choveshkata.net

Sun Aug 04, 2019 6:18 pm Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT) Sun Aug 04, 2019 6:18 pm Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT)
The Celestial Way (ver 2019-07-24) – notes in progress:

~ Listen to the language of a visionary, a living avatar of power, and a zealot:

I drew the power of my grandest vision, and heralded before them the new, final, Great Age I was going to bring upon Creation. I told them Salvation was upon us All, and we were soon to become One. Forever.
Oh, how foolish they were.
The merest of pauses was their only response. After that instant, they fell upon me in absolute earnest, in complete unison. They were the wisest individuals of the galaxy; and they were also the deadliest, and most powerful, save for the greatest of dragons. And though it burdened their hearts, they carried out any hard decisions with determination to the end.
Yet I was prepared for such mindless, reality-bound rejection. Saddened, yet prepared. I summoned the entirety of my existence, the very definition of my being, and cast it into the mirror of the Universe to magnify its light a thousandfold. I flared with the greatest, purest radiance of the stars themselves, a Beacon for all the souls in the world, an Avatar of the Great Cosmos itself. With merely a gesture, I controlled everything; I foiled their attacks, averted their powers, prevented their retreat, and broke their resistance. My Will was Law, and with a gesture I bade them become Enlightened, to see the One Truth. They were not ready for Ascension; each one burst into a brilliant spark of pure Essence, their individuality severed, yet their Spirit Enduring.

It makes me shudder.

(And this rain of sparks at the end reminds me of Casshern , the movie.)

Thu Dec 12, 2013 1:20 pm Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил Thu Dec 12, 2013 1:20 pm Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил
Как чакалът сътворил света и хората

Някога, когато нямало нищо, нито небе, нито земя, чакалът бродел из една гора и решил да сътвори света. Първо се гмурнал до дъното на океана, взел шепа пръст между зъбите си и започнал да оформя земята, върху която ходят вълците, големите мечки и индианците от племето пуебло – първите хора. След като оформил земята, чакалът седнал на една скала да огледа творението си. Наляво било завършено, надясно било завършено, а по средата в далечината не било завършено. Чакалът се взрял с острите си очи и видял едно грозно човече да гризе и руши хубавия му свят. Изтичал и го заговорил:
- Кой си ти и защо така гризеш и рушиш моя свят?
- Аз съм Чок Птоколме – отговорило грозното човече – старият-прастар Дядо Време. Аз те гледах как донесе земя между зъбите си и измайстори света, красив и завършен, и реших да гриза красотата и развалям завършеното, та да нямаш никога покой. Такъв съм аз – Дядо Време!
Чакалът скокнал да захапе злото старче, а то подскочило от ужас и се скрило нейде неведомо. Разбрал чакалът, че няма да може да гледа работата си, ако все трябва да гони злосторника, и решил да си сътвори помощници.
Първо взел от земята малко пръст и сътворил вълка – малък като него, бърз, и също с толкова остри очи и зъби. Но вълкът отказал да поеме ролята си и избягал с една самка в гората. От него водят потеклото си шулоните, кото се обличат в сиви кожи и обитават горите и планините.
После чакалът взел по-голяма буца пръст и сътворил голямата мечка, едра и силна, никой не може да й излезе насреща. Но тя първо погледнала не създателя си, а нагоре, и хукнала на небето да се кипри с Полярната звезда – а през зимата спи на завет. От нея идва първата жена на чохолините.
Много още помощници създал чакалът и нито един не бил както трябва – дългокраката чапла, разговорливата жаба, мъдрият гарван, пъстрият рис, бързият заек,и всички останали птици и животни. Накрая казал:
- А сега последен и с най-голямо старание ще създам човека. – и оформил първия мъж от племето пуебло, и той бил както трябва. Оттогава хората ползват и се грижата за света, но злото старче Време ги отнася един по един, а който бяга от отговорността си – по-рано. И винаги идват нови да заместят старите, и така во веки веков. Такъв е разказът за началото на света и хората на племето пуебло.
8-)

Thu Dec 19, 2013 9:47 pm Re: Новини за книгите-игри Thu Dec 19, 2013 9:47 pm Re: Новини за книгите-игри
Обновление Коледа 2013

Излязоха двата коледни пакета свързани с жанра - "Фен на призвание герой" и "Фен на Крея". В тях освен двата броя на сборника са включени и много други изненади.

За най-малките почитатели на жанра също има изненада преди празниците. Коледния пакет на Таласъмчо може да се намери в Мрежата. В него са включени интересни "Таласъмски игри", в които могат да се включат деца на всички възрасти.

С пълна сила текат дебатите по наскоро излязлата книга-игра на историческа тема - "Калоян и златният печат" във форума. Авторът обещава във втората й част много стратегия, дипломация и битки. За повече информация от кухнята на "Проект Калоян" можете да посетите форума или едноименния сайт на проекта.

Sun Oct 06, 2019 11:08 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Oct 06, 2019 11:08 pm Re: Любимите компютърни игри
Порция неделна медитация с:

Gorogoa

(Или: как шест години труд сюблимират в един час красота.)

Thu Jan 16, 2014 4:05 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jan 16, 2014 4:05 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Споделям моето щастие - да прочета за него в щастието на Христо Йоцов - един от най-талантливите ни музиканти, джаз, барабанист

Открито писмо от един щастлив човек до всички хора,

които биха искали да са такива

Казвам се Христо Йоцов, музикант, живеещ (53г.)и работещ (33г.) в България-страна, която твърде много хора се опитват да представят като световен център на простотията, циганията, неграмотността, невъзпитаността, некомпетентността и безперспективността.

Аз съм щастлив човек. Като оставя настрана щастията от битов, интимен и професионален характер (сами по себе си много важни, безспорно), искам да се похваля със следните две щастия:

Първото ми щастие е чисто човешко и, всъщност, въпрос на късмет: родителите ми, техните родители и роднини бяха това, за което всеки мечтае: когато порасне да разбере, че това, което те са му дали, е най-ценното в тоя свят-щастливо детство, любов, семейство, достойнство и усет да различаваш доброто, красивото, истинското и почтеното.

Второто ми щастие (също въпрос на късмет) е, че попаднах във времето, когато комунизмът беше изритан от тази страна. Или поне така се надявах. Когато си на 30 и ти се случи такава разтърсваща и вдъхновяваща промяна е много вълнуващо. Съвсем друг въпрос е, че комунизмът се оказа не само политически строй, ами и отровно вещество с твърде дълъг период на разпад. Но понеже съм музикант и от малкото хора в държавата, които не разбират от политика, няма да се отдавам на такива анализи. Защото, както казах, съм щастлив човек.

През живота си виждам много неща, срещам много хора-и тук и по света, и благодарение на това, което споменах по-горе за моите родители, аз се научих да забелязвам и отдавам значение на доброто, красивото, достойното и почтеното. Да ценя професионализма дори тогава, когато не го разбирам. Да помня повече доброто, което съм видял от другите хора. Да вярвам, че не всеки с когото говоря, мисли как да ме преметне. Да, вярвам, че може и така да се живее.

Да, ама какво виждам на първите страници на вестниците(добре, че не ги чета целите) и на почти всички телевизии – колекция от гадости, престъпления и простащина. В изобилие. Може би някои мислят това за „информиране”? Или че това е забавлението, от което има нужда народът? Или че, като древните римляни, имаме нужда да гледаме гладиаторски боеве и кръв, за да сме доволни? Само че гладиаторите са имали, ако не интелигентност ,то поне мощ и добра подготовка. А героите на зрелището, което ни се предлага, са не само немощни и некадърни, но и във висша степен алчни и лицемерни.

Така. Толкова за политиката-все пак не устоях на искушението да си го кажа. Но чуйте това:

Току-що излизам от една клиника, „Полимед” се казва, където ми имплантираха тазобедрена става. И искам да споделя публично колко съм възхитен и респектиран от професионализма на

д-р Димов, неговите колеги и целия екип. Тези хора са много напред в това, което правят и то е плод на много усилия, жертви и вяра. И изисква много бачкане и почтеност. Без право на грешки. И с резултат, който прави хората щастливи!

Хора, около нас е пълно с такива примери! Просто трябва да ги забелязваме, да ги ценим и да ГОВОРИМ за тях. Не съм в състояние да посоча изумителните постижения на българи във всякакви области на човешката дейност. И не го правят, за да ги показват по телевизора и за да печелят гласове, а защото са убедени, че това е тяхната мисия на тази земя. Може би за това нямат време за политика и улични протести, може би за това ги смятат за апатични и пасивни. Явно сериозният професионализъм и политиката не се съвместяват удачно... Много здраве от английската кралица и от арменския поп имат тези, които се извиняват с „некачествения човешки материал” . Ако имах вестник или телевизия, щях да показвам само хубавите неща в живота ни-лошите така и така ги има. Естествено веднага щях да фалирам, защото сега е тъкмо обратното-лошата новина и скандала са „добрите” новини. А това, без съмнение, ни разболява.

Така че, бихте могли и вие да сте щастливи като мен. Просто не трябва да обръщаме внимание на фанатично-циркаджийските хулигани, с които ни облъчват медиите. Тогава , може би, те ще изчезнат забравени, и може би други, по-отговорни и почтени хора ще ги заменят...

Та, предлагам да забелязваме и ценим доброто около нас и да говорим за това!

Лесно е, нали? И наивно, нали?

Но както казах, аз съм само един щастлив музикант...

Tue Nov 05, 2019 3:46 pm Re: Образованието Tue Nov 05, 2019 3:46 pm Re: Образованието
Това събитие не знам дали е от интерес в тази тема, но споделям
Твърди, че е за хуманно образование :)

https://www.facebook.com/events/2460992837511632

Кратък ексклузивен семинар за Ускорено учене 08 ноември, София, 50 лв.
А при желание да се включите в по-дългите формати - таксата се увеличава
Подробностите във връзката по-горе

Wed Feb 05, 2014 7:09 pm Re: Културни събития Wed Feb 05, 2014 7:09 pm Re: Културни събития
Киномаратон с Павол Барабаш (3-6 февруари)

6 февруари, четвъртък
Полски институт в София (ул. “Веслец” 12)

18.30-19.33 - “Вертикалната Амазония” (Словакия, 2004, Павол Барабаш, 63’ /“Amazonia Vertical”, Slovakia, 2004, Pavol Barabáš, 63’)
Ауян Тепуи… Най-високото плато със скални стени в джунглите на Амазония. Индианците вярват, че върхът му се обитава от зли духове. От него се спуска най-високият водопад в света – Салто дел Анхел или Чурун Меру (979 м). Група словаци си поставя за цел да направи за първи път в историята траверс на масива – да го изкачи от едната страна, да го прекоси и да се спусне по другата, успоредно с гигантския водопад. Едно истинско пътешествие в “Изгубения свят”.
- Голямата награда (Grand Prix) от Банскофилмфест’ 2005.

19.35-19.50 – почивка

19.50-20.30 – “Непознатата Антарктида” (Словакия, 2007, Павол Барабаш, 40’/ “Neznáma Antarktída”/ “Unknown Antarctica”, Slovakia, 2007, Pavol Barabáš, 40’)
Този път камерата на камерата на най-успешния в света реализатор на филми за алпинизъм, приключения и пътешествия в последните години – Павол Барабаш, ни отвежда до най-високата точка на Антарктида Маунт Винсън.

20.32-21.00 – “Мустанг” (Словакия, 2002, Павол Барабаш, 28’/ “Mustang”, Slovakia, 2002, Pavol Barabáš, 28’)
Това е истинска перла в творчеството на Павол Барабаш. Надникване в тайнственото княжество на границата между Непал и Тибет, което доскоро беше недостъпно за чужденци и беше познато единствено от книгите на френския етнограф и пътешественик Мишел Песел.
- Гран При от ІІІ Международен кинофестивал за планини, екстремни спортове и приключения, България.

Вход: 5 лв.

Tue Dec 24, 2019 9:46 pm Re: ФантАstika 2016 Tue Dec 24, 2019 9:46 pm Re: ФантАstika 2016
Отзив в Книжни криле

(...) Ще кажа само, че сред авторите, допринесли за съдържанието на алманаха от 2016 са едни от най-големите имена в родната и чуждата фантастика. Рей Бредбъри и Станислав Лем са сред звездите, които откриваме тук, но редом с тях са и родни класици като Светослав Славчев и Светослав Минков, както и едни от най-силните ни съвременни автори.

Благодарение на алманаха списъкът ми с неща за четене набъбна с още няколко заглавия, за които разбрах именно тук. Само да не останете с впечатление, че „ФантАstika 2016” се ограничава единствено и само до литературата. Доста внимание е отделено и на киното, изобразителното изкуство, науката… Изобщо, ако поне малко си падате по фантастичното, то със сигурност ще откриете нещичко за себе си и тук. А ако си падате много… Е, мисля, че се подразбира! Личи си, че много хора са положили много труд, и резултатът е наистина впечатляващ. Свалям шапка на екипа, стоящ зад изданието. Вложили са много ентусиазъм и професионализъм.

Sun Mar 09, 2014 12:15 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Mar 09, 2014 12:15 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Аз лично ще се отчета утре по някое време, надявам се (аха-аха да съм наваксала, утре трябва да приключа един материал, който ме обсебва и е желателно максимално да не се пипа, съответно съм си "изключила" човъркащото текстове нещо, заради него спрях и да пиша потенциално завършваемия ми разказ, само днес не устисках и пляснах половин страница и там). В най-лошия случай понеделник до следобеда; но МЕН и да не ме чакате не е страшно, ако други са достатъчно готови.

Thu Mar 20, 2014 1:49 am Re: Не-културни събития :) Thu Mar 20, 2014 1:49 am Re: Не-културни събития :)
„Европейско дърво 2014“ е... българското дърво. Старият бряст от Сливен.

Spoiler

(А българските хакери са най-добрите хакери... )

Sat Feb 22, 2020 11:29 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:29 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
„Тайната на забранената книга” - Карън Мари Монинг /"Треска"/
По името е ясно че търсят книга - Шинсар Дъб, която крие тайни за Ънсийли, лошите Фае/Феи.
Все едно чета "Самодива" на Краси Зуркова, има доста съвпадения, ала изглежда, че българката е плагиатствалата. пак се говори за две сестри, едната убита в чужбина и другата заминава да търси убиеца. И двете героини ми бяха дразнещи и глупачки. Определено тази е по-добрата книга. Очаквах главната да е по-зряла, макар че до края израства много и преживява много. Много ме дразни, че тъкмо достигне до заключение за съществуването на магията и го отрича. Живи описания на Ънсийли, мога да си представя колко грозни, гнусни и опасни са те. споменават се коли, а аз нищо не разбирам от такива. В почти всяко изречение имаше "бях", но вече накрая спрях да го забелязвам. Кефят ме ругатните на главната - лайно е маргаритка. Любими сцени са ми с Г-н Секс-до-смърт, бяха еротични, макар и без секс. Джерико Баронс е интересен и мистериозен. Е, края беше отворен и остави в мен желание да прочета и другите книги. Хареса ми.

"Рейнско злато" - Елена Павлова /Пръстенът на нибелунга/
Нибелунги = Джуджета. В космосът се рее Дървото на живота, Игдразил, като по клоните и корените му са разположени различните светове. В тази книга се преплитат речни нимфи, богове и богини - скандинавски, нибелунги и великани, свързани с желанието си за прокълнатото Рейнско злато. Единствено човек със свободна воля може да го управлява, и в края на книгата научаваме името му. Вече Алберих - крал на Нибелунгите и Фафнир - великанът, вече бяха омагьосани от златото. Любими моменти са ми препирните между Алберих и Миме, когато се крият зад скалата, как се счепкват, и как Алберих иска да си върне пръстена, а Миме го спира, и кралят налага опашката на гигансткия дракон. Има приключения, фентъзи, обрати, интриги, алчност, любов и отричане от такава, поуки, хумор и забавни моменти... Когато видях гигансткия формат на книгата и как е средна, си казах, че ще е с вестникарски шрифт, за своите 110 страници, но грешах, защото шрифта е едър и към всяка глава има илюстрации. Всяка глава започваше с поука. Стилът е отбран като с малко думи казваш много и без излишно разтягане на локуми. Всеки герой има собствен отличителен глас. Много ме кефи жаргонът на великаните. Елена Павлова каза, че тази книга не й е сред любимите, но въпреки това ми хареса. Плюс това може да ми помогне в писането.

Tue Jun 14, 2022 5:41 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Jun 14, 2022 5:41 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Thanks, Kalin! I do remember your GoodReads review on the book, too. And Yes, it`s a pity no electronic version is available...

I have another question to ask: any forum/thread on Bulgarian books for children here? I`ve browsed, but it seems there`s none. Or maybe I just missed precisely what I was looking for?

I`m a sucker for "childish" books!

Thu Apr 17, 2014 2:15 pm Re: Образованието Thu Apr 17, 2014 2:15 pm Re: Образованието
Ако имате познати ученици
- будни, търсещи момчета и момичета -
- в 9. или 10. клас -

искам силно да им препоръчам Колежите на обединения свят , като място за завършване на средното образование.

Ще разправям повече нататък. Слагам си това да ми напомня. И един важен срок :

Кандидатстването от България обикновено е през април . Тоест – добре е да поговоря с желаещите (ученици и родителите им) до февруари, най-късно март . Да го имаме наум, ако ще се срещаме на живо.

Ето и по няколко думи от възпитаници на моя колеж: United World College of the Adriatic.

Току-що разбрах, че възпитаниците на КОС отскоро имаме и български сайт . Още не е допълнен – но браво на Димитър Копаров за инициативата!

Току-що се връщам от интервюто на кандидатите за Колежите на обединения свят... и още не ме свърта от вълнение. Тия шест момичета и момчета бяха вдъхновяващи ! :) :) :)

Notes to self: 1. Като си правим подготвителна среща с тях, за да им споделя практически опит, ще поканя и вас – да чуете в каква среда съм се формирал, да видите какви хора са ме вдъхновявали... а и вие да споделите как се оцелява в непозната среда. ;)

2. Кандидатите за участие са станали изключително малко – тази година са били двайсетина души. Тоест – не е толкова трудно да се класираш (въпреки че всички са много високо ниво). Тоест – да насърчавам младите си познати по -активно.

Wed Nov 01, 2017 12:32 pm Re: Труд и творчество Wed Nov 01, 2017 12:32 pm Re: Труд и творчество
Международен ученически конкурс на тема: „Роди се дете, Син ни се даде", посветен на Рождество Христово

Тема: „Роди се дете, Син ни се даде", посветен на Рождество Христово.
Краен срок: 5 декември 2017 г.
Резултати: 20.12.2017 г.
Възраст: деца и младежи до 18-годишна възраст от всички страни по света
Вид творба: есе, разказ, стихотворение, пиеса, рисунка и произведение на приложното изкуство
Изисквания: Творбата трябва да бъде изпратена на родния език на автора, придружена с превод на английски език. Материалите да се изпращат в електронен вид, рисунките и произведенията на приложното изкуство – като снимки с отлично качество и висока резолюция, на адрес: newspaperstorks - в - gmail.com . Участниците не заплащат такса за участие в конкурса. Всеки участник попълва и изпраща следните материали: апликационна форма / http://blog.storks.biz/wp-content/uploads/2017/09/01-Application-form.docx /, декларация / http://blog.storks.biz/wp-content/uploads/2017/09/02-Declaration.docx /, творбата си, 5 свои снимки за представянето му в списание "Щъркел".
Награди: ?
За повече информация: http://storks.biz/news/a-child-was-born-a-son-was-given-to-us

Thu Mar 26, 2020 3:46 pm Re: От сърцето на Човешката Thu Mar 26, 2020 3:46 pm Re: От сърцето на Човешката
https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=2&t=657&start=360#p27105 - най-после имам време за форума след приключил ремонт в края на 2018 г. (27 ануари 2019)

https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=2&t=582&p=28250#p28250 - когато нямам интуиция/усещане за път...

за добрите хора :
https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=2&t=657&start=270#p23913 - за киртака в OLX
https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=2&t=657&p=19299#p19299 - за срещата ми със Симо до гаража

за пощичката ми като мой дом:
https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=2&p=19942#p20104 - само 3 писма
https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=2&t=657&p=24591#p23968 - празна е, НИЩИЧКО
https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=2&t=657&p=24591#p24591 - 15 мв

Mon May 26, 2014 2:27 am Re: Културни събития Mon May 26, 2014 2:27 am Re: Културни събития
Така си викаме с едната ми най-добра приятелка, Ив, която между другото е художник - ето го едното й виртуално обитание, където можете да видите това-онова.

Ще развея флага, ако ни одобрят.

Tue Jun 17, 2014 9:09 am Re: Кой къде кога защо (не) Tue Jun 17, 2014 9:09 am Re: Кой къде кога защо (не)
Writers of the Future: Advice to Aspiring Writers from the Contest Coordinating Judge, Dave Wolverton :

Originality is the key element to a story being selected as a finalist in this Contest. It always has been and always will be. You need to come up with fresh ideas to be a successful writer, so we are looking for those who have their own imagination.

Your story must also resonate with the reader. The main problem that I see are that setting or character description are lacking. The writer has not informed the reader enough about where you are, the circumstances, or the character is barely described. This accounts for 90% of all story flaws.

Other flaws include the fact that the idea is not new, or the ‘world’ that the story is situated in has not been thought through enough.

Sun Apr 12, 2020 11:25 am Re: Общополезности Sun Apr 12, 2020 11:25 am Re: Общополезности
Полезно мнение от специалист за използването на спирт като дезинфектант, включително процент, ефективност и разреждане с глицерин за омекотяване на действието върху кожата.

https://www.infoz.bg/bulgaria/6840-spirt-za-gorene-dezinfektsia


И допълвам цитат от колежка-експерт за мокрите кърпички, ако случ някой ги ползва, сериозно да се замисли:

"Пластмасата в мокрите кърпички е единият от проблемите. Съставът им е подходящ за почистване на обувки и то ако си сложите ръкавици, но не и за ръце.
За убиване на вируси и дума не може да става."

*****

Включвам допълнително и връзка с интервю със Светла Николова от Агролинк, което допълва и разширява темата с мнение на експерт.

Fri Jul 04, 2014 3:37 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014 Fri Jul 04, 2014 3:37 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014
Окончателни резултати от гласуването за Еврокон 2014

( да пренеса имената на отличените... като си отспя ;))

Използвам затишието преди въпросите ^..^, за да благодаря:

... на всички гласували, които прочетоха и разбраха условието за профилния линк от самото начало. Обичам ви неизразимо – за времето, което ни спестихте. :)

... на всички, гласували или не, които ще разберат защо сме избрали такава схема за отличените, без да питат – за времето, което ще ни спестите. :) :)

... на Сашо Драганов – за разбирането и моралната подкрепа.

... на Илка, Наско и Янчо, съратниците от „Място за бъдеще“ и Колежите на обединения свят, хората с питания за преводи в пощата ми – задето не ми се сърдят (много ;)), че ги бях изоставил покрай подготовката на тия номинации.

... на Петьо и Адриан от SciFi – за къртовския труд, (раз)умните предложения, склонността към компромиси (в умерени граници ;))... и това, което тепърва ги чака. :D

Продължаваме! Догодина – още по-хубави! :)

Tue Aug 26, 2014 9:58 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Tue Aug 26, 2014 9:58 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Пратено до четящите приятели – особено четящите фантастика - и добавено в G+ профила ми:

Четящи приятели (:

След две седмици излиза новата ни колективна история „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“. Тя разказва за едни от най-фантастичните събития в едно от най-магическите места във вселената. Чуйте:

http://kal.zavinagi.org/?p=502

(... Ахъм. Горното ме подсеща как някой ден с Григор Гачев, Любомир Николов и Атанас Славов имаме да пишем очерка „България – страната на победилия магически реализъм: от завръщането на Крал(и)я до референдума с най-статистически невероятния резултат“.)

Ако чутото ви омагьоса (или, казано в груба проза, искате да прочетете и останалото ;) – драснете ми един ред. Ще ви пиша, като е готово.

Повече вълшебни мигове,
Кал)

Mon Sep 15, 2014 11:19 pm Конкурс за фентъзи разказ „Послания от изток“ Mon Sep 15, 2014 11:19 pm Конкурс за фентъзи разказ „Послания от изток“
Та-дааа!

Конкурс за фентъзи разказ „Послания от изток“

До края на септември четем и гласуваме за най-уцелилите ни подаръци.

Fri May 08, 2020 1:52 pm Re: ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction Fri May 08, 2020 1:52 pm Re: ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction
Да си призная веднага, че аз съм бета читателя, който отбеляза съотношението на мъже и жени в секцията "научна фантастика" - и откъм автори, и откъм герои. Не с цел да се опитвам да бутам някакви квоти където не им е мястото, а просто защото ми е интересно като феномен. Това породи дискусия в имейли, на която, както Кал правилно отбеляза, мястото ѝ по-скоро е тук. Директно копирам отговора си от имейла:

Докато четях, се опитвах да си представя какви биха били мислите на потенциален агент или издател. От доста време живея в западна държава близка по манталитет с Америка, а и следя от МНОГО близо всичките туитър драми на писателската общност (които са бетер сапунен сериал, честна дума). В момента, те всичките са луднали по #ownvoices - което от една страна, за нас е плюс. Българска фантастика от българи! От друга страна, липсата на жени ще бъде забелязана. Хубаво е, че имаме готов отговор.

Пък и, честно казано, много се надявах като ти го кажа, ти да се плеснеш по челото и да се сетиш за тази разкошна авторка на научна фантастика, която някакси сме забравили. Ясно ми е, че шансовите бяха минимални, ама...

От лична гледна точка, аз обичам да чета книги писани от жени. Размишленията ти върху социални пол са интересни и уважавам гледната ти точка, но моята е малко по-различна. Първата причина е, че изпитвам солидарност. Специално във фантастиката, авторите-жени често са набутвани в YA или paranormal romance, независимо дали пасват там или не. Виж например какви корици са сложили на книгите на Carol Berg, която е разкошен автор на епично фентъзи. И така, дори и читателят да не се опитва да дискриминира съзнателно, правилните книги няма да достигнат до правилните читатели. Втората причина е, че женските гледни точки внасят определени интересни (поне за мен) проблеми, които никога не биха хрумнали на стредностатистическия протагонист-мъж. The Priory of the Orange Tree, например, има цяла сюжетна линия в която конфликтът се поражда от страха на една от героините от забременяване - точно тази героиня е кралица в матриархат, и има нужда да създаде наследник за да осигури стабилност на трона. Подобни проблеми (забременяване, менструация, противозачатъчен контрол, социални идеи за стойността на девствеността, конфликта и компромисите между майчинство и кариера) са ми интересни, защото съществуват в истинския живот, но не са особено застъпени във фантастиката. Има го и момента, че ако прочета твърде много книги с главни герои-мъже една след друга, започва да ми догарча от male gaze (направих тази грешка с Dresden Files - спокойно мога да не прочитам още едно описание на женски зърна до края на живота си).

Сега, като няма повече жени, които са писали научна фантастика в България - няма, кво да правим. Освен ако някой от мъжете не иска да публикува под псевдоним? (шегувам се...)

Видях ти и отговора в въпроса в goodreads - ако трябва да спекулирам, бих предоложила, че липсата на повече жени, които са писали научна фантастика в България (бел. авт. - по времето на комунизма), е комбинация от институционална дискриминация и проста липса на време. Да, в България жените открай време имат същите възможности за образование и кариера като мъжете. Обаче от жената все още се е очаквало (и в известна степен още се очаква) веднъж след като се прибере след дългия работен ден, да се грижи и за дома и децата. Мъжът, в същото време, е имал доста по-голяма възможност да се отдаде на хобита, вклюичително писането на научна фанастика. Виждала съм статистика, че 80% от домашните задължения се изпълняват от жената в едно хетеросексуално домакинство, дори и двамата партньори да работят на пълно работно време. Къде време за писане?

Та така. Радвам се, че във фентъзито сме горе-долу разпределени по равно. Да взема да се преквалифицирам в писане на научна фантастика ли, какво? :D

Между другото, горещо препоръчвам есето She Wrote It But… :Revisiting Joanna Russ’ “How to Suppress Women’s Writing” 35 Years Later от авторката на фантастика Krista D Ball. До голяма степен съвпада с гледната ми точка и е доста по-добре аргументирано от този бърз коментар.

Tue May 05, 2020 4:05 pm Re: Писане на английски език? / Let's write English ;) Tue May 05, 2020 4:05 pm Re: Писане на английски език? / Let's write English ;)
My review of Word by Word: The Secret Life of Dictionaries :

A priceless weapon in the war against linguistic pedantry. (But not much use to a professional linguist: it's mostly 101 and 201.)

Behold:

~ For fun, I'm going to list here all the words and phrases I've learnt from this book:

chaw
board book
scleroderma
cacafuego
kegger
brownnoser
lickspittle
lexophile
colloq
soap (= soap opera)
tweedy
(at) full tilt
blither
flop sweat
want ad
to deadpan
oriel (window)
echoic
fusty
glut
to bung
the heebie-jeebies
taupe
echoey
bugger all
minyan
sprachgefühl
advisedly
flash-fry
whoop it up
swank
a foil (~ contrast)
go/run to seed
finagle
get bent
whip-smart
cri de coeur
shake out
foofaraw
scare quotes
onymous
chancery
level best
a lick of
like gangbusters
transmission error (= scribal error)
issuance
foreignism
the whole (kit and) caboodle
solecism
ne plus ultra
of-the-moment
snoot (= snob)
poniard
dubiosity
complainant
button it, button your mouth/lip
yap (= mouth)
unthaw
no dice
fustigate
potamology, potamologist
Ebonics
uptalk
bête noire
pre-trial deposition
claims adjuster
cromulent
dog whistle
nebbish
down-home
meet (= suitable)
nutbar
ravening
neck and neck
a gas (= a delight)
epistemophilic
edge out
whiffle
sniffy
chisel in
squidgy
bear out
hazing
logophile
youngie
horndog
muckety-muck
spackle
hot rod
drivetrain
ga(c)k
ho-bag
copy (-> copywriter)
hangnail
fustian
give sb the side-eye
strains [of music]
cover one's ass
lightfaced, lightface
megillah
Do you even English?
oenophile
staying power
snollygoster
trot sth out
jugate
remit (~ designated area of activity)
ostensive definition
snickerdoodle
piece (= female sexual partner)
bupkes
futz
chesterfield
davenport
settee
squab
precis
postpositively <-> prepositively
holdover
wheelhouse
fascinator
scuff
pant-hoot
pack in
miserere
gobs of
tromp
rhadamanthine
vecturist
ticker-tape
put sth to bed
sphygmomanometer
unrufflable
whelp
liner notes
mash note
linguistic reclamation (= reappropriation, resignification)
squonk
all wet
hedge (~ dodge)
gussy (up)
rando
beige (= vanilla)
deep waters
originalism
trick sth out
dickishness
when the rubber meets the road
truck in sth
buck against sth
au courant
blench
wend
beyond the pale
squiggly
arrant
imprimatur
passel
double-dome
pearl clutching
make it snow
have it in for sb
shit/turd-stirrer
burn the biscuits
dope slap
read sth into sth
wevs (= whatever)
obvi (= obviously)
noogie
jimmies
cosset
diddly-squat
herd cats
obelus
metathesis (NB stress)
anecdata
bubba
mush mouth
malamute
be cooking (with gas)
put one's oar in
brainpan
retronym
tired: beat, wiped, whipped, laid out, done in, dead
make the big leagues
hootamaganzy
jerkery
encomium
faff (about/around)
borborygmus
dead-cat bounce
rassle
unkenned
cultivative
that's/them's the breaks
like calls unto like, deep calls unto deep
jiggery-pokery

~ In case the above words haven't been fun enough, Stamper smites with sentences as well:

Lexicography moves so slowly that scientists classify it as a solid.

~ Brethren and sister...n(?) linguists! Have you ever shed blood and tears in the war of prescriptivism against descriptivism?

Well, even if so, you've shed nothing . The mighty go straight for the fire and brimstone:

In a letter to his publisher, E. B. White, the second half of the famous Strunk and White responsible for the best-selling writing guide The Elements of Style , beautifully expresses the modern complaint against descriptivism:
I have been sympathetic all along with your qualms about “The Elements of Style,” but I know that I cannot, and will-shall not, attempt to adjust the unadjustable Mr. Strunk to the modern liberal of the English Department, the anything-goes fellow. Your letter expresses contempt for this fellow, but on the other hand you seem to want his vote. I am against him, temperamentally and because I have seen the work of his disciples, and I say the hell with him.
Descriptivists, those anything-goes hippies: we have seen their work, and right-thinking people everywhere say to hell with them.
Now, as a lexicographer, you are one.

Yes, the wrong-thinking hippie that I am, I find it hilarious that people still look up to The Elements of Style .

~ So, all written languages pass through that, eh?

In the sixteenth century, English was established as a language of record; now it was time to make it a fully literary language.
The problem was that plenty of England’s best writers thought English wasn’t quite up to the task. This wasn’t anything new: complaints about the fitness of English have practically been a national pastime since at least the twelfth century, and if the written record were more complete, I’m sure we’d find scrawled in the corner of some Old English manuscript a complaint that English is horrible and Latin is way better. John Skelton wrote a poem that most likely dates to the early sixteenth century in which he claims that “our naturall tong is rude” and really not up to the task of poetry, and he was the damned poet laureate of England . If English was going to be a literary language, it had a lot of work to do.

And eventually they come to this:

Езикът ни, брато, е адски готин.
Езикът ни направо е трепач.
От кеф чак под небцето си се потим,
затапиме ли някой натегач...

(Да можех сега и да намеря кой го беше писал...)

~ Grammar nazis ain't gonna like this book:

So where do these rules come from, if not from actual use? Most of them are the personal peeves, codified into law, of dead white men of yore.
Take, for example, the rule that we’re not to end sentences with prepositions. It’s one that is drummed into most young writers at some point in their careers, and failing to heed it will result in some teacherly knuckle smacking (literal or figurative). If you ask a modern adherent to this rule why, exactly, you aren’t supposed to end a sentence with a preposition, they merely goggle at you as if you had just asked why you aren’t supposed to lick electrical sockets. Because it’s objectively better not to, that’s why.
The rule itself was first articulated by the seventeenth-century poet and literary critic John Dryden. (...) Dryden was a son of the Renaissance, and as such was a fan of all things classical: a classical liberal arts education, which placed an emphasis on grammar and rhetoric; the classical (and mostly Latin) authors; the elegance, concision, and precision of Latin itself. It wasn’t just a passing fancy: Dryden often translated his sentences into Latin to see how concise and elegant they were, then translated them back into English with Latin’s lovely grammar in mind. This is likely what led Dryden to deplore the terminal preposition—in Latin, prepositions can’t come at the end of sentences, and Latin is the ne plus ultra of elegance, refinement, and—most important—longevity. Dryden’s distaste for the terminal preposition was repeated and reinforced by usage writers of the eighteenth and nineteenth centuries until it became a rule.
The problem with this rule is a familiar one: English grammar is not Latin grammar. The languages are cousins, but not close ones, because they come from different branches of the Indo-European language tree. English has a grammatical structure similar to other Germanic languages, and Latin has a grammatical structure similar to other Italic languages. Blending grammatical systems from two languages on different branches of the Indo-European language tree is a bit like mixing orange juice and milk: you can do it, but it’s going to be nasty.

Let me say that again: Standard English as it is presented by grammarians and pedants is a dialect that is based on a mostly fictional, static, and Platonic ideal of usage. Under this mentality, the idea that the best practices of English change with time is anathema. It doesn’t preserve English so much as pickle it. It’s a circle unbroken: in every age, some learned pedant discovers all over again that English is a clunker, and they race to the rooftops to shout it to the unwashed, stupid masses and begin fomenting for a walkback. (...)
We think of English as a fortress to be defended, but a better analogy is to think of English as a child. We love and nurture it into being, and once it gains gross motor skills, it starts going exactly where we don’t want it to go: it heads right for the goddamned electrical sockets. We dress it in fancy clothes and tell it to behave, and it comes home with its underwear on its head and wearing someone else’s socks. As English grows, it lives its own life, and this is right and healthy. Sometimes English does exactly what we think it should; sometimes it goes places we don’t like and thrives there in spite of all our worrying. We can tell it to clean itself up and act more like Latin; we can throw tantrums and start learning French instead. But we will never really be the boss of it. And that’s why it flourishes.

~ My own treatment when I entered high school (and brought along my mutt of a Bulgarian accent) wasn't nearly that bad, but I can definitely sympathize:
As careful as I was, my dialect still betrayed me when I relocated to New England for college. The way I spoke sounded completely normal to my ears, but drop that dialect smack into the middle of Massachusetts and suddenly I was a big ol’ hick. My roommate used to make fun of how flat and wide my vowels were; I spoke so slowly that one classmate assumed I had a speech impediment. I said “howdy” often, and in response one deeply stupid (or cruel) woman asked if I rode a horse to school and had electricity where I grew up.

The snobbery can get real ugly or plain dangerous:
Jeantel is black, and she natively speaks Haitian Creole as well as English. Throughout her testimony, the defense kept asking her if she understood English or if she was having a difficult time understanding the questions put to her. She consistently objected: she understood the questions just fine, and she was answering them honestly and completely. The problem was that she was answering them in AAVE, a dialect whose speakers are often painted as ignorant and uneducated. The white jury interrupted proceedings several times and claimed they could not understand her, and the defense attorney questioned one part of a pretrial deposition she gave concerning what she heard during the struggle. During that interview, she said she heard someone yell, “Get off!” and when she was asked, “Could you tell who it was?” the transcript indicated that she first answered, “I couldn’t know Trayvon,” and later, “I couldn’t hear Trayvon.” But Rickford points out that, even in Haitian Creole, those answers make no sense in context. “When another linguist and I listened to the TV broadcast of the recording played in court we heard, instead, ‘I could, an’ it was Trayvon.’ ” Rickford notes that he’d need to listen to a better recording of the initial interview that was transcribed. “But,” he goes on, “she definitely did not say what the transcript reports her to have said.”
It’s hard to jump to the conclusion that the jury would have decided differently had the interview been transcribed differently. But the “mights” weigh very heavily: had a native speaker of AAVE been on the jury or in the courtroom, Jeantel’s testimony might not have been discredited, and the verdict might have been different. That is, as we say in my native dialect, worth reckoning.

~ The secret life of dictionarists:
You must also excise all potential double entendres from the book; they say that the best editors have a sharp, sharp eye and a filthy, filthy mind, and they are right. Editors are, at heart, twelve: if we can construe something as a fart or sex (or a fart and sex) joke, we will. This is a double-edged sword as you write verbal illustrations: the elevation of your adult duty is constantly pulling against the gravity of your native gutter thinking. Duty must prevail because duty ostensibly pays the bills, and so [ I think we should do it ] gets changed to [ I don’t want to do that ]; [ That’s a big one! ] becomes [ That’s a big fish! ]; [ He screwed in the lightbulb ] becomes nothing at all.

~ Recently, I had this concept on the tip of my tongue (which, oddly, is as far from the tip of my fingers as possible):
One part of many identity movements is linguistic reclamation. This is a process by which a maligned group—women, gay men, people of color, the disabled, and so on—take an inflammatory slur that’s been directed at them as a group and begin using it themselves as an identity marker of pride. It’s done to remove power from the oppressor, the linguistic version of catching an arrow shot at you in flight.

~ Another slippery slope gets slipped upon:
(...) we really do love acronyms, and especially acronymic explanations for words. “Constable on patrol,” “to insure promptness,” “gentlemen only, ladies forbidden,” (...) “fornication under consent of the king” (or “for unlawful carnal knowledge,” or “forbidden under charter of the king,” or “file under carnal knowledge”): all of them are the punch line for excellent stories about the supposed origins of those words, and they are all complete “ship high in transit.”

Sun Oct 12, 2014 10:12 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Sun Oct 12, 2014 10:12 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://kal.zavinagi.org/?p=546

Този е в памет на Жожо – един от героите в приказката, който снощи премина. Пътувай смело, котане!

Thu Jan 09, 2014 2:26 pm Re: За пълния член – но най-вече за инструмента „език“ Thu Jan 09, 2014 2:26 pm Re: За пълния член – но най-вече за инструмента „език“
"я" ?:)

Spoiler

"Кокошката я схруска лисицата."

Fri Oct 24, 2014 4:35 pm Re: Аниме-й! Fri Oct 24, 2014 4:35 pm Re: Аниме-й!
И, естествено, първият ми пост ще е в тази тема. Няма как иначе.
Понеже можем да се псуваме с Амелия със седмици подред, малко пропуснах да чета цитата от нея... ако се повторим случайно, значи тази серия наистина е стойностна .

Мушиши е много интересна работа.
Като построение е нормалната "свръхестествен 'детектив/доктор' решава Monster of the Week проблем" история. Естествено, говорейки за японска работа, следва точно определена времева линия, като всичко случващо се в даден епизод се отразява на епизодите, които са хронологично след него.
Като свят изгражда идеята за муши - елементарна частица живот. За тези... създанийца... използват думата за буболечки, но по-скоро се целят към популярните изобразявания на първичния бульон , отколкото към... еми, мухи. Действието се развива в една Япония от миналото, преди техническата революция, а в основата си има частичен Маскарад: само определени хора виждат тези муши; но това не е особена тайна, по-скоро маскарада се състои в неосведомеността на генералното население, отколкото в криене. В голяма степен цялата система смърди на шинто/шугендо, което си е напълно нормално, имайки предвид Япония. Казвам специално шугендо, заради Планинските Лордове, и заради това че не знам да има съответствие на Аматерасу и другите по-върховни божества.
Какво тогава е интересното, извънредното?
Нормално е за подобни неща да взимат легенди, митове и предания, и да ги обясняват посредством своята собствена система. Също така, много от тези легенди, митове, предания имат модерна научна обосновка на реалните събития, довели до създаването им. Мушиши само че довежда това една стъпка нататък: взима модерна научна обосновка, например от областта на микробиологията, и от нея създава легенда/мит/предание, което в последствие да разреши и обясни посредством муши.
Със сигурност има и други подобни произведения, но в момента нищо не ми идва на ум.
Друго какво? Изпълнението е доста добро. Няма особено много анимация, в смисъла на динамични сцени със интересно движение на камерата и по-сложна хореография, но не ни пука особено: всичко е страшно красиво. Както му викат, scenery porn. Макар че, подобно на Ария, мастърът не е с особено висока резолюция. Озвучителите са страхотни, остът е приятен, и мисля че изборът им на инди рок песни от Острова за оупънинг теми и на двата сезона е супер удачен.
Мога да кажа и нещо за героите, ама айде.
Накратко, препоръчвам го това нещо.

Искам да спомена тук и Dirty Pair . Как да ви го похваля? Ами, вече успях да го пробутам на Кал, това достатъчно ли ви е като причина да го погледнете?
Едно от любимите ми анимета, на някои от вас поне трябва да ви е даже по-интересно, защото аз всъщност не съм гледал една прилична бройка от западните филми, които пародира и ... ъъ, "трибутира"? Но, все пак, главната причина да се гледа според мен пада върху това, че Dirty Pair успява да изгради два от най-силните женски герои въобще в човешката фикция като цяло.

И, понеже човешкият род обича числото три... какво ще измисля още да напиша...
Нека да мина на batshit insane типа препоръки.
Ако случайно ви хареса това аниме, значи ви обичам.
Symphogeah.
Ако случайно сте играли Wild Arms, еми, от същите хора е.
Ако случайно сте фен на Мизуки Нана, еми, тя каза че иска още сезони да се случат (и те естествено се случиха, нямам търпение третият най-сетне да започне).
Ако случайно не плачете от чиста екзалтация когато главната героиня изритва токчетата на бойния си костюм след една минута опити да прилага martial arts, еми, значи това аниме не е за вас.
Acquired taste, I tell ya.
I will refrain from saying anything more, as it's better to go into it without any spoilers.
Well, have fun; just... if you don't appreciate the last scene of the first episode, this anime is probably not for you.

Thu May 28, 2020 9:31 pm Re: Как спасяваме света Thu May 28, 2020 9:31 pm Re: Как спасяваме света
Още една приказка от антологията „Как спасяваме света“ във видеорубриката ни „Лека нощ, деца“:

„Булките с цветен воал“ – Мая Стойчева

Изпълнявам: аз. (Но истинските изпълнения не са мои... ще видите. )

Mon Jun 08, 2020 10:33 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Mon Jun 08, 2020 10:33 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Така е – всеки, който е вписан като автор в дадено издание в ГР, не може да ползва инструмента Recommend. Има начини това да се избиколи... но за тях ще седна да напиша „ръководство“ в специалната ни тема в „Глашатаи“, ако поне трима души изразят нужда.

Зареждай за медиите.

Mon Jun 22, 2020 10:19 am Re: Пазаирът на книгата: защо НЯМА да си купя книги от него Mon Jun 22, 2020 10:19 am Re: Пазаирът на книгата: защо НЯМА да си купя книги от него
П.П. Ако се колебаете дали да харчите книжния си бюджет на Пролетния базар на книгата или за независими издания като горното, ще цитирам част от бюлетина, който пратихме до другарчета тази сутрин:

... при нас панаир на книгата (че и на суетата) има целогодишно! Заповядайте да си изберете: https://choveshkata.net/blog/?page_id=13

Разликата с другите панаири на книгата е каква част от парите ви ще стигне до творците и каква – до търговците. Правили ли сте сметка ?

Последният линк съдържа числа, които са все така актуални – дванайсет години по-късно . (С изключение на средната цена на книгите.) Като видях тазгодишните такси за участие в Базара на книгата, си дадох сметка, че дори шокът от „пандемията“ не може да накара асоциация „Българска книга“ да си преосмисли отношението към българското книгоиздаване. Или да го осмисли. :///

P.S. Пуснах лека модификация на горното и в останалите места, на които съм разгласял „Приказката“ .

Mon Jun 08, 2020 7:51 pm Re: Short vs. long Mon Jun 08, 2020 7:51 pm Re: Short vs. long
I actually agree on both counts. :) And so do pundits such as Donald Maass, who said in Writing the Breakout Novel that if you want to do a bestseller, you'd better do it BIG .

My recent revelation, however, was that I need to ration my reading time more and more strictly; so I need to pick those pieces that really give me the feels. I'm gonna be reading for 30 minutes a day at most anyway; why wouldn't I make those 30 minutes as memorable as possible? :)

(BTW, there are a few novels that manage to maintain the same "peak" level throughout. One example is Аз, грешният Иван . And yes, I've heard friends complain that Иван really tired them out.

Fools! Who made them read it in one sitting? :D)