choveshkata.net

Wed Jan 07, 2015 7:16 pm Re: Аниме-й! Wed Jan 07, 2015 7:16 pm Re: Аниме-й!
Светльо, лош човек си ти, стрес правиш...

Кога ще ги пробвам всичките тия изкушения? КОГАААА???

Доща?...

С горното искам да кажа: Давай в същия дух. И ми е чест, че си дал превес на тая тема пред личния си блог.

Ама копни и там – не се знае откъде ще огрее птичката. ;)

- - -

Нев, знаейки те, мисля, че Code Geass ще ти хареса. На мен ми отнесе главата навремето... но има доста мъчителни моменти, ако обичаш да се вживяваш.

Sat Sep 19, 2020 1:08 am Re: Любимите компютърни игри Sat Sep 19, 2020 1:08 am Re: Любимите компютърни игри
Човек трябва и с глупости да се занимава понякога ;) Особено ако тренират бързина, наблюдателност, памет, разграничаване на звуци, малко съобразителност, много нерви (нервите са само в един от видовете задачи).

На чешки е от сайта на филма за чифтоядите, но ще ви кажа основните неща какво значат. Преди играта хвърлете едно око на трейлъра.
https://www.lichozroutifilm.cz/hraj-si
Само играта - https://decko.ceskatelevize.cz/flashAppIframe/3faf48e9-d406-46d7-9228-48053756ad5c.
Чорапоядите се хранят само с чорапи, но никога не бива да плячкосват цял чифт. Това го правят само престъпниците. Ако вече сте взели единия чорап, трябва да го помните. Когато намерите някой, трябва да решите дали да го приберете. Взетите чорапи важат само за дадено ниво. Не се бъркайте с предишни нива.
Днес изиграх 11. Сега довърших и са май общо 15.
Има едно кръгло увеличително стъкло чорапоглед и с мишката го мъкнете по картинката, за да откриете чорап, който бива сигнализиран с бяло проблясване и прозвън(т)яване. Чорапите могат да са навсякъде, само във водата най-вероятно не.
Играете (Hrát) от името на главния герой Хихли:к/Хихльо. Чичо му Padre ви дава указания (Jak na to). Той е чорапен мафиотски бос.

Най-важните неща, когато Падре ви дава задача (в чешкия ударението е на първата сричка):
Chleděj lichou ponožku. [хледьей лихоу поножку] Намери единичния чорап.
Někde tu je pár ponožek. [ньегде ту йе па:р поножек] Тук някъде има чифт чорапи.

Похвали:
Paráda, Chichlíku, paráda! Jo, jo, jo! Jsi pašák! - УРААА!!! - Бащата МНОГО ви се радва на успеха :lol:
Takhle se mi líbíš! Jen tak dál! [такхле се ми ли:би:ш; йен так да:л] Така те харесвам! Продължавай в същия дух!
+ Ааа! Добре! Наистина се гордея с теб!
+ Ааа! Хихльо, красота! Давай, давай!

Uplet‘ mi ponožku! [уплеть ми поножку] Оплети ми чорап! - Това се разбира и от картинката, но не ми е ясно какъв е принципът, цъкам като бясна и тегля нагоре пресечната „точка“ на куките. Само този процес ме изнервя, ама много.

Това е. Надявам се да се забавлявате ;) От всички нива събрах 44773 точки. След всяко ниво изкарват текущия резултат + кои чорапи играчът (не) е взел и кои са !чифт!. Има поднива.

Mon Jan 19, 2015 10:50 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Jan 19, 2015 10:50 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Review of Metaplanetary :

Metaplanetary is an underappreciated gem on so many levels: from its depiction of AI love as solving systems of mathematical equations with transfinite values--that is, engaging the faculties of the AI to their fullest, leaving room for no "spare thought"--to extraordinary modes of traversing the Solar System via self-evolved nanotech-based strands full of a breathable, snot-like substance; from the wry remark that when we abandon our human form for an inorganic carrier, we lose some of our mental flexibility and intuition (I wish more SF writers delved into these issues; we already have plenty of science to tell us it's not nearly as simple as The Matrix had it), to a rumination about closure in the most unlikely of circumstances .... The book keeps flinging these nuggets at us, in rapid bursts (the chapters are usually three to five pages long). Occasionally, I found myself wishing it was a bit slower, more patient, less ADD-esque. Most of the time, however, I was thrilled by the pace and variety. Reminded me of Alfred Bester in that respect.

Metaplanetary was recommended to me when I was looking for something on a par with David Zindell's Requiem for Homo Sapiens. Zindell's trilogy (starting with The Broken God ВРЕМЕНЕН ЛИНК: ще го сменя с друг веднага щом прехвърля отзива ) feels more complete and well thought-out, as does The Golden Age by John C. Wright; I cannot recommend those two highly enough. However, I found Metaplanetary nearly as stimulating. Its revelations don't surge over you like tsunamis but rather pinch some dormant parts of your brain and scamper away laughing, to pinch the next ones, while you're still trying to readjust your mindscape.

What I didn't like--didn't ring true enough to me--was the choice of antagonist. If we are still that stupid in the 31st century to let a one-man (or one-whatever) tyranny rise to the top, then we shouldn't have made it there in the first place. Perhaps this part is better read as a parable, a reflection of our past follies and tendencies. (Director Ames is, for all intents and purposes, a variation on Hitler, Stalin, etc.--only less human, and thus, less convincing. His villainy is over-the-top ... yet deliciously so; he may not seem very authentic, but he's fun. ;) However, it annoys me no end to find such reflections projected into the far future. They go in the face of everything we've already built and learnt along the ladder of our social and humanitarian evolution.

Finally, some of my impressions in order of reading:

~ This is getting waaaaay wild ....

Here we are, traveling along a cable (!) from Mercury to Mars--and getting a step-by-step treatment on how the Grand Unification Theory was discovered and why we move from the past to the future, never the other way round. Tony Daniel doesn't pull any punches; he uses double-slit diagrams and language that shows me how rusty my physics has grown. So what I would normally wave away as 'ah, infodumps' only rivets my attention even deeper. (Then again, I was always a sucker for grand theories. ;)

What next?

~ one of the groups, calling itself FUSE (the acronym meant something like Mars for Martians in Norwegian)

Yeah, right. Which letter in FUSE stands for Mars (in Norwegian)? ;)

Oh c'mon dear Mr. Author. After putting so much effort into your other research, why neglect the linguistics?

~ I was about to rail. I was about to hurl this book against the Trash Bin. I was about to roar, So what, moronic, cretinous, retard-infested humanity? You still ain't grown up in the 31st century? You still solve all your probs by force and war?

And then ... came this .

And made me sad in a very, very silent way.

I still ain't grown up myself.

~ This is NOT your light reading fare. It just managed to explain the Casimir Effect , in a way that made sense. After some thinking. ;)

So, don't use it to lull yourself to sleep.

(Which begs the question: Why am I reading it at this hour?)

~ This is a roller-coaster. No, really.

First we get this:

http://www.choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=19559#p19559

Then we get a Western-style shootout between two free-converts (AIs), which also happens to be painful and poignant: they were once married, and the prize at stake is the life of their child.

I really don't know where this Tony Daniel fellow is taking me, but I already like him enough. Lead me on, Mr Author.

~ Okay, so it's a part of a projected trilogy. And the last book is nowhere in sight. :(

First of all, I'll postpone reading the second book until there's at least the promise of some progress on the third one. These stories are NOT self-contained. My memory is NOT what it used to be in middle school. (I could pretty much quote a full paragraph from a Pratchett book then.) Superluminal goes on the same shelf as the Gentleman Bastard and Imperial Radch. (Hey, don't be sad; it's stellar company!)

Second, and more important: Dear readers, please buy Tony Daniel's books. Especially Metaplanetary and Superluminal . It helps publishers make up their minds, you know?

(Alternatively, you may try to convince Mr Daniel to go the Kickstarter way. He doesn't sound over-excited about it, but hey, this is Goodreads! Are we good at making our reads happen, or what?

But please, don't look at me. I've my hands full right now.)

Wed Nov 04, 2020 11:05 am Re: Момичето от квартала Wed Nov 04, 2020 11:05 am Re: Момичето от квартала
За първите два дни „Момичето“ има 55 сваляния, а „Харт“ – 29.

Предполагам, че основната заслуга е на Валентина Найденова, ръководител на Българско училище „Пейо Яворов“ в Брюксел, която публикува анонса в сайта на училището и го сподели соц-мрежово с учениците и родителите им.

Thu Feb 05, 2015 11:26 am Re: Културни събития Thu Feb 05, 2015 11:26 am Re: Културни събития
https://www.facebook.com/events/327264517467100/?sid_reminder=4203299151871475712 - къщичка за книги днес

"Търсех движение, не спокойно съществуване. Търсех вълнение, опасност, шанс да се пожертвам за любовта си" Лев Толстой

Да преминеш през редовете на планината с поглед, да прекосиш страниците на непрочетената книга. Да забравиш за думите, докато се вглеждаш в огъня на печката в столовата. Да излезеш през вратата на хижата, без да отбележиш до коя глава си стигнал. Ето така преди 3 месеца хижа "Козя стена" започна кампанията "Къщичка за книги". Целта на инициативата бе създаването на библиотека, разположена на 1600 м. надморска височина. Крачейки бавно и уверено, в нея взеха участие множество желаещи,дарявайки свои книги.

На 5-ти февруари ви каним на една нестандартна презентация, която съчетава силата на планината с духа на книгата. По време на срещата ще си поговорим с издателствата "Вакон" и "Изток-Запад" - сред първите подкрепили инициативата. Те ще ни представят заглавия, които можете да откриете на рафтовете на планинското ни книгохранилище.След това Таня Даскалова, организатор на кампанията "Професия ХИЖАР", ще разкаже за всичките кампании като "Къщичката за книги", които организира през последната половин година, водена от два основни мотива: да разкрие тайните на една малко позната професия, заслужаваща уважение, и да събере пари за закупуването и инсталирането на електрическа система, захранвана от възобновими източници. В края на вечерта ще бъде прожектиран краткият първи филм на кампанията, озаглавен "Професия ХИЖАР".

Като домакин на събитието и партньор в "Къщичка за книги" на х. Козя стена ( https://www.facebook.com/events/803132876410662/?fref=ts ), книжарница Orange ви кани в своята кафе-книжарница, намираща се ул. Граф Игнаиев 18 (Orange Center, ет.4). Ако до сега не ви се е отдала възможност да дарите своята книга, то ви приканваме да използвате повода, за да го направите. Всичко това ще се случи с начален час 18:00. Очакваме вас и вашите превземащи височините книги.
Вход свободен!

Sun Dec 13, 2020 5:48 pm Re: Раздумки на редактори Sun Dec 13, 2020 5:48 pm Re: Раздумки на редактори
Гев, проблемът за мен е, че „момиче за всичко“ също няма, точно както няма и „човек“. Просто ми звучи... странно, неестествено. В момента се мъча да си представя как бих нарекла жена на тази „длъжност“... и не ми идва нищо наум. Но си мисля, че ако аз бях сред интервюираните, спокойно бих казала „Не искам да съм момче за всичко“, без да се почувствам по-малко жена.

Доста е странно всъщност... Бих заменила „мъж на място“ с „човек на място“, ако става дума за жена, но самото „жена на място“ ми звучи доста странно. Може би са си някакви мои лични възприятия :))

Интересно обаче, английският израз jack of all trades използва ли се за жени (или при неопределена аудитория като в случая)? :) Все пак, преводът е почти буквален.

Sun Jan 17, 2016 10:50 pm Re: Светлоглед Sun Jan 17, 2016 10:50 pm Re: Светлоглед
И един хубав "репортаж"-представяне на книгата с Миа Сердарева и помощници, които вече са се светло-огледали

Tue Feb 02, 2021 6:11 am Re: Раздумки на редактори Tue Feb 02, 2021 6:11 am Re: Раздумки на редактори
Кофти е така, разбира се, но просто казвам, че е голям проблем отслабването/има голям проблем с него/с него е борба.
_____________
Настоявам следното да влезе в упражненията за редактори!!! Без последващите цитати. По този начин митологичният разказ за нравственото падение на човека с цялата си система от няколко нива на емпатия и последвалото изкупление катарзис органично интегрира в себе си други аспекти на необходимото за устно запаметяване и препредаване на колективната памет на еврейските племена: родословието на фамилиите, представата за мирозданието, а дори и „техническите медицински инструкции“ например за обрязването на новородените момчета, изложени на няколко страници в книгата Битие. Включвайки това познание вътре в големия нравствено-космически разказ за Сътворението и за моралното падение на предците, древното безкнижно общество на евреите е съумяло да постигне най-удобната и сигурна форма на припомняне и запазване на всички необходими за племето аспекти на информацията, която е ценно да бъде запаметена и да достигне ненакърнена до следващи и следващи поколения – включително родовата памет, обичаите, медицинското познание, а и практическите „чалъми“ как да се извърши някоя работа.
В митичния разказ винаги има стремеж към интегриране в единно знание, нужно за усвояване и запаметяване от племето, за да се съхрани и предаде на поколенията колективната памет с оглед на „свързването“ на целия свят в неразривно единство, което всеки път се препотвърждава чрез ритуала, задължително включващ емпатия и катарзис.
Същата „схема“ на предаване на знание чрез нравственото послание на мита следва разказът за Ной и синовете му, както и за Лот и дъщерите му. Към три пъти [пардон – пет] повтаряш едно и също. Ако го променяш, направо ми го сложи в писмо, защото ще е дълго. Ако текста не е идентичен, а разновидност на друг подобен текст, но със същия смисъл, то е най-добре да отиде в бележка под линия. Ако е идентичен с предишен текст, оставяй първия вариант, който се появява по-рано и изтривай втория, който го дублира по-късно. Или по твоя преценка, според където ти звучи, че е по-на място. Старах се да изчистя тези дублирания, но явно не съм успял навсякъде.
Seriously. На няколко пъти "блокирах" от тоя епизод. Умът ми просто отказваше, hard as I tried. А философът ме остави аз да му оправям л...екетата. Е, той просто не ме е разбрал, най-вероятно програмата просто не му е показала огромното оцветяване на откъса с повторенията – not sure, not sure, обикновено променя цвета, но не го маха. Резултатът и травмиращият ефект е колко време и CV клетки буквално ми умряха. И колко ненавиждам вкостененото зацикляне в безплоден обяснителен изказ. Това е недъг и порок на ума. За щастие, не целият учебник е такъв. Явно е било моментно умопомрачение, но бога ми, дълго ще ме държи.

Смърт на неуместното философстване.

Fri May 07, 2021 1:38 am Re: Непоискано добро Fri May 07, 2021 1:38 am Re: Непоискано добро
Тази година на награждаването на Копнежа за растящо творчество best"seller" е именно то, втората част :D. За компенсация особено на миналогодишното издание. Има още 1-3-макс. 4 бройки, да видим дали ще стигнат :lol:.
Чувствам се пространствено поздравена.
https://choveshkata.net/blog/?p=8728

Mon Mar 16, 2015 1:01 pm Re: Културни събития Mon Mar 16, 2015 1:01 pm Re: Културни събития
Току-що писаха, че от другата седмица ще почнат да се продават билетите за концерта ни - на ансамбъла на клуб "От извора" и на вокален, предполагам, квартет "Деница" .

23 май 2015, събота, 19 ч. , залата/аулата на УАСГ.
Бря-бря-бря! Тя била много джиджана бе!
https://www.facebook.com/events/351981278320046/
http://www.uacg.bg/?p=159&l=1&dp=91

Струва 10 лв. и няма намаления, защото събираме пари да се улесним за новите си костюми, с които (май) няма да играем тогава, но другите ще ходат в Китай и ще си ги ползваме и след това.

Ето така ще изглеждаме след няколко месеца. Хем и със сребърни пендари за 10 пари... То тоз костюм златен излезна... Кюстендилска сая.

Спокойно, цената е 10 лв. отпреди пендарите. А колко струва целият костюм по-добре да не ви казвам.

И ще ме извините, че не следвам хронологията, но:
7 април, сряда, 19 ч. , камерна зала "България" - концерт на ансамбъл за старинна музика Saltarello . At last!
Билети 10-8 лв.
Средновековие и ренесанс. Ще си свирят на виолите да гамба (2 размера), виелите и блокфлейти. Някои хора трябваше да се свържат с българина с хърди-гърдито, но не го направиха... Some things never change... Надявам се за есенния средновековен панаир да го направят.

Ще омалосвам до безкрай и се надявам да има положителен ефект. Ефект може и да има, но... се съмнявам в положителността.
Ще пеят също Ивайло Ангелогласни и Меги.

Sat May 29, 2021 7:27 pm Re: Не-културни събития Sat May 29, 2021 7:27 pm Re: Не-културни събития
За втора година "Европейските дни на научните изследвания и иновациите" се провеждат онлайн (23-24 юни).
Посещанията на различните секции са безплатни, изисква се регистрация.

А това е предварителната програма:

https://ec.europa.eu/research-and-innovation/en/events/upcoming-events/research-innovation-days/programme-day-1?pk_campaign=ridays_mailing

Thu Mar 26, 2015 1:27 pm Re: Национални фантастични награди Thu Mar 26, 2015 1:27 pm Re: Национални фантастични награди
Откровен отговор мога да ти дам не по-рано от началото на август, по комбинация от причини, която не смятам да правя публична работа. Вероятно ще мога, друг е въпросът дали искаш/те да се главоболиш/те с моя милост доброволец за нещо такова, но това е тема на трети разговор. Може би, евентуално. Не ми пращай писмо засега, over всичкото ще ми дойде.

Fri Apr 06, 2012 12:59 pm Re: Писането на резюме/synopsis Fri Apr 06, 2012 12:59 pm Re: Писането на резюме/synopsis
Marg Gilks: How to Write a Synopsis

Хехе:

I hate writing synopses, too. I used to hate them because the ones I wrote sucked all the life from the novel, reduced it to bare-bones sentences that did nothing to capture the depth of the novel itself.

Thu May 07, 2015 10:07 am Re: Share the Joy Thu May 07, 2015 10:07 am Re: Share the Joy
Sci Phi Journal #5 is out--including our translation of "The Keresztury TVirs" by Ivan Popov and plenty of other food for thought.

Get it:
- in EPUB or MOBI
- for Kindle
- on paper

And discuss it on Goodreads. I already did.

Sat Dec 04, 2021 12:05 pm Re: Е-книгите Sat Dec 04, 2021 12:05 pm Re: Е-книгите
Урожаят от „Чети във влака“ :

До началото на декември тази година всяко наше заглавие е свалено между 336 („Разкажи ми приказка“) и 14 пъти („ФантАstika 2007“). Съвсем на око медианата на свалянията е ок. 80, а общият брой – ок. 2300, което дава средно 65 сваляния на всяко заглавие.

Все така чакаме първи читателски отзив „от влака“. ;)

Tue Jun 02, 2015 9:42 am Re: Образованието Tue Jun 02, 2015 9:42 am Re: Образованието
Ще ви вземат. Щом Петьо и Ради даже са запомнили, че сте били на събитието през април...

Като се видим на живо (кога да бъде? през „Живи срещи“, някой?), ще разказвам.

Wed Jan 12, 2022 1:40 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Jan 12, 2022 1:40 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Упражнение 6; време 40 мин.

За Тити:
ЗЕЛЕНИ: „ я хвана за ръката“ --> = както си е обяснила в коментара ми звучи ПНК

– Амнеел? – попита баща й и попипа челото й.
Андреа бе напълно здрава. " СКИВ = подкрепям Нина за -->

ЖЪЛТИ: нямам
ДРУГИ: -“ Мъжът зад нея стана от спалнята, поклати глава и поставяйки ръка върху рамото й, .................» = не мисля че подлежи на редакция целия абзац, единствено за мен „Мъжът зад нея стана от спалнята" мисля че е ПНК
„ Неволно“ СКИВ =мисля че е смислова редакция
„Иван извика такси и след като се настани удобно между двамата, детето продължи: Прекалено бързо тримата “скочиха” в таксито. Поне си мисля, че са в таксито, щом е написано “след като се настани удобно между тях”. Или става въпрос, че докато чакат таксито на спирката, момиченцето ги е хванало за двете ръце и стои между родителите си..? --> = според мен не подлежи на редакция
– Света ви е отвратителен – рече след малко то и като погледна през прозореца на таксито, побутна майка си. Изведнъж се озоваха в таксито или поне би било изведнъж ако по-горе, където е “след като се настани удобно между тях” е било на спирката, а не в таксито. --> = според мен не подлежи на редакция
само Ада бе виновна, само тя! Може би е добре на това място да се даде повече информация коя е Ада... --> = изобщо не мисля че подлежи на редакция ( най-вероятно нататък ще разберем за Ада... хаха мисля, че е откъс от нещо голямо)))




За Мира:
ЗЕЛЕНИ: Баща й спря озадачен. Разбрало, че нещо не е казало както трябва, детето продължи: ПНК= мисля че е СКИВ
Андреа бе напълно здрава. ПНК = мисля че е --> (като при Нина)

ЖЪЛТИ: нямам
ДРУГИ: нямам
Всички останали са ми в зелено и съм съгласна с тях, че са структурни и че са правилно подбрани




За Нина:
ЗЕЛЕНИ: „ остави гребена „ --> = мисля че е „ПНК“

ЖЪЛТИ: „Странно,“ --> = не съм сигурна, но мисля че това в смислова редакция

ДРУГИ: “майка му ………..”. --> = не мисля че подлежи на редактиране

Всички останали са ми в зелено и съм съгласна с тях, че са структурни и че са правилно подбрани.

Wed Jul 15, 2015 4:54 pm Не е питане. Wed Jul 15, 2015 4:54 pm Не е питане.
За целите на глупавия ми превод не правя разлика между:

It is always important to keep in mind that nothing exists that is not part of God...
и
It is important to always keep in mind that nothing exists that is not part of God...

Sat Feb 05, 2022 3:48 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 05, 2022 3:48 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Radiant Dragon wrote:За TWWG - пали ме идеята да имам палещи дискусии с теб. That fiery enough for you?

Bring it on.

Tue Nov 10, 2015 12:30 am Re: Приказки от Горната земя (Мина и магиите) Tue Nov 10, 2015 12:30 am Re: Приказки от Горната земя (Мина и магиите)
Отзив на Петър Атанасов в SciFi.bg

Много ми допада, че нашият свят е представен от България, като най-важното земно място са дворецът в Балчик и неговата прекрасна градина, които могат да се приемат като портал между измеренията. В повествованието има изобилие от български фолклорни елементи, а и за нюансите на текста много помага, че авторката е българка. Тук не става дума за натрапване на фанатичен национализъм, а просто за фентъзи, което е по-близо до душите и манталитета ни и не звучи като обезличена преводна литература.
(...)
Прекрасно са изградени и героите в книгата, поне според стандартите на жанра. Децата не са досадни или малоумни, както често се случва в детската литература, нито пък са гениални, смели и безгрешни, както още по-често се случва. Намерена е златната среда – главните герои са схватливи и положителни, могат да служат за идоли и модели на подражание на малките читатели, но в същото време са и човешки същества с някои чудатости и недостатъци. Включването на възрастните в действието пък е чудесен начин романът да стане подходящ и за по-големи, а и да се покаже на малките, че никой не се ражда готов и без родители и учители не може. Магьосниците от Горната земя и Бран, доведеният баща на Мина, също са интересни и симпатични персонажи, чиято роля в историята е не по-малка от тази на децата (вместо да са само спомагателни образи, които да бъдат трагично убити по някое време, както формулата повелява).

Отзив на Петя Ивайлова в SciFi.bg

Sun Nov 22, 2015 4:55 pm Re: Културни събития Sun Nov 22, 2015 4:55 pm Re: Културни събития
30 ноември 2015 г., 19 ч., кино "Люмиер", София
Филмите „Чужденецът“ и „Живи легенди“ на оператора Григор Кумитски
Цената за 2 филма - 12 лв. Само за един - 8 лв.

Подробности защо и какво ще подпомогне - по-долу


http://www.ploshtadslaveikov.com/kino-v-pamet-na-grigor-kumitski/

Две благотворителни прожекции в памет на оператора Григор Кумитски организира режисьорът Николай Илиев, обяви самият той във Фейсбук. На 30 ноември от 19 часа в кино „Люмиер“ един след друг ще бъдат показани „Чужденецът“ и „Живи легенди“, а приходите от билети ще бъдат за семейството на покойния кинаджия – съпругата му Меги и малкия му син Матю.

Между двата филма, снимани от Илиев и Кумитски, ще има пауза, в която близките и колегите на оператора ще могат да си спомнят за него. Освен Меги и Матю, на прожекциите ще бъдат още Саня, Орлин Павлов, Любо Ковачев, Яна Маринова, Валентин Гошев и по-голямата част от актьорите и екипите на двата филма.

„Гришата беше невероятен човек и винаги ще живее в сърцата ни– написа Илиев. – Заповядайте. Здраве и щастие на всички. Благодаря.“

Цената на билетите е 12 лева – за двата филма. Ако някой зрител иска да види само един от тях, става 8 лева.

Григор Кумитски загина, спасявайки от удавяне руска туристка в курортния комплекс Албена в края на юли тази година. Инцидентът се случи около 19,30 часа, след като спасителите вече били напуснали постовете си. От три дни обаче морето било много бурно и имало силно мъртво течение – туристите, влезли във водата, обаче не се съобразили с това.

Кинооператорът е роден в София на 21 март 1979 г. Завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“, специалност „Филмово и телевизионно операторство“. Оператор е на филмите „Чужденецът“ (2012), „Стоичков“ (2012), „Живи легенди“ (2014), както и на сериалите „Фамилията“, „Революция Z“, „Кантора Митрани“, „Домашен арест“, „Забранена любов“.

През 2012 г. печели наградата на професионалната гилдия на фестивала „Медиамикс“ – „Златна корона“ за най-добър оператор за работата си в сериала „Кантора Митрани“. 2014 г. на филмовия фестивал в Монако взима приза за най-добър оператор с филма „Живи легенди“.

Tue Dec 08, 2015 1:09 am Re: Културни събития Tue Dec 08, 2015 1:09 am Re: Културни събития
Сега да си кажа и аз моята болка:

Софийски международен панаир на книгата започва днес. Ако обаче искате _наистина_ да подкрепите българските писатели и издатели, открийте как да стигнете директно до тях. (А не, както е случаят в Панаира, по-голямата част от парите ви да остават в посредника. :( )

Човешката библиотека предлага един възможен начин – вижте най-долу тук: http://choveshkata.net/blog/?p=5619

+ в Goodreads

Sun Jan 03, 2016 5:39 pm Re: Нощта на скорпиона Sun Jan 03, 2016 5:39 pm Re: Нощта на скорпиона
Много благодаря! :mrgreen:

Копвам си тук един пасаж, който особено ми резонира:

Пътят им към зрелостта е разказан с точната доза подробности в ключовите моменти и не е трудно читателят да съпреживее сблъсъците им както с тривиалните решения с кои хора да поддържат връзка и към какви училища да се насочат, така и със собственото им търсене на идентичност и смисъл зад всичко. Особено интересни ми бяха житейските избори на гениалния математик Дани; не че не симпатизирах и на Андреа, но като по-емоционална, творческа личност, тя ми беше много по-лесна за разбиране.

Mon Feb 08, 2016 1:23 pm МОЛЯ ДА НЕ РАЗДЕЛЯМ БРАТ И СЕСТРА! Mon Feb 08, 2016 1:23 pm МОЛЯ ДА НЕ РАЗДЕЛЯМ БРАТ И СЕСТРА!
Тук срокът приключил, но все пак ви пиша за събиране на пари за детски музикален албум :
https://www.indiegogo.com/projects/kid-album#/.
Косьо Кучев е творческа натура с живички идеи в себе си. Музикант е и на цигулка грешен тон не може да изсвири освен евентуално нарочно, ако се напъне и си постави за цел.

В Студио 5 има интерактивни събития понякога, но така и не съм ходила, причината ми е болно да я обяснявам. Имаше скоро, но не става да намеря link. Ето от по-преди: http://clubstudio5.com/events/382/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%80%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD/
И за последния път https://www.facebook.com/events/1554834611505316/

Човек трудно се отказва от харитативните дейности. Ще пробвам по някакъв начин да го видя и да му дам някой лев за албума. Мисля и за книга на ЧоБи. Приемам предложения.

Със сестра си Весела Кучева явно и двамата са особено талантливи. Тя прави ръчноизработени неща https://www.facebook.com/kompot.ot.krushi. Преди имаше магазинче, но реалността го победи и не успях да го видя. Сега явно изпълнява поръчки. И явно върви добре. Нещо споменава за галерия "Виза" https://www.facebook.com/GaleriaVIZa/, трябва да видя какво нейно има там.

Пожелайте ми някой път да не стигна до страница във fb! Ако трябва, ще помоля Мо да ми направи сайт! [/color]

Mon Jan 18, 2016 6:53 pm Re: Любимите компютърни игри Mon Jan 18, 2016 6:53 pm Re: Любимите компютърни игри
Hearing things like this does help a lot, and it's true that I myself - and the people I know - have been having a tough time recently, since there's a lot going on at this time of year. I know it's best to wait.

What I'm wondering though is whether I should start work on another project while I wait, so I'm doing something more than sitting around twiddling my thumbs with uncertainty (or just avoiding development work due to fear it'll never work out anyway, which is what I have been doing). Maybe that wouldn't be too bad of an idea.

I'm waiting for the iOS version to be up and running before I ask people to promote the game and make efforts to do so myself. I should probably make it my top priority to do that (the only reason I didn't do it months ago is because I don't have a Mac, so difficulties arise which must be overcome). But then I worry I'll have made the promise to make more as soon as possible, and I feel like my mental state wouldn't be appropriate for that right now. Maybe when I'm settled into my second semester of university, I'll feel very differently.

I'm mostly concerned about things like the pacing... While I know that you're very much into stories for their own sake, I can't imagine that the average person will be as tolerant or patient. Most will want an immediate hook, and I feel that Taming Dreams doesn't have that at the moment. I also feel the language is probably going to go over a lot of people's heads, frustrating people who don't even like reading at all.

I'm not going to give up on Taming Dreams. I've poured too much of myself into it, and I love the ideas and am fond of the characters. If anything, I'll simply postpone it while I work on something else to refresh myself and give the game time to see how it fares.

Perhaps it could be said that Taming Dreams is my work of art, while another project might be more populist; something the lowest common denominator might not find so elusive and confusing. Something to pay the bills.

I should make the iOS version my priority now, though, so I'll try to do that first!

I don't want to drain your time for creativity, so a very brief response this time:

While you wait for enough people to hear about TD (and enough statistics to accumulate), please DO work on whatever excites your muses the most. Postponing creative work because "event X must happen first" has always ended up being non-productive for me. Especially when said creative work is _banging_ on the inside of your brain/chest/fingers: "Let me out! Now is my time!" :)

(And you've really taken a load off my chest with "I'm not going to give up on Taming Dreams." The actual thought scared me ... but now I see your point. Whew ... thank you. :)

-- End of brief response; all below is addenda ;) --

Also, I think you're worrying too much about the responses of people who are _not_ your target audience. Anyone who can't deal with the language or is too impatient--anyone who will give up after 5 or 30 minutes--is probably not someone who will appreciate the general vision of TD either.

Okay, I may be overgeneralizing here. But that's what I've learnt from the responses of people who don't like my kind of writing. There're LOTS of them; and at the same time, there're MORE THAN ENOUGH who will like our particular style--even love it fiercely. So ... well, you see my point. :)

A final thought: I can't think of anyone else who's made a smartphone game that appeals to folks my age or older. (And who haven't stooped to mindless let's-kill-some-time-on-the-train "games.") How's that for an untapped niche? And did you know that the average age of gamers around the world has been going up? Here's the stats for the States:

http://www.bigfishgames.com/blog/2015-global-video-game-stats-whos-playing-what-and-why/

Please don't neglect us. We need you. :)

Now check these out. :)

Sat Aug 13, 2011 9:16 pm Re: Trip - упражнение "среща на себе си в бъдещето" Sat Aug 13, 2011 9:16 pm Re: Trip - упражнение "среща на себе си в бъдещето"
Нелогична среща

Не знам как се озовах там, нито дали всъщност беше особено логично. Знаех само къде бях - бях в дома си. Не в дома си сега, а в дома си... Кога - след години? Нямам представа. Събудих се на земята. Първо реших, че явно е някаква аномалия в моето импровизирано "времепътуване", но после загрях, че беше заради липсата на легло. Чувствах си гърбa толкова брутално схванат, като се надигнах с мъка. На пода бе постелено само едно синьо чаршафче - възглавницата и сгънатата завивка се намираха точно до мен върху купища... Купища... Книги? Да бе! Забелязах, че до мен имаше цял куп книги - опаковани, недокоснати, едни и същи. Прочитайки заглавието им, ме удари такава вълна на гордост и тежко разочарование от живота, че не знаех сама какво изпитвах. Не можех да разчета заглавието - беше на италиански, но можех да усетя какво виждаха очите. Беше "Магия и Смърт". Не можеше да е друго. Бях я написала. Бях я издала. Явно живеех в Италия! Но защо... Защо толкова много бройки висяха в тази... Стая? Чак сега се загледах. Това бе по-скоро стаичка. Малка, безобразно жалка стаичка. В нея имаше единствено и само два скрина, които образуваха нещо като проход към изхода. Станах с мъка и отворих единия - дрехи. Нищо необичайно, все така нескопосано сгънати. В другия скрин беше тъпкано с книги, но за мое огромно облекчение не бяха повече копия от "Магия и Смърт". Бяха най-любимите ми книги, запазени, подредени... Всичко си беше на мястото. Е, имаше и някои нови заглавия, които ми бяха непознати - явно тепърва щях да ги чета. В точно този миг, докато зяпах в скрина, вратата се отвори. Влязох аз. Първото ми впечатление беше, че си изглеждам все така брутално добре. Второто, че все така очевидно ме мързеше да се грижа за дрехите си, защото Аз беше доста небрежно облечена, малко посмачкана. И да - чорлава, както винаги. Третото беше един див вик, който едва не издадох. На рамото на бъдещата ми версия висеше калъф за лаптоп - не можех да го сбъркам. По дяволите! - бях се предала пред убежденията, бях си купила Mac! Къде ми беше MSI-то? Защо се бях отказала от моята скъпоценна Елиз?
- А, Аз, не те очаквах толкова рано сутринта. Моля - седни. - Тя остави калъфа върху скрина, пълен с дрехи, и се разположи на чаршафа. - Не обръщай внимание - съгласих се да дам леглото си на съквартиранта си, за да плащам по-малко. Тези дни не ми стига парите нещо.
- Няма проблем, ще стоя права, досега спях всъщност. Може ли да видя компа? - Аз махна с ръка пренебрежително и си легна по гръб. Да... Да очаквам гостоприемство от човек като мен беше пълно безумие. Отворих калъфа и капака на компютъра и веднага ми излезе съобщение, че ми иска парола. Пробвах се да я позная - не ми се получи. - Е, сигурно съм си променила паролата за... За...
- Десет години? Да, промених си я отдавна. Явно няма да ми бърникаш нещата - знаеш, че мразя.
- Аз ако не знам... Абе кажи сега - как се озова в Италия? Как върви? Какво работиш? Продава ли се "Магия и Смърт"? - Без да ме поглежда пак ми махна с ръка и аз замълчах.
- 'Ми виж с'а... Озовах се в Италия, в Рим, защото за това си мечтаех. Върви... Прилично. Още малко и ще приключа с университета. Филология, разбира се, точно както исках. Работя... Сложно е. Работя каквото намеря. Пиша статии и такива неща. Правила съм и преводи. Доколкото "Магия и Смърт"... Както виждаш - не е моето име под заглавието. - Чак тогава го забелязах - тя беше права.
- Но...
- Много просто - откраднаха ми я. Доверих се на човек, на когото явно не е трябвало, и ми я открадна. Работех в книжарница, там докараха партидата от МОЯТА книга... Прибрах всичките бройки, казах, че съм объркала поръчката... Уволниха ме, много ясно. Ще правят и филм... Дам... По МОЯТА книга... Всепризнато най-доброто италианско фентъзи... Мислех по тази книга години, писах я с години, превеждах я от български на италиански с години! И ми я откраднаха... Наивна аз... Наивни ние...
- Това е... Ужасно. Аз не разбирам... Аз... Нямаш татуировка. - Аз се сепна и погледна небрежно към рамото си.
- Да, нямам. Не го направих. Дори не се изнесох. Хъх... Но от тук ще се изнеса скоро...
- Нямаш ли от кого да вземеш пари назаем? Временно само? - Тя се надигна от земята и ме изгледа сякаш се бях напълно побъркала.
- Нямам нито един приятел, Аз, никой не ми остана. Всички ме изоставиха, всички до ед...
- Дори...
- Няма "дори"! Всички казах! - Очите й се насълзиха явно въпреки гневните викове. - Всичко се оплеска, всичко...
- Кой те съсипа така? Да не би да... В десети клас... - Тя ме изгледа с още повече бяс.
- Десети клас? Десети клас?! 'Що не ме питаш по култура колко изкарах?! Аз съм виновна, аз се съсипах, повярвах си твърде много! Заради тъпите мечти! По-добре спри да имаш приятели отсега, зарежи всички преди те теб, спри да мечтаеш и най-важното... Никога не започвай да пишеш "Магия и Смърт". Не знаеш какво е да четеш себе си, а на корицата да има чуждо име.
- Каква е паролата? - Аз се загледа в тавана. Сълзите й се стичаха по бузите.
- Не знам... Не е мой. Взех го от съквартирантката за малко, за да си помислиш, че... Елиз... Тя беше най-добрият компютър. Незаменима. Съжалявам, че съм такова разочарование за теб, Аз... Не искам да ме гледаш такава. Да се гледаш такава... Върви си...
- Ще си тръгна с едно обещание, приятелко моя. Няма да позволя това да се случи. Няма да свърши така. Довери ми се.
- Никога и на никого, Аз, дори на мен... - С тези думи се върнах към реалността с горчивина, дълбоко в себе си.

Fri Mar 25, 2016 9:16 pm Re: Християнството, вярата... и още Fri Mar 25, 2016 9:16 pm Re: Християнството, вярата... и още
Ех, тая Alora Fane... :)

[quote="In the thread "A Void left by Religion," sharra "]To start off, I understand that religion is derided by a lot of people these days. In fact I really disliked religion for a while during my mid-teen years too, but I've recently worked out that that was because of the people I associated with religion that I've had to meet throughout the course of my life and not because of religion itself.

I went to a very Catholic school back in the UK, and I have to admit that this had some hand in the formation of the code of ethics that I now have. Growing up in very different places (three countries no less) has given me some insight to the role of morals in a society first-hand, and it's made me appreciate what religion does in different places.

Everywhere religion tied people to some kind of spirituality. It gave us hope, and it tied us together. But with religion gone I feel that a lot of people are tending towards pure reason, and are becoming jaded. We're all becoming disenfranchised and bitter in ways that would have been hard to achieve when religion was still around. Religion, like it or not, did us a service that's hard to replace. It gave us an important part of our humanity.

But now that so many of us simply can't believe in religion anymore. Where does that leave us?

https://www.youtube.com/watch?v=ge071m9bGeY
This video actually sums it up pretty nicely.[/quote]

Lots of interesting discussion follows. Go read. Now. ;)

I'll be around.

Before I throw my two cents in, I have two questions:

1. Should we distinguish between 'religion' (the organized belief of a group of people) and 'spirituality' (the personal belief of an individual)?

2. Are you aware of panentheism (or pantheism )? Both Wikipedia articles discuss most of the points that I'd like to make, so you'll spare me much verbiage if you read them. ;)

It's good to see people delve deeply. Thank you both. :)

So, the distinction I'm making by using 'religion' vs. 'spirituality' is the same as that between 'collective' vs. 'personal' or 'organized' vs. 'individual'.

According to this distinction, I am spiritual but not religious. There is no single world religion that I adhere to: I've explored quite a few, and in each, I've found elements that do not feel right to me.

(The use of the word 'feel' here is the tip of a HUGE iceberg; basically, I believe that feeling is one of the most fundamental--call them 'divine' if you will :)--languages. If anyone is interested, I can elaborate on this. If anyone is familiar with Conversations with God by Neale Donald Walsh, you'll know what I'm talking about.)

At the same time, I believe in God--as the sum total of everything that was, is or will ever be (this is where panentheism comes into the picture). For clarity, I'll call 'Em not 'God' (which, as sharra pointed out, is, well, a godword: it can mean anything ) but 'the Everything'.

I believe (and logic tells me) that we're all part of the Everything. We're like the cells of a superorganism. Each of our actions influences and is influenced by the other 'cells'; shapes and is shaped by the superorganism.

(Another name for this belief system is 'holism'.)

Consequently, there is no need for an external agent to 'punish' me for my 'wrongdoing'; rather, if I do 'wrong', the repercussions will affect my environment and eventually come back to 'hurt' me as well. Incidentally (or not ;), this is a basic principle of ecology. I try to do 'right' because I'm aware that only by bettering my entire environment can I ever hope to better myself--and the Everything.

(I'm very generous with the quotations marks here, because I don't believe in absolute 'right' or 'wrong'; rather, my observations show me that what is 'right' in one situation can be 'wrong' in another, what is 'right' for one being can be 'wrong' for another, etc. This is called relativism , and you'll do well to take it into account when you talk to me about ' the Truth' or any other absurd absolute, lest you want to rouse my righteous wrath.

(I also have a very weird sense of humor: the previous sentence was an instance of self-irony. :D)

Coming next: addressing Eclipse's reflections, or why the Everything doesn't need to be all-powerful or perfect and doesn't demand you to believe in 'Em (even though you may benefit from that).

But this grew really long. So first I'd like to listen to you guys. Do you have any questions so far?

Fri Apr 08, 2016 6:18 pm Re: Как пишем критика Fri Apr 08, 2016 6:18 pm Re: Как пишем критика
И като продължение на тоя разговор :

As a wannabe writer, I can relate a lot with the "silence" that people give me when I ask them what they think about my writing.
This is quite frustrating, but in hindsight, it's a sort of criticism in itself.

I'm not sure how much of silence is 'criticism' (i.e. 'your art nothing to write home about') and how much is pure lack of time.

People are busy. And getting busier. And they know--especially the ones who give the useful kind of critiques--that writing a critique--especially the useful kind--takes time and effort. You need to get into an appreciative state. You need to stop worrying about the dozen other things you can (or must) be doing ....

Which reminds me that I should be copyediting a novel right now ... TTYL. ;)

(So, Eclipse, my opinion about your new comic will come tomorrow at the earliest. I need to get into the state, stop worrying, etc. But you, don't you despair! Fill in the silence with more art! :)

Tue Sep 13, 2011 3:14 pm Re: Помагало Tue Sep 13, 2011 3:14 pm Re: Помагало
Това, че няма желаещи, си е факт, много тъжен.
Иначе няма защо да се отчайваш от това, че заложеното и възприемаемото при четене се разминават и като количество, и като качество.
Art is a disproportionate act. It's the name of the game. Трябва да се отбележи и да се има предвид, но не и да му се мисли толкова много. Малко като факта, че като цяло няма добра литература, която не е добре подкована в изобразяването/намекването на/за социалните аспекти от света, където се развива действието - какво ядат героите, къде спят, как си позволяват храната и подслона и т.н. Пак - да се има предвид, важно е, но няма какво толкова да му мисли човек и да се депресира/плаши от наличието на тоя фактор, или на предния.

Това, към което аз се стремя като читател, и към което се стремя да получавам като отзиви в качеството си на автор, е енергичен отклик на написаното. Може да са ти влезли пет абзаца от целия роман, обаче искам да говоря/да ми се говори за тях с ентусиазъм и наблюдателност. Това е напълно достатъчно.

Иначе, като се замисля, си прав, че истинността, правдоподобността на написаното е подсъзнателна работа, а другото - съзнателна. Но ми се чини, че в четенето е обратното - май се обърках и заговорих за себе си като читател, а не като потенциален автор, а пък двете се смесват постоянно в писането, та...

А иначе ти улучваш под-думното на десетото изречение, аз - на десетия опит да напиша първото. Понякога пък на единадесетото изречение ми се струва, че първото, което съм пренаписал десет пъти, трябва - в светлината на единадесетото, - да се пренапише още един или десет пъти. Така че нещата се изравняват малко или много - то зависи главно от интуицията кога човек ще усети, че пише бледо, или претрупано, или клиширано нещо (или всякакви комбинации от тия трите). Аз просто предпочитам всяко изречение да ми е солидна основа за следващото, може би защото често рано си хващам глупостите - още преди да поставя точката. Но и аз си мисля, че съм написал пет яки изречения, когато на шестото ми присветва: "Ей-ТВА е яко изречение, тия преди него всъщност са плява." Просто не ми се случва толкова често :)

Иначе съм напълно съгласен, че улучването поражда порив да се пише още и още - това му е якото на писането. А и когато после те четат, енергията, която те е тласкала да напишеш петте изречения след уцеленото, ще си проличи в тези пет изречения. Затова искам да имам усещането за уцелване на всяко изречение, за да може и на всички останали да им личи. Понякога едно изречение ми захранва половин страница, понякога - ъъъ, нищо. :D

Но този момент, в който казваш на ума си "Тия думи не стават, дай ми други!" и фокусираш образа в главата си, е истинското творене, а не дращенето по белия лист/екран.

Sat Apr 23, 2016 1:50 am Re: Културни събития Sat Apr 23, 2016 1:50 am Re: Културни събития
Сърдечна препоръка за обвързаните с кауза екскурзии по интересни природни места - с опознавателна цел и срещи с интересни прирогрижещи и разбиращи хора. Силно препоръчвам Врачански Балкан с участието на Георги Стоянов сред водачите :)

"Тази година туроператор Травентурия стартира инициатива за екскурзии с кауза. Ексурзиите са до дестинации със запазена природа, като се опитваме да ангажираме социално-икономически част от местната общност. Каузата е природозащитна, а именно част от парите за екскурзиите се даряват на студентски и природозащитни НПО-та. С направените дарения се постави табелка ПП "Беласица", осигурихме средства за възстановяване на мостчетата в Драгоманското блато и подпомогнахме различни дейности на студентски клуб С.К.О.Р.Е.Ц.

Присъединете или поне споделете с приятели предстоящите турове:

Ботаническа екскурзия с кауза из Западни Родопи - https://www.facebook.com/events/1737006583188707/ - 21 май 2016 г.

Екскурзия с кауза до Врачански Балкан - https://www.facebook.com/events/237650023255478/ - 15 май 2016 г.

Фотоекскурзия с кауза до Кресненския пролом - https://www.facebook.com/events/1598724507118705/ - 15 май 2016 г."

За всякакви въпроси - смело пишете до Травентурия - Светльо и екипа му - в профила на всяко събитие