choveshkata.net

Sun Jan 19, 2014 10:04 am Re: Основи на Човешката библиотека Sun Jan 19, 2014 10:04 am Re: Основи на Човешката библиотека
Звукозапис: Представяне на Зимна Таласъмия: предстоящите Копнежи през 2014-а, как действа ЧоБи, предстоящи обучения – за редактори на художествена литература и преводачи към английски/чужди езици(от 28:50 до края)

Sun Nov 10, 2019 6:20 pm Re: Не-културни събития Sun Nov 10, 2019 6:20 pm Re: Не-културни събития
На 11 ноември катедра Астрономия отваря вратите на Астрономическа обсерватория на СУ в Борисовата градина за всички, които искат да наблюдават пасажа на Меркурий пред Слънцето. Освен транзита на Меркурий ще може да видите през телескоп Сатурн и Луната.

Явлението започва малко след 14:30 ч. (за наблюдател от София) и приключва в 20 ч. Пасажът ще може да се наблюдава от София до залеза на Слънцето в 17:08 ч.

Тук можете да прочетете повече за явлението и наблюдаването му от различни части на Земята

Fri Feb 07, 2014 1:58 pm Re: За спасяването на света Fri Feb 07, 2014 1:58 pm Re: За спасяването на света
Анонсирах Копнежа за илюстрации пред медиите:

Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и списание „Тера фантастика“ канят всички художници на възраст от 13 до 27 години в новия Копнеж за илюстрации на „За спасяването на света“ :

http://choveshkata.net/blog/?p=4373

„За спасяването на света“ е тринадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“ – антология, която събира близо 50 български фантастични истории от последните 50 години, до една избрани заради силата си да ни размислят, развълнуват, навярно дори... променят?

Срокът за участие е 13.04.2014 .

Резултатите ще бъдат обявени след средата на април.

Наградите включват:

екземпляр от специалното илюстрирано издание на „За спасяването на света“;
издания на Човешката библиотека – електронни и хартиени;
и покана към отличените художници да пратят други свои творби, които ще станат част от нова антология с младежко творчество, подготвяна за 2015 година.

Пълните условия и най-актуалната информация за Копнежа открийте тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4373

Вдъхновение!

Sat Dec 07, 2019 2:41 pm Re: Културни събития Sat Dec 07, 2019 2:41 pm Re: Културни събития
И още една покана от пощата на ЧоБи:
Покана

Журналистът от в. „Минаха години” Николай Светлев, издателство АТЛ-50 и НЧ „Пенчо Славейков 1921” най-учтиво ви канят на представянето на книгата

„Кулинарни шедьоври”
Книгата съдържа 160 лично изпитани от автора в кухнята рецепти за дълъг живот чрез здравословно хранене с риба, дивеч и разни други благини, включително специалните народни гозби за големите православни празници Тя е класически наръчник за здравословно хранене с изискани, вкусни и не непременно скъпи ястия от дивата природа.

Премиерата ще се състои на 12 декември от 18 часа в салона на читалище „Пенчо Славейков 1921”, София, бул. „Черни връх” 35, до метростанция „Джеймс Баучер”.

Sun Feb 16, 2014 12:25 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Feb 16, 2014 12:25 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Записах се, защото винаги несъзнателно търся дупки в сюжета, изказа и други такива като чета. Ако взема, че наистина разбера как става ще е наистина страхотно. Очаквам да науча нещо ново и полезно, да се запозная с нови хора и общо взето да се забавлявам.

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
"Аз, роботът" на Айзък Азимов, "На изток от рая" на Стайнбек, разказите на Робърт Хайлайн, "Клетниците" на Виктор Юго, "Франкенщайн" на Мери Шели. Харесвам също Артър Хейли, Мопасан, Реймънд Чандлър, Джон Уиндъм, но и много други влизат в шарената ми селекция от автори.

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Още от много малка, но за съжаление нямам културата да пазя всичко написано и много от нещата са безвъзвратно загубени. Пиша разкази, въпреки че напоследък съм позарязала тези си дейности.

: )

Mon Jan 20, 2020 1:43 pm Re: Share the Joy Mon Jan 20, 2020 1:43 pm Re: Share the Joy
Samovar, personal rejection:

Dear Elena Pavlova,

Thank you for submitting "Two Moons"— we enjoyed some of the very evocative & descriptive passages , but we've decided not to accept it for publication. We've considered it for both Strange Horizons and Samovar.

Sincerely,

-- Greg

Sarah Dodd, Greg West, and Laura Friis
Editors, Samovar

Thu Feb 13, 2020 4:53 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Feb 13, 2020 4:53 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за The Vindication of Man :

There were too many ages in this volume, and so too many introductory descriptions of Montrose getting his bearings; and so I started skipping again. But if you like grand ideas, you'll love it as much as the previous ones, if not more.

My favorite moments:

~ Yaaay! Mickey the Witch is back! :D

~ So! Here's why my Games bookshelf is sagging with weight:

Games alter outlook, introduce intellectual vectors, train the amygdala, and can be used to emulate behaviors, form metaphors, promote loyalties and sportsmanship. It was what my father, the original captain, never imagined. I don’t think even Narcís would have killed a man who had been his spinward goalie in the cargo-bay ball playoffs.

I feel vindicated. :P

~ Hehehe ... Mickey! Mickey! Mickey!

“(...) Do they still have priests, these days? I suppose they must.”
“There is a group that calls itself the Sacerdotal Order, which is under the protection of the Fifth Humans. They say they are the heirs of the Old, Strong religion, and the successors to Saint Peter, but their doctrines have grown confused and corrupt with time. They say Peter holds the Keys to Heaven and Hell. My people taught that Peter lives with the souls of dead children called the Lost Boys, and he never grows old and never completed the journey to the afterlife, but dwells in the great star Canopus, the second-brightest star to the right of Sirius, the Dog Star. The tiny and bright spirit who dwells with him shines her light and rings her bell and calls the lost and wandering ghosts to her. She died, sacrificing her life saving Peter, but is resurrected when the innocent clap their hands, for their faith brings the dead to life again. You can see from where these Sacerdotes derive their ideas and myths: all is but a holdover from the pagan roots of yore.”

~ The future is diverse indeed:

Their worlds were names from song and legend, bitter with nostalgia, and thoughts of homes forever lost: small and frozen Feast of Stephen, happiest of worlds, with its strange twin moons; sweltering, huge Nightspore, whose winds and weathers, temblors and tidal waves even Summer Kings could never tame; Joyous, whose masked and silent peoples spoke no names, carried no weapons, and kept no records; Euphrasy, the only world ever to repel the Myrmidons; slowly turning Aesculapius, a world of gardensmiths and tree sculptors, whose peoples during the flare times of their unstable star went mad and enacted strange crimes; and Aerecura, where the corpse of a god, dead in orbit, still moaned and murmured and disturbed the dreams of the unshielded; piteous and envied Penance, whose peoples walked in hair shirts through valleys clogged with diamond, opal, jacinth, emerald, weeping over their wealth and half-blinded by the ground glare; Dust, whose continents were smothered in a featureless dun powder from which the Aberrant and the Anarchist by thought alone could sculpt whatever things his frenzy or strange fantasy called forth, before the storms of dawn dispersed it; Schattenreich and Rime, twin worlds, one where ghosts outnumbered the living, the other where Reticent lordlings lived alone in lavish self-made museum-mansions, accompanied by scores of splinter personalities, skilled at every art and craft; and Here Be Monsters so aptly named.

~ The following discussion of finite (and, implicitly, infinite) games explains why I prefer cooperation and taking into account every participant's interests:

She showed them a simple game-theory equation, where the final move of any game, being anticipated by the players, would be taken into account in the penultimate move, and that move again be anticipated by the antepenultimate move, and so on for all the moves.
Since the final move of any game put the player beyond the retaliation of any further moves, each was under a strong incentive to be shortsighted and self-serving during that last move. But the move before that, anticipating this shortsightedness, was likewise under an incentive to be shortsighted, and so on. It was this shortsightedness, the mere fact that some crimes would never be punished, some insults never avenged, that permitted such acts to be perfectly rational strategies. In any finite game, all players had a final move.
Hence, all games allowed for at least some noncooperative moves. By analogy, all laws, even those that obtained between distant stars, had to allow for some degree of leniency and mercy, and some debts be forgiven. Some crimes to go unpunished, some relationships be permitted of one-sided exploitation (...).

Then it goes into an interesting direction:

Torment said, “How long will you pursue Rania before you give up hope?”
“What kind of bunghole puss-drippy question is that, lady? Never.”
Torment said, “And if the universe ends before you succeed?”
“I’ll break the damned universe, if it gets in my way.”
“So you see,” said Torment, “you are a player in an infinite game. There is no other end result for you, aside from finding her again. And once you have found her, what then? Does the love that prompted this pursuit cease, once it is no longer needed? No. Love is an infinite game. It admits of no selfishness, no shortsightedness. Anyone who makes a self-interested move in that game breaks the rules.”

~ To those of us vexed by Wright's strong opinions:

58 Eridani— Neodamode
A highly militarized and organized society known for its peaceful, disciplined, and highly industrious populations.

Rho Cancri [a.k.a. 55 Cancri]— Sciritaea
A highly militarized and organized society riven by continual tumults, intrigues, and civil wars.

... Perhaps we should always take them with a pinch of winks? ;)

Fri Mar 21, 2014 11:01 am Re: Образованието Fri Mar 21, 2014 11:01 am Re: Образованието

Spoiler

Аз съм фен на този курс, трансформира ме по някакъв начин, но всеки е различен. Оставям, че идеите за образованието в него са доста адекватни и човешки. Единствения онлайн курс, който препоръчвам за всеки с двете ръце.

Sat Feb 22, 2020 11:33 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:33 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Скълдъгъри Плезънт" - Дерек Ланди
Имаше екшън и магия, артефакти и предателства...Диалозите ме дразнеха, как се хващат за някоя неточна дума и наосват докато загубят смисъла. Танит е машина - силна и върши нещо без много въпроси, докато за Стефани е нужна причина и не слуша никого. Въпреки това, борбата за сърцето ми печели Стефани - да, искаше приключение и си го получи, но не се отказа, дори когато беше опасно и се впусна презглава да спаси някого. Чайна пък ми напомняше на Аалеа от Нивганощ /една от учителите, май така се казваше/. Любими ми бяха описаниите и реакциите около колата-канарче и получаването на истинското име на Стефани, както и реакцията на семейството при раздаването на наградите от завещанието. Реакциите на семейството на Берилия и Фъргус са безценни и се усмихвам като се сетя за тях, големи скици. Любима реплика "ще намеря възможно най-голямото куче на света и ще му кажа да те зарови в някоя дупка". Колкото до Скълдъгъри нямам забележки - забавен, жертвоготовен, умен и хитър, смел, силен, самовлюбен...и добре де жив скелет. Чудесна комбинация. Изгълтах книгата за около 3 дни и искам още. Хареса ми.

"Нецивилизован" - Сойър Бенет
Хареса ми. Над 90 % от действието беше секс, но не ми омръзна. Добре описан. Чудно колко добре може да се образова човек за секса, и да стане адски добър, само от интернет и собствените си пориви на тялото. Двамата герои са много сладки. Рандал до последно го подозирах, че е от лошите и все нещо крои, но се оказа че греша. За другите герои ми беше ясно какви са. Зак много израсна и не му беше лесно. Много е наблюдателен, горд, секси, умен и възприемчив, смел и лоялен. Определено ми стана любимец. Любими моменти са ми разхожда гол в къщата и прави и говори всичко само за да накара Мойра да се изчерви и възбуди и как двамата потушаваха страстта многократно където им падне и както им дойде. Е, говоря за секса защото ме впечатли, но не всичко от сюжета бе секс - да имаше сюжет, обрати, опасности, приятни моменти навяващи топлина и уют, както и гняв и отдръпване, докато двамата главни герои най-после не признаят истинските си чувства. Постарах се да не издавам много.

Fri Apr 18, 2014 10:54 am Copy-me: A Webseries Fri Apr 18, 2014 10:54 am Copy-me: A Webseries
Нямам време да му търся тема, а мисля, че е Важно с главно "В".
Става въпрос за превю видео на мини уеб-сериал, който има целта да изясни на широката публика "деликатната" тема за file sharing-а (а и за споделянето като концепция изобщо), пиратството, копирайт-а и тн. по достъпен и разбираем начин. Създателите, естествено, са pro-copyleft.

https://www.youtube.com/watch?v=62-UT84-fXM

Моят коментар: Крайно време беше някой да направи такъв проект :!:

Fri May 02, 2014 12:06 pm Re: За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството Fri May 02, 2014 12:06 pm Re: За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството
Отзив от Весислава Савова

Интересна е структурата на романа – мозаечна, както е преведен на български английският термин „fix-up novel”. Отделни разкази, свързани помежду си по определен начин. Всяка част от мозайката на Величка Настрадинова започва с конкретен цитат и той е водещ в самата история. Това, което свързва отделните истории не са само героите, но и техният стремеж към общочовешки ценности като любовта и свободата – и като право, и като отговорност. Отговорността може да дойде и като обвинение от бъдещето с думи като: „ Вие ни създадохте такива. Ние сме вашите потомци. Защо се възмущавате от плодовете на собствените си усилия? ” или ще ни се напомни за това как „ изнасилваме природата ” и как трябва да носим последствията си от това безразсъдство. Нещо повече, имаме и роман в романа (или разказ в разказа) – все пак един от героите в него е писател, а неговата отговорност е да помогне в трудни ситуации. Загатнат, оставен на читателите за доразвиване, фрагмент, напомнящ отново за отговорността, този път за отговорността за произнесените думи.

Mon Jun 02, 2014 1:31 pm Re: Културни събития Mon Jun 02, 2014 1:31 pm Re: Културни събития
Мога да ти дам моя диктофон – стига да се видим докъм 12 юни. Аз съм се затъжил за тебе :), така че може направо да се завъртя където ти е удобно.
Лукс, лукс.
9. юни, понеделник Аделанте рано ли е, като знам колко ежедневно го ползваш диктофона?

Аз съм се разтъжила за квинтета на Теодосий, защото в организма ми има печален датчик, който пищи, че от незнайно време не го е слушал.
Миналата година "тайно" е бил тук в Roca - 22.03.2013. След няколко дни като разбрах, щях да почина.
5. юни 2013 на трио бях и концерта поне два пъти го излъчваха след това.
12.12.2012 пак частично в СУ (триото) - бях и дивите теории на Теодосий таван нямаха. Иначе явно чак на 17.08.2012, когато специално отидох в Балчик.
Явно трябва да си пусна някой концерт и да се напия от мъка.

Липсата на авокади някак се издържа. Но на Теодосий - НЕ.

Sat Jun 21, 2014 10:06 pm Re: Културни събития Sat Jun 21, 2014 10:06 pm Re: Културни събития
24-29 юни, 2014, НДК, фоайе А6

На 24 юни в НДК, фоайе А6, ще се открие авторска изложба концептуална икебана на Майстор Шого Кариядзаки. Входът е свободен.
Експозицията може да бъде разгледана до 29 юни. Работно време: всеки ден от 11 до 19 ч., в последния ден – 29 юни – от 10 до 12 ч.
Събитието е в програмата на 25-тите юбилейни Дни на японската култура в България, които се посвещават на 55 години от възстановяването на дипломатическите отношения Япония и Република България.
Организатор: Посолството на Япония в Република България

Връзка към информация за икебана: Цветята говорят японски

=====================================

https://www.facebook.com/events/334349436719660/

24 юни, 2014, Чайната зад фабриката - 20 ч. - Сакрални песни

Марина Великова – сопрано, фагот, хармониум, вокал, тaмпура;
Стефан Христов – кахон, табла, вокал;
специален гост: Марая Христова-Дайкстра - цигулка, тампура

Марая Христова- Дайкстра започва музикалното си образование на седем години с уроци по пиано и цигулка. Оттогава тя е участвала в различни камерни формации и симфонични оркестри в Холандия и Испания. Интересува се от фолклорните традиции в различни части на света, каkто и от популярна музика. В резултат на това тя е участвала в различни формации изпълняващи клезмер, балканска, поп и рок музика. Въведена в традицията на Северно Индийска Класическа Mузика чрез съпруга си Стефан Христов те формират дует. Понастоящем живее в Мадрид, където с групата Conchindon изпълнява клезмер .Там тя формира и триото Guerrilla Breve, чиято цел е да представя музиката на ХХ век до неочаквани места и аудитория.

Стефан Христов започва да учи барабани в Пловдив през 1993г с Иван Енев- барабаниста на джаз формация “Бели Зелени Червени”. 10 години по-късно завършва бакалаварска степен,в консерваторията Prins Claus Conservatory”-
Гронинген (Холандия), като също завършва престижната програма "New York Comes to Groningen". През 2003 Стефан е награден с Harten Aas Trofee”,категория джаз, което му позволява да замине за Ню Йорк и да учи с един от барабанистите на легендарния тромпетист Майлс Дейвис, а именно маестро Джими Коб.( Kind of Blue 1959) През 2011 Стефан завършва магистратура по Сценични изкуства в Рoтердамската консерватория Codarts Conservato отдел world Music (WMDC), където изучава Северно Индийска Класическа Музика (Hindustani Music) с учителя Тед Де Йонг (табла) и продължава обучението си по джаз и барабани с Ralph Peterson Jr в Гронинген. За тази програма Стефан е награден с престижната стипендия на Холандското министерство на образованието- Huygens Scholarshiep, която се отпуска само на отлични чуждестранни студенти в Холандия. През есента на 2010, със специална стипендия от Ротердамската консерватория, Стефан заминава за Мумбай Индия за да учи табла с маестро Pandit Yogesh Samsi.
Стефан организира и взима участие в много и различни музикални проекти с различни музиканти в областа на World music и Джаз. Той се интересува главно от джаз и северно индийска класическа музика. Работата му в тази насока довежда до развитието на собствен мeтод, (Функционален метод както той сам го нарича) за организация и естетическо развитие на Класически Табла композиции (които имат свой собствен език) на барабаните. Сащо така реаранжиране на същите композиции за изпълнението им на Табла с различно звучене или използване на суинг в класическата табла.
Освен преподавателската си работа и изнасянето на концерти и рецитали, Стефан птодължава да работи и доразвива своя Функционален метод и идеята си за суингиране на Талата ( Северно Индийска ритмична система) и се надява това да доведе до създаването в близко бадеще на учебен метод. За момента преподава Тала системата като мастер .

Марина Великова е музикант, чийто стил е силно повлиян и вдъхновен от интереса й и изучаването на различни практики и техники на музициране на източните култури. Израстнала и възпитана в традицията на Европейската класическа музика, тя завършва Средното музикално училище – Варна и Българската държавна консерватория в София със специалност фагот.
Но интересът й към експериментирането я среща с Николай Иванов, с когото в началото на 90-те години създават група"ОМ". През 1996 г., заедно с Теодосий Спасов, Дони, Коцето-Калки, Николай Иванов и други музиканти и артисти, Марина Великова взима участие в проекта "Еверест концерт" в Хималаите, регистриран в книгата на рекордите"Гинес" като най-височинният концерт в света - на височина 5545 м, на връх Калапатар, под Еверест.
Тя участва в различни музикални проекти и записи на филмова музика като изпълнител на фагот, сопран саксофон, тампура, клавишни инструменти и различни перкусии.
Пралелно с това, от 1993 до 2003 г., Марина Великова работи като музикален редактор в програма "Хоризонт" на БНР.
През 2003 г., мечтата и да се докосне до изворите на източната музика и да изучи в детайли нейната същност, отвеждат Марина в Индия. От 2003 – 2008 г. тя изучава индийска класическа музика и специализира вокално майсторство в най-старата школа по изкуства и музика в Делхи - Гандарва Маха Видеале.
Марина Великова създава проекта "По дългия път", резултат от задълбоченото изучаване и изследване на западната и индийската класическа музика, джаза и различни фолклорни традиции. Проектът включва записи и видео-материали на песни, силно повлияни от индийската култура, но аранжирани и адаптирани към днешния ден и начин на живот, със съвременно и модерно звучене. Проектът "По дългия път" е допълнен и с концерти в Азия и Европа съвместно с Николай Иванов и изтъкнати индийски музиканти, като началото е поставено с два концерта в Делхи и Пекин.
През март 2012 г. Марина и Николай изнасят поредица от концерти в рамките на дните на българската култура в „Градът на Зората ‘ Аюрвил, Индия.
Марина Великова се занимава с изучаване на музикалните традиции, ритуали и символика на различните етноси. В Индия тя посещава различни духовни центрове и ашрами, където продължава задълбоченото й изучаване на различни духовни практики.

Sun Apr 12, 2020 8:35 pm Re: Последният еднорог Sun Apr 12, 2020 8:35 pm Re: Последният еднорог
Споделено четене №1 (и три в едно ): Миро Моравски чете във FOX book café откъси от „Последният еднорог“, „Да пробудиш драконче“ и „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“

Fri Apr 17, 2020 9:21 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Fri Apr 17, 2020 9:21 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Оня ден пратих на Alex Shvartsman А Tale of Heroes and Villains, превода на „Приказка за Юнаци и злодеи“ (или частта „Център“ в „Триптих за Юнаци и злодеи“).

> I enjoyed your story and am glad you're enjoying the novel! Did I detect a little nod to a Chris de Burgh song in your story or was that unintentional?

Which song would that be? (I'm not sure I've ever listened to anything
by Chris de Burgh. My influences usually come from the heavier part of
the spectrum. ;)

> I loved playing with big themes of history and ethics and perspective in this book. But it also made it difficult to write. It took 3+ years. (...)

I just completed _Eridani's Crown_ this morning. Although the ending
(and the general direction) left me with a bitter taste, I thank you
for pointing me to the novel. Eridani's path made me realize why Yin
(from "A Tale of Heroes and Villains") avoids positions of power like
the plague. (The "Tale" is just the beginning of Yin's stories; so
far, I've authored or co-authored three fix-ups with Tales of Heroes
and Villains, but the rest are only in Bulgarian ... yet ;). In fact,
Yin and Eridani start from very similar positions, so it was
fascinating to follow Eridani's (d)evolution and ponder, What would
Yin do if she ever found herself in that situation? (Yin is like your
General Liodan--only wilder. :) This also made me aware of another
aspect of Yin I hadn't explicitly formulated so far: though she's a
force unto herself, she does not yield power but keeps in check those
who do. (Hence the willingness of Confed'ia's wise men to send her to
her death. ;) She's basically one of the balancers who stay
unobtrusive but make sure no ruler turns into a monster.

So, maybe I'm ready to write another Tale of Heroes now. ;)

Thu Sep 04, 2014 6:07 pm Re: Не-културни събития Thu Sep 04, 2014 6:07 pm Re: Не-културни събития

http://prplovdiv.com/scena_pop-up/23_9_toni.html - благотворителен концерт за детски съоръжения
http://prplovdiv.com/novini_pop-up/16_9_grada.html - ден и седмица без автомобили
http://prplovdiv.com/novini_pop-up/11_9_trakia.html - конкурс заради празник на квартала

Sun Mar 27, 2022 9:56 pm Re: За Филмите и Хората... Sun Mar 27, 2022 9:56 pm Re: За Филмите и Хората...
И докато продължавам с The Next Generation, Вили ми даде линк към „библията“ му. Цитирам избрани пасажи:

We have found that the following does not work well for us:

(...) We are not buying stories which cast our people and our vessel in the role of "galaxy policemen." (See Prime Directive) Nor is our mission that of spreading 20th century Euro/American cultural values throughout the galaxy.

(...) Treating deep space as a local neighborhood. Too often, script ideas show characters bouncing from solar system to solar system, planet to planet, without the slightest comprehension of the distances involved or the technologies required to support such travel.

(...) Stories in which our characters must do something stupid or dangerous, or in which our technology breaks down in order to create a jeopardy. Our people are the best and the brightest, and our technology is tried and proven. Likewise, our characters are very committed to their ship, their crewmates, and their mission. Please do not have them abandoning or betraying same because they have fallen in love with a beautiful pirate princess.

Okay, I'm not quoting the cringey male-gaze parts. ;)

Thu Sep 18, 2014 6:54 pm Re: Културни събития Thu Sep 18, 2014 6:54 pm Re: Културни събития
Това е готино: https://timeheroes.org/edno/dobrovoltsi-one-architecture-week

"Какво?

ONE ARCHITECTURE WEEK е ежегоден международен фестивал за архитектура, който ще се проведе за седми пореден път от 10 до 19 октомври в Пловдив. Фестивалът представлява едноседмична платформа за среща и обмен на идеи в областта на архитектурата, интериора, ландшафта и градската среда. Наситената и разнообразна програма включва презентации, изложби, дискусии, работилници, прожекции и намеси в градската среда, както и творчески ателиета за най-малките.

Екипът на ONE ARCHITECTURE WEEK търси енергични и позитивни хора, вдъхновени от идеите на фестивала и имащи желание да натрупат опит в областта, които да помогнат в организацията на събитието преди и по време на фестивалните дни.

Доброволците ще имат възможност да помогнат в разпространението на програмата на фестивала, в реализацията и представянето на изложби, акции, намеси в градска среда, детски работилници и професионален форум.
Защо?

• За да станеш важна част от това вълнуващо събитие. • За да работиш рамо до рамо с професионалисти от бранша. • За да помогнеш в реализирането на акции, изложби и архитектурни намеси в градската среда. • За да получиш сертификат за стаж. • За да се забавляваш.
Кога?

10-19 октомври 2014
Къде?

Пловдив и София.
Нужни умения?

• Отговорност и организираност. • Ентусиазъм и добро настроение." Източник: timeheroes.org

и

https://timeheroes.org/siff/so-independent-dobrovoltsi

"Какво?

Със своите ежегодни издания в Ню Йорк и София, So Independent Film Festival е единственият фестивал в Югоизточна Европа, който носи съвременните световни тенденции на двете аудитории и същевременно представя новото в българското и регионално кино на света.

За петото си издание в София, фестивалът търси доброволци за периода 13 октомври - 3 ноември. Ще се работи по предварително изготвен график, съобразен с възможностите на доброволците.

Задачите са:

Раздаване на рекламни материали;
Асистиране на публиката и поддържане на реда в киносалоните;
Асистиране на екипа на SoIndependent със задачи като посрещане на специалните гости, съпровождане на гостите до дестинации, асистиране по време на образователния панел SoAcademy, помощ при декориране на киносалоните;
Отнасяне на програми, фанелките, поканите, билети и пасове на нашите спонсори.

Защо?

Ще имаш възможност да работят във фестивална обстановка и в чудесен екип.
Ще се срещнеш с известни професионалисти от областта на кино средите.
Ще получиш "пас" за фестивалните прожекции.
Доброволците ще получат униформа с логото на фестивала.

Къде и кога?

София, 13 октомври - 3 ноември.
Нужни умения?

Комуникативност." Източник: timeheroes.org

Fri May 08, 2020 3:53 pm Re: ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction Fri May 08, 2020 3:53 pm Re: ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction
Чел ли си нейната серия Sorcerer Royal? Гледам, че я има като аудиокнига, а напоследък имам доста повече време за слушане, отколкото за четене.
Не съм. Но ми е набелязана. (Все пак усещането ми е, че тя е „разказвач“, не „романист“, и е тръгнала да пише романи само защото разказите не се харчат (което е тъга, тъгааа :(). Но дано бъркам...)

А книги – особено внимателно написани – аз не мога да възприемам през ушите. Навремето се пробвай с Асприн (който не е внимателно написан :D), и дотам.

Fri Sep 26, 2014 11:32 am Re: Културни събития Fri Sep 26, 2014 11:32 am Re: Културни събития
Фотоизложба

ИНСТИТУТ КОНФУЦИЙ – МОСТ МЕЖДУ ДВЕ КУЛТУРИ
孔子学院——联结两种文化的桥梁

25 - 30 септември 2014 г.
посветена на 10-годишнината от основаването на институтите Конфуций по света и на 65-та годишнина от установяване на дипломатически отношения между България и Китай

Официално откриване на:

27 септември, 12:00 ч.
Централно фоайе, Ректорат на СУ

Фотоизложбата „Институт Конфуций – мост между две култури“ е част от серията празнични събития по случай Световния ден на Институт Конфуций, посветен на 10-годишнината от основаването на институтите Конфуций по света, и по случай 65-та годишнина от установяване на дипломатически отношения между България и Китай.
В изложбата са включени както архивни снимки от културни и академични събития, организирани от Институт Конфуций в София през годините, така и разнообразие от художествени снимки, любезно предоставени от авторите фотографи, докоснали се на живо до необятната магия на Китай. Източник: Културен център на Софийския университет

Tue May 12, 2020 6:12 pm Re: Наука Tue May 12, 2020 6:12 pm Re: Наука
Драго Константинов от „Място за бъдеще“ сподели:

Дневник: Учени обявиха, че първите Homo sapiens в Европа са открити в България

Части от вкаменелост на кост и кътник, открити в България, датират отпреди около 45 хиляди години и показват, че Homo sapiens са навлезли в Европа доста по-рано от смятаното досега. Преди пристигането им континентът е бил крепост на неандерталците и те са съжителствали близо 8 хиляди години с появилите се преди около 300 хиляди години в Африка анатомически съвременни хора.

Находките са от 5 вкаменелости от пещерата "Бачо Киро", а заключението се основава на ДНК анализ и дава отговор на продължаващия дълги години спор откъде са артефактите на това място. (...)

"Ройтерс" съобщи новината от Вашингтон, защото тя е в публикации в две авторитетни научни списания - Nature и Nature Ecology & Evolution .

Те са от името на екип от чуждестранни и български изследователи, сред които Свобода Сиракова, Росен Спасов, Николай Сираков и Ценка Цанова.

Човешките останки в пещерата са отпреди 43-46 хиляди години, а артефактите на мястото - вероятно отпреди 47 хиляди години, казва палеонтологът Жан-Жак Юблен, директор на Департамента за човешка еволюция към германския Институт за еволюционна антропология, част от структурите на голямата академична група "Макс Планк".

С „Място за бъдеще“ преди няколко години ходихме в една друга пещера (обаче как ѝ беше името...) близо до Белоградчик и ни показаха доста по-стари скелети на хора. Лъче, на вас? :)

Tue Oct 14, 2014 9:25 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Tue Oct 14, 2014 9:25 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи

divna3 wrote:Промяната ми хареса, защото е като нашите книги - събитията от различни гледни точки. А това е важно! Човек не може да се изолира само в своята среда, своя си живот и да се чувства пълноценен... Та, нека я има тази книга и нека бъде прочетена, от който и когато... бъде потребна.

Sun May 31, 2020 3:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun May 31, 2020 3:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Разговори в Goodreads

Хо хъм. Вчера дочетох The Host. И... съзнавам, че това е малко егоистично от моя страна, но искам да споделя този момент и да питам за по-конкретни мнения. Книгата определено доста ми хареса - може и да не е най-великата и оригинална история, която съм чела, но е съвсем, съвсем добре написана, грабва те и те увлича, кара те да размишляваш. Изплуваха много неща, които не ми бяха станали ясни от филма, да не говорим за останалите, които изобщо не присъстваха в него. Изгледах повторно и филма през "новите" си очи. В момента даже се забавлявам да го гледам отново дублиран на испански и имената ме карат да се смея, но да не се отклонявам много. Кое ти хареса в книгата? Кое не ти хареса във филма? Това не е реторичен въпрос, определено не се опитвам да намекна, че филмът е добре направен. Но какво по-конкретно...? Имаше ли неща от книгата, които не ти се понравиха?

Извинявай, ако това идва твърде внезапно и си на съвсем друга вълна, ако не ти се говори, ако вече си забравил книгата, ако вече си забравил мен. Ще те разбера. :)

Привет насред най-жежкия (и немислещия ми :/) месец! (Ха! Миналата година пак тогава сме си писали. И колко по-смислени изречения съм успявал да навържа... *въздъх*)

Благодаря за споделянето! Споделям тръпката – и нуждата да се споделя. :D (Само думите, думите да идват по-лесно...)

The Host последно я давах за пример на писателската работилница, която тъкмо правихме в Мелник (http://choveshkata.net/blog/?p=5529) – като книгата с най-плавен и достоверен преход от омразата и недоверието към разбирането и приемането, която съм чел. (Като любовта в нея, поне за мен, е просто допълнителната щипка овкусяване. ;) Принципно трудно плача и се просълзявам, обаче тук имаше сцени връз сцени, които успяваха да ме. Уви, последно съм я чел бая отдавна, та не помня самите сцени, само ефекта им. А може и да е от жегата. Но определено помня, че нямах някакви съществени липси. Е, може да съм се позасмял на речниковия подбор тук-таме... това са изкривяванията на редактора. ;)

Филмът ми хареса:
- в първия си половин час (който като темпо отговаря на книгата)
- с играта на Сърша Ронан
- и разните закачки около любовния триъгълник

Но като цяло беше ужасно изюркан :( – не даваше време да се получи тоя плавен преход, който ме порази в романа. Искаше ми се да го направят в няколко части, поне 5-6 часа. Тъй като е бил независима продукция, разбирам защо не са могли да рискуват.

Разкажи сега ти. Твоите highlights и lowlives. ;)

Книгата с най-плавен и достоверен преход от омразата и недоверието към разбирането и приемането, това ми харесва, но не съм сигурна кого имаш предвид, когато го казваш. Групата оцелели хора като цяло? Мелани конкретно? Това нейното си е бая преход. :) Самата Уонда? Тя не тръгва точно от омраза, но определено извървява дълъг път. Като се замисля, цялото стълпотворение от герои показва такъв преход от всякакви ъгли: Джеб я прие без уговорки, Джейми я прие както би го направило дете - в добрия смисъл на думата, с чисто сърце, трансформацията на Иън ме кара да въздишам, на Джаред му трябваше мно-о-ого време и почти до самия край се държеше точно като човек - т.е. като идиот, Кайл беше още по-типичен представител на вида с неговите твърди убеждения, Маги и Шарън бяха трайно заклещени в далечния край на спектъра. Десет различни 'промени на сърцето' с различна скорост. И цялото това като фон на вътрешния диалог между Уонда и Мелани с целия му екшън.

От книгата в най-голямо съзвучие с мен беше идеята за насилието/ненасилието. Земята е завладяна от уж по-мирна раса, която е успяла да я отнеме от уж по-войнствените хора (със съответните изключения и от двете страни). Уонда не може да понася идеята за насилие, но същевременно не й хрумва (поне докато не го вижда през очите на Иън), че колонизацията е акт на насилие. Трудна ситуация. На хората, от друга страна, насилието им е като втора природа. Дори Иън е един такъв... casually violent. Първата реакция на Мелани, когато се събужда обратно в тялото си, е да се опита да убие или поне да набие Джаред, защото е позволил смъртта на Уонда. А пък и преди това го шамареше всеки път, когато се стигаше до целувки. Често пъти докато играя на поредното ММО си мисля, че може и да съм лечител по душа, обаче повечето време го прекарвам в убиване на де що има в съответния свят, стига да има кой да ме прати да го направя срещу няколко жълтици. А пък Уонда и пръст не би вдигнала срещу друго същество и се чувства страшно зле всеки път, когато става свидетел на насилие. Тук включвам и всички моменти, в които Мелани беше ядосана на нещо и визуализираше какво би направила по този повод, а Уонда се чудеше къде да се скрие.

Любовната история също много ми хареса, но имам предвид малко по-сложния вариант в книгата. Във филма изобщо не се споменава за допълнителното усложнение, за любовта, която самата Уонда изпитва към Джаред, за начина, по който тази любов й въздейства, и за доста обтегнатите отношения между Уонда и Мелани по този повод. Сцената, в която Джаред целува Уонда, за да провери дали Мелани е там, много повече ми хареса в книгата (във филма двамата актьори са супер, но за съжаление сценарият вероятно е бил нещо като "make it hot"). Първо, повече ми хареса идеята, че тялото също е пълноправна страна в случващото се:

(Джаред започва да я целува) It was so different from remembering, so much stronger. My head swam incoherently.
The body revolted. I was no longer in control of it - it was in control of me. It was not Melanie - the body was stronger than either of us now. Our breathing echoed loudly: mine wild and gasping, his fierce, almost a snarl.
My arms broke free from my control. My left hand reached for his face, his hair, to wind my fingers in it.
My right hand was faster. Was not mine.

Тук пропускам удара, двойния шок, осъзнаването, че това е бил тест и стигам до нейната реакция - тя се опитва да избяга, като се навира в складираните кутии. Това във филма го няма изобщо:

I didn't hear my own sobbing, loud as it was, until I could go no farther into the crowded hole and the sound of my thrashing stopped. When I did hear myself, heard the ragged, tearing gasps of agony, I was mortified.
So mortified, so humiliated. I was horrified at myself, at the violence I'd allowed to flow through my body, whether consciously or not, but that was not why I was sobbing. I was sobbing because it had been a test, and, stupid, stupid, stupid, emotional creature that I was, I wanted it to be real.
Melanie was writhing in agony inside me, and it was hard to make sense of the double pain. I felt as though I was dying because it was not real; she felt as though she was dying because, to her, it had felt real enough.

За мен, като жена, развитието на любовната история между Уонда и Иън беше чудно, чудничко. Във филма това е ограничено до многозначителни погледи и добре направени любовни сцени, но липсва магическото усещане на първото влюбване, всичко това, което вече е известно на хората, но абсолютно непознато на Уонда.

Но сцената, която ми направи най-голямо впечатление (и отново я няма във филма), е когато от прозореца на хотелската стая виждат семейство души, което си играе със своето човешко детенце. Тя всъщност би трябвало да е много значима за развитието на историята по-нататък, не съм сигурна защо са решили да я пропуснат. Но освен това просто много ми хареса като сцена, мога да си представя детската площадка, радостното семейство, Джаред и Иън застинали като статуи на прозореца.

"What are you staring at, Wanda?"
Jared's question wasn't anxious, because I was smiling softly at the surprising scene.
"Something I've never seen in all my lives. I'm staring at... hope. [...] The only hope for survival I've ever seen for a host species."
"Where?" he demanded, bewildered.
I was aware of Ian close behind us now, listening intently.
"See?" I pointed at the laughing mother. "See how she loves her human child?"
At that moment, the woman snatched her son from the swing and squeezed him in a tight embrace, covering his face with kisses. He cooed and flailed - just a baby. Not the miniature adult he would have been if he carried one of my kind.
Jared gasped. "The baby is human ? How? Why? For how long?"
I shrugged. "I've never seen this before - I don't know. She has not given him up for a host. I can't imagine that she would be... forced. Motherhood is all but worshipped among my kind. If she is unwilling..." I shook my head. "I have no idea how that will be handled. This doesn't happen elsewhere. The emotions of these bodies are so much stronger than logic."
I glanced up at Jared and Ian. They were both staring openmouthed at the interspecies family in the park.
"No," I muttered to myself. "No one would force the parents if they wanted the child. And just look at them."
The father had his arms around both the mother and the child now. He looked down at his host body's biological son with staggering tenderness in his eyes.
"Aside from ourselves, this is the first planet we've discovered with live births. Yours certainly isn't the easiest or most prolific system. I wonder if that's the difference... or if it's the helplessness of your young. Everywhere else, reproduction is through some form of eggs or seeds. Many parents never even meet their young. I wonder..." I trailed off, my thoughts full of speculation.
The mother lifted her face to her partner, and he kissed her lips. The human child crowed with delight.
Neither man could tear his eyes from the miracle in front of them.

Ох, дали не прекалих? Аз съм си впечатлителна, а и тази история ми е още много прясна в главата. Мнения?

Дълбоко ти благодаря за тия впечатления. Напомни ми ключови моменти, които бяха взели да изветряват. (Особено този със семейството извънземни и съвсем земното им детенце, да......)

Тъй като тия месеци наистина не мисля бистро, запазвам си правото на -истински- отговор за по-хладното. Нали може? :)

А ти споделяй по всяко време, когато те осени. Радост ми е да те чета. :) И ми припомняш, че книгите стават наистина ценни, когато хвърлят мостове между човеци...

Благодаря ти за тези верни, красиви и много мили думи. Разбира се, че може да отговориш "истински" по-нататък. Когато поискаш, както поискаш, ако поискаш.

За първи път чета книга, която да е толкова... нашумяла. YouTube е фрашкан с интервюта на актьорите от филма. Тълпи от луди фенки. Страховито положителни мнения, страховито отрицателни мнения. Много хора май не могат или не искат да направят разлика между книгата и филма. Направо невероятно. Ти как изобщо стигна до тази писателка? Доколкото разбирам си чел и "здрачните" й книги, явно си по-голям авантюрист от мен. Но пък аз не съм добър пример, защото за всяка новопрочетена книга препрочитам други пет. По пет пъти. :)

Ох, не помня съвсем вече... Покрай приятели, на чието мнение държа – събраха ми се няколко горещи препоръки „А ти пробвай, пробвай, не слушай само хейтърите“. Специално „Здрач“-овете ме смаяха как порасват: всяка книга добавя някакъв пласт към предните. (А много техни читатели май не пораснаха в крак с тях, като гледам как техните криви на харесването падат надолу...)

За „Скитница“ разказвал ли съм ти, че искахме да я издаваме с Човешката библиотека? :)

През изминалите дни прочетох "Здрач", прелистих втората книга и с голяма наслада установих, че съществуват паралелни книги през очите на Едуард - недовършен проект от самата Стефани Майър и неофициално продължение от друга мацка, която повече ми допадна като начин на писане. През очите на вампира определено е по-интересно, хихи. Сега седя и си мисля... I'm a sucker for love stories. Как стана това? И кога? Дали съм си го носела в мен от самото начало и е чакало да разцъфне? Малко ме е срам, да си призная. Любовната история в Здрач изобщо не ми се стори толкова лоша и неубедителна, че да заслужи свое собствено мемче, особено в сравнение с повечето любовни романи, които съм чела. Вярно, имаше смешни моменти; някои (доста) неща изглеждат недоизпипани. Но въпреки това книгата беше написана с чувство, което със сигурност не е толкова лесно, колкото изглежда.

Но да ти кажа кое ми стана интересно: докато гледах интервюта с актьорите от The Host, охках и пъшках всеки път, когато се правеше сравнение със Здрач, а те се хвърляха да обясняват как няма нищо общо като тематика. Но като зачетох Здрач започнаха да изскачат разни, предимно дребни неща, които много ми напомняха на другата книга: Уонда свикна да спи "curled into a tight ball", Бела също. И двете много шепнат, когато са неуверени в себе си, и се лепят по стените, когато ги е страх; и двете ги носят на ръце, когато е необходимо. И за двете е много важно физическото докосване, и в двата случая му е отредено специално място в книгите. Че това са нормални човешки реакции, факт. Но точно в описанието на такива реакции книгите много си приличаха. Не че се оплаквам! :) Тези дреболии определено много ми допадат. По-нататък, любовните истории и в двете книги се въртят около младо (и неопитно) момиче и по-възрастен (и събрал повече опит/мъдрост) мъж: не ме интересува толкова конкретната възраст, колкото идеята, че връзката по някакъв начин е неравнопоставена. И в двете книги единият е "различен", но е не по-малко способен да дарява и получава любов, което, разбира се, ми е много приятно като идея.

(...) не, не си ми разказвал, че сте искали да издавате "Скитница" с Човешката библиотека. Моля те, разкажи. :)

Ъ-ъ... Ето тези думички: "друга мацка, която повече ми допадна като начин на писане"... си ги взимам обратно. Твърде, твърде прибързано заключение. Идеята ми харесва, но не знам доколко е осъществима, поне не и така, както би ми се искало.

И нещо от милия Пратчет, което бях забравила (помня момента с "мекишката тоалетна хартия", но не и това) и току-що си припомних. Понеже не знам дали за теб е очевидно откъде е пасажът или не: разговорът е между Коен и Ринсуинд във "Фантастична светлина" и се върти около спасената от принасяне в жертва Бетан.

"If I wash twenty years younger," he said wistfully.
"Yes?"
"I'd be shixty-sheven."
"What's that got to do with it?"
"Well - how can I put it? When I wash a young man, carving my name in the world, well, then I liked my women red-haired and fiery."
"Ah."
"And then I grew a little older and for preference I looked for a woman with blonde hair, and the glint of the world in her eye."
"Oh? Yes?"
"But then I grew a little older again and I came to see the point of dark women of a sultry nature."
He paused. Rincewind waited.
"And?" he said. "Then what? What is it that you look for in a woman now?"
Cohen turned one rheumy blue eye on him.
"Patience," he said.

Wed Nov 05, 2014 7:40 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Nov 05, 2014 7:40 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Здравейте,
Много се тутках, съжалявам.

По въпросчетата за упражнение 2:

1. Не, освен първоначалнта инвестиция - да убедя разбирачите вкъщи да ми слoжат LibreOffice

6. (обаче не съм сигурна кое е 1 и кое 2 ;) ) - Страшно й се раздвам на схемата, лесна е за схващане, обаче имам един въпрос. Ако нещо е по-специфично и не съм особено сигурна към коя графа точно спада, може ли в коментара да си пиша просто какво ме е притеснило, и (обикновено не мога да се сдържа) как предлагам да се оправи. И дали може да "драскам" и в самия текст, с мярка разбира се?

Tue Jun 09, 2020 4:55 pm Re: Културни събития Tue Jun 09, 2020 4:55 pm Re: Културни събития
Две сцени ще радват почитателите на Софийската филхармония през юли и август в летен сезон без компромиси

Светлин Русев, Веско Ешкенази, Теодосий Спасов и Минчо Минчев ще свирят с националния оркестър

Зала „България“ отваря врати за летния сезон на Софийската филхармония, който започва на 28 юни и ще приключи в края на август. Сред солистите, избрали да споделят сцената с националния оркестър са Светлин Русев, Виктория Василенко, Сергей редкин, Веско Ешкенази, Марио Хосен, Ина Кънчева, Теодосий Спасов и Минчо Минчев. Сред солистите са и концертмайсторите Павел Златаров и Калина Христова, както и тромпетистът Петър Македонски. Те ще представят знакови произведения на класическата музика под диригентството на Пламен Джуров, Георги Димитров, Найден Тодоров, Константин Илиевски, Григор Паликаров, Цанислав Петков и Любомир Денев-син.

Първият концерт е под диригентството на маестро Найден Тодоров и с участието на виртуозния цигулар Светлин Русев и обичания от публиката тенор Михаил Михайлов. В програмата ще звучат „Софийски импресии“ от Ценко Минкин, Концерт за цигулка и оркестър № 4 от Моцарт, Vorrei morire от Франческо Паоло Тости и „Panis angelicus“ от Цезар Франк.

С подбрана селекция от камерни концерти Софийската филхармония ще гостува в Атриума на Квадрат 500. Съвместната инициатива с Националната художествена галерия е под надслов „Романтично лято в Квадрат 500“. Камерните състави на Софийската филхармония са подготвили впечатляващи програми, които отлично хармонират с изисканата обстановка на музея. Бутиковите концерти ще се провеждат в петъчните вечери и ще представят нов поглед към две класически изкуства. Билетите за концертите ще дават достъп и до експозициите на музея.

Билети за летния сезон вече са достъпни на касата на зала „България“ и в Ивентим.


Летен сезон на Софийската филхармония
Без компромис


28 юни, 19 ч. зала България
Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за цигулка № 4 в ре мажор, KV218
Цезар Франк – Panis Angelicus
Франческо Паоло Тости – Vorrei morire
Ценко Минкин – “Софийски импресии”
солисти: Светлин Русев - цигулка
Михаил Михайлов - тенор
диригент: Найден Тодоров

5 юли, 19 ч. зала България
Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за пиано и оркестър №11 във фа мажор, KV 413
Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за пиано и оркестър №12 в ла мажор, KV 414
солисти: Виктория Василенко, Сергей Редкин
диригент: Пламен Джуров

12 юли, 19 ч. зала България
Антонио Вивалди – “Годишните времена”
Астор Пиацола – “Годишните времена на Буенос Айрес”
солист: Веско Ешкенази
диригент: Найден Тодоров

19 юли, 19 . зала България
Томазо Албинони – Adagio
Джовани Батиста Перголези – “Стабат Матер”
солисти: Стефани Кръстева, Ина Кънчева
диригент: Славил Димитров

26 юли, 19 ч. зала България
Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за цигулка № 5в ла мажор , KV 219
Волфганг Амадеус Моцарт – Симфония № 29 в ла мажор, KV 201/186a
солист: Марио Хосен
диригент: Георги Димитров

2 август , 19 ч. зала България
Антонин Дворжак – Серенада за духови инструменти, виолончело и контрабас в ре минор оп. 44
Йозеф Сук – Серенада за струнен оркестър оп. 6
диригент: Константин Илиевски

9 август, 11.30 ч., зала България
Приказка за тромпет
солист: Петър Македонски
диригент: Цанислав Петков

16 август, 19 ч. зала България
Теодосий Спасов – Концерт за кавал и оркестър
Бизе/Шчедрин – Кармен сюита
солист: Теодосий Спасов
диригент: Григор Паликаров

23 август, 19 ч. зала България
Йохан Себастиан Бах – Концерт за обой, цигулка и оркестър в ре минор, BWV 1060
Йозеф Хайдн – Концерт за цигулка и оркестър №1 в до мажор
Волфганг Амадеус Моцарт - “Малка нощна музика”
солисти: Минчо Минчев
диригент: Найден Тодоров

30 август , 19 ч. зала България
Йохан Баптист Георг Неруда – Концерт за тромпет и оркестър в ми бемол мажор
Йохан Себастиан Бах – Концерт за две цигулки в ре минор, BWV 1043
Питър Уорлок - "Каприол" сюита
Зигфрид Курц - Концерт за тромпет и оркестър оп.23
солисти: Калина Христова - цигулка, Павел Златаров - цигулка, Петър Македонски - тромпет
диригент: Любомир Денев-син


Романтично лято в Квадрат 500

Съвместно с Националната художествена галерия

3 юли, 18:30 ч., Квадрат 500
Струнен квартет “Филхармоника”
Йозеф Хайдн - Струнен квартет №6 оп.20 в ла мажор
Франц Шуберт - Струнен квартет “Розамунда” в ла минор D 804

10 юли, 18:30 ч., Квадрат 500
София квартет
Моцарт - Струнен квартет №15 в ре минор
Йозеф Хайдн - Струнен квартет №5, оп.64 в ре мажор “Чучулигата”

17 юли, 18:30 ч., Квадрат 500
Струнен квартет “Фрош”
Дмитрий Шостакович - Струнен квартет №7 във фа диез минор оп.108
Лудвиг ван Бетовен - Grosse Fuge оп.133
Йоханес Брамс - Струнен квартет №2 в ла минор оп.51

24 юли, 18:30 ч., Квадрат 500
Филхармоничен Духов квинтет &Кварто квартет
Волфганг Амадеус Моцарт - Дивертименто за духов квинтет KV270
Волфганг Амадеус Моцарт - Квартет в ре мажор за флейта, цигулка, виола и виолончело
Луис Шпор - Нонет за струнен квартет и духов квинтет във фа мажор оп.31

31 юли, 18:30 ч., Квадрат 500
“Белла воче” & Флейтов квартет на СФ

7 август, 18:30 ч., Квадрат 500
Камерен ансамбъл “Класик Арт” с Явор Добрев, кларинет и Михаил Михайлов, валдхорна
Волфганг Амадеус Моцарт - кларинетен квинтет в ла минор K.581
Марин Големинов- из танцовата драма “Нестинарка” - аранжимент за струнен квартет от Румен Бояджиев-син
Георги Стрезов - “Буйна кръв”- квинтет за валдхорна и струнен квартет -/премиера/
Велислава Георгиева - аранжимент на “Bohemian rhapsody” за струнен квартет, кларинет и валдхорна

Mon Nov 10, 2014 11:26 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Mon Nov 10, 2014 11:26 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Копнеж за корица на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

И анонс до медиите:

Фондация „Човешката библиотека“ кани всички художници в новия Копнеж за корица на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ :

http://choveshkata.net/blog/?p=4950

„Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ е предстоящо издание в поредица „Човешката библиотека“. Книгата разказва за гражданските протести от миналата година, окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти и други зреещи промени. Тя представлява колективна история: в случването, споделянето и написването ѝ участват осемнадесет души. „Промяна“ дава още един поглед към събитията от 2013 година – различен от онова, което видяхме в медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете; съсредоточен върху чисто човешката им страна.

Крайният срок за изпращане на корици е 21 декември 2014 .

Пълните условия и най-актуалната информация за Копнежа открийте тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4950

Желаем ви вдъхновение и промени – стъпка по стъпка, всеки ден.

Отражения:
- perspektivi.info
- uchi.bg
- kulturni-novini.info
- www.urban-mag.com
- iccd.unwe.bg
- lira.bg
- radiradev.blogspot.com

... и сега след мъничко в предаването „Преди всички“ по радио „Хоризонт“ ;)

Tue Dec 02, 2014 12:39 am Re: Културни събития Tue Dec 02, 2014 12:39 am Re: Културни събития
Най-накрая книгата на Яна!

Жанет 45, НДК :
14 декември (неделя)
12:00 часа Т. Яна Якова и детският роман „Лапи”
Освен че пише, Яна и рисува пухкавите котаци в тази чудесна детска книжка, която пази тайната на истинското приятелство и доказателствата за това, че доброто винаги побеждава…, въпреки прословутия котешки мързел. Това ще бъде територия, запазена само за малки любопитковци!
Ми аз я четох и не я възприемах като детска. Забавна е. Явно само децата трябва да четат жизнеутвърждаващи весели истории.

Иначе книгата още не била съвсем "предпечатана", ако можете да си го представите...

Thu Aug 13, 2020 4:25 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Thu Aug 13, 2020 4:25 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
А, не, на мен откъсът ми хареса. :) Което не значи, че няма какво да се работи по него.
Всъщност ми се струва полезно да редактираме автори с подобен (на нашия, ако добре съм разбрала) стил. Никой не може да е обективен към писането си, и ако успеем да забележим свои грешки в чуждото – ще знаем за нататък. На мен това много ми е помагало.

А иначе имам само една чуденка по файла на Гев, с останалото съм ок:
„Зад едно перденце в странична ниша се криеха няколко метални маси с удобни каналчета за оттичане на разни течности, а пък пода бе застлан с лесен за измиване италиански фаянс.“ с коментар: ? От Горната земя ли са го внесли?
Всъщност съм съгласна, но това е доста кардинален проблем на светостроенето тук (и в книгата въобще, доколкото мога да съдя по другите откъси). Действието може и да се развива в друг свят, но попкултурните (и географски, и исторически, и прочие) препратки от нашия са твърде широко застъпени. Можем или да ги махнем (авторът го очаква масово пренаписване), или да ги игнорираме (от читателите се очаква грандиозен suspension of disbelief). Та всичко това за да кажа, че плочките са най-малкият проблем. :D

0. 20-тина минути.

Fri Jan 09, 2015 7:46 pm Re: Не-културни събития Fri Jan 09, 2015 7:46 pm Re: Не-културни събития
Остава месец …
... за подаване на документи за конкурса “Направи си сам” - Малки грантове
за граждански зелени проекти
Набирането на проектни предложения в конкурса на За Земята – Приятели на Земята България е в разгара си. Ще бъдат предоставени 20 награди по 1000 евро за изпълнението на зелени граждански микро-проекти. Търсят се идеи, които са в обществена полза и правят света ни по-добро място за живеене. В конкурса могат да участват отделни граждани, неформални граждански групи и граждански организации. Достатъчно е да разпишат идеята си в три страници според приложения на интернет страницата на организацията формуляр. Срокът
за подаване на проекти е до 10 февруари .

Повече информация: Конкурс "Напррви си сам"

Sun Oct 04, 2020 8:06 pm Re: Валентин Д. Иванов Sun Oct 04, 2020 8:06 pm Re: Валентин Д. Иванов
Имейл от Валентин Иванов в е-пощата на Човешката относно книгата "Мисли за фантастиката":

Здравейте,

Преди време стана дума, че пуснах Мислите в Читанката.

Една седмица си играх с фомратирането, после почти четири
месеца книгата си чака реда, докато да я публикуват - от
вчера вече е достъпна:
Тук

Още веднъж благодаря на хората, които я направиха, те си
знаят. ;)

Моля разпространявайте новината!

Поздрави,
В.

Ради