choveshkata.net

Sun Feb 07, 2016 12:23 am Re: Как да се ориентирате в сайта ни Sun Feb 07, 2016 12:23 am Re: Как да се ориентирате в сайта ни
Отговор до Чобит, попропуснал да проследи или запомни дали дадена книга на "Човешката" е излизала като х-книга или е-книга
Насока къде да проверяваме преди да питаме



Знам, че е така :) И аз горя по мега много канали ... не само горя,
ами и ... Ама с разказ няма да си помогна, уви :)
...
Ама в ЧоБи поне се понаучих, че нещата са мега добре подредени и организирани.
И полека-лека се опитвам да не питам Калин или друг набеден, че
"сигурно го знае и му е лесно" :), а да търся
Защото другото е страшно направо - за тези тук - и шега, ама и истина.

Ей-на, днес пак допринесох сигурно за претоварването на Калин - по
детски - с питане и грешка, щото ми е по-лесно, бързам, нямам време, а
и мислех, че си спомням добре. Пиша, бързам, не мисля.

Тук сме малко минаващите и правещите нещо (бел. авт. - хората, следящи и
отговарящи на poslednorog-пощата).

Та - ще е от помощ, ако преди писане, отвори човек познатите места, на които информацията
някой е направил усилие да я подготви и остави там. Дано ме разбираш
правилно - не е оплакване и критика, а насока и припомняне това само
:)

Сигурно си ги знаеш, но са само 2 - форумът и блогът (а в блога всичко
за книгите е на 1 място и пише какъв е халът на Х-книгата и е-книгата
- според каквато има

Tue Feb 23, 2016 7:35 pm Re: Зъбатите демони Tue Feb 23, 2016 7:35 pm Re: Зъбатите демони
Отзив на Knigoqdec в Goodreads

Морският свят е красив, макар в същото време да е и зловещ и бездънен. Но всяко същество е създадено, за да бъде част от нещо по-голямо. Не акулите са най-зловещото нещо на този свят. А и не хората като цяло. Може би тези, които вярват в максимата, че няма значение както ще става, след като те умрат.

Sun Mar 20, 2016 1:29 am Re: За Филмите и Хората... Sun Mar 20, 2016 1:29 am Re: За Филмите и Хората...
След много и горещи препоръки от Наско за </SCORPION> започнах да го гледам. Тъкмо свърших епизод 6 на първи сезон... и мисля, че с тези гении ще се харесаме. Не са толкова тъпи емоционално, колкото изглеждат в първия момент. :D

EDIT: Иии... епизод 8. Става все по-топло и мило, и привързващо.

И трудно да заспиш. ;)

Sun Apr 03, 2016 11:33 pm Re: Тема за коректори Sun Apr 03, 2016 11:33 pm Re: Тема за коректори
(...) По правило знам, че пред „че“ не се пише запетая при следните съюзи:
затова че, в случай че, при условие че, при все че, освен че, в смисъл че, поради това че, като че (ли), благодарение на това че, добре че, вярно че, все едно че. [/i]

В нашите коректури пишем запетая в конструкции от типа на „вярно, че“ и „добре, че“. Логиката ни е, че те са равностойни на „вярно е, че“ и „добре е, че“; докато същинските сложни съюзи – останалите изброени... а сигурно има и още – не позволяват такова вмъкване на „е“.

(Точно тия случаи не са включени в новия правописен речник, така че се налага да ги измисляме сами. ;) )

До тук добре, но в следния пример:
(…) ако няма повече въпроси, мисля че е време да започваме.(…)
Аз все си мисля, че трябва да се сложи запетайка пред това „че“ и да стане:

(…) ако няма повече въпроси, мисля , че е време да започваме.(…)

Права си. :)

П.П. Относно съюзите УЖ ми е ясно… Ако първият от двата съюза е едносричен, както и ако са написани един след друг не се пише запетая:
Казах ти, че ако …
Ако първият съюз е повече от една сричка, то съюза се огражда със запетая:
Трябва да отидеш , защото, ако …
Вторият пример не е с „че“, ама не се сетих за друго изречение. Тук съм го схванала, да?

Да. Точните формулировки на тия правила са 93 и 93.1. тук .

Mon Apr 18, 2016 11:36 am Re: Не-културни събития Mon Apr 18, 2016 11:36 am Re: Не-културни събития
Eнергията: какви решения за бъдещето?
18 април 2016 (понеделник), 18.30 – 20.00 ч.
Дебат във Френския институт в България
Вход свободен, симултанен превод френски / български

Публичен дебат на тема „Енергията: какви решения за бъдещето?“, ще се проведе на 18 април (понеделник), от 18.30 до 20.00 ч. във Френския институт. Специалистът по водородните технологии Пол Люкез и специалистът по електрохимия проф. д-р Дария Владикова ще обсъдят предизвикателствата и последствията, свързани с алтернативните форми на енергия.

Fri Sep 16, 2011 7:03 pm Re: Да поиграем на: Spiral Fri Sep 16, 2011 7:03 pm Re: Да поиграем на: Spiral
Лафчетат къртят санитарен фаянс.

Comp: I offer you a lose-lose situation: I lose the game, and you lose your hard disc...
How's that?

Ама не ми е в категорията по тоя параграф, оставям го без думи и ме игнорира, като Майндкрайм (поне не ме обявява за безнадежден).

Запазих лог на няколко игри, ще ги пусна, като кажеш. Макар че трябваше да си ги препиша ръчно, мога да избера текста в прозорчето, но не мога да го копирам, някакъв чалъм?

Thu Jun 02, 2016 12:30 am Re: Непоискано добро Thu Jun 02, 2016 12:30 am Re: Непоискано добро
18 юни 2016, 18 ч., Orange Books Cafe на "Граф Игнатиев".

Поискай "Непоискано добро"!

Здравейте отново от "Светлини сред сенките"! :)
Каним Ви на следващото ни събитие, в центъра на което този път ще бъде друг наш роман- "Непоискано добро".

Ще се радваме да отделите от следобедната си разходка в съботния ден, за да Ви запознаем с героите на "Непоискано добро". С тях ще Ви отведем в един свят от бъдещето, където човечеството е роб на Алианса. А игрите, които въртят главните герои- Леона и Етиен, са като вървене по ръба.

Повече ще разберете скоро. :)

Wed Aug 03, 2016 9:23 pm Гласове от отвъдното Wed Aug 03, 2016 9:23 pm Гласове от отвъдното
Като за начало искам да се извиня за моята неграмотност, която вероятно ще избоде очите на професионалисти като вас и факта, че буквално цопвам тук от нищото, всявайки смут в иначе спокойните води, но искам да се свържа с един конкретен човек и единствената опция, която намерих за това беше този форум. Ако съм на правилна следа де, защото, Боже, колко сте потайни всички! :shock:
Става въпрос за едно отдавна потънало в прах приятелство между мен и едно момиче. Вероятно забравено от нея, но аз все още си спомням и се питам как е тя и цялата компания, с която преди бяхме толкова близки. Това момиче се казваше Илка Чечова, би трябвало да е около 23-24 години към тази дата. Беше много умно и начетено хлапе и за това изпитвам такава сигурност, че животът я е оплел около книгите. Спомням си и още детайли, но знам ли дали е удачно да ги споделя... :roll:
Бялата бегония от забравените ми приятелчета не оцеля, но споменът за нея се заши върху мен и изигра изключително важна роля върху формирането на личността ми. Благодаря ви Илка, Ели и Габи!

ПП: Ще се радвам, ако съм оцелил правилната Илка и тя си спомни за мен. А още повече ще се радвам ако пожелае и да се свърже с мен, за това оставям своят имейл: atanas.tanev маймуна abv.bg Знам - стрелба в тъмното, но щом виждам светлина сред сенките, защо да не опитам?!

Поздрави от лудото ви очилато приятелче! :D

Sat Nov 26, 2011 12:35 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Nov 26, 2011 12:35 pm Re: Любимите компютърни игри
TOR .
Вчера започнаха масовите бета тестове. Предупредих съпругата си, че комуникациите с мен се свеждат до минимум и то само ако съдържат цитат от междузвездни войни.

Ето тук си представям Samuel Jackson насочил светлинен меч срещу Близард и изричащ в праведен гняв: The oppression of WoW will never return! Защото играта е много добра. Представете си Dragon Age/Mass effect, само че с мултиплеър.

Графика: Прилична. Балансирана, така че да може да се играе и на вехти i5-ици, без да цепи (без да цепи много на максимални ефекти). Жестовете и мимиките са почти 1:1 с Dragon Age 2.

Интерфейс и контролери: Стандартен. Всеки играл някое от мейнстрийм RPG-тата ще се оправи без дори да поглежда в помощното меню. Обозначенията на NPC-тата възлагащи/приемащи задачи са ми малко неясни. Може би съм свикнал грамадната жълта удивителна на Уоркрафт да ми боде очите /shrug. Картата не е много точна, с толкова напреднала технология, можеха да отбележат по-точно пътеките в гората :lol: . Навигацията по време на диалог е чудесна. Има помощни картинки (като в Dragon Age 2), които да пояснят дали дадена реплика е флирт, шега, агресия и т.н.
Имах дребен проблем в windowed mode, най-долният ред реплики се размазваше понякога.

Геймплей: Отначало ми се стори твърде лесна, но към осмо ниво почнаха да ме трепят. Принципно е възможно да се играе соло, но груповите куестове отнемат много време и медицински пакети. Животните имат много малък aggro радиус, мога да мина на 5 метра от някой вражески дроид, без да ме забележи. Точките за бързо придвижване са на често, въпреки това пада голямо обикаляне. Особено, когато трябва да се учат нови умения. Heartstone-а е с CD 30 минути, но може да се захваща за всички посетени области едновременно (мноооо яко!!!).

Запазен от KOTOR е афинитета към тъмна/светла страна, независимо от избраната фракция. Действията, по време на куестовете са определящи. Да! За разлика от WoW, играчът може да вземе решение, как да се развият събитията. Умната, ако играете с джедай всеки флирт дава по 50 точки тъмна страна.

Сюжет: Мииии... Star Wars. :ugeek:

Нека силата бъде с вас!

Sat Oct 15, 2016 12:07 am Re: Културни събития Sat Oct 15, 2016 12:07 am Re: Културни събития
Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”
Ви кани на

Премиера на брой # 12 на
електронно списание за изкуства и култура „Пирон”

НЕЧОВЕШКОТО

20 октомври (четвъртък) / 19.00 часа
Театрална зала, Ректорат на СУ

Водещ броя: д-р Богдана Паскалева
Главен редактор: проф. Александър Кьосев
Представящ броя: проф. Ангел Ангелов

Дванадесетият тематичен брой на списание „Пирон“ събира авторски и преводни текстове, предлагащи разнообразни перспективи към проблема за нечовешкото. С обръщането си към тази тема авторите навлизат в полето на съвременната антропология „през задния двор“, през фигурите на онези „други“, обекти и същества, които населяват граничните области на човешкото – животни, машини, киборги, отпадъци, чудовища, чужденци, свръхчовеци... По този начин профилът на предлагания тук брой се очертава като разграничителната линия между две неопределими фигури – тази на човека и тази на „другото на човека“. Така става ясно, че в епохата на късната модерност е все по-трудно да се прокарва еднозначна граница между тези две области, а оттук именно антропологическото самоопределяне се оказва една от най-трудните задачи на нашата епоха.


Броят съдържа текстове на:
Лъчезар Антонов, Димитър Вацов, Васил Видински, Галина Георгиева, Стилиян Йотов, Александър Кьосев, Боян Манчев, Гергана Мирчева, Силвия Петрова, Неоми Сегал, Камелия Спасова, Красимир Терзиев, Божана Филипова, Наталия Христова

Преводни текстове:
Джорджо Агамбен, „Откритото. Човекът и животното“ (откъс) / прев. от италиански: Богдана Паскалева
Дона Харауей, „Манифест на киборга. Наука, технология и социалистически феминизъм през късния двадесети век“ (откъс) / прев. от английски: Петя Абрашева
Реза Негарестани, „Бремето на нечовешкото“ / прев. от английски: Филип Стоилов
Фредерик Нера, „Homo Labyrinthus. Хуманизъм, антихуманизъм, постхуманизъм“ (откъс) / прев. от френски: Димитър Божков

Tue Jan 17, 2017 3:16 pm Re: Федора под лампата [aka КОСМИЧЕСКИ ЗАЛОГ] Tue Jan 17, 2017 3:16 pm Re: Федора под лампата [aka КОСМИЧЕСКИ ЗАЛОГ]
В такъв случай ще ме извиниш, че няма да го дочета - хвърлих едно око на финала, колкото да не съм капо от цялата работа.
Съжалявам.
Чувствам се ръчната все пак да кажа следното: Това, че ти си полусляп към стил, не означава, че не ти трябва редактор. Намери си и поработете - много от нещата се учат механично и след известни упражнения човек си подобрява писането на подсъзнателно ниво (това го наблюдавам при достатъчно народ). Разбира се, ти си знаеш най добре: факт е обаче, че недообработеният текст отблъсква читатели дори при хубава идея, а обработеният ги спечелва дори при кофти такава.
И... ретро сетингът не е проблем - просто трябва внимателно да се напаснат елементите му, иначе "ретро"-фантастиката е чудесен жанр. Факт е, че това е силно привлекателното на самата книга, при всичките й други недостатъци; както казах няколко пъти, искам да прочета тази история (явно не самата книга, както излиза). Чаровна е и е привлекателна.
Успех по-нататък.

Mon Feb 20, 2017 1:10 pm Re: Хубавото у нас Mon Feb 20, 2017 1:10 pm Re: Хубавото у нас


Скъпи Приятели, благодарим Ви от сърце за сторената добрина!
Всичко това стана възможно благодарение на всички Вас, добрите и отговорни сънародници, тук и зад граница!
Децата Герои, както всички ги наричаме заслужават нашата обич и подкрепа. И всички Вие доказахте това с вашите действия!
Днес с радост споделяме с Вас дарители постигнатото Добро!
Благодарим на всеки един поотделно спомогнал това днес да бъде реалност!
Специални благодарности на фирма : „Екосист“ ЕООД и нейния управител Христо Николов, които извършиха ремонта напълно безвъзмездно. Те бяха и хората, които отделиха лично време, за да се подреди в завършен вид новото звено към детска онкохематология гр. Пловдив.
Благодарим на семейството, което анонимно направи дарение на стойност 20 000 лева.
Благодарим на екипа на „Уникредит Булбанк“ - Варна, клон – „Пирин“, които изслушаха молбата ни, направиха всичко възможно да разкрият една напълно защитена дарителска сметка. ( Дарения само за каузата, остатък ако има по други дарителски сметки на нуждаещите се)
Дарител е и едно небесно ангелче- Ясен! Яско , почивай в мир,мило дете! И тук е момента да благодарим на всички онези майки и татковци на деца Герои, които застанаха зад тази кампания! Те бяха неотлъчна част от самата кампания! Даряваха, призоваваха хората да се включат и да подкрепят децата на България, децата герои, каквито са и техните малки ангелчета! Благодарим Ви сърдечни и отговорни родители!
Благодарим на фирма Сокотаб ЕООД за дарението на стойност 10 000 лева.
Още няколко наши фирми се включиха в кампанията- Благодарим Ви от сърце!
Общата стойност на ремонта е приблизително 80 000 лева.
Децата заслужават нашата обич и подкрепа, заслужават я и медиците, които се борят, за да спасят детски живот!
Радваме се, че те не са сами в тази битка. До тях сте всички Вие! Както знаете преди година пак благодарение на вашата добрина бяха дарени 16 инфузомата – инфузионни помпи за прецизно вливане на медикаменти, и 8 стойки за тях на обща стойност 68 000 лева.
Коледно парти за герои и още много други инициативи са подпомагали децата в тежката битка, която водят всеки ден. На откриването децата получиха вкусна торта, играчки, които Вие дарихте. Също така получиха и 5 броя таблети от Венелин Романски с пожелание да са цветни и пъстри дните им занапред, както цветни са филмчетата , които ще гледат на тях.
Очакваме банката да приключи документално кампанията, веднага след това ще бъдат качени и всички документи (проформи и фактури)
Застраховка ''Здраве'' няма, но когато е живо Доброто, надежда винаги има!
На екипа на клиниката пожелаваме по-малко пациенти да имат нужда от това дарение. А всяко постъпило за лечение дете да излиза победител през вратите на отделението!
Сили и кураж, майки и татковци!
Скъпи Дарителю, днес ти беше този, който доказа, че в малка България хората са отворени за чуждата болка!
Поклон пред добрината Ви!
Бъдете здрави, Вие, вашите близки, вашите дечица!
И нека доброто бъде заразно!
https://dcnews.bg/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D1%85/
http://www.marica.bg/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F--%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BB-%E2%80%9E%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%E2%80%9C-news702425.html

Mon Jan 23, 2012 3:32 am Re: Християнството, вярата... и още Mon Jan 23, 2012 3:32 am Re: Християнството, вярата... и още
Хайде пак, имам питанка към вас. Предполагам голяма част от вас са пишещи. Търся хора, които пишат я поезия, я проза и в същото време са поне малко вярващи - в Бога.Става въпрос за публикуване на лични произведения в православен вестник. Който проявява интерес, или познава някого, който би се заинтригувал, нека ми каже.
с надежда поглеждам към Дивна

Забравих - ето ви малко "хайку" за Христос. Човекът е издал цяла книжка с такива. Има доста добри попадения, на мен ми харесва. http://www.pravoslavieto.com/docs/haiku.htm


За първи път виждам тази тема.
Ето и малко позакъснял отговор. Опитите за писане на автора от линка са ми познати - а и той лично. Намирам ги за графомански.
Инак имам няколко стихотворения, които могат и да минат за религиозни:

Ангелът

да не си го представяме евтино
той изобщо не е умилителен
златокъдър красив или нежен
всъщност ангелът няма лице
няма тяло крила и одежди
няма длани ухаещи хубаво
но когато поиска да има
за да можем добре да го видим
той е страшен изпълнен със сила
светъл поглед уста с откровения
сред пера изковани от мълнии
с глас пронизващ душите застинали
и повалящ в моретата хълмове
или стъпил на облак от бурята
вдигнал огнен език във ръката си
силует очертан във пожарища
цял покрит със очи всесъзиращи
ужасяващ и чист и безмилостен
с мисъл стигащ предели нестигани
ласкав само когато прибира
от гърдите живота ни временен

Фанатично

кога ще стъпиш боже на сион
избихме се от скука чакайки
да дойдеш между нас
не те ли отвращават дребнотемия
че всичко дето вършим е суетно
войната даже някъде в ирак
сред старата месопотамия прашасала
е нищо пред пришествието чакано
светът е пълен с празни тронове
избирай си
ела при нас цял в слава
от страшните керуби обкръжен
но от онези бикоглавите
с по осемстотин хиляди крила
от край до край покрили хоризонтите
а не от розобузи херувимчета
превий ни гърбовете горделиви
разбий коравите глави
смири ни господи пръсни ни
и пак ни събери че сме безцелни
хвани и мен и всички други
хвани ни здраво за врата
разтърсвай закърнелите души
сложи крака си върху гърбовете ни
с железен жезъл ни паси
бъди за нас ахеменидски шах
с уста карминени очи безизразни
къдрици от катран и длан от як гранит

"Милост искам, а не жертва"

Пожалете, приятели, Стария,
не будете заспалите ангели
с побелели крила,
с ореоли едва промъждукващи.
Не шумете. Тихо стъпвайте
с шепот почтителен.
Не убивайте – изстрелът страшен е
и ще стресне заспалите ангели,
а сънуват красивото минало.
Не крадете – пазачи ще вдигнете,
а гласът им е силен. И грозен е -
ще вгорчи старините на Царя ми.
Не издигайте идоли, моля ви.
От тамян и от жертвени пушеци
ще си върне Той славните спомени,
от столетия вече потискани.
Ще поиска да стане от трона Си,
а сърцето Му вече е немощно.
Ще залитне, с ръка ще Се хване
и ще страда за дните отколешни,
във които морета разделяше
и от плен бе избавял народа Си.

Thu Jun 01, 2017 11:53 am Разкажи ми приказка Thu Jun 01, 2017 11:53 am Разкажи ми приказка
Тема за сборника с приказки на Мел – впечатления, въпроси, вдъхновения...

Ето как известих приятелите ни:

Приятели (:

Навръх един от най-важните ни празници (най-важния? :) в ЧоБи
започваме да готвим следващото си издание – сборник с приказки от Мел:

http://choveshkata.net/blog/?p=6250

Ако ви усмихнем, заиграем, размечтаем – По-желайте го и вие! Събираме
усмихнати и размечтани хора цял юни-юли. :)

В следващите седмици ще споделим още откъси в блога ни. А вие
междувременно ни споделете какво поддържа живо вашето дете.
Споделяйте, сега и винаги...

Честит ни празник!
От ЧоБи: Кал)))

Thu Feb 09, 2012 12:59 am Re: Научна фантастика vs. фентъзи Thu Feb 09, 2012 12:59 am Re: Научна фантастика vs. фентъзи
Според дефинициите за "фентъзи" и "научна фантастика" на първия пост, излиза, че аз никога не съм творил фентъзи. :? :D

Аз принципно обичам да правя ошлайфани, добре изградени и детайлизирани светове (доколкото ми стигне вдъхновението,
разбира се), които, щом ги "пусна в обръщение", да бъдат вътрешно-логично издържани и правдоподобни. Веднъж като това
е готово, започва "употребата". :)
Наложи ли се обаче представянето на нов елемент, ситуация, персонаж, пространство и пр., които няма добре да се вместят
в предварително изградения хронотоп, прибяхвам до модулизацията. Т.е. измислям нова "част" от света и прикачам/споявам
за вече съществуващия in a maximal compatible way, естествено. За мен лично тази модулна методика действа безупречно.
Хем имам систематичност, хем свобода за качествено нови неща. Даже в по-новите си конструкти нарочно оставям "празни"
пространства, за да мога да ги запълня с вдъхновения, които не са присъствали в първоначалния устремен ентусиазъм и
планировка.

И стига с тоя Толкин. :roll: Хубаво де, човека е бил пионер, има и хора, които и до днес го харесват,
ама да го превъзнасяте ден и нощ на безкрайно високи пиедестали вече става досадно...
За Хауърд, Ванс и сие - също. Нека им отдаваме почит като на всеки откривател, но с мярка. Нещата им са
четивни и до днес, да. Но лично аз смятам, че в днешно време си имат достойна конкуренция. Едисон например е имал над
сто патента, но не го пишат всеки ден по вестниците, нали? ;)

Sun Jul 23, 2017 8:52 am Приказка за Стоедин Sun Jul 23, 2017 8:52 am Приказка за Стоедин
Тема за романа на Никола Русев .

Отзив в Книжни криле

(...) макар и в стила на приказките, „Приказка за Стоедин“ всъщност притежава изненадващо количество зрялост и житейска горчилка. Често си говорим как и днес Бай Ганьо е жив. Но зървайки тъмната страна на нашата народопсихология тук, в една старобългарска, средновековна атмосфера, си даваме сметка, че не само Бай Ганьо е жив… Живи са и всички Злооки, измамни ханджии, продажни боляри, неблагодарни братя… И ако всичките тия събирателни образи на всичко низко и лошо са все още живи, нека се надяваме, че тук-таме е останал и по някой Стоедин…

Говорейки за книгата, не трябва да пропускаме и факта, че с нейното преиздаване читателите отново имат достъп и до работата на още един малко познат и недостатъчно обсъждан творец. Става въпрос за художника Теодоси Киряков, чиито корица и илюстрации (слава Богу, от „Жанет-45” са ги запазили във всичките им прекрасни цветове, както подобава!) са прекрасно допълнение на и без това красивия текст. Днес Теодоси Киряков работи на запад, където помага на автори в различни медии да разказват своите истории. Вижте някои от работите му тук – http://teokiriakov.blogspot.com/

Thu Apr 05, 2012 2:57 pm Re: Непоискано добро Thu Apr 05, 2012 2:57 pm Re: Непоискано добро
Вариант 3:



Ще помоля някой от модераторите да редактира анкетата и да добави Вариант 3 : )

Fri Nov 24, 2017 3:38 am Re: Аниме-й! Fri Nov 24, 2017 3:38 am Re: Аниме-й!
Мангата на Koe no Katachi бе доста приятна, напомняше ми по добър начин на Onani Master Kurosawa. Не знам как е адаптацията. Сигурно въобще не се фокусира на нещата в мангата, които харесах, и пропуска доста, защото хората я хвалят. А аз не обичам мелодрамите, които "хората" хвалят.
Но ако ще четеш манга, погледни Onani Master Kurosawa първо.

Говорейки за манги, Mahoutsukai no Yome получава в момента страхотна адаптация. Има някои моменти, които са даже по-добри, отколкото в мангата. Кхъ-кхъ, някои . Та, ако сте в настроение за нещо супер приятно, което поради липсата на по-полезни описания ще нарека "смесица между Хари Потър, Красавицата и Звярът, и английска митология", имате какво да гледате.

Sun Dec 17, 2017 9:43 pm Re: Копнеж за растящо творчество Sun Dec 17, 2017 9:43 pm Re: Копнеж за растящо творчество
16.12.2017: Звукозапис от награждаването в Столична библиотека

Включва кавалкада народ и делата му. Награждаването този път е разделено на части – заедно с представянето на всяко от трите журита.

Fri Oct 19, 2012 12:44 pm Re: Федора под лампата [Пак офлайн] Fri Oct 19, 2012 12:44 pm Re: Федора под лампата [Пак офлайн]
И днес, както казах, че може да стане, изненада! :)

Според изчисленията днес се пада една година, откакто
започнах моя pet project по време на Фантастивал 2011
(още си пазя временния пропуск от музея :D ).

Казвам му Експеримента и засега си няма друго име.
Работил съм известно време по него и доста се забавлявах
(до степен на графомания на места :roll: ), но когато
реших в началото на тазгодишното лято отново да пиша
сериозно, реших да изтупам праха от Федората, вместо
от него. Затова обемът му е скромен и ще публикувам на
форума единствено уводната част.

Тя ще е в отделна тема, където ще копирам същото инфо,
което пускам и тук. Enjoy. :)

ПП. Без паника иначе, работата по този роман продължава
с пълна пара. Деветнадесета глава ще излезе в края на седмицата
по план.

Wed Jan 10, 2018 11:34 am Re: Visual Novels Wed Jan 10, 2018 11:34 am Re: Visual Novels
... не спира:

Dannie, thank you once again!

I'm focusing on your responses because they're the most detailed and contain the greatest number of arguments; I kindly ask everyone else not to feel ignored.

I'm also responding to specific points in them while omitting others (such as the novelistic character of certain films) because I'm trying to keep the discussion more focused. (And don't have more time. :)

The "distribution format" that you mention seems to me a market consideration rather than an intrinsic feature of a work of art. Consider Hwarang & Kumiho . The link points to a free-to-download app on the Google Store. The developer calls it both a gamebook (i.e. "book") and an RPG (i.e. "game"). My claim is this is done for marketing purposes: it makes Hwarang & Kumiho attractive to both readers and gamers. (Or maybe neither? :) However, it does not change the fact that Hwarang & Kumiho takes a traditional gamebook (the Bulgarian original can be freely downloaded as PDF here ) and converts it to an electronic format, adding full-color graphics and background music. The app contains the exactly same text as the original gamebook . Is the result more of a "book" or more of a "game"? (Please give Hwarang & Kumiho a try before you answer. I apologize for the quality of the translation.)

I think our main bone of contention stems from how we look at the "book/game" definition. Is it "either/or"--"this is a game, therefore it's not a book" (similar to most anybody's arguments above)? Or is it a spectrum--"this contains more elements of a book than of a game" (which is basically my point)? When I gave the Katawa Shoujo example (how many people went and read it?), this is exactly what I wanted everyone to consider. The Wikipedia article says it too: "Typically the majority of player interaction is limited to clicking to keep the text, graphics and sound moving." Is this limited amount of interaction enough to call it a "game" and nothing else?

Please also note that there's a variety of visual novels called kinetic novels which contain no choices at all . You just keep clicking to read the story. Would you say that a kinetic novel is a "game" too? Then, would you prevent someone from adding it as a "book" on Goodreads?

My argument here is not that we should include role-playing games as a whole--even such text-heavy games as FF VII or Planescape: Torment . On the "game<->book" spectrum, I think the majority of them have more elements of a game (battle mechanics, free movement in space, etc.) than of a book, so they don't belong on Goodreads. My argument is that we should include works of art that have more elements of a book than of a game (or any other art form) --as is the case with the vast majority of visual novels.

We've already done it with comic books--which someone may argue shouldn't be here either, because they contain more visual art than text; we spend more time looking at the pictures than reading the speech bubbles and captions. (And yes, the ratio of unique text to unique visual art in Katawa Shoujo is far greater than that in Watchmen . I'm emphasizing "unique": Katawa Shoujo contains some 100 background images and maybe 200 "sprites" (images of the characters in the story), which get reused over and over again, as opposed to nearly 500,000 words of text--wow, that's actually more than Lord of the Rings ! Compare that to the number of different images, respectively words in Watchmen .) Should we then exclude comic books too?

I believe Goodreads can only win from being more inclusive in such "gray" areas. As an avid reader, the format of what I read doesn't matter to me; the content and quality does. I've been amazed by the content and, yes, the literary quality of certain visual novels, so I'd like to be able to discuss them here along with my other favorite literature . Such as Cross†Channel , with its postmodernist, convoluted structure and its host of textual allusions and references and possible layers of interpretation.

You don't trust me? Then read this 160,000-word monograph on Cross†Channel . ;)

Mon Dec 03, 2012 10:23 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ] Mon Dec 03, 2012 10:23 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ]
Днес скоростно прочетох първите 11 части/глави. Много яки, особено последната, радва супер. Ще гледам утре или вдругиден да доизчета и ще дам коментар накрая пак.

Edit: Тъкмо прочетох 16 глава и не се сдържах да напиша, че става просто твърде интересно... Нямам търпение.

Wed Jan 31, 2018 2:49 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Jan 31, 2018 2:49 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Първо ще споделя хубавото, а после ще измрънкам.
Хубавото е този сборник с кратки разкази на Иванка Могилска.

Ровете и се радвайте.
___________________
Сега мрънкането. Понеже, без да ща, съм предпоределена да се водя от езиково грозното понятие калокагатия, за мен е важно как изглеждат хората. Преди време бях втрещена, когато установих, че една приятелка изобщо не се вълнува/влияе от това. (А преди години, сега се сещам, при нея беше съвсем различно.)

Щеше ми се Георги Господинов да е хубав, но не е и сигурно никога не е бил кой знае колко.

Чешкият bestsellng author Michal Viewegh мъничко по има фасон, макар че и той не е цвете. Няма кой да му каже на Г. Г., че е грозен с толкова къса коса. За останалото дори няма да отварям приказка.

Милен Русков пък изобщо няма да го коментирам :shock: Там е патология до патология :D

Thu Mar 22, 2012 6:25 pm Re: Основи на Човешката библиотека Thu Mar 22, 2012 6:25 pm Re: Основи на Човешката библиотека
Интервю с Ана Хелс от Сборище на трубадури (и не само :D )

Ето го и едно от най-любимите ми интервюта с „Човешката библиотека“. Тези младежи (Калин Ненов, Димитър Стефанов и Лъч) не са просто издатели, нито просто преводачи, пожелатели или читатели. Те са ЧоБити . И се усещам как ще им дудна на горките ЧоБитски глави, че искам и аз като порасна да стана трубадуро-чобитен-хелс — това е нещо като ламя с три и повече глави, дето пепели и изпепелява по пътя си с финес. Нужна съм на света, ей! :) Но „Човешката библиотека“ е нужна даже повече.

Ана :

„Човешката библиотека“ е нещо повече от издателство — може би кауза, може би проект, но най-вече нещо, на което се чудя и мая как продължава да се бори и съществува точно днес, тук и сега, и им стискам огромни палци на всички ЧоБити да продължават и да не се отказват. Какво ви кара, уважаеми ЧоБити, да продължавате? Още ли са силни амбициите и надежните от началото на основаването на Човешката или животът е еднакво зъл и при вас?

Димитър Стефанов :

На първо място вярата, че правим света едно по-добро и светло място.

На второ обратна връзка от сорта на:

Бих искала да си купя четирите книги на Николай Теллалов — „Да събудиш
драконче“, „Царска заръка“, „Пълноземие“ и „Слънце недосегаемо“ в електронен
формат.

…

Благодаря Ви предварително и ако се виждате често с авторите, моля,
поздравете ги и им благодарете сърдечно от мое име! Николай Теллалов ми
върна вярата, че в България има добри писатели!

Слънчеви поздрави с пожелание за много топлина в това студено време,

Ива

На трето радостта да общуваш и работиш с хора, които го правят не защото очакват някакви облаги, а защото така е правилно :)

И това са само първите три причини…

Лъч :

Светът е толкова зъл, колкото сме ние самите. Нали така? За мен поне това правило важи. В момента ме кара да продължавам с чувството, че откривам нови подходи към човеците около мен и към себе си, а то, чувството, до голяма степен извира от несекващия ни потенциал. Хехе, това дали не беше с рекламна цел? :D Но наистина, ако всеки от нас беше угаснал фас вместо току-що запалена и/или стабилно горяща… факла :), нали вече щяхме да сме се превърнали в купчинка пепел? Както Митко посочи, ако пък нямаше хора, които да ни наливат масло, щяхме или да тлеем, или да сме се механизирали, превръщайки се в робо-издатели, редактори, преводачи…

Ал :

Ха, чист инат. А и защото сме българи, а на българин като му кажеш „Не можеш“ — гледай какво става :)

Кал :

Навремето Георги Малинов ми подари едно такова посвещение: „Бъдещето не е каквото ни го описват, а каквото си го направим.“ За мен „Човешката библиотека“ е въплътена мечта — част от онова бъдеще, в което искам да живея. И настояще всъщност.

Ана :

Имате много силни проекти на български автори-фентъзисти — като драконовата поредица на Теллалов или колективните романи на децата от „Светлини сред сенките“ — как се решавате да се заемете с такива проекти? Има ли шанс някой обикновен и крайно неизвестен български автор, с ръкопис под ръка, да бъде издаден от вас? Въобще, какъв е механизмът на издаване под крилото на Човешката?

Димитър Стефанов :

Всеки човек е едно странно дърво… Не, това беше от една друга песен :) Да, всеки има шанс да бъде издаден от нас. Условията това да стане са следните:

Първо — книгата трябва да отговаря на следните критерии: http://choveshkata.net/blog/?page_id=103

Второ — трябва да се събере критична маса хора от „Човешката библиотека“, която да пожелае книгата.

Трето — тъй като напоследък избягваме хартиените издания, е доста вероятно новите книги, които издаваме, да са само електронни.

Има и други условия, но това сякаш са най-важните.

Кал :

Напоследък получаваме този въпрос все по-често — та сме подготвили и подробен отговор. Ето го: http://choveshkata.net/blog/?p=2188

Ана :

„Последният еднорог“ е една от най-прекрасните книги, с които съм се сблъсквала, което се дължи основно на изключително добрия превод. Как се прави толкова наистина добър превод, какъвто рядко съм усещала — дали зависи от началния текст, или от факта, че е работил повече от един преводач върху текста — въобще каква е тайната на грабващия превод?

Димитър Стефанов :

Тъй като не съм участвал в превода, а само в пожелаването на Кобилката ;), мога само да гадая какви са причините… Но според мен преводът се е получил толкова добре, защото всички преводачи наистина са преживели магията на книгата и са вложили част от себе си в нея.

Кал :

Първо — вълшебен оригинал. От онези, които понякога те карат да виеш срещу луната/да риеш с копита в безсилието си да ги предадеш в човешки думи, понякога те будят преди зазоряване с още една подредила се сполучлива фраза и чувството, че си Бог… :D

(Впрочем: най-интензивната част в книгата я превеждах между 4 и 6 сутринта, при -4 до -6 градуса температура, на светлината — и топлината — на газова печка, с диктофонче… Преводът се получи доста експресивен . Така че — да добавим и „екстремни обстоятелства“? :D)

Второ (трето?) — безегов подход към текста. За първи път срещнах термина като selfless programming, в информатиката на Запад, и оттогава съм влюбен в идеята. Всеки от участниците (ние бяхме трима преводачи и двама основни редактори) се стреми към най-хубавия възможен вариант, независимо кой го е предложил; никой не дърпа чергата към себе си. Разправии, разбира се, има — когато се сблъскат различни разбирания за „най-хубав“. Думата „пеперуд“ например дължим на майсторството, с което Николай Светлев ми изви ръката, убеждавайки ме, че тя не е по-странна от думата „еднорогата“. И до днес вярвам, че автори като Питър Бийгъл или Теодор Стърджън — които нямат стилистични „двойници“ в България, тоест няма откъде да препишем наготово ;) — най-добре се превеждат екипно, с погледи през различни очи. Веднага предупреждавам: този тип превод иска повече време и търпение. Не го препоръчвам, ако гоните срокове или издатели гонят вас.

Ана :

След Стърджън и Бийгъл, можете ли да издадете кой ще е следващият магически автор, който може да очакваме скоро? Къде може да препоръчваме и лобираме за нови автори — вслушвате ли се в мнението на разни читатели и блогъри от моя вид, или си имате своя политика или усещане при подбор на нов автор за издаване? Кои автори много ви се иска да можете да преведете и издадете в България при идеални финансови и други условия — тоест има ли автори, за които смятате, че българският читател си заслужава да ги прочете на всяка цена?

Димитър Стефанов :

Тъй като чета трудно художествена литература на езици, различни от български, аз лично не бих могъл да препоръчам нов магически автор. Колкото до вслушването в мнението на читатели и блогъри — това е повече от ясно. Но разбира се и за чуждоезичните автори важат същите правила, за които стана дума в точка 2.

Лъч :

На въпроса „Къде може да препоръчваме и лобираме за нови автори?“ отговорът е лесен — човек има няколко възможности да контактува с нас — да ни посети на choveshkata.net; да получи шеговито-сериозен отговор „Благодарим, че ни писахте! За съжаление в момента сме твърде заети с работа по проекти и не можем да ви обърнем внимание — моля пишете ни след 1, 2, 3 и повече месеца…“ на изпратено запитване до poslednorog -в- gmail -точка- com (пощата ни :); да се повърти известно време из choveshkata.net/forum (тук може да научи доста за нас, ако има търпение); или като ни издирва поотделно…

Най-сигурният начин да ни препоръчате автори (без да има гаранция, че ще ги харесаме, разбира се :) ) е направо да се присъедините към нас.

А! И ако искате да ви чуем, независимо какво ни казвате, бъдете добри с нас, просто се дръжте мило, по човешки :)

Кал :

Аз ще улесня малко търсачите на силни усещания — тоест всеки, който се впуска в дебрите на блога ни :). Цитирам отговора от страница „Въпроси (и отговори)“:

„За хартиени книги: В момента зависи само и единствено от желанието на читателите. Разгледай възможностите . Питай, ако има нужда. Гласувай. И щом се събере трицифрено число желаещи за някоя от книгите — задействаме се да я издадем.

(Събираме всички гласове в тази таблица .)

За електронни книги: Подготвяме няколко. Следи блога ни — той ще подскаже. :D“

Ако питането е за нови чужди автори — аз поне не знам. Наистина. Поуморих се да водя официално-делови кореспонденции за авторски права. Чакам някой да поеме щафетата :)

От българските фентъзисти тъкмо сега обмисляме Величка Настрадинова (която на тебе не ти допада :D). Мечтаем си и за Йоан Владимир, Григор Гачев и Геновева Детелинова. И слушаме вас. С ей ТАКИВА уши.

Сега е моментът да споделя две лични огорчения — изключително демотивиращо е, когато не могат да се съберат:

а) сто читателски отзива „Искаме тези и тези книги в поредицата ви“;

б) сто попълнени анкети „ Любими български фантастични книги “.

Аз обожавам четенето и дишам с фантастиката, но си имам и такъв принцип: да правя неща, от които усещам, че НАИСТИНА има нужда. Ако няма обратна връзка — как да знаем, че има нужда?

Активните читатели блогъри като теб могат да помогнат страхотно много, като насочват своите читатели да участват в тези допитвания.

А наистина себеотрицателните читатели могат да помагат и с разпространението на готовите книги. Едната причина да не ни се занимава вече с хартиени книги са страховитите загуби на нерви, време и пари, наречени за кратко „официално книгоразпространение“. Затова упорито мечтаем да създадем „неофициално“ — приятелско, наше си.

И накрая, личната ми мечта: Искам да видя целия Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел на български език. Ето защо .

А преди това — да се убедя, че ще го прочетат поне 100 души…

Ана :

Вие сте едни от малкото, които предлагат и електронна форма на заглавията си — как точно вас не ви е страх от е-книгите, а много доста по-мастити издатели все още правят плахи опити в тази нова форма на книгоиздаване?

Димитър Стефанов :

Първо, не вярваме, че „пиратството“ ограбва. Или поне не вярваме, че ограбва творците и читателите :) Второ, няма как да губим от електронните книги, които издаваме, тъй като минималната им цена е 0 лева и не виждам как някой може получи книга, без да да плати поне тази цена. Трето, ние вярваме в читателите. Знаем, че те са отговорни хора, които осъзнават, че от тях и само от тях зависи дали авторите, които харесват, ще имат средства да творят.

Лъч :

Книгите, които създаваме, не са оковани с вериги, железа, камъни и разни катинарни форми, защото знаем, че ако бяха, докато достигнат читателя си, те ще се изпокъсат, намачкат, раздерат, само че не външно, а вътрешно — душевно.

Има ли защо човек да се притеснява за детето си, което е пуснал навън да играе на воля, да разговаря с другите хора, да се учи, да ги учи и всички да се обогатят?

Склонни сме да даваме, защото знаем, че нищо не отива напразно. Дори някой да прочете наша книга, без да я заплати, ние няма да загубим нищо — отново се позовавам на Митко :) Ако някой е решил да ни „измами“, като „пиратства“ (тук ме напушва пиратски смях… Хо-хо-хооо), каква е ползата да го гоним или да пращаме по петите му спец-колегията от ГДБОП? Не че имаме и средствата да финансираме една такава „операция“ де… (дано не смущавам нечие спокойствие, споменавайки тази, хм, любопитно продуктивна институция…)

Кал :

И още: е-книгите за момента са най-грижовното решение за Земята, нашия общ дом — гълтат най-малко ресурси. ЧоБи от самото си създаване си постави за цел да бъде грижовница :)

Ана :

С какво се занимават чобитите, когато не са чобити — може ли да си позволите лукса да се занимавате с това, което обичате, или животът налага и по-ежедневни дейности за оцеляване? Книгоиздаването, и въобще работата с книги в България, има ли бъдеще, има ли читатели, има ли смисъл общо и реалистично погледнато?

Димитър Стефанов :

Ще перифразирам един коментар на Алън Уотс: „В момента има хора, които работят като преподаватели по философия. Те стоят в кабинета си от 9 до 5 и тогава са философи, а като се приберат у дома си, вече не са. Това е прост абсурдно — човек или е философ постоянно, или не.“ Та аз поне се стремя във всички моменти да бъда чобит. Доколко ми се получава, вече е друга тема :)

Лъч :

Не знам дали само на мен първият въпрос ми звучи като зададен на екранна знаменитост, но смятам да му отговоря възможно най-кратичко :) :

Аз правя каквото обичам. В момента ми е приятно да се занимавам с ежедневни дейности за оцеляване, тъй че съчетавам хубавото с другото хубаво… А каквото обичам да правя, когато съм в Чобитска форма, обичам да го правя и в смъртна форма :D

А на втория въпрос: Книгоиздаването в България има смисъл, колкото и реалистично да го гледам, че дори и като се извъртя откъм песимистичен ъгъл… Бъдещетооо, хмм… в момента го пишем, ако не се лъжа…*надник* мдааа, сега го работят в работилничката :)

Кал :

Аз съчетавам преводи, редакция, участие в зелени образователни проекти (като „Място за бъдеще“), отскоро и писателски работилници. Повечето поръчки си ги създавам/издирвам сам… така де — с приятели. Свободната практика е страхотно нещо: мога да работя които си поискам шестнайсет часа на ден… :D

За книгоиздаването: Бъдещето не е каквото ни го описват, а каквото си го направим :)

Ана :

Предлагали ли са ви текстове на чужди или наши автори с много препоръки, които са се оказвали меко казано некачествени? Може ли да се направи един лош първоначален текст след много редакция добър, и може ли да се преведе един посредствен чуждестранен автор така, че да предизвика фурор от удоволствие в последствие? Бихте ли вкарали малко собствен текст между нечий друг, ако смятате, че облагородява цялата книга — носят се легенди за разни преводачи от не толкова далечното минало, които преработвали текстовете и ги преразказвали така, че крайният резултат бил доста по-добър от оригинала — това само градски легенди ли са според вас?

Димитър Стефанов :

Аз поне нямам спомен да са ни препоръчвали нещо, което да е пълен боклук. Тук отново може би е по-добре преводачите да отговорят по-пространно, но според мен един добър разказвач (влязал за малко в ролята на преводач) може да си позволи подобни импровизации.

Кал :

Разхубавяването на оригинала определено се случва — знам например, че след намесата на Любо Николов „Градът и звездите“ на Кларк никога няма да бъде същият. И то за хубаво :) (Любо не е вкарвал текст, просто е оправил стила.) На мен досега не ми се е налагало да вмешателствам. С авторите, които съм превеждал, по-скоро ме мъчи съмнение дали съм се справил достойно…

Чужди наистина слаби текстове досега не са ни предлагали (късметлии сме ние, че читателите ни подбират подбрано :). За българските — хохохо! Заповядайте, включете се в журито на следващия ни Копнеж за разкази! Масивните мозъчни кръвоизливи са ви гарантирани!

Шегата настрана, и с ваше позволение, бих искал да направя едно обръщение към българските автори:

Мили автори! Редакторите са хубави хора. Търсете ги. Ценете ги. Обичайте ги. И дори се вслушвайте в препоръките им! А когато намерите своя редактор: дръжте го здраво! Не пускайте!

Вече съвсем сериозно: Почти не съм виждал текст, който да няма нужда от редакция. Романите на „Светлини сред сенките“ например минават през средно 5-6 редакции (3 с мое участие), преди да видят бял свят. Авторът професионалист се познава по това, че търси редактор с настървение. Авторът егоцентрик — по еленския скок, с който ти влиза, ако му пипнеш дори една запетайчица. Не отричам, че и двата типа са способни на гениалности. Познайте с кого е по-приятно да се работи :)

Ана :

Бихте ли издавали разкази — независимо чужди или български фентъзийни? Имате свои конкурси, победителите от които публикувате в списания, но ще видим ли скоро сборник с разкази на даден автор с логото на Човешката, освен „Алманах Фантастика“?

Кал :

Видяхте ли сборника „ Докосвания “ от Григор Гачев? Това не са разкази, ами (още по-шокиращо в родната издателска среда) есета — по-точно подбрани (и преработени) записи от блога на Григор. И въпреки това вярваме, че напълно улавят духа на „Човешката библиотека“ :)

Величка Настрадинова, Йоан Владимир и Григор Гачев ( друг сборник) си ги мечтаем точно с разкази и новели. Всъщност за поредицата ни формата и размерът нямат значение — само ефектът и качеството.

Ана :

Има много автори от миналото, особено в областта на фантастиката и фентъзито, които не са били доиздадени, или са били издадени хаотично, или в лош превод, или въобще не са видели бял свят в България — можем ли да се надяваме да видим примерно автори като Муркок или Лайбър, или Нортън през Човешката някой ден? На мен лично голяма част от американските автори от 60-70-80-те, а и от по-отдавна, са ми доста по-интересни от съвременните „младоци“, но дали има пазар за фентъзийна и фантастична класика в България? Между другото — как досега не сте се изкушили с някоя вампирия или дистопия от така популярните напоследък автори тип Клеър или Майър?

Димитър Стефанов :

От гореизброените автори май само Муркок и Майър са ми познати. От малките ми срещи с Муркок си мисля, че не би отговорил на критериите на Човешката, а колкото до Майър, тя вече се издава в България.

Кал :

Това, както казах по-горе, зависи от събирането на 100-те читателски гласа (и вписването на книгите в критериите на ЧоБи).

По повод на критериите ни, да примоля: Недейте да ни предлагате доиздаване на „Средното царство“ на Д. Уингроув. Гнусотиите към края гнусеят гнусяващо :(

„The Host“ — книгата на Стефани Майър за по-зрели читатели (която на мен, о, шок и ужас, ми стана много любима) — искахме да я издадем ние. Но правата вече бяха закупени, няколко месеца преди появата на американското издание. Там впрочем вампири няма, но може да я приемем за дистопия ;)

Вампири имаме:
– в „Слънце недосегаемо“
– в „Играта“ (Господир Марис)
… Другари! Трябва да се напънем още !

Дистопиите като принцип се бият с критериите на ЧоБи — занимават ни с бъдещета, в които на нас НЕ ни се живее. Ако обаче все пак съдържат решения, или ярки образи, или нещо друго, което да ни развълнува — що не?

Ана :

И може би най-класическия въпрос — как може нормален човек да стане чобит :) С какво можем да помогнем, как можем да се включим по някакъв начин в развитието и живота на „Човешката библиотека“ като цяло?

Димитър Стефанов :

„Човешката библиотека“ е организация от затворен тип. За да се присъедините към нас, трябва поне трима човека от организацията да гарантират за вас, след което идвате на пробен шестмесечен период, през който безпрекословно се подчинявате на заповедите на всички висшестоящи, и накрая подписвате индивидуален таен договор, скрепен с клетва към Богинята майка. Майтапя се, разбира се :) Подробности как всеки един желаещ може да се присъедини към нас могат да се намерят тук: http://choveshkata.net/blog/?p=2032

Лъч :

Норма няма — никаква. Аз, смятайки се за нормален човек, ще се осмеля да дам личен пример: Като от Лъчезар стана Лъчо, като се поразтопя лекичко и усетя, че почва да ми пада черупката, отвътре ми идва това, което наистина ми се прави. Като последвам връзката, която Митко е дал по-горе, и учтиво (и малко срамежливо) попитам дали може да се присламча към Чобитството, съм направил всичко, зависещо от мен.

Оттам-нататък изчаквам Мъдрейшенството да обсъди на по бира дали да ме допусне сред елитните си редици.

Май най-важното е да си нормален човек и да ни кажеш защо искаш да си чобит. Не е особено трудно, нали? :D

Кал :

Тия двамата ще ви уплашат, ей…

Просто цъкайте тука и си харесайте място. Вашето място.

И — Бъдете! Такива, каквито вие решите :)

Wed Feb 14, 2018 3:03 pm Re: Подкаст „Българска фантастика“ Wed Feb 14, 2018 3:03 pm Re: Подкаст „Българска фантастика“
10. Мел чете: Бочо
11. Париж, Париж, Кайро – Велко Милоев
12. Главният свидетел - Любомир Николов – Нарви

Tue Jan 08, 2013 6:42 pm Brass Restoration Tue Jan 08, 2013 6:42 pm Brass Restoration
Отварям тема за тази visual novel, имайки голяма нужда да се обяснявам надълго и нашироко за нея в пост, изпълнен изцяло със спойлери. :D
Неспойлерско е да кажа, че съм супер впечатлена, безкрайно е пристрастяващо да се съпреживява и историята е много истинска и затрогваща. Естествено, докато се стигне до "истината", както обичам да казвам аз, т.е. докато успея да я мина в четирите й добри варианта, се мина през много нерви, сътресения и "какво-по-дяволите-обърках-този-път-толкова-ли-не-ме-бива-да-общувам". Но определено си струваше.
Не знам колко обяснителна трябва да съм, но предполагайки, че спойлерите ще се четат от хора, които вече са я преминали, няма да изпадам твърде в обяснения кой кой е и защо е, само ще споделям впечатления и през какво преминах самата аз. Ще се постаря да е филмарско. :D

Естествено, след като изстрадах заедно с Рио това, че си е загубил ръката, първото ми решение бе да не зарязвам Минори, понеже ми е твърде добра приятелка (постоянно ще сменям първо и трето лице) и продължих да си вися с нея. В процеса на това, че се отказах от клуба и самата музика ми доставяше болка и накрая загубих и Минори, съкрушено осъзнах, че тотално съм съсипала живота на Рио със своите лоши решения... Доста отчаяно, реших да опитам с Юи, понеже знаех със сигурност, че за да бъда с нея, трябва да приема предложението за кареоки. Какво бе моето удивление, когато на Свети Валентин не получих шоколадче от никого. Поправяйки си изборите, се оказа, че трябвало да се навия от раз да си купя едно СД вместо да имам колебания - урок, който до самия край се опитвах да науча. И така бойната Юи ми спаси кожата и вече си станахме близки. Разбира се, Рио получи много мисловно крещене от моя страна, задето не намираше Юи за красива (?!, абе нормален ли си...) и задето й потъпкваше чувствата. Когато реши да се опита (с помощ от съвестта си, кхъм-кхъм) да й помогне да превъзмогне нейната травма, заедно със своята, отново се обнадеждих, че ще има щастие за моя приятел-идиот Рио. Не знам как стана, като на магия, но той осъзна, че наистина обича Юи и тя даже се нанесе при него, мятайки му се да го гушне и водейки до симпатична сцена. Историята с Юи, макар и не така роматична или трагична, беше наистина мила и бях щастлива, че Рио ще пише песни. Разбира се, нямаше как да не се чувствам виновна спрямо Минори, но пък тя не беше тъжна, така че реших, че няма проблем и че това е щастливо стечение на обстоятелствата. След това опитах с Кури, която отначало ми се струваше малко лигава и досадна, но после много я заобичах. Отново не получих шоколадче, отново заради подобна грешка. Та Кури наистина много обичаше моя Рио и аз бях безкрайно доволна. Имахме си сътресенията, но го докарах до край, в който той все пак й призна, че я обича. Не бе кой знае колко романтичен, но пък си викам - хей, не може всичко да е. Не знаех, че супер се лъжа, щеше да ми стане ясно по-късно. И честно казано, постоянното набиване на чело, което Кури получаваше, беше леко анти-всичко... Така, още не бях преживяла Минори-травмата, затова опитах с Йошине. Още в самото начало знаех, че това ще е непосилно. Кутару, когото аз така обичах от самото начало, без него Рио си е заникъде, беше влюбен в Йошине. Цялата история с нея ми беше тотална мъка. Вярно, подари на Рио нова ръка, но пък той така или иначе осъзна, че с нея не може да свири. Направо не ми се говори за момента, в който Кутару ме спука от бой, а в резултат на битката осакатих ръката на Йошине, която вече беше в моето положение. Наистина изтерзаност, просто болка, нали, а и този път Минори страдаше, че имам чувства към друго момиче, което влошаваше всичко още повече... Прекрасното на тази история бе, че даваха сцени и с другите герои и не беше толкова Рио-центрирана. По това време, търсейки си картинки из нета, осъзнах, че бях сбъркаха нещо с Кури. Връщайки се изведнъж към нейната история, се оказа, че трябвало да стане мааалко по-драматично в края, в резултат на което имаше много сълзи от страна на Кури и романтични целувки. Да, този край определено беше наистина страхотен и може би ми е любимият все пак. Върнах се на Йошине. Заради това, което й бях причинил, тя не можа да бъде избрана за оркестър, в резултат на което си замина и повече никога не я видях. Загубих и тази история. Връщайки се назад, успях да поправя една от грешките, та тя дойде при мен през вечерта с предложението да отпътуваме само двамата. Приех с несигурно сърце и кадрите, в които Минори месеци наред ме търси и скърби къде съм, съвсем ме убедиха, че трябваше да има по-добър вариант. А и горките Йошине и Рио се бяха озовали в България чак... С мъки и още няколко грешки, успях да стигна до оптималния вариант, в който Йошине я избират за оркестър, аз композирам музика, Кутару не ме мрази чак толкова, с Минори сме приятели и все пак печеля момичето. Но твърде изтерзана история, твърде болезнена все пак. А и само мислех как Кури се е влюбила в мен от пръв поглед и заради мен започва да свири на барабан и заради мен после започва да свири на пиано... Ох, това е допълнително мъчително. Осъзнах и че няма вариант, в който всички са щастливи, също не без болки. Върнах се най-сетне на Минори, грешки, грешки и пак грешки, но успях. Тук беше най-силната сцена, която наистина ме разтърси. Изобщо атмосферата беше гениална в колата по пътя с Тсубоми и Кутару, после как го блъснаха на релсите и флейтите и накрая неговивият плач, който и мен ме разплака. И естествено и самата картинка как Минори го прегръща и плаче с него, както и за първи път всъщност се вижда как му липсва ръката. Горкото ми Рио, което заспива, изплачвайки се. Щеше ми се и аз да ходя да го нагушкам. И милият край, в който двамата се държат за ръка. Макар че Минори е доста глупавичко, е наистина добро момиче, да. Но ми липсва един screenshot с нея все още, така че трябва да се връщам пак. Изобщо супер преживяване беше за мен това, макар с Рио да имахме много разногласия и да отнесе не едно проклятие от моя страна колко е смотан, както и не едно извинение, че съм му причинила страдание, осъзнах, че аз и Рио всъщност ужасно много си приличаме. Не знам дали това е повод за радост или за съжаление, по-скоро е просто факт. Интересен факт. Има върху както да мисля още дълго. В заключение - обичам тази невероятна история.

Thu Mar 08, 2018 5:30 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Mar 08, 2018 5:30 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Много ме смущаваш с отчайващата си нужда от дълги изречения. Вземи мерки, защото не можеш да очакваш от хората (винаги) да пишат витиевато!
____________________
Пътят... ме отведе до том II от "Български хроники" на Стефан Цанев. Не знаех какво има вътре. Но полезно се оказа.
https://books.google.bg/books?id=57CMW5aEi5cC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false
Ще прочета за какво са му трябвали всички библейски цитати във втора глава (стр. 48) освен за да е коректен, като ги посочи.

Същият път и тук доведе: "Невчесани мисли" на Стан и сwав Йежи Лец.
https://books.google.bg/books?id=QmCA5qLTP_sC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false
Стр. 69: Ех, да можеше да си министър на вътрешните си работи!
И други афоризми, макар че от голямо количество и разнообразие... пък и еднообразие, ми помрачнява.

И най-накрая научих кой рисува отвратителните, гнусни плакати на Народния театър!!! Стефан Десподов! :shock:
Е, мир на праха му, явно, но наистина са потресаващи. Само на "Сако от велур" ми харесва, защото не е рисунка.

https://boykobogdanov.files.wordpress.com/2012/11/sakoposterdespo.jpg

http://nationaltheatre.bg/play/sako-ot-velur

Друга драматизация, на Сатирата, но с хубавата картинка - https://www.youtube.com/watch?v=yc_YGGJqRAI.

Sat Nov 26, 2011 11:58 am Re: Цитатите, които ни създадоха Sat Nov 26, 2011 11:58 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Historically, holism had been a break from the reductionist methods of science. Holism – some call it the 'second science' – is a way of viewing the universe as a web of interactions and relationships. Whole systems (and the universe can be seen as an overarching system of systems) have properties beyond those of their parts. All things are, in some sense, alive, or a part of a living system; the real world of mind and matter, body and consciousness, cannot be understood by reducing it to pieces and parts. 'Matter is mind' – this is perhaps the holists' quintessential belief. The founding theories of holism had tried to explain how mind emerges from the material universe, how the consciousness of all things is interconnected.

The first science, of course, had failed utterly to do this. The first science had resigned human beings to acting as objective observers of a mechanistic and meaningless universe. A dead universe. The human mind, according to the determinists, was merely the by-product of brain chemistry. Chemical laws, the way the elements combine and interact, were formulated as complete and immutable truths. The elements themselves were seen as indivisible lumps of matter, devoid of consciousness, untouched and unaffected by the very consciousnesses seeking to understand how living minds can be assembled from dead matter. The logical conclusion of these assumptions and conceptions was that people are like chemical robots possessing no free will. No wonder the human race, during the Holocaust Century, had fallen into insanity and despair.

Holism had been an attempt to restore life to this universe and to reconnect human beings with it. To heal the split between self and other. But ultimately, over the centuries, holism too had failed. Over the three thousand years since the founding of Neverness, the professionals and academicians of the Order had mostly forgotten that holism should be a merging of theory and personal experience. They dwelt too deeply in abstraction and theory. The new theories that had given birth to holism – quantum mechanics, batesonian epistemology, general systems theory, cybernetics and information theory – had grown into elaborate, intricate systems representing reality with the language and symbols of the universal syntax. From the very beginning of holism, some viewed this reality as a cybernetic reality. Nature was seen as a network of programmable entities exchanging information, life as an information flow that terminated when the flow was cut off. The computer became a model for the mind and a metaphor of the universe. Indeed, the most dogmatic of the cybernetic holists regarded the universe as an actual computer, the mind as a set of programs run by this computer, or by its component units. Using Omar Narayama's universal syntax, the holists of the Order constructed a formal system, or science, that treated the individual mind as sub-programs of a universal algorithm. It was a brilliant, but ultimately alienating, way of conceiving the universe. Alienating because it resolved the self/other split in form only.

For example, the holists have canonized the infamous bell theorem of ancient quantum mechanics. They exalt the sublime properties of light, teaching that each photon in a pair of photons will 'remember' the polarity of its mate no matter how far in spacetime the two are separated. Matter is memory, the holists say. They teach that each person's body-mind is wholly connected, electron to electron, to the whole fabric of the universe. Each quantum event, each of the trillions of times reality's particles interact with each other every instant, is like a note that rings and resonates throughout the great bell of creation. And the sound of the ringing propagates instantaneously, everywhere at once, interconnecting all things. This is a truth of our universe. It is a mystical truth, that reality at its deepest level is an undivided wholeness. It has been formalized and canonized, and taught to the swarms of humanity searching for a fundamental unity. Only, human beings have learned it as a theory and a doctrine, not as an experience. A true holism should embrace not only the theory of living systems, but also the reality of the belly, of wind, hunger, and snowworms roasting over a fire on a cold winter night. A man or woman (or child) to be fully human, should always marvel at the mystery of life. We each should be able to face the universe and drink in the stream of photons shimmering across the light-distances, to listen to the ringing of the farthest galaxies, to feel the electrons of each haemoglobin molecule spinning and vibrating deep inside the blood. No one should ever feel cut off from the ocean of mind and memory surging all around; no one should ever stare up at the icy stars and feel abandoned or alone. It was partly the fault of holism that a whole civilization had suffered the abandonment of its finest senses, ten thousand trillion islands of consciousness born into the pain and promise of neverness, awaiting death with glassy eyes and murmured abstractions upon their lips, always fearing life, always longing for a deeper and truer experience of living.

And yet there have always been those little interested in the tenets of holism (or science, or any ism), those who have turned inward to listen to the exquisite rhythms of mind and blood. Holism, some say, is a failed mysticism, a mysticism without a heart, and so the ancient quest for a tao, or way of life, continues. Throughout all of history, dating back past Old Earth's ur-civilizations to the primitive shamans of the forests and deserts, seekers of this way have carried on an unbroken, hidden tradition, an evolutionary journey deeper into life. These remarkable women and men are the founts of energy that each society of humankind calls upon when its vitality has weakened and dimmed. The Order itself has always depended upon its seekers of the ineffable and the immanent: the secret grades of cyber-shamans, a few maverick pilots, the yogin branch among the cetics, of course, and the best of the scryers and remembrancers. This is ironic, perhaps even tragic. For this brilliant minority has always sought to transform the Order, while the Order – the old orthodox masters and lords with their cold hearts and stony faces – has appropriated its finest discoveries, sucked the life out of the most vital knowledge, and reworked its remains into the theories and formal systems of holism. The Order, grown rigid and ossified as old bone, in many ways has exacerbated the basic fault of human consciousness. The people of the Civilized Worlds have always looked to the Order for truth and, too often, they have been given instead the symbols of the universal syntax, artificial intelligence, computer simulations of reality, form over essence, formalizations of the infinite in exchange for life.

Fri Apr 13, 2018 12:29 am Re: Babylon Fri Apr 13, 2018 12:29 am Re: Babylon
Слушам См е тановата "Вълтава" (Vltava), вълнувам се, че през май ще я слушам на концерт, щото ме кара да настръхвам!, и си мисля как така на немски се казва Die Moldau :shock:
Дунав e Donau. Е, те имат и други странни названия, завършващи на -au.
Един чех пък се възмути на българското название Елба на река... Labe. Тя дори на немски е Elbe. Е, очевидно трябва източника да гледаме - Чехия, но... още по-очевидно по време на заемането на думата сме се взирали в друг език.

Wed Jan 30, 2013 10:01 pm Re: Да пробудиш драконче Wed Jan 30, 2013 10:01 pm Re: Да пробудиш драконче

Spoiler

С най-новата „Царска заръка“ – мож я дръпна от шаблона с е-книгите на Теллалов в poslednorog-а.

Тия последните съобщения май са за темата на „Царска заръка“. М?