choveshkata.net

Wed Dec 26, 2012 1:14 am Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН (Засега) ПРОЕКТ] Wed Dec 26, 2012 1:14 am Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН (Засега) ПРОЕКТ]
Такаа. И аз току-що завърших романа. Искам да кажа, че екшъна ми хареса и като цяло всичко ми направи добро впечатление. Темпото е добро (по-скоро главоломно) и непрекъснато се случват разни неща.
Сега малко обща критика. Да, героите ти спират да се развиват, след като ги събереш всичките накуп. Нещо като да събереш приятелчета, които познаваш поотделно, на едно място и после се чудиш как да ги накараш да си говорят. Може би щеше да е добре да се познават и помежду си, освен с Текс. Така щеше да има някаква опора на познанството им. За навяхванията и дланта си говорихме вече, това са си козметични грешки. Най-много не ми харесаха фентъзи елементите, комбинирани с втората личност на главния герой. Според мен това дето си се опитал да го направиш "ВИП персона" изобщо не е трябвало да го правиш. Като спуснат отгоре изглежда. Колкото повече се явява Тор, толкова по-спуснат отгоре изглежда Текс. Ако си правил с Асен онзи тест, все повече напуска определението "герой е, защото е оцелял" и все повече става "оцелява, защото е герой". А според мен, след като се премести към второто определение, вече му е време да пукне, при това безславно - като Фан Мейли.
А фентъзи елементите го правят нещо, което вече не е строга научна фантастика. Способностите на изгубените, аурите, светлинните катани, това според мен е нещо, което не е за научна фантастика. А освен това откъде се взе изгубения в края, изобщо не мога да разбера. В звездолета ли си е бил? Тогава защо не го е занесъл на своите? И защо е пуснал "нашите" вътре.
Освен това, когато двата отбора се разделиха, ми беше много по-вероятно да пукнат тия в скафандрите, а не тези в звездолета. Затова и даването на кристала на Текс ме обърка, според мен другите ги грозеше доста по-малка опасност. Това ме и подсети, че щом се прощават, сигурно хората в звездолета ще умират.
И света ти не е особено оптимистичен. Хората са и ще бъдат занапред последната дупка на кавала, независимо коя фракция победи. По-песимистично от това, здраве му кажи.

Sat Apr 21, 2018 9:31 pm Конкурс за фантастичен разказ, тема: Паралелни реалности Sat Apr 21, 2018 9:31 pm Конкурс за фантастичен разказ, тема: Паралелни реалности
Конкурс за фантастичен разказ на клуб „Аркадий и Борис Стругацки“

Тема: Паралелни реалности
Краен срок: 20 август 2018 г.
Резултати: Награденият автор ще бъде обявен на националния конвент Булгакон 2018.
Възраст: -
Вид творба: разкази във фантастичния жанр, приключенска или твърда фантастика
Изисквания: Разказът трябва да е до 2000 думи, написани на кирилица. Шрифт - Times New Roman, големина – 12, формати .doc .docx .rtf .odt.
Конкурсът е явен, вписвате имената си под заглавието на творбата.
Творбите ще се приемат на адрес: strugatskykonkurs -в- gmail.com
Брой творби: По един разказ от участник.
Ще приемаме непубликувани на хартия разкази, както и ненаграждавани в други конкурси. С предимство ще са досега непубликуваните в интернет.
Награди: Разказът, оценен на първо място, ще получи парична награда на стойност 300 лв.
Ако се съберат достатъчно на брой качествени произведения, ще издадем хартиен сборник, от който участващите в него автори ще получат по една авторска бройка.
За повече информация: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=2468

Sat Apr 27, 2013 9:52 pm Re: Помежду ни (чат-тема) Sat Apr 27, 2013 9:52 pm Re: Помежду ни (чат-тема)
Подготовката за отпуската ми върви смайващо гладко. Особено като се има предвид, че този Фестивал на образованието по стара традиция съвпадна с поне 4 лични кризи. (Вселената ми вика: „Забравил си на какво си способен? Яаааа да ти напомня...“)

Гушам ви.

Sun May 12, 2013 1:47 pm Re: Общуването и откритостта Sun May 12, 2013 1:47 pm Re: Общуването и откритостта
Напомнено от скорошна „престрелка“:

На 09.05.2013 Кал wrote:Едно (отдавнашно) време бях предложил във Фантазия да проведа за
желаещите курс по общуване и трансформация на конфликти. Често ми се
случва да съжалявам, че не бях по-настоятелен тогава.

Но ще си помисля дали мога пак. (Хей! Иде лято, иде!)

Thu Jun 27, 2013 2:38 pm Книжовният език и диалектите Thu Jun 27, 2013 2:38 pm Книжовният език и диалектите
Като паралел на размишленията ми за пълния член , начевам още една тема, която вълнува радетеля за empowerment (овластяване) у мен.

Започвам с цитат:

– Без да го осъзнаваме дори и без да го заявяваме като манифест, ние в алманаха може би се опитваме да се противопоставим на т.нар. глобализация чрез нашата северозападна локализация – искаме да си пишем и говорим на северозападно наречие, да бъдем такива, каквито се помним като деца, това е начинът ни да се справяме може би. Ти, забелязах също обичаш да говориш на диалект. (...) Оправдаваш ли това, което правим? Защото съм чувал и обвинения, че едва ли не замърсяваме книжовния език или се опитваме да се отделим от останалите българи.

– Разбира се, че го оправдавам (...). Книжовният език по-скоро се замърсява с безсмислени съждения и откровени простотии, изговорени граматически правилно, но грозно. Простодушното „народно“ и диалектно говорене е смешно, често грубо, но твърде мъдро и най-вече – то е многолико, дава разнообразие и неповторимост на неговите физически носители. Ако се свеним от него и желаем да го премахнем, ще заприличаме на онази „модерна“ дъщеря, която учела старата си майка да казва „скъсва се“ вместо „скина се“ за нишката, която преде. За да не я обиди, бабата започнала да казва: „Уф ка се скъса таа пущина, та чак се скина!“. (...) Така нареченият нормативен литературен език не включва владеенето и умното използване на различни говори и диалекти, напротив. Аз пиша и като пресъздавам образи, искам да покажа по-пълно тяхната неповторимост, която включва и езика, на който те говорят. Не мога да сложа в устата на един обикновен рибар „купешките“ думи на хората „от телевизията“. Имам герой, който изпада в подобно смешно положение непрекъснато да поправя свой съселянин – възрастен пастир, на което старият човек му отговаря: „Абе, ти като така ме караш да се кършим като зелен боб, я тогава къ да ти речем да ме не фъргаш у ситния върбак?“. Ако този овчар му отговори „Разбирам желанието ти да не се преструвам, но как да ти кажа да не ме вземаш за луд“, цялата негова пъстрота се изгубва, „отива у курец“, както би се изразил той. Естествено, както е казано – не отровата, а дозата убива. Не бива да вирим говори и диалекти като някаква особена идентичност и да си затваряме „очинкини“ (по родопски) пред съвременното развитие на езика. Редно е добре да го познаваме (заедно с няколко чужди такива), иначе само ще си плямпотим и ще преливаме от пусто в празно. Невежият най-често се възмущава, вманиачва и прибягва до ограничаване, стига да може. Ако кажеш на някой от Ново село, Видинско (...), „Путицу оди по курдел“, той ще ти се подсмихне, но няма да ти се обиди; друг, непознаващ говора на това селище, ще си помисли, че говориш мръсотии, без да знае, че „в превод“ това означава „калинка-малинка ходи по царевичен кочан (мамул, мисир, колен и пр.)“. (...)

Едно добро начало за желаещите да практикуват ;) е „ Турлашко племе юнашко “ на Георги Костодинов. Имаме я в Общественото крило , както и самия алманах, от който е горният цитат.

Sat Mar 09, 2019 7:45 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Mar 09, 2019 7:45 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Туй го бях пльокнала в грешната тема и ме домързя да го местя по каналния ред, тъй че го изтрих оттам и го слагам тук. Голям грях, ама... що да си усложнявам живота? :) И без туй още никой не го беше чел...

И тъй, правя си аз упражнение 7, хиля си се като тиква на Калояновите щуротии (за пореден път), стигам до края... и изведнъж установявам, че за целия текст от близо 3000 думи имам има-няма 5-6 предложения за редакция. Потрес! Минавам текста отново с видимо усилие да си изсмуча нещо от пръстите, но уви. В крайна сметка измъдрих един принципен коментар, който мислех да бухна вътре, но май тук му е мястото. А именно:

В сериозна чуденка съм дали началният диалог не е твърде дълъг. Т.е. те само плямпат, без нищо да се случва или дори описва. Има ли акроним, който е обратното на ОПС, т.е. “набутай малко background/world building/action/plain old description между всичките тия реплики? Или това е ЕКО, доколкото сцената е неразработена?

И сега идва голямото "НО". В тъпата кула е тъмно. Следователно не виждаме героите, нито стаята, и не върви да бъдат описвани. Но може би все пак може да се чешат, да се взират в (полу)мрака, да се спънат в някой стол и да се пребият... знам ли и аз, да вършат НЕЩО, докато си говорят?

Вие как мислите?

Mon Apr 15, 2019 11:26 am Re: Не-културни събития Mon Apr 15, 2019 11:26 am Re: Не-културни събития
Май ме одобриха да продавам авокади и няколко други мънички растения на благотворително събитие този четвъртък от 19:30 в зала "В парка" в Малкото НДК .
https://www.facebook.com/events/2817261191831482

На 18.04.2019 г. с любезното съдействие на прекрасните хора от Зала за събития „В парка“, разположена в Малкото НДК – ще се проведе благотворителен концерт арт-базар с участието на P.I.F., Oratnitza, Васко Кръпката, виртуозът Милко Милков, Lilian, The back door men, Клуб за български народни танци “Луди, млади и игриви“, Виолета Златарева и водещ – Яна Караманова. Прекрасните дами от Екип Лайкучка ще ви улеснят в избора на подарък за предстоящите празници и ще ви изумят с чудните си ръкоделия. Всички средства събрани на събитието ще отидат в подкрепа на Коко – прекрасен 8-годишен малчуган със 100%-ов шанс за възстановяване от рядка форма на ДЦП и Весела Витанова–дългогодишен преподавател и пионер във Валдорфската педагогика по нашите земи, която страда от рак в напреднал стадии. Елате, за да се забавляваме и за да спасим два живота - заедно!
Вход: 15 лв.

https://www.facebook.com/darizdravenakoko

Wed May 10, 2023 1:08 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed May 10, 2023 1:08 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
И тъй, реших най-после да "захапя куршума" и започнах да чета Брандън Сандерсън.

За първи опит избрах "Елантрис". Защото съм старомоден* и предпочитам да чета самостоятелни творби на плодовити автори, пишещи тухларници. (Да, малко двоен стандарт, признавам, при положение че аз самият досега нямам нито един роман, дето не е част от поредица.**) Отделно, защото навремето (преди... десет, вече, години?) подарих тази книга на един приятел, който се оплакваше от липса на качествено фентъзи (по негови думи) и малко на сляпо се доверих, че бате Сандо ще деливърне.

Съответно, трябваше да проверя излъгал ли съм онзи (някогашен) мой приятел, или не. :)

И така, прочетох "Елантрис". За... 4 и 1/2 дни. Според Гудрийдс книгата възлиза на ~630стр. в хартиен вид, което хич не е лошо като темпо.

Ами, защото ми хареса. Добра е. Препоръчвам я, макар и с уговорки (вж. по-долу). Също така, разбрах няколко неща, дето все се говорят за творчеството на Сандерсън - "сивата" му проза и динамичното темпо. И двете са верни; Сандерсън хич не умее/не обича да употребява описания, дескрипторите на персонажите/локации са минимални и "сухи", някак си, и докато четях книгата, през цялото време имах чувството, че се намирам в гръцки амфитеатър с минимално количество декори. Същевременно, стилът му е бърз . Зашеметяващо бърз. От доста време не си спомням книга, от която прочитам 50-100стр. без да усетя, че "работя" за прогреса си по текста. Гладък, стегнат, прецизен - такъв е стилът на "Елантрис". Същевременно - изключително безцветен; ако не беше интересната локация (градът Елантрис) и нейната архитектура (която е едва-едва описана в детайл), щеше сериозно да ми доскучае setting-wise.

Ако правилно си спомням, това е седмият написан роман на Сандерсън, но първият му публикуван. На ниво high concept, сюжетът е чудесен - политика, културни сблъсъци, значими диалози и добра доза мистерии на няколко фронта; оценка 6+. Това, което ме учуди обаче, бяха дилетанските грешки, които се срещаха тук-там в текста - ПНК-та, дървени реплики, "грешен речник", бочната характеризация (поне в началото) и други неща, каквито не очаквах да срещна в творба, която а) е публикувана от т. нар. "титан на жанра" и б) е минала (уж) през професионална редакция от голямо издателство. Като цяло, неприятно преживяване, на фона на иначе доста оригиналната постановка - Сандерсън много умело е завъртял различните култури, така че да избегне всякакви клишета (и същевременно си личи откъде е черпил вдъхновение), и макар сетинга да е доста lowkey откъм магия и sense of wonder, улових тези "липси" чак към края, когато поради разни обстоятелства бях изваден от транса на свръхзвуковата проза.

А, да, краят. Имам чувството, че бая писатели не знаят колко критично важен е краят за едно произведение. Финалът на една история make-ва или break-ва нещата на най-макро ниво - добър финал може да спаси посредствен/лош сюжет, докато един смотан финал може да затрие и най-блестящото сказание.

В този ред на мисли, "Елантрис" се дъни именно в този показател. Е, не баш самата кулминация - тя е подобаващо зрелищна - но последната една четвърт от книгата беше пълна с излишни обрати, изкуствено удължени драми и лошо темпо. Няма да спойлвам, само ще кажа, че така ми развали вкуса като общо впечатление, че както беше тръгнала стабилно към 10/10 шедьовър в личната библиотека, "Елантрис" падна до 8/10 - пак чудесна, но с едно такова горчиво чувство на нереализиран потенциал.

Да направим едно обобщение в клиширан вид:

THE GOOD
- Супер "бързо" и гладко темпо на повествованието
- Многомерни и комплексни персонажи (основната тройка - принцът, принцесата и висшия свещеник са топ; второстепенните действащи лица също са готини, с едно-две изключения)
- Noblebright сетинг и история (което си е рядкост по принцип и предполагам съвсем нечувано през 2005-а, когато ерата на т. нар. dark fantasy е тепърва набирала скорост)
- Earn your happy ending финал, без излишна сладникавост и наивитет

THE BAD
- Прекалено много обрати в последната една трета/четвърт от книгата; аз лично бих написал нещата различно, ама така вероятно нямаше да се стигне до финалът, който Сандерсън е целял; обаче това кара самият финал да има по-малка емоционална тежест
- Аматьорски грешки, допуснати от "трениран" писател и пропуснати от професионални редактори (на ниво стил/сцена; за щастие макронивото е отлично)
- Body count-ът беше изненадващо нисък и очаквах да остане така до края, ама в един момент бате Сандо "извади ножа" и заколи бая (именовани и анонимни) персонажи, което беше в тонален дисонанс с общия каденц на историята (по мое мнение)

THE UGLY
- "Сива" проза; системна липса на описания, "бедност" на действието и рехава употреба на описателни атрибути (дескриптори)
- От прекаленото "бързане" на сюжета, характеризацията на много второстепенни персонажи страда и не е разгърната достатъчно; щеше ми се някои герои да бяха представени по-плавно и повече да бяхме разгледали техните животи и съдби (вместо това, един куп разкрития за маса наименовани лица се изсипват ad-hoc в последните 50-60 страници и изглеждат като "избутани през вратата" преди историята да свърши)
- Главната мистерия беше претупана: 3/4 от книгата никой нямаше представа защо магията на Елантрис е изчезнала или как да се възстанови и после принцът за почти отрицателно време разбра какъв е проблема и после още по-експедитивно го реши "ей така" (което подозрително намирисваше на Deus ex Machina Ass Pull ); отделно, мен лично ме подразни, че разбрах поне 50стр. преди всички други къде трябва да се търси решението на загадката, докато протагонистите си "бъркаха в носа"
- Романсът между принцът и принцесата беше много готино "кръстосан" в началото, обаче към средата вече очаквах, че цялата драма ще payoff-не най-после - ама не, Сандерсън ги държа в напрежение (и неведение) почти до края, все едно е някаква корейска драма *facepalm*

* * *

За финал, ще кажа, че това е една оптимистична история, с немалко соларпънк атмосфера. (Да, позволявам си "ретроактивно" да назовавам заглавия, попадащи в жанра - щом други могат да правят това с други жанрове (тебе гледам, YA), значи и аз мога. :P ) Препоръчвам "Елантрис", макар и с уговорките, че а) финалът е претупан и разваля общото впечатление, изградено от първите 400стр. и б) книгата се пресяга към статуса на шедьовър, но така и не го достига за "една бройка".

Мисля да продължа с "Ритматистът" - другата самостоятелна творба на Сандерсън; искам да видя как евентуално е еволюирал в по-късните си години, което ще е определящо за това дали изобщо ще посегна към тухларниците, които са The Stormlight Archives.

През това време - ако търсите оригинално, свежо и оптимистично фентъзи, ей ви нá "Елантрис". Става.
В крайна сметка, добър подарък съм бил направил на моят тогавашен приятел.
(А той през годините така и не я прочете... е, както казват - по-добре късно...)

*В случая това ще рече, че обичам да започвам с хронологично публикуваните произведения на автора. При Йън Банкс това ми изигра лоша шега, но логиката ми е следната: ако даденият творец не може да впечатли читателите си с първата си творба - както втълпяват масово на новите писатели, че трябва така да стане - тогава защо да чета следващите му/ѝ неща? Тук говоря за "високопрофилни" автори - такива, които се водят "имена", или имат мастити рекламни кампании зад гърба си. Нещата стоят съвсем другояче, ако публикуваш нещо в някой петоразряден форум в дълбините на нета (кхъм-кхъм). Въпросът е, ако дадена творба идва с претенции - тогава по-добре да има покритие за тези свои претенции, иначе моят modus operandi е априори да приемам всичко последващо за без покритие. (Да, жесток свят е навън - ама такъв сте си го направили, сърбайте си сега кашата.)
**Дори "Космически залог" технически се води книга първа в поредица, да.

Sun Jun 28, 2020 12:31 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Jun 28, 2020 12:31 pm Re: Любимите компютърни игри
Понеже Вик – пардон, Дрейк – явно няма да се похвали сам, влизам в ролята на циганката:

Дрейк гостува в Ютуб канала на Андро: XCOM: CHIMERA SQUAD – Triple-A студия се правят на ИНДИ разработчици

Както казва един от коментаторите долу:
Дрейк е машина- страхотна дикция и огромен речник.

Сега... къде са останалите рецензии? Да не ровя самичък в тоя мегафраш канал...

Sun Jan 04, 2015 4:18 pm Re: Ех, магесническа му работа Sun Jan 04, 2015 4:18 pm Re: Ех, магесническа му работа
Мисля си, че тук е мястото да споделя нещо красиво.

Вчера докато пътувах от София за Търново с влак, успях да си намеря едно уютно местенце, до една малка принцеска, която постоянно ме разглеждаше и обсъждаше с по-голямата си сестричка. Не исках да й преча на това й занимание, извадих четеца на Лъч и започнах да чета от "Ех, магесническа му работа". Нашата любопитка впери поглед в текста и когато аз се засмеех наблюдаваше като истински психолог мен и четеца, опитвайки се да разбере или по-точно потърси отговора на реакцията ми. Споделям, че дълго време четохме заедно и имаше, което я беше задържало над текста толкова дълго време. : )))

Юхуу, слънчева неделя.

Светланаа.

Sat Nov 20, 2021 12:20 pm Re: Аниме-й! Sat Nov 20, 2021 12:20 pm Re: Аниме-й!
Изгледах за втори път Code Geass. (Сериала, не новите глупаво орязани филми.)

Оценявам дълбочината на философските въпроси, които повдига. Обаче от сегашната ми перспектива повечето „държавническо мислене“ вътре е абсурдно. Личи си, че сценаристите не са управлявали големи групи хора; и съответно драматичните сюжетни решения твърде често ми бягат по границата с „трагедия заради самата трагедия“. Един истински държавник би мислил по-гъвкаво; и с по-малко аналогии към шаха или другите стратегически игри. Да не говорим, че повечето „социални“ проблеми на героите се редуцираха до вездесъщото японско mamoru: кой кого и какво защитава. (Вик. :P)

По горните причини ми беше трудно да преживея емоциите от предишното ми гледане със същата сила. Самотата на Lelouch и на C.C. все така ми въздейства, както и сцената, в която те седят гръб в гръб и тя скланя глава на рамото му; но повечето останали емоционални моменти ми дойдоха пресилени, изкуствени.

За сметка на това фенсървизът е все така на ниво. Даже бях забравил колко плакне окото. :twisted: (И е още една причина да гледате сериала – поне в първия филм го бяха орязали на 95%.)

Ще гледам и Code Geass: Lelouch of the Resurrection – но отсега ме свива под лъжичката.

EDIT: Изгледах го. Средняшка работа – и твърде, твърде много насилие. :( Но поне C.C. и L.L. получиха redemption.

Sat Aug 27, 2011 11:18 am Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne Sat Aug 27, 2011 11:18 am Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne
Здравей Маноле, аз също подходих с предубеждение и асоциация за синоди, мравки, отлюспване и прочее мили родни спомени. Проблемът за мен, не е че мнението на Кал, моето или което и да било друго се отсвирва. Дори пропити от злъч хора, изгубили способността да се зарадват, като mindcrime и Anardil, не могат да ме разстроят за дълго. Аз обаче съм стар човек. Ей на, ще чукна 36 след някой и друг месец, живот и здраве. Колкото по-стар ставам, толкова по голяма непоносимост развивам към пишлемета, които да ми обясняват на ЛС (повече от неадекватно), къде е трябвало да си пускам гласа и как. И те, видиш ли, биха ме измодерирали за такова нещо, ако им падна в тяхната модераторска градинка. С други думи, не съм съгласен да ме мародерстват модераторстват хора, по-тъпи от самия мен. Не съм много придирчив, щото не съм и от най-умните, но кюфтетата без лук не ги одобрявам!
Прав си, няма какво толкова да се каже за книгите-игри, освен да се подърлим около тактиката за бой на Айкън. Книгоиграчите от друга страна имат да си кажат едно-друго по разнообразни теми, това не е дотам приятно вече в КИ.нет.
То аз не знам, доколко имам право да гласувам тъдява, предвид моята честота на публикуване. Повече съм от четящата порода.

П.П. И аз много се кефех на келпазенето класиците, но не ми приписвай чужди заслуги, темата я подхвана ти :).

Thu Oct 06, 2011 10:54 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство Thu Oct 06, 2011 10:54 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство
О-о, каква тема за самокомуникацията се е развихрила... *облиз*
Уточняването на терминологията според мен е много важно при воденето на (да не се чете за обида) високопарни - в смисъл на "на високо ниво" - дискусии, понеже, както лесно може да се изясни, често разминаването в разбирането е генерално. Дайте да пробваме с думички като "баналност" и "клише" и гледайте какво става :twisted:
Лично според мен писането Е изкуство. По начина, по който аз разбирам тази дума.
Дефинирам се:
1. Изкуството е процес, в резултат на който се сътворява нещо. Почти (но не съвсем) без значение какво точно. За мен примерно е изкуство както рисуването и писането, и музицирането, така и създаването на нови лекарства примерно, или на нови чаркаляци за компютър, или на ново... нещо си друго.
2. Изкуството изисква талант. Тоест, това е сътворяване на нещо чрез прилагане на "природна заложба", която не е общодостъпна, а е специфична за отделни индивиди.
Тъй де - създаването на ново лекарство, освен образование, изисква и... талант. Начин на виждане, ако щете. Вярно, че без образование в точно тази сфера не става. Но истински добрият лекар има талант да вижда . Истински добрият готвач има изкуството да вижда . И тъй нататък.
3. Имаше още, но си забравих мисълта :D , ако се сетя - ще допиша.
Та...
Всичкото туй, както и онова, което забравих, изискват - естествено - и тренировка на таланта. Подготовка. Образование. За да направиш хубава глинена паница трябва да знаеш много за глината, за обработката й, за придаването на форма и прочие. За да напишеш хубав текст - да се научиш да пишеш и да се изразяваш.
НО, като цяло, винаги има един елемент на "магия". Аз поне по друг начин не го виждам . Човек може цял живот да се учи и пак да не напише нищо интересно и хубаво, ако я няма магията. Талантът, ако щете. Муза. Вдъхновение. Квото щете.
Изкуството обикновено е за обществена употреба в един, друг или трети смисъл. Не е важно обществото да го разбира, само да може да го употребява. Личното ми мнение е, че все пак е по-хубаво и да го разбира, но това не прави примерно цитираната по-горе инсталация от тоалетни чинии по-малко ценна само защото АЗ и още 1 милиард човека не я разбират... Или пък инсталацията на германците в Израел, които (примерно) един месец седели в музея и си карали нормалното ежедневие, отглеждайки въшки на главите си. ВАЖНОТО за изкуството е авторът да си го разбира ;)
В този смисъл несъмнено НЕ Е изкуство нещо от рода на "Дай да избича 50 страници за ххх стотинки" или "Дай да заваря две пръчки и да ги покажа на идиотите"...

Thu Jan 19, 2012 11:41 pm Re: Кога отлагането НЕ е оправдано Thu Jan 19, 2012 11:41 pm Re: Кога отлагането НЕ е оправдано
Моето отлагане, за съжаление, май го свързвам с акселерацията на алчността по отношение на мечтите.
Защото аз известно време се чудех защо пиша. Зададох си въпроса. Първоначално реших, че пиша, за да
излея на хартия идеите, с които аз и брат ми отраснахме, докато ги разбърквахме в фантазиите си. После
реших, че пиша, защото искам да дам нещо на света, което смятах, че е интересно и увлекателно, надявайки
се междувременно да го превърна в професия.

Накрая истината се оказа, че аз пиша, защото имам някакво умерено сладкодумие и чат-пат привлекателни
идеи, но реално използвам писането като засукана форма на бягство от реалността. Кофти, ама факт. Не,
чакай малко. Scratch that. Кофти щеше да бъде, ако не бе описаната по-горе акселерация на алчността.

Защо ли? Защото вече не ми се пише за други реалности. Живее ми се в тях.
Тцъ, тцъ, тцъ, голям съм блейко...

Няма значение, при мен това е причината. (Централната)
Освен нея винаги присъстват фоновите "замърсители" като мързел, недостатъчна отдаденост, peer pressure и тн.

Thu Oct 11, 2012 7:09 pm Re: Федора под лампата [Пак офлайн] Thu Oct 11, 2012 7:09 pm Re: Федора под лампата [Пак офлайн]
Е, няма как, излови ме. :D

Да, в началото не го мислех, но вече съм решил този роман да
го превръщам в поредица.

Това ще бъде една от трите основни поредици, които ще разказват
историята на света през различните му периоди. (Да, това означава,
че има и "прелюдия" - поредица отпреди Войната, с която трябваше
да започна. Обаче после отидох на Мораб 2011 и сто страници от първия
роман отидоха в канала. /Прецених, че е за добро/ Последва известна
пауза и после на шега започнах да пиша в условния "втори период" на
света, като това трябваше да бъде само поредица от разкази.
И докъде стигна... вече ще е поредица от романи.) :mrgreen:

Wed May 29, 2013 9:23 pm Re: Непоискано добро Wed May 29, 2013 9:23 pm Re: Непоискано добро
Откъс четвърти.

Tue Feb 05, 2019 1:17 am Re: По пътя към... Tue Feb 05, 2019 1:17 am Re: По пътя към...
Прочетох откъс от сборника и бях удивена. Жоро, много си талантлив и определено трябва да го прочета целия. :) Благодаря ти! :) Продължавай да пишеш и да ни радваш. :)

Fri Nov 22, 2013 4:39 am Re: Не-културни събития :) Fri Nov 22, 2013 4:39 am Re: Не-културни събития :)
В 2:20 (след 7 часа рекорден кибик) се върнах вкъщи; само с 3 авокади. Само с цветя съм допринесла за 44 лв. без дуото на Лч.
От предните пъти се опитах да обобщя за колко съм допринесла. С неизвестно колебание мога да кажа, че е било общо 87,50...

Mon Jul 29, 2019 9:45 pm Re: Любимите компютърни игри Mon Jul 29, 2019 9:45 pm Re: Любимите компютърни игри
Тъй. В този списък, дето си филтрувал, виждам проблем:

- "RPG" е праснато буквално като чадър над няколко под-жанра - реално action RPG, Souls-like RPG (e.g. The Surge), rogue-lite RPG, "стандартно" cRPG и тн., всичките са в един кюп. Което е умерено подвеждащо... and not in a good way.

Иначе, в самото видео Рос си дава показателите, които го кефят в дадена игра и тези, които не го кефят; ако те познавам достатъчно добре, с Рос сте антиподи в известна степен по отношение на това какво търсите в една комп игра.
Бърза справка на Biased AGAINST списъка:
- melodramatic games;
- emotional, touching, or heartwarming games;
- anime-themed games

...и не обича turn-based games. WTF? :lol: There goes the whole 4x genre... my favorite, that is!

Then again, в списъка Biased TOWARDS имаме:
- Sci-fi societies;
- Grand spectacles

...тоест, все пак има нещо общо помежду (в/н)и, така че аз лично също съм на кеф. :)

Sat Jan 11, 2014 5:36 pm Re: Николай Теллалов Sat Jan 11, 2014 5:36 pm Re: Николай Теллалов
Емил късно забелязал, че допреди малко в предаването "Малки истории" по БНТ участвал Теллалов:
Живот без непосилни сметки, безкрайни задръствания и скъсани нерви. Как да избягаме от Системата? Къде да отидем? Гадатели, гностици, анархисти, дъновисти. Коя е най-модерната ерес в България? В студиото на „Малки истории“ днес – хора, които не се страхуват от свободата и живеят Различно.
Предишни предавания , където се надявам да сложат и днешното.

https://bg-bg.facebook.com/malki.istorii.bnt

- Кой е Теллалов знаеш ли?
- Брадясал.

Fri Dec 20, 2019 9:34 pm Re: За Филмите и Хората... Fri Dec 20, 2019 9:34 pm Re: За Филмите и Хората...
С Ани изгледахме и третия, финален сезон на Legion . Въпреки опасенията ми, че ниски рейтинги ще я отсекат през кръста, историята е завършена... и завършва добре. Дори размислящо. Деградацията на главните герои в един момент почна да ме ядосва – но към края те си получават изкуплението.

А откъм нестандартна режисура, плътни диалози (които често те карат да „дописваш“ недоизказаното в главата си) и – най-важното :P – ненадейни сцени с пеене и танци, сериалът все тъй няма равен.

Препоръчвам силно. (Стига да имате поне минимална издръжливост към насилие.)

Tue Jan 14, 2020 11:03 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Tue Jan 14, 2020 11:03 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Свърших нещо много важно и полезно - прочетох си романа от до както си му е реда. Ами доволна съм! :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: Много самовлюбено искам да кажа, че съм написала хубава книга. Въпреки, че я знам почти наизуст четох много увлечено и си зарязах другите две книги, дето четях (и не съм чела никога преди).

Доволна съм от цялостната картинка. И преди да решите, че съвсем съм изтрещяла - чака ме още работа. Забелязах си доста неща, които имат нужда от оправяне (предимно стилистични), под въпрос са ми някои сцени дали да останат (но това вече ще кажат бета читателите), на няколко места имам чуденка как да представя нещата, та пак ще разчитам на външен поглед. Притеснението, че в един момент много забавям действието и може да е досадно отпадна. То възникна, защото съответните две-три глави ми отнеха около месец да ги напиша и имах чувството, че е ега ти скуката. Но се оказа, че всъщност доста стегнато съм минала от там и не съм нарушила динамиката.

Утре се връщам към редакциите. Дала съм си срок до 8ми февруари да приключа третия тур.

Mon May 11, 2020 9:39 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Mon May 11, 2020 9:39 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Кал, аз само за действието и мисленето, да се включа... При мен действието е водещо, дори... животодвижещо, макар да обмислям действията си, по моя си по-скорострелен начин. Ако потъна в размисли или си дам почивка, без да действам, само да мисля и да се чудя кое е правилно, кое грешно и къде е златната среда, ще се депресирам, ще ме хване летаргия и повече нищо, от така планираното в този момент, няма да мога да направя качествено. Ако не ми е задължение, няма да го направя въобще.
Точно така си прецаках личното писане... Почнах да обмислям къде не ми се получава, а сега не мога да пиша, въобще. Все още опитвам, де.
Силно интуитивна съм и съм забелязала, че когато действам, нещата в почти 95% от случаите, ми се получават доста добре. Какво, ако не действие е цялата ми работа с клуба? Там време за дълги полемики и мисли няма.
Другото важно при мен е, че аз трябва да се съобразявам с децата, с които работя - с всяко поотделно, а и с церия екип. Научила съм се да заглушавам някои свои принципи и гласове, за да продължи да ни има... Важно е да ни има, защото казанато отлита, а написаното остава - нещата, които пишем са добри и ценни, според мен. :mrgreen:
Мисълта ми е, че се опитвам да опростявам част от нещата, да вървят леко и простичко, без излишни дилеми, защото и без това е трудно.
Ако трябва да съм честна, понякога ми е писвало от всичко това, но имам отговорност към събраните деца, към своето собствено, а и към бъдещетото, ако дойде... трябва да се стягам, да работя и да го правя така, че да ми харесва, затова залагам на действие... Дано да разбереш по-ясно гледната ми точка, защото сме много различни и е трудно :lol: :mrgreen:

Wed Dec 02, 2020 11:47 am Re: Образованието Wed Dec 02, 2020 11:47 am Re: Образованието
Днес любезно попълних една анкета в училище.
С най-голямо и мрачно удоволствие избрах "Напълно несъгласен" за много въпроси, но тези двата по-долу са разковничето на разклатеното образование, тествани лично в 3 различни училища (елементарни, простички, и неспазвани неща; надявам се вие да имате по-различни наблюдения от други училища и ние просто да имаме лоша училищна карма):

1. Учителите на детето ми дават ясни инструкции за това, което се очаква от детето като домашна работа.
Не, те следват другия златен принцип: НЕ дават ясни инструкции за това, което се очаква от детето като домашна работа.
Така стимулират естествения подбор в образованието.

Всъщност това ми е направо любимо: учителят казва набързо нещо за домашната работа, измежду много други казани неща - който разбрал, разбрал. Толкова ли е трудно/времеемко да се изпише черно на бяло 1. номер на страница; 2. номер на задача; 3. срок за изпълнение ? Елементарно е. Дори студентите, ако не им напишеш всичко това, се объркват и винаги има неразбрали; какво остава за учениците.

Verba volant, scripta manent.

2. След контролно или домашно, учителите обясняват резултатите на децата и им помагат да се учат от работата си.
Това е направо смешно. Всъщност: След контролно или домашно, учителите НЕ обясняват резултатите на децата и НЕ [им минава през ума да] им помагат да се учат от работата си.
Това, при налично време, правя АЗ. Ако СЛУЧАЙНО се добера до контролното (то се запазва някъде в свещените училищни архиви).

И въобще всичко е направено така, сякаш допускането на грешки (и особено поправката и обясняването им) не е основен механизъм на ученето...

Wed Dec 09, 2015 2:14 pm Re: Труд и творчество Wed Dec 09, 2015 2:14 pm Re: Труд и творчество
Свободен конкурс на тема "Движение без граници"

Тема: "Движение без граници"
Изисквания: да махнем преградите и да изразим себе си абсолютно свободно и навсякъде, като покажем творенията на всички вас, събрани на едно място.
Цел: Целта на конкурса е да изразите себе си, чрез снимка, картина или есе на дадената тема, както вие я виждате и така да стимулираме развитието ви в сферата на изкуството.
Краен срок: до 20.01.2016г. включително. :)
Вид творба: снимка, рисунка, есе.
Награда: организиране изложба на произведенията - снимки и картини, а за авторите на есетата , прочит от самите тях по време на изложбата, както и символични подаръчете.
Адрес за участие: svobodencentar -в- gmаil.com

За повече информация ----> https://www.facebook.com/events/408877082655851/

Mon Feb 27, 2012 11:34 pm Re: Труд и творчество Mon Feb 27, 2012 11:34 pm Re: Труд и творчество
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14169&sid=6


"Granta България" приема ръкописи!

Списание "Granta" - на български!


◊ СПИСАНИЕТО

През май 2012 г. на български език започва издаването на най-старото, най-популярното и най-престижното световно литературно списание – "Granta". Стартирало преди близо 150 години в Кеймбридж, сега сп. "Granta" се ползва с изключителен престиж и уважение сред почитателите на качествена литература в цял свят. То заема мястото на най-влиятелната литературна медия в началото на 21. век.

В българското издание ще публикуваме 60% преводи от оригиналното издание и 40% българска съвременна литература. Надяваме се всичко това да даде нов тласък в развитието на съвременния литературен контекст в България, като осигурим възможност на българските автори да излязат на чуждите пазари, а българската литература най-после да заеме място на световната литературна карта.


◊ ПЪРВИЯТ БРОЙ

1. Изисквания за първия брой на списанието

• “Granta България“ приема непоръчани ръкописи. Всеки брой на списание „Granta България“ е тематичен, но темата не цели да ограничава, а напротив – да провокира въображението на автори и читатели. Целим обща физиономия, рамка, дух на всеки отделен брой, така че винаги да е различен от предишния.

• Темата на първия брой е „Бъдеще“. Вълнуват ни интуициите, визиите за бъдещето, утопиите и антиутопиите, но и непосредственият ни усет за времето тук и сега, неразривната свързаност на бъдеще и минало.

• Събираме ръкописи за първия брой до 21 март.


2. Общи изисквания

. Интересуваме се главно от художествена проза, мемоари и репортажи, като във всичко ни вълнува оригиналното и необичайното. Публикуваме и ограничено количество поезия.

. Не публикуваме академични статии или непоръчани рецензии на книги.

. Приемаме единствено непубликувани материали. Публикацията в интернет също е публикация. Не приемаме текстове, публикувани преди това под каквато и да е форма.

. Нямаме ограничения за максимален или минимален брой думи; но в общия случай бихме очаквали текстове с дължина между 3000 и 6000 думи (това, разбира се, не важи за стихотворенията).

Моля, не изпращайте наведнъж повече от един прозаичен текст или повече от три стихотворения. Ако желаете, можете да приложите илюстрации към своя ръкопис.

. Приемат се само ръкописи, изпратени по електронната поща. Отговорите на редакцията се изпращат по същия начин.

Моля, придружете ръкописа си с кратка биографична бележка, като посочите предишни публикации, ако имате такива.


. “Granta България“ ще поддържа и уебсайт. Можете да изпратите ръкопис специално за публикация на уебсайта. От своя страна, редакцията може да избере за уебсайта ръкопис, изпратен за публикация в хартиеното списание.

Моля, не изпращайте ръкописи на цели книги.

Имайте предвид, че не можем да рецензираме ръкописи. Не всеки текст е подходящ за „Granta България“, дори ако е добре написан.

Ще се постараем да ви отговорим в рамките на един месец.

• Изпращайте своите ръкописи на следните електронни адреси:

. Светлозар Желев, главен редактор: svetlyo -@- ciela.net
. Валерия Иванова, редактор: valeria -@- ciela.net

. Редакционна колегия: Илия Троянов (почетен редактор), Георги Господинов, Ани Илков, Алек Попов, Дарин Тенев и Ангел Игов.

Това са и хората, които ще четат вашите текстове.

Mon Dec 17, 2012 6:23 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН (Засега) ПРОЕКТ] Mon Dec 17, 2012 6:23 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН (Засега) ПРОЕКТ]
'Ми не, не се вписва. Най-малкото, защото когато го започнах, не мислех за никакви критерии. Просто имах едно тригодишно желание да напиша роман, или най-близкото до него нещо и бум! - взех, че го сбъднах. :roll:

Не знам какво ще стане с него след редакцията. Тия дни мислех доста върху грешките и пропуските, които съм допуснал в процеса на работа, четейки също така и критиките на Еви. Установих, че краят (всички глави от 15-а нататъка) е само скелетна конструкция. Според мен, гледайки отстрани, около петдесет страници допълнителни сцени и други дописвания биха спомогнали за пълнокръвността на текста.

И понеже ми писна да чакам [някой друг евентуално да го каже], както съм тръгнал, ще довърша останалите си разсъждения/самокритика:

Едно от по-болните места на произведението са второстепенните персонажи. В класически дилетантски стил, те са... двуизмерни . Или както обича западната колегия да казва, "картонени изрезки".

След това същестувава проблема, условно наречен от мен "морска 'ваканция' ". Става въпрос за дисхармония между първата част (завръзка+изложение) на романа и заключителната част (от 15-а глава до края). Защо се получи това? Причините:
- Преди за замина за цял катастрофален август на моята "почивка", имах съвсем различен начин на водене на сюжета. Тогава писах подобно на един своебразен екскурзоводски гид, защото още нямах идея как завършва историята, пък смятах, че текста от липса на обем. Затова аз разкарвах сюжета по колкото се можеше по-различни неща, за да може да изстисквам максимум страници от новите панорами, докато гледах да запазя логическата взаимосвързаност в разумни граници.
- След връщането ми (септември), бях доста изтощен и демотивиран, защото чувствах, че изоставам. В пристъп на просветление, обаче, изведнъж прозрях сюжета и неговия мащаб и реших, че краят ще е отворен, защото вече исках поредица (протагониста от "просто оцеляващ индивид" внезапно се превърна в "ВИП в историческия план на галактиката"). Дотук добре, обаче времето все така летеше, а аз се чувствах притиснат. И комбинацията от "знам сюжета" + "ама трябва да побързам" доведоха до гореспоменатата скелетна конструкция на втората половина на романа, плюс разминаването в стратегията на писане между двата периода, разделени от паузата "морска 'ваканция' ".

Засега толкоз автодеконструкция. Ще добавя в този пост още, че сега бързам за медитация.
Следва продължение. :arrow:

ПП. Та, отклоних се леко... честно, не съм мислел изобщо за включването в поредицата на ЧоБи. Не съм такъв нахалник. Публикувах тук единствено, защото форумът е тих и спокоен (не знам обаче това дали е хубаво :D ), а четящите хора в едната им част ги познавам. :) Надявах се също така да се получи и малко външно "ръчкане", за да се чувствам по-мотивиран. (Излиза, че май все пак съм малко нахален :P )
Не на последно място, всичко беше спонтанно. Мога да говоря още, ама вече минавам в "балалайка режим", така че млъквам. 8-)


Едит:
Bottom line за всички tl;dr: ;)

Първата половина пишех и внимавах за детайлите, но сюжета само се "въртеше" и потенциалните дупки растяха.
Втората половина знаех какво трябва да напиша, но удрях през просото и оставях само есенцията на историята.

Fri Jun 21, 2013 9:14 am Re: Ще правим ли игра? Fri Jun 21, 2013 9:14 am Re: Ще правим ли игра?
Ще правим, ами. :mrgreen:

До септември, бъдеще да е, ще съм готов с превода на „Аурелион: Монетата“ на английски. И понеже няма смисъл да правим visual novel на български; и понеже „Аурелион“ отлично се вписва в концепцията „история, в която най-важният показател са отношенията между героите – качеството на тези отношения“; и понеже вероятно ще можем да ползваме кадри от сериала „Аурелион“ като фонови изображения – предлагам именно „Монетата“ да се превърне в сценария на първия ни visual novel.

Ако идеята ви пали :) – оползотворете месеците до октомври, като:

– Опитате различни visual novels . (И споделяте какво ви харесва, какво - не.)

- Онези от вас с афинитет към компютрите разучат как се работи с Ren'py , платформата, на която ще пишем историята. (Не се стряскайте – тя е в пъти по-проста от всеки познат ми програмен език. Интуитивна е. :))

– Зарибявате художници (Светлинки?) и композитори (Ице?... знаем, знаем :D). Visual novel без хубави картинки и музика е като Кал без ЧоБи. (Или обратното... :twisted: )

Хвърлих бомбата – вие сте. :mrgreen:

Wed Mar 06, 2019 12:20 am Re: По пътя към... Wed Mar 06, 2019 12:20 am Re: По пътя към...
Ето и моята рецензия в Goodreads:

Този сборник успя да ме изненада. На пръв поглед не беше "моето" четиво - малко по-дълбокомислен, по-философски, твърде... сериозен за настроението ми в момента. (Забелязвате ли, че изброеното далеч не са минуси? :)

Постепенно обаче разказите ми влязоха под кожата. Препоръчвам ги по две причини - съвсем кратки са, което ги прави идеални за днешния забързан делник, и в същото време са изключително наситени и подканят към размисъл. Това първо. Второ, стилово са изключително изпипани (подозирам, че голяма роля тук играе вещата ръка на редактора ;), което ги прави истинско удоволствие за сетивата.

И още - много са разнообразни жанрово и вярвам, че ще се намери по нещо за всеки вкус. От традиционни приказки до утопии, от магически реализъм през теологични теории до социална сатира - в сборника има от всичко. По Пътя Георги Атанасов е събирал впечатления, въпроси, емоции - и сега ни ги поднася в изящна художествена обвивка. Почерпете се и вие! :)

Моите любими разкази са "Анабел и снегът", "Часовникарят" и "Телемаркетинг".

Sun Sep 15, 2013 9:12 pm Re: Основи на Човешката библиотека Sun Sep 15, 2013 9:12 pm Re: Основи на Човешката библиотека
Конкурсът „Дърво с корен“

И нашето участие в него:

Мила „ЕкоОбщност“ (:

Пишем ви за четири дръвчета, които бихме желали да номинираме в тазгодишното издание на „Дърво с корен“. Всичките четири са на едно място, от един вид и с една история – ето тази:

Приказка за Юнаци и злодеи: Зеленяща

(Ако искате и по-едри снимчици – имаме. :) Също така горим от желание да ви пратим фото как изглеждат юначините днес, пет месеца по-късно – ама не успяхме да се организираме в срок. (То всичкото ни такова... :D) Ако позволявате – ще ви пратим и него, до ден-два. Най-късно до края на месеца...)

А ето и предисторията:

Човешката библиотека е доброволческа мрежа от страстни читатели – такива, които дишат, хранят се и се поят с книгите. От време на време и ги издават.

Освен това се стараем да се грижим за нашия общ дом, Земята. Повечето ни издания са отпечатани на изцяло рециклирана хартия (или са електронни – ура за непосечените гори! :).

Имаме обаче и издания на обикновена хартия. За да се отблагодарим на горите за тях, отделяме десет процента от приходите и участваме в залесявания (ето още едно освен горното).

Горното залесяване е първото, скроено от нас самите – в градинката зад блока, където живее един наш участник. Първо поискахме препоръка от лесовъд: кои дървета хем ще виреят добре в предизвикателната софийска среда, хем ще отделят повечко кислород? После потърсихме домоуправителя и другите обитатели на блока: разрешавате ли да посадим? Оказа се, че блокът вече има озеленителен план, в който нашите четири шестилчета (Acer platanoides, за по-начетените от вас ;) се вписват прекрасно. Свързахме се с два-три разсадника и си харесахме двугодишни фиданки. (Като ги гледам какви буйни са избуяли – може и тригодишни да бяха.) Последва документираната акция горе; по време на нея пък, един от съседите ни изненада, донасяйки съвсем мънички орехчета, та и тях наредихме до „батковците“. А в месеците подир това, рамо до рамо с грижовни хора от блока, поливахме и наглеждахме, и се радвахме. (Сега сигурно ще помислите, че пунтирам „Тимур и неговата команда“, обаче истина са казали хората: залесяванията, и общата грижа въобще, сплотяват. От тая акция насам се запознахме със сума ти хора от блока и като се разминем по стълбите, си се усмихваме, че даже и „здрасти“ си казваме.)

По едно време извиха вихри, та двете ни по-крайни дръвчета клюмнаха настрани – а уж градинката е на завет – та се наложи да изимпровизираме подпори (добре че имаме майстор-дърводелец в задругата :)... Това се надяваме да го видите на новите снимки.

Сега точка по точка:

1. ^горе^

2. ^и то^

3. В София, градинката зад блока на бул. „Пенчо Славейков“ 5.

(За GPS чуваме да приказват тук-там, но какво е туй чудо и как се ползва, тепърва ни предстои да открием.)

4. Шестил (Acer platanoides), 2-2,50 м високи, 10 см талия, 2 (3?) години.

5. Човешката библиотека
София
7 години
poslednorog -в- gmail.com
089X XXXXXXX

... А тази есен искаме пак . :) В Казанлък – при нашите млади приятели „ Светлини сред сенките “.

С последния влак и много усмивки,
Хронист за екипа на ЧоБи: Кал)