choveshkata.net

Mon Dec 16, 2013 3:54 am Re: Гражданското съзнание Mon Dec 16, 2013 3:54 am Re: Гражданското съзнание
Ако някой иска да се включи с играчки като подарък за децата на бежанците у нас, да се свърже с фодация "Лале"
В края на идната седмица ще закарат каквото са събрали - нови или чисти стари играчки
Идеята - не са коледен подарък, а средство за помагане да преодолеят децата стреса в криза.


"Продължаваме да събираме играчки за бежанските деца – нови и запазени употребявани.
За децата е важно да имат играчки – усилието ни е да съберем поне по 1 играчка за всяко дете – не като подарък за Коледа, я като необходимост в справянето с криза.
Усилието ни е да ги съберем и закараме до края на следващата седмица.
Ще сме благодарни на всички които могат да помогнат!"

Мария Петкова
Директор
Фондация Лале
Ул. Река Осъм 1 ет.1 ап. 2
София 1124
Тел/факс: 02 / 944 27 55

Sat Sep 07, 2019 10:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Sep 07, 2019 10:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My reviewlet of The Apex Book of World SF 5 :

Skimmed the horror or disturbing pieces. The ones I liked were Vina Jie-Min Prasad's "A Series of Steaks"; Darcie Little Badger's "Nkásht íí"; Giovanni De Feo's "Ugo"; and especially T.L. Huchu's "Ghostalker". Here's a choice morsel of it:

I’m not really supposed to use my powers for my own benefit. To be fair, most of the time I’m more Peter Parker than Tony Stark, still, I Bruce Banner out sometimes. My dad went all Sauron and left us, so I live with my mum and little sis in Chiwaridzo Township.

The tasty, saucy language was topped by a moving finale, and All Was Great. For a time. ;)

Thu Jul 28, 2022 10:26 am Re: Преводачески питания Thu Jul 28, 2022 10:26 am Re: Преводачески питания
Не е най-елегантното, което ми е хрумвало: Кат Пожара.

(На всичкото отгоре фамилията й е Tyburn - Тайбърн)

Идеята с "Жарка" също ми харесва

Mon Jun 27, 2022 3:14 pm Re: За руските книги Mon Jun 27, 2022 3:14 pm Re: За руските книги
Cold shower and cold beer, and I can continue.

Макс Фрай most translated is the Echo series. "Лабиринты Эхо", written together with Игорь Стёпин (at the beginning the pen-name covered both writers; now it`s Светлана Мартынчик by herself) is available in EN, too; the EN title is "The Strangers Magic", and here`s a review on that: http://max-frei.net/knigi/the-stranger-s-magic-angliyskiy-yazyik/

The book(s) is (are) not bad, but I still like "Tales" much better. Those are unique.

Then there`s yet another "face" of Макс Фрай. "Полный няпиZдинг" is a sort of diary, or essays, or something quite different, and of course crazy in a fascinating way. The title is untranslatable, and even if translated more or less accurately it would be not quite printable. But the important thing, nowadays, is this: the Latin letter in the title has nothing to do with the Z and V stolen by Putler for his war (While at that, I do wonder: should he steal ALL Latin alphabet, would we ban all the letters and start using hieroglyphs or something, or just stop writing altogether?). For one, the book was written way before the war started; for two, the author is neither pro-Putin nor pro-war.

I both like and dislike the book. It surely is worth reading. I`ve only managed to find some few reviews, or rather comments, in Russian, so I don`t think I should post links to those here. Still, I can offer an excerpt: https://readaholicme.weebly.com/they-win.html

But the question I really need answered is this: Do Bulgarian people also try to oust everything Russian, books included? It was one of the reasons that made me start this thread. Could/would anybody here enlighten me on that? Thanks!

Mon Feb 17, 2014 2:26 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Mon Feb 17, 2014 2:26 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Ха, доста хора сме :) Дано да не затрудним Кал прекалено много ;)

Та, ето моето "кратко" представяне:

А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?

Защото имам амбиция някой ден да стана писател. Ама ми се ще да съм от онези, които ги издават в цял свят в многомилионен тираж и правят филми по тях, а те по цял ден се размотават по басейни и коктейли и току напишат 2-3 реда ако се вдъхновят :) Редакционните ми умения в момента стигат колкото да редактирам статиите в SciFi.bg, но за писане на разкази и романи ми трябва малко повече. Със сигурност ще ми е от голяма полза ако първо поредактирам чужди текстове.

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Интересуват ме най-вече конкретни имена.

Бернар Вербер, Робърт Шекли, Кристофър Прийст, Питър Уотс, Тери Пратчет, сигурно и други, за които не се сещам в момента. Но вдъхновения за сюжети, истории, герои и т.н. получавам предимно от сериали. Истината е, че преди да се захвана със SciFi.bg четох много, много малко. И ако не беше сайтът сигурно още щях да карам само на сериали и Тери Пратчет.

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?

Пиша. Първият ми по-голям опит (недовършен) беше в годината преди първи клас (прабаба ми ме научи да чета, пиша и смятам на 4). Тогава имаше едно детско "Конан Варварина" и се бях вдъхновил да напиша книга-игра по-него. Стигнах донякъде, но я зарязах :) Втори клас пък се захванах да пиша продължение на "Билбо Бегинс", в което драконът Смог и Билбо бяха някъде замразени, но в наши дни ги размразяваха и се събуждаха :) Изписах 2 тетрадки и бях започнал трета, но майка ми ги изхвърли всичките, защото погледнала, видяла, че са изписани, и решила, че са някакви глупости.

Това за известно време ме отблъсна от писането, но през 2005 година любимият ми сериал "Лекс" толкова ми влезе под кожата, че му написах фенфик - продължение . Писах много бавно, до 2008 написах 10 епизода, след което почти написах 11-ти и, аха да го публикувам, компютърът ми гръмна и епизодът си замина. Така и не го написах отново и фенфикът беше прекратен (но поне вече знаех как искам да завърши - бях планирал 5-ти сезон до края, после 6-ти и накрая един кратък 7-ми, който да е последен :) ). Фенфикът като цяло не е кой знае какво, но си личи как почва несигурно и дезориентирано и постепенно придобива повече увереност, смисъл и мисъл :)

2010 участвах в един конкурс на шадоуденс с разказ , който тотално го разкостиха :) Аз тогава се мислех за голямата работа и не виждах какво чак толкова му има, но сега даже нямам нерви да си го изчета докрай :)

Чак наскоро написах нов разказ за конкурс , по покана на организаторите, за него може и да знаете. Интересното е, че в петък имах по-малко от 30 гласа, сега изведнъж са почти 80 :) Или ме е набарала някоя тайна фен-група, или е станала някаква шашма, но така или иначе не съм се гласил да го печеля този конкурс, просто го използвах като упражнение (то и за да спечеля ще ми трябва доста по-сериозна шашма :) ).

В други конкурси не съм участвал, защото мразя да пиша (и чета) разкази. Според мен една хубава идея трябва да се развие най-малкото в роман :) Съзнавам обаче, че са необходима стъпка, през която трябва да мина.

Имам и един доста интересен проект, който съм го написал, но още не съм го публикувал - планирам да го сложа в SciFi.bg, но първо трябва да си оправим доста неща по функционалността на сайта, да намеря кой да ми направи техническата част и да измисля какво ще правим с илюстрациите, тъй като аз ИЗОБЩО не мога да рисувам :)

Отделно съм започнал 2 романа, единият го замразих някъде на 50-та страница просто защото осъзнах, че още ми е твърде рано да развивам толкова амбициозна идея. Там имам доста герои и доста интересни хрумки, но ми е малко сложно да ги използвам както трябва. След него реших да си развия друга идея, в която главният герой е само 1 (така хем е по-лесно, защото не се разпиляваш, хем е по-трудно, защото предполага по-задълбочен образ). Завършил съм го може би на 80%, но отсега съзнавам, че и той си има наивности и слабости, а също и че ми трябва повече работа върху въпросния главен герой. Явно ми е проблем, че героите ми все се получават твърде пасивни и схематични (отчасти защото самият аз не съм толкова емоционален, отчасти и защото съм свикнал героите да ги гледам на сериал, а не да ги чета). Та, следващото, което ще завърша, ще бъде този роман, но не и преди да изкарам редактилницата :)

ПС: Малко се олях с отговора на третия въпрос, надявам се да не съм досадил ;)

Mon Mar 23, 2020 10:42 am Re: Основи на Човешката библиотека Mon Mar 23, 2020 10:42 am Re: Основи на Човешката библиотека
Медиен анонс:

Човешката библиотека е общност от читатели и творци, в която книгите градят мостове между хората. В периоди като този се нуждаем от дори повече свързаност и съпричастност, затова Човешката библиотека припомня, че електронните ѝ издания се споделят безплатно.

Едноименната поредица „Човешката библиотека“ до момента включва 33 книги. Тридесет от тях са от български автори, сред които участват Величка Настрадинова, Атанас П. Славов, Николай Теллалов, Калоян Захариев и творчески клуб „Светлини сред сенките“. Всички издания са подбирани според мечтата, дала тласък на поредицата:

„… да събере между кориците си топли текстове, без да се бои от различия в жанрове и теми. Всяка от избраните книги таи силата да ни направи по-чувстващи, по-копнеещи и способни да видим света през очите на другия. Всяка ненатрапчиво ни насърчава да откриваме и сбъдваме онова, за което мечтаем, да бъдем по-волни и безстрашни в самото мечтаене. И, когато затворим последната страница, да сме станали по-топли – вътре в нас, към околните хора, към целия свят: да сме станали по-човечни.“

В следващите седмици предстои да излязат и електронни версии на алманасите „ФантАstika“: общо над 3000 страници с обнадеждаващи и зареждащи погледи към бъдещето. „ФантАstika“ излиза от 2008 г. и е носител на европейската награда Еврокон за фантастична периодика.

Електронните издания на Човешката библиотека се разпространяват без дигитални (DRM) защити и следват принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, преводачи, редактори, коректори, художници и оформители. Така онези от вас, които изберат да платят прочетената книга, директно подкрепят българските творци.

За повече:
https://choveshkata.net/blog/?p=7598

Отражения:
- kaldata.com
- e-bookbg.com
- skif.bg -> - presstv.bg
- kulturni-novini.info
- scifi.bg
- citadelata.com
- avtora.com
- standartnews.com Открийте измишльотината в тоя анонс. :D Но поне са съобразили да маскират мейла ни.
(ще добавям още - давайте и вие)

Sat Mar 28, 2020 2:37 pm Re: Наши текстове Sat Mar 28, 2020 2:37 pm Re: Наши текстове
И все пак... поезията не се дава толкова лесно!

Wed Apr 08, 2020 12:34 am Re: Културни събития Wed Apr 08, 2020 12:34 am Re: Културни събития
https://www.youtube.com/watch?v=XzqcRwWVv8kOfficial One Man, Two Guvnors with James Corden | Free National Theatre Full Performance - онлайн до 9 април 2020 - - a comedy hit filmed live on stage at London’s National Theatre


И предстоящата програма на Метрополитан опера онлайн:

Wednesday, April 8
Verdi's Falstaff
Starring Lisette Oropesa, Angela Meade, Stephanie Blythe, Jennifer Johnson Cano, Paolo Fanale, Ambrogio Maestri, and Franco Vassallo, conducted by James Levine. From December 14, 2013.

Thursday, April 9
Wagner's Parsifal
Starring Katarina Dalayman, Jonas Kaufmann, Peter Mattei, Evgeny Nikitin, and René Pape, conducted by Daniele Gatti. From March 2, 2013.

Friday, April 10
Gounod's Roméo et Juliette
Starring Diana Damrau, Vittorio Grigolo, Elliot Madore, and Mikhail Petrenko, conducted by Gianandrea Noseda. From January 21, 2017.

Saturday, April 11
Donizetti's Don Pasquale
Starring Anna Netrebko, Matthew Polenzani, Mariusz Kwiecien, and John Del Carlo, conducted by James Levine. From November 13, 2010.

Sunday, April 12
Mozart's Cosi fan tutte
Starring Amanda Majeski, Serena Malfi, Kelli O’Hara, Ben Bliss, Adam Plachetka, and Christopher Maltman, conducted by David Robertson. From March 31, 2018.


Week 5
Monday, April 13
Dvořák’s Rusalka
Starring Renée Fleming and Piotr Beczała, conducted by Yannick Nézet-Séguin. From February 8, 2014.

Tuesday, April 14
Mussorgsky’s Boris Godunov
Starring René Pape, conducted by Valery Gergiev. From October 23, 2010.

Wednesday, April 15
Puccini’s La Rondine
Starring Angela Gheorghiu and Roberto Alagna, conducted by Marco Armiliato. From January 10, 2009.

Thursday, April 16
Rossini’s Le Comte Ory
Starring Diana Damrau, Joyce DiDonato, and Juan Diego Flórez, conducted by Maurizio Benini. From April 9, 2011.

Friday, April 17
Viewers’ Choice: Puccini’s Madama Butterfly
Starring Patricia Racette, Marcello Giordani, and Dwayne Croft, conducted by Patrick Summers. From March 7, 2009.

Saturday, April 18
Cilea’s Adriana Lecouvreur
Starring Anna Netrebko, Anita Rachvelishvili, Piotr Beczała, and Ambrogio Maestri, conducted by Gianandrea Noseda. From January 12, 2019.

Sunday, April 19
Strauss’s Der Rosenkavalier
Starring Renée Fleming, Elīna Garanča, Erin Morley, and Günther Groissböck, conducted by Sebastian Weigle. From May 13, 2017.

(Each day, a different encore presentation from the company’s Live in HD series is being made available for free streaming on the Met website, with each performance available for a period of 23 hours, from 7:30 p.m. EDT until 6:30 p.m. the following day. The schedule will include outstanding complete performances from the past 14 years of cinema transmissions, starring all of opera’s greatest singers.)

Tue Jun 24, 2014 7:20 pm Re: Не-културни събития Tue Jun 24, 2014 7:20 pm Re: Не-културни събития
Текат уговорки за свободен пазар идната събота - 28.
https://www.facebook.com/events/736955363013601/permalink/744798042229333/

Нямало нужда от разрешение от Общината: НЕ е необходимо разрешение от общината. Сигурна съм, защото са ни проверявали при предишни свободни пазари. Достатъчно е да можеш да докажеш при проверка, че НЕ извършваш търговска дейност, което не е трудно, Хубаво, че не е трудно, но как?! All wallets left at home?
и не стъпваш по тревните площи - друго не можаха да измислят като проблем, за да е повод за забрана. Така че, за да се направи свободен или книжен пазар, не трябва да се спазва нито разрешителен, нито уведомителен режим спрямо Общината - просто се прави, без проблеми!

Thu Apr 23, 2020 9:05 pm Re: Коренуване: Невидена река Thu Apr 23, 2020 9:05 pm Re: Коренуване: Невидена река
Някой да беше чувал (за) това? Хахо-хихи в БНР...

"Музиканти и разказвачи се събират в "Невидено", за да възродят българския фолклор"
https://www.bnr.bg/horizont/post/101195823/nevideno-vazrajda-balgarskia-folklor-s-istorii-i-avtorski-pesni

Само на мен ли ми е чужда идеята, че Миро възражда фолклор? Как възраждаш нещо, което никога не си напускал и никога не те е пускало? Anyway. Не че аз винаги съм играела хорА. Но идеята на Коренуване не е възраждането на фолклор :shock:
“Невидено” е група-спектакъл. Тя е пиеса от песни и книга, прочетена на живо. Така описват себе си етно-рок бандата, които освен музиканти, са и актьори и разказвачи. Събрани около спектакъла “Коренуване“, те решават да продължат с творчеството и свиренето, завладени от магията на българския фолклор.

Що е "Коренуване"?

"Коренуване" е една история с песни за музикант и емигрант, който се завръща за кратко в България. Тръгвайки обаче по Родопите и връщайки се в спомените си, осъзнава, че не може да се върне обратно при семейството си. "Има един магичен мистичен момент, в който той се вижда с едно самодивско създание и с него говори само с песни. В този диалог ние се надпяваме и надсвирваме", разказва авторът на историята, който е и вокалист и китарист в групата, Мирослав Моравски.

"Довеждам го до катарзис. Той открива много истини за себе си, променя доста неща и решава да поеме по различен път чрез мен и нашето взаимодействие и общуване с песни", допълва Беатрис Благоева, която играе ролята на самодива в спектакъла.

Пътят обратно

Основното послание, закодирано в музиката на "Невидено" – да покажат обратния път към дълбоките корени на българското:

"… и към това, което ни прави такива каквито сме били и каквито ще бъдем", подчерта перкусионистът Мирослав Зографски.

"Българинът има свойството да къса с корените си, а във фолклора има много закодирани смисли. Има една магия, която сме забравили, но я има от хилядолетие. Години са се изисквали, за да я забравим, изтрили са я, но ние сме упорити и си я връщаме обратно", допълни басистът в групата Минчо Недев.

Защо "Невидено"?

Първоначално носят името "Оркестъра на дивите". Но вдъхновени от първата част на историята на "Коренуване", наречена "Невидена река", стават "Невидено":

"Реката е нещо, което свързва всички ни. Тя е във всички хора, някои я виждат и усещат, а някои хора са в нея, без да могат да я видят. "Невидено" всъщност е пътят към реката, пътят към това, което усещаме, но е трудно да обясним с думи“, обясни Мирослав Моравски.

Фолклорът днес

Според Анна Анова, която е вокалист и гъдулар в "Невидено", фолклорът днес е забравен и възприеман дори за "бутикова" музика:

"Не всеки може да го слуша, да се качи в колата си и да си го пусне. Може би това е нашата най-голяма борба."

"Много често идват хора при нас, които казват - "Изобщо не харесвам народна музика, обаче това е много яко!" Като напишеш "Фолклорна вечер" и край - хората си мислят, че излиза в най-добрия случай Валя Балканска. Етикетите са голям проблем", смята Мирослав Моравски.

Още днес може да чуете "Невидено" на живо – от 19 ч. в клуб MAZE в София. А преди това ги чуйте в звуковия файл или вижте гостуването им в "Изотопия" тук.
Темна е могла паднала - Благодаря ви, че ни разплакахте.

Tue Sep 16, 2014 9:13 am Re: Културни събития Tue Sep 16, 2014 9:13 am Re: Културни събития
Международен фестивал Панаир на куклите 2014
Международен фестивал Панаир на куклите 2014
VIII–то издание на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите” наближава. С разнообразие от постановки на закрито и редица събития на открито - уличен театър, акробатика, клоунада, пантомима, улични музиканти и др., събитието ще предложи на жителите и гостите на София досег с най-новите тенденции в областта на кукления и уличен театър, пъстра емоция и по малко вълшебство в дните.

Международен фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите 2014” ще се проведе от16 до 22 септември, на сцените на Столичен куклен театър и партниращите театри в София, както и в откритите пространства на НДК, пред НТ „Иван Вазов” и парк „Заимов”.

Вход за постановките на закрито – с билети.
Вход за проявите на открито и съпътстващите събития – безплатен.

ПРОГРАМА

16 септември 2014 г., вторник

10:30 и 16:30 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Столичен Куклен Театър, България, представя „Жабокът принц”. Режисьор: Тодор Вълов. Представление за деца над 5 години.
11:00 и 16:30 ч., салона на Театър „София” - Театър „Helios”, Германия, представя „H2O”. Режисьор: Барбара Кьолинг. Представление за деца над 2 години. С подкрепата на Гьоте Институт България.
18:30 ч., пред НДК – Откриване с Театър „Жар”, България, и тяхното представление „Карнавален булевАРТ”; и студенти от НАТФИЗ с улично представление„Клоуни и кукли”.
19:30 ч., НДК, Зала 3 - Agrupación Señor Serrano, Испания, представя „Катастрофа”. Оригинална идея: Алекс Серано, По Паласио. Представление за възрастни. С подкрепата на Институт Сервантес София.

17 септември 2014 г., сряда

10:30 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Държавен Куклен Театър Варна, България, представя „Малки вълшебници”. Режисьор: Вера Стойкова. Представление за деца над 5 години.
11:00 и 16.30 ч., салона на Театър „София” - Театър „Helios”, Германия, представя „H2O”. Режисьор: Барбара Кьолинг. Представление за деца над 2 години. С подкрепата на Гьоте Институт България.
17:00 ч., салона на Театър „Ателие 313” - Театър „Ателие 313”, България, представя„Машината Ян Бибиян”. Режисьор: Петър Пашов – младши. Представление за цялото семейство.
18:00 ч., фоайе Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Премиера на книгата на Сл. Маленов и Ив. Иванов „Дизайн на сценичното осветление”.
19:00 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 – Театър „Хенд”, България, представя „Ескориал”. Режисьор: Веселин Бойдев. Представление за възрастни.
20:30 ч., Градска градина, пред Народен театър „Иван Вазов” - Театър „Malabar”, Франция, представя „Бестиер”. Улично представление за всички възрасти.

18 септември 2014 г., четвъртък

10:30 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Театър „Alkrito”, Герания, представя „Принцесата с жабешка глава”. Режисьор: Александър Бетов. Представление за деца над 7 години.
11:00 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Столичен Куклен Театър, България, представя „Хензел и Гретел”. Режисьор: Съни Сънински. Представление за деца над 5 години.
14:00 до 17:00 ч., Градината пред НДК, в близост до паметника - Международен проект Helidra, Театър „Malabar”, Франция, представя уъркшоп „Техники на уличното представление”.
17:00 ч., салона на Театър „Ателие 313” - Театър „Ателие 313”, България, представя„Машината Ян Бибиян”. Режисьор: Петър Пашов – младши. Представление за цялото семейство.
19:00 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 – Театър „Riserva canini”, Италия, представя „Талита Кум”. Режисьор: Марко Феро. Представление за възрастни.
20:30 ч., пред НДК - Театър „Biuro podrozy”, Полша, представя „Макбет”. Улично представление за възрастни. С подкрепата на Полски Институт София.

19 септември 2014 г., петък

10:30 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Театър „Аlkrito”, Германия, представя „Принцесата с жабешка глава”. Режисьор: Александър Бетов. Представление за деца над 7 години.
11:00 до 17:00 ч., Гьоте Институт България на ул. „Будапеща” 1 - Международен проект Helidra, Теоретична конференция на тема „Уличният театър и неговите деца”.
14:00 до 17:00 ч., градината пред НДК, в близост до паметника - Международен проект Helidra, Театър „Biuro podrozy”, Полша, представя уъркшоп „Техники на уличното представление”.
16:00 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Столичен Куклен Театър, България, представя „Бебешка пиеса”. Режисьор: Елза Лалева. Представление за деца на 2 години.
17:30 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 – Театър PIKI, Словакия, представя„Гушни кутрето”. Режисьор: Катарина Аулитисова, Любомир Пиктор. Представление за деца над 6 години.
18:30 ч., Софийска градска художествена галерия – Откриване на изложбата „Чешка куклена сценография”. С подкрепата на Чешки Център София.
20:00 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Театър „Hop Signor Puppet”, Гърция, представя „Табула Роса”. Режисьор: Евгения Цичлиа. Представление за деца между 12-16 години и възрастни.
21:00 ч., Руините на Ротонда „Св. Георги” – Театър „Жар”, България, представя „Паметта на огъня”. Режисьор: Елена Пап. Улично представление.

20 септември 2014 г., събота

9:30 до 14:00 ч., Градината пред НДК в близост до паметника - Международен проект Helidra, Театър „Helix”, Гърция, представя уъркшоп „Техники на уличното представление”.
10:00 до 15:00 ч., Чешки център – Сдружение „Loutky Bez Hranic”, Прага, представя уъркшоп за деца „Изработка на кукли, образци на чешката сценография”. С подкрепата на Чешки Център София.
10:30 и 12:00 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Държавен Куклен Театър Сливен, България, представя„Джуджето Дългоноско”. Режисьор: Бисерка Колевска. Представление за цялото семейство.
11:00 ч., салона на Театър 199 - Театър „AКО” и Държавен Куклен Театър Стара Загора, България, представя „Неродена мома”. Режисьор: Христина Арсенова. Представление за деца над 6 години и цялото семейство.
11:00 и 16:30 ч., салона на Камерен театър „Възраждане” - Театър „Lutkovno Gledalisce Ljubljana”, Словения, представя „Турлутуту”. Режисьор: Матия Солце. Представление за деца над 3 години.
11:00 ч., парк „Заимов” – Slackline, България, представя Акробатично шоу на открито за всички възрасти.
16:30 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Държавен Куклен Театър Видин, България, представя „Ръкоплещене”. Режисьор: Румен Гаванозов. Представление за деца над 7 години и цялото семейство.
19:30 ч., салона на Театър 199 - Театър 199, България, представя „Колекционерката”. Режисьор: Катя Петрова. Представление за възрастни.
21:00 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Театър „Hop Signor Puppet”, Гърция, представя „Табула Роса”. Режисьор: Евгения Цичлиа. Представление за деца между 12-16 години и възрастни.

21 септември 2014 г., неделя

10:00 до 15:00 ч., Чешки център - Сдружение „Loutky Bez Hranic”, Прага, представя Уъркшоп за деца „Театрален спектакъл с изработените предния ден кукли”. С подкрепата на Чешки център София.
11:00 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 – Център за изкуства „За Родопите”, България, представя „Жълто”. Режисьор: Петър Тодоров. Представление за деца до 5 години.
11:00 ч., Парк „Заимов” - Slackline, България, представя Акробатично шоу за всички възрасти.
11:00 ч., Парк „Заимов”, до „Сфумато” - Театър „Aerecho”, Гърция, представя „Горската нимфа”. Режисьор: Корина Лателис. Представление на открито за всички възрасти.
12:00 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Столичен Куклен Театър, България, представя „Хензел и Гретел”. Режисьор: Съни Сънински. Представление за деца над 5 години.
12:30 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Държавен Куклен Театър Бургас, България, представя „Басни по Лафонтен”. Режисьор: Бисерка Колевска. Представление за деца над 5 години и цялото семейство.
17:30 ч., салона на Театър „Българска армия” - Tеатър „Drak”, Чехия, представя „Последния трик на Жорж Мелиес”. Режисьор: Иржи Хавелка. Представление за деца над 7 години и цялото семейство.
19:30 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 – Столичен Куклен Театър, България, представя „Бурята”. Режисьор: Катя Петрова. Представление за възрастни.

22 септември 2014 г., понеделник

10:30 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Театър „Opla”, Италия, представя „Аз, Палечко”. Режисьор: Евелина Першорова. Представление за деца над 5 години. С подкрепата на Италиански културен институт София.
16:00 ч., Парк Заимов, до „Сфумато” - Театър „Aerocho”, Гърция, представя „Горската нимфа”. Режисьор: Корина Лателис. Представление на открито за всички възрасти.
16:30 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Център за изкуства „За Родопите”, България, представя „Жълто”. Режисьор: Петър Тодоров. Представление за деца до 5 години.
17:30 ч., салона на Театрална работилница „Сфумато” - Сдружение за съвременно изкуство „Нейно Величество Тенджерата под налягане”, България, представя „No movement, no sound”. Режисьор: Ида Даниел. Представление за възрастни.
19:30 ч., салона на Столичен куклен театър на ул. „Ген. Гурко” 14 - Столичен Куклен Театър, България, „Някои могат – други не”. Режисьор: Борис Радев. Представление за деца над 6 години и цялото семейство.
20:30 ч. – Закриване на фестивала.

Източник: http://www.kolonkata.info

Sat May 02, 2020 12:00 pm Re: Клуб "Светлини сред сенките" Sat May 02, 2020 12:00 pm Re: Клуб "Светлини сред сенките"
https://vestnikiskra.com/mladite/valya-dimova-rodihme-se-ot-entusiazma-na-detsa-i-mladeji/
Една статия за нас от казанлъшкия вестник "Искра", която е написана доста добре. :) И обхваща почти цялата ни история. :D
Клуб „Светлини сред сенките” е уникално явление, родено от ентусиазма на деца и младежи – творци, да впрегнат своя потенциал в нещо градивно, интересно и оставящо следи във времето. Започвайки работа по своите творчески проекти основателите не предполагат, че този клуб ще се развива и обогатява с годините, докато се превърне в средище на стотици творящи ученици и студенти, които привличат, за своите колективни романи, гости от различни краища на страната и чужбина. Никой не предполага, че клубът ще стане носител и на стотици международни, национални и общински награди за литература, илюстрация и видеоклипове, но сега, 15 години, след създаването си, клуб „Светлини сред сенките” може да се похвали с всичко това.

Идеята за създаването на клуба възниква по време на „Лятна академия – 2003 г.”, когато децата занимаващи се в различните извънкласни форми пожелават една от тях – клуб „Фантастика” за целогодишно обучение. Първоначално се записват десет момичета и момчета. Те предлагат в клуба да се обсъждат книги и филми от жанровете фентъзи и фантастика, както и да се правят фен-фикшъни по световни бестселъри. След няколко месечни занимания спонтанно възниква идеята децата да напишат своя история. Така десетината основатели, тогава на възраст от 9 до 11 год., създават първата си колективно написана и илюстрирана приказка „Въже от светлина”.

След премиерата на „Въже от светлина”, която се радва на награди и медийно внимание, клубът се увеличава. Децата стават тридесет, а световете, които искат да сътворят, са амбициозни и представляват огромно предизвикателство за крехките им възраст и опит. Междувременно клубът приема официално името „Светлини сред сенките”, сдобива се със свои лого и уебсайт, които са дело съответно на Стефан Василев и Диан Илиев. Екипът работи по втората си съвместна творба „Шахтата”, докато планира още два по-мащабни проекта – „Аурелион – вечният баланс” – трилогия по проект на Дмитрий Милчев, и „Играта” – фентъзи роман, включващ елементи от българския фолклор и митология, с водещи автори Стефан Василев, Маринела Тенева, Анелия и Мая Стойкови, Боряна Бакалова, Станислава Тонева и Йоана Йорданова.

„Шахтата” е написана от шестнадесет автори и илюстрирана от четиринадесет художници. Фентъзи романът „Играта” е започнат още преди завършването на „Шахтата”, която печели първа награда в конкурса на Европейски център за обучение ЛАКТЕА – София и излиза веднага след финалните редакции. „Играта” обаче се оказва твърде голямо предизвикателство за младите автори. Работата не върви и екипът се разделя на две групи. Едната група се посвещава изцяло „Монетата”, първа част от „Аурелион – вечният баланс”, а втората група се заема с редакции на написаните откъси от „Играта” и съставяне на проект за по-нататъшните действия.

Първото издание на „Монетата” излиза през 2006 г. Това е и първата по-обемна книга на клуба и е посрещната с много голям интерес. Живите герои, неочакваните ситуации в които ги поставя сюжета, пълнокръвният свят на далечната планета Аурелион, впечатлява всеки докоснал се до историята. Скоростното писане и честите спречквания между авторите, малко са поизтощили екипа, но както казва Валерион – един от героите в романа: „Страданието се забравя, важно е какво се случва след това.”

А след това идва успеха на „Монетата”, който вдъхновява младите автори и работа по „Играта” се подновява с пълни сили. Светът е подреден, част от героите променени, а друга част от тях подменени изцяло. „Играта” излиза и печели международната награда „Еврокон” – за дебют, а скоро след това „Монетата” се нарежда на 29-то място в почетната стотица на „Малкото голямо четене”, в конкуренция с романи като „Хобит”, „Властелинът на пръстените” и „Хари Потър”. Първа серия на филма, сниман от Диан Илиев по романа „Аурелион – вечният баланс” печели национално отличие за най-добро визуално представяне за 2014 год. от Национални фантастични награди. През следващата година, клубът печели същия приз, но за втори епизод от филма по „Аурелион – вечният баланс”, „светлинките” печелят и приза за най-добър автор, за цялостното си творчество.

В момента клуб „Светлини сред сенките” е разделен на две секции – младежи и деца. Те работят отделно една от друга, но по-големите винаги са в помощ на по-малките. Участниците в първата секция са вече студенти и освен че сами илюстрират романите си, те ги подготвят за печат и създават кориците им.

По историята на голямата част от романите се снима клип-трейлър, в който авторите се превръщат в актьори и изиграват ролята, която са написали. Снимането на тези трейлъри са най-забавните мероприятия в които клубът участва, защото тук се налага „големите” и децата да работят заедно. Снимаме с малка камера, на зелен екран и със собственоръчно направени костюми, оръжия и реквизит, но резултатът е доста добър, като се има предвид, че клубът е приютен в ОДК „Св. Ив. Рилски” – Казанлък и няма свой бюджет, нито членски внос за участниците. Целта на този краен идеализъм е да се даде шанс на всеки талант да намери своето място и общност, като не се чувства обременен от финансови пречки, както се случва с повечето школи по изкуства.

На много голям успех се радват и останалите романи на клуба, „Дивна”, „Храмът”, „Демони”, които са финалните части на „Аурелион – вечният баланс”, „Непоискано добро” – фантастичен роман, приказките „Дупка в небето” и „Войната с фафите” /написани по идея на Мария Белчева/, както и фантастичните ни приказки в стихове „Таванска стая без ключалка” „Айпокалипсис” и Момичето от квартала”, с водещи автори Сюзън и Сабел Гератлиеви, Мая Стойчева, Кирил Димов, Йоан Иванов и Лъчезар Йорданов, както и всички останали книги на клуба, на които предстои преиздаване, поради изчерпан тираж.

В момента екипът на младежите работи усилено по „Момчето, което излиза”, фантастичен роман използващ за основа теорията на струните, а най-малките, подпомагани от по-големите ученици пишат новата си история в стихове с работно заглавие „Хроники на глухарчетата”. Децата продължават и активното си участие в конкурси, като всяка година носят за ОДК – Казанлък над сто индивидуални и колективни награди.

- Можеш да останеш колкото искаш, а ние ще продължим урока – кратко обясни фенерът учител. – Това е час по яркост. Учим се да увеличаваме силата на светлината, според големината на помещението.
Иън кимна и се умълча. Никога не беше чувал за час по яркост, а двамата с Аню бяха първокласници и вече имаха някаква представа какво се учи в училище.
– Свет, Лум и Ярк! – нареди учителят. – Нека опитаме отново!
Тримата посочени ученици се отделиха от редичката.
– Разтворете криле! Така, много добре! Сега изчистете ума си от тъмнината! Яркост! Искам да видя истинска светлина!
Учениците затрепкаха с криле, а светлината им избухна със сила, която за миг изпълни класната стая. Само за миг. След това се стопи и угасна до обикновено мъждукане.
– Липсва им увереност – недоволно завъртя птичата си глава учителят. – Иначе могат много повече.
– А на хората често им липсват учители като вас – плахо каза Иън. – Такива, които да вярват, че можем много повече…
Из „Въже от светлина“

Мая се загледа в едно обрасло в мъх дърво. Стволът му беше дебел и усукан, а мъхът беше плъзнал по него като плътна плюшена покривка.
– Какво има? – Шарлот стисна стреснато рамото й.
– Красиво е! – отрони българката. – Не мислиш ли, че докато се тревожим и страхуваме, пропускаме да забележим такива неща? Преди малко, докато бях сама навън, всичко ми изглеждаше зловещо, но сега забелязах красивото… Ако постоянно ни е страх, няма да видим нищо хубаво…
Из „Играта”

- Като всяко нещо, което дава добри плодове, вярата изисква дисциплина. Но движещата сила е любовта. Не можеш да помогнеш на някого, ако не го обичаш! А няма как да го обичаш, ако не обичаш себе си…
Из „Дивна”

Като осъзнаеш колко кратко и суетно е пребиваването в плът, смелостта да бъдеш справедлив и да служиш на всяка добра кауза идва сама.
Из „Дивна”

Тя се отпусна в неудобното легло. Не можеше да си обясни защо му е на човек да става военен и да живее на кораб. Да преследва хора. Да екстрадира непокорни и ексцентрични единици до станциите. Така ги водеха там: „единици“. Да бие и убива, защото това му е работата. Ако си работник и правиш силиконови чаши, поне знаеш, че това е труд в полза на някого. Някой ще си купи от тези чаши, а ти ще вземеш пари за това.
„Не е много, но е повече от другото. Не убиваш, не те е страх, че ще се наложи да…“
Из „Непоискано добро”

– Играеш двойна игра – каза той. – Само не знам за кого. За него или за себе си.
– Отидох доброволно на „Звезда 4“, за да играя за себе си? – Леона се усмихна, но в гърлото ù кипеше киселина.
– Пет години – разпери длани той.
„Не съм на дванайсет, да.“
– Бих умряла на мига, за да му дам шанс да продължи – изсъска Леона. – Нима се съмняваш?
– Не те познавам, а и е по-лесно да умреш за някой, отколкото да живееш за него – Кериан я гледаше строго. – Ти си още един идеалист, Леона. Още един Ален, още една Мая. Боя се, че точно това ще убие Етиен Мюзи – хората, които го следват сляпо.“
Из „Непоискано добро”
И едно интервю с мен, което също обхваща почти всичко за нас, а и е пълно с готини снимки на "светлинки" и Чобити :mrgreen: :D

Голямото малко момиче, което пали "Светлини сред сенките"

"Все още съм мечтател и все още мога да се зарадвам, само от усмивката на малко дете... Вярвам, че най-доброто ни предстои!", казва Валентина Димова, която рядко можеш да видиш сама, защото около нея винаги има деца и младежи с любопитни, жадни очи, излезли като че ли от някоя съвременна приказна история.

Завършила теология в Софийския университет, Валя е страстен фен на фантастиката и фентъзито, самата тя пишеща от малка. Казва, че винаги ще си остане дива и щастлива.

Неслучайно създава Фентъзи клуб "Светлини сред сенките" в Казанлък още през 2003 г. и от тогава той става все по-голям и голям, оставяйки след себе си множество последователи и колективни книги с проза и поезия, радващи се на безброй награди, фенове и признания.

Като ръководител на клуба Валя не само учи младежите да пишат, но редактира и участва наравно с тях като съавтор в създаването на герои и измислянето на истории, в които дисциплината и творчеството са най-важни. Клубът няма свой бюджет, нито членски внос за участниците. Целта на този краен идеализъм е да се даде шанс на всеки талант да намери своето място и общност, като не се чувства обременен от финансови пречки, както е в повечето школи по изкуства.

- Твоята мисия е да разпалваш фантазията и творчеството на децата. Как би се представила?
- От 17 години се занимавам с творческия клуб "Светлини сред сенките", който е създаден от деца, обичащи фантастиката и фантастичното. Първоначалната идея на клуба бе, както и на много клубове по света, да бъде фен клуб на фантастичното изкуство. Да се обсъждат филми и книги от типа на "Властелинът на пръстените", "Матрицата", "Междузвездни войни", "Хари Потър" и др.

Още първата година след създаването на клуба, след като пишехме фенфикшъни в различни сайтове, децата решиха да сътворят своя книга. Колективен роман, който да не е базиран на чужда история, а измислена от самите тях. Така се роди първата ни книга, много мъничка - "Въже от светлина", като в нея всеки от учениците водеше свой герой, който беше и илюстрирал, а накрая сами си направиха и корицата. Стана много интересна приказна история с поука и романът спечели много награди.

Веднага след това клубът се увеличи и децата станаха над 40. Разделихме се на две групи и започнахме нов роман с 16 автори и 17 художници - "Шахтата". Изключително интересен, с лека православна насоченост - отново за темата, върху която работим и сега - насилието в училище. Група деца малтретират малко момченце отличник с по-странна визия. Ходейки да пушат при параджията в мазето на училището, намират шахта, която се оказва вход към Ада.

Всички деца попадат там и точно обижданото дете ги измъква от него чрез доброто си сърце.

Друга по-малка група от по-големи и по-добре пишещи деца започнаха втори проект, който стана много известен в цяла България - "Аурелион - вечният баланс", трилогия. В него дори и аз имам герои, защото той стана сериозен, фантастичен роман.

Наскоро излезе и второ преработено издание. Много интересна история, която се класира на 29. място в конкурса "Малкото голямо четене" на БНТ, като изпревари даже "Хобит", в конкуренция с романи като "Хари Потър" и "Властелинът на пръстените".

Беше номиниран от едно момче от Сливен, който му бе страстен фен, и ние даже не знаехме, че участваме. Бяхме изключително приятно изненадани, че се чете толкова много. "Аурелион - вечният баланс" спечели и други награди, защото снимахме по него минисериал, за жалост много кратък, имайки предвид, че ние снимаме и издаваме нещата си на абсолютно доброволчески начала. Нямаме почти никакви спонсори и всичко - от костюми до техника, си е наше, включително и обработката. Но успяхме да направим няколко епизода, с които също спечелихме награди, включително и за автор на годината на клуба ни "Светлини сред сенките".

Беше огромна радост за нас Аурелион да обере овациите.

Друг наш роман от най-ранните ни години е "Играта", изключително автентичен, защото в него всеки е описал самия себе си като герой. Той почива на българския фолклор, има Хвърковатата чета и също е много интересен. Той пък спечели международната награда "Еврокон" за дебют.

И така, през годините се извървяха много деца, даже за тези, за които говоря в момента, авторите на първите романи, вече са по на 30 години и имат свои деца.

- На какво учиш децата в клуба "Светлини сред сенките". Само на писане или?
- Тъй като клубът не беше създаден от мен с идея да ги уча на творческо писане, ние се учехме взаимно. Първо направихме екип. После нещо по-голямо от фенфикшън, независимо че всички пишеха, и направихме романите с редактор от София, от който се учех и аз самата. Калин Ненов, който е наш доброволен редактор и до днес.

Просто при нас всичко е на доброволни начала, много идеалистично. Аз израствах с тях, защото съм детски автор, въпреки че спрях да пиша отдавна, но и моето ниво се вдигаше с тяхното. В момента вече имам група от малки деца, на които преподавам класическо творческо писане, но с първите деца бяхме на равни начала. Даже в по-сериозните книги си избирам герой и го водя заедно с тях.

Така се родиха вече 17 романа в поезия и проза. Във всяка книга има водещи ученици - един, двама, най-много трима, които задават темпото. Това прави романите много различни, защото ние сме колективен автор и в това се отличаваме. Всяка книга е с различен стил, идеи и послания, тъй като целият екип се води от водещия автор, който винаги е различен.

- Как е възможно да се постигне баланс в такова колективно писане? Няма ли конфликти между пишещите?
- Изравняваш ги с 20-30 редакции. Има и конфликти, и спорове, но хубавото при по-малките писатели е, че са компромисни личности.

С тях можеш да се разбереш и много рядко някой иска да се наложи и да стане на неговата. В повечето случаи всички работят романът да се получи по-добре и когато видят, че идеята на другия е по-добра, дори да спорят, в края се съгласяват с него.

Всеки ученик, който участва, вярва, че този роман ще бъде най-добрият, с най-доброто послание.

- Успяваш ли да постигнеш това равновесие между децата?
- Всички заедно си влияем. Общо взето и аз се нагаждам според децата, защото те са много интелигентни. Ръководя по-малките, защото те са си един клуб по творческо писане и работят под мое ръководство и това на по-големите. Те ги редактират тотално, когато е роман, но идеите им остават. Няма как в един сериозен творчески проект, роман в стихотворна форма, да влезе някакво недодялано стихче, което не звучи добре.

Оправят го големите, защото и аз не съм поет, затова и поетичните романи се дължат изцяло на авторките им. Те са няколко много талантливи момичета и редактират и обработват поезията.

Това е най-хубавото, че големите деца редактират малките. Аз оправям само правописните и стилистичните грешки, когато участват в конкурси, и нещата се изпращат възможно най-натурално. Но когато е книга, се правят много редакции, защото самите млади автори са много критични и искат да стане най-доброто.

Дори когато издадохме Аурелион и спечелихме толкова награди, отново я преработвахме критично върху нещата, които не им харесваха, и направихме ново издание. Така се случи и с романа ни, написан изцяло от студенти - "Непоискано добро".

Книгата е направена с голяма подготовка, все едно е творба на възрастен автор. Четеше се Достоевски, за да се надъхат на по-философска, психологическа вълна и за да могат да влязат в душите на героите. Гледаше се ВИП Брадър, за да се види как реагират хората, затворени на едно място, как изтрещяват. Беше трудно, защото никой от нас не гледа риалитита, включително и аз. След тази подготовка романът стана страхотен и е един от любимите ми романи.

"Непоискано добро" е уникален роман в две части. Във Фондация "Човешката библиотека" все още може да се намери.

- Ще ни опишеш ли технически как се случва създаването на колективен роман?
- Всеки автор си има герой, нещо като ролева игра.

Първо си разработваш героя - психология, минало, кое му е повлияло, как ще се държи – и всичко това се случва извън романа.

Например моят герой е аутсайдер, майка му е починала, баща му е алкохолик и т.н., с добри и лоши характеристики. Това е твоят герой и започваш да го водиш според тях.

Създаваме първо света и имаме цели такива тетрадки, някои от които не пазим, за съжаление, защото като ходим на пикници, си палим огъня с тях, докато ги обсъждаме (смее се) . И така, весело е при нас.

Някои тетрадки ги пазя, като тази на Дмитрий Милчев - Митко, който измисляше Аурелион, та той имаше цяла схема на действието, откъде тръгва, как изглежда Институтът по магия... Въобще много интересно.

Кръстникът на клуба Стефан Василев, който измисли името "Светлини сред сенките" и който е художник-дизайнер в момента в София, трябваше да измисли и да нарисува как изглежда светът на тъмните елфи и хората, свързани с природата и култа към нея. После използвахме по-добрите от тези илюстрации в издаването на книгата.

- Защо "Светлини сред сенките"?
- Идеята бе на Стефан, но точно тогава това беше и идеята на всички - като пишем нещо, то да е актуално, да е модерно, но да не е толкова мрачно и да не свършва с гаден финал. Светлина сред сянката - това име да носи посланието за това, което ще пишем. В нашите книги почти няма изцяло отрицателен герой и всеки е обяснен защо е такъв. В един момент постъпва като лош, друг път като добър.

Стефан, който измисли името на клуба и който заедно с Дмитрий е от основните автори на трилогията Аурелион, участва и в "Непоискано добро". Той се включва и в последния ни роман, започнат от по-големите и довършван от малките - "Момчето, което излиза", и за който сега търсим издателство.

Много интересен роман, който почива върху една теория на физиката - теория на струните, но само на теоретичната й част. Тя разглежда възможността тази малка частица струничка, която е по-малка от атома и съществува във всичко и навсякъде, да е чист разум. Това доказва съществуването на Бог или на т.нар. висш космически разум, който е във всичко и навсякъде и който контролира всичко. Написан и завършен е, търсим издател.

А в момента пишем "Хроники на глухарчетата" с по-малките деца от клуба и големите помагат като редактори. Това е книжка в стихове за насилието в училище. Главната героиня Яна е поетеса, много отнесена, и се изживява като някакъв вид глухарче. Непрестанно пише какво изживяват глухарчетата, и се идентифицира по този начин, заради многото проблеми, които има с математиката и съучениците си. Обект на множество подигравки, нехаресвана от учителката й по математика, защото непрекъснато блее и пише стихове в час.

И докато учителката й се кара, целият клас също й се подиграва. Но Яна се оказва доста умно дете и умее да овладява ситуации в своя полза. Събира всички неудачници от класа, с които решават да се опълчат на насилниците. Групичка от много интересни герои - зубър, дебелак, осиновен особняк и т.н., които създават едно свое общество, което се противопоставя на останалите.

Всички тези герои са творение на децата и явно са ги виждали някъде. Какво обаче става? Тази група на неудачници става много голяма, опълчват се и на побойниците, но се появява едно момиченце също като тях неудачник, иска да се включи в групата, но бива отхвърлена от станалата вече лидер Яна. Тя ще пострада по някакъв начин и групата ще разбере как се е превърнала точно в това, срещу което се бори. И колко лесно се обръщат нещата, когато имаш власт и си силният. Много интересна тема, която се роди от всички.

- По-особени ли са децата, които участват в клуба?
- Да, по-особени са и преживяват всичките тези неща, за които говорим, а те пишат. Ако прочетете някоя от нашите книги, на които аз съм фен, не защото участвам или съм редактор в тях, ще научите както много за самите деца, така и за вашето собствено. Съвременните деца са много притиснати, изтормозени, нещастни и неразбрани понякога, а никой не го вижда. А тези, които се изявяват и се учат, са най-зле от всички в обществото.

Съвременното общество не толерира човек, който спазва правила, който учи и е любезен и културен. Общо взето, ако си такъв човек, като ученик специално, или трябва да се прикриваш, или ще бъдеш мачкан и подиграван.

- Имам усещането, че ти превръщаш клуба в нещо като приказна къщичка, където децата се отварят и се чувстват спокойни. Топло и уютно ли им е?
- От малките деца има при нас абсолютно всякакви. По-големите също мисля, се чувстват добре. Даже имам един Лъчко, за когото правиха филм и стана победител в "Спейс камп". Той казва: аз тук, като дойда с вас, се чувствам най-добре, освобождавам се и ми е страшно приятно. И започваме да си бърборим... (усмихва се)

Просто децата от клуба са по-добри от другите, не са хулигани, не пушат и не правят неща, за които им е рано. Деца като от моето време, все още деца.

- Клубът е на 17 години. Това е доста време, а казват, че поколенията се променят. Как виждаш ти промяната в децата?
- Поколенията се променят бързо и рано съзряват, което си е много опасно, защото съзрееш ли рано, рано ти омръзва всичко. Значи към 20 години те ще изпаднат в една абсолютна апатия.

На 10 години вече се момееш или ергенееш и тръгваш по гаджета, на 12 години пропушваш и пропиваш, за жалост. На 20 тези неща едва ли ще са ти интересни и едва ли ще изпитваш забавление да отидеш някъде с приятели или гадже. Това е страшното, защото за младите хора, които не са в клуба, това е забавлението.

А тези в клуба са едно такова по-различно островче. Другото страшно нещо, което съм забелязала е, че едно време имаше 1 или 2 двойкаджии, които не се учат. Сега има 1 или 2 отличници. Всички останали изобщо не ги интересува училището.

- Не ти ли се приисква да "спасиш" някое такова дете, което не е в клуба ви? Сами ли идват при вас и какво правите с по-трудните деца?
- Самички идват. Няма как да го спасиш, ако не дойде само. По-трудните сами се отказват в един момент, защото им е скучно.

- Кое ти е най-трудно в цялото това начинание?
- Най-трудното е да се задържи интересът, за да си довършим проекта. Много пъти се е случвало - стартираме с нещо ново и започва едно бавене, защото децата участват и в конкурси, борят се за стипендии и изостават в проекта. Тогава идват другите след тях и те го довършват. Но първите не могат да си видят продукта. Случва се рядко, но се случва. Започват много проекти и не могат да довършат някои от тях.

Това е нормално, а трудното идва от това, че е започнат от едни хора, мислещи по един начин, а го довършват съвсем други. Но пък те вкарват нещо различно, така че и това си има своето предимство.

- Каза, че се финансирате съвсем доброволно. Как се оцелява 17 години така?
- Финанси от родителите в никакъв случай не мога да очаквам, защото много рядко се случва някое дете от по-заможно семейство да дойде на писане. Общо взето заможните деца се записват на бойни изкуства, на танци, на по-елитни неща, където се дават много пари. Но на писане е ясно, че ще дойде някой по-скромен (смее се) .

Засега се издържаме. На мен самата ми е изключително интересно и забавно. Аз започнах работа в читалище с много ниска заплата и съм имала доста изкушения да се откажа, точно заради финансовите причини. Но просто е толкова интересно, че устоях. Сега съм вече учител в Детския комплекс, по творческо писане.

Преди беше по-трудно защото аз не взимам такси, целта е всяко дете да може да участва. И сега се издържам с нормалната учителска заплата.

- Последната ви книга е за насилието в училище. Ти работиш основно с деца, имаш ли обяснение защо толкова ни налегна агресията и откъде идва?
- Насилието идва от това, че децата са натрупали страшно много агресия, защото не могат са се справят със себе си, с живота си и никой не ги поглежда.

Много малко са родителите, които разговарят с децата си. Никой не ги изслушва, не им обръща внимание, а те са под голямо напрежение. Дори и тези, които са съвестни и искат да учат.

В училище за мен сегашната система е абсурдна. Свръхнатоварване и препускане през материала, който си длъжен да запомниш заради оценката, и веднага след това се забравя. Общо изпитване като изходно ниво, паника около матурите и всичко, заучено след това, се забравя и се учи наново. Цялото напрежение в училище, после вкъщи имат някакви изисквания към теб, приятелите ти също изискват... и тези деца са свръхнапрегнати, което избива в агресия.

По-слабият се свива, по-силният, по-отвореният се наежва и тръгва на бой и малтретиране.

Идва от вкъщи и от системата в училище, просто съвременните ученици са много натоварени. Разглезени са и са егоистично настроени.

- Спомена, че първите ти ученици вече са по на 30 години, със семейства и със свои деца. Как ги виждаш днес, горда ли си с тях?
- Много са готини. Те са си същите всъщност, само че вече имат деца. Аз се радвам на всяко дете и бебенце, когато ни гостуват в Казанлък. Най-голямото е вече на 1 годинка, а най-малкото се роди преди месец (усмихва се) .

- А имала ли си разочарования?
- Понякога е имало такива случаи, но после започваме да се разбираме. В началото на клуба даже се наложи да изгоня двама човека, защото пречеха на всички с поведението си, но после се извиниха и се върнаха.

- Откриваш ли разлика в децата, занимаващи се с изкуство в по-малкия град, от тези в големите?
- Има, да. В по-малкия град децата нямат самочувствие.

В по-големите градове творците излизат наперено и си представят творението. Нашите деца се срамуват да си покажат продукта, притесняват се как ще ги приемат, дали няма да кажат - тия пък от провинцията! Има го това нещо.

- Какво им казваш?
- Казвам им, че всичко е изкуство и няма значение къде си роден и къде го създаваш. Един Стивън Кинг не е отишъл в Ню Йорк или Вашингтон да пише, той твори в Мейн (смее се) .

- Коя е твоята мечта, която все още стои и чака?
- Моята мечта е свързана пак с клуба. Много ми се иска рано или късно всичките наши книги да могат да се издадат в по-голям тираж. Така, както се спори трябва ли да се учи Вазов или "Хари Потър". Ей такава една книжка от нашите, не че се сравняваме с Вазов или Роулинг, е хубаво да влезе в училищата.

Защото е написано и измислено от деца. Преминала е през опита на хора от тази възраст, възрастта, на която ще го четат. Прави ми впечатление, като правим премиери по градове, както бе в Раднево или Сливен например, как децата после търсят авторите, намират ги и си пишат с тях. Обсъждат проблемите, написани в книгата, и виждат себе си в тях.

Не оспорвам големите автори, които описват автентично какво се случва в съзнанието на едно дете, но няма според мен по-добър начин да опишеш ученик, ако ти самият си ученик и си достатъчно добър автор. А моите деца твърдя, че са добри.

Имам няколко човека носители на наградата "Петя Дубарова" за поезия, както и носители на награди във всички по-големи литературни конкурси в България за проза и за поезия. Така че, това не са деца - ей така графомански седнали и надраскали нещо, в което да няма смисъл. Главните ни автори и редактори са много талантливи и награждавани деца. Ние имаме ученици с по 20-30 награди на година, от което става ясно, че те не са некадърни.

- Наскоро избухнаха скандали около съвременен превод на "Под игото" и илюстрациите на Любен Зидаров в българското издание на Хари Потър. Като пишещ човек, какво мислиш за тях и как ги приемаш?
- Преводът на "Под игото" в този вариант за мен е голяма глупост. Можеше под черта да се извадят тези думички или друг вариант, но за мен има страшни глупости в този превод и изобщо не ми харесва.

Не може да се превежда български език на български.

За илюстрациите, аз специално харесвам Любен Зидаров като стил още от детските ми книжки. Този стил бил стряскащ, плашещ и т.н. - за мен си е много готин и много ми харесва, въпреки че нищо не разбирам от рисуване, а синът ми е художник (смее се) .

Но тези илюстрации не са много подходящи за тази книга по една-единствена причина и не защото художникът не се е справил, а защото вече се е наложил един тип илюстрации за нея. От толкова години в цял свят кориците, които са излизали, са пускани и в Интернет и децата са свикнали в 1-2-3 варианта, които доста си приличат. А това е много различно. Не става дума дали е добро, а просто е много различно и е нормално да има различни мнения и хора, които не го приемат. Различно е от вече наложен стереотип на издадени книги, филми, стотици корици на Хари Потър.

Няма лошо да счупиш стереотипа, разбира се, просто тази изненада беше някак шокираща, защото не сме свикнали с този стил, за този тип литература. Фентъзито изисква известна доза приказност.

На моите малки ученици много често им казвам да "правим Пикасо", те много го обичат, защото можеш да сложиш носа на челото, ухото в устата. И те - давай да правим като Пикасо, и всеки цапа каквото намери, което естествено няма нищо общо с него (смее се) .

Понякога така се приема странният стил - да мацаме. Затова и ще има много мнения в този случай, защото хората са свикнали с нещо друго и виждат нещо много, много различно.

- Какво се случва със сина ти? И той ли е част от "Светлини сред сенките"?
- Той е един от художниците и авторите в доста от нашите книги. Илюстратор е изцяло на книгата "Момичето от квартала". Хубава книга в стихове, която също бе много похвалена. В нея водещите авторки са две близначки, които в момента учат медицина - Сюзан и Сабел Гератлиеви, страхотни поетеси, също носителки на награди за поезия и проза.

Стана един страхотен роман, който по-скоро е критика към родителите и начина по който възпитават децата си. Моят син нарисува корицата в манга стил, а също и всички илюстрации.

- В едно изречение - как изглежда Валентина Димова днес?
- Дива и щастлива! Все още съм мечтател, все още мога да се зарадвам, само от усмивката на малко дете... Вярвам, че най-доброто ни предстои!

Интервю на Тина Философова

Клуб "Светлини сред сенките" е уникално явление, родено от ентусиазма на деца и младежи - творци, да впрегнат своя потенциал в нещо градивно, интересно и оставящо следи във времето. Започвайки работа по своите творчески проекти, основателите не предполагат, че този клуб ще се развива и обогатява с годините, докато се превърне в средище на стотици творящи ученици и студенти, които привличат за своите колективни романи гости от различни краища на страната и чужбина. Никой не предполага, че клубът ще стане носител и на стотици международни, национални и общински награди за литература, илюстрация и видеоклипове, но сега, 17 години след създаването си, клуб "Светлини сред сенките" може да се похвали с всичко това.

Идеята за създаването на клуба възниква по време на "Лятна академия - 2003 г.", когато децата, занимаващи се в различните извънкласни форми, пожелават една от тях - клуб "Фантастика" – за целогодишно обучение. Първоначално се записват десет момичета и момчета. Те предлагат в клуба да се обсъждат книги и филми от жанровете фентъзи и фантастика, както и да се правят фен-фикшъни по световни бестселъри. След няколко месечни занимания спонтанно възниква идеята децата да напишат своя история. Така десетината основатели, тогава на възраст от 9 до 11 год., създават първата си колективно написана и илюстрирана приказка "Въже от светлина".

След премиерата на "Въже от светлина", която се радва на награди и медийно внимание, клубът се увеличава. Децата стават тридесет, а световете, които искат да сътворят, са амбициозни и представляват огромно предизвикателство за крехките им възраст и опит. Междувременно клубът приема официално името "Светлини сред сенките", сдобива се със свои лого и уебсайт, които са дело съответно на Стефан Василев и Диан Илиев. Екипът работи по втората си съвместна творба "Шахтата", докато планира още два по-мащабни проекта - "Аурелион - вечният баланс" - трилогия по проект на Дмитрий Милчев, и "Играта" - фентъзи роман, включващ елементи от българския фолклор и митология, с водещи автори Стефан Василев, Маринела Тенева, Анелия и Мая Стойкови, Боряна Бакалова, Станислава Тонева и Йоана Йорданова.

"Шахтата" е написана от шестнадесет автори и илюстрирана от четиринадесет художници. Фентъзи романът "Играта" е започнат още преди завършването на "Шахтата", която печели първа награда в конкурса на Европейски център за обучение ЛАКТЕА - София и излиза веднага след финалните редакции. "Играта" обаче се оказва твърде голямо предизвикателство за младите автори. Работата не върви и екипът се разделя на две групи. Едната група се посвещава изцяло на "Монетата", първа част от "Аурелион - вечният баланс", а втората група се заема с редакции на написаните откъси от "Играта" и съставяне на проект за по-нататъшните действия.

Първото издание на "Монетата" излиза през 2006 г. Това е и първата по-обемна книга на клуба и е посрещната с много голям интерес. Живите герои, неочакваните ситуации, в които ги поставя сюжетът, пълнокръвният свят на далечната планета Аурелион впечатляват всеки докоснал се до историята. Скоростното писане и честите спречквания между авторите са поизтощили екипа, но както казва Валерион - един от героите в романа: "Страданието се забравя, важно е какво се случва след това".

А след това идва успехът на "Монетата", който вдъхновява младите автори, и работата по "Играта" се подновява с пълни сили. Светът е подреден, част от героите – променени, а друга част от тях – подменени изцяло. "Играта" излиза и печели международната награда "Еврокон" - за дебют, а скоро след това "Монетата" се нарежда на 29-о място в стотицата на "Малкото голямо четене", в конкуренция с романи като "Хобит", "Властелинът на пръстените" и "Хари Потър". Първа серия на филма, сниман от Диян Илиев по романа "Аурелион - вечният баланс", печели национално отличие за най-добро визуално представяне за 2014 год. от Национални фантастични награди. През следващата година клубът печели същия приз, но за втори епизод от филма по "Аурелион - вечният баланс"; "Светлинките" печелят и приза за най-добър автор, за цялостното си творчество.

В момента клуб "Светлини сред сенките" е разделен на две секции - младежи и деца. Те работят отделно една от друга, но по-големите винаги са в помощ на по-малките. Участниците в първата секция са вече студенти и освен че сами илюстрират романите си, те ги подготвят за печат и създават кориците им. По историята на голямата част от романите се снима клип-трейлър, в който авторите се превръщат в актьори и изиграват ролята, която са написали. Снимането на тези трейлъри са най-забавните мероприятия, в които клубът участва, защото тук се налага "големите" и децата да работят заедно. Снимаме с малка камера, на зелен екран и със собственоръчно направени костюми, оръжия и реквизит, но резултатът е доста добър, като се има предвид, че клубът е приютен в ОДК "Св. Ив. Рилски" - Казанлък и няма свой бюджет, нито членски внос за участниците. Целта на този краен идеализъм е да се даде шанс на всеки талант да намери своето място и общност, като не се чувства обременен от финансови пречки, както се случва с повечето школи по изкуства.

На много голям успех се радват и останалите романи на клуба: "Дивна", "Храмът", "Демони", които са финалната част на "Аурелион - вечният баланс", "Непоискано добро" - фантастичен роман, приказките "Дупка в небето" и "Войната с фафите" (написани по идея на Мария Белчева), както и фантастичните ни приказки в стихове "Таванска стая без ключалка" "Айпокалипсис" и Момичето от квартала", с водещи автори Сюзън и Сабел Гератлиеви, Мая Стойчева, Кирил Димов, Йоан Иванов и Лъчезар Йорданов, както и всички останали книги на клуба, на които предстои преиздаване, поради изчерпан тираж.

В момента екипът на младежите работи усилено по "Момчето, което излиза", фантастичен романм, използващ за основа теорията на струните, а най-малките, подпомагани от по-големите ученици, пишат новата си история в стихове с работно заглавие "Хроники на глухарчетата". Децата продължават и активното си участие в конкурси, като всяка година носят за ОДК - Казанлък над сто индивидуални и колективни награди.

Fri May 08, 2020 1:43 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Fri May 08, 2020 1:43 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Кал, горното само ми показва, за пореден път, че не ми е мястото тук.

След като присъствието и поведението ми те натоварва и те води до такива състояния, значи то повече вреди, отколкото носи полза. След като виждаш в него единствено инат, още повече.

Спирам да взимам участие във всякакви обсъждания на нови неща. Ще се постарая да завърша инициативите, които вече съм започнала – новите страници в сайта, които вярвам ще са много полезни за новия облик, администрацията на „Изгрева“ и редакцията на „Вълшебниците“. През това време ще продължавам да поддържам ФБ страницата и кореспонденцията с блогърите, както досега. След това – ако някой друг пожелае, нека ги поеме.

Но няма смисъл да си взимаш почивка заради мен, в период, в който имаш желание и сили да се занимаваш с ЧоБи. Това само би навредило и на теб, и на ЧоБи, а това е последното, което искам. Аз съм тази, която „мъти водата“, и съответно тази, която трябва да се оттегли.

Fri Oct 17, 2014 6:48 pm Re: Не-културни събития Fri Oct 17, 2014 6:48 pm Re: Не-културни събития
Чрез емпатия към социална промяна и отворено образование - 14-16 ноември в Пловдив

http://empatheast.net/bg

Mon May 25, 2020 11:49 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Mon May 25, 2020 11:49 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Ето как приканих и личните си приятели да си я поръчат:
Ако се чудите как да запълните днешната почивка (и тематично след вчерашния празник!), прочетете българска книга!

Ако се чудите коя – веднага ще ви препоръчам една за повдигане на карантинно увесени носове и настроение ;)

Ако се чудите защо точно нея:
– защото ми е любима;
– защото познавам авторката лично и е страхотен човек (и писател!);
– защото този месец излезе електронното издание на Човешката библиотека / The Human Library, което я прави супер леснодостъпна;
– и, внимание! – защото встъплението към това издание е писано не от друг... а от моя скромна милост.

По този случай, приемам поръчки и лично :D

Mon Jun 29, 2020 12:12 pm Re: Песента на ханджията Mon Jun 29, 2020 12:12 pm Re: Песента на ханджията
И пак тематично, за Петровден, припомняме романа на (ФБ) феновете.

Честит празник на всички именици!

Днес ще ви поздравим с няколко откъсчета от нашия именик – Питър С. Бийгъл ;), които сме подбрали заради значимостта на имената в тях:
~
Името ми, доколкото знам, е Росет, което на нашия език означава нещо не съвсем безполезно, нещо прибавенo, за да подслади неизгодна сделка. Карш ме е кръстил така.

Виж, Маринеша… Маринеша значи „уханието на утринта“ и аз цял ден бях следвал това ухание насред задачите ни, закачах я и я тормозех – признавам си го, – докато някак получих половинчатото ù съгласие да се срещнем след доенето до пчелното дърво. Там вече няма пчели – рояха много отдавна, – но Маринеша още го нарича така. Това ми се струваше също тъй влудяващо трогателно, колкото начина, по който косата ù се прибира назад от челото.
~
Бях превита на две, почти ми се гадеше от мъка – и да, част от това несъмнено се дължеше на виното, но имаше и друго. Виждаш ли, абсолютно всичко, което ми е останало от началото ми, е моето име, „Лалкамсин-камсолал“, и да загубя него, душата ми да не отговаря на името си… о, виждаш ли, можех да си го представя, но за мен дори представата надхвърляше онова, което можех да побера, да преборя, да понеса, да превърна в история.
~
Дядо подвиква на пратениците, поздравява ги по имена, имена като нощ в устата, като счупено стъкло, имена като горящо масло, мъртва вода, като вятър. Вятър на лоши места.

Не им харесва, да ги викат по име. Не пищят и не се пръсват, не се превръщат в камък, но не им харесва. Интересно.
~
Да, имената са изключително важни за всички герои... а защо и какво произлиза от това, четете в „Песента на ханджията“.

Tue Jul 28, 2020 10:20 am Re: Не-културни събития Tue Jul 28, 2020 10:20 am Re: Не-културни събития
До петък гласувайте за дизайна на новите локомотиви на БДЖ - там сами не знаят, че жп се пише с малки букви. И на мен не ми харесва, ама... https://www.bdz.bg/bg/a/vote-smartron Някой бая се е постарал за описанията.
Четирите картинки са добър повод за ~ ожесточени спорове кой какво предпочита. Леко открехвам: – За 2 имам колебания само заради зеленото - не е достатъчно.
– в какъв смисъл не е достатъчно?
– Трябва целият да е зелен.
Мо харесва най-грозния – с цвят на тоалетна хартия. То и бялото на "зеления" не е бяло.

На мен ми харесва най-много Земеродното рибарче, щото има преливащ се цветови обем отстрани, но гласувах за зеления.

Mon Jan 05, 2015 12:58 am Re: Тема за коректори Mon Jan 05, 2015 12:58 am Re: Тема за коректори
В конкретния пример не трябва. Както и когато подчинените изречения поясняват едно и също главно:

„Не мислеше, че 1. Не мислеше, че 2. -> Не мислеше, че 1 или че 2.“

Запетаите идват най-вече когато се яви ново просто изречение, което пояснява нещо друго.

(Това без рисунчици се обяснява трудно. ;))

Сравни:

„Казах му да си ходи и да ме остави на мира“

и

„Казах му да си ходи, и той ме остави на мира“.

Fri Jan 16, 2015 1:09 am Re: Културни събития Fri Jan 16, 2015 1:09 am Re: Културни събития
Стенд-ъп комедийна вечер в Аделанте – 16.01.15г.

за повече информация - тук --> https://www.facebook.com/events/1548114 ... r&source=1

Tue Jan 27, 2015 11:04 pm Re: Културни събития Tue Jan 27, 2015 11:04 pm Re: Културни събития
Фестивал в село Долен в Родопите през дните от 6-ти и 9-ти август.

На двете фестивални сцени ще свирят групи и диджеи от България, Турция и Гърция - сред тях са:
- ТЕОДОСИЙ СПАСОВ и БALKANSKI;
- ИСИХИЯ, които се събират специално за фестивала;
- SMALLMAN (на снимката);
- VILLAGERS OF IOANNINA CITY (Гърция);
- IRFAN;
- КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ;

Диджеите:
- The Third Man;
- Mytrip;
- Vataff Project.

повече информатия, тук ---> http://www.radiotangra.com/news/read/24888.html

Mon Nov 16, 2020 1:52 am Re: Хроники на глухарчетата Mon Nov 16, 2020 1:52 am Re: Хроники на глухарчетата
Книгата в блога - https://choveshkata.net/blog/?page_id=8634.

На събитието на 7 ноември в клуб "Абордаж":
Ще представяме новата повест „Хроники на глухарчетата“ на казанлъшкия младежки клуб „Светлини сред сенките“, където творчеството нито секва :D, нито си взема почивен ден.
Ще има и лека викторина с понятия от Глухарчетата ;). Спокойно – има(т) отношение към общата ни (дигитална) култура от последните месеци.

Желаем ви здраве, подвизи и лъчиста есен, Ако има кой да ни обясни що за животно е модулното уравнение, ще се подивим на съществуването му и ще се възхитим на „днешната младеж“, която го изучава пряко сили... ту дистанционно, ту очи в очи.

Очакваме ви да се образоваме!
Въпросите към творческия екип:
1. Как ви хрумна образът на глухарчето? Чия беше идеята всъщност и как се роди?
2. Това е второто ви по-дълго и сложно произведение в стихове след „Момичето от квартала“. По-лесно ли беше за писане след натрупания опит? С какви предизвикателства се сблъскахте
(изкл. пандемията)?
• За колко време го завършихте?
3. Повестта има общо 21 автори. На каква възраст са и лесно ли се сработиха?
• Води ли всеки своя герой като в романите и повестите ви от предишното поколение Светлинки отпреди римите?
4. Четете ли на глас, докато пишете?
5. Имаше ли предварителна идея за развитието на сюжета, или всичко се измисляше в движение?
6. Каква беше твоята роля тук? Само на координатор/ редактор, или участва в самото писане?
7. (към Кико) Художникът как избира кое да илюстрира в една книга?
8. (към всеки от присъстващите автори) Кой е любимият ти герой от повестта и защо?
9. Как провеждахте писателските си сбирки по време на карантината? Как протичаше писането
тогава?
10. Върху какво работите в момента? (И големите, и малките.) Проза, поезия? Кога да очакваме
следващата ви творба?
Звукозапис от представянето на "Хроники на глухарчетата" и награждаването на КзР(П)Т 2019. Ще бъде наличен до 16 декември 2020 г.

Wed Dec 23, 2020 10:46 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Dec 23, 2020 10:46 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Извънредно много съм впечатлена! Книгите от късносъботната ми поръчка за робота Чапек пристигнаха съвсем нормално до автомат на Спийди!
Кориците са с частичен лак; вътре има разнообразни комикси; оригиналната цена е по 18 лв. :shock: Има лепенка, че сега са с ДДС 9% и стават по 16 лв., но за мен са по 10,40.
Когато жената ми звънна в понеделник, гласът ѝ беше толкова благ... На бележката с молив ми е написала "Весели празници" + усмивчица. С 40 ст. се е объркала и ми е сметнала по-малко. Но най-важното – когато отварях, си мислех: "Така ми се иска да има някакво подаръче вътре!..." Не че има кой знае каква логика да има бонус освен че наближава Коледа и че примерно аз обичам да добавям разни неща :D Но ми е сложила и илюстрована книжка за Марко Поло :D Очите на хората не ми харесва как са нарисувани, но ще се образовам ^_^ Той на корицата е облечен с нещо, по което има все едно множество ръкописни засукани Х ^_^ It's for me!

Поръчката ми към Озон ме информира с леко противоречиви известия, та не знам все още дали е готова, но... не се учудвам, че получават странни потребителски запитвания. От такива мейли и аз бих задавала въпроси. На сайта току-що видях, че от 30 мин. вече мога да си взема нещата от магазина :lol: Е, ок. 10 Мини Фламбурариеви are out there в Студентски град waitin' for me :lol: Ще ми се още утре да ида. :D

Поръчвам си от догодина да работи и магазинът в моя мол, за да намаля околосветските пътешествия, щото то и карта няма да имам от 7 януари.

Wed Mar 24, 2021 1:37 am Re: В търсене на книги Wed Mar 24, 2021 1:37 am Re: В търсене на книги
Вземи си я от Люлин: https://ilib.libsofia.bg/bg/bool-simp.p ... UnitType=0.

Tue Mar 10, 2015 11:41 pm Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част Tue Mar 10, 2015 11:41 pm Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част
+1, и аз като Кал - интригуващо е, но нямам време да залепна да чета даже. В момента поне. Цъкнах благодаря на това, на което хвърлих оче, отделих 10 минутки да размишлявам колко ме дразни накъсването и изявление "експериментирам със стилове" (НЕ СЕ прави така в една книга, настояват хлебарките в главата ми, т.е. не се експериментира с много наведнъж...) и оставих за друг път, когато блокирам по моите задачи.
П.С. Хлебарките са си хлебарки де. Не е задължително да са прави.

Sun Nov 21, 2021 8:33 pm Re: Копнеж за растящо творчество Sun Nov 21, 2021 8:33 pm Re: Копнеж за растящо творчество
Отзив в Културни новини
Отзив в Цитаделата
Отзив в конкурс-бг (изглежда няма как да посоча директно към отзива)
Отзив от БНР Стара Загора
Отзив в urban-mag
Отзив в arthub
Отзив в medianews
Отзив в scifi.bg
Отзив в zarata.info
Отзив в Читанката, и тук няма как да линк-на самия отзив

Прави ми приятно впечатление и, че никъде не видях адреса на пощата във вид, удобен за спамботове :Д

Tue Jan 19, 2016 12:28 am Re: Културни събития Tue Jan 19, 2016 12:28 am Re: Културни събития
8-и фестивал на киното от Близкия изток
и Северна Африка

Sofia MENAR Film Festival
14 януари - 31 януари 2016

Дом на киното, Евро Синема, Културен център G8,
Къща-музей Панчо Владигеров, Чешки център, Институт Сервантес

Програмата: http://www.menarfest.com/

Sat Feb 06, 2016 11:59 am Re: Труд и творчество Sat Feb 06, 2016 11:59 am Re: Труд и творчество
Национален консурс за литературно творчество “ВОДАТА – ИЗВОР НА ЖИВОТ” с мото „ Чиста вода –здраве за всички”

Тема: ВОДАТА – ИЗВОР НА ЖИВОТ
Краен срок: 29.02.2016 г .– важи датата на пощенското клеймо
Резултати: 14.03.2016 г. на сайта на Общински детски комплекс-Бургас: http://www.odk-burgas.com
Възраст: ученици от 1 до 12 клас.
Вид творба: Поезия
Изисквания: Всеки участник може да представи по едно стихотворение. Всяко учебно заведение или школа може да се представи с до 3 участници с по едно произведение във възрастова група. Всяко конкурсно произведение трябва да е разпечатано в 3 екземпляра и да съдържа следната задължителна информация:
• име и фамилия на участника
• клас, училище , школа /извънучилищно звено/ , точен адрес
• ръководител- телефон и e-mail за връзка
ТВОРБИТЕ СЕ ИЗПРАЩАТ С ОПИС И ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ИНФОРМАЦИЯ НА АДРЕС:
ОДК-гр. Бургас
Ул. ”Райна Княгиня”№11
Тел./факс: 056/ 844 549, 843 643
Творби изпратени по електронна поща не се приемат!
Награди: ?
Повече информация: http://www.odk-burgas.com/content/2016g-nacionalen-konkurs-vodata-izvor-na-zhivot-razdel-literaturno-tvorchestvo

V национален конкурс за детско творчество на тема: «ВЕЛИКДЕНСКО ОГЪНЧЕ В ШЕПИТЕ СИ НОСЯ»

Тема: ВЕЛИКДЕНСКО ОГЪНЧЕ В ШЕПИТЕ СИ НОСЯ
Краен срок: 10.04.2016 год.
Резултати: до 25.04.2016 г. на сайта на ІV ОУ „Христо Ботев”, град Лом.
Възраст: деца и ученици от три възрастови групи:
Предучилищна възраст 5-6 години /деца от школи, училища и детски градини, а също и от българските училища в чужбина/
І – ва група : І – ІV клас
ІІ – ра група : V – VІІІ клас
Вид творба: 4 категории:
1. Литература - раздел поезия
2. Литература - раздел проза
3. Изобразително изкуство - раздел „Изящно изкуство”
4. Изобразително изкуство - раздел „Приложно изкуство”
Изисквания:
Изисквания за литературните творби:
В категория „Литература” право на участие имат учениците от І-ва и ІІ-ра възрастова група. Всеки участник представя по едно стихотворение, разказ, приказка или есе, до две машинописни страници в три екземпляра, изпратени в запечатан плик на адреса на училището, като приложи лични данни: Трите имена, точен адрес, училище, клас, телефон за връзка, ръководител, или на e-mail: ou_hbotev_lom- в - abv.bg
Изисквания за художествените творби:
В категория „Изобразително изкуство” право на участие имат деца и ученици от трите възрастови групи. Участниците могат да използват всички видове живописни, графични и приложни техники върху кадастрон, с формат 35/50 см, без паспарту.
Всеки участник участва с по една творба, в предпочитаната от него техника.
Придружаваща информация: Всеки участник залепва върху гърба на творбата: Трите имена, точен адрес, школа/училище/ДГ, клас/група, телефон за връзка, ръководител.
Адрес за изпращане на творбите: 3600 гр. Лом, област Монтана, ул. „Софийска” № 56 ІV Основно училище „Христо Ботев" За конкурса: „Великденско огънче в шепите си нося” или на e-mail: ou_hbotev_lom - в - abv.bg
Награди: ?
Повече информация: http://wp.flgr.bg/2016/02/02/%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5-%D0%B2-%D1%88%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%8F-2016/

Девети национален конкурс за детско творчество "КУКЕРИ"

Тема: КУКЕРИ
Краен срок: 10.03.2016
Резултати: ?
Възраст: деца на възраст от 5 до 17 години от цялата страна
Вид творба: Категории:
- Изобразително и приложно изкуство - рисунка, колаж, маска, стъклопис,керамика, текстил и други /без ограничения в изразните средства/;
- Фотография - снимки на възстановки на обичая на Сирни заговезни, или снимки запечатали мигове на прошка, помирение и извинение;
- Литература - стихотворения, есета, спомени, интервюта, приказки и други /до две страници/.
Изисквания: Таксата за участие е 5.00 лв. за участник и може да бъде изпратена с пощенски запис на адреса на читалището. В конкурса за най-добра школа се допускат тези от тях, които имат поне 5 индивидуални участника. Изпратените творби остават в полза на читалището.
Творбите могат да бъдат изпращани до 10.03.2016 година на адрес: град Българово, община Бургас, улица "Първи май" № 1, НЧ "Съгласие 1905". Фотографиите и литературните творби можете да изпратите в електронен вариант на e-mail: saglasie1905 - в - abv.bg
Награди: ?
Повече информация: http://www.burgas.bg/bg/news/details/1/24777

Национален конкурс за православна поезия и проза на тема „ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ- РАДОСТ ДОНЕСЕ”

Тема: ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ- РАДОСТ ДОНЕСЕ
Краен срок: 15.04.2016 г.
Резултати: 22.04.2015г. на сайта на ОДК http://www.odk-burgas.com
Възраст: ученици от 1-ви до 12-ти клас в 3 възрастови групи от всички училища, школи и извънучилищни звена от страната:
1-ва възр.гр.- 1-4 клас
2-ра възр.гр.-5-8 клас
3-та възр.гр.-9-12 клас
Вид творба: Конкурсът е в 3 раздела:
1) Поезия
2) Проза( есе или разказ)
3) Приказка
Изисквания: Всеки участник може да представи до 3 произведения.Възможно е участие и в трите раздела. Конкурсното произведение трябва да има следната информация:
1) Име, фамилия на участника
2) Клас, училище, школа( извънучилищно звено)
3) Точен адрес и телефон.
Творбите да са до 2 машинописни страници, да не са участвали в четирите предишни конкурса „Христос возкресе- радост донесе” на ОДК- Бургас и в други литературни конкурси.
ТВОРБИТЕ СЕ ИЗПРАЩАТ НАПЕЧАТАНИ В 2 ЕКЗЕМПЛЯРА НА СЛЕДНИЯ АДРЕС:
гр. Бургас-8000, ул. „Райна княгиня”11, Общински детски комплекс, За конкурса „Христос возкресе- радост донесе”
Важно! Да не се изпращат произведения на имейла на ОДК!
Награди: ?
Повече информация: http://www.odk-burgas.com/content/2016g-nacionalen-konkurs-za-pravoslavna-poeziya-i-proza-na-tema-hristos-vozkrese-radost

Sun Mar 20, 2016 11:12 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Sun Mar 20, 2016 11:12 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Езикът, който винаги съм искал да говоря свободно, е езикът на трогателността. A на английски: the language that moves – многозначието на глагола move улавя още по-пълно мечтата да докоснеш/размърдаш/пренесеш другите.

Уча го от много, много години. Някои от опитите ми са уловени в тази поредица Юнакински приказки:

https://www.goodreads.com/series/94756

Sat Aug 27, 2011 11:41 am Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne Sat Aug 27, 2011 11:41 am Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne
Здравейте, КИ.нет от ден на ден ми става все по-неприятен.
Ето няколко много прости неща :
1. Ян няма да изгони Вилорп защото Вилорп дигитализира книгите, за Ян дигитализацията е по-важна от целия форум взет заедно.
2. Ян няма да изгони Майкъл Майндкрайм защото авторите са аристикрация, по-ценни за Ян от всички останали потребители взети заедно.
3. Ян няма да наложи ясно правила, защото изобщо не гледа правилата а дели хората на наши и ваши.


“Ние сме на всеки километър” е комунистическия лозунг на Бай Ганьо и неминуемо той нахлу сред малката общност от компетентни ценители на книгите игри. Гледайки псевдо-интелектуални американски комедии и евтини телевизионни реклами, Бай Ганьо решава, че всеки има право на мнение и започва да прилага(налага) мнението си навсякъде.

Fri Apr 01, 2016 1:20 pm Конкурс за фентъзи разказ „Песента на Юга“ Fri Apr 01, 2016 1:20 pm Конкурс за фентъзи разказ „Песента на Юга“
Йепа!

Здравейте!

На първи април ви каним да се включите в новия ни конкурс за фентъзи разказ на тема "Песента на Юга"!

Как да участвате?
Като ни изпратите своята творба на contest -в- fantasylarpcenter.com и споделите с нас, с вас и всички читатели песните на вашия уникален свят...

~~~
Време за творчество: до 6-ти май включително!
Време за запознанство с творбите и оценяване: от 7-ми до 31-ви май :)

Подробностите ето тук: http://fantasylarpcenter.com/competitions/433-songofthesouth


Искрено се надаваме да се срещнем с познати и непознати писатели, търсещи невидимото, необикновеното, различното... От сърце ви пожелаваме много вдъхновение в търсенето на "Песента на Юга"!

Усмивки,
Екипът на Фентъзи ЛАРП Център

Аз май пак нямам с какво да участвам (а и Мартин не е мой тип... откакто от идеалист практик стана циник масовик – сещате се за коя поредица говоря :/) – но поне ще чета.

Вас ще ви чета ли? :)

П.П. Хм... може ли да се каже, че най-първата ми приказка за Юна е хем (с) песен, хем вършее из Юга? (Дъщия е в южната част на Конфед'ия все пак...)