choveshkata.net

Wed Feb 03, 2016 1:33 am Re: Културни събития Wed Feb 03, 2016 1:33 am Re: Културни събития
Ъх... да знаех защо помагането с тениските на Златната ябълка е културно събитие...

На 4 февруари 2016 г. в 16.30 часа в Аулата на СУ директорът на Библиотека "Александрина" д-р Исмаил Серагелдин ще изнесе публична лекция: „Седемте колони на революцията на знанието“. http://slav.uni-sofia.bg/index.php/bibl

Пак този четвъртък, 20 ч., EggBar - Миро https://www.facebook.com/events/1025253704180222/

Thu Mar 17, 2016 10:09 am Re: Как спасяваме света Thu Mar 17, 2016 10:09 am Re: Как спасяваме света
Медиен анонс за Копнежа:

Фондация „Човешката библиотека“ кани всички художници на възраст до 27 години в новия Копнеж за корица на „Как спасяваме света“ :

http://choveshkata.net/blog/?p=5793

„Как спасяваме света“ е предстояща антология в поредица „Човешката библиотека“. Тя събира текстовете, отличени в Копнежа за растящо творчество през 2015 г., и се явява духовна сестричка на по-ранната антология „За спасяването на света“. Тук младите автори сами решаваха какво да вложат в „свят“ и как да подходят към „спасяваме“. „Свят“ означава целият ни Космос – но и всяко живо същество. Спасяваме природата; или някоя общност; или отношенията ни с другите; или ценностите, заради които си заслужава да живеем. Понякога дори „спасяваме“ – със закачка, смигване и смушкване…

Крайният срок за изпращане на корици е 15 април 2016 .

Пълните условия и най-актуалната информация за Копнежа открийте тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=5793

Tue Aug 16, 2011 8:11 pm Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne Tue Aug 16, 2011 8:11 pm Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne
Кал, не прави виртуални самоубийства, триейки се от КИ.нет

Сега зъл офф-топик.

Въпросното розово книжле на ММ се казва... ъъъ... Дъщерята на не помня коя, робинята Изаура да речем. В писането по поръчка не виждам нищо лошо, Балзак го е правил, гонен от мангизолипсис. Нещо много курвенско виждам, в това да напишеш, колко мразиш розовите романи и как ще ги скапеш с качествен продукт (предговора на "Изпитанеието", ако паметта не ми изневерява), а няколко години по-късно сам да напишеш... розов роман. Казват, когато господ искал да се посмее, карал хората да казват "не" и да се заричат.

Зъл офф-топик:

Ъъъ, lachdanan, да давам ли контекст и на семейното ти положение, че някои от читателките ни може да те прочетат по' на сериозно? *кхихихи*


Стига бе! Безопасна игла съм аз, след три деца мога да предизвикам най-много девича жалост у младите читателки.

Tue Mar 29, 2016 12:26 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Mar 29, 2016 12:26 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Зайча сянка“:

Тук просто не знам откъде да започна...

Може би с аперитива?

Drugs'n'Rock'n'Roll

Глад ме гони, глад ме гони –
дай ми бръмбари с ориз,
корморани с макарони,
пекинез със керевиз!
Дай ми пръжки със аспержи,
дай чорап аламинут!
Дай ми бут самоотвержен,
дай шкембе-чорба с вермут!
Дай ми баклава с гурели,
чучулиги със чакъл,
дай бакла на кривундели
и мая със маясъл!
Давай, давай, давай манджа,
дай, че е същински ад!
Пуста ганджа, пуста ганджа!
Давай, че ме гони глад!!!

Или с основното?

За вълците, зайците и луните

Живял някога вълк-единак.
Бил як, понакуцвал с единия крак,
сам живеел в бърлога, падал си особняк,
ала всичките глутници го почитали пак –
заклет единак, ама готин!

А в гората живеел и заек един.
Пък и той бил един... Хич не бил херувим...
Славно зайче било и голям веселяк,
но понякога тайничко си мряло от страх –
абе заек, какво да го правиш!

И на една полянка, не щеш ли,
Вълчо и Зайо случайно се срещнали,
„Ей, здрасти“, си казали, „К'о прайш“, си казали
и не щеш ли, така се заприказвали,
че зората посрещнали,
а после и редом заспали,
не щеш ли.

И оттогаз все така, все така
вълк и заек си шляпали ръка за ръка,
много изгреви срещнали, много думи си казали
и през много поляни заедно газили.
Вълк и заек – ама че работа!

Но не щеш ли, във таз тилилейска гора
се явила лисичка, и така, на игра,
завъртяла опашка, поглед метнала към...
И не щеш ли, Вълчан взел, че казал си „хъм“
и се втурнал на лов за хитрушки.

А пък Зайо си рекъл: „Ех, душа сиромашка,
я си гледай нещастната къса опашка,
няма к'во да ми хленчиш, няма к'во да се вкисваш,
ами бягай големия морков да гризнеш!“.
И изчезнал, та се не видял.

Само дето разправят разни хора добри
в махалите из тез тилилейски гори,
че... вървят си те нощем и виждат, ей на –
малко зайче да вие под бледа луна...
И защо ли го прави, горкото?

Или – в духа на Пол Брег – директ с десерта?

Не искам

Не искам да съм домакинска тел,
която да остърже твоя накип,
съвсем не искам да съм ти предел,
ала не искам да съм ти и накит –
не ща да съм сапфирена игла,
забучена на твойта вратовръзка.
Не ща да съм и нагличка смола –
на лакета ти лепкаво да лъскам.
Не ща да съм ти кошчето за смет.
Не ща да съм ти кросчето за здраве.
Не ща да съм фунийка слънчоглед –
да чоплиш, като няма к'во да правиш.
Не ща да съм ти слънце, ни луна,
земя под теб пък – да не говорим.
Но най не искам да съм ти жена:
жените рядко са разбрани хора.

... Не, не. Няма да стане тая работа, оттук-оттам. Грабвайте книжката - и до утре да сте я изгризали!

(Като оня морков...)

Tue Mar 11, 2008 11:13 am Re: Наши текстове Tue Mar 11, 2008 11:13 am Re: Наши текстове
Февруарско

Да сбъркаш спирката в неделя по обяд,
когато слънцето на февруари дава вид,
че – още малко! – и ще стопли въздуха:
това е несравнимо удоволствие.
Да слезеш сам от рейса и да тръгнеш
по улички, почти еднакви с твоята,
където къщите са стари и изпълнени
с достойнство и порутено величие;
на триста крачки вляво да завиеш
и да отгатнеш вярната посока,
която ще те отведе в дома ти
(добре е туй, защото от години
не си обърквал спирката – до днес)
покрай дюкяните на шумните араби,
през рой от циганчета с блеснали
очи и с шепи, пълни с леблебия,
ти колко пъти от това си се лишавал?.
Карето улици и къщи е наблизо –
един пазар единствено дели те
от слънцето неделно на февруари,
от старите стени с прозорци хубави,
от праговете с надписи и дати,
от дворовете с дремещи череши,
които чакат теб, за да разцъфнат,
та с аромата им да свърши зимата.
*


Следобедът на Демодок

Когато неспособен е да пише
(да мисли, да се впуска в приключения...
... и още други уморителни неща),
когато мързел го разсейва
или пък му се спи, но туй не осъзнава -
тогава чак поетът се зачита.
След цял ден, в който по пижама
блуждал е нобелистът из дома си,
класически цитати бомбардират
ума ленив и: "Carpe diem!" виква
той, сам на себе си разсърден.
След миг е очилат, лула припалил.
Потънал е в любимото кресло
(наследство от загадъчен роднина -
поетът мебели кога ли е купувал).
Във скута си люлее "Одисея",
мърмори стих след стих, поправя Омир,
прекарва си чудесно... Всъщност дреме.
*


От Охихия

Ще са отминали кентаврите,
лапитите и лестригоните.
Копитата стоманени
не ще раздират сухите легла
на родните потоци;
на ручеите, дето пихме с тебе
в безброй лета,
от жажда пламнали.


Ще плъзне влагата отново
край камъчета нажежени
и кръв - в сърцата ни.
Ще сме забравили копитата,
раздрали дните ни
и нощите.
А нейде ще се съберат кентаврите,
ще питат: „А оттам нали не минахме?"

Разправят, че не се променят камъните.
Но откъде тогава идват
и водораслите, и жабите, и кончетата водни
над потоците?
Когато се завърне влагата,
когато пак запеят
нашите реки
и се покрият с плод дърветата,
когато зайци заподскачат
в полята с мащерка,
тогава - виж!

И камъчетата по дъното
на всеки ручей от страната ни
набъбват с нова сила,
подобно семена на сладки лотоси,
покълващи след суша от столетия.


Ще се навеждаме отново над вълничките,
във вировете пак ще се оглеждаме.
И ще събираме в подмолите
от рибите донасяните мънички
сърца гранитни.

Най-после ще си легне Слънцето,
когато се завърне здрачът ти
и презглава побегне си пустинята.

По залез ще се върнеш при Калипсо.
*


Кестени

Когато в София напролет дъждът се извали добре,
изпълват кестените нощите.
Големите им стволове - широкоплещи стражи -
разпитват с шепот сънищата бродещи.
Протягат дълги клони над тротоарите.
Когато вятър пък раздипли им короните,
тогава се обличат те в разкошни униформи,
като отряда с алебардите на Рембранд.
Широкополи шапки носят и франтовски ботуши;
върху прескъпи ризи от коприна
(непрани, но напарфюмирани)
слугите са им сложили жакети, пелерини,
че нощите са още хладни.
Една ръка е винаги на шпагата.
Мустаците си само не могат с восък да пригладят
и те стърчат по най-славянски начин.
Букети, шарфове, фенери и лампази,
колони мраморни и кули на камбанарии
размесват се в цвета на кестените пролетни.
И още нещо - бели ръкавици.
И чак когато заразвиделява,
успяват птици - славеи? - да заглушат
кънтежа бял на аромата им.
*


В китайски стил

Сребристи спомени като мъгла прииждат.
Играят риби в бистрата вода.
Планински край. Тук най-добре се вижда,
че с малки крачки идва пролетта.
*


Берберско

Бряг пустинен, бряг далечен,
Вятър тих и шепот вечен
жадувам.

Огън, книга, звездна бездна,
хоризонт - за да изчезна -
сънувам.

Но гласа ти - ех, гласът ти! -
помечтая ли за път и
го чувам.

Пясък сух, самотна диря,
дюни и щурец засвирил
са далече.

Пак ръка към теб протягам
и на теб глава облягам.
Пак! И - вече!
*


Бедуинско

Нощ дълбока. Огън малък.
Кон добър. Изсъхнал залък.
Звезден дъжд. И вятър прашен.
Враг лукав. И лъв безстрашен
(звяр свиреп). Покой в душата.
Миг край гробницата свята
на пророк от век отминал.
Спомен за другар загинал.
Път безкраен. Лагер в пясък.
На пустинна птица крясък.
После тишина. И жега.
В камък всечена омега.
*


Арабизиращо

Не знае нищо бедуинът за пустинята.
Ти трябва да си бил в Дар ес-Салам
- в Градината на царствения мир -
и да си пил от ониксови чаши
вината на Ирак.
(Къде са те сега?
И кой ги вкусва с устни неразбиращи?)

Ти трябва да си слушал поучения
и верните молитви на имамите,
и гласовете им да са се впивали в сърцето ти.
Ти трябва да си вдишвал въздуха
прохладен, натежал от ароматите
в дъха на сладката любов.
Да си препускал с нея, чак докато ритъмът
нощта разкъса с вик към свода стар.
Да си отпивал сластни погледи,
да си преследвал яростно езика й,
косите й смолисти да си мятал
на рамото си вместо пътна дреха
и да си вярвал, че - единствен! - си пророк,
поклонник и поет в света замрял.

Едва от Дар лишен, ще проумееш
как страшно мълчалива е пустинята.
*


Величието

Ръкопис, намерен в дамаджана

Това сме Ние - Мануил
Даласин Уиндзор Комнин Валоа,
в Чието име пожелаем благоверен
владетел на ацтеки, марсианци
и всички русенски арменци.
Постановихме с царската си власт,
че Нил ще се излива вече в Тибър,
а той пък - в Нашия басейн.
И още: който нарушава
изложената горе Наша воля,
да кукурига трижди в полунощ
на всеки трийсет и четвърти ден от август.
Закриляй, Шива, халифата Наш!
Написано в двореца в Атлантида.
Отдолу следват подпис и печат.
Хартията е с гербов воден знак
на полумесеци и лилии двуглави.
*


Стаята

"Така добре познавам тази стая..."
К. Кавафис


Когато вечер се прибирам,
стените се събират и разпитват ме
за миналия ден, за малките премеждия.
На тях разказвам с удоволствие.
Изтягам се в леглото; отзивчиво е
като прегръдките на новичка любовница,
ако и да се знаем с него от години.
Пък и е само мое.
Прозорецът е моят хоризонт
и лампата е слънце до главата ми.
Страните си издига гардеробът,
подобно планина,
достъпна само за избраници.
В килима крият се народите
от степи и пустини.
Бюрото ми е столица
на царщина, изтегнала се сладостно
през материка чак до радиатора.
По лавиците честните ми томове
съветници са - стари и доверени.
А ловният ми парк е във саксията.
При моя знак
събират се безбройните съюзници,
добри васали - воинства безстрашни
и над съня ми с ревност бдят.
Владея този дом
и съм спокоен като зная,
че никой не пресича неговите граници
без моята покана със печата ми.
*


Софийско

Изтръпнал град,
царице на клошарите и котките!

Жестоки са към тебе дните ни -
удавят те във прах, във бач и крясъци,
отравят те със облаци бензинови.
Тежат върху гърдите ти колите ни
и стъпките ни, гонещи едничкото,
недостижимо, мърляво, омачкано
(дори от обръщение изчезнало)
сюблимно Левче.

Но после идват ноемврийските
безкрайно ранни, тъмни утрини,
когато месецът над улиците слиза.
Зад тънки ивици мъгла
се крият бледите звезди.
Градът на кестените спи.
Облегнат е на планината си
като на рамо на любовник.
Най-сетне паднали са всички
бачкатори, траверси, проститутки
в уютните ковчези на съня.
И няма стъпки - да потъпчат тишината.
Примигват светофарите оранжево.
Трамваят - драконът на София -
задрямал е вдън своето депо
и злият Минотавър на метрото
е спрял рева си в черните подземия.
Гласът на главните артерии
от вой се е превърнал в детски пулс
и с кратък сън
(преди да се разщъкат пак безумците)
градът лекува своите неврози.
Студен е въздухът.
Прелитат изпарения
от стара вълна сребърна;
под тях се връща призракът
на тристахилядното минало.
Обгръща спящото ни днес,
целува проститутки и бачкатори,
и есенните паркове с клошарите.
*


Поклонникът

Вярно ми каза дърварят -
ето го селото.
Прекрасни ниви и градини
(да, по-красива е родината от Сирия)
и малки къщи с покриви високи.
Нощта се спуска. Хладно е.
Ще питам за подслон.

Добър ви вечер! Аз съм чужденец,
замръкнах тук и…
Не ме гонете, хубава госпожо,
съвсем съм безобиден.
Не бих посмял да ви безпокоя,
бих спал под някое дърво,
но е студено вече вън…

Благодаря ви.
Не, няма нужда, мога и така -
не искам да ви преча.
Поклонник съм. От Палестина.
Защо да лъжа?
Виждате, че шапката ми
е украсена с мидени черупки…
Не са от панаира купени!
Не съм ги крал, госпожо!
О, не, не се гневя,
защото съм ви гост и нося чудни
от Палестина разкази
за новите дела на християните.
Да ви разкажа? Само ако вярвате.
(Каква разкошна супа! Поздравявам ви.)

Нали сте чували - свещениците казват,
че на поклонник трябва да се вярва,
да се посреща с радост,
да не бъде хокан,
защото носи мир и благослов
от родната земя на Бога наш.
(Ако ми разрешите, ще седна тук,
до огъня по-близо.)

Светът, госпожо, е голям и пълен с чудеса.
Народи многобройни го изпълват.
Унгарците са, мисля, като нас -
почитат папата и краля,
ала говорят неразбрано.
Нататък е страната на горите
и там живеят българите мрачни…
(Не се плашете, аз нали съм тук!)

По-сетне идват гърците лукави
и техния богат, надменен град
със златни църкви, със икони святи,
с пристанища, ухаещи на всичко,
което съществува по земята.
(Дано наистина го видите.
Разбира се с придружник, верен вам.
Познавам тези краища далечни…)

Морето не е толкоз страшно.
След него турците свирепи
в безводни планини се крият
и искат пътен данък от поклонника.
Ако е беден - взимат го във робство.
От тънките си кули вият те
молитви към Бащата на лъжите.
(Добре, не ще разказвам за това.)

Ала уви! Нелек е пътят към Сион!
(Не ме ли чувате добре?
Сега е нощ и глас не повишавам.
Седнете близо и ме слушайте.
Така е по-добре, нали?
Сега, понеже съм поклонник, много радости
дома ви ще споходят с милост Божия.)

Когато робският керван
достигне град Дамаск, пристигат хората
на краля от Йерусалим -
храбрец е той и млад, и много ревностен.
Откупват робите-християни
и с тях потеглят към града Господен.
Добре ги пазят рицари-храмовници.

След дълъг път Давидовата кула
посреща всекиго пред дверите на Рая.
Неизброими чудеса!
(Треперите от разказа ми странен?
Не се плашете, хубава госпожо -
ръката ми е тук, нали усещате?
Къде е, впрочем, честният стопанин?
Прощавайте, а нему - вечна памет.)

Та докъде бях стигнал?
За чудесата на града Йерусалим…
Тъй късно стана! Утре за това.
Гаси свещта, красавице.
*


Бележка на полицата над камината

Щом зима зла скове дома висок,
щом падне сняг и мрак, и студ жесток
и млъкне в двора бял певецът-водоскок,
щом вълк завие вън към сивото небе,
не казвай: "Пролетта не ще, не е, не бе."

Дошъл е час за мир, за грог, над огън врял,
за стар албум, за малка свещ и мек, домашен шал,
за спомени безброй от сетния ни бал,
дордето бясна е навън
виелицата: глас на змей, захъркал в зимен сън.

Щом удря чужденец по яките врати,
недей, не се плаши, бравите не върти
и с ясен, звънък глас далеч го отпрати.
Ако при теб е влязъл, това недей забравя:
във шкафа със подправки отрова съм оставил.

Вечеря предложи на дръзкия си гост:
горещо задушено със лют, барутен сос.
Леглото затопли му - на чест е туй въпрос.
А щом заспи, излез оттам със тихи стъпки пак
и в кухнята седни, приший две кръпки пак.

Когато дойде пролет и всичко разцъфти,
тогава ме повикай: "При мен върни се ти!"
Ще дойда със Южняка, а бързо той лети.
И само гроб на двора, потънал във жасмин
ще помни студ и зима, и враг в дома. Амин.
*






Такива ми ти работи. По-нататък може да пусна и няколко превода. Засега четете, пускайте и свои неща, хвалете, предлагайте редакции и ругайте... with moderation.

Thu Sep 15, 2011 1:15 am Re: Да поиграем на: Spiral Thu Sep 15, 2011 1:15 am Re: Да поиграем на: Spiral
А ето и самата Spiral.

Безсрамно крадната от... коя книга?

Моля споделете на кой път сте успели да я биете.

Както и... каквото друго ви е впечатлило.

Wed May 04, 2016 2:40 pm Re: Културни събития Wed May 04, 2016 2:40 pm Re: Културни събития
Студио за документален театър VOX POPULI има удоволствието да ви покани на представянето на резултатите от социологическото теренно изследване:

„Мир Вам – Бягащите от война - представи, страхове, различия“

на 11 май 2016 г., от 17.00 часа в Червената зала на Център за култура и дебат Червената къща.

Социологическото изследване е част от проекта „Мир Вам“, заедно със създадения по събраните материали документален театрален спектакъл. То стъпва върху част от 87те дълбочинни интервюта, събрани по време на теренно изследване в периода декември 2015 – март 2016 г. в градовете София, Харманли, Стара Загора и с. Пъстрогор.

Интервютата обхващат две основни групи респонденти – хора, търсещи закрила като бежанци и местни жители, живеещи в близост да центрове за настаняване в София и погранични райони.

Изследването представя уникална моментна снимка на представите и нагласите на бежанци и на българи за другите и различността. Какви различия хората регистрират едни в други? Възможно ли е според тях съжителството? Анализът реконструира механизмите, чрез които се изграждат представите за другия, и ролята на медиите в този процес.

„Мир Вам – Бягащите от война - представи, страхове, различия“ ще бъде представено от автора, урб. Миглена Герасимова и дискутирано заедно с Неда Соколовска, ръководител на проекта, Петя Василева, Мохамед Ал Бармауи и Иво Илиев. Модератори на дискусията ще бъдат урб. Миглена Герасимова и Стефан Кръстев.

След анализа и дискусията от 19:30 часа ще се играе и представлението „Мир Вам“ – билети, за което могат да се купят на касата на Червената къща.

С уважение,
Неда Соколовкса и
урб. Миглена Герасимова

Tue Sep 27, 2011 8:50 pm Re: Аниме-й! Tue Sep 27, 2011 8:50 pm Re: Аниме-й!
Аниме е анимация. Манга са комиксите.

(И аз ги бърках в началото. :))

Валя - не знам дали са направили субтитри на бг, но ще потърся. Задължително . School Rumble лекува. :)

И май е настало време да си извадим списъците с любимости... Кой ще е пръв? :)
Ами... аз много ти благодаря, че ми показа "Дуелист" - сега мога да гледам само това. :mrgreen: Невероятна красота е, въпреки тъгата.

Wed Apr 20, 2016 5:14 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Apr 20, 2016 5:14 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My only problem with audiobooks in general is that, when you listen to them, you don't have anywhere to look at so you end up with that distance look in your eyes... Or....

https://i.gr-assets.com/images/S/photo.goodreads.com/hostedimages/1461157787i/18831707._SX540_.png

...accidentally stare at people without even realizing it when something intense occurs in a book....This happens to me way too often while commuting to work in the public transport.

A situation & an expression gloriously captured. :D

Mon Oct 03, 2011 8:33 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Mon Oct 03, 2011 8:33 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Някъде на този свят живее един изключителен философ на име Флори Ротондо.
Онзи ден попаднах на нейните разсъждения, отпечатани в списанието за детско творчество. Те гласяха: "Ако можех да правя каквото искам, щях да отида до центъра на нашата планета Земя, за да търся уран, рубини и злато. Щях да изкопая и съхранени чудовища. А после щях да замина на село." Флори Ротондо, осем години.
Миличка Флори, знам точно какво имаш предвид - дори и самата ти да не знаеш. И как ли би могла, на осем годинки?
Защото аз съм стигал до центъра на нашата планета; или поне съм понесъл изпитанията, които може да поднесе такова пътуване. Търсил съм уран, рубини и злато и съм наблюдавал по пътя други, които търсят същото. И чуй, Флори, срещал съм Съхранени чудовища! Повече или по-малко съхранени, разбира се. Но добре съхранените са истинска рядкост - както белите трюфели в сравнение с градинските.. Единственото, което не успях да направя, е да замина на село.

Труман Капоти
"Сбъднати молитви"

Fri Jun 24, 2016 1:24 am Re: Не-културни събития Fri Jun 24, 2016 1:24 am Re: Не-културни събития
Мау... Планината, Мохамед, Мохамед, Планината...

Не че много ви интересува, но да ви споделя, че ще имам фермерски пазар под носа:

От 20.06 до 4.07 Хранкооп София и Сердика Център организират фермерски пазар в мола. Пазарът ще работи всеки ден от 10 до 21 ч. на ниво -1 в мол Сердика Център (до магазин Vinello)…

Кооперация Хранкооп – София ще представи по-голямата част от производителите, с които работи, като всеки ден могат да бъдат открити хляб с квас, млечни продукти, яйца, мед и пчелни продукти, зеленчуци и плодове, вино от арония, печива с квас и веган сладкиши.
Бзт. Асортимент по дни.

Чудя де какви ще са цените...

Ферма Халалица колко е платила за тоя bold :lol:

Mon Oct 10, 2011 8:59 am Re: За преводите, принципно Mon Oct 10, 2011 8:59 am Re: За преводите, принципно
При мене метафората не е с дини, а с портокали. И въпросът винаги е – колко ще успея да задържа във въздуха този път? ( минутата е 1:30 ) :mrgreen:

И аз имам нужда да сменям – може би не точно един превод с друг, но поне превод с редакция с писателстване с въртене на бокен с хлебене из форумите... Яко ме е блъснала вълната на новото, хиперактивно-вниманиедефицитното поколение. ;)