choveshkata.net

Thu Apr 02, 2020 4:36 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Thu Apr 02, 2020 4:36 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Здравейте!
Аз съм Мария. Малко глупаво се получи, защото реших да редактирам файла, преди да се впиша тук, та сега ми се вие свят, но да видим. :)

А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Краткият отговор: едното нещо доведе до другото, пък очаквания предпочитам да нямам.
Иначе, то донякъде е свързано с В. де; за момента, в който реших да ставам велик и безсмъртен писател: още си помня трогателните опити да моля за помощ хора „от бранша“ – да ми прочетат нещо, ако ще половин страничка, и да ми дадат някаква насока... Е, желаещи не се намериха, но аз научих това-онова през годините и ако мога с нещо да помогна на такива, които сега са в миналото ми положение – много ще се радвам. Още по-добре и ако успея да си развия допълнително редакторските умения, естествено... Винаги бих могла да си намразя писането още повече. :)
А, и по-конкретно: подобряване на пунктуацията хич няма да ми е излишно.


Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
За възхищение: Фридрих Ницше, Фьодор Достоевски, Уди Алън, Лин-Мануел Миранда и които и да са пичовете, написали сценария на BoJack Horseman.
За книги не от горните: „Дванайсетте стола“ и „Златния телец“ на Илф и Петров, „Параграф 22“ на Хелър, „Майстора и Маргарита“ на Булкагов, „Малки богове“ (и други) на Пратчет, „Одисей“ на Джойс, „Фауст“ на Гьоте, „Измислици“ на Борхес. Не включвам Сартр, защото наскоро разбрах, че е педофил, и трябва пак да го прочета с тази нагласа, за да преценя дали си струва чак пък толкоз да му се възхищавам...
За вдъхновение: Всички безумно лоши книги, които съм изчела напоследък... Ами факт, какво?
И мама! Тя е автор на „щом издават такива глупости, и тебе ще те издадат“. Хубаво е семейството да те подкрепя.


В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Да. Сатира и прочие философски работи. Всеки ден от десет години, преди това по-рядко.

Mon Jun 30, 2014 9:24 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Mon Jun 30, 2014 9:24 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Ами да, сблъсквала съм се с хора, които са бесни и знам какво имаш предвид под вцепеняване. То на кого ли му е спестено такова преживяване...

Интересно ми е това което споменаваш - за пречистващата сила на гнева. Според мен гневът е неуправляемо изригване на енергия, и докато е такова не виждам как може да има пречистваща сила. И трябва първо да се преобразува в нещо друго, тогава може да стане конструктивен и използваем.

Fri Apr 17, 2020 11:56 am Re: Кой къде кога защо (не) Fri Apr 17, 2020 11:56 am Re: Кой къде кога защо (не)
Тук? (2012)

Tue Aug 19, 2014 12:05 pm Re: За преводите, принципно Tue Aug 19, 2014 12:05 pm Re: За преводите, принципно
О, повярвай ми - винаги човек вижда неща, които си мисли, че е можело да се направят по-добре; дори и след 20 години. Освен това, с цялото ми уважение и любов към Еднорога и превода му, тогава ти и групата преводачи бяхте доста по-млади - и не ме разбирай криво. Времето ти дава възможност да четеш повече, да разбираш повече, да знаеш и да чувстваш повече - дори и стила на Бийгъл:). А и си ме знаеш - не съм привърженик на принципа много баби да акушират при едно раждане (на превод). Сега да не вземеш да си образуваш нерви:)))). Два ума мислят по-добре от един, а повече от два сигурно още по-добре, но при някои неща не(винаги) е така.
Всеки добър художествен текст изисква творческо и ново мислене от преводача, ИМХО. Някои в по-голяма степен, да. И още нещо ми се ще да добавя. известно е, че мистерията "творчески акт", какъвто е и преводът, е все още недоразгадана; а вдъхновението наподобява нещо на транс - поне както аз си го представям. Трудно ще да е да допуснеш в такива селения твърде много хора. Ти май го можеш, но аз конкретно в това отношение съм си по-особена. Ако ще превеждам нещо, което за мен е велико откровение и тайнство, бих могла само, както вече казах, сама плюс редактор съмишленик. Не ставам за прекрасния нов свят, както ми се струва, че го разбираш ти, но това е положението с мен - стар уморен кон, ккакво да му вземеш:)))).

Fri Apr 24, 2020 9:11 pm Re: Елена Павлова Fri Apr 24, 2020 9:11 pm Re: Елена Павлова
Отзив от Ради за сборника „Две луни” на Елена Павлова:


Ще се опитам накратко да споделя впечатленията си относно сборника „Две луни”, като коментирам разказите направили ми впечатление. Имаше силни и слаби разкази. Забелязах, че началото и края на разказите й са еднакви в рамка. Хареса ми. Прочетох я преди две седмици, но докато се наканя да се отчета...
1. Елфическа песен - вманиачени по Рол Плей тийнейджъри, които издават книга. Точно тази част с написването й събуди в мен муза за една от историите ми. Осъзнаването, че елфа е влюбен, чак когато разбира че момичето има рак ме отдръпна. Както и всичките глупости елфите да са с елфи, а не хора.
2. Ода за тройка мечове 2: „пеперуди на любовта” Имаше екшън, обрати, но пък развръзката накрая много бързо ми се случи, претупано, не разбрах как стигнаха до изводите за разкриването на случая.
3. Нощен клуб - как можеше да измисли такъв гнусен край. Получаваш писмо за най-страхотната нощ с вампир, представяш си Едуард от Здрач, а те затисва някакъв дебелак и те изнасилва. Като заклет почитател на вампири, тази гавра трудно я преглътнах.
4. Те се спускат нощем от хълмовете - ето това е хорър! Да осъзнаеш, че амулетите не бачкат в най - напрегнатия момент и да знаеш единствен, че самовилите идват и нищо не може да те спаси, можеш само да крещиш.
5. Динозавър за Коледа - абсолютно в стила на Анита Блейк със съживителска магия и фирма за съживители. Анита ми харесва една идея повече.
6. Вкусно до последната чаша - как може да наградят толкова скучен разказ. Изреждат ти хиляда рецепти за кафе, което си е юочти целия разказ, и накрая разбираш, че този който ги прави е робот и няма на кого да ги прави.
7. Зимно преброяване на вампирите - имаше екшън и обрати. Как само шефът е лъгал за заразяването на вампирите, да следи телефона и тн. Кк от добрите стана лош. Диди ми е любимка и хубаво, че оцеля. Статистиката за вампирите правеше разказа по-достоверен.

Mon May 04, 2020 8:22 am Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Mon May 04, 2020 8:22 am Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
Издание 2020

Медиен анонс:

Фондация „Човешката библиотека“, дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Фентъзи ЛАРП Център канят всички автори да участват в третия

Конкурс „Изгревът на следващото“

В момента се провежда не един конкурс за български художествени текстове, но този е единственият, който има за тема възможното движение към позитивно бъдеще . Днес, пред лицето на световната паника и песимистичните прогнози, се изисква истинска интелектуална смелост, за да потърсим формите за Изхода. Смелост да допуснем, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво, интелект да си го представим и талант да го защитим художествено.

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Какво е решението, което ще избегне застиналите утопиянства, където позьори с бели хитони рецитират един на друг надути речи?

Конкурсът „Изгревът на следващото“ ще бъде мястото, където ще се публикуват истории, посветени на това търсене. Произведения, които с художествен талант и моделираща сила ще защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:

● По спиралата към следващото : Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.

● Визии на следващото : Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешната свобода, въпреки че са затворени в клетката на настоящата социална несвобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е разказите да засягат поне една от горните две теми в обем 3000–9000 думи.

Крайният срок за участие е 30 юни 2020 г .

Трите най-високо класирани разказа ще получат награди по 200 лв. и заедно с други подбрани заглавия от конкурса ще бъдат публикувани в следващите издания на алманаха „ФантАstika“.

Пълните условия са описани в сайта на Човешката библиотека:

https://choveshkata.net/blog/?p=7787

Там ще откриете и най-актуална информация в случай на промени.

Ако зърнете отражения в медиите, отбелязвайте ги в тази тема. :)

Tue Sep 23, 2014 5:58 pm Re: Не-културни събития Tue Sep 23, 2014 5:58 pm Re: Не-културни събития
http://forthenature.org/news/3105

След разходката си до Бургас, Морската градина, където зарадва хиляди любители на природата, изложбата "Натура 2000 - най-доброто от природата на България и Европа" се завръща в София. Този път ще гостува на Зоологическа градина, София. (...) Изложбата ще остане до 12 октомври в зала „Големи котки, аквариум и терариум” (при аквариума) в Зоологическата градина - http://www.zoosofia.eu/

Mon Oct 06, 2014 2:43 pm Re: Не-културни събития Mon Oct 06, 2014 2:43 pm Re: Не-културни събития
http://www.humanoftheyear.org/ Ако искате да номинирате някого за Човек или организация на годината. И познайте какво номинирах Човешката Стискайте палци да я пуснат одобрена номинацията на сайта.

Sat Oct 18, 2014 10:48 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Oct 18, 2014 10:48 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Имена от типа "Елиминирай клишетата, оживи!" креации (ех, каква българска дума) на ЧоБи редакторите ли са :D ? Т.е. стана ми интересно други редактори наистина ли такива съкращения (които това да означават) ползват или някакви по-... кхм... сухарски? :)

Лично мои са си. ;) Само ПНК е директно привнесено от англоезичното show, don't tell.

Предполагам обаче, че всички сериозни редактори въвеждат някакви сбити (сбиващи? ^..^) означения. Типовете проблеми (моят списък не е изчерпателен) се появяват редовно – в един момент ще стане изнервящо да се обясняват пак и пак. ;)

Но ти ме подсети да ви питам всички: ако сте работили с други редактори, виждали ли сте ги да ползват нещо подобно?

(Помня, че Ели (елена) беше въвела цифрови означения в някои от редакциите си. :) )

Tue May 26, 2020 3:50 pm Re: Е-книгите Tue May 26, 2020 3:50 pm Re: Е-книгите
БДЖ: Кампанията „Чети във влака” с много нови издания

Кампанията на БДЖ „Чети във влака“ набира все повече популярност. (...)

Най-новият партньор на инициативата „Чети във влака” е фондация „Човешката библиотека”, които предоставиха 35 нови заглавия за нашите читатели. “Човешката библиотека е отворена общност на читатели, които подбират, популяризират и издават книги за страстни умове и мъдри сърца. Една от отличителните ѝ черти е използването на рециклирана хартия в хартиените издания – и на рециклирани електрони в електронните”, както шеговито посочват в своето описание.

Към кампанията особен принос имат и (...) издателство "Библиотека България", Audiobookbg.com с предоставените от тях аудио книги и многото отделни автори, които проявиха интерес към инициативата „Чети във влака”.

БДЖ съвместно с български издателства стартира кампанията в края на месец юли 2019 г. (...) Клиентите на БДЖ, които притежават смарт устройства, могат да сканират разпространените във влаковете стикери с QR код, който ще им даде достъп до виртуалната библиотека на „Чети във влака“.

Кампанията продължава да се радва на голям интерес, като за последния месец са отчетени близо 4 500 посещения на платформата. Наличните книги от началото на кампанията продължават да бъдат предпочитани от регулярен брой посетители, а вече се наблюдава нарастващ интерес и към новодобавените издания. (...)

Sun Nov 02, 2014 11:44 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Nov 02, 2014 11:44 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
‘Giving advice to a child is like flinging sand at an obsidian wall. Nothing sticks. The brutal truth is that we each suffer our own lessons—they can’t be danced round. They can’t be slipped past. You cannot gift a child with your scars—they arrive like webs, constricting, suffocating, and that child will struggle and strain until they break. No matter how noble your intent, the only scars that teach them anything are the ones they earn themselves.’

Fri Jun 05, 2020 2:13 pm Re: Културни събития Fri Jun 05, 2020 2:13 pm Re: Културни събития
Абе доста съм разочарована какво цитира Мая Бочева и какво смятат организаторите "Бисерче вълшебно" –
растенията явно не са живи организми...

Огледай се – какви растения и живи организми виждаш?

https://www.biserche.com/ljatnata-shtaf ... -valshebno

Fri Nov 14, 2014 5:09 am Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ Fri Nov 14, 2014 5:09 am Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ
За player-ите е ясно. Мисълта ми беше, че примерно Крабат съм го гледала отдавна и не го помня добре - долу-горе имам спомен къде е една специална сцена. Ама няма да се измъквам - за филми не може да се говори без леко показно, особено за ефектите, които са ме сащисали.
Може да направя така - по малко ще разглеждам и установя материала и след някоя седмица като съм готова, ще дам знак. Преди декември няма да бъде.

Аз, кхм, донякъде предпочитам детските книги и филми. Е, не най-елементарните.

Може би наистина направих грешка с Програмата. Хем и я избягвам от години. Дори основна фактология може да им куца.

Иначе още 2001 г. ме усъмниха с "невероятното" описание на Амели Пулен, което още не ги е срам да продължават да използват: Въображението на Амели е като бонбон с няколко вкуса - усещаш ги с върха на езика си и смучеш бавно, с неподправено детско удоволствие. После ти се иска да целунеш целия свят - така, със захаросани и лепнещи устни.
За линкнатите филми ш' са опитам по две думи non-spoiling да напиша. Или я да видя дали има добре написано на английски.

Ето за "модрия" тигър :D http://www.radio.cz/en/section/arts/modry-tygr-the-blue-tiger-wins-best-picture-at-kinodiseea Да живее чешкото радио! Запис на интервю с режисьора.
Ще добавя, че чешките филми са изненадващо естествени като актьорска игра. Дори при децата. Мо си мисли, че някои игрални филми са документални.

За Куки - http://iwatchstuff.com/2010/03/man-czech-kids-get-all-the-bes.php
:D Ще чуете гласа на един от главните герои - любим ми актьор, писател, режисьор Зденьек Свьера:к (изкл. грозно на кирилица...)
И в един цитат ще станете свидетели как :D (още се хиля) явно някой чех не е можал да преглътне безпадежността в английския и :D е оставил имената в падеж. Момченцето се казва Ондра, а актьорът му и на Куки - Ondřej, син на режисьора и внук на любимеца ми.
Изтъквам - "плишова храчка" е плюшена играчка, моля.

Куки и Тигъра са по книги. Скъпи с илюстрации... Като тук скъпи. Да взема пролетите да си ги купя една по една... :\ Увидиме... Нека Мо да го назначат най-после...
Филмът за рождения ден е още по-stop-motion ;)

Tue Nov 25, 2014 1:50 am Re: За Филмите и Хората... Tue Nov 25, 2014 1:50 am Re: За Филмите и Хората...
Ooo, ако ще е сълзливо-романтично, пак с Джерард Бътлър - препоръчвам с повече точки Dear Frankie

Thu Jun 25, 2020 8:52 am Re: Основи на Човешката библиотека Thu Jun 25, 2020 8:52 am Re: Основи на Човешката библиотека
Мое интервю с Росинка Проданова по радио „Благоевград“

И малко задкулисно инфо ;):
Аз си се надразних, че изтървах да кажа за начина, по който
разпределяме приходите от е-изданията... ама нямах грам идея, че ще е
само 10 минути. А цялото нещо беше „импровизация на педали“ –
предварително се бях надрусал с един час Avengers (първия филм... мноу
яки лафове :D) и я карах абсолютно през просото... :D

Sun Dec 07, 2014 9:43 pm Re: Тема за коректори Sun Dec 07, 2014 9:43 pm Re: Тема за коректори
Абсолютно си права за ударението на „таман/тамън“... отивам да си задраскам глупостите по-горе. :D

И сега вече с Хрс ни чака дуел как трябва да се произнася таз дума. Запрятам си шлифера, пръстите ми играят край охлузената дръжка на револвера...

(Неудареното „а/ъ“ обаче се произнася като английското ʌ – в училище му викахме „потъмнено „а“. Освен в някои изключения, като окончанието на глаголи 1 л., ед. ч., където си е чисто „ъ“.

Ха! :D)

Tue Jul 14, 2020 8:23 am Re: Коренуване: Невидена река Tue Jul 14, 2020 8:23 am Re: Коренуване: Невидена река
По случай рд на автора облъчихме ФБ пространството със следното:

Днес авторът на Невидена река Мирослав Моравски, още известен като Moro Miro, има рожден ден. И по тоя повод искаме да го черпим бира, билкова отвара или две шепи ледена вода от поточе, по избор. И за да е пълен купонът, ще му зададем няколко въпроса:

- Бил ли е участник в ПТП? (Колко пъти е гледал „Кацнал на едно дърво“ (1971) с Луи дьо Фюнес?)
- Припарвал ли е, като наблюдател, до лудница?
- Що е "Стикъл"?
- Какво е значението на "сапикясвам се"?
- Какво е "метилява градушка"?
- Какво действие има билката мента?
- Откъде знае толкова много за самодивите?
- Как се казва самодивата, тая, неговата?

„Въпросите напират, едва ги удържам. Колчем обаче понечвам да питам нещо, баба Кина слага пръст на устата си. [...] Повървяваме мълчаливо, после отново ми се прищява да ѝ задам въпрос. [...] Искам да ѝ задам хиляда въпроса едновременно. [...] Слушам песента, а въпросите преливат в главата ми.

Далеч назад някой ме пита нещо.
Кой е този досаден човек? Няма ли да ме оставят на мира всички вече…

С усилие се изправям. Този с въпросите съм аз.

Объркването ми расте с всяка минута.

Добре, Радославе, сега спри, да премислим нещата.“

Кои въпроси са истински? (всичките са от текста)
- "Абе да не умирам, мамка му?"
- "Ами ако полудявам?"

- "Как се спираше с мотор?"
- "Чакай, може би все пак наистина съм припаднал?"

- "Вярващ ли си, бе, момче?"
- "С теб ли говорех?"

- "Та няма ли други като тебе?"

– "А по-точно? – поглеждам безпомощно към тъмните прозорци."
– "Казах ти: не мога да ти кажа."

- "Какво да правя, мамка му."

- "Как да задам въпрос с песен?
Да задам въпрос? Главата ми е празна."

И понеже аз съм автор само на първия параграф, реших, че трябва още малко да се напъна по повода ;), и вчера писах в „Какво четеш“:

Хора, вчера мой близък приятел и много любим писател и музикант, Мирослав Моравски, имаше рожден ден. Всъщност, той точно така ми стана близък – плени ме с музиката и историите си, омагьоса ме, докосна нещо в мен... още преди изобщо да се познаваме. И сега, по случай празника му, ми се иска да предам нататък – да помогна на още хора да открият магията.

Говорила съм вече тук за книгата му, „Невидена река“, за преплитането на фолклор и съвремие, носталгия и традиция, фантазия, мъдрост и житейски кръстопътища. Това, което я прави наистина специална, е, че силата на думите се умножава от силата на мелодията – историята върви с албум авторски песни, които я разгръщат, допълват, завършват...

И понеже не ми достигат думи, ще ви споделя тук мъничко от началото на книгата, откъс от моя любима песен – и линк, където безплатно можете да чуете прекрасната акустична версия на целия албум. Честит да си, Миро! ❤️
В другия си живот искам да съм сънливец.
Обичам да сънувам.
Сънят е като къща, в която си се сгушил на топло, на завет от ветровете на деня.
Обичам да си седя там, където дори кошмарите изглеждат като добре режисирани филми, макар и пълни с британски хумор.
Ти и сега си сънливец – би отбелязала скептично Теа.
Много обичам съня, в който мога да се излежавам, да не мисля и да не се съмнявам в нищо.
Но най-много го обичам в онзи момент, в който острието на очакванията връхлети тази къщичка, като цунами върху колибка на плажа.
Моментът на събуждането.
Приливът на утрото, изгревът, това, на което би следвало всъщност всеки да се радва.
Не е ли така? Преди хората са си казвали: „Ура, оживях още един ден! Ще видя още веднъж слънцето, ще направя това, ще направя онова…“
Но не и днес, когато си взел назаем толкова много от утрешния ден – сили назаем, пари, махмурлук.
Време, любов и дори сън назаем.
Сънят е като къща, в която нямаш заеми, изцяло изплатена, изцяло твоя.
Познава се по това, че не е за дълго…
~
Брод

Спри света и погледни ме
през смеха на времето.
Няма възел друг в съдбите,
само там в сърцето ти.
Вятър блъска редовете,
в примки дни провесени.
С твоя почерк е изписан
в бъдещето всеки миг.

Казваш „трябва“,
мислиш „искам“,
а сънуваш може би?
Ставаш пак и слагаш онзи
дневен, дребен, среден лик.
Бури чакаш, все не идват,
гаснат дни прeкършени,
спи в ръката вятър зимен –
искаш да го пуснеш ли?...

https://m.soundcloud.com/korenuvane/sets/nevidena-reka-unseen-river

Wed Dec 17, 2014 10:37 am Re: Е-книгите Wed Dec 17, 2014 10:37 am Re: Е-книгите
Долните предложения не са актуални; вижте новата версия .

Празници и подаръци: за нас и за Земята

Приятели (:

Дойде декември, приближават празници, чака ни търсене на подаръци... Ако и вие се изприщвате при мисълта за тридневни обиколки по молове и коледни базари; и – по-важното – ако търсите подаръци, които да не натоварват общия ни дом, Земята, а дори да ѝ помагат... вижте какви идеи съм събрал тук:

http://kal.zavinagi.org/?p=410

Кратката версия:

1. Подкрепете българската природа .

2. Пазете горите .

3. Осиновете дива живинка .

4. Подарявайте електронни книги .

Празници!

Fri Jul 31, 2020 2:57 pm Re: Янчо Чолаков Fri Jul 31, 2020 2:57 pm Re: Янчо Чолаков
Здравейте, приятели и сподвижници!
Вече мога да се отчета с второто издание на повестта "Прояснение", осъществено от в-к "България" в Чикаго. От 27-и февруари, та до сега. 20 поредни публикации. Какво да кажа? Всеки четвъртък плъзгах курсора и проверявах до къде са стигнали перипетиите на Мариян. И така 5 месеца. Както каза Петьо Тушков: "Най-хубавото е, че Мариян оцеля!". Сериализацията на текстове в такъв обем е била мода в XIX в., днес рядко ще видиш цяла повест да се ниже половин година с продължение по страниците на вестник. Е, дай Боже всекиму!

Не се познавам лично с издателите, за да попитам [за читателски отзиви]. Днес писах на един съученик, който живее в Илинойс, с молба да ми набави хартиен брой и той обеща. Иначе излизането съвпадна с пика на кризата с Ковида, а това е темата и на повестта - Болестта, във всеки един смисъл. Така се е стигнало до решението вместо само началото да публикуват целия текст. Актуалната тема е много важен момент - вижте и разказа на Елена Павлова. Обаче едно, че човек не може да си поръчва нови идеи и вдъхновение, свързани с последните новини - новините даже по-скро подтискат всякакво вдъхновение - друго, че са малко хората, които във всеки един момент могат да намерят часове/дни/седмици да пишат по последния най-наболял въпрос.
Изобщо, опираме до един въпроси - до къде творецът следва тренда/модата и от къде нататък ги създава и кое е по-важно и кое изобщо е възможно. Аз затова направих обратното - предизвиках актуална пандемия. ;)

Wed Sep 02, 2020 6:05 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Sep 02, 2020 6:05 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
А, авторката просто е транс.
Иначе на живо е много симпатична, но естествено у нас смяната на пола е по-важно отблъскващо качество от... почти всичко май.
--
Да, и двете (основни) връзки в книгата са токсични, но по различен начин, което всъщност обобщава историята на човечеството и вечните му несполучливи избори, дори когато то ги осъзнава. Хм.

Аз междувременно се спрятам за Middlegame на Шонън (ин?) Макгуайър, току-що глътнах Every Heart A Doorway и съм още тотално надрусана. В хубавия смисъл, макар че е малко наивна и недо... недоразгърната на моменти. Да видим книгата за двата спешъл сноуфлейка ще ме надруса ли.

Mon Oct 26, 2020 10:20 pm Re: Тема за искане и даване на помощ Mon Oct 26, 2020 10:20 pm Re: Тема за искане и даване на помощ
Понеже книгата е типографски лесна, веднагически бих ти препоръчал да я направите с Наско вечерите...

... ако преди това успееш да му помогнеш да подкара Adobe Indesign на новата (!) си машина. Бездруго мислех да пиша на теб или Дидо да се включите с помощ; аз вчера се опитах, но се провалих безславно. Тая вечер нямам време-сили да обяснявам цялата каша, която се е сготвила там. Най-добре е да го чуеш лично. (Ако ти самият имаш време-сили за „екстри“.)

За печатници разгледай този списък .

Mon Feb 02, 2015 11:42 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Забравеният запад“ Mon Feb 02, 2015 11:42 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Забравеният запад“
Ех, жалко, че нямаш някоя Приказка, Кал. Явно все още в твоите приказки няма забрава, а може би и това е хубаво - нали приказките са точно да не забравяме някои толкова важни неща?

Sat Feb 14, 2015 9:30 am Re: Най-чувствените сцени, на които сте попадали Sat Feb 14, 2015 9:30 am Re: Най-чувствените сцени, на които сте попадали
Темата „Най-чувствените сцени, на които сте попадали“ в ГР – бавно, ала сърцато – се разгръща. ;)

Избрано:

Откакто ми каза за тая тема, мисля усилено и НИЩО не се сещам. Ама нищо. А съм изчела предостатъчно опити (в следствие на които още като надуша, че се задава секс сцена, почвам да гърча раздразнено пръсти. На краката.)

Ама това е ужас, бе. Ще мисля още.

Аз, съвсем ненадейно (чак стряскащо със синхроничността си...), попаднах на един отговор:

http://www.choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=19450#p19450

Пасажът е от Metaplanetary на Tony Daniel, една амбициозно започваща космическа опера, която ми препоръчаха, като си търсех нещо от ранга на A Requiem for Homo Sapiens . И точно заради амбициозното начало ме изненада... очаквах по-корави герои и ситуации. Корави по неправилния начин. :D

Но може и да го приемем за мамене от моя страна. Все пак един от двамата участници не е човек и дори няма телесна форма. На Danis, може да възрази някой, ѝ е твърде лесно. Ние, които си нямаме почти-телепатия и досег до молекулите на партньора си, отвътре, какво да правим?

Само че отношението... отношението. :)

Ако си говорим за фантастика/фентъзи, умът ми не ражда сцени, които да съм запомнила. Имам някакви бегли спомени от четирилогията "Споделящият нож" на Бюджолд, но нищо конкретно и определено нищо от това, което търсиш. И което да ме накара да го запомня, в крайна сметка.
Сцените, на които съм попадала са в три категории:
А)кратки
Б)завоалирани
В)не особено вдъхновени.
Мисля, че авторите смятат за проява на лош вкус показването и развитието на взаимоотношенията/чувствата между героите, какво остава за чувствени сцени - о, тогава определено ще ги обвинят, че пишат розови романчета за празноглави домакини!
Не че в любовните романи е лесно да се намери красива чувствена сцена...

Интересни са ми всякакви жанрове. Съжалявам, ако с Metaplanetary съм ви подвел – просто той ме блъсна вчера. „Искаш чувствена сцена! На ти!“ (Макар че и неговата донякъде влиза в твоите А и Б.)

Ако и в любовните романи се срещат рядко – лелеее... Ниша, автори! Ниша! :D

Внимавай какво си пожелаваш :)

Долният цитат е от The Dark Tide, което жанрово е MM Romance Mystery-Thriller и още веднъж да натвърдя, че е ММ Romance. Че ще загубим детската аудитория. :)

We sat on the edge of the bed, side by side, and undressed each other with tremulous
fingers, careful and slow. I didn't believe we had ever been this tentative—not even in the very
beginning. Perhaps especially not in the very beginning. We gave each other plenty of time for
second thoughts, for a change of heart. We were polite with the buttons and respectful of the
zippers. And all the while we watched each other's face, eyes locked.
The somber darkness in Jake's eyes hurt my heart. In that moment I would have given him
anything in my power.
He undid the last button, pushed the shirt back off my shoulders. He glanced down at my
chest.
“Ugly, isn't it?”
I heard the rough intake of his breath. “Is that what you think?”
“Oh it is,” I said easily. Somehow I knew the ugliness didn't frighten him any more than it
frightened me.
He bent his head and kissed the curve of my neck, said against my flushed skin, “Nothing
about you could be ugly to me.” I shivered despite the warmth of the room, the heat of our
bodies. He pushed me back in the smooth used sheets, and he kissed the lowest point at my
sternum, working his way, his mouth nuzzling up that tender pink ridge—stinging and soothing
at the same time. It tickled and made me want to laugh. It melted my guts and made me want to
cry. I tried to hold still, not wriggle away, finally relaxing as his mouth nibbled and kissed its
way beneath my jaw and at last found my mouth. We kissed long and hungrily.
Passionate kisses, the intoxicating exchange of breath and saliva—and something more
intimate—something there was no real name for, like a spark catching between us and taking
light.
How had I forgotten this? How had I been satisfied with anything else? Guy…Mel…it was
like choosing celluloid kisses over the real thing. The real thing was raw and powerful and
dangerous…but it was the real thing. Had I really believed I could make do with safe substitutes?
Jake tasted of bourbon and sorrow. I opened my mouth to his tongue, the rough velvet
push against my own—claiming me as I was claiming him. This sultry afternoon, wooden blinds
knocking against the wall, the hum of bees outside the window, the distant buzz of a plane off to
faraway places was merely another link in the chain. There seemed a strange, sweet continuity in
this tentative, cautious coupling, and yet it somehow felt like the first time as we made love in
the wreckage of Jake's dreams.
It was the first time. The first time we were together with no secrets and no restrictions. It
was us naked…in every way.
We kissed until we were out of breath. Jake lifted his head. He said, “I'd given up. What
made you change your mind?”
“I guess I finally caught up on my sleep.”
He didn't smile.
I stared at him, at the silver-gold at his temples, the tiny lines at the corner of his eyes, the
stern but tender line of his mouth. It had to be the truth from now on. “Because nothing could
hurt worse than never seeing you again. I can't do it. It's breaking my heart.”
Though my vision blurred, I could feel his gaze like a caress, like a kiss against my
eyelids, lingering at the corner of my mouth. He spoke so quietly I had to strain to hear, “You
remember asking me if I'd ever begged?”
I wiped the corner of my eyes, sniffed. “Is this about to get kinky?”
“Do you want it to?”
“Mmm.” I hastily wiped my nose. “Maybe. I read this thing about silk scarves and feathers
once. I wouldn't mind trying that one of these days.”
His mouth quirked. He said gravely, “I'll keep that in mind. No, this was a conversation we
had where you said you thought I'd never begged for anything in my life.”
“And you said you did beg once—and you got what you asked for.” I waited, wondering if
I was going to like what I was about to hear.
Jake said, “When your heart stopped on that fucking boat.” The sudden fierce glitter in his
eyes had to be a trick of the light. “I begged then.”
I couldn't think of a thing to say. It was the last thing I'd expected. Almost the opposite, in
fact, of what I'd expected.
“I've never been that afraid. Not even close. I worked over you, and I called you every
name in the book.” His face twisted. “I cried. And then I begged. You're damn right I begged. I
promised—not that I had anything worth promising—but I was willing to give anything for you
to be able to walk away from that.” His smile was the rare one, the wide and unguarded one.
“And you did.”
I caught a ragged breath. Sat up so fast, we nearly head-slammed each other. “Jesus, Jake.
If that's true, why the hell can't you say it?”
He looked confused.
“If you do feel that way, then why have you never said it? It would have helped. Because
to not say it at this point feels like you have some reason for not saying it, that you're making
some point by not saying it.”
He was shaking his head. “I don't know what you're talking about. Of course I—what do
you think this is about?”
“Knowing and believing are two different things.”
He was looking at me like something had been lost in translation.
“Why can't you say it?” I hardened my voice. “Because I'm telling you, you never have. I'd
have remembered.”
He stared at me with disbelief. Then he lunged forward, pushing me flat in the pillows
once more. He leaned over me, his mouth a brush of lips away from my own, his breath warm on
my face.
“Love you? Of course I love you. Baby, I fucking worship you.”
We moved into each other's arms, a tangle of warm, bare limbs on rumpled sheets. He was
holding me so tight, it hurt. As we rocked together, I could feel his heart pounding away beneath
supple skin—pulsing faster than my own—I could hear his harsh, quick breath.
“Are you scared?” I whispered.
He gave a shaky laugh. “Maybe I am.”
He gathered me close, rolled so that I was on top of him. I sat up, straddling him, running
my hands down his broad, muscular chest, feeling the crisp silk of his body hair, feeling the
points of his nipples stiffen. He sucked in a sharp breath.
“I like that.”
“I can tell.” I found his cock—or it found me—rising long and thick, leaking excitement,
the sharp, pungent smell of sex wafting between us. I was already erect and pulsing in needy
discomfort. It had been way too long; flying solo was not the same. I rubbed our cocks together,
finding that tidal rhythm, that ancient meter, long, slow strokes like the crest and fall of waves.
Pleasure built like an underswell, that turbulent, kinetic energy swirling up, whirling to the
surface. I moved my hand faster. He bucked against my haunches sending a frisson of delight
though the network of nerves and muscles. One big hand stroked my back, caressed all the way
down my spine, smoothing over the curve of my ass and tracing its way to the tight knot of
warm, dry skin between my buttocks, gently probing.
I groaned. “Yes. There. Please.”
I massaged our cocks more frantically as he pushed harder against the tight opening. Long,
sensitive fingers with blunt tips. He poked through that instinctive resistance, moving back and
forth in an exquisite tease.
“Like that? That what you want?”
That shivery, sweet friction. No one touched me the way Jake did, with that easy,
unshockable expertise as though he knew my every secret desire.
I wriggled and strained against him, wanting more. I could hear the sounds I was making,
embarrassing, frantic noises as I squirmed and rubbed. Only with him could I let go like this,
permit myself this…
I could hear the rush of his breathing, feel the slippery leak of excitement and need
between us, seed pearls easing the friction between our moist, sweaty bodies. He was panting
now, thrusting hard into my hand, his finger doing unspeakably enjoyable things to me.
Oh, it had been far, far too long for both of us.
I tensed, felt my thundering heart pause and consider. Release came in a tidal wave,
roaring in from the bottomless deep, rushing forward in a shining wall and knocking down every
remaining barrier, every doubt and fear…sweeping away all resistance. Sea swelter pulsed
sweetly, slickly on Jake's skin.
I slumped forward as Jake came with an inarticulate cry, squeezing the air out of my lungs
as he clutched me tight, orgasm ripping through him seconds later.

Да добавя ли знак 13+ на входа на темата?

(Който се чуди дали не съм изтървал затварящите чертички на цифрата 3, първо, явно не е навестявал форума на teenproblem.net, и второ, нека ми обясни защо насилието може да го поемаме от най-ранна възраст, но любовта – чак подир пълнолетие.)

А ето и един пример какво НЯМАМ предвид:

https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=19534#p19534

:D

Предпочитам някой така да ми се измъкне (то не е измъкване всъщност, а шумно затръшване на врата), отколкото да се пъне да описва какво е станало после, при положение, че не може да го направи като хората. Давам си сметка, че тъй като явно твърде малко хора го могат (аз продължавам да не се сещам за ни един пример от моя читателски опит), накрая ще осъмнем почти без секс сцени, но като се опре до крайности, лично аз предпочитам тази.

Затишието в тая тема навежда на такива мисли .

Но може пък да е затишие пред буря... :D

За празника ;), да се завърнем към началото:

(...) сцени в книгите, които да ми покажат любовта – особено физическите ѝ проявления – по вдъхновяващ начин. Да ме наелектризират, с ония тръпчици, тръгващи от основата на гръбнака, като слушам силна музика. Да ме прехласнат.

Първата такава сцена, на която някога съм попадал, беше в „ Падналите богове “ на Дейвид Зиндел. Ето я:

Накрая, след много време, тя се смили над него. Пръстите ѝ откриха други места по тялото му, които го тласнаха към екстаз. Той започна като ускоряване на енергия, която сякаш се уви около основата на гръбнака му или по-скоро бързо се разви и изпълни слабините му с рядка и прекрасна мощ. Тамара също беше изпълнена с тази мощ, Данло го виждаше в проблясването на сияещите ѝ очи. Двамата се гледаха и помежду им премина нещо огромно и жизнено, очи в очи, ръка в ръка, клетка в клетка. После Тамара затвори очи и започна бясно да се люлее назад-напред, все още притиснала го с коленете, вулвата и изкусните си пръсти. Той беше млад, пълен със семе и мекото притискане на тялото ѝ изцеждаше течния живот от него. Сега бе преизпълнен с живот, който гореше като река от огън в него, в корема му, нагоре до сърцето му, после зад очите му. За миг, докато все още можеше да вижда, Данло погледна Тамара – беше отметнала глава и се задъхваше. Очите ѝ бяха плътно затворени, лицето й – маска на екстаз, сияеща в светлината на огъня. След това той също затвори очи и напрежението в слабините му стана толкова силно, че извика и стисна в шепи бедрата ѝ. Последва див прилив на енергия, сякаш от мълния, пробягала по гръбначния му стълб от бедрата до главата. В този миг на чиста, ослепителна радост Данло усети, че помежду им се осъществява нещо прекрасно. Той изпразни в нея бързия пулс на живота, отново и отново, докато Тамара не падна задъхана отгоре му, целуна го по шията и притисна главата си към неговата. Данло лежеше в пълно изтощение под нея и се чувстваше съвършено празен. И все пак беше пълен както преди и съзнаваше всичко, което става около него. Чуваше гласове от вътрешността на къщата и вятъра, който брулеше диамантените прозорци, усещаше аромата на огнецветята от градината на Бардо, острия дъх на семена от трия и сладкия мирис на секс. Дъхът на Тамара шумолеше в ухото му, сърцето ѝ биеше до неговото и той съзнаваше, че никога не се е чувствал толкова силен, толкова цял, толкова напълно жив.

По класификацията на Ади в момента тя ми идва донякъде тип А – и още можеше. (Или... аз съм станал по-ненаситен?)

И всъщност още има . В посоката, която не добавя, ала обширява.

(Нещо съм се събудил в настроение за ангслан тая сутрин. :D)

Има и още още – но то е друга приказка, която ще разкажа друг път.

Сега слушам вас. Като се напразнувате, де. ;)

Sat Jan 09, 2021 8:20 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Jan 09, 2021 8:20 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=30936#p30936
Днес прегледах на български чешката книга "Мементо" на Радек Йон (1986), за да преценя дали има смисъл още веднъж да я спася от благотворителен пазар и да я имам два пъти. Естесетвено, струва си, защото е с ~ бляскавия превод на любимия Владо Пенчев (1988 е бил готов, т.е. превел я е веднага!), но просто се чудя дали някой от колегите ми би взел да чете такова нещо. Все пак това не е някакво леко романче, за тежка наркомания е... https://cs.wikipedia.org/wiki/Memento_(rom%C3%A1n) Нямам възможност просто да си я складирам, когато я намеря ;) Макар че смятам за важно да спасявам всяка стара чешка книга, полските и от някои други езици също.
Има и филм, който не е много ясно точно кога е излязъл и кой аджеба го е режисирал, но нещо го плюят и твърдят, че никъде го не се намира. https://www.csfd.cz/film/208046-memento/prehled
Най-вероятно изобщо не може да се сравнява с този зашеметяващ полски филм, който оценявам изключително високо и си спомням с дълбоко умиление, въпреки че е почти хорър или поне трилър и пак по истински брутално наркомански случай.
https://en.wikipedia.org/wiki/Breaking_the_Limits - за свръхчовешки спортист.

От романа четох основно описанията на болницата, беше ми интересно какво се случва с "живия труп" и дали ще му спасят крака, дело на огромни абсцеси от по собствено желание чужди неизварени или поне недезинфекцирани игли... През цялото време героят мисли, но тялото му е неспособно на нищо. Не може да приема течности.
Добре е написана книгата, щото я прегледах цялата, макар и да прескачах по-голямата част - ретроспекциите от училище, с бащата, любимата, майката, другите наркомани.
Бил е 2 г. в казарма – там е бил абстинент, но гениално се сдобива с морфин. Иначе "вари" промишлени количества первитин вкъщи извън казармата. Коварното при този "продукт" е, че тялото не дава признаци от какво има нужда - може 5 дни да не се сети да се нахрани, защото не изпитва глад. Иначе си е гладен... И това може да продължи... "произволно" дълго време.
Бил е и в психиатрията, зачетох един откъс с групова терапия - обичам такива неща, имаше и един полски филм от фестивала ми с терапия, макар и за други проблеми. Отбелязала съм си мястото и ще си го дочета.
Скандалите и преживяванията с Ева не ми се четяха; опитите им да намерят пари за още.

В СУ сме обсъждали една полска книга с филм за алкохолик . Филмът просто... :( На фестивала съм гледала, че май и в една година със спортния филм беше, филм за алкохолици, вкл. жени.

От Мементо ще цитирам само това, защото е като пълната противоположност на йога нидра: Дясната ръка е тежка... лявата ръка е тежка... двете ръце са тежки...
Трябва да свършвам с всичко това, докато е време. Та нали не искам да пукна като наркоман без всякакви задръжки. Всъщност аз почти я докарах дотам. Но не искам.
Десният крак е тежък... левият крак е тежък... двата крака са тежки...
Трябва просто да събера в юмрук всичката воля, която ми е останала. Да се стегна.
Цялото тяло е тежко...
Всичките сили, които още са ми останали... Трябва да намеря нещо, за което да живея. За Ева и за още нещо. За какво? Дявол да го вземе, за какво?
В дясната ръка се влива приятна топлина. Дясната ръка е приятно топла... В лявата ръка се влива приятна топлина...

Цялото тяло е тежко...
Още веднъж да повярвам, че става.
Цялото тяло е приятно топло...
Още веднъж да се преборя с това.
Духът ми е напълно спокоен...
Да събера всички сили, които са ми останали.
Сърцето ми тупти спокойно и равномерно...
Да се боря. Да не му се поддам веднага щом изляза оттук...
Челото е приятно студено...
Все още мога да покажа на всички, че не съм някаква си разпердушинена дрипа.
Вдишвай, издишвай, седни, отвори очи!
Ще успея! Трябва да успея!
Ако някой рачи да чете, да каже.

Преди време едно момиче в автобуса четеше точно това и се впечатлих. Чак ми се стори невероятно в днешно време някой да се занимава с точно тази преводна чешка книга. Ако не е бохемист , де.

И тоя филм съм гледала пак за наркотици и безделници. По книга на Jan Pelc.
https://www.filmcenter.cz/cs/filmy-tvurci/675-it-s-gonna-get-worse, https://www.imdb.com/title/tt0495264.
Него обаче бих искала да го забравя. :roll:

Mon Mar 02, 2015 4:58 pm Re: Кал и ЧоБи: ноември 2014 – април 2015 Mon Mar 02, 2015 4:58 pm Re: Кал и ЧоБи: ноември 2014 – април 2015
За е-книгите подкрепям, но няма да мога да помагам с много. А количеството аз го усещам.

Иначе - да, разгеле. Вярвам, че ще настъпи мир и любов. Или поне спокойствие.

Mon Apr 05, 2021 2:24 am Re: Мирослав Моравски Mon Apr 05, 2021 2:24 am Re: Мирослав Моравски
Сребра си беше леко невидима, но аз от ръкописа не съм останала с по-различно усещане за нея, та не ми е липсвала.
Може да не си гледала текста на оригинала, дето съм ти го пращала, ама... Сребра не бива да е баш невидима. Едно време имаше 1-2 момента, дето беше ключова интеракцията.

май вярно някои песни (или части от тях) може и да са се повтаряли, но категорично не натежаха по време на самото изпълнение
Бе то почти няма как да натежат, освен ако не повтори пред дракуза някоя песен, както се случи с "Ружа", ама добре че Диман тогава я блял. 'Земи повтори песен пред ненадсвирената му дружина... или пред самодивата от Реката... Това за повторението на песните го вписах най-накрая в предното ми писание днес, защото беше най-маловажно, но и то не е за изпущане.

Затова пък съм сигурна, че поне един куплет на „Слънце недосегаемо“ се роди на момента!

Не искам да ти убивам блажената илюзия, но... не се раждат на момента ;)

които също като Хрис не са харесали видимите промени в образа на Сребра и дракуза спрямо първото представление. Това са рисковете (и чара!) на импро изпълнението! За мен не е нужно да се "заковава" това и онова по героите и сюжета...

Бе не знам защо си си изключила редактора, дето някой ден евентуално ще редактира текста на "Сребра". Аз хем не съм редактор, ама... при тея колебания... как ще стане на текст? Иначе на представления може да си прави каквото си иска. И да подскажа, ако досега не съм натъртила предостатъчно, че досеганият ни текст на "Сребра" е набиран и пипан от представление. Т.е... ако това ще е новата и евентуално окончателна "Сребра", имаме лек проблем, защото е несъвършена.
И екскюз ми! Не съм казвала, че сегашният дракуз не ми харесва. На няколко пъти повторих "няма лошо".

"I like your enthusiazm" и не бих искала да изтъквам колко неща аз съм гледала, ама едно е да си гледал две, друго е 5-10, часове наред, а някои – повторно, па и аудиозаписи. А физиономията на дракуза от оградата още ми стои пред очите дори без снимки.
Гледната ми точка е съвсем различна, но това не ми пречи всеки път да гледам Миро в устата точно както Диман изкушаваше Благун сега.

Sat Jun 05, 2021 12:43 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Jun 05, 2021 12:43 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
След тези по-мрачни книжни размисли https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=31899#p31899 Ozone ме изенадаха с поредната феноменална новина!!! СУТЕЕВ!!!* https://www.ozone.bg/instantsearchplus/result/?q=%D1%81%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%B5%D0%B2
И Охболи е с него - https://www.ozone.bg/product/veseli-prikazki-v-kartinki-5-doktor-ohboli
https://parnas.bg/veseli-prikazki-v-kartinki-knizhka-5-doktor-ohboli

Пак не е каталогизиран художникът като хората...

* Явно мечтите ми са своего рода благи Йерихонски тръби :shock: :shock: :shock:. Остава някой да пусне серия с илюстровани чаши с патенцето и пиленцето и съвсем ще се върна в детството при изгубения ми кухненски керамичен комплект. Преди няколко месеца рових из интернет за качествени файлове със Сутееви картинки, за да дам да ми направят чаша/и, дори сглобих една картинка с жаба, но за чаша може и да е твърде компромисно. Може да нащракам картички. Гледах и кой изтипосва чинии, ако изобщо. 'Ми на мен всичко на Сутеев ми е любимо.

Wed Mar 25, 2015 12:02 pm Re: Национални фантастични награди Wed Mar 25, 2015 12:02 pm Re: Национални фантастични награди
В тоя ред на мисли лятото да обявим наляво-надясно хората да си направят регистрация в goodreads? Честно казано, продължавам да ритам срещу тази мрежа и ако си направя, просто няма да участвам, защото Калин (ай не ми се обиждай!) като ни тормози да цъкаме из нея, и аз ще съм в кюпа, а не искам! Просто не искам. И G+ не искам. По същата и други причини.
Само ме притеснява, че ще се намерят умници параноици, дето да съзрат чуждестранно съзаклятие в такава регистрационна кампания...

Реших, че няма лошо в това някъде да се вижда кой какво обича да чете. Дори да не прави нищо. Бръмбарът например - Азимов, Бредбъри, Лем, Беа, Никола Русев и т.н. Но просто не беше реално да се изисква от хората отдавна да имат регистрация и да са се описали. Има хора темерутести, дето не обичат никъде да стои нищо по-лично за тях - като например Мо, който сигурно няма да е див и щастлив, че тук има screenshot от профила си, макар и безобиден, но не и по темерутските му критерии. Няма да му казвам.

Не дава една снимка да му кача във fb, да не говорим за коментиране... Но виж, колегите ми могат да качват снимки, на които го има... Защо изобщо съм свързана с него по fb не знам... Може би само за да се каним на събития... И да ми показва какви жаби и авокади е намерил.
Някога, преди много-много години, някой ме покани в едно с книги и си сложих Dead Poets Society, защото я четях. Може и goodreads да е било. Но безвъзвратно не го помня.

Sat Apr 04, 2015 6:06 pm Re: Образованието Sat Apr 04, 2015 6:06 pm Re: Образованието
http://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/130 ... t-po-dobyr

Интересен поглед.

: ))

Sat Oct 30, 2021 12:29 am Re: Аниме-й! Sat Oct 30, 2021 12:29 am Re: Аниме-й!

Писах някакви неща по темата за Кобаяши и КиоАни. Накратко казано, абсолютно страхотен втори сезон.

П.П. Задължително гледайте Миеруко-чан .
Мда, втори сезон беше превъзходен. Лично за мен нямаше толкова силен финал колкото първи, беше малко по-"спокоен" като темпо, но пък яко дълбаеше в отношенията между персонажите и връзката им със света. (И "нормалния", и приказния.)

Огромен плюс, отново лично за мен, беше екранното време, където драконите бяха в същинските си форми - и то този път всички от тях! Това го приемам на практика като fanservice. :D А самостоятелният епизод с Канна беше куфеене на макс. :D :D

Сега, четох ревюто, дето си линкнал и признавам, че не успях да хвана цялостния лайтмотив. Може би съм твърде уморен или сърфирам на различна вълна тия дни. In any case и ти си дал 10/10, а си експерт в тази сфера на изкуството, съответно туй е важното - validation, baby! :D

Като цяло, при мен е благословия/проклятие, че нямам достъп (опит?) до source material-а на разните анимета (демек, не чета манга) и съответно ги преценявам без филтър. Тоест, за мен бая неща са pure awesome когато реша, че гледам нещо pure awesome на екрана и разбирам за разни разминавания единственo от неминуемия net dive в търсене на повече мета-инфо за дадено заглавие. Те така... плюсове и минуси.

А ся остава да чакам още 4 години, докато цъфне трети сезон.

За съжаление, препоръката засега ми влиза в глуха тангента. I'm weird like that.


That Time I Got Reincarnated as a Slime: https://gogoanime.pe/category/tensei-shitara-slime-datta-ken (ditto)


Да не си посмял да храниш Rimuru, капризен чичак такъв! :P
Това аниме си е дефакто step-by-step учебникарски пример за това как протича една класическа sandbox ролева кампания по Exalted. :geek: