choveshkata.net

Fri Jan 01, 2016 5:14 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Fri Jan 01, 2016 5:14 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
За Новата година ви поднасям още фенарт.

илюстрация


Тя замръзва насреща им, а очите ѝ океани се окръглят още.
Шшшжън! Шшшжин! Шшшуъъъх...
Черното острие жилва хълбока ѝ. В мрака хвръкват късчета кожа и капчици, и тя. Ръцете ѝ пак са криле, само че мелнични. Захрущяват кости, тела ( тела? ) се разлитат навсякъде, нещо се пръсва и плисва по камъните. Нокти дращят напусто из въздуха, пипала пропускат плясък след плясък, всуе се гърчат и сучат остриетата, поели да я пронижат и приковат, и разпорят. Тя се върти най-бързо от всички. Фината ѝ снага танцува най-бесния танц. Пръстите ѝ, изящните дълги пръсти, пробиват и порят, пробиват и порят.
Какво... става...

Edit: малко по-голямо изображение.

Tue Jan 19, 2016 5:12 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Jan 19, 2016 5:12 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Вчера погледнах втората част и се ужасих още в началото - изредени една камара герои, титли и други явления. Вие какъв метод ползвате, за да ги запомните?

Аз ползвам метода на многото четене: след 1000 страници с определени герои по-интересните се запомнят. :D

Никога не си поставям за задача да запомня героите в някой текст. И не чета тия поменници в началото/края на дебелите фентъзита... Това е една от проверките дали авторът умее да пише. Специално Ериксън е много добър с речевите характеристики: след няколко „чути“ реплики започвам да се ориентирам как говори определен герой – и после мога да го позная по говора му, без авторът да ми казва кой е.

Но трябва да се чете в оригинал, както казах нагоре. При превода речевите характеристики обикновено са първата жертва на бързането (и ниските хонорари).

Wed Feb 24, 2016 2:58 pm Re: Пентаграм Wed Feb 24, 2016 2:58 pm Re: Пентаграм
Освен "офанзивата" откъм пощата на ЧоБи, днес си написах до 16 човека. Принципно може и още, но наистина взе да ми омръзва. Но ще видим, може още малко да се понапъна.
Цитирам си само поканата в КЦ "Славейков", защото е кратичка: Тази събота от 18 ч. в Книжния център ще има четене на Човешката библиотека - ще се занимаваме със сборника "Пентаграм" на Атанас П. Славов - http://choveshkata.net/blog/?p=4774. Заповядайте да ни помогнете да не прегракнем ^_^
В пощата на ЧоБи получихме ето тази препратка на анонса: http://newsart.net/node/5026.

Sat Aug 27, 2011 11:31 am Re: За ползите и вредите от четенето Sat Aug 27, 2011 11:31 am Re: За ползите и вредите от четенето
Мисия Земя беше забавна пародия. Нива под "Не е време за герои", но върховете се достигат веднъж. Т'ва първата книжка, на втората вече се прозявах и нямам ясен спомен за нея. От останалите съм прочитал по малко из автобуси и влаци - предъвкан опит за още някой друг лев. Може би не ми направи сериозно впечатление, защото вече бях минал през Антъни Бърджес и Достоевски, а ако си оцелял след тоя дует на 16 Хабърт няма да може и драскотина да ти направи на 18. Тоест Мисията би могла да е вредна с много условности, също както може да е вредно да ядеш солено, ако имаш проблеми със сърцето.

Mon Apr 04, 2016 8:20 pm Re: Културни събития Mon Apr 04, 2016 8:20 pm Re: Културни събития

9.04.2016г. - "Щастливият принц" - по разказа на Оскар Уайлд- приказна пиеса за деца и възрастни в "Сълза и смях":
За повече информация;)
https://www.facebook.com/viaverdetheatre

Уви, първия го изтървах... но на втория мисля да ида. Амче това е sarcomadroll! В съчетание с автора на най-тъжните приказки на света!! :twisted:

Други желаещи? Да си вземем билетите заедно?

http://www.deals.bg/Premiera-Shtastliviya-prints-na-09.04.-ot-11-ch.Teatar-Via-Verde-v-Salza-i-smyah-2oDncp

Тук има билети и на една нота по-ниска цена. Мисля, че още е отворено за покупки. Бих дошла, но не знам дали ще съм в София. При тези през сайта - може би са без места и на място раздават? Мога да проверя, ако има смисъл

Mon Jul 07, 2014 9:49 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014 Mon Jul 07, 2014 9:49 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014
(...) защо не се възложи организацията на външни хора, които нямат нищо общо с фендъма? (Това е въпрос и към Кал.)

За сметка на това си мисля как догодина да въвлечем в организацията по един-двама представители от всяка общност. (Who watches the watchers?) Повече по тая идея – към края на юли, както писах по-нагоре.

Една идея в тази посока. Ако имате времето и енергията (сегашните организатори) да инвестирате в обучение за процеса

Наберете такива участници от фендом общностите. Още отсега. И им предайте кое как.
Бъдете като съветници, но нека те го направят. Включително като обявите отваряне за външни фенове, читатели, които искат да са гаранти/членове на "жури" (да се чете като организаторите на конкурса), т.н.
Има начини да се изнесе сред фенове, но не основни номинирани, но малко да се помисли за правилата за "избягване на конфликта на интереси"
И да, казвам го с пълното разбиране, че вашето далеч не е конфликт в класическия смисъл, защото сте няколко и това гарантира незлоупотреби и проследяване поне от 2-3 чифта очи с различен поглед.
Ако имаш интерес да коментираме - с теб, Калински, или в по-широк кръг, давай сигнал като му дойде времето :)

Fri Sep 16, 2011 7:04 pm Re: Recycle Bin Fri Sep 16, 2011 7:04 pm Re: Recycle Bin
Yeah baby!

(And, in our less happy moments -- LET 'EM BURRRRRN! )

Wed Sep 28, 2011 11:12 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ... Wed Sep 28, 2011 11:12 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ...
Ашли не е програма е един вид дигитализирано копие на човек, Карл беше прилежащата й програма :)

За СтарКрафта - не ме разбра, не съм казвала, че искам да играем всички едновременно. Проблемът на двойката е, че веднъж регистрирано копието, дори да се редим на компа един след друг пак не можем равностойно да играем. Защото, разбирате ли, няма възможност за профили. Виж това вече е едно изключително новаторство (и уникална глупост) от страна на Близард. Дори в собствените им продукти, дори и в WoW, такъв проблем досега не бе имало. Да не говорим изобщо, че доколкото помня няма проблем за мрежов мулти в предишния СК с едно копие (простете ако се бъркам). Така че - не, проблемът не е в моя телевизор.

Никой не ме въпросна за Вещерът 2, но да си кажа. Пак преордър. На ултра-мега-гига-юбер едишъна. И се почна едно чакане. И чакане. Хората отдавна я изиграха играта с пиратски копия. Ние още чакаме. Разбираш ли, имало проблем с пакетирането и някои фигурки били повредени. Продължихме да чакаме. Нов пакаджинг, нов тираж, трамвая ли, що ли... Накрая все пак писахме на поляците, откъдето ни уведомиха, че те до България никога не са доставяли и нямат и такива планове. Е, може ли такава селска история. Ясно че тукашните дистрибутори няма да ми преведат и елементарни материали от закупеният от тях продукт. Ясно, че ще ми вземат повече пари. Ама може ли такова нещо?! Изводът - от Пулсар вече и батерии за дистанционно няма да купя!!!

За "Здрач" имах предвид книгите. Филмите, както си му е реда, не са на нивото на литературния вариант. Пък и тук май за филми поне не говорим.

"Свят на смъртта" по мои последни изчисления има и 5 :), но аз само до 3 съм чела. Но на Хари Харисън още повече харесвам "Опцията на Тюринг", макар и заслугата да не е само негова.

Като каза рисуване на женски образ - забелязала съм, че в действителното рисуване доста мъже, адски се затрудняват с женските форми. Незнайно защо. В двете крайности са - или ги рисуват страхотно, или хич не им се удава. Аз пък имам проблем с рисуването на мъже, та ми се налага в момента да се упражнявам като първолаче...

Това излезе почти изцяло офтопик. Очаквам да му се случи нещо...

Fri Oct 07, 2011 7:36 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство Fri Oct 07, 2011 7:36 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство
В тезата ти за Моцарт обаче виждам един мъничък проблем: по принцип основният начин за предаване на истории, стихове и т.н. в що-годе модерни времена е записването им. Но при музиката все още си остава изсвирването/изпяването на мелодиите. Та на Моцарт може и да му е било скучно да си разписва творчеството, но поне по мои данни не му е било никак скучно да ги свири.

Сигурно - ако иде реч за някоя соната. Но я, опитай се да си представиш нещо подобно , изсвирено от сам човек!
То.. гений, гений, ама... не е многоръкия Шива, нали? :mrgreen:
Но както и да е - дори и да е бил в състояние да го изсвири сам, то той го е правел именно сам . Без публика (aко си мислиш за жена му, то тя почти през цялото време е била на легло - болна или бременна). Т. е. - това също е форма на автокомуникация.
А и Моцарт е композирал преди всичко за собствено удоволствие. По онова време той е бил просто един от многото композитори във Виена. Приживе не е бил звезда, не е писал за публиката и не е натрупал състояние от музиката си. Нещо повече - след смъртта си оставя на жена си само деца и дългове. Музика, ориентирана кум публиката е писал например един Антонио Салиери - безспорна звезда от най-висока величина тогава. И все пак геният е Моцарт.
А ако искаш пример с писане на литература - една Емили Дикинсън не е публикувала почти нищо през живота си. Да не говорим пък за Артюр Рембо, за когото никой от познатите му дори не е предполагал, че е поет. И то такъв, че да се нареди измежду родоначалниците на цяло поетично направление. Вкратце - и в литературата положението е кажи-речи същото. И изводът е един и същ - публиката не е задължителен елемент за твореца.

Sat Jul 02, 2016 11:28 am Re: Share the Joy Sat Jul 02, 2016 11:28 am Re: Share the Joy
aliterate :

Mr. Nenov,

Your translation of XXXXX has passed the first round of reviews and is currently on our shortlist ( the top 3% of submissions ). This notification is not a guarantee or a promise of publication, but rather just to let you know that the reason you have not received a rejection slip is because you haven't been rejected. Due to the incredible number of submissions we received, we've decided to buy out volumes 1 and 2 in their entirety. As you might imagine, this is slowing us down a tad. In the next few weeks we should have final decisions sorted out. All of the pieces at this stage in are strong works that deserve praise . We wish we could publish them all, but we anticipate having the budget and page space to publish a quarter of them.

Thank you for your patience, but we especially thank you for the story. We do this because we love it, and you really help us to love it more .

Please pardon the lack of personalization, we hope this slightly laudatory note can stand on its own.

Best regards,
The editors, aliterate

:mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

Sat Oct 15, 2011 6:59 am Re: Научна фантастика vs. фентъзи Sat Oct 15, 2011 6:59 am Re: Научна фантастика vs. фентъзи
Съгласна съм с Кал и съм несъгласна с Lachdanan :D по въпроса за определенията в постовете ви.
Въпреки че бих заместила "научно-фантастичен подход" (ако правилно разбирам определението) с чисто и просто "логичен и последователен" (или научен, ако щете).
Фентъзито много отдавна не е "бягство назад", а фантастиката - "поглед към звездите". По-скоро става дума за световъзприемане или даже може би за разглеждана проблематика и мотивационни модели... В този смисъл може да се каже, че фантастиката като подход е... материалистично поднасяне на материала, а фентъзито работи по-скоро с психологически постановки. Едното се съсредоточава върху света и неговия конструкт, и връзката и взаимодействието на героите с него, другото - върху героите и техните (и общочовешките също) проблеми, пречупени през рамката на конструкта на свят, в който живеят.
И това не е вярно де ;), но е определение as good as any.

Tue Aug 09, 2016 4:02 pm Re: Тема за коректори Tue Aug 09, 2016 4:02 pm Re: Тема за коректори
Аз съм просто изумена от следната тенденция! МОЛ Сердика
Първо: "Сердика (център)", "София", "Скай сити", "Сити център (София)", "Парадайз" и т. н. са молове.
Второ: МОЛ знаем какво е.
Трето: мол, мн.ч. мола дори П. Върбанова е забравила какво е. Химическа мерна единица.

Мтел наричат "Сердика" МОЛ, което ме забавляваше. Но сега на брошура на съвсем друг магазин отзад на картата "Сердика" пак е МОЛ и аз съм твърдо решена кракът ми да не стъпи там (в магазина), не че преди съм имала намерение.

Tue Sep 27, 2016 10:57 am Re: Не-културни събития Tue Sep 27, 2016 10:57 am Re: Не-културни събития
Спорно е дали програмата по-долу е за "Не-културни събития" (защото си е част от формиращите културата) - Зелени дни 2016

30.09. /петък/
11:00 Откриване на Зеление дни с участието на представители на Министерство на туризма, Столична община, Българска асоциация за алтернативен туризъм и други
17:00 Да преживееш Ел Ниньо – прожекция и дискусия с Greenpeace
18:00 София въздиша – Настояще и бъдеще за софийските отпадъци – презентация на експертите от За Земята, които ще разкажат за пътя на боклука в столицата, за ефекта от горенето на отпадъци в ТЕЦ-София върху софийския въздух, който дишаме всеки ден. Ще се представят добри решения на проблема с боклука в други български общини и европейски столици
19:00 Демонстрация и открит урок по народни танци с група за народни хорца Дивля

1.10. /събота/

9:00 Детско вело състезание в градинката
10:30 Представяне и работилница с Ugears – 3D дървени пъзели
11:00 Карнавал на биоразнообразието
11:00 Йога практика в градинката с Мандала
14:00 Работилничка за изработване на домашна паста за зъби с е Лек (предварително записване на щанда на е Лек – 10 лв участие като в резултат получавате 30 гр. самостоятелно направена паста)
16:00 Консумувай – образователен тур за разумно потребление с Екоцентрик

2.10. /неделя/

9:00 Детско вело състезание в градинката
10:30 Йога практика в градинката с Мандала
11:00 Среща с лешоядите с ДПП Врачански Балкан и Зелени Балкани
12:00 Представяне на платформа за образование за устойчиво развитие „Златен орех“ с Екоцентрик

На разположение на посетителите ще има стена за катерене предоставена от Walltopia и Funtopia. А от магазини Стената ще се погрижат за забавления на земя.
Постоянно програмата се обогатява, за това следете информацията тук или в фейсбук

Tue Dec 13, 2011 3:02 pm Re: Книгите-игри, които ни промениха Tue Dec 13, 2011 3:02 pm Re: Книгите-игри, които ни промениха
Мен определено ме промениха Кървавите мечове - спомням си как на седем-осем получих първата и дни наред повтарях "Има 40 страници правила! 40 страници правила!" Също така, както се оказа, получих в готова форма нещо, което въображението ми бе правило опити да роди година-две преди това (след като прочетох първата си книга-игра евър, не помня вече коя).

Футболните циклежи на Майндкрайм и още един-двама други ми подсказаха, че принципно съм податлив на циклене, доста кофти навик, който и досега не мога да изкореня и понякога ми спира социалното функциониране за дни наред.

Стратовете допълнително ми отвориха въображението, особено Лорд Дракон (така ли беше?) на Дж.М.Дж. и на Елена билдърските игри. Даже се чудя дали вторите няма да са ми все така интересни, но пък май че имам на компа Civilization 3 (без циклеж, без циклеж, без циклеж....)

А иначе мен още ме "променя", може би, идеята за книга-игра с истинска литературна стойност и интерес, в която човек да напредва благодарение на читателското си внимание, а не на зарчета, нещо като едно от онези text-based adventures от близкото минало, само че без писане на команди. Наскоро научих, че големият Томас Диш е писал такова за Electronic Arts през 87-ма. Но понеже не знам нищо за игрови схеми, не виждам как ще тръгна да си въплъщавам идеята.

Wed Oct 19, 2016 12:12 pm Re: Културни събития Wed Oct 19, 2016 12:12 pm Re: Културни събития
https://www.facebook.com/events/1125096664225915

Заповядайте на 22 октомври на Деня на отворените врати в Националния етнографски музей
в рамките на Дните на културното наследство в ИЕФЕМ - БАН (14–26 октомври 2016 г.)!

ул. „Московска“ 6А
пл. „Княз Александър I“ 1

Освен, че ще можете да разгледате експозициите на Националния етнографски музей, можете да се включите в някое от нашите събития:

10:00 – 17:00 Плетене на шнурчета, тъкане на колани „на кори” и демонстрация на различни техники на плетене с Ателие СедянкаТа (в залите на първия етаж – вход от ул. „Московска“ 6А)

11:00 Урок по български народни танци за малки и големи с Детски фолклорен ансамбъл „Пламъче“ (в предверието на Националния етнографски музей – вход от пл. „Княз Александър I“ 1)

12:00 Пресконференция за кампанията на Националния етнографски музей „Опознай традициите, за да обикнеш народа си“ (Зала 19)

15:00 Семинар за традиционни празници с разучаване на обредни песни (Зала 19 – вход от ул. „Московска“ 6А)

16:30 Гостуват ни Бистришките баби: прожекция на филм за вписването им в Представителната листа на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО (Зала 19 – вход от ул. „Московска“ 6А)

17:00 Изпълнения на живо на Бистришките баби (фоайето на първия етаж – вход от ул. „Московска“ 6А)

Wed Jan 04, 2012 11:03 am Re: Да пробудиш драконче Wed Jan 04, 2012 11:03 am Re: Да пробудиш драконче
Защо така омръзва всичко в живота? Сигурно защото всичко, с което се сблъскваш, само прилича на онова, което трябва да бъде, и знаеш, че то съвсем не е първо качество и някъде го има същото това нещо, но по-хубаво. Модата се мени. Вчерашното облекло изглежда грозно, вчерашната красота предизвиква скука, вчерашната мисъл не я забелязваш, вчерашната радост ражда усещане за неловкост (какво си се зарадвал, глупак), вчерашната ти радост, това е вчерашната ти наивност, а днес съм поумнял и зъбите ми са изтръпнали. (...)

Хайде да си спомним. Нека тялото ни да си спомни. Какво никога не ни е омръзнало, не ни е втръсвало от повтаряне, какво очакваме и на какво безпогрешно откликваме? Прехвърляш всичко в паметта си и си спомняш усещането на ръката, докоснала се до чуждо тяло – и изведнъж си спомняш, разбираш: това е то, усещането; името му е – нежност. Всички отенъци на това усещане, това понятие: от свирепата нежност на воина, който, изтървал меча, е взел детето на врага на ръце и момиченцето се е притиснало към окаменялата му буза, а той гледа в далечината и казва: „Не го докосвай!“ – до стапящата се гъвкава нежност на любимата.

Само нежността е еднозначна, само нежността не търпи иносказания, маска, лъжа, само нежността – или я има, или я няма.

Mon Feb 27, 2017 12:45 pm Re: Share the Joy Mon Feb 27, 2017 12:45 pm Re: Share the Joy
Fantasy & Science Fiction, personal rejection:

Dear Kalin and Vladimir,

Thank you for giving me a chance to read "Loving Loney Lone." I really liked the prose in this -- it was vivid, rich, and evocative -- all qualities that I like to see in F&SF.

At the same time, I had concerns about the pacing and sometimes had difficulty following the thread of the story. For me, the story didn't start moving forward and developing narrative momentum until p. 3, the scene beginning with: "Desire," the old Tec told her, "is the reason for our world’s existence." Even there, while I liked what the scene revealed about the characters, I didn't feel that it did enough to move the plot forward. This felt true to me in several scenes. It's also possible I was distracted by the numbering/letting system for scenes, trying to figure out if they constructed an argument or some other structure -- I never did figure that out.

Overall, while there is a lot here that I like, and while it's getting closer to the kind of story I'm looking for, this story didn't win me over and I'm going to pass on it for F&SF. I wish you best of luck finding the right market and an editor who really connects with what the story is doing. In the meantime, I appreciate your continued interest in F&SF and hope that you'll keep us in mind in the future.

Best regards,

Charlie
--
C.C. Finlay, Editor
Fantasy & Science Fiction
fandsf.com | @fandsf

Mon Jan 23, 2012 11:10 am Re: Как пишем критика Mon Jan 23, 2012 11:10 am Re: Как пишем критика
Едно уточнение на уточнението, ако може :):

Идеите и философията на един добър художествен текст са много пипкава и непрозрачна работа; трябва да внимаваме дали наистина се стараем да ги възприемаме (без уговорки, свободно да пием и сладко, и горчиво) или прибързано реагираме на някакви наши си negative triggers :) Споделям, защото съм срещал последното много пъти, вкл. и у себе си.

Wed Jun 07, 2017 9:32 pm Re: Приключенията на малкото таласъмче: голямото, още по, .. Wed Jun 07, 2017 9:32 pm Re: Приключенията на малкото таласъмче: голямото, още по, ..
Цитирах те и в темата на Таласъмчетата.

С парички не мога да се включа (което ми напомня аз каква помощ ще си поискам, като си наваксам с изостаналите поръчки), но ще помисля за разгласа.

Thu Feb 09, 2012 2:58 pm Re: Модална теория на повествованието Thu Feb 09, 2012 2:58 pm Re: Модална теория на повествованието
Вторият вид модалност е ЕПИСТЕМИЧНАТА.

При нея читателската преценка приема формата на следните три основни типа реакции:

1. "Знае се, че се е случило това, защото..."
2. "Не се знае, че се е случило това, защото..."
3. Нюанси помежду.

Ключовото понятие, свързано с епистемичната модалност, е съспенсът . Четири различни епистемични особености предизвикват съспенс у читателя, така както четирите различни алетични особености предизвикват неговото/нейното SoD . И четирите са основани, отново, върху втората от основните типове реакции: "Не се знае, защото..."

За разлика от алетичните особености обаче, епистемичните особености спират да са особености, когато получат своето разрешение – когато читателят преобразува "Не се знае" в "Знае се" - по-просто казано, като разбере какво се е случило. Докато са особености обаче, те са в следните вариации:

Според [липсата на каквато и да било информация в повествованието] [даденото твърдение] е [ неизвестно ] . (Например, ако Шекспир не беше показал на зрителите си сцената, когато Хамлет среща призрака на баща си. Зрителите виждат само как Хамлет се качва на бойниците, а след това слиза и в остатъка от пиесата се държи странно.)

Ще наричам тази особеност повествователна дупка .

Според [липсата на потвърждаваща информация в повествованието] [даденото твърдение] e [ съмнително ]. (Например, ако така и не става ясно дали призракът на краля в Хамлет е истински или халюцинация на чалнатия му син.)

Ще наричам тази особеност повествователна двойнственост .

Според [липсата на обясняваща информация в повествованието] [даденото твърдение] е, ами... [ необяснено ] . (Например, ако (да оставим Хамлет малко на мира) бягството на Анди от затвора Шоушенк се беше случило в началото на филма и целият останал сюжет се въртеше около разгадаването на тази мистерия.)

Ще наричам тази особеност повествователна загадка .

Според [липсата на информация на този етап ] [даденото твърдение] е [ все още неизвестно] . (И пак да подпукаме Хамлет: "Ще убие ли Хамлет чичо си?")

Ще наричам тази особеност повествователно очакване .

Авторите използват различни стратегии, за да контролират съспенса на читателя. Двете основни са рязкото и постепенното въвеждане на неясноти в повествованието.

Повествователната дупка би могла да е явна... ами, дупка в повествованието или пък липсващ момент, който лека-полека добива значимост, когато текстът отново и отново препраща към него по един или друг начин.

Повествователната двойнственост и повествователната загадка може да са конкретни събития, които не се поддават съответно на едно ясно обяснение или пък на каквото и да било такова, а може и да са поредици от събития, които читателят лека-полека сглобява в сценарии, неподатливи на единно (или каквото и да било) обяснение.

Повествователното очакване може да приеме формата на пряко предзнаменование какво предстои или пък поредица събития, които изграждат предчувствие у читателя.

Така както алетичните особености биха могли да преливат една в друга, така и алетичните и епистемични особености биха могли да се трансформират една в друга. Привидения и наглед невъзможни бягства биха могли да получат свои несвръхестествени повествователни решения, макар че на пръв поглед и двете са природни невъзможности. В първия случай имаме повествователната двойнственост на "Видях ли призрак, или не?" Във втория, повествователната загадка "Как избяга затворникът/убиецът?" Няма нужда да казвам (но ще кажа все пак), че и самите епистемични особености , в ръцете на достатъчно ловък автор, биха могли да преливат и да се съчетават помежду си.

И накрая – епистемичните особености на повествованието може да си останат такива и до самия край на историята и така и да не получат разрешение, ако така и не разберем какво/дали/как се е случило.

Sun Jul 30, 2017 11:59 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Jul 30, 2017 11:59 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
За времето си Снежен крах беше страшно яка.
Което е времето и на Невромантик и останалите.
Тогава беше събитие, едно защото фантастика се пишеше по съвсем друг начин и второ - защото нямаше равни на нея по мащаб, замах, прогностика...


Е, пък чак такава суша не ми се вярва да е било, особено през 90-те...

Сега, че книгата си имаше някакви достойнства - имаше си. Например, начинът по който е представена виртуалната реалност - лесно мога да си представя колко грабващо са звучали по онова време описанията на Metaverse-а в книгата. (Въпреки че техническите спецификации са отчайващи - напомниха ми на изказването на Бил Гейтс че "никога няма да са необходими повече от 640кб памет") Друго нещо, което ми беше интересно, беше самата алегория с Древен Шумер - проблемът е, че Стивънсън overdid it и то по доста кофти за мен начин. Трети аспект, за който сега се сещам, макар и дребен, беше лафа/subversion-а с "They'll listen to Reason". :D

В крайна сметка обаче, негавите за мен надделяха над позитивите и то с колосална разлика - затова оплювам Snow Crash. Да, някъде измежду страниците и в дълбините на размътения сюжет може да се намира хубав роман - уви, според мен това не е така.
Y.T. имаше един сериозен недостатък, нямащ нищо общо с характера й като персонаж - отнемаше твърде много "екранно" време и нейната сюжетна нишка слабо допринасяше за развоя на събитията (с изключение на plot device моментите).

Хиро, от друга страна, нямах нищо против, че не получи live happily ever after - напротив, изкефих се че му се получи като в Големият Лебовски и животът му продължи по старо му. Това, което при него не ми хареса, е че 1) му се отдели твърде малко внимание като уж главен протагонист (че то дори името му е такова, ffs) и 2) не видях никакъв значим character development - нито събитията го промениха по някакъв начин, нито се събра със старото си гадже (даже не се разбра какво стана помежду им накрая), нито околния свят (т.е. другите персонажи) реагираха по някакъв видим начин на неговото участие в историята. Ако това е била някаква особена форма на деконструкция, то тя е кофти изпълнена.

Колкото до днешната литературна фантастика, не мога да кажа доколко е новаторска или широкомащабна. По ирония на моето битие, нямам достатъчно информация за сравнение. Но ме съмнява да буксува на едно място. Най-малкото романи като Blindsight, който прочетох тази година, доказват, че има развитие в насока иновативност/разказвачество/размах.

Но да, щом Стивънсън принципно си е калъпен автор, зачерквам го от списъка си. Дори няма прочета The Diamond Age, чрез която смятах да му дам още един шанс.


Има и още един момент (а може би ти го казваш, но аз не разбирам думите ти по начина, по който ги имаш предвид): хронологията на жанра. Ранните „образци“ може да са били зашеметяващи, когато преди тях не е имало никаква база за сравнение; но когато ги откриеш, след като вече си чел/гледал/играл истории, стъпили върху тях... еми, underwhelming са.


И да, и не. Примерно Planet of Adventure на Джак Ванс е типична "остаряла" фантастика, обаче ми беше много приятна поредица за прочитане. Според мен причината беше, че независимо от времената, стилът и темпото на действието имаха онова автентично усещане за приключение (хех, pun not intended), а героите бяха достатъчно интересни, че цялото произведние да има онова ефимерно timeless quality.
Естествено, бидейки Ванс, бидейки шейсетарска фантастика, нямаше (почти) никакви женски персонажи. (other than damsels in distress... bleh)


На Ghibli всъщност не съм им фен. Като изключим „Наушикаа“ и „Мононоке“, другите филми на Миязаки-баща ми идват твърде неемоционални... а никога не съм мислил, че ще кажа такова нещо за аниме. :-О (Впрочем аз не съм фен и на оригиналната Землемория – поредицата на Урсула ле Гуин. Като стигнах до нея, вече бях чел други книги, които са почерпили вдъхновение от „Землемориите“ – и са направили следващите стъпки.) Но адаптацията на Миязаки-син явно ми уцелва най-слабите места. :)


"Землемория" на ле Гуин бая ме измъчи да я прочета, но я оцених по достойнство - там, според мен, не сюжетът е силата, а стилът и начинът, по който текстът прогресира. Има някаво особено успокояващо въздействие, сякаш си в състояние на медитация и ставащото на страниците е като сън, от който се събуждаш веднага щом затвориш книгата.
(Впрочем, кои са тия други книги, "стъпващи" върху Землемория? Останах с впечатление, че тая поредица е малко като бяла врана по отношение на идеи, world-building и тематики.)

Студио Ghibli... Мда, гледал съм едно-две неща от тях, ама и аз май не успях да "вникна" в hype-a на репутацията им. Аниме Земплеморията... май съм я гледал, но единственото, което съм запомнил от нея беше "скандалът" с ле Гуин и как адаптацията не отговаряла на "посланието" на книжната поредица. И че имаше готини дракони. Yeah. Щом има дракони - става.
(Впрочем, тук... ама не, ще си трая засега. :P )

Братя Стругацки и до ден днешен са ми странни. Чел съм два пъти "Охлюв по склона" и така и не зацепих идеята. Или ми идва твърде над нивото, или нещо е загубено в превода/културата (чел съм я на български), или... 'ми, издънили са се. :mrgreen:

Thu Dec 22, 2011 1:39 pm Re: Автори споделят Thu Dec 22, 2011 1:39 pm Re: Автори споделят
Фетишизираната етика на читателя

Хорхе Луис Борхес, „Избрани есета“


Нищетата на нашата литература, неспособността й да буди интерес са довели до фетишизиране на стила, до едно разсеяно четене, плод на едностранчиво внимание. Онези, които са в плен на подобно фетишизиране, свързват стила не с въздействената сила на една или друга страница, а с външната изкусност на писателя: с неговите сравнения, с неговата звучност, с особеностите на синтаксиса и пунктуацията му. Безразлични са към самата мисъл или чувство: търсят tecniquerias[1] (думата принадлежи на Мигел де Унамуно), които ще им подскажат дали написаното заслужава или не тяхното одобрение. Чули са, че епитетите не бива да са тривиални, и решават, че една страница е зле написана, ако в нея няма изненадващи съчетания от прилагателни и съществителни, дори основната й цел да е постигната. Чули са, че лаконичността е достойнство, и обявяват за лаконичен онзи, който е нанизал десет кратки фрази, а не този, който си е послужил с една дълга. (Образци на такава измамна краткост, на такава неистова сентенциозност може да се открият в речта на известния датски сановник Полоний от „Хамлет“ или пък у реалния Полоний – Балтасар Грасиан[2].) Чули са, че близостта на еднакви срички поражда неблагозвучие, и се преструват, че им призлява, когато са в проза, макар че в стих им доставят особено удоволствие – според мен също престорено. С една дума, не се интересуват от действието на механизма, а само от неговото устройство. Подчиняват чувството на етиката, по-точно на един общоприет етикет. Подобна нагласа е така широко разпространена, че вече почти не са останали читатели в естествения смисъл на думата – всички са потенциални критици.

Този фетишизъм се оказва толкова повсеместен, че никой не се осмелява да говори за липса на стил във важни творби, особено ако става дума за класика. Няма хубава книга без свой собствен стил и всеки е длъжен да се съобразява с това – освен самия автор. Да вземем за пример „Дон Кихот“. Поради доказаната слава на този роман испанската критика не се е постарала да разбере, че неговото най-голямо (и може би единственото безспорно) достойнство е от психологическо естество, и му приписва стилови качества, които за мнозина си остават загадка. И наистина, достатъчно е да прегледаме няколко абзаца от „Дон Кихот“, за да се убедим, че Сервантес не е бил стилист (поне в днешния мил за слуха смисъл на думата) – твърде много го е занимавала съдбата на Дон Кихот и Санчо, за да се остави да бъде увлечен от собствения си глас. Балтасар-Грасиановото „Остроумие и изкуство на изобретателността“[3] – тъй щедро на похвали за други повествователни творби, като например „Гусман де Алфараче“[4] – не се решава да спомене „Дон Кихот“. Кеведо написва шеговити стихове за смъртта на рицаря[5] и забравя за него. Ще ми възразят, че и двата примера са отрицателни; затова пък в наши дни Леополдо Лугонес[6] дава ясна оценка: „Стилът е слабото място на Сервантес – тежки са вредите, причинени от неговото влияние. Бедност откъм колорит, несигурна конструкция, задъхващи се периоди, които така и не стигат до края, завивайки се в безкрайни спирали; повторения, липса на съразмерност – такова е Сервантесовото наследство за онези, които, виждайки само във формата върховото постижение на безсмъртната творба, просто са гризали черупката, под чиито грапавини са оставали скрити силата и вкусът“ („Империята на йезуитите“, с. 59). А ето и нашия Грусак[7]: „Ако нещата трябва да се кажат такива, каквито са, няма как да не признаем, че голяма част от романа е твърде слаба и небрежна по форма и това напълно оправдава квалификацията „беден език“, лепната от Сервантесовите съперници. И не става дума единствено или предимно за словесните неточности, за непоносимите повторения и каламбури, нито за уморителните високопарни пасажи, а за общо взето хлабавата структура на тази следтрапезна проза“ („Литературна критика“, с. 41). Именно следтрапезна, разговорна, а не декламаторска е прозата на Сервантес – друга не му и трябва. Мисля, че същото важи за Достоевски, Монтен или Самюъл Бътлър[8].

Суетата по отношение на стила прераства в друга, още по-печална суета – стремежът към съвършенство. Няма стихотворец, колкото и случаен и жалък да е, който да не е изваял (глаголът обикновено фигурира в неговата реч) своя съвършен сонет, мъничък паметник, охраняващ вероятното му безсмъртие, който ще бъде пощаден от превратностите и унищожителната сила на времето. В този сонет няма излишни думи – просто целият той е нещо излишно, сиреч една ненужна отломка. Илюзията за вечност (Sir Thomas Browne, „Urn Burial“[9]) се поддържа и налага в следното твърдение на Флобер: „Обработката (в най-висшия смисъл на тази дума) действа върху мисълта, както водите на Стикс са действали върху тялото на Ахил: правят я неуязвима и нетленна“ („Correspondance“[10], II, с. 199). Съждението е категорично, но доколкото ми е известно, не е потвърдено от никакъв опит. (Няма да се занимавам с тонизиращите свойства на стигийските води; тази инфернална реминисценция не е аргумент, а реторична фигура.) Съвършената страница, страницата, в която без ущърб не може да се измени нито една дума, е най-уязвимата от всички. Езиковите промени заличават вторичните значения и отсенките; „съвършената“ страница притежава тези крехки ценности и затова най-лесно се изхабява. А страницата, призвана за безсмъртие, може да премине през огъня на грешките, на приблизителния превод, на разсеяното четене, на неразбирането, без да остави душата си в изпитанието. Нито един ред, написан от Гонгора[11] (така твърдят текстолозите), не може безнаказано да се промени; а „Дон Кихот“ печели посмъртно всички битки със своите преводачи и устоява и на най-небрежния превод. Хайне, който никога не е чувал как звучи на испански, го е прославил навеки.[12] Дори немският, скандинавският или индийският призрак на „Дон Кихот“ е по-жив от амбициозните словесни приумици на стилиста.

Не бих желал тази констатация да бъде изтълкувана като подтик към отчаяние или към нихилизъм. Не желая да поощрявам небрежността, нито пък вярвам в мистичната сила на нескопосаната фраза и безвкусния епитет. Мисля, че съзнателният отказ от две-три скромни услади – метафората, галеща окото, ритъмът, галещ слуха, изненадващото междуметие или инверсия – е доказателство за това, че разработваната тема вълнува писателя; и нищо повече. За истинската литература е без значение дали фразата е грапава или пък гладка. Прозодията е толкова чужда на изкуството, колкото калиграфията, правописа или пунктуацията – една истина, която реториката със своите корени в съдопроизводството и пеенето с музикалните си корени винаги са скривали от нас. Любимото прегрешение на днешната литература е патосът. Категорични думи, думи, изискващи пророческа или ангелска мъдрост или пък свръхчовешка непоколебима решимост – „единствен“, „никога“, „навеки“, „всичко“, „съвършенство“, „завършен“, – са в постоянен оборот у всеки писател. Не се мисли, че да кажеш нещо излишно е все едно да не кажеш нищо и че несполучливото обобщение или преувеличение издава нищета – чувства я и самият читател. Подобни недомислия водят до обезценяване на езика. Така например на френски изразът „je suis navré“[13] може да значи „няма да пия чай с вас“, а глаголът „aimer“[14] бива снизен до „харесвам“. Същата склонност към хиперболизиране е налице и в писмената реч: Пол Валери, титан на трезвата мисъл, цитира някакви забравими и забравени стихове на Лафонтен и ги нарича (в спор с някого) „ces plus beaux vers du monde“[15] („Variété“, 84).

Сега искам да мисля не за миналото, а за бъдещето. Вече се чете наум – добър знак. Вече и стихове се четат мълком. Пътят от тази негласна способност до чисто идеографичното писмо – пряко предаване на изживявания, а не на звукове – е дълъг, но не и така безпределен като бъдещето.

Препрочитам тези песимистични разсъждения и си мисля: Не знам дали музиката може да се отчае от музиката, а мраморът – от мрамора, но литературата е изкуство, способно да предскаже часа на своята немота, да се опълчи срещу собствената си сила, да пожелае собственото си унищожение и да възпее своя край.

1930 г.

Превела от испански: Анна Златкова



[1] Техничарски неща. Думата tecniqueria – „техничност“, „изкусност“, изкована от испанския философ Мигел де Унамуно, има пейоративно значение. – Б. пр.

[2] ...реалния Полоний – Балтасар Грасиан – испанският писател, моралист и теоретик на литературния барок е иронично сравнен с Шекспировия герой като автор на сборника с поучителни афоризми „Джобен оракул, или Изкуство на благоразумието“ (1647).

[3] Балтасар-Грасиановото „Остроумие и изкуство на изобретателността“ – трактат, в който са изложени естетическите идеи на Грасиан.

[4] „Гусман де Алфараче“ – „Животът на Гусман де Алфараче“, пикаресков роман от испанския писател Матео Алеман (1547– ок.1614), оказал влияние върху развитието на романния жанр.

[5] Кеведо написва шеговити стихове за смъртта на рицаря – става дума за сатиричния романс на испанския поет и прозаик „Завещанието на Дон Кихот“ (1616).

[6] Леополдо Лугонес – аржентински поет, прозаик и есеист, един от най-ярките представители на латиноамериканския модернизъм (1874–1938).

[7] ...нашия Грусак – Пол Грусак (1848–1929), аржентински писател, есеист и литературен критик от френски произход; директор на Националната библиотека в Буенос Айрес (1885–1929), пост, който Борхес заема от 1955 до 1973 г.

[8] Самюъл Бътлър – английски романист и есеист (1835–1902); автор на прозаически преводи на „Илиада“ и „Одисея“.

[9] Sir Thomas Browne – Томас Браун (1605–1681), английски писател, по професия лекар; трактатът „Погребални урни“ съдържа размишления за смъртта и преходността на земната слава.

[10] „Писма“ (фр.). – Б. пр.

[11] Гонгора – Луис де Гонгора-и-Арготе (1561–1627), испански поет, най-яркият представител на култеранизма (едно от теченията в испанския литературен барок); поезията му се отличава със сложна метафоричност и витиеват стил.

[12] Хайне, който никога не е чувал как звучи на испански, го е прославил навеки – има се предвид „Въведение към „Дон Кихот“, предговор към немско издание на „Дон Кихот“ от 1837 г.

[13] „Съкрушен съм, покрусен съм“ (фр.). – Б. пр.

[14] „Обичам“ (фр.). – Б. пр.

[15] „Най-красивите стихове на света“ (фр.). – Б. пр.

Fri Sep 15, 2017 2:37 pm Re: Да пробудиш драконче Fri Sep 15, 2017 2:37 pm Re: Да пробудиш драконче
Отзив от Nona Mentsel в Goodreads:

Дракон със съдба нелека.
Драконче във дискотека.
Влюбен в драконче младеж,
чакащ с драконче годеж.

Sun Apr 08, 2012 11:08 pm Re: Относно "Гарванът" Sun Apr 08, 2012 11:08 pm Re: Относно "Гарванът"
Отцепено от "Вътрешни Бури" по желание на Кал
В мрака - тъмен трап - загледан, тръпнех вцепенен и бледен,
сякаш мракът бе вихрушка, а пък аз - трошлив папур.
Мигом хванах аз топора, дето купих от събора,
и го запокитих в двора. Той издаде звън: "Ленур!"
Дръжката, обаче, вместо да прозвънне в тон - "Ленур", -
тихо изтумтя: "Абсур!"

Какво по дяволите е това...
Какво ли?
Ами че това е най-сладката българска версия на "Гарванът":

ГАРВАНЪТ

Едгар Алън По

В късна нощ преди година, оглупял над двайсетина
книги, търсех без пощада, вниквах, грабех като щур.
Скръбен, търсех аз пролука в непонятната наука
и таман замахнал с чука къмто бледий абажур,
чух, че някой вънка чука - и на своя абажур
рекох: "Гост да е - абсур!"

Бе декември - мрачно време, как човек да не задреме
пред камината бумтяща след вечеря с конфитюр.
Утро възжелах тогава, то какво ли ми остава,
да ще мъка да минава, мъката ми по Ленур,
що земята я погълна - прелестната ми Ленур.
Да я върне? Ба, абсур.

А през рунните раета на памучните пердета
се цедеше вечер черна като натрошена сгур.
Кобни мисли над стотина ме застигнаха в лавина:
"Oле, туй ще е роднина, някой близък чукундур!
Попрепил навярно, сигур иска тоя чукундур
да го пусна! А-а, абсур."

И дори с внезапна дързост тръгнах към вратата бързо,
като викнах: "Стига чука! Има на звънеца шнур!
То човек да не посмее да се в сън за миг зарее -
я го хлопане разсее, я пък пълният мехур."
Мълком дръпнах аз вратата със понатежал мехур -
само сняг. Нима? Абсур.

В мрака - тъмен трап - загледан, тръпнех вцепенен и бледен,
сякаш мракът бе вихрушка, а пък аз - трошлив папур.
Мигом хванах аз топора, дето купих от събора,
и го запокитих в двора. Той издаде звън: "Ленур!"
Дръжката, обаче, вместо да прозвънне в тон - "Ленур", -
тихо изтумтя: "Абсур!"

"Как прахосвам вещи скъпи!", мислейки, гребло настъпих.
Този път звукът бе тъп и право по тила - "тупур".
"Кол, отде дошъл - незнайно, рекох, удря тук случайно,
ала в туй место потайно да му връзвам ли кусур?
Вятър го е бутнал, байно, само тоя вятър щур.
Аз да съм? Как не! Абсур.

През завеската пурпурна, заедно с тъмата бурна,
громолящо се изсипа в стаята като кюмюр
Гарванът на мойте прежни дни и спомени метежни,
над диваните безбрежни, върху бюста на Амур -
прелетя и кацна право върху бюста на Амур.
И ни гък. Какъв абсур!

Беше черен като креда или чайник след повреда
(но в поезията бледа този цвят зоват "самур").
Викнах: "Ей, ти, дух от ада, да не си горял на клада?
С тази рошава фасада де се взе? От кой мочур?
Как е твойто кобно име в пъкления ти мочур?
Гракна Гарванът: "Абсур".

Аз наум си рекох: "Бо'зна де се взе таз птица грозна,
в обстановката нервозна да отвръща с каламбур!
Че къде се е видяла птица - черна или бяла -
да се втурне като хала, после хоп - върху Амур.
За какво й е притрябвал баш пък бюстът на Амур?
Пък се казва и Абсур!"

Ала Гарванът сиротен, кацнал върху бюст срамотен
като нота на лист нотен, впери в мене поглед сур.
Този поглед се стовари върху моя без да шари,
та си рекох: "Имах стари панталони от велур.
Утре той ще си отиде, както старият велур."
Гракна Гарванът: "Абсур."

Казвай, птицо некрасива - вещер или самодива, -
без такива-онакива, че съм с разкопчан кобур.
Кат те гледам с тази дреха, дай ми някаква утеха,
че я дяволите взеха мойта прелестна Ленур...
Дай ми, дай ми ти утеха, ил' поне върни Ленур!"
Той програка: "Га, абсур."

"В ада махай се тогава!" - с крясък скочих за разправа.
"Там при огнената лава ще се молиш за чучур!
Свършиха ли се гнездата, та дошъл си от тъмата
да си чистиш тук перата? Марш от бюста на Амур!
Ще се махнеш ли, те питам, ти от бюста на Амур?
Гракна Гарванът: "Абсур!"

Оттогава все така е - мен душата ми ридае,
а пък той клечи, нехае, върху бюста на Амур.
Погледът му - зла порода - стрелка лампата на свода,
тя пък хвърля върху пода сумрачния му контур.
А душата ми от тоя клюнест, сумрачен контур
ще се вдигне ли? Абсур.
:D

Sat Nov 25, 2017 4:13 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017) Sat Nov 25, 2017 4:13 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017)
Update.

I've completed STEP 6 - and with that, I have pretty much wrapped-up the Snowflake in general, at 30k words and change.

What a journey! I've never felt more exited to actually write in my (budding) career as a fiction writer as I'm now. I don't know whether it is due to the Snowflake, or because I finally broke my 2year+ writer's block. One thing is certain, though: I am definitely... gratified right now.

I'll use the remaining days of Nanowrimo to make a solid headway into STEP 8 and also write up the character descriptions (origin, visual, clothing, mannerisms, etc). I don't think it'll take me more than a couple of days, unless I decide to over-think STEP 8 - which I have no intention to do - and this means I'll actually come up ahead of schedule and have a few days extra. Oh, how I thought I'd fallen hopelessly behind only two weeks ago. :D

After I'm done with NaNo, I plan to take a 2 to 4 weeks-long break to "catch my breath" and catch up on other stuff from my life. Since this will overlap with the holiday season, I'll probably play safe and begin writing after New Year.

Yeah. That's it for now. :)


FINISHED TASKS:
- Complete STEP 7 of the Snowflake (partially done)
- Revise STEPS 1-4 of the Snowflake (tweaking done)
- Complete STEP 5 of the Snowflake
- Complete STEP 6 of the Snowflake

CURRENT TASK: Complete STEP 8 of the Snowflake + some additional notes

NEXT TASK: Take a break

Mon Dec 18, 2017 10:20 pm Re: Ной Mon Dec 18, 2017 10:20 pm Re: Ной
Здравейте,

По случай две години от издаването на книгата отново имаме томбола в гудрийдс. Ако някой е пропуснал събитието предния път (включая коша с гнилите домати), може да се включи:

https://www.goodreads.com/giveaway/show/269048

Sun Oct 21, 2012 11:46 am Новини за книгите-игри Sun Oct 21, 2012 11:46 am Новини за книгите-игри
http://www.youtube.com/watch?v=geA4ovuym5M

Завладяващ репортаж по водеща национална медия за жанра!

Thu Jan 18, 2018 9:52 am Re: Конкурс „Краят на света и след това“ Thu Jan 18, 2018 9:52 am Re: Конкурс „Краят на света и след това“
Ами вероятно съм, поради спецификата на мисленето си.
От друга страна, за мен лично сходствата с ей-това като сюжет са прекалено големи. https://chitanka.info/text/37015-svetyt ... o-go-znaem
Вярно, моята гарга прави невъзможни асоциации, но...

Wed Dec 05, 2012 12:26 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ] Wed Dec 05, 2012 12:26 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ]

rant
Въпрос към всички: Нормално ли е... човек да изпитва срам, когато вече е завършил нещо?
Защото изпитвам внезапен вариант на сценична треска. Не че се самозалъгвам. Предполагам,
че първият опит винаги е "накриво" и може още.

Ако е срам, заради това, че си го завършил — срамуваш се от постъпката си — не мога да го разбера. Но ако е само "сценична треска", май всичко е наред. Нека преживелите го (този момент) кажат. (:

В този ред на мисли, май на темата не й приляга подзаглавие завършен проект ... все още.
/rant

Можеш да го промениш на "Завършен първи етап", или нещо, което те кара да се чувстваш спокойно и удобно. ;) Така хем ще остане чувството " напреднал съм ", хем ще го има любопитството и желанието за " какво следва нататък ", защото не си сложил край на проекта. :)

Mon Oct 10, 2011 11:32 pm Малко известни ГОЛЕМИ книги Mon Oct 10, 2011 11:32 pm Малко известни ГОЛЕМИ книги
Оригиналното заглавие на темата във форума на Голямото четене беше „ Препоръчайте малко известни Велики книги “. ;)


Има Велики книги които са неизвестни за голяма част от читателите и не са качени
за гласуване във форума ,поради факта че са издадени в малки тиражи с лошо оформление, или пък
са отдавна забравени.Нека тези които са чели такива книги,да ги извадят от праха на
забравата и да ги споделят с търсещите..

Това са моите препоръчани книги,които много обичам и споделям с Вас.

ФЕРДИДУРКЕ-ВИТОЛД ГОМБРОВИЧ
ЛЕГЕНДА ЗА САН МИКЕЛЕ-АКСЕЛ МУНТЕ
АНГЕЛЪТ ИЗВИКА-ФЪНУШ НЯГУ
СМЪРТТА НА ЕДИН ПЧЕЛАР-ЛАРШГУСТАВСОН
ДОН К-ХОСЕ ЛОПЕС ПОРТИЛЬО
КУЛАТА НА КРАЯ НА СВЕТА- ВИЛЯМ ХАЙНЕСЕН
ПИЛГРИМ-ТИМЪТИ ФИНДЛИ
НИЛС ЛЮНЕ-ЙЕНС ПЕТЕР ЯКОБСЕ
БОГЪТ НА ДРЕБНИТЕ НЕЩА-АРУНДХАТИ РОЙ
АЗ,ГРЕШНИЯ ИВАН-НИКОЛАЙ СВЕТЛЕВ
ХАЙНРИХ ФОН ОФТЕРДИНГЕН-НОВАЛИС
КАТЕРИЦАТА-АНАТОЛИЙ КИМ
КАНЕЛЕНИТЕ МАГАЗИНИ-БРУНО ШУЛЦ
КЪША ОТ ЗОРА-Н.СКОТ МОМАДЕЙ
ГОЛЕМ-ГУСТАВ МАЙРИНГ
ОГЪРЛИЦА-АХМЕДАНАБУ-БАКАР
МЕЧТИ ОТ БАНКЪР ХИЛ- ДЖОН ФАНТИ


"Зелената кобила" - Марсел Еме
"За щастието на людоедите" - Даниел Пенак
"Голямата тетрадка" - Агота Кристоф
"Картини от скитания" - Ани Майкълс
"Блаженство" - Питър Кари
"Отражения в златисто око", "Сърцето е самотен ловец" - Карсън Маккълърс
"Улица Тъмните магазинчета" , "Дора Брюгер"...и т.н. - Патрик Модиано
"Бразилия", "Версията на Роджър", "С"...и т.н. - Джон Ъпдайк
"Любовникът", "Модерато Кантабиле", "Английската любовница" ...и т.н. - Маргьорит Дюрас
" Убийци", "Споразумението" - Елия Казан
"1280 жители" - Джим Томпсън
"Небесните господари" - Джон Броснан
"Хрониките на Дао" - Ден Миндао
"Златният храм" - Юкио Мишима
"Жената от пясъците", "Лица без маски" - Кобо Абе

Запазвам си правото да допълвам списъка:).
Много хубава тема.


Уау! Видях "Аз, грешният Иван"! :mrgreen:

"Падналите богове" - Дейвид Зиндел
Всички сборници на Величка Настрадинова, начело със "За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството"
"Мигновечност" - Атанас П. Славов

Тия поне са ме разтърсили из основи - а сред познатите ми не са особено известни.

"Ключът"-Джуничиро Танидзаки
"Гласът на планината"- Ясунара Кавабата"
"Татарската пустиня"- Дино Будзати


Не знам дали са "велики", но не са широкоизвестни, а четенето на тези книги е поне според мен интересно и дори много вълнуващо:
Морис Дрюон - поредицата "Прокълнатите крале" - някои заглавия са преведени, някои ще трябва да се четат в оригинал.
Борис Виан - струва ми се че българските преводи са сполучливи "версии" - всъщност най-добре е да се чете в оригтинал - както прозата, така и поетичмните творби и песните. Аз много често слушам песните в изпълнение на самия Виан...
Марио Варгас Льоса - също има добри преводи на български език, но "Зелената къща" е много добро четиво и в някои случаи не знам дали предпочитам да чета маркес или Льоса.
Мигел Анхел Астуриас - "Господин президентът" - поне според мен е по-силно произведение от "Есента на патриарха" на Гарсия Маркес
Михаил Булгаков - освен "Майсторът и Маргарита" препоръчвам "Собачье сердце" - не знам дали има превод на български, но има и невероятна екранизация струва ми се от средата на 80-те години. Може да се изтегли от Интернет.
И накрая може да ви се види странно, но... "Какво да се прави" на Чернишевски - и в превод и в оригинал на руски е много интересно произведение и образът на Вера Павловна дълго време ми беше любим женски образ...
Тъй като продължавам да чета, сигурно ще срещна много нови и интересни книги, но ако имате под ръка брой 3 на "Съвременник" струва си да се прочете Алън Бенет - "Необикновеният читател" - в чудесен превод на Аглика Маркова. В същия брой "Непубликувани страници" на Хайтов. Всъщност за мен Хайтов е велик българин и писател.

А още и по-неизвестните "Истории от живота на град Колоколамск" от Илф и Петров, "Всяка нощ Джоузефин" от Джаклин Сюзан. Ако обичате да се смеете... И нещо стряскащо - "Голата пионерка" от Михаил Кононов.


"Момичето, което играеше го" на Шан Са.
"Заекът на Ватанен" на Арто Паасилина.


"Едноетажна Америка" на Илф и Петров


Цветан Стоянов "Геният и неговият наставник" - недовършена. Това е уж историята около написването на "Братя Карамазови" и отношенията м/у Достоевски и Главния цензор на Руската империя Победоносцев, а всъщност е един прекрасен текст за разни други интересни и сложни неща. ;)
Пол Клемент "Експедиция "Тяготение" - не е превеждан на български, само англо- и руско-четящите могат да го намерят.
Сюзън Хил "Господарят на замъка"


Това с известността ка нигите и тяхното величие, е малко относително- аз поне нямам точен критерий за двете. Но явно "Споразумението" на Е.Казан - един от романите, за които гласувах- се оказва малко позната и непопулярна книга. Бих прибавила "Дневник на прелъстителя" на С. Киркегор, "Пролетно тайнство" на Алехо Карпентиер, "Хомо Фабер" на Макс Фриш,"Нечакана повест" на Ниджо ( книга от т.нар. "женски поток" в японската литература из пореида Хейан), "Мадрапур" на Робер Мерл, "Една щастлива любов" на Давид Морау- Ферейра и... вероятно има и други, които бих могла да причисля към тази малко особена категория четива, но сега не се сещам.


Една доста често подминавана приказка : "Приказка за Стоедин" от Никола Русев


"Съкращения" - Даниил Хармс - В абсурден свят живеем и Хармс го рисува прекрасно - поетично...

"Книга на безпокойството" - Фернанду Песоа - Великия многолик човек от Португалия... :)


Споменах ли "Наричахме го "Обесникът"" на Ханс Кирст? Велика е. И е практически неизвестна.


"За любовта и други демони" на Габриел Гарсия Маркес. Нито я има в списъка, нито пък някой я е коментирал /доколкото забелязах/, въпреки че автора е цитиран като любим на много участници. На мен ми харесва.


Искам да препоръчам на по-младите от мен читатели едно бижу. Това е ПАНЧАТАНТРА (древноиндийското Петокнижие), която, вярвам, не е неизвестна, но е може би позабравена книга. Не знам дали е издавана скоро (моето издание е от 1981 г.). Тя е Библията на древноиндийската литература. Неслучайно е веднага след нея по разпространение в света.
Преливат се приказки, притчи, стихове, афоризми, басни, сентенции, диалози, монолози, авторски текст - и всичко в една свободна композиция, достигнала до нас благодарение на блестящия превод на поета Йордан Милев. Според него, "няма друга книга в света, която да е оказала толкова силно влияние върху художественото творчество на хората, започвайки от анонимните народни майстори до отделни автори...(като) Бокачо с "Декамерон", баснописците Лафонтен и Крилов, (дори) Л.Н.Толстой включва отделни басни в своята "Азбука за деца". Следи от Панчатантра има и в нашето народно творчество, предимно в приказките".
Или, както започва Встъплението:
...От всички книги по света
взел Вишнушарман най-полезното
и в Петокнижие създал
наука, радост за сърцата...

Обогатете се с тази прекрасна книга!


Думи като "велики" малко трудно се вместват в речника ми, но мога да препоръчам "Хазарски речник" на Милорад Павич, "Иншаллах" на Ориана Фалачи, "Литератрон" на Робер Ескапри.


"Повест за истинския човек" на Борис Полевой - не я видях никъде из форума.

Имам и един списък от Янчо Чолаков... но него ще го оставя като пост номер 11 в тази тема. ;)