choveshkata.net

Mon Jan 18, 2016 10:32 am Re: Николай Теллалов Mon Jan 18, 2016 10:32 am Re: Николай Теллалов

Кал wrote:На 14 януари, от 16:20, в Нов български университет Николай Теллалов ще изнесе лекция на тема:

„НАШАТА ФИЛОСОФИЯ ГРАДИ НОВ СВЯТ, ДЕЛОТО НИ РУШИ СТАРИЯ“ – АНАРХИСТЪТ ГЕОРГИ ШЕЙТАНОВ (1896 – 1925)

Звукозапис (липсват първите 10-ина минути)

Tue Mar 01, 2016 4:56 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Tue Mar 01, 2016 4:56 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin

(Тази година направих едно огромно и отдавна отлагано преподреждане на Фантазия , a.k.a. моя дом в Мрежата. Скоро ще публикувам и звукозапис, който обяснява защо беше нужно подреждането и какво най-много отличава Фантазия от другите форуми. Принципите, които разказвам там, отчасти важат и за останалите форуми на ЧоБи. Казвам „отчасти“, понеже се старая да не ги прилагам/налагам едно към едно – а само онези, които се докажат като най-успешни да поддържаме общуването си максимално взаимополезно. :)


Ще чакам звукозаписа с интерес. Вълнува ме, понеже, макар да имам възражения спрямо концепциите на модериране тук, този форум все още го смятам за един от флагманите по отношение на истинско виртуално място за общуване. (И по аналогия достоен дигитален "близнак" на форумите от Античността)

Tue Aug 16, 2011 4:43 pm Re: Автори споделят Tue Aug 16, 2011 4:43 pm Re: Автори споделят
Една статия на Джоана Ръс в защита на критиката. Пропускал съм някакви моменти, защото се оказа, че статията е отговор на конкретен проблем, който е имала от разни читатели за една своя рецензия. Оставил съм общите неща.

***


На критиците като че ли им е нужно, поне по веднъж в кариерата си, да напишат защита на критиката като цяло. Шоу, Полийн Кейл, Ерик Бентли и Джеймс Блиш са го правили. Сега го правя и аз, което не показва, че съм на нивото им, а че проблемите все така съществуват и извън, и в научната фантастика.

Опитала съм да говоря по общи въпроси, вместо да "защитавам" собствената си критика. Във всеки случай общите въпроси са по-важни от личностите, макар и част от фен-общността да вижда в естетическото или политическо несъгласие нищо освен лични дрязги, мотивирани от завист. Не опира до мен да преценям колко е добра критиката ми – ако достатъчно читатели решат, че е лоша, и редакторът е съгласен, предполага се, че ще спре да я отпечатва, въпреки че книжните рецензии (освен на места като Ню Йорк таймс) е работа зле платена, тежка и най-често плод на любов към идеята. Проблемът е да намериш рецензенти, не да се отървеш от тях.

Ето някои оплаквания, с които все се сблъсквам.

1. Не намесвай политиката си своите рецензии. Просто рецензирай книгите.

Така и ще сторя – когато авторите съумеят да не намесват политиката си в историите си. Никога не съумяват – всъщност, струва ми се напълно невъзможно да напишеш каквото и да било без незабавно да започнеш да правиш всякакви допускания какво представлява човешката природа, какво е добро поведение и какво – лошо, какви трябва да са мъжете, какви трябва да са жените, кои състояния на ума и на характера са ценни и кои – напротив, и т.н . Когато художествената литература премине нивото на минимална техническа компетентност, рецензентът трябва да обърне внимание на тези качествени оценки. Като цяло, читателите не забелязват наличието на познати качествени оценки в това, което четат, но забелязват (и възразяват срещу) непознатите и наричат само тях "политически". Оттам се надига настойчивата позиция (сама по себе си много бурна и именно политическа преценка), че изкуството и политиката нямат нищо общо, че творците трябва да са "над" нея, а критикът, който прави политически коментари за художествена литература, внася нещо неприсъщо в една по същество неутрална сфера.

Само че, ако "политика" значи властовите връзки между групи хора и как те са онагледени под формата на лични отношения, социални институции и възприети идеи (сред които е и тази, че изкуството е "над" политиката), тогава подобна неутралност просто не съществува. Художествена литература, която не е открито полемична или дидактична, пак е пълна догоре с политика. Ако красотата в литературата има каквото и да било отношение към истината (както е смятал Матю Арнолд), тогава човешката (включително социаната и политическата) истина на една литературна творба има значение за естетическото й богатство. Приложението на закостенели, тесногръди, глупави политически стандарти към литературата е лошо, защото стандартите са закостенели, тесногръди и глупави, а не защото са политически.


2. Не доказваш думите си – просто изказваш мнението си.

Това твърдение, мисля, е основано на мисловна грешка, втълпена ни (вероятно) от американското средно образование. Грешката е, че всички доказателства трябва да са "твърди", т.е. да са неоспорими, проучени и да могат да се представят в силогистична форма. Базови познания по съвременната философия на науката би извадила хората от тази заблуда – оказва се, че изненадващо голям брой научни доказателства не са силогизми. Както неведнъж са отбелязвали философи още от Платон насам, естетически и морални въпроси обикновено не се поддават на подобно "твърдо" доказване.


3. Тогава мнението ти е чисто субективно.

Допускането тук е, че това, което не се поддава на "твърдо" доказване, няма никаква връзка с доказателства, опит и разум, и следователно е напълно произволно. Срещу тази гледна точка може да се приведат много непреки доказателства. Например, хората, които я изразяват, сами не се придържат към нея – непрестанно взимат решения въз основа на непреки данни и рязко се противопоставят на всеки намек, че подобни решения са произволни. Друг пример – ако критиката по обективни правила бе възможна, редакторът би могъл да наеме когото и да е и да му плаща много по-малко, отколкото на хора със специални дадености и обучение (ако и на тях да не заплаща кой знае колко, по разбираеми причини). Вярно е, че апаратът, посредством който критикът оценява книги, е субективен, в смисъл, че е у критика, а не извън него, че е уникален за него и се основава на невъзможни за измерване фактори като обучение, талант и опит. Но това не го прави сам по себе си произволен.
Това, което го кара да изглежда такъв, е че понеже процесът на преценка, ако го проследим през всичките му етапи, практически съвпада с цялото обучение на критика, той е склонен да не го изтъква в рецензиите си (с време и тренинг по-голямата част от преценката и бездруго става автоматична). Освен това голяма част от критическото мислене е гещалт-мислене или иначе казано – разпознаването на структури, а то се случва мигновено в главата на критика, макар и да би било невъзможно без нужната памет, опит и постоянно сравнение между нови структури и моделите в ума на преценящия (които търпят непрестанна промяна в светлината на новопридобития опит).
Поради горните причини гневни читатели може да възразят с номер 3 и евентуално да добавят:

4. Всеки има право на собствено мнение.

Забелязали ли сте колко чесно хората казват "чувствам, че" вместо "мисля, че" или (да не даде Господ!) "Зная, че"? Хлапетата, които на седем годинки започват с "Това е свободна страна!", на четиринадесет вече са изминали пътя до "Всеки има право на собствено мнение." Процесът на сплашване, чрез който учители карат младите хора да се чувстват непълноценни човешки създания, ако не оценяват "високата литература" (която самият учител често не може да обясни, нито дори да разбере!), е един от ужасяващите факти на американското образование. Един от защитните механизми срещу това приема формата на настояването, че няма такова нещо като велико изкуство – или че това, което въздейства силно на даден човек, е велико изкуство, за него. И двете са начин човек да заяви първенството и истинността на собствения си опит и това е чудесно. Но това, че ти или аз харесваме нещо *много*, не го прави – само по тази причина, – велико. Литературният канон, ако и непълен и предубеден, не е просто снобска конспирация на "тези отвътре", с която да накарат "тези отвън" да се чувстват зле. (Макар че определено твърде често се използва така.)
Проблемът с литературата и литературната критика е, че мнозина не забелязват чисто занаятчийските елементи в тях – никой не би и посмял да оспори забележките на балетен критик към движенията на някоя прима балерина, нито пък на оперен – към тембъра и дикцията на оперна примадона. От друга страна, никой не се сеща за причина да *не* възрази на забележки по литературна творба, особено ако има широк консенсус по достойнствата й. Така де, всички можем да четем?
Ала и у литературата има много широко поле за техническа критика, макар тя да не борави с движения или ларинкси. А някои мнения струват много повече от други.

5. Знаех си, ти си сноб.

Фантастиката е малка държавица, която от години вече налага вето върху чуждия внос, за да насърчава местните производители. Много читатели на научна фантастика и фентъзи са незапознати с канона на англоезичната литература и със стандартите на критиката извън малкото ни поле. Добавете и отбранителното отношение, което толкова много хора имат към високата култура и се получава повсеместна инфлация на репутации. Вярвам, че е време да спрем да раздаваме звездички и целувки наляво и надясно.


6. Освен това си и язвителен.

Така е. Критиците са раздразнимо племе. Ето някои примери

"Представянето на гърба на "Адвокат на дявола" от Тейлър Колдуел започва с думите "този сладкодумен роман" като така с три думи прави две грешки..." (Деймън Найт)

"...техниката на г-н Зирул му изневерява толкова често, че върху злощастния труп на романа му може да се построи цял курс по творческо писане." (Джеймс Блиш)

Защо го правим?

Първо, това е като болка от опарване. Само тези, които се занимават с рецензии, година след година, знаят колко наистина отвращаваща е повечето литература на пазара. А не можем да си махнем дланта от котлона. Обичайните читатели могат да прескачат, да четат книгата отзад напред, да спрат по средата. Ние – не. Трябва четем внимателно, с цялата налична ни чувствителност към текста и с целия си критико-исторически апарат на високи обороти – в противен случай бихме пропуснали тънката сатира, маскирана като клише, или този дебютен роман, чието начало така и не е било редактирано, или блестящият разказ, скътан сред шумните имена в някоя колекция разкази, експерименталната структура, която може да се сбърка за нескопосаност, красивата история, отчасти развалена от (но и поначало възможна заради) наивността на автора, тази заплетена ситуация, която се изяснява едва в края на книгата. Същестуват подобни творби, но за да не ги пропусне, човек трябва непрестанно да разширява читателските си сетива, познания и критическо внимание, макар и в 90% от случаите да се сблъсква с книги, които издевателстват над тях. Умственото усещане е като от хранене с боклук, уверявам ви, и ако страданието на критика не намираше отдушник в яркия му език, не знам какво му остава. А страдат най-много критиците, които най-много се вълнуват – раздразнението е признак на предадена обич. Както пише Шоу:

"...критиката без лично отношение не си струва да се чете. Именно способността да превърнеш доброто или лошо изкуство в личен въпрос разделя останалите хора от критиците... когато хората сътворяват нещо под нивото на възможностите си и го сътворяват и зле, и самодоволно, аз ги мразя, ненавиждам ги, презирам ги, копнея да ги разкъсам на парчета и да ги разпилея по сцената... По същия начин наистина добрият творец предизвиква у мен най-топли чувства... Когато критическото ми настроение е в зенита си, "лично отношение" не е правилната дума – правилната дума е "страст"..."

Но има и други причини. Критическата преценка е толкова сложна (и се случва в толкова сложен контекст), а думите за възхвала и укор са толкова мъгляви, с така неясно значение, което непрестанно сменя свои нюанси, мястото е толкова ограничено, че критиците се въползват от всяка възможност да изразят мнението си едновременно точно и сбито. Ако към това се добави и ярко – че това си е определението за добър стил. Затова критиците, когато е възможно, изразяват мнението си чрез метафори. Остроумието е тип сбитост (не съм го измислила аз, а Фройд), точно както пародията е тип критика. Драматизацията – също.

7. Все тая. Просто ми кажи какви книги ще ми харесат.

Че откъде да знам?
Всъщност, от време на време критиците могат да правят информирани догадки за вкуса на определена група читатели.
Редакторите трябва да го правят по задължение – с подобни преценки и догадки си вадят хляба и въпреки това се провалят многократно.

Fri Mar 25, 2016 10:42 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Mar 25, 2016 10:42 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
На следващата среща на Bulgaria reads (на 24 април – точно след Аниплей, йей... Ади, запази си целия уикенд! :mrgreen: ) ще обсъждаме криминално четиво.

До 28 март гласуваме кое:

https://www.goodreads.com/poll/show/132353

Ако ще дойдете на срещата, включете се!

Аз съм за Джим Бъчър... йей! :mrgreen:

Mon Jul 28, 2014 1:19 pm Re: Не-културни събития Mon Jul 28, 2014 1:19 pm Re: Не-културни събития
Ъ... абсурд да служа нещо чуждо на главата си. Само кърпа/шапка, ама се надявам да не се стига до там. Наистина ще е екстра терра грозно и ще се крия вкъщи :shock: . Ще попитам трябва ли да ме острижат като офца.
Две момиченца, Рада и Неда, в писмо пишат , че са дали част от косите си. И асоциацията е сложила снимки на момиченцето, на което са изработили перука с косичките. Имам надежда :> Сякаш виждам просто скъсени коси на някои снимки. Може би бръснат само тези, които нямат много дълга.

На единия от репортажите казват, че в салона се реже косата - това добре. Но изникна промяна - да е минимум 30 см, а не както преди - 20. Както и да е - все имам.

Fri Apr 08, 2016 6:48 pm Re: Културни събития Fri Apr 08, 2016 6:48 pm Re: Културни събития
Билети - на касата на Народен театър „Иван Вазов“
Със субтитри на български и английски език

15 и 16 юни 2016 г., 19:00 ч.

"В очакване на Годо"
от Самюел Бекет
Превод на немски Елмар Топховен
Режисьор Иван Пантелеев

Сценография и костюми Марк Ламерт
Асистент-сценограф Улрих Белашк
Асистент-костюмограф Карин Роземан
Осветление Роберт Грауел
Звуков дизайн Мартин Персон
Драматург Клаус Цезар

Участват Волфрам Кох, Самуел Финци, Андреас Дьолер, Кристиан Грасхоф
Копродукция на Дойчес Театер – Берлин и Рурски фестивал Реклингхаузен

В памет на Димитър Гочев

Пиесата „В очакване на Годо“ на „Дойчес театър“, постановка на Иван Пантелеев, ще се играе два пъти на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ като част от програмата на Десетото издание на платформата „Световен театър в София“, което ще се проведе от 31 май до 16 юни 2016 г.
За ролята си на Владимир Самуел Финци беше избран за актьор на 2015 година от сп. “Theater Heute“ – едно от най-високите отличия в Германия.

Големият режисьор Димитър Гочев (1943-2013) започва в „Дойчес театър“ постановката по емблематичната за театъра на абсурда пиеса – „В очакване на Годо“ от Самюел Бекет, но така и не успява да завърши. Димитър Гочев е една от знаковите фигури на европейския театър. Актьорите Волфрам Кох и Самуел Финци, както и режисьорът Иван Пантелеев, са сред близките театрални сподвижници на Гочев в Германия. С тях той прави някои от най-значимите си представления. Именно по изричното желание на актьорите постановката накрая стига до сцената. Режисьорската работа по нея продължава Иван Пантелеев. „В очакване на Годо“ предизвиква силен отзвук сред публиката и критиката, които изтъкват виртуозността и изключителната енергия в играта на Кох и Финци. За своето изпълнение в ролите на Естрагон и Владимир те получават една от големите театрални награди за актьорско изкуство в немскоезичния свят – Пръстен „Гертруд Айзолд“ през 2014 г. Журито определя постановката като едно от най-добрите театрални партньорства през последното десетилетие.
„В очакване на Годо“ е и сред десетте „най-забележителни постановки“, поканени на театралния фестивал на немскоезичния театър „Театрални срещи Берлин” 2015.

Иван Пантелеев завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, София. Поставя текстове от А. П. Чехов, Джеймс Джойс, Луиджи Пирандело, Й. В. Гьоте, Хайнер Мюлер и др. в София, Рига, Авиньнон и Стокхолм. През 1998/99 е стипендиант на Академия „Шлос Солитюд” в Щутгарт. Поставя в държавните театри в Щутгарт, Цюрих, Люцерн. В Берлин работи в двете най-големи и престижни театрални пространства – Дойчес театър и Фолксбюне. Автор и режисьор на документалния филм за живота и творчеството на Димитър Гочев „Хомо луденс” (2008). От 2010 година е гост-преподавател по режисура в Театралната академия „Ернст Буш” в Берлин.

Самуел Финци изучава актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, София, а от началото на 90-те години започва кариерата си в Германия. Развива се като актьор в дългогодишната съвместна работа с Димитър Гочев. Между 2003-2005 г. работи в театър Фолксбюне, Берлин. От 2006 г. е в трупата на Дойчес театър, Берлин. Освен с Димитър Гочев, Финци работи с едни от най-изтъкнатите режисьори от немскоезичната и европейската сцена Бено Бесон, Юрген Гош, Робърт Уилсън, Франк Касторф, Йохан Симонс и др.

Цени на билетите: 10, 12, 15, 20 лв.
--
„Световен театър в София“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2016 г.
Гостуването на спектакъла се осъществява с подкрепата на Гьоте-институт, програма „Театрални пространства".
--
Медийни партньори: БНТ, Програмата, Портал Култура, Литературен вестник, Въпреки.

Tue Sep 13, 2011 11:18 am Самюъл Дилейни - "Около 5750 думи", част първа Tue Sep 13, 2011 11:18 am Самюъл Дилейни - "Около 5750 думи", част първа
Във всяко поколение някой критик отбелязва очевидното в конфликта стил/съдържание. Повечето читатели са озадачени. Повечето комерсиални писатели (да не говорим за редакторите) първо са смутени, след това – агресивно-настъпателни. Накрая махват с ръка на цялата работа и продължават да правят каквото са правели винаги. И се пада на някой от следващото поколение да повтори:

В опозицията стил/съдържание, няма такова нещо като "съдържание".

Сега, фантастичната литература все още е комерсиална сфера. Не е ли очевидно, че това, което прави от една история фантастика, е именно фантастичното й съдържание? В добавка, в средата и края на 60-е години се разразиха множество полемики за научната фантастика от Старата вълна и тази от Новата вълна. Споровете бяха понякога плодотворни, понякога бяха ожесточени, най-често – просто глупави. Но критическата терминология и от двете страни включваше "...стар стил... нов стил... старо съдържание... ново съдържание..." Повдигнатите въпроси винаги бяха "Смислено ли е съдържанието?" и "Отговаря ли на него стилът?" Отново ще повторя, че "съдържание" не съществува. От това следват два нови въпроса:

1. Как така?
2. Какво печелим като раздробим "съдържанието" на неговите стилистични елементи?

Думите "съдържание", "значение" и "информация" до една са метафори за абстрактно качество, което дума или група думи притежават. Терминът, на който ще обърна внимание, е "информация".

Съществува ли наистина съдържание?

Може да зададем въпроса по друг начин: Съществува ли такова нещо като словесна информация независима от думите, които я носят?

Голяма част от критическата терминология в сегашния си вид предполага, че съществува. Информацията се пренася от/посредством/в думи. Хората се пренасят от/посредством/в автомобили. Би трябвало да е също толкова лесно да разделим информацията от думата, колкото и да отворим вратата на Форд Мустанг: Съдържание значи нещо, което се съдържа, нали така?

Но нека се върнем към "информация" по доста по-заобиколен път. Последвайте ме:

червен

По начина, по който тези букви са подредени сами на листа, читателят няма представа какво значат. Политически пристрастия ли обозначават, или представляват част от думата зачервен? Думата не произвежда значима информация, докато не бъде поставена във формална връзка с нещо друго. Тази формална връзка може да е с реален обект ("Червено", написано на етикета на кутия боя) или с други думи ("Ветрецът през прозореца на колата разхлаждаше приятно. Опа – червено! Той натисна спирачката").

Концепцията за значение, информация и съдържание като нещо, съдържащо се в думите, почива на подвеждаща представа за нещата. Ето по-добра:

Представетес си значението като нишка – или още по-добре, пътят, който свързва звуци или конфигурация от букви, наречени "дума", с даден обект или група обекти (или по-добре, със спомените за тези обекти). Да знаеш значението на една дума значи да можеш да проследиш тази нишка от звука до правилните спомени за обекти, емоции или ситуации – или по-точно, до най-различните им разновидности под формата на образи в ума. Казано по-високопарно, значенията (или също така съдържанието/информацията) са формалните връзки между звуците и образите в обективната реалност.
Всеки интелигентен човек с понятие от логика може от тук нататък да изведе доказателство за етимологическата тавтология "Всяка информация е формална" и нейното следствие "Невъзможно е да се промени формата без да се промени информацията". Няма да навлизам в подробности относно доказателството. Вместо това обаче бих искал да кажа, че "съдържание" би могъл да е полезен термин – но както казах, той става невалиден, ако се разглежда като противоположност на "стил". Съдържанието е илюзията, която многобройни стилистични фактори създават, погледнати от определено разстояние.
Когато казвам, че е невъзможно да се промени формата без да се промени съдържанието, нямам предвид, че коя да е формална промяна (т.е., разбъркването на няколко думи в роман) непременно премахва осмислянето на цялата информация в дадена творба. Някои формални промени са минимални – ефектът им върху определена съвкупност от думи не би имал значение, защото тези промени са незабележими. Но се опитвам да поддържам следната алтернатива – промяна на една дума в роман да се окаже от решаващо значение.
– Кажи ми, Марта, уби ли го наистина?
– Да.
В изданието с меки корици на книгата, от която е взет диалогът, вторият ред е пропуснат по невнимание. Защо ли наистина този пропуск да развали удоволствието на зрителя от останалите 59 999 думи....
Спомням си, че във втория ми публикуван роман едно от ключовите изречения в началното изложение описваше каналите на комуникация между два града като "...вече прекъснати завинаги." ("...now lost for good.") Грешка при печата бе сменила само една буква, която обаче промени смисъла на "прекъснати, но не завинаги" ("...not lost for good") и практически унищожи останалата част от историята.
Опростеността на примерите ми обаче по-скоро пречи на тезата ми отколкото я подкрепя. Ето друг пример, по-уместен:

Сложих няколко неща на бюрото.
Сложих няколко книги на бюрото.
Сложих три книги на бюрото.
Сложих три книги с поезия на бюрото.
Сложих Presentation Piece на Мерилин Хакър, Sketches for Thirteen Sonnets на Ебе Борегаард и Inside the Blood Factory на Даян Уакоски на бюрото.

Вариациите тук се доближават повече до типа, който хората, спорещи в полза на химерата "съдържание", наричат "безсмислени". Информацията, която всяко от тези изречения генерира, очевидно е различна. Но това, което знаем за нещата, оставени на бюрото, е само най-повърхностната отлика. Нека предположим, че всяко е изречение е първото от всеки от пет различни разказа. От различната конкретика в тези изречения си личат пет различни тона. Тонът бива чут – ако и да не е съзнателно отбелязан, – от читателя. Различните тонове дават различна информация за личността на героя, както и за душевното му състояние в момента. С други думи, "аз"-ът, създаден от всяко изречение, е различен.
Когато писателят използва по-пълно тази генерирана информация за тона на своя герой, разказът му изглежда по-плътен, по-реален. И той е по-добър писател от този, който счита разликите между тези изречения за незначителни. Това прави Хайнлайн по-добър писател от ван Вогт.
Но не сме изчерпали разликите в информацията на тези изречения с описание на "аз"-а. Знаейки нещо за личността на различните герои и нещо за това, което героят поставя на бюрото, авторът отваря пред себе си определен набор от възможности относно самото бюро (и стаята около него) – в случая наборът не е един, а са пет. Тази информация е много по-трудна за конкретизиране, понеже много други фактори ще й окажат влияние: дали бюрото принадлежи на героя или на някого, към когото той има лично отношение; или е видял бюрото за пръв път няколко мига преди да постави книгите на него? Всъщност, не може да се каже, че всяко последвало описание на бюрото е погрешно и противоречи на конкретната информация в първото изречение, защото конкретна информация просто няма. Когато обаче такава се появи и влияещите фактори малко по малко станат ясни, едно описание определено би могло да изглежда "по-правилно" от друго, защото е подкрепено от повече информацията, започнала да се натрупва с първото изречение. И способността да се използват ефективно натрупаните подробности прави Стърджън по-добър писател от Хайнлайн.
Във всяко от горните изречения единствената формална вариация е конкретиката, с която е описано това, което аз слагам на бюрото. Но с всяка такава промяна се променят "аз"-ът и бюрото. И художественият субект (аз), и също толкова сложният художествен обект (светът около това "аз", който е и също толкова важен в научната фантастика) биват реализирани различно посредством тези уж минимални различия в детайлите. Илюзията за реалност, усещането за правдоподобност в художествената литература като цяло, се контролират от чувствителността на автора към тези различия и значението им.
Един разказ не е просто заменяне на едно множество от думи с друго – обобщение на сюжета, подробен преразказ или анализ. Разказът е това, което се случва в ума на читателя, докато очите му се движат от първата към втората дума, от втората към третата и така нататък до края.
Нека погледнем по-внимателно какво се случва в това зрително пътешествие. Как например четенето на художествен текст се различава от гледането на филм? Във филма илюзията за реалност идва от последователност от изображения, всяко малко по-различно от предишното. Тези различни изображения са подредени във фиксирана хронологическа връзка, която умът и окото възприемат като движение.
Думите в художествения текст произвеждат тон, синтактични очаквания, спомени за други думи, както и образи. Но вместо в хронологичен ред, те се намират в многобройни взаимоотношения, преплитащи ги и наслагващи асоциации върху тях. Процесът, в който движим очите си от дума на дума, представлява по-скоро корекция и ревизия, а не прогресия. Всяка нова дума "поправя" малко по-малко сложната картина, с която сме разполагали преди миг.
Около значението на всяка дума има допустими смислови граници, в които да нанесем корекции върху образа на обекта, който кристализира в ума ни
Казвам:

куче

и в ума ви изскача образ (като с "червен"), но понеже не съм го обвързал формално с нищо друго, няма как да знаете дали образът в ума ви има нещо общо с това, което се опитвам да ви предам. И затова изчаквате – оттам следват допустимите граници. Мога да коригирам думата така:
Куче коли, и вие ще се съгласите. Мога да я коригирам на голямо куче или на рошаво куче, и ще се сте все така съгласни. Само че куче Шевролет? Или оксиморонно куче? сърдечен-оток-куче? За целите на ежедневната реч и на натуралистичната художествена литература тези корекции се намират извън допустимите смислови граници: изкривяват по твърде необичаен начин разните образи, които сме свързали със звука и буквите "куче". От друга страна, в тези изкривявания има определена наслада, свежест, която може да е много въздействаща, въпреки че й липсва неминуемостта на нашето голямо, рошаво коли.
Роман от 60 000 думи е една картина, коригирана 59 999 пъти. Цялото преживяване трябва да има свежестта на бедното оток-сърдечно създание, както и неминуемостта на голямото, рошаво такова.
Нека да раздробим самият процес на корекция. Нека един разказ започне така(Бел. прев. – Тук смятам да дам изречението от примера в оригинал, тъй като никой български превод не би предал изцяло смисъла на коментарите, който го съпровождат. Надявам се, че изречението и коментарите ще са достатъчно лесни за разбиране.)
:

Тhe

Какъв образ се появява в ума ви ? Какъвто и да е, ще бъде променен много, много пъти преди историята да свърши. Моето собствено, доста своеобразно the (частицата носи смисъла на определителен член – бел. прев.), поставено извън контекст представлява сивкав елипсоид, висок около четири фута, който стои на пода на около метър от мен. Вашият образ несъмнено е различен. Но е там, има определен размер, форма и цвят и е присъства по определен начин в ума ви. Моето а (частицата носи смисъла на неопределителен член в единствено число, повече или по-малко еквивалент на "едно" в изрази като "една жена/един мъж/едно дете, и в английския се слага задължително пред всяко бройно нечленувано съществително в единствено число – бел. прев.) например се различава от the с това, че е относително същата форма и цвят – малко по-бледо, може би – но е или много по-далеч, или е близо, но много с много по-малки размери. И в двата случая бих може да ми е по-интересно, отколкото от the, а може и да не ми е по-интересно. Сега стигаме до втората дума в разказа и до първата връзка:

The red

Моят елипсоид току що смени цвета си. Все още е на приблизително същото разстояние. Станал е по-интересен. Всъщност, дори още сега чувствам смътно, че увеличеният ми интерес излиза извън смисловите граници, които the поставя в ума ми. Усещам някакво напрежение, което щеше да отсъства, ако думите бяха a red... Погледът ми се придвижва към третата дума, докато умът ми се подготвя за втората корекция:
The red sun
Първоначалното the е заменено от светъл диск. Цветът вече далеч не е толкова наситен. Дискът е над мен. Около мен се е образувал неясен пейзаж. И сега, когато обектът е поставен на такова разстояние, още по-силно съзнавам напрежението между интереса ми към red sun и обикновеното внимание, което отдавам на думата the: засиленият интерес е единственото останало ми от първоначалния образ.
Малко по-смътно, докато мисля за евентуални следващи корекции, усещам, че това или е пейзаж по зазоряване, или по залез слънце, или, ако е някакъв друг момент от деня, има смог или нещо подобно, което сгъстява въздуха (...red sun...); но удържам всичко, докато не настъпи следващата корекция:

Тhe red sun is

Внезапно усещане за близост. От мен се иска да внимавам още повече, което нямаше да е така, ако новата дума беше was, тъй като миналото време, в което е думата was, e традиционната повествователна форма. Но is? ... Тук имаме герой! Този фокус на вниманието, който усетих между първите две думи, не е фокус на моето внимание, а на това на героя. Фокусът се превръща в тон, в глас: "The red sun is..." И аз слушам този глас, насред все още смътния пейзаж, и отчитам вниманието му, насочено към червеното слънце. Между The и red се генерира информация, която между sun и is e превърната в значима корекция на образа в ума ми. Това е първото ми естетическо удоволствие от историята – естествено то е малко, понеже сме прочели само четири думи. Въпреки това се превръща в една капчица от удоволствието от разказа. Наблюдавайки и слушайки героя, правя следващата корекция:

Тhe red sun is high,

Пладне е и е облачно; но това просто потвърждава предишните ми подозрения, не представлява значима корекция на образа. Пейзажът се постопля, а светлината се излъчва от конкретна точка в небето. Опитвам си да си представя пейзажа в повече подробности, но нито един обект, включително и героя не са достатъчно ясни, за да са ми във фокус. Запетаята ми подсказва, че мисловната група е завършена. В тази пауза ми хрумва, че червенината на слънцето може въобще да не подсказва за смог или нещо такова, а да е просто героят, който изпада в прекомерно литературен изказ – или в най-добрият случай червеното може да е проекция на съзнанието му, което все още не мога да разгадая. И за миг ми се струва, че откъдето стоя, слънцето наистина е блести в обичайното си ослепителнобяло златисто. Следваща корекция:

Тhe red sun is high, the

В този странен пейзаж (осветен от донякъде несигурно описано слънце), героят е обърнал вниманието си към още един сив, висок четири фута елипсоид, разположен на равно разстояние от мен и него. Отново, твърде е неясен, за да прикове вниманието ми. Но вече съм направил две корекции без много напрежение между тях и самият герой започва да губи плътност за мен. В какво ще се превърне това?

Тhe red sun is high, the blue

Елипсоидът сменя цвета си. Но повторението на синтактичната структура за миг заплашва да превърне цялата реалност, пейзаж, герой и слънце в маниерничещо изреждане на природни забележителности. Цялата сцена избледнява. А последната корекция?

Тhe red sun is high, the blue low

Вижте! Намираме се през девет свята в десети. Първото слънце е огромно – и колко точно се оказва описанието на цвета му! Повторението, което предричаше маниерничене, сега е фиксирало и голямото, и малкото слънце в небето. По пейзажа пъплят издължени червени сенки и набити сини, съединени с лилави триъгълници. Ето го и героят. Виждате ли го? Видяхте ли удвоената му сянка?...
Макар обикновено да отнема само четвърт секунда и да е основно несъзнателен, това е процесът.
Когато корекциите, които правим от дума на дума, произвеждат мътна картина, когато неясни парченца информация не биват фокусирани по-нататък, наричаме писателя слаб стилист. В течение на историята, когато образите стават все по-сложни и по-сложни с развитието си във времето, ако още по-сериозни аномалии се появят, докато коригираме, тогава казваме, че сюжетът му куца. Но това е същата качествена грешка, направена в по-голямо количество, въпреки че читателят често трябва да прочете 3/4 от книгата, за да я забележи, докато стилистичната грешка може да бъде забелязана още в първото изречение.
Във всяко комерсиално литературно поле като НФ, най-добрият аргумент на писатели и редактори, които смятат че съдържанието може да бъде противопоставено на стила, изглежда така:
"В общи линии пишем приключенска литература. Пишем я много бързо. Нямаме време да обръщаме внимание на нищо освен по-големите грешки. Освен това, говорите за тънкости, твърде фини, за да бъдат усетени от мнозинството наши читатели, които нито имат литературни претенции, нито са особено ерудирани."
За вътрешните противоречия тук може да се напише книга.
Базата на всяка приключенска творба, била тя НФ или не, това, което я прави добро забавление – добър ескейпизъм, ако щете – това, което я отличава от психологическия роман и й дава названието "приключенска", е интензитетът, с който действията на героите и външния свят около тях въздействат върху съзнанието им. Най-простият начин да се постигне чувството за вълнуващо приключение е да бъде увеличен интензитетът, с който събитията в историята въздействат върху съзнанието на читателя. А този интензитет е почти изцяло продукт на тези тънкости, за които говоря.
Историята на първите стъпки на едно бебе през кухнята би била приключение, ако писателят може да създаде чувството на удивление от нови мускули, нови усилия, препятствия и отклонения. Бих искал да прочета такава история.
Всички сме чели твърде много пъти геройските опити на Джон Смит да спаси живота на седем сирачета в лицето на грозящи го пожарища, потопи и лавини.
Сигурен съм, че за Смит това е било голямо приключение.
За читателят обаче е било от скучно по-скучно.
Тhe Doors of His Face, the Lamps of His Mouth на Роджър Зелазни е описана от Тиодор Стърджън като "скорост и приключения до дупка" и разказът наистина е една от най-вълнуващите приключенски истории в научната фантастика. Нека променя една дума във всяка граматическа фраза на всяко изречение, като я заменя с дума, значеща "горе-долу същото" и мога да намаля вълнението наполовина и да унищожа всяка следа от остроумие. Нека да променя една дума и да добавя една дума, и мога да направя историята нечетивно отегчителна. И въпреки това параграф по параграф "съдържанието" ще е същото.
Преживяваване, което намирам за болезнено (макар да се случва все по-често), е когато съм принуден да слушам как някой начетен човек, омагьосан от някаква по посредствено клиширана история за детективи/каубои/рицари в космоса, започне да се превъзнася как тъповатия, тежък и неточен изказ отразява отчуждението от реалността на скритото зад космата гръд сърце на главния герой. Обикновено тези хора продължава с това как цялото "съдържание на НФ" отразява отдалечаването на обществото ни от истинския свят. Преживяването е болезнено, защото тези хора, потяхному, са прави. Зле написаната приключенска литература е нашата истинска антилитература. Главните й герои са истинските ни антигерои. Те шарят из нереални светове сред всякакви шумове и трясъци и не успяват да усетят нищо смислено или по смислен начин.
Независимо от намеренията на автора, именно това е същината на зле написаната НФ. Но всеки, който чете или пише НФ сериозно, знае, че същинското й достойнство е другаде – насред цялата извънземна шумотевица звучат акорди в перфектен синхрон с реалния свят.
"Говорите за тънкости, твърде фини, за да бъдат усетени от мнозинството наши читатели, които нито имат литературни претенции, нито са особено ерудирани."
Тази част от аргумента ми напомня един случай от лятото, когато преподавах поправителен курс по английски в кварталния образователен център. Тъй като беше доброволен, записалите се бяха хора с желание да се учат – при все това шестнайсет-седемнайсет годишни младежи без никакво образование нито по испански, нито по английски, отново и отново се включваха в часовете ми. Независимо от подготовката на ученика, след първите му шест месеца в моите часове, той получаваше от мен 550-страничен роман за четене – Романсът на Леонардо да Винчи от Дмитри Мережовски. Книгата е пълна с ренесансова история, схватки с мечове, магия и дисертации на тема изкуство и наука. Романът е изключително сложен, с няколко нива на интерпретация. Бил е любима книга на Зигмунд Фройд (Рилке пък го е смятал за ужасен) и го е вдъхновил да напише своята собствена Леонардо да Винчи: Изследване на психосексуалността. Учениците ми се влюбиха в него и с негова помощ загубиха голяма част от страховете си относно Литературата и Големите Книги.
Малко преди да напусна поста, Леонардо се появи с меки корици и нов превод на Хюбърт Тренч. Дотогава бе налична само в превода на Бърнърд Гилбърт Гърни. За да спася на последните си двама ученици време и пари, им препоръчах да си вземат изданието с меки корици. Два дни по-късно единият още се мъчеше с първите четиридесет страници, а другият се бе отказал след десет. И двама ми казаха, че книгата ги отегчава, не разбират за какво се говори в нея и ме помолиха за нещо по-кратко и интересно.
Напълно объркан, купих превода на Тренч още същия следобед. Нито една от книгите не ми е подръка, затова съм сигурен, че ако тръгна да правя паралели сега, може да се окаже, че преувеличавам спрямо същинските текстове, но помня едно описание на флорентинска къща:
Гърни: "Сив дим се вдигаше и къдреше над плочките на комина."
Тренч: "Гъсти вълма дим, сиви и свъсени, се въздигаха и се сучеха над плочките, покрили комина."
По същата логика, която разграничава един от друг петте по-ранни примера с книгите и бюрото, тези две изречения не се отнасят до същия дим, комин, къща, време от денонощието; нито пък която и да е от заобикалящите ги къщи остава същата; нито пък обитателите им. Едното изречение има десет думи, другото – четиринадесет (Бел. прев. – В оригинал едното има девет, а другото – петнадесет:
Gurney: 'Gray smoke rose and curled from the slate chimney'
Trench: 'Billows of smoke, grey and gloomy, elevated and contorted up from the slates of the chimney')
Но ако разбием всяко от двете на последователност от коригирани образи, ще установим, че умствената енергия, изразходвана за второто, е шест-седем пъти повече! И в повече от седем осми от него оставаме с леко смущаващото усещане за недовършеност, неизползвани и нефокусирани подробности. За съжаление именно по-неумелият и неопитен читател страда най-много от лошата проза. Лошата проза изисква повече умствена енергия за корекциите след всяка дума, а самите корекции имат по-слаб ефект върху читателя. Това я прави лоша. Опитният, добър читател пък може да се поусъмни дали прозата нарочно не е такава и дали с нескопосаността си не цели умишлена неясноста.
Когато аз пиша, често се опитвам да кажа няколко неща едновременно – в опит за икономичност, който е неизменна част от желанието за добро изразяване. Със сигурност не съм успял да кажа много от нещата, които съм опитал да кажа. Но неяснотата е знак за артистичен провал, а не за умишлено намерение.

Sun Apr 24, 2016 11:14 pm Re: Образованието Sun Apr 24, 2016 11:14 pm Re: Образованието
[...]
"Обичам да почивам сред природата". Чак след като поразчоплихме с разговор къде е тази "природа" - планина, море, равнина - стана ясно, че те имат предвид, че "природата" е "планината". И се замислих доколко може би има някакво наслагване на разбиране, че природата е чистото, зеленото, горското, съответно - планината. И всъщност морето не се възприема като "природа", при все флората и фауната там. Дали защото човешкото преселение е по-осезаемо или не? Не знам.

[...]

Потвърждавам, че в моята глава е залегнало това усещане - че на морето е претъпкано и по-... сухо, прашно, пусто, неприродно, отколкото в планината. Имах възможност да си разчупя схващането с ходенето до Карадере миналата година, но сега ме подсещаш, че тоя стереотип още е у мен.

Чрез живото нещо за правене се преодоляват много от схващанията , които натрупваме, стоейки изолирани в класната стая и/ли зад екрана. :)

Sat May 21, 2016 8:23 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Песента на Юга“ Sat May 21, 2016 8:23 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Песента на Юга“
И още:

„Краят на песента на Юга“ – Анна Гюрова

Пета любимост дотук. :-)

Мелодична приказка, в която отделните фрази са тъй огладени, че е удоволствие да се отъркаш в тях.

Препоръчвам: да доразвиеш образа на героинята. Какво ѝ носи саможертвата? По какво усещаме, че тя се готви за нея?

Нека ви разкажем southern tale – Калоян Захариев

Шеста любимост дотук. :-)

Откъде ти хрумват тия сравнения, само ти си знаеш. И как все нови и нови...

Препоръчвам: махай излишното - думички-паразити, обяснения (особено на шегите)... И за това си знаеш. ;-)

„Великите приключения на Фарикс Веронд, Том 1. Глава 1. Песента на Юга“ – Николай Бошнаков

Седма (и най-голяма :)) любимост дотук.

Четох си я в леглото, докато моята собствена Тея още спи. И едва сдържах смеха си - да не я събудя... Особено на "авторовите" включвания. ;)

Препоръчвам: да публикуваш по-често. Наистина ли има още глави?

Fri Sep 30, 2011 8:27 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство Fri Sep 30, 2011 8:27 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство
На 30 септември е. Успение на Св. Йероним Блажени - който е превел Библията на латински :)
Но за Ден на преводача е приета датата на смъртта му според католическата църква. На 28 юни го почитаме православните. Може би затова са ти го честитили скоро. Но не 28 юни е приет за международен ден на преводача, а 30 септември. ;)

Sat Jun 18, 2016 6:18 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Jun 18, 2016 6:18 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Георги Господинов
За чудото на езика

Слово за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, 24.05.2013 г.

Скъпи деца
(позволявам си да наруша протокола, като започна с вас),

Уважаеми г-н Президент,
уважаема Госпожо кмет на София,
уважаеми дами и господа,
скъпи съграждани.

Искам да се обърна и към българистите от цял свят, събрани тук тези дни - добре дошли в дома на нашия език, който е и ваш дом.
За мен няма съмнение , че това е най-хубавият български празник. Защото честваме нещо толкова крехко, ръкотворно и неръкотворно, като буквите и езика. Това не е празник на оръжието, на някоя славна победа или поражение, няма батални сцени, предателства и реки от кръв, с каквито е пълна човешката история. Щастливи сме, че имаме един ден, в който честваме светлото и всекидневно чудо на езика. Да, това е всекидневен празник, колкото и парадоксално да звучи.

Всеки ден, докато говорим, ние сме в невидимата работилница на езика и извършваме една невидима работа по него.
Може би, ако си го припомняме по-често, ще и маме повече респект. Защото в тази работилница са били първомайстори Свети Свети Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Паисий и Софроний, Ботев и Яворов, Вазов. Ние сме само смирени чираци там. Да не го забравяме.

Уважаеми съграждани,

Най-трайното нещо по нашите земи ще се окажат буквите. Помислете си какво друго е останало от 9-и век насам, което продължава и днес. Падали са царства и крепости, села и манастири са ставали на пепел, империи са идвали и са си отивали по тези кръст опътни места. Колко пъти сме бил
и разделени, в раздори и несъгласие. Някой беше казал, че завижда на французите, които толкова дълго са строили Нотр дам. Това значи, че са били на едно мнение цели два-три века. Та ние, дето иначе трудно сме на едно мнение
няколко поредни години, цели 12 века пазим тези трийсетина букви, пренасяме ги и – от Възраждането насам - ги празнуваме. Не е ли това чудо?
Езикът, културата и литературата в частност са онова невидимо лепило, което ни държи заедно. Без тях щяхме да сме просто „шепа хора под празно небе”, както би казал Яворов.

За чудото на езика и четенето ми се ще да кажа няколко думи днес. За това какво може да направи литературата във време на криза.
Може прости неща.
Най-напред да ни даде език за самата криза. Да можем да я изговорим. Никоя криза не е по-страшна от неизречената.
Второ, да бъде алтернативен източник на енергия и на смисъл. Защото тази криза, тук и по света, отдавна не е само икономическа.
Тя е и културна, екзистенциална, криза на усещането за бъдеще и т.н. Нека ми простят политиците и икономистите, но ми се струва, че литературата все още знае повече за човека. И ако финансистите четяха книги, кризите ни щяха наистина да са различни.
Какво още може литературата? Нищо и всичко.
Да утеши. Мисля, че литературата все повече ще се връща към тази си позабравена роля. Да застане на страната на губещите. Да добави още живот към и без това обидно малкото време, което ни е отпуснато. Моето тяло е ограничено както във времето, така и в пространството, но литературата ме снабдява с
животите на всичко, за което чета.
Какво още? Да създава вкус.
Това никак не е за подценяване, не е просто естетика.
Човекът с вкус по-трудно се поддава на евтина пропаганда, развива съпротива срещу бездарието. А това вече е политически акт.

Дами и господа,
Сигурен съм, че всеки свързва този празник най-напред с детството си. Като кажем 24 май, ние се виждаме като деца.
Така или иначе пред езика винаги сме деца. Можем да си спомним удоволствието от първата изписана дума и от първата книга, която сме
държали в ръце. Най-хубавото, което можем да направим сега, е да предадем чудото на четенето на нашите деца. Нека гледат родителите си четящи.
Нека те самите държат в ръцете си книга. Да имат памет, че са държали книга
Защото и тази памет може да изчезне.

Към учениците, защото техен е този празник най-вече. Нека сега родителите се разсеят малко и не ни слушат.
Млади приятели, четенето не е измислено само заради изпитите.
Ще го кажа по-тихо: Книгите помагат, когато си влюбен. Защото влюбването е онемяване и търсене на нов език, на други, специални думи. То е непрекъснато да съчиняваш другия. В този смисъл всички сме съчинители и писатели поне два пъти в живота си – като деца и като влюбени.


Дами и господа,
Ние всички сме наематели на езика, на неговия дом. Даден ни е за кратко, за един човешки живот.
Начинът, по който живеем в дома на езика си, не е по-различен от начина, по който живеем в истинските си домове тук и сега. Свързани са повече,
отколкото подозираме.
.
Езикът е част от всекидневната ни култура на живеене.
Ние сме направени от това, което изричаме
.
Първо се учим на буквите да четем книги, а после книгите ни учат да четем всичко останало и себе си най-първо.
Позволете ми да завърша тази наивна възхвала на четенето с една история.
През май 1651 година в "Свети град" (Рим) излиза първата печатна книга на новобългарски език - "Абагар" на Филип Станиславов.
Отпечатан на пет големи листа от италианска тънка и груба хартия, това е едновременно книга и амулет, за защита и изцеление. А в послеслов
ието й Филип Станиславов пише, че тази книга се харизва на българския народ да се носи "наместо свети мощи". Светите мощи на езика.
Три века по-късно, когато през 1944-45 година дядо ми трябвало да се бие нейде изунгарските блата, винаги си носел в джоба на шинела едно
писмо от къщи, с първите кривонаписани думи на баща ми. Вярваше, че благодарение на този амулет оцелял през всички битки.
Дори да сме най-големите скептици и ироници, докато пишем и четем, без да си даваме сметка, упражняваме чудото на езика, на този език и на тези букви.

Дами и господа,
скъпи съграждани -
Честит език! Честити букви!
Честито чудо на езика!

======

Мисълта е просташка, не езикът.
- Йордан Ефтимов

Fri Oct 07, 2011 11:32 am Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски) Fri Oct 07, 2011 11:32 am Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски)
Мокиди (хм, Елена?), съгласна съм. Една дума би могла да бъде преведена по толкова много различни начини. И там е тръпката да си преводач де, иначе хората щяха да си преразказват просто творбите.

И все пак е добре преводачът да не си прави свободни съчинения на тема какво е искал да каже автора, защото може да стане мазало... Все си мисля, че авторите доста добре знаят точно коя дума са искали да използват и когато имаме достатъчно точен еквивалент, сме длъжни да го използваме, а не да разкрасяваме текста по свое осмотрение (хъх, с о или у?).

Но пък примера ти е за поезия, което ни хвърля в съвсеееееееем друга посока. Поезията и в оригинал предлага обикновено прекалено много тълкувания, да не говорим да се превежда. Офтопик: хм, аз май бих превела по друг начин някои моменти.

Fri Jul 08, 2016 11:10 am Re: Babylon Fri Jul 08, 2016 11:10 am Re: Babylon
Реших, че моята разпознаваемос' :D е добър повод да си отворя новия=целия=вече изядения шоколад ION с цели бадеми.

Разглеждам опаковката, сричам наум и си размишлявам (и ям):

ΣОКОЛАТА ГАЛАКТОΣ АМYГДАЛОY

Отдолу в едно кръгче надпис:

МЕ ОЛОКЛАНРА АМYГДАЛА

И встрани:

КЛЕІΣМЕNН АЕРОΣТЕРΩΣ

По ръба на опаковката се мъдри по двойки на английски, френски, италиански, немски, че е млечен шоколад с цели бадеми. (Друг е въпросът защо няма и на български, след като всичко останало по техническата информация е посочено и на български.)

Значи първото нещо означава, че е млечен с бадеми. (След справка на сайта им значи, че е от серията Амигдалу. http://www.ion.gr/en/all.html) А явно второто - че са цели. За третото идея си нямам!
Но! да се върна на първото! След известно мигане и невярване стигам до извода, че Млечният път не е просто галактика, а че галактиката е млечен път! И заключих, че е крайно време да тръгна на уроци по този безумен език, в който пределно много букви са ~ ясни.

Във Фантастико шоколадът е намален на 1,59 до 13 юли (сряда). Бадемите са нарядко, но си е хубав. Не е отровно сладък. Мернах, че какаото също е намалено. Ша 'зема да си 'зема.
Какво ли им е на горките западняци, които в близка среща от третия вид научават, че H не е хъ, а нъ. Но после в друга близка среща им се потвърждава, че H, дето си го знаят, че е до I, e точно И. Поне N си е N. Жив умрял би станал човек!

Sun Oct 23, 2011 4:24 pm Re: Кой къде кога защо (не) Sun Oct 23, 2011 4:24 pm Re: Кой къде кога защо (не)
Т. е. "Marginal Boundaries" не е в сметката - защото сам си го нарекъл "задруга".
Е, щом е така - поздравления!
(това не беше въпрос)

Mon Sep 12, 2016 2:31 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Mon Sep 12, 2016 2:31 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Някои събирачески навици трудно се придобиват, ако не са изрично посочени.
Не съм забравил обещанието си да направя нещо за Зелената антология през този август.

Първо, изпратих разказа „Сълза от змеица” на популярния сайт за култура fakel.bg.

Второ, докато чакам резултат оттам, пуснах тая „Сълза” в също популярния сайт „Иван Ефремов”. Ето я тук (надявам се, прилично оформена) – http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=3&t=27275&rb_v=viewtopic.

Исках да предложа въпросния разказ на Трубадурите, но те пък взеха, че на 10.VІІІ. публикуваха друг разказ от Дамяновска, така че се разминах с тази си идея...
Относно последното: "Камък от гробище" - creepy :lol:
Там змейски деца, чудесии...

И... са о...мазали представянето на Светла с къде copy-paste от може би пратено от нея, къде недовършен коректорски замах.
Тъжно.

Във "Факел" е също поомазано (засега). Най-добре си е в сайта на "Ефремов", щото Сашо лично е сложил представянето, което беше сглобено за самата антология. Най-прегледно и незатормозяващо.

Tue Nov 29, 2011 11:55 am Re: Преводачески работилници Tue Nov 29, 2011 11:55 am Re: Преводачески работилници
Да не би Васко да има предвид sight (гледка)?

Fri Dec 16, 2011 11:57 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Зимата идва“ Fri Dec 16, 2011 11:57 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Зимата идва“
За сметка на което разказът на Станислава е изненадващо топъл. И ме кара да се чувствам, сякаш пак съм попаднал в „Песента на ханджията“.

Хм... Нататък!

Thu Dec 15, 2016 3:45 am Re: Не-културни събития Thu Dec 15, 2016 3:45 am Re: Не-културни събития
17 декември, събота, 10-19 ч. в мол "Сердика", ниво -1 - благотворителен базар за не знам защо все неродени ми иде да ги нарека недоносени бебета - такива като мен. Друго обяснение за 1,600-1,700 г нямам.

На страницата на събитието има представяне на участниците . Аз смятах да правя някоя и друга гривна от чаени конци, но като видях участниците ... къде да се бутам.

Имат календари по 10 лв., но се надявам нещо друго да си харесам и да ми е по джоба.

Thu Jan 12, 2012 2:45 am Re: Ролята на книгата в живота ни Thu Jan 12, 2012 2:45 am Re: Ролята на книгата в живота ни
Откак почнах да работя далеч от книги, книгите станаха това, което поддържа самоидентификацията ми. Аз съм този и този, обичам това и това, искам еди-какво си, държа на тези и тези неща, а не на нещо друго. За да помни това, човек трябва внимателно да остане верен на себе си. И книгите много помагат.

Особено препрочитането на любими книги.

Sat Jan 28, 2017 1:06 am Re: За Филмите и Хората... Sat Jan 28, 2017 1:06 am Re: За Филмите и Хората...
Френските стари филми са много силни. И не трябва да забравяме от време на време да ги преслушваме, че си носят
Сега попаднах на "Двама мъже в града"
Жан Габен и Ален Делон правят много големи роли и образи.
За смисъла на човешкото отношение и разбиране когато осъждаме извършилия престъпление
За силата да изпратим човека
За страха, който всеки изпитва
Отдавна не бях гледала филми с Ален Делон и признавам, че леко го бях поолекотила като актьорски качества, но сега му връщам признанието
А Жан Габен - там дори не бих се осмелила да се изкажа, защото ще е недостатъчно каквото и да дръзна

Малко реплики между Габен и съпругата му във филма - той играе бивш полицай, който сега е наставник (нещо като "възпитател"-душеприказчик на провинили се, в опит да се реформират и им въздейства да станат добри човеци и граждани). Дъщеря му е влюбена в Делон, който е осъден на гилотина за престъплението си.

- Тя го обича.
- Млада е, ще го забрави.
- Жермен? Би ли му дал дъщеря си?
- Нямам какво да давам или да вземам.
Животът се грижи за това.

Sun Sep 11, 2011 10:45 am Re: Общополезности Sun Sep 11, 2011 10:45 am Re: Общополезности
И още за общението с агенти и издателства:

Съвсем накратко и от мен:

Пакетът за пращане включва:

1. писмо от 1, макс. 2 страници, което обяснява:
а) какъв роман предлагате (жанр, теми + какво го прави интересен в
сегашната обстановка)
б) кои сте - предишни издания, награди, дейности

2. резюме на романа, в 1 до 2 страници

3. първите 3 глави/50 страници, преведени на английски

Английският във всяко от трите трябва да бъде БЕЗУПРЕЧЕН. (Ето тук
може да стане якият фал. Ако пратите слаб английски, си убивате шанса
човекът да ви обърне внимание пак - даже ако е -вашият- човек.)

Търсете АГЕНТИ, не издателства. Издателствата изобщо няма да ви
обърнат внимание.

(Има и малки издателства, които работят без агенти - аз вече съм си
заплюл две + Конър, агента на Бийгъл ;) - но за тях по-нататък.)

Готови ли сте да си счупите главата? Ъъъ, да де – да пробиете стената?

Дерзайте !

Thu Apr 06, 2017 8:47 am Re: Труд и творчество Thu Apr 06, 2017 8:47 am Re: Труд и творчество
Национален конкурс за литература и изобразително изкуство, посветен на морето и моряците „Диря в морето”

Тема: Диря в морето
Краен срок: 30 април 2017 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: Приемат се литературни творби – проза и поезия. В раздел изобразително изкуство се допускат произведения в областта на живописта, графиката и фотографията.
Изисквания: В конкурса могат да участват лица, професионално свързани с морето, без възрастови ограничения. Също така хора, роднини по права линия на лица, професионално свързани с морето – родители, деца, съпруги, съпрузи, братя и сестри. Участниците могат да изпращат до три творби в различните раздели. Литературните творби не трябва да бъдат публикувани или достъпни в интернет. За произведенията в жанровете живопис и графика не се изисква определен размер. В раздел фотография фотосите трябва да бъдат в размер A4 или А3. Литературните творби се изпращат на имейл: stunion - в - varna.net, а картините и фотосите се приемат на адрес: 9000 Варна, ул. "Граф Игнатиев" 6А, вх.1, ет.1. Всяка творба задължително се придружава от следната информация:
- трите имена на автора/ художника;
- професия и последна месторабота;
- личен телефон, имейл или адрес за връзка.
Награди: Всеки раздел - проза, поезия, живопис и графика, фотография включва следните награди:
1. Първа награда – 300 лв.
2. Специална награда – 250 лв.
3. Втора награда – 150 лв.
4. Трета награда – 100 лв.
5. Поощрителни награди.
За повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?sid=7

Фестивал „Песни России”, Ямбол, 27 май 2017

Тема: „Да здравствует Фестиваль!” („Да живее Фестивалът!”)
Краен срок: 19 май 2017 г.
Резултати: ?
Възраст: деца и младежи
Вид творба: разказ, есе, съчинение, стихотворение
Изисквания: Ученическият фестивал „Песни России” – 2017 включва в себе си два конкурса:
1. Конкурс за рисунка и за литературно произведение (разказ, есе, съчинение, стихотворение) на тема „Да здравствует Фестиваль!” („Да живее Фестивалът!”).
2. Конкурс за изпълнение на руска песен за индивидуални участници и творчески колективи до 20 ученици в три възрастови групи. Допуска се и участие на деца от детски градини.
Награди: ?
За повече информация: http://wp.flgr.bg/2017/04/04/%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8-%D1%8F%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB-27-%D0%BC%D0%B0%D0%B9-2017/


КОНКУРС ЗА ЕСЕ „ОЧИТЕ, КОИТО НЕ МОГА ДА ЗАБРАВЯ“

Тема: "Очите, които не мога да забравя"
Краен срок: 31 април 2017 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: есе
Изисквания: Есетата се изпращат на e-mail bapzg.pr - в - abv.bg. Авторите трябва да посочат двете си имена, града в който живеят и телефон за връзка.
Награди: ?
За повече информация: http://www.urban-mag.com/bg/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81+%D0%B7%D0%B0+%D0%B5%D1%81%D0%B5+%E2%80%9E%D0%9E%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%2C+%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B5+%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0+%D0%B4%D0%B0+%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%E2%80%9C/9822

Национален литературен конкурс „Спри, ОБИЧАМ ТЕ”

Тема: Спри, ОБИЧАМ ТЕ
Краен срок: 20 май 2017
Резултати: 30 май 2017
Възраст: Две възрастови групи:
Първа възрастова група до 18 години
Втора възрастова група от 19 г. – без ограничение на възрастта
Вид творба: стихотворение и разказ
Изисквания: Творбите да не са публикувани – до сега. Може да се участва само с една творба или с по една творба от всеки жанр. Конкурсът е явен. Моля посочете: Име-фамилия, година на раждане, адрес , телефон, ел. поща – за контакти. Предаване на конкурсните творби на адрес:
За конкурса „Спри, обичам те”
Военен клуб
ул. „Ив. Вазов” 2
4000 Пловдив
Награди: 1-ва възрастова група
1 награда –300 лв.
2 награда – 200
3 награда –100
Четири поощрения по 50 лв – 200 лв.
2-ра възрастова група
1 награда –300 лв.
2 награда – 200
3 награда –100
Четири поощрения по 50 лв – 200лв.
Наградените и отличени творби и творбите с добри художествени качества ще бъдат включени в сборник „СПРИ, ОБИЧАМ ТЕ”– до 29.07.2017г
За повече информация: http://sbp.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D1%81%D0%BF%D1%80/

Конкурс #JeSuisЕвропа

Тема: #JeSuisЕвропа
Краен срок: 15 април 2017 г.
Резултати: ?
Възраст: Конкурсът е предназначен за студенти.
Вид творба: есе, разказ или карикатура
Изисквания: За есе (до 1500 думи), за разказ (не по-малко от две и не повече от 5 стандартни страници, формат А4). Материалите можете да изпратите на jd.conference2017 - в - gmail.com като посочите своето име, специалност и учебно заведение.
Награди: ?
За повече информация: http://youthub.bg/2017/03/konkurs-jesuisevropa-orgazniziran-ot-vipusk-zhak-delor-km-sofijski-universitet/

Sun Jan 29, 2012 10:56 pm Re: Федора под лампата Sun Jan 29, 2012 10:56 pm Re: Федора под лампата
Забавно. ^ Бисера от копнежа, имам предвид.

Аз моето го направих като заигравка с познато клише. За... оцветяване на действието.
Тъй, тъй, има време доде станем майстори. Дотогава експериментираме и се кефим.

Thu Aug 10, 2017 12:28 pm MuvLuv Alternative Thu Aug 10, 2017 12:28 pm MuvLuv Alternative
Четох го отдавна и горко съжалявам, че не написах отзив, докато спомените ми бяха пресни. MuvLuv Alternative е изключително преживяване – в първичния смисъл на „изключение“, като нещо, което няма аналог. Например не ми е известен друг визуален роман, в който една от най-нежните въобразими сцени прелива в една от най-гнусните, направо не въобразими... Нито съм си представял, че mecha/военна история може да ми въздейства толкова.

Сега само ще сложа линк към онзи playthrough (readthrough?), чрез който го изживях аз. При други избори (други изГори ;)) разликите са козметични; основната история е абсолютно линейна.

Ако началото ви доскучае (мудничко е), прескочете първите десетина часа. Или ги гледайте „с вентилатора“. Същото важи и за предните две части от поредицата MuvLuv – според мен (и 90% от Интернета :D ) те само ще ви развалят вкуса. Ако обаче държите да хващате всички паралели и препратки: ето ви пътеводител .

След това не прескачайте абсолютно нищо . Историята се сгъстява изведнъж, започват бесни обрати, дълбоки размишления за естеството на изкуствения интелект (едни от най-адекватните, които съм виждал в което и да е изкуство) и паралелните светове, емоционални сривове и емоционален растеж... И празно няма.

Ще видите.

А после ще се радвам да споделите впечатления. :)

Thu Mar 08, 2012 12:09 pm Re: Нова серия работилнички? Thu Mar 08, 2012 12:09 pm Re: Нова серия работилнички?
Тъй като твоята задача е по-особена, може и да не пращаш текст. Но! Подбери най-готините диалози, които си открил в късите разкази. Прочети ни ги на място и ще поумуваме какво ги прави готини.

Thu Oct 05, 2017 9:56 pm Re: Образованието Thu Oct 05, 2017 9:56 pm Re: Образованието
7 минути образователен хорър:

Modern Educayshun

(Англоезичен, със субтитри на множество езици.)

Благодарностите – към Светла (Gilraen). ;)

Любими коментари от руската версия :

Как учительница может ставить оценки?! Это объективизация!!!11

Какое чудовищное видео! Старший учит младшего - это же эйджизм! Обладающий знанием доминирует над ещё не обладающим - такая ситуация абсолютно неприемлема!!! 

Thu Nov 30, 2017 10:59 pm Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017) Thu Nov 30, 2017 10:59 pm Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017)
I can make a closed subforum (under this one) and create a group of users who will be the only people who can see it. No guests, no search engines.

However, first please ask around how many people would be willing to read it. (Count me in. :) ) No point in doing it if they're fewer than five; then a mailing list should be good enough.

I will be thankful if you manage that. Also, "five people minimum" quota is a reasonable condition.

In that case, let's settle it this way:

If five (5) or more people express desire to read the novel during its writing (being "alpha readers") until the end of this year (31.12.2017) , then I will ask Кал to make a closed subforum that search engines are barred off from, and can be viewed only by registered users.*

User who have opted-in so far:

- Кал
- Mokidi (?)



I will update this list as people gather, until the deadline is up. In the meantime, I'll see if I can come up with other alternatives, and I'll also listen to your suggestions, too.

Thank you for your efforts.

*Question, though: Can the subforum operate with a "mixed" userbase, or people have to make a "general" registration? To clarify, is it possible for outsiders to register only for the particular subforum, or they will have to make a full (ie normal, like current users) registration?

In the former case, I can potentially ask around for some people who otherwise might not be interested in if there is more "hassle" involved (or the Library might not want to "tangle" with them outside this project); in the latter case, I'll leave only an open invitation, and current users will decide for themselves whether they're on board or not.

Sun Mar 18, 2012 5:56 pm Re: За пълния член – но най-вече за инструмента „език“ Sun Mar 18, 2012 5:56 pm Re: За пълния член – но най-вече за инструмента „език“
Тъкмо гледах из тази част на форума и ми хвана темата окото и си викам - ей с'а ще се развихря... Ама аз съм се вихрила в темата и без знанието си. :D Сега нали уча старобългарски, като го докараме до падежите (някога), ще видим как са стоели нещата с тези членове като цяло, та ще мога да дам повече информация. Иначе мнението ми по въпроса си остава напълно същото. :)

Sun Jan 07, 2018 5:22 pm Re: Visual Novels Sun Jan 07, 2018 5:22 pm Re: Visual Novels
Doki Doki Literature Club

Хъхъхъ... изборът с трите имена, при който мишката автоматично ме
дърпа към Моника, е гениално програмно решение. Изобщо, безкрайно ти
благодаря за идеите, които ми дава тоя визуален роман.

(За кошмарите не искаш да ти благодаря. нАлИ Не иСКАш?!1

Не знам да казвам ли още нещо за Doki Doki. От една страна, гледам, че романът е събрал фурорна агитка; от друга, всичко, което го прави интересен, влиза в територията на спойлърите. И наистина имам предвид „всичко“ – персонажите в началната/нормалната история са доста банални, музиката и графиката сами по себе си също. Това, което ме впечатли, бяха:

1) някои от стихотворенията – висока класа; и добре че героините помагаха с инструменти за тълкуването им: мисля, че тук средностатистическият читател на VN има какво да научи;

2) привидно безобидни реплички, които, прочетени още веднъж/под друг ъгъл, стават безумно небезобидни. Това пак е трик от висшия пилотаж в литературата. Въобще, като писател, Dan Salvato заслужи шапката ми.

Но самият роман не заслужи трайната ми любов (респективно отделна тема в тоя подфорум), понеже като съдържание не навлиза никъде, където вече да не съм бил; не промени нищо дълбинно у мене. Нещо като блестящо (до ослепяване) илюзионистко представление, което не прониква отвъд аналитичния пласт на мозъка ни.

Sat Nov 24, 2012 10:59 pm Re: Новини за книгите-игри Sat Nov 24, 2012 10:59 pm Re: Новини за книгите-игри
Е, читателю, ако ти харесва да бъдеш главният герой, очакват те още не едно, а цели три приключения в първи брой на сборника с книги-игри „ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ”!!!

Ще се измъкнеш ли от свирепите създания в мола при настъпилия „Зомбокалипсис“? Ще изпълниш ли важната и опасна мисията в перлата на Андалусия, на която те е пратил цар Иван Асен II в „Зарево над Кордоба”? Ще предотвратиш ли коварна измяна, целяща да предаде града ви в ръцете на бунтовника Непокор в "Падението на Мрак"?

Отговорите на тези въпроси зависят само от теб! Очаквай през декември „ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ” и събери цялата си смелост и съобразителност, защото героят отново си ТИ!

http://i50.tinypic.com/29z8u4z.jpg