choveshkata.net

Thu Mar 24, 2016 9:15 am Re: Не-културни събития Thu Mar 24, 2016 9:15 am Re: Не-културни събития
За тая неделя силно се колебая, понеже имам нужда да остана вкъщи, но за другата седмица се глася и вериятно ще сме повече от един. (: Светлана изяви желание, а трябва да препитам и хората от Юнеко. За по-следващата седмица ми е малко трудно да кажа как ще съм.

Wed Aug 31, 2011 2:30 am Re: ПИТАНЕ: Да създадем подфорум за книги-игри? [СРОК: 31.08 Wed Aug 31, 2011 2:30 am Re: ПИТАНЕ: Да създадем подфорум за книги-игри? [СРОК: 31.08
За мое огромно съжаление Пешката с мнение е писал, че спира да модерира и да пише във форума. Явно там наистина тече някакво обоначване. Жалко. Толкова по въпроса за "възраждането" на книгите-игри. Впрочем, ако някой се интересува, имам колекцията английски КИ от Ъндърдогс, Абандония и Пиратския залив.

Thu Sep 22, 2011 12:56 am Re: „Свали сваляча“: подготовка Thu Sep 22, 2011 12:56 am Re: „Свали сваляча“: подготовка
Дали мога да те помоля да ги пускаш тия неща в MS Office вариант? Не всички имат Линукс или OpenOffice.

Mon May 16, 2016 10:10 pm Re: Културни събития Mon May 16, 2016 10:10 pm Re: Културни събития
Много пълно с наближаващата Нощ на музеите.
Приятелите от АЛОС ще правят някакво чудно чудо - всъщност всеки ще си го прави сам - със светлина

Ето и тяхната покана:

https://www.facebook.com/events/1313929188672034/

В Европейската нощ на музеите в София (21-ви май, събота) Център АЛОС ви кани на своята работилница за „Рисуване със светлина“. Там всеки ще може сам да „изрисува“ и промени заобикалящото пространство, като създаде светлинни моментни образи и обекти. С помощта на екипа ни, всички желаещи ще създадат „светлинни рисунки“, чрез специфичната фотографска техника „light-painting“. Тя позволява наслагването на светлинни образи и контури, с които хората рисуват в пространството.
На мястото на бившия Мавзолей (между Двореца и градинката на Народния театър) всеки ще има възможност да създаде своя светлинна рисунка или да се включи в обща light-painting творба. Участниците ще получат дигитален вариант на заснетата фотография, а при желание от тяхна страна - и хартиено копие на собствената си светлинна рисунка.
Водещи: Боян Бахрин и Любен Кулелиев.

Очакваме ви в Нощта на музеите в София между 21:00 и 23:00 часа на мястото на бившия Мавзолей!

Mon Oct 24, 2011 11:45 am Re: Писане на английски език? Mon Oct 24, 2011 11:45 am Re: Писане на английски език?
Е, аз не мисля да се променям :) Все още нацелвам педагогическия метод, по който да се изразявам, но няма да си променям изискванията :)

По темата:

Ани, академичното писане е различно от художественото по един ясно отличим маркер - преобладаващо присъствие на сложното изречение с множество вметки. В тоя смисъл, понеже ще боравиш с английски, може да ти убягнат някои основи на подреденото писане, които на български вероятно са ти вградени.

Една от клопките е употребата на verbal false limbs, както им вика Оруел в Politics and the English Language: всякакви неща от сорта на "On the one/other hand, moreover, on the contrary, it is evident, from the aforementioned it is clear that" и т.н. Когато човек развива сложна мисъл, понякога просто ги лепи където свари в опит да среше текста си, тък че да изглежда повърхностно подреден. Друга клопка е злоупотребата със страдателния падеж, който - подобно на художествената литература, - не работи добре и в академични текстове. Трета е затъването в уточнения, неща в скоби, между тирета и т.н. Аз ползвам проста система: винаги поставям разните обстоятелствени пояснявания колкото е възможно по-напред в изречението и винаги преди разните допълнения - ако по някаква причина не е възможно, слагам ги в края, пак преди допълненията и разните prepositional phrases. Във всеки възможен случай подлогът и сказуемото стоят заедно.

Тия неща са универсални и винаги ще направят текста ти по-подреден - мисля, че когато човек ги спазва, лексиката също му върви по-лесно.

Wed Sep 14, 2016 10:04 am Re: Не-културни събития Wed Sep 14, 2016 10:04 am Re: Не-културни събития
Докато се чудим как се пише храм "Св. п/Пророк Илия", да кажа, че социалната кухня към православното му братство има нужда от средства за построяване на закрито помещение. В момента явно са в заслон, а работят целогодишно.

http://svetiilia.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D1%85%D0%BD%D1%8F/
Стара, но активна обява - https://timeheroes.org/bg/sv-iliya/kuhnya-za-bedni

Било много весело, докато приготвят храната. В доброволческия екип имало много чужденци.

Имало занимания с деца, включително неделно училище.

Докато разглеждах снимките, ми замириса на бял бобец - проветрявам.

Fri Dec 02, 2011 9:15 am Re: Фантастика, литература, критика Fri Dec 02, 2011 9:15 am Re: Фантастика, литература, критика
Я каква тема изрови търсачът таз сутрин...

Mon Dec 19, 2011 2:43 pm Re: Съдържание vs. форма Mon Dec 19, 2011 2:43 pm Re: Съдържание vs. форма
Едит: Всъщност в цитатите има неща, които даже потвърждавата тезата на Дилейни...
Хахаха! Чудех се кога ще забележиш... :D

Всъщност ако се доверим на (прераз)казаното от Зиндел, цялата тая тема е поела в грешната посока от самото си заглавие.

Но пък, дойде ли ми кеф и концентрация, ще я почопля още. Включително и новите ти размишления (с които навлизаме в така любимата ми когнитивна наука ;)).

Sun Jan 29, 2017 12:22 pm Re: Теодор Стърджън Sun Jan 29, 2017 12:22 pm Re: Теодор Стърджън
Отзив в Goodreads за Venus Plus X:

A Platonic dialogue exploring the similarities between the sexes and our stereotypes about sex, many of which sadly persist, more than 60 years after the book was first published. As usual, I'm awed by Sturgeon's courage, insight and warmth. (Although this particular story seemed more clinical, colder than his typical writing.)

My reading notes:

~ He remembered a thing he had read somewhere: was it Ruth Benedict? Something about no item of man’s language, or religion, or social organization, being carried in his germ cell. In other words you take a baby, any color, any country, and plank it down anywhere else, and it would grow up to be like the people of the new country. And then there was that article he saw containing the same idea, but extending it throughout the entire course of human history; take an Egyptian baby of the time of Cheops, and plank it down in modern Oslo, and it would grow up to be a Norwegian, able to learn Morse code and maybe even have a prejudice against Swedes. What all this amounted to was that the most careful study by the most unbiased observers of the entire course of human history had been unable to unearth a single example of human evolution.

These ideas create a curious resonance with the questions raised by Mikhail Ancharov , a Russian contemporary (and kindred spirit) of Sturgeon's. (E.g. "What sort of evolutionary pressures produced the human brain, this ginormously complicated organ?")

~ Sturgeon's language makes me question everything I know about English. Oh, how my grammar teachers would wail and pull their hair over the word order in a sentence like "In a box was a dried marigold"! And I just had to check if "There seemed no concept for “payment” or “pass” in the tongue" is a valid expression or a proofreader's mistake. (It is valid: "seem" can also mean "appear to exist." But it's an uncommon use ... I think. But I'm not sure. I ... don't know.)

Yes ... texts like these wreak havoc on my confidence as a translator. :( This is actually the second time I've started reading Venus Plus X ; the first time, couple of months ago, I felt so stupid, found most of the phrases so impenetrable, that I just gave up.

On the other hand, it's a glorious (and ever rarer) joy to come upon an author who can teach you something new every other sentence. (Um, is there any preposition before "every other sentence"? ... There I go again. :/ )

~ However, language isn't only extensive vocabularies and Serious Stuff. It's also having fun:

“Hi, bulls!” says Tillie Smith. “What’s bulling?”
“Just man talk,” says Smith.
Herb says, “Hi, bowls. What’s bowling?”
Jeanette says, “Three strikes and I’m out.”
“Herb already used the gag,” Smith says in his leaden way, which isn’t true.
Tillie tops them all: “What’s everybody saying highballs for? Let’s all have a drink.”
Or:
“As Adam said when his wife fell out of the tree—Eve’s-dropping again.”

~ And it's not merely language you can learn from Sturgeon; it's all kinds of fascinating facts:

He went on to show pictures of other species, to give Charlie an idea of how wide a variety there is, in nature, in the reproductive act: the queen bee, copulating high in midair, and thereafter bearing within her a substance capable of fertilizing literally hundreds of thousands of eggs for literally generation after generation; dragon-flies, in their winged love-dance with each slender body bent in a U, forming an almost perfect circle whirling and skimming over the marshes; and certain frogs the female of which lays her eggs in large pores in the male’s back; seahorses whose males give birth to the living young; octopods who, when in the presence of the beloved, wave a tentacle the end of which breaks off and swims by itself over to the female who, if willing, enfolds it and if not, eats it.

~ Haha, Sturgeon also tackled the "Mommy, how are babies made?" story. Starting like this:

“Well then,” says Karen abruptly, “we don’t need daddies then.”
“Whatever do you mean? Who would go to the office and bring back lollipops and lawnmowers and everything?”
“Not for that. I mean for babies. Daddies can’t make babies.”
“Well, darling, they help .”
“How, Mommy?”
“That’s enough bubbles. The water’s getting too hot.” She shuts off the water.
“ How , Mommy?”

I'll let you find out the ending for yourselves. ;)

~ Sturgeon has the gift of ecstasy, no matter where he turns it. See him dancing about dancing:

It became, for him, a broken series of partial but sharply focussed pictures; the swift turn of a torso; the tense, ecstatic lifting of a fever-blinded head, with the silky hair falling away from the face, and the body trembling; the shrill cry of a little child in transport, running straight through the pattern of the dance, arms outstretched and eyes closed, while the frantic performers, apparently unthinkingly, made way by hairsbreadth after hairsbreadth until a dancer swung about and caught up the infant, threw it, and it was plucked out of the air and whirled up again, and once more, to be set down gently at the edge of the dance.

~ How can you tell a swine from someone just fine?

A pig among people is a pig, he tells himself, but a pig among pigs is people.

~ I can't remember where I first encountered (and embraced) the explanation why power structures (state-endorsed/institutionalized religion being only one example) need to denounce sex and the sexual impulse, but Sturgeon may have been among the earliest writers to highlight it. I'm quoting the following passage as a "historic(al) monument":

There are two direct channels into the unconscious mind. Sex is one, religion is the other; and in pre-Christian times, it was usual to express them together. The Judeo-Christian system put a stop to it, for a very understandable reason. A charitic religion interposes nothing between the worshipper and his Divinity. A suppliant, suffused with worship, speaking in tongues, his whole body in the throes of ecstatic dance, is not splitting doctrinal hairs nor begging intercession from temporal or literary authorities. As to his conduct between times, his guide is simple. He will seek to do that which will make it possible to repeat the experience. If he does what for him is right in this endeavor, he will repeat it; if he is not able to repeat it, that alone is his total and complete punishment.
He is guiltless.
The only conceivable way to use the immense power of innate religiosity—the need to worship—for the acquisition of human power, is to place between worshipper and Divinity a guilt mechanism. The only way to achieve that is to organize and systematize worship, and the obvious way to bring this about is to monitor that other great striving of life—sex.
Homo sapiens is unique among species, extant and extinct, in having devised systems for the suppression of sex.

~ Charlie's change at the "revelation" was abrupt. Too abrupt; to the point of rupturing my reader's credibility. :(

Tue Jan 17, 2012 5:25 pm Re: Труд и творчество Tue Jan 17, 2012 5:25 pm Re: Труд и творчество
90. Конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян

Тема: всичко, включващо фантастични елементи — научна фантастика, фентъзи, ужаси, психологическа фантастика и т.н.
Краен срок: 26.02.2012
Резултати: 10.03.2012
Възраст: ---
Вид творба: неиздавани разкази до 1000 думи (7200 знака с интервалите — или 4 стандартни страници)
Изисквания: във формат .doc или .rtf; пращайте на konkurs2012 [ет] trubadurs.com
Награди: 1-ва, 2-ра и 3-та, плюс специална: вижте в коментарите тук
Повече инфо: http://trubadurs.com/konkurs2012/

Wed May 10, 2017 1:40 pm Re: Културни събития Wed May 10, 2017 1:40 pm Re: Културни събития

Снежи wrote:Представянето на книгата "Групата от Ада", чийто автор съм аз, а редактор е Калин, ще бъде на 13.05. (събота) от 18:30 ч. в Бръм-бар (ул. Цар Самуил 33). Всички са поканени.

Mon Feb 06, 2012 7:44 pm I Dreamed a Human Face. Progress reports. Mon Feb 06, 2012 7:44 pm I Dreamed a Human Face. Progress reports.
Мисля в този пост да пускам свършеното по редакцията на английското Сънувах човешко лице , за да не се бавя още повече, отколкото вече се бавя. Така хем хората ще имат някакъв материал за сравнение/обсъждане, хем ще може, който иска, да ме ръчка тук. В следващи постове единствено ще съобщавам за ъпдейти по първия. (Е, и ще участвам в приказки по темата.) В удебелен курсив и скоби ще пускам спорадични коментари.

Ето го и текстът (началото е кратко, защото се оказа, че работата ми върви неособено бързо, с все сравненията, препрочитанията и т.н.):

The blue glow of the second sunrise was about to turn into a sunset. Shapeless shadows began a dance upon the ruins and with them came to life the dwellers of the old city. Joshua didn't know what they were; it was his first time here. (He rarely walked the same route twice.) So far the dwellers showed no signs of aggression. They peeked out from under thickly overgrown concrete slabs and gathered into small packs from time to time, not to attack but simply to indulge their instincts before scampering away in search of something more interesting. Joshua felt their curious eyes following his every step. (Странно ми се стори, че не ги вижда, а в предното изречение тия обитатели са описани как се движат и т.н. Всезнаещ разказвач ли е гледната точка?) Оnce he even glimpsed an entire figure, but couldn't see any particular mutations.

The rubble beneath his feet had been a main street. It was impossible to judge the height of the buildings on either side; long ago they'd slumped into amorphous piles – feeble vegetation mixed with pseudosoil. He came upon just one less ruined, stripped of everything valuable. Twice the sonar pinged and he stopped to mark new critical locations on the map. Later a huge hill of conrete blocked his way and he had to work round it. The other side was choked with creepers. Their colors were sharply brighter; here and there the green even sparkled. Beneath the surface, somewhere close, a glacier moistened the soil. There would likely be more dwellers here. For a while he wandered aimlessly, following a trail, looking for a clearing to spend the night, but the underbrush was thick. He started wondering if he should go back to the old city when unexpectedly he reached open ground.

For the last couple of days Joshua had squeezed through the jungle of lianas and air roots, fatigue settling in little by little. Endless snares of dry creepers, wire-strong, thrived even on the concrete ruins and barely allowed him a place to rest. Unfortunately, all this time the sonar, beeping, pushed him ever onwards. He couldn't always record the data, had to memorized them and it wore him down.

Now in the open everything promised to ease up. Before him spread a plain, bare and green, broken by hillocks – some small, some large, – and shallow faults, eroded rock and screes. The grass looked surprisingly fresh. Once a city had stood here too, but an enormous glacier underneath had left in its wake just a rolling landscape.

Mon Feb 13, 2012 8:22 pm Re: Модална теория на повествованието Mon Feb 13, 2012 8:22 pm Re: Модална теория на повествованието
Всъщност, да позволим на текста да ни води значи в голяма степен да модулираме емоциите си спрямо него, вместо да им позволим да влияят върху него непропорционално . Правилната пропорция, разбира се, постоянно се мени и почти никога не се постига, което прави четенето нещо като психологическо ходене по въже.
Това не го разбрах. Може ли някакъв пример какво ще рече „непропорциалнно“ влияние на емоциите ни? А какво – „правилна пропорция“?

Другото го разбирам и приемам. И ме чопли въпросът дали бихме имали нужда от такъв материал за следващата рубрика „Авторска кухня“ на алманаха ФантАstika... но сега наистина не мога да преценя. Ще насоча Наско насам, и той да каже.

Fri Aug 18, 2017 4:21 pm Re: Не-културни събития Fri Aug 18, 2017 4:21 pm Re: Не-културни събития
Скъпи приятели,

На ​​26-и август 2017 г. ​​ Фондация „Наука за природата“ и Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) – БАН, ви канят на „ НОЩТА НА ПРИЛЕПИТЕ “. Събитието ще се проведе в две части – теоритична и практическа.

​​От 12:00 ч. в заседателната зала на ИБЕИ на ул. Юрий Гагарин 2 ​​ в София ще се изнесат 2 лекции. Първата ще е на докторант Хелиана Дундарова на тема „Филогения на мустакатите нощници (M. mystacinus morpho group) на Балканския полуостров“. В нея ще чуете за последните изследвания за произхода и еволюцията на тази група прилепи. ​​ Втората презентация ще е на Вяра Крушкова от Фондация „Дивите животни“ на тема „ Рехабилитация на прилепи и хора – истории от кухнята “, където ще разберете за усилията и ентусиазма на група хора за спасяването на прилепите, живеещи около нас.

Практическата част от събитието ще се проведе извън София в пещера „Режишка“ (с. Лакатник), където колегите Стоян Горанов и Димитър Рагьов ще проведат обучение на тема „Наблюдение и улов на прилепи в пещери за целите на тяхното изследване и опазване“. Обучението започва в 20:00 ч. и ще продължи до полунощ. След това се планира лагерен огън и спане на палатки с разговори за прилепни приключения!
Заповядайте да се запознаете с тайния живот на прилепите и работата по тяхното проучване и защита.

НОЩТА НА ПРИЛЕПИТЕ е международна инициатива на „UNEP/EUROBATS – Съглашение за опазването на европейските популации на прилепи“ от 1997 г, която се провежда в повече от 30 страни. Тя цели информиране на широката общественост за начина на живот на прилепите и техните нужди.

Повече информация за събитието и организацията му – на телефон 0877764110 и email: info въ sciencefornature.org

Фондация „Наука за природата“
"Прекрасен" сайт, а?!... http://sciencefornature.org
Моля някой да запише Вяра, защото аз не мога да отида.

Wed Mar 14, 2012 4:25 pm Образованието Wed Mar 14, 2012 4:25 pm Образованието
Размисли и страсти покрай един проект за декларация:

Гри – както намекнах в първото си писмо, ще е по-добре да се предлагат
алтернативни формулировки (като добавката на Валя), а не просто
критика на настоящите.

(Не смея да кажа „обоснована критика". Обоснованата критика предполага
да разкажеш в по няколко страници всеки контрааргумент, чияято
повърхност си одраскал по-долу. Например това:

> Като се нарежда на учениците какво да ядат? Те ще са във възторг. И
> като това става по какви критерии? Ако са реални медицински, майките ще се
> вдигна на бунт (справка - кой да е форум на БГ-Мамма). Ако пък са
> популярните "здравословни диети", няма ли да е жалко за здравето на
> децата?...

Ти знаеш за какво говориш. Аз имам някаква представа, понеже съм чел
някой от постовете ти за... орторексия ли се наричаше? Някой друг
обаче ще те разбере ли изобщо? Какво значи „реални медицински“
критерии? Какви са тези „популярни“ здравословни диети? Едни диети
по-“популярни“ ли са от други? Всичките „популярни диети“ ли ще
опустошат здравето на децата? А какво, в крайна сметка, правим с
гнусотиите, които лично помня от ученическите ни столови? (Пръжки с
лук, за бога...) Ами по-новите, junk food ? Ако просто отхвърлим точка
8, щото не е ясно какво предлага тя, значи ли това, че сме доволни от
положението в момента?

Мога да продължа и по другите – но това не е целта на този документ,
така, както аз го разбирам.

Иска ми се да подходим към тази декларация не като към детайлен
алгоритъм, който описва решенията на всеки от набелязаните проблеми –
това очевидно е следващата стъпка. Иска ми се да подходим към нея като
документ, който очертава общи желания за промяна. С ясното съзнание,
че понеже са общи, те ще са и твърде обобщаващи на места. И ВЕЧЕ след
тях – когато се види кои организации и човеци имат желание да участват
в процеса – ще се конкретизират по начина, по който Григор и аз
подсказваме.

Алекс, има един такъв принцип в сбъдването на нещата:

Все отнякъде трябва да се започне.

Моето виждане тук е следното: Ако не подкрепим една такава инициатива
– ако ще и твърде обща в първия ѝ вариант, – значи считаме, че няма
(достатъчно) нужда от нея. Тоест: че няма нужда от промени – като
овластяването (empowerment) на самите ученици или по-добрия избор на
храна – в средното образование на Бг.

Е – аз считам, че от промени ИМА нужда. И затова искам да я подкрепя.
И ще предлагам по-конкретни неща (от които с годините съм събрал ДОСТА
дълъг списък) – само че СЛЕД КАТО мине първият, „проучващият“ вариант.

Никъде не е ставало дума за писане на -законопроект-, нали така? В
законопроекта вече наистина няма хлабаво – там всичко трябва да е
макс. измислено, изчистено и подробно. Но това тук е едва първата
крачка натам. Една сборна тръба „Да се съберем и да се преброим“.

По-ясно ли е сега какво искам да кажа?

Кал

П.П. По-приемлива форма да пренасочите усилията ни надругаде ще е, ако
някой от нас посочи вече съществуващи по-добри инициативи, които
работят със същата идея – подобряване на образованието, средно и/ли
въобще в училище. Аз познавам такива хора, но те са една-единствена
организация. А тук става дума за създаване на обединение, и то от
страна на нас, по-младите хора. Тези, които или все още изпитват
ефектите от кривото образование на гърба си, или ги помнят достатъчно
ярко.

(Това е камък в градината на някои от по-възрастните Чобити, точно
така. ;) Онова, което си спомняте от вашето училище, ХИЧ не е онова,
което аз си спомням от моето. Което пък, като слушам разказите на Еви
и другите ми приятели ученици, ХИЧ не е онова, което се случва с
учениците в момента. А такива инициативи трябва да са grass-roots – да
тръгват макс. близко до най-засегнатите от тях хора.)

Лошото е, че не мога да разбера каква всъщност е целта на декларацията -
иначе бих могъл да измисля някакви, макар и не перфектни формулировки. А
съм против тя да остане като "общи пожелания", защото общите пожелания в
такъв момент и за такава цел са просто шум, работа върши конкретиката.

Към момента едно конкретно предложение, което ми хрумва, е да се въведе
държавна матура като минимум след всеки клас (по възможност - след всеки
срок). Тъй като обаче не съм сигурен за целта на декларацията, не съм
сигурен и дали предложението ми е съвместимо с нея.

Целта е да се създаде база за оценка на качеството на преподаването, и
контрол над него. Пътем се постигат и по-дребни цели, като например
учениците отрано да свикнат с идеята за контрол върху труда, срещу който
няма как да се изшмекерува.

Методиката на оценяването предлагам да бъде заета от университетската за
оценяване на приемни изпити. Матурата е писмена и покрива всички
общообразователни предмети, които се учат в съответния клас. Писмената
работа на всеки ученик се номерира и имената зад номерата се пазят тайни
при изключително строг контрол, докато оценяването не привърши. Работите и
получените по тях оценки и пр. се съхраняват 10 години.

Запечатаните в пликове писмени работи се разбъркват, след което се
разделят на порции за разпращане за оценяване от учители от други населени
места, на случаен принцип. Всяка работа се оценява от двама учители от
различни места, без информация кой е другият, като оценките също се
събират и пазят строго в тайна. Ако оценките на учителите се разминават с
повече от половин единица (има си правила какво как се оценява), работата
се преглежда (също анонимно) от арбитър. Учителят, чиято оценка е
по-невалидна, получава понижение на рейтинга; ако рейтингът му спадне под
определена граница, губи правото да оценява матури.

Също, всяка работа след оценяването се преглежда за оставени "знаци",
оценки и т.н. от двама отделни квестори на същия принцип и при същите
правила за квесторите. (Мога да дам подробна схема, ако е нужно - да не я
разписвам цялата тук.)

Първите 2-3 години (докато системата не се уталожи и не заработи както
трябва) информацията се използва само за съставяне на публичен рейтинг на
училищата. След това започва да се използва за оценка на постиженията им:
не толкова какви оценки са постигнали в съответния клас, колкото с колко
са подобрили оценката на децата спрямо предишния им клас. Тази оценка също
е публична и се използва по публично обявена технология за определяне на
фонда за учителски заплати на училището. Колкото по-успешно е
преподаването, толкова повече фонд за заплати, и обратно.

Ключово в системата е недопускането на шмекеруване в нея. Тъй като
шмекеруването би дало предимства на малко пред много, публичното
изпълнение на правилата по опазване на тайната при оценяването вероятно ще
е достатъчна пречка пред шмекеруването. (Това не пречи да се вземат мерки
то да се затрудни и по други начини.)

Идеята е базирана на особеността на българите. Ние сме изключително
изобретателен народ, но това ни качество е насочено предимно към
заобикаляне на правилата и честността. Също, ние сме способни на подвизи,
когато става дума за личната ни изгода, но сме абсолютно безхаберни,
когато става дума за общата. Система, която обвързва тясно резултатите с
личната изгода на учителите, и не може да бъде заобиколена лесно, твърде
бързо ще насочи креативността им към подобряване на качеството на
обучението. Където учителите са на място, учениците лесно се увличат от
тях.

Доколкото детската глава не е кофа, и да я пълниш с фуния няма как да е
свръхрезултатно, насочената към подобрение на обучението креативност бързо
ще реализира повече от половината пожелателни точки в тази декларация
"отдолу нагоре", по инициатива и с енергия отдолу. Което е истинският
начин реализирането да бъде постигнато. За разлика от пожелаването им в
декларация, което дори да стане известно на широката публика, тя само ще
му се посмее.

Преди да се предлагат матури и още затрудняващи децата изпити, първо трябва да се преразгледа и пренапише цялостно училищната програма, още от 1 клас. Да се напишат нови учебници, разбираеми и съобразени с възрастта и времето в което живеем.
Пример, в първи клас, първи срок дават диктовка на деца на 6 години, които не са научили всички букви и естествено не могат да четат и пишат. "Нона пие мляко, а Румен пие чай!"
Децата трябва да напишат думите, които не се диктуват на срички, а вместо буквите Я и Ч, да сложат квадратче. Не знам що за безумие е това.
Няма да коментирам задачи по математика които включват да решиш 9-5 по-голямо, по-малко или равно е на 8-1, например, без оставено квадратче за решение и сравнение.
Ако искате примери до 5 клас, мога да ви дам стотици, на някои аз не разбирам условията, а има и такива, които са изписани неграмотно и от там объркващо в самите учебници.
Та мисълта ми беше, че ако не смятаме да си побъркаме децата, първо трябва да се оправи програмата, а после да се подлагат самите те на изпити и тестове. Иначе резултата е много лош, аз вече съм го виждала.

Според мен едното помага, а не пречи на другото. Ако има общонационална
матура, която да изпитва децата (и да оценява учителите) на такива
глупости и да им слага оценки, ще се вдигне страхотна патардия. Което
според мен е единственият начин глупостите да бъдат подкарани към
оправяне. Към момента всички знаят, че са глупости, но нали от това нищо
не произлиза (освен детската неграмотност), антагонизма срещу тях не е
достатъчно масов, за да доведе до подобрение.

За мен предложението за матури е чудесно за този етап, именно защото
показва, че зад декларацията стоят хора с конкретни идеи, а не
производители на абстрактни общи пожелания.

Точната формулировка би могла да бъде примерно: "Въвеждане на общ за
всички училища, централно реализиран контрол върху резултатите на
обучението, резултатите от който да бъдат използвани за рейтинг на
училищата и диференциране на фонда Заплати в тях."

Sat Oct 14, 2017 5:20 pm Re: Аниме-й! Sat Oct 14, 2017 5:20 pm Re: Аниме-й!
Ако ви се гледа нещо, тепърва почващо да излиза, ето предложение: Shoujo Shuumatsu Ryokou .

Явно е че творбата е рожба на характера на авторката, и че авторката има силен контрол и върху самото аниме (даже собственоръчно е анимирала целият ендинг). Затова нека опишем коя е авторката tsukumizu. С образование в точните науки, очевидно харесваща истории за лесбийки, и изобщо за сладки момичета, голям фен на Хидамари Скеч, и с известно количество депресия.

...абе, не съм сигурен колко мога да препоръчвам това аниме на хора, които не са като нея.

Между другото, много ми напомня на The Slow Regard of Silent Things. И двете са "експлорейшън" на останките на цивилизацията, в един и същи дух що-годе, само дето при Аури знаем за все още действащата цивилизация отгоре.

Sun Jul 06, 2014 10:49 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014 Sun Jul 06, 2014 10:49 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014
Нещо конструктивно ще предложиш ли?

Единствената причина да ме вбесиш би била, че пишеш content-free пост в content-intensive тема. За това поне ме познаваш достатъчно... мисля. :?:

Ако да, задръж го – за края на юли, когато почваме да събираме желаещите да организират догодишните номинации. Преди това няма да му обърна внимание – имам да си наваксвам по всичко, което изоставих заради организирането на това гласуване.

П.П. В последните 7-8 години няма евроконски номинации с такова количество гласували.

Mon Jan 08, 2018 12:45 am Re: Любимите компютърни игри Mon Jan 08, 2018 12:45 am Re: Любимите компютърни игри
Като (абсолютен?) контрапункт на Factorio, днес попаднах на

Kentucky Route Zero

Игри, които допускат такъв вид анализи, също разтягат дефиницията на „игри“...

Tue Jun 19, 2012 9:09 pm Re: Труд и творчество Tue Jun 19, 2012 9:09 pm Re: Труд и творчество
Екоманиаци, пишете! :mrgreen:
Информационен сайт - Vesti.bg, за трета поредна година организира конкурс за есе на екологична тематика "Екомания". Темата на тазгодишния конкурс е "Капка по капка" и цели да отличи най-доброто есе, посветено на водните богатства, тяхното значение за околната среда и живота на всеки един от нас.
Повече инфо на:
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4881931

Mon Dec 10, 2012 11:14 pm Re: За Филмите и Хората... Mon Dec 10, 2012 11:14 pm Re: За Филмите и Хората...

Spoiler

Ице, не губи сън – впрегнали сме Превеждачите да го докарат на български.

Sun Feb 25, 2018 2:38 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017) Sun Feb 25, 2018 2:38 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017)
So, currently I'm googling "how to write a natural dialogue"; I've found this , as well as some other so-so useful links, but I think my woes will continue for now. :(

See, the problem is that the dialogue I've written so far isn't between what can be called "everyday" characters; this is especially troublesome in Chapter 2, where the dialogue is held mainly between two very taciturn individuals (and one of them hates the other), and a SAI (standard AI*), and they all talk strictly business** - which means no idle banter to get some characterization in.

I dunno, maybe I'm too stressed out; after all, in my first novel, the dialogue also sucked until I went over the entire draft and "enhanced" it by adding individual speech patterns, introducing changes to phrases and reactions, etc. Yet this time around I have character spreadsheets with personal backstories***, developed POV's, descriptions of outward appearance and mannerisms, and whatnot; I should be able to handle this better. :S

And yet, I'm not. Sigh.

I'll see if things get better after the introduction of the second protagonist; she should be able to provide a nice, obvious counterpoint to the other main character.

*The second type of AI in the setting is TAI, "true" AI
**Save for a single snarky line in the beginning that's not even that great to begin with. :|
**Ok, the backstories specifically are mostly in my head only, but it still counts

Mon Jan 14, 2013 10:58 pm Re: Katawa Shoujo Mon Jan 14, 2013 10:58 pm Re: Katawa Shoujo
Emi path - complete.

Ами какво да кажа, Хисао е рядък случай на безкрайно тъп човек. Рио понякога беше бавен, в други случаи ужасно бавен, а доста често не се траеше, но Хисао да не зацепи през цялото време какво е станало с бащата на Еми, това е просто някакъв уникален подвиг. Колкото до самата Еми, не знам какво да кажа. Симпатична е, но така и не можах и аз да се "влюбя" в нея. Освен това артът не ми хареса особено, на Ханако и Лили е по-хубав.
Хм, сега, предполагам, Шизуне, колкото и да не ми се ще. Искам да оставя Рин за накрая.

Fri Mar 23, 2018 11:58 am Re: Развитие на Човешката библиотека Fri Mar 23, 2018 11:58 am Re: Развитие на Човешката библиотека
Когато създавах Гугългрупата „Живи сбирки покрай ЧоБи“, я кръстих така (а не примерно „Живи сбирки покрай Кал“ или „Живи сбирки из софийското равно поле“), понеже от самото начало си я представях като атрактор за потенциални нови Чобити. ЧоБи е замислена да създава общност(и). „Живи сбирки“ е един от инструментите за това.

Този замисъл вече даде своите плодове: след следобедната ни среща на 11 март Велко (брръм) от „Живи сбирки“ стана пълнокръвен Чобит, а в момента чакаме и Мартин да приеме поканата си за Сподвижници.

Ако отново реша да включа „Живи сбирки“ и Гугългрупите „Ядро/Сподвижници на ЧоБи“ в обща кореспонденция, ще е по такива съображения. Моля потенциално недоволните да се съобразят с това.

Sun Jun 03, 2018 1:27 am Re: Коренуване: Невидена река Sun Jun 03, 2018 1:27 am Re: Коренуване: Невидена река
Редакторските ви бележки по тоя повод мисля, че бяха писма.

Докато получавам потвърждение относно Голямото самодиво събитие на 31 май, че наистина има нещо теллаловско (в цялата работа), както си седя, изведнъж ми просветва, че какво по-теллаловско от това главният герой да е Радо и да е залюхан :lol: Макар че Теллаловият Радо по-смотаничък като характер се води според някои хора.

И с'я кат' хукнат и текнат едни паралели...

Иначе, Велко, за изражението на гъдуларката не се изказах, щото нямам наблюдения. Но някои инструменталисти много се вглъбяват дори да не е свързано с притеснение и физиономиите им не са особено приветливи по време на изпълнение.
Ако вземеш басиста на Булгара Чавдар Асенов, там е страхотия. А пък е доста хубав по принцип. Но няма такива работи като усмихване и eye contact с когото и да било.

Wed Feb 20, 2013 8:50 am Re: Слънце недосегаемо Wed Feb 20, 2013 8:50 am Re: Слънце недосегаемо
Още отзиви от Моята библиотека:

Много свежо. Идеята за книгата е много по своему оригинална. От години не бях чел български книги от български нови автори, защото живея в чужбина. Случайно попаднах на книгата, прочетох я електронно, бях приятно изненадан. Като се върна ще потърся в книжарниците други неща от автора.

първо — благодаря за признанието.
(макар че вече имам чувството, че приемам отзивите като нечий представител. Книгата вече ме е „пуснала“, не е толкова част от мен, станала е нещо само по себе си.
Но понеже героите не могат сами да благодарят на читателите за изразената към тях обич, налага се аз да го правя.
Странно усещане…)
по въпросите:
1) сцената на срещата на Радослав и Верена. ВСЕ ОЩЕ не мога да си представя как с думи да предам емоциите си.
Навярно защото още тогава героите бяха започнали „да живеят свой живот“, различен от моя.
Затова и не посмях зорлем да описвам неописуемото. Оправдах се пред себе си, че читателите сами ще си представят всичко, което им е драго, и то по-добре от мен.
Дали сбърках? Не знам. Надявам се, че поне е простимо…(?)
2) Антиземие е ОЩЕ една паралелна реалност — противореакция на възникналата реалност на Пълноземие.
Все още ми е трудно да я продължа. Много е черна и мрачна.
И накрая има два края — единият води към „Ние сме зората“. Също мрачна, но някак по-поносимо.
Е, и в двете има светлина в края на тунела, при това не от приближаващ влак… и въпреки това — оказа се, че не съм готов да изживея сюжетите, за да се получи последната чернова преди окончателното редактиране.
2А) да, в Антиземие има И ДРУГ Радослав, „нашият“ ще се срещне с него, както се срещна със „себе си“ в Пълноземие. И Верена ще срещне. Една доста различна Верена. Много по-отровена от онзи свят.
Сигурно това още ме спира. Твърде е безмилостна там.
3) Слънцеград е замислен като пример за провал на добрите намерения. Отделна реалност е, но без пряко влияние върху останалите.
Провалът обаче отваря възможност за друго начало, за по-естествено развитие. Малко ми е жал за Вананд, все проумява нещата по трудния начин. Това съчувствие ми пречи да се концентрирам.
4) Ние сме зората — трябва да е капакът на всички разклонения. Истината за атъланите. Не, не са възродените жители на Атлантида, погубени от змейовете. Рожба са на тъмната половина на човешкото. Могли са да възникнат съвсем реално и в нашия истински свят. ЗАСЕГА ни се е разминало. Без гаранции, че ако продължим с човещиниите, няма да си намерим белята.
5) Витан е предизвикал появата на Пълноземие, а в „противотежест“ възниква и Антиземие, още докато прави експерименти за завръщане във времето — разказва за това в „Царска заръка“.
ами… това е.

Чел съм доста. Чел съм много разнообразни жанрове, но до сега такава силна книга (писана по мое време) не бях чел. Не искам да се правя на критик, времето решава кои книги остават вечни, но в тая поредица има всичко, и толкова е реална, че ми се струва че наистина всичко това се случва сега… в момента… Ако сега излезе някой змей пред мен, мисля че няма и за миг да се уплаша, а ще изпратя поздрави на нашите змеове. Само не си мислете че съм някой вживял се хлапак, роден съм 1970 година :) В книгата виждам всичките ни грешки като общество, жалкото е че и „змеовете“ не могат да ни оправят, и защо ли все трябва да чакаме някой да ни оправи, като изобщо не ми харесва някой да ме оправя!!! Дааа, наистина е книга която ме кара да се замисля, аз лично не я видях като фантастика. Това е мнението ми. Поздрави на всички широко виждащи.

Ще бъда кратък — просто шедьовър с проста поука.
Никой не може да ни оправи. Трябва да се оправяме сами.

Tue Jul 24, 2018 2:52 am Re: За Филмите и Хората... Tue Jul 24, 2018 2:52 am Re: За Филмите и Хората...
Изгледах днес отново позабравен, но любим мой филм от детството ми - Магистрала 60 (Original Title: Interstate 60: Episodes of the Road )

И сега, 15+ години по-късно, го харесвам още повече . На повърхността изглежда като забавна комедия, но всъщност е превъзходно философско приключение за свободата на избора и възможността да бъдеш себе си, да повярваш в собствените си способности. И както много други култови класики, лентата е пълна с легендарни цитати. :)

Навремето "Магистрала 60" изигра ключова роля във формирането ми като личност - и иронията е (ще разберете ако изгледате филма), че след преживяването на тази история започна семейната "борба" срещу родителското тяло и отстояването на правата ми като отделен индивид. :mrgreen:

А после... години по-късно, спиралата се завъртя и както посветените в храмовете на Амон Ра в древен Египет, така и аз видях "другата стена" на житейските отношения с майка ми и баща ми. ;)

Mon Aug 27, 2018 8:52 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Aug 27, 2018 8:52 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Разминаване“:

Силна история, но не толкова наситена, колкото „Бъди благословена / Не се сърди, човече“ . Освен това май започвам да усещам един от похватите на Кирил Топалов за постигане на катарзис (той и сам си го подсказва, когато сравнява Мария с героиня от гръцка трагедия) – а точно този похват ми е досаден.

Ще я запомня най-ярко с тези размисли за приятелството , с изненадващия обрат на финала (вече рядко ми се случва сюжет да ме изненада) и с един емблематичен диалог малко преди това:

– Естествено, признал си вината си, искал си ѝ прошка, това е нормално. В такава ситуация се приказват точно такива неща.
Помълча и каза:
– Нищо не съм приказвал.
– А какво?
Мълча доста, трябваше отново да повтарям въпроса.
– Лазих по земята. – Отнесе се някъде, след малко се върна. – Целувах ѝ краката. – След това ме погледна. – Според твоята заповед... Преди петнайсет години. В „Ариана“.
– Добре си направил – окуражих го. – А тя?
– Каза, че ако не стана веднага, ще стовари патерицата си върху главата ми.
– И?
– Стовари я.
– И това е добре – казах още по-ведро. – Могло е и да я стовари много пъти.
– Стовари я.
– Това вече е съвсем добре. После?

Tue Apr 16, 2013 11:00 am Re: [POLL] Възхищавате ли се на хората? Tue Apr 16, 2013 11:00 am Re: [POLL] Възхищавате ли се на хората?
Айде и от мен малко
Въпросът е "Възхищавате ли се на хората?"
Този въпрос е доста всеобхватен. Носи на отговор "да"/"не". А също и на разни възможни варианти :)
Инак дадените сега отговори като възможности - покриват една част само от хор-ското, човешко на успеха. Като и той е доста широко понятие сам по себе си - успех в какво?! - в намиране на мир със себе си и околните, успех в науката, успех в професионалната сфера на реализация, успех в това да сме човеци, успех в това да преодолеем нещо, което до момента не сме можели, др.? Затова и многополезно би било - или да се даде отворена опция да се дописват отговори и да се хванат нюанси, или да се стесни въпросът и отговорите като смисъл, че да е лесно да се припознае или не човек :)
И също - ако има възможност за повече от един избор - значително облекчение. Може и да се степенуват по важност, ако трябва за целите на "изследването" ;)



Инак, Вик - чакаме си там каквото си писал.

Fri Apr 26, 2013 9:11 am Re: Непоискано добро Fri Apr 26, 2013 9:11 am Re: Непоискано добро
25.04.2013: звукозапис от премиера на „Непоискано добро II“ в семинарен център „Раковски“

Sun Nov 11, 2018 12:09 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Nov 11, 2018 12:09 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Той“:

Много, много свеж полъх през родните фантастични земи. Вижте:

~ Кое влюбване можем да простим незабавно – ние, които не се влюбваме; или се мръщим, когато влюбванията стават твърде бързо и лесно?

Едно такова например?

Джейк се бе изтегнал на дивана и четеше една от книгите на Ким. Буква след буква, сричка след сричка, дума след дума, изречение след изречение. Всеки ред бе по-пленителен от предишния, всяка страница – дребна експлозия в сравнение с последвалата стихия. Джейк искаше да разбере Ким. Да открехне вратата на света ѝ и да надникне вътре, затаил дъх, вълнуващ се като малко дете. Да прогледне в дълбините на океана, изпълващ загадъчните зеници на изящните ѝ очи. Да вдиша отново лекия ябълков аромат, попил в нощния пейзаж, пръскащ меки кичури по раменете ѝ. Но колкото и силно да бе желанието му да прочете точно тази книга, точно тези страници, вписани в душата ѝ, имаше чувството, че никога няма да потъне в неземните думи, изпълващи всяка клетка от тялото ѝ. Че тази книга е една красива пеперуда, разперила криле и бавно прелитаща покрай него, без да се спре и да кацне в отворената му длан.

~ Някои от описанията са страхотно образни:

Пета, пръсти. Още веднъж. Стъпка. Още една. Втора...
Ким едва се задържаше на крака. Сякаш някой бе изключил важно копче в тялото ѝ и сега тя не усещаше нито един свой мускул. Сякаш невидим воал от лед и стомана покриваше крайниците ѝ, а тя се мъчеше да превъзмогне тежестта. Усещаше костите си като ледени висулки, крехки и чупливи, скрити под тънък слой сняг. Лъжлива опора. Всеки момент щеше да се подхлъзне и да ги счупи до една. Но някак още бе на крака. Още се движеше и донякъде наистина се радваше на замрелите си сетивни клетки.
Пета, пръсти. Още веднъж. Стъпка. Още една. Втора...
Ледът се счупи.
Малка къща. Позната врата. Ким успя да скрепи парченцата и отново съгради всяка кост, висулка по висулка. Застана изправена и стъпалата ѝ се заровиха в земята, задържаха я под напора на вятъра. Топлият повей премина през тялото ѝ, все едно беше призрак. Тя простена тихо от тръпката, разтърсила цялото ѝ същество. Наложи на сърцето си да не разкъсва плътта ѝ, на дробовете – да не разбият отново ребрата ѝ на малки парченца. Примоли се на кръвта си да запулсира във вените, да изпълни лицето ѝ, да развихри пъстрата си палитра върху устните ѝ.
Никой не откликна на молбите ѝ.

Или:

(...) гласът му така и не послуша крясъците на мозъка да се научи да плува и да излезе на повърхността на гърлото му.
(...) Една от клетките му някак се събуди и заразтърсва раменете на останалите си другари, закрещя им да се опомнят.

Май започвам да се вълнувам... м? :)

~ Внимание! Следва скучна литературна теория.

Разширената метафора ( extended metaphor ) е метафора, при която...

Оф. На кого му се чете скучна литературна теория? Когато може да прочете нескучна разширена метафора?

Ким издиша всичките букви и символи от главата си, прочисти безполезните листи от разхвърляните чекмеджета. Позволи си миг спокойствие и попадна там, където се чувстваше най-спокойна. Смела. Силна. Добра. Умна. Там, откъдето извираше целият ѝ свят и се завърташе около оста си, за да се върне отново у дома. Това бе книгата.
Ким се превърна в една непозната дума, непонятна и самотна. Сгромоляса се върху страницата и се сви в ъгъла на изречението, където компания ѝ правеше само точката. Обаче се случи нещо неочаквано. Буквите ѝ се подредиха. Сричките придадоха значение на думата, която представляваше тя. Тогава се чувстваше наистина разбрана. Наистина на мястото си.

~ Плюс: Драмата на моменти е като в аниме.

Плюс: Никой от героите не е откровено или картонено лош.

~ Какви дълбокомислени диалози се водят в пет сутринта, след тежка нощ на дешифриране?

– Разгадах кода – съобщи им с безгрижен тон. – Ето, вижте.
(картинка)
– Браво! – плесна с ръце Рики. – Написала си четири букви в кръгче! Как не се сетих и аз по-рано.
– Идиот такъв! (...) Това е кодът! Не виждаш ли? На какво ти прилича този кръг?
– На кръг.
– Охххх!

~ Ммм...

На едно от столчетата седеше оскъдно облечена жена. Дори „оскъдно“ беше голяма дума. (...)
– Няма ли да кажеш здрасти на брат ми и компания, бебе? – подсмихна му се тя с топлите си кафяви очи. (...)
За нещастие, мъжът стана. И се обърна. За него оскъдно облекло беше наистина пресилено определение.
Той беше чисто гол.
Ким едва се сдържа просто да не се обърне и да си тръгне. Вместо това реши да се фокусира върху мустаците на мъжа.
– Привет – махна им той с ръка и се усмихна. Ким гледаше усмивката му.
– Облечи се – каза рязко Джейк и Ким можеше да се закълне, че е бесен, без да е сигурна защо му пука толкова.
Мъжът поогледа дивана, накрая намери едни раирани боксерки и ги навлече.
Ким въздъхна от облекчение. Така беше по-добре. Вече спокойно можеше да разгледа мъжа по-хубаво. Всяка героиня от книга би направила така, за да прецени каква е заплахата. (...)
Загоряла кожа подчертаваше мускулесто тяло. Ким прецени, че човекът знае поне една бойна техника. Имаше къдрава черна коса и мустаци, светлокафявите му очи изглеждаха развеселени от забележката на Джейк.
– Ще прощаваш, друже. Бяхме леко заети с...
– Не искаме да знаем – прекъсна го Рики. Обърна се към момичето, което би трябвало да се пада сестра му. – Какво стана със Сам? Таман бях почнал да го харесвам.

... Та какво за анимето? :D

~ Само сечта накрая ми развали вкуса. :( То и в анимето я има, но там антагонистите получават повече шансове да се разкрият като мислещи, чувстващи и страдащи същества на свой ред.

Може би в следващата книга?