure (ахъм, ясно защо) и супер много се зарадвах на тази находка, след като бях гледал игралния филм The Sorcerer and the White Snake с Джет Ли, който се придържа близко до оригиналната легенда, която си е абсолютна скандинавска трагедия (нищо, че става дума за Азия). Това ме беше бая вгорчило, но благодарение на анимацията горчилката беше напълно отмита. Препоръчвам. :)

***
Преди да пристъпя към третото заглавие, искам да дам малко мета инфо за горните две - и двете анимации са дело на китайски студия, което за мен си е феноменално постижение. Редно е даже да ги наричам анимета , защото въпреки ярките им разлики от традиционните японски анимации, те по нищо не приличат на западните анимационни школи - визуално или разказвачески.

Бях супер впечатлен и съответно, доста натъжен - защото както ще видите, тези проекти излизат на бял свят точно преди... събитията от последните години. (Баси мамата, дори си правя автоцензура, толкова е зле положението. :/ ) Тоест, според мен китайската аниме сцена е била точно преминала прага в своя разцвет като изкуство, талант, идеи и тн. когато вече едва ли ще ѝ бъде дадена свобода да си изявява своите полети на въображението - предвид събитията в Китай от 2020-а насам. Legend of Deification специално е цяло постижение, че излиза през 2020-а.

И двете заглавия tease-ват свои продължения във финалните си надписи, обаче... дали ще видят бял свят, хич не е ясно. Which is a crying shame; това бих казал, че е една цяла творческа школа, която е умъртвена преждевременно и насилствено.

Ахъм, така.

Последна в списъка е Kubo and the Two Strings

Дело на Laika Studios, които са известни със своите stop motion анимации ( 9 , ParaNorman , etc.), слагам тази анимация в списъка, защото си съвпада тематично, тонално и локално с останалите две.

Историята разправя за момче на име Кубо, което е преживяло много тежки работи на крехка възраст (загуба на око и родител/и), което е принудено да се крие от злия си дядо, които е някакво божество, което го търси да го елиминира като заплаха. Сюжетът на пръв поглед изглежда като клише, с тази разлика, че е клише with the kids gloves off - нещата хич не са цветя и небесни дъги, и главният герой носи белезите за това.

Бих казал, че като емоционална тежест, това е най-драматичната от трите истории - и нейният финал е доста далеч от щастлив (поне по моя преценка), макар че както казах, завършва оптимистично, както останалите два. Голяма роля за драмата допринася факта, че сценаристите докрай залъгват зрителите с класически happy ending - до момента, в който дръпват шалтера и показват суровата действителност. Същевременно, това е най-триумфалното в това заглавие - как Кубо успява да надмогне своята мъка и въпреки всичко да "спечели" битката срещу своя зъл божествен роднина. Кавичките са защото тука отново има plot twist, този път градивен.

Визуално, анимацията е разкошна, natch. Отново, не знам дали поради бюджет или други причини, цената, която се плаща, е че има относително малко локации на брой и само една от тях е "населена". Макар че това май си е проблем на CGI и традиционната анимация открай време - още от класиките насам, които сега чат-пат си ги гледам отново като възрастен, забелязвам, че художниците пестят всеки детайл, който не е критичен за историята. Предполагам това е визуалната версия на Закона за консервация на детайла . Странно защо обаче при игралните продукции не се забелязва кой знае колко. (Може би щото статистите са евтини в сравнение с виртуалните си хомункулуси.)


И така, препоръчвам горещо и трите анимации! Особено ако се на вълна азиатски приключения (или търсите вдъхновение за някой ваш проект), тогава можете да ги изгледате в пакет и да се надъхате на няколко фронта - както чисто тематично, така и размислящо/извисяващо на общо основание. :)

Sat Nov 30, 2013 7:38 am Re: Инструменти за създаване на интерактивни истории Sat Nov 30, 2013 7:38 am Re: Инструменти за създаване на интерактивни истории
http://inform7.com/

Inform is a design system for interactive fiction based on natural language. It is a radical reinvention of the way interactive fiction is designed, guided by contemporary work in semantics and by the practical experience of some of the world's best-known writers of IF.
Interactive fiction

Interactive fiction lets the player explore your worlds and stories through text. Write adventure games, historical simulations, gripping stories or experimental digital art.
Code that reads like English

Inform's source reads like English sentences, making it uniquely accessible to non-programmers. It's very easy to get started. Watch a screencast.
Platform Independence

Inform runs under Mac OS X, Windows, Linux, and more. The games it produces can be played on an even wider range of platforms, including handheld devices, legacy computers and the iPhone. Download Inform for your platform.
Support for Teachers

Inform is used in the classroom by teachers at all levels from late elementary school through university. Playing and writing interactive fiction develops literacy and problem-solving skills and allows the development of historical simulations. See tutorials and reports from the field.
Community Support

A large and varied community of users write with Inform, which means that technical support and guidance is always available.
Accessibility

Inform is widely used with screen-readers and other tools serving the visually-impaired.

http://inform7.com/

Fri Jul 19, 2019 11:46 am Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT) Fri Jul 19, 2019 11:46 am Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT)
If beta readers are going to read the manuscript on mobile devices (as I read most of my books these last few years), use Calibre to prepare an EPUB version too. (Convert from the DOC(X)/ODT file--not from the PDF.) PDFs are a pain to read on small screens.

Sat Dec 07, 2013 8:22 pm Настолни игри, къде ги има Sat Dec 07, 2013 8:22 pm Настолни игри, къде ги има
Черната Цитадела - клуб за настолни игри

Клуб за настолни игри The Game

Магазин за настолни игри и забава Board Games BG

Wed Dec 11, 2013 12:08 pm Re: За спасяването на света Wed Dec 11, 2013 12:08 pm Re: За спасяването на света
Разгласа:

- в личния ми блог: Празници и подаръци: за нас и за Земята

Идея номер 3, частен случай:

3. Подарявайте електронни книги.

Нужно ли е да си обясняваме с какво помагат те на Земята? (Честно питам. Напоследък имам чувството – празнично едно такова, топло :) – че вече го знаят всички. Ала може и да бъркам.)

Ето нашите , на Човешката библиотека. Сигурен съм, че може да откриете и други. ;)

Колебаете се коя би харесала на близкия човек? Пишете ни (на poslednorog -в- gmail.com) две-три от любимите му книги – ние ще ви препоръчаме.

Продължавате да се колебаете? Грабвайте „ За спасяването на света “. С 48 различни вида спасяване (и свят) вътре, все някой ще докосне ума и сърцето… :)

Tue Aug 13, 2019 10:35 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Aug 13, 2019 10:35 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Подземни облаци“:

Колебая се за оценката. Гложди ме недовършеността на историята; а и недоразвитостта ѝ като цяло – в книгата не се случва кой знае какво, случките уж водят от едно място към друго, но сякаш посоката няма значение. От друга страна, ако се абстрахирам от идеята за роман и прегърна идеята за fix-up сборник (като първите две „Приказки за Юнаци и злодеи“), отделните винетки ми бяха интересни и самостоятелно, и със закачките помежду си.

Ето някои особено интересни:

~ Освен от брутални физически сблъсъци романът изобилства и от философски спорове. Например:

– Днес в Сошана се изяснява кой е истинският Господ! Бог е всемогъщ господар, вярвам, ще се съгласиш с мен, синко. Той е монистичен Бог, защото е най-могъщият абсолют в целия ойкумен. Припомни си какво пише в Книгата: „На земята няма власт, сравнима с него“. Нека приемем за момент, че има някоя същност, по-могъща от Саваот, когото довчера ние в Църквата наричахме Господ. Това ще означава, че властта на Саваота е ограничена и той не е абсолют. Ще означава, че някогашният Бог вече е изпуснал юздите на този свят, деца мои, че той е станал немощен и сенилен като дядка в старчески дом. Когато архангелът, когото днес наричаме с имената Самаел, Сатанаил и Метатрон, победи в последната битка при Мегидо, той ще бъде всемогъщият абсолют. Той ще бъде истинният Бог и неговите повели ще трябва да следваме. Така най-накрая ще прогледнем от заблудата и късогледството си! (...)
– Лесно е да се подхлъзнеш по тази наклонена плоскост и да избереш изгодното пред доброто, отче. Но ти грешиш, като казваш, че ако Сатанаил е най-могъщият, това го прави наш Бог и абсолют. Дори и най могъщият според военната сила няма власт и върховенство над всичко. Само помисли каква власт има и най-силният воин над майчината любов, над въображението на художника или над правотата на добрия човек.

~ Разумното, порасналото ми аз се мръщи на пародията на феминизма в историята „Над шестстотин и дванайсет“. Масата хватки вътре са удари под кръста; или, с по-малко метафори: нечестни. Но детското, анимационното ми аз се спука да се смее на тази сцена:

Назряваше сериозен скандал, когато командоските от МРАК, които шареха напред-назад по коридорите на конферентния център, като че търсеха претекст за саморазправа, отклониха вниманието на присъстващите от разпрата. Една от тях донесе вестта, че на горния етаж на хотела в този момент тече уъркшоп на пластични хирурзи, тези презрени търговци на фалшиво и неестествено себевъзприятие на женското тяло, ненаситни пиявици и доставчици на страдание. Цялата бойна група вкупом напусна залата тичайки, скоро светлините в сградата угаснаха и се разнесоха викове, писъци и шум от разбити бутилки. Ясно беше, че конференцията бе приключила преждевременно и пластичните хирурзи скоро може би щяха да имат нужда от собствените си услуги.

~ Официално признавам „Над шестотин и дванайсет“ за най-разсмялата ме част от книгата дотук. Пример 18+ ; и пример за потомствени коректори (или, как неумишлената правописна грешка се превръща в умишлена смислова комедия).

~ Ако след двайсет години посещавате парижките катакомби, не пропускайте да навестите:

Град Нова Петра или по-точно централната му част, разположена в огромна гипсова кариера, прилича повече на голям планетариум, бледожълт купол, обсипан със звездите на прозорците на изрязаните в скалата сгради. Тераси, оградени с елегантни перила, изписани с картини в стила на Банкси или кубистки барелефи, опасват нашия град на седем нива. Те са съединени със спирални рампи, така че велосипедист може да пътува по тях до самия покрив на града. Жилищата са издялани в каменните стени на огромната кухина с голяма грижа за стила на фасадите, които носят облика на квартала. Някои от по-прочутите квартали са Класическия район, украсен с колони в йонийски стил, Висящите градини, издържани в месопотамски стил, също така Чичен, Кубола (или Купола на Кубла) и един, който ти ще познаеш лесно – ВеТър. Името всъщност е Велико Търново, но тукашното население има трудности с произнасянето на такова дълго и непознато име. Стъпалата между сградите са дъски, забити в камъка и разперени като ветрила. Асансьори пълзят по стените, движени от педали и системи от макари. Седалкови лифтове, също задвижвани с човешка сила, съединяват горните етажи на срещуположните стени. Подобни на раковини фасетни изпъкнали огледала отразяват и усилват слабата електрическа светлина на няколкото големи осветителни глобуса, уподобяващи звездното небе и обгръщат града във вечен мистериозен полуздрач.

Wed Sep 15, 2021 10:27 am Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Wed Sep 15, 2021 10:27 am Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
И медиен анонс:

Фондация „Човешката библиотека“ и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ канят всички автори да участват в

Конкурс за романи „Изгревът на следващото“

В момента се провежда не един конкурс за български художествени текстове, но този е единственият, който има за тема възможното движение към позитивно бъдеще . Днес, пред лицето на световната паника и песимистичните прогнози, се изисква истинска интелектуална смелост, за да потърсим формите за Изхода. Смелост да допуснем, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво, интелект да си го представим и талант да го защитим художествено.

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Какво е решението, което ще избегне застиналите утопиянства, където позьори с бели хитони рецитират един на друг надути речи?

Конкурсът „Изгревът на следващото“ очаква истории, посветени на това търсене. Произведения, които с художествен талант и моделираща сила ще защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:

● По спиралата към следващото: Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.

● Визии на следващото: Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешна свобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е романите да засягат поне една от горните две теми.

Крайният срок за участие е 30 ноември 2021 г.

Най-високо класираният ръкопис ще бъде издаден от Човешката библиотека и Тера Фантазия.

Пълните условия са описани в сайта на Човешката библиотека:

https://choveshkata.net/blog/?p=8772

Там ще откриете и най-актуална информация в случай на промени.

Каня ви да препращате към собствените си медийни контакти; и да отбелязвате тук, ако ни отразят някъде.

Sat Jan 11, 2014 2:11 am Re: Културни събития Sat Jan 11, 2014 2:11 am Re: Културни събития
От пощата :
Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ ви канят на:
Представяне и разговор върху книгата на MАРИЯ КАЛИНОВА „Детство и интелектуална история у възрожденските автори”.
Тема на разговора: „Наследството на Възраждането и българските интелектуалци“.

10 януари, 18.00 часа, Нова конферентна зала, Ректорат, СУ

С участието на:
Тодор Христов, Яни Милчаков,
Еньо Стоянов, Камелия Спасова
Още: Разговорът е посветен на желанието да се търси метаниво, онази дистанция, която да сговори и синхронизира „късите“ авторитети на Българското възраждане, както и на възможността да се мисли за една по-обхватна, трансисторическа и транскултурна рамка, в която да се впишат българските интелектуалци.
Тези сложни завои и перипетии са подхванати в книгата на Мария Калинова „Детство и интелектуална история у възрожденските автори“ (Изд. „Литературен вестник“, София, 2012), тръгвайки от една възрожденска утопия за живеенето в „яв“, на открито и отворено, не насън, а наяве и наистина. Явът като че ли е самата публичност, в която възрожденския интелектуалец – привидно възрастен, а с разсъдък на дете – ще излезе извън „проходилката“ и ще се научи да ходи и говори, с всичките просвещенски конотации, влагани в тези човешки дейности.
Дали, когато разговаряме за това наследството на Възраждането, става дума за провал? И какви травми и временни решения произтичат от провала? Или става дума за една недовършена мисъл, която намира завършека си във всяко едно българско съвремие?
Повече: https://www.facebook.com/events/192192170987559/
Понеже Бръмбарът беше така самоотвержено добър да стои и да записва през ЦЯЛОТО време, ето едномесечен запис. Държах диктофона върху якето си, така че не би трябвало да се чуват шумове, когато съм мърдал.
Като цяло разбирах малко от това, което се говори, но в същото време ми беше интересно и беше добро умствено упражнение. [/color]

Wed Oct 30, 2019 2:07 am Re: Културни събития Wed Oct 30, 2019 2:07 am Re: Културни събития
Набързо копирам от соц. мрежа покана за днес:

На 30 октомври, сряда от 18:30 ч. в СГХГ ще бъде прожектиран филмът:

"Духове в старите къщи на София"

Сценарий: Христо Илиев - Чарли
Режисьор Здравко Драгнев
Оператори: Пламен Гелинов, Цветан Драгнев
Музика-звук: Джони Пенков

Участват: Ицко Финци, Христо Алексиев – художник, Антония Цинова, Григор Бояджиев – художник, Анна Неврокопска – архитект, Бистра Георгиева – архитект, Вальо Харалампиев – антиквар.

Един филм за тези, които отдавна ги няма, за мeста, където никога няма да бъдем.

Разказ за стара София в периода, когато е имала 11694 жители, 7 църкви, 10 хана и 3306 къщи.
Столицата - преди и след бомбардировките /1943 – 1944/.
Носталгия по стария красив град с къщите, разказващи истории със своята забележителна архитектура и за старите отношения между хората

Този филм е част от документалнта филмова програма, съпътстваща изложбата "Думи, образи, места. 140 години от обявяването на София за столица"

Заповядайте и усетете духа на стара София.

Fri Jan 31, 2014 3:43 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jan 31, 2014 3:43 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Не съм чел Earth на Брин и приемам, че отговора на Брин е количествен, с "много повече" предупреждения, може би. Само, че за мен проблемите, които са очертани в „Прекрасният нов свят“ и „1984“ засягат толкова основни проблеми, че ако не ги разреши обществото ни то няма да има възходящо развитие. Може Брин да предсказва възможни проблеми въз основа на настоящето ни, но тези проблеми от „Прекрасният нов свят“ и „1984“ предсказани от авторите си са вече реалност, която е нужно да срещнем. От тази гледна точка Брин може да показва бъдещи проблеми и с това да е ценен, но и „Прекрасният нов свят“ и „1984“ са все още ценни, защото очертаните в тях проблеми все още не се приемат сериозно като проблеми, а те си съществуват.

Thu Nov 14, 2019 12:46 am Re: Общополезности Thu Nov 14, 2019 12:46 am Re: Общополезности
На тази страница, макар и с актуалност към 2000 г. има интересни и полезни въпроси и отговори относно здравното осигуряване и правата на пациентите. НЗОК не е цвете, но поне да сме информирани какво как.

Fri Dec 20, 2019 2:03 am Re: Общополезности Fri Dec 20, 2019 2:03 am Re: Общополезности
Уж се канех да приключвам с изследователската дейност на тема книгоиздаване и да минавам към Фаза 2 (същинско издаване, по един или друг начин), обаче Космоса често си знае как да тика полезнотии в ръцете ми.

My experience on having my debut edited by the Big Five

Текста е достатъчно ценен (и пресен! - само на два дни), че да го копирам тук в цялост:


My debut space opera noir novel, Stormblood got picked up last year by Gollancz as the first of a trilogy. And, like any other Trad published book, it goes through the rounds of editing. I'd already edited the book thoroughly, with myself, beta readers, my agent. When it ended up in the hands of my editor Gillian Redfearn (who also edits Brandon Sanderson, Joe Abercrombie and Patrick Rothfuss in the UK) I thought there wouldn't be too much more work to do.

I was very, very wrong.

There's a lot in this industry that isn't always transparent but should be. Many of you may be interested in working with a Big Five editor yourselves one day, so I wanted to provide some insight into the guts and gears of the editing process, the various hoops and cycles a book goes through, and what my personal experience has been in crunching the revisions.

I believe it’s very underestimated how extensive the editing process is when it comes to traditional publishing. We’re not talking about cleaning up typos, chopping away gratuitous sentences and chapters , or even tweaking character arcs. No, we’re talking about digging down into the root canals of the narrative, the bones of what gives a book its identity. Fleshing out the ambiance, the structure, the voice, the style, and using this understanding in context to influence how you approach edits.

It sounds like a mouthful, but it’s necessary to see your work from a different light. And it’s necessary to take that mental stance when editing. It’s so easy to get caught up in the minute, in one chapter, that you don’t take the necessary steps back and look at the book as a whole. That scene has great dialogue, but is it disrupting the pacing? That’s an interesting turn of events, but could it be entirely rewritten to be better? The tricky thing is, it’s not about what’s objectively better. It’s about whether it’s better for your book, your style, your voice. If I wanted to have my book have breakneck pacing from cover to cover, we’d be taking a completely different approach.

So that’s what we did for the first round of edits. In taking a step back and looking at the naked scaffolding of the structure, we realised there needed to be some changes early in the book, in terms of character motivation, relationships and backstory. Which changes the way the entire book, and the main character, comes across. Not in a major way, but significantly enough. And that’s where playing word jenga comes in: because the wrong sentence in the wrong place can get your entire book to come crashing down around your head.

After we agreed to make the change, my editor worked on the first half of the book to reflect this. This meant tweaking characters, shuffling certain flashback scenes. At this point, I don’t touch anything on a sentence-level, any of the prose. This is all big-picture stuff.

I applied the changes, and sent it back to my editor. My editor then re-edited the first-half of the book again, because she’s a pro, and edited the second half in as a consequence of the changes we made in the first half. Because, if she didn’t, we’d be seeing two very different stories. This is what I meant at the start, about looking at the bare bones of your book.

So I edited the second half again. Tightening characters, adding and removing world-building, checking for continuity, and in some cases, completely re-writing scenes, or the internal mechanics of a scene. This means I change what the characters go about doing in order to complete their goals, whether they accomplish them, what the consequences are. Big-picture stuff that ripples out. As an example, one battle sequence was very run and gun. We retooled it to be about tactics and team co-operation. Another scene had a character try to get information from someone, blowing his cover pretty soon and searching the guy’s place. Instead, I had him remain undercover almost the entire time, slowly up the dread and tension the two characters play verbal cat and mouse, until one breaks.

It’s a hell of a headache, and it’s not easy to take scenes that have written a certain way, been in place, for years, and strip them out and completely retool them, but it’s necessary. And it almost always means a better book.

Then comes my next pass. I make most use of my editor’s comments in this round. Plugging logic gaps, tightening sentences, adding or deleting sentences, making sure all the dialogue is consistent with the characters, chopping away the ugly word clay, fixing up the location of the scene (and moving it, if need be) making adjustments that impact the scene, but nothing else. This is where the book is more or less falling into place. It’s probably the part I enjoy the most, putting the meat on the bone so the plot, story, characters and descriptions read smoothly and consistently.

The next round is where I am now. Fixing up sentence-level structure, word-choice, prose, and descriptions. My editor’s mighty red pen has left it’s mark on every single page, so there’s no getting away from it. It’s tempting to call it purely cosmetics, but my work is first-person, very voice-driven, and the state of the main character absolutely impacts the prose. I don’t care too much about flowery word-choice or elegant descriptions, but I absolutely care about each word sounding like it could come from the protagonist’s mouth. So I make sure my sentences are running smoothly, so a heedlessly complicated word or turn of phrase doesn’t turn into a jolting speed-bump. I ensure the sentences and paragraphs have a nice rhythm and balance to them. I deliberately purge any “flowery” prose, any words that detract from the tone I’m trying to strike, any poorly-timed metaphors. So words like “illuminate” and “sparkle” or any of their relations are chopped out. I’m trying to write sharp, razor-edged prose with a good dose of sarcasm and cynicism when needed. So specific word-choice, and how the words are conveyed, matter. I’m still going through it, and will probably be doing so for the first half of December, if not a little more.

And then, of course, when all’s said and done, there’s copy edits. So there’s a lot of hours and a lot of work poured into editing a book, both by the editor and author. But here’s the thing about print: it lasts forever. So if a sentence, paragraph, chapter, or even character, is lacking, it’ll be lacking forever. And it’s my debut, and you know what they say about getting one chance to make a first impression. . .

Either way, I hope this was insightful or helpful to you all.

Тъй като сред вас има професионални редактори, въпросче - доколко описаният процес от "другата страна на барикадата" ви звучи познато, или това е нещо ново за вас?

Аз лично не знам доколко информацията ще ми повлияе какво решение да взема по въпроса, чиято ограда от известно време ми сече г*за (traditional vs. self publishing), обаче със сигурност вниманието ми беше привлечено.
(Плюс това, мислех си че Gollancz вече бяха спрени като imprint? Huh...)

Считайте този пост за демо-версия (или отделен клон) на парчето, дето съм (само)обещал да ви пиша в скоро време. :)

ПП. Препоръчвам ви остатъка от thread-а, тъй като има допълнително интересно инфо, пък и ми падна камък от сърцето, като разбрах, че има и други хора като мен, дето не понасят кьопави текстове и публикуват "впечатляващи" (по думите на други) първи чернови...

Wed Mar 05, 2014 9:47 pm Re: Новини за книгите-игри Wed Mar 05, 2014 9:47 pm Re: Новини за книгите-игри
Очаквани книги-игри през 2014 г.

След обзора на 2013-а е редно да погледнем и напред. Третата година, откак отново имаме книги-игри, ни предложи четири издания в голям тираж и още три кратки книги-игри. Дори според най-песимистичните прогнози, 2014-а ще е още по-силна.

Екипът на "Призвание герой" вече ви подготвя първите четири приключения! В ранна пролет ви очакват две преводни книги-игри.

"Кръвта на зомбитата" на невероятния Иън Ливингстън, с десетки книги-игри от поредицата "Битки безброй" зад гърба си, ще ви предложи едно динамично приключение, съчетаващо най-добрите традиции на жанра с модерната зомби тематика.

Едновременно с него ще открием и една нова поредица, "Призвание герой представя", която ще започне със "Съновидение", ужас, вдъхновен от произведенията на Х.Ф. Лъвкрафт, Стивън Кинг и филмите на Джон Карпентър. Автор е талантливия Емануел Керо, а произведението неслучайно е отличено с награда най-добра френска книга-игра за 2010-а.

В края на пролетта очаквайте "Призвание герой 3". Съдържанието му ще запазим още малко в тайна, но вече се работи по разказите, приети от нашия конкурс. Очакват ви още по-разнообразни жанрово истории, изпипани по всички правила от нашия екип.

Най-после през 2014-а ще можете отново да влезете в ролята на Котарака! В "Абаносовия Дракон" ще се впуснете във фентъзи пиратско приключение, разказващо за пътуването до загадъчния остров на Белязания Чък. Отново дипломацията и предвидливостта ще са от най-ценните ви умения, но този път ще трябва да минете и през цял куп сражения, за да отървете кожата си. За добро или лошо отпадна първоначалният план за една цяла книга, обединяваща приключенията на кораба и острова, поради раздуването в обем и време, но дори и така ви очаква значително по-дълга игра, по която вече работи редакторският ни екип.

Има още няколко заглавия, които е възможно да видите от нас до края на годината - "Призвание герой 4", втората книга от поредицата "Призвание герой представя" и други, но нека не избързваме, а да видим какво очакваме и от останалите. Като сме заговорили за продължения, такива предстоят и на най-успешните книги-игри от миналата година.

"Още по-голямото приключение на малкото таласъмче" на Никола Райков ще зарадва най-малките читатели (или по-скоро "слушатели") на книги-игри. Лапичките, опашката и муцунката са стегнали своя багаж и са готови отново да приключенстват по света! А дали няма да излезе първо "Необикновеното пътешествие на една обикновена фотьойлйонка", която авторът подготвя? Можете да научите повече и да дадете мнението си на сайта на приказките-игри. Повече от вероятно е да видим едната през 2014-а, а защо не и двете?

В края на "Калоян и златния печат", короната тепърва започна да натежава и пред нас се очертаха десетки проблеми с изключителна важност за държавата, с които ще трябва да се оправяме. Църквата, войнствените ни съседи, недоброжелателните боляри, ненаситните търговци и богомилите - за всичко това ще трябва да се погрижим през 2014-а в очакваното продължение.

Е. Уейн, който е централна фигура за жанра от разбуждането му през 2011-а насам (разбира се също и преди това) и вече издаде цели три книги, сега готви още три заглавия - дългоочакваното продължение на "Асасините на Персия", пренаписаната и изключително разширена първа книга от поредицата за отец Валенс - "Олтарът на тъгата", както и следващата книга от поредицата "Пътя на Тигъра" (или може би новоизлязлата "нулева").

Надяваме се, че и M. Mайндкрайм ще ни зарадва тази година с планувания си шедьовър, който е обещал на своите фенове. Всички следим с голямо внимание случващото се покрай него и може би 2014-а най-сетне ще получим книгата, която несъмнено ще е огромно събитие за жанра.

Последно, но по никакъв начин по значение, очакваме много от новите автори, които до момента ни радват най-вече с кратките си книги-игри, издавани на дигитален печат или в електронен формат. Вече текът два конкурса - Таласъмия 2014 за книга-игра и поредният конкурс за кратка книга-игра на сайта на книгите-игри. И двата обещават издаване за победителите. Очакваме там (и не само) да се включат Рони Мейдей, Недялко Петров, Лейдрин Суйвър и останалите, които ни радват със своите произведения последните години, а при всички положения и нови автори ще изплуват на хоризонта.

Надяваме се, разбира се, и някой да ни изненада приятно с неочаквана творба, но дори и да имаме неприятни изненади покрай горните планове, сигурно е, че предстои една още по-силна година с много нови книги-игри. Та, както обича да казва един от любимите на феновете на "Призвание герой" автори - Спасимир Игнатов:

ИГРИТЕ С ВАС!

Sat Jun 18, 2022 4:03 pm Re: Бъдещето Sat Jun 18, 2022 4:03 pm Re: Бъдещето
My review of Imagine 2020 :

A varied anthology with a few hits and a few misses for me. Here're the hits:

~ Marissa Lingen's "A Worm to the Wise" regaled me with its pithy summary of cheap-o "investigative" journalism (as opposed to the proper kind):

In the early days, she hoped for a scandal. Hypocrisy would be best — environmentalists who used polluting technology for literally anything, that was always a popular way to make the public feel better about itself. If not that, a titillating exposé of latter-day hippie life would do. Orgies around bonfires, drug use, sordid abuse of petty power — that kind of story was easy to spread on social media. It would make a name for her.

After two weeks of crushing labor with never an orgy in sight, not even a bonfire, and considerably less drug use than she’d seen at Stanford, Augusta found that the kind of story she was planning shifted. Not to a puff piece, she assured herself. Not becoming the soil reclamation PR department. Just … not raking the same kind of muck.

She began to wonder whether the people who came up with the term “muckraking” had ever spent much time working soil with a rake. It sounded so easy until you did it.

All in all, a refreshing piece. :)

~ Renan Bernardo's "When It’s Time to Harvest" offers subdued humor and subtle ruminations that will only grow and ripen on a second reading. Just like any clever metaphor. ;)

~ I liked the long-distance perspective on our own times in Abigail Larkin's "A Séance in the Anthropocene." I know this rage against the past, this utalawuhska , all too well. And I was glad to see it join hands with nudahvundiyv , kindness toward the past.

~ An important notion from Lindsey Brodeck's "Afterglow":
“What pronoun would you use to describe what you see here?” Wyl points to a bee meandering lazily through the air. (...)

The man smiles in a self-conscious way, like he is afraid of being tricked. His flushed cheeks are almost as red as his shirt. “ It’s on a flower?”

Wyl smiles, but shakes their head. “That is what I assumed you would say, but we’re here to show you a different way of seeing the world, and the inhabitants we share the world with. Our mission is more than beekeeping, gardening, and rewilding. We’re fighting for a semantic shift too. What do any of you know about 452b, the first planet the pods landed on all those years ago?”

I’m never one to speak up in crowds, but something compels me to answer.

“The plant people living there, they can hardly tell anything apart,” I say. “Not just from each other, but from anything that is alive. Everything is connected. That’s why their language is so hard to understand.”

Wyl nods, and I assume I’ve given the right answer.

“You’re close, but that isn’t quite it.”

I stay silent. My cheeks are now flushed too.

“You are correct about one thing. The Heliogen language is certainly difficult to translate into our own. English speakers inherited a language of imperialists, one that objectifies and capitalizes on virtually everything it comes into contact with. The language of the Heliogens is far different. Their language emphasizes the connections between us, not the arbitrary boundaries intended to separate us. Heliogens even have a pronoun for everyone, and everything. And that pronoun is ‘se.’ A Heliogen would never say, ‘ It is flying through the air,’ because they recognize the similarities we share with other animate beings as being far more important than our differences. ‘Se’ is the ultimate form of respect, expressing the connection we — or should I say ‘se’ — share with all others. This bee, se pollinates our flowers; the flowers, se give us nourishment and beauty. Our words are just as important as our actions. They shape our mind, our way of seeing, our sense-making.”

It is beautiful, what Wyl is saying, but also difficult to grasp. As I try to think about the way the language I speak influences the way I understand the world, I feel my thoughts go fuzzy.

“We can even use ‘se’ to describe ourselves, for it is incorrect to think of ‘you’ or ‘me’ as composed of only human-ness. In fact, se are working together with trillions of prokaryotic cells. So this makes us amalgamations, holobionts, chimeras, constantly changing, yet one.”
The story then addresses other ways in which our languages shape our perceptions; I think we already saw some of them in Braiding Sweetgrass .

~ Rich Larson's "Tidings" won me over with both its ideas and their presentation. Here're a choice two:
Three or four minutes later, they’re at Kat’s apartment. The make-out starts in the cramped lift and continues into the cramped flat. She clears off the couch and then helps Jan peel his shirt off, both of them fumbly and excited, and when it clears his tousled head Kat is face-to-face with a hollow cheeked woman in a boat.

Kat blinks. The woman blinks back. The crisp image, rendered in nano ink, is a livestream.

“Uh, Jan? Who’s on your stomach?”

Jan glances down. “Oh. I forgot.”

He prods his slightly beer-wobbly gut. A name appears in the nano ink: Tharanga Mendis .

“It is hard for me to read upside down,” Jan says. “But that. She is a refugee from Negombo. The wet bulb temperature is 38 now. People cannot sweat, so they leave or they die.”

Kat loses her booze buzz to the old cycle: guilt, annoyance at having to feel guilt on a night where all she wanted to do was hook up, guilt for the annoyance.

“You shouldn’t be skincasting people’s suffering,” she says sharply. “Or sharing their faces. It’s gross.”

Jan’s slate-gray eyes turn solemn. “It’s only sort of gross,” he says. “Her face is already known. This is a feed from border surveillance. I’m watching them watching her, and everybody else in the boat.”

Kat frowns. “Accountability?”

Jan shakes his head and grins his lopsided grin. “Better,” he says. “Catalonia is only letting in migrants with proof of employment.”

The smart tattoo shifts, showing a child now. They pull faces at whatever border drone is circling their vessel.

“With enough people streaming them, they can be classified as performers,” Jan says. “We had a legal AI do up the contracts.” He holds up his phone, and Kat sees the same feed. “I have it going everywhere,” he says. “Not just the tattoo.”

“If that works, it’s only going to work once,” Kat says, slumping down onto the couch. “You know that, right?”

“That’s OK,” Jan says. “We have lots of ideas. We just have to keep, you know, implementing. One little thing at a time.” His forehead creases. “Did you still want to have sex?”

Kat rubs at her face. “I don’t know. Kind of.” She glares. “How do you forget you have that playing on your stomach? How can you keep things — partitioned, like that?”

“Because it’s not my responsibility,” Jan says. “It’s everybody’s responsibility. And not everybody is doing their part, but a lot of people are, and I trust those people a lot.” He shrugs. “So do what you can, let go of the rest.”

Kat shuts her eyes. The last thing she wanted to think about tonight was climate refugees battling draconian border security, but the world is too small, too hot, too claustrophobic, to avoid thoughts like that anymore — even for a night.

“Shirt stays on,” she says, pushing it back into his chest. “But, uh, send me the stream first.”

This is just how things are now. Kat does what she can, and lets go of the rest.

“Hello,” Suma says, voice shaking a bit from excitement. “My name is Suma.”

The moose swings his big head left, then right. Snorts.

“Can you stop wrecking the fence?” Suma asks. “We could give you a bucket of apples to eat, if you like. And some spare rhubarb to step on.”

The babeltech kicks in, and the synthesized representation of the moose’s non-human person neural processes comes blaring through Suma’s tablet.

“ FUCK. FUCK. FUCK. FUCK. ”

Suma blinks in surprise. “Cade?” she says, in a low voice. “Why’s he saying that?”

Cade tries to keep the laugh down, and it nearly bursts their belly. “Uh, I think it’s rutting reason,” they say. “Maybe he’ll be more conversational in a couple weeks.”

Suma purses her lips. “If the moose is allowed to say it, can I say it, too?”

“Just once,” Cade says. “Since you got babeltech to work with a cervine. You earned it, kiddo.”

Suma grins. “Even if he only cusses at us, this is still so fucking cool.”

Mon Mar 17, 2014 2:12 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Mon Mar 17, 2014 2:12 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Понякога корекцията за краткост променя малко смисъла. Това все още ли е стилова корекция?
Ще гледаме случай по случай. :)

Принципно: идеята на стиловата редакция е да запазва смисъла.

(И сега е моментът да въведа още един акроним ;) – „ ВнВ “, от „въпрос на вкус“, от английското Your Mileage May Vary . Ще го ползвам за случаи, в които субективните ни възприятия се разминават – вярно е и едното, и другото, но ни влекат в различна степен. Ако го видите, четете го като „тук мога да споря – но няма; приемам и новото предложение – но предпочитам да запазим стария вариант“.)

Струва ми се, че текстът има нужда от смислова редакция. Не е ли по-логично да се почне от нея? Аз бих ги правила всичките почти едновременно. Как всъщност работи един редактор?

Мога да говоря само за себе си: правя редакциите една след друга; в последователността „едро към фино“: смислови - структурни – стилови. (Горе-долу; често при следващи четения изпадат нови проблеми от предната вълна редакции. Но се старая никога да не правя по-фини редакции, преди да съм свършил с по-едрите.)

Тук започнахме „наопаки“, защото опитът ми показва, че стиловите редакции са най-лесни (и познати от училище ;)). След като свикнете с тях, ще минем към по-сложните, пак в обратен ред: структурни; и накрая смислови.

А след това ще опитаме и в реда „смислови - структурни – стилови“. От до. (Който иска, може и коректура да направи накрая... :D Коректурата не я включвам в тази работилница. Ако ви вълнува, упражнявайте се с тестовете тук .)

Sat Feb 22, 2020 11:19 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:19 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Момиченцето с всички дарби" - М. Р. Кери.
Напомняше ми на "Законът на безсмъртните" с бесните, защото тя беше първата, която четох от този сорт и честно не съм привлечена от жанра. Анотацията по нищо не показваше за какво иде реч в сюжета. Ако знаех, повече бих се замисляла дали да я прочета. Не, че съжалявам...толкова. Наистина очаквах да чета за момиче с всички дарби. Доктор Колдуел я мразя, типичен доктор Франкенщайн в името на науката и каузата. Надявах се на любовна нишка с Мис Жустиню, с Паркс щяха да са добра двойка, но уви...Инак леко и бързо се чете, увлича те, непредвидени ситуации, добри изразни средства, подробни описания на моменти, които с удоволствие бих пропуснала, на места съм се смяла с глас, например: ...Все едно крава да слуша как се готви задушено говеждо." Личи си че за книгата са правени сериозни проучвания. Само...съсипаха хубавия край, а аз толкова симпатизирах на Мелани. Та книгата е добра, но някои неща не ми допадаха, например края. Да, беше разтърсващ.

"Дарба за един милион долара" - Иън Сомърс
Не харесвам тийн романи, но този ми хареса. Рос се държеше много наивно, не разбираше от дума и с обажданията си излагаше на риск близките си. Само аз ли се надявам на любов между злодея и добрия? Както и да е - не се случи. С времето Рос израстна, най-вече от страна на дарбите си. Мариан ме кефеше, но пък беше алчна и насилствено настроена, и глупава да проумее някои неща. Имаше любов, екшън, дарби, беше напрегнато и интересно, и постепенно нещата се заплитаха, като изскачаха все нови неща, и искам продължение. Дали ще има?

"В гората на Къркпатрик" - Дара Джой
Много страст, жега и секс. Жалко, че Виктория си тръгна. Да, Виктория откри себе си, но после си тръгна от мястото и човека с когото е била щастлива. И дори не се знае кога пак ще се срещнат и как ще открие пак мястото. Пък колкото за Къркпатрик, намекнато е за това че не е човек по въпросите на Виктория, но те си оставаха без отговор. Доказателството си остава, че Къркпатрик разчита гората и философията му, че от едно болно дърво ще направи нещо красиво после - дърводелец е. А тази катеричка...много е сладка, само как ги манипулира да й хвърлят фъстъци на всеки десет минути. Да, хареса ми. Макар че това с новата работа и новото начало за мен бе набързо сложено. Новото начало за мен започваше с Къркпатрик, а не това да го напусне.

Sun Mar 30, 2014 12:59 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Mar 30, 2014 12:59 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Според примерите, ако една редакция променя смисъла (даже ако се пропускат неважни неща), тя е структурна, а не стилова. Да?
Моля цитирай конкретни пасажи, които имаш предвид. Не мога да ти отговоря „на едро“.

Принципно: ако една редакция променя смисъла, тя е смислова . И за да не оставам на нивото на пълната тавтология :D – под „смисъл“ имам предвид неща като логиката на сюжета, мотивацията на героите, непротиворечивостта и дълбочината на света/сетинга, бягството от клиширани обрати... (неизчерпателен списък)

(Това, което виждам от вашите упражнения, е, че разбиранията ни какво е „промяна на смисъла“ подлежат на ВнВ. :D На места доста ме размислихте – за което благодаря. Важно е да помним, че литературата е субективна, оттам – и нашите редакции. Всъщност затова предпочитам думата „предложения“ – тя оставя на автора свободата и правото да избира.)

Структурните редакции променят постройката на повествованието – как ни е поднесено (но не какво се случва в него). Тях ще ги почнем в следващото упражнение. (За което чакам да се съберат поне 5 пратени „решения“ на упражнение 4.)

Sat Dec 22, 2018 10:54 am Re: Подкаст „Българска фантастика“ Sat Dec 22, 2018 10:54 am Re: Подкаст „Българска фантастика“
13. Триптих за Юнаци и злодеи – Калин М. Ненов: „Център“, „Ляво“, „Дясно“

Wed May 21, 2014 8:29 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed May 21, 2014 8:29 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
4.
Във файла 07_заРед_Кал има коментари според които излиза, че някои неща е най-добре да не се правят. Например не е добре:
-> да се използва „всезнаещ разказвач“
-> да се ползват много скоби с разяснения.
На мен лично не ми се нрави формулирането на правила за добро писане. Защото аргументът „Еди-какво си е неправилно в повечето случаи, и следователно не е добро за настоящия текст“ /*/ е невалиден. (Ако нещо е вярно в много случаи, то не значи, че е вярно във всички, или пък точно в конкретния.) Аз бих слушала много по-внимателно коментари и предложения в смисъл - „този текст според мен може да звучи по-добре, ако...“ Всъщност пак от коментарите във файла става ясно, че според Кал в конкретния случай, и всезнаещият разказвач, и (някои от?) скобите с разяснения, си стоят съвсем на място. Та се чудя, дали изобщо си заслужава да се учат правила? И да се ползват съмнителни аргументи от типа /*/ ?

5.
07_заРед_Кал
Не беше много, но си личеше, че господар/ю/->ят м/и/->у се старае.
Коректура

6.
07_заРед_Кал
и второ, защото под десетина метра камъни и пръст вентилацията е много скапана, а онова от което една некромантска лаборатория има наистина ама наистина огромна нужда е качествената вентилация (и некромант, /естествено, но то се подразбира/-> де). <Щом се подразбира – що занимаваме читателя? :)>
Стилова редакция.

Да скучая? В тоя свят, пълен с чудеса?

Wed Apr 01, 2020 12:59 am Re: Цитатите, които ни създадоха Wed Apr 01, 2020 12:59 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Shibui: a kind of beauty that only time can reveal. Shibui was the subtle beauty of grey and brown moss on an old rock. And the taste of an old wine which recalled a ripening of grapes and the perfect balance of sun, wind and rain—that too was shibui. Drisana’s face radiated shibui—‘radiate’ was not quite the right word—her face revealed the grain of her character and her life’s experiences as if it were a piece of ivory painstakingly and beautifully carved by time.

Mon Jun 09, 2014 9:50 pm Re: Културни събития Mon Jun 09, 2014 9:50 pm Re: Културни събития
Третата група, която ще свири на Софийския средновековен панаир , са нашите приятели от Ансамбъл за старинна музика "Saltarello" , които ще представят западноевропейски произведения от XIII-XIV в. на реплики на старинни инструменти от епохата на Средновековието и Ренесанса.

https://www.facebook.com/photo.php?v=2094886178050 Кх! Ако очаквате Емил да засвири нещо на това изпълнение, няма! :lol: Pick another one. На това изпълнение демонстрира саму хубус :D

А това е тяхната страница, която заслужава повече подкрепа:
https://www.facebook.com/saltarello.ensemble
Няма шега, няма измама! Утре ще репетират, believe it... I or not.

Пращайте позитивна енергия не само Меги, а и Ивайло да пее! И в такъв случай да има He that all earthly plesures scorns.

Wed Nov 17, 2021 10:50 am Re: Share the Joy Wed Nov 17, 2021 10:50 am Re: Share the Joy
Analog, acceptance:

Hi Valentin,

This is just a quick note to say that I like your “Biosignatures” piece,
and I’m going to take it for ANALOG sans any significant edits. You can
expect the contract via email in the next couple of weeks.

Best,
Trevor

Trevor Quachri,
Editor, ANALOG

Това е научнопопулярна статия, не разказ, но да се
надяваме, че ще помогне за такива работи като name
recognition и branding.

Лелееееее! :)))

Това ни е ПЪРВАТА продажба на голямо списание...

Е, сега вече ще ми трябва втори таван за удари с гъза ми.

Чобик)))

Tue Aug 19, 2014 10:03 am Re: За преводите, принципно Tue Aug 19, 2014 10:03 am Re: За преводите, принципно
Не искам да влизам в спор, но все пак мисля, че понякога прекаленото оглеждане и оглаждане, с колкото и любов да се прави, няма...хм... да доведе до много добро. Когато обичаш текста и си го чел до влизане под кожата, той те вдъхновява и нещата се случват, понякога дори без да обмисляш прекалено. Нещо като бойния бяс:)
Моето скромно мнение е, че времето, за което авторът е сътворявал текста, и времето на преводача са несъизмерими величини. Творческите мъки на автора са по-различини: той създава свят и характери; преводачът ги пресъздава . Не казвам, че е задължително да го направи по-бързо или по-бавно. Не мисля, че времето, за което ще го направи е показател за любовта и уважението към текста. Разбира се, изобщо нямам предвид, че трябва да препуснеш през текста като Чингиз хан без да се вглеждаш в него и детайлите; индивидуално е, освен това. Зависи, покрай дарби, усет и знания, и от особеностите на двата езика. И все пак 7-8 години може и да е допустимо за писателя, особено когато героите му си правят каквото си искат ( любимата ми Робин Хоб разправя, че винаги остава изненада от онова, което казва и прави Шута, и тя съответно трябва да натъманява и да пренаписва текста в съответствие с неговите "лудории"; нищо чудно, че между поредиците й има по десет и повече години ), но за преводача ми се струва прекалено, ако не става дума за огромен текст, разбира се, който не може да бъде преодолян чисто физически, без да имаме предвид останалите особености.
Сигурна съм, че сроковете вредят - дори и да са разумни, мен лично ме подтискат; но пък и ме подтикват към работа, независимо за какво става дума.
Споменах ли колко е важен добрият редактор, който трепти на същата честота с теб, но има предимството на погледа по-отстрани?:)
Искам да вярвам, че щом това жури носи името на Кръстан Дянков, то ще оценява преводачите по качеството на первода, а не по изевстността на името му. Не зная до каква степен са литературни сноби. Нищо чудно просто да не обръщат внимание на някои текстове, което няма да е съвсем професионално. Чудя се дали са включвали "Пролетен сняг" на Мишима, преведн от Дора Барова. Четох откъси - дори и човек да нае знае японски, може страшно много да научи дори само от няколко фрагмента, преведени от тази дама