choveshkata.net

Mon Mar 14, 2016 4:07 am Re: Не-културни събития Mon Mar 14, 2016 4:07 am Re: Не-културни събития
За Лч - садене на дървета с колелета - 26 март. https://www.facebook.com/events/226211927727673/. Организират Велоразходка.

Подписка против забраната за къмпингуване. http://www.peticiq.com/140517. Не подписвам кой знае колко подписки, но след оная за "Филип Кутев" съм много чувствителна на тема грамотно написана подписка. Първа причина: неграмотният текст е труден за четене и затова прави впечатление качеството. Втора: впечатлението не е добро. Трета: лошото впечатление не води до хубави работи. Четвърта: добрите намерения не са достатъчни. Пета: една кофти подписка е против нещо в случая, ама... пак в случая е анти себе си и идеята.

Има ежедневни протести във връзка с тоталната забрана.

Thu Aug 18, 2011 2:13 pm Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne Thu Aug 18, 2011 2:13 pm Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne
Честно казано, искам младите читатели да са във форум, където ще бъдат предизвиквани да си избиват от главите бабините баяния, с които са били гледани. Все по-ясно ми става, че главите на МНОГО хора са тъпкани с готови мисли. Все по-тъжно ми става като гледам колко хора държат въпреки това да си кажат приказката, която е същата като тая на 1000 като тях, които СЪЩО са си казали тая СЪЩАТА приказка, често на СЪЩОТО място.

Не говоря за стаден инстинкт, щото стадо предполага овчар, а овчар в тия случаи няма - никой не се сеща откъде са му били втълпени празнословията, които реди за щяло и нещяло, и никой не се сеща да ги постави под въпрос. Искам форум, където нещата се поставят под въпрос постоянно и където е станало пределно ясно, че ТОВА е целта на занятието, а не достигането до окончателен отговор. Не знам как точно това ще се конкретизира в темата "Книги-игри", но ми се ще да видя дали е възможно.

Също така, искам форум, в който да се обсъжда спецификата на тоя тип литература, а не спецификата на манталитета, хонорарите и неразбирателствата между някогашните й автори в България, за да се задоволява нечие нездраво сеирджийство.

Mon Mar 28, 2016 4:37 am Re: Любимите компютърни игри Mon Mar 28, 2016 4:37 am Re: Любимите компютърни игри
Тази нощ, докато си browse-вах разни клипове из тубата, попаднах на поредното видео-сравнение относно вечния спор в графата "по-по-най" на тема The Elders Scrolls Morrowind/Oblivion/Skyrim. (+Daggerfall за сефте на баш хардкористите.)

И изведнъж... намерих това:

https://www.youtube.com/watch?v=jf0jiOpD-AQ


Дори да не се интересувате от "игрови" игри, метнете едно око само заради впечатляващо приказната презентация и завладяващ глас на съставителя. Пичът малко го раздава откъм тъжната носталгия, плюс тънка порция преувеличение, но начинът по който говори за избраната тема е... с една дума, магичен .

И кой знае... току-виж някой от вас се реши да пробва нещо "традиционно" . *wink* *wink*

Та, Кал... ето такива примери имах предвид, когато ти казах, че аз търся различни качества в игрите. Player agency и emergent gameplay са тези, които излизат на най-ярък фокус. Пък ако и историята е добра... бонус!

Sat Apr 02, 2016 9:35 am Re: Християнството, вярата... и още Sat Apr 02, 2016 9:35 am Re: Християнството, вярата... и още
Looking back at what I wrote (and why I wrote it), I can sum up my TOE as both a theory of empathy: if we're aware (believe, if you will) that we're all interconnected, we're less likely to feel abandoned, drifting, deprived of meaning (and less likely to inflict unhappiness upon each other); and a theory of empowerment: if we're aware we're part of the 'divine', it's easier to develop the powers we call 'divine'--for instance, creativity.

Empathy and empowerment are two of my favourite emphases. ;)

But I really don't want to talk about TOE(s) any more. I'd rather listen to you guys. TOE tells me that listening often achieves more than talking, especially in a world like ours. :)

Wed Sep 14, 2011 9:45 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ... Wed Sep 14, 2011 9:45 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ...
Ей пък ако знаете откога ме човърка да го кажа...
Беше едър. Под коженото яке според мен се криеха огромни мускули. Разпиляната по раменете му коса и високите ботуши не бяха в състояние да скрият войнишката му стойка. Имаше вид не на рокер, а на бияч. Зловещ вид. Опасна личност. Готова бях да се обзаложа, че тъкмо той си е опаковал спретнато силата, но се постарах да не го гледам. Честно. Той мина напред-назад по заведението, сякаш търсеше или празна маса, или, може би, някого, върна се и се настани на масата от другата страна на вратата, като демонстративно ни обърна гръб. Хубав гръб имаше, дори под коженото яке си личеше.

Wed May 25, 2016 11:35 pm Re: Културни събития Wed May 25, 2016 11:35 pm Re: Културни събития
ПЪРВИ ЮНИ, 21 часа, Sofia Live Club - Теодосий Спасов фолклорен квинтет (кавал, гъдулка, гайда, тъпан, китара).
10 лв. предварително, eventim.
15 лв., ако ви е домързяло да е предварително.

ЧЕТВЪРТИ ЮНИ, 18:30, аулата на УАСГ - концерт на ансамбъла към клуб за народни танци "От Извора" - т.е. там, дет' съм аз. Ще участват и обикновени групи от клуба. Също Дарина Златкова - любима певица от "Филип Кутев". + виртуозният гайдар Веселин Кузмов.

Ето миналогодишния концерт: бжт , бжт .
За идния имаме нови танци и трети костюм.
Мъжете се сдобиха с пирински полички.
Някои жени ще са с цървули на единия си танц.

Билет 10 лв. - ще подпомогне костюмите ни.
Без определени места. Ще има билети и на входа.

"Be my parents - come to my show!" ;)

ПАК + ОЩЕ ИНФО!
Време не остана. Концертът по случай 10-годишния ни юбилей наближава. Този концерт ще е изпълнен с много разнообразна програма. Ще чуете две професионални певици от ансамбъл "Филип Кутев", ще видите нашите перфектни танцьори , ще видите известния и виртуозен музикант Веселин Кузмов и на последно място, но не и по важност, ще видите изненада от нас - част от преподавателите в клуба.
Елате и се насладете ;)
Големия шрифт аз го сложих. Доживяхме, бе, ЕЕЕЙ! Доживяхме Сашето да ни по'фали като хората през последните 1-2 години, бре! :shock:
А не само да ръси: "Ше стане!" :shock:

Wed Jun 22, 2016 10:17 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Jun 22, 2016 10:17 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Хубави неща, лоши неща“:

Дори когато Коста Сивов причинява лоши неща на героите си (като марсианската епидемия) или героите му си мислят лоши неща за жените (като... кого ли не :D), не можеш да им се сърдиш. Понеже всичко е част от майтапа. А точно такъв майтап – такъв добряшки хумор – отдавна не бях срещал.

За останалото ще дам думата на самия автор:

(...) да пишеш в България е едно постоянно изпитание на нерви, време, средства и какво ли още не. Някои автори предпочитат да предават това отчаяние в произведенията си, което не е лошо, човек трябва да вниква сериозно в проблемите – както в неговите собствени, така и в обществените. В този сборник обаче аз съм решил да ползвам един по-приятен подход, а именно забавния. Разказите, събрани тук, са сатирични, иронични, саркастични, на моменти дори и прозаични, но те обещават да не ви просълзят и натъжат, а да ви разсмеят и ободрят, да ви накарат да забравите грозната действителност и когато погледнете през прозореца на малката си къща в нощта, да видите светлината, защото нея винаги я има, просто някои от нас не искат да я видят.

На мен най-много светлина ми донесоха „Свръхествени работи“ и „Кръчмата на Франсис Пол“. :)

Sun Oct 09, 2011 2:35 pm Re: За преводите, принципно Sun Oct 09, 2011 2:35 pm Re: За преводите, принципно
Зная, че са много, Зори, и че се различават чувствително. „Северняшки“ в първия ми пост беше употреба на hypernym вместо по-точната дума „североизточни“.

А за да разберем на практика има ли смисъл да ползваш бг диалекти като еквиваленти на диалектите в оригинала – трябва да цитираш няколко примера, в които ги използваш. И да ги тестваме дали звучат уместно, върху достатъчен брой читатели – да кажем, 7-8 човека. Тук би трябвало да се намерят толкова.

Thu Jul 14, 2016 4:27 pm Re: Writers and translators' communities Thu Jul 14, 2016 4:27 pm Re: Writers and translators' communities
Един ценен ресурс за пишещото братство от събратя, courtesy of Ал:

http://writershelpingwriters.net/resources-for-writers/

Като най-същественото е тук: http://writershelpingwriters.net/one-stop-for-writers/

Mon Oct 24, 2011 12:07 pm Re: Писане на английски език? Mon Oct 24, 2011 12:07 pm Re: Писане на английски език?
Една от клопките е употребата на verbal false limbs, както им вика Оруел в Politics and the English Language: всякакви неща от сорта на "On the one/other hand, moreover, on the contrary, it is evident, from the aforementioned it is clear that" и т.н. Когато човек развива сложна мисъл, понякога просто ги лепи където свари в опит да среше текста си, тък че да изглежда повърхностно подреден.
Интересното е, че още като се готвех за изпита си по литература в седми клас, преподавателят ми (Стефан Пеев, който сега прави Knigite.net) нежно ми наби в главата да не ползвам „патерици“ в съчиненията си разсъждения (пък сега им викаме „есета“ ;)). Никакви „В тази връзка“ и „Следователно“, ако самата мисъл може да се подреди достатъчно логично, та следствията и връзките да се виждат с просто око.

Та – и нашата школа не е проста. Само някои школари, дето са ни се случвали по школата. :/

Wed Sep 14, 2016 12:50 am Re: Културни събития Wed Sep 14, 2016 12:50 am Re: Културни събития
http://ibl.bas.bg/ezikova_igra2016/

Игра по езикова култура на Института по за български език.
Пет кръга. Два вече са активни. Първия го минах три пъти, че то тия животни слято/полуслято/разделно писане и вкоренен изказ на ятова гласна си казаха думата.

Вторият кръг е напълно бебешки. Особено когато... ами... едни неща са си направо наредени.

Играйте и проверете езиковата си култура, а десет от участниците с най-висок резултат ще спечелят комплект от:
- тениска с надпис „Написаното остава. Пиши правилно!“.
- рекламни материали с надпис „Написаното остава. Пиши правилнo!“.

Печелившите участници ще бъдат изтеглени в томбола след края на играта. Тегленето ще се проведе на 26.09.2016 г. – Европейския ден на езиците.

„Играй с думите“ е образователна игра с награди, чиято цел е насърчаване на грамотността и езиковата култура. Играта се провежда на уеб сайта на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН: http://ibl.bas.bg/, в периода от 9.09.2016 г. до 21.09.2016 г. (13:00 ч.) . Играта е организирана в пет тематични кръга, които включват по 20 езикови задачи.

Петте кръга на играта ще започнат последователно на следните дати: 9.09.2016, 12.09.2016, 15.09.2016, 17.09.2016, 19.09.2016.
И държа да предупредя! На първия кръг внимавайте с бутоните/отбелязките вярно/грешно!!! Така е сгъчкано, че без да имам проблем с посоките, понякога без малко да натисна едното, мислейки си за другото. Просто някакъв незнаен подсъзнателен механизъм ми се задейства да върша обратното.

Tue Feb 24, 2009 11:11 am Фантастика, литература, критика Tue Feb 24, 2009 11:11 am Фантастика, литература, критика
(Градация е. :PPP)

Започваме при Владо :

За критиката и фантастиката у нас

У нас, а и не само, макар че имам чувството, че у нас това се случва с най-висока честота и най-голяма сила, сякаш битува едно вечно подозрение към всеки, тръгнал да пише за фантастика, без някой от универистетите да му е дал зелена светлина да го прави. Като че ли се смята, че критиците по принцип са смотани и неспособни, но имат правото да демонстрират тези си качества (и то не прекалено нагло) само ако имат диплома. Къде, кой и как издава диплома критик, не мога да кажа, но предполагам, че и филолог да си, пак е знак, че можеш да се изказваш. Въпреки че пак не разбираш. Обектът на критиката ти остава някак свещен, познат само на създалия го и разбран най-добре от него и почитателите му (и на автора, и на текста). Него критиците, когато не го хвалят, само го развалят, опорочават и, в най-добрия случай, не разбират.

Понеже фантастиката, като жанр, у нас никога не е била особено интересна на критиците, литературните теоретици и авторитетите от други дисциплини, чрез които литературната критика се легитимира като "сериозно" занимание - философи, психоаналитици, психолози, политолози и социолози, се е създала една традиция на не-говорене за жанра. Тя е подкрепена от тежките в икономическо отношение години, от кризата на ценности, за която е модерно да се говори, от невярващите в и на българския творец издателства, от какво ли не. Тези години, а може би и десетеките години преди тях и десетки други фактори, моделираха твореца като силно раним, но почти всезнаещ. Той е преминал през толкова трудности, пише в единия час, в който не е на някоя от трите си работи, дава от джоба си, за да се издава... Как може да го критикуваш? Как може да кажеш, че не може да пише ( оттук следва подтекст ), когато той го прави, при условие, че ти не можеш, при всичките тези условия и т.н. За да стигне до едно произведение, критикът трябва да е взел предвид заплатата на автора, часовете, които работи, колко време пътува до работа, колко му струва прокарването на интернет, може ли въобще да си позволи компютър. И след това да подходи към текста. И ако има наглостта, след като е видял ужаса на ежедневието, надвиснал над Твореца, чак тогава да пише за написаното. Оказва се, че един фантастичен роман или разказ никога не е просто фантастичен роман или разказ. Той не може да се разглежда в контекста, в който трябва да се разглежда - като част от жанр, течение в жанра, период от развитието на автора. Не, той се разглежда като подвиг, като нещо, направено въпреки разни фактори, които нерядко са вън от литературата. На творенето му се придава онази сакралност, която не допуска анализиране, а само потупване по рамото. Има една свръхценна страст, която съпровожда създаването на текст, която не само трябва да бъде призната (а тя наистина, при всички условия, трябва да бъде призната), но и да бъде издигната над всичко, защото тя е нещо, което не-творците нямат в опита си, следователно не разбират. А понеже тя е в основата на нещата, неразбирането й обезсмисля говоренето по-нататък. Всяко говорене, без да го има разбирането и приемането като наистина важни на такива изначални сили, ще е като бъркане в някаква рана, нанесена от света и съзнателно поддържана, за да служи като щит срещу думи, които не щадят егото на автора и близките му.

В резултат се е появило едно сливане на автор и текст, при което, ако заговориш за изречение от текста, все едно щипеш или сочиш с присмех тялото на автора. Това усложнява доста отношенията, тъй като жанрът обитава основно пространството, което обитава и фендъмът, а той е малък, твърде малък. С три думи, всички се познават. Което прави невъзможно изказването на някои мнения, защото те няма да бъдат разбрани като критика на текста, а като обида на автора. Не че няма физическата възможност тези изказвания да бъдат направени, не. Всеки може да каже каквото си иска, просто отговорът, който ще получи, ще е най-често, а всъщност почти винаги, такъв, какъвто би бил и ако "критикът" е започнал да обижда човека, автора, създателя. Това може би е нормално. Тази любов към създаващия светове и закони навярно се вписва в контекста на лишеното ни от силен баща общество, не знам. Не е нормален обаче отказът да се замени с друго говорене. Защото замяната ще се счита за съгласие с едно нагло, обиждащо и цинично поведение.

Затова и у нас рецензията е най-дълбоката и обхватна форма на критика, която достига до официалните онлайн и офлайн издания. И дори тя, когато е по-остра, бива възприемана като обида, като поредната псувня на неразбрало и неразбиращо дете, на която може да се отговори само по един начин: като се определи като глупост. Най-честият отговор е "Ти не знаеш". Който пренася дискусията в съвсем друга плоскост. Става лична, защото зад "Ти не знаеш" не стои "Не съм сългасен с този анализ, аз виждам текста и идеите в него по друг начин", ами най-често "Не знаеш какво ми е, какво ми беше, докато го пишех, какво е да си писател днес и т.н." Тоест, често зле написан абзац е равен на болки в кръста, неубедителните герои се дължат на това, че човек трябва да си изкарва прехраната с унизителни професии, вместо да седи вкъщи, да твори и парите да идват от издателите, а остарялото писане е резултат от развалено зрение. Критикът не само е неспособен да напише нещо качествено през живота си, ами е и лош и несъобразителен човек, който няма идея от граници и лично пространство и който не се замисля преди да ги прескочи.

Не само у нас говоренето за фантастиката като жанр (не като фантастични елементи в произведенията на писателите) не е практика с дълга история и кой знае колко здрави позиции. Но там то поне се случва. Вярно е, че от края на '60те, когато Дилейни добавя своята идея за НФ като жанр, изискващ (както поезията) определен начин на четене, към тази на Сувин за НФ като жанр на cognitive estrangement, нищо кой знае какво не е добавено, но и това е достатъчно, за да се извършва и до днес този важен диалог между пишещи и критици. Даже на един от Рийдърконите Питър Никълс казва, че фантастиката е единственият жанр, в който критиците са основно фенове, т.е. не чак толкова базирани в университети говорещи глави, колкото хора отвътре. Явно, видял, че няма да получи желаното внимание отвън, жанрът си е изработил някакви механизми, позволил е на други фактори да изграждат авторитетите (например, опит в четенето на такива произведения, а не 4 години опит в университет като студент по филология), видял е, че има ли желание, най-вероятно има и начини.

У нас пък няма и такава традиция. Ако е имало, тя е била прекъсната, може би някъде след 1989 г. Сигурно и заради това единствените корективи са форуми и, в най-добрия случай (и това е спорно), журита на разни конкурси. Но тяхната функция е редуцирана до преценка става ли нещо, или не в най-общия смисъл. Защото е станало по-важно да се събере публикуваем материал, отколкото значим такъв. А и винаги витае едно усещане за знание, за убеденост, че гореспоменатите корективи просто обслужват най-близките си хора в това фендъмско пространство. Затова и у нас вече две десетилетия не само че няма адекватна на световната фантастика, но и почти няма опити поне да се направи опит за движение в посока на такава адекватност. Може би първо трябва да се направят опити откъм издатели, списания и всички места, на които фантастиката намира изява. За да се създаде чувство на комфорт, което да намали свръхцененето на трудностите по писането и публикуването на едно произведение. Но не вярвам, че това е стъпката, без извършването на която да не може се прави друго.

Предполагам, че това не е само у нас, но аз имам наблюдения единствено върху нашата действителност. Написаното не е някаква статия, а по-скоро мисли въртящи се около това, което смятам за най-голям проблем на българската фантастика: липса на саморефлексия. Една сериозна статия би трябвало да включва най-малкото и исторически преглед на споменатото говорене за фантастика, ако и когато го е имало в българската критическа и въобще литературна традиция; както и сравнение с говоренето за литература в България изобщо; също и анализ на местата, на които говоренето за фантастика се е появявало и формите на проява. Този текст в никакъв случай не е призив да се позволи свободното плюене по автори и книги.

Минаваме през страници и страници беснеене и слюнчене по форуми - все още ме напушва, като си го спомня.

И стигаме до Кал:

Проблемите на "критиката" у нас са по същество същите като проблемите на литературата, които тя критикува:

1) недоимъкът на време, опит и умения за подготовка и обосновка;

2) самоотъждествяването между критик и написаната от него "критика", с последвалата склонност към засягане, когато някой изрази несъгласие с въпросната критика (независимо дали аргументирано или не), и ескалация на спорове, в които фокусът се измества от обекта (написаното) към субекта (написалия го)

По отношение на 2) мога да преведа купища примери от форумите за фантастика, че и от списания за литература (така де... Литература ;). На този етап ще пропусна - нека първо всеки помисли за себе си.

Истинската ми болка като човек, който се занимава с литература (и я обича), е по 2):

Критика без съществена обосновка е точно толкова полезна на критикуваните автори, колкото пословичната "дупка във водата".

Най-простият пример за "съществена обосновка", който мога да дам, е употребата на цитати. Предполага се, че всяко твърдение на критикуващия се основава върху _значим_ брой наблюдавани явления в критикувания текст. ("Значим" е ключов аспект тук - не е редно например да нарека един петстраничен разказ "стилово нескопосан", защото в него има всичко на всичко _две_ тромави конструкции. За съжаление, в българската "критика" често наблюдавам тенденция към свръхекспонация на слабостите, дори когато те са статистически редки.) За да бъде критиката полезна (и проверима/оборима), достатъчно е към всяко твърдение да бъдат представяни 3-4 цитата, от които то е изведено. В противен случай става дума не за критическо, а за читателско мнение... и навлизаме в съвсем други води.

Оттук насетне нивото на критиката може да се задълбочава, почти до безкрай. Ще взема откъс от нещо мое, който загатва колко аспекта могат да бъдат анализирани само по отношение на стила:

> Образите („...а пръстите преливат – ту щипците на рак, ту вейки пред разпъпване, ту какавиди, зърващи света за първи път“), сцените/фразите отражения („Затварям очи. Тяло е. Отварям очи. Тяло е. (...) Затварям очи и ги отварям. Жив е.“), съзнателните повторения („милва ръцете ми, милва страните ми, милва крехките вдлъбнати падини“), съзнателните противоречия („някъде близо, някъде недостижимо далеч“), преходите („Утринта ме приветства с топъл порой, а с пороя се изсипва и малкото на ветрел.“), паралелите („Двамата, които биха могли да бъдат един, стават като един, поглеждат ме като четирима и също излизат.“), псевдопаралелите („падат назад, без звук, без отваряне на уста, безспир“), звукописа („блъвва в беснеещи бичове“)

(Писах "загатва", понеже горният пасаж не претендира за изчерпчателност. Има си още цели легиони литературни тропи, избор на регистър, съображения по структурата и динамиката...)

Не зная обаче доколко това е работа на критика, и доколко - на редактора.

Накрая: напоследък често се сблъсквам с въпроса "каква подготовка трябва да има човек, за да пише критика"?

Моят отговор е: Университетските курсове _помагат_, но не са задължителни. Най-важното - точно както в писането на литература - е човек да натрупа достатъчно практика; и то не само с разглеждането на един текст откъм идейно-философската му страна (както често правим в българските училища), а и откъм формално-структурната му страна (литературни похвати, съответствие между форма и съдържание - виж примерите горе).

Примери за полезна критика (в духа на казаното тук) може да намериш в писателската работилница на Шадоуданс. Аз имам един-единствен материал за "Последният еднорог", който отговаря на собствените ми изисквания, само че той е писан на английски. Ако някой проявява интерес, ще го публикувам. Представянето ми на "Мигновечност" се доближава до тези изисквания, но поради ограничения си обем не съдържа достатъчен брой цитати; а поради личния ми избор да говоря предимно за онова, което ми харесва, не включва аспектите в книгата, които не харесвам (макар и пренебрежимо малко - има такива).

Малкият брой мои материали, които възприемам като _същинска_ критика, показва защо не мога да нарека себе си "критик". Не си поставям за задача писането на критика; но определено ще се радвам, ако в България се появи фантастична критическа школа, която подхожда прецизно и изчерпателно към текстовете, без да се влияе от "извънлитературни" съображения.

Дотогава обаче не храня надежди, че качеството на "литературния ни диалог" ще надскочи престрелките и личната неприязън... :(

Tue Nov 01, 2016 6:55 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Nov 01, 2016 6:55 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отдавна не бях изпадала върху наистина добра книга.
(подборът на изрази е нарочен)
We Are The Ants на Shaun David Hutchinson: Патрик Нес среща Мег Уолицър, за да покаже, че колкото и комично-болезнен да е животът, пак си струва да го изживееш.
Много добре написана и, мисля, всички тук наминаващи бихме се идентифицирали с героите и техните перипетии.
Подхвърли ми я Живко Петров, който упорито си търси YA литература с еднополова любов.
Препоръчвам горещо, особено на Нес-любителите в групата (Ади :) ) :)

Mon Dec 19, 2011 2:35 pm Re: Кога отлагането е оправдано Mon Dec 19, 2011 2:35 pm Re: Кога отлагането е оправдано

Trip wrote:Еми, ти малко искаш да запечаташ музиката на сферите (твоите си сфери), всеки път като пишеш, струва ми се

Има нещо такова. Нали все си повтарям: „Има толкова много вече изписано на тоя свят. Като сядаш да напишеш нещо – нека да е ново, нека е наситено, нека им накърти...“

Sat Jan 14, 2017 5:20 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Sat Jan 14, 2017 5:20 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
А, благодарско за подкрепата, Лъчо. Винаги ще помня колко много ми помогна твоят ентусиазъм докато пишех първата книга. :)

За запълването, изписването, изговарянето, протичането, общуването и преживяването, мисля, че Григор го е описал брилянтно - с тъй нареченият "Синдром на Висоцки". Откато съм запознат с дефиницията на явлението, винаги ги я използвам когато искам да обознача пред приятели и познати как в даден момент ми бушува вътрешния свят. Или като вляза в книжарница/библиотека/TV Tropes. :D

Врътката е, че идеите ми все още не са се изкристализирали докрай. Ето на́, тази вечер след casual сърфиране из Нета, бам! и ме осени прозрение, което сега вече втори час кара мислите ми да текат в ново русло, а старото такова упорства и предизвиква когнитивен дисонанс.

Оставам обаче оптимист, че ще намеря решението. ;)

Fri Jan 13, 2012 9:49 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jan 13, 2012 9:49 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Калински, по повод на последния ти пост в темата "Кошче" да си кажа. Онзи ден на представянето на оназ книжка - "Следобедите на ленивия любовник" на Димитър Ганев (изгряваща млада писателска или друго звезда), първият разказ много ми напомни за "Кошче"-то тук във форума.

Тоз разказ се казува "Как промених световната литература" и героят в него си ... ти :) (шегувам се, де!)
Та младият творец обикаля и си предлага творбите по разни издателства, но все удря на камък. Разбира се, повечето от причините болезнено повтарят кошчето като писания.
Докато той не стига до фазата "Какво да правя? Всеки отказва да публикува проклетия разказ, тъй като изчерпвал всичко и ги оставял без работа".
И а-ха да се откаже, но приятелката му го посъветва да вземе и да напише разказ/книга и да разкаже тази история. Защото - все някой ще прелисти книгата и след първия - ще отгърне и втория разказ :)

Инак симпатична реакция на един от атакуваните с разказа издатели имаше също, макар и попресилена:
"Той закри лицето си с ръце.
- Човече, та ти ме уби. Прочетох го и нещо в мен умря. Не съм спал, не съм ял... Разсъждавах дълго и реших.
- Какво?
- Отказвам се от писането. Не мога повече да напиша нито ред, нито дума. Просто няма смисъл. Ти изчерпа всичко."

Tue Jan 17, 2012 9:23 pm Re: Срещи Tue Jan 17, 2012 9:23 pm Re: Срещи
Относно ТухлЪтЪ ( :D ), трябва да каже, че е много интересно четиво! Особено от наблюдателницата на бъдещето
спрямо времето, когато е писана. Авторския екип определено е бил колектив - личи от различните стилове, срещащи
се в различните "статии". Коректурата е малко хлабава - но предимно в имената на термините и заглавията на самите
джитки, което е разбираемо за България през '95-та. Яд ме е малко, че не бе поне с двоен обем - доста хитови игри
са изпуснати, и не Кал, не защото енциклопедията е каталог на съответната година. Нещо обаче ме навежда на мисълта,
че произведението принадлежи към поредица - има едно подозрително "1", мъдрещо се до заглавието...

Най ме изкефи, че намерих статия за една игра, която ще си я намеря от abandon ware-ите - Archon Ultra.
Отдавна си търся биткаджийски шах... с дракони! :P

ПП. Заради енциклопедията открих още една причина да мразя Blizzard Entertainment. Заради техния изплагиатстван "шедьовър" Warcraft не
излиза двойка на Dark Legions. Окей, не е точно така , но двете игри излизат на една дата.
А ние знаем ретроспективно какво "геймърите"(чети циклаторите) са избрали...

Fri May 19, 2017 5:51 pm Re: Културни събития Fri May 19, 2017 5:51 pm Re: Културни събития
Когато хората не мислят (или когато един човек не мисли), се получава такъв плакат. Да е честит. И да пребъде. Тръгнал е да пребъдва, щото не е сефте. П. Влад. дано не се върти в гроба. Но виж внуците му ако разберат...
https://scontent-otp1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/18557471_10213562001510694_684249218604268446_n.jpg?oh=baf2901327ac77b25c228350a422960f&oe=59B31642
Тази неделя. 11:30 - продукция на органовия клас на Нева Кръстева в Музикалната академия. Мо също така ще акомпанира на виола да гамба и на блокфлейта.

Sat Aug 19, 2017 3:49 pm Re: Зиндел Sat Aug 19, 2017 3:49 pm Re: Зиндел
Какво умее да прави Зиндел с нас... все още, все още. Дори без да го е замислял...

I received a copy of this book through Goodreads Giveaways - thank you very much - but this has not influenced my review.

Okay! I get it! Orcas are wonderful and humans are horrid.

This book is beautifully written, poetic, wordy and what a lovely subject matter. But. I'm afraid I've given up after about 300 pages. I can't take any more and need to read something else. I feel like I've had the same message sledgehammered into my skull over and over again - Orcas are good, humans are bad. Orcas are clever, humans are stupid. Orcas are beautiful, humans are ugly (tentacles, really?). Orcas are right, humans are wrong. Too much, too boring. I think I've gone off Orcas as well.

Arjuna eventually has a change of heart (and mind). We're not beyond hope. ;)

Thank you Kalin. I don't feel good about not enjoying the book. I really tried. I think possibly it's a bit too strong for depressives like myself.

Oh, it does have parts that can be excruciating, especially if you're in a more fragile phase. (I'm bipolar myself ... I know depression.) So picking the right time for reading it is crucial for enjoying/enduring it. (It also helps when you're already familiar with David Zindell and his faith in our infinite possibilities. Even when the novel became very bleak--like when Arjuna started planning a genocide against humanity --I knew there'd be a light at the end of the tunnel. And I guessed right. :)

Actually, I have two different types of books on my To-read list: ones that I can read any time--they're lighter, unfailingly positive, preferably humorous; and others that I approach only when I feel stable enough. Several months ago, I purged a sizable chunk of the second type from my list. I thought, why should I read writers who haven't bothered to consider how their books will impact more sensitive readers? It's one of those subtle kinds of discrimination (or sheer insensitivity) that we need to make explicit so that more people, and especially more writers, become aware of it.

Well you've given me food for thought. I don't think I'm bipolar, but I do have some good days among the bad. I didn't think about different reading matter for different days but I do find myself putting certain books to the bottom of the reading pile so often that I end up taking them to the charity shop to stop the guilty feelings. After reading your message, I ran upstairs and made two piles - Happy and Sad. Idiot Gods is now on the Happy pile and hopefully I will be able to re-read it when I am in the right frame of mind. Thank you again Kalin.

:)))

(I wish I could express how happy your response made me. My words suddenly took a vacation, though, so this smiley will have to do. :D )

It is a very nice smiley. :D

Wed Mar 14, 2012 1:27 pm Re: Кой къде кога защо (не) Wed Mar 14, 2012 1:27 pm Re: Кой къде кога защо (не)
... и коментари по предложенията на Лъч за работилничка 1:

Подходящите:
http://www.duotrope.com/market_5245.aspx
От сайта на Fjords Review :
Contributors receive one copy of the issue in which their work appears and consideration for nomination to the Pushcart Prize and Best New Poets Anthologies, PEN/O'Henry Prize and Best American Short Stories.
Тоест – те не плащат нищо. Тези royalties, описани на Duotrope, вероятно са грешка, останала от преди. Току-що пратих на Duotrope един Correction/Update Report .

Освен това не приемат reprints, a Beating the Air вече е публикуван.

http://www.duotrope.com/market_5816.aspx
Тия пичове нямат абсолютно нищо за конкретните условия, при които работят. Какви точно са техните royalties? Отне ми 20 минути ровене из сайта им (и – бога ми :evil: – PDF файлове) – нищо.

Освен това не приемат reprints.

http://www.duotrope.com/market_5846.aspx
Не - не приемат reprints.

Неподходящите:
http://www.duotrope.com/market_7142.aspx - имат изискване разказът да е написан така, че се случва през лятото - това да е полюсът; липсва заплащане
И не приемат reprints.

http://www.duotrope.com/market_5858.aspx - изискването им за кратка история е 6000 - 7500 думи; искат да е е- книга
Също не приемат reprints.

(Няма изискване да им пращаме е-книга. Ако имаш предвид Media: Electronic publication – това е какво ще издадат те, ако харесат текстовете.)

Разрових се из сайта им. Имат страшно щедър royalty plan - 80 процента от чистия приход отива при автора, – но в момента не приемат submissions. Да си ги отбележим за по-нататък, за дългите неща.

http://www.duotrope.com/market_4548.aspx - на тия момци всичко им е хубаво, само т'ва не е: Short fiction No monetary payment.
Аха. :)

- - -

Въпроси тук?

Sun Oct 15, 2017 12:07 am Re: Културни събития Sun Oct 15, 2017 12:07 am Re: Културни събития
26 октомври, 19 ч., кино "Влайкова" - приятел Александър Стойчев има рожден ден и организира концерт със свои приятели. Нарича се "50 години музика".
Моят живот е музика. Винаги е било така. И за да продължи, реших да почерпя с концерт по случай моя ден рожден. Чиста случайност е, че се брои юбилей.
Сред изпълненията ще има две на четири блокфлейти. Мо ще участва с басова, пристигнала специално от Бургас (bass recorder).

Мисля, че ще е весело.
____________________

22 октомври, 16:30 ч., Дом на киното - филм "Някой посети душата ми" с Мариус Куркински.
Билетите са по 10 лв. Студентските са по 8. Моите са №7 и 8 на ред VIII.
Един особено силно въздействащо заснет и изпълнен филм. Ще продължавам да го гледам и препоръчвам. Явно съм го гледала четири пъти*.

Филмът е на християнска тематика, но това няма никакво значение.
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=23966#p23966
http://siff.bg/bg/movies/dokumentalna-programa-konkurs/nyakoy-poseti-dushata-mi
Два линка за трейлъра: https://www.facebook.com/Stefan3inspirit/videos/10213962310191294
https://www.youtube.com/watch?v=HZ7XsO3l1xI. Ако го гледате, най-вероятно ще останете с грешно впечатление.
Ето и една стара картинка, но голяма .

* Гледани филми избягвам да гледам. Имам силна памет за такива неща и гледаните филми ме унищожават. Този, очевидно, друго прави.
Много пъти съм в състояние да гледам само Amelie Poulain, Хари Потър и чешките филми за трабантите. Най-вече Amelie.

Tue Dec 05, 2017 2:59 pm Re: Копнеж за растящо творчество Tue Dec 05, 2017 2:59 pm Re: Копнеж за растящо творчество
Резултати от Копнежа и награждаване на 16 декември:

http://choveshkata.net/blog/?p=6390

(Публикувах вестта и в горните три форума. На участниците съм писал още в неделя... за медиите изчаквам да съчетаем с излизането на „Разкажи ми приказка“.)

Fri Jan 30, 2009 10:27 am Re: Помежду ни Fri Jan 30, 2009 10:27 am Re: Помежду ни
Преди години бях се зарекла в едно - да не влизам в спорове, свързани с Бог, вярата, Библията, християнството като цяло и православието като частно. Особено с хора, които не са от моята страна на оградата. Защо ли? Защото имаше много начетени сектанти, с които, като почнех, не знаех как да ги оборя, а знаех, че не са прави, защото достатъчно бях чела за тях. Когато знаех как да ги оборя и им казвах, каквото знаех, те не възприемаха - остана и да ми повярват и да станат православни от моите думи. Рекох си - какъв е смисълът да разговаряш с тези хора, а и не само със сектантите - в случая, струва ми се, разговарям с човек, който смята религията за пропаганда, рекет и не знам още какво, всичко добре обосновано с исторически факти, доказателства и не знам още какво - такива бол. Нима аз ако те оборя ти ще ми повярваш и ще кажеш - да, грешал съм, няма пропаганда, няма рекет, няма замазване на очите и смукане на пари? Нали не си повярвал в това, което ми пишеш от вчера, че да го зарежеш от моите приказки? Предполагам не си. Но и аз не съм повярвала в моето от вчера, че да се отрека от него, знам, че не ти е това целта. :) Нито моята е такава, повярвай ми. Като четях това, което беше написал в отговор на моето първо и ми стана тъжно. Но както и да е.

Има някои неща, за които невярващите се отнасят с голям скептицизъм относно религията. Но тези неща не са истина. Първо да уточня - аз съм православна, за католицизма, протестантството и разните секти не отговарям, мога да говоря само за източното православие. Историята не е от любимите ми предмети, така че с исторически факти трудно бих те оборила, имай го предвид. :) Също така съм прост човек.
Та, не знам какво имаш предвид под "съвременния евангелски фундаментализъм". Ако не се лъжа, протестантите се учат само и единствено от Библията и не признават никакви други писания за истината. Те си я тълкуват както си искат и за това са хиляди различни църкви. Православието не отрича Библията, но се учи от светите старци, чувал ли си за тях? Защото те са, така да се каже Божии хора, поднасят нещата много по-просто и разбираемо, предлагат тълкувание на св. Писание от Св. Дух, защото те са били светци и животът им е бил свят. Дали оригиналните християнски идеи са били съвсем различни или не, не знам, ти, ако знаеш, ще те помоля да ми откриеш тези идеи, какви са били тогава? Аз не съм била там и не знам кой в какво и до колко се е намесил, но просто вярвам, ВЯРВАМ, че това е истината.
Един приятелски съвет (от опит) относно приятелката ти - колкото и да е трагично положението относно това, което вярва, че 7 години преди таковото ще е грабната - не й го избивай от главата, освен ако не искаш да я настроиш срещу себе си. Или, ако ще й го избиваш, не го прави с думи, а с дела, така ще постигнеш много повече, гаранция!

И тук една от общите заблуди, които се разпространяват против християнството, но са просто извъртяни, не са истина. Копирам твоите речи: "Учения като "Грабването", като "Вечен ад" са всъщност част от голямата религиозна ПРОПАГАНДА. Хора, които искат да манипулират "паството си" и да изсмукват финанси от тях. Да ги ограбват. Да насаждат в хората СТРАХ и подчинение, а на базата на това и този РЕКЕТ да изсмукват и малкото останали средства на бедните вярващи. Затова някои проповедници ще карат БМВ-та и прочие. И затова ще съсипват семейства, както това на моята приятелка беше съсипано. И за това ще се боря до край, докато всичко това не бъде изкоренено."
За другите клонове на християнството (колко са много!) не мога да говоря, но за православието мога да ти кажа - есенцията не е страхът от ада, от вечните мъки, от страшните черни дяволи и бесове и т.н. Не е това, даже св. отци учат да не се страхуваме от тях, това да не е основната ни движеща сила. А тя да бъде любовта към Бога, желанието да Му служим, да изпълняваме Законите Му с любов, а не със страх от дявола. Него трябва да го мразим, а не да се страхуваме, като че ли той има власт над нас. Някога, в миналото, в Средновековието предполагам много се е злоупотребявало с това и сигурно само такова се е насаждало в главите на хората - страхувайте се от геената огнена и ако не дрънне монетата в ковчежето, вие ще слезете там. Индулгенция ли беше?
А изсмукването на финанси от пасомите какво е? Да нямаш предвид стотинките, които някои слагат ковчежето, или тепсийката, или по иконите? И цените на разните услуги като кръщение, венчавка, погребение и т.н.? За първото -никой никого не задължава да предаде своята лепта за благото на църквата - кога и колко - ти решаваш. За платените услуги - когато отидеш на лекар не му ли плащаш също? Но никой не е скочил срещу това, нали! Тези пари, честно казано, не знам къде отиват. Знам, че вече доста църкви издават безплатно неделни вестничета - те си стоят на една масичка, обикновено при лелката със свещите и всеки може да си вземе без пари. С какви пари се издава това? Знам, че някои църкви имат благотворителна дейност, в една, примерно, два пъти седмично лелките са наготвили няколко казана ядене и двора на църквата се пълни с бездомници, които се хранят от това ядене. С какви пари се сготвят тез казани! Предполагам всяка църква сама решава какво да прави с постъпващите пари, винаги ми е било интересно да разбера къде отиват, но всъщност, когато дясната ти ръка върши добро, лявата не бива да знае, сещаш ли се? Сещаш ли се за "стори добро и го хвръли зад себе си, а то само ще се върне при теб"? Ти си дал, защото ти е поискано, какво още те интересува! Парите са отговорност, нека те сами решат как да ги употребят. Аз не съм обедняла със стотинките, които давам всяка неделя в църквата и на просещите, но може би те са забогатели от тях - още по-добре! И най-важното - в православната църква таинството изповед и таинството причастие са без пари. ТОВА СА НАЙ-ВАЖНИТЕ ТАЙНСТВА!
А семействата, повярвай ми, не се съсипват от парите, нито от свещениците, нито от църквата, те се съсипват от грешното отношение, от хората и от криворазбраните истини. Семействата се съсипват от гордост и егоизъм. Ако хората бяха смирени, по улиците щеше да тече мед и масло, а не детски кръв и сълзи!
Православието проповядва любов към това и онова, а не омраза към това и онова. Мнозинството ни свещеници са калпави, да, грешни много и това е една от причините много хора да се настройват срещу православието. Винаги ми е било чудно защо - та нали не свещениците са глава на църквата, а Христос - Той е безгрешен - защо гледаме свещениците, а не Него!

Последно ще кажа. Сред вярващите, в частност православните, витае една истерия относно числото на звяра (трите шестици), знаците му, петолъчката, пентаграма, разни рогати изображения, сега това с биометричните данни в личните документи и т.н., от там и идеята за постоянното следене, подслушване, наблюдаване, опити за контролиране и т.н. Истерия, която не почива на здрав разум и граничи с фанатизъм. Съгласен ли си, че съществува таз истерия сред вярващите? И ако да, съгласен ли си, че в теб, или ако не в теб, то в другите хора буди неприязън към тези "ненормални фанатици" или поне към тяхната идеология? Започват да си мислят колко са откачени и вманиачени в това, параноици и т.н. и колко зле са били, православието как им е промило мозъците, не знаят къде се намират и всякакви такива подобни. Е, не православието им е промило мозъците, защото то не проповядва това. Това е криворазбраната истина. Ако проявяваш интерес, мога да ти пратя едно обръщение на епископ Фотий точно към тези "фанатизирани параноици", оборвайки ги, че това не е правилно. Не това е пътят, да се вманиачиш, да следиш къде ще видиш случайно обърната петолъчка, какво ли може да значи това, или да броиш цифрите, къде ли ще съвпаднат три пъти шести и разни такива. Това е още един коз на лукавия, да отклони вярващите от същината - а тя е борбата за правда.
Не знам дали ме разбра от всичко това, ако си ме разбрал, дано да не е погрешно, искам просто да знаеш, че не искам да те убеждавам в нищо, не искам да ти избивам нищо от главата, уважавам хората с техните си възгледи, защо да ги променям! Би ми се искало и мен да ме уважават с моите и да не ме заклеймяват, защото се различавам от тях. Просто ми беше приятно да побъбря за тези неща, не да споря, ако ми кажеш, че това беше/е спор, веднага ще спра. Съжалявам, че не можах да се обоснова с цитати от Библията или поне от някои от св. отци, би било по-добре, но, толкова са ми знанията!
Вече стана 9:30, а историята на българската архитектура (уффф, история :( ) ме чака!

Thu Nov 29, 2012 1:43 pm Re: Труд и творчество Thu Nov 29, 2012 1:43 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за есе Стипендия „Европа”, учредена от българския евродепутат Кристиан Вигенин
Краен срок: 6 януари 2013 г.
Българският евродепутат Кристиан Вигенин, съвместно с Центъра за европейски и международни изследвания (ЦЕМИ), обявяват конкурс за Стипендия "Европа" с цел мотивиране на младите хора да продължат обучението си и да се реализират в желаната от тях сфера.
Тема: „Моята програма България 2013-2017”
обем: до 5 стандартни печатни страници (до 9 000 знака включително интервали).
Стипендия „Европа” е годишна, в размер на минимална работна заплата на месец.

Кандидатите трябва да са студенти в български университети и да са завършили успешно минимум втори курс.
За повече инфо:
http://www.vigenin.eu/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-2/scholarship-Europe-3605

Fri Jan 26, 2018 1:45 pm Re: Тема за коректори Fri Jan 26, 2018 1:45 pm Re: Тема за коректори
Неве, в случая имаме сложно подчинено изречение – виж двете сказуеми. :)

Сега нека усложним въпроса:

Има ли разлика в озапетайчването на „Той потегли(,) няколко дни преди да си тръгна и аз“ и на „Той вече беше потеглил(,) няколко дни преди да си тръгна и аз“? (За второто съм сигурен, че запетаята е задължителна.)

Сравнете и с „Трябваха ми няколко дни, преди да реша какво да ги правя тия запетайки“.

Tue Jul 22, 2014 4:54 pm Re: Аниме-й! Tue Jul 22, 2014 4:54 pm Re: Аниме-й!
Напомням за едно аниме, което споменах преди известно време - Psycho-Pass.

Ще оставя само това.

Tue Feb 06, 2018 2:08 pm Re: Образованието Tue Feb 06, 2018 2:08 pm Re: Образованието

Spoiler

Неве, това е толкова... вбесяващо, че думи не ми остави. Знаех за разни ексцесии по училищата, но не съм предполагал докъде стигат.

Това не е отговор, просто имах нужда да не задържам беса в себе си...

Wed Jan 02, 2013 2:37 pm Re: Как се става класик(а) Wed Jan 02, 2013 2:37 pm Re: Как се става класик(а)
And now, for the full Monty:

What is "best"? Truly?

It will certainly help if such lists are named something more meaningful - "Favorite Books", "Most Loved Books", you name it.

That's how I look at them myself. And that's why I believe it's right for Harry and Edward to top them. Because that's what most readers (_here_; _now_) have loved the most.

Yes, I do grieve inside that not many people have enjoyed _The Neverending Story_, and grown with it, as much as I have. But that's only because there's still that little nazi* inside me. The one who says, "The world must be such and such! And if you disagree -- burn! Burn!"

So it's my own problem ... isn't it?

K)

---
* Not to be confused with the historical Nazis.

I think we can all agree that at best "Best" is a subjective term. I also hope we can all agree it should encompass more than how technically proficient the writing. Some emotional value has to be taken into account -- how a book makes us feel for instance -- and what it makes us think about.

I know it's easy to slam those damn Twilight books but the series has obviously resonated with a lot of people (and not just teen girls -- some of the latest stats show the series has sold over 116 million copies worldwide and has been translated into at least 38 languages -- I don't think teen girls are driving all of those sales).

"Best" should include those accessible books that speak to a wide universal audience, rather than just to the few "erudite" "college-educated" readers who staunchly defend "the classics" to their dying breath. Without a doubt, some classics are classics for a reason: they have stood the test of time and continue to speak to each new generation of readers. But some classics have stayed too long at the party if you ask me and no longer speak to anyone.

I think populist lists like this one are great because it does get people talking about what's worth treasuring in a book and are often an interesting window into the timber of the times. These lists are certainly more revealing than the same old boring critics' Top 100 Books that only dare choose the same predictable "classics" over and over again.

Barry wrote: "there are so many wonderful books, writers, but if they're aren't for sale, they don't exist. I've read about 50 books out of print, small publishers or hard to find."

About those rarer treasures - I heartily recommend Great Science-Fiction and Fantasy Works :

Have you heard of Satyrday ? A. A. Attanasio? R. A. Lafferty?

The list compiler sounds like someone I'd befriend without a moment's hesitation. :)

Allison wrote: I'd like to see more people telling each other what book they put in the number one spot on their own list...

I put the books that helped me grow into the human being I am now. Number one is The Neverending Story - because it found me first. Then come David Zindell's Requiem for Homo Sapiens, Peter Beagle's Last Unicorn and Nikolay Tellalov's "Слънце недосегаемо" ( Sun Untouchable ).

There are many, many beautiful books - but these ones had the greatest impact on my life.

Dan wrote: "But i think the classics deserve the top spot since they have gone through the test of times. "

There's no such test, Dan. It's a common misconception spread by the way they teach literature in schools. :)

What we call 'classics' is what certain people before us - who have been influential for one reason or another - have set apart from the rest. Then, the majority of readers have grabbed onto those people's choice, and have in turn passed it down to the next generation - that is, the next majority of more gullible, less deciding-for-themselves readers. And so on.

(And do you believe the majority can ever be clever ? Just look at a list like this one. Look at ^all^ ^those^ ^comments^... :DDD)

Each book stands on its own. Each book's place and importance changes as time passes; as we readers change.

So this list is as good as they come. And it's getting better. ;)

Bill wrote: "... Now, was that enough "reading" for you, Kalin?"
Is there such a thing as "enough reading" ever , Bill? :)

A few comments below yours, Allison has given you a response that comes very close to my own understanding of the issue. I won't reiterate her thoughts. Let me just reinforce one point in them:

You seem to be relying on "authorities" such as the Pulitzers and Noble Prizes. Do you assume, then, that their judgment - which in fact is based on the opinions of a very small group of people, the members of the respective prize committees - is more representative than the collective judgment of a readers' community several hundred thousands strong?

This is an interesting question, in light of how we assign values to intrinsically subjective phenomena, like works of culture.

P.S. In one of those previous comments you didn't feel like reading :P, I've written about my suggestion to the creator of this list to rename it to Our Favorite Books or something similar. If you had read it, you'd see that you and I actually share quite a lot of common ground.

Allison wrote: "what rules dictate what makes a film or a book better or more respectable than the others?"

Well, as you noticed yourself, the first instinct of a lot of people, when you tell them about your favorite book or film, is to question your intelligence. We all thrive to be smarter, more clever than we are and anything that gives that impression earns respectability. But if you're really honest, you'll have to admit that the books or films you prefer are simply the ones who give you more pleasure.
So, I think there are two schools and it boils down to those two things, intelligence vs. pleasure. It's not so much a matter of rules to follow. The works (whether books or films) that manage to both elevate your intellect AND give you whatever it is you need to be satisfyingly entertained are very rare, or rather, if they manage to do that, they usually don't do both at the same time (which is why, as you grow older, some books or films you remember fondly seem "kinda dumb" in retrospect whereas what seemed impenetrable before suddenly becomes exceptional once you "get" them).
I think what we see in the comments here is the antagonism between those two "factions" and both have arguments that make sense, so there's no real way to tell who's right and who's wrong.
And then, there are people (I like to think of myself as included in that category) who are conflicted. When I joined this site, I had set myself on a mission to read every Hugo award winning books I haven't read yet (which is about, hum... 95% of them? :p) but I've kept postponing that ever since I heard all the fuss about Hunger Games. (and yes, the fact that the movie comes out next year was an incentive :))

While I agree that books which match all of one's criteria are rare, and that "good" is wholly relative, I think people self-impose rather a false dichotomoy between "good" (meaning quality) and "good" (meaning fun). I have read and enjoyed total crap (knowing it was crap). For example, in college, a friend and I read most of the E.E. "Doc" Smith books, because they were so awful they were great. Similarly, my wife and I read most of Burroughs' Mars books to each other. Awful writing can be fun. However, one should have some idea that it's awful. Ideally, one should also approach some concept of why one enjoys it.

For me to enjoy a novel now,it needs a compelling plot. There also needs to be a balance between description and action (why I preferred the movie of Girl With the Dragon Tattoo to the book), and at least a few characters I actually LIKE (why I prefer Nevada Barr to P.D. James). Then, to put the work over the top into "this is great" (as opposed to "this is fun"), there needs to be an ability to use language, not just to describe, but to evoke - to CREATE a reality rather than just tell about it. Some authors do it - Gaiman, Pratchett, Tolkien, Austin, Dickens (and, for me, Patricia Leslie.) But I will still read books I know are poorly written if some element grabs me enough.

To Bill and Karl's comments, I'd like to add another quality that makes a book compelling to me: its ability to move and even change me.

Admittedly, this is easier when you are younger and more impressionable. The more you've read/seen/experienced, the harder it gets. I guess that's one reason why most of our favorites are books we read as children/adolescents.

Here on Goodreads, I've restricted my five-star scores only to those books that have changed me in some perceptible way. (Many others have probably done it too, but I'm not aware of how and to what extent.) They're less than 5 per cent of what I've read. Which also explains why I do so much research these days before I decide to pick up another book. Heck, I can do better than those 5 per cent... :D

... and it goes on...

Thu Mar 15, 2018 4:15 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Mar 15, 2018 4:15 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
When every child had the exam paper, a Society official at the front of the hall sounded a glass chime. With a chorus of rustling, they opened their booklets. Morrigan took a deep breath and turned to the first page.
It was blank. As was the second page, and the third. She flipped through the rest of the booklet and found that there were no questions anywhere.
She raised her hand and tried to catch the eye of an official to tell them there’d been a mistake, that she’d been given a blank exam, but the woman at the front of the room was oblivious.
Morrigan looked at the first page again. Words appeared.
You’re not from here.
Why do you even want to join the Wundrous Society?
Morrigan glanced around to see if any other candidate’s booklet had grown a brain and started asking impertinent questions. If they had, nobody seemed surprised. Perhaps their patrons had warned them.
She remembered what Jupiter had said to her— Just take your time, Mog, and answer honestly. With a sigh, Morrigan picked up her pencil and began.
Because I want to be an important and useful member of soc—
Before she’d finished writing it, the sentence was scratched out by some unseen pen. She gasped.
Nonsense , said the book. Why do you really want to be in the Wundrous Society?
Morrigan chewed on her lip.
Because I want a little golden W pin.
The words scratched themselves out again. A corner of the page began to blacken and curl in on itself.
Nope , said the book.
A tiny tendril of smoke coiled up from the smoldering edges of the page. Morrigan tried stamping it out with her hand, but it wouldn’t stop. She looked around frantically for a glass of water or an adult to help her, but none of the officials seemed disturbed. In fact, they seemed to be tranquilly ignoring the fact that not only Morrigan’s, but several other candidates’ exam booklets were in various stages of combustion.
One boy’s paper burst into flames and burned out completely, leaving nothing but a pile of ash on his desk. An official tapped him on the shoulder and motioned for him to leave. The boy slumped out of the hall.
Honest answers , thought Morrigan quickly, and grabbed her pencil again.
Because I want people to like me.
The paper paused in its journey to self-destruction. It hovered in a flickering, smoldering state that usually preceded the whoosh of flames.
Go on , said the book.
Her hand shook a little.
I want to belong somewhere.
More , the book prompted her.
She took a deep breath, thought of the conversation she’d had with Jupiter the day after Morningtide, and wrote:
I want brothers and sisters who will stand by me forever, no matter what.
The damage began to slowly reverse itself, the clean white paper creeping back and reclaiming its burned corners. Relieved, Morrigan loosened her death grip on the pencil a little. After a moment, the second question appeared.
What is your biggest fear?
Morrigan didn’t even have to think about that one. Total no-brainer.
That dolphins will learn to walk on land and shoot acid out of their blowholes.
The words violently scratched themselves out and the paper once again began to char. Nearby, a girl shrieked as her own booklet conflagrated. She was sent out of the examination hall with singed eyebrows.
Morrigan racked her brain as the corners of her booklet turned to ash. She’d told the truth! Land-dwelling acid dolphins were her biggest fear, they had always been her biggest fear, except—well, no. She’d always said they were her biggest fear. Probably because her biggest fear, the real one, was too awful to talk about. She bit her lip and committed a new answer to the page.
Death.
The book continued to smolder.
Death , she wrote again. Death! It’s obviously death!
And then, a brain wave—
The Hunt of Smoke and Shadow.
But the book kept burning. Morrigan grabbed it, wincing as it scorched her fingers, and wrote in the last tiny patch of white space left:
Being forgotten.
The book unburned a little.
Go on , it said.
That nobody will remember me. That my family won’t remember me because
Morrigan paused, her pencil hovering above the smoky page—
because they’d rather forget that I ever existed.
The book smoothed and whitened, uncurling its pages until they were once again pristine. Morrigan waited patiently for her third and final question. She glanced around the room and saw that roughly a quarter of the desks were now empty but for little piles of ashes.
And how , asked the book, will you ensure that people remember you?
Morrigan thought for a long time. She leaned back in her chair and watched silently as small fires broke out all around her and a few dozen more candidates were made to leave the hall. Finally, she wrote the most honest answer she could think of.
I don’t know.
And after a moment’s hesitation, she added one more word:
Yet.
In an instant, all three questions and answers disappeared from the pages and were replaced with a single word in large green letters.
PASS.

(Това си е направо за „Образованието“ .)

Thu Jan 24, 2013 12:46 pm Re: Нов български университет Thu Jan 24, 2013 12:46 pm Re: Нов български университет
Съмнявам се да има резултат, с пощата. Като всяко друго учреждение, и НБУ са understaffed.

С телефоните става, но се иска упорство.

(А това, че ти „пищи“, вероятно значи, че си попаднал на факс линия. Не звъни на тоя номер повече.)