choveshkata.net

Thu Feb 05, 2015 5:59 pm Re: Царска заръка Thu Feb 05, 2015 5:59 pm Re: Царска заръка
Отзив на Мария Алексиева от poslednorog-а:

"На моята възраст сигурно е смешно да четеш приказки, но момчето има невероятно чувство за хумор, стилът му е изчистен и обран, доставя естетическа наслада."

Tue Feb 02, 2021 11:32 pm Re: Babylon Tue Feb 02, 2021 11:32 pm Re: Babylon
Непотребяващ полски ме помоли да измисля нещо, което да питам развъдник на растения, понеже отказвали да отговарят на писма на английски. Изтъкнах, че полски не владея, но реакцията ми срещна съпротива, та... какво друго да направя освен обичайното - G. и Bing translate ;)

Помолих за последното писмо на английски, но не ми го прати, преразказа ми го... Що ли не се учудвам - молиш за нещо конкретно и вероятно улесняващо и... ядец. Наложи се да го съставям аз. Добре че стана бързо. След това резултатът беше good as new! Много съм доволна!!! ^_^ Разбира се, наложи се да адаптирам някои думички, за да излязат във вида, в който ме интересуват, но е супер:
Hi!
I have a few technical questions:
1. Is the pricelist on the site up to date? http://kowalskiszkolka.pl/en/pricing
2. Are the plants available with bare roots?
3. Is there a minimum quantity per cultivar /kind/species that a customer should order? And if not, are there any other limitations?
I hope you are all well and I'm looking forward to your reply ;)
Thank you very much! Cześć!
Mam kilka pytań technicznych:
1. Czy cennik na stronie jest aktualny?
2. Czy są dostępne rośliny z gołymi korzeniami?
3. Czy istnieje minimalna ilość na odmianę/danego rodzaju/na gatunek , którą klient powinien zamówić? A jeśli nie, czy są jakieś inne ograniczenia?
Mam nadzieję, że u was wszystko w porządku i nie mogę się doczekać odpowiedzi ;).
Dziękuję bardzo!
odmiana го дава variety, a rodzaj - kind, type. После водях, че в OLX ползват думата gatunek = species. Нея оставих. https://www.olx.pl/d/oferta/sadzonki-agrest-rodnik-mucurines-kowalskiszkolka-pl-CID757-IDF8KpX.html?fbclid=IwAR2nYXmMedZn3tSPx8kH1txKHIBI-v11EXJCwelGJsW6d9NPh57X1R5tL4k#af812ba0d8

Bing по инерция ми преведе на чешки и пак е съвсем добре:
Ahoj!
Mám několik technických otázek:
1. Je ceník na webu aktuální?
2. Jsou rostliny k dispozici s holými kořeny?
3. Existuje minimální množství na kultivar/drug, které by (si) měl zákazník objednat? A pokud ne, existují nějaká další omezení?
Doufám, že jste všichni v pořádku a těším se na vaši odpověď ;).
Díky moc!
Това може би ще трябва да го комбинирам от двата полски варианта, ама всъщност края с очакването не знам как е по-уместен. Ама няма значение ;) Да има нещо там:
Mam nadzieję, że wszyscy są dobrze i czekam na odpowiedź ;).
О, ето какво трябвало да напиша!
I hope you are all fine and I'm looking forward to your reply ;). Mam nadzieję, że wszystko jest w porządku i czekam na odpowiedź ;).

Sun Mar 08, 2015 3:32 pm Re: Образованието Sun Mar 08, 2015 3:32 pm Re: Образованието
Нещо интересно за финландското образование. : ))

http://webstage.bg/detstvoto/1358-7-te- ... I.facebook

Thu Mar 03, 2022 6:59 pm Re: Наши текстове Thu Mar 03, 2022 6:59 pm Re: Наши текстове
Мотел на края на света

И най-първо бе слънцето в пукнатия прозорец.
Заслепява ме дълго... непонятно говори.
Лекомислени изгреви в безпорядък ме будят.
А най-първо бе слънцето - ярък рой пеперуди.

Те засипват косата ми, не със блясък, а с лудост.
На лицето ми хвърлят ослепително було.
Някой счупил е нощем всички евтини щори
и сега с пламък утрото хлопа да му отворя.

Ала ставам сънливо и със мрак от умора
се препъвам към ъгъла, без да гледам нагоре.
(Някой скъсал е нощем, в страшен пристъп безумен,
всички нежни утехи и възвишени думи.)

В лабиринта от листи по мокета отровен
стъпвам с някаква крехка, много крехка опора,
в този ден изкривен и отдавна изгубен,
а светът се топи в ярък рой пеперуди.

Thu Mar 26, 2015 2:08 pm Re: Национални фантастични награди Thu Mar 26, 2015 2:08 pm Re: Национални фантастични награди
Ами, недейте я изнася, моля ви. С такива резултати, по-добре да я няма. И липсата на хора не е оправдание - като сте се наели или я вършете както трябва, или ни я правете. Щото НИЩО не може да промени ФАКТА, че тези резултати не са представителни. А вие гордо ще отидете с тях и на Еврокона.

Thu Mar 08, 2012 7:30 pm Писането на резюме/synopsis Thu Mar 08, 2012 7:30 pm Писането на резюме/synopsis
Сбирайте и вашия опит тук.

... при такива резюмета (за издателите, не за анотации на гърба
на книгата) се препоръчва да бъдем максимално конкретни. Тоест вместо
„при драматични обстоятелства“ да се каже „преследвана от два джипа
мутри" или нещо такова. Вместо „влиза в конфликт с него" да се опишат
едно-две конкретни проявления на конфликта.

Thu Apr 09, 2015 9:38 am Re: Теодор Стърджън Thu Apr 09, 2015 9:38 am Re: Теодор Стърджън
(...) my preoccupation in a larger sense is the optimum man. The question of establishing an internal ecology, where the optimum liver works with the optimum spleen and the optimum eyeball and so forth. Now, when you get to the mind—not the brain, but the optimum mind—then you have the whole inner space idea; my conviction is that there’s more room there than there is in outer space, in each individual human being. Love of course has a great deal to do with that, as a necessary coloration and adjunct to everything that we do—to love oneself, to love the parts of oneself, to love the interaction of the parts of oneself, and then the interaction of that whole organism with those of another person. Which is as good a definition of love as you can get, I think.

Mon Dec 06, 2021 1:41 pm "Мисли свободно – лети високо" Mon Dec 06, 2021 1:41 pm "Мисли свободно – лети високо"
Лора и друг(ар)и са издали тайно от автора сборник със статии и разкази. Това крие предпечатарски и коректорски рискове, но авторът изглежда щастлив ;).
Нова книга - от мен, а за мен - изненада… Неочаквано - Необходимо
Сборникът научнопопулярни статии и разкази от Николай Теллалов - ‘Мисли свободно - Лети високо’ беше замислен като изненада за автора и се случи тъкмо навреме - в навечерието на именния ден.
Да му е честито изданието, да бъде гордост и вдъхновение!
Да е честито и на всички, които с търпение и обич очакваха нова книга от Теллалов!
На тези, които сред мъглите на полу знания, суеверия и заблуди търсят хоризонта на истината!
За любопитните и питащи умове е тази сърцата книга. За мечтателите и емпириците, за романтиците, но и за скептиците.
За нагазилите дълбоко в науката и онези, които правят първите си крачки.
За нагазилите ‘до колене в небето’ - смелите, които знаят, че пропастите не са гибел, а шанс за полет.
С благодарност към въвлечените в изданието съзаклятници - без вашата помощ, подкрепа и отдаденост тази красива книга щеше да е само възможност. Сега вече е факт!
_________________________
Николай Теллалов (Шаркан) – писател, преводач и публицист, известен сред почитателите на фантастичното със змейската си четирилогия (от “Да пробудиш драконче” до “Слънце недосегаемо”), която и до днес няма аналог в българската литература.
Твори в областта на научната фантастика и алтернативната история. Обект на писателския му интерес са технологиите, космонавтиката, астрономията, анархизмът, естествените науки.

От 2010 г. активно се занимава с публицистика на страниците на вестник “Свободна мисъл” и е в състава на редколегията. От 2011-та сътрудничи на “Списание 8” със свои разкази, научни статии и есета.

Настоящият сборник представя голяма част от журналистическите публикации на автора и него самия като прогностик, страстен популяризатор на науката и новите технологии; на рационалното и критично мислене; на безвластието и общественото устройство, основано на свобода, социална справедливост и сътрудничество.
Включените в изданието разкази носят почерка на Теллалов като сладкодумен разказвач и отразяват думите му “фантастиката е бягство към реалността; пиша фантастика и измислям светове, в които бих искал да живея”.

Да помечтаем за невъобразимото заедно, защото бъдещето е на онези, които се подготвят още днес!
_________________________________

С пожелание за здраве и чисто небе!

На Автора с любов
(космичното е лично)

знаеш ли
знаеш ли колко е хубаво
между звездите самолетите и светулките
между космоса котките и гората
между огъня на деня и хляба на въображението
между стрелката за днес и утре
да заспивам и се будя до теб

Обичам те, мой яростен мечтателю, момче мечта и люспест мъдър дракон!
~
На Съучастниците с благодарност
(сборът е произведение)

Мечтата за издаване на тези страници се случи с помощта на странници, които имат
дързостта за полет
криле за свобода
сърцата мисъл чиста.

Благодаря на Георги Караманев - магическият реалист на “Дигитални истории” - за нескончаемите нишки на обич и приятелство! За споделената магика, за разказаните истории и за тези, които има да се разкажат. За това, което е отвъд думите, ала води сърцето “додето се раждат лъчите”!

Благодаря на рицаря д-р Боян Думанов от департамент “Археология” в НБУ.
За честта, която не е само слово от миналото! За непробиваемите отвън и меки отвътре доспехи, с които облече начинанието. За сърцето и наситената страст, с които го направи. Защото черното е пазител на всички цветове.

Благодаря на Ирена Димитрова, секретар-специалист на департаменти “Археология” и “Философия” в НБУ. За безмълвната категорична подкрепа и нежната съпричастност!

Благодаря и на гл. ас. д-р Сергей Стефанов от департамент “Философия и Социология” в НБУ - за естетиката във взаимоотношенията, за съветите, добрините и меда на споделеното живеене!

Благодаря на оттоворния другар без ключ Александър Ванчев, че прекрачваме заедно прага на вратата към свободата, която е неделима! За устоите и ината, за чистотата на другаруване.

Благодаря на Издателство Авалон - в лицето на доц. д-р Илиян Боянов - затова, че откликна, повярва и приюти в гнездото си мечтата за настоящия
сборник. За финото търпение и въздуха, които дадоха книжни криле и простор на изданието!

Лора Бранева
Корица , съдържание:

Разкази:
- Сподели с ближния: Писмото
- Музиката
- Европолис: Бездомните
- Юбилей 88
- Европолис: Гарантирано Щастлив Брак
- Дилемата на Пикселин
- Спечели покой
- Подарък
- Заразата

Статии:
- Отпечатай си... къща
- Мрежовите хора vs. олигархията
- Назаем от Бог
- Първи частен космос
- Небето на пънкарите
- Писатели пророци
- Без смърти, е?
- За технологиите
- Парафилософия
- Тук Земя, вика Марс
- Сами ли сме във вселената?
- Билет до Йорд
- Дракарът от Хикс
- Фениксът на оптимизма
- Интервю в... разкази?
- 50 години космонавтика
- Забравената космонавтика
- Пределите на роботизацията
- В задънена улица ли е изкуственият интелект?
- Оръжията на бъдещето
- Рояк равнодушни роботи
- Биологичното оръжие
- CoVID-19 като биологичното оръжие
- Има ли бъдеще ядрената енергетика
- Слънчева енергия, пак не за всеки
- Старостта явно е лечима, а глупостта?
- 10-те заблуди за атеизма
- Позитивните утопии на Александър Богданов
- Часът на бика във века на стадото
- 500 години „Остров Утопия“
- По Оруел или по Хъксли живеем
Корично 18 лв., 360 стр., А5.
Не съм убедена, че имам всички Теллалови списания 8, които нарочно съм издирвала, а и в момента няма как да проверя, така че сборно е добре дошло.
Здравейте всички!
Направиха ми изненада - тази книга!
Някои статии и разкази в нея приятно ме учудиха, че съм предвидил повече, отколкото смеех да се надявам.
Струва ми се, че и на вас ще ви хареса, и вас ще ви учуди.
С удоволствие бих подарявал книгата, но реалността се разминава с желанията ми, от днес до 6 януари 2022 поръчаните екземпляри ще са по 16 лв., след това на коричната цена от 18 лв.
Изпращането ще става през Еконт, само посочете име, телефон и адрес на доставка.
С пожелание за късмет, благоразумие и доверие в бъдещето - от автора и неговия рошав литературен съветник!
Пропуснах, че е книга от бъдещето - http://booksinprint.bg/Publication/Details/22285ea1-d2a2-415f-bc95-3c0e7ea3f06c.

Tue Jun 02, 2015 11:25 am Re: Любимите компютърни игри Tue Jun 02, 2015 11:25 am Re: Любимите компютърни игри
Тия дни се развличах, гледайки трите Witcher. Специално третият е най-силен откъм персонажи и емоционални моменти. (Извод: фентъзито, съсредоточено върху династични пререкания и социално-исторически процеси, ми е досадно. Фентъзито, дълбаещо в няколко ярки образа, по' има шанс да стигне до водоносен пласт.)

Обаче не за тях ми е мисълта сега. Гледайте какво чудо са сътворили (и продължават да творят) едни французи:

Life Is Strange

(Поредният синхроничен резонанс в живота ми: идеята за „пренавиване на времето“ кореспондира с постройката на CROSS†CHANNEL .)

Wed Jan 12, 2022 5:32 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Jan 12, 2022 5:32 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
При Тити:
озеленени редакции:
• „...неволно се усмихна…“
• „Иван извика такси и след като се настани удобно между двамата, детето продължи...“
• „Амнеел? – попита баща й и попипа челото й
Андреа бе напълно здрава“
• „Света ви е отвратителен – рече след малко то и като погледна през прозореца на таксито, побутна майка си...“
Съгласна съм с всичките редакции в зелено.
жълти редакции:
• „И „импровизира“?! Откъде ли го е чула?!“
• „...само Ада бе виновна, само тя!“
Мисля, че всичките са смислови.
други:
• „Мъжът зад нея стана от спалнята…“
• „...я хвана за ръката...“
Не мисля, че има нужда от редакция тук.

При Сан:
озеленени редакции:
• „Иване, това е нечувано!...“
• „Мъжът зад нея стана от спалнята...“
• „..рече на излизане Иван и като я хвана под ръка, погледна Ирина...“
• „...той я погледна ядосано...“
Съгласна съм с всичките редакции в зелено.
жълти редакции:
• „..рече детето и я погледна студено...“ – нещо не е наред тук, но не мога да определя кое
други:
• „Ирина погледна в огледалото пред себе си и не отговори“
Не мисля, че има нужда от редакция тук.

При Нина:
озеленени редакции:
• „Ирина го погледна стреснато...“
• „...майка му...“
• „...стоеше слисано...“
• „...остави гребена...“
• „...попита баща й и попипа челото й.
Андреа бе напълно здрава...“
• „...той я погледна ядосано...“
Съгласна съм с всички редакции в зелено.
жълти редакции: нямам
други:
• „Странно, нямаше температура.“
Не мисля, че има нужда от редакция тук.

Упражнението ми отне час и 15 минути :Д Ужасно се обърках кое къде да опиша и кое да обясня, тънах в недоумение и накрая написах нещо, но и аз самата се чудя дали е правилно. Объркването ми продължава...не знам защо така се оплетох.

Sat Jul 18, 2015 12:37 am Re: Тема за коректори Sat Jul 18, 2015 12:37 am Re: Тема за коректори
Няколко напомняния за правила за изписване в следните случаи, благодарение на Павлина Върбанова от kaksepishe.com

1. Приемливо е:
Радваме се да обявим...
Имаме удоволствието да обявим...
Имаме щастието да обявим...

(вместо "Имаме радостта да обявим")

2. Правилно е следното:
за деца от 6- до 12-годишна възраст (вместо "за деца от 6 до 12 годишна възраст")

3. Правилно е изписването по следния начин:
от 6. клас
от 6-и клас
от VI клас
Аз бих употребила втория или третия вариант."

(вместо "от 6 клас")


*****

И едно допълнение за правопис на дума: пише се "оливам се" (в смисъл на разливам течност или на прекалявам с нещо).

Sun Jan 23, 2022 4:37 pm Re: Бъдещето Sun Jan 23, 2022 4:37 pm Re: Бъдещето
My review of Solarpunk Magazine #1 :

A strong inaugural issue. Although by this point I'm fairly familiar with solarpunk, at least one of the ideas here surprised me. Also, I was happy to see stories that add more humanity and depth to their characters. The genre is growing. :)

Other happy impressions:

~ Starhawk's "The Brave Dress" examines the issue of children and parents: what they can do for each other (but don't have to):

Riley entered and took possession of the chair opposite the doorway. Lemma looked at hir warily.

“If you’ve come to ask me to wear that dress, I won’t!” Sh’he planted hir feet, hands on hips. “I won’t do it!”

“I haven’t come to ask you that. I wouldn’t ask that of you. I just thought you might need to talk.”

Lemma sighed and sank down onto hir bed, which took up the back of the caravan.

“I love hir. But why does sh’he always have to do this? It’s like everything has to revolve around hir! Even my Rideup! It’s so narcissistic!”

Riley shook hir head. “It’s not narcissism, really. It’s hir wound.”

“And I’m supposed to somehow heal it?”

“You can’t,” Riley said. “So no. No one expects that from you.”

“Sh’he does.”

“Not really.” Riley tipped the chair back so it leaned precariously against the wall. “Hir parents never saw who sh’he truly was—or when they caught a glimpse of it, they responded with horror and rejection. Sh’he never had that base of love and approval that you’ve always had from us. But there’s no way you can make up for that.”

But somehow I feel that I should. That I’m failing if I don’t. Lemma shook hir head sharply. “You grew up in the old times, too. You don’t harp on and on about it!”

“But I was born in a girl’s body, in Colorado. Still a little of the old west, where it was perfectly okay to be a tomboy, and everybody wore jeans! It was so different for hir. You can’t imagine…”

“I can! Goddess knows I’ve heard the story enough times!” But that was the problem—sh’he could imagine. And if sh’he did, sh’he would be sucked down, like a bug in the funnel of a trap-door spider’s hole, down and down to that void of a wound that could never be filled.

“Remember when you were a little one, and I used to rub your back to put you to sleep and tell you stories?”

Lemma smiled. “Wonder Bunny—the magic rabbit that could outrun anything that came after hir. Crazy Coyote, Frenetic Fox, even Wiley Wolf!”

“Sometimes it breaks my heart to think I’ll never do that again.”

“You might. You might tell those stories to my kids someday!”

“That’s true—but it won’t be the same. It won’t be you. And yet that’s the pain and beauty of being a parent, of watching anything grow. Change. Letting go. It’s not easy. But the best gift you can give Bou, can give us both, is to stand your ground and be who you are.”

“Maybe you could tell me a story, just one more time.”

Riley moved over to the bed, and Lemma curled up under the covers.

“One day Wonder Bunny was hopping through the food forest, munching on the greens, when sh’he heard a growl…”

Sh’he would be Wonder Bunny. Sh’he would hop, hop, hop away from the wolf of this aching tenderness that threatened to engulf hir.

Or sh’he could stop. Sh’he could face it, let it take hir, and trust that there was within hir some strong core that would emerge, changed, maybe, but alive and strong.

And in that moment, something shifted. As Riley’s soft voice crooned the story, as sh’he nestled into the warmth and love of hir own childhood, sh’he could feel hir own arms wrapped around a child, a hurt, wounded, baby Bou, and sh’he let that tenderness pour out like milk to nourish and heal hir. I see you, I see you, I care for you.

And in that moment, something shifted. This , sh’he thought, this is truly the moment of my Rideup, the real culmination of all those rituals and tests. I am not the child any longer. Bou is no longer the towering figure of the powerful adult. I can care for the child in hir. I can be myself. I am the grown-up now.

And in that moment, sh’he knew what they could do.

~ Renan Bernardo's "Look to the Sky, My Love" touched me with its emotion, but what I'm going to remember even longer was the idea of harvesting the power of dance:
Underneath my feet, the patched dirt road and the grass surrounding it reveals the metallic glints of the thermoelectric and kinetic generators that underlay Solândia’s soil. The dance harvester—as people like to call it—underneath Solândia’s grounds harnesses all the movement from footsteps and dances, and all the heat from bonfires and bodies exuding joy. It not only helps powering the communities all around, but also provides increased moisture capacity and granular structure to the soil of the vegetable gardens that feed Solândia.

Shining in the middle of the field, St. John’s Fogueirão casts its gilded glares across the party. That’s not something grief can block from me. It never could, maybe because of its glaring light: One tall, vivid fire, yet many symbols. Some people go to Solândia only to see it, to leave offerings to St. John and pray, in gratitude or gloom. And then there are people like Alana and me who went for the warmth on our backs, the kindling crackle of the flames, and the shadows dancing in front of us while we talked about the surrounding communities and of how Solândia distributed the energy harvested from dance and movement to five different towns.

~ Lindsay Jane's "Helping Your Garden Transition with Climate Changes" abounds with useful ideas. Here're a couple:
If appropriate, look at providing a home for threatened or endangered native plant species in your garden to help increase their population.

DON’T RAKE LEAVES
Countless species use leaf litter as part of their natural lifecycle. Fallen leaves shelter pollinators over the winter and help small creatures to hide. If you are not able to leave them lying where they’ve fallen, then there are other solutions like raking them into your planted beds. Another possible compromise is to leave them alone until the spring and rake them up then.

~ I like Jay Springett's definition of solarpunk in "Solarpunk: A Container for More Fertile Futures" :
My own go-to description is “a movement in speculative fiction, art, fashion, technology and activism that seeks to answer and embody the question: What does a sustainable civilization look like and how can we get there?”

As well as what he calls "cultural fracking":
Under the logic of media produced by narrative monopolies, it is costly to risk money on a new idea. Instead it’s safer to simply mine the past for new material. I call this phenomenon “ Cultural Fracking ,” described by solarpunk author Andrew Dana Hudson as “the capitalist process of endlessly extracting new value out of the sedimentary layers of meaning that comprise mass culture from the past.”  The business model of fracked culture requires it to meet the shared existing expectations of the audience. New material must continually reference something from a time when mass culture was more broadly shared. Nothing new can be added, only remixed. The process adds nothing new to the cultural imaginary.

Due to cultural fracking, there is a whole generation of people bereft of visions of the future to which they can lay claim. This is the de-futuring process in action: We have no futures which we can call our own.
Which, incidentally, explains my misgivings about the way agents and publishers pick up manuscripts these days.

Finally, it captures a vital purpose of solarpunk:
For better or worse, sci-fi has always inspired the real, from tablets in 2001: A Space Odyssey , the Star Trek communicator, or the automatic doors of HG Wells. Cyberpunk, for those without nuance, acted as a product roadmap, bringing us mass surveillance, digital money and soon a corporate-controlled metaverse. Recognising that sci-fi influences reality, solarpunk attempts to do this gesturally. Introducing people to real, practicable ideas has a dislocative effect, and the everyday becomes a site for both real and imagined narrative possibility:

The dead grass next to the parking lot at the mall becomes a prime location for rewilding. Or a piece of scrubland at the end of the cul-de-sac is seen as a space ripe for a community food forest. Rooftops yearn for solar panels. Statues demand to hold up wind turbines.

Solarpunk is a narrative strategy for creating this feeling of a speculative present—a present in which we speculatively prospect for better possibilities at whatever scale—in the minds of people who encounter it.

~ While I don't quite like Kim Stanley Robinson's fiction (I'm yet to find a character of his that makes me care), I'm constantly delighted by his interviews. "Utopianism and Advice for Climate Authors, Artists, and Activists" makes no exception:
SPM: We've heard you mention that you write utopian science fiction. Utopia is a weighted word these days, often slung at unattainable dreams of perfection. This is far from a charge we'd hurl at your work. How do you define utopian science fiction?

KSR: Science fiction that describes civilizations better than the current one is utopian. Also, any fiction describing efforts to make a better world are utopian. This means that a lot of fiction is inherently utopian, because stories about people trying to make a better world are quite common. Fiction typically says that what we do matters; that itself is a utopian position.

So, getting back to the more usual definition, it’s very simple—better future worlds are utopian, worse future worlds are dystopian. Working for a better world is utopian; letting things get worse is dystopian. Pretending it doesn’t matter is like shooting yourself in the foot before running a race.

“Slinging” the term utopian, as you put it, meaning using it as a put-down, I presume—implying that it’s a synonym for “unrealistic,” or “too perfect to ever happen”—that’s always a political attack on trying to make a better world. The accusation is itself anti-utopian, taking the form of a faked realistic attitude, now usefully named “capitalist realism.” It’s like buying into Thatcher’s notorious slogan, “there is no alternative.”

SPM: And, hey! What's your beef with "punk" and with calling utopian cli-fi solarpunk?

KSR: You punks! Get off my lawn! Give me my cane back!  Why do you want an old man’s cane, are you blind or something? Goddamn punks. Fucking whiners. Make your own cane. In my day I had to walk ten miles to school, uphill both ways. We didn’t even have shoes. We didn’t even have legs.

(...)

Forry Ackerman came up with “sci-fi,” which was a play on “hi-fi,” which came from the advertising industry’s take on “high fidelity,” a long-forgotten hobby of Playboy readers who thought that certain settings in sound recording sounded more lively than other settings. Neither “fidelity” nor “fiction” sound like “fi” when you say the syllable, but we are semper fi to the suggestions of the advertising industry, so the names stuck.

Sci-fi was taken up by mainstream culture as a putdown of science fiction, so science fiction fans of course took it on, in the way you do with insults, to own them. It also became a way to indicate a certain kind of science fiction, very over-the-top and campy.   Some people cringed at the put-down and/or the campiness. For you to use “sci-fi” now in your question is probably a sign that all these matters are ancient history and don’t matter in the new dispensation, because the whole world has become science fiction and you can call the genre anything you like without the names meaning anything. Maybe.

People who wanted to discuss science fiction and yet remain respectable made up other names for it, to cover their faux pas in showing interest. Sci-Fi was the put-down; the upgrade to respectability was “speculative fiction,” perhaps an invention of Heinlein’s. That was very popular in academia and among the pretentious. “Structural fabulation,” another name that held on to the sf initials, failed to launch. A blanket term introduced by John Clute to gather all the non-realisms is “fantastika”—I like that one better than “speculative culture,” which hearkens back to the old pretentiousness of speculative fiction. Also, speculate; look it up. Is there fiction that doesn’t speculate? So it’s like saying fictional fiction. Pretentiousness is always stupid.

Then came “cyberpunk,” an invention of Gardner Dozois’ to describe the work of some tough guys writing sf set in the mean streets of Reagan’s America. The punk part of this referred to punk rock, of course, the work of tough guys making music on the mean streets of London and New York; the cyber part referred to cybernetics, a systems theory that might have had something to do with computers. So now it wasn’t science fiction, it was cyberpunk, which meant you could talk about it and still be cool.

Then came “steampunk,” which turned the punk part into a general suffix. Too bad! Now, just as every American political scandal has to end with gate, new movements in fantastika have to end with punk.

(...)

So—what would be a good name for our shared endeavor? Utopia is good. And science fiction is very good. It isn’t very accurate, but it is extremely powerful. It’s so powerful that people try to dodge it, or dilute it.

Why is it powerful? Because science creates this civilization, it’s the real power, the world of facts. But fiction creates meaning, so it’s the real power, the world of values.  But wait—the fact-value problem is a thing in philosophy, a worry that you can’t reconcile the two. And yet here’s this literary genre claiming to bridge that gap, by its very name. Fact values! Impossible, and yet filling up many shelves in bookstores! So presumptuous! So provocative!

Should there be any other names for it? No.

Should there be any modifiers diluting it, such as hard science fiction (as if), feminist science fiction (yay), literary science fiction (gag), military science fiction (double gag), etc? No.

Should there be schools within Sci-Fi, splitting it to reduce it? No.

Just take it on. “I write science fiction.”

So: solarpunk. Okay, despite all that I’ve said above, I love you anyway. Hopepunk too. What I think about the names doesn’t matter. You write utopian science fiction, you’re working against dystopia, so more power to you. Kick ass using any name you want. 

~ Nina Munteanu's essay "Why Eco-Fiction Will Save the World" introduces the new/old concept of eco-fiction:
Eco-fiction (short for ecological fiction) is a kind of fiction in which the environment—or one aspect of the environment—plays a major role in story, either as premise or as character. For instance, several of my eco-fiction stories give Water a voice as character. In my latest novel, A Diary in the Age of Water , each of the four women characters reflects her relationship with water and, in turn, her view of and journey in a changing world.

(...)

In eco-fiction, strong relationships are forged between the major character on a journey and an aspect of their environment and place. Environment and place illuminate, through the subtext of metaphor, a core aspect of the main character and their journey. Such strong relationships can linger in the minds and hearts of readers, shaping deep and meaningful connections that will often move a reader into action.

~ Clark A. Miller's essay/manifesto "It's Time to Build Solar Cities" contains a useful list of ideas how to bring solar power to our cities.

Sat Feb 05, 2022 6:28 pm Re: Не-културни събития Sat Feb 05, 2022 6:28 pm Re: Не-културни събития
Кампания „Как (не) се прави“ – добри и лоши градски практики в грижата за дърветата

Уважаеми колеги и приятели, честита да е новата година!
Пожелаваме ви да е здрава, благополучна, пълна с хубави преживявания и късмет!

За всички вас, които имате дейно отношение към заобикалящата ни среда и бихте искали да допринесете за подобряването й, отправяме покана за включване в новата ни кампания „Как (не) се прави“. Чрез нея искаме да окажем въздействие върху общинските практики за поддръжка на дърветата в града.

В рамките на кампанията ще онагледим добрите и лошите примери на засаждане и поддръжка на дървета и храсти по улиците, зелените площи, градинките и парковете в населените места в страната. Също така ще изготвим препоръки към съответните звена на институциите.

Ако сте наблюдавали добри или лоши примери за начина, по който отговорните институции се грижат за зелената система в града, споделете ги с нас!
За целта е необходимо да направите съответни снимки и ни ги изпратите с кратко описание, като за улеснение може да използвате този формуляр . Включете се, ако сте били свидетели на случаи, като:

добре поддържани зелени площи;
„обезглавени“ дървета;
асфалтирани стволове;
неукрепени дървета;
засадени, но изсъхнали поради липса на последващо поливане;
окастрени над 50% от живите клони;
дървета и храсти, озовали се пътя на велоалеи;
ниски и стърчащи клони, пречещи на преминаването на хора и превозни средства;
и други добри и лоши примери.

Събирането на материали ще продължи до 30 май 2022 г. Може да се включите по всяко време в този срок и колкото пъти прецените, ако сте наблюдавали съответни практики, които намирате за ценно да споделите.

С участието си в кампанията ще подпомогнете дългосрочните ни усилия да допринесем средата, в която живеем, да бъде по-красива, функционална и приятна, да обърнем вниманието върху този належащ проблем, както и да повлияем положително на възприетите общински практики в тази област.

Подробности за кампанията „Как (не) се прави“ и условията за участие може да прочетете тук .

Използваме случая и за да ви напомним, че може да се възползвате от безплатните консултации, които екипът на фондация „ЕкоОбщност“ предлага по теми, свързани с: взаимодействие с институции, активизиране на общности по даден проблем, организиране на събития, подобряване на дейността ви, кандидатстване по финансиращи програми, градска среда, засаждане и грижа за дървета. Може да се свържете с нашите експерти на ел. поща consult -в- bepf-bg.org или да попълните формуляра за запитвания .

Поздрави,
екип на фондация „ЕкоОбщност“

Tue Nov 10, 2015 2:08 pm Re: Християнството, вярата... и още Tue Nov 10, 2015 2:08 pm Re: Християнството, вярата... и още
Христо Блажев: Човек търси Бог, намира само себе си

Напомни ми някои сладки цитати. И ме насочи към отзива на Анна Димова в „Жената днес“ .

Знаете, че чужд език се учи най-лесно в контекст – като съставяте изречения с всяка нова дума. Ерик Уайнър прави точно това – разказва как звучат различните религии в изреченията на живота на един обикновен БМО (Бял Мъж Обърквист).

„Боголюбопитството” му го отвежда в суфистки лагери и будистки храмове, среща го с францискански монаси, даоисти, шамани, вещици и кабалисти, дори с някои особено екстравагантни култове, за които почти се обзалагам, че никога не сте чували – например раелците, които вярват, че боговете са всъщност извънземни. С обезоръжаваща искреност разказва за приключенията си, любопитството си, въпросите си, депресиите си, страховете си, удивлението и прозренията си. И е способен еднакво силно да заинтригува, развесели и замисли атеисти, агностици и вярващи, което е рядко постижение.

Обикновено книгите на религиозна тема са тежки за четене и изискват специална мотивация, концентрация на ума и отдадено усилие, което малцина са склонни да положат. Лично за мен това не е недостатък, но вероятно тъкмо трудният за преодоляване текст държи масовия читател далеч от подобни книги и го оставя в пълно неведение за това колко разнообразни маршрути предприема човешкият дух в търсене на божественото. В това отношение „Човек търси Бог” е рядък и изключително сполучлив опит тази материя да се „преведе” на прост, лек и забавен език, без обаче да се профанизира и превръща в кич.

Sun Nov 22, 2015 1:22 pm Re: Tемата на Трип за интерактивна литература Sun Nov 22, 2015 1:22 pm Re: Tемата на Трип за интерактивна литература
Мда, много смислено начинание са, при все че клонят за момента по-скоро към "динамична" литература, игровостта я застъпват по-слабо.

Sat Jan 16, 2016 9:45 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Jan 16, 2016 9:45 pm Re: Любимите компютърни игри
CONSORTIUM
http://store.steampowered.com/app/264240/?snr=1_4_4__100_2

В играта има оръжия и възможността да ги ползваш, но се рекламират, че може да разрешиш всички проблеми и ситуации без да произведеш нито един изстрел (или ритник).
Scope-ът е ограничен (всичко се развива на борда на един-единствен самолет), но основният акцент е, че няма "NPC"-та, т.е. всички персонажи са от значение и всеки един от тях има/си съставя уникално мнение за протагониста вледствие на неговите действия/диалог. Самата игра можеш да я приемеш като ограничен пример за "One city-block RPG".

...

Mirror's Edge

https://www.youtube.com/watch?v=p-OUNPqRzII - туй е спийдрън, т.е. ползва пича разни гличове/експлойти, обаче дава обща представа за играта. (Историята не е кой знае к'во, така че липсата на кът-сцени не е болезнена, макар самите да са направени симпатично в cell-shade стил)

От 2009-а е, представлява... паркур от първо лице, сетинг - близко дистопично бъдеще. Главната героиня може да ползва пушкала, но за разлика от други игри, тук е силно непрепоръчително , защото играта набляга над придвижването, в резултат на което пасифистични рън-ове всъщност са доста често явление.

И мжд, скоро ще излиза reboot/продължение. Но то май ще е осрано от корпоративните money-above-all интереси.

Mon Feb 08, 2016 2:37 am Re: Не-културни събития Mon Feb 08, 2016 2:37 am Re: Не-културни събития
На 11 февруари от 19 часа във Veda House ще се събират чужденците, които веднъж в месеца се виждат в София и всеки път избират място с различна кухня.

Mon Feb 29, 2016 10:50 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Mon Feb 29, 2016 10:50 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Виждал съм темата и преди, погледнах я пак и сега. И... проблемът при нея е, че повечето от споделените неща не са лични . Тоест, споделени са разни работи на вече "доказани" имена от по света и у нас.

При мен идеята на тая тема е друга: да обсъждаме нашите идеи и похвати в писането, независимо дали сме ги "взели" отнякъде, или сами сме си ги разработили. Също така, това да е място, където човек да може да си изкаже личните предпочитания и възгледи относно писателските конструкти , като например, тропите . (И като стана дума за тропи, ровил съм изцелия под-форум и съм видял, че в Писателската работилница почти дума не се отваря за понятието или какво символизира то. А аз смятам, че трябва повече гласност по тази тема, защото /поне за мен/ тези инструменти бяха пределно важни за формирането ми като професионален разказвач на истории.)

Не на последно място, не случайно съм споменал темата да стане нещо като "ложа". Сиреч, обстановката да е по-неформална, но не изцяло чат-тема, а по-скоро дружески think tank. Плюс това, аз никога не съм циркулирал из "редовния" форум на ЧоБи (който ми е твърде "кланов" по вкуса), затова искам да създам някакъв малък пристан тук, където някога написах цял роман с помощта на колцина читатели.

Та, не мисля, че тази тема трябва да се слива с предложената от теб. Най-малкото защото другата ми се струва hijack-ната по смисъла на нейното заглавие и специалността й, която ти посочваш.

Но... ако ти е непрегледно (знам, че форумния екип има различни разбирания за модерирането от това на мнозинството други форуми из Нета, и различни (донякъде) от моите разбирания), можеш да сливаш. Аз тогава ще преформатирам въпроса да е "по-ясен", ама...

ДДЗ. Нещо излязох от релси. Тежка ролева сесия.
Отивам да играя Factorio.

Wed Mar 23, 2016 4:35 am Re: Последният писател Wed Mar 23, 2016 4:35 am Re: Последният писател
Щом е първи опит, правя следното: поздравявам те за смелостта да го публикуваш! Моите първи разкази и до ден-днешен са заключени в дебрите на една тетрадка от 10-и клас...

Сега оттук насетне започва купонът. Яко. Писане. Отново. И отново. И отново.
И така, докато нещата започнат да се оформят. Това е процесът на изграждане на майсторлък. Practice makes perfect, според мотото на Тойота.

Започвай следващия разказ. Повярвай ми, няма смисъл да си губиш времето с този, освен ако не стои някаква мега-супер-яка идея зад написаното. По-важното на този етап е количеството . Когато натрупаш "страници" зад гърба си, вече ще започнат да ти изплуват по-интересните мисли в ума, а същевременно ще притежаваш достатъчно техника, за да ги излееш в прилична форма на белия екран/лист. Говоря от личен опит.

Until then, ROCK ON! :ugeek:


ПП. И ако не ти идват нови идеи за разкази, или форматът те затруднява като обем, пробвай първо с "винетки" . (vignettes) И ето малко инструкции за тяхното сътворение.
Нищо не помога повече от вдигането на собственото ниво, така както желанието да помогнеш другите да се научат. Huh, guess Jim Butcher was right after all...

Sat Jun 11, 2011 12:37 pm Курбан Sat Jun 11, 2011 12:37 pm Курбан
“Курбан”

Ярослав изпита горещ, помитащ порив. Порив на омраза към българите и заптиетата зад гърба му, към собствения си живот и съдба. Горчилката, родена от чувството за нищожност, го задави. Сърцето му пропусна удар в гърдите заради отвращението към собствената му глупост. Тук, в тези планини и преспи, умряха всички негови илюзии и пред лишения от клепачи поглед на душата му лъсна цялата грозота на човешките същества. Усети мислите си – черни и тежки - да пълзят под пламтящия му от болка череп:
“Хората са мръсни.... Те носят в себе си злина, подлост и животинска хитрост. Трябва да ги тъпчеш и мачкаш.... да ги тъпчеш и мачкаш. Противни са! Трябва да им натискам лицата в калта, защото така е устроен светът. Нямам друг избор, освен да се нагодя.”

* * *

Той прехапа език. Ненавиждаше се, защото е слаб, амбициите му са мъртви, мечтите му са изродени в жалка жестокост към безпомощни роби... С годините дори гневът му изтля сред тези вечно заснежени планини и от него остана само тъпа болка в тила и гърдите....
- Али ага? – прекъсна неравния ход на мислите му едното от заптиетата. Той раздразнено го погледна и натрапникът неволно се сви на седлото си. Мъжът се казваше Мехмед и се подчиняваше само на голата сила. Другите стражи разбираха от дисциплина и дори уважаваха искрено повелителя си. Повикалият го обаче имаше примитивна и жестока душа. Той следваше водача си заради нечовешката ярост, с която Али въртеше сабята в битките с хайдути, изпаднали акънджии и откровени разбойници. Заради бабаитлъка да беси наред бедни и богати, щом са пристъпили волята и думата му...
- Али ага? – повика го отново турчинът и в тона му се усещаше покорство, ужас и сляпо обожание – само петима сме, ага, за цяло село! Не сме ли малко?
Попитаният не си направи труда да отговори. Само лицето му се изкриви в гримаса, сякаш всеки миг ще се изплюе в гърдите на другия ездач. Мехмед беше отправил към него въпрос, в който турската реч се преплиташе със звученето на българския език и това пораждаше въпроса от коя робска утроба се е пръкнал някога:
“ Знам, че се е смеел като дете. След това пораснал, влюбил се , завъдил челяд. Работил е, за да храни семейството си и смятал, че е щастлив....но после някакъв акънджия му извадил окото, изнасилил жена му и убил трите им момчета. Продал го в робство, от което аз го откупих преди година. Той е счупен човек... също като сестра ми!”
Споменът за нея го шибна и той се олюля на коня, задавен от клокочеща в гърлото му ярост. Сестра му, милата му сестричка – толкова нежна, чиста и щастлива на сватбата си.... и онзи ужасяващ българин в униформа на руски офицер. Нищожество, издигнало се до положението на помещчик, до собственик на парче полска земя, дадено му по волята на коронованото чудовище в Москва.
Спомни си как извергът заяви правото си на “първа брачна нощ”. Как се изсмя на уплашените им протести, че нямал право на това. Ударът с плоското на сабята през лицето на бъдещия му зет... писъците...
Омразата заклокочи в гърлото му и се превърна в глухо ръмжене, накара го да сръчка коня си нагоре по баира, през преспите. Животното веднага се подхлъзна, поколеба се, но той безрасъдно и безмилостно го пришпори.
Нагоре по баира, през преспите.
Изкатери по чудо стръмнината и мътният му от гняв поглед мярна крайните къщи на селото. Комините им срамежливо пушеха и димът се виеше в ясното, оцъклено от февруарски студ небе. Отблизо чу ясно и свирнята на сватбено хоро, примесена с тягостни, провлачени песни. Долу в равнината беше доловил звуците от празненството като неясно ехо. Сега ги възприе прекалено ясно, в цялата им примитивност и грозота. Погнусата го накара да сбърчи нос. Изсъска:
- Рашид, Хюсеин, идете и кажете на гяурите да млъкнат. Да млъкнат сега. Преди да съм минал покрай първата къща!
Посочените препуснаха напред и сякаш след миг над цялата област се възцари тишина. Мъртвешка тишина, в която чу хрипливото дишане на яздещите зад него заптиета.
Изведнъж осъзна, че повтаря стореното преди двайсет години от онзи българин в руска униформа. Извергът заповяда на сънародниците му да онемеят, да заключат устите си, понеже полската реч го отвращавала. Обаче сега той, Ярослав от село Консковола, настоящият Али ага, щеше да даде възмездие на тези животни. Щяха да видят те, как се пращат нерези, как насилват невинни девойки в първата им брачна нощ.

* * *

... Колиба, още една колиба и се озова сред смълчаните, облечени в празнични дрехи роби. Зяпаха се няколко дълги дихания, след което звучно и с чувство ги напсува на полски. Никой не разбра думите, но интонацията каза достатъчно и селяните се люшнаха като трева пред буря. Като животни, усетили, че ще ги колят.
Наистина - с двата си ингилизки револвера можеше да избие половината мъже в селото без дори да посегне за ятагана. Само че двукраките овци не гледаха оръжията – очите му виждаха те! Погледът му – той ги смрази, той събуди в слабите им сърца скотския страх на овцата от вълка. С душата си ги пречупи и те сведоха глави, паднаха на колене. Замолиха милост.
В този миг Ярослав си спомни как някога неговите сънародници лазеха в краката на онзи руски офицер – българин по кръв. Спомни си и горчилката затъкна гърлото му. Стисна юмруци до побеляване на кокалчетата, до крясък:
- Къде е тоя младоженец, дето е решил да легне до булката преди мен, агата! Къде е, да му покажа аз един Гюлхански хатишериф!
Селото се смръзна, защото изрева на турски. Слабите им умове се забавиха, докато разберат намека. После писнаха като гайди и Мехмед гръмна с пищова си, за да ги укроти. Заптието дори цапардоса един по-буен младеж зад ухото с дръжката на оръжието, но след това се приближи към водача си с объркано изражение:
- Ага, нещо не е в ред тука... други са песните на сватба? На гяурска сватба другояче звучи... тез песни бяха жалейни.
- Жалейни дрънки – изплю се в краката на булката – нали са женоря, плачат щото ще им таковат щерката. Овце...
- Не е точно тъй, ага – настоя упорито заптието и Ярослав го погледна замислено. Мехмед си позволяваше да влезе в спор, подтикнат от очевиден страх! Гяурин по рождение, сигурно знаеше нещо, опитваше се да го предупреди за някаква опасност....
...Само че в тая планина единствената опасност беше той, Али ага! Засмя се и извика отново:
- Къде си бе, Юнак? Покажи се бе, мекере! Да ти кажа аз как ще ме забравяш на сватбата си, преди гнусната ви блага ракия! Покажи се бе, измекяр?

* * *

Докато крещеше, изведнъж осъзна, че насилието наистина е вечно, безкрайно. Проумя, че всичко извън него е лъжа и самоизмама за слабите. Човешката злоба край нямаше - на нея се крепеше целия свят. Турци колеха българи, руснаци колеха поляци, но това не стигаше, не! Преди двайсет години българин с руски пагони дойде в другия край на света, за да отделя деца от майки, жени от съпрузите им в сватбената нощ. За да тъпче другите така, както е смачкан от собствената си злоба самият той.
“И аз съм като него. Уж дойдох, за да донеса светлина, но нито турците, нито робите я поискаха. Мога само да постъпя като българина, дето си качи коня върху сватбената трапеза на сестра ми. Да си го върна, както той си е връщал на друг поляк в униформа на турски офицер. Някой нещастник, който на вой ред е мъстил заради още по-ранен българин на царска служба.”
- Къде си бе, хубавецо? – извика пак той и видя как Мехмед скришом се прекръства по християнски. Чу как прошепва, че това е третото повикване. Подразни се от страха му, удари го с опакото на лявата ръка, през лицето. Заптието дори не трепна пред това страшно унижение. Очите му шареха обезумели към гората.

* * *

А от там, развял бяла риза сред тоя страшен студ, излезе снажен мъж с изсулнати кафеви гащи и навуща. С ален пояс, провлачен три стъпки назад по белите като смърт преспи. Гърдите под ризата се издуха и спаднаха, а изпуснатия дъх вдигна снега две крачки напред във вихрушка. Али ага изведнъж разбра със сърцето си, че се изправил пред по-голямо зло от самия него. С рев изпразни в идещия двата си револвера и поне половината куршуми уцелиха непознатия в гърдите. Онзи продължи да крачи нехайно, сякаш нито него пуцаха, нито го беше еня за панически бягащите заптиета и селяни. Той бодро премина последните няколко крачки, хвана Ярослав за ногата и го изсули от коня като пеленаче. Ръцете на неуязвимия мъж горяха по-жежко от почервеняло желязо, така че агата изкрещя. Болката изпепели волята му, усука тялото му на възел, повали го в несвяст. От небитието го върна внезапно разнесъл се, звънлив и чист глас. Песента на единственото човешко същество, останало наблизо:

Всекни си, Змеьо, ясенъ йогань
Да запалишъ ясну сланце,
Да изгрее на земе-та
На земе-та на поле-ту,*

Съвзе се, извади сабята си и с див замах я счупи в гърба на чудовището. От удара надупчената в гърдите ризата се спраска съвсем. Свлече се на две дипли, разкри мускули, каквито агата виждаше за пръв и последен път в черния си живот. Ярослав разбра, че ще се мре, зарева от безсилие и ярост. Зарита бясно, защото в тоя живот нямаше място за слаби и милост не съществуваше. Не смелостта го накара да се съпротивлява до последния си дъх.
Тъкмо ужасът премахна пелената на омразата му и той най-накрая осъзна колко красива е булката, как звънливо и нежно се лее новата й песен. Най-хубавата, най-личната мома , любимката на всички. Най-свидният курбан на селото за оня, що може да им донесе разруха или спасение от оцъкления студ на дълбоката зима. В заслепението на своята ненавист Ярослав беше привлякъл върху себе си погледа на звяра, що са призовали за нейно либе... а заместил я в участта й, за него вече нямаше спасение.

Какъ си грее ясну сланце
Да си гони люта зима
Люта зима снегувита,
Чи ни са, Змеьо, ду дела!

Докато чудовището го влачеше за крака, някаква последна искрица на угасващия разум му подсказа: получил е, каквото си е търсел. Сребърният глас на младоженката ликуващо се възнесе към оцъкленото от студ небе и Ярослав осъзна какво прави тя. Разбра, но нямаше сила, която да го избави от собствения му избор. Колелото на Съдбата и Насилието се въртеше и той се падаше тоя път отдолу, а пък гласът на българката се носеше все по-ясно и високо. Чак до дъното на небесната чаша, до бледото светило горе.

Курбанъ ти колеме суру агне
Суру агне усуресту
Усуресту пепелиту,
Суру агне едно на майка,
Чи си йогань светнувашъ
Ясну си сланце упалешъ.*

- - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - -
* Стиховете са от “Веда Словена”, като в текста думата “Боже” е заменена със “Змеьо”, предвид препратките в разказа към езическите корени на подобни обичаи.

Wed Apr 06, 2016 10:48 am Re: Копнеж за човечни книги Wed Apr 06, 2016 10:48 am Re: Копнеж за човечни книги
Медиен анонс:

Фондация „Човешката библиотека“ обявява третия Копнеж за човечни книги :

http://choveshkata.net/blog/?p=5838

В Копнежа могат да участват книги с художествена проза , издадени на български през 2015 година; хартиени или електронни, родни или преводни. Номинациите са отворени за автори, издатели, читатели и всеки, който се вълнува от бъдещето на литературата.

Номинираните книги трябва да покриват първите 4 критерия за включване в поредица „Човешката библиотека“ . Темите и жанровете са свободни.

Крайният срок за участие е 30 април 2016 .

Отличените издания ще бъдат обявени през декември и Човешката библиотека активно ще помага с разгласата и разпространението им .

При оценяването предимство ще имат по-малките издателства и независимите издания.

Смисълът на Копнежа е да помогне на:

а) авторите и издателите – с най-слабите звена в пътя на книгата до читателите: разгласата и разпространението;

б) читателите – с пресяване на пре-огромния брой заглавия, които излизат всяка година.

Изданията, отличени в предишните Копнежи, включват „Светлоглед“ от Миа Сердарева, „Голямото приключение на малкото таласъмче“ и „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ от Никола Райков, „Наследникът“ (първа част от трилогията „Сивият път“) от Любомир Николов – Нарви, „Кривата на щастието“ от Иво Иванов и други .

Пълните условия и най-актуалната информация за Копнежа открийте тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=5838

Очакваме ви!

Ако имате близки контакти с медии – моля разгласяйте и вие!

Отражения:
- bgvestnik.net
- komentator.bg
- e-bookbg.com
- scifi.bg
- uchi.bg
- bulgaria21.net
- skif.bg
- urban-mag.com
- kulturni-novini.info
- spisanie8.bg
- bgregioni.com
- shadowdance.info/magazine/
- iccd.unwe.bg
- obekti.bg
- bulgaria-italia.com

Wed Apr 20, 2016 8:55 am Re: Цитатите, които ни промиха Wed Apr 20, 2016 8:55 am Re: Цитатите, които ни промиха
Susan’s fingers wandered, and her eyes sparkled. “Your mouth says no,” she purred, “but this says yes.”
I went up on my toes, and swallowed, trying to keep my balance and get her hand off me at the same time. “That thing is always saying something stupid,” I told her.

I've been wondering when someone will come up with this rejoinder. ;)

Mon Sep 19, 2011 12:38 pm Re: Доброто писане – отвътре и отвън, и холистично Mon Sep 19, 2011 12:38 pm Re: Доброто писане – отвътре и отвън, и холистично
Един цитат от друго есе на Дилейни, "Of Doubts and Dreams". Може да го преведя цялото като се върна вкъщи, където ми е книгата.


"Когато писателят докосне хартията с писалката си – или зачука по клавишите на компютъра или пишещата си машина, - слага началото на уникален процес. Разбира се, писателите обмислят и планират някои истории предварително – и разбира се, след няколко написани истории човек може би ги обмисля и планира по-сложно. Но дори тази сложност е вероятно да израсте от процеса, за който говоря. Работата е там, че почти всички мислят за истории. Мнозина стига дори до план. Но мястото, където опитът на писателя се различава от този на всеки друг е по време на самия писателски процес. Това, което го прави уникален, е свързано пряко със съмняването.

Представяш си началото на история. (Всеки го може.) Опитваш се да го опишеш. (Всеки може да се опита.) Умът ти предлага дума, три, десет. (Не се различава много от това, което ти се случва, когато пишеш на приятел какво си правил вчера сутринта.) Записваш думите, първата, втората, третата, четвъртата, петата, шестата, седмата – внезапно се усъмняваш.

Усещаш претрупаност, оскъдност или клише.
Пристъпваш в нещо, което се случва само в процеса на писане.
Ако думата, в която си се усъмнил, е сред записаните, можеш да я изтриеш или задраскаш. Ако е сред тези, които ще запишеш, можеш да си кажеш "Не, не тази" и или да продължиш без нея, или да изчакаш да ти хрумне алтернатива. Отказът да запишеш нови думи или изтриването на вече записани, докато се съсредоточаваш върху образите, за които пишеш, кара нови думи да дойдат. Нещо повече – когато откажеш думи, които умът ти предлага, нещо се случва със следващата партида. Те не са същите, които биха ти хрумнали, ако не си се бил усъмнил.
Разликите навярно ще са малки или пренебрежими спрямо сюжета или цялостната постройка на историята – макар че може и да не са. Навярно ще има много за отхвърляне и в новата партида думи. Само че като нанасяш промените в мига, когато ги долавяш, насочваш историята навътре към ядрото на собствената й енергия. Когато правиш поправки на място, следващите думи, които ти хрумнат, ще са по-богати – по-богати на неща за приемане и отхвърляне."

Thu Sep 29, 2011 1:02 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ... Thu Sep 29, 2011 1:02 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ...
/офтопик/Ще мога ли да помоля да няма повече коментари за Старкрафт и издателската политика на големите фирми.

Разбира се, а мога ли да въпросна дали се дразниш от офтопика или от самата тема?

По темата:

Мога да дам пример с Бриджит Джоунс. Една напълно нормална и чудесно описана жена. Страшно ми харесва като героиня. Защо мисля така? Ами образът има и положителни и отрицателни черти. Далеч е от перфекната героиня, не е нито най-красива, нито най-умна или добра. И има напълно естествени женски и човешки проблеми - с родителите, с липсата на партньор в живота, с дупката, в професионалното й развитие, с космите, килограмите, цигарите и алкохола... В сюжета на книгата не и се случват чудеса, а простички житейски обрати, които се случват на всички ни. И все пак има интересна и много приятна история. С цялата си обикновеност и простота Бриджит все пак ме разсмива и натъжава, изненадва ме с реакциите си, но също така ги намирам за логични, в контекста на характера й. Доста се дразня, когато авторите създават уж естествен женски образ, но му вкарват нелогични за жена реакции, емоции. Честно казано за мен достоверността е най-важна, за да харесам един женски образ - бил той положителен или отрицателен.
Ако говорим за филма - ами относително добра екранизация е, макар да ми липсваха някои моменти. Харесах Рене Зелуегър в ролята. Смятам, че я изигра перфектно. И шапка й свалям за еквилибристиките с качването и свалянето на тегло покрай двата филма, едно е да го направи Марлон Брандо, съвсем друго - красива и млада екстриса.

Sun Oct 16, 2011 1:54 am Re: Научна фантастика vs. фентъзи Sun Oct 16, 2011 1:54 am Re: Научна фантастика vs. фентъзи
Разделение наистина вече няма. Първо - много от т. нар. "научна" фантастика си е чисто фентъзи, но с друг реквизит. Второ - смесването на тия поджанрове си върви със страшна сила.

Освен това да кажем, че Хауърд превъзхожда в нещо Толкин или че Толкин превъзхожда в нещо Хауърд, е все едно да речем, че свети Василий Велики превъзхожда свети Григорий Двоеслов - или обратното ;) Частното ми мнение е, че Толкин и Хауърд заедно превъзхождат почти цялото останало фентъзи (а и немалко от "научната" фантастика) в едва ли не всяко едно отношение.

Wed Aug 31, 2016 10:27 pm Re: Културни събития Wed Aug 31, 2016 10:27 pm Re: Културни събития
КЛЕТВЕНИ ДЕВИЦИ
Първата изложба на Пепа Христова в България

от 1-ви до 25-и септември 2016 г. в Националната галерия в София

Те са: Дранде на 53 г., която избира да живее като мъж и да се грижи за своята майка, след смъртта на своя баща; Хаки на 59 г., която е отгледана като момче веднага след раждането си, заради предсказание; Диана на 54 г., която започва да живее като мъж на 17 години ...

Това са част от историите, които ще ни покаже в първата си в България изложба фотографката Пепа Христова. Тя е за онази неизследвана част от Европа, където говорят, че планините са „прокълнати“ от Дявола, вендетата е изконно право, а жените могат да станат мъже, при условие че се обрекат на вечна девственост. Точно там, в Северна Албания, от памтивека властва един закон: ако патриархът в рода умре, някоя от жените в семейството може да застане на негово място. Така бурнешите (burr – мъж, от албански) заживяват като синове, братя, чичовци, вуйчовци, глава на семейството, наследник на рода. Бивши жени, влезли в мъжката социална роля, забравили природата си и изградили всичко в живота си като мъже. Някои от тях дори не помнят, че някога са били жени.

Sun Nov 27, 2011 5:30 pm Re: „Свали сваляча“: подготовка Sun Nov 27, 2011 5:30 pm Re: „Свали сваляча“: подготовка
Имам една критика към Виктор, в добавка към тези на Калин. Малко ми е шантав момента, в който мадамата казва "Да речем, че реших в последния момент за разнообразие да дойда тук.", а пича й отговаря "Мъдър избор." Ако аз бях казала това и някой ми беше казал, че избора ми е мъдър, щях да съм много озадачена. Избора не е мъдър, по-скоро е напосоки, а в такъв произволен избор не може да има кой знае каква мъдрост. Или бъркам нещо?

Wed Sep 21, 2016 2:01 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Sep 21, 2016 2:01 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Не можах да си намеря Howl's Moving Castle, но попаднах на барселонската ми The Secret Garden - Frances Hodgson Burnett - 1910/1911.

Доста мила книга и лека за четене. Ама май трябва да я обвия с нещо хубаво, понеже корицата е с отчайващо смотана картинка .
Явно след "Нация" на Тери Прачет и преди това Jane Eyre харесвам книги за самотни малки английски госпожици.
В тази книга трансформацията на главната героиня е доста затрогваща.

После ще изръчкам Мо да гледаме филма.

Като изключим йоркширското наречие, книгата май е подходяща за хора с по-скромен английски речник. Приятно е човек да си чете и да не се чуди постоянно какво пък е това.

Обаче от една "Бамби" на английски (с руски обучителни бележки) се отървах, понеже не можах да изтрая да я чета. Много е досадно на английски с всички тия думи, ползвани от автора, и детайлно описание на полу/свръхолицетвореното поведение на животните. Щях да се побъркам. Като малка, съм я чела на български. Не си спомням такава досада. Трябва да проверя.
А това, че еди-си кой автор и семейството му мълчаливо-захласнато чели "Бамби" във влака, направо ме ужасява, защото ако трябва да чета тази книга на английски наведнъж, бая ще ме хванат дребните от нейния характер, за който не си спомням протяжен ли беше, изнервящ с прекалено много емоции у животните ли...

Sat Oct 15, 2016 1:15 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Oct 15, 2016 1:15 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Мария Донева - красиво споделено за книгите, които не са ни интересни.

Скучни са ни онези книги, които са далече от нас и не ги разбираме.

Поканиха ни с Евгени Черепов да открием Седмицата на четенето в един единадесети клас в Езиковата гимназия.
Аз започна ли да говоря – нямам спиране, обаче Евгени, какъвто е общителен, в един момент зададе на децата въпрос – има ли някое произведение, което сте изучавали и ви е било скучно.
А децата – красиви, сладки! Възпитани! Накрая едно хубаво момиче вдигна ръка и така отговори:
- Скучни са ни онези книги, които са далече от нас и не ги разбираме.

Приказно дете, благодаря ти за това изречение. То ми остана в ума и снощи, докато се опитвах да заспя, дойде да ми прави компания, за да си поговорим.

На нас в началото всички книги са ни далечни.

Научаването на азбуката е като да си обуеш обувките, преди да тръгнеш на път.
И после тръгваш.
Има книги като роден дом, книги като съседната улица.
Има книги като Венеция и книги като Антарктида.
Не е само това. Има книги като континенти, които никога не са съществували.
Не всички книги могат да ти станат близки.

Вярно, че някои книги идват до леглото ти, гледат те с кръгли очи, гризат ти пантофите и те молят с поглед да им обърнеш внимание.
Други книги обаче са азиатски тигри и трябва да премериш сили и хитрост с тях, преди да ти позволят да ги доближиш.
Трети са загадъчни и мълчаливи като слонове.
Някои са опасни. Други са питомни и услужливи. Има и отровни, има и хищни.
Не всяка книга може да бъде разбрана.

Обачеее…
Обаче страшно много си струва човек да се опита. И никак, ама никак не е скучно точно това. :)

Tue Jan 03, 2012 6:57 pm Re: Share the Joy Tue Jan 03, 2012 6:57 pm Re: Share the Joy
Matter Press :

Kalin Nenov,

We are adding another aspect to our postings that is separate from submissions. There have been so many compelling compression statements that we feel they should be shared. We would like to share your "cover letter compression statement" by posting it along with a photo. Here is the statement we'd like to use:

Compression, to me, means:

Prodding at huge issues in few words. Then in fewer.

Leaving as many true readings as possible. Right, "true" readings. :)

Letting the reader take part in the writing.

...More or less.

So, in short, either send us a "no thanks" note or a "yes!" note. If yes, then please include a .jpg picture to appear with the compression statement and the url (to your personal website, blog, or other site) you'd like us to link with your name.

Again, this is separate from our consideration of your submission. We hope this new feature will be a way to help promote writers working with compression--and unfortunately, that's all the "payment" we can offer at this time: a day of "glory" on the Matter Press blog. In advance, thanks for your consideration of this request.

Best,



Randall Brown, Managing Editor
Journal of Compressed Creative Arts
Matter Press, a non-profit 501(c)(3) literary press associated with Rosemont College's MFA in Creative Writing Program