choveshkata.net

Mon Nov 30, 2015 8:01 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Nov 30, 2015 8:01 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Разказите, не книгите :) Looking for Jake се казва сборникът.
https://www.goodreads.com/book/show/499415.Looking_for_Jake
Книгите... книгите са великолепни, но "топли" в никой случай не са, поне не в смисъла, в който ти го разбираш. Иначе аз лично препоръчвам "Морелси", но дори тя не е... топла. За "Посланическото градче" и другите да не говорим, Градчето особено НЕ ГО препоръчвам на хора със слаби нерви - тъжна и вледеняваща книга.
Но разказите... някои от разказите... са друга бира. Има и такива, които няма да ти понесат (Foundations, Familiar... примерно)
Иначе като цяло са мрачновати, но имат уютна аура.
От друга страна... може би няма да ти паснат, предвид широкото разминаване във вкусовете ни. Леко параноично, леко on the horror side...
(Не съм оптимистично настроена тази сутрин, мда)
По-добре не пробвай.

Thu Dec 17, 2015 1:42 pm Re: Подари ми история Thu Dec 17, 2015 1:42 pm Re: Подари ми история

Лъч wrote:Въобще, как ви звучи идеята да четем по роли книги като "Да пробудиш драконче"? (-:

Само да вметна, че от около седмица Илка записва „Да пробудиш драконче“ (с разрешение от автора ) и май е точно за тая инициатива... но трябва да сверя с нея.

Sun Nov 29, 2015 2:36 pm Re: Аниме-й! Sun Nov 29, 2015 2:36 pm Re: Аниме-й!
Бърза препоръка за онези от вас, чиито сърца са зажаднели за битки и чувства, и задълбочаващи се герои, и щипчица ечи:

Rakudai Kishi no Cavalry

(Вината, разбира се, е на erejnion .)

Главният герой до момента е най-близкото нещо до Данло от „Реквием за Хомо сапиенс“ , на което съм попадал в анимето. И ми напомня на един човек... когато беше десетина години по-млад. *въздъх*

Wed Feb 03, 2016 11:03 am Re: За спасяването на света Wed Feb 03, 2016 11:03 am Re: За спасяването на света
А аз ни копвам и най-ценното:

(...) И днес, близо 3 години след първото му представяне на територията на Сборище на трубадури, се завръщаме към света на фантазията, като все още единствения безотказно работещ инструмент за спасение – на душата, на чистотата, на надеждата, на смисъла, на идеите – на всичко онова, което ни прави истински човеци, а не просто малко по-умнички и по-слабо окосмени, всеядни и всеунищожаващи животни. А тази малка разлика все още има значение за немалко хора. Съчетание между сурова сай-фай фантастика, приказно фентъзи и комичен поглед върху фантастичното, допълнено със социално алармиращи текстове, модерни легенди и онези странни мистерии, носещи вдигащото рамене обозначение „уиърд“ – в този сборник ви очаква всичко от всеки, който трябва да има значение за книжните консуматори на мечти във вас. И аз лично смятам, че подборът на заглавията, влезли в него, е толкова широкообхватен и лишен от каквито и да било предразсъдъци, лични дрязги и обичайното леко завистливо киселеене между творчески личности, че дори и някоя история да не ви е по вкуса, нищо няма да ви попречи да я оцените по достойнство някой друг ден, като ви изчака да минете през подходящия си момент в живота, за да ви заговори в по-интимна близост.

Но онова, което отличава и прави сборника, предназначен за спасяване на мислещите умове, не просто книга, а истински отразяващо времето си събитие, за мен лично са размислите на съставителите, присъстващи като есета, въведения, или просто споделени фикс-идеи на тема какво е различното, невъзможностното и реалното, и какво е общото между тях. И не е само защото и моите виждания намират своето местенце по „лековатите“ поджанрове на комичното и модерното фентъзи. За „сериозната“ фантастика и как тя се е отразила трайно върху най-големите умове в последното столетие на Земята ни ще ви разкаже Атанас П. Славов, ровещ из аналите на историята, внимателно кътаща всяко зрънце странност и оставяща го да избуи в технология, светоглед или забавление за възрастни. Не пропускайте и малко горчивата му равносметка за съдбата на социалната фантастика, загубила своите морално-размислящи функции в ползва на справедливото, ако и твърде първично пата-кюта, причинено от иначе добрите в уравнението, но подчинени на обективните обстоятелства на прогреса в живота на създателите им.

Тъжна приказка за бъдещето чрез тъмните фантазии на киберпънка ще ви разкаже Григор Гачев, и ще получите личното си провидение за мрачните времена на анти-човечност и про-технологичност като основните позиции на следващите обитатели на земята ни, дебнещи зад ъгъла на днешното ни аз. Валентин Д. Иванов ще се опита да ви отговори на въпроса „Какво… ако?“ и ще ви отнесе да помечтаете в дебрите на алтернативната и криптоисторията по онези ръкави на реалността, за които цял живот няма да ни стигне да оплакваме, че не са се случили когато е трябвало. Калин Ненов ще посее ядката на съмнението в неадекватността на детската мисъл и чистото начално познание, което всички така усилно се стремим да притиснем между уж здравословното здравомислие и коравото отрицание на всичко извън обичайния ни видим спектър, размишлявайки върху философската, психологическата и алегоричната фантастика. А урок по правилен патриотизъм ще изнесе Ангелина Илиева и няма да включва яки момчета със странни знамена, а фолклор, мит и кръвна легенда, с много примери за това какво не е българската митологична фантастика, колкото и да сте убедени в противното, оставяйки на личното ви усещане и генетичен спомен да припознаете нашенския епос като повече от достоен за люта битка с всеки нордически, азиатски или псевдо-американски негов събрат.

Лицата зад всеки елемент на сборника не са подбрани случайно – това са имена, за които сте чували поне веднъж в живота си, ако дори малко от малко се интересувате от българските автори, предпочитащи необятните зони на фантастичното, за да отвържат там дарените си свише таланти. За всеки един от тях можете да прочетете малко или повече в края на книгата, под формата на кратки бележки или забавни многословни откровения, помагащи ви да видите човека зад думите като доказателство за не-извънземност, в което в повечето случаи няма да повярвате. Значимите проекти винаги имат повече от един силно впечатляващ елемент и колкото по-личен, съкровен и споделен от сърце е той, толкова по-трудно е да се разделиш с духовните си приятели по страниците, които винаги могат да разговарят с теб по правилните, нужните теми. Сбор от ценни хора, чийто живот има повече от смисъл – а именно мисия, цел и надежда да ви накарат да повярвате. Във всичко, и най-вече – във себе си, което в крайна сметка е същото.

Thu Mar 17, 2016 11:51 am Re: Труд и творчество Thu Mar 17, 2016 11:51 am Re: Труд и творчество
НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС НА ТЕМА: “Тайната на един продавач на мечти“

Тема: Тайната на един продавач на мечти
Краен срок: 21.03.2016 г.
Резултати: ?
Възраст: деца и юноши на възраст от 7 до 18 години, разделени в три възрастови групи: 7 – 10 години, 11 – 14 години, 15 – 18 години.
Вид творба: поезия или проза
Изисквания: Всеки участник има право да представи до 2 литературни творби /разказ, приказка, стихотворение/ специално създадени за конкурса. Творбите да са с обем до 5 машинописни страници и да бъдат изпратени в печатен вид или на e-mail. Творбите за конкурса, с обозначени на тях: трите имена, възраст (навършени години), училище, адрес, телефон и e-mail за контакти, изпратете на адрес:
8800 гр. Сливен
ул. “Никола Карев” № 1
Регионална библиотека “Сава Доброплодни”
/за литературния конкурс/
или на e-mail: reglibsliven - в - iradeum.com
Награди: ? Отличените литературни произведения ще бъдат издадени в сборник.
Повече информация: http://wp.flgr.bg/2016/01/12/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81/

Национален конкурс за разказ „Атанас Липчев“ – 2016 г.

Тема: -
Краен срок: 15 май 2016 г.
Резултати: м. май, 2016 г. Официалното награждаване на победителите ще стане през първата седмица на м. юни 2016 г.
Възраст: без ограничение
Вид творба: разказ
Изисквания: Разказите трябва да са оригинали и непубликувани. Не се допускат за участие преводи или адаптации. Текстовете трябва да са с обем до пет стандартни (30х60) страници; размер на шрифта 12 в Times New Roman. Конкурсът е анонимен. На заглавната страница напишете само заглавието. Не поставяйте името на автора! Материали се изпращат по електронен път и на хартиен носител.
Изпращане на материалите по електронен път: Изпратете като отделни прикачени файлове: 1. Страница, съдържаща името на автора, пощенски код, град, адрес, имейл адрес, телефонен номер и заглавие на разказа, с който участвате.
2. Кратка биография на автора (не повече от 100 думи)
3. Пълен текст на разказа във Word или PDF формат.
Изпращане на материалите на хартиен носител: Името, адресът, телефонният номер и имейлът на участника се запечатват в малък ненадписан плик. Творбата и пликът с личните данни на автора се изпращат в голям плик. Всеки автор може да да участва в конкурса с един текст. Творбите се изпращат не по-късно от посочения в обявата срок. Материали, не отговарящи на което и да е от изискванията за участие няма да бъдат разглеждани и представени за журиране.
Разказите да бъдат изпратени на адрес: kil2009 -в- abv.bg или гр. Варна – 9000, ул. „Крали Марко” 11 (Дом на писателя) За Националния литературен конкурс „Атанас Липчев”.
Участието в конкурса не е обвързано с предварителна такса.
Награди: Голямата награда включва: бронзова статуетка на скулптора Киро Янев, плакет и първа публикация в изданието на Сдружение на писателите – Варна в. КИЛ
Втора награда включва: плакет и първа публикация в изданието на Сдружение на писателите – Варна в. КИЛ
Трета награда включва: плакет и първа публикация в изданието на Сдружение на писателите – Варна в. КИЛ
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23093&sid=7

ЧЕТВЪРТИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ УСИН КЕРИМ ЧЕПЕЛАРЕ 2016
СТАТУТ НА КОНКУРС ЗА НАЦИОНАЛНА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА ЗА ПОЕЗИЯ „УСИН КЕРИМ” - ЧЕПЕЛАРЕ 2016

Тема: -
Краен срок: 30 юни 2016
Резултати: на първия етап, на заседание на журито се номинират 10 конкурсни стихосбирки, които ще се представят на заключителния поетичен конкурс-спектакъл;
на втория етап, се провежда заключителен конкурс-спектакъл. Той ще се състои на 14 октомври 2016 година от 18.00 часа в НЧ “Родопска искра”- Чепеларе. Авторите лично представят номинираните стихосбирки в рамките на 5 минути, по ред, изтеглен от предварителен жребий. Една от стихосбирките получава Националната награда за поезия „Усин Керим”.
Възраст: -
Вид творба: стихосбирка
Изисквания: За наградата за поезия „Усин Керим” могат да кандидатстват български поети без възрастови ограничения.
В конкурса не могат да участват творци, които вече са били носители на Националната наградата за поезия „Усин Керим”.
Авторите участват със стихосбирки с нови стихотворения, издадени през последните две години преди годината на връчване на наградата (2014 – 2015), като за целта изпращат на организаторите по 3 екземпляра. Стихосбирките се изпращат на адрес: Община Чепеларе
ул. „Беломорска”44Б
/за конкурса „Усин Керим”/
4850 Чепеларе
Авторите изпращат точен адрес за кореспонденция и телефон за връзка.
Награди: Национална литературна награда за поезия „Усин Керим“ - 1500 лв.
Награда на публиката - 500 лв.
Повече информация: http://www.smolyandnes.com/natsionalnata-literaturna-nagrada-za-poeziya-usin-kerim-chepelare-2016

Литературен конкурс на тема "Приказка за малкия закрилник на голямата природа"

Тема: Приказка за малкия закрилник на голямата природа
Краен срок: 01.04.2016
Резултати: ? Победителите ще бъдат наградени на специално честване в Дом на културата "Искър" на 22 април 2016 г. – Ден на Земята.
Възраст: Първа група – деца от 10 до 12-годишна възраст;
Втора група – деца от 12 до 15-годишна възраст.
Вид творба: ?
Изисквания: Произведенията трябва да са с определена насоченост към разделното събиране и оползотворяване на отпадъците като средство за опазване на природата. Участието е с една творба, написана на компютър при максимален брой страници – 3 (три).
Всяка творба трябва да се изпрати до 1 април 2016 г. в три екземпляра на адрес:
Дом на културата "Искър" – за литературния конкурс
бул."Кръстю Пастухов" № 23
1592 София
Всяка творба трябва бъде придружена от следната информация: име, възраст, адрес, училище/литературен клуб, преподавател.
Награди: първа награда – таблет
втора награда – електронен четец
трета награда – луксозна книга
Повече информация: http://www.sofiaculture.bg/index.php?show=konkursi#o152

Литературен конкурс на тема: КЛИМАТЪТ И АЗ ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ НА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Тема: КЛИМАТЪТ И АЗ ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ НА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ
Краен срок: 05.05.2016 г.
Резултати: Наградатите ще се обявят на 04.06.2016 г.
Възраст: ученици от средните училища на Република България, родени през периода 1 ЯНУАРИ 1998 г. – 31 ДЕКЕМВРИ 2000 г.
Вид творба: стихотворение, разказ, есе
Изисквания: Съчинението е на тема „Климатът и Аз. Човешкото лице на климатичните промени.“ Жанр – стих, стихотворение, разказ, есе. Обемът на съчинението не бива да надхвърля 1000 думи. Текстът следва да е написан на шрифт Times New Roman, с разредка на редовете 1,5 и размер на шрифта 12 пункта.Изпратете вашите конкурсни материали (ZIP или RAR файл, съдържащ попълнен формуляр, сканирано удостоверение от съответното училище Ии текстът на съчинението) от страницата „ИЗПРАЩАНЕ НА МАТЕРИАЛИ ЗА КОНКУРС“ Може да изпратите вашите материали на страницата „Изпращане на материали за конкурс“ .
Награди: Една първа награда – Кристална статуетка и еднократна стипендия от 500 лева;
Една втора награда – Грамота и еднократна стипендия от 300 лева;
Една трета награда – Грамота и еднократна стипендия от 200 лева.
Повече информация: http://myclimate.bg/bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-2016/

Конкурс за студентско есе на тема "Единният цифров пазар на Европейския съюз и възможностите пред малките и средни предприятия в България и другите страни членки"

Тема: „Единният цифров пазар на Европейския съюз и възможностите пред малките и средни предприятия в България и другите страни членки“
Краен срок: 20 март 2016 г.
Резултати:
Възраст: В конкурса участие могат да вземат български граждани, които се обучават във висше учебно заведение в България или в чужбина и са на възраст до 27 години.
Вид творба: есе
Изисквания: Есето не трябва да надвишава 1500 думи. Участниците в конкурса носят отговорност за авторството на представените есета. Авторът трябва да изразява свое лично мнение по поставения въпрос. Моля, изпратете своето есе, като попълните формуляра за кандидатстване .
Награди: ще бъдат отличени трите най-добри есета, а авторите им ще бъдат наградени с пътуване до Брюксел и посещение на Европейските институции.
Повече информация: http://www.epi-bg.org/index.php/bg/news/31-2014-12-07-20-21-35/essays/218-2015-03-08-15-40-31

Tue Sep 13, 2011 12:39 am Re: Корпорация "Безсмъртие" Tue Sep 13, 2011 12:39 am Re: Корпорация "Безсмъртие"
Защо не и още две? Както и някои козметични корекции по първите две.

I
Причината Рихтер да не можеше да се наслади напълно на вечното представление в цирка беше, че в момента го продаваха. При това на неприемлив купувач.
Робският пазар в Грех’нат е второто най-интересно нещо във Веспинос. Тук можете да си купите, откраднете или изпросите същество от всяка позната разумна раса. Ако желаете, може да го оборудвате с въоръжение, сексуални приставки, да го модифицирате генетично. Единствената граница е въображението ви. Впрочем дори не е нужно да купувате или продавате роби, за да си прекарате добре. Можете да се забавлявате в някое от местните заведения, консумирайки субстанции, забранени в останалата част на цивилизованата галактика; да гледате гладиаторски борби, дори и сам да излезете на арената; да участвате в най-разюзданите оргии, които въображението е способно да роди. Мнозина посетители са идвали в Грех’нат като клиенти и са напускали като стока благодарение на залите за залагания, където отвсякъде ви обграждат холограми, шепнещи сластни обещания, заплашващи, увещаващи или дори проповядващи някоя от хилядите религии.
Пазарът е разделен на три сектора. В червения може да купите всякакъв вид бойци и екипировка за тях. От фини инструменти за шаа’йънти, прочути със своята незабележимост, до тежко въоръжение за хогианци. Дали сте планирали тих обир или частна война – вие сте на правилното място.
Зеленият сектор е за робите, с професии далеч от насилието - строителни работници, инженери, химици, лекари.
Лилавият сектор е за тези, които търсят сексуални или интелектуални забавления, а в редки случаи и двете заедно. Ако сластните форми на робите не ви удовлетворяват, веднага ще бъде извършена корекция по ваш вкус, срещу скромна сума.
В центъра на пазара е разположен циркът. Място, където представленията никога не спират и може да пробвате новозакупената придобивка. На няколко метра от театралната трупа на известните с артистичните си умения лагърци хогианец е повалил противника си и очаква решението на господаря си. Досами гърчеща се в любовен екстаз тройка роб философ обсъжда с евентуалния си господар сложна морална дилема.
Рихтер се беше колебал дали да се продаде чрез автоматичната система, или да избере частно лице и накрая се спря на втория вариант. Сега го отчиташе като голяма грешка, беше надценил алчността на грех’натския търговец. Един специалист по оцеляване в екстремни условия струва маса пари, особено ако има биомеханични модификации. Рихтер имаше и беше дяволски добър в оцеляването. Беше се договорил с грех’натеца да бъде продаден на корпорация „Безсмъртие“, но търговецът предпочете да сключи значително по-безопасна сделка с частен клиент от Морзалет. Рихтер би извил врата на подлеца, но робският имплант щеше да го парализира моментално, а може би и да го осакати.
- Демонстрацията ме впечатли. – думите на морзалетеца излизаха със свистене от дихателната маска. – Все пак цена от 5 000 е прекомерна. За още хиляда мога да купя двойка генно модифицирани гущери, с основен пакет за комуникация от Хог. И защо не можете да ми предоставите информация за обучението и предишните работодатели?
- Ме’хеер, хогхианските гхущери са шудесни преследваши, но не стават за слошни операции, ако блогховолите. Сащото сте първи клиент са днес, ще добавя и един прекхрасен боен костюм. Не е нов, но е правен по поръшка, погхледнете! Има витална система за 24 шаса и издържа на пряко попадение от лекхо оръжие.
„Добре е да го облечеш тоя костюм, ако се срещнем пак – ядосваше се Рихтер, – че ще ти стоваря бая преки попадения!“ Корпорация „Безсмъртие“ щеше да започне операцията си и без внедрен агент корделиянците нямаше да знаят какво да очакват. „Провал преди започване на мисията, става за епитафия, макар да е малко банално. – промълви глас в главата на роба.“ Рихтер даже не трепна.
- Ме’хеер, расорявате бедния търгховец, но ще поема и расходите по транспорта. – театрално се вайкаше грех’натецът.
- На втори док, ако обичате. И нека облече костюма, иска ми се да пробвам един изстрел от упор, било съвсем безопасно, чувам.
„Робският имплант ще се изключи за минута и половина.“ – прошепна тайнственият глас.
„Чуването на гласове в главата определено си е крачка напред към лудостта, дори да не им отговаряш.“
„Не е и нужно, ще имаме време за отговори по-късно.“ – добави гласът, успявайки да вкара безтелесна ехидност.
„Да бе, нали не на теб ще ти правят тест с изстрел от упор.“ – мислено отговори Рихтер, навличайки костюма.
Търговецът обезвъздуши системите и се отдръпна на безопасно разстояние. Робът напрегна мускули в очакване. Купувачът извади лек бластер и прецизно се прицели в гърдите на Рихтер.
„Сега!“
Молейки се имплантът наистина да е изключен, а не разговорът с тайнствения глас да е бил плод на въображението му, Рихтер се хвърли върху грех’натеца. С удовлетворение чу хрущенето на счупени кости, докато изтръгваше контролното устройство от ръцете му. С още по-голямо удовлетворение установи, че костюмът наистина издържа на изстрел от упор.
„Трябва да знаеш, че има малко усложнение.“
„Не думай!“ – Рихтер се наведе отчаяно под могъщия замах на хогианския гладиатор.
В целия цирк господари безполезно се опитваха да активират имплантите на робите си. Момиче за удоволствие от Блеетганеш душеше един търговец, а синкавозелените и пипалца потрепваха в екстаз. Шаа’йънт се появи сякаш от нищото и заби енергийно острие в гърба на купувача от Морзалет. С периферното си зрение Рихтер зърна падащия от ръката му бластер, докато търсеше изход от цирка. Гладиаторът от Хог го беше зарязал, за да разфасова двама охранители. Два бързи замаха - и сините им униформи почервеняха.
- Роуук! – изкрещя гладиаторът. – Роуук печели!
Рихтер грабна бластера на злощастния купувач и се затича към един от изходите, давайки хаотични изстрели. Благодарение на подобрените си инстинкти успяваше да избягва опасностите миг преди да стане късно.
„Залегни!“
„Моят ангел хранител.“ Беглецът изчака взривната вълна от термичната бомба. Изходът беше блокиран и той промени посоката към алпинеум с езерце в подножието.
„Остават ти 45 секунди.“
Рихтер отчаяно се оглеждаше за изход от цирка, в който вече прииждаха охранители. Изстрелите на лъчевите им пушки разсичаха въздуха с ядосано свистене. Втора термична бомба се взриви в алпинеума. Когато пищенето в ушите на Рихтер премина от непоносимо в просто ужасно, той видя, че бомбата е разбила по-голямата част от укритието му, унищожавайки отводнителната шахта на езерцето. То вече беше добило размерите на локва, която бързо изчезваше в широката три метра дупка на дъното.
„Чакай ме!“ – чу в главата си Рихтер, докато си разчистваше пътя към дупката,, преодолявайки отломките от взрива, двама от охраната и отново хогиянския гладиатор.
- Роуук иска да се бие с теб! Сега! – след тази титанична за интелекта му тирада, гладиаторът се опита да откъсне главата на Рихтер. Спаси го единствено здравата каска на костюма, но пък към пищенето в ушите от бомбения взрив се добави и резонанс от здрав юмручен удар.
„Добре, че си е изгубил меча! Къде си?!“ – Рихтер се претърколи през дясното си рамо, почти не усети бодването на обезболяващата инжекция от костюма. Синьозеленото момиче за удоволствия профуча покрай него и елегантно се плъзна в дупката.
„Ако си свършил да си играеш с гладиатора, може да ме последваш“
Роуук понечи да стовари крак върху гърдите на Рихтер. Той използва момента, стрелна се под ритника и с всичка сила изрита противника си в глезена. Гладиаторът се стовари на земята със звук, достоен за трета термична бомба. Рихтер взе на един дъх последните метри до дупката.
„Съвсем навреме – помисли си той, – имплантите се активират наново и охраната ще потуши хаоса всеки момент.
Пет метра по-надолу.
- Схващането, че пазарът е разделен на три сектора, е технически погрешно. – каза момичето и пипалцата на главата й се разлюляха. – Ако имаме късмет, ще се скрием в „сивия“ сектор, преди да са се спуснали тук долу.
- Изпитвам известно съмнение, че подземната част на Грех’нат е по-безопасна от... ммм, легалната. – изпухтя Рихтер, докато тичаше след нея.
II

Рихтер стовари рамо върху вратата с номер 415. Нараменникът му вдигна облак ръждив прах. На третия път вратата се предаде и човекът залитна вътре.
Тайра беше спряла да говори в главата му преди час. Поемаха си дъх и тя обясни, как трениран телепат е попаднал в такава ситуация.
-Трябваше да се внедря в една организация, но избрах електронната система за продаване на роби. Само ако бях избрала търговец.
- Да ти кажа, и те не са стока. – мрачно отговори Рихтер. – А трябва да знаеш, че методът не е особено оригинален...
Не можа да продължи. Мрежата се усука около него и прикова ръцете към тялото му. Тайра скочи на крака, само за да падне миг по-късно увита във втора мрежа. Рихтер се свести, откривайки, че някой му е свалил шлема и сега се бори с ботушите. Изпод притворените си клепачи видя закачулена фигура, надвесена над краката му, и още две подобни на метър разстояние. Те държаха шокови копия и хвърляха по някой бегъл поглед към трудещия се над рихтеровите ботуши. Мародерите на сивия сектор скоро разбраха, че никога не може да си прекалено предпазлив с един специалист по оцеляване. За нещастие шлемът беше повреден. Рихтер промърмори нещо за коне, харизване и зъби. Инжекцията от костюма го беше върнала в съзнание много по-бързо от нормалното. Тогава синьозелената му приятелка нададе телепатичен вик за помощ. Даваше му информация за посоката отпреди час. Оттогава Рихтер търсеше на сляпо, връхлитайки в бърлогите на местните. В повечето случаи срещаше опулени от ужас очи, но на няколко пъти обитателите на сивия сектор се бяха престрашили да го нападнат. В една от схватките изгуби шоковото копие, но се сдоби с прилична синина под лявото око. На два пъти се запита защо му е притрябвала подобна рицарска постъпка. Може би, за да отложи срещата с кордеилянския алианс. Или за да се отблагодари на блеетганешкото момиче?
Зад врата номер 415 нямаше уплашено семейство. Нито пък мародери. Стая 415 беше предверие.
Ако второто най-интересно нещо на Веспинос е робският пазар, то първото безспорно са специозумните кристали. Толкова са редки, колкото и красиви. Свойствата им са разнообразни и неизследвани. Могат да усилват многократно възприятията и да отключват непознати възможности. Телепатите, сдобили се с такова съкровище, могат не просто да „говорят“ в нечия глава и да „чуват“ предназначените за тях отговори, а и да четат хората като книга. Актьорите, използващи специозумни кристали, са толкова въплътени в ролята си, че зрителите се кълнат как играещият буквално се превръща физически в персонажа си. Воините с имплант от специозумен кристал имат рефлекси, в сравнение с които една пантера би изглеждала флегматична, и физическа сила, за каквато носорог би могъл само да мечтае. През 3461 година от създаването на втората империя куртизанката Мия Флугентина успява да се издигне от дълбините на тремински бардак до императорския трон, ставайки първата жена император и първият покорител на трона, седнал там, без да пролива капка кръв. Мия била толкова ослепителна, че императорът и благородниците й се молели коленопреклонно да се възкачи на трона. След като загина при злощастен инцидент, при аутопсията й без особено учудване открили у нея имплант със специозумен кристал.
Някои теории твърдят, че тези кристали са разумни силициеви форми на живот. Изследванията обаче никога не са могли да достигнат особен размах поради неимоверната рядкост на специозума.
Седем чифта очи се обърнаха към Рихтер. Осмият чифт очи на администратора продължаваше да следи някакъв списък.
- Името ви? – гласът на администратора звънна металически, модулиран от преводното устройство.
- Винету, вожд на апахите Мескалеро. – изстреля устата на Рихтер, преди разумът да успее да седне на пулта за управление.
- Няма ви в списъка. – констатира очевидното.
- Ме’хеер Винету е мой гост.
Рихтер се обърна. Зад него, току що влязъл, стоеше мъж на неопределена възраст. Имаше обикновено лице, каквото човек забравя секунди, след като е извърнал поглед. Лице на чиновник, но с очи на хищник.
- Ипсимус Докъли! Простете, списъците са толкова неточни... – загърчи се администраторът.
Докъли разсеяно махна с ръка и се обърна към Рихтер. Двамата се огледаха преценяващо.
- Ме’хеер Винету, преди да влезем в казино „Сив плащ“, моля придружете ме в офиса ми. Само няколко думи насаме, преди да се гмурнете в удоволствията.
В 415 нахълтаха, с грухтене и ругатни, трима хогианци и тихо, като сянка се плъзна един шаа’йънт. Хогианците запречиха вратата, а четвъртата фигура сякаш се сля със сенките. Рихтер знаеше, че е там, но очите го заболяваха от опитите да се съсредоточи в мержелеещата се фигура.
- Хм, щом ипсимус така любезно ме кани.
- Настоявам. – не само очите му бяха хищнически, за момент сякаш зъбите му се оголиха.
Рихтер последва любезния си домакин през врата в дъното на стаята. Влязоха в дълъг и тесен коридор, под акомпанимента на хогско сумтене и приглушени ругатни. Рихтер си поигра с идеята да използва предимството на тесния коридор, за да се хвърли напред и да сложи Докъли между себе си и телохранителите. Бързо се отказа, бързината на шаа’йънтите беше пословична, не се знаеше на какво е способен домакинът, пък и самият Рихтер не беше във върхова форма. Ефектът от инжекциите стимуланти скоро щеше да отмине и тялото трябваше да си плаща с лихвите. След петдесетина метра коридорът свърши в кръгла стая с три врати.
„Като в приказките – помисли си Рихтер – наляво, конят си ще изгубиш, а надясно главата. Направо път няма.“
Лявата врата се плъзна встрани.
III
- Впечатляващо измъкване от цирка. – Докъли се беше разположил удобно зад бюрото си. Димът от пурата му се кълбеше наоколо. – Използвахте ситуацията, ако подобно нещо не беше невъзможно, бих допуснал, че сте я очаквали. Вие сте рядък талант, приятелю.
Когато някой седи зад бюро, пуши пура и се обърне към вас с „приятелю“ е най-добре да си плюете на петите. Рихтер напълно споделяше подобно виждане, но място за бягство нямаше. Пък и положението му с нищо не беше по-лошо от това на морзалетски роб. Напротив, отпуснат в мекото кресло, отпиваше „Кобалтовосиньо“ и като истински войник не пропускаше да грабне малките удоволствия, когато животът му ги предложи.
- И с какво един скромен талант може да бъде полезен на един ипсимус?
- Не обичам робите. Не са надеждни, винаги има вероятност имплантите да дадат дефект. Един мотивиран талант, от друга страна, е в пъти по-ефективен. Ще ми се да вярвам, че с вас... ъъъ... Винету, можем да си бъдем взаимно полезни. Вие например искате да се внедрите в корпорация „Безсмъртие“.
Рихтер се напрегна и леко намести тялото си в креслото. Докъли помирително вдигна ръце.
- Преди да сте скочил към гърлото ми, вярвам, че може дори да ме докопате, изслушайте предложението ми. Знам, че искате да се внедрите в корпорацията, знам и че сте способен да го направите. Признавам, подбудите ви са неясни и не знам за кого работите, но съм готов да рискувам. Аз също искам нещо от „Безсмъртие“, за жалост всичките ми опити да се добера до него са напразни. Липсва ми рядък талант като вас. Какво ще кажете, ако ви осигуря пропуск до корпорацията, да ми набавите каквото искам, докато вършите вашите си дела там?
- И как ще го направите? – Рихтер не сваляше поглед от изправилия се Докъли.
Домакинът закрачи възбудено из стаята.
- Ситуацията е уникална! Вашата синьокожа спътница е пропускът. Самата тя е важен агент на „Безсмъртие“. За наше общо щастие, девица, ако простите волното използване на понятието, в беда. Спасете я и я върнете у дома. Трябва да се пипа деликатно, разбира се. Тя е трениран телепат и въпреки че не може да бръкне в главата ви и да види какво мислите, може да долови емоции. Пък и е дяволски трудно да се състезаваш с едно момиче за удоволствия в постановките и фалша. Вие, драги вожде на апахите Мескалеро, ще трябва наистина да я спасите. Нищо страшно, дори няма да ви се наложи да убивате дракон. Тя е била пленена от ловци и продадена на лорд ипсимус Лорго. Той е страстен комарджия и ще я използва за залог в казиното тази вечер, вие ще я спечелите. Когато му дойде времето, ще ви кажа какво ми е нужно от „Безсмъртие“.
- Как очаквате да го направя? Да натъпча костюма си с аса?
- Вие имате късмет, доколкото може изобщо да съществува подобно нещо. Приемете го като тест, ако не се справите, не сте ми нужен. Момичето ни трябва сега, ако я разиграят, кой знае къде ще отиде и колко дълго ще остане жива.
- Предполагам добрината ви ще се разпростре дотам, че да ми осигурите начален капитал за залаганията?
- Не ставайте смешен. Как ще обясните откъде сте се сдобил с подобна сума пред блеетганешката, да не говорим за корпорацията. Казах ви, трябва да е истинско. Впрочем вие разполагате със залог – зъбите на Докъли пробляснаха хищно. – Имате себе си. Уверявам ви, че казиното ще приеме залога. А сега, ако нямате възражения и въпроси, може да си починете в стаите за гости. Началото на игрите е обявено за след 48 стандартни часа.
Рихтер нямаше въпроси. Поне не и такива, които да поиска да зададе на Докъли без бластер в ръката. Стаята за почивка беше много приятна. Обслужващ дроид му помогна да съблече очукания боен костюм, а после го отнесе за почистване и ремонт. Рихтер спа почти 48 часа, събужда се четири пъти и се нахрани добре. Беше отпочинал добре и натъртените места почти не го боляха, когато дроидът му донесе костюма. Изглеждаше много по-добре, отколкото когато го получи от грех’натския търговец. Жалко само за шлема, вместо него механиците на сивия сектор бяха добавили предпазна яка с леко силово поле. В стаята влезе и доктор от Морзалет, който внимателно прегледа Рихтер и го оцени като залог за игрите. Накрая му връчи документ за 6 000 кредита и пренастрои робския имплант.
- Ме’хеер, имплантът ще бъде деактивиран, когато изплатите сумата с дължимия процент на казиното. Дотогава имате право да играете и да се движите свободно на територията на комплекса, но не можете да го напускате. Ако след 72 часа не сте изплатили – дихателят на морзалетецът изсвистя, когато той сведе поглед към документите – 6 345 кредита, ставате собственост на казиното.
„От 5 на 6 хиляди, цената ми расте, няма що!“ – помисли си Рихтер, докато обличаше с помощта на дроида бойния костюм. Нововъведеното силово поле можеше да създаде херметично затворено пространство около главата и да го задържи така за около 12 часа. Също до известна степен забавяше движението, което минаваше през него. Не би могло да спре изстрел, но пък можеше да забави острие с частица от секундата.

ІV
Посвещава се на Майн Рид

Напускайки комплекса за гости, Рихтер се озова в познатата кръгла стая с трите врати и дълъг коридор.
- Конят си не изгубих, главата е на раменете ми. Засега. Да видим, има ли път направо? – промърмори на себе си.
Разкошът на „Сив плащ“ по нищо не отстъпваше и на най-помпозните си събратя. Казиното беше с площ един квадратен километър, а високият 50 метра таван имитираше звездно небе. Частни сепарета плавно се рееха из пространството. Дроиди сервитьори се издигаха с реактивна тяга, за да разнасят поръчките, а танцьори извиваха тела върху плаващи из въздуха дискове. В огромната зала се играеха повечето видове познати в галактиката хазартни игри. Подът в средата на помещението беше покрит с армирано стъкло, под което с цялото си величие лежеше стадион с гладиаторска арена в средата. Рихтер обмени разписката си срещу чипове на стойност 6 000 кредита и се отправи да разучи игрите и да открие къде е заложена Тайра.
Лорд ипсимус Лорго, Рицар на Мъглявината, Господар на Цитаделата, Златната ръка, Покорител на Гнешлак, Поетът с меден глас, Мечът на възмездието и любимец на всички дами (а както твърдяха злите езици - и на отбрани господа) залагаше отегчено малки суми на игра на карти. Печелеше постоянно. Загуби само веднъж, защото се отказа по средата на играта от скука.
„Или е страшен късметлия, или е пръснал шпионски дроиди наоколо.“ – помисли си мрачно Рихтер. Повечето залози бяха чипове, но на най-отбраните маси разменяха притежателите си скъпоценности, космически кораби и живи същества. С мизерните си 6 000 Рихтер не можеше дори да влезе в играта, входът на масата на Лорго беше твърдо 10 000. Появи се нов играч, останалите го поздравиха и му направиха място. Имсимус се оживи.
- Генерал Коргрот! Каква чест, може би сега ще поиграем на Галактическа битка?! – мелодичният тембър на Лорго караше околните да се усмихват, дори когато ги обираше до шушка.
- Чудесна идея ипсимус, но нека да я оставим за втората вечер. – избоботи генералът. – обещавам ви залог, който дори за вас ще е трудно да преглътнете. Гарантирам, че всеки играч ще трябва да участва със залози на стойност поне 200 000!
- Умирам от нетърпение! Да не би да смятате да заложите някоя от фрегатите си? Аз не мога да се сдържа и ще ви издам един от залозите си, куртизанка телепат от Блеетганеш.
Генералът се ухили мрачно, а Рихтер простена. Подобна сума му се стори непосилна за набавяне за едно стандартно денонощие. Беше относително лесно да спечели достатъчно, за да се откупи, но се съмняваше Докъли да го пусне току-така.
- Скъпи приятели, приемаме последни залози за надпреварата, начало след една минута! – прозвуча гласа на конферансието. – Към момента с най-висок коефициент е съзтезателят Кол Ран от Ганеш 50, следва го с коефициент 40 Дрхаг’Ло от Андромеда 3!
Рихтер погледна надолу. Под армираното стъкло десет състезатели бяха застинали на стартовата линия, яхнали конете си. На другия край на пистата имаше постамент, а върху него седеше робиня, повече съблечена, отколкото облечена. За да победи, състезателят трябваше да я метне на коня си, да обърне и да се добере до старта. Останалите имаха право да се опитват да му я отнемат с всички средства, след като докоснат постамента.
Прозвуча сигнал и Кол Ран се изстреля напред. Беше облечен с риза, жакет и леки панталони, на кръста му висеше кавалерийска сабя – разрешаваха се само хладни оръжия, по коня му също нямаше броня. Беше жертвал всичко в името на скоростта. Следваше го състезател от Морзалет с лека броня и комплект брадви за хвърляне в амуницията. Трети яздеше Дрхаг’Ло, въоръжен с копие. Останалите състезатели бяха по-тежко бронирани и изоставаха безвъзвратно. Кол Ран наближи момичето и се изправи още повече в стремената, ръката му се уви около кръста ѝ. Запазвайки равновесие ездачът направи завой, намествайки робинята пред себе си. Морзалетецът докосна постамента с лявата си ръка, докато дясната се стрелна за метателна брадва. Оръжието излетя към Кол Ран, той измъкна сабята си и го отби, без изобщо да се обръща. Публиката ентусиазирано заръкопляска на тази проява на майсторство. Драхг’Ло също беше докоснал постамента и сега се носеше след ганешеца с мрачна решимост. Изостаналите седмина се сбутаха, един от конете се препъна и по пистата заваляха тела. Копитата на ужасените животни биеха напосоки и превръщаха в кървава каша състезателите. Кол Ран прецени, че няма време да ги избегне, дръпна юздите и отлично тренираното му животно прескочи агонизиращите тела. В този момент морзалетецът хвърли брадви с двете си ръце. Сабята отново просвистя, отби едното оръжие, завъртя се в отчаяна дъга срещу второто и го перна леко. Брадвата удари Кол Ран в рамото и бялата му риза се обагри в червено. Част от зрителките заприпадаха театрално, но повечето не си направиха труда да демонстрират подобна куртоазия. Вместо това следяха касапницата с блеснали очи и полуотворени устни. Казиното се огласяше от насърчителни викове и ругатни на десетки различни езици. Състезателят от Морзалет вече приготвяше нов чифт брадви, когато вбесеният Драхг’Ло го връхлетя и копието му го прониза. Технически ездачът от Андромеда 3 можеше да бъде дисквалифициран, но Кол Ран вече наближаваше финала и всичко останало беше без значение. Копитата на коня му удариха линията и казиното се взриви от емоциите на публиката. Победителят прибра наградата си от 5 000 кредита и робинята, група дроиди вече завършваха почистването на пистата.
На старта се нареждаха следващите десет души, а на постамента се качи момиче с абаносова кожа от Зейреб. Драхг’Ло отново щеше да опита късмета си. До него яздеше Тия, небезивестната шампионка от Грех’нат, а останалите състезатели ги следваха плътно. Копиеносецът сграбчи тъмнокожото момиче и го просна напреки на седлото си. Тия докосна постамента миг по-късно и в ръката й просвистя ятаган. Дрхаг’Ло докопа китката ѝ и двамата започнаха да си разменят удари. Останалите ездачи не закъсняха да се включат. Един шаа’йънт се стрелна и хвана робинята за глезените. Конят му обаче се спъна и го изхвърли под връхлитащите копита на останалите. Лявото стъпало на робинята остана да виси неестествено. Докато Дрхаг’Ло се бореше с Тия, ездач от Хог стовари боздугана си и пръсна главата му в кървав фойерверк. Ръката с ятагана, освободена от хватката, продължи по инерция и разсече жестоко робинята през гърба. Тия изрита обезглавеното тяло от седлото под връхлитащите копита на преследвачите, зад нея коне и ездачи се затъркаляха. Тя грабна момичето и то увисна, като счупена кукла в ръцете ѝ. Местната шампионка пресече финала с тялото и я обявиха за победител. В редките случаи, когато робините оцеляваха в подобни гонки, обикновено стигаха финала осакатени. На пръсти се брояха щастливките, грабнати от майстор като Кол Ран.
Рихтер не изчака следващото състезание. Намери един от административните дроиди и след като получи нужната информация, се отправи към регистратурата на участниците.

Fri May 06, 2016 1:09 am Re: Културни събития Fri May 06, 2016 1:09 am Re: Културни събития
За четящите и ценящите руския език - руското списание "Уральский Следопыт" и организационният комитет на най-големия фестивал на фантастиката в Русия - "Аелита" провеждат гласуване за наградата "Произведение на годината".
Гласуването е в категориите: научна фантастика, фентъзи, хумор и публицистика.

Списъкът на творбите в отделните категории може да се разгледа онлайн в архива на електронното издателство "Аелита" - http://iaelita.ru/
Самите номинирани произведения могат да се прочетат в архива за 2015 г. на списание "Уральский Следопыт - http://www.uralstalker.com
От всяка категория ще бъде излъчен един победител.

Нашият приятел - авторът Янчо Чолаков има номинации за наградите в категорията за най-добър хумористичен разказ за 2015-а година.
Той е единственият неруски автор, както и единственият автор, номиниран с два разказа - "Как боги встретились с…" и "Пять плюс два равно чуду".

Можете да научите повече и да гласувате оттук:
https://docs.google.com/forms/d/1pFdwuNSMqw3sqRkWp4EInxWHFMLURKx0fEQameLdxMA/viewform

Гласуването е публично; задължително се посочва автор и в трите категории. Гласове се приемат до 12 май в 0:00 часа московско време.
Ако прочетете и оцените

Thu Jun 12, 2014 11:34 pm Re: Слънце недосегаемо Thu Jun 12, 2014 11:34 pm Re: Слънце недосегаемо
Първите няколко страници имам предвид, може би първа глава е по-дълга и не съм се изказал правилно.
Според мен издателите биха спрели да го четат още на тях. Аз бих почнал направо в долната земя, защото почти целият роман се развива там и са най-представителни за съдържанието.

Sat Jun 25, 2016 10:26 pm Re: Тема за коректори Sat Jun 25, 2016 10:26 pm Re: Тема за коректори
Почти бих се обзаложила, че правилното е "назландисвам"

Обаче Павлина Върбанова ме опроверга - правилният правопис е "назлъндисвам се":

http://kaksepishe.com/nazlandisvam/
(етимологията:
назлъ: неохотно, придирчивост )

И като съм почнала - ако някой още греши, че правилното е "взаимствам" - бързо да забравя за "в"-то

http://kaksepishe.com/zaimstvam/

Tue Oct 11, 2011 10:04 am Re: За преводите, принципно Tue Oct 11, 2011 10:04 am Re: За преводите, принципно
Само ще намина да кажа, че много ме кефи тази тема ))
И за да балансирам малко някои по-горни изказвания, ще кажа, че ама никак не ме бива в превода, а английският ми е до голяма степен непозната територия

Mon Aug 01, 2016 1:12 am Добросъците Mon Aug 01, 2016 1:12 am Добросъците
Малко по-нагоре дето споменах Добросъците.

Интервю с Мая Бочева, където разказва за различни работи, вкл. за "производствения" процес и за това, дето у нея много ме вълнува - облите и пухкави светлосенки.
Не съм го изчела цялото, но забелязах това:
Последният ти проект е в сътрудничество с Никола Райков, създателя на приказките-игри за Малкото Таласъмче. Как се запознахте и как стана така, че решихте да работите заедно по „Добросъците”?

Попаднах на Таласъмчето още в началото, когато започна да излиза и се запознахме с Никола на един панаир на книгата тогава. Отидохме с моята дъщеричка, като големи негови фенки – за автограф:) А той ме попита – „Ти ли си Мая? Аз искам да работим заедно в бъдеще!“ – много приятно ме изненада. А и явно каквото си намисли – това се случва. Рядкост е за един илюстратор да се радва на сродство в начина му на мислене с автора на книгата, която има да илюстрова. На фона на всички изтъркани и преиздавани хиляди пъти класически приказки , които се е налагало да илюстровам, „Добросъците“ е като свеж въздух в моята професия! Айде сега! "Мрън-мрън"... Софтпрес и те са хора.
Добре ли се сработихте и как протече създаването на приказката-игра?

Повече от добре. Никола имаше ясна представа как трябва да изглеждат главните герои, даже получих скици направени собственоръчно от него на Смук, Фифи и Жужка! Същевременно ми даде доста свобода в много от илюстрациите и както вече споменах, имаме доста сходства в начина на мислене, като цяло и мисля, че с лекота се получиха картинките за книжката!

Mon Oct 31, 2011 2:32 pm Re: „Свали сваляча“: подготовка Mon Oct 31, 2011 2:32 pm Re: „Свали сваляча“: подготовка
Още двенки:

1. Първи редакторски предложения по разказа на Валя. Предимно стилови. Накрая има въпрос към всички ви.
Val_neprilichno predlojenie_K1.odt

2. Първи редакторски предложения по разказа на Лъчо. Предимно стилови, едно-две структурни (ПНК).
Lwcho_PisnaMiOtSvalki_v2_K1.odt

Следват Снежи, Цвети (да?) и Вик.

Tue Dec 06, 2011 7:45 pm Re: Тема за конкурси Tue Dec 06, 2011 7:45 pm Re: Тема за конкурси
Аз лично следя за такива неща тук. Има и много излишни работи, а и не съм проверявала колко бързо реагират при появата на нов конкурс, но все пак е нещо

Mon Dec 19, 2011 6:11 pm Re: Културните среди: лакът до лакът; без пресекателни; или? Mon Dec 19, 2011 6:11 pm Re: Културните среди: лакът до лакът; без пресекателни; или?
То допирането се случва, когато човек изложи творението/мнението си, било то нарочно или не, извън своята среда. "Извън своята среда" = "В друга/други/тяхно средоточие". Може да видиш какво се случваше доскоро в темата за една книга, дето я издава богданов - в прането в ШД е, а анонсът й е в Букс.
А препоръчваш ли ми да я видя? Ако да - моля дай линк.

Пак по линия на сравнението с галактиките - малко сме хората в Бг, които въобще биха тръгнали да говорят за литература и качество, Емо. Но аз не бих се притеснявал от разминавания с такива, които очевидно се различават от нас. Виж, ако се сблъскаш с Йордан Ефтимов или Георги Тенев, и там стане същото мазало... това вече ще е разочароващо.

Thu Jan 12, 2017 9:47 pm Re: Не-културни събития Thu Jan 12, 2017 9:47 pm Re: Не-културни събития
Мъничкият Дилян, бебето, чиято благотворителна група във fb от близо една година "неуморно" събира пари първо за него, а след това за други болни хора, когато е станало ясно, че не може да бъде спасен, днес е... ами... тялото му се е предало. На т умор ите. Огромните. Около органите.
Майка му се молеше да няма болка. Просто да си угасне. Но... преди дни сподели, че последно преди месец (и половина) се бил усмихнал.

Не знам какво да кажа.
_____________________
I can too ги знам от толкова отдавна, че дори не си спомням как.
Имат две инициативи - светивалентинска и мартенска:
- срок 10 февруари https://timeheroes.org/bg/icantoo/aksesoari-sveti-valentin-detsa-spetsialni-nuzhdi-2017
- срок 25 февруари https://timeheroes.org/bg/icantoo/martenichki-detsa-spetsialni-nuzhdi-2017
Ще се класирам с едно нещо за първата. За втората ще ми е зор, но поне нещо ще успея. С моите сърцевини от чаени конци. Не знам защо тия гривни вече ги правя изключително бавно.

Thu Feb 02, 2017 12:16 am Re: Не-културни събития Thu Feb 02, 2017 12:16 am Re: Не-културни събития
На 04 и 05.02.2017 г. ще бъде проведен благотворителен базар за малката Александра Кръстянина - в София в сградата на Mall of Sofia на бул. Ал. Стамболийски. Ще бъде разположен на мостчето пред магазин Хиполенд . Ще има книжки, играчки, подаръци, мартенички.
Засега ще допринеса с една книга, музикални дискове от Люба и о, :twisted: тривка жаба.

https://www.facebook.com/events/1121661261278213

Wed Jan 18, 2012 10:20 am Re: Наши текстове Wed Jan 18, 2012 10:20 am Re: Наши текстове
Краят
И не знам какво се случи...
Слънцето ли за вечност изгасна
Или взора си завинаги изгубих.
Не знам света ли посрещна своя край
Или моя миг най-сетне е настъпил.
В мрачна вечност съдбата си обрекох
За грехове изказани и скрити в сърцето.
Сега душата ми цената заплаща
с надежда младата зора отново да съзря.



Валс
Случаен допир, нежно докосване
И отново във вихъра на танца сме.
С усмивка фалшива и изкуствен смях
Напред във валса на живота се стремим.

Бърз поглед, усмивка срамежлива и спомен
Това е любовта! Или е измама?
Кой знае по-добре от сърцето, или
И то е в заблудата на маскарада.



Последното стихотворение е посветено на една манга, която се казва по същия начин Демонът Оророн. Наистина си заслужава за всеки, който няма нищо против малко картинки и английски език. А това тук е моя преразказ на историята.

http://media.comicvine.com/uploads/3/33806/1105765-ororon001_large.jpg

Демонът Оророн
Една история кратка
Изпълнила света със сълзи.

Толкова е късно...

Съдбата жестока шега изигра
И събра ги в дъждовен ден
Но любовта е сила безкрайна
И като летен огън ги изпълни.

На архангел бе дете тя
На демоничен лорд – той.
Световете им отрекоха се от тях
Дори Бог съюза не благослови.

Живот с усмивка желаеха да имат
Обикновен, сами с любовта си
Но светът не забрави техния грях
И наказание жестоко отреди.

Битка след битка нощта настъпва
Но дори надеждата вече я няма.
Кръв и сълзи обсипват земята
И думите заветни изпълват небето.

Сбогом... Прости... Обичам те...
Погледът изрича думи милион
И под блясъка на единствена луна
Устните им за последно се срещат.

Твърде е късно...

И така в последната есенна нощ
Момичето изгуби своята първа любов.
Един демон, неспособен на чувства
И пак тя бе едната му любов.

Thu May 04, 2017 11:14 am Re: Труд и творчество Thu May 04, 2017 11:14 am Re: Труд и творчество
Аз и немският език?! - конкурс за есе

Тема: Аз и немският език?!
Краен срок: 21.05.2017
Резултати: 30.05.-15.06.2017
Възраст: ?
Вид творба: есе
Изисквания: Формат: есетата трябва да бъдат с дължина до 2 страници А4. Могат да са на български или немски език. Моля, изпращай текста във форматите .doc, .docx или .pdf. Други формати (видео, стихотворение, реч) са добре дошли, но трябва да бъдат предадени в дигитална форма. Изпращайте на адрес praktikant1 - в - sofia.goethe.org. Моля, изпрати ни името, възрастта и Email-адреса си, за да можем да те информираме за резултатите. Необходима ни е и декларация, че ти сам си написал текста.
С настоящото потвърждавам, че написах собственоръчно есето. Не съм ползвал(а) други източници освен споменатите тук и съм отбелязал(а) всички заемки и цитати.
Подпис: ……………………………..
Награди: 1.Един стандартен курс по немски език в Гьоте-институт в новите помещения на Езиковия център или алтернативно онлайн курс на Гьоте-институт.
2.Пътуване до София и посещение на Гьоте-институт с нощувка и вечерна програма.
3.Пакет с книги на немски или български език в зависимост от езиковите познания на победителя.
4.За избраните 12 есета: превод и публикуване на български и немски език на сайта на организаторите.
За повече информация: https://www.facebook.com/events/1665344130436637

НАЦИОНАЛЕН УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС за есе, приказка, стихотворение, рисунка и фотография на тема: „България – врата към Европа“

Тема: „България – врата към Европа“
Краен срок: 15 юни 2017 г.
Резултати: 2 юли 2017 г.
Възраст: български деца и младежи до 18 годишна възраст от страната и чужбина или пребиваващи на територията на България. Конкурсът се провежда в три възрастови групи:
·Първа група: от от 5 до 10 години
·Втора група: от 11 до 14 години
·Трета група: от 15 до 18 години
Вид творба: есе, приказка, стихотворение, рисунка и фотография
Изисквания: Материалите се изпращат в електронен вид, рисунките и фотографиите трябва да бъдат с отлично качество и висока резолюция, на адрес: newspaper - в - storks.biz. Всеки участник трябва да попълни Апликационна форма в електронен вид. Декларацията от родителя би следвало да се разпечата, подпише, сканира и изпрати обратно на посочения мейл адрес, заедно с творбата на участника и негови 5 любими снимки, необходими за представянето му в списание „Щъркел“.
Награди: ?
За повече информация: http://storks.biz/news/balgariya-vrata-kam-evropa

Fri Sep 02, 2011 12:07 am Re: Любими моменти (от КИ) Fri Sep 02, 2011 12:07 am Re: Любими моменти (от КИ)
Най-любим момент в Сонора ми беше, когато Фратус Нефъл е получил поредния колет с мъртво животно и те пита:
-Кога ще получа дъщеря си?!
-След четири дни, в колетче - отговаряш ти.

Целият Замък Мушмурок си беше пълен с бисери. Той Любо Николов предупреждаваше: "Книгата е идиотска"! Аз си признавам, захлупих паничката с подаяния на главата на просяка в началото :oops: .

Sat Jul 22, 2017 5:37 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Jul 22, 2017 5:37 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Бива. Това с непознатите автори мжд звучи интригуващо като хоризонто-разширителен експеримент.

Това с чакането на Досиетата на Дрезден главно мен ме притеснява по две линии - едната, логично, е Author Existence Failure , а другата е не по-малко гадният вариант авторът да burn-out-не и да претупа нещата.

Защо смятам, че рискът от тези два фактора е по-вероятен, отколкото при други автори/поредици? Ами, според Бътчър, той иска да докара Досиетата до общо 20 (!) книги, а след това да приключи поредицата с апокалиптична трилогия. Което... ми, over-the-top си е. Аз и брат ми сме коментирали помежду си, че от това съществува опасност да се разводни краят, като се има предвид, че в настоящият момент на историята, може преспокойно да се отделят само 1-2 книги да се wrap-up-не main series-а и след това директно да се започва с Апо-трилогията.

Може би трябва да драсна тия мисли на форума на Чичо Джим?
Или може би не. Той и без това е сега сигурно е достатъчно зает с The Cinder Spires. (<--- мда, а това също ще отнема от писателското му време, което увеличава горните рискове)

(Мжд, мисля, че точно това се случи с Наоми Новик и поредицата Temeraire - последната книга, League of Dragons, вместо заключителен епос с грандиозен showdown при Ватерло, беше като тупане на соц-килим в заден двор през 80-те. А там са само девет книги. Then again, според мен Новик се самообеси още с четвъртата книга, а от шестата нататък съвсем омазваше нещата. /rant)

Fri Feb 17, 2012 6:58 pm Re: Мъглявината Андромеда Fri Feb 17, 2012 6:58 pm Re: Мъглявината Андромеда
Ами, като цяло става въпрос за откриването на анизотропията на реликтовото излъчване. На теб това вероятно не ти говори много. (Поправи ме, ако бъркам, че усещам как мога да се изложа доста здраво, приемайки че не знаеш нещо, което ти е добре известно.) :)
Та за да почна да обяснявам, имам чувството, че трябва да започна доста отдалеч - от въпроса за това крайна или безкрайна е Вселената, теориите дали се разширява, свива или е стационарна и т.н. Накрая трябва да стигна до Реликтовото излъчване, откриването му, откриването на анизотропията му и доказателството на последната, за която са дали нобела на Матерс и още един учен. А сигурно ще мина и през теорията за Големия взрив за кратко.
Усещам обаче, че ще стане бая нещо. Имам ли разрешението ти да се разпростра върху въпроса и да поствам откритията си (защото това го чета в момента) на части? Предупреждавам, че може да отнеме време и аз не знам колко.

Mon Aug 21, 2017 5:36 pm Re: Общополезности Mon Aug 21, 2017 5:36 pm Re: Общополезности
Courtesy of Daniel Bensen:

Google N-grams

I still have to fiddle with the options--but it looks like a great tool for exploring collocations and usages.

Thu Jun 04, 2009 1:59 pm Re: Трудът краси човека Thu Jun 04, 2009 1:59 pm Re: Трудът краси човека
Та-дааа!

Включвам се пак, но този път не за да се авто-похваля, а заради друг един човек :)

НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА, ВЕСТНИК „ТРУД”, КНИГОИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ТРУД”
ПЕТИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ЕСЕИСТИКА „ЦВЕТАН СТОЯНОВ” 2009
Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата

ЖУРИ В СЪСТАВ:
акад. Антон Дончев - председател
проф. Васил Проданов
Иван Гранитски
Йордан Ефтимов
Лиляна Стефанова
Любомир Левчев
Марин Бодаков
Петър Първанов

I НАГРАДА
Албена Хинкова
Димо Димов

II НАГРАДА
Мира Душкова
Сирма Данова

III НАГРАДА
Анелия Узунова – Стоименова
Лилия Джурова

ОТЛИЧЕНИ С ВКЛЮЧВАНЕ В СБОРНИКА
„Изсечена ли е Броселиандовата гора”

Александър Василев
Александър Иванов
Вяра Стойчева
Елица Мурджанова
Мария Николова
Мила Страшимирова
Милена Александрова
Петър Михайлов
Цветелина Стоянова - ЦВЪ

Честито!!! Как така случайно било попаднало есето ти там, случайни неща нямаааа!!! :D

Tue Oct 24, 2017 10:51 am Re: Proofreaders' pleasures Tue Oct 24, 2017 10:51 am Re: Proofreaders' pleasures
O darn apostrophe possessive
You make my grammar dreams obsessive ....

Some rules from The Punctuation Guide :

The general rule is that the possessive of a singular noun is formed by adding an apostrophe and s , whether the singular noun ends in s or not.

Xerox’s sales manager
Tom Jones’s first album
Jesus’s disciples
Aeschylus’s finest drama
a week's vacation

The possessive of a plural noun is formed by adding only an apostrophe when the noun ends in s , and by adding both an apostrophe and s when it ends in a letter other than s .

excessive lawyers’ fees
children’s toys
the alumni’s fundraising
someone with twelve years’ experience

Exceptions to the general rule

Use only an apostrophe for places or names that are singular but have a final word in plural form and ending with an s .

Beverly Hills’ current mayor
the United States’ lingering debt problem
Cisco Systems’ CEO

Nouns that end in an s sound take only an apostrophe when they are followed by sake .

for goodness’ sake
for conscience’ sake

A proper noun that is already in possessive form is left as is.

T.G.I. Friday’s menu was recently changed.

Sun Dec 10, 2017 4:32 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Dec 10, 2017 4:32 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Я, да видим тук ли е подходящата тема.

Trope Talk: Strong Female Characters

Хората като Кал, които се чудят защо художествената литература продължава и до ден днешен (уж, аз не споделям това мнение) да е пълна с "неубедителни" женски образи, може да намери горното видео за полезно. Още повече, че влогърът е жена. ;)

А после се зачетете в коментарите, където както винаги има планини от екстра съдържание. Като това:


Writing females is hard if you concentrate on gender. That's basically it. You just need to write a character, but not forget their gender. Because you can't write a woman who goes to the toilet with the guys if the bathrooms aren't unisex.
The trick is, there is no trick. Just write a character while keeping the small things like gender and sexuality in mind.


^Лично аз смятам това за ключов съвет как принципно трябва да пишат персонажи, независимо от пола. Подчертал съм важната част.

Wed Oct 10, 2012 2:13 am Re: Цитатите, които ни създадоха Wed Oct 10, 2012 2:13 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Стивън Кинг, "Сейлъм'с Лот":

- Ще възразите ли, ако ви помоля да вземете със себе си светена вода и късче причастие?
- Тук вече навлизате в коварните дебри на теологията.
- Защо?
- Засега няма да отхвърля молбата ви. И трябва да подчертая, че на мое място някой по-млад свещеник навярно би приел почти веднага, без никакви колебания. Те приемат църковните одежди не буквално, а символично - като жезъла и пернатата корона на шамана. Младият свещеник сигурно би ви сметнал за луд, но ако с малко светена вода има начин да облекчи лудостта ви, значи всичко е наред. Аз не мога така. Ако тръгна да изпълня молбата ви по делничен костюм и не нося под мишница нищо освен забавно книжле, всичко си остава между нас. Но ако тръгна с причастието... тогава съм представител на светата католическа църква, готов да изпълни онова, което смята за висш дълг на своя сан. Тогава съм земен наместник на Христа. Може и да съм жалко подобие на свещеник - понякога си го мисля наистина - малко изтормозен, малко циничен, а напоследък и страдащ от липса на... как да го нарека? вяра? самочувствие?... но все още вярвам дълбоко във величавата, мистична и върховна мощ на църквата, която стои зад мен, затова потръпвам при мисълта, че мога лекомислено да приема молбата ви. Църквата не е просто торба с идеали, както си въобразяват младоците. Тя е нещо повече от духовен скаутски отряд. Църквата е Сила... а човек не бива лекомислено да прибягва към Силата. Разбирате ли? Жизнено важно е да разберете.
- Разбирам.
- Сигурно знаете, че през настоящия век цялостната представа на католическата църква за злото претърпя коренна промяна. Известно ли ви е защо?
- Заради Фройд, предполагам.
- Отлично. Католическата църква още в началото на двайсети век се сблъска с една нова представа - зло с малко "з". И дявол, който не е червено рогато чудовище с остра опашка и раздвоени копита, нито пък змия в райската градина... макар че последното е великолепно психологическо сравнение. Дяволът, според Евангелие от Фройда, е гигантска колективна амеба, нашето общо подсъзнание.
- Като представа звучи доста по-внушително, отколкото разни рогати таласъми и демони, надарени с толкова чувствителни носове, че да се разбягват от една по-якичка пръдня на някой запечен духовник.
- Внушително, разбира се. Но безлично. Безжалостно. Недосегаемо. Пропъждането на Фройдовия дявол е също тъй невъзможно, както и сделката на Шейлок да се отреже фунт месо, без да капне кръв. Католическата църква бе принудена да преосмисли целия си подход към злото - бомбардировачи над Камбоджа, войни в Ирландия и Средния Изток, убийства на полицаи и бунтове в гетата, безброй отделни злини връхлитат всеки ден над света като облаци кръвожадни комари. Църквата се изнизва от старата си шаманска кожа и се превръща в социално активна, социално осъзната организация. Градската дискотека засенчва изповедалната кабинка. Причастието свири втора цигулка в борбата за граждански права или благоустройство на кварталите. Църквата се опитва да стъпи и с двата крака на земята.
- И на тази земя няма нито инкуби, нито вампири, а само пребити деца, кръвосмешение и насилие над природната среда.
- Да.
- А вие ненавиждате това, нали?
- Да. Мисля, че това е светотатство. По този начин католическата църква обявява, че Бог не е мъртъв, само мъничко е изкуфял. И с това навярно отговорих на въпроса ви.

***

Злото не бе изчезнало, но днес то се разиграваше под яркия, бездушен блясък на луминесцентните улични лампи, неоновите реклами и милиардите стоватови електрически крушки. Генерали планираха стратегически въздушни атаки под скептичното сияние на променливия ток и всичко бе излязло извън контрол, като детско автомобилче от вехт сандък, летящо по надолнището без спирачки: аз само изпълнявах заповеди. Да, вярно, чиста истина. Всички сме войници и просто изпълняваме онова, което е записано в уставите. Но откъде идват заповедите в крайна сметка? Отведете ме при своя командир. Но къде е щабът му? Аз само изпълнявах заповеди. Народът ме е избрал. Но кой е избрал народа?

Много на място.

Wed Dec 12, 2012 5:14 pm Re: За Филмите и Хората... Wed Dec 12, 2012 5:14 pm Re: За Филмите и Хората...
Wall-e.
How to train your dragon.
Синът на Рамбоу (не е каквото си мислите)
Ед Уоод


Трябва да се замисля за още.

Fri Jan 04, 2013 2:33 am Re: Преводачески работилници Fri Jan 04, 2013 2:33 am Re: Преводачески работилници
Първо, за много години! Пожелавам на всички много ентусиазъм, вдъхновение и творчески пориви ;) през новата година!

Второ и основно - пак позакъснях малко със срока, но затова пък пращам цялостно редактиран текст :) В повечето случаи съм придружавала поправките и предложенията си с коментари, където няма такива - значи съм предпочела варианта на MNS като по-граматически правилен или смислово/стилово издържан. На доста места давам по-скоро насоки и идеи, отколкото конкретни предложения - просто не ми е хрумнало нищо по-добро от оригиналния превод, а ми се струва, че трябва да се намери. Първата част от редакцията правих по това време миналата година и - признавам си - сега ме мързеше да преглеждам отново, дано няма някои фрапантни противоречия...

Е, повече оправдания/уточнения/обяснения не се сещам, успех с доредактирането и дано съм помогнала!

Tue Jan 15, 2013 6:33 pm Re: Нова серия работилнички (март+ 2012; януари+ 2013) Tue Jan 15, 2013 6:33 pm Re: Нова серия работилнички (март+ 2012; януари+ 2013)
Голямо прегръщане за инициативата.
Аз ще се отбележа за ентусиастите - искам да идвам, и текстове имам (да не повярва човек), така че - очаквайте ме.
Само с времето съм по-специален... но все ще сглобя два часа. Това ще стане обаче след края на януари - дотогава съм в разход май почти всеки уикенд. Но ще следя уговорките и ще се включвам когато мога.

Хайде и спорна! :)

Tue Mar 27, 2018 10:17 am Giants at the end of the world (Finnish Weird) Tue Mar 27, 2018 10:17 am Giants at the end of the world (Finnish Weird)
След като това беше, вероятно втория продукт, след една бордова игра, на име Time Stories, със силно запомнящо се художествено оформление на опаковката/корицата си, а не ме впечатли така силно със съдържанието си, исках да запиша впечатленията си от Finnish weird, докато са още пресни.

Какво е Finnish weird? Сборник с финландски фантастични разкази, и тук-таме някой и друг откъс от роман, взет назаем от Кал (сборника, не романа :mrgreen: ). Тъй като нямам навика да пиша рецензии, се извинявам ако не съм много интересен, или ако има спойлери надолу - вероятно ще има.

Пиша само за разказите, които са ме впечатлили по някакъв начин, по реда в който се явяват в книгата.

- Undine - Този ме впечатли главно с персонажите си, които бяха интересни главно с това, че много ми се искаше да разбера повече за тях, и нямах тази възможност. Кои са тези хора, които така копнеят за морето? Защо? Защо трябваше такива строги ограничения да поставят на копнежа си? Какво би им се случило, ако се отдадат на копнежа си? Защо това да е толкова страшно? Разказът постави, а не даде отговор на тези въпроси, чувствам се полу-приятно-раздразнен, като читател

- Voiceless voices (honorary mention) - колекция писма от главния герой, към героиня която нямаше думата (не бе показана нейната гледна точка) с определена тема между тях. Не беше нещо особено, но постепенната еволюция на монолога бе интересна по своему. Малко като Смирненската "Приказка за стълбата"

- Bearer of the bone harp - това е един разказ загатнал за свят на митологични, както добри, така и зли същества, за който бих искал да прочета още, за мен най-добрия в сборника

- The skinner - също горе-долу интересен разказ за гилдия хора, които записват истории по телата си с магия.

- The Challenges of waste disposal - впечатлението ми бе, че заглавието на този разказ се отнасяше за самия него, само не знам какво е било challenging да не включват тази гадна тъпня в сборника :roll:

- Summerland: Chapter one - spies and dead men, and some other good shit, oh my. За разлика от останалите, този разказ е откъс от роман, излизащ юли 2018-а.

- Giants at the end of the world - на края на света има пустиня и море(?), караваните минават през пустинята, Гигантите се къпят в морето преди зимен сън(?). Интересен разказ за конфликта между старото и новото, традициите и прогреса.

Написвайки тези коментари, изглежда ми е харесал повече, отколкото мислех първоначално. Само че всички тези разкази ми бяха като извадени от нещо по-голямо, и вероятно основната идея на този сборник е всъщност в няколкото страница библиография на финландски разкази, издадени на други езици.