choveshkata.net

Tue Jan 29, 2019 12:55 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Jan 29, 2019 12:55 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Яснооо.

Специално твоя ръкопис аз го виждам като „упражнение 9“ в тая работилница... но да не преварваме събитията. Засега само ти препоръчвам, ако не гониш някакъв краен срок за твоите вътрешни редакции, да им набиеш спирачки – и да ги продължиш чак след като изкараме осемте упражнения тук.

Tue Jul 02, 2013 11:27 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Tue Jul 02, 2013 11:27 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Втора част е тууук...

Из "Душа на Дете"
... вдишвах, както мисля, за първи път в живота си за няколко мига ледения етер, самотата, съдбата.
... почувствах почти на прага на разбирането и осъзнаването как двама души, сродни, добре настроени един към друг, могат взаимно да бъдат неизразимо загадъчни, да се измъчват и угнетяват и как после всички речи, желания за проява на мъдрост, целият разум само доливат отрова, не носят нови удари с нож, само предизвикват нови мъки, нови измами. ... ... ... Беше безсмислено, беше лудешко, беше за смях и за отчаяние, но стана така.

Из "Нюнбергско Пътуване"
Ти, безумни писателю, действително ли си обезумял от своето пътуване? Само затова ли си болен и изстрадваш живота и често едва можеш да креташ в битието, защото си пропуснал да се пригодиш към действителността „такава, каквато е“?
И отново, макар да бях готов да мисля делово за собствена сметка, трябваше да отговоря, както често съм си отговарял: не, ти имаш хиляди пъти право с твоя протест срещу този отвратителен свят „такъв, какъвто е“, ти си прав дори да умираш и да се задушаваш в този свят, вместо да се пригаждаш към него.
И отново долових потръпването между двата полюса, над бездната между идеал и действителност, между действителност и красота, усетих полюшването на въздушния мост — на хумора. Да, с хумор можеха да се понесат и гарите, дори и казармите, дори литературните четения. Със смях, с несериозно вземане на действителността, с постоянното убеждение, че е разрушима, тя можеше да се понесе. Някога машините бясно ще се нахвърлят една срещу друга, арсеналите ще се освободят от своите вехтории и някога там, където днес се издигат големи градове, отново ще расте трева и ще се промъкват невестулки и златки. Не, на този смешен свят не бива да му се отдава почитта да бъде приеман сериозно!
Останах в Локарно четири или пет дни и още на третия ден започнах да долавям едно от благотворните въздействия на пътуването, за които преди почти не бях мислил. Не получавах никаква поща. Всички грижи, които носеха пратките, цялата ангажираност, всички прекомерни изисквания към очите, сърцето и настроенията ми изведнъж бяха изчезнали. Наистина знаех, че това е само един забранен за лов сезон и че в следващото селище, където ще остана малко по-дълго, цяла купчина вехтории, най-малкото писмата, щяха да ми бъдат изпратени. Но днес, днес и утре, а и вдругиден нямаше да има никаква поща и аз бях човек, рожба божия, моите очи и мисли, часове и настроения принадлежаха единствено на мен и на приятелите ми. Никаква редакция не ме предупреждаваше, никакъв издател не си искаше коректурите и никакъв колекционер на автографи, никакъв млад поет, никакъв гимназист не се обръщаше към мен с молба за съвет по повод на свое съчинение, нямаше никакви заплашителни и укорителни писма от някакъв германски патриотарски съюз, нищо такова, нищо освен тишина, освен спокойствие! Боже мой, щом преживее няколко дни, без да получава поща, едва тогава човек вижда каква камара отпадъци и несмилаем баласт е трябвало да поглъща през целия си живот ден след ден! То е точно така, както ако за известно време не чете вестници (отдавна вече го правя) и после засрамен си изяснява с какви нищожни неща, от уводната статия до борсовия бюлетин, всекидневно прахосва утринните часове и уврежда духа и сърцето си. И колко приятно е, след като не получаваш поща, да бъдеш подкрепен във всичко, което според настроението си можеш да обмисляш, да забравяш, да си въобразяваш! Преди всичко: не ти се напомня непрестанно за литературата, за това, че принадлежиш към съсловие и занятие, към подозрителна и малко почтена, вследствие на това и малко зачитана професия, че обзет от необяснима младежка мечта, някога си направил грешката да превърнеш една дарба в своя професия! Мога да го кажа с чиста съвест. Сега се наслаждавах на този „забранен за лов сезон“ със съзнание и разум и често ме занимаваше мисълта дали не би било възможно да удължа това състояние и занапред чрез някакви хитрини и да заживея без адрес, недостигаем, и отново да изпитам щастието, което не подозира, но му се радва всяка бедна птичка под небето, всеки малък червей в земята, всеки обущарски чирак — да не бъде разпознаван, да не бъде жертва на идиотския култ към личността, да не е принуден да живее в оня нечист, измамнически и задушаващ въздух на светското общество. И досега често бях опитвал да се измъквам от тоя вихър и всеки път трябваше да узная, че светът е неуловим, че не иска от поета произведения и идеи, а адреса му и неговата личност, за да я почита, за да я захвърля отново, да я украсява и отново да я разголва, да й се наслади и пак да я обругае, както непослушното момиченце постъпва със своята кукла. Веднъж с помощта на псевдоним почти за цяла година ми се удаде да изразя своите мисли и фантазия от чуждо име, без бремето на славата и враждебността, несмущаван от шаблона, но се свърши с това, че бях предаден, журналистите се заловиха за случая, револверът бе опрян на гърдите ми и аз трябваше да призная. Така отлетя кратката радост и от този миг отново съм известният литератор Хесе, а единственото, което мога да направя, за да си отмъстя, се състои в това, че сега полагам усилия да пиша само неща, които просто могат да се харесат едва на малцина, така че оттогава водя сравнително по-спокоен живот.
Но все пак споменът за литературата не ми беше спестен напълно. Един читател, с когото се запознах, с въодушевление ме поздрави като автора на „Петер Каменцинд“. Ето че стоях там и се червях, какво следваше да кажа на човека? Трябваше ли да му призная, че вече не си спомням книгата и от петнадесет години насам не съм я чел и че в моите спомени често я обърквам с „Тромпетистът от Зекинген“? Че впрочем ненавиждам не самата книга, а просто влиянието, което имаше върху моя живот — именно тя, със съвсем неочаквания успех, завинаги ме бе тласнала в литературата, от която въпреки отчаяните усилия не успявам отново да се измъкна? Той не би разбрал нищо от това (зная го от лош опит), би схванал моето отвращение от собственото ми литературно име като важничене и кокетиране със скромност. При всички обстоятелства би ме разбрал неправилно. Следователно не казах нищо, малко се поизчервих и се измъкнах веднага щом ми се удаде.

Из "Щастие"
Независимо дали наистина са съществували тези легендарни "щастливи" хора, или и те - тези щастливци, любимци на съдбата и властелини на света - също са били озарявани от голямата светлина само в празнични и зведзни часове, те са изпитали точно такова щастие, усетили са точно тази радост. Да дишаме в съвършеното настояще, да пеем в хора на сферите, да танцуваме в хоровода на света, да се смеем с вечната усмивка на бога - така ставаме причастни към щастието. Мнозина са го изживявали само веднъж, други - два-три пъти. Но този, който го е изживявал, не е бил щастлив за миг, той е съхранил нещо от блясъка и звучността, от светлината на вечната радост, така че цялата любов, която влюбените са влели в нашия свят, цялата утеха и радост, донесена ни от творците, иде оттам, затова често дори след столетия тези дарове са все така сияйни, както и през първия ден.

Из "Курортист"
Много бързо, както казах, в тази секунда отместих настрана чашата е вода, вътрешно разтърсен от прилива на неудържим смях. За мен представляваше голяма мъка да овладея този смях, да не му позволя да избухне. Ах, като деца често сме преживявали нещо подобно, когато на някоя трапеза, в някое училище или църква седиш и чак до носа и очите си зареден със силно, добре обосновано желание да се разсмееш, но не бива да се смееш, трябва някак да потиснеш смеха, заради учителя, заради родителите, заради реда и закона. Неохотно вярвахме и се подчинявахме на тези учители, на тези родители и бивахме много изненадани, такива, сме и до днес, че зад техните разпоредби, религиозни и нравствени поуки седи като авторитет оня Исус, който тъкмо за децата е казал, че те са блажени. Дали действително е имал предвид само образцовите деца?
Но и този път ми се удаде да се овладея. Останах тих и изпитвах само напор в гърлото и гъдел в носа, с копнеж търсех някакъв малък вентил и изход; нещо позволено и приемливо за изблик, иначе щях да се задуша. Дали пък подобава, когато келнерът мине край мен например, да го ощипя по крака, или с малко вода от чашата си да напръскам келнерката? Не, не вървеше, всичко това беше забранено, то бе старата история, както преди тридесет години.
Докато мислех така и смехът ми беше съвсем високо в гърлото, гледах втренчено отсреща към съседната маса в лицето на една непозната жена, дама с посивели коси, която, видимо болна, бе облегнала на стената до себе си бастун и играеше с пръстена на салфетката си, защото тъкмо сега бе настъпила пауза в сервирането и всички ние прилагахме обичайните средства за запълване на времето. Един увлечено четеше някакъв стар вестник; ясно се виждаше, че отдавна го знае наизуст, все пак от скука поглъщаше отново и отново вестта за това, че господин президентът не е добре, и съобщението за дейността на някаква изследователска комисия в Канада. Една стара госпожица смеси две прахчета в чашата си, за да може след яденето да ги вземе. Видът й беше малко като на ония възрастни дами от приказките, които вдъхват страх и смесват магьоснически средства във вреда на другите, на по-хубавите хора. Някакъв господин, изглеждаше елегантен и уморен, сякаш бе от роман на Тургенев или Томас Ман, с изтънченост и меланхолия гледаше към един от нарисуваните на стената пейзажи. Най-много ми харесваше нашата великанка, тя седеше в безукорна поза и добро настроение както почти винаги пред празната си чиния и нямаше вид нито на зла, нито на скучаеща. Напротив, строгият морален господин с бръчките и силната шия седеше тежко на стола си, като че ли представляваше цял съд заедно със съдебните заседатели, и на лицето му имаше такъв израз, сякаш току-що бе осъдил собствения си син на смърт, а всъщност просто беше изял само пълна чиния аспержи. Господин Кезелринг, розовият паж, и днес още си беше прелестен и розов, но малко поостарял и попритъпен, личеше, че днешният ден не бе хубав за него, трапчинката на детинската буза на пажа днес изглеждаше също така невероятна и досадна, както пакетчето пикантни картинки във вътрешния му джоб. Колко странно и смешно бе всичко това! Защо всички ние седяхме тук, чакахме и се хилехме? Защо ядяхме и чакахме другите ястия, след като всички отдавна вече не бяхме гладни? Защо Кезелринг сресваше косите си на поет с мъничка джобна четка, защо носеше ония глупави картинки в джоба си, защо този джоб беше подплатен с коприна? Всичко това беше толкова необосновано и невероятно! Всичко така неудържимо предизвикваше смях.
И тъй, неотклонно се взирах в лицето на старата дама. Тогава тя изведнъж остави пръстена на салфетката, погледна ме и докато ние за момент се втренчвахме един в друг, смехът се качи в лицето ми, не можех нищо друго — най-приветливо се ухилих на жената с целия насъбрал се у мене смях, той разкриви устните и стигна до очите ми: Не знаех какво мислеше тя за мен сега, но реагира чудесно. Отначало бързо сведе очи и отново пъргаво взе в ръка своята играчка, ала лицето й бе станало неспокойно и докато аз гледах с голямо любопитство, то все повече и повече се изменяше и придоби най-странна гримаса. Жената се разсмя! Тя се бореше с напора на смеха, като преглъщаше и правеше гримаси. Бях я заразил със смеха! И така, ние двамата съжители в един хотел, познати като улегнали възрастни хора, седяхме на местата си сякаш малки ученици, взирахме се пред себе си, хвърляхме погледи странишком един към друг, а лицата ни тръпнеха, за да овладеят смеха. Още двама-трима от залата забелязаха това и почнаха с удоволствие и някак иронично да се усмихват, като че ли се бе счупило някакво стъкло на прозореца и синьо-бялото небе бе почнало да се стича навътре, за минути премина весело заразително настроение, едно подсилване из цялата зала, сякаш всеки тъкмо сега бе забелязал как неизразимо глупаво и жалко седяхме в нашето курортистко достойнство и монотонната тъга.
От този момент нататък пак се почувствах добре, вече не бях просто курортист, специализирал се да бъде болен и лекуван, а болестта и лечението отново станаха странични неща. Разбира се, още изпитвах болки, не можех да го отрека. Но, за бога, така и трябваше Да боли; предоставих болестта сама на себе си, не ми бе работа по цял ден да я ухажвам.

Fri Feb 22, 2019 9:30 am Re: Daniel Bensen Fri Feb 22, 2019 9:30 am Re: Daniel Bensen
My Goodreads review of Junction :

Junction is a fast-paced, erudite novel, which turned out to be not quite my cup of tea, as explained in the final note below.

The other notes contain some of the moments I really enjoyed.

~ Already at the start, I'm wowed by the international cast. We have Japanese, Indonesian, American, Australian, Russian characters ... did I miss anyone? It's an ambitious scope, and I'm looking forward to learning more about these cultures--besides xenobiology. ;) ([a href="http://www.thekingdomsofevil.com/"]Daniel[/a] has lived in Japan, so I will trust his insights.)

~ Here's something I'd never thought about before:

“When animals on Earth climbed out of the sea, they took the sea with them, as blood contained in a sack inside their bodies. (...)”

So ... it's not just the common sky that unites us. We're one already in our veins ....

~ A sample of the humor in Junction . (It starts seriously, but wait for the juxtaposition.)

Daisuke held the glass plate high over the wafting steam. In the chilly air of dusk, water condensed almost immediately on the under-surface of the glass. Little droplets merged as Daisuke tilted the glass, ran together like rivers running down a mountain to water, or veins spreading the heart’s nourishment to a man’s hand. He lifted the glass high, and water bulged on the lower lip of the glass plate, shone red in the light of the setting sun, and fell onto Daisuke’s outstretched tongue.
Anne watched his experiment, her brows together. “I wish there was some other way to test this. Don’t swallow immediately. Any weird tastes?”
Daisuke held the water in his mouth. There was still some sour sulfur there, but no stinging or numbness. Daisuke swallowed, and smiled. “Yum,” he said.

* * *

“Yuck,” said Tyaney.
Daisuke agreed. Hardly chilly or shaky at all now, he forced himself to eat another mouthful of something that said  Turkey Tetrazzini  on the package, but tasted like poultry-flavored vomit.
“Is this what the American military has to eat?” Hariyadi asked.
“No rice?” Nurul asked her silvery food-pack.
“I like,” said Rahman. “Good like wife cooking.”
Nurul shoved him.
“We don’t usually rehydrate the stuff with sulfuric acid,” said Pearson.
“Very diluted acid.” Daisuke spoke around a spoonful of sulfurous sweet and sour pork. “This is no worse than what’s already in your stomach.”
“That’s hydrochloric, though,” Anne contributed.
“So you mean this food is pre-digested,” said Misha. “Efficient!”

~ One fourth into the book, I was wondering if I could relate to any of the characters. Their interactions seemed too pragmatic--and too guarded? (Even Anne's, yes. She explodes, but I can't really see what's in there, at the bottom of the crater.) Is it just the effect of the ever-watching cameras? Or is it a fundamental incompatibility between the typical interaction of people and my need for openness, even with relatively new acquaintances? (Especially if I sense that we click on one level or another.)

Then I reached the scene where Daisuke spills out his divorce and the reasons for it, and I started liking him. For real.

(Not Anne, though. "Are you available then?" is totally the wrong thing to say when someone is showing you their guts for the first time. So Anne is totally in character. ;)

~ What good is a book with a Japanese MC without some fanservice for the lovers of, uh, anime?

“Ah,” said Misha, “geysers of plant semen. What’s that word, Daisuke? Bukkake ?”
Daisuke made a disgusted face.
Rahman giggled and, thank goodness, put the camera down.
Nurul squinted at her husband. “How do you know about bukkake?”
“Well, how do  you ?” asked Misha and burst into laughter at her blush. “Ah, when a married couple finds they share a fetish—”
“Shut up, Misha,” Anne said. “I’m thinking about sulfur-reducing bacteria.”
“Oh, were you?” said Misha. “I was thinking about—”
“On Earth!” Anne said heavily.

~ Have I mentioned the linguistic fun?

“So,” she said. “What are you thinking about?”
‘Eating you for breakfast’ would be, perhaps, too forward. “I was thinking about how I am a shell with no egg inside, and you are an egg with no shell,” he said. “Maybe that’s why we suit each other.”
Anne looked at him. “Naw,” she said. “I think your ex-wife is wrong. You’re not a hollow shell, you’re just a big fucking nerd who doesn’t know how to talk to human beings.”
“That’s…a strange thing to say.”
“Ha. You mean it’s the pot calling the kettle black.”
Daisuke had to think for a moment before he remembered the meaning of that expression. He smiled and said, “It’s better in Japanese. ‘The eye-shit laughs at the nose-shit.’”
She screwed up her face. “Eye-shit?”
Daisuke rubbed the inner corner of an eye. He ignored the unmanly tear he found there and said. “You know, eye-shit. After you sleep, the stuff in your eyes. It shouldn’t laugh at nose-shit, because it’s all the same stuff.” The word came to him. “Mucus!”
Anne’s laughter bounced off the glowing mountainside. “Ah, the subtle poetry of the Land of the Rising Sun.” She clapped her hands. “That’s it, you’ve seduced me. Let’s go to my tent.”

~ Over the past few days, I've been thinking about the main incompatibility between this book and my needs as a reader, and it comes down to this: Junction offers a story of survival in a biologically hostile environment. The question "Are they gonna make it?" does not thrill me but stresses me (perhaps because I'm going through a period where I'd very much like to see everyone around me "make it"--not in terms of physical survival but still). On top of that, it's a story about a group of people brought together by circumstances who do not become a team (a fellowship ;) but instead treat each other with paranoia and mistrust--which turn out to be well founded, too . I'm aware there're such situations but I'm not at a point where I want to read about them. (Haven't been in a long time either.) Right now, I need my faith in humanity ... and may I have a second helping too? ;)

Wed Aug 07, 2013 10:58 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Aug 07, 2013 10:58 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Първата препоръка моя е най-пресният ми отзив в Goodreads :

Превъзходен сборник, събрал най-силните текстове на Георги Малинов до момента. От визията на постапокалиптична София, в която братя Христо и Евлоги Георгиеви са отишли за скрап, а нощем над града синее Витоша (заради радиацията), до онемялото обяснение в любов, което е финалът на „Хакери на генома“ – пороят от идеи е зашеметяващ.

Потръпвам, като си помисля какво ли още може да ни готви Жоро...

Два от текстовете ще се появят в „Да спасяваме света“.

Wed Sep 04, 2013 11:48 am Re: Труд и творчество Wed Sep 04, 2013 11:48 am Re: Труд и творчество
Конкурс за съвременни български писатели, Англия – 2013

Тема: свободна
Краен срок: 30 септември 2013 г.
Резултати: -
Възраст: -
Вид творба: роман
Изисквания: съвременен български роман, публикуван в България – кандидатства се с откъс от него - минимум 25, максимум 50 стандартни страници – преведен на английски език; биография на автора (до 300 думи) и синопсис на текста (до 1500 думи);
Награди: издаване на английски език
Повече: http://ekf.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=95&Itemid=79

Sat Sep 14, 2013 7:20 pm Re: Развитие на Човешката библиотека Sat Sep 14, 2013 7:20 pm Re: Развитие на Човешката библиотека
Кал, не можеш да избягаш от ролята, в която си - да водиш нещата в ЧоБи. Не и докато не се появят други хора, които да водят и да се създаде култура на насърчаване на лидерство.

...
Докато писах това се сещах за мисълта - истинските лидери създават други лидери.

Опасявам се, че на някой може да му хрумне, че аз съм подходящ или искам да съм лидер. Честно, тази възможност ме плаши. Имам си достатъчно лични и неотложни проблеми да разрешавам и не се чувствам на място и адекватно в такава роля.
....

Георги, тук ме усмихна. И се сетих за теста на Белбин
Наскоро го срещнах и при все, че някои от нещата са си ограничени откъм възможности да те отразят с вариантите на отговорите, ще ми е любопитно да си го направим повече хора в ЧоБи и после да седнем да анализираме резултатите
А това, дето Калин е написал - всеки може всичко, факт. Без значение какъв профил му наложи тестът :)
Животът е шарен и като така непрекъснато преливаме от сложния сбор от роли и потребности, които преследваме. А като се наложат и битови, проч аспекти - някои наши лица могат да се обърнат в посока, която да не ги ползваме повече
Изобщо - не е скучно, а е моментно и променливо. Или период-променливо, обусловено от всички фактори около и вътре в нас. Ама това май го говорихме някога в някоя друга нишка, май?!?

Sat Sep 28, 2013 1:41 pm Хари Потър фенфик [авто-цензуриран] Sat Sep 28, 2013 1:41 pm Хари Потър фенфик [авто-цензуриран]
Постовете на Снежи (Jane Undead) бяха изтрити от самата нея на 10.10.2013. -- Кал

Пускай спокойно. :)

Аз лично не съм голям фен на Хари Потър (въпреки че като малък съм го препрочитал доста /go figure/, така че познавам света в дълбочина), но мога да ти предложа поне конструктивна критика по отношение на темпо, последователност на сюжета и да следя за вътрешно-логикови грешки. 8-)
Признавам, спомените ми за устройството на магьосническия свят малко са ръждясали, но поне още знам, че Круциус, Авадата и компания (а де, кое беше третото :?: :| ) са сред забранените заклинания и проч. :D

ПП. Това е писателска работилница . Всеки може да излага свободно работата си , така че ще ми е интересно да видя кой ще възрази. А ако никой не обръща внимание, това просто означава, че няма интерес, но не изключва непременно желанието за стимул на съответния работяга (писател).
Нали? :geek:

Thu Jan 05, 2012 9:22 pm Re: Основи на Човешката библиотека Thu Jan 05, 2012 9:22 pm Re: Основи на Човешката библиотека
Родено тук .

Често ни питат дали сме издателство за фантастика; или направо така ни представят. Фразата „издателство за фантастика“ съдържа два етикета, всеки от които ме кара да се подсмихвам – ето така: :~}. Темата „Издателство ли е Човешката библиотека“ оставям за друг път. Думата ми сега е за „Само фантастика ли издавате?”.

Виждали ли сте критериите , по които пресяваме книгите в поредица „Човешката библиотека“? На едно място там казваме „не всички избрани текстове ще бъдат фантастика – но, като хубавата фантастика, ще ни подтикват да разберем различното, да гледаме света през няколко чифта очи (или фасетки, антенки, пръсти и псевдоподи)“.

Това добре… но защо издаваме предимно фантастика? Защо я обичаме толкова много, мнозина от нас, Чобитите? Та често чак пренебрегваме – може би незаслужено – останалата литература?

За себе си ще кажа толкова:

Аз търся книги – и въобще изкуство, и въобще въздействащи преживявания, – които предлагат решения. Дръзки, визионерски, закачливи, сериозни, изстрадани със сърцето, шлифовани от ума – решения.

Наясно съм, че нито едно от тях няма да бъде моето ; за да станат предлаганите решения мои, първо ще трябва да избера онези, които ми пасват наистина, да ги изстрадам със сърце, да ги огладя със собствения си ум. Важното обаче е да ги има – тия варианти за настоящета и бъдещета, тия погледи към света вън и света вътре, тая палитра от избори и възможности.

(Кое е обратното на такива книги ли? Книги, които предлагат проблеми. И толкова.)

Търся, също така, книги, които вярват в човека. В способността ни да бъдем част от света – а не негов враг, или безразлични. В дарбата ни да се развиваме, да се променяме, да растем.

Защо тези книги са предимно фантастика, не мога да си отговоря и до ден днешен. :/

За сметка на това винаги слушам – какво ще ми предложи всеки от вас. Все едно какъв жанр или етикет ще му сложим; важното е да има шанс да е ^мое^ .

Слушащо ваш,
Кал)

Wed Oct 23, 2013 2:12 pm Re: За спасяването на света Wed Oct 23, 2013 2:12 pm Re: За спасяването на света
Получени предложения в Копнежа за корица

Wed Jun 19, 2019 10:33 am Re: Ортодокс Wed Jun 19, 2019 10:33 am Re: Ортодокс
Не зная дали знаете...

... но Рада от „Ортодокс“ има точен прототип - една моя стринка. Да, точно такъв човек. Уви, напусна ни преди няколко години.

Само че Рада надали ще напусне света скоро. Очаква я дълъг, на моменти не лесен, но щастлив живот. А в края му - може би една специална изненада. Каква точно - Отговорникът на Ортодокс е по тази част, питайте него. :)

(А и него го очаква изненада, в отговора на Рада. Всъщност, не точно изненада - той го е предвидил, има тези ресурси. Може би ще се поопъва, но доколкото го познавам, тайничко вече се е съгласил и само ще изпитва Рада... А какъв ще е този отговор - питайте пък нея. Ако не се досещате и сами, не е трудно, дори да не сте Безтелесни. :) )

Защо светът Ортодокс изглежда толкова идилично средновековие?

Защото е Средновековие не каквото реално е било, а в каквото мечтатели на тема Средновековието биха искали да живеят. Съчинен е такъв от хитър мошеник, който иска маскирана като обещанията му утопия. И е проектиран да е такъв от свръхразум, който има своите мотиви да го направи възможен.

На Ортодокс почти няма хищни зверове - някоя и друга глутница вълци или пък рядка мечка-стръвница не са твърде страшен проблем за многобройни и организирани селяни, които имат вили и лъкове. На практика няма заразни болести - нищо по-сериозно от настинка: епидемиите, които са опустошавали истинското Средновековие, не съществуват. Наследствени особености има на купища, и съчетани по най-неконтролирани начини - но три четвърти от наследствените заболявания също са изчистени (например там почти няма да срещнете диабетици). На Ортодокс над 90% от хората умират от инфарт, инсулт или старост.

Икономиката също е умело улеснена. Плодородната почва и стабилният климат чудесно изхранват трудолюбиво население. Всичко друго нужно като суровини също се намира в достатъчни количества. Строгата единоначална държава, която обхваща целия свят, не позволява конфликти. (И за стабилността ѝ се грижи свръхразум.) Масово налаганата религия дава душевна опора на хората. Манастирите оказват помощ при всякакви бедствия и контролират обществото.

Реално единствената заплаха за Ортодокс е бързо нарастващото население. Към 972 г. от Разделението (времето на действието в романа „Ортодокс“) то е около 25 милиона, и прирастът в рамките на едно поколение гони 50%. Вероятно до най-много поколение-две Отговорникът на Ортодокс ще вземе мерки да го ограничи.

А какви ще са... съм споменал в бележките към книгата.

Sun Dec 01, 2013 12:31 pm Re: Упражнения по мислене Sun Dec 01, 2013 12:31 pm Re: Упражнения по мислене
Накъдето пое темата - разпределение на задачи, изпълнение, прогрес и т.н... се сещам за нещо, което съм ползвал на работа. Програмката се казва JIRA, уеб приложение е, но не съм сигурен дали е свободно за ползване (ще проверя ако има интерес).
Идеята в най-общи линии е следната - имаме си някаква задача. Например трябва да се направи fb2 оформлението на "Спасяването на света". Правят се подзадачи - например всеки разказ е отделна подзадача (това е тегавата част, че ще трябва някой да разделя една задача на подзадачи). Всяка такава подзадача първоначално си няма изпълнител. Логва се някой от ЧоБи и първото, което вижда е списък със задачи без изпълнители. Решава, че може да помага по някоя от тези подзадачи и се пише изпълнител и си слага срок до който ще е готов. Имаме си различни статуси - незапочнат, започнат, приключил и т.н...
Удавих ви ли в моя мислопоток? Мога да продължа, но ако има интерес :)

Sun Dec 08, 2013 10:14 pm Re: Културни събития Sun Dec 08, 2013 10:14 pm Re: Културни събития
Мария Донева кани на представянето на новата си книга - "Шепа лъскави череши" :)

==============================================

Череши в София, +това
by Мария


Новата ми книга е толкова нова, че е на минус няколко дни :)
Първо ще се появи в София, на Панаира на книгата в НДК, на щанд № 326.
Който я види, да ми разкаже, моля.
Аз сигурно ще си я гушна няколко дни по-късно.

Премиерата на "Шепа лъскави череши"
в София
ще бъде на 12 декември от 19 часа
в + това (ул. Марин Дринов 30)

Имам желание да говоря тихо, да говоря за сериозни и важни неща.
Имам желание да ви видя отблизо.
Сто на сто ще има също смях и гушкане и тананикане и тропот.

Мисля, че в +това ще е хубаво. Преди няколко дни там беше премиерата на "Улица "Щастие" на Оля Стоянова, ще ми бъде приятно и аз да празнувам на същото място.
С вас.

Моля, заповядайте!

:)

Fri Aug 16, 2019 5:15 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Aug 16, 2019 5:15 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Ех, Drakengard 3... нея съм решил тия дни пак да си я изгледам при онзи ютубър... (който мжд се беше наложил да си реъплоудва видеото порадни идиотски гугълски причини)

Но не. Това е първата Panzer Dragoon .

EDIT:
Ако после се заинтересуваш още, поредицата върви така: Panzer Dragoon 2 (prequel), Panzer Dragoon Saga (което е конзолно рпг, мноо яко е; като хронология е, ъъъъ, май паралелна вселена или нещо от сорта... продължение на единицита) и накрая Panzer Dragoon Orta (продължение на Saga) за XBOX (оригиналния).

EDIT 2:
И естествено, Мьобиус. Той реално е бил кумир за арт директора на играта и даже част от concept art-а, както и финалната корица самият той ги илюстрира.

Tue Jan 14, 2014 11:56 pm Re: Културни събития Tue Jan 14, 2014 11:56 pm Re: Културни събития
Доста съжалявам, но в четвъртък по въпросното време (на представянето) съм в кабинет 160 Б до 19 ч. и после ще изхвърча към Павлово.

Илче, разменям "Бурята" за "Приказка за скитника - Крал" - 1. февруари - събота, 16:30.
Т.е. готова съм да ида на първото, ако има подобна ответна готовност за второто :>
Чешкият център от много месеци го рекламира. Надявам се това да не е последното му издание.

Mon Aug 26, 2019 10:45 am Re: Янчо Чолаков Mon Aug 26, 2019 10:45 am Re: Янчо Чолаков
Отзив в Goodreads за „Прояснение“:

Понеже бях свидетел на някои от събитията, вдъхновили тази повест – и понеже съм в чуплив период – пристъпих към нея с боязън. Янчо обаче е съумял да ѝ набие достатъчно инжекции хумор и абсурд, за да съхрани живеца ѝ, при все болестите и болниците, през които преминава. (А той има материал за поне три пъти по толкова... Всъщност се радвам, че ни е спестил останалото. Способността ни да се смеем/да зяпаме невярващо си има граници.)

Надолу събирам някои от инжекциите, които ми подействаха най-живително:

– Пак съм аз, д-р ъъъ...
– Вианов. Борис Вианов.
– Извинявайте, забравям. Оглупях от тоя крак! Освен това не съм чувал друг път подобна фамилия.
– Всъщност е резултат от паспортна грешка. Истинското ми име е Борис Иванов, само настоящото е Вианов. Чиновниците от ЕСГРАОН-а бяха допуснали необоснована промяна в личните ми документи и така си и остана, с разместени букви.

– Имате ли някакви оплаквания по същество? – сгриза го старшата.
– Имам! Кифлите в магазина на първия етаж са сухи! Това първо! Второ, когато ме приемахте, не ми казахте, че тук е такава закъсвация. На ехографа ме омацотиха с онова желе и едва тогава ме осведомиха, че трябвало да си нося от къщи хартия за избърсването му! Може и да са ви водили за  реномирано заведение, ала това е било при император Диоклециан, докато сте били още римски терми! Но най съм недоволен от тоя катетър, защото е с голям номер, по-тесни липсвали по складовете в момента. Ако на вас този факт ви е през оная работа, на мен не ми е!

Книгата се казваше „Братя Карамазови“ или нещо подобно. Един негов познат му бе казал за нея, че за да я прочетеш, ти трябват три глави: една – да чете, втора – да анализира и трета – да почива. Тоя негов познат използваше „Братя Карамазови“ като преспапие, защото тя беше с размера на тухла-четворка. Тъй като Мариян имаше само една глава на раменете, реши да не се отруднява никога с въпросната книга, предназначена за читатели змейове.

– Абе, на тоя свят всички сме гости... Какво ще рече това? Ако отидеш например да гостуваш при родата си, първите дни ще ти се порадват, после ще станат равнодушни и в края на седмицата ще се чудят как да те изгонят… Така и светът, първо ни се радва, после ни търпи и накрая ни намира цаката!

... и ПУОРОМЕРРКМЕ, върховното божество на лечителите шамани. Или беше нещо друго ...

Tue Jul 12, 2022 8:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Jul 12, 2022 8:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Значи, като видя Гудрийдс да спускат ей такъв банер в пощата ми:

goodreads_fantasy_sci-fi_banner.jpg

...вътрешно ми иде да викам. Tова е точно изображение като за The Celestial Way - дракони и планети!

Come on, world, acknowledge my stuff already! Написваш поредната YA боза - New York Times Bestseller, Top 100 нинам-къде-си-ти, четат те милиони; написваш (част от) бъдещето на фантастичния жанр - ни звук ни стон, а дори личните ти познати едва склоняват (и не успяват) да прочетат книгата ти. :?

Mon Jul 04, 2022 1:32 pm Re: Раздумки на редактори Mon Jul 04, 2022 1:32 pm Re: Раздумки на редактори
Откъс от днешна кореспонденция:

В трите издателства, за които работя - Изток-Запад, Книгомания и Прозорец - след мен минава само коректор. Също и аз, когато по-рано съм работил като преводач и след мен е чел редактор, никой не ми е давал отчет. Случвало се е редактор да не разбере какво точно става в превода - тогава съм писал мотивирано писмо, с посочване на конкретни страница и пасаж, и сме се разбирали. Понякога е трябвало да преглъщам, макар да не съм бил съгласен с редактора.

Който ми помогна да си доотговоря на въпроса „кой е отговорен за вида на крайния текст“.

При типичния за България издателски процес (описан горе), за смисъла и звученето на текста крайната отговорност е на редактора му. (За граматиката – на коректора .)

Имайте предвид, като се прицелвате с доматите. ;)

(Но по-добре не хвърляйте, а ги хапнете. Или поне първо разпитайте директно съответните хора. От издателство до издателство и издание до издание разликите в работния процес са много.)

Sun Feb 23, 2014 10:12 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Feb 23, 2014 10:12 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Упражнение две

Мили участници (:

Първо искам да благодаря на Габ (svetliche), Пешо (apocalexxnow), Еле (Mokidi), Яна (JaneObr), Еми (sunshinen), Тори (tori.ayame) и Мари (mari), които пратиха редакциите си по първите задачи. ( Пропуснах ли някого? ) И веднага да им дам нова...

... Но нека първо напомня задачката, която важи за всяко упражнение:

0. Измервайте колко време ви отнемат всички задачи, и най-накрая го отбележете в отговорите си тук (в темата).

И тъй:

1. Имаше ли нещо в процеса на редакция, което ви затрудни/подразни?
Интересува ме техническата страна – нанасянето на вашите промени в текста.

Пишете тук (в темата).

@ Всички останали – още имате време. Вижте указанията – и давайте. :)

(Тук мислех, вместо коментар по изпратените редакции, да ви разкажа нещо за влиянието на чуждите коментари върху желанието ни да се занимаваме с творчество; за вътрешната и външната мотивация. Сега обаче не ми стига вдъхновение. Отбелязвам си го като задача към мене си.

А това, което открих от редакциите ви, ще вплета в следващите части на редактилницата. Отново благодаря.)

2. Свалете прикачения файл.

02_zaRed.odt

3. Отворете го и го разгледайте.

Вътре ще откриете два от редакторските инструменти, които ползвам аз:

а) промени в текста (tracked changes)

и

б) коментари

4. Отговорете ми:

4.1. В колко часа и на коя дата съм вмъкнал коментара, който започва с „1) П с „едно време“...“?

4.2. В колко часа и на коя дата съм задраскал думата „разни“ към края на първия абзац?

4.3. Какво предполагате, че означават вертикалните чертички || в „|име на| място“?

4.4. Какво предполагате, че означава съчетанието -> в „географската->картографската“?

Напомням:

Отговорите си по принцип пращайте на пощата на ЧоБи – poslednorog. Освен ако не съм указал друго.

5. Прегледайте трите вълни редакции, през които прекарвам всеки текст:

http://www.choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=47&t=624

6. Пишете тук (в темата):

6.1. Имате ли въпроси по тях?

6.2. Липсва ли ви нещо? Какво още бихте редактирали вие?

(НБ! Към този въпрос ще се върнем отново – след няколко седмици. Не се кахърете, ако сега ви липсват идеи или точните думи да ги формулирате. ;))

ВАЖНО: Преди да продължите нататък, прочетете и изпълнете тези указания . После се върнете тук.

7. Отворете отново файла от точка 2. Направете му СТИЛОВА редакция. Помагайте си с моите означения от точка 5 – третата вълна редакции. (И, разбира се, с редакциите, които правихте през първата седмица. ;))

В частност: към всяка редакция добавяйте коментар, който съдържа:
– типа на редакцията (с един от акронимите „К“, „Д“, „П“, „Я“ или „Ш“; тук няма „Р“; може да добавите и някакви свои акроними, ако тези не ви стигат)
~ (по желание) обяснение с думи защо предлагате съответната редакция. Това е ВАЖНО, ако предполагате, че авторът няма да ви разбере/няма да се съгласи.

НБ! Не правете смислова или структурна редакция (първите две вълни). Не правете коректура .

Пратете ми редактирания вариант (в poslednorog).

НБ! Ако имате технически трудности с включването на Track/Record Changes или добавянето на коментари, разгледайте постовете надолу в темата, на тази и следващата страница. Те съдържат указания как се работи с LibreOffice, Open Office или Microsoft Office.

... Давайте! До събота, 1 март. :)

П.П. За Калоян текстът за редакция в т. 7 ще е друг. ;) Коко, като стигнеш дотук, драсни ми един ред в poslednorog.

Fri Jun 17, 2022 12:25 am Re: Share the Joy Fri Jun 17, 2022 12:25 am Re: Share the Joy
Cosmic Roots and Eldritch Shores, personal rejection of "In the Beginning Was the Subway":

Hi Lyubomir. Thanks for your submission. We enjoyed it but it didn’t completely work for us. As requested here is some unedited feedback from our first readers; it is not meant as diplomatic critique, it is only written to help the editors as they consider the story:

-- This is the story of Vladimir, whose third-grade teacher returns as ectoplasm and helps guide his musings about life. She gifts him with a solarium – an isolation booth that helps him connect with the basics of what electromagnetisms enabled humans and even Earth itself to survive. Vladimir comes up with the idea of making an abandoned section of subway into such a solarium so more people can participate. But it's much more than this summary, because ideas spill out of many paragraphs -- like pearls from an overly productive oyster.

I have been reading SF for half a century. Because I am classically trained as a professor, I often find that I appreciate a more highly literary SF than might more typical readers. If that sounds arrogant, so be it. I have read enough SF short fiction – and palled around with some of the best SF writers of my generation -- to recognize genius when I see it. I don’t know if it will happen, but this should be a Nebula finalist . It really is that good.

-- An artfully written story in a literary style. The translation is good (in terms of English prose - I cannot judge accuracy of the author's intent). The concept is interesting, although the wish fulfillment level of wonderfullness of the technology felt immature. I found the vagueness regarding the supporting character Valentina annoying. However at the end, the story seems to stop, with an imagined/hoped-for future rather than a conclusion.

__ This is really very well written , but the beginning goes on far longer than necessary describing describing ennui and mediocrity, and put me off the story.

-- The story is partly intriguing, but partly it floats along in a way that seems aimless and we have no attachment to the character so that we care what happens to him, and he has no goals that we could root for him achieving.

(That first impression ... wow.)

Tue Mar 18, 2014 2:00 am Re: Цитатите, които ни промиха Tue Mar 18, 2014 2:00 am Re: Цитатите, които ни промиха
Furious, the beast writhed and wriggled its iterated integrals beneath the King’s polynomial blows, collapsed into an infinite series of indeterminate terms, then got back up by raising itself to the nth power, but the King so belabored it with differentials and partial derivatives that its Fourier coefficients all canceled out (see Riemann’s Lemma), and in the ensuing confusion the constructors completely lost sight of both King and beast. So they took a break, stretched their legs, had a swig from the Leyden jug to bolster their strength, then went back to work and tried it again from the beginning, this time unleashing their entire arsenal of tensor matrices and grand canonical ensembles, attacking the problem with such fervor that the very paper began to smoke. The King rushed forward with all his cruel coordinates and mean values, stumbled into a dark forest of roots and logarithms, had to backtrack, then encountered the beast on a field of irrational numbers (F1) and smote it so grievously that it fell two decimal places and lost an epsilon, but the beast slid around an asymptote and hid in an n-dimensional orthogonal phase space, underwent expansion and came out, fuming factorially, and fell upon the King and hurt him passing sore. But the King, nothing daunted, put on his Markov chain mail and all his impervious parameters, took his increment Δk to infinity and dealt the beast a truly Boolean blow, sent it reeling through an x-axis and several brackets—but the beast, prepared for this, lowered its horns and—wham!!—the pencils flew like mad through transcendental functions and double eigentransformations, and when at last the beast closed in and the King was down and out for the count, the constructors jumped up, danced a jig, laughed and sang as they tore all their papers to shreds, much to the amazement of the spies perched in the chandelier-—perched in vain, for they were uninitiated into the niceties of higher mathematics and consequently had no idea why Trurl and Klapaucius were now shouting, over and over, “Hurrah! Victory!!

Certainly not! I didn't build a machine to solve ridiculous crossword puzzles! That's hack work, not Great Art! Just give it a topic, any topic, as difficult as you like..."
Klapaucius thought, and thought some more. Finally he nodded and said:
"Very well. Let's have a love poem, lyrical, pastoral, and expressed in the language of pure mathematics. Tensor algebra mainly, with a little topology and higher calculus, if need be. But with feeling, you understand, and in the cybernetic spirit."
"Love and tensor algebra?" Have you taken leave of your senses?" Trurl began, but stopped, for his electronic bard was already declaiming:

Come, let us hasten to a higher plane,
Where dyads tread the fairy fields of Venn,
Their indices bedecked from one to n,
Commingled in an endless Markov chain!

Come, every frustum longs to be a cone,
And every vector dreams of matrices.
Hark to the gentle gradient of the breeze:
It whispers of a more ergodic zone.

In Reimann, Hilbert or in Banach space
Let superscripts and subscripts go their ways.
Our asymptotes no longer out of phase,
We shall encounter, counting, face to face.

I'll grant thee random access to my heart,
Thou'lt tell me all the constants of thy love;
And so we two shall all love's lemmas prove,
And in bound partition never part.

For what did Cauchy know, or Christoffel,
Or Fourier, or any Boole or Euler,
Wielding their compasses, their pens and rulers,
Of thy supernal sinusoidal spell?

Cancel me not--for what then shall remain?
Abscissas, some mantissas, modules, modes,
A root or two, a torus and a node:
The inverse of my verse, a null domain.

Ellipse of bliss, converge, O lips divine!
The product of our scalars is defined!
Cyberiad draws nigh, and the skew mind
Cuts capers like a happy haversine.

I see the eigenvalue in thine eye,
I hear the tender tensor in thy sigh.
Bernoulli would have been content to die,
Had he but known such a^2 cos 2 phi!

Sat Feb 22, 2020 11:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Нечути женски гласове" - Соня Келеведжиева
Тя ми беше класна. Отдавна исках да прочета нейни разкази, чела съм 3-4, та днес седнах в читалнята и изгълтах сборника за 3 часа /160 стр./. Хареса ми. Имаше разказии преди освобождението и съвремието. Ако мога да посоча топ 3 разказа, които ми направиха впечатление са: Виктория - грозно момиче, тихо, първоначално изнасилено от баща си, после много други, накрая намира любовта. Иглика - циганка, влюбена в женен писател, който също я обича. Цвета - в снежна нощ мъж последва дядо, след като слиза от автобуса, преспиват в Ж., опознават се и се оказва, че мъжът е син на дядото, когато майка му починала го дали в приемно семейство.
В доста разкази има изневяра. Успява да надникне в човешките души.

"30 съвета за млади автори" - Бранимир Събев
Почти всяко изречение исках да цитирам, ама щом копи-пейстна ми изписва думите слято като в таг и ме мързи всичко да раздалечавам. Ще напиша само какво работи за мен от тях и което не съм пробвала.
1.Задължително четене на творбите ми на глас поне 2-3 пъти. - Аз ги завършвам почти в последната минута и обикновено не ми остава никакво време за редакция, но съм чувала за това и преди.
2.Романът да е 200-300 стр., а не тухла. - моите и без това са кратки истории, ще видим дали ще ги стигна.
3. Януари, Февруари, Юли и Август са слаби месеци за издаване. Препоръчва около 24 декември.
4. Фейсбук страницата да е нещо от сорта "Книгите на Радина Ангелова". Ако името е твърде обикновено, тогавва псевдоним. - фейсбук страница отдавна обмислям и сайт на wix и скоро ги пускам. Псевдоним...обсъждали сме го, ама когато участвам по конкурси използвам, а и искат собствено име.
5. Не пускайте съобщения за себе си и тн. по фейсбук групите по едно и също време. - такъв съвет да не си пускам главите в Уатпад наведнъж и аз получих.
6. Правете събитие за представяне на книга най-много преди 2 седмици.
7. Редакторът да е непознат, безпристрастен, враг...за да разнищи из основи грешките ви.
8. трябва да имате една цел, която да ви е приоритет в живота. Там ще постигнете успех. Което е по-назад в списъка, там ще си остане. - все се опитвам да съчетавам историите с университета, но успявам само с разкази, защото се пишат по-бързо. Тази година програмата не ми е толкова активна и ще пробвам да напредна.
9.Не е важно чуждото мнение, пишете на воля, пишете много...
10. Да пращаме на издателства първите 5 глави от романа или 3-4 кратки разказа.
11. Да се срещаме с читателите, да общуваме с тях.
12. Явор Цанев - за 200-300 лв. издава 50-ина бройки. - Той е добър избор за фентъзи, фантастика, хорър. Може да го пробвам някой ден.
13. Обичам да пиша,но само когато имам вдъхновение,муза.Се-га,ето имам готова книга,докато стане време за следваща ехеее,едно 5–6 години не мърдат докато я напиша. ...И неговият отговор:
Убийте музата,хора,разчлене-те кучката,изгорете я и прахът й го разпръснете из космоса,анихилирай-те я ако трябва.Ще ви се наложи,за да се отървете от властта й.Анейна-та власт е мързел.Не си позволявайте да мързелувате.Научете се дапи-шете сериозно,хубаво и качествено дори когато нямате особено желание за това...-толкова правилно и толкова точно за мен с музата. Добавям и писане при спринтове, Нано, конкурси.
14. Учете се, упражнявайте се!
Книги, за упражнение, които предлага:
Стивън Кинг - За писането: Мемоари на занаята
Милан Кундера - Изкуството на романа
Орхан Памук - наивният и сантименталният писател
Тези трите не съм ги чувала и ще ги издиря. Тези съвети може да са очевадни, но не съм се вслушвала в тях. Харесаха ми и ме плеснаха в челото като с мокър парцал. Евала за изказа.

Mon Mar 31, 2014 11:52 pm Re: Слънце недосегаемо Mon Mar 31, 2014 11:52 pm Re: Слънце недосегаемо
Един коментар, който оставих тук (но не се знае дали системата ще го пусне):

Драга Каролинка (:

If you are still looking for contemporary Bulgarian prose, I warmly recommend „Слънце недосегаемо“ [Sun Untouchable] by Nikolay Tellalov. It's a big book: bringing together our totalitarian past, our mafia-dominated (мутренско :)) present, our mythology (змейове и самодиви :)), and the perennial questions of love, friendship, war, belonging. What really makes Tellalov stand out is his faith in humankind and its capacity to grow (up). His writing makes my step springier ... which doesn't happen often with Bulgarian authors. :(

You can find an English translation of the introductory part (~50 pages) here:

http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=4&t=283

If it grabs your attention, I can point you to the whole novel (in Bulgarian) as an ebook or paper book. (I'm not posting another link to lessen the odds of your spam filters snatching my comment. :))

Tue Feb 25, 2020 10:45 pm Re: Сивият път Tue Feb 25, 2020 10:45 pm Re: Сивият път
Наблягаше на съвсем обикновени ежедневни житейски случки, действието се развиваше неусетно/ равномерно/плавно. Нямаше много екшън, преломна част в която да затая дъх, имаше приключения, свръхестествено. Главно показваше как деца си играят и растат в цялата книга. Най-интересни ми бяха заговорите между Филомена и Берилиус. За любими герои...Ланс и Кийра и Принцесата и Риго. Не ми допадна цитатите от други автори в началото на всяка глава и че в почти всяка глава се появяваше нов герой, който привидно няма връзка с другите, освен Ектор, например. Сигурно в другата част ще се срещнат. Докато загрея, че Селена е Луната, а Тера - Земята - вече бях изчела половината книга. Не беше лоша книгата. Бих прочела и следващата част. Вероятно ще бъде по-интересна.

Sun Apr 13, 2014 6:29 pm Re: Образованието Sun Apr 13, 2014 6:29 pm Re: Образованието
Споделям видеозапис (по-ясен звук, но се разминава с образа) и звукозапис (по-глух звук) от представянето „Литературата и преподаването ѝ в училище“, с което Purple продължи серията „Чобити ни го говорят“ в initLab.

Spoiler

Накрая има масивна дискусия на тема „любими наши фентъзита“. Наздраве!

Mon Apr 28, 2014 1:42 pm Re: Женска военна фантастика (засега без име) Mon Apr 28, 2014 1:42 pm Re: Женска военна фантастика (засега без име)
Прочетох пролога и засега да кажем, че е малко... сухо. Липсват детайли, които да опишат околната картина и мястото на действието. За мен лично, малко по-тлъстички описания ще ми подействат по-добре на въображението и вживяването. Също така, срамота е да се описват битки (или кютеци) само с по две изречения. Туй е запазен "специалитет" на Толкин, който аз много ненавиждам. (Специалитета, не Толкин. Толкин ми е само скучен, но не и противен. Противни са ми феновете му. :twisted: )

Тъй че, за мен лично като читател ще е по-приятно, ако даваш повече визуално богатство на света и действията на персонажите. Не е нужно да хвърляш по две страници описания за всяко дръвче (като Толкин ), но няколко щрихи в повече наистина смятам, че ще са от полза. :)

Малка бежелка: не е от съществено значение, но в американската армия (а и в българската, доколкото знам), чин майор е по-висшестоящ от чин капитан, което и мен ме беше учудило когато разбрах. Но както казах, не е от голямо значение. В моя сетинг и аз съм ги обърнал. ;)

Едит: Също така, съгласен съм и със забележките на Mokidi. Звездолет, особено ако е по-масивен (говорим за нещо като Battlecruiser, а не малък балкер, нали?), трудно си представям просто да излети с едно включване на двигателите и подаване на газ. Най-малкото, може, примерно, да стане авария, ако соплата не са достигнали оптимален температурен режим.

Wed Mar 25, 2020 1:17 pm Re: Основи на Човешката библиотека Wed Mar 25, 2020 1:17 pm Re: Основи на Човешката библиотека
Качих вестта в ngobg.info.

За първи път се самопубликуваме там. Много ми е интересно ще привлече ли посетители.

Fri Mar 27, 2020 3:13 pm Re: Babylon Fri Mar 27, 2020 3:13 pm Re: Babylon
От фестивала ми/моя пратиха канал в youtube с чешки филми за безплатно гледане. И веднага се появи некой лигльо поляк да измрънка, че без полски субтитри не било за всеки. Не моа ги рАзбера тия глезльовци в тия две държави, или 3 със Словакия, да твърдят, че не могат да се разбират. Полски съм учила само как да чета и пак разбирам доста...

Video blocked in country няма да коментирам. Бохемистите abroad не съществуваме, нале.

Mon Jun 02, 2014 6:00 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Mon Jun 02, 2014 6:00 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Да, с удоволствие ще помогна за редактирането на разказите на Григор Гачев.

Sat Aug 02, 2014 12:10 am Re: Културни събития Sat Aug 02, 2014 12:10 am Re: Културни събития
БЛАГОТВОРИТЕЛНА ФОТОИЗЛОЖБА „АНТАРКТИДА – СТУДЕНИЯТ ЮГ” В НАЦИОНАЛНИЯ ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ

По повод 125-годишния си юбилей Националният природонаучен музей представя благотворителната фотоизложба „Антарктида-студеният юг” на Иглика Трифонова, организирана съвместно с Българския антарктически институт и Асоциацията на младите полярни изследователи.


„Антарктида – студеният юг” на Иглика Трифонова ще бъде открита на 4 август 2014 г. (понеделник) в 18 ч. от проф. Христо Пимпирев и проф. д-р Николай Спасов във фоайето на Националния природонаучен музей.

Изложбата съдържа 20 броя фотоси, чрез които посетителите могат да проследят фоторазказа на Иглика Трифонова за живота на българската полярна база, за уникалния животински и растителен свят и уязвимата антарктическа екосистема на най-студения континент на Земята. http://www.iglikatrifonova.com/antarctica.html

Събраните средства ще се използват за създаване на образователни програми за ученици и студенти в музея с използването на интерактивна дъска, която превръща всяка статична повърхност в интерактивна среда. По този начин презентациите в музея ще станат незабравими, а пътят на знанието – още по-атрактивен.

Изложбата продължава до 24 август.

ЗА АВТОРА

Иглика Трифонова е професионален фотограф с над 20-годишен опит. В продължение на няколко години работи като парламентарен фотограф, работила е в различни вестници и списания като фотограф и журналист.
Нейни снимки са публикувани многократно в български издания, както и в испанското спортно списание "Дон Балон", в руското списание "Экология и жизнь", в българското издание на "National Geographic".

През 2006 г. и 2012 г. Иглика Трифонова участва като фотограф и член на биоложкия екип в Четиринадесетата и Двадесетата български експедиции до Антарктида.
Има четири самостоятелни фотоизложби в България и в Русия, както и шест участия в колективни фотографски и живописни изложби. През 1993 г. печели награда за най-добра снимка на годината, а през 1998 г. и награда за млади живописци.
Член е на Съюза на българските журналисти и на Българския антарктически институт, председател на Асоциацията на младите полярни изследователи в България и вицепрезидент на световната Асоциация на младите полярни изследователи.

Tue Apr 21, 2020 9:17 am Re: Да пробудиш драконче Tue Apr 21, 2020 9:17 am Re: Да пробудиш драконче
Бонус за всички, изпуснали Споделеното ни четене на 12.04. – вече е
налично и в YouTube:

https://youtu.be/bJ47KyVUSP8

Насладете се на откъсите от „Последният еднорог“, „Да пробудиш
драконче“ и „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ с
гласа и китарата на Миро Моравски; и очаквайте следващото издание в
поредицата!

А междувременно, защо не се абонирате за YouTube канала ни? Съвсем
скоро готвим още една изненада там...