choveshkata.net

Wed Sep 21, 2011 10:12 pm „Свали сваляча“: подготовка Wed Sep 21, 2011 10:12 pm „Свали сваляча“: подготовка
Започваме редакции в подготовка за „Свали сваляча“: мини-сборника с резултатите от упражнение номер 2 от тазгодишната ни писателска работилница в Китен .

Първите ми предложения са по текста на Еви Василева, (предимно) стилови.

Ако не се ориентирате в акронимите или обясненията ми – пишете, ще обяснявам.

Sun May 15, 2016 9:48 am Re: Национални фантастични награди Sun May 15, 2016 9:48 am Re: Национални фантастични награди
ВАЖНО:

1. За да участвате в гласуването (което ще тече през юни), е нужно първо да се регистрирате – най-късно до 29 май . (Удължихме срока с една седмица.)

2. Регистрацията ви сега ще важи и следващата година; и по-следващата... и въобще докато имаме сили да организираме НФН. Правите я веднъж (отнема 5 минутки, макс.) и не я мислите повече.

3. Тази година основната новост в правилата за гласуване е, че имате право да подкрепяте произволен брой номинации в категория (а не само една). Значи, да се отблагодарите на всеки , който ви вдъхновява/кефи/ви е платил... опа, опа!... така де, схванахте ми мисълта. ;)

Ако тая мисъл ви вдъхновява/кефи/така де – вижте 1.

Thu Sep 29, 2011 2:30 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ... Thu Sep 29, 2011 2:30 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ...
Е, съжалявам, но не приемам доводите ти за темата за игрите, фирмите и т.н. Това, че някой някога някъде го е обсъждал, по никакъв начин не значи, че аз не мога и не трябва да го обсъждам тук. Сигурна съм, че и всички героини, които споменаваме също са били все някъде обсъждани надълго и нашироко. Та ако има с кого смятам да си продълба раговора. Но естествено в друга тема. Ако на теб не ти харесва, никой не те кара да се включваш в дискутирането точно по този въпрос...

Съгласна съм с мнението ти за убедителността на персонажите в игрите. Като се замисля, цялата идея на повечето игри е да могат да успеят да те пренесат някъде и да забравиш, че само играеш.

И аз съм имала такъв "идиотски" случай в игра. В Neverwinter Nights имаше едно NPC, забравила съм му вече името. Някакъв шпионин беше, мургав симпатяга. Та той ти даваше куестовете, след падането на Арибет. Но можеше да си говориш с него, да ти разказва за себе си и евентулално да станете по-близки. И то уж игра, но някак ми беше криво да не следвам точно пътя, по който да се сближим. Почнах често да ходя да си говорим, да подбирам "правилните" реплики, дори да са ми в разрез с характера. И в един момент се усещам, че "свалям" NPC. Шашава история. Но има такива случаи и са едни от най-приятните за мен моменти в една игра. Най-малкото ги запомняш за дълго...

Но пък в игрите помага много и цялостната атмосфера, музиката... Има медии, в които си по-ограничен от изразни средства.

Wed Jun 15, 2016 12:01 pm Re: Нощта на скорпиона Wed Jun 15, 2016 12:01 pm Re: Нощта на скорпиона

В Ятото Кал wrote:Ехаааа! „Нощта на скорпиона“ (в която участвам като редактор) взе първо място за „Любим дебют“ в Националните фантастични награди:

http://nfnagradi.net/voting-1-results/

Сърдечно благодаря на всички, които ни подкрепиха – или просто участваха!

Sun Oct 09, 2011 4:17 pm За Филмите и Хората... Sun Oct 09, 2011 4:17 pm За Филмите и Хората...
Мисля, че е повече от ясно за какво е тази тема. :P

Имате ли свой най-любим филм? А няколко? А доста? :D

Ще споделя моя топ лист, ала няма да слагам нищо на първо място. Просто сама не мога да си преценя.

Правя малка пауза, за да си отворя папката с филми на лаптопа. Гледам какво има там и се чудя... Има разни, които съм запазила поради някакви причини, но не са ми чак любими, разни анимации като "Tangled" и "The fox and the hound". Има и "Legend of the guardians", който харесвам просто защото е с бухали. Относно анимации най-харесвани винаги са ми били "Астерикс" (почти всички части, някои ги знам просто наизуст), "Аладин" (заради Джина най-вече), както и "Пътят до Ел'Дорадо" (ако изобщо се пише така всъщност). От тези само "Астерикс" са ми налични. Пазя си и "Принцеса Мононоке", защото съм го търсила дълги години. Пазя си и "Фантагиро", защото е очарователна призказка и също е един от най-ранните ми спомени за филм. В това число ще попадне и "Цар Лъв" - кой може да не харесва "Цар Лъв"? Толкова са ми "детските" филмчета.
Имам и всичките серии на "Star Wars", нормално. Тук трябва и да се постави и "Властелинът на пръстените", закъде без него. Нямам идея защо някои заглавия ги пиша на английски, а други на български. :P
Принципно обожавам комедии. Казвам, че обичам тежки книги и леки филми, но нито една комедия не ми е любим филм. В папката си имам "Догма", "Quo Vadis" - много различни, но много смислени. "Триадата" филми, които много съм си харесвала винаги са били "Беднякът-Милионер", "Форест Гъмп" и "Играта". "Играта" е филм, който препоръчвам на всеки. Както и "Форест Гъмп". Наскоро към любимите ми филми се прибавят още - "Hair" - филмът, който те залъгва, че животът е хубав; "The corpse bride" - него не ви го препоръчвам, просто защото определено не е за всеки; "Casshern" - който също няма никога да препоръчам, само от страх, че ще го гледа човек, който няма да го оцени.

И все такива хубави неща. Сигурно съм гледала и много други филми, които не помня. Сигурно и ще гледам още много, които ще си струва да спомена. Колко от моите любими сте гледали вие? :P

Sun Jul 10, 2016 3:43 pm Re: За Филмите и Хората... Sun Jul 10, 2016 3:43 pm Re: За Филмите и Хората...
„Виктория“ е сякаш най-красивият български филм, правен след 1989-а. („Сякаш“, понеже ми е рано още – нека ми поутихне емоцията.) Във всеки случай ми повлия повече, отколкото „Стъпки в пясъка“; и поне колкото „Светът е голямо и спасение дебне отвсякъде“.

В същото време е филм, за който трудно се говори. Оставя ти много свобода. Като огледалата. И не е редно да настройвам огледалото ви по мой калъп.



Едно добро "говорене" за филма :)
Което звучи дозирано и с уважение и към режисьорския подход - не казва, не посочва, не определя. Оставя на личната преценка и чуване.

Sun Nov 27, 2011 11:56 pm Re: Преводачески работилници Sun Nov 27, 2011 11:56 pm Re: Преводачески работилници
Определено има какво да се каже по този превод... Преди всичко, преводачът доста се е постарал да разкраси текста - на английски той звучи по-образно, по-художествено, по-поетично дори. Което не че е лошо, но при евнтуален back translation се съмнявам, че някой би познал оригинала :) Така де, по принцип нямам нищо против преводачът да си играе на съавтор, но все пак трябва да има някакви граници. В случая си имаме работа с клиширани описания - ами нека си останат клиширани, това също е вид стил. А започнеш ли да "поправяш" автора всеки път, когато езикът му ти се стори твърде скучен, банален, постен и прочие... къде ще му излезе краят? Не че конкретният текст е някакъв литературен шедьовър, но според мен е въпрос на принцип - и предизвикателство :) - да останем максимално близо до оригинала, като същевременно постигнем добро звучене на английски.

Ето няколко места, където според мен трябва да се приложи познатото ни от другите редакции <FO> (Follow the original):

The fissured earth is grey and barren. - Първо, fissure предполага по-дълбоки цепнатини, докато в случая според мен става дума просто за изсъхнала земя. И второ и по-важно - промяната в синтаксиса някак променя цялата атмосфера, динамиката на изречението. :arrow: The earth is gray and cracked; barren. (За точката и запетайката не питайте, някак по-естествено ми изглежда, откроява финала...)

A leaden sky oversees the desolate site. - Споделям неуместността на site, но и останалите елементи са твърде далеч от оригинала. Може би прекалявам, но като превърнем "оловносивото" в просто "оловно", не вкарваме ли допълнителна образност? Защото "оловно" носи асоциации не само за сив цвят, но и за нещо тежко, надвиснало, някак по-драматично... :arrow: A leaden gray sky completes the dismal picture.

It’s a small wooden box. I open it. - Tук пък са спестени разни смислови елементи, явно сметнати за излишни... Хубаво де, дори и да СА излишни, авторът си ги е сложил, нали? :arrow: My find turns out to be a small wooden box. I can’t wait to open it. (За да не слагаме оплютите на всеослушание наречия ;) )

Не твърдя, че предложените от мен варианти са оптималните; просто ми се ще да мисля, че може да се намери приемлив превод, който да е по-близък до оригиналния стил... Сега чакам да ме разкъсате :D

Wed Sep 28, 2016 9:02 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Sep 28, 2016 9:02 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
So I'm reading The Coral Island - R. M. Ballantyne - 1858.

Не знаех нищо за тази книга, но когато си я вземах от немско благотворително събитие, явно съм имала усет. Which is quite oft the case.

Предпочитам да изчета всички shipwreck tales in the entire world пред това да гледам Survivor.
Това включва Lord of the Flies с известно негодувание и 1984, което не е shipwreck, но се нарежда сред предпочитанията ми пред това да гледам Бай Брадър. Wanna BB, read 1984. Want Survivor, read Играта. Want vampires, read the Interview.

Та тази книжка е в глупавия английски джобен формат, но 300-те стр. не ме плашат. Миличка е и някак наивна, а езикът на разказвача is so pleasing.
Непростимо е, че в английската филология в първи курс не позволяваха за задачите си да ползваме стари книги. The Remains of the Day, в която съм флюбена, ми течеше като мед и масло по тая част от мен, която се храни с прелестни изрази. Но не ми дадоха по нея да роботя, понеже била с архаичен език. И един вид няма да ми върши работа в everyday life. Big deal е това, big deal.
В Кораловият остров се усеща нещо подобно, но от друг тип, щото тук няма butler. Бъка от разни думички странно употребени, но не ме притесняват и не ми пречат на четенето. А ако човек си прави задачите с тая книга, би научил много думи. И главно - би се забавлявал. А не да чете някаква тъпа съвременна книга. Със смотани съвременни хора.

Аз рядко си отбелязвам. Засега съм се спряла на:

breakwater - вълнолом
tinder - това е доста комично... пуснах в гугъл tinder fire за картинки, щото иначе излизат някакви глупости, и резултатите са... подпалки :D of all kind
oar - гребло, весло ;)
cogitations - размисли :D познайте откъде се сетих :lol:
capital = great

Дори героят разказвач споделя как друг герой се изразява "using very remarkable and peculiar phrases" и обяснява един израз. ;)
Just what we want. First-rate, just the very ticket! = remarkably good or fortunate :D
Забравих си едно важно размишление. Може да е наивно или консервативно, но смятам, че юношеските книги са приключенски, а тийнейджърските - хормонални. I said.

Fri Dec 16, 2011 1:01 pm Ползата от примерите Fri Dec 16, 2011 1:01 pm Ползата от примерите
Зачекната оттука :

Вижте, примерите са една малка частичка от защитата и обясняването на някаква позиция. Да речем, 5%.
Ето ти една подсказка как да постигнеш по-голяма удовлетвореност у мене като събеседник:

Забрави за 95-те процента обяснения. Аз нямам нужда от тях. Нямам нужда, понеже по рождение съм склонен да анализирам, и умът ми цикли през цялото време по разни неща (освен когато успея да го "блъсна в стената"... но това вече е друга тема ) - а като следствие от това, повечето възможни обяснения аз вече съм минавал през тях. Може би не със същите думички, с които ще ги кажеш ти, или Трип, или exPesho - но в огромната част от случаите е достатъчно да ми подадеш две-три изречения, за да довърша мисълта ти. Пробвай ме на живо някой път.

Това, което ми липсва обаче, са примерите. Точно тия примери, които са те довели до извода, че Хърбърт е "автор, който до [най-голяма] степен [...] се е задълбочил в търсенето на алтернативи, на работещи решения, на изходи, на развитието и БЪДЕЩЕТО на разума". За да мога аз да изкарам примерите, които са довели мен до извода, че Зиндел е абсолютният връх в областта "да си представим постижимото (и желано ) бъдеще на човека". После ще ги гледаме едни до други и ще си правим нови изводи. Но да чета само изводи, без предпоставките им - това лично на мен ми носи почти нулева нова информация. А аз жадувам за ново . За Следващото. *смея се*

(Впрочем - вече си направихме един такъв експеримент с Манол Глишев. Той вадеше цитати от поредицата "Дюн" - аз отвръщах с цитати с подобно послание от "Реквиема". Като някои стигаха до 2-3 страници парчето... Забавлението беше огромно. :D И поне аз научих доста за "Дюн" - двойна полза.)

Thu Jan 12, 2017 1:49 am Re: Относно Romance & Young Adult жанровете... Thu Jan 12, 2017 1:49 am Re: Относно Romance & Young Adult жанровете...
Благодаря за отговора.

Желая да направя едно-две уточнения:

- Самата статия се казва "How to Write a Killer Space Adventure Without Breaking the Speed of Light" и изобщо не говори за YA или романтичния жанр; основната извадка, която съм постнал, е направена от потребител, написал коментар под статията;
- Досиетата на Дрезден в никакъв случай не ги смятам, че са YA, макар че Джим Бътчър е писал в жанра (The Codex Alera поредицата); За мен приключенията на Хари Дрезден са чисто градско фентъзи и толкоз; (<---- освен ако градското фентъзи не се води под-жанр на YA, което ще означава, че не разбирам докрай дефинициите на "Young Adult");

Иначе за другото съм съгласен. Това с 95-те процента в широката интернет общност е известно като (перифразирания) Закон на Стърджън, така че е ясно, че YA не прави изключение. :)

Ще хвърля едно око на предложенията, които си дала и ще видя дали нещо ще ми привлече вниманието.

Специално за Jim Butcher, проблемът ми с него е, че Кодексът (YA) беше пълен с нереализиран потенциал и откровено слаба структура на повествованието; същевременно прочетох, че и The Aeronaut's Windlass го бомбят и критикуват наляво и надясно по същите причини; затова Джим ми е странен автор, защото той има (като цяло) добри и интересни идеи, а е и създателя на една от любимие ми поредици ever (The Dresden Files), но... не му се получава, като седне да ги пише. Да не би с него да сме братя по клавиатура?

Иначе, Франк Уайлд дори не съм го чувал, а за Новик имам love-hate мнение. От една страна, Temeraire поредицата ми даде ТОЧНО това, което исках да прочета (макар да мразя alternate history жанра), от друга страна, начинът по който всяка следваща книга свършва с все по-идиотски финал, пълен с plot device-ове, е супер нереалистично и разочароващо; в добавка, персонажи постоянно умират ей така, все едно чета Джордж Мартин. А като видях описанието на Uprooted в TV Tropes, веднага ми стана ясно, че ситуацията можела да бъде и по-зле.

Изобщо, как става туй, че все често на посредствени автори им хрумват интересни идеи...

Още веднъж, благодаря за предложенията, Mokidi.

Други включвания?

ПП. Това за "дупките в сюжета/подплатата" на авторите, които си изброила, ми звучи как липса на адекватен редактор и/или липса на качествени работни взаимоотношения между автор/редактор.

Mon Aug 07, 2017 4:24 pm Re: Културни събития Mon Aug 07, 2017 4:24 pm Re: Културни събития
Горното събитие приключи вчера. За всички, които го пропуснаха, препоръка да следят тази изложба през септември в Казанлък.
http://www.dnevnik.bg/kultura/2017/08/05/3019411_dnes_e_posledniiat_den_na_izlojbata_na_ivan_milev_v/

Хубав повод за еднодневна смислена и хранителна за духа екскурзия (защото изложбата на Иван Милев е не-ве-ро-ят-на). Но е да се гледа спокойно, със съзерцание и общение.
А ценното й е, че събира негови творби както от няколко колекции в страната, така и от частни колекции.
За 30-те ненавършени изживени години, за които е успял да изрази и сътвори картините си - благодарност и поклон пред таланта и дълбочината.


===
А до 31 август в София - още една интересна изложба - Иван Пенков
Иван Пенков – хора и портрети
120 години от рождението на художника
6 юли – 31 август 2017 г.

Откриване на 6 юли (четвъртък), 18 ч.,
Галерия "Васка Емануилова", филиал на СГХГ

Wed Sep 27, 2017 1:20 pm Re: Тема за искане и даване на помощ Wed Sep 27, 2017 1:20 pm Re: Тема за искане и даване на помощ
Миташки, предай на мамите или и на двигателите за материали татковци - да си свалите това - то е помощно, но за по-нататък (далеч над 5 годинки :)
И не е сензорно въздействащо особено, ама толкоз
http://danubebox.org/bg/version-bg
И ако искате още такива по-натам - ucha.bg - регистрация и сваляне безплатно на разни много.
Инак мога да ви дам 1 Дунавски пакет на хартия, да си ползвате като пораснете.
И да, много може да са добри монтесори материалите, обаче цените им са също толкова много безобразни :)

Thu Jul 24, 2014 8:37 am Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Jul 24, 2014 8:37 am Re: Цитатите, които ни създадоха
‘I am concerned…for my companion. If she’s alive, she’s somewhere above us, on the surface. You said you were under attack. I fear for her—’

‘We sense the presence of strangers, Cutter. Above us, there are Tiste Edur. But no-one else. She is drowned, this companion of yours. There is no point in holding out hope.’

The Daru sat down suddenly. He felt sick, his heart stuttering with anguish. And despair.

‘Death is not an unkind fate,’ Darist said above him. ‘If she was a friend, you will miss her company, and that is the true source of your grief—your sorrow is for yourself. My words may displease you, but I speak from experience. I have felt the deaths of many of my kin, and I mourn the spaces in my life where they once stood. But such losses serve only to ease my own impending demise.’

Cutter stared up at the Tiste Andii. ‘Darist, forgive me. You may be old, but you are also a damned fool. And I begin to understand why Rake left you here then forgot about you. Now, kindly shut up.’ He pushed himself upright, feeling hollowed out inside, but determined not to surrender to the despair that threatened to overwhelm him. Because surrendering is what this Tiste Andii has done.

‘Your anger leaves me undamaged,’ Darist said.

Wed Dec 27, 2017 1:28 pm Re: За Филмите и Хората... Wed Dec 27, 2017 1:28 pm Re: За Филмите и Хората...
Да закрием годината с нещо родно:

„Дъвка за балончета“

Макар че не ме изненада с някакви откровения, определено ме изненада с чудесно преплетената си постройка и умните, достоверни реплики. Специално „Ще ти мине“ си го скътвам на едно много лично място в сърцето... Илка и Габи знаят. ;) Четирима сценаристи са се трудили по въпроса – набелязвам си да проверя какво друго са писали.

Актьорската игра като цяло въздейства, а детската актьорска игра за пореден път ми напомни, че трябва да правим повече филми с деца. Повече деца също. :D

Fri Nov 02, 2012 12:24 am Re: Слънце недосегаемо Fri Nov 02, 2012 12:24 am Re: Слънце недосегаемо
:)
Прекрасна книга, прекрасна поредица. Ако ние, като хора, приемем змейската философия, светът, в който живеем, би станал не по-добро, а прекрасно място. Все още не мога да се „отърся“ от въздействието на книгата. Ще ми се да отида на това място, на което Радослав изпуска ножа си. Кой знае- може наоколо да е омагьосана друга змеица.

Хареса ми структурата на последната книга. Отначало, докато четях, се питах какви са тези хора, защо нямат нищо общо с Радослав(Иван, частният детектив, Венета). В един момент изведнъж всичко ти се изяснява и те удря като с лопата.

Изпитах леко разочарование накрая, защото очаквах по- подробно да е описана срещата на Радослав с Верена. 3 книги я чаках. А тя беше отбелязана само с 1–2 абзаца и то нищо съществено. Може би пък това прави книгата толкова добра. Така или иначе те са заедно и няма какво повече да се напише. Освен за децата им след време.

Наистина много драматично завършва книгата с Алванд. Този горд ИСТИНСКИ БЛАГОРОДЕН ЗМЕЙ. Неговите мисли за българите са чисто и просто гениални. Прости и гениални. „Стана му досадно. Нима душевно дребното същество зад гърба му си въобразява, че може да заплюе небето? Хм… човешки израз. Какво лошо има в плюенето?… Че може да намаже с кал Слънцето? Че може да оскърби с ДУМИ и жалки действия ЗМЕЙ, КОЙТО ЛЕТИ ВИСОКО?

Продължи да крачи по алеята и изобщо не обърна внимание на презрителното «шубе, педал!», запратено подире му.“ Страхотна мисъл! Стана част от моя мироглед. За жалост не успях да разбера „Антиземие“- това някаква паралелна реалност ли е? В която Радослав е друг, а не този, когото ние познаваме? Или се е случило нещо- не можах да разбера.

За „Слънцеград“- предполагам че Витан-Вананд осъществява своята идея да върне времето назад и да направи България Велика държава. При което изкривява съдбите на всички хора. Нима заради него Радослав е представен така в „Антиземие“?

И последен въпрос: „Ние сме зората“ част от бъдещо произведение ли е? Или това е отново последица от променената от Вананд история на човечеството? Хората там като че ли са атълани, които имат достъп до паралелни вселени. Все пак змейовете не са изчезнали напълно за хората.

Thu Jan 18, 2018 9:17 pm Re: Слънце недосегаемо Thu Jan 18, 2018 9:17 pm Re: Слънце недосегаемо
Само едно уточнение: Терменвоксът е създаден от руския изобретател Термен - „Гласът на Термен“. Всички други названия на инструмента са производни.

Thu Dec 06, 2012 2:03 am Re: За книгите и хората Thu Dec 06, 2012 2:03 am Re: За книгите и хората
Още мъничко концентрат за мене:

When I read, I look for books that have the power to change: ourselves and our world. And, if possible, change us for the better. :D

I've added two books that have shaped me as I grew, and still do: The Last Unicorn and The Broken God .

I would also add Michael Ende's Neverending Story , but I haven't tried the English translation, only the original and the Bulgarian translation. If any of you wishes to recommend it to the rest of us, please do. :)

Thu Feb 01, 2018 12:37 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Thu Feb 01, 2018 12:37 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи

http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=2&t=6&p=4344#p4344
Този пост :)
И тогава, и сега не знам какво да добавя към написаното от теб по онзи пост. :)

А за другото - ще пиша.
Терапията е живо общуване ... ще е добре да напиша нещо, което да оживява при четене. И то по определен начин... хм*
Ще О-чаквам. С ей такива О-чи: :shock:

~

реалността като свят, видян от много хора едновременно и разпадащ се пред ума в няколко версии на случващото се

Виноват. Но без грам чувство за вина. :D

(Не знам за суперабстрактните отзиви :P, но ти си един от шепата човеци, които с по две думи заковават скрития ми умисъл в тия приказки. Вчера си поговорих с друга такава човечка... беше хем мегамило и несамотно, хем напомнящо колко трябва да съм благодарен, че съм си намерил дори един от тоя вид/сой/дух. Благодаря ти, че се намерихме, Неве. Май не го казвам-показвам достатъчно често.)

А по други работи от отзива ти все пак си запазвам правото Кал да разпитва Амбър още... :mrgreen:

Точно както Амбър си запазва правото да му мълчи. Със или без ухилване.

Понякога ми се иска да вярвам, докато чета такива топли текстове (топли между редовете, между снежинките дори), че всъщност юнаците са отдавна простили си злодеи. И за тях има място някъде там, в песента на Юна.
Тук и аз ще се цитирам:

Нее.......

(Това са ония многоточия, които ни издуват отвътре, като за песен – песента на Юна дори – но тя не може да си пробие път през забързаните ни думи и излиза най-много някое цвилване. Поне не сега, не още... :) )

P.S. Някои от Юнаците са – к'во да си кривим душата – адски тъпанари. И май само Баш Юнакиня като Юна е с достатъчно широко сърце и дълбок ум, че да съумява да си ги обича.

Трябва да я питам, ако я настигна някой ден...

Thu Feb 15, 2018 5:22 pm Re: Хубавото у нас Thu Feb 15, 2018 5:22 pm Re: Хубавото у нас
Петричкото киви има декадентски вкус, когато много (но не знам колко) престои и почне да чорбясва. Поне това от кооперативите. И според мен узрява твърде бавно, но явно имаме различно количество опит и търпение за кивита. Т.е. на мен ми липсва и от двете.

Червените боядисващи (тиквени) небългарски батати Деми ми ги показа - нарязани на картофени паралелепипедчета и върху кухненска хартия препечени със зехтин и малко сол. Чудесен вариант за такива като мен, които не понасят тиква, но обичат съвсем различни неща да имат удивително сходен вкус*. Тогава Лч обяви, че ще го запомни това мезе.

После купих от българските и пак така изпекох покрай мой рожден ден. Но не са толкова тиквени.

След това Люба ни зариби със същите български (кестенови) светли батати, но варени! Тогава ти не ядеше шоколад и обяви, че ще им ползваш сладостта.
Забравих да ги похваля, че и лесно се режат - без дъска. Но пак оставят лепкаво усещане и за измиване трябва да се ползва по-специален препарат. Проблемно ми е пипането и на разрязана сурова тивичка, но... няма как.

Бисер от мой рожден ден:
- Как си ги направила тия картофи да са толкова сладки?
- Ами... те са сладки. :|

*Анри Поанкаре: Математиката, в лицето на функциите, била изкуство различните неща да се назовават с еднакви имена :lol:
17,5 години тази мисъл не напуска паметта ми.

Wed Jan 09, 2013 11:57 pm Re: Katawa Shoujo Wed Jan 09, 2013 11:57 pm Re: Katawa Shoujo
Съвсем в началото съм де, един час и малко, но още от самото начало бях решила да започна с Ханако - и о, изненада, ти също си направил така... (кореспондира с това, което писах в Brass Restoration темата преди пет минути) Признавам, че имам едно нездраво любопитство, но ще послушам съвета ти относно какво трябва да изключа. Малко ми е трудно още да спра да мисля колко много обичам Brass Restoration (wallpaper-ът, който си направих и ми седи на десктопа, не ми помага). Имам някакъв проблем обаче и не мога да играя на малък прозорец, защото не виждам най-долния ред и не мога да го оправя, малко ми е екранчето. А на голям не ми е така удобно, защото ми се налага да прекъсвам за други неща. Но ще се оправя и с това, като не виждам нещо, чета в history-то на репликите. Малко ми е трудно да харесам героите, не е като в Brass Restoration, където ми бе по-лесно да ги заобичвам почти от раз. Миша и Шизуне (нали не й бъркам името?) ми дойдоха леко отблъскващи по едно време, та определено предпочетох да си вися повече край Лили и Ханако. Колкото до Рин, не знам още какво да мисля за нея, смесени чувства. Трагедията на Хисао не ми дойде така силно, както на Рио, поне в начален стадий, но пък тупкането на сърцето определено е... Каквото е. Думо-липса.

Mon Mar 05, 2018 9:16 pm Re: Цитатите, които ни промиха Mon Mar 05, 2018 9:16 pm Re: Цитатите, които ни промиха
[ Контекст: разговорът тече непосредствено след първата, ъъъ, брачна нощ на двама герои, които, ъъъ, нямат брак. ]
— Последна закуска — усмихна се криво Алтиарин.
— Кой знае, приятелю? — попита Римиел. — Кой знае.
И Лерта [a.k.a. майката] му се усмихна, разбрала всичко от неговия поглед и този на Алтира, която цялата сияеше.
Алтиарин [a.k.a. бащата] се задави с ягодата, която хапваше.
— Стана ли белята? — попита той.
— Може да се каже — отговори Римиел, — но не го възприемам така.
Внезапно той коленичи пред черния елф и каза:
— Алтиарин, приятелю, искам да те помоля да дадеш дъщеря си за моя съпруга.

Sun Jan 20, 2013 5:15 pm Re: Културни събития Sun Jan 20, 2013 5:15 pm Re: Културни събития
Една подсказка от добрия модер:

Ако искаш темата да се чете от нерегистрирани потребители – сложи я извън Фантазия. По-точно – във форум „... и Вселената“.

Тук могат да четат само регистрираните.

Благодарностите ги цъкнах.

Mon Apr 09, 2018 1:17 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017) Mon Apr 09, 2018 1:17 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017)
Finally finished the "edits". (Or rather, fixing things into semi-readable shape.)

It was a very, very tedious task, particularly the last two chapters. (Which actually hold the majority of the text.)

Still clocked at around 39k words.

The "good" news is, I'm ready to send this first batch to potential (or volunteered) alpha readers. I'm going to take a small break from writing (which means I'm going to catch up on other tasks), and then comes the crucial part. The thing is, that me continuing to write depends almost exclusively on what the alpha readers think. If the feedback is positive, and people want to know learn how the story continues, I'll write the next "part" of the manuscript. If feedback is poor, or readers drag their proverbial feet and take too long to go through what has been written so far, then.

Then I'm going to start over.

Seriously. I'm not even scared (much) anymore. I have already realized that my skill is just too low to produce anything nearing a best seller (masterpiece is totally out of the question), but I want to try my very best and do this story justice. (Which I think it deserves.) And that means I need solid, page-turning start that will get readers right into the heart of things, without having to slog through... whatever sticky substance slow starts are made of.

So, I present the first eight chapters of Ascension War - the first (and definitely not last!) book in The Celestial Way series.

If anyone is interested to give it a go, you know where to find me.

PS. As I've edited in the previous post, this is only about 15% of the story - in other word, the very beginning . Yeah, either the novel will need some heavy-duty trimming afterward, or it's going to be at least 130k+ words at the finish line.

Tue May 22, 2018 8:12 pm Re: Любимите компютърни игри Tue May 22, 2018 8:12 pm Re: Любимите компютърни игри
Предната седмица реших да дам втори шанс на 4X стратегията Endless Legend .

Когато я играх за първи път, бях тотално погълнат от аудио-визуалната презентация на играта. Цветовата палитра, art direction-а на чудовищата и игруемите фракции, музиката, звуците, user interface-a... Всичко беше направо превъзходно. Сетингът изобщо е една от най-силните страни на заглавието. Ако някога излезе, не мисля че дори Stars Beyond Reach на Arcen Games ще може да се сравнява с красотата на планетата Auriga.

После... се сблъсках с геймплея.

С две думи, бая неща ме разочароваха. City managment-а, начините за прогресиране в технологиите, форсиранато "дърпане" на играча да "киха" повече ресурси с цел баланс, битките... О, човече, битките. Такова наличие на безконтролно малоумие не бях виждал в походова стратегия откакто се помня.

Напсувах играта и я изтрих.

Но така и не я забравих.

Сега, след като гледах за втори път ревюто на Mandalore в Тубата, нещо ме накара да поискам пак да посетя света на Auriga. Исках да се уверя дали Drakken-ите бяха толкова смотани, колкото си помислих преди...

Но най-вече, исках да подходя така, че да харесам играта. Писнало ми е да цъкам MOO2, MoM и Age of Wonders срещу все същите спрели компютри. (А че нямам хора срещу/с които да цъкам, е друга история.)

Така и направих.

Зарязах всичко, което знаех за 4X жанра и за моите предпочитания към него. Заставих си да се въздържам от всякакви сравнения. Казах си да подходя с отворен ум и зрящи очи, и да видя какво наистина иска да покаже играта.

Е, получи се.

Не се влюбих. Със сигурност и няма да ми е в топ листата с най-добри заглавия на всички времена. Определено има неща, които и сега ме дразнят, след като съм ги разгледал без предрасъдъци и очаквания.

НО определено се научих да харесвам Endless Legend. До такава степен, че предната седмица не можах да пиша изключително само заради нея. Да спя също...

Ако глупавите франсета от Amplitude някога решат да я пуснат за продажба в GOG, ще си я взема. Steam не ми е на сърце по ред причини. Е, бих се прежалил и там да купя, но само ако имаше с кого на родна почва да я играя. Засега кандидати няма... поне тъй мисля.

10/10, would rant again for a 4X strategy game. Especially if it involves playable dragons. (Diplomat ones, at that!)

Sat Jun 30, 2018 8:01 am Re: Културни събития Sat Jun 30, 2018 8:01 am Re: Културни събития
Неделя, 19 ч., зад НДК - http://bnr.bg/sofia/post/100989449/predavame-evroshtafetata-na-avstria-pod-muzikata-na-zapadnite-balkani - изпращане на европредседателството с Western Balkans Band.
Преди Теодосий "Спектрум" са акапелно, мисля.​

Варна, 5 юли, 19 ч., Фестивален и конгресен център
Теодосий Спасов - Концерт за кавал, кларинет и оркестър

Sat Aug 11, 2018 1:37 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Aug 11, 2018 1:37 pm Re: Любимите компютърни игри
Вик, trigger alert... ОЩЕ теми за размисъл. ;)

Kastel/mimidoshima: The Yokoo Anti-Games: Drag-on Dragoon 1, NieR: Replicant, and Drag-on Dragoon 3

Why do people feel the compulsion to complete this game? Why do people find violence so gratifying enough to play more and more of it? And why do people play video games anyway?

That may be Yokoo’s entire goal — to make the player aware of these questions. Thus, we are looking at a video game not meant to be played because it is fun but because it is meant to ask the player what they are playing. In fact, his first video game he ever directed was an anti-game. A fuck you to the player and the creatives behind the video game industry. He found the whole appeal to Dynasty Warriors — the more enemies you kill, the higher your grade is — revolting and decides to model the protagonists as insane psychopath murderers.

Sun Nov 06, 2011 2:05 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Nov 06, 2011 2:05 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Това – ммммм! – трябва да го споделя.

Some consider Fravism, as it is sometimes called, to be an old philosophy or even a religion, but in fact it was designed to be both anti-philosophy and anti-religion. Unlike Zanshin, Buddhism, or the Way of the Star, pure Fravism does not in itself try to lead its practitioners toward enlightenment, awakening, or rapture with God. What the first Old Fathers sought – and some still seek – is just freedom. Specifically, it is their purpose to free men and women from the various cultures, languages, worldviews, cults and religions that have enslaved human beings for untold years. The Fravashi system is a way of learning how one's individual beliefs and worldviews are imprinted during childhood. Or rather, it is an orchestration of techniques designed to help one unlearn the many flawed and unwholesome ways of seeing the world that human beings have evolved. Many religions, of course, out of their injunction to find new adherents, deprogram the minds of those whom they would convert. They do this through the use of isolation, paradox, psychic shock, even drugs and sex – and then they reprogram these very minds, replacing old doctrines and beliefs with ones that are new. The Fravashi Old Fathers, however, have no wish to instil in their students just a new set of beliefs. What they attempt to catalyze is a total transformation in perception, in the way the eye, ear, and brain reach out to organize the chaos and reality of the world. In truth, they seek the evolution of new senses.

'So, it's so,' Old Father said, 'after a million years, human beings are still so human: listening, they do not hear; they have eyes but they don't really see. Oh ho, and worse, worst of all, they have brains with which to think, and thinking – and thinking and thinking – they still do not know.'

In Old Father's encounters with his students, he often warned against what he considered the fundamental philosophical mistake of man: the perception of the world as divided into individual and separate things. Reality, he said, at every level from photons to philosophical fancies to the consciousness of living organisms was fluid, and it flowed everywhere like a great shimmering river. To break apart and confine this reality into separate categories created by the mind was foolish and futile, much like trying to capture a ray of light inside a dark wooden box. This urge to categorize was the true fall of man, for once the process was begun, there was no easy or natural return to sanity. All too inevitably, the infinite became finite, good opposed evil, thoughts hardened into beliefs, one's joys and discoveries became dreadful certainties, man became alienated from what he perceived as other ways and other things, and, ultimately, divided against himself, body and soul. According to the Fravashi, the misapprehension of the real world is the source of all suffering; it is bondage to illusion, and it causes human beings to grasp and hold onto life, not as it is, but as they wish it to be. Always seeking meaning, always seeking to make their lives safe and comprehensible, human beings do not truly live. This is the anguish of man which the Fravashi would alleviate.

The Fravashi use their word keys and songs and alien logic to bring human beings closer to themselves, but the first part of this program toward liberation is the teaching of the language called Moksha. As Danlo became more familiar with the ways of Old Father's house, he immersed himself in the Fravashi system with all the passion of a seal splashing in the ocean, only to discover that he was required to learn the strange words and forms of Moksha.

'But, sir, the Language is confusing enough,' Danlo told Old Father. 'Now you say that I must learn Moksha, too – and at the same time?'

'Ha, ha, you are confused, just so, but the Old Fathers made Moksha solely to free human beings from their confusion,' Old Father said. 'Learn and learn, and you will see what you see.'

Where the Fravashi system, as a whole, was created to free people from all systems, Moksha was put together as a kind of mind shield against the great whining babble of all human languages. It is a synthetic language, rich with invented words for strange and alien concepts, and with thousands of borrowed words from Sanskrit, Anglish, Old Japanese and, of course, from the various languages of Tlon. The Fravashi Fathers regard this language family as the most sublime of all Old Earth's languages; from the Tlonish grammar, they have borrowed elements of syntax that accommodate and support the pellucid Fravashi worldview. Some say that Moksha is as complex and difficult to learn as the Fravashi language itself, but a clever woman or man is usually able to master it once a few familiar notions are discarded. For instance, Moksha contains no verb for the concept 'to be', in the sense that one thing can be something else. As the Fravashi say: 'Everything is , but nothing is anything'. In Moksha, the sentence 'I am a pilot' would be an impossible construction. As Danlo learned, one might try to say: 'I act like a pilot', of, 'I have learned a pilot's skills' or even, 'I exult in the perquisites and glory of a pilot', but one could never proclaim, 'I am this' or, 'I am that', any more than one would say, 'I am a bowl of noodles'.

At first this aspect of Moksha confused Danlo, for he thought that the path toward sanity lay in seeing the connectedness of all things. He was familiar with the Sanskrit equation: Tat tvam asi , that thou art. In some sense, he really was a bowl of noodles, or rather, his true essence and that of noodles (or falling snow or stone or a bird with white feathers) was one and the same. Because he thought these Sanskrit words were pure wisdom, he went to Old Father to ask why Moksha forbade such expressions.

'Ah, ah,' Old Father said, 'but the problem is not with Moksha, but with the natural human languages. Oh, even with the Sanskrit. Does Sanskrit have a word for "you"? Yes. A word for "I"? Indeed it does, and sadly so. And so. And so, having such words, such poisonous concepts, they are forced into paradox to detoxify and break down these concepts. Tat tvam asi – a deep statement, no? That thou art. Lovely, succinct, and profound – but an unnecessary way of expressing a universal truth. Is there a better way? Oh, ho, I teach you Moksha. If you will learn this glorious tongue, then you will learn truth not just in one immortal statement, but in every sentence you speak.'

And so Danlo applied himself to learning Moksha, and he soon discovered another reason why it was impossible to simply say, 'I am a pilot'. Moksha, it seemed, had completely freed itself of the bondage of pronouns, particularly from the most poisonous pronoun of all.

'Why do you think Moksha has banished this word "I"?' Old Father asked one day. 'What is this "I" that human beings are so attached to? It's pure romance, the greatest of fictions and confabulations. Can you hold it or taste it? Can you define it or even see it? "What am I?" asks a man. Oh, ho, a better question might be, "What am I not ?" How often have you heard someone say, "I'm not myself today?" Or, "I didn't mean to say that?" No? Ha, ha, here I am dancing, dancing – am I the movement and genius of my whole organism or merely the sense of selfness that occupies the body, like a beggar in a grand hotel room? Am I only the part of myself that is noble, kind, mindful and strong? Which disapproves and disavows the "me" that is lustful, selfish, and wild? Who am I? Ah, ah, "I am ," says the man. I am despairing, I am wild, I do not accept that I am desperate and wild. Who does not accept these things? I am a boy, I am a man, I am father, hunter, hero, lover, coward, pilot, asarya and fool. Which "I" are you – Danlo the Wild? Where is your "I" that changes from mood to mood, from childhood to old age? Is there more to this "I" than continuity of memory and love of eating what you call nose ice? Does it vanish when you fall asleep? Does it multiply by two during sexual bliss? Does it die when you die – or multiply infinitely? How will you ever know? So, it's so, you will try to watch out for yourself lest you lose your selfness. "But how do I watch?" you ask. Aha – if I am watching myself, what is the "I" that watches the watcher? Can the eye see itself? Then how can the "I" see itself? Peel away the skin of an onion and you will find only more skins. Go look for your "I". Who will look? You will look. Oh, ho, Danlo, but who will look for you ?'

As Danlo came to appreciate, not only had Moksha done away with pronouns, but with the class of nouns in general. The Fravashi loathe nouns as human beings do disease. Nouns, according to Old Father, are like linguistic iceboxes that freeze a flowing, liquid reality. In using nouns to designate and delimit all the aspects of the world, it is all too easy to confuse a symbol for the reality that it represents. This is the second great philosophical mistake, which the Fravashi refer to as the 'little maya'. When speaking Moksha, it is difficult to make this mistake, for the function of nouns has largely been replaced by process verbs, as well as by the temporary and flexible juxtaposition of adjectives. For instance, the expression for star might be 'bright-white-continuing', while one might think of a supernova as 'radiant-splendid-dying'. There is no rule specifying the choice or number of these adjectives; indeed, one can form incredibly long and precise (and beautiful) concepts by skilful agglutination, sticking adjectives one after another like beads on a string. Aficionados of Moksha, in their descriptions of the world, are limited only by their powers of perception and poetic virtue. It is said that one of the first Old Fathers in Neverness, as an exercise, once invented ten thousand words for the common snow apple.

Само че нямам време да го редактирам в българския превод ...

Някой би ли се пробвал?

Mon Jul 14, 2014 7:57 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014 Mon Jul 14, 2014 7:57 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014
Не, вие ще ме довършите... Не виждате значи нищо странно да се даде грамота на сайфай и отдолу да пише - организатор сайфай?! Или Чоби?!?! Алооо, Хюстън, имате проблем :lol: Калине, не те ли чукна нещо като трябваше да определяш колко са валидните гласове за теб и за Цитаделата?! Не ти ли се стори странно някак, нередно? НЕ ТВЪРДЯ, ЧЕ СТЕ ЗЛОУПОТРЕБИЛИ. Ама затова си има правила, за да е играта чиста. Иначе наистина излиза "Събрали се едни хора да си раздадат награди". Считам, че определянето на това дали един глас се зачита не трябва в никакъв случай да става лично от хора, участващи в номинациите. Не знам, чувствам се странно, че трябва да обяснявам подобни неща. Все едно да не е странно един от журито да стане, да изпее една песен и после да седне и да гласува как я е изпял. Не може да няма номинации на хора от тези среди, но контролът не трябва да е от хора, ръководещи тези среди или лично номинирани. Мога да бъда и още по-конкретна и да започна да питам КОЙ? номинира Х? И още един факт - как така най-голяма разлика между валидни и невалидни гласове имат точно водещите номинирани? Как за някои номинирани разликата е от около 20 гласа, а при други - 1? И не ви ги разправям тези неща, щото имам много свободно време и го запълвам със заяждания. Искам да си видите кривиците и следващия път да е по-добре направено всичко.

Wed May 08, 2013 6:57 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed May 08, 2013 6:57 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Тая тема е не просто кои сме ние.
Тая тема е за проблемите, които другите могат да срещнат с нас при общуването, съответно работата заедно.

Wed Nov 21, 2018 4:48 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Nov 21, 2018 4:48 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Това не знам за коя тема е, та ще го оставя тук за сега.

Един от моите познати (и непознати), дошли от Германия, с които купонясвахме в събота, е българин, живеещ в Германия от доста години, който сподели че търси книга, за българската история след Освобождението, написана по увлекателен начин (по-добре от учебниците по история за гимназията, явно е имал под ръка учебник). Знаете ли някоя такава книга?