choveshkata.net

Wed Jun 03, 2020 10:16 am Re: Основи на Човешката библиотека Wed Jun 03, 2020 10:16 am Re: Основи на Човешката библиотека
Какво не знае(х)те за ЧоБи – част втора
Разговор свободен стил между Ki-Ent, Dess и Кал, с пробягване на Лъч

В пощата на ЧоБи Кал wrote:1 + 2 = ...?

Mon Jan 30, 2023 12:31 am Re: Николай Теллалов Mon Jan 30, 2023 12:31 am Re: Николай Теллалов
Какво беше преди “Да пробудиш драконче”
Николай Теллалов (Шаркан) и настоящето на едно бъдеще в миналото
От първите страници на книгата “Историческите корени на вълшебната приказка” на Проп, по белите полета са видни дискретни отбелязвания с молив. Срещу едно такова миниатюрно графитно ято се чете: “... в стремежа си да избегне пресилените и праволинейни изводи В. Я. Проп прави заключението, че това, което сега е неясно във въпроса за произхода на Змея, ще се изясни по-късно, ако се намери достъп до по-обширен материал.”
Екземплярът на изданието от 95-та е на Николай, индексите са негови.
Година по-късно (или същата) Теллалов ще напише “първата си по-значителна творба" – “Девушка и Дракон” – повестта-приказка, която до 2015-та ще остане не преведена на български. През 2020 г. тя е публикувана в сборника “Трето пришествие” в оригинала си, написан на руски. Преводът остана смълчан през времето на компютъра ми в папка Edit, доскоро. (Избързвайки крачка напред, ще помоля приятели и познати от фендъма да се обадят, ако си спомнят или знаят кой я преведе от руски на български . По всичко личи да е Наско Славов , който, спомням си, със своя автентичен ентусиазъм “ръчкаше” Николай повестта да се преведе и “по някакъв начин” да се издаде. Техническата информация за файла обаче мълчи, единствено видимо е, че документът е създаден на 07.01.2015)
И така, това е анонс (с елементи на обяснение) към предстоящото скоро, надявам се, публикуване на “Момичето и Дракона” в Читанка. За тези, които са чели Драконче, та чак до Слънцето; за други, които са прочитали и са оставали в оправдано неведение за думите на Теллалов:
“Поради това, че историята се отнасяше до руско-украинската действителност, повестта “Девушка и Дракон” е съчинена на руски и не ми се вижда уместно да я превеждам на български. Руската повест сякаш отпуши в мен каналите на вдъхновението и аз вече бях готов да продължа, намерил своя си тематика, уникална до този момент в българската белетристика”; за тези, които се питат откъде и какво пробужда, без да търся “пресилени и праволинейни изводи” мисля, че тъкмо сега е времето, в което този текст да достигне четящите очи.
Нека бъде с няколко наслука, може би, избрани цитата и с предговора на автора към българския превод:
...
“Приказките са нещо сериозно. Често те са по-сериозни от самия живот.
Героите им обикновено намират щастието след върволица сурови изпитания. А щастието – това също е сериозно. И да го запазиш е по-трудно, отколкото да го получиш.
В реда описвани събития дребните детайли зареждат съдбата като мишеловка – слагат предателското парче сиренце... А после нещо трябва да изиграе ролята на пружина и пускова скоба.”
...
Предговор от автора към превода на български
Не си представях тази приказка на друг език, освен на руски (и на украински). Дори и сега, след като преводът е налице, поправен и сресан, приспособен за разбиране от български читател, оставам леко скептичен.
Този текст е анахронизъм. Много неща ще останат неясни даже за рускоезичната публика, която не е израснала в СССР, която няма лични спомени за тогавашната действителност, начин на мислене, шеги, закачки, страхове и надежди. Писах историята на гребена на емоционална вълна, кипнала в мен след новината за смъртта на момичето, което изобразих като главна героиня, бях изпаднал в рецидив на детските си спомени – дваж анахронизъм. И накрая, анахронизъм на трета степен, защото, пишейки, вече бях навлязъл в прелом на мирогледа си. Така че с доста неща, внушавани от Николай-1996, аз-2015 не бих се съгласил.
Мога само да се радвам, че все пак откривам в онзи Николай от миналото проблясъци на принципни начала, оформени сега като мои твърди убеждения. И се утешавам, че съм ги носел още от годините, когато познавах Наташа. Тоест, върнах се към себе си, подир доста лъкатушене.
Съчиняването на светове е потребност. “ДЕВУШКА И ДРАКОН” беше непреодолима нужда, чак патетичен опит да редактирам реалността. Година след завършването на повестта (чиито разпечатки бяха отпътували с колега от института, където работех тогава, към Петербург) научих, че Наташа е жива, има две деца. Поблазни ме мисълта, че наистина съм променил тъканта на времето. Разбира се, това е авторска суетност, претенция за божественост, присъща на всеки автор – иначе би липсвало самочувствието да занимаваме хората с измислиците си, като че са по-важни от живота. Един руски литературен критик, съжалявам че му забравих името, бе казал, че реалността в книгите е по-реална от реалното. Така е. За добро или лошо. Това е май най-бързо написаната от мен книга. Седмица или две по-късно ми хрумна да я преведа... и изпод пръстите по клавиатурата на компютъра с фантастично голямата към онзи момент памет от двайсетина мегабайта се получи съвсем друга история. Просто защото езикът заби нокти в друга случка, от месец май същата 1996-а, не успяваше да се вкопчи в спомените от началото на 1980-те, те бяха удобни за захващане само от руския език. Биха били също така много лесно прилепнали и към украинския, което даже би придало повече обем. Българският обаче настоя за собствена реалност, собствен свят. Така се роди Верена от “Да пробудиш драконче”. Така се отпуших да върша онова, за което плахо мечтаех, откакто бях прочел първата си научнофантастична книга – да разкажа своите фантазии, да предизвикам света за тяхното осъществяване.
Абсолютна лудост. Ами, такива сме писателите. Но, убедиха ме, че е нужно да позволя да преведат историята на Наташа.
Съвсем истинска, със само няколко присадки въображение, с реверанси на уважение към световете на друг писател, с гмуркане във вълшебните условности на руската митология, които почти нямат преки аналози с нашите, балканските. Убедиха ме, че не е хубаво да съм ревнив, което си е вярно – нищо, излязло изпод перото (или клавиатурата), не е собственост на съчинителя, така както деца от плът и кръв са самостоятелни личности със своя съдба и воля. Дано промененият език на повестта не изкриви картината в очите на читателите. Дано успеете да видите онова, което аз съм виждал, без недоразумения. И дано приказката провокира у вас същото преосмисляне на онова, в което вярвате, което пълни живота ви с желание, с копнеж... и което ще ви избави от страха – поне мъничко.
Николай Теллалов – 2015 ...
“Той бе добър. Не се обкичваше с могъщество, не презираше слабостта.
Ала по отношение на живота и смъртта неговият кодекс бе леко чудат, поставяйки на първо място достойнството и спазването правилата на двубоя, а на последно – инстинкта за самосъхранение и желанието да оцелееш на всяка цена. Нумихразор не разбираше поговорката, че победителите не ги съдят. Затова пък прекрасно тълкуваше друга – всичко или нищо. Правилно, но по своему. Веднъж се случи да обясни на момичето принципите на войната според неговите разбирания – гибелта е неотвратима, тя рано или късно те застига, казваше той, ала позорът от безчестието винаги може да се избегне. Ако нарушиш дадено пред врага обещание, от теб ще се извърне дори и смъртта...”
...
“Тук му е време да кажем, че и имената на почти всички герои в нашата приказка са измислени, за да предпазим от беди тези, които помагаха на Наташа и Нуми. Пък и едва ли тази история си струва да се издава – няма смисъл. Ами ако някой я прочете, разпознае себе си... и не се засрами?”
...
"Нима съм мъртва?
В очите я погледнаха далечни галактически катастрофи.
– ТИ СЪЩО СИ ИСТИНСКА, ЩОМ ТЕ ОБИЧАТ."

Tue Dec 10, 2013 10:18 am Re: Културни събития Tue Dec 10, 2013 10:18 am Re: Културни събития
Покана за творческа изработка на коледна украса от Диви самодиви

==================
Здравейте, приятели!
Коледа наближава, а заедно с нея и желанието да отбележим празника с нещо специално като подарък или украса на домовете ни.
Затова в две поредни недели сме приготвили вече традиционните си Kоледни работилнички, на които, ако имате желание, може да подготвите Коледна украса и дарове, направени лично от вас:
- на 15 декември, 2013 ще си изберем шарени парченца плат, мъниста, панделки и с простичка, но ефектна техника ще обвием стиропорени топчета до неузнаваемост и ще закичим елхата с очарование!
- на 22 декември, 2013 ще помислим какво обичат любимите ни хора и ще им приготвим нещичко от вълна (филц), може да сътворим уникални бижута или калъфчета за телефони и така сами да направим Коледните дарове!
Заповядайте заедно да се подготвим за празника и да се заредим с творческо вдъхновение и споделена радост!

КЪДЕ: този път наши домакини ще са кафе Каляри,
ул. Академик Борис Стефанов 35, Студентски град, South Mall, етаж2
https://www.facebook.com/pages/Caffe-Cagliari-BG/277625782369720
КОГА: 15 и 22 декември 2013, 15- 17 часа

ТАКСА УЧАСТИЕ: 23 лева за единично посещение, 39 лв за участие в двете занимания. Всички необходими материали са включени в цената.
За записване и повече информация може да се свържете с нас на тел: 0888 259 774 (Надя Великова)
или e-mail: divisamodivi -в- gmail.com
ЗАПИСВАНЕТО става с обаждане или писмо на посочените координати.
Ще ни улесните, ако заплатите таксата предварително и по банков път. Данните за банков превод ще получите като се свържете с нас на посочения по-горе e-mail адрес.
Ще се радваме да се видим и да творим заедно!

Mon Aug 05, 2019 10:41 pm Re: Интерактивна литература: инструменти и образци Mon Aug 05, 2019 10:41 pm Re: Интерактивна литература: инструменти и образци
Защо не спя тез нощи?

Ами (да речем) защото четох поредицата контекстуални обзори на The Digital Antiquarian около Trinity, една interactive fiction за трагедиите на ядрената надпревара. Започва тук и свършва с Trinity Postscript: Selling Tragedy . Особено ме порази T Plus 1: Bombing Japan , заради съвършено новите (за мен) погледи, които дава към Хирошима и Нагасаки. Часът е късен, а месецът – неподходящ за сладкодумни обобщения, така че заделете нощ-две-три и се гмурнете в извора.

Какви ли ще излезете от него?

Sat Dec 14, 2013 12:20 am Re: За спасяването на света Sat Dec 14, 2013 12:20 am Re: За спасяването на света
Защо, Ели, съвсем по темата е. :)

Донякъде обаче и не съм прав (или поне пълен). Това, което не споменах в другия форум, е, че нашите редакции се фокусираха върху: а) логиката на света, в който живеят героите - т.е. онова, което прави една история правдоподобна, все едно дали и колко е фантастична; б) засилването на емоционалното въздействие – поне според каквото въздейства на двамата читатели Ели и Кал в година 2013-а. Забележи, че на Богданов му липсва емоцията от „Елфическа песен“, година 2001-ва – не „Шадоурън“ и не новаторството (тогавашното) на паранормалния романс. (Хехе, той дори ме обвинява, че съм направил разказа по-фантастичен. Благодаря, ама не съм бил аз. :D)

Но ако си поиграе да сравни двете версии пасаж по пасаж – или поне да цитира пасажите, които са го развълнували в по-ранната версия, а сега ги няма... ами ще е интересно. Доколко е „носталгичният ефект“, доколко – наистина сме оплескали нещо, нещо сме недовидели...

Да, определено ще кача редакциите онлайн. И заради писателските работилници, и за да могат да сравняват и решават за себе си и другите по-взискателни читатели.

Sun Jan 19, 2014 9:44 am Re: Ще правим ли игра? Sun Jan 19, 2014 9:44 am Re: Ще правим ли игра?
Няколко думи и покана за участие в бъдещата игра: звукозапис от Зимна Таласъмия 2014 (от 11:30 до 20:00)

Sun Feb 09, 2014 1:00 am Re: Културни събития Sun Feb 09, 2014 1:00 am Re: Културни събития
Новото на Камен Донев - в София лайв клуб, 26 февруари, 2014 г., 20 ч.
Камен Донев и Оркестърчи

След премиерното участие на Камен Донев и Оркестърчи през декември 2013-та, през февруари творците излизат за втори път, за да представят концерт-спектакъла „Камен Донев и Оркестърчи пеят любими песни". Веселбата е с начален час 20.00 часа.

Този път на сцената участие ще вземат музикантите Дани Милев (китара), Люси Стойнев (цигулка), Атанас Душилов (клавир), Кирил Добрев (перкусии), Милена Караджова (вокал) и великият Камен Донев!
Проектът „Оркестърчи” е по съвместна идея на Камен Донев и ръководителя на група „Булгара” Кирил Добрев.

ВХОД: на предварителна продажба 20 лева, ВИП билети 30 лева

А ето тук - за премиерата на новото му превъплъщение

Fri Jul 01, 2022 11:45 am Re: Монетата (Аурелион 1) Fri Jul 01, 2022 11:45 am Re: Монетата (Аурелион 1)
През юли и август с Goodreads групата Speculative Fiction in Translation ще четем англоезичния превод на „Монетата“. Ако се явят интересни отзиви, ще ги копирам тук.

Sun Feb 16, 2014 12:40 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Feb 16, 2014 12:40 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Както винаги, започнах да пиша дълъг отговор и си затворих прозореца. :ugeek:

А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Опит. Вдъхновение. Да разбера къде са пропуските ми. Насоки, защото често се чувствам като овца в небрано лозе, която все сама трябва да намери пътя към дома.

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Скот Линч, Патрик Ротфус, Брандън Сандерсън, Дейвид Едингс, Робин Хоб, Джо Абъркромби, Урсула ле Гуин.
И Харуки Мураками.

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
В момента имам друг приоритет и писането ми е на заден план поради липса на идеи и вдъхновение. По принцип пиша кратки разкази и поезия. Доколко са успешни - някой друг път.

Mon Jan 20, 2020 2:42 pm Re: Blurbs Mon Jan 20, 2020 2:42 pm Re: Blurbs
Two Moons

When a human spaceship landed on a distant planet, its crew made its new home inside a giant local organism they called a trollburg. Now young Kea has to survive a week-long trial in the outside world. Along her way back home, she comes upon another trollburg--and finds out that humankind was not the only species that visited this planet. How else will this discovery change her understanding of the world?

Wed Feb 19, 2020 4:09 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Feb 19, 2020 4:09 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Тъй като отдавна не съм наминавал през фомура по-сериозно, не съм сигурен дали мястото на този пост е в тази тема.

Обаче - ЕЙ това видео ми подейства супер-отрезвяващо по отношение на моята творческа природа:

The World-Building Trap

Наред с това си припомням част от повдигнатите от Кал въпроси по време на един разговор преди две-три години - При толкова много творци и достъп до техните произведения, кой остава да изпитва и преживява изкуството? Дали един ден (и наближава ли той) всички ще си четем един на друг творенията? Това ли е бъдещето, или може би трябва да се потърси баланс за това пренасищане откъм забавление и изкуство?

И сега, след гледане на видеото, хрумва ми още нещо - Какво количество от днешното изкуство, достъпно онлайн, всъщност е завършено творчество? Какво реално е съотношението между катедралите и купчините с камъни? И съответно - кое е по-добре: простовата и недодялана катедрала, или красива, феерична купчина от камъни?

(Пък ми идва наум понятието cairn и съвсем се зачудих...)

Важното е, че днес получих нова перспектива. Пък и видеото дава свой отговор на последния въпрос.

Sat Feb 22, 2020 11:33 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:33 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Веровещица" - Сюзан Денърд
Хареса ми. Тази книга я влачих поне месец, но не защото не е интересна, затова пък и този пост ще бъде кратък, защото спомените ми са леко размити. Имаше обрати, магия, създания /морски лисици и тн/, приятелство, любов, отплати за спасен живот от врагове, пътешествия по земи и суша, болка, наказания, екшън, отвличане, заговори, предсказания...чудесна рецепта с главни готвачи Изьолт и Сафи, веровещица и нишковеща, приятелки, вироглави, които са заедно и се подкрепят винаги. Изьолт ми е любимка. Имам спекулации за заформящи се двойки. Искам още!

"Трубадур" - Стефан Д. Стефанов
Хареса ми. Историята ми напомняше малко на филма "Десперадо" с Антонио Бандерас - героят свири на китара и убива наляво и надясно, общо взето това е общото с филма, но сюжетът се развива в съвременна България. Има много кървища, убийства, екшън, секс, магия, митични същества, болка, проклятия, препятствия, бягства, оръжия, насилие, пътешествия из реални и митични места /Долната земя/, динамика и всичкото към благородна една цел, да спаси приятелката от Адът, където я е пратил. Секс сцените, въпреки че имаше много описания на голота, бяха орязани. Преходът към спомените ме дразнеше леко, четеш си, четеш си и изведнъж изскача предмет или герой от спомен, но никъде не е казано, че е спомен и се чудиш тоя откъде се взе. Уж, няма минало, а има солидно количество спомени и хората от, миналото се появяват. Темпото е динамично, винаги изскача нещо ново за преодоляване. Книгата е интересна. Има хумор, насред всичките лошотии описани. Не мога да кажа най-любим момент, а като герой - Трубадур, може би защото оцеляваше. Краят не го очаквах, и честно, малко ме разочарова. 5 от 5 звезди.

"Перлата на феникса" - Александър Драганов
Хареса ми. Имаше леко плагиатство на идеи от филмите Карибски пирати, но все пак сюжета е различен. Имаше много пътешествия, битки, верни приятели, чудовища и всякакви свръхестествени създания и всичкото това в търсене на Перлата на феникса. Досетих се кой е истинския злодей чрез леки подсказки на места в книгата, но пак не ми се развали удоволствието от завършека. С всяка глава се появяваха все по нови премеждия и приятели. Героите имат чувства, радват се, плачат, смеят се, карат се, сдобряват се, страхуват се, представени са със своите качества и слабости, побеждават и губят, описани като човеци, а не някакви безчувствени машини за убиване трепещи навред. Любимец ми е Алекс, макар и неудачник, той намери приятели и любовта си, с доброто си сърце, и не беше типичния герой, нито воин, но прегърна каузата с цялото си същество. А, да, Клара, страхотна е /Само как просна умрялата крава за вечеря/ . 5 от 5.