choveshkata.net

Fri Jan 23, 2015 12:18 pm Re: Труд и творчество Fri Jan 23, 2015 12:18 pm Re: Труд и творчество
Десети юбилеен национален фотоконкурс "Най-сладка целувка"

Тема: Най-сладка целувка
Краен срок: 12 февруари 2015 г.
Резултати: ---
Възраст: ---
Вид творба: снимки на целувки
Изисквания:
Награди: пет уикенда, круиз с пиратски кораб (...) и още много и много...
Повече: на страницата във фейсбук няма никаква информация, а отделно са дадени два e-mail адреса за контакт и въпроси: celuvka2013 -в- abv.bg и celuvka2010 -в- abv.bg

Wed Oct 21, 2020 11:15 am Re: Хроники на глухарчетата Wed Oct 21, 2020 11:15 am Re: Хроники на глухарчетата
Мой отзив:

Свежа и актуална история, в която епистерията и дистанционното обучение си подават ръка, за да помогнат на единаците да се обединят.

Признавам си обаче, че често ми липсваха по-ярките образи – и в двата смисъла на думата ;) – от „Момичето от квартала“ .

Любими моменти:

~ Как ни свързват различията?
Тони първи се обади:
– Знам защо сме се събрали.
Яна права е за мен,
че съм много притеснен,
знаете го, то се вижда –
за ученето ме обиждат.
Всеки с мен се подиграва,
никой май не проумява,
че за мечтите ми големи
трябват труд и много време.
– Че какви са ти мечтите?
– Засега остават скрити! –
рече Тони и отсече:
– Но ще стигна аз далече.
Знанието дава сила.
– Знание ли, майко мила!
Баба казва, че храната
дава сила на децата. –
Бобо се почеса нервно.
– Стига, хич не е модерно
да си тромав и дебел!
– Миро, май си много смел?!
Да се сбием за проверка!
– Спрете! Просто ще изперкам,
докато се разберем.
Знам го, някъде съм чел,
че щом сме толкова различни,
а пък съвсем не сме безлични,
ще сме група много здрава
и каквото ще да става,
ще се справим със проблемите.
Мисля, че си губим времето
в спорове и препирни.
Всеки слабите страни
може тук да си разкрие,
а по-силни ще сме ние,
слабостта си щом признаем.
Трудно е това, но зная,
че ще ни помогне много.
Ето, да започна мога
с нещо много унизително.
Да е ясно предварително,
че няма да ви споделя
кой ми причини това.
Зараства трудно тази рана.
Не искам и клюкар да стана.
Бях хлапе във трети клас,
по-слаб и дребен съм от вас,
трябваше до магазина
да ида. Пробвах, без да мина
край бандата от махалата,
все побойници признати,
но ме спипаха и биха.
След това ме унизиха –
гащите ми те събуха.
Виках силно и ме чуха
чак в съседните квартали...
– О, и с мен едни нахали
постъпиха като вандали –
Бобо себе си ожали,
заразказва, без да чака:
– Биха ме и мен и плаках,
но ми вкараха в устата,
(да им имам номерата!)
някакви боклуци лоши,
край блоковете, от коша,
щото всичко съм изяждал
и на всички съм досаждал.
– Е, и аз ще си призная,
малко кофти, че накрая,
без да ща, се осмелявам,
затова не обещавам
да съм ясен и конкретен...
– Миро, вечно си кокетен! –
Бобо захихика тихо.
– Срамовете си не скрихме,
Нито Тони, нито аз.
Как ще те е срам пред нас?
– Не съм бит, ни унижен,
просто съм осиновен.
Всички в махалата знаят,
те отдавна не желаят
с мен изобщо да общуват,
на заети се преструват –
изстреля Миро и замря,
целият почервеня.

~ Надолу просто си представям нашата звездица в ролята на Яна. Тя плаче също тъй... и също тъй си мечтаем да си намери добри другари – дето ще са заедно не само в игрите.
Кратка радост, а след нея –
математиката вечна.
Всеки тих е и не смее
никой да прокашля вече.
– Яна, учи ли със Тони?
Стани пред всички и кажи.
Хайде бързо, без фасони –
учителката нареди. –
Шанс ти давам да поправиш
двойките си с две задачи...
– Но, госпожо, аз забравих...
– Без да спориш, без да плачеш,
бързо идвай на дъската!
Яна стана и заплака,
и се втурна към вратата,
и избяга, без да чака
подигравки, коментари.
Виновна беше и го знаеше.
Намерила добри другари,
за ученето тя нехаеше.
– Трета двойка ще получи,
отсъствие и забележка,
и ако не си научи,
не реши ли утре нещо,
родителите ще потърся.
Предай ѝ думите ми, Тони!
Момчето тежко се навъси.
– За ден единствен как ще смогнем?
Госпожата го изгледа.
– Колко време ти е нужно?
– Седмица, за да огледаме
кои задачи са ѝ чужди
и с кои ще се оправи.
Изведнъж подскочи Миро:
– И аз мога да добавя
едно рамо, но намирам
невъзможно и без смисъл
да бързаме, за да успеем.
Две тетрадки съм изписал
задачите да овладея.
– Решено! – каза госпожата. –
Седмица и я изпитвам!
Да си събере главата,
в коридора да не скита...
Хайде, Миро, доведи я,
че няма цялата година
за тази точно разправия.
Излезе той. В класа мнозина
зашумяха, забърбориха.
Госпожата се ядоса.
– Тихо! Стига сте говорили!
Отворена съм за въпроси.
– Защо, госпожо, позволявате
на тази шматка да отлага?
– О, Петя, виж се и надявам се,
тогава няма да нападаш! –
извика Бобо, а пък Тони
ръка повдигна първо плахо.
Петя дума не пророни,
Тони ръката си размаха
и госпожата го видя.
– Какво ще кажеш, нека чуем!
– Ами единствено това –
в живота неконтролируем
шанс когато ни дадете
да се научим и поправим,
ще сторим, щем, не щем, и двете,
дори сами ще се заставим,
защото шансът задължава...
– А кой желае да е длъжен?! –
извика Бобо, без да става. –
Нали така, да се не лъжем!

(...) Класът, важняците, мълчаха,
никой дума не обели.
Изглежда бързо осъзнаха,
че нито важни, нито смели,
а само глупави били са,
защото лесно се напада.
Животът двойка им написа,
пресече пошлата наслада
от чуждото тегло нелеко.

~ Познайте дали това не е истинска случка:
Но учениците нехаеха,
в самия час игри играеха,
говореха във всички групи
и вече всеки беше в кюпа.
Отличници и хулигани
отказваха да стават рано,
в часовете съкратени
за уроци няма време.
„Това – да учим виртуално,
забавно е и уникално!“ –
Яна, в групата написа.
„Даскалът по ЗИП хартиса“ –
писа Бобо с „Ха!“ накрая.
„Бобо, ще те порицая!
Ти ли „мютна“ господина?
Няма да ти се размине!“ –
с „капслок“ му отвърна Тони.

~ Частта, в която новосформираната група отблъсва „твърде странната“ Ема, е ключово напомняне, че никой не е ваксиниран срещу големеенето и племенните принадлежности. Ех.

~ И ако някой още не е разбрал:
А всички заедно да знаят,
че колкото и да мечтаят,
без помощ, без ръка и рамо
мечтите въздух ще са само.

Thu Feb 19, 2015 11:29 pm Re: Тема за коректори Thu Feb 19, 2015 11:29 pm Re: Тема за коректори
Амиии...

Бе и Де не ги отделям със запетая. Не помня как стигнах до този извод. Знам, че преди вярвах, че трябва да се отделят.

След Та не бих писала.

Но разграничавам варианти, защото понякога правя голяма пауза:
Та, това беше най-големият проблем. - дори бих го изписала: "Та.", ако го казвам рязко.

Но "Та това беше най-големият проблем!" се произнася наведнъж.

В "Ами не" не бих слагала запетая.

Виж малко тук накрая - http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=7936#p7936

Wed Mar 18, 2015 12:31 pm Re: Не-културни събития Wed Mar 18, 2015 12:31 pm Re: Не-културни събития
http://forum-klyuch.info/upcoming/

Единственият планиран форум за 2015 г. - 18 април, 2015 г.

Не сме сами в нещата, които правим, нещо повече – по-силни сме, когато не мислим само за себе си! Каузата е проявление на социалната ни природа. Тя може да намери израз в помощта към другите, в бизнес идея, която не се ограничава само до чистото грабене на ресурси, тя може да изгражда общности. Всичко това се случва в България, а Форум КЛЮЧ Ви дава КЛЮЧа към идеите и вдъхновението.

Заповявайте да споделим промята отново заедно на 18 април 2015 г. от 13,30 ч.!

Този КЛЮЧ ще бъде единственият за 2015 г. в София и за да е много по-удобно за вас, той ще започне в събота, 18 април от 13,30 ч. Регистрираните предварително участници ще бъдат с предимство при влизане в залата. За тях ще отворим врати в 12,45 ч.

Очаквайте:

Два блока в познатия ви TALK формат с участието на нашите КЛЮЧари, всеки от които ще има своите 15 минути на сцената, за да ви мотивира, провокира и зарадва!

В третата част ви каним да се вКЛЮЧите в „Гласът ни“! Това е свободно пространство, където мнението ти е от значение! Заедно с нашите КЛЮЧари ще дадем живот на идеите си! Вижте повече за тази част ТУК

Какъв е посетителят на Форум КЛЮЧ?

Млад човек (може и по дух), но не само…
Активни студенти;
Млади професионалисти;
Социални предприемачи;
Доброволци;
Хора, които считат себе си за носители на промяна в мисленето в България;

Mon Apr 13, 2015 9:23 pm Re: Ех, магесническа му работа Mon Apr 13, 2015 9:23 pm Re: Ех, магесническа му работа
Ето едно мнение от първа ръка, въпреки че сигурно ще повторя много от това, което написах в мейла : ))

„Ех, магесническа му работа“ страшно ми хареса! Ама наистина много ми хареса. Може би защото ме свари неподготвена и ме изненада. Преди няколко месеца страшно ме беше ударила нуждата да прочета нещо свежо и забавно. След дълго тършуване из безкрайните ми етажерки, кашони и шкафове, пълни с книги, единственото което открих и що годе отговаряше на описанието бяха няколко борики Удхаус, чиито хумор обаче никога не ми е бил достатъчно смешен. След посещения и в няколко книжарници, където ме упътиха или към същия автор или към страховитата чиклит-секция, просто се отказах и реших, че ще подновя търсенето си друг път. Затова „Ех, магесническа му работа“ се появи сред мейлите ми сякаш точно по поръчка! Свежа,ужасно смешна, написана с невероятно въображение и замах. А героите! Абсолютно култови във всеки един момент и всяка една реплика, и то даже не само главните, а и второ- трето и петостепенните герои, което е от нещата, които наистина ме впечатлиха. Не само Лазар и Григогр са страшно готини, но и работливите престъпници, предприемчивият селски бизнесмен, отзивчивият рогат демон и дори убийците, които много държат на добрия си имидж. От много отдавна не ми се беше случвало да си пътувкам в градския и да се смея с глас. Да не говорим, че масовите убийства и кланета никога не са били толкова смешни(защото по принцип не са си..). Наистина не мога да се сетя нещо, което да не ми е допаднало (е, имаше някои странни сравнения, ноо това си е част от чара!), а по принцип хич не харесвам болдване, скоби по средата на изречението, главни букви и такива, но тук наистина стоят много добре. С най-голямо удоволствие бих прочела и 2ра, и 3та, и 5та част...

От наистина отдавна не ми се беше случвало нарочно да протакам дочитането на някоя книга, без да очаквам нетърпеливо развръзката или да се стремя максимално бързо да извлека всичката и полезна информация, просто защото не искам да свършва!
БЛАГОДАРЯ!
^___^

Mon May 11, 2015 10:33 am Re: Развитие на Човешката библиотека Mon May 11, 2015 10:33 am Re: Развитие на Човешката библиотека
Каня ви на: 16.05, Девертикализиране на хоризонталните колективи

Приятели, които обичате работата в хоризонтални (равнопоставени) екипи – или с времето започвате да я намразвате :D:

Ако сте в София, заповядайте в социален център „Аделанте“ на 16 май (събота), от 16:30, на работилницата-дискусия „Девертикализиране на хоризонтални колективи“:

http://sc-adelante.org/devertikalizirane-na-horizontalni-kolektivi-rabotilnitsa/

Отдавна искам да повдигна темата „Защо облягането на много хора върху един/малко е вредно за ВСИЧКИ – и как можем да го избягваме“. Сигурен съм, че мнозина от вас също са страдали от него... или са го причинявали на другите. ;) Елате да измислим решения заедно.

Очаквам ви,
Кал)

P.S. Стилът в заглавието на работилницата е закачка. ;) Ще се стремим към максимално разбираем, практически насочен разговор.

P.P.S. Чобити, като допълнение към темата вижте и тези мои размисли: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=20758#p20758

Sun Jan 16, 2022 8:46 pm Re: Аниме-й! Sun Jan 16, 2022 8:46 pm Re: Аниме-й!
Аз дълги години не обичах анимето от невежество и от простотия Запалих се покрай Трансформърс, после минах на Гъндам, а след това на шоунени. В последствие обаче мога да кажа, че най-много харесвам жанрове за спорт и музика, истории като Free! и Idolish7 са ми точно топли и човешки

Thu Feb 10, 2022 3:00 am Re: Настолни (вкл. бордови) игри Thu Feb 10, 2022 3:00 am Re: Настолни (вкл. бордови) игри
Ами, да започваме. :)

1. "Първите" игри в кариерата са делят на два етапа - според това кога теглим чертата, че е започнала кариерата. ;)

а) Ако гледаме най-първия период - когато бях набарал още прясната "Приключение с меч и магия" на Иван Атанасов, по нея се опитах да организирам сесии още в девети/десети клас.

Ама не се получиха нещата. Спомням си за поне три случая, в които се опитах да подкарам група, обаче все нещо се прецакваше - или просто липсваше последващ ентусиазъм, най-вече от играчите. (С изключение на брат ми; he was always at my side.)

Първата игра беше с брата и един друг приятел, където брат ми си направи един бардоподобен персонаж (сиреч, беше си същински бард, ама не меметичен такъв, а автентичен - дебел, застаряващ и леко темерут, обаче с много богат житейско-приключенски опит и обигран в социалните интеракции). Приятелят ми... си направи аниме герой. В high fantasy. I was not ready to handle this at that point. :(
(Играехме в Аркания, който беше свят, измислен от мен и брат ми и разработван от 2001-а; доста клиширан и повлиян от творчеството на Фийст, but good times. Имаше все пак и много оригинални моменти - най-вече заради брата.)
Всичко приключи, когато двамата се скараха вътреигрово - беше заради някаква тъпня и тръгнаха да се бият в някаква къща. Героят на приятелят ми се опита да си извади огромния аниме меч (модифициран zweihander), ама аз rule-нах, че е твърде тясно, за да го размахва изобщо. Още тогава си бях с желание за придържане към реализма и вътрешната логика.

Втората игра всъщност беше продължение на първата, със същите хора, само че бях поканил и една съученичка, която беше подочула и прояви интерес. (Тя четеше супер много фентъзи.) Още в началото на сесията обаче, като легнаха героите да спят в една страноприемница, тя тръгна да пребърква героите на другите играчи (беше си направила крадец). Това обаче е голямо no-no в НРИ, освен ако предварително играчите не се съгласят да има интерперсонални конфликти на подобно ниво. Не бяха се съгласили. Стана скандал извънигрово и момичето си тръгна. (Аз тогава също бях отвратен от поведението ѝ. Сега, години по-късно, имам малко повече перспектива над ситуацията, но пак не извинявам поведението ѝ и на йота.)

Третата игра беше брат ми, същият ми приятел и още един приятел от училище. Пак Аркания, ама тотално нова игра. Вторият ми приятел всъщност беше онзи, с който успях да постигна 15 години близко другаруване (настоящият ми рекорд в личните взаимоотношения извън семейството). Изненада ме, че поиска да играе genderbend-нат персонаж (жена). Беше странно... отдадох го на това, че искаше да гледа цици (призна го дори). Ама когато циците трябва да си ги представяш, а не са ти поднесени наготово чрез думи и картини, става малко... too much work? Особено за тинейджър. Anyway, той правеше некви флиртове, получаваха му и тъй нататък, обаче играта не прокопса.

б) Вторият период - fast forward ~половин десетилетие - вече е 2012-а, аз съм играл две години в групата на Асен (беше известен с това, че от старата гвардия на рпгбг.нет най-често канеше новаци на масата си), имам натрупан "опит" (даже два one-shot-а, които съм водил) и споделям с брат ми, че ми се иска да организирам група, защото наоколо няма активни такива. (Това беше пет години преди Ютуб да направи НРИ хобито свръхпопулярно по целия свят и България.)

Най-големият проблем, обаче, беше, че нямаше налични играчи - то затова и нямаше активни групи. Темата "Търся играчи" в рпгбг беше... една от малкото останали активни теми в здрачните години на форума.

И така, реших, че the next best thing беше да зарибявам моите познати - кой знае, може някои от тях да се навият! Ако станехме поне 4 човека, имахме група. :)

Съответно, проведох пак три игри, преди "официалното" сформиране на настоящата ми група, която основах през ноември 2013-а. И за трите игри използвах собствена микро-система, носеща работното заглавие "Система за една нощ". Идеята беше, че игрите ще са кратки, ще могат да се правят на едно сядане и - понеже бях супер "насърбял" за игра - щях да ги карам на сурово вдъхновение. 8-)

Първата игра беше на рд-то на един познат на познат. Бяхме шестима(!) човека - аз, брата, един негов съученик с много добро въображение (и феноменална памет що се отнася до филми), рожденника и моето 15-годишно BFF. Може и да имаше някой друг, но не помня точно. Отвъд брата, останалите ще ги наричаме Понеделника, Гневльото и Контето. (Туй не са случайно подбрани псевдоними, защото тия хора участват и в други истории и техните характери до голяма степен определиха "съдбата" им в групата.)

Приключението беше хипер-елементарно. Сюжетът? Героите пристигат в огромна кръчма и трябва да стигнат до последния етаж, където трябва да утрепят местния бос на мафията. Оттам насетне имахме летящи китайци в мазето, дето пазят скрити пароли за горните нива, кръчмарски побойща от все по-тегав порядък на всеки по-следващ етаж, анахронизми като картечници и банкомати (при фентъзи декори) и накрая cage match срещу финалния бос, където брата се трансформира в огромен дракон след като jam-на рандъм игуана в power gauntlet-а си (дето беше изкярил по-рано). С три думи, it was glorious. :D

Highlight-а на приключението беше как Понеделника беше "награден" с поетична ирония. Бяха се скарали нещо с брат ми и той му рече, "Да те шибат калинките, бе, Понеделник!" и... така де, бяхме пийнали. Аз се разкикотих на идеята и го накарах да метне заровете - на абсолютно минимална трудност. Понеделника метна... и фейлна. :D :D :D Всички умряхме от смях, без него, разбира се. Това всъщност има отношение и към по-нататъшни истории, в които той участва - понеже оттогава това му стана нещо като crowning moment of suckage.

Второто приключение беше когато бяхме на гости на Контето. Бяхме се събрали доста голяма тайфа (като за нашите среди) - към 7-8 човека, без повод, което беше... доста впечатляващо. (За коч компания от forever aloner-и.) Затова и групата беше масивна - цели седем играчи! Там бяха, брата, Контето, Гневльото, Понеделника и още двама, които ще нарека Мечо Пух и Сметкаджията. (Чакай, това са общо шест. Кой беше седмият? Баси, не помня вече... Anyway.)

Този път сетъпа е сай-фай. На борда на звездолета-дреднаут е станала жестока авария. Всички от екипажа са out of commission, освен героите. За капак предстои и вражеска атака, която ще унищожи беззащитните колонии, така че няма време за губене! Дерзайте!

Брат ми се беше направил супер-готин киборг с механична ръка, която непрекъснато влизаше в употреба. (Това беше още преди да се появят Far Cry: Blood Dragon и Deus Ex: Human Revolution, които да популяризират концепцията сред масите.) Системата беше същата, минимални правила, максимално много тупалки и съспенс. Повредени трансформатори, пожари, заключени секции... по едно време Контето се раздели от партито (пак заради някаква тъпа препирня) и хвана сам да управлява космически изтребител, трепейки разни авангарди на вразите. Основното парти през това време направи едно рисковано EVA и Контето си извоюва обратно "благоволението" на партито, като им даде прикриващ огън.

Накрая стигнаха до боса: главният инженер на кораба Бай Иван с теслата. (Защото простотия, нали.) Бай Иван беше предател, а теслата - много могъща. И малко перверзна - всяка атака на Бай Иван с нея щеше да докара--
анално изнасилване
--на съответния персонаж, който е имал нещастието да се "нахендри". Тъй като брата беше оценен (с право) като най-опасния противник, Бай Иван го focus fire-ваше първите два рунда - но всеки път брата му удряше по една тупаница и се отскубваше от неговия reach.

И после... ами, дойде поредната кармична порция ирония за Понеделника. Не помня обстоятелствата, но боса го докопа. Само че вместо споменатия "ефект", теслата го...
лиши от ташаци
и това супер-много го вкисна.

Боса биде убит най-накрая, контрола над звездолета възвърнат и вражеската армада - опуцана. Обаче Понеделника искаше неговият персонаж да си възстанови "достойноството". Аз му казах, че трябва да се научи да живее с последствията (другите ме подкрепиха), ама той много мрънкаше. Накрая, казах му, че може да вземе теслата на Бай Иван и да се опита да я активира така, че тя да обърне процеса - но го предупредих, че ще е трудно мятане. Той се съгласи без колебание и грабна "инструмента". Заровете, обаче, не му се усмихнаха. Провали се. В резултат на това...
Слабините му се върнаха, обаче всичко останало от него изчезна. На пода на звездолета, като финална сцена, изтракаха теслата и чифт разумни топки.

Мда. Бил съм изрод и тогава. :roll:

По време на третото приключение вече бяхме в доста по-намален състав - брата, Понеделника, Контето и Гневльото. Вече също така и аз бях позагубил "пара". Предишните приключения бяха щури и забавни и всички им се кефеха, докато това беше доста по-вяло. Имаше доста фактори - вече нещо не можех да измислям неща "от въздуха", тоя ден май не се чувствах добре, пък и вече се замислях за повече структурираност (aka tryhard синдрома) и дори не довършихме играта. Премиса беше клише 110% - група приключенци слизат в подземието да победят злия магьосник. Единствените highlight-и, които помня, беше че Контето си беше направило джин за герой (което беше доста оригинално; той в онези години беше доста свеж за идеи) и че имаше доста изкилиферчен dungeon shop, където се продаваха всякакви -slaying (as in demonslaying, dragonslaying, тн.) неща на абсурдна цена. Mageslaying меча (ако изобщо беше меч), разбира се, беше на най-надутата цена.

Та, работата пропадна, 2012-а изтече, групата, където играех се разпадна, а аз "метнах хавлията" след като най-нагло ми откраднаха "гръмотевицата", за която се бях бъхтил сума ти сесии, бях зает и с писането на "Космически залог" и нещата утихнаха. Докато не дойде 2013-а, когато аз си казах "Тоя път събирам група, ама както трябва ."

Thu Mar 03, 2016 11:45 am Re: Труд и творчество Thu Mar 03, 2016 11:45 am Re: Труд и творчество
Национален конкурс за детско литературно творчество „Искри“ 2016

Тема: няма
Краен срок: 30 април 2016 г
Резултати: ?
Възраст: деца до 16-годишна възраст
Вид творба: всякаква. Допускат се всички възможни жанрове.
Изисквания: Всеки от участниците в „Искри“ може да участва най-много с три творби. Те трябва да бъдат изпратени, заедно с пълните им данни и телефони за връзка най-късно до 30 април 2016 година
по пощата на адрес:
Българско национално радио
София 1040, бул. „Драган Цанков” № 4 - за конкурса „Искри”
или на имейл iskri - в - bnr.bg
Награди: ?
Повече информация: http://bnr.bg/hristobotev/post/100660556/programa-hristo-botev-obavava-nachaloto-na-nacionalnia-konkurs-za-detsko-literaturno-tvorchestvo-iskri-2016

Трети национален конкурс за студентско и ученическо есе

Тема: Тази година темите са:
За студенти – „Бежанската криза през погледа на икономиста“
За ученици – „Моите финанси формират моето бъдеще“.
Краен срок: 31.03.2016 г.
Резултати: ?
Възраст: ученици и студенти
Вид творба: есе
Изисквания: Изпрати есето си в обем до 5 страници на адрес essays_finance - в - ue-varna.bg! НЕ пиши своите данни в есето! То трябва да бъде анонимно. Остави трите си имена, курс/клас, специалност и университет/училище като текст в писмото.
Награди: Най-добрите есета ще бъдат публикувани, а авторите им ще получат награди от нашите спонсори. Всеки автор ще получи грамота за участие и изненада! Награждаването ще се проведе през април в Икономически университет – Варна. Най-добрите трима в студентския и в ученическия конкурс ще получат годишен дигитален абонамент за в. „Капитал“.
Повече информация: http://finance-club.ue-varna.bg/treti_nacionalen_konkurs_ese/

Thu Mar 24, 2016 11:40 am Re: Труд и творчество Thu Mar 24, 2016 11:40 am Re: Труд и творчество
Втори международен конкурс за хайку на тема „Вишнев цвят”

Тема: Вишнев цвят
Краен срок: 25 март 2016 г. за електронно участие
Резултати: 20 април 2016 г.
Възраст: -
Вид творба: хайку
Изисквания: Моля изпращайте вашите предложения – до 3 броя непубликувани и несподелени никъде хайку, придружени от имената на автора, пощенския адрес, телефон и имейл за контакт, на следния адрес: haiku_union - в -abv.bg. Официален език: български и английски
Награди: ?
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23125&sid=7

Национален конкурс "Моето хайку за София"

Тема: -
Краен срок: 20 април 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: хайку
Изисквания: Всеки участник може да изпрати до 5 хайку. Изпращайте своите хайку на адрес 17etaj - в - gmail.com
Награди: ?
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23165&sid=7

Средношколски конкурс за поезия "Възкресения 2016"

Тема: Възкресения
Краен срок: 17 април 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: ученици на възраст от 13 до 19 години
Вид творба: поезия
Изисквания: Изпращат се до три непубликувани стихотворения в три напечатани екземпляра,
като посочат име, възраст, училище, телефон и адрес за връзка.
Текстовете се приемат до 17 април 2016 г. на адрес:
9300 Добрич
Дом-паметник „Йордан Йовков”
п. к. 131
за „Възкресения”
или на e-mail - dobrichmuseum - в - abv.bg
Награди: ?
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23139&sid=7

НАЦИОНАЛНАТА НАГРАДА „КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ” – 2016 г.
Националната награда „Константин Константинов” е учредена през 2004 г. от Министерство на културата, община Сливен и Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен и се присъжда ежегодно в рамките на Националния фестивал на детската книга /Сливен/ – за принос в книгоиздаването за деца през предходната година.
Тема: -
Краен срок: 15 април 2016 г.
Резултати:
Възраст: -
Вид творба: книга
Изисквания: В конкурса могат да участват физически и юридически лица. За наградата в категории „Автор”, „Издателство” и „Илюстратор” се кандидатства само с първи издания, издадени през предходната година. Предложенията включват формуляр за участие, по два екземпляра от изданията, придружени с мотивирано предложение, както и евентуално други материали в подкрепа на кандидатурата. Предоставените материали не се връщат. Предоставят се на адрес: 8800 Сливен, ул. „Никола Карев” 1, Регионална библиотека „Сава Доброплодни”, за Националната награда „Константин Константинов”.
Предложенията в категории „Автор”, „Илюстратор” и „За цялостен принос” не могат да се правят от самите кандидати. Предложения за участие в конкурса могат да внасят и наблюдаващи актуалния книжовен живот критици и специалисти.
Награди: Наградата включва малка пластика, диплом и парична сума и се връчва в четири категории: голяма награда за цялостен принос и награди за: издателство, автор, илюстратор.
Повече информация: http://sbp.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81/

Славейкова награда за поезия – 2016
Наградата се присъжда за непубликувано лирично стихотворение на съвременен български автор.

Тема: -
Краен срок: 9 май 2016 г. (важи датата на пощенското клеймо).
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: лирично стихотворение
Изисквания: Конкурсът за Славейковата награда е анонимен. Всеки автор има право да участва с 1 (едно) лирично стихотворение в 6 (шест) екземпляра, напечатани на пишеща машина или компютърна разпечатка. Подписани творби и ръкописи не се допускат до оценяване. Авторът изпраща общ плик, в който поставя:
. 6 (шест) неподписани екземпляра на своето стихотворение;
. Малък плик – запечатан, ненадписан – с писмена информация за: своето име, презиме и фамилия, адрес и телефон за контакти.
Всички творби остават във фонд „Славейкова награда”.
Награди: Славейкова награда – 1 600 лв. и почетен плакет.
. Втора награда – 600 лв. и почетен диплом.
. Трета награда – 300 лв. и почетен диплом.
. Трета награда – 300 лв. и почетен диплом.
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23117&sid=7

Sun Sep 11, 2011 10:22 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Sep 11, 2011 10:22 pm Re: Цитатите, които ни създадоха

— Време е — каза поетът-воин. В продължение на три удара на сърцето на Данло Марек гледа към ножа си. Цялото му съзнание като че ли се сви и се сля с това блестящо смъртоносно оръжие. — Странно е. Цял живот съм живял само за този миг. Но сега откривам, че не съм готов да умра.

— Тогава… недей да умираш — отвърна Данло. — Живей. Всичко в Данло — обичта му към ахимса, чудната му воля, дълбоките му, живи очи — тласкаше поета-воин към живот. Но съществува единство на противоположностите и иронията е законът на вселената. Докато Данло гледаше към Марек, между двамата премина чувство на родство и ужасна радост. Накрая поетът-воин му се усмихна и каза.

— Благодаря ти — сега вече съм готов.

От Падналите богове това е един момент дето се сещам и почти цялата 11 глава ...
Дали е създала нещо? Сигурно щом се сещам ... ;-)


— В тази книга се говори за това, за което се говори в почти всички книги — продължи старецът. — За неспособността на хората да избират собствената си съдба. А накрая се опитва да накара всеки да повярва в най-голямата лъжа на света.

— Коя е най-голямата лъжа на света? — попита учудено момчето.
— Ето коя е: в определен момент от нашето съществуване загубваме контрол над живота си, който от този ден нататък става подвластен на съдбата. Това е най-голямата лъжа на света.



— Можеш да бъдеш спокоен — каза Алхимикът. — Тя няма да излезе оттам. А ти откри живот в пустинята. Това бе поличбата, която ми беше необходима.

— Нима това е толкова важно?

— Важно е, защото Пирамидите са сред пустинята.

Момчето не искаше да се говори повече за Пирамидите. Още от предишната вечер сърцето му бе изпълнено с тъга и болка. Защото знаеше, че за да продължи да търси съкровището си, ще трябва да се откаже от Фатима.

— Ще те преведа през пустинята — каза Алхимикът.

— Искам да остана в оазиса — отвърна момчето. — Вече срещнах Фатима. А за мен тя е по-ценна от съкровището.

— Фатима е жена от пустинята — каза Алхимикът. — Знае, че мъжете трябва да тръгнат, за да могат да се завръщат. Тя вече е намерила своето съкровище — това си ти. Сега очаква ти да намериш това, което търсиш.

— А ако реша да остана?

— Ще станеш Съветник на оазиса. Имаш достатъчно злато, за да купиш много овце и камили. Ще се ожениш за Фатима и ще живеете щастливо първата година. Ще обикнеш пустинята и ще запомниш как изглежда всяка една от петдесетте хиляди палми. Ще видиш как растат и те ще ти разкрият свят, който непрекъснато се променя. Ще започнеш да тълкуваш поличбите все по-добре, защото пустинята е най-добрият от всички учители.

На втората година ще си спомниш за съществуването на съкровището. Поличбите ще започнат все по-настойчиво да говорят за това и ти ще се опиташ да не им обръщаш внимание. Ще използваш знанията си само за благоденствието на оазиса и на неговите жители. Племенните вождове ще ти бъдат благодарни за това. Камилите ти ще ти донесат богатство и власт.

На третата година поличбите ще продължат да говорят за съкровището и за Личната ти легенда. Ще бродиш из оазиса по цели нощи, а Фатима ще бъде тъжна, защото заради нея ти няма да си извървял пътя си. Но ти ще й дадеш много любов, която ще бъде споделена. Ще си спомниш, че тя никога не те е молила да останеш, защото жената от пустинята знае да чака завръщането на мъжа си. Затова ти за нищо няма да я виниш. Но нощем дълго ще вървиш из пясъка на пустинята, между палмите, и ще мислиш, че си могъл да продължиш пътя си, да се довериш повече на любовта си към Фатима. Защото това, което те е накарало да останеш в оазиса, е бил собственият ти страх, че никога няма да се завърнеш. И щом стигнеш до тази мисъл, поличбите ще ти покажат, че твоето съкровище е погребано завинаги.

На четвъртата година поличбите ще те изоставят, защото ти ще си се отказал да им обръщаш внимание. Племенните вождове ще разберат това и ти ще бъдеш свален от длъжност в Съвета. По това време ще си богат търговец с много камили и стока. Но ще прекараш останалите дни от живота си, бродейки между палмите и пустинята с ясното съзнание, че не си изпълнил Личната си легенда, а вече е твърде късно за нея.

Никога няма да разбереш, че Любовта в никакъв случай не пречи на човек да следва Личната си легенда. А ако това се случва понякога, то е само защото Любовта не е била истинската, тази, която говори на Световния език.

11. И Учителят му отвърна: „Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна кристална река.

12. Не щеш ли, течението ги заляло безмълвно до един: млади и стари, бедни и богати, добра и лоши; течението следва своя път, не признава друго освен собствения си кристален Аз.

13. Всеки се вкопчил, доколкото може, в коренищата и камъните по дъното на реката; това се превърнало в техен начин на живот, още от рождение те знаели само едно — да се съпротивляват на течението.

14. Ала най-накрая един измежду тях рекъл: «Уморих се да се държа вкопчен. Не го виждам с очите си, но съм убеден: течението знае накъде отива. Ще се оставя да ме носи, пък да става каквото ще става. Както съм се вкопчил, ще умра от скука»

15. Другите му се изсмели в лицето и рекли: «Голям глупак си! Оставиш ли се да те носи течението, пред което се прекланяш, то ще те изхвърли, ще те размаже о камънака и ти ще умреш по-бързо, отколкото от скука!»

16. Онзи обаче не ги послушал, поел си въздух и се оставил да го носи течението, а то начаса го изхвърлило, размазало го о камънака.

17. Но се минало време, онзи пак отказал да се държи, та течението го отскубнало от дъното, понесло го нагоре, без никъде да го одраска или нарани.

18. А онези там долу, на дъното, за които той вече бил чужденец, се провикнали: «Чудо нечувано! Уж е досущ като нас, пък лети! Вижте, вижте, Месия, дошъл е да ни спаси!»

19. А онзи, дето се бил оставил да го носи течението, им отвърнал: «Аз съм Месия точно колкото и вие. Течението веднага ни възнася нагоре, стига да наберем смелост и да се оставим да ни носи. От нас всъщност се иска да поемем на това пътешествие, да се престрашим за това приключение»

20. Другите обаче си знаели своето: «Ето го Спасителя!» И все така се държали за скалите, а когато вдигнали отново очи, онзи вече го нямало и те си останали сам-сами да измислят легенди за своя Спасител.“


21. И щом видя, че от ден на ден хората около него стават все повече, че се стичат и се тълпят, щом видя, че го молят все по-неуморно да ги изцели, да ги нахрани с чудодейството си, да учи вместо тях и да живее живота им, той се усамоти на един хълм и там се замоли.

22. И си рече наум: „Безконечен Лъчезарен Аз, ако такава е волята твоя, нека тази чаша ме подмине, спести ми туй непосилно бреме. Не мога да живея живота на другиго, а десет хиляди ме молят със сълзи на очи да им даря живот. Не биваше да позволявам всичко това да се случи. Ако такава е волята твоя, нека се върна при автомобилите и инструментите, нека живея като всички простосмъртни“

23. И както седеше на хълма, чу глас — нито мъжки, ни женски, нито висок, ни нисък, благ-преблаг. И рече му гласът: „Ще бъде не моята, а твоята воля. Понеже каквато е твоята воля, такава е и моята спрямо теб. Върви си по пътя като всички простосмъртни и бъди честит на тази земя!“

24. И щом чу това, Учителят благодари и доволен, слезе от хълма, тананикайки си песен, каквато си тананикат монтьорите. И щом тълпите го наобиколиха със своите несрети, щом го замолиха да ги изцели и да учи вместо тях, и да ги храни до премала с прозренията си, и да ги теши с чудодействата си, той се усмихна на множеството и рече: „Напускам.“

25. 3а миг множеството примря от почуда.

26. И рече му той: „Ако някой каже на Господ, че каквото и да му струва, най-силното му желание е да помага на страдащото човечество, и Господ го насочи що да стори, трябва ли този човек да изпълни заръката Божия?“

27. Разбира се. Учителю! — извика множеството, — Каква по-голяма наслада за него от тази да понесе всички мъки на ада, щом така му е заръчал Господ!"

28. „Независимо какви са тези мъки, колко тежка е тази задача?“

29. „Каква по-голяма наслада от тази да увиснеш на бесилото, да бъдеш разпнат и изгорен на клада, щом такава е волята Божия!“ — отвърна тълпата.

30. "А какво ще сторите — обърна се към нея Учителят, — ако Господ ви рече право в очите: „ЗАПОВЯДВАМ ВИ ДА СТЕ ЧЕСТИТИ ДО СЕТНИЯ СИ ДЪХ НА ТОЗИ СВЯТ!“, какво ще сторите тогава?’

31. Множеството мълчеше, над хълмовете и долчините, където стоеше, не се чу нито един глас, ни един-единствен звук.

32. И Учителят рече сред тишината: „По пътя на нашето щастие ще намерим познанието, заради което сме избрали този живот. Та ето какво научих този ден и сега решавам да ви оставя, за да следвате който път намерите за добре“

33. И пое нататък през тълпите, остави ги, за да се върне в делничиия свят на хората и машините.

Thu May 19, 2016 6:40 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Thu May 19, 2016 6:40 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
И вест, и кост(-и, 2) за новата хартиено-рециклирана книга!

Thu Jun 16, 2016 2:27 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Thu Jun 16, 2016 2:27 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
От 17 юни до 08 юли ще тече Goodreads томбола за 3 бройки на Зелeни разкази (ама _наистина_).

Участвайте, разгласявайте, печелете!

Tue Oct 18, 2011 1:43 pm Расизъм и научна фантастика, от Самюъл Дилейни Tue Oct 18, 2011 1:43 pm Расизъм и научна фантастика, от Самюъл Дилейни
Линк:

http://www.nyrsf.com/racism-and-science-fiction-.html

Макар темата да е расизмът във фантастиката, струва си да се помисли върху всяка форма на сегрегиране и вдигане на барикади между едни и други елементи от това поле.

Прав ли съм да ми се струва, че особено в България във фантастиката властват всякакви предубеждения от консервативен и сегрегиращ характер, при все претенциите за "поглед в бъдещето" и постоянното "самообновление", които уж са основните двигатели на това течение в литературата?

Thu Apr 06, 2017 9:53 am Re: Културни събития Thu Apr 06, 2017 9:53 am Re: Културни събития
Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София и Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“
ни канят на представяне и обсъждане на книгата на Елица Станоева

СОФИЯ: ИДЕОЛОГИЯ, ГРАДОУСТРОЙСТВО И ЖИВОТ ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА

с участието на Росица Генчева, Тодор Христов и Момчил Христов

13 април (четвъртък), 18:30 часа
Нова конферентна зала, Ректорат на СУ (Северно крило, ет. 2)

Книгата на Елица Станоева е история на София като социалистически град в пресечената точка на партийната идеология, градоустройствения процес и нормите на социалистическия начин на живот. Но тя е история не само на града, а и на българския социализъм: политиките на партията-държава и институционалните разногласия; утопичните послания на пропагандата и не така безметежното всекидневие; ударното строителство и безкрайното изоставане от плана; прогреса на безименните маси и криволичещите колективни и индивидуални пътища; големите цели и прозаичните и упорстващи проблеми. Изследването насочва прожектора си преди всичко към столичния център и неговата неспирна „социалистическа реконструкция“ – в градоустройствените, архитектурните и монументалните проекти, но и в сценария на публичните ритуали и на всекидневните практики.

Елица Станоева e доктор по история (Технически Университет на Берлин, 2013), специализирала в научни институти в Берлин, Лайпциг, Виена, Констанц и Потсдам.

Понастоящем работи в Европейския университет във Флоренция в рамките на изследователския проект Looking West: The European Socialist Regimes Facing Pan-European Cooperation and the European Community.

Fri Jan 05, 2018 12:51 pm Re: Труд и творчество Fri Jan 05, 2018 12:51 pm Re: Труд и творчество
XVII Национален поетичен конкурс "Любовта е пиянство или пиянство от любов"

Тема: "Любовта е пиянство или пиянство от любов"
Краен срок: 12.02.2018 г.
Резултати: ?
Възраст: лица над 18 години
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Конкурсът е анонимен. Желаещите да участват трябва да изпратят голям пощенски плик, съдържащ:
-едно непубликувано и напечатано в 3 екземпляра стихотворение;
-малък, запечатан плик с лични данни: трите имена, адрес, имейл, телефон за връзка с автора и кратка творческа биография / дата и място на раждане, публикации /
Всеки участник може да изпрати само едно стихотворение, посветено на темата за любовта и/или виното.
Адресът за получаване на стихотворенията е:
гр. Силистра - 7500
ул. „С. Велики” №33
Община Силистра
стая 314, За конкурса „Любовта е пиянство или пиянство от любов”
Награди: три парични награди: първа - 200 лв., втора – 150 лв., и трета - 100 лв. Награда на Литературното сдружение „Реката и приятели” - 100 лв.
За повече информация: https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=26890&sid=7

Sun Nov 11, 2012 12:56 am Re: Федора под лампата [Пак офлайн] Sun Nov 11, 2012 12:56 am Re: Федора под лампата [Пак офлайн]
свалено

Sat Feb 03, 2018 1:58 pm Re: Труд и творчество Sat Feb 03, 2018 1:58 pm Re: Труд и творчество
Тема : Есе на тема Защо искам да отида да живея на село.
Краен срок: 6 март 2018 г.
Резултати : ?
Възраст:
възрастови ограничения няма
Вид творба: есе
Изисквания:

Обемът на материала трябва да е до 6000 знака, включително интервалите.
Есето заедно с кратко представяне (или CV) на автора може да бъдат изпращани по имейл на адрес ese -в- economedia.bg не по-късно от 6 март 2018 г.

Награди

Първо място - 1000 лв.
Второ място - 500 лв.
Трето място – две нощувки със закуска и вечеря в къща за гости ЕКО АРТ, с. Драшкова поляна, община Априлци, член на БААТ, сертифицирана като Зелена къща.
Победителите ще имат възможност да влязат в ролята на "Фермер за един ден" и да се запознаят и да участват пълноценно в дейностите на ферма с екосъобразни практики.

Най-добрите есета ще бъдат публикувани на сайта за кариери, образование и работа http://www.karieri.bg и на информационния портал за неправителствени организации в България - http://www.ngobg.info.
За повече информация: https://www.dnevnik.bg/evropa/zemedelie/2018/01/24/3117648_ikonomedia_organizira_konkurs_za_ese_zashto_iskam_da/

Mon May 04, 2020 11:02 am Re: Клуб "Светлини сред сенките" Mon May 04, 2020 11:02 am Re: Клуб "Светлини сред сенките"
https://www.youtube.com/watch?v=MadfBe288W0
Това е клипче, правено за 15 годишнината ни, от Лъчко, но се сетих да го споделя сега, защото открих, че съдържа много ценни снимки, от важни моменти от нашата история.

Mon Feb 19, 2018 2:41 pm Re: Труд и творчество Mon Feb 19, 2018 2:41 pm Re: Труд и творчество
Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев”

Тема: -
Краен срок: 30 март 2018 г.
Резултати: ?
Възраст: втори до 35 години
Вид творба: разказ
Изисквания: Разказът трябва да е публикуван в периодичния печат или в книга през 2017 г. Изпращайте вашите творби в 5 екземпляра на хартиен носител, с информация къде и кога са публикувани, с кратка автобиография и телефон за връзка, на адрес:
София 1421
кв. "Лозенец", пл. „Проф. Васил Геров” № 1
НДФ „13 века България”
За конкурса „Рашко Сугарев”
Награди: I награда – почетна грамота и 700 лв.
II награда – почетна грамота и 500 лв.
III награда – почетна грамота и 400 лв.
За повече информация: https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=27106&sid=7

„Морето в мен” – Конкурс на Радио Варна за есе

Тема: "Морето в мен"
Краен срок: 01.03.2018 г.
Резултати: ?
Възраст: младежи на възраст от 14 до 19 г.
Вид творба: есе
Изисквания: Участниците в конкурса представят есе с обем до две номерирани печатни страници (30 реда по 60 знака на ред, включително интервалите). Изискванията за оформяне: формат А4, шрифт и размер Times New Roman, 12 pt. На отделен документ участниците изписват трите си имена, възраст, адрес, телефон, електронна поща и учебно заведение.
Творбите трябва да се изпращат на e-mail адрес: events.varna - в - bnr.bg. В темата на писмото трябва да бъде уточнено, че е за конкурса „Морето в мен“.
Награди: ?
За повече информация: https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=27113&sid=7

Thu Jan 10, 2013 11:40 am Re: Помежду ни (чат-тема) Thu Jan 10, 2013 11:40 am Re: Помежду ни (чат-тема)
Вили, ученето в часовете по информатика е "учене".

От една страна те (учителките) няма какво да ни дадат, защото са се преквалифицирали в информатички, от друга страна ние каквото искаме да си вземем в тая сфера сами си го търсим и откриваме.

В случая и двете страни сме напълно доволни от положението: Ние имаме повече свободни часове = по-гъвкаво лично време, а те не си хабят нервите да се разправят с ученици. А за да има нещо, за което да получават пари, съвсем закономерно тях (учителките) ги занимават с всякакви дреболии, като прекарване на кабели за прожектори, оправяне на разни дребни помийки по служебните лаптопи на другите даскали.. и тъй. :)

Желая ти вдъхновение за Java-та! ;)

Wed Feb 20, 2013 11:49 am Re: Труд и творчество Wed Feb 20, 2013 11:49 am Re: Труд и творчество
Национална литературна награда "Милош Зяпков" 2013 за издадена през 2012 година книга

Тема: --
Краен срок: 30 март 2013 г.
Резултати: --
Възраст: --
Вид творба: поезия, хумор, сатира, проза (разкази, есета)
Изисквания: издадена през 2012 година книга; 3 екземпляра от книгата се изпращат на адрес: 4640 гр. Ракитово, Секретар на Община Ракитово, За Националната литературна награда „Милош Зяпков”
Награди: грамота, плакет и парична сума от 1000 евро.
Допълнителна информация : http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=16354&sid=7

Още два конкурса "Милош Зяпков", но само за жители на Пазарджишка област.


Конкурс за финансиране на превод на българска художествена литература

Тема: --
Краен срок: 4 септември 2013
Резултати: -
Възраст: -
Вид творба: проекти за превод на българска художествена литература
Изисквания: формулярите могат да се изтеглят от http://www.ncf.bg; начин за подаване: тук
Награди: подкрепа за еднократни проекти за превод
Допълнителна информация : Национален фонд “Култура”, тел. 988 58 26, 981 08 13

Повече: http://mc.government.bg/contestsc.php?p=163&s=164&c=943&CTypeID=1


Конкурс за обучение и подкрепа при разработването на дебютни проекти в областта на съвременните изкуства и култура

Тема: ---
Краен срок: 29.05.2013
Резултати: ---
Възраст: -
- професионални творци (артисти - изпълнители, режисьори, хореографи, музиканти, писатели, художници, фотографи и др.), които правят своите първи професионални опити;
- организации и събития, създаващи благоприятни възможности за изява на дебютанти.
Вид творба: дебютен проект
Изисквания: документите за участие се подават в три еднообразни екземпляра на хартиен носител и един на електронен носител в Национален фонд „Култура”. Адрес тук .
Награди: подкрепа за реализирането на проекта
Допълнителна информация : Национален фонд “Култура”, тел. 02/ 988 58 26, 02/ 981 08 13; е-мейл: office -в- ncf.bg

Повече: http://mc.government.bg/contestsc.php?p=163&s=164&c=940&CTypeID=1 и http://www.ncf.bg/?page_id=36

Fri Jul 13, 2018 8:58 pm Re: Цитатите, които ни промиха Fri Jul 13, 2018 8:58 pm Re: Цитатите, които ни промиха
Откъс от романа, който редактирам (същият, да):

– Благото на света иска жертви – въздъхна Волер с такава горчива сладост, че Момо моментално се запита какъв процент от жертвите все още бяха живи и завързани в килера му.

Thu Sep 13, 2018 7:48 pm Re: Общи редакторски препоръки Thu Sep 13, 2018 7:48 pm Re: Общи редакторски препоръки
След разговор с Дилян за редакциите му по една моя Юнакинска приказка стигнахме до следното:

(...) невъзможността на редактора да премахне нещо толкова дребно като празен ред или запетая обезсмисля намесата му :)

1. Добрият редактор – поне от школата, към която се числя аз – винаги
съгласува промените си с автора. (Говоря за смислови промени, не за
коректорските запетаи и членувания.)

2. Ако двамата не успеят да постигнат съгласие, оставят варианта,
който предпочита авторът. Все пак авторът носи крайната „отговорност“ в
очите на читателите: те знаят неговото име и него хулят/хвалят. Ти
чувал ли си читател да каже: „Баси смотаната книга... баси тъпият
редактор“? :D

Sat Apr 13, 2013 9:16 pm Re: Откъде се информираме? Sat Apr 13, 2013 9:16 pm Re: Откъде се информираме?
По принцип нормални новини не следя, само специализирани, освен http://globalvoicesonline.org/ , ама и те не са много нормални, но ви го препоръчвам, любопитно е.
По принцип използвам специализирани агрегатори на новини, в които линковете се подават от потребителите и туитър, аз само за това го ползвам де.

Wed Apr 24, 2013 9:04 am Re: Труд и творчество Wed Apr 24, 2013 9:04 am Re: Труд и творчество
Световен конкурс за детска рисунка Банско 2013

Тема: свободна
Краен срок: 15 юни 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: от 4 до 15 год. включително
Вид творба: рисунка
Изисквания: Няма ограничение относно материалите, инструментите или техниката на рисуване. Рисунките трябва да са в оригинал, до 2 предложения. Размер на картините: а/ минимум 30/40 см; б/ максимум 49/70 см
Награди: статуетка и парични награди
Допълнителна информация : malykzograf-в-malykzograf.com
Повече: http://www.malykzograf.com/2013/01/world-competition-for-childrens-drawings-bansko-2013/


Фотоконкурс : "Европа, имам нещо да ти разкажа… "

Тема: Европа (как градим Европа заедно, какво е да сме европейски граждани или как виждате вашето място в Европа)
Краен срок: 30 юни 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: 18+
Вид творба: фотография
Изисквания: формат JPEG, 800 пиксела; повече тук
Награди: фотооборудване на стойност до 2 000 EUR и тридневно пътуване за двама до Брюксел
Повече: http://pes.cor.europa.eu/Meetings/Events/Pages/photo-competition-2013.aspx#.UXdvI0z0wgY


Фотоконкурс Global Wind Day 2013

Тема: "Открийте историите, които стоят зад вятърната енергия"
Краен срок: 5 май 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: 18+
Вид творба: фотография
Изисквания: до 3 фотографии, още изисквания и регистрация
Награди: ?
Повече: http://www.globalwindday.org/photocompetition/

Mon Nov 05, 2018 12:26 pm Re: Политкоректността във фантастиката (и въобще) Mon Nov 05, 2018 12:26 pm Re: Политкоректността във фантастиката (и въобще)
Моя проблем с политкоректността - като цяло, не само във фантастичното изкуство, макар и да има реално приложение в живота ми главно във споменатото фантастично изкуство - е същия с религията. Това течение в някаква степен се опитва да ми каже как да живея, какво да харесвам, какво е ОК, и какво не е, както религията би искала. Специално за новите Междузвездни войни, те са просто една рядка бозичка, направена от Дисни така че да се хареса на възможно най-много хора - и съответно за това е максимално политкоректен.

Надявам се никой от умните хора тук, не си въобразява, че тези неща се правят от алтруизъм. Всичко е за власт и облаги, къде политически, къде социални. Кал е прав, че расизмът е реален проблем на много места в света. Човешко е да ни е страх, или поне да имаме съмнения спрямо Другия, Различния. Нека борбата против расизма обаче да не става за сметка на един куп художествени произведения, които са имали късметът да бъдат писани в едни по-малко толерантни времена - ако това въобще е било от значение.

Казвайки това обаче, се сещам за една моя позната, лесбийка, която ми е споделяла че рядко намира книги, в които участват лесбийки. И още един пример от преди някой и друг месец: Беше тъкмо излязъл трйлър за Cyberpunk 2077, предстоящата, дългоочаквана игра от CDPR, създалите на игрите за Вещерът. Една от редовните посетителки в блога, който следя, отбеляза че всички интересни и вълнуващи неща като че ли се извършват от мъжете. Проблемът, както повечето съвременни проблеми, далеч не е така едностранен, както и аз понякога се изкушавам да мисля. И да не си мислим, че ще поправим следите от хилядолетия расизъм дори и за 100 години. Остава ни просто да следим нещата да не изгрубяват и в двете посоки..

Fri Jun 07, 2013 1:26 pm Re: Образованието Fri Jun 07, 2013 1:26 pm Re: Образованието
Това е и не е за тук... много, много тъжно и страшно докъде сме я докарали...

Училището - нашата малка мръсна тайна

Fri Jul 26, 2013 9:35 am Re: Изследвания за мисленето: универсални? Fri Jul 26, 2013 9:35 am Re: Изследвания за мисленето: универсални?
Сетих, се за още една книга. Увлекателна е. За разликата между западното и източното мислене.
The Geography of Thought: How Asians and Westerners Think Differently...and Why
http://www.amazon.com/dp/0743255356

Сърдечно благодаря за тази препоръка. Вчера довърших книгата – ето отзива ми:

For much of my life, I've been a bridge: trying to connect people into communities and communities into networks, helping our world hold together. I was born with/grew into a dislike for arguments (of the quarrel variety) and an affinity for transforming conflicts. Often, I've felt uneasy with the values of my own country or other parts of the West I've been to.

This book helped me understand why.

Among the brighter insights were:

- why I say 'I' so much--and often still feel disconnected from others: the independent and interdependent mindsets

- why so many people around me try to control the(ir) world, or believe they know much more about it than I'd ever dare claim: the analytic and holistic approaches

- why simple explanations of human (inter)actions leave me staring at the background, straining to see more

Another highly recommended read.

Also, I'm looking for recommendations about other studies that compare world cultures and thinking paradigms. I'm especially interested in inclusive research: for instance, bringing in African cultures, or discussing the differences between Indian, Chinese and Japanese perceptions.

За всички, които решат да четат - особено препоръчвам:

- The Ancient Chinese and Harmony: pp. 5-8

- Essence or Evanescense? Philosophy in Greece and China: pp. 8-20

- Contradiction or Connection? Science and Mathematics in Greece and China: pp. 20-28

- Living Together vs. Doing It Alone: pp. 47-55

- Independence vs. Interdependence: pp. 55-68

- Chinese vs. Japanese: starting at the bottom of p. 71 to p. 73

- Awase and Erabi: Style of Conflict and Negotiation: pp. 73-76

- Perceiving the World: pp. 86-96

- Controlling the World: pp. 96-102

- "The Bad Seed" or "The Other Boys Made Him Do It"?: pp. 111-123

- Avoiding the Fundamental Attribution Error: pp. 123-127

- Building Causal Models: pp. 127-130

- Avoiding Hindsight: pp. 130-135

- Is the World Made Up of Nouns or Verbs?: pp. 137-163

- Logic vs. Experience: pp. 167-173

- Either/Or vs. Both/And: pp. 173-185

- !!! And If the Nature of Thought Is Not Everywhere the Same?: pp. 191-217

- Convergence?: pp. 224-229

Tue Feb 26, 2019 10:57 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Feb 26, 2019 10:57 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Веднага се включвам с коментар по ре(д)акциите на Яна.

За студения поглед на детето си права - и СКИВ би могло да е, ако приемем, че студенината не може да се долови от външен човек. Което ни връща на твоя коментар в самия текст - доколко тези емоции са видими за околните. Според мен точно това прави ПНК - дава ни инфо от гледна точка на гледащия. В случая, да речем, едно смръщване на веждите/присвиване на устните/ хладен/безизразен/сърдит тон биха могли да предадат студенината.

Точно на този принцип съм подчертала де що има наречие - вместо безкрайна размяна на погледи, ще е много по-интересно да се включат изражения на лицето/жестове/тон на гласа (който може да личи в глагола - сопна се, промърмори, ахна и пр.)... Според мен емоцията повече личи в изражението и тона на човек, отколкото в самия поглед.

Колкото до прехода... явно трябва пак да препрочета разликата между този тип структурна редакция и смисловата, която предлага Яна. А си мислех, че тези са по-лесно разпознаваеми и различими... Ха!