choveshkata.net

Wed May 08, 2013 11:35 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed May 08, 2013 11:35 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Накратко, макар че не се получи кратко:)

Не се страхувайте да ме питате, докато разберете наистина каквото ви интересува. Няма да се раздразня. Не мога да кажа, че съм кой знае колко търпелив човек, но имам спомени, заради които съм се зарекла никога да не се дразня на неразбралите и да не се държа като Х, който ми насади вярването, че съм ужасно глупава щом задавам въпроси. Затова ми е лесно да не се дразня. Разбирам ви как е възможно да не разбирате, без да мисля, че сте глупави:)

Но държа хората да внимават в подбора ми на думи – използвам ги умишлено, някой път си играя доста, така че да включа по-компактно информацията, която искам да кажа без излишни думи. И ме дразни, когато това не се забелязва (мой проблем:). Някой път наистина пиша по-небрежно, но в повечето случаи обмислям и внимателно изграждам. Уважавам хората, които забелязват подобни работи, и не ме четат по диагонал.

Имам непоносимост към конфликтите, обикновено се стремя да ги разрешавам, доколкото мога. Конфликтите създават бариери между хората и нараняват. Т.е. ако се случи да се намеся някъде, където по принцип не ми е работа, то е само с такава - медиаторска цел.

Имам и някои не особено приятни странности при общуването (повече при директно общуване, не във виртуална среда, но това се отразява навсякъде):
Понякога, когато съм в лоша фаза – се отдръпвам автоматично навътре в себе си и държа да ми се спазва дистанция, защото в този момент изпитвам ужас от общуване. Ако има неразбрали – стрелям отбранително с поглед, пускам филтри, брони, силови полета и тъй нататък. Това няма нищо общо с вас, а е стар механизъм, нещо като останки от остаряла система за сигурност. Просто не ме закачайте, ако може. В такива моменти 'целият свят е настроен срещу мен и умишлено ме изолира от себе си', включително и вие:)

Второ (понякога много важно) – най не понасям някой без да ме пита да си прави далечни и погрешни заключения за мен, като тълкува мотивите за действията ми както му скимне. Особено ако каже, че целя точно обратното на онова, което действително искам да направя. Това е страшно несправедливо по скалата ми за справедливост. Ако не сте сигурни защо съм направила/казала нещо – просто питайте, мен; но не ми приписвайте чужди за мен неща.

Трето: не понасям интриги/интригантстване/клюки : забележа ли, че някой отива натам в разговор и се опитва да ме въвлече в някакви игрички – побеснявам (вътрешно) и охладнявам (външно) - т.е. почти не присъствам на разговора. А мислено ви отбелязвам в черното си тефтерче с червена точица. Тук включвам и други несправедливости. Усетя ли нещо такова, огненият дракон в мен не го свърта не едно място;)

И още нещо, може би косвено свързано с общуването: обикновено в мен/в главата ми всичко е забързано. Дори ми се налага (ако искам да не ме боли глава) да се забавям допълнително. Дори когато би трябвало да си почивам в мен нещата текат на бързи обороти и поддържам фоново напрежение, което е автоматично и нямам контрол над него. Всъщност – опитвала съм какво ли не: за мен нормално е напрегнатото състояние, макар да мога да имитирам спокойствие (имитирането напряга още повече). Поради това – когато се претоваря/ме претоварите отвън допълнително (с информация/емоции) се случва да блокирам, да изпадна в паника и да не зная кое по-напред да направя. В такива случаи изключвам и се отдръпвам и може да не отговарям известно време.
И...
Кал, прегръщ:)

Sun Mar 10, 2019 11:40 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Mar 10, 2019 11:40 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Здравейте!

Готова съм с упр. 7.

Смях се доста. Още повече, защото разказа ми напомняше на Ван Хелсинг с Хю Джакман. Там слугата на Дракула също се казва Григор, гърбав и грозен. И Има една конкретна сцена, когато Григор измъчва върколака, и Дракула го пита:
-Защо правиш това?
-Това ми е работата, господарю - отговаря Григор. /или нещо подобно/.

Ако Калин беше означил редакциите си с акроними, щеше да ме улесни значително. Намирам подобия на предложенията му, но не знам как да ги означа. Може да има грешки и чуденки.

Тези Инфодъмпове ги маркирах със замах големи абзаци.

И редакциите/коментарите ги нацвъках, не са малко. В следващото упражнение доста ще ви улесня за нещата, които не са смислови редакции. Но пък ще ми е интересно дали имаме съвпадения, щот се чувствам като някой дето си няма представа какво прави и дали е правилно.

Упражнението ми отне ми 1 ч и 20 мин.

Лека вечер!

Sat May 25, 2019 10:43 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat May 25, 2019 10:43 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Прочела съм много книги, които съм обикнала и които означават много за мен, така че в никакъв случай не мога да посоча само една и да кажа: "This is THE book for me" Което е хубаво, защото всяка година ще мога да излизам с нова препоръка. :) Сега, като за първи път, избирам "A Room of One's Own" на Вирджиния Улф, която е и любимата ми книга от нея. Нещо, което смятам, че трябва да се прочете от всяка жена и всеки творец. Имам я в електронен вариант, така че който иска, ще му я пратя. Но съм я чела в оригинал, така че е на английски.

Tue Sep 10, 2019 11:05 pm Re: Общополезности Tue Sep 10, 2019 11:05 pm Re: Общополезности
Ако решите да си търсите родата по страната, включително като стигнете до регистри за раждания, смърт, сватби, оказва се, че нашата държава си има много прилично функциониращи Архиви. До които - срещу скромна сума (макс 10 лв., ако решите да си направите карта за 1 година), можете да достъпвате след заявка и осигуряване - изисканото. Да не говорим, че хората в системата много смислено могат и да насочит къде да търсите (напр. за лица от началото/края на 19.век живели).

Полезни съвети как да процедирате, ако тръгнете да търсите из Архивите за родословието си - за да си оптимизирате и време, средства, енергия:
http://dnagenealogy-bg.org/mybb/printthread.php?tid=63

П.П. Допълвам - има определени услуги, които се заплащат извън този абонамент/членска карта.
Например копия, изготвяне на справки дали нещо се среща и къде. Т.е.не е само абонаментът, ако искате и други неща.

Fri Feb 22, 2019 12:36 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Feb 22, 2019 12:36 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Чета "Нощ на ножове" на Иън К. Есълмонт. Уви, не по желание, защото иначе щях вече да съм я зарязала...

Защо ли? Първо, чувствам се като пате в кълчища, защото не знам нищо за света и как функционира той, постоянно изникват нови под-светове, герои и предистории, които дори не съм сигурна дали се очаква да знам... (За незапознатите - действието се развива в света на Малаз от книгите на Стивън Ериксън - които не съм чела.)

На всичкото отгоре Кал ме предупреди да очаквам зверства и жестокости... пък аз само махнах с ръка и си казах, какво пък, чела съм Кинг едно време, едва ли ще е толкова по-зле...

Ами, за по-зле не знам - но е зле. В началото се оплаквах, че е скучно... сега ми се ще да си беше продължило така. :( Взеха да хвърчат глави, да се сипят вътрешности, разни хора биват затрити по най-гнусни начини. И просто не ми се продължава - не защото съм се привързала към убитите (то няма за кога), а защото цялата детайлна касапница ми идва в повече. И е просто ненужна.

Та така, измрънках си... сега, ща не ща, продължавам да чета.

Wed Jan 07, 2015 12:59 pm Re: Труд и творчество Wed Jan 07, 2015 12:59 pm Re: Труд и творчество
Вечност : Конкурс за фантастичен разказ на сп. "Осем"

Тема: свободна (фентъзи/фантастика)
Краен срок: 30 април 2015
Резултати: до 15 юни 2015
Възраст: -
Вид творба: разказ
Изисквания: обем – до 20 000 знака; разказите се изпращат на имейл: gkaramanev –в- ossem.eu
Награди: публикуване и предметни награди
Повече: тук

Thu Oct 06, 2016 11:24 am Re: Труд и творчество Thu Oct 06, 2016 11:24 am Re: Труд и творчество
III Конкурс за детско творчество "Аз, моето семейстево, моят град"

Тема: Темата е свободна, отговаряща на мотото на конкурса „Аз, моето семейство, моят град“.
Краен срок: до 15 октомври 2016 г. (важи пощенското клеймо).
Резултати : 15.11.2016 г.
Възраст: I възрастова група – участници до IV клас
II възрастова група – участници от V до VIII клас
Вид творба: Конкурсът е в два раздела: "Изобразително изкуство" и "Литература". В раздел „Литература“ творбите могат да са приказка, кратък разказ, есе, стихотворение.
Изисквания: Формат на рисунките – от 25/35 до 35/50 см, няма ограничения относно техниката и жанра на творбите, без паспарту. Обем на творбите в раздел Литературе - до 3 страници (100 машинописни реда ). Конкурсът е отворен за всички индивидуални участници от читалища, ЦРД, ЦДГ, училища, студия, клубове, школи и др.
Кандидатите могат да участват и в двата раздела с по едно авторско произведение, специално подготвено за конкурса.За участие в конкурса се допускат творби с данни на участника:
. За раздел „Изобразително изкуство“ - на гърба на всяка рисунка се изписват трите имена, години, клас, домашен адрес, телефон на участника, име и телефон на ръководителя, име, телефон и адрес на училището, читалището или школата.
. За раздел „Литература“ - към всяко произведение да бъде прикрепен лист с информация за участника – трите имена, години, клас, домашен адрес и телефон; име и телефон на ръководителя; име и адрес на училището, читалището или школата.
Адрес за получаване на творбите:
5310 гр. Габрово
кв. „Нова махала”
пл. „Добри Пенчев" 8
НЧ "Зора-1872"
За конкурса
Награди: ?
За повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24264&sid=7


Сръбски конкурс за фентъзи
/предоставен по електронна поща благодарение на Люба/

Тема: Фестивали, карнавали или каквито и да било други празници /модерни или традиционни/с изключение на Великден, Коледа и Нова година
Краен срок: 01.02.2017 г.
Резултати : ?
Възраст: -
Вид творба: разказ, в жанр: фантастика, фентъзи, хорър / например като Нещо зло се задава на Рей Бредбъри/
Изисквания: Всеки автор може да изпраща по 2 разказа. Творбите трябва да са на английски, обем до 12000 думи, в Word документ, Times New Roman, 12 пункта. Разказите заедно с информация за контакт изпращайте на: tortilja2017 - в - yahoo.com
Награди: ? Има възможност да издаване на антология с избраните разкази.
За повече информация: ?

Wed Apr 10, 2019 9:29 pm Re: По пътя към... Wed Apr 10, 2019 9:29 pm Re: По пътя към...
Прочетох и аз "По пътя към..." .

Пуснах отзив във форум Муза и Goodreads.

Ето линк към поста ми в Goodreads: https://www.goodreads.com/book/show/43697521

Копи пейст на мнението:

Хареса ми. Как обяснява на децата научни неща чрез измислени истории, ала "щъркела носи бебето". Във всеки разказ струи въодушевление, магия, човечност, светлина, урок, визии насочени към бъдещето, герои от библейски митове, "закачки към Луис Карол", свръхестествени създания и търсене на път, посока и избор.
Най-любими разкази са: "Анабел и снегът", "Завоевателят", "Хлебь" "Трите съкровища на Горската фея". Някои разкази не ги схванах, 2-3, вероятно има скрит философски замисъл, но ми липсваше сюжет насред размислите, които са неопределени. Инак носят ярки образи и герои, и достоверно историческо време и обстановка, в които се потопих. Майсторство е да ги пресъздадеш в толкова кратък обем. Ще питам автора да се пробва с приказки, защото му се отдават. И относно предисловието че са толкова кратки разказите, защото хората не разполагат с време за четене, и затрупани с информация стойностна или не, читателят трябва да е заинтересован или погълнат от нещо, за да отдели специално време за него...намирам време за четене, заинтересована съм и погълната от книгата, харесва ми, и сега идва проблемът, че искам още! О, да, поздравления и на художника за прекрасните илюстрации! Чакам следващата. Давам между 4 и 5.

Поздравления за автора, редактора и художника!

Sat Oct 12, 2013 11:33 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Oct 12, 2013 11:33 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Препоръчвам "Родени да тичат" на Кристофър Макдугъл, тъй като в темата се споменава, че не е задължително книгите да са художествени, непременно. Отново се замислих колко малко познаваме нашата земя и хората, които я обитават...четох я на един дъх, останах доволна и от превода. И доста мислих за начина си на живот, но! :twisted:
Ето малко инфо и тук:
http://www.sportal.bg/news.php?news=352458

И тъй като неотдавна узнах вълнуваща за мен новина: Робин Хоб отново се връща към историята на Шута и Фиц, казват, под натиска на феновете, но аз си мисля, че тя просто не може да остави нещата така, а и между "Придворният убиец" и "The Tawny man"ни държа в напрежение почти десет години, та не ме учудва тази пауза; през които години обаче получихме още хубави, невписващи се в представите за стандартно фентъзи истории.
Накратко, препоръчвам Робин Хоб като автор.
Ето нейната библиография, като особено добри са споменатите вече от мен неща, както и Сага за Живите кораби и Soldier Son, неиздавани на български по причини, знайни само от "Бард", което издателство държи правата за другите две поредици.
http://en.wikipedia.org/wiki/Robin_Hobb
Доста е интересна и четирилогията ѝ за драконите и елдърингите. Чудно ми е защо у нас тази авторка няма толкова почитатели, колкото заслужава. Някой беше писал, че тя твори фентъзи като мъж, което, като умерена феминистка, леко ме обижда :P , но е наистина много добра и различна.
И още нещо: ако решите да я последвате в създадения от нея свят -о, да! - тя може и трябва а се нареди между великите създатели на светове - не се стряскайте от наименованието, дадено от бардовците :twisted: на първата поредица.
" Придворният убиец"наистина звучи като нещо, което е измислена история, разположена в историко-средновековен контекст, и да, Фиц е обучаван за такъв, но не това е главното, или поне не най-главното :), a невероятните герои, техните съдби и различната , добре - магия. Видях, че shadowdance са включили Фиц в някаква анкета за най-як фентъзи герой. Хайде спирам. :D

Sun Jun 23, 2019 11:33 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sun Jun 23, 2019 11:33 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Долното са по-скоро наброски за разговор, който в един момент ще проведем на живо (и съм почти убеден, че повтарят вече казани неща, но не ми се рови нагоре – ръчкането да ги споделя веднага е твърде силно).

Ако има едно най-важно нещо, което очаквам от всеки Чобит, то е да изпитва радост от ЧоБи процесите, с които се е захванал . А когато не изпитва радост – да я открие; или да се откаже от тези процеси.

(На няколко места съм споделял, че не ми се отдава – не ми носи радост – да мотивирам други хора. Все още се боря с усещането, че мотивирането отвън е форма на насилие. А и многократно съм виждал, че външните мотиватори са нетрайни.)

Обратното: ако има едно нещо, което ме прави най-нещастен в ЧоБи, то е да наблюдавам как Чобити се занимават с процеси, които само ги натоварват. Може би преди са им носили радост, но нещо се е случило, променило се е, и сега са се превърнали в задължение и досада. Заради емпатичността ми това отношение се предава и на мен; виждал съм го да се предава и на други хора.

Другото ще го изговорим, като дойде време за жива среща.

Thu Dec 12, 2019 9:03 pm Радина Ангелова Thu Dec 12, 2019 9:03 pm Радина Ангелова
Казвам се Радина Ангелова. На 25 години. Родена съм в Сливен, живея в гр. Сунгурларе. Учила съм в Езиковата гимназия ПГПЗЕ "Захарий Стоянов" гр. сливен профил Английски език и Немски език. Бакалавър съм в специалност Биология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и специалност учител по биология.
Пиша от поне 11 години. Горе-долу по същото време започнах да участвам по конкурси за разкази, както по форуми в интернет, така и в национални.

Представям ви списък с постиженията ми досега, надявам се да се множат.

1. През 2012-та година участвах в конкурса на издателство "Просвета" за творческо писане и получих електронен сертификат, че съм сред 55-те най-добри творби.
2. През 2013 г. моят разказ "Убити мечти" бе публикуван в електронното списание "Думите".
3. През 2017 г. мой разказ /„Детегледачката“/ бе включен в сборника „Спри, обичам те!“ на изд. „Фараго“.
4. През 2017 г. мой разказ /“Мостовете разделят и свързват“/ бе избран сред челните 10 места да бъде включен в сборника „Мостове“ .
5. През 2017 г. мой разказ /“Хайдути в манастира“/ бе награден с почетна грамота от конкурса „Атанас Липчев“ .
6. През 2017 г. мой разказ /“В селенията на смъртта“/ бе награден във всичките три възможности в конкурса на Човешката библиотека – „Копнеж за растящо творчество“.
7. През януари 2018 г. мой разказ /Звездни слушатели/ зае първото място сред фаворитите на журито в конкурса на „Сборище на трубадури“ – „Краят на света и след това“.
8. През март 2018 г. моя приказка /“Змейова невеста“/ от Вторият приказен конкурс на издателство „Буквите“ бе избрана за публикация в „Алманах Детски истории“ .
9. През септември 2018 г. моят разказ „Кървавото хоро“ бе избран за публикация в конкурса „Българийо, за тебе те умряха“ на изд. „Буквите“.
10. През октомври 2018 г. моят разказ „Моята котка“ бе избран за публикация в конкурса „Котката при която живея“ на изд. „Буквите“
11. През ноември 2018 г моят разказ „Ще ставам байрактарка“ бе награден с поощрение в конкурса „140 години от Освобождението на България от Турско робство“ от Славянското дружество.
12. През юни 2019 г. моят разказ „Утре започва от днес“ бе награден със специално отличие и публикация в алманах „Фантастика 2019“ от конкурса „Изгревът на следващото“ на Човешката библиотека.
13. През ноември 2019 г. моят разказ „Не остана време” спечели второ място в конкурса „Времето лети” от TrueStory.bg.
14. През декември 2019 г. моят разказ „Око за око” бе избран за публикуване в антологията от конкурса „Албена”.
15. През септември 2020 г. моят разказ „Когато от небето капят сълзи” бе публикуван в сборника „Тайните от прашния гардероб” от Национален конкурс за къс разказ Мостове.

Имам 133 написани разказа, 13 започнати романа, в различен етап на развитие, и два завършени фенфикшъна за Анита Блейк - "Ловецът на вампири" от Лоръл К. Хамилтън. Пиша в различни жанрове като исторически, фентъзи, фантастика, хорър, съвременен/реалност, социална тема, еротика, ...като се старая да засягам важни теми като Трафика на хора, пороците, бездомниците, робите и онеправданите тн.

От поне 5 години участвам редовно в Nanowrimo и лагерите, не съм стигала 50 000 думи за месец, но не се отказвам да опитвам. Не мога да пиша последователно и всеки ден, все отлагам писането и обикновено завършвам разказите за конкурси в последния момент на крайния срок. Ето и затова не съм си завършила романите, нямам краен срок и режим. Искам да си усъвършенствам английския език, да мога да правя фен преводи, да разбирам какво чета и евентуално да пропиша и на английски. Родолюбец съм по природа и съм тук за да се боря в родината си, да разказвам за историята и традициите, фолклора, красотата и да засягам наболелите проблеми, имам какво да кажа и това е моят начин да го постигна. Обичам да чета книги, да гледам филми, да се разхождам в града или сред природата. Искам да изработвам неща с рръцете си, творя от малка, правила съм носии за кукли, участвала съм в множество конкурси за рисунки и съм печелила и ето че този творчески поток се преобразува в писане, но не съм забравила и предишните си мечти, да стана моден дизайнер, учител и писател. Някои от тях се сбъднаха. Искам да направя доста неща, да науча умения, но все нещо не ми достига, твърде често смелост, самодисциплина, постоянство, време, пари или подкрепа.

Ако имате въпроси, питайте.

Ако сте заинтересувани от моето творчество, имам страница във фейсбук като автор:
Радина Ангелова - разкази и романи
Също и можете да ме откриете във Форум Муза: https://www.muse-bg.net/
И Форум България-Свят: http://bgworld.forumotion.com/
Можете да ми пишете също и с радост ще ви изпратя нещо мое и да обменим опит, идеи и обратна връзка или редакция.
/Завършила съм курса за редактори от Човешката библиотека/

Това е от мен!
Ради

Mon Mar 23, 2020 1:19 am Re: Срещи Mon Mar 23, 2020 1:19 am Re: Срещи
Доживяхме и следващата среща. Предстои отразяване във ФБ... Ама не можах да се сдържа и пускам първо тук.

Преди (доста) време ви бяхме разказвали за една работна среща на ЧоБи. Е, тя протече толкова епично, че екипът ни цяла година събира сили за нова. (На същата тема, естествено. Постоянство му е майката!) И тъкмо се решихме и заковахме дата... и карантината ни сложи прът в колелата.

Но ние в ЧоБи сме хора идейни (ако не друго). Като не става с каруца... ще стане с шейна – демек, изнесохме срещата онлайн. Като бонус, това даде възможност да се включат и ЧоБити, находящи се в други градове и дори държави – и закръгли (образно казано) общата бройка желаещи на 17. (Много сме! Силни сме!)

Естествено, проведе се пробна среща за изпитване на софтуера, пълна с технически гафове с неизяснен произход – които за щастие се неутрализираха (къде с наша помощ, къде по собствено усмотрение) преди същинската среща.

Още по-естествено, главната (пишман) организаторка реши да въведе революционно-алтернативен формат 2 часа преди началото, с което си спечели заслужен виртуален обстрел с домати. Една от потенциалните участнички внезапно се оправда с технически неизправности и се ската. Разбираме я.

Всички други геройски преглътнаха и чинно се сбраха под знамената. Излъчи се (почти доброволно) модератор и се започна обсъждане на дневния ред, точка по точка.

Резултатът: 3+ часа дискусия, докарала мозъкоизпържващо главоболие на поне двама от дискутиращите
+ огромен чаршаф с протокола от срещата, който и в момента се преглежда, допълва и пренаписва от по-агресивните участници, които се замерят един друг със задачи. По-свитите си траят и залягат, да не им се лепне случайно някоя рикоширала в тавана. Хитреците са се заредили с пуканки и гледат сеир.

Прави впечатление, че едно лице се среща 2375 пъти в протокола и е особено усърдно в задачозамерянето. Но някои от другите са му набрали и на свой ред го обстрелват с ехидни коментари. Очаква се до края на седмицата ситуацията да ескалира до сакатлък; stay tuned.

Прилагаме компромат*; нататък става още по-цветно и забавно ;)
----------------------
* скрийншот от първата страница на протокола – ако някой има против, да казва бързо, че тия дни го пускам във ФБ ;)

Tue Nov 24, 2015 9:31 am Таванска стая без ключалка Tue Nov 24, 2015 9:31 am Таванска стая без ключалка
Тема за колективната новела в рими от „Светлини сред сенките“.

Мой отзив в Goodreads :

Не съм се забавлявал така от Zorgamazoo на Robert Paul Weston. :) Послушайте:

Познавах една баба Тотка,
тя беше кльощава и кротка,
вървеше ситно, със походка
като на стара дива котка.
Сама на пейката пред блока
присядаше и от високо
следеше зорко как децата
играеха си на тревата.
Пръст да размахва не обичаше
и с клюки май не се развличаше,
но слабост бяха ѝ хлапета –
приятелите ми от четата.
Защо започвам разказ странен?
Ще кажете: оригинален
желая да съм. Ала има
причини всичко да е в рими.

Или:

А щом порталът се отвори,
в миг нещо страшно изгъргори,
то заскрибуца, забълбука
и бързо бандата засмука.
Тъй всички вкупом полетяхме,
свръхскоростно се завъртяхме
и сякаш черна дупка хвана
нас, палавите малчугани.

Пропаднахме върху поляна,
на цвят бе алена; от рана
бе по-смъдяща там тревата.
А по ръцете и краката
избиха ни резки червени.
– Хей, бързо скачайте след мене!
И наредих евакуация.
– Тук няма силна гравитация!

Или, ако ви се допотъгува:

А щом ни види баба Тотка,
жена уж възрастна и кротка,
глава поклаща, устни свива
и си мърмори, че не бива
на хлапетии да говори,
с деца дори не ще да спори.
Завижда може би горката,
че световете непознати
за нас все още са достъпни,
че можем още да изтръпваме
от тъмнината на тавана,
от страшното, когато станем
през нощ безлунна, най-случайно...
Но ще ви кажа една тайна.
Врата без ключ, нито ключалка,
за възрастни е много малка.
Във нея те не се побират
и затова не ни разбират.
Простете им и разберете,
със чудеса не се хвалете.
Ако във вас напират чувства,
вий превърнете ги в изкуство.

За мен са два пъти по-възхитителни, понеже с мерената реч съм скаран от детенце (с писането, не с четенето). Когато с една приятелка превеждахме стиховете от „ Наследникът “ на английски, не ме питайте колко пъти се препотявах и пустосвах... Блазе на всички, дето римите им идват отръки.

Sun Sep 25, 2011 11:26 pm Писането като занаят vs писането като изкуство Sun Sep 25, 2011 11:26 pm Писането като занаят vs писането като изкуство
Треа го цФъкна. Не моа н`го цФъкна... Напира мъ от задния край начи. ;)

А защо е нужна тази дихотомия? Защо трябва да разглеждаме писането по вътрешна необходимост отделно от писането, което ни носи приходи? Вярвате ли, че който и да е наистина успешен текст – успешен и като приходи, и като трайно присъствие в литературата, така де, в умовете и сърцата ни – е бил писан по такава някаква схема: „по график и според редакторски наставления“, с недоволство „от тиражите и хонорарите“, с омраза към акта на писане и порив да се изстиска „всяка възможна стотинка от написаното“?
Туй - отцепка от темата "Кой защо как (не)"

Много ми е интересна лично на мен тази двойнствена дву-противопоставеност и същевременно - сливането на отделните понятия в нея:
- писането за пари срещу писането за удоволствие
- писането в западната система срещу писането като изкуство
Двете са различни неща. Коренно различни. Другите две - също...

Проблемът по-скоро е в самата американска (най-вече) система, която принуждава брилянтните автори да пишат. Както и във възприемането й от нашата гледна точка на "тъмни балкански субекти", отнасящи се с подозрение към такива работи.
Писането е занаят - поне за онзи, който иска да бъде публикуван.
Става занаят по простата причина, че ако си достатъчно добър да искат да те купят (в количество, не просто един-два-пет разказа), значи сключваш договор и имаш крайни срокове. Реално това е перспективата, към която опитите да се продава "у Щатско" се стремят: авторът (и екипът му де) да бъдат забелязани, харесани; да се наложат. Да сключат договор.
Сключването на договор означава, че има предварително планирани теми за 1-2-3 книги напред и крайни срокове за тях. Означава също, че докато авторът бачка, издателството върти рекламна кампания за тези бъдещи книги, съответно промяната на плановете от страна на автора е проблемна.
Разбира се, всичко зависи от вида на договора, но... никой от нас не е Стивън Кинг. Дори и да е, той също в началото не е имал пространство за мърдане.
Наличието на договор и срокове, и планове обаче не означава, че авторът "изцежда стотинките" или не изпитва удоволствие, или не извършва "магията" и не прилага изкуството. Означава просто, че разполага с (достатъчно по презумпция) пари да магьосничества повече и по-свободно, отколкото ако ги нямаше.
Оттам нататък изборът си е на всеки, самостоятелен: дали, ако му се отвори този шанс, ще се продаде "на зелено" и ще има гаранция за издаване (на определен брой книги поне); или ще си пише за удоволствие и без срокове с надеждата и следващото му произведение да бъде публикувано.
Нещо такова.

Wed Jan 23, 2013 12:00 am Re: Как (пре)откриваме мотивацията си Wed Jan 23, 2013 12:00 am Re: Как (пре)откриваме мотивацията си
по-продължение на темата за Фантазиийците . Пък по някое време може и да го преведа, но е лесничко за разбиране.
наскоро една приятелка беше постнала това:

from "Extremely loud and incredibly close":

When Dad was tucking me in that night and we were talking about the book, I asked if he could think of a solution to that problem.
“Which problem?”
“The problem of how relatively insignificant we are.”
He said, “Well, what would happen if a plane dropped you in the middle of the Sahara Desert and you picked up a single grain of sand with tweezers and moved it one millimeter?”
I said, “I’d probable die of dehydration.”
He said, “I just mean right then, when you moved that single grain of sand. What would that mean?”
I said, “I dunno, what?”
He said, “think about it.”
I thought about it. “I guess I would have moved a grain of sand.”
“Which would mean?”
“Which would mean I moved a grain of sand?”
“Which would mean you changed the Sahara.”
“So?”
“So? So the Sahara is a vast desert. And it has existed for million of years. And you changed it!”
“That’s true!” I said, sitting up. “I changed the Sahara!”
“Which means?” he said.
“What? Tell me.”
“Well, I’m not talking about moving that one grain of sand one millimeter.”
“Yeah?”
“If you hadn’t done it, human history would have been one way…”
"Uh-huh?”
“but you did do it, so…?”
I stood on the bed, pointed my fingers at the fake stars, and screamed: “I changed the course of human history!”
“That’s right.”

Thu Oct 17, 2013 7:57 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Oct 17, 2013 7:57 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Понякога правим правилните неща просто, само защото вярваме в тях, без да разбираме защо. Едни "приятели", като ученик се отнасяха високомерно към това, че чета фантастика. Казваха, че е бягство и измислица. Те четяха търговския закон за менителници и други "практични" книги. Сега и двамата са "затворници" в живота си. Независимо от конкретните обстоятелства, аз мисля че съм по свободен от тях, поне в главата си. Следващия цитат от Геймън донякъде обяснява, след толкова години, защо е било възможно да поема в тази посока, а те в друга.

Fiction can show you a different world. It can take you somewhere you've never been. Once you've visited other worlds, like those who ate fairy fruit, you can never be entirely content with the world that you grew up in. Discontent is a good thing: discontented people can modify and improve their worlds, leave them better, leave them different.

And while we're on the subject, I'd like to say a few words about escapism. I hear the term bandied about as if it's a bad thing. As if "escapist" fiction is a cheap opiate used by the muddled and the foolish and the deluded, and the only fiction that is worthy, for adults or for children, is mimetic fiction, mirroring the worst of the world the reader finds herself in.

If you were trapped in an impossible situation, in an unpleasant place, with people who meant you ill, and someone offered you a temporary escape, why wouldn't you take it? And escapist fiction is just that: fiction that opens a door, shows the sunlight outside, gives you a place to go where you are in control, are with people you want to be with(and books are real places, make no mistake about that); and more importantly, during your escape, books can also give you knowledge about the world and your predicament, give you weapons, give you armour: real things you can take back into your prison. Skills and knowledge and tools you can use to escape for real.

As JRR Tolkien reminded us, the only people who inveigh against escape are jailers.

Този цитат е от речта на Нийл Геймън, заради която пиша в тази тема. Речта е:
Neil Gaiman: Why our future depends on libraries, reading and daydreaming
http://www.theguardian.com/books/2013/oct/15/neil-gaiman-future-libraries-reading-daydreaming
It's important for people to tell you what side they are on and why, and whether they might be biased. A declaration of members' interests, of a sort. So, I am going to be talking to you about reading. I'm going to tell you that libraries are important. I'm going to suggest that reading fiction, that reading for pleasure, is one of the most important things one can do. I'm going to make an impassioned plea for people to understand what libraries and librarians are, and to preserve both of these things.

And I am biased, obviously and enormously: I'm an author, often an author of fiction. I write for children and for adults. For about 30 years I have been earning my living though my words, mostly by making things up and writing them down. It is obviously in my interest for people to read, for them to read fiction, for libraries and librarians to exist and help foster a love of reading and places in which reading can occur.

So I'm biased as a writer. But I am much, much more biased as a reader. And I am even more biased as a British citizen.

And I'm here giving this talk tonight, under the auspices of the Reading Agency: a charity whose mission is to give everyone an equal chance in life by helping people become confident and enthusiastic readers. Which supports literacy programs, and libraries and individuals and nakedly and wantonly encourages the act of reading. Because, they tell us, everything changes when we read.

And it's that change, and that act of reading that I'm here to talk about tonight. I want to talk about what reading does. What it's good for.

I was once in New York, and I listened to a talk about the building of private prisons – a huge growth industry in America. The prison industry needs to plan its future growth – how many cells are they going to need? How many prisoners are there going to be, 15 years from now? And they found they could predict it very easily, using a pretty simple algorithm, based on asking what percentage of 10 and 11-year-olds couldn't read. And certainly couldn't read for pleasure.

It's not one to one: you can't say that a literate society has no criminality. But there are very real correlations.

And I think some of those correlations, the simplest, come from something very simple. Literate people read fiction.

Fiction has two uses. Firstly, it's a gateway drug to reading. The drive to know what happens next, to want to turn the page, the need to keep going, even if it's hard, because someone's in trouble and you have to know how it's all going to end … that's a very real drive. And it forces you to learn new words, to think new thoughts, to keep going. To discover that reading per se is pleasurable. Once you learn that, you're on the road to reading everything. And reading is key. There were noises made briefly, a few years ago, about the idea that we were living in a post-literate world, in which the ability to make sense out of written words was somehow redundant, but those days are gone: words are more important than they ever were: we navigate the world with words, and as the world slips onto the web, we need to follow, to communicate and to comprehend what we are reading. People who cannot understand each other cannot exchange ideas, cannot communicate, and translation programs only go so far.

The simplest way to make sure that we raise literate children is to teach them to read, and to show them that reading is a pleasurable activity. And that means, at its simplest, finding books that they enjoy, giving them access to those books, and letting them read them.

I don't think there is such a thing as a bad book for children. Every now and again it becomes fashionable among some adults to point at a subset of children's books, a genre, perhaps, or an author, and to declare them bad books, books that children should be stopped from reading. I've seen it happen over and over; Enid Blyton was declared a bad author, so was RL Stine, so were dozens of others. Comics have been decried as fostering illiteracy.

No such thing as a bad writer... Enid Blyton's Famous Five. Photograph: Greg Balfour Evans/Alamy

It's tosh. It's snobbery and it's foolishness. There are no bad authors for children, that children like and want to read and seek out, because every child is different. They can find the stories they need to, and they bring themselves to stories. A hackneyed, worn-out idea isn't hackneyed and worn out to them. This is the first time the child has encountered it. Do not discourage children from reading because you feel they are reading the wrong thing. Fiction you do not like is a route to other books you may prefer. And not everyone has the same taste as you.

Well-meaning adults can easily destroy a child's love of reading: stop them reading what they enjoy, or give them worthy-but-dull books that you like, the 21st-century equivalents of Victorian "improving" literature. You'll wind up with a generation convinced that reading is uncool and worse, unpleasant.

We need our children to get onto the reading ladder: anything that they enjoy reading will move them up, rung by rung, into literacy. (Also, do not do what this author did when his 11-year-old daughter was into RL Stine, which is to go and get a copy of Stephen King's Carrie, saying if you liked those you'll love this! Holly read nothing but safe stories of settlers on prairies for the rest of her teenage years, and still glares at me when Stephen King's name is mentioned.)

And the second thing fiction does is to build empathy. When you watch TV or see a film, you are looking at things happening to other people. Prose fiction is something you build up from 26 letters and a handful of punctuation marks, and you, and you alone, using your imagination, create a world and people it and look out through other eyes. You get to feel things, visit places and worlds you would never otherwise know. You learn that everyone else out there is a me, as well. You're being someone else, and when you return to your own world, you're going to be slightly changed.

Empathy is a tool for building people into groups, for allowing us to function as more than self-obsessed individuals.

You're also finding out something as you read vitally important for making your way in the world. And it's this:

The world doesn't have to be like this. Things can be different.

I was in China in 2007, at the first party-approved science fiction and fantasy convention in Chinese history. And at one point I took a top official aside and asked him Why? SF had been disapproved of for a long time. What had changed?

It's simple, he told me. The Chinese were brilliant at making things if other people brought them the plans. But they did not innovate and they did not invent. They did not imagine. So they sent a delegation to the US, to Apple, to Microsoft, to Google, and they asked the people there who were inventing the future about themselves. And they found that all of them had read science fiction when they were boys or girls.

Fiction can show you a different world. It can take you somewhere you've never been. Once you've visited other worlds, like those who ate fairy fruit, you can never be entirely content with the world that you grew up in. Discontent is a good thing: discontented people can modify and improve their worlds, leave them better, leave them different.

And while we're on the subject, I'd like to say a few words about escapism. I hear the term bandied about as if it's a bad thing. As if "escapist" fiction is a cheap opiate used by the muddled and the foolish and the deluded, and the only fiction that is worthy, for adults or for children, is mimetic fiction, mirroring the worst of the world the reader finds herself in.

If you were trapped in an impossible situation, in an unpleasant place, with people who meant you ill, and someone offered you a temporary escape, why wouldn't you take it? And escapist fiction is just that: fiction that opens a door, shows the sunlight outside, gives you a place to go where you are in control, are with people you want to be with(and books are real places, make no mistake about that); and more importantly, during your escape, books can also give you knowledge about the world and your predicament, give you weapons, give you armour: real things you can take back into your prison. Skills and knowledge and tools you can use to escape for real.

As JRR Tolkien reminded us, the only people who inveigh against escape are jailers.

Tolkien's illustration of Bilbo's home, Bag End. Photograph: HarperCollins

Another way to destroy a child's love of reading, of course, is to make sure there are no books of any kind around. And to give them nowhere to read those books. I was lucky. I had an excellent local library growing up. I had the kind of parents who could be persuaded to drop me off in the library on their way to work in summer holidays, and the kind of librarians who did not mind a small, unaccompanied boy heading back into the children's library every morning and working his way through the card catalogue, looking for books with ghosts or magic or rockets in them, looking for vampires or detectives or witches or wonders. And when I had finished reading the children's' library I began on the adult books.

They were good librarians. They liked books and they liked the books being read. They taught me how to order books from other libraries on inter-library loans. They had no snobbery about anything I read. They just seemed to like that there was this wide-eyed little boy who loved to read, and would talk to me about the books I was reading, they would find me other books in a series, they would help. They treated me as another reader – nothing less or more – which meant they treated me with respect. I was not used to being treated with respect as an eight-year-old.

But libraries are about freedom. Freedom to read, freedom of ideas, freedom of communication. They are about education (which is not a process that finishes the day we leave school or university), about entertainment, about making safe spaces, and about access to information.

I worry that here in the 21st century people misunderstand what libraries are and the purpose of them. If you perceive a library as a shelf of books, it may seem antiquated or outdated in a world in which most, but not all, books in print exist digitally. But that is to miss the point fundamentally.

I think it has to do with nature of information. Information has value, and the right information has enormous value. For all of human history, we have lived in a time of information scarcity, and having the needed information was always important, and always worth something: when to plant crops, where to find things, maps and histories and stories – they were always good for a meal and company. Information was a valuable thing, and those who had it or could obtain it could charge for that service.

In the last few years, we've moved from an information-scarce economy to one driven by an information glut. According to Eric Schmidt of Google, every two days now the human race creates as much information as we did from the dawn of civilisation until 2003. That's about five exobytes of data a day, for those of you keeping score. The challenge becomes, not finding that scarce plant growing in the desert, but finding a specific plant growing in a jungle. We are going to need help navigating that information to find the thing we actually need.

Photograph: Alamy

Libraries are places that people go to for information. Books are only the tip of the information iceberg: they are there, and libraries can provide you freely and legally with books. More children are borrowing books from libraries than ever before – books of all kinds: paper and digital and audio. But libraries are also, for example, places that people, who may not have computers, who may not have internet connections, can go online without paying anything: hugely important when the way you find out about jobs, apply for jobs or apply for benefits is increasingly migrating exclusively online. Librarians can help these people navigate that world.

I do not believe that all books will or should migrate onto screens: as Douglas Adams once pointed out to me, more than 20 years before the Kindle turned up, a physical book is like a shark. Sharks are old: there were sharks in the ocean before the dinosaurs. And the reason there are still sharks around is that sharks are better at being sharks than anything else is. Physical books are tough, hard to destroy, bath-resistant, solar-operated, feel good in your hand: they are good at being books, and there will always be a place for them. They belong in libraries, just as libraries have already become places you can go to get access to ebooks, and audiobooks and DVDs and web content.

A library is a place that is a repository of information and gives every citizen equal access to it. That includes health information. And mental health information. It's a community space. It's a place of safety, a haven from the world. It's a place with librarians in it. What the libraries of the future will be like is something we should be imagining now.

Literacy is more important than ever it was, in this world of text and email, a world of written information. We need to read and write, we need global citizens who can read comfortably, comprehend what they are reading, understand nuance, and make themselves understood.

Libraries really are the gates to the future. So it is unfortunate that, round the world, we observe local authorities seizing the opportunity to close libraries as an easy way to save money, without realising that they are stealing from the future to pay for today. They are closing the gates that should be open.

According to a recent study by the Organisation for Economic Cooperation and Development, England is the "only country where the oldest age group has higher proficiency in both literacy and numeracy than the youngest group, after other factors, such as gender, socio-economic backgrounds and type of occupations are taken into account".

Or to put it another way, our children and our grandchildren are less literate and less numerate than we are. They are less able to navigate the world, to understand it to solve problems. They can be more easily lied to and misled, will be less able to change the world in which they find themselves, be less employable. All of these things. And as a country, England will fall behind other developed nations because it will lack a skilled workforce.

Books are the way that we communicate with the dead. The way that we learn lessons from those who are no longer with us, that humanity has built on itself, progressed, made knowledge incremental rather than something that has to be relearned, over and over. There are tales that are older than most countries, tales that have long outlasted the cultures and the buildings in which they were first told.

I think we have responsibilities to the future. Responsibilities and obligations to children, to the adults those children will become, to the world they will find themselves inhabiting. All of us – as readers, as writers, as citizens – have obligations. I thought I'd try and spell out some of these obligations here.

I believe we have an obligation to read for pleasure, in private and in public places. If we read for pleasure, if others see us reading, then we learn, we exercise our imaginations. We show others that reading is a good thing.

We have an obligation to support libraries. To use libraries, to encourage others to use libraries, to protest the closure of libraries. If you do not value libraries then you do not value information or culture or wisdom. You are silencing the voices of the past and you are damaging the future.

We have an obligation to read aloud to our children. To read them things they enjoy. To read to them stories we are already tired of. To do the voices, to make it interesting, and not to stop reading to them just because they learn to read to themselves. Use reading-aloud time as bonding time, as time when no phones are being checked, when the distractions of the world are put aside.

We have an obligation to use the language. To push ourselves: to find out what words mean and how to deploy them, to communicate clearly, to say what we mean. We must not to attempt to freeze language, or to pretend it is a dead thing that must be revered, but we should use it as a living thing, that flows, that borrows words, that allows meanings and pronunciations to change with time.

We writers – and especially writers for children, but all writers – have an obligation to our readers: it's the obligation to write true things, especially important when we are creating tales of people who do not exist in places that never were – to understand that truth is not in what happens but what it tells us about who we are. Fiction is the lie that tells the truth, after all. We have an obligation not to bore our readers, but to make them need to turn the pages. One of the best cures for a reluctant reader, after all, is a tale they cannot stop themselves from reading. And while we must tell our readers true things and give them weapons and give them armour and pass on whatever wisdom we have gleaned from our short stay on this green world, we have an obligation not to preach, not to lecture, not to force predigested morals and messages down our readers' throats like adult birds feeding their babies pre-masticated maggots; and we have an obligation never, ever, under any circumstances, to write anything for children that we would not want to read ourselves.

We have an obligation to understand and to acknowledge that as writers for children we are doing important work, because if we mess it up and write dull books that turn children away from reading and from books, we 've lessened our own future and diminished theirs.

We all – adults and children, writers and readers – have an obligation to daydream. We have an obligation to imagine. It is easy to pretend that nobody can change anything, that we are in a world in which society is huge and the individual is less than nothing: an atom in a wall, a grain of rice in a rice field. But the truth is, individuals change their world over and over, individuals make the future, and they do it by imagining that things can be different.

Look around you: I mean it. Pause, for a moment and look around the room that you are in. I'm going to point out something so obvious that it tends to be forgotten. It's this: that everything you can see, including the walls, was, at some point, imagined. Someone decided it was easier to sit on a chair than on the ground and imagined the chair. Someone had to imagine a way that I could talk to you in London right now without us all getting rained on.This room and the things in it, and all the other things in this building, this city, exist because, over and over and over, people imagined things.

We have an obligation to make things beautiful. Not to leave the world uglier than we found it, not to empty the oceans, not to leave our problems for the next generation. We have an obligation to clean up after ourselves, and not leave our children with a world we've shortsightedly messed up, shortchanged, and crippled.

We have an obligation to tell our politicians what we want, to vote against politicians of whatever party who do not understand the value of reading in creating worthwhile citizens, who do not want to act to preserve and protect knowledge and encourage literacy. This is not a matter of party politics. This is a matter of common humanity.

Albert Einstein was asked once how we could make our children intelligent. His reply was both simple and wise. "If you want your children to be intelligent," he said, "read them fairy tales. If you want them to be more intelligent, read them more fairy tales." He understood the value of reading, and of imagining. I hope we can give our children a world in which they will read, and be read to, and imagine, and understand.

• This is an edited version of Neil Gaiman's lecture for the Reading Agency, delivered on Monday October 14 at the Barbican in London. The Reading Agency's annual lecture series was initiated in 2012 as a platform for leading writers and thinkers to share original, challenging ideas about reading and libraries.

Mon Dec 16, 2013 9:55 pm Re: Не-културни събития :) Mon Dec 16, 2013 9:55 pm Re: Не-културни събития :)

frog wrote:

frog wrote:

frog wrote:Pro boha! 6.XII. Animal Rescue имат 152 621 евро от 210 000 евро! Преди 4 дни бяха ~ 100 000! Май-май работата ще стане!!!

9.ХІІ. Отчет и събития. 172 935 евро от 210 000 евро.

Аз проверявам сумата на тая страница. 13.ХІІ. - 178 595 евро.

16.ХІІ. 186 879 евро

Thu Feb 26, 2015 10:20 pm Re: Труд и творчество Thu Feb 26, 2015 10:20 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс „Разказ на младежка тема”

Тема: младежка
Краен срок: 30 юни 2015 г.
Резултати: до 31 юли 2015 г.
Възраст: от 16 до 35 г.
Вид творба: разказ
Изисквания: участва се само с едно (може и публикувано) произведение, до четири стандартни страници А4, шрифт Times New Roman 12, с разширение doc, което се изпраща на имейл: mladejkirazkaz-в-gmail.com
Награди: до 600 лв.
Повече: http://www.varnanamladite.com/?idpub=1260


Национален конкурс за есе на клуб „Финанси“

Тема: икономическа
Краен срок: 31 март 2015 г.
Резултати: ?
Възраст: ученици и студенти
Вид творба: есе
Изисквания: обем – до 5 страници, изпраща се на имейл: essays_finance-в-ue-varna.bg
Награди: до 250 лв., предметни, сертификати
Повече: http://finance-club.ue-varna.bg/bg/projects/национален-конкурс-за-есе-2015


Осми национален конкурс за хайку

Тема: свободна
Краен срок: 20 март 2015 г.
Резултати: ?
Възраст:-
Вид творба: хайку
Изисквания: до 10 непубликувани хайку се изпращат на адрес 17etaj-в-gmail.com
Награди: ?
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=20886&sid=7


Седми конкурс за Националната литературна награда „Милош Зяпков”

Тема:-
Краен срок: 30 март 2015 г.
Резултати: юли 2015 г. (награждаване)
Възраст: -
Вид творба: книга (поезия, проза)
Изисквания: издадена през 2014 г., в три екземпляра (на хартия)
Награди: грамота, плакет и парична сума от 1000 евро
Допълнителна информация: тел. 03542 3210, budilnik_r-в-abv.bg
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=20890&sid=7


Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов" 2015

Тема: -
Краен срок: 24 април 2015 г.
Резултати: до 24 май 2015 г.
Възраст: -
Вид творба: стихотворение
Изисквания: до три непубликувани произведения, във формат doc или rtf, се изпращат на имейл: chitalishte-в-bratstvokn.org
Награди: до 300 лв. и предметни награди
Повече: http://www.knigite.bg/konall.php?bid=358

@Снеже, по принцип напоследък чисто детски/ученически конкурси не си играя да вадя, защото и тези ми отнемат достатъчно време и сили. Оставям основно конкурсите, които са с по-висока горна възрастова граница и могат да включват и студенти. Има по-простичкото решение от създаването на нова тема и без да се разпокъсва информацията: който има възможност да редактира постовете ми и наистина му пречи сегашната подредба, може да преподрежда... Примерно да слага всички детски конкурси най-долу в публикацията и да пише над тях "Детски".

Sat Jul 14, 2012 1:32 pm Re: Как го правят другите? Sat Jul 14, 2012 1:32 pm Re: Как го правят другите?
По примера на Лъч и аз ще постна нещо интересно за разказвачеството като цяло.
(Струваше ми се, че имаше една друга тема, но не мога да я намеря. Ако някой
модератор я издири, може да плесне следния текст там.)

The 22 rules of storytelling, according to Pixar

The 22 rules of storytelling, according to PixarOn Twitter, Pixar storyboard artist Emma Coats has compiled nuggets of narrative wisdom she's received working for the animation studio over the years. It's some sage stuff, although there's nothing here about defending yourself from your childhood toys when they inevitably come to life with murder in their hearts. A truly glaring omission.

#1: You admire a character for trying more than for their successes.

#2: You gotta keep in mind what's interesting to you as an audience, not what's fun to do as a writer. They can be v. different.

#3: Trying for theme is important, but you won't see what the story is actually about til you're at the end of it. Now rewrite.

#4: Once upon a time there was ___. Every day, ___. One day ___. Because of that, ___. Because of that, ___. Until finally ___.

#5: Simplify. Focus. Combine characters. Hop over detours. You'll feel like you're losing valuable stuff but it sets you free.

#6: What is your character good at, comfortable with? Throw the polar opposite at them. Challenge them. How do they deal?

#7: Come up with your ending before you figure out your middle. Seriously. Endings are hard, get yours working up front.

#8: Finish your story, let go even if it's not perfect. In an ideal world you have both, but move on. Do better next time.

#9: When you're stuck, make a list of what WOULDN'T happen next. Lots of times the material to get you unstuck will show up.

#10: Pull apart the stories you like. What you like in them is a part of you; you've got to recognize it before you can use it.

#11: Putting it on paper lets you start fixing it. If it stays in your head, a perfect idea, you'll never share it with anyone.

#12: Discount the 1st thing that comes to mind. And the 2nd, 3rd, 4th, 5th – get the obvious out of the way. Surprise yourself.

#13: Give your characters opinions. Passive/malleable might seem likable to you as you write, but it's poison to the audience.

#14: Why must you tell THIS story? What's the belief burning within you that your story feeds off of? That's the heart of it.

#15: If you were your character, in this situation, how would you feel? Honesty lends credibility to unbelievable situations.

#16: What are the stakes? Give us reason to root for the character. What happens if they don't succeed? Stack the odds against.

#17: No work is ever wasted. If it's not working, let go and move on - it'll come back around to be useful later.

#18: You have to know yourself: the difference between doing your best & fussing. Story is testing, not refining.

#19: Coincidences to get characters into trouble are great; coincidences to get them out of it are cheating.

#20: Exercise: take the building blocks of a movie you dislike. How d'you rearrange them into what you DO like?

#21: You gotta identify with your situation/characters, can't just write ‘cool'. What would make YOU act that way?

#22: What's the essence of your story? Most economical telling of it? If you know that, you can build out from there.


ПП. На източника съм му изгубил дирите, съжалявам. :(

Sun Dec 01, 2013 2:16 pm Re: Голямото приключение на малкото таласъмче Sun Dec 01, 2013 2:16 pm Re: Голямото приключение на малкото таласъмче
Добре е да се знае, че "пиратството ограбва" се доказа, като напълно несъстоятелна теза. "Ограбената" книга продаде тиража си за рекордно време от 6 месеца - нещо, с което "неограбените" такива по книжарниците трудно могат да се похвалят.

В момента книгата е пусната за свободно сваляне и в Замуна, а Читанка подготвят eBook и FictionBook варианти.

Книгата се сдоби и със собствен видео клип, който много си харесваме:
http://www.youtube.com/watch?v=KZtp90blw10

И със специален коледен пакет:

http://prikazka-igra.com/images/koledna.jpg

Повече инфо на: http://prikazka-igra.com/koleda.html

Mon Feb 03, 2014 11:10 pm Re: Цитатите, които ни промиха Mon Feb 03, 2014 11:10 pm Re: Цитатите, които ни промиха
"Ето защо не харесвам магията, капитане. Щото е магия . Не може да задаваш въпроси - става дума за магия. Не обяснява нищо - става дума за магия. Не знаеш откъде идва - става дума за магия! Това не й харесвам на магията - прави всичко с магия!" - Сам Ваймс

"Туп!", Тери Пратчет :D

Sat Mar 08, 2014 9:56 pm Re: Наши текстове Sat Mar 08, 2014 9:56 pm Re: Наши текстове
Отдавна изоставен е града
след най-последния апокалипсис.
Колите са черупки от метал
а хората... от хиляди години липсват.

И е смълчано сякаш след война.
Водата е пресъхнала в чешмите
Прозорците страхът е заковал.
По дворовете се въргалят дрипи.

По пътищата - сламени валма
танцуват под прокапали балкони,
край счупени витрини се тълпят,
поспират пред табелките "Затворено"

Разбърканите срички "та-мо-са",
отнякъде в нозете ми съборени,
в останките от вестник шумолят...
На ъгъла на храма някой моли се.

Край праговете лъхва хладина,
със мириса на дълго съхнещ корен.
На ъгъла на храма някой моли се.
Под робата му - страшна тишина.

И сякаш ме зове безплътен глас
в далечните прохлади на простора,
но улиците нямат имена,
но улиците здраво са затворени

към ъгъла на срутения храм
към ъгъла, където спи умората,
а през деня проплаква лудостта,
(където невъзможно е да има хора !)

там някой, със качулка на поклонник,
със страшнотиха роба на монах,
най-чистата сълза за мен проля...
Стените на света ми се зарониха.

Архаично

Аз съм стара. Ужасно стара.
С изтъняла коса до корен.
Чак до мислите побеляла.
Със почти изличени спомени.

Като тази женица в парка
- малка градска прегърбена фея -
като дребничката цветарка...
А съм даже по-стара от нея.

Като тези порутени сгради,
скрили в рамките на прозорците
дъх на есенни листопади,
и на бавно повяхнала пролет.

Като бедна старица скрила
до рисунка на замък картонен,
най-красивата рокля в скрина,
подарена от принц на просяци.

Аз съм толкова страшно древна,
в тази тиха самотна утрин.
Със антични следи от сенки.
С разградено червило по устните.

Със среднощни руини сгърчени
в вкоравения грим на клепките.
И съм цяла покрита с бръчки.
Не по кожата. По сърцето ми.

Sun May 17, 2020 4:40 pm Re: ФантАstika 2019-20 Sun May 17, 2020 4:40 pm Re: ФантАstika 2019-20
Кефи ме свежата сатирична гледна точка на Геновева, но тя не взема предвид, че целият разказ представлява една завоалирана сатира на мъжката гледна точка върху жените - несъмнените шаблони и стереотипи не са случайни, а натрапчиво повторени дават обратния ефект.

Wed May 08, 2013 6:04 pm Особености на чобитския настрой за забавление чрез работа Wed May 08, 2013 6:04 pm Особености на чобитския настрой за забавление чрез работа
Тема, в която си помагаме да си осигурим спокойствието и комфорта. Защо ли?

Защото тук можете свободно да заявите и настоявате за особеностите, които имате и искате да се съобразяваме с тях. Така всеки ще е наясно какви изненади може да очаква и няма да са изненади. Пък ние спокойно ще си шляпаме в локвата :D .

Тази тема беше създадена с помощта на 2 човека, освен мен. Понеже признателността ще излезе по-дълга от поста :) ги оставям анонимни, ако искат да си кажат, кои са.

Заглавието на темата и първия пост могат да се променят както решите. Не ме питайте за това.

Sat Oct 12, 2013 8:16 am Re: Share the Joy Sat Oct 12, 2013 8:16 am Re: Share the Joy
Planetary Stories Contest:

Your story, "The Film-thin Bound," won in the 500-1000 word category!

Since you live in another country, how will we repay you? If you have an account with PayPal, that would be the simplest, I would think. Otherwise, we would send you a check, but it will be in US dollars.

Again, congratulations!

ShelVy

Yipee! There's a first! :) :) :)

Tue Jun 04, 2019 8:00 am Re: Културни събития Tue Jun 04, 2019 8:00 am Re: Културни събития
Дълго се чудих дали да го пусна тук или в темата с некултурните събития, защото реално ще е бая некулутурно, но все пак май е за тук. Концертът, за който ви надувам главите от няколко месеца вече е факт. Най-истинската метъл група в света ще дойде в България десет години след последното им участие тук. Две готини български групи за съпорт и уникалната промоция за билет за концерт - първите 100 билета вървят с подарък книга. Може да видите повече за събитието тук: https://www.facebook.com/events/489315008479747

Thu Oct 31, 2013 4:40 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Thu Oct 31, 2013 4:40 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Точно то е. Пичелиш въз-галване. :D

Съгласен съм и със съгласието ти, и с протеста ти. (Точно заради второто в крайна сметка не пратих писмото. :)) Както винаги: най-умно се действа случай за случай, а не според някакви универсални принципи...

Като казах „както винаги“... някакъв универсален принцип ли имах наум?... :mrgreen:

Tue Apr 08, 2014 5:03 pm Re: Цитатите, които ни промиха Tue Apr 08, 2014 5:03 pm Re: Цитатите, които ни промиха
Но когато съпругът внезапно починал, пианистът се обадил да изрази съчувствия. Поискал разрешение да я безпокои понякога. После почнал да говори с нея всяка вечер. Явно и за него са се раздиплили някакви тъкани и хоризонти. Отначало уж я утешавал като човек, който също е загубил най-близкото си същество, след това започнали едни безкрайни разговори. Той дошъл без сценични ангажименти, ей тъй – само да я види. И повторил, и потретил...

Те говорили, говорили...

Киприян, тогава във възрастта, в която децата всичко знаят, се отегчил и се обадил:

- Все говорите, говорите, говорите... Що не се ожените и да млъкнете?

Лелята едва не се задавила, макар че била наясно – това е резултатът от нейното възпитание.

Но пианистът не изгубил присъствие на духа и най-сериозно попитал:

– Ще се съгласи ли младият господин да ми даде ръката на майка си?

Киприян никак не се притеснил. Отвърнал:

– Влачи! Днеска съм в добро настроение.

Mon Mar 02, 2020 12:11 am Re: Общополезности Mon Mar 02, 2020 12:11 am Re: Общополезности
Информация за очакваното автоматично генериране на данъчните декларации на физически лица от НАП в системата за е-услуги с ПИК код.
Нямало да е на 1 март 2020, т.е. след като би трябвало да са постъпили всички данни от работодателите и да са заредени, щяло да е от 10 март 2020.
Според Дневник

"Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица ще бъдат достъпни в портала за е-услуги на Националната агенция за приходите на 10 март 2020 г., съобщи пресслужбата на приходната администрация."

Wed Nov 19, 2014 5:32 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed Nov 19, 2014 5:32 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Една молба за работа с Нев. Може да звучи странно, но то е сред най-проблемните ми неща, към които все се връщам.

Имам един фабричен:) дефект (един сред много други): твърде задълбавам в поставените/поетите задачи, и то не винаги по сполучлив и продуктивен начин. Това не се забелязва вероятно, защото някои посоки на задълбаване не се виждат отстрани, нито някой ми ги иска или въобще подозира за тях. Но обичайно отивам по-натам от необходимото, като ключовата дума е " повече ". Проблем е, когато грабна лопатата и избера погрешна посока за задълбаване, такава, която няма приоритет.

Моля да ми казвате смело (но не и грубо, нали:), ако забележите, че съм се отплеснала: това само ще ми помогне да се спра и да не разхищавам излишна енергия-време в погрешна посока, при което ме грози ненужно изпадане в хиперактивност (повече за последното вече съм писала по-горе в темата , началото на втори спойлер.)