choveshkata.net

Sun Nov 27, 2011 11:06 am Re: Общуването и откритостта Sun Nov 27, 2011 11:06 am Re: Общуването и откритостта
Готово. Успех, Лъч

Thu Jan 19, 2017 10:13 am Re: Труд и творчество Thu Jan 19, 2017 10:13 am Re: Труд и творчество
XVI Национален поетичен конкурс „Любовта е пиянство или пиянство от любов"
за написване на стихотворение, посветено на 14 февруари – Ден на Св. Валентин и на Св. Трифон Зарезан

Тема: „Любовта е пиянство или пиянство от любов"
Краен срок: 15.02.2017 г. (валидна е датата на пощенското клеймо)
Резултати: ? Награждаването на победителите в конкурса ще се състои на 24.02.2017 г., 17.00 ч. в Заседателната зала на Община Силистра.
Възраст: лица над 18 години
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Конкурсът е анонимен. Желаещите да участват трябва да изпратят голям пощенски плик, съдържащ:
· едно непубликувано и напечатано в 3 екземпляра стихотворение;
· малък, запечатан плик с лични данни: трите имена, адрес, e-mail, телефон за връзка с автора и кратка творческа биография (дата и място на раждане, публикации) Произведенията не трябва да бъдат публикувани до обявяване на резултатите от конкурса, както и да не са се състезавали в други конкурси. Адресът за получаване на стихотворенията е:
гр. Силистра - 7500
ул. „С. Велики” №33
Община Силистра
стая 314, За конкурса „Любовта е пиянство или пиянство от любов”
Награди: три парични награди: първа - 200 лв., втора – 150 лв., и трета -100 лв. Награда на Литературното сдружение „Реката и приятели” - 100 лв.
За повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24948&sid=7

Национален литературен конкурс на тема: “В търсене на талисман за щастие“

Тема: В търсене на талисман за щастие
Краен срок: 20 март 2017 г.
Резултати:
Възраст: деца и юноши на възраст от 7 до 18 години, разделени в три възрастови групи: 7 – 10 години, 11 – 14 години, 15 – 18 години.
Вид творба: разказ, приказка, стихотворение
Изисквания: Всеки участник има право да представи до 2 литературни творби (разказ, приказка, стихотворение) специално създадени за конкурса. Творбите да са с обем до 5 стандартни компютърни страници (60-66 символа на ред, 28-30 реда на страница) и да бъдат изпратени в печатен вид или на e-mail. Творбите за конкурса, с обозначени на тях: трите имена, възраст (навършени години), училище, адрес, телефон и e-mail за контакти, изпратете на адрес:
8800 гр. Сливен
ул. “Никола Карев” № 1
Регионална библиотека “Сава Доброплодни”
(за литературния конкурс)
или на e-mail: reglibsliven - в - iradeum.com
Награди: ?
За повече информация: http://wp.flgr.bg/2017/01/17/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5/

Wed Dec 07, 2011 8:12 pm Re: Федора под лампата Wed Dec 07, 2011 8:12 pm Re: Федора под лампата
свалено

Thu Jun 08, 2017 8:56 am Re: Труд и творчество Thu Jun 08, 2017 8:56 am Re: Труд и творчество
Конкурс за есе за ученици от 13 до 19 години

Тема: „Моята кариера – мечта или реалност“.
Краен срок: 3 юли 2017 г. включително
Резултати: 19 юли 2017 г.
Възраст: ученици от 13 до 19 години
Вид творба: есе
Изисквания: Обемът на есето трябва да е до 3600 знака две стандартни машинописни страници, двустранно подравнени, шрифт Times New Roman, 12. Всички творби трябва да са авторски. При избор за публикуване, родител или настойник трябва да подпише декларация, с която да гарантира оригиналността на творбата и да преотстъпи авторските й права на Центъра за развитие на човешки ресурси. Всяка творба трябва да е придружена от името на автора, дата на раждане, училище, адрес и телефон като в есето фигурират имената на участника, името на училището, клас и възраст. Всеки участник има право да участва с една творба. Творбата не трябва да е публикувана на друго място или да участва в друг конкурс. Всички кандидатури трябва да бъдат изпратени на имейл: euroguidance - в - hrdc.bg. Задължително се попълва и формуляр за участие.
Награди: предметни награди
За повече информация: http://euroguidance.hrdc.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82-13-%D0%B4%D0%BE-19-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-672

Sun Aug 26, 2012 6:17 pm Re: Добродеятелни акции Sun Aug 26, 2012 6:17 pm Re: Добродеятелни акции
Втора добродеятелна и доброхранителна обява - някой, ако иска хубаво гледана био леща от био мислещи и живеещи хора от Средец, моля да ми пише, за да помогне да си пласират продукцията. Показателно е, че по-малко от 90 човека за по-малко от седмица се организираха да изкупят около тон :) (моля, това не е реклама - това е наистина добровъзнамерено :)) Хубава неделна ви вечер!

Tue Feb 06, 2018 2:37 am Re: Образованието Tue Feb 06, 2018 2:37 am Re: Образованието
Youtube видеоблогърът David Brown (Boyinaband) на тема You don't legally have to go to school. Понеже ги прави дългички, може преди това да изслушате (само) песента му Don't Stay in School. Обикновено си публикува и текстовете.
Британец е и рапър. Явно има разнообразни интереси.

Fri Dec 14, 2012 4:40 pm Re: Основи на Човешката библиотека Fri Dec 14, 2012 4:40 pm Re: Основи на Човешката библиотека
Еднрогът е ужасно хубав! Аз и гледах как се прави, отдавна си го обичам, много се радвам да го видя.

Sat Jan 12, 2013 3:37 pm Re: Наши текстове Sat Jan 12, 2013 3:37 pm Re: Наши текстове
Заплитай...

Дълго те търсих, бруха, скитах и обикалях.
Сипала си забрава в звънките питиета.
Сложила си коварства в тихото на стрелата,
в тъмното на водата, в крехкото на сърцето.

Плувнали са тревите в бяло и жълто, вечна.
Морен светът чезне, трепка и се размива.
Чашките се подпалват в яркото на небето,
гъста и синя захар по стъбълцата слиза.

Дворът ти е потънал в крайчета от дантели,
в паяжини, арахна, в късчета лабиринти.
Трябва да мина леко, трепетно и смирено,
иначе ще ме срежат нежните ти извивки.

Стъпките ти навред са, тебе те няма, дивна.
Кикотът ти се губи в мокрото на лехите.
Късаш със дъх листи в пламналата къпина,
в ниското местиш сенки и ме наричаш с име.

Къщата ти ме кани - шепнеща, ветровита,
сънищата подрънкват, вързани на верижки;
сплитай ги, сплитай, само нещо да те попитам -
сън ли плетеш или на моя живот нишката?

Mon Mar 12, 2018 1:43 pm Re: Любимите компютърни игри Mon Mar 12, 2018 1:43 pm Re: Любимите компютърни игри
Първо, да окна, че предното видео бе мно-ого добро, особено моментите с ледените подхлъзвания.

Второ, да кажа, че много ми хареса поста посветен на Neverwinter Nights, преди около две години от Broken Dragon (хехе)

И накрая, за момента си запазвам мястото тук, в този пост. Не защото някой ще го открадне, а защото имам да пиша един дъ-ълъг хронологичен пост за гейминг опита ми, и след като повече време игрите са присъствали в живота ми, отколкото не са, е само Редно и Правилно, първия ми пост тук да е за тях.

Fancy wall of text incoming , надявам се до 48 часа.

ПС. За тези от вас, с които вече се познаваме, аз съм Велко :)


=============================================

Ранен период (2000-2004)
В началото бе не Словото, а кварталния Компютърен Клуб . Ясно помня, че бях шести клас, сиреч лето ~2000. Също така ясно помня, че най-първата игра, която играх бе Frogger . Някъде по средата на този период получих и не много евтиния тогава стационарен компютър, мисля че бе със впечатляващите тогава 700 МБ РАМ. Първата игра, която играх на него бе българската mech-action-game-thing? на име ТRANS. Със сигурност през този период съм играл доста Диабло 2 - имах некромансър на име injiplqktor, и за мое съжаление, не мога да твърдя, че аз съм си го измислил. Играл съм тогава ЦС 1.6, играех Worms Armageddon , играх и първия Serious Sam , когато беше съвсем новичък, и помня че си мислех, че не е кой знае какво - тогава се чувствах преситен на шутъри, от висотата на моето пуберство :) Каквото друго съм геймел, не го помня, и вероятно е било или през браузер, или във въпросния клуб, или свалено от аренабг (тогава не знаех за замунда).

За финал на този период, ще спомена че:

1) Шефа на този Компютърен Клуб, пазеше всички 20+ пароли от по 20+ символи, които са му трябвали в главата си
2) Един от операторите блесна през времето и пространството със следните крилати приказки
2а) *В един момент, когато в училище правих доклад на тема Глобално Затопляне* - "Какво глобално затопляне, всяка зима по-студено става, те за глобално затопляне ми говорят"
2б) *Към един друг от многото играещи тогава* - "Е ти Алт и Таб, Алт и Таб, ако ще някой от на Пентагона Двуядрените Компютри да ти дадат, все по някое време Ше забие!"

Втори период : В чужбина (2004-2007)

Тогава нямах удобствата на местния Компютърен Клуб, и бях ограничен до браузерни неща. Имам все пак спомен за четири от тях

- battleon(.)com - една игра с анимирани графики, поопростен геймплей (ти си герой с няколко скила, биеш с чудовища, бла бла), който обаче в end-game ставаше дълбок и пълен с грайнд, в известен смисъл като WoW, въпреки че играта е повече на теория Massively multiplayer, отколкото на практика.

- Fallen sword(.com?) - text-based MMO, с минимални графики. Имаше хора, които харчеха безумни 5-цифрени суми за ресурси, за себе си, или за съратници по гилдия, както и хора, които се гордееха с PvP силата и постиженията си, и с това, че умееха да чупят ресурси на предните whales.

- Tactics arena online - Fantasy chess, горе-долу

- Dark Grimoire - True, old-school, text-based role-playing game. За разлика от Властелина на Пръстените, в тази игра Големия Лош Вълк..ъ-ъ Злодей, не може да бъде победен. Сигурен съм, че е имало причина да не завземе целия свят, но не я помня вече. Най-важното в тази игра наистина беше role-playing-a, до такава степен, че ми е пращал мейл админите да попита защо съм бил severely out of character, и трябваше да обясня, че съм бил пиян. Имейла е бил от 2006-а, и още го има в пощата ми. :roll: От четирите, за тази най бих очаквал да е още онлайн.

Трети период : Университет (2007-2011?)

Тъмен период, в който със сигурност съм играл разни неща, но единственото за което се сещам са

- случайни игри от kongregate(.)com
- Recettear (shop-management sim)
- 2-3 версии на Magic the Gathering на компютър.

Четвърти период : Работен, преди стийм (2011?- 2015)

По някое време през 2011 или 2012-а съм си направил регистрация в GOG. Досега съм събрал само 80ина игри там, поне половината от там от Steam connect (t.e. промо оферта, ако имате игрите X, Y, Z и тн на стийм, ви ги даваме на GOG също. По-интересни неща, които съм играл в GoG:

- Etherlords 1/2 (приличен микс ot MtG i Heroes)
- Legend of heroes: Trails in the Sky - JRPG, може би първия ми досег с този жанр, който бе интересен, но не ме запали по иначе доста време-обсебващия жанр
- Planescape: Torment - до ден днешен мисля, че това е най-добрата ми употреба някога на работно време :mrgreen:
- Sword of the Stars: the Pit - Приличен походов dungeon crawler, с безумен character progression
- Fran bow - creepy horror adventure game, която има тънката цел да образова играещия в основни неща за някои различни психични болести. До колко успява, е друг въпрос.
- Witcher 2 - странна combat система, до степен че така и не съм я играл по другия път, по който може да се развие историята, този на Roche.

Пети период: Steam (2015-до сега)

Списъка ми с игри (http:(//)steamcommunity(.)com/profiles/76561198134565642/games/?tab=all ) говори доста за това какво съм обичал да играя, но мога да го обобщя като игри, в които графиката е на второ място след запленяващия геймплей. Поне такива са горе-долу всичките, в които имам повече от 100 часа. Ако някоя конкретна игра ви интересува, питайте. Напоследък съм се ограничил, и може би най-сетне бия спирачки на хобито си, в търсене на по-съществени интереси.

Освен в стийм, играя i FortniteBR , с 5 соло победи от 500 мача, сигурно съм в някакъв топ 25%, макар и да е безсмислена статистика.

Fri Jul 20, 2018 11:58 am Re: Цитатите, които ни промиха Fri Jul 20, 2018 11:58 am Re: Цитатите, които ни промиха
Люба ми напомни за тези литературни анализи на съвременна поезия (любима рубрика, която е колкото забавна, толкова и тъжна).
http://peatnekoga.com/issue-021/lam-barut21/
http://peatnekoga.com/issue-017/lam-barut17/
За всичките броеве: тук.

Малко подбрани оттук-оттам откъси:

" валентинката

на празника на любовта
ти нарисувах сърце
в снега
пред твоята градина
не ти звъннах
все пак минаха два месеца
от края
и като дойдох пиян
и безидеен до дома ти
ти нарисувах сърце
не ти звъннах
едва сега осъзнал
че имаш право
и нашата няма да я бъде
ти нарисувах сърце
от урина
ако се чудиш

Предполагаме, че адресатът на поетичното послание в снега се чуди дали авторът е ползвал урина, сок от портокал или пера от птицата додо точно толкова, колкото и ние – ще рече, никак. Обаче все пак се питаме от кое точно трябва да се вълнуваме в това подобие на стихотворение – от способността на автора да „рисува” форми, докато пикае, или от манталитета му на пикльо, който той е решил да възпее и разгласи по целия свят? Гаджето му скъсало с него и той отишъл и се изпикал пред къщата ѝ! Браво! И после написал „стихотворение”, за да се похвали със случката. А после му дали и „национална награда за поезия”, която не се казва „Пикай сърце”, а „Иван Николов”! Може би затова „поетът” толкова гузно гледа от една снимка след награждаването, барабар с Дишев, в чиито блеснали оченца също се прокрадва истината. Не само ние знаем, че всичко тук е шарлатанство."

Как бързо възмъжава
младият площад
дядо му е бил
море
поле – баща му
нива – майка му
децата му ще бъдат
небеса
ще си играят
с катедрали
от облаци
и гилотини
от светкавици

Как бързо възмъжава
младият площад
виж
вече мисли за женитба –
с някоя красива
революция

Тези стихове пораждат у нас някои въпроси, най-важният от които е каква е била баба му все пак? Дядото – море. Добре. А бабата? Имало ли е баба въобще? Защото може да става дума и за престъпление. Да не би да е заровена под площада???

Ясно е, че без баба стихотворението просто не работи! Всичко е чудесно – да, площадът е син на поле и нива (?), внук на морето (?), възмъжава, тоест, мисли за женитба (естествено!) – читателят усеща дълбоко всички тези неща! И стихотворението би било проникновено и остроумно – но бабата, бабата къде е? Никой не се е родил без да е имал баба и, излишно е да споменаваме дори, не би могъл да има никакви деца, – независимо дали те ще си играят с гилотини, картечници или химически оръжия още от люлката...

И така, на фона на ликуващ звън, наша милост влезе в редакцията.
Там, в отегчени пози се излежаваха редакторите. Единият, изопнал крака на канапето, четеше “Литературен вестник” и от време на време сумтеше. Другият се беше проснал във фотьойл и съсредоточено броеше прашинките в струята светлина, нахлуваща през прозореца. Влизането ни не предизвика особена реакция.

– О, благоволихте…

– Чуйте това – тръгнах да вадя стихосбирките от чантата.

– Някой чéте ли номинациите за конкурса за литературна критика на ЛВ и “13 века България”? Рада, Вие не писахте ли за този Валентин Славеев? То трудно им се помнят имената вече – новите кандидат-поети и критици се роят просто! Славеев е писал “рецензия” за някаква стихосбирка и е номиниран в конкурса. Чуйте сега: “Нахвърлям този абзац преди да съм отворил книгата на Димана Йорданова. Без да имаме избор се наложи като важно да сме адекватни с авторите, преди или след като сме ги прочели.”
Да не би докато сме спали снощи, българският внезапно да се е разбъркал и вече да е само подобие на език?

– Вие не разбирате – обади се наша милост – критикът винаги има нужда да “нахвърли” един абзац, преди да отвори книгата. Някои дори хвърлят боб. Други гледат на кафе, за да видят дали наистина е хубава. Когато се “нахвърля” абзаца, думите трябва да паднат малко напосоки, за да може да се гадае по тях. Дайте вестника насам, да видим как е разчел знаците кандидат Славеев:

По същество поезията на Димана е писана от зрял човек. Който, обаче не е спрял да вярва в самото вярване. Осъзнато пада, вдига се, спъва се нарочно…

Ето, това е много точно описание на зрелия човек. Да знаете само какво става в пощата, когато изплащат пенсиите – какво спъване и осъзнато падане настава! Някои дори когато се доберат до гишето, продължават да падат и проявяват истинско акробатично майсторство, за да се разпишат на служителката. Казват, че в някои напреднали страни учат децата да се спъват сами още от детската градина. Понякога отнема цял живот, за да се доусъвършенства това изкуство. С други думи, Славеев е прозрял в същината на нещата…. Обаче тук вече навлизаме в дълбоката мистерия:

Любовта в тази книга е изгризана. От нея няма следи, както от нищото не следва абсолютно нищо…. Държащите книгата [с щръкнали кутрета, разбира се] да се подготвят, че тя е уравнение с няколко неизвестни и един голям X, който освен неизвестен е и задраскан от себе си в зародиш. Саундтракът на книгата на моменти се снема до грешно цвилене на цигулка. Това са местата, предназначени за детски легла, в който [sic!] никога не е имало родени деца…

Sun Apr 14, 2013 11:07 pm Re: Как пишем есе (с теза) Sun Apr 14, 2013 11:07 pm Re: Как пишем есе (с теза)
Нахвърлям още няколко чести препоръки:

- Наблегнете на конкретните примери: особено от собствения ви живот, или от произведения, които са ви впечатлили дълбоко. (Което = „от собствения ви живот“. :D)

– В идеалния вариант ще сведете тезата си до едно изречение. Като сте готови - изкарайте си я някъде отстрани, за да ви „връща“, ако се разсеете.

- Ако цитирате преводен текст, може да споменете оригиналното му заглавие (на съответния език) в бележка под линия. (Или библиография накрая.)

Sun Oct 21, 2018 10:31 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Oct 21, 2018 10:31 pm Re: Любимите компютърни игри
Осем месеца по-късно :-О, отзив в Goodreads за The CRPG Book Project :

Indispensable. Let my notes convince you.

I've boldfaced (and will keep boldfacing) the games and mods I recommend strongly.

~ Does this sound familiar to anyone?

Countless companies also followed Activision, becoming third-party developers and publishing their own games. Most were of terrible quality or cheap copies of popular titles. Atari themselves also had poor standards, with failures like its crude port of Pac-Man and the infamous E.T. game.
Still, profit was at a record high and companies & retailers kept betting on ever-increasing sales for the holidays of 1982. However, customers got so burnt out that they stopped buying. Left with massive dead stocks and no way to recover their investments, the US market crashed in 1983.
What was a 3 billion dollar business in 1982 barely made 100 million in 1985. Video games went from prized products directly to bargain bins, and the US console industry was for all purposes dead.

Very much the same thing happened to Bulgarian gamebooks in 1998. Oversaturating the market with new titles of questionable quality (at the average rate of one per week) coincided with the general financial crisis of 1997, print runs dropped tenfold, and the gamebook genre virtually vanished for more than ten years. Of course, the arrival of CRPG to Bulgaria also contributed.

~ Stuart Smith's The Return of Heracles sounds like an impressive specimen from the early era of CRPG:

There is a relatively shocking degree of non-linearity in the game, as you can choose everything from which Greek hero to play (Perseus, Hippolyta, Jason, Acchiles, Odysseus, etc), how many characters you’ll control (anywhere from one to all 19 of them) and whether you’ll spend your time trying to avoid combat or killing every character you meet.
Some combat is unavoidable, as the purpose of the game – completing the Twelve Labors of Heracles – does necessitate fights such as the traditional slaying of the Hydra and the Nemean Lion. But you are free to try to duck and weave your way around the vast majority of characters, and there are even wholly optional areas in the game.
The learning aspect should definitely be emphasized; charming vignettes explain various myths and historical information, and characters come to life even with the hardware limitations of the time.

~ As I browsed playthroughs of games mentioned in the book, I came across The CRPG Addict , Chester Bolingbroke's blog.

Now I wonder if there's much point in continuing with the book.

(Well, there certainly is for the titles that were released in the 90s and later. At least until Bolingbroke catches up with them.)

~ Escape from Hell sounds like a game that would have gone a long way--and long before Dante's Inferno or Devil May Cry (the originals).

Incidentally, while looking for representations of Hell in games, I stumbled on Fear Effect , which looks surprisingly mature ... and I don't mean the nudity. ;) I was impressed by both the writing and the variety of game mechanics.

~ It's a day off today, so I'm reading through Chester Bolingbroke's entries on Fate: Gates of Dawn .

Yes, all of them.

~ Based on the following paragraph (but more on an excited comment I read on Bolingbroke's blog), I should find a playthrough of The Summoning :

But where The Summoning shines is in its story. On your way through the dungeon, you’ll meet many characters and learn a lot about both your enemies and your benefactors, as well as the world in general. The game features not one, but two shocking twists –that is, in the best-case scenario.

(In a large anthology like this one, few writers are stellar enough to capture the brilliance of a game in a handful of sentences. But it's a great starting point for sure.)

Addendum: I tried The Summoning but didn't like the writing.

~ Check Ultima VII , Betrayal at Krondor and Superhero League of Hoboken 's writing.

Addendum: Of all three, only Superhero League of Hoboken appealed to me, with its wacky superheroes and wackier quests. A nice deconstruction of the genre.

~ The entry on Fallout 2 reminded me that I've never given the game a proper chance. So I went to Youtube and found ... this .

Grunk!

(But seriously: would anyone write this sort of brilliant imbecility ever again?)

~ Is uncontrollable babbling a viable combat option? Can a planetary object be a viable party member? Is male exotic dancing a reliable way to earn money in RPGs? How come one of the best Japanese RPGs was developed in the west? Play Anachronox and all of the above will be answered.

Well ... let's check it out . ;)

... Oh yes. The camerawork is amazing, and the slang is worthy of note-taking.

Now let's get back to drubbing those squabs and deadbeats. :D

... OMG. One of your party members can literally be an entire planet ....

~ Try the following Neverwinter Nights mods: Daniel Muth's Aribeth's Redemption , for the romance, and Baldecaran's Cave of Songs , Honor among Thieves and The Prophet Trilogy , for the writing.
Also:
- Vampire: The Masquerade - Bloodlines , with a generic character vs. a Malkavian, for the craziness;
- The Legend of Heroes: Trails in the Sky + Second Chapter , for the NPCs' conversations and arcs.
- Knights of the Old Republic 2 , for Kreia:
Indisputably, KotoR 2 ’s greatest achievement is the character of Kreia and her unique perspective on the Star Wars universe. A former Jedi, now acting as the protagonist’s mentor, she shares very original and interesting opinions on nature of the Force, alongside with a questionable, but well intentioned morality.
For her, not only the concept of “the will of the Force” negates any notion of personal choice, but “the balance of the Force” makes the everlasting Light Side versus Dark Side conflict completely meaningless and unwinnable. Even the greatest good, achieved by greatest sacrifices will go to waste because eventually a greater evil will have to emerge so the balance may be preserved. Any goodness done would go away, but it’s side effects, deaths and suffering will stay, so the final score would always be negative.
Therefore, the Force influence on all living things is negative, and the “good versus evil” battle brings only destruction on an immense scale. Kreia expresses a mix of Nietzschean/Spencerian morality, has strong opinions on everything and loves manipulating people to do her biding.

Addendum: I couldn't find a playthrough of NWN: Aribeth's Redemption , and I wasn't impressed by Cave of Songs (the minuscule font of the conversations was a serious aggravation, quickly sapping my desire to explore further). KOTOR 2 was also underwhelming, especially since it was written by Chris Avellone. (The more time passes, the less I believe Avellone can repeat the pinnacle of Planescape: Torment . Such things are perhaps meant as a one-time gift, like "A Rose for Ecclesiastes" and Roger Zelazny. Yet hope springs eternal ....)

The two parts of The Legend of Heroes: Trails in the Sky do have their funny, heartwarming or cathartic moments. Overall, however, there's too much story for those moments to really shine.

Vampire: The Masquerade - Bloodlines is indeed superbly written, not just for the alliterative madness of Malkavians but for rather unexpected examples of conflict transformation such as this one .

~ Danny Ledonne's Super Columbine Massacre RPG! is a really daring experiment, which raises a lot of pertinent questions. I don't like the writing enough to call it a successful experiment, but I applaud the effort. (The encounters with the various characters in hell were pretty funny too. ;)

~ The following paragraph persuaded me to try Way of the Samurai 4 , even more than the widely branching narrative and the multiple unlockable events:

What can also be a bit too much is the tone of the game. Previous games in the series always had some humor and over the top characters, but here it often approaches extreme levels of wackiness, with a Lolita-like ambassador, a knight named Megamelons, a trio of sadistic sisters who love torture and a silly “night encounter” mini-game where you must sneak into your lover’s bed at night.

Whaddaya mean, "a bit too much"? This is the Japanese ! :D

Addendum: Actually, it isn't the over-the-top humor but the humanism and desire for mutual understanding that makes the game such a rare delight. At least in what is known as the true ending .

~ Oh the Japanese:

Neptunia is set in the world of Gamindustri, where four nations--Lowee, Lastation, Leanbox and Planeptune--are locked in an eternal conflict called the Console War. The first three nations clearly represent the Wii, Playstation and Xbox consoles, while the last one is a reference to the SEGA Neptune, a canceled console from the 90s.

There's also an anime adaptation . Hmmm.

Addendum: The game does have its meta giggles, such as this gig about being *censored* and fan service . But they don't seem to be frequent enough to justify reading through the whole thing.

Mon Dec 24, 2018 6:39 am Re: Последният еднорог Mon Dec 24, 2018 6:39 am Re: Последният еднорог
Всички тук гледали ли сте анимационната версия на „Еднорога“?

А помните ли песента, която пеят America в началото?

Then look into the sky
Where through the clouds a path is born
Look and see her, how she sparkles ...

(Снимките са на Ани/nyx.)

Sat Jun 08, 2013 11:06 pm Re: Образованието Sat Jun 08, 2013 11:06 pm Re: Образованието
Нашето общество е буквално построено на принципа на съревнованието, който се е врязал в нас от ученическите години. ... (На кого е необходимо такова устройство?) Има и друг път... Споделям:)

How to escape education's Death valley?

An Educational Reboot

А ето повече за финландската система на образование:

http://profit.bg/news/Zashto-obrazovanieto-vuv-Finlandiya-e-tolkova-dobro/nid-87717.html

http://teacher.bg/cs/blogs/nina/archive/2007/10/28/2866.aspx

Аз искам това някой ден да се случи и в България. И лично съм готова да вложа много енергия в случването му, стига да разбера с какво и как точно мога да допринеса. И съм отворена към всякакви идеи, наблюдения, желания, предложения, усещания в тази насока, към инициативи, в които има нужда от помощ. Защото това, което е сега в училище, не трябва да бъде. То осакатява душата.

Tue Jul 09, 2013 9:59 pm Re: Изследвания за мисленето: универсални? Tue Jul 09, 2013 9:59 pm Re: Изследвания за мисленето: универсални?
Сетих, се за още една книга. Увлекателна е. За разликата между западното и източното мислене.
The Geography of Thought: How Asians and Westerners Think Differently...and Why
http://www.amazon.com/dp/0743255356

Много ми допада контекстното мислене на азиатците.
Скоро бях на японска изложба, нещата правени със стари техники, модерни. Не знам, аз ли не съм виждал добро изкуство на живо, но бях зашеметен. Някои от нещата бяха от изложбата на чуждестранно изкуство в София.

Кал, всички книги, за които писах са резултат на дългогодишни изследвания.

Mon Jul 29, 2013 1:04 pm Re: Пратчет Mon Jul 29, 2013 1:04 pm Re: Пратчет
My review of Snuff :

It is a fortunate life, one where you grew up with Terry Pratchett as one of your fathers. Where, all the way back to a 12-year-old you picking up Faust Eric , you got reminded that what makes you human (or humane, if you decide to dump the speciesist lingo ;)) is your choices, not your origins. Where you're made to laugh at--and more importantly, with --the follies of thinking and acting of folks you've either encountered already or soon will. (Sometimes in the mirror, too.) Where, when you stop laughing, you're stirred to think what it takes to make those defining choices, in the face of unkindly odds, or foolish thinking and acting. Where, as both you and the books grow up, you're stirred to feel what characters those people there go through. For a writer who began as a wry parodist, making you feel is an astonishing feat.

Snuff made me feel. It made me do all of the other things, too, but what will last longest (just like in Nation ) is the feeling. The fear and helplessness of a people that has been denied rights--or, for that matter, recognition. The anger building up inside Samuel Vimes at another injustice left to fester and foul us. The (ethereal :D) beauty of Tears of the Mushrooms' performance ... how can music really work such miracles, connect us in such ways? Any suggestions, Lord Vetinary, sir?

And here's the brightest part:

Pratchett aten't dead yet.

And although we live in a world of flux, I believe he won't be for at least another generation of readers, or three.

P.S. from 13 March 2015: Avantasia probably put it best:

Dreamers come and go
But the dream's forever [/i]

Wed Feb 27, 2019 4:54 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Feb 27, 2019 4:54 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
По въпроса с "каза" (който в този текст е заменен с "рече" ;) ) - и според мен е по-добре да се избягва, защото има доста по-изразителни глаголи. Например в споменатия от Яна пример:
– Не – рече детето и я погледна студено.
Емоцията би могла да се изрази по-добре просто с глагола "отсече", без нужда от погледи. Или пък така:
– Не – вирна брадичка детето.
Като цяло за мен "казването" се подрзбира от наличието на самата реплика. Така че ако държим да поясним кой герой говори, по-добре да вмъкнем някакво негово действие/изражение в момента. Признавам. хич не съм фен на англоговорящите автори, чиито диалози са безкрайна върволица от "he said, she said". Дотяга ми ужасно, въпреки че на английски си е прието, и дори се гледа с лошо око на твърде "обяснителните" глаголи. Постепенно човек свиква и просто не го забелязва - но на български случаят друг. Тук по традиция се мръщят на "каза", ако се повтаря твърде често. Но пак трябва да си има мярка според мен, няма лошо да се появява от време на време, за да не се претрупва текстът.

Ех, Вики, Янче - завиждам ви ужасно, че в момента пишете и си прилагате тези уроци в собствените текстове. А аз само чакам някой да ми даде чуждо писание да разнищя, и се оправдавам с липса на време. А има един мой стар разказ, който си чака редакция и пускане в "Истории от някога"...

Wed Sep 11, 2013 5:24 pm Re: [Announce][TIE-IN!] ЗАКОНЪТ НА ЧАНДЛЪР Wed Sep 11, 2013 5:24 pm Re: [Announce][TIE-IN!] ЗАКОНЪТ НА ЧАНДЛЪР
Тоест, той се опитва да я сплаши. Пък аз го взех насериозно. Може би все пак иска да каже, че ще й е по-трудно с гейове? Защото иначе за мене забележката няма смисъл.

Thu Sep 19, 2013 12:48 pm Re: За спасяването на света Thu Sep 19, 2013 12:48 pm Re: За спасяването на света
В подготовка за нахлуването ни в zabulgaria.org – две важни добавки:

(...) И още: напълно сме сериозни, като казваме „всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, съставители, редактори, коректори, художници и оформители“. Мисия на Човешката библиотека от самото ѝ начало е да създава достойни условия за всички творци, български и чужди. Един от начините е такъв: когато вашите пари стигат директно при творците.

(...) Готовата електронна антология очакваме в началото на декември. Хартиената – вероятно няколко седмици след това. Преди празниците, ако всичко е наред. :)

Wed Oct 02, 2013 3:11 pm Re: Труд и творчество Wed Oct 02, 2013 3:11 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за авторски текст зад кадър

Тема: по рекламни клипове
Краен срок: 24.00 часа на 18 октомври 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: -
Вид творба: текст зад кадър
Изисквания: Текстовете трябва да бъдат съобразени с дължината на клиповете и да не изискват участието на повече от двама актьори при тяхното озвучаване. Изпращат се на имейл: contest-в-soidependentfilmfest.com
Награди: премиера на голям екран, VIP достъп до цялата програма и всички събития на фестивала "So Independent" (24.09-3.11. 2013).
Повече: http://soindependentfilmfest.com/2013/bg/


Конкурс на Сдружение "Постоянно образование" за дипломна работа, защитена през 2013 г.

Теми: личностното интегрирано образование:
- самопознание, самообразоване и самовъзпитание
- интегриране на процеси и индивидуални качества
- гражданско образование и доброволен труд
- възпитание в толерантност, неагресивност и мир
- основни цели на образованието
- живот и работа в общност
Краен срок: 20 ноември 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: -
Вид творба: дипломна работа
Изисквания: копие или резюме на дипломната работа се изпращат на имейл: postoyanno_obr-в-yahoo.com
Наградa: 500 лв.
Допълнителна информация : http://www.graspo.org/
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=17729&sid=7


Конкурс за стихотворение, разказ, приказка, есе и рисунка

Тема: І група - „Преданието (Имало едно време...)”; ІІ група - „Корените на българщината”
Краен срок: 1 ноември 2013 г.
Резултати: след 20 ноември 2013 г.
Възраст: ученици от 7 до 18 години (І-ХІІ клас) в две възрастови групи
Вид творба: І - стихотворение, разказ, приказка и рисунка; ІІ - стихотворение, разказ, есе
Изисквания: обем - до 3 стандартни печатни страници. Творбите се изпращат в 2 екземпляра, на адрес bulgarka-в-bulgarka.org, записани във формат Word 97-2003 Document. Допускат се до две работи от един участник.
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=17664&sid=7

Thu Jun 06, 2019 4:11 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Thu Jun 06, 2019 4:11 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част

Spoiler

Т'ва последното супер много ме разсмя... защото е абсолютно вярно.

He sauntered jauntily across the gaudily-decorated chamber, carefully checking inventory for the enabler device of his getaway vehicle. = He crossed the bright room, searching for his car keys.

Tue Jul 02, 2019 11:14 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Tue Jul 02, 2019 11:14 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
хаха! Това може да е много забавно. Излиза от спа и пак уморен - жива драма си е това. Може би страда от бърнаут?! :) Спа-спа, ама не е спрял да мисли за проблемите си и още повече се изтощил...
Иначе, мен лично най ме кефи обратното - когато историята ме провокира да изпитам емоция в момента на (на)пис(в)ането ѝ.
На мен по принцип ми е сравнително лесно да влизам под кожата на героите и да изпитвам емоциите им, та не ми е кой знае какво предизвикателство. Иначе горното ме кефи като упражнение, за моментите, когато не ми се пише.
Днес когато го прочетох, тъкмо бях насред сцена, в която много резонираше с личната ми емоция. Посмях се. :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

Thu Nov 28, 2013 10:09 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Nov 28, 2013 10:09 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Вчера минах през Молдова , търсейки щастието заедно с Ерик Уайнър в „ География на блаженството “. Стана ми хем криво – защото в мрънкането, мрачнеенето и мутренството на молдовците разпознах... сетете се кои ; хем се обнадеждих, като видях разликите. Например – ние, българите, имаме собствени корени и автори като Теллалов ни ги припомнят вдъхновяващо. Младите ни хора – както е видял всеки с очи на студентските акции – вървят по пътя „От нас зависи“. Завистта почва да отстъпва пред заедността... И така.

Tue Jul 16, 2019 11:53 pm Re: Тема за искане и даване на помощ Tue Jul 16, 2019 11:53 pm Re: Тема за искане и даване на помощ
Пуснах запитване до колегите от BCause, които администрират платформата за ДМС дарения дали подобен казус би могъл да се впише в техните параметри (напр. лечение). Принципно дарения приемат чрез SMS, но (сега открих, че не ги бях гледала отдавна) и чрез epay или ПОС на ОББ.
5% от постъпленията от epay & ПОС отиват целево към човека.
Което - ако пести усилия и координация на много хора, мисля, че си струва.
50 лв. на 1000 лв. дарение си е прилично мисля.
Ще пиша като имам отговор дали има възможност да се ползва и този канал.

Tue Sep 14, 2021 11:11 am Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Tue Sep 14, 2021 11:11 am Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
Издание 2021

Анонс до всички наши пишещи приятели:

Пишещи приятели,

За първи път конкурсът ни „Изгревът на следващото“ жадува за вашите романи . До 30 ноември очакваме вдъхновени визии и вдъхновяващи визионери. ;) Пълните условия сме описали тук:

https://choveshkata.net/blog/?p=8772

Нека заедно помогнем на Бъдното да изгрее!
За екипа на ЧоБи: Кал)

Tue Dec 31, 2019 7:28 pm Re: Пратчет Tue Dec 31, 2019 7:28 pm Re: Пратчет
Отзив в Goodreads за A Slip of the Keyboard:

While Terry's short fiction doesn't do much for me (I think he needs longer forms to really shine), this non-fiction collection regaled me with laughs and thoughts worthy of further thinking. Here're some of them:

~ Neil Gaiman really nails it in the intro:

But beneath any jollity, there is a foundation of fury. Terry Pratchett is not one to go gentle into any night, good or otherwise. He will rage, as he leaves, against so many things: stupidity, injustice, human foolishness and shortsightedness, not just the dying of the light, although that’s here, too. And, hand in hand with the anger, like an angel and a demon walking hand in hand into the sunset, there is love: for human beings, in all our fallibility; for treasured objects; for stories; and ultimately and in all things, love for human dignity.
Or to put it another way, anger is the engine that drives him, but it is the greatness of spirit that deploys that anger on the side of the angels, or better yet for all of us, the orangutans.

I felt the same especially strongly when I read Soul Music .

~ Ehehe (from "How to Be a Professional Boxer"):

I’ve never had occasion to use one magnificent tip from a well-known author, but I pass it on anyway: “Keep an eye on the trade press. When an editor moves on, immediately send your precious MS to his or her office, with a covering letter addressed to said departed editor. Say, in the tones of one engaged in a cooperative effort, something like this: ‘Dear X, I was very pleased to receive your encouraging letter indicating your interest in my book, and I have made all the changes you asked for.…’ Of course they won’t find the letter. Publishers can never find anything. But at least someone might panic enough to read the MS.”

~ Fantasy on the nose:

Fantasy should present the familiar in a new light—I try to do that on Discworld. It’s a way of looking at the here and now, not the there and then. Fantasy is the Ur-literature, from which everything else sprang—which is why my knuckles go white when toe-sucking literary critics dismiss it as “genre trash.” And, at its best, it is truly escapist.
But the point about escaping is that you should escape to, as well as from. You should go somewhere worthwhile, and come back the better for the experience.

(Interestingly, Николай Теллалов expressed a similar sentiment about "escaping to.")

~ "Let There Be Dragons" is another, even more fully-fledged defence explanation of fantasy. I can't pick a single excerpt to quote. Just go for the whole thing.

~ And humor:

Laughter can get through the keyhole while seriousness is still hammering on the door. New ideas can ride in on the back of a joke; old ideas can be given an added edge.

Versus humorlessness:

We look around and see foreign policies that are little more than the taking of revenge for the revenge that was taken in revenge for the revenge last time.

~ There were fights at school over the question of whether or not Batman could fly. Those of us who said he couldn’t were in the minority and, therefore, got beaten up by the thick kids. But, hahaha, it wasn’t us who broke limbs by jumping out of their bedroom windows. Shouting “Batmaaagh!” on the way down didn’t work, did it …

Hahaha indeed. :)

~ From "The God Moment":

(...) I’ve never disliked religion. I think it has some purpose in our evolution. I don’t have much truck with the “religion is the cause of most of our wars” school of thought, because in fact that’s manifestly done by mad, manipulative, and power-hungry men who cloak their ambition in God.
I number believers of all sorts among my friends. Some of them are praying for me. I’m happy that they wish to do this, I really am, but I think science may be a better bet.
So what shall I make of the voice that spoke to me recently as I was scuttling around getting ready for yet another spell on a chat show sofa? More accurately it was the memory of a voice in my head, and it told me that everything was okay and things were happening as they should. For a moment, the world had felt at peace. Where did it come from?
Me, actually—the part of all of us that, in my case, caused me to stand in awe the first time I heard Thomas Tallis’s Spem in alium , and the elation I felt on a walk one day last February, when the light of the setting sun turned a ploughed field into shocking pink; I believe it’s what Abraham felt on the mountain and Einstein did when it turned out that E=mc^2 .
It’s that moment, that brief epiphany when the universe opens up and shows us something, and in that instant we get just a sense of an order greater than heaven and, as yet at least, beyond the grasp of Hawking. It doesn’t require worship, but, I think, rewards intelligence, observation, and inquiring minds. I don’t think I’ve found God but I may have seen where gods come from.

I'm not at a stage where I can tackle this topic properly, but it always amazes me what roadblocks people can raise when they cling to the notion that God is something/someone entirely separate from us. (I'm a panentheist .) At the same time, it's just as amazing when this notion of separation lifts, even for an instant, and we "hear" "our~God's" voice. Have you felt that? :)

~ Terry's appeal in "The Orangutans Are Dying"--expectedly--struck a chord with me. The essay is from the year 2000--just before I started doing whatever I can to help restore the balance. I wonder how many of its readers were moved to act. (Or: what do one's words matter?)

~ Kudos for having the strength to treat your diagnosis (posterior cortical atrophy, a form of Alzheimer's) like this:

I have the opposite of a superpower; sometimes, I cannot see what is there. I see the teacup with my eyes, but my brain refuses to send me the teacup message. It’s very Zen. First there is no teacup and then, because I know there is a teacup, the teacup will appear the next time I look.

~ This came as a surprise:

(...) despite the fact that there is no scriptural objection [to suicide], the prohibition came about in the fourteenth century when, because of religious wars and the Black Death, people were committing suicide on the basis that, well, since this world was now so dreadfully unpleasant then maybe it would be a good idea to make an attempt on heaven. Authority thought otherwise and objected. Who would milk the cows? Who would fight the wars? People couldn’t be allowed to slope off like that. They had to stay and face their just punishment for being born.

I'd thought the Christian "mortal sin" status of suicide was older. Wikipedia seems to confirm it wasn't in the Bible.

С който изпращам 2019-а и посрещам 2020-а. На вдъхновение! :)

Mon Apr 13, 2020 4:25 pm Re: Да пробудиш драконче Mon Apr 13, 2020 4:25 pm Re: Да пробудиш драконче
В момента ми е все по-смешно колко ми беше смешно, Миро като четеше моите откъси, не защото бяха мои. Все едно човек да си се смее на собствените смешки ;). Само като се сетя, и ми иде да се захиля :lol: На откъсите от Дракончето ми се наложи да се хиля в шепа + във възглавницата, щото нали правя запис до мене.
Вяра се хилила в ръкав.

Wed Nov 15, 2017 9:05 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Nov 15, 2017 9:05 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за The Housekeeper and the Professor:

An uneventful story can be boring. This one was calming. And, at the same time, warming. I found myself moved to tears as the protagonist gave her best to do right by someone who would not remember her the next day.

A story about mathematics can be boring too. Though probably not in my case: maths was my favorite subject at school, and I even qualified for a national Olympic team. (The Italian one. In Bulgaria, I never reached the national round. Forza Italia! :D) I thoroughly enjoyed the growing fascination and exhilaration of the housekeeper and her son as they discovered further miracles in the realm of numbers. And yes, Euler's identity takes my breath away too. That said, the book is short and didn't take me deep enough in that direction. I wonder how it will affect a child, one who is just beginning to uncover these mysteries on her own.

Read on a rainy day, a plane, or any other occasion when you need to slow down and ramp up your appreciation of big minds and little kindnesses.

Wed Apr 13, 2022 11:53 pm I'm speechless Wed Apr 13, 2022 11:53 pm I'm speechless
Третото ми какао беше само мислено - на един концерт на 8 април, петък.

Каним Ви на Концерт "Любов и Истина" вдъхновен от Тишината в Музиката!
Отново с радост ще споделим Музиката на Душите с всички Ви ... и с тези Приятели, които не успяха да преживеят и почувстват на живо.
Нека заЕдно се свържем истински, в Същността. Ще ви представим Авторска музика и Поезия, вдъхновена от мистичните Суфи. Музика, извираща от Сърцата, танцуващи в Екстаза на Любовта!
Разцъфване в чистотата на свещената поезия на Суфите, която ни среща в едно общо музикално пътуване.

Братята Емрах и Реджеп Якъбови - са композитори, художници, певци, музиканти и творци в широк спектър. Животът, музиката, поезията, изобразителното им изкуство докосват Сърцата и Душите със своята истинност, дълбочина, чистота и хармония. Песните им са мощен лъч светлина, от Бога и към Бога. Музиката и картините на Реджеп и Емрах ни припомнят кои сме всъщност.

Музиката на Петър и Константин от Основно Ветрове, извира от най-дълбока древност и среща в себе си песенната традиция на народите отблизо и далеч. В общия си творчески проект, двамата свободно се гмуркат в световния фолклор, търсейки пресечните му точки в различни форми.

Сестрите Йоана и Боряна Апостолови от ДевиРа, които с гласовете си, носят чистота и сила, присъствие и безвремие, смирение и докосване до най-фините струни на чувствителността.
Двете сестри Боряна и Йоана преплитат гласове, за да сътворят пъстра шевица от слово и музика, която извира от вътрешното начало. Пеейки, разказват хилядите истории, сливащи се в една нишка на човешкия път към Божието откровение.

Очакваме ви този Петък - 8 април от 19.30 часа, в Камерна зала на Национален студентски дом - НСД - пл. "Народно събрание" №10.

Вход: Дар-е-Ние
(Нещо средно между тези две събития, на които по ред причини не съм била:
https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=32503#p32503
https://bunyverse.com/tc-events/%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%86%d0%b5%d1%80%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d1%81%d0%bd%d0%be%d0%b2.)

Мислено, понеже моето Какао е жив човек (реален) и не е нужно да пия. Беше за БН (бай Насо, или Човека с бъбречната недостатъчност).
Тоя път Какаото изобщо не се наложи успокояващо да ме подканя с „Ела бе, ела“ – направо се озовах на поляната с червената африканска прах, придружена от сочно гориста планина. Нямаше как да не се влияя от музиката и текста по време на концерта. Който се интересува, мога да пратя запис за лично ползване. Може би първо лекичко потанцувахме с Какаото, както винаги. После с БН – с подскоци, екстатично. Ако не можете да си го представите ;), музиката помага. Голямо танцуване падна. И още хора имаше. Ще си ги спестя, защото по всяка вероятност минават през личния ми филтър, особено кой с кого танцува – както са си по двойки, от близо и далече, а и конкретиката почва да ми се губи. Но БН беше заобиколен от децата като Дядо Коледа, защото ги нарича „душички“.

После с Какаото го заведохме до Голямото дърво и двамата с БН влязохме в дървото и се свързахме с него. Вътре бяхме голи-голенички, мисля. Мен косата ми я ме е прикривала, я не. Доста поседяхме в светлите и свежи сокове на дървото, хубаво беше. След това се изхлузих през корените, а БН – след мене. Придружавах го.

В лодката по реката първо малко гребахме, ама колкото за спорта. БН с гребла, аз – с ръце и крака. После се пличкахме през борда. Финиширахме на острова на „Синия тигър“ – БН би трябвало да го е гледал едно време. Йоханка ни посрещна и пое БН, а аз останах на брега да чакам.

Отидоха до едно дърво и остана сам с него. Трябваше да „реша“ какво да е растението – пред нас скоростно се изредиха няколко вариантa и спряха на смокиня. I leave the interpretation to you, бъбреци все пак ;). Не съм сигурна дали дървото получи от БН нещо като разтворен тефтер с писало, но си го размениха в някоя посока. После БН явно получи широки дъски за крила и летя с тях, ама не злополучно като Икар. Приземи си се нормално. Наблюдавах го някак от доста високо, затова знам.

После Йоханка го остави при тигъра. И аз бях с тигър миналия път, но не беше син и не беше малък, щото трябваше да е голям. А за БН – баш малък, понеже обича котенца. Но не по-малък, отколкото във филма. Лежаха по гръб и гледаха звездите. (Какаовата церемония продължи поне час, btw. Картините не избледняваха, когато си отварях очите да зърна/се полюбувам на неземно, аха непосилно красивите хора на сцената или да пия вода.)

Накрая БН трябваше да се срещне с митично същество. Митично съществооо... червен дракон на име, кхм,

Виктор. Плоско въображение, sorry.
С Емили Дикинсън на гърба. Не помня на коя фаза от съществата почнах да подмладявам БН – дългата коса от филма на Вал за общностите му върнах („България, тази вечна ерес“, http://demiurgia.org), и годинки му върнах, много годинки – NBA* ряпа да яде. Космически забивки – БН игра баскетбол и увисваше на кош, заднишком.
С Емили Дикинсън си размениха дъъълъг разгорещен разговор. Беше своего рода феноменално да ги гледаш отстрани колко дълго и разпалено безспир приказват. Нямам представа за какво обаче. Естествено, БН беше по-разпален.

Най-новата, от предния път неочаквана(,) фаза е после да се отиде в „моята“ библиотека с австралийското знаме, дето прилича на българския парламент. Сега сградата не знам какво беше и на какво приличаше. Там БН... следваше да се отдаде на компютърни игриии... Какъв по-добър учител от МиНи? БН още беше с длъжка коса. Седнаха на канапе срещу екран и настървено заиграха. Толкова настървено, че понеже МиНи за по-сигурно се оказа вампир, БН и той вампиряса. Попритесних се от тия буквално мрачни нотки буквално в атмосферата, но...
К'во нещо е кармата – компютърни игри и вампири върло да не одобряваш и баш такъв да станеш... ;). Е, аз му го/ги натресох, разбира се. После, за да е пълна картинката, БН направо във върколак се превърна – целият космат.

Дойде време да си ходим. Изведох(ме) го до водата. Там го мих (за да му падне козината) или просто му помагах, а той като своя герой се превърна във вода, пясък и пр. природа, та се наложи по-сериозно да нагазя в реката и да го събирам с кепче. Излезе от водата в настоящия си вид и се върнахме с лодката.

Минахме пак през дървото. Там имаше криза. Наложи се да стоим повече от обичайното, защото, когато си мислех, че е време за тръгване, се запря на входа/изхода, задушавайки се. Върнахме се. Поседяхме още, може би и като в джакузи в дървесните сокове. После вече беше готов за външния свят и излязохме полекичка, а той си креташе. Какаото не помня дали ни посрещна. Най-вероятно.

Върнахме се при сюрията хора на кръглата прашна поляна. Погледахме кратко, той също, как гори прав с ръце, изпънати нагоре, в средата на поляната (такъв беше текстът: "Аз горя като храст"). Пак беше като Дядо Коледа накачулен с деца, извън огъня. Може би имаше и момент, в който отиде да съзерцава морето/залеза сам, ако залез беше. Хората пак си общуваха.

После съвсем се върнахме аз и БН и вече бяхме в болницата няколко човека едновременно, а други се присъединиха малко по-късно след пътуването си. БН лежеше със затворени очи, ние положихме ръце върху него, едновременно. След време си беше седнал в леглото и си приказваше с нас. Минало беше. Отне ми време да „преценя“/превъртя сценарии дали ще се прибере вкъщи сам или с чужда помощ (после на живо стана ясно, че не си знае адреса, но по време на церемонията това не представляваше казус). Прибра се и вече беше ред да свиква с новия си живот и със себе си.
Беше студено/зима (точно тази подробност не знам дали я имаше в текста 1:1), разтвори прозорци да проветри. Текстът обаче рязко стана оптимистичен ;). После не помня, защото не знам къде ще му стои компютърът в новата квартира. Може би на кухненската маса.

* БН Acute

Sat May 09, 2020 8:50 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Sat May 09, 2020 8:50 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Препоръка в GR към нашата си Светла (Gilraen):

Светле – нали все си говорим умеят ли да пишат бг автори? Изпипват ли си изреченията? Чували ли са въобще за понятието „саморедакция“? :D

Представям ти... доказателство. Аз не съм вписан като редактор на „Приказката“ тук в Goodreads – както и Христо Блажев – понеже приносът ни за крайния ѝ вид е твърде малък. Тя беше от ония ръкописи, които почваш да четеш като редактор, а десет страници по-късно просто четеш и се усмихваш...

Пожелавам повече от тях на повече редактори. Е, и на читателите, де. :)