choveshkata.net

Sat Jun 11, 2011 12:37 pm Курбан Sat Jun 11, 2011 12:37 pm Курбан
“Курбан”

Ярослав изпита горещ, помитащ порив. Порив на омраза към българите и заптиетата зад гърба му, към собствения си живот и съдба. Горчилката, родена от чувството за нищожност, го задави. Сърцето му пропусна удар в гърдите заради отвращението към собствената му глупост. Тук, в тези планини и преспи, умряха всички негови илюзии и пред лишения от клепачи поглед на душата му лъсна цялата грозота на човешките същества. Усети мислите си – черни и тежки - да пълзят под пламтящия му от болка череп:
“Хората са мръсни.... Те носят в себе си злина, подлост и животинска хитрост. Трябва да ги тъпчеш и мачкаш.... да ги тъпчеш и мачкаш. Противни са! Трябва да им натискам лицата в калта, защото така е устроен светът. Нямам друг избор, освен да се нагодя.”

* * *

Той прехапа език. Ненавиждаше се, защото е слаб, амбициите му са мъртви, мечтите му са изродени в жалка жестокост към безпомощни роби... С годините дори гневът му изтля сред тези вечно заснежени планини и от него остана само тъпа болка в тила и гърдите....
- Али ага? – прекъсна неравния ход на мислите му едното от заптиетата. Той раздразнено го погледна и натрапникът неволно се сви на седлото си. Мъжът се казваше Мехмед и се подчиняваше само на голата сила. Другите стражи разбираха от дисциплина и дори уважаваха искрено повелителя си. Повикалият го обаче имаше примитивна и жестока душа. Той следваше водача си заради нечовешката ярост, с която Али въртеше сабята в битките с хайдути, изпаднали акънджии и откровени разбойници. Заради бабаитлъка да беси наред бедни и богати, щом са пристъпили волята и думата му...
- Али ага? – повика го отново турчинът и в тона му се усещаше покорство, ужас и сляпо обожание – само петима сме, ага, за цяло село! Не сме ли малко?
Попитаният не си направи труда да отговори. Само лицето му се изкриви в гримаса, сякаш всеки миг ще се изплюе в гърдите на другия ездач. Мехмед беше отправил към него въпрос, в който турската реч се преплиташе със звученето на българския език и това пораждаше въпроса от коя робска утроба се е пръкнал някога:
“ Знам, че се е смеел като дете. След това пораснал, влюбил се , завъдил челяд. Работил е, за да храни семейството си и смятал, че е щастлив....но после някакъв акънджия му извадил окото, изнасилил жена му и убил трите им момчета. Продал го в робство, от което аз го откупих преди година. Той е счупен човек... също като сестра ми!”
Споменът за нея го шибна и той се олюля на коня, задавен от клокочеща в гърлото му ярост. Сестра му, милата му сестричка – толкова нежна, чиста и щастлива на сватбата си.... и онзи ужасяващ българин в униформа на руски офицер. Нищожество, издигнало се до положението на помещчик, до собственик на парче полска земя, дадено му по волята на коронованото чудовище в Москва.
Спомни си как извергът заяви правото си на “първа брачна нощ”. Как се изсмя на уплашените им протести, че нямал право на това. Ударът с плоското на сабята през лицето на бъдещия му зет... писъците...
Омразата заклокочи в гърлото му и се превърна в глухо ръмжене, накара го да сръчка коня си нагоре по баира, през преспите. Животното веднага се подхлъзна, поколеба се, но той безрасъдно и безмилостно го пришпори.
Нагоре по баира, през преспите.
Изкатери по чудо стръмнината и мътният му от гняв поглед мярна крайните къщи на селото. Комините им срамежливо пушеха и димът се виеше в ясното, оцъклено от февруарски студ небе. Отблизо чу ясно и свирнята на сватбено хоро, примесена с тягостни, провлачени песни. Долу в равнината беше доловил звуците от празненството като неясно ехо. Сега ги възприе прекалено ясно, в цялата им примитивност и грозота. Погнусата го накара да сбърчи нос. Изсъска:
- Рашид, Хюсеин, идете и кажете на гяурите да млъкнат. Да млъкнат сега. Преди да съм минал покрай първата къща!
Посочените препуснаха напред и сякаш след миг над цялата област се възцари тишина. Мъртвешка тишина, в която чу хрипливото дишане на яздещите зад него заптиета.
Изведнъж осъзна, че повтаря стореното преди двайсет години от онзи българин в руска униформа. Извергът заповяда на сънародниците му да онемеят, да заключат устите си, понеже полската реч го отвращавала. Обаче сега той, Ярослав от село Консковола, настоящият Али ага, щеше да даде възмездие на тези животни. Щяха да видят те, как се пращат нерези, как насилват невинни девойки в първата им брачна нощ.

* * *

... Колиба, още една колиба и се озова сред смълчаните, облечени в празнични дрехи роби. Зяпаха се няколко дълги дихания, след което звучно и с чувство ги напсува на полски. Никой не разбра думите, но интонацията каза достатъчно и селяните се люшнаха като трева пред буря. Като животни, усетили, че ще ги колят.
Наистина - с двата си ингилизки револвера можеше да избие половината мъже в селото без дори да посегне за ятагана. Само че двукраките овци не гледаха оръжията – очите му виждаха те! Погледът му – той ги смрази, той събуди в слабите им сърца скотския страх на овцата от вълка. С душата си ги пречупи и те сведоха глави, паднаха на колене. Замолиха милост.
В този миг Ярослав си спомни как някога неговите сънародници лазеха в краката на онзи руски офицер – българин по кръв. Спомни си и горчилката затъкна гърлото му. Стисна юмруци до побеляване на кокалчетата, до крясък:
- Къде е тоя младоженец, дето е решил да легне до булката преди мен, агата! Къде е, да му покажа аз един Гюлхански хатишериф!
Селото се смръзна, защото изрева на турски. Слабите им умове се забавиха, докато разберат намека. После писнаха като гайди и Мехмед гръмна с пищова си, за да ги укроти. Заптието дори цапардоса един по-буен младеж зад ухото с дръжката на оръжието, но след това се приближи към водача си с объркано изражение:
- Ага, нещо не е в ред тука... други са песните на сватба? На гяурска сватба другояче звучи... тез песни бяха жалейни.
- Жалейни дрънки – изплю се в краката на булката – нали са женоря, плачат щото ще им таковат щерката. Овце...
- Не е точно тъй, ага – настоя упорито заптието и Ярослав го погледна замислено. Мехмед си позволяваше да влезе в спор, подтикнат от очевиден страх! Гяурин по рождение, сигурно знаеше нещо, опитваше се да го предупреди за някаква опасност....
...Само че в тая планина единствената опасност беше той, Али ага! Засмя се и извика отново:
- Къде си бе, Юнак? Покажи се бе, мекере! Да ти кажа аз как ще ме забравяш на сватбата си, преди гнусната ви блага ракия! Покажи се бе, измекяр?

* * *

Докато крещеше, изведнъж осъзна, че насилието наистина е вечно, безкрайно. Проумя, че всичко извън него е лъжа и самоизмама за слабите. Човешката злоба край нямаше - на нея се крепеше целия свят. Турци колеха българи, руснаци колеха поляци, но това не стигаше, не! Преди двайсет години българин с руски пагони дойде в другия край на света, за да отделя деца от майки, жени от съпрузите им в сватбената нощ. За да тъпче другите така, както е смачкан от собствената си злоба самият той.
“И аз съм като него. Уж дойдох, за да донеса светлина, но нито турците, нито робите я поискаха. Мога само да постъпя като българина, дето си качи коня върху сватбената трапеза на сестра ми. Да си го върна, както той си е връщал на друг поляк в униформа на турски офицер. Някой нещастник, който на вой ред е мъстил заради още по-ранен българин на царска служба.”
- Къде си бе, хубавецо? – извика пак той и видя как Мехмед скришом се прекръства по християнски. Чу как прошепва, че това е третото повикване. Подразни се от страха му, удари го с опакото на лявата ръка, през лицето. Заптието дори не трепна пред това страшно унижение. Очите му шареха обезумели към гората.

* * *

А от там, развял бяла риза сред тоя страшен студ, излезе снажен мъж с изсулнати кафеви гащи и навуща. С ален пояс, провлачен три стъпки назад по белите като смърт преспи. Гърдите под ризата се издуха и спаднаха, а изпуснатия дъх вдигна снега две крачки напред във вихрушка. Али ага изведнъж разбра със сърцето си, че се изправил пред по-голямо зло от самия него. С рев изпразни в идещия двата си револвера и поне половината куршуми уцелиха непознатия в гърдите. Онзи продължи да крачи нехайно, сякаш нито него пуцаха, нито го беше еня за панически бягащите заптиета и селяни. Той бодро премина последните няколко крачки, хвана Ярослав за ногата и го изсули от коня като пеленаче. Ръцете на неуязвимия мъж горяха по-жежко от почервеняло желязо, така че агата изкрещя. Болката изпепели волята му, усука тялото му на възел, повали го в несвяст. От небитието го върна внезапно разнесъл се, звънлив и чист глас. Песента на единственото човешко същество, останало наблизо:

Всекни си, Змеьо, ясенъ йогань
Да запалишъ ясну сланце,
Да изгрее на земе-та
На земе-та на поле-ту,*

Съвзе се, извади сабята си и с див замах я счупи в гърба на чудовището. От удара надупчената в гърдите ризата се спраска съвсем. Свлече се на две дипли, разкри мускули, каквито агата виждаше за пръв и последен път в черния си живот. Ярослав разбра, че ще се мре, зарева от безсилие и ярост. Зарита бясно, защото в тоя живот нямаше място за слаби и милост не съществуваше. Не смелостта го накара да се съпротивлява до последния си дъх.
Тъкмо ужасът премахна пелената на омразата му и той най-накрая осъзна колко красива е булката, как звънливо и нежно се лее новата й песен. Най-хубавата, най-личната мома , любимката на всички. Най-свидният курбан на селото за оня, що може да им донесе разруха или спасение от оцъкления студ на дълбоката зима. В заслепението на своята ненавист Ярослав беше привлякъл върху себе си погледа на звяра, що са призовали за нейно либе... а заместил я в участта й, за него вече нямаше спасение.

Какъ си грее ясну сланце
Да си гони люта зима
Люта зима снегувита,
Чи ни са, Змеьо, ду дела!

Докато чудовището го влачеше за крака, някаква последна искрица на угасващия разум му подсказа: получил е, каквото си е търсел. Сребърният глас на младоженката ликуващо се възнесе към оцъкленото от студ небе и Ярослав осъзна какво прави тя. Разбра, но нямаше сила, която да го избави от собствения му избор. Колелото на Съдбата и Насилието се въртеше и той се падаше тоя път отдолу, а пък гласът на българката се носеше все по-ясно и високо. Чак до дъното на небесната чаша, до бледото светило горе.

Курбанъ ти колеме суру агне
Суру агне усуресту
Усуресту пепелиту,
Суру агне едно на майка,
Чи си йогань светнувашъ
Ясну си сланце упалешъ.*

- - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - -
* Стиховете са от “Веда Словена”, като в текста думата “Боже” е заменена със “Змеьо”, предвид препратките в разказа към езическите корени на подобни обичаи.

Wed Apr 06, 2016 10:48 am Re: Копнеж за човечни книги Wed Apr 06, 2016 10:48 am Re: Копнеж за човечни книги
Медиен анонс:

Фондация „Човешката библиотека“ обявява третия Копнеж за човечни книги :

http://choveshkata.net/blog/?p=5838

В Копнежа могат да участват книги с художествена проза , издадени на български през 2015 година; хартиени или електронни, родни или преводни. Номинациите са отворени за автори, издатели, читатели и всеки, който се вълнува от бъдещето на литературата.

Номинираните книги трябва да покриват първите 4 критерия за включване в поредица „Човешката библиотека“ . Темите и жанровете са свободни.

Крайният срок за участие е 30 април 2016 .

Отличените издания ще бъдат обявени през декември и Човешката библиотека активно ще помага с разгласата и разпространението им .

При оценяването предимство ще имат по-малките издателства и независимите издания.

Смисълът на Копнежа е да помогне на:

а) авторите и издателите – с най-слабите звена в пътя на книгата до читателите: разгласата и разпространението;

б) читателите – с пресяване на пре-огромния брой заглавия, които излизат всяка година.

Изданията, отличени в предишните Копнежи, включват „Светлоглед“ от Миа Сердарева, „Голямото приключение на малкото таласъмче“ и „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ от Никола Райков, „Наследникът“ (първа част от трилогията „Сивият път“) от Любомир Николов – Нарви, „Кривата на щастието“ от Иво Иванов и други .

Пълните условия и най-актуалната информация за Копнежа открийте тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=5838

Очакваме ви!

Ако имате близки контакти с медии – моля разгласяйте и вие!

Отражения:
- bgvestnik.net
- komentator.bg
- e-bookbg.com
- scifi.bg
- uchi.bg
- bulgaria21.net
- skif.bg
- urban-mag.com
- kulturni-novini.info
- spisanie8.bg
- bgregioni.com
- shadowdance.info/magazine/
- iccd.unwe.bg
- obekti.bg
- bulgaria-italia.com

Wed Apr 20, 2016 8:55 am Re: Цитатите, които ни промиха Wed Apr 20, 2016 8:55 am Re: Цитатите, които ни промиха
Susan’s fingers wandered, and her eyes sparkled. “Your mouth says no,” she purred, “but this says yes.”
I went up on my toes, and swallowed, trying to keep my balance and get her hand off me at the same time. “That thing is always saying something stupid,” I told her.

I've been wondering when someone will come up with this rejoinder. ;)

Mon Sep 19, 2011 12:38 pm Re: Доброто писане – отвътре и отвън, и холистично Mon Sep 19, 2011 12:38 pm Re: Доброто писане – отвътре и отвън, и холистично
Един цитат от друго есе на Дилейни, "Of Doubts and Dreams". Може да го преведя цялото като се върна вкъщи, където ми е книгата.


"Когато писателят докосне хартията с писалката си – или зачука по клавишите на компютъра или пишещата си машина, - слага началото на уникален процес. Разбира се, писателите обмислят и планират някои истории предварително – и разбира се, след няколко написани истории човек може би ги обмисля и планира по-сложно. Но дори тази сложност е вероятно да израсте от процеса, за който говоря. Работата е там, че почти всички мислят за истории. Мнозина стига дори до план. Но мястото, където опитът на писателя се различава от този на всеки друг е по време на самия писателски процес. Това, което го прави уникален, е свързано пряко със съмняването.

Представяш си началото на история. (Всеки го може.) Опитваш се да го опишеш. (Всеки може да се опита.) Умът ти предлага дума, три, десет. (Не се различава много от това, което ти се случва, когато пишеш на приятел какво си правил вчера сутринта.) Записваш думите, първата, втората, третата, четвъртата, петата, шестата, седмата – внезапно се усъмняваш.

Усещаш претрупаност, оскъдност или клише.
Пристъпваш в нещо, което се случва само в процеса на писане.
Ако думата, в която си се усъмнил, е сред записаните, можеш да я изтриеш или задраскаш. Ако е сред тези, които ще запишеш, можеш да си кажеш "Не, не тази" и или да продължиш без нея, или да изчакаш да ти хрумне алтернатива. Отказът да запишеш нови думи или изтриването на вече записани, докато се съсредоточаваш върху образите, за които пишеш, кара нови думи да дойдат. Нещо повече – когато откажеш думи, които умът ти предлага, нещо се случва със следващата партида. Те не са същите, които биха ти хрумнали, ако не си се бил усъмнил.
Разликите навярно ще са малки или пренебрежими спрямо сюжета или цялостната постройка на историята – макар че може и да не са. Навярно ще има много за отхвърляне и в новата партида думи. Само че като нанасяш промените в мига, когато ги долавяш, насочваш историята навътре към ядрото на собствената й енергия. Когато правиш поправки на място, следващите думи, които ти хрумнат, ще са по-богати – по-богати на неща за приемане и отхвърляне."

Thu Sep 29, 2011 1:02 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ... Thu Sep 29, 2011 1:02 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ...
/офтопик/Ще мога ли да помоля да няма повече коментари за Старкрафт и издателската политика на големите фирми.

Разбира се, а мога ли да въпросна дали се дразниш от офтопика или от самата тема?

По темата:

Мога да дам пример с Бриджит Джоунс. Една напълно нормална и чудесно описана жена. Страшно ми харесва като героиня. Защо мисля така? Ами образът има и положителни и отрицателни черти. Далеч е от перфекната героиня, не е нито най-красива, нито най-умна или добра. И има напълно естествени женски и човешки проблеми - с родителите, с липсата на партньор в живота, с дупката, в професионалното й развитие, с космите, килограмите, цигарите и алкохола... В сюжета на книгата не и се случват чудеса, а простички житейски обрати, които се случват на всички ни. И все пак има интересна и много приятна история. С цялата си обикновеност и простота Бриджит все пак ме разсмива и натъжава, изненадва ме с реакциите си, но също така ги намирам за логични, в контекста на характера й. Доста се дразня, когато авторите създават уж естествен женски образ, но му вкарват нелогични за жена реакции, емоции. Честно казано за мен достоверността е най-важна, за да харесам един женски образ - бил той положителен или отрицателен.
Ако говорим за филма - ами относително добра екранизация е, макар да ми липсваха някои моменти. Харесах Рене Зелуегър в ролята. Смятам, че я изигра перфектно. И шапка й свалям за еквилибристиките с качването и свалянето на тегло покрай двата филма, едно е да го направи Марлон Брандо, съвсем друго - красива и млада екстриса.

Sun Oct 16, 2011 1:54 am Re: Научна фантастика vs. фентъзи Sun Oct 16, 2011 1:54 am Re: Научна фантастика vs. фентъзи
Разделение наистина вече няма. Първо - много от т. нар. "научна" фантастика си е чисто фентъзи, но с друг реквизит. Второ - смесването на тия поджанрове си върви със страшна сила.

Освен това да кажем, че Хауърд превъзхожда в нещо Толкин или че Толкин превъзхожда в нещо Хауърд, е все едно да речем, че свети Василий Велики превъзхожда свети Григорий Двоеслов - или обратното ;) Частното ми мнение е, че Толкин и Хауърд заедно превъзхождат почти цялото останало фентъзи (а и немалко от "научната" фантастика) в едва ли не всяко едно отношение.

Wed Aug 31, 2016 10:27 pm Re: Културни събития Wed Aug 31, 2016 10:27 pm Re: Културни събития
КЛЕТВЕНИ ДЕВИЦИ
Първата изложба на Пепа Христова в България

от 1-ви до 25-и септември 2016 г. в Националната галерия в София

Те са: Дранде на 53 г., която избира да живее като мъж и да се грижи за своята майка, след смъртта на своя баща; Хаки на 59 г., която е отгледана като момче веднага след раждането си, заради предсказание; Диана на 54 г., която започва да живее като мъж на 17 години ...

Това са част от историите, които ще ни покаже в първата си в България изложба фотографката Пепа Христова. Тя е за онази неизследвана част от Европа, където говорят, че планините са „прокълнати“ от Дявола, вендетата е изконно право, а жените могат да станат мъже, при условие че се обрекат на вечна девственост. Точно там, в Северна Албания, от памтивека властва един закон: ако патриархът в рода умре, някоя от жените в семейството може да застане на негово място. Така бурнешите (burr – мъж, от албански) заживяват като синове, братя, чичовци, вуйчовци, глава на семейството, наследник на рода. Бивши жени, влезли в мъжката социална роля, забравили природата си и изградили всичко в живота си като мъже. Някои от тях дори не помнят, че някога са били жени.

Sun Nov 27, 2011 5:30 pm Re: „Свали сваляча“: подготовка Sun Nov 27, 2011 5:30 pm Re: „Свали сваляча“: подготовка
Имам една критика към Виктор, в добавка към тези на Калин. Малко ми е шантав момента, в който мадамата казва "Да речем, че реших в последния момент за разнообразие да дойда тук.", а пича й отговаря "Мъдър избор." Ако аз бях казала това и някой ми беше казал, че избора ми е мъдър, щях да съм много озадачена. Избора не е мъдър, по-скоро е напосоки, а в такъв произволен избор не може да има кой знае каква мъдрост. Или бъркам нещо?

Wed Sep 21, 2016 2:01 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Sep 21, 2016 2:01 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Не можах да си намеря Howl's Moving Castle, но попаднах на барселонската ми The Secret Garden - Frances Hodgson Burnett - 1910/1911.

Доста мила книга и лека за четене. Ама май трябва да я обвия с нещо хубаво, понеже корицата е с отчайващо смотана картинка .
Явно след "Нация" на Тери Прачет и преди това Jane Eyre харесвам книги за самотни малки английски госпожици.
В тази книга трансформацията на главната героиня е доста затрогваща.

После ще изръчкам Мо да гледаме филма.

Като изключим йоркширското наречие, книгата май е подходяща за хора с по-скромен английски речник. Приятно е човек да си чете и да не се чуди постоянно какво пък е това.

Обаче от една "Бамби" на английски (с руски обучителни бележки) се отървах, понеже не можах да изтрая да я чета. Много е досадно на английски с всички тия думи, ползвани от автора, и детайлно описание на полу/свръхолицетвореното поведение на животните. Щях да се побъркам. Като малка, съм я чела на български. Не си спомням такава досада. Трябва да проверя.
А това, че еди-си кой автор и семейството му мълчаливо-захласнато чели "Бамби" във влака, направо ме ужасява, защото ако трябва да чета тази книга на английски наведнъж, бая ще ме хванат дребните от нейния характер, за който не си спомням протяжен ли беше, изнервящ с прекалено много емоции у животните ли...

Sat Oct 15, 2016 1:15 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Oct 15, 2016 1:15 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Мария Донева - красиво споделено за книгите, които не са ни интересни.

Скучни са ни онези книги, които са далече от нас и не ги разбираме.

Поканиха ни с Евгени Черепов да открием Седмицата на четенето в един единадесети клас в Езиковата гимназия.
Аз започна ли да говоря – нямам спиране, обаче Евгени, какъвто е общителен, в един момент зададе на децата въпрос – има ли някое произведение, което сте изучавали и ви е било скучно.
А децата – красиви, сладки! Възпитани! Накрая едно хубаво момиче вдигна ръка и така отговори:
- Скучни са ни онези книги, които са далече от нас и не ги разбираме.

Приказно дете, благодаря ти за това изречение. То ми остана в ума и снощи, докато се опитвах да заспя, дойде да ми прави компания, за да си поговорим.

На нас в началото всички книги са ни далечни.

Научаването на азбуката е като да си обуеш обувките, преди да тръгнеш на път.
И после тръгваш.
Има книги като роден дом, книги като съседната улица.
Има книги като Венеция и книги като Антарктида.
Не е само това. Има книги като континенти, които никога не са съществували.
Не всички книги могат да ти станат близки.

Вярно, че някои книги идват до леглото ти, гледат те с кръгли очи, гризат ти пантофите и те молят с поглед да им обърнеш внимание.
Други книги обаче са азиатски тигри и трябва да премериш сили и хитрост с тях, преди да ти позволят да ги доближиш.
Трети са загадъчни и мълчаливи като слонове.
Някои са опасни. Други са питомни и услужливи. Има и отровни, има и хищни.
Не всяка книга може да бъде разбрана.

Обачеее…
Обаче страшно много си струва човек да се опита. И никак, ама никак не е скучно точно това. :)

Tue Jan 03, 2012 6:57 pm Re: Share the Joy Tue Jan 03, 2012 6:57 pm Re: Share the Joy
Matter Press :

Kalin Nenov,

We are adding another aspect to our postings that is separate from submissions. There have been so many compelling compression statements that we feel they should be shared. We would like to share your "cover letter compression statement" by posting it along with a photo. Here is the statement we'd like to use:

Compression, to me, means:

Prodding at huge issues in few words. Then in fewer.

Leaving as many true readings as possible. Right, "true" readings. :)

Letting the reader take part in the writing.

...More or less.

So, in short, either send us a "no thanks" note or a "yes!" note. If yes, then please include a .jpg picture to appear with the compression statement and the url (to your personal website, blog, or other site) you'd like us to link with your name.

Again, this is separate from our consideration of your submission. We hope this new feature will be a way to help promote writers working with compression--and unfortunately, that's all the "payment" we can offer at this time: a day of "glory" on the Matter Press blog. In advance, thanks for your consideration of this request.

Best,



Randall Brown, Managing Editor
Journal of Compressed Creative Arts
Matter Press, a non-profit 501(c)(3) literary press associated with Rosemont College's MFA in Creative Writing Program

Tue Jan 10, 2017 7:42 am Re: Относно Romance & Young Adult жанровете... Tue Jan 10, 2017 7:42 am Re: Относно Romance & Young Adult жанровете...
Хм.
Аз чета много YA и се готвя и да пиша такова нещо.
Статията да отговаря... хм, колко да отговаря? 95% от YA са безумно досадни клишета, стъпили на разбирането, че младите не са чели голямата класика (че и малката класика) и съответно няма да "хванат" въпросните клишета, нито пък че стандартните сюжети с "постави името на героя тук" и "избери фона за приключението тук" ще ги подразнят. От тези 95 процента плява има и много сериозно проблемни примери с а) лишено от смисъл, почва и поука насилие (типичен пример - The Diabolic - S.J.Kincaid; б) откровено абсурдни и/или недодялани светове - типичен пример The Sixth Extinction (не помня от кого беше, тъпотия с плезиозаври), в) просто скучни - The Girl at Midnight - Melissa Grey и г) приятни, но тотално клише - "Звезден полет" на Мелиса Ландърс.
Естествено, както при всяка друга литература, 5% са умерено или много брилянтни :)
Бих препоръчала: Лий Бардуго (Six of Crows и продълженията) - фентъзи, Паоло Бачигалупи (Shipbreaker и продълженията) - постапокалиптично, Джим Бъчър - The Aeronaut's Windlass и продълженията) - Хари Дрезден откровено не съм го чела, но може би и той... Пиърс Браун - "Червен изгрев" и продълженията...
Специална ниша трябва да се добави за "недоизпипани, но диво залепващи младите читатели светове", които предизвикват умерен до див ентусиазъм у публиката, но имат ееееееееееей-такива дупки в сюжета и/или подплатата. Чудесни примери: любимата ми Сюзън Ий с поредицата "Пенрин и Краят на дните", Виктория Айвярд с "Червена кралица" и продълженията...
Накратко: 95 от ВСИЧКО, независимо от жанра, е скучно и смотано, YA не правят изключение.
Не съм съгласна със статията, че точно в YA могат да се намерят горещите нови идеи, но съм съгласна, че това в момента е обещаващ, голям жанр. Факт, че Uplift на Фран Уайлд миналата година обра наградите заедно с "Изстръгната от корен" на Наоми Новик... а те са ТИПИЧНИ YA.

Thu Mar 09, 2017 10:00 am Re: Труд и творчество Thu Mar 09, 2017 10:00 am Re: Труд и творчество
Средношколски конкурс за поезия "Възкресения 2017"

Тема:
Краен срок: до 5 април 2017 г.
Резултати: 12 април 2017
Възраст: ученици на възраст от 13 до 19 години
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Изпращат се до три непубликувани стихотворения в три екземпляра, като посочат име, възраст, училище, телефон и адрес за връзка на адрес:
9300 Добрич
Дом-паметник „Йордан Йовков”
п. к. 131
за „Възкресения”
или на e-mail:dobrichmuseum - в - abv.bg
Награди: ?
За повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25189&sid=7


Национален конкурс за детска книга „Петя Караколева” за български автори с новоиздадени книги през 2016 година

Тема:
Краен срок: до 30 септември 2017 г.
Резултати: ?
Възраст: - всички български автори с новоиздадени книги през 2016 година.
Вид творба: книга
Изисквания: Книгите за участие се предоставят в два екземпляра в Съюза на българските писатели на адрес:
София 1000, ул. „Шести септември” № 35, За конкурса „Петя Караколева”.
Награди: ?
За повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25214&sid=7

Национален конкурс за учители: Географско есе на тема „Моят свят на географията”

Тема: Моят свят на географията
Краен срок: 27 март 2017 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: есе
Изисквания: Авторските текстове (есетата), имената и данните за месторабота на автора изпращайте на geografski.festival - в - gmail.com. Текстовите материали не трябва да превишават 2000 думи и трябва да са приложени в .doc/.docx файл. Всяко есе трябва: да бъде задължително озаглавено (да има наименование). При изпращане участникът ясно и точно трябва да изпише двете си имена, учебно заведение и телефон за връзка. За предпочитане е да се изпрати и собствена снимка/снимки, тематично обвързани са преподавателската дейност.
Награди: грамоти и научно-популярна географска литератураа най-добрите текстове ще бъдат поместени в сайта на Географ БГ и тематичните му приложения.
За повече информация: http://www.geograf.bg/bg/articles/44-%D0%A4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB/1289-%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%20%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%20%D0%B7%D0%B0%20%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8:%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%BE%20%D0%B5%D1%81%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%20%E2%80%9E%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%20%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%E2%80%9D

Национална литературна награда за български роман на годината „13 века България“

Тема: -
Краен срок: 10.03.2017 г.
Резултати: ?
Възраст: роман
Вид творба:
Изисквания: Участие в конкурса могат да вземат български романи, издадени през 2016 г. Книгите следва да бъдат предоставени от издателя или от автора в 6 екземпляра, на адрес:
София 1421
кв. Лозенец, пл. „Проф. Васил Геров” № 1
НДФ „13 века България”
За конкурса „Роман на годината“
Награди: почетна грамота и парично покритие от 11 000 лв.
За повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24891&sid=7

Fri Jun 09, 2017 10:45 pm Re: Не-културни събития Fri Jun 09, 2017 10:45 pm Re: Не-културни събития
https://www.facebook.com/events/1729825720649874/

СДП "Балкани" организира събитие в подкрепа на сваните

19 юни 2017 - 19:30-22 ч. - езерото с лилиите в Борисова градина, София

Кавказките върхове слизат в Борисовата градина. Сваните, жителите на района Сванетия в Грузия, имат нужда от вашата помощ, за да запазят своята природа, култура и традиции. Високите планини и недокоснатите реки са под заплаха от строителство на огромни язовири, финансирани от международни банки.
Грузинската вечер в парка ще промотира и набира средства за фестивала We Are Svaneti (15-17 юли 2017): https://www.wearesvaneti.org/we-are-svaneti-festival-2017/
Заповядайте на фестивала, а преди това на 19 юни в Борисовата градина (Езерото с лилиите). Ще може да се насладите на грузински вина, коняк, сирене и чурчхела.
Програма:
- 19:30 представяне на Сванетия и проблемите с мегапроектите (Сдружение за дива природа Балкани)
- 20:00 музика от Сванетия и джаз музика на живо с Петър Георгиев (китара) от албума му Inspirations. Петър ще е гост и на фестивала, а музиката му е вдъхновена от планините по света, които е посетил - Алпи, Анди, Хималаи, Кавказ...
- 21:00 документални филми за Грузия, Монголия и други държави, които трябва да избират посоката на своето развитие (За Земята).
Вход свободен, но срещу консумация ще се събират даренията за организационни разходи за фестивала.

Fri Feb 10, 2012 12:38 pm Re: Модална теория на повествованието Fri Feb 10, 2012 12:38 pm Re: Модална теория на повествованието
Ами, би могло да помага да четем и да говорим за прочетеното, струва ми се. Както казах още в първия пост, помага да атомизираме. Забележи, че и в трите поста до момента наблягам на преливането - тия елементи (4+4+3, до момента) не са дискретни, а непрестанно динамични. И наистина, идеята на тази теория не е да изгради статична картина на случващото се в една история, а да проследява динамиката й по-отблизо.

Типичната визуализация на теорията е тази на рамката - което е на крачка от решетката. (Както "дисектиращият" анализ е на една крачка от "убийството" на творбата.) Само че на мен подобни теории ми вършат същата работа, каквато са вършили мистичните колела на кабалистите и херменевтите - не за да затварят мисълта в решетка, а да й помогнат да набере инерция.

Sun Aug 06, 2017 2:58 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Aug 06, 2017 2:58 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
‘And so you arranged for our escape,’ I said. ‘To help us, as you could not help your sister?’
‘Yes, it was something like that.’
‘And when Gabi spoke of your protecting us,’ I said, ‘it touched off the memory of how you could not protect Bibi.’
‘Yes, it was something like that.’ She lit another cigarette, and sat smoking deep in thought. ‘I very much despise, however, these kinds of analyses of behavior, as if we are automatons who process garbage in by spitting the same garbage back out. Yes, I survived a great trauma, and yes, various things—a quick color, a sound, something someone says—can send me back to the moment when they tortured Bibi. So what? Am I, then, to be reduced to a machine of iron levers and grinding gears that lacks free will? I will not be dehumanized in that way. I slapped poor Gabi, yes, and I suppose in that moment I was slapping away everyone and everything in the soldiers’ encampment that I failed to fight off. In the end, though, it was my choice—my will. I hurt Gabi because I could not find the will not to hurt her.’

Sun Feb 26, 2012 6:26 pm Re: Труд и творчество Sun Feb 26, 2012 6:26 pm Re: Труд и творчество
100. Конкурс-работилница за литературна критика за автори до 30-годишна възраст „Литературен вестник”, с покрепата на Фонд „13 века България”, обявява годишен конкурс-работилница за литературна критика.
Краен срок: 1 ноември 2012 г.
Възраст: автори до 30-годишна възраст.
Вид творба: литературнокритически рецензии с обем до 5000 знака върху книги в областта на художествената литература и хуманитаристиката, български и преводни, публикувани през 2011 и 2012 г.
Изисквания: Текстовете (с посочени име на автора, дата на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат до 1 ноември 2012 г. на адрес: lv_konkurs-в-abv.bg.
Награди: една голяма награда в размер на 400 лв., която ще бъде обявена през декември 2012 г. Изпратените за участие текстове ще бъдат разглеждани текущо от журито на конкурса и номинираните ще бъдат публикувани в специална ежеседмична рубрика в „Литературен вестник”, както и на сайта на изданието.
Авторите на номинираните текстове ще имат възможността да участват в творчески работилници, в които ще се включат утвърдени критици и редакторите на „Литературен вестник”. През 2012 г. ще бъдат проведени четири критически работилници. Първата ще се състои през март 2012 г. и в нея ще могат да участват автори, изпратили текстове за участие в конкурса до 1 март 2012 г.

Wed Sep 27, 2017 9:05 am Re: Тема за искане и даване на помощ Wed Sep 27, 2017 9:05 am Re: Тема за искане и даване на помощ
Ами те са в различни категории - сензорика, езиково обучение, математика, наука, приложни умения и т.н... Като за всяка категория има различни материали, следващи принципите на обучение. Ето тук или тук са дадени категориите и може да се разгледат по категория. Цените са леко стряскащи и заради това по-голямата част от нашите неща са правени ръчно от родители от кооператива.

П.П. Благодаря за дарението от снощи, на 99.9% съм сигурен, че е някой от тук :)

Tue May 08, 2012 4:24 pm Re: Кампания за Четенето Tue May 08, 2012 4:24 pm Re: Кампания за Четенето
И още една новина на тема книги. Да стигат повече малчугани и малчуганки

Проект "Предай нататък" на сдружение "Лаком Мечо" (лаком явно за книги!)

Как да дарите прочетени вече книжки детски, с които можете да се разделите - вижте тук

Mon Nov 27, 2017 1:23 pm Re: Културни събития Mon Nov 27, 2017 1:23 pm Re: Културни събития
Среща с Мира Дойчинова - ирини на 9 декември в Ellinor's House от 16 часа, вход свободен. Тя е много талантлива поетеса и художничка.
Представяне на книгата "Нека бъда любв" и изложба на Мира Дойчинова

Скъпи Приятели,

Пак е зима, пак е декември и ние, Ellinor's House отново имаме привилегията, да Ви поканим на среща с очароващата със стиховете си, Мира Дойчинова.
Каним Ви при нас в един традиционно студен есенен ден, на чаша кафе или чай да стоплим душите си със завладяващи стихове.

Мира Дойчинова - irini в Ellinor's House.

За първи път тук ще представим последната стихосбирка на Мира - "Нека бъда любов".
Елате, доведете и приятели, подхранете душата си с поезия, вземете си автограф от автора, и се потопете в света на нейните приказни картини.

Ние и Мира Дойчинова Ви очакваме!

Събота, 09 декември - вход свободен.
Представяне на книгата "Нека бъда любв" и изложба на Мира Дойчинова

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/2038669606370902/

Fri Aug 31, 2012 2:02 am Re: Добродеятелни акции Fri Aug 31, 2012 2:02 am Re: Добродеятелни акции
Таз нишка се зачерта като моя стая. Не че е хубаво така, защото вярвам, че всеки може да сподели нещичко от своя кръг, но ... :) Нека! Препращам какво предстои на добронамерени хора и ни канят:

http://www.facebook.com/events/318671711561384/

ДОБРОВОЛЧЕСКА АКЦИЯ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА РАЗКРАСЯВАНЕТО НА ГРАДИНКАТА ДО ЦЕНТЪР „ИДЕЯ ВИТА” (София, ул. «Лерин» 64).

Главна цел на акцията:
Да подобрим градската среда в междублоковото пространство (общинска собственост) като създадем възможности за по-пълноценното му използване от различни социални и възрастови групи

Допълнителни цели:
- Принос към подобряването на състоянието на зелената система, микроклимата, качеството и чистотата на въздуха в София;
- Естетизация и хигиенизация на градската среда;
- Изграждане и поддържане на хигиенни, трудови и естетични навици и ангажираност на гражданите към поддръжката на околното пространство и чистотата в града;
- Изграждане на място, където на практика да намерят реализация идеите за доброволния труд и добротворчеството, ролята на всеки от нас в подобряването на качеството на живот, даването на положителен пример на останалите граждани и естетичното и трудово възпитание на децата

Как искаме да го постигнем:
- Ще почистим терена от строителни и битови отпадъци и инертни материали,
- Ако успеем да доставим почвен (хумусен) слой – ще го разстиламе за изравняване на терена и като основа за засаждане на трева
- Ще засадим дървета, декоративна растителност, цветя и тревни смески

Как ще запазим направеното:
- Ще поддържаме облагородените площи (почистване, косене, поливане, подрязване, торене)
- Ще разясняваме на децата и гражданите какъв би могъл да е техния принос в опазването им

Какво ще споделим с вас:
- Ще осигурим инструменти и колички за работа.
- Ще ви нахраним вкусно и здравословно с прясно приготвена храна с продукти от „Градина Вита” (някои от вас вече имат опит)
- Като порасне тревата - ще играем паневритмия и дервишки танци на открито в градинката
- Ще ви запознаем с „патилата ни” през лятото, свързани с опитите да си сътрудничим с общински и частни структури и организации в полза на „общото благо”.
- Как го правим - ако искате да почерпите и от нашия опит

Какво е добре да си носите:
- работни ръкавици (ако имате)
- любими дребни инструменти за работа в градина (ако имате такива)
- добро настроение, усмивки и желание за работа

С какво още може да ни помогнете нещата да се случат по-добре:
- като информирате за акцията вашите приятели (чрез социалните мрежи, в лични срещи, по телефон, …) и организации с подобни цели;
- като ни помогнете да осигурим още 10-20 куб. метра чиста почва (хумус), с която да доподравним терена където ще засадим растенията и тревата;
- с идеи как да доразвиваме и доизграждаме градинката;
- с опита на специалисти, които да привлечем в акцията;

Към кой е насочена поканата ни за участие в акцията:
Всички, които желаят това да се случи, могат да се включат в мероприятието.

За контакт:
Любомир Митев – тел. 0885 071577
Диана Митева – тел. 0888 803745
Email: ideavita.ood -в- googlemail.com
Сборен пункт: На пешеходната алея до Център „Идея Вита” на ул. „Лерин” 64
Дата и час: 09.09.2012г., 10 часа
http://idea-vita.com
http://www.facebook.com/pages/Център-ИДЕЯ-ВИТА/270157746370692

Mon Dec 19, 2011 2:37 pm Re: Кога отлагането е оправдано Mon Dec 19, 2011 2:37 pm Re: Кога отлагането е оправдано
Да, това за чий го правим, е един много фундаментален и често обезкуражаващ въпрос...

Tue Jan 16, 2018 11:24 pm Re: Слънце недосегаемо Tue Jan 16, 2018 11:24 pm Re: Слънце недосегаемо

Здравейте,

Наскоро (Коледа, 2017-а) имах вълшебното, страховитото, превъзходното удоволствие да прочета Вашата фантастична поредица: "Да пробудиш драконче", "Царска заръка", "Пълноземие" и "Слънце недосегаемо". Събирах смелост за това събитие в продължение на пет години. Сега вече този преломен момент в живота ми е зад гърба ми, но споменът за преживяното завинаги ще бъде в мен.

Ще се изкажа просто и прямо: Благодаря Ви.

Благодаря за прекрасните мигове, които ми подарихте с тази поредица. Благодаря за Вашия труд и усилия и любов, които са дали живот на тази великолепна и красива реалност. Благодаря, че сте Творец, който носи сияйния, вечнопламтящ факел на Вдъхновението и с него дарявате светлина и прозрение на всеки, който желае да опознае себе си и Вселената.

Сега Истината ми е по-красива, по-пълна и по-всеобхватна, а чрез нея аз самият намирам нови сили да продължа Пътя си и да бъда идеалът на собствената си личност.

Още веднъж, благодаря.

Освен да изкажа радостта и възхищението си от Вас, пиша това писмо, за да Ви задам два уточняващи въпроса по света на "Слънце недосегаемо", с молба за отговор, ако имате желание и интерес. Въпросите са както следва:

[...]

Това е всичко засега. Летете високо, Николай! :)

Ваш пламтящ съ-човек,

В. Д.

Tue Jan 30, 2018 2:10 am Re: Babylon Tue Jan 30, 2018 2:10 am Re: Babylon
От любимия ми полско-чешки филмов фестивал "Кино на границата" има игра за спечелване на пълноправна карта за тазгодишното издание!
И избрах да се кандидатирам със спомен. Три часа го мислих на чешки, поправях... Най-накрая видях как излиза на английски в Гугъл https://translate.google.com, за да знам какво ще разбере Мо от цялата работа. Пипнах си и някоя и друга грешка.

ПОЖЕЛАЙТЕ МИ УСПЕХ!!! ^_^

Ето тук ми е писанието:
To bude moje sedmé setkání Na hranici, přítelov i bude šesté. ;) Každý rok přijíždíme z Bulharska (autobusem/letadlem, vlakem). Jsem bohemistkou. On není. Ani česky, ani slovensky, ani polsky neumí, ale během přehlídky si hodně moc užívá... a dokonce pěkně rozumí! Jen na přehlídce se lingvistický zázrak uskutečňuje :D

Každý rok se ptáme, zda tam budou filmy s anglickými titulky (nejčastěji dokumenty). Když film začne v angličtině, píšu přítelovi, aby běžel k filmového sálu co nejdřív. :D
V roce 2016 (poslední festivalový den) jsme měli dokonce makedonský film (Noc bezMoci, 2015, Ivo Trajkov), a proto přítel skoro žádné titulky nepotřeboval. To bylo štěstí!!! ^_^
Když ale sledujeme uherský film, oba čteme titulky. :D

Vzpomínáme na okouzlující ukrajinský film TenKterýProšelOhněm z roku 2011 (Mykhailo Illienko), KnH 2014.
A se každý rok těšíme, pak se v Těšíně cítíme jako doma, když vystoupíme na nádraží. :)
Šest přehlídek činí... měsíc a půl v zahraničí. :)
Můj NEJoblíbenější tlumočník na světě je Pavel Peč. ^_^
Много грешки си излових и поправих, но на английски остават кофти места, подчертани. [?!] означава липса:

This will be my seventh meeting At the border, my friend[!?] will be the sixth :) Every year we come from Bulgaria (by bus / plane, train). I'm a bohemi an . He is not. He does not know Czech, Slovak or Polish, but he enjoys [?!] a lot during the show ... and even understands it ! The linguistic miracle takes place only at the show :D

Every year we ask [?!] whether there will be films with English subtitles (most often documents ). When the movie begins/the film starts in English, I write to my friend to run to the movie theater as soon as possible :D
In 2016 (the last festival day), we even had a Macedonian film (Night Without Moo , 2015, Ivo Trajkov), and that's why he did not need a subtitle. That was luck !!! ^ _ ^
But when we watch the Hungarian film, we both read the subtitles :D

We recall the fascinating Ukrainian film , WHO WATCH IN 2011 (Mykhailo Illienko), KnH 2014.
And we are look ing [понякога си го поправя] forward every year, then we feel at home in Těšín as we go (up) /get to the railway station :)
Six shows make/аre ... a month and a half abroad :)
My most favorite interpreter in the world is Pavel Peč ^ _ ^
Името на украинския филм е индианско название и в първия вариант на превода беше... The Whatever!!! :lol:

Помолих го да ми копира и превода от fb, защото на мен не ми го показва, като автор. Но Мо май заспал, затова по спомен, че там Бинг превежда, пускам тоя бълвоч, в който ще подчертая само отчетливо/сравнително успешни неща:
This will be my seventh meeting on the border, a friend will be sixth:) Every year we arrive from Bulgaria (by bus/plane, train). I'm Bohemistkou. He's not. Neither Czech nor Slovak nor Polish can do it, but during the show he enjoys a lot of power... and even nicely understood! Only in the parade is the linguistic miracle carried out:D

Every year we ask whether there will be films with English subtitles (most often documents). When the film starts in English, I write to a friend to run to the film Hall as soon as possible:D
In the year 2016 (the last festival day) we had even Macedonian film ( the Night of helplessness , 2015, Ivo Trajkov) and therefore a friend hardly needed any subtitles. That was lucky!!! ^_^
But when we watch the Hungarian film, we both read the headlines:D

We remember the enchanting Ukrainian film TenKterýProšelOhněm from the Year 2011 (Mykhailo Illienko), KnH 2014.
And we look forward to each year [това е двусмислено], then we feel at home [къде], when we go to the station:)
Six shows make... a month and a half abroad:)
My most popular interpreter in the world is Pavel Peč ^_^
В оригинал нямаше точки преди усмивчиците, но добавих и може да чуете как Бинг чете текста ми на чешки и на английски. https://www.bing.com/translator На чешки е много по-хубаво, защото на английски не регистрира изобщо/правилно всички 3 вида усмивки (smiley face, usmívající se smajlík) освен пследната.
^_^ е carrot, underscore, carrot :shock:
; ) е mrkající smajlík.

Иначе една странична забележка ей така просто. Има разлика между родителен и дателен падеж:

Je nás pět. - Пет(има) сме.

Je nám pět. - На пет сме. Петгодишни сме :lol:

Thu Feb 15, 2018 7:12 am Re: Как го правят другите? Thu Feb 15, 2018 7:12 am Re: Как го правят другите?
Тук ще се изгавря със замисъла на темата (Какво? Само на другите ни форумници ли е позволено? :D ) – но това не мога да не го споделя...

Как протича работата с един автор?

Ами досега е така: Първо пиша на автора. Той се радва. Задавам си заданието. Той вече не се радва толкова, защото аз си искам определени неща. Започва да пише. Завършва текста и ми го изпраща. Аз му пиша обратно или – ако до това време съм дошла в България – се виждаме на живо. Казвам си забележките към текста. Авторът вече хич не се радва, ами иска да ме набие. Обаче е възпитан и изчаква. Прави поправките в текста. Текстът е готов от негова страна и получава половината си хонорар. Аз редактирам. Аз редактирам. Аз редактирам. Авторът си получава редактирания текст и налита на саморазправа, но аз съм далеч – чак в Атина. Текстът отива при коректор и след това при художник. Авторът се запознава с художника и вижда няколко картинки. И започва отново малко да се радва. Художникът си свършва работата. Следва страниране и печат. Книгата излиза от печат. Авторът получава втората част от хонорара плюс книга и вече отново може да ме гледа. Започваме да говорим за втора книга…

Wed Jan 09, 2013 4:55 pm Re: Труд и творчество Wed Jan 09, 2013 4:55 pm Re: Труд и творчество
Няма да ме измъчи:)
И така наистина ще изглежда по-добре.
Само може да забавям малко.

Fri Aug 19, 2011 5:00 pm "Пустота" - анализ Fri Aug 19, 2011 5:00 pm "Пустота" - анализ
Eто едно мое мнение за следния "текст":

" Пустота





.






...ясно?"


Еми, текстът ти има следните елементи:

1. Заглавие.
2. Определен брой редове.
3. Син фон.
4. Почти неразличима от фона по-светлосиня точка.

Първото интересно нещо е, че човек на пръв поглед не я вижда и си казва "А, пустота, много оригинално". След това обаче, ако му се мерне (както на мен) някакво петънце, почва да се пита "бе има ли нещо там, или не", малко като мираж в пустиня.

Интересно е да се отбележи квази-интерактивният начин, по който човек проверява догадката си - "стъмнява" полето на текста, за да се увери. Да, точка има.

Когато видя точката, си казвам: "Ахаа, човече насред пустошта." Само че не е *насред* нея, защото редовете между заглавието и точката не са същият брой като тези между точката и края.

Втора вметка - "краят" е малко фиктивен, защото докато Заглавието бележи някакво "начало" на пустотата, то няма нещо, което да бележи края й, освен на Асен питанието "Ясно ли е?" То обаче би могло да се тълкува едновременно като "Схванахте ли ми идеята?" и като "Виждате ли накъде вървят нещата?", а второто би могло да предполага, че се има предвид тая пустош да е безкрайна в едната посока.

След като точката не е точно в средата на пространството на текста, какво значи това? Има ли се предвид, че тази точка е в движение? (По аналогия със статуите - ако скулптурата е застанала мирно, е статична, а ако не е, е кинетична. В случая мирното заставане би била позиция на точката право в средата.) Може ли да се конструира някакво повествование от това? Точката е по-близо до заглавието (сиреч началото), отколкото до "края". Може ли да се тълкува това като човек, за когото тази пустота още не е пустота? В крайна сметка, той има зад себе си начало-заглавие, има и рамка, до която е набутан – левият край на синьото поле. В този смисъл, това ясно наистина би могло да значи – знаете ли какво ще му се случи и как ще си крета до безкрай.

Или може би той се *доближава* все повече до *Пустота*, вече е изминал по-голямата част от разстоянието. Но пък в този смисъл *Пустота* би могло да не значи някакъв предел, отвъд който пустотата свършва, а да значи предел, отвъд който свършва *синята* пустота и започва друга, абсолютно неописуема, която може да бъде представена само с болднатата категорична дума "Пустота".

Ами цветът на човечето? Той първо действа на ниво "читател" като му пречи въобще да го види. Но действа и на концептуално ниво, когато вече сме видели точката. Значи ли цветът й, че ние (или някакви наши аспекти) и пустотата така си приличаме, че сме практически неотличими? Или човечето постепенно е добило този цвят? Може би е започнало като болдната черна точка, ако е тръгнало от *Пустота*, но бързо се е обезцветило. Или пък, ако е тръгнала от неизвестно място "отдолу" и вече е толкова неотличима от фона, дали, докато стигне до *Пустота*, ще е вече напълно слята с него, може би? И ако е така, може би именно това значи *Пустота* - безкраен син фон без дори точица на него – само че този безкраен син фон не ни е показан, а имаме само думата *Пустота*, защото ако точката се слее с него, вече няма да имаме гледна, ъм точка. И ако наистина тази *Пустота* представлява фон, в който се е сляла точка, не би ли могло да значи, че в него са се слели и потенциално безкраен брой други точки?

И т.н.

Всъщност, този текст много добре демонстрира какво представлява четенето като цяло.

Имаш параметри (в този текст са изброими и малък брой, но в "стандартен" текст е много по-трудно човек да ги идентифицира и преброи), чиито "стойности" тълкуваш – поотделно и в комбинация, като комбинацията, вместо да ограничава, да поставя в рамки – както три пресечени прави оформят рамката, която наричаме триъгълник, – често предизвиква по-богат отклик във въображението, отколкото би предположил простият сбор на съставляващите я параметри.

Sun Jan 20, 2013 10:05 pm Re: Let's talk English Sun Jan 20, 2013 10:05 pm Re: Let's talk English
Chatterboxing: 19 Jan 2013 (Кал, Ани, Лъч, a wee bit of frog)

Tue Mar 20, 2018 1:39 am Re: Настолни (вкл. бордови) игри Tue Mar 20, 2018 1:39 am Re: Настолни (вкл. бордови) игри
Вик, ами следи в календара на Лаба, защото ще има събитие за представане на авторски игри.

Катан - скучна-нескучна, винаги има кой да я играе и все се хиля на нещата, които чувам откъм оня край на масата - "Предлагам сено" :D

В Каркасон има неприятен елемент, но засега бива.

За 1001 нощи маса/маси има. И англо има, но също така и хора, които не са, така че... ситуационна комедия.

Ако прочета основните правила на Мънчкин, ще бъда ли safe on any side относно разбирането на играта?

Рик и Морти... Гнусна игра по явно доста гнусен сериал, напомнящ визията на Сем. Симпсън... Човек ако игнорира грозотията, може и да намери нещо ценно в тази игра, защото има елемент на задружност и съобразяване на някои неща. Но... too bad.

От игрите в Лаба засега Саботьор е на върха. Щото спечелих (въпреки че в единия от трите рунда бях лишена от злато) и имаше много интересни хрумки откъм сина на Силва.
Например беше саботьор или се преструваше на такъв и се договори с работливото джудже Емил взаимно да си поправят повредени пособия, за да могат отново да участват пълноправно всеки за своя отбор.

Sun Jan 27, 2013 8:12 pm Re: Cloud Atlas / Атлас на облаците Sun Jan 27, 2013 8:12 pm Re: Cloud Atlas / Атлас на облаците
Завършихме основната редакция на българските субтитри за „Атласа“.

Следва една седмица за последни тестове. После ги пускаме по широкия свят.